Южняк

Но пък ще си позволя да допълня написаното от тебе в светлината на вметките на Аспандиат -култът към меча, възкръсналата каста на кабалеросите, т.е. кавалерите., т.е. римското съсловие на конниците в ролята му на нобилитет, в лицето на кастата на рицарите, е по-скоро ревитализация и завръщане към крайно упоритите патерни на индо-европейската култура;варварите носят със себе си консервираните индо-европейски патерни и ги представят в медитеранската империя във вид, който елини и римляни са забравили, но не им е бил непознат в ранните фази - освен артефактът на конниците съществуват артефактите на патронажа и отношенията патрон- клиент, които също ще видим ревитализирани в лицето на раннофеодалната система. В тоя смисъл средновековието е реинтродукция на ранните фази на това, което наричаме античност и нахлуванията на славяни и германци повтарят по-ранните нахлувания на римляни и елински групи в медитеранския свят; демографията на новите заселници е далеч-по мащабна; но поддобно на езиковата връзка, културните и социалните патерни на индо-европейските групи от индия до британия подсказва изява на единичен, древен културен патерн, и многократно завръщане към едно "средновековие" или средновековен комплекс. Мисълта ми е, средновековието е типична изява на индо-европейския културно-социален патерн. Диалогът на този патерн с останалия свят роди причудлива аномалия като модерността.

Действително, хвърлих око на коментарите и на входния ти постинг и виждам че неумишлено съм вървял в паралел с тях - а и не само аз. Не ги четох преди да се обадя - заинтригува ме постинга на Невски - освен товва мисля че съм наясно с мнението ти, но може би все пак трябваше, да за не се повторят едни и същи мотиви и аргументи. Междувпрочем мога предимно да се съглася с тезите във входния ти постинг - ако му бях хвълил око, едва ли щях да се обадя....

По същество съм съгласен с повечето, което Невски написа, специално последното му изречение е безспорно, както и повечето от останалите. Но има и твърдения с които не съм съгласен, например: "има една ключова разлика между античността, средновековието и модерността...време на модерността се разделя светската от църковната власт" - не съм съгласен с думата *ключова* - не е това ключовата разлика (останалото е в изречението е така), ключовата разлика е в статиката на античността, в стазиса на всични аспекти от социалния свят - култура, социални взаимоотношения, технологии, че и архитектура, ако щете;всичко; общества на статуса с консервираност сравнима с консервираността на китайската империя от същото време и на японските бюрократи от епохата на шогунатите; картите на птолемей не са по-добри от картите на херодот, въпреки че са с няколко века по-късни; разбира се, варварите от раннофеодалните държави и толкова нямат, но пък няколко века по-късно са обиколили земята, открили континенти, и, таквоз, наложили, с извинение за думата, дискурса си над целия свят; докато Рим се мае 700 години дали Британия съществува или е религиозен предразсъдък а плиний млади я чертае като четириъгълник; на 500 километра северно от рим започва тера инкогнита и Страбон от устието на дунав прескача директо на балтийско море все едно между двете нищо не съществува. Пътувания се случват веднъж на век и по-рядко, консерватизмът и отсъствието на интерес към света отвъд римската империя изиграва на римляните същата лоша шега, каквато изиграва и на китайците по-късно - идват варварите с три кораба в яндзъ, (буквално три) и китай капитулира (буквално капитулира, писмено, а имперсторът на китай на практика се самоубива с наркотици от унижението, а варвари трополят по закрития град все едно е врата у поле); по подобен начин атила се разхожда из римската империя с шепа конници без 50 милионната империя да е в състояние да намери воля за съпротива и само гледа отблизо безпомощно, а би могла да го удави само стига всеки римлянин да се изплюе по веднъж, толкова е голямоа разликата в съотношението в жива сила; в римските легиони воюват варвари германци, славяни и всъщност всякакви други, но не и римляни, въпреки че са 50 милиона; 20 хиляди вандала се разхождат през цялата империя от край до край без някой да им каже копче, пътем опожаряват рим който е милионен град и си правят каквото си искат с когото си поискат сякаш не са в най-многолюдната империя в западна евразия, а в кокошарник. -тоя неспокоен и любопитен варварски дух е запазен и през средновековието, където авантюрите следват една след друга и една пред друга - както на бойното поле така и в науката, където варварите проявяват същия авантюристичен и дързък дух, налитат на античните догми на птолемей и аристотел с дързостта с която вандалите хуните и готите са налитали на римските легиони на бойното поле; варварското безпокойство и дух на динамизъм и иновации е запазен във всички области на живота в ранното средновековие, та дори и в архитектурата, където готиката заменя романеска, ама само колкото да я направи да озверее и да се върне тържествуващо под формата на барок и т.н.Всеки редови римски или китайски бюрократ би получил дамла от яростта, с която варварските фракции се зъбят помежду си и налитат да налагат гледната си точка една на друга във всяка област на живота; викинги с палеолитен начин на живот на ловци събирачи с лодки не по различни от еднодръвките пресичат океана и правят колонии в страна, наречена от тях винланд, или с една дума америка, а други колонизират гренладия и и слагат цветистото име гриин ланд като изпечени брокери на недвижими имоти, които се опитват да маркетират продукта си - едно гигантско парче лед, като му дада атрактивност която не притежава; и всичко това с лодки със цветисти имена от типа на бързия козел и пияното куче, които биха бръкнали в душата на всеки самоуважаващ се античен бюрократ. Общата бройка на документирани пътешествия до балтика в античността: 1. -докато варварите варварстват из западна европа, целуват ръка на жени, търсят в нетрезво състояния светия граал и подрънкват "романси" на "дамите на сърцето си", отварят врати пред същите дами, учат се да бъдат "кавалери" (т.е. "конници") и че "благородството задължава" и подготвят света за модерната епоха с всичките й особености; нека хвърлим едно око на оцелялата източна римска империя: -папагалско повтаряне на "скити", "масагети" и "хуни" в "географиите" и "историите" на хронистите, и така с векове - една напълно изчерпана креативност на империя, която живее в призрачен свят, който отдавна не съществува; папагалски преразкази на херодот и прерисуване на картите на птолемей с достоен за възхищение инат; креативния дух у римляните от ИРИ е напълно изчерпан, иновациите се приемат с враждебния консерватизъм на умиращите нации;духът е мъртъв; крайният резултат е неизбежен, но той има и една особеност; призрачния, статичен свят на метрополията има своя негативен ефект и върху византийската периферия, която естествено следва ценностите на метрополията и ги адаптира като свои - резултатът е че леванта и източна европа са по-статични от запада и модерността там на се случва от самосебе си; старите варварски ценности (демократизъм, социален динамизъм, решения с гласуване, кътето дори лидерът на елитите е само пръв между равни), варварското неспокойствие и креативност в културата и технологиите е до голяма степен умъртвено от влиянието на влиятелната римска метрополия, която заедно със себе си успява да завлече на дъното и "своите" варвари. Този синтез - между варвари и антични елити, който се осъществява в западната римска империя, където обръгналите на война рунтави варвари се женят за градските госпожици (townees) - Атила налита да е*е пощръкляла сенаторка и води със себе си армия от варвари за да му е по-лесно да и поиска ръката - този безспорен синтез между варварска креативност и антична рафинираност който се случва в западната римска империя и води до появата на средновековието, което ражда модерността, не се случва на изток, защото авари, прабългари и славяни не успяват да унищожат римската империя на изток така, както други го правят на запад и с това обричат региона на изключителен застой.

Хм, любопитна вметка на Алвасарейро - дали артефактите на ранния ренесанс като стенописите от боянската църква са *случайно* групирани в един тесен географски ареал около софия, който грубо отговаря на феодалните владения на "латините" в България (имам предвид Кондофрей, Вакарел, Пасарел и т.н. които съдържат подсказки че са бивши феоди на западни рицари - един он потомците на Конт Дьо Фрей дори беше ходил в региона преди няколко години "да си нагледа стоката" т.е. да направи дарение на селището от пари, които беше събрал в Белгия за целта...

"Може би това е някаква средиземноморска общност на отделни мотиви. Комбинацията от тези структурни сходства и несъмненото влияние на Плутарх и Светоний върху агиографските похвати на гръко- и латиноезичните хучени ристияни от късната Античност и Средновековието може би показват как Плутарховият разказ за живота на легендарния Нума е повлиял върху съсавянето на жития на християнски светци. Това би бил само един от безкрайно многото (и невинаги напълно осъзнавани) антични модели върху християнската литература." - може. Плутарх познава - и се позовава - на концепцията за непорочното зачатие като "египетска". Тука някакъв човек е изтъкнал паралелите между Евангелито на Лука и текстовете на Плутарх: http://www.gottnotes.com/ArticlesLukeandPlutarch2.html, ти изтъкваш паралелите между нума помпилий на Плутарх и християнската агиографска стилистика - ако те разбрах правилно; без в никакъв случай това да превръща Лука и Плутарх в един и същи човек или Плутарх в криптохристиянин, ни подсказва неща и за двамата, което е любопитно, защото за Лука знаем малко; имам предвид косвена отпратка към Лука като човек, който е изпитал влияния, подобни на влиянията изпитани от Плутарх - неоплатонизъм, стоицизъм, косвена връзка с тропите на атинските школи от 1-ви век и дори сходна езикова среда, което намеква за сходен бакграунд между двамата... В същото време ни намеква за това, че в реалма на източното средиземноморие през 1-ви век се въртят идентични идеи от юдея до атина, злобите на деня, ако мога да ги нарека така са идентични, умовете на източното средиземноморие водят дискусия върху общи теми и споделени концепциии...

Тая секция от постинга не е вярна. Германия не само че не получава "огромно количество външно финансиране", обратното, тя плаща едно космическо число от ежегодни репарации - и плаща определен размер дори днес. В първите години след войната, за да са в състояние да изстискат обема на репарациите, на германците им е наложено хранително ограничение - до 1500 калории на ден и това в течение на години; промишлеността е под пълния контрол на САЩ Англия до 1955-та, които определят педантично какво да се произвежда,, на каква цена (на безценица, естествено) да се продава произведеното и на кого да се продава - нищо не е оставяно на случайността. За германците остава дажбата от 1500 калори на ден. Тъй като дажбата в съветската зона е по-висока с 300 калории, през първите години германците бягат в съветската зона и като отговор през 1947 дажбата е увеличена - май беше на 2100 калории, което не значи, че има друга промяна - продукцията все така се изкупува на безценица и от когото се посочи. През 1955-та Франция надига рев, че не учавства в същата степен в доенето на Германия и компромисно е създаден така наречения "съюз за производство на въглща и стомана между франция и германия" в който въглищата и стоманата са от германците, а от французите - всичко останало, т.е. нищо; този съюз, с който Франция получава пълен контрол над промишлеността в региона на Рур в германия като компенсация за това, че не е допусната от американци и англичани да граби наравно с тях в останалите райони 10 години; та, този съюз слага началото на европейската икономическа общност. Според оригиналния договор германия се задължава да изнася във франция цялата си произведена стомана и част от въглищата, по цени, определени от Франция. Това е целия договор, с който е създадена европейската общност. Аргументът на французите е, че така няма да позволята на германия да се възстанови като промишлена сила и респективно заплаха, както и че отсъствието на стомана няма да им позволи да започнат производство на оръжия. В цялата тая брутална скотия, Германия плща стотици милиарди годишни репарации на съюзниците, фердинанд порше в качеството си на френски военен трофей проектира ситроен, вернер фон браун създава в същото си качество ам. космическа програма, като германските инженери десетилетия работят, вкл в Германия, без да имат право да патентоват открития, като откритията се колекционират на конкретна дата периодично от съюзниците, в цялата тая скотия, това, че германия се превръща в икономически гигант, е потресаващо.

Без Германия. Съвсем очевидно, тъй като е окупирана от съюзниците, без право на армия и без право на производсвто на оръжие - и без право на собствена политика. В Германия напълно се разпореждат Сащ, Британия и донякъде Франция.Поне до 1989-та, на практика и до днес.

Колко любопитен цитат.. "В средата на това поле има някои размесени селища: едни от тях плащат данък на града [Солун] – това са т.нар. Другувити и Сагудати, други селища плащат данък на съседния скитски народ, който се намира наблизо. Освен това селищата са разположени в съседство помежду си. Те общуват чрез търговски връзки със скитите." ако в него Драгувитите и Сагудатите са славяните, кой тогава е "съседния скитски народ"? Не ще да е славянски, защото други селища плащат данък на съседния скитски народ Издглежда става въпрос за българите, значи през втората половина на 9-ти в (850-900 г) в съседство на солун живее "скитски народ", и не само "живее" - т.е. е представен физически, но и селища от региона на солун му плащат данъци. Любопитни твърдения от ключов период, (Кирил и Методий, Княз Борис, българска популация вклинена в региона на солун, която получава данъци от някои от селищата в сивата зона между Солун и "скитите", а предполагаемо славянските групи на драгувитите и сагудатите са със запазена идентичност.)

Цифрите за славяните изглеждат правдоподобни. Въпросът обаче е колко са били останалите.

Трябва контекст, за да си сигурен, но може да се преведе като "земята може да бъде вкарана в данъчната оценка в качеството й на имот на държавата. Това би донесло финансови приходи". Идеята е, че ако на земята се гледа като на имот, подлежащ на данъчно облагане, ще увеличи размера на данъчната тежест, к и респективно събраниния данък ще е по-голям.

Има подсказки, че поне някои от вирусите е възможно някога да са били част от днк-то на други, по-големи организми. http://en.wikipedia.org/wiki/Canine_transmissible_venereal_tumor е бивше куче, което преди около 6000 г. се е превърнало във вирусоподобен организъм. Без да е стрикно в дефиницията за вирус, кучешкия тумор подсказва за възможен начин за образуването на вируси - след допълнителна редукция и оптимизация от страна на еволюцията. Разбира се, изобщо не е сигурно че всички вируси са дошли на бял свят по този начин. По подобен начин изглежда е възникнал и http://en.wikipedia.org/wiki/Devil_facial_tumor_disease.

Да, предполагам, че си прав, т.е. че по-скоро би следвало да се разгледа в отделна тема. Ще чета с интерес развитието на тази. Юдея е най-документирания случай на варвари, които отхвърлят романизацията напълно. Сигурно има и други - племена от източна и централна анатолия, за които споменахте, или Швейцарските Алпи може би, или планините на балканите - или шотландия и съм много любопитен да прочета нещо по темата.

Така е. Но, Рим плаща също своята цена! И тя не е никак по-малка.

Първият пример, който ми идва на ум (за подчертано не-романизирани "вътрешни" варвари),е, парадоскално, Юдея. 3 века, след като е превзел парчето земя, Рим е в окаяна положение - с разрушени храмове, със забрана да практикува собствената си религия, с патрон бивш рибар от галилея; рим е капитулирал напълно,изгубил е духовния дуел с варварите безапелационно, отказал се е от римските ценности, безропотно възприема миналото си като езическо, респективно отхвърля себе си. Капитулацията е пълна. Вътрешните варвари не просто са отхвърлили романизацията, в една удивителна контраатака на полето на духа те са наложили своите условия на рим, който къса със собственото си римство.

Както Глишев вече намекна, събитието е двусмислено и от теологическа гледна точка. Много двусмислено. И аз, и гравити даодхме хиперлинк към една и съща статия в уикипедия, където са изложение поне 10 *различаващи се една от друга* научни интерпретации, без нито една, която да обхване всички особености на случая.Еднозначно и задоволитено обяснение няма - всичките са с някакъв дефект.Събитието не изглежда да е от областта на астрономията, (никоя обсерватория не е забелязала особена слънчева активност) няблюдавано е в периметър от около 40 км. около Фатима, вкл. от хора, забелязали го случайно. Събитието има внезапно начало и по важно, внезапен край, което не е в полза на офтамологично обяснение. Колективна психоза отпада, защото явлението е наблюдавано и от хора, които не са били част от тълпата, нито са го очаквали, и са го забелязали по случайност. Метеорологично обяснение - Слънчево Куче не обяснява защо образът на слънцето се движи. И т.н. Нито едно *задоволително* обяснение. Теологичното обяснение също е проблемно, междувпрочем, и не всички го възприемат еднозначно, ако изобщо. Якинта и Франциско почиват малко по-късно, през епидемията от инфлуенца от 1919-20 г,, съвсем невръстни. След видението животът им е кратък и много труден и си отиват невръстни. Остатъкът на живота им преминава в самопричиненo страдание, детски опит да спасят света според интерпретацията, която са направили от разговора си с Lady of the Rosary. Ефектът от разговора върху тях е много силен. Трудна за тълкуване история от всяка гледна точка. Сега за спора върху третото пророчество от Фатима. Ватиканът обявява, че смята да го държи във вечна тайна, както и да е, кардинали - и папи споменават публично части от него: Pius XII: I am worried by the Blessed Virgin’s messages to little Lucia of Fatima. This persistence of Mary about the dangers which menace the Church is a divine warning against the suicide of altering the faith, in her liturgy, her theology and her soul…. I hear all around me innovators who wish to dismantle the Sacred Chapel, destroy the universal flame of the Church, reject her ornaments and make her feel remorse for her historical past" Самата Луша : "Sister Lucia said she could not give “details” of the Third Secret, she did say this to Father Fuentes: Tell them, Father, that many times the Most Holy Virgin told my cousins Francisco and Jacinta, as well as myself, that many nations will disappear from the face of the earth. She said that Russia will be the instrument of chastisement chosen by Heaven to punish the whole world if we do not beforehand obtain the conversion of that poor nation…." "There is a diabolical disorientation invading the world and misleading souls…. [T]he devil has succeeded in infiltrating evil under the cover of good, and the blind are beginning to guide others…. And the worst is that he has succeeded in leading into error and deceiving souls having a heavy responsibility through the place which they occupy… They are blind men leading other blind men… [They] let themselves be dominated" Cardinal Luigi Ciappi,: “In the Third Secret it is foretold, among other things, that the great apostasy in the Church begins at the top.” - и т.н., останалото може да бъде намерено из интернет. В обнародвания от ватикана текст на пророчеството през 2000 г. няма нищо от горното, което води до обвнинения, че Ватиканът така и не е публикувал пълния текст на пророчеството. Събитието е прието по скоро резервирано и предпазливо от католическите теолози, враждебно от протестантските теолози и с много резерви от ортодоксалните. Никой не обявява недвусмислено за чудо на чудесата - нито атеисти, нито теолози; при теолозите, една от причините е, ако не греша, че не се предполага да има повече публични откровения от новозаветния кодекс нататък, а другата е, че в някои от исканията на Lady of Rosary виждат известно отклонение от ролята на Христос в християнската теология, което настройва протестантските теолози враждебно а мнозина от теолозите от останалите деноминации, да ко кажем така, предпазливо в оценката си на събитието.

Да, събитието е странно. Описания от свидетели: hen, suddenly, one heard a clamor, a cry of anguish breaking from all the people. The sun, whirling wildly, seemed all at once to loosen itself from the firmament and, blood red, advance threateningly upon the earth as if to crush us with its huge and fiery weight. The sensation during those moments was truly terrible. […] All the phenomena which I have described were observed by me in a calm and serene state of mind without any emotional disturbance. It is for others to interpret and explain them. Finally, I must declare that never, before or after October 13 [1917], have I observed similar atmospheric or solar phenomena.” – Dr. Jose Maria de Almeida Garrett “The sun, at one moment surrounded with scarlet flame, at another aureoled in yellow and deep purple, seemed to be in an exceedingly swift and whirling movement, at times appearing to be loosened from the sky and to be approaching the earth, strongly radiating heat.” – Dr. Domingos Pinto Coelho, writing for the newspaper Ordem “I feel incapable of describing what I saw. I looked fixedly at the sun, which seemed pale and did not hurt my eyes. Looking like a ball of snow, revolving on itself, it suddenly seemed to come down in a zig-zag, menacing the earth. Terrified, I ran and hid myself among the people, who were weeping and expecting the end of the world at any moment.” – Rev. Joaquim Lourenço, describing his boyhood experience in Alburitel" Гравити, да, има 10-ки опити за научна интерпретанция на случая. А може би дори стотици. Случаят с виденията е раздут от лявата португалска преса, която с дни тръби за предстоящото "разобличаване на мистификацията" като нарочно търси публичност и публика за събитието, за да го превърне в своеобразна кауза. Мнозина от хората, които се появяват на събитието не са приятелски настроени, нито предразположени да видят чудо. Напротив, те са отишли там да изнасят сказки по атеизъм и научен комунизъм след "разобличаването". Вместо сказки по научен комунизъм бягат като зайци, в колективен ужас, на, такова, зиг-заг, защото изглежда така сякаш слънцето пада върху земята. Паниката и колективния ужас са видими от описанията, заради това ги постнах. Случят е странен, и вярващи и атеисти са еднакво изплашени. не е лесно да се обясни еднозначно точността на предсказанието на мястото и часа на събитието от страна на овчарчетата, както и много други детайли от събитието.

На 13 октомври 1917 година в района на фатима, португалия, се случва събитие, наречено чудото на слънцето. Събитието е наблюдавано от между 40 и 100 хиляди души. Автентични снимки от събитието: Художествено пресъздаване на събитието : Пред очите на свидетелите слънцето започва да се движи в зиг-заг и да "танцува". Изглежда така, сякаш се втурва към земята и после се връща обратно; цветът и размерът му се мени, а слънцето се върти бързо около себе си. Сравнително подробно описание на събитието: http://en.wikipedia.org/wiki/Miracle_of_the_Sun Чудото на слънцето е с предистория - хилядите хора са се събрали, за да го видят, тъй като събитието е предсказано от три деца - Якинта, Луша и Франциско (не съм сигурен за транслитерацията на имената); невръстни овчарчета от региона; В предходната седмица децата имат видение - http://en.wikipedia.org/wiki/Our_Lady_of_F%C3%A1tima женски образ, който децата възприемат като Света Дева Мария и като "Lady" . Референцията, която видението прави за себе си, е Lady of the Rosary, което е синонимна референция. Видението прави три предсказания за бъдещето на света; първите две са свързани с възхода на комунизма и втората световна война; според официалната версия на католическата църква, третото е свързано с асасинацията на Папа Йоан Павел Втори. Смисълът на третото пророчество е обект на спор и многобройна критика. Lady of the Rosary свързва бъдещето на света със съдбата на Русия и поисква - или предупреждава, че бъдещето зависи от това дали Русия ще бъде върната към християнството. Предупреждението е обект на спорове и разнообразни интерпретации. За да удостовери истинността на думите си и че те ще бъдат чути, Lady of the Rosary казва на овчарчетата че на 13 Октомври 1917-та ще даде знак на хората чрез слънцето. Десетките хиляди свидетели са се събрали именно за да видят дали наистина ще се случи нещо със слънцето или разказът на децата е мистификация. чудото на слънцето е описано от стотици хора - между тях и хора на науката. За характера му, естествено, няма единодушие, но изглежда, че събитието не се вписва в съвременните концепции на метеорологията и физиката и е по-скоро уникално събитие, което в никакъв случай не го превръща автоматично в чудо, защото науката има един чудесен трик, с който се справя с чудеса. По дефиниция, щом едно събитие се случи, то е изява на природен закон, който е бил непознат до този момент. И с чудото на слънцето така. Без изрично да е чудо, както чудото на слънцето, така и предсказанието за мястото и времето на случването му са изключителна мистерия без лесно обяснение в рамките на съвременното научното знание. Събитието от Фатима има дълбок и разтърсващ ефект върху католическата църква и оказва влияние върху политиката и позициите й през 20 век. Първоначалната позиция е, че третото пророчество "никога няма да бъде обявено", което предизвиква спекулации, че е свързано с края на света; по-късно църквата си променя мнението и през 2000-та г. обнародва текста на пророчеството; текстът и интерпретацията предизвикват гняв и спорове от Португалия до Италия, тъй като отделни пасажи от пророчеството са разкривани преди това от католически кардинали; пасажите отсъстват от обнародвания текст на пророчеството, което води до обвинения, че обнародваното през 2000 г. не е истинският текст на третото пророчество.

Ами не знам, Монте Кристо, ползвам официалните таблици, според които 1 литър бяло брашно действително добижава един кг.(но не повече), един литър пшеница е около 800 грама,литър ечемик или овес обаче е половин килограм и т.н. Не знам за Сесил Морисън и Жан-Клод Шене, освен да попусна, че за обем на един модий са счели 15-16 литра, т.е. колкото на една крина....хм...

...Пелей и Тетида, да допълня списъка на Глишев. Благодарности на Дрейк за четиввото.

между 6 и 6.5 кг, ако е пшеница. ако е овес, около 4 кг, базирано на преобразуванията литри-зърно-килограми от тука: CONVERSION TABLES & FORMULAS 1 Bushel Equals Metric Weights and Conversions Ethanol Wheat and Soybeans = 60 lbs. 1,000 grams = 1 kilogram 1 bushel of corn = 2.7 gallons of Ethanol Corn, Sorghum and Rye = 56 Ibs. Barley Grain = 48 Ibs. 100 kilograms = 1 quintal Wet Mill: 1 bushel of corn = 9.5-10 liters of ethanol Barley Malt = 34 Ibs. 1 tonne = 1,000 kilograms = 10 quintals Dry Mill: 1 bushel of corn = 9.8 liters of ethanol Oats = 32 Ibs.. Ако допуснем основателно, че пшеницата от времето на самуил е по-дребна от съвременната, е възможно и теглото на един модй пшеница да е съществено под 6 килограма.

Изглежда между двата постинга малко си промени позициите. Имам предвид : *Тезите са три: - светската литература на Средновековието произлиза от дохристиянския фолклор чрез епоса (тук има нужда от една уговорка*); от епоса произлизат балади и саги, а от баладите и сагите - лирика и романи; * - всъщност съм по-скоро съгласен с първия ти постинг, според който светската литература произлиза не просто от *дохристиянския* фолколор, а от *варварския*, което не е същото, и подчертаваш ролята на варварския епос - основателно -като източник на светска литература, както и причините за специалното място на варварския епост - кралете на запада са наследници на героите от епоса, те им се явяват къде митологично къде не техни предци и причина за високата им позиция. Ине само кралете - епосът е неписаната - или писана - история на западната аристокрация, разказ за събитията, които ги превръщат в аристократи. В качеството си на наследник на имперски рим, у римската църква този епос може да предизвика единствено и само мусене, по много причини; но на запад не е толкова лесно да се отърват от него, колкото на изток, защото епосът ще намери убежище в кралския двор или у аристократите; най много да го изгонят от църквата - но не и да го изкоренят. Напълно съм съгласен, че църквата се отнася към езическите текстове диференцирано. Неспособна да се справи с варварския епос на запад обаче, църквата може само да наблюдавя раждането и растежа на светската литература. А светската литература е много важна - тя има отношение към неща като ренесанса .... Много вярно си написал, че църквата обожава античните римски и гръцки текстове, епохата на античността, тя е свързана с нея, и правилно си го написал, тя не изоставя и за миг привързаността си към античната епоха. И тука влизаме в забележителен парадокс, за това ти казах че влизаж в приятен конфликт с парадигмата и дори си некоректен политически - традиционното разбиране за ренесанса е като преоткриването на ценностите и текстовете на античността; от твоя текст обаче виждаме, че това не е така и всъщност тези ценности и текстове саревностно пазени и промотирани от църквата (и си прав - да си псомним преклонението пред аристотел или пред географията на птолемей - изкушавам се да кажа че хипотезите, които се конфронтират с античните източници - коперник, галилей - на тях се гледа като на...варварски. И тука изпадаме в голям абсурд - цял живот учим клишето как ренесанса е роден от подновения интерес към античността - което не е цялата истина, ако изобщо е вярно, като добре го доказваш, и изтъкваш нещо, което аз поне досега не съм чел - че варварският епос има сериозно отношение към възникването на светската литература и специалното му място в кралските дворове предпоставя възникването на мощна светска литература - а значи има много сериозна роля в появата на ренесанса и в крайна сметка просвещението и науката. -интересно, ако погледнем българския епос и ролята му в българската светска литература, както и ролята му във възраждането, ще го видим също да играе централна роля и в двете. Първата сериозна светска литература в България са стихотворенията на един типичен епически поет - Христо Ботев...който черпи от народната поезия; Нито Ботев, нито Каравелов цититират Омир или се интересуват от Марк Аврелий и гръцки склуптури. Напротив - Ботев пише за "непоринатата воня на византийското православие" , а каравелов реди "свободата не ще екзарх, иска Караджата" - т.е. съвсем категорично, българското възраждане е процес на секуларизация на общественото мислене, който преминава през идентични патерни - и те не са интерес към античността, а облягане на героическия "варварски" епос ("тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..." и т.н.) и случайно или не - едно противопоставяне на Рим, т.е. на гръко-византийската традиция. Еманципацията на светската българска литература от църквата минава през отхвърляне на античността, имам предвид, гръко-римската античност и облягане на "варварския" епос по начин, донякъде паралелен на еманципацията на западната секуларна култура..

Браво, Глишев, за целия постинг. Много интересно. Добре аргументирано и - ново. Не виждам спекулации, толкова нова и добре агументирана теза. Внимателно си го написал, обаче незабележимо (на пръв поглед) се отклоняваш сериозно както от парадигмата, така и от правилата на политическата коректност. Стува ми се, че позицията ти е новост за българската историография а може би и за западната, ако не директно, то поне в едни любопитни мисловни отпратки, които правиш....Ще го чета няколко пъти и ще се опитам да се обадя по темата, но по твоя начин, т.е., внимателно. Постингът ти е много богат на нови идеи, от всяко изречение може да се развие отделна тема.

* към първи век към тях се присъединяват и аланите. Та, тези оси различни ли са от аорсите?* - едва ли са различни. Изглежда някои от "сарматските" племена не са сарматски. Глишев и Аспандиат пък преди време имаха един разговор за готите- готи, гети, готони, гутони, гети, масагети, в тацит виждаме и готИни, гутоните са германци, по презумпция готи, готИните на тацит обаче не са, напротив, плащат данъци на германците, същото и със сарматите - оси, които плащат данъци на сарматите, дали са племена със съвпадащи етноними поради близостта на индоевропейските езици в този период, и етнонимите се извеждат от типични протоиндоевропейски корени, или има нещо повече, в случя на двойките готони/готини и аорси/оси, не знам и не виждам кой би могъл да каже или знае. Междувпрочем вчера проверявах Йорданес за анахронично използване на наименования у съвременните му племена - и няма, напротив, опитва се да е прецизен; да се аргументирам: Дио е по думите му "добросъвестен изследовател" - т.е. отличава прецизна от непрецизна употреба в източниците си или поне се опитва; в географското описание на британия игнорира плиний стари с грешките му в широчината на Британия (които са срамни, защото по това време римляните я владеят) му и следва други, по-стари, но по точни източници; руската равнина е "скития", само че в нея не живеят скити, а гепиди, примерно, т.е. избягва анахроничните употреби по отношение на съвремието си; но не и по отношение на миналото - там не се церемони и Дарий воюва с "готите", Томирис е кралица на готите а не на масагетите и т.н.; но, по отношение на съвременността си, изглежда по скоро се въздържа от анахронизми.

Имам, ще ти пратя хиперлинк по някое време, няма какво да спекулирам.

Друже, това да му беше кусура на "превода" ми - Аршак и Гаул. Приемам корекциите ти, естествено. Целия "превод" е гола вода. И аз това имам предвид - дали някой не е добавял пасажи в текста по-късно, като този който КГ и аз цитирахме. И това за "расовата чистота" на германците.... дали в античността и в римската империя някой би обърнал внимание на подобно нещо? На всичкото отгоре след като ги обявява за "расово чисти", Тацит си противоречи фундаментално и изрежда племената, които не са етнически германци но са се германизирали, т.е. презумира че германците са много смесени всъщност. Не знам. Не оспорвам автентизма на текста, просто отбелязвам, че някои пасажи може би звучат като артефакти от други епохи. Но не емфазирам на това.