Южняк

Никакъв. В смисъл, скептицизъм винаги ще има - едни ще се съмняват в автентичността на Аспарух, който е споменат в максимум 2 текста, други в автентичността на Кубрат, който не е споменат горе-долу никъде, трети в автентиччността на Поп Богомил, който е споменат само в един и т.н. Любопитен съм колко от *писалите в темата* се съмняват в автентичността на Аспарух. А колко от *българите* се съмняват в автентичността на Аспарух? Май горе долу никой, макар да няма ни едно автентично свидетелство за него, а споменаването му е от порядъка на 2 пъти. И какъв е проблема с това? Ми - никакъв.

Ами тогава ще трябва да се съгласиш; има две референции на *споменаването на Исус в текстовете на флавий, които са от 2-ри век - референциите на Джустин Мартир (http://en.wikipedia.org/wiki/Justin_Martyr) и на Иренеус (http://en.wikipedia.org/wiki/Irenaeus) - и двамата се позовават на Флавий и описанието му на Исус; Така, нехристиянски автори, които свидетелстват за историзма на Исус: Йосиф Флавий (http://en.wikipedia.org/wiki/Josephus_on_Jesus) - според огромното болшинство историци, поне част от референциите са автентични (подробности в хиперлинка); Тацит (http://en.wikipedia.org/wiki/Tacitus_on_Christ) - поне аз не съм чувал някой да се е усъмнил в автентичността на свитетелствата на Тацит за Христос; Мара бар Серапион (http://en.wikipedia.org/wiki/Mara_bar_Serapion_on_Jesus); Светоний (http://en.wikipedia.org/wiki/Suetonius_on_Christians) Плиний Млади(http://en.wikipedia.org/wiki/Pliny_the_Younger_on_Christians) Лукиан (http://en.wikipedia.org/wiki/Passing_of_Peregrinus) Талмудски текстове ( и работите на Маймонид, които са писани в ислямска Испания и поради това изключват да са писани под християнска принуда) Не са толкова много, но не са и толкова малко. Разбира се, при добро желание, няма текст, който да не може да бъде оспорен, но това се отнася за всички текстове по света от всички времена. Т.е. преценката за историзма на Исус е по дефиниция, в крайна сметка, субективна.

Глишев, да те помоля нещо - ако може, в надписа на стената, към "мизантропски" да добавиш и "зоофилски" ; Смях се като идиот на постинга ти, за което ти дължа благодарности. Книгата звучи чудесно, така, както си я разказал и може би запълва една празнина в българската богомилистика - за когато се появи като научна дисциплина; изложените тези са приятни и по същество, според мен, верни. Между впрочем католическа полша има пряко отношение към богомилството / павликянството, поради което да не се правят на ощипани - там също има павликянска колония, която, според Иван Йовков, през 16-ти век е експулсирана на територията на България по покана на османските власти - което още веднъж подсказва колко положително гледа исляма на павликянството. Дадох примера с Елин Пелин именно да онагледя каквото ти самия - и авторите на книгата - изтъквате - романтизацията на богомилството не е явление, продукт на кръжока новоизпечени богомили около Людмила Живкова, то не е продукт на комунизма, защото го предхожда и е продукт на културната среда на третото царство; Струва ми се, като централна фигура, която формира религиозното по същество преклонение пред богомилството можем да посочим Николай Райнов, който изглежда с преимущество пред Пелин, но, дали? Трябва да си припомним, че интересът на Л. Живкова към богомилите е запален от синът на Николай Райнов, Богомил, който я запознава със слабостите на баща си и я зарибява; ерудиран човек, самият той с имунитет към юродивостите на необогомилите именно поради ерудицията си, за него да подпали интереса на наивното селянче от правец и кръжеца около него, от същата социална категория, е като на шега и Райнов го извършва с лекота, с дългосрочни за съюза на българските писатели последици , който набързо се превръща в секция на нововъзродения поп Богомил, каквато опИса, предполагам, за забавление на Райнов, който гледа на случващото се с ехидство, след като сам го е причинил. В случая с лекота можем да проследим културния трансфер от третото царство в комунистическата република - той е извършен от Райнов -Младши, по негово собствено признание, и богомилите от съюза на писателите са наследници на богомилството на баща му, което не е средновековното. Слънчовите сватби на Петко Юрданов Тодоров и змейовете, които се съвукопяват с моми в импресиите му, а в народните песни, от които изглежда повлиян Тодоров, освен с моми, тези змейове се съвукопяват и с овце, докато овчаря кахърен свири с кавала си и оплаква съдбата на най хубавата овца от стадото си, онодена от змей (в ролята на змея - овчаря от съседния хълм), която му изглежда нефелна след случката, са намек за богомилско влияние което отива отвъд съюза на писателите, както преди, така и след девети септември. За мен обаче лакмусът е Пелин - в неговия случай богомилското отношение към църквата е интуитивно, то не е търсено преднамерено като при Тодоров и Райнов. Интуитивно е и позоваването на "достлука с дявола" в поговорката, спомената в книгата ти; донякъде може би и клетвите на Маречков "в дявола и Бога", които звучат малко странно и със сигурност са свързани с богомилството - най вероятно богомилството на съюза на писателите, естествено, но не изключвам и по - дълбоки корени на клетвата. Както и да е, "слънчовите сватби" в българския фолклор и възприемането на овцата не като дребен рогат добитък, а като "хубавица" - в една песен овчар реве, че "змей" му онодил "най-ваклата" овца и така му разбил сърцето - е намек, че нито зоофилията, нито богомилските концепции за слънцето са забравени от българския народ; разбира се, не е сигурен дали фигурите на овце хубавици, които разбиват овчарските сърца, са продукт на неизживяно богомилство или на дългите, самотни овчарски нощи. Дори богомилството на българските писатели да е иновация на 20-ти век, а не наследствено, остава въпросът: защо? Защо са толкова податливи на богомилство и го намират атрактивно до степен на обсебеност? Началото на 20-ти век е религиозно време, вкл. в България, и не-християните, на теория, в европа са единици; това, че българските писатели намират атрактивна една ерес от средновековието, е странно; вероятно те са културно предразположени към нея; към клетвите в дявола и бога, пияните попове на пелин и змейовете, които се женят кога за слънцето, кога за някоя овца на Тодоров бих добавил и квалификациите на себеомраза у Славйков - "не сме народ, а мърша" са едни много резки думи; или Ботевото "свестните у нас считат за луди" и двете говорят за двойствено отношение на българина към самия себе си - той се възприема като "велик" но и като "мърша" едновременно с една рядка рязкост; или за "непоринатата воня на византийското православие", както Ботев квалифицира в един момен българското православие; в една крайно християнска европа, където отношението към собствения народ е романтично (все пак, епохата на романтизма), тези крайни изблици на себеомраза стряскат. Малко за връзката между паулисти и богомили, която е очевидна според мен за всички без част от българското общество, вкл. историците му, които не са в състояние да прескочат комунистическото клише за богомилите-патриоти и поборници за правдини; според Петър Сицилийски, когото споменах във входния постинг, представител на византийския император в "царството" на паулистите от източен анадол, тези паулисти се хвалят, че са изпратили свои мисионери в България, която ще бъде "зарибена"; хиперлинк: https://books.google.bg/books?id=U-cKnYXw--kC&pg=PA77&dq=paulicianism+bulgaria&hl=bg&sa=X&ei=xr2SVJWbBcn4yQOT74LYAQ&ved=0CCAQ6AEwAA#v=onepage&q=paulicianism%20bulgaria&f=false (страница 77); в книгата, към която се реферирам, Росбах твърди, че междувременно паулистите са установили своите колонии в България още по времето на Копроним, който експулсира част от тях там (същата страница). Без никакво съмнение, по свидетелство на самите паулисти в случая със Сицилийски, мисионерите им бродят из България още в 9-ти век, като мисионерските мисии са напълно преднамерени - с което частично отговарям и на Стинка - не, богомилството не е локално социално явление в Б-я; то е вносно, по твърдение на самите паулисти; мисионерите са автентични анадолци от исаврийските планини, които воюват с Византия не само на бойното поле, но и на полето на духа. Сега, за "битовия" характер на сексуалните практики на богомилите със сигурност има и битов елемент (нощите в планините са самотни и понякога студени), въпросът е, че има и сакрален елемент - записано е отношението на богомилите към децата като към "дяволи", продукт на репродукция между мъж и жена; теологията на богомилите не предполага продуктивен секс - след като светът и материалното са продукт на злото, съвсем естествено, всеки продуктивен секс е пролиферация на злото; поради което богомилите се отнасят с безразличие към секса с животни и хомосексуализма - те не могат да са по-лоши от хетеросексуалния секс, ако не са по-добри; поради което позицията на богомилите към този секс не е осъдителна - което вероятно е възприемано от средновековните християни като зоофилия; липсата натермин за зоофилия в унгария и англия до появата на богомили там е казваща, както и адаптацията на термина "българин" за зоофилство, с което да се опише деянието - унгарци и англичани в своите "закони за българството" не осъждат богомилството; те не осъждат и българите, естествено; те осъждат зоофилията на собствените си англичани и унгарци; но това, че етимологията на зоофил в двете противоположни точни на европа е изведена от "бугар" и се появява заедно с богомилските мисионери говори, че е възможно не всичко от описанията на богомилските практики да е клевета; което би било и в съответствие с богомилската догма такава, каквато я познаваме от свещенните книги на язидите -истинският, съвършен богомил е роден от адам и е заченат "в гърнето му", поради което е спасен от първородния грях. Никак не е изключено хомосексуализмът и зоофилията на ппаулисти и богомили далеч да надхвърля битовото ниво на самотния овчар, който свири с кавала и влажно гледа някоя пасяща край него овца.

Чудесна тема. Според мен историческият Исус е по-скоро свързан с фарисейската школа на Хилел Стария (http://en.wikipedia.org/wiki/Hillel_the_Elder) и е по-скоро фарисей, отколкото садукей; да се аргументирам; Хилел живее във време, близко до времето на Исус (според традицията умира 10 г. пр. х.); лидер е на една от двете фарисейски школи в ерусалим около новата ера; поради хобито му - дърводелство, е наричан дърводелеца, откъдето е възможна и алюзията с Исус като "синът на дърводелеца"; Хилел пледира за омекотяване на юдаизма и е в остър спор с Школата на Шамай за бъдещето на юдаизма; в спора надделява Шамай. На Хилел се приписва фразата "не прави на другите това което не би искал да ти направят на тебе" -тъй като варианти на тази фраза се срещат в концепциите и на четирите евангелия, съм склонен да мисля, че историческият Исус по някакъв начин е свързан с фарисейската школа на Хилел, което би го превърнало в, хм, фарисей. Друг аргумент в полза на вързката е анекдотът, записан относно Хилел, според който, помолен да обясни Бог в едно изречение, Хилел формулира "Бог е Любов" - концепция, която е често срещана в новозаветните текстове. Ами нямам други аргументи ; относно това дали е съществувал - възможно е; на базата на две свидетелства: Първото е на Йосиф Флавий и известно време се счита за фалшификат; както и да е, в момента доминиращото мнение е, че Флавий споменава Исус в автентичен текст, тъй като в открито през 20-ти в. копие на книгата му на арабски в съвр. Сирия, също съществува референция за исус и разказ за събитията около разбъването му; докато текстът на латинското копие на Флавий изглежда подменян като смисъл от монаси, арабската версия на флавий по-скоро не е, и това е доминиращото мнение; вторият ми аргумент е позоваването на Исус в Талмуд - поне двукратно, и описание на бедите, които е нанесъл на евреите; свидетелството в талмуд е важно, защото юдеите едва ли има причина да измислят съществуването на Исус - по-скоро напротив; третият ми аргумент е в работите на соломон бен маймонид - отново, като евреин едва ли има причина да фабрикува съществуването на Исус, по скоро напротив, но Маймонид ни най малко не се съмнява в съществуването му като историческа фигура и разказва подробности за Исус, които няма у кого друг да бъдат прочетени, освен у маймонид, т.е. вероятно ползва исторически източници, които не познаваме. Разбира се, никак не съм сигурен, че съществуването на исус може да бъде доказано - доказателствата (Флавий, Талмуда, Маймонид) не са нещо, което би издържало с лекота критика и могат при желание да бъдат оспорвани, напълно основателно - но, някакви доказателства за съществуването на Исус има - както и може би - за връзката му с фарисейската школа на Хилел.

Напротив, Стинка, добре аргументирано и добре си го написал; с удоволствие ще поспоря с теб по същество при първа възможност; Сега да аргументирам реакцията си по отношението на написаното от перкунас. Културата е феномен, подобен на айсберг; видимата част от него е в настоящето,по-голямата част обаче е под водата - т.е. в миналото и е "невидима" от гл. точка на настоящето (Клод Леви Строс); Идеите радко са автохтонни; концепцията за автохтонност на идеите е същата заблуда, като идеята за автохтонност на народите и има същите себеласкателни корени; обикновено една идея се прехвърля социално (т.е. чрез обмен на мнения) както във времето, така и в пространството, и често стига много далеч от точката си на произход и в двете направления, което дава основание на автохтонците да я обявят за "локална".(М. Салинс). Тя обаче често е наследник на идея, родена в друго време и на друго място. Всяка идея може да бъде проследена във времето и пространството, докато се локализира точката на възникването и - което може да бъде на хиляди коилометри и десетки векове от мястото на идеята в съвремието; културните практики рядко са иновативни - "добрите" културни практики са по правило заемки от някъде другаде, които "пътуват" подобно на хората - само че освен през пространството пътуват и във времето; Писателите се явяват продукт на културата на обкръжението си - тази култура се протяга далеч назад във времето и пространството; джихадистът от индонезия в 21-ви век е все така свързан с арабина от южноарабската пустиня от 7-ми век; въпреки че е рапространен в индонезия, ислямът всъщност не е възникнал там, а на хиляди километри от там и 14 века преди сега; при все дистанциите, връзката между исляма в индонезия и този в арабия от 7-ми век е все така жива и напълно реална; ислямът не е автохтонно явление за индонезия, а явление, появило се по друго време и на друго място. Същото е и с повечето идеи - те рядко принадлежат на ареала, в който са се появили оригинално, макар че изкушението на народите да ги обявят за "автохтонни" е твърде голямо, това рядко отговаря на истината - защото идеите пътуват. Елин Пелин е свързан не само с богомилството отпреди 10 века, той и творчеството му са неизбежно свързани и с още по-стари идеи и още по-далечни места, което е елементарно за разбиране за всеки, който поне малко познава теорията на културата; тъй като за Перкунас това изглежда непознато, си позволих да квалифицирам компетентността на оценките му по темата като нулева и респективно постингът му като спам. Постингът на Стинка е съвсем друга бира и не е лишен от основанията си; обаче в голяма степен не съм съгласен и с него.

Не знам дали темата е от категорията "паранауки", ама твоя постинг определено е от категорията спам. Темата за връзката между богомилство и българска художествена литература е обект на десетки изследвания, измежду които са и споменатите на Мутафчиев, Шейтанов и Стоянов, които далеч не са единствените. Изказваш се по тематика, която не познаваш и далеч надхвърля компетентонстта ти по нея, която (компетентността ти по темата) е нулева.

Засулугата, Браво, е на Льометр, а не на църквата или "астрофизиката". Темата на Гравити е дали са съвместими концепциите за големия взрив и Божественото сътворение - съвсем емпирично погледнато, щом Льометр е успял да ги съвмести, съвсем очевидно те са съвместими. В случая с Големия Взрив, тези, които имат проблем със съвместяването на големия взрив с парадигмата във физиката са не свещенниците, а физиците, което е забавен парадокс, тъй като е противно на очакванията на Гравити - които са интуитивни и напълно основателни, само че в случая истината е контраинтуитивна - откритието на големия взрив е работа на действащ свещенник, което би трябвало да подскаже на Гравити, че виждането, че големия взрив е несъвместим с християнската религия, е заблуда - това, че свещенник го е открил не го прави по-малко християнин или по-малко свещенник. Християнските свещенници са софистицирано нещо; както и християнската религия, междувпрочем. Понякога - твърде софистицирано и не е лесно да бъде схванато без добра подготовка - както беше споменал Глишев в друга тема - без дългогодишна подготовка; интерпретациите на християнските концепции без такава подготовка крият опасност от наивизъм и, с извинение, вулгаризация на тематиката.

Кой въпрос на Спандю, Глишев? Този за специалното място на арменците в корана ли? Че това специално място на арменците е един от фундаментите на исляма. Тука няма място за дискусия и аз лично ще се въздържа от коментар - няма смисъл; на *изричните* препоръки на корана се дължи и специалното отношение към арменците в османската империя. Връзката между паулизъм - или каквото предпочиташ като термин - и богомилство е очевидна на всички нива, вкл. на физическо, ако щеш; депортациите на паулисти по границата с България са масови и многовековни, депортирани са цели градове и няма никаква нужда българите да "изобретяват" богомилството" - концепциите му идват с десетките депортаци на десетки, ако не и стотици хиляди паулисти, които го изповядват. Политическото поведение на паулистите в източен анадол и в България след депортацията им е различно - докато в родината си паулистите активно преследват военни цели - т.е. унищожаването на християнството във византия в съюз с мюсюлманите и със силата на оръжието, докато изпращат мисионери в четирите посоки на света - със същата цел, в България, след военния им разгром, тактиката е отчетливо сменена - битката е предимно на полето на духа, където християнството е атакувано успешно на принципите на пропагандата, мисионерството и прозелитизма; оръжията са заровени и вместо тях е заета позата на кроткостта и благочестието, като целта обаче си остава същата; а тази цел е гротескно-амбициозна - ни повече, ни по малко - унищожаване на човечеството, което е грешно. Идеята на група анатолийци от обскурантистки планински район в източна анатолия смайва с амбициозността си - богомилството/паулицизма - подчертавам дебело, разлика между двете доктрини няма смайва с мизантропията и ненавистта си - и с гигантската си амбиция. Амбициите на българските царства, сравнени с тези на богомилите, са далеч по-скромни през цялата ни история и обикновено се изчерпват с това да превземем Константинопол; мисълта ми е, че това, което в България по традиция възприемаме като духовно движение - т.е. богомилствто, ако погледнем предисторията му в мала азия, ще видим, че е военно-политическо, развива се в тясно военно сътрудничество с исляма и си поставя чисто политически, а не духовни цели и гони изпълнението на тези цели с оръжие и военна сила, по един много амбициозен начин - и почти успява, като на два пъти успява да постави мала азия под свой контрол и стига до стените на константинопол. Отношението на българската историография към богомилството е - меко казано, несериозно и безобразно.Преселениението на компактни маси паулисти от източна анатолия за периода 8-10-ти век на територията на съвременна България се подминава безобразно, а е от съществено значение за демографията, културата и в крайна сметка съдбата на средновековна България. Дали има синтез между богомилство и православие на територията на България - о да, има, със сигурност; дългосрочното влияние на богомилската мизантропия върху българския светоглед е отбелязано от Найден Шейтанов, Петър Мутафччиев и Цветан Стоянов, измежду много други, напълно основателно. Шейтанов дава пример с двусмисления характер на "торбалан" в българския фолклор - от една страна това е анадолския мизантроп, с който родителите плашат децата си, поради специфичното отношение на богомилите към децата - според доктрината им те са еманация на злото, тъй като са новозаченати от връзката между мъж и жена, и поради това изява на злото в най-чист вид; но от друга страна, самите тези родители са "торбалан" - гледат ехидно на християнството като на "измама" (Шейтанов цитира българската поговорка "и у рая, сиромахът пак на края") и на поповете като "самозванци"; Тоест, християните са едновременно "нашите", но и"чуждите"; това шизофренно отношение на българина към самия себе си, в което той гледа на себе си с очите на чуждия, на торбалан от кюрдистан, дошъл не по-своя воля в чужда държава и на чуждо място, принуден да живее в културна среда, която ненавижда, т.е. българската, поради което не иска да я припознае като своя и гледа отвисоко на него (не са чели книгите в торбата му, негодници), но в същото време плаши децата си с "торбалан" и нарича анадолци те "манафи" - от Манаса, един от центровете на павликянството в източен анадол, като референция за странните им сексуални практики, тоест българина е в състояние да гледа на културата на депортираните от византийците анатолийци с очите на "местния" човек, който вижда в пришълците нещо много плашещо и чуждо. Това шизофренно отношение към самия себе си, според мене, е една от драмите на третото царство и на съвременна българия - държавата е едновременно "своя", но и "чужда". Българинът е едновременно себе си, но е и "другия" - о да, има синтез между богомилство и православие и поне според мен, този синтез не е никак добър. Напоследък четох един разказ на Елин Пелин, за пияния поп, който върви из софийското поле с бутилка вино, която надига от време на време; намекът на Пелин е в "погрешността" на попа - пие, а значи къде е тръгнал, та той не "съвършен" - Пелин гледа попа едновременно с очите на своя и "чуждия", т.е. с очите на анадолския богомил, който се възмущава от чуждата религия - която обаче с времето се е превърнала в своя - обаче старата ненавист се е запазила;Върви попът, пие от бутилката, а в главата му - о, ужас, започват да се появяват похотливи мисли - и то - насочени срещу противоположния пол; това Пелин описва с погнуса - гнусен пиян поп, който върви през полето и си мисли за жени - недопустимо за богомилската естетика, която намира мисълта за жена непоносима и недостойна - "съвършенните", за разлика от правослвните, не се женят; православието обаче допуска брака на свещенниците, бракът не пречи за свещенническата функция; в очите на Пелин обаче, попът е десакрализиран, той не може да изпълнява такава функция, та той - о ужас - си мисли за жени и в същото време е свещенник?? - възмущава се душата на Пелин; няма как православния свещенник да бъде авторитативна фигура, защото авторитативните фигури - не се женят и не мислят за жени, а значи, православните свещенници не могат да бъдат посредници на Бога - те не са чисти, т.е. "Катари", те са чужди и неавторитативни. Пелин гледа на героя си с очите на скандализирания анадолец, който вижда в попа гешника и самозвания свещенник - върви раздърпан през полето, пие вино и мисли за жени - какъв свещенник е това? За Пелин, самия той православен, попът е "чуждия", човекът от другата земя, който не се подчинява на правилата на павликянството тире богомилството. Нооо, попът попучава заслуженото си - след като вижда в далечината една бяла точка, попът решава, че това е жена и ускорява крачка, изглежда, с намерени да удовлетвори похотливостта си, след като, зачервен и възбуден, най-сетне доближава точката, е смразен свише - това не е жена, а оголен биволски череп, който му се зъби с усмивката на смъртта; метафорично, попът си е получил заслуженото - в края на пътят му го чака не рая, а смъртта и голи черепи, които символизират ада, който е заслужил посредникът самозванец, защото пие, мисли за жени и е - е, самозванец. Само че, християнската религия не забранява нито брака, нито алкохола, нито секса - недопустимите според Пелин слабости, които делегитимизират свещенника в качеството му на Божи посредник, са всъщност обичайни неща за християнството, но в дълбок дисонанс с павликянството тире богомилството от източен анадол - там "съвършенството" на божия посредник е много различно. Пелин гледа на свещенника едновременно с очите на "своя" и очите на "чуждия", което прави разказа му забележителен - и симптоматичен за дълбокото влияние на богомилството в българската народопсихология, където гледната точка по отношение на всичко българско всъщност е гледната точна на "чуждия", на "другия", който не иска да припознае нито българската държава, нито народа и, нито религията му за "свои". За беда, самият "богомил" е българин, макар и по принуда, което е и трагедията му - както и трагедията на България, поне според мен.

Така, желателно е да се има предвид, че концепцията за големия взрив всъщност е формулирана от един белгийски свещенниk, Джордж Льометр, http://en.wikipedia.org/wiki/Georges_Lema%C3%AEtre, всъщност тези, които имат проблем с нея, са физиците, а не свещенниците - първоначално е приета с големи резерви от физиката, като Айнщайн е от най-гласовитите критици (нали е привърженик на концепцията за статичната вселена); т.е. всъщност първоначално теорията за големия взрив е несъвместима с доминиращата парадигма физиката, а не с религията; религията не само че няма проблем с големия взрив, тя е автор на концепцията - в крайна сметка се оказва, че дори Айнщайн може да сбърка. Учуден съм, че компетентен човек като Гравити не си дава сметка за връзката между физика и религия разбира се, че теорията е, меко казано, дълбоко съвместима, нещо повече - авторството на тази теория принадлежи на църквата, която в случая коригира, хм, Айнщайн, което е забавно, защото Айнщайн в крайна сметка се съгласява. Гравити, ако погледнеш исторически колко физици са действащи свещенници и какви открития са направили, ще те заболи главата . Но това, разбира се, са минали времена, макар и неотдавна минали - под неотдавна имам предвид 20-30 години. Пропастта, изкопана между физика и религия от политпропагандаторите в главите на хората, стана твърде голяма.

Галтън е племенник на Дарвин, велик ум и благородна душа. Regression to the mean все още се използва в антропологията, а и в много други дисциплини.Всъщност не знаех, че той е формулирар уравнението за регресия към средното - един доста добре познат у популациите феномен, предсказан от уравненията му.

Ами не, Аспандиат, християнски кръст е. В смисъл, видях го с очите си и не виждам смисъл да споря.

Има събор в Двин през 515, поне така четох днес, освен ако, естествено, не ме подвеждат източниците. На този събор е първата референция за паулистите (осъждаща и опасение, че живеят "по границата с Армения"); което е любопитно, като се има предвид, че паулизма в такъв случай предхожда исляма с близо век и отваря въпроса кв каква степен е повлиял на ислямската теология, и разбира се, дали, защото е можел; В корана Пророкът черпи вдъхновение за учението си от "арменски свещенник", въпросът е, като се имат предвид някои паралели между паулизъм и ислям, които липсват в християнството и юдаизма -а и в арменската апостолическа църква - въпросът е дали този "арменски" свещенник от корана не е паулист, а не християнин.

Добър постинг, друже, дори само заради референцията към слънцето; да, йезидите имат специално отношение към слънцето - за тях слънцето е "тялото на Христос"; подобно на исляма, Йезидите считат Христос за човешко същество; с една особеност - когато се възнася, тялото му остава между небето и земята - и е слънцето. Така, сега една малка изненада - на "римската" църква на мадарското плато, която често се датира на 5-ти век, на един от църковните камъни това лято видях.... кръст и *слънце*, което ме хвърли в сериозен размисъл; който стана съвсем сериозен, след като на една от стените в "Тракийския" Перперикон, видях същите два символа свързани - Кръст и... слънце. Не съм сигурен дали снимките са достатъчно добри. Слънцето в "римската църква на мадарското плато е далеч по- ясно, като и двете слънца са шестолъчни - едното на Перперикон, другото чака на Мадара, комбинирани с идентични кръстове. Да ме коригира Глишев, ако греша, но ранното християнство няма шестолъчно слънце в символите. Единственото, за което се сетих, е Марианизма - отъжествяването на Дева Мария със слънцето, само че той е по-късен и не е балкански феномен; поради което - ще си позволя да се усъмня както в датировката на артефактите в Перперикон и Мадара - май не са ранновизантийски (тракийски няма как да са с тия кръстове) - и стои един отворен въпрос - бил ли е Перперикон обитаван от богомили, или ако щеш, паулисти за мен изтъкването на разлики между паулисти и богомили е безсмислено, те са твърде малки, тези разлики. П.С. И за да не помислиш, че слънцето на мадарското плато е прабългарско - то е издялано на *олтара* на църквата, т.е. на това, което е останало от олтара - за късмет, църквата все още не е "реставрирана", , т.е. оригиналните камъни не са сменени още с прясно изсечени и успях да направя снимка на артефакта.

Така, нека го коригираме според предложението ти - нямам нищо против. Вместо "Кирсокер, богомил и паулист, начело на мюсюлманско - богомилска армия, навлиза дълбоко в Анадола и го подлага на опустошение. Византия е на колене, в поза Г и се учи на ласките на богомилската любов. Армията на Кирсокер навлиза на Изток до Ефес и на север чак дио Никея, на 50 километра от константинопол. Цяла анатолия е под контрола на обединените мюсюлмано-богомилски сили", ще напиша Хризохир (брех, тоя да не е рода на нашия Хриз?), военен лидер на сектата на паулистите, обявена за "гнусна" (цитирам буквално) и еретична още през 515 година от арменската апостолическа църква. Етносът на паулистите е неизвестен, въпреки широкоразпространеното мнение, че са арменци - някои от лидерите им носят арменски имена, но далеч не всички, и е твърде вероятно да са свързани със съвременните кюрди и дори исаврите от ранното средновековие, които, поне на теория, живеят в региона на паулистката "държава".

Ами ти избери друже, дали има богомили в анатолия или паулисти на балканите. Може би си прав и в анатолия няма богомили- което значи че на балканите също са паулисти. Какво пише Стоянов за връзката между богомилство и паулисти? А за съвместните военни сили на паулисти и мюсюлмани пише ли, или е забравил?

Ами друже, ти кои мислиш, че са наследниците на паулистите? Арменците? Арменската апостолическа църква осъжда паулистите още през 515-та година.

За сега само хронология, без коментар: 751 г. Константин 5 превзема Мелетия, крепост на сектата на паулистите в източна Мала Азия и интернира населението и във Филипополис, съвременен Пловдив и оконостите му - едновременно за да отслаби съпротивата на паулистите в източен анадол и за да изполва интернираните като жив щит от "неблагонадеждни" византийци срещу българите. Първо запознаване на българите с концепциите на богомилството. 756 г. Константин 5 увеличава бройката на паулистите по границата между византия и България, като принудително заселва на територията на сегашна Южна България паулистите от превзетата от него източноанадолска крепост Карин. 775- Ересиархът на паулистите в източен анадол, някой си Закария, е активен пропагандатор на паулизма и според собствените му думи е "изпратил мисионери на изток и запад, на север и юг", които да конвертират и прозелитират в новата религия. Някъде в този период - между 750-та и 775-та следва да се търси първия контакт на българското царство с богомилското учение и първите балкански прозелити на мисионерите на Закария. 802- Паулистите изпращат военна помощ на Никифор в опита му да овладее короната на Византия и се превръщат в негова лична гвардия. Войствени планинци от източен анадол и родени войници, паулистите бързо накланят везните в полза на Никифор. За нещастие, Крум му реже главата и паулистите излизат от мода. 805- Императрица Ирина обявява война на изтребление на паулистите, което принуждава лидера им, някой си Сергий, да напусне Византия и следван от 5000 свои привърженици, да намери убежище в ислямския емират на Мелетия, с което слага началото на военния съюз между пауллисти и мюсюлмани - съюз, който в крайна сметка успява да унищожи християнските царства в Мала Азия и на Балканите; Сергий основава градовете Аргаум и Амара и в съюз с арабските мюсюлмани атакува византийската империя в течение 3 десетилетия. 845 Императрица Теодора обявява война на изтребление на останалите да живеят на територията на източен анадол паулисти. 855- След 10 годишно военно противопоставяне паулистите са разгромени, десетки хиляди от тях са изклани, останалите бягат на територията на Емирата Мелетия; Емир Умар ал Адта им позволява да създадат крепост на границата между емирата и Византия, която наричат Тефрике 863- Обединените военни сили на паулистите и мюсюлманите пробиват византийската отбрана и завладяват почти цяла мала азия, като я подлагат на изтребление. Военното щастие изоставя паулистите и мюсюлманите в битката при Лалакаон, където двата военни лидера Емир Уам и Карбеус (лидерът на павликяните) загиват, а армията на мюсюлмани и богомили се отдръпва обратно в източен анадол. Из балканите по същото време бродят торбеши, торбалани и дръги намусени анадолски фигури, като проповядват мир и "любов". Паулистите, преселени от Константин Копроним в Тракия и Пловдив, малко по малко се българизират. Време за богомилство. 867- Кирсокер, богомил и паулист, начело на мюсюлманско - богомилска армия, навлиза дълбоко в Анадола и го подлага на опустошение. Византия е на колене, в поза Г и се учи на ласките на богомилската любов. Армията на Кирсокер навлиза на Изток до Ефес и на север чак дио Никея, на 50 километра от константинопол. Цяла анатолия е под контрола на обединените мюсюлмано-богомилски сили. 868- Петрус Сицилиус, представител на Василий първи в столицата на павликянитенаписва "История на празната и долнопробна ерес на Манихеите, иначе наричани Паулисти". 872- Василий първи рагромява пявликяно-мюсюлманското царство в източен анадол и възстановява временно византийския контрол над региона. 882-Самосата, последната оцеляла крепост на паулисти и мюсюлмани в мала азия, пада под византийски контрол. 971- Всички оцелели паулисти са събрни от иммператор Йоан Първи и колектовно депортирани в региона на Пловдив, Тракия и въстановените византийски крепости в Източна България, с уговорката да пазят западните граници на империята, като срещу това могат да изповядват религията си свободно и да прозелитират българите в нея. Поп Богомил. Според някои източници обаче, вместо да пазят византийските интереси на балканите, паулистите се поставят в услуга на българскита кауза - и българските царе - и срещу византия. 1097- "Gesta Francorum", първи кръстоносен поход; в битката при Дорилеум, мала азия, 15 хиляди кръстоносци унищожават 90 хилядна армия от селджуци и слагат край на селджукското господство в анатолия. За учудване на кръстоносците, армията на селджуците се състои от турци мюсюлмани но и от богомили-паулисти ("публикани"), които воюват свирепо срещу кръстоносците в качеството си на мюсюлмански съюзници. (следва - хронология на военното сътрудничество между богомили и османци при завладяването на Балканите и Мала Азия през 14-15 век) 1118- Анна Комнина посещава Пловдив и пише, че "в Пловдив са си дали среща мръсните води на цялата империя" - вековната политика на Византия да депортира по границата с България всички религиозни, сексуални и социални девианти си е казала своето - южна българия е заприличала на зоологическа градина, в която щъкат малоазийски богомили, паулисти, садисти, варлаамити, адамити-ексхибиционисти и всякакви други содомити.

За книгите на Арх. Павел съм чел само добри отзиви. Предполагам, че тази на Стоянов също си струва, за съжаление, не познавам текстовете му. От своя страна, ще си позволя да препоръчам Black Book (http://www.sacred-texts.com/asia/sby/sby11.htm) и Book of Illumination, известна още като Book of Revelation - http://www.sacred-texts.com/asia/sby/sby05.htm - където можем директно да се запознаем със свещенните текстове на последната оцеляла "дуалистична" група (кавичките са, защото имам някои резерви към дуализма като основна определяща черта на богомили, паулисти и т.н.. Особено след запознаването ми с религиозните текстове на язидите, в качеството им на директни наследници на паулистите). Би било хубаво да сравним предположенията на Стоянов или Рокбер за това какви са били средновековните богомилски (при цялата условност на връзката между богомили, катари и паулисти, както и на тези трите с останалите средновековни ереси) вярвания с действителността - т.е. с религиозните текстове на язидите, които са изключително описателни по отношение на религиозната им доктрина и не оставят място за двусмислие.

Добро обобщение на Глишев. Кг, не знам дали има *сериозно* изследване върху средновековните ереси - нямам предвид българско, а въобще; което вероятно би било пречка и за една добре разработена тема по топика. Глишев според мен е прав, е прав, че между групите,които е изброил, не винаги има връзката, която им се приписва. Аз например никак не съм сигурен дали има връзка, примерно, между манихеи и богомили или, примерно, между гностици и павликяни; виж,между павликяни (или може би е по правилно да ги наречем паулисти, за да не ги смесим със съвременните български павликяни) и богомили, поне на мен ми изглежда, че има. Според мен обаче има и една неглижирана връзка между паулизъм и ислям, т.е. в генезиса на исляма ми изглежда да има паулистко влияние - твърде чувствителна тема, като се има предвид чувствителността на мюсюлманите към религията им, а този форум все пак се чете и от мюсюлмани. Никак не съм сигурен, че би било редно да се обсъжда, за да няма обидени. И, да, тема за средновековните ереси, за тази своебразна Контра Европа, по Глишев, би била забележителна и интересна, но и трудна за писане поради недостатъчността на задълбочени изходни изследвания, върху които да се базираме.

Aспандиат, друже, темата за вярванията на богомилите не ми изглежда централна по топика на Глишев - ако искаш - и ако Глишев прецени - с удоволствие се съгласявам да я обсъдим в отделна тема. Както и да е, допреди няколко месеца и аз като теб не бях чувал за зоофилията на богомилите и за централната роля, която играят хомосексуализма и зоофилията в религиозната им доктрина, което е повече от странно, като се има предвид колко голяма внимание отделя българската историография на богомилството - един вид, и ний сме дали нещо на света, т.е. богомилството, а в същото време пропуска нещо толкова централно за доктрината - до степен хора, които професионално се занимават с история, да не са и чували за него. При мене проглеждането за този аспект от богомилството започна едва преди няколко месеца, когато отворих оксфордския речник и с удивление научих, че етимологията на английското "bugger" идва от латинското "bulgaris", поне според речника, и е прридобило гражданственост през далечната 1330-та година, когато група зоофили, представящи се за българи, пристигат на английския бряг и започват да открехват простодушните англичани за сладостите на зоофилията и хомосексуалната любов, поради което английския законодател приема декрет срещу "българството" - до тогава в английския език липсва термин за зоофилия, поради което "българин" заема мястото на тази сексуална деноминация и не е референция за етнически произход - англичаните нямат предвид, разбира се, българите от балканите, а британските "българи", т.е. хората, които разпространяват сексуалните практики на богомилството в Англия. Предполагам, че Глишев е напълно прав и едва ли става въпрос за етнически българи, а ако да, то те са били българи толкова, колкото циганите, които крадат и просят из съвременен Лондон и се представят пред английските власти за "българи". Първото, което ми хрумна, е че, разбира се, става въпрос за империалистическа пропаганда на завистливите английски историци срещу българите, които са дали на света едно толкова прогресивно социално движение като богомилството, с цел да ни очерни, или дори за конспирация, която цели да представи средновековните борци за социално и сексуално равенство, богомилите, и техните съвременни наследници, тоест, ние, българите, за сексуални девианти. Зарових се в богомилската литература и по принуда включих в заговора срещу богомилството и унгарците, защото се оказа, че в унгарски език термина за зоофил също е "бугар" и отново се е появил през средновековието, във връзка с появата на богомилски мисионери на територията на унгария; същото се оказа и в средновековна Италия, което е възмутително - и там термина за содомия е "бугарство" по етнонима на хората, създали богомилските общини в северна Италия и които, сигурен съм, нямат нищо общо с етническите българи от средновековието. Картинката започна да ми се прояснява донякъде когато отворих свещенните книги на язидите, богомилска близкоизточна секта, свързана със средновековните павликяни от византия, както етнически, така и религиозно и оцеляла и до наши дни. Язидите са етнически кюрди, запазили вярванията на средновековните паулисти от мала азия непокътнати - останалите са били конвертирани в исляма както в мала азия, така и на балканите, а в европа са респективно конвертирани в християнството или респективно изогени и изтребени по най-варварски начин през средновековието. както и да е, книгите на язидите са един безценен поглед в доктрината на богомилството, така да се каже, свидетелство от първо лице, и поставят зоофилията и хомосексуализма в един специфичен, централен контекст за цялата доктрина на богомилството. Тази доктрина е удивително съвременна и би процъфтяла в съвременния свят, характерен с либералността и светския си характер, в известен смисъл, богомилството се оказа изпреварило времето си с няколко века и попаднало на погрешното място - в мрачна средновековна европа, и развито в погрешното време - на крайно сексуално и религиозно тесногръдие, което го и обрича на изчезване. Ако се беше появило в наши дни, съдбата му щеше да бъде съвсем различна- но, уви. Така, богомилската доктрина: Хората са неперфектни поради *първородния грях* на Адам и Ева, а именно, белята със змията в райската градина и ябълката на познанието, поради което Адам и Ева влизат в срамно сексуално сношение, в резултат на което се появява човечеството, заченато от Адам и Ева в грях, тоест чрез сексуален акт между мъж и жена. Няма по срамно нещо от хетеросексуалния секс, гласи доктрината, който е причина за падението, описано в Библията, и практикуването му води до множене на човечеството и до пролиферация на греха, респективно, тоест, до задълбочаване на грешката, извъшена от Адам и Ева под коварното влияние на алтернативното божество, (в главната роля - змията), подвело Адам и Ева да се размножат и по този начин създало човечеството. Единствения начин да се коригира тази грешка, гласи богомилската доктрина, е да се прекрат хетеросексуалният секс и човечеството да се излекува от първородния си грях. Слава Богу, твърди доктрината, не всички хора са родени по този начин - някои от богомилите са "перфектни" или "чисти" (т.е., "катари"), тоест, лишени от първородния грях - именно това ги превръща в "съвършенни", за разлика от останалата част на човечеството, което е плод на срамен секс между мъж и жена. За разлика от тях, "съвършенните", т.е. Катарите, са родени от... мъж - поне така гласи доктрината на язидите, което на мен ми говори, че в крайна сметка многовековните малоазийски опити мъж да зачене са се увенчали с успех още в ранното средновековие. Когато Адам и Ева са се сношили, гласи теологията на язидите, от "гърнето на Ева" излезли "змии, насекоми и гущери", които се превърнали в предшествениците на човечеството - то се е родило от змиите и насекомите, избълвани от утробата на Ева след сношението и с Адам; Обаче, не всички са така - истинските хора, поне според язидите, всъщност са се родили, с извинение, от задника на Адам; това именно са съвършенните и перфектните от теологията на богомилите- у тях няма първороден грях, защото не са родени от утробата на жена, което ги превръща в "перфектни". А как точно и от кого са били заченати в задника на Адам "перфектните", с благоприличие, подобно на благоприличието, проявявано от византийските хронисти, описващи вярванията на богомилите, е описание, което ще си позволя да спестя. Всеки може да го прочете в книгите на язидите. И така, след като Адам ражда момченце, то, разбира се, е първият богомил и предтеча на язидите, които по рождение са спасени от първородния грях, тъй като предшественикът им не е роден от жена, а от мъж. . Оттам нататък всичко става ясно на богомилите - нарамват торбата със свещенните книги ("торбешите" от централните балкани , "торбалан" от българския фолклор, "бабуните" от Македония са според мен все фолкорни спомени у българския народ за богомилските мисионери от мала азия, бродили из балканите като първа точка от мисионерската им дестинация) и се заемат да спасят и останалата част на човечеството от първородния грях; а спасението, както си го представят богомилите, е в непродуктивния секс, които не води до нови зачевания - поради което и препоръките им към останалата част от човечеството да се въздържа от хетеросексуални връзки и бракове - което звучи толкова съвременно - и да задоволява нагона със зоофилия и хомосексуализъм. Напълно възможно е, лошото име на богомилите извън балканите, освен средновековните клевети, да се основава и на особеностите на сексуалните практики, които препоръчват; а това са практики, които не се вписват лесно в тесногръдия средновековен морал. За щастия, тези практики са запазени, рразказани в първо лице единствено число в книгите на язидите и всеки любознателен историк, любител или професионалист, може да се запознае с тях с очите си. Страноо, нито един български историк не си е направил труда да го направи; аз самия чух за тези неща едва преди няколко месеца, като дотогава бях в пълно неведение относно богомилската доктрина. Куриозно, учението на язидите отноево стига до великобритания, този път през 20-ти век, по-точно в началото му -и, независимо какво твърди Глишев, е представено директно от язидски мисионери, доведени в Лондон в началото на века от любознателни англичани право от анадола. Язидските мисионери представят учението си в Лондон с огромен успех и са посрещнати значително по-радушно, отколкото преди 7 века, а в Лондон е основано общество на язидите, този път, от техни последовватели от британската благородническа класа; до колкото ми е известно, обществото съществува и до наши дни; името му може да бъде открито с известно ровене в гугъл, както и основателите му - не знам дали богомилски мисионери достигат до Англия през 14-ти век, но през 20-ти пристигането им - право от анадола -в Лондон, е документирано. Ефектът на богомилското учение в средновековна европа по мое скромно мнение не е кой знае колко глолям - освен на Балканите -в тази част ни най-малко не мога да се съглася с Глишев, и ако трябва, ще се аргументирам, в тази или в друга тема; има богато тяло от османско-ислямски текстове, които реферират павликяните и богомилите в Мала Азия и на Балканите като..... "християни", докато православните християни са реферирани като "кяфири", т.е. "гяури. Има запазени изрични наставления от епохата на ислямското завладяване на балканите и мала азия мюсюлманите да се отнасят внимателно с павликяните и богомилите, защото последните са техни потенциални съюзници в борбата им с "кяфирите", т.е. с православните царства в мала азия и на балканите от средновековието; ролята на богомили, павликяни и т.н. в качеството им на съюзници на исляма в борбата му с православна византия и балканските царства е добре описана, както и специалните привилегии, които им дава съюзничеството с мюсюлманите - и ако се налага, с удоволствие бих цитирал източници по темата, когато мога. Разбира се, ситуацията на балканските - а и на малоазийските - богомили се променя от 16-ти век нататък, когато стават обект както на ислямизация, така и на християнизация - покатоличване и оправославяне, ако мога да го нарека така, защото специалните привилегии и защита над тях са вдигнати от отоманските султани, които си "спомнят", че това всъщност май са езичници. Единствените, които се отървават от конверсията, са част от кюрдите от високите планини в източен анадол, които се превръщат в съвременните язиди - и за които споменава още Евлия Челеби при пътуването си през региона, когато се среща очи в очи с тях и се чуди какво да прави, тъй като е длъжен според мюсюлманските изисквания да ги конвертира към исляма или да им отреже главите - последното е доста трудно, защото язидите са стотици, а той е сам, поради което по взаимно съгласие язидите намират набързо някакъв арменски поп, който формално ги "кръщава" в православието, за да може Челеби да не ги рапортува на турските власти и в същото време да остане жив след срещата си с кюрдите, като едновременно с това е спазил и препоръките на корана. "Кръщаването", разбира се, е чисто формално, колкото да се избегнат усложненията от срещата.

Глишев, пристигането на катари в Англия е документирано. Богомилските мисионери са изключително активни в пътешествията си Европа и доста успешни, като на практика се провалят единствено в Англия, под провал имам предвид, че не успяват да създадат религиозна община. Тъй като според теологическата им концепция човекът е зло, богомилите са малко на принципа на ленин и маркс - богомилството трябва да победи едновременно във всички страни, иначе ще се провали. Под победа се има предвид човечеството да изчезне, като най-сигурния начин това да се случи е като всички едновременно спрат да се размножават, поради което концепцията им се върти около непродуктивния секс - ако го практикуват единствено богомилите, ще изчезнат само те, по биологически причини, поради това богомилите са изключително активни в мисионерската си работа - идеята им, изглежда е, да причиният изчезването на човечеството в рамките на една генерация, защото ако спазват собствените си правила, следваща богомилска генерация не би следвало да има, поради което богомилството живее не от потомци, а от прозелити. А за да има прозелити, трябва мисионери, които да пътуват навсякъде и да конвертират всички към богомилството. Което е един забележителен опит да се зарие човечеството; изглежда, в англия неколкократно се появяват богомилски мисионери отвън - къде от Босна или България, къде от Франция след антикатарския кръстоносен поход, когато изглежда оцелели катари достигат до англия: "The Cathar movement, such as it was propagated in Northern Italy, Provence, the Rhineland region, Flanders and Champagne, originally was fostered by Bogomil missionaries. The heretic hunters were not mistaken when they called them “Bulgari” [bougres], that is to say, Bulgarians (the Song of the Crusade, V. 18, calls the Albigensians “those from Bulgaria”); "the case of Leuthard of Vertus suggested the presence of Bogomil missionaries, wandering merchants, pilgrims, itinerant day-laborers or Goliards who were active in Western Europe. Other isolated sectarians met in Ravenna and Mainz" Богомилските секти в северна италия са основани от мисионери, дошли от България (https://books.google.bg/books?id=U-cKnYXw--kC&pg=PA80&lpg=PA80&dq=Bogomil+missionaries+in+england&source=bl&ots=_S6k1HWuJb&sig=-QzjaCTU2tZ1FRO-OZYbKB_KpW4&hl=bg&sa=X&ei=-DmNVITXOOnjywPr_IDYAw&redir_esc=y#v=onepage&q=Bogomil%20missionaries%20in%20england&f=false) Докато катарите в Англия от 14-ти век пристигат предимно от франция, "катарите" от 12-ти век в Англия и западна европа изглежда са богомили мисионери от балканите и българия: "he Cathars, first rising up in the twelfth century, deriving their stark dualistic beliefs from enigmatic Bogomil missionaries journeying from the Balkans to western Europe, immigrating far and wide from the Mediterranean to the North Sea until, around the turn of the thirteenth century, they established an elaborate episcopate, a "Church" to some scholars, with systematic doctrines, a holy ascetic elite known as the "perfects," and corresponding affiliations in Languedoc, northern Italy, Catalonia, England, northern France, and the Rhineland" (http://muse.jhu.edu/journals/cat/summary/v088/88.2pegg.html) "For the hundred years ending with A. D. 1220 the Bogomils of Bosnia had been very active in missionary work. They still affiliated to some extent with their brethren in Bulgaria, though they had greatly modified their views concerning the origin of the two principles of good and evil, and no longer held to the phantastic theory of the incarnation, but conformed to the present orthodox views of the human nature of Christ, and accepted the Old Testament in its entirety. But though their theology was elastic and comprehended somewhat differing views, their Christianity was pure, simple, and stern as ever. The Albigenses, and probably some of the earlier Catharist churches, had been the converts of Bulgarian missionaries; but the Waldensian congregations, the believers of the plains of Lombardy and the South of France, the Catharists of Spain, the early Reformers of Bohemia, the "Ketzers" of the Lower Rhine, the Publicani (a corruption of Pauliciani) of Flanders and England, were all the followers and disciples of the Bogomilian elders or djeds of Bosnia. Reinero Sacconi—or Regnier, as the English historians call him—an Italian apostate of the beginning of the thirteenth century, who, having been one of the BogomilianCredentes, had recanted and, uniting with the Roman Catholic Church, become an inquisitor, states that the churches of the Cathari, as he calls them, numbered then as many as thirteen bishoprics, or rather elderships—for they did not recognize the name of bishop—that of Bosnia or Sclavonia being the most important and the parent of the others" - т.е. подвизите на богомилите в европа и "паулистите" в Англия се ръководят от централен диоцез в Босна и "Славония";(http://www.reformedreader.org/history/brockett/section16.htm); "Тhe beliefs and practices of the Cathars were basically identical with those of the Gnostics from the early church period and the neo-Gnostic Paulicians and Bogomils of the Byzantine Empire. (Bogomil missionaries were at work in Western Europe in the twelfth century, coalescing with the Cathars.) They taught that the physical world had been created by Satan, who was as eternal and powerful as God. The soul, they said, was an angelic spirit kidnapped by Satan from heaven and imprisoned in an evil physical body. The ultimate sin was sexual reproduction because it increased the number of evil bodies for Satan to use as prisons for kidnapped spirits" (http://www.ligonier.org/learn/articles/the-twelfth-century/). Изглежда, паулистите и богомилите представят на потресените англичани удоволствията на содомията и зоофилията по-скоро лично, отколкото чрез ученици, или поне така вярват мнозина английски историци - (https://books.google.bg/books?id=jBxgq7WGsyQC&pg=PA34&lpg=PA34&dq=Buggers+England+in+1330&source=bl&ots=JR_JdKLQ04&sig=uRdE52P8cS2Su12K_BQyhYGYL3o&hl=bg&sa=X&ei=ICyNVJHWKofnywPk3oC4Dg&redir_esc=y#v=onepage&q=Buggers%20England%20in%201330&f=false). Както и да е, влиянието на богомилските секти върху християнската цивилизация през средните векове в Западна Европа не ми изглежда съществено. На Балканите, разбира се, е различно и там това влияние е може би съществено за съдбата на балканските държави - вкл. до наши дни. Но ефектът от походите на на богомилските и павликянските мисионери и опитите им да убедят западноевропейците да се сношават с козите си вместо с жените си не изглежда особено успешен.

"..производните му, чиито влияния стигат чак до Англия." - стигат в смисъл, че английския законодател през 14 век приема закон за содомията и изобретява термина "buggery" за някой, който се съвукопява с животни. Катарите, пристигнали в Англия се представят за "българи", от там и термина за заоофилия в английското законодателство. След като известно време англичаните мълчаливо наблюдават опитите на "бугарите" да се сношават с козите им, докато ходят от град на град и се научават да прибират домашния си добитък на сигурно място при всяка поява на "бугър" в града, с един бърз кралски декрет от 1336-та на градовете е наредено да затварят вратите си при появата на бугъри пред тях и на същите да не им се дава храна, а самите катари са жигосани с железни пиростии по главите, за да се различават отдалече от местните, за да могат местните да се погрижат за добитъка си при идентификацията на бугър. Любопитното е, че не са ги изгорили или наказали - просто ги държали на страна; след като остават без достъп до безплатна храна и така нужните им кози, катарите и "бугарите" изчезват без следа от англия в рамките само на 10 години. Книгите на язидите от съвременен ирак са запазени във версиите им от 1910-та година и вероятно дават достоверно свитетелство от първо лице за основата на вярванията на "алтернативните" от средновековието, както и кореспонденцията на един богомилски монах, мисля че се казваше Алексей, на руски език, до следовниците му в средновековна Русия с напитствия как да зарибяват следовници. Влиянитео на катарство, манихейство и т.н. в средновековна Европа не изглежда съществено, освен на Балканите, където вероятно наистина играе сериозна роля за съдбата им - т.е. за рухването на държавността и падането на респективните територии под ислямска власт.

Така е, много фамилии са сменяни и се сменят; поради което "иванови" са по-трудно проследими; поради това трябва да се започне отпред-назад - примерно кога "сертови" или "лютови" са получили фамилиите си и защо, както и защо са предпочели да ги запазят а не да ги сменят с "иванови". Или примерно каква, за Бога, е етимологията на "цацаров". цинцаров? Цаца? Но има много аспекти, които едно изследване следва да обхване - примерно кои от редките имена дължат редкостта си на по-малко биологическо възпроизводство от средното на носителите им, както и кои са най-популярните "професионални" фамилии - примерно колко мутафчиеви има, сревнени с арабаджиеви и чакръкчиеви, за да се проследи коя професия е носела по-голяма възможност за репродукция, което директно е свързано със социалня статус, който дава професията; т.е. ако приходите от мутафчийство са били по-високи от приходите от арабаджийство, следва да има повече арабаджиеви отколкото мутафчиеви и т.н., а някои от популярните но по-малко представени в елитите фамилии може и да изненадат с плодовитостта на носителите си. По това, което спомена Крамер - познавам един ортопед с фамилия 'Чакръкчиев", която е една забавна тафтология и намеква за приемственост на професията през вековете А в контекста на написаното - напълно основателно - от Браво, следва да се види дали честотата на разпространение на "Касабов" в лекарските фамилии е по-висока от средната за разпространението и в други професии; отделно следва да се направи списък с "нетипични" лекарски фамилии и дасе провери коя е с най-голямо отклонение от средното си представяне в обществото (може и да се окаже, че нее Касабов, а някоя друга, но съм сигурен, че ще има такива фамилии неизбежно)

Газнибаров или, по скоро, ГазиБаров, е стара шега, да го кажем така; самоковска фамилия, която идва от газене (пресичане) на барА (поток със стопанска цел, а не от опипване на задници ; както и да е, повече отношение към темата има защо Газибарови са предпочели да запазят фамилията а не да я сменят примерно с "Иванов", и защо изобщо прякорът се е превърнал във фамилия; въпросът отива до сърцевинатя - или съсвеляните, или самият род са решили, че е необходима "отличителна" фаммилия, т.е. нещо е отличавало газибарови от станалите по начин, който е бил специфичен или социално престижен. Към "отличителните фамилии следва да добавим и, таквоз, Сертов; което потвърждава относително по-високата честота на хората с "отличителни" фамилии в обществените елити. Сертов звучи като описание на характерова черта, един вид, "серт" (суров, неотстъпчив, агресивен), което е подобно и на Лютов (някогашния главен прокурор);, чиято фамилия е "Люта"; Серт и Лют са подходящи качества за хора, представители на държавната принуда и силовите министерства, в тези случаи, търкулнало се гърнето, намерило си похлупак; идеята зад фамилиите е, че хората - или някой, принадлежал някога към тези фамилии, е проявявъл сертлюк или лютост далеч по-често или в далеч по-висока степен от съселяните си, които са счели да го отбележат с прякор- референция към черти на характер - "изключителна", отличаваща се лютост; Има една чепеларско-родопска фамилия, Лютови, не знам дали Лютов е принадлежал към нея; в случая ще отворим леко генезиса на фамилното име, и етнически, и социален генезис - Фамилията Лютови, която е християнска, е косвено свързана с една известна с лютоста си *българомохамеданска фамилия* от средните векове - тази на Мехмед *Синап*, Мехмед Синаби, т.е Мехмед "Лютия" (като растението), полу-разбойникът-полуфеодал, който контролира родопите за известно време по начин, ннетипичен за османската империя - т.е. в своеобразна феодална независимост от султана - ако са верни интепретациите за него, разбира се, както и тълкуването на фамилията му като "Лютия", а не като "Мехмед от Синап вмала Азия", примерно - за което далеч не съм сигурен; Ако първото предположение е вярно, Лютов е свързан с "отличителен" родопски род, ноторно известен със свирепостта и вироглавостта си, някои клонове от който са ислямизирани, а други - не, но са традиционно представени в балканския обществен елит *от много векове*; Аналогична е етимологията на една по-малко известна фамилия, Копривкови, т.е. "копривите", получили прякора си поради сприхавия език и холеричните характери на мъжете от рода, които изчервявали ушите на съселяните си с приказките си до степен да получат референция за вербална интелигентност и лош характер с "отличителен" прякор.

1. Най-очевидното, т.е. "гробницата" на "Орфей" от "второто хилядолетие пр. х." - липсата на контекст (никакви археологически предмети) прави прецизната датировка невъзможна; в същото време, това, което виждат очите ни, е очевиден аркасолиум, което позволява поставянето на времева рамка; Аркасолиумът е форма на погребение, практикувано *от римляните в късната римска империя* и, разбира се, от византийците. Акркасолиуми, които предхождат 3-ти век *след Христа* са твърде невероятни. Практиката на аркасолиумите е *раннохристиянска* и широкопрактикувана на територията на римската и византийската империя, както и в християнството до наши дни в зап. Европа. Катакомбите в Рим са пълни с аркасолиуми; както и въобще некрополите на цялата римска империя от новата ера нататък, все пак, най-тясно те са свързани с християнската религия. Раннохристиянски аркасолиум от римската империя: - той буквално не е различим от аркасолиума в Татул; ако гугълнем аркасолиум, от този тип ще излязат стотици; още веднъж, че "гробът на Орфей" в Татул е християнски аркасолиум, не по-ранен от 3-ти век *след новата ера* не може да има никакво съмнение. Грешката на археолозите, ръководили ракзокпките, и на ръководителите им, обявили ранновизантийски аркасолиум за "гроба на Орфей", "светилище на траките" и датирали го на "второ хилядолетие преди новата ера" смайва и смущава. Твърденията им са недопустими, каквато и да е мотивацията на тези твърдения. Още нещо. Аркасолиумът е изключително добре запазен и добре изработен, с много добри железни сечива, което подсказва и крайната дата на времевата му рамка - а тя е чак 12-13 век *след новата ера*, за което има и хинт в местоположението - самотен, много тесен връх, лесно защитим, който плаче за феодален рицарски замък върху него; феодалите от рицарските колонии в близкия изток от времената на кръстоносните походи погребват лидерите си в именно такива аркасолиуми на територията на близкия изток; останките от преси за вино по скалите от същия модел, изполван от кръстоносците в близкия изток, запазеността на аркасолиума и умелата му изработка говорят, че е не е напълно изключено гробът да е тяхно дело; Но никак не може да се каже със сигурност, поне аз не мога; както и да е, обектът, представен пред обществеността като "гроба на орфей отпреди 4000 години" е християнско погребение от периода 3-12 век след новата ера; моята преференция е все пак 4-5 век след новата ера, въпреки, че е подозрително добре изсечен. Едно е сигурно - не е на орфей и няма общо с траки, орфизми, дионизми и свещенни сили. Гробницата (или храмът?), залепена за християнския аркасолиум обаче е друга бира; липсата на контекст (само четири предмета от хълма са стигнали до музеите?) обаче прави датирането и изключително трудно. Правят впечатление обаче някои неща, които я отличават рязко от тракийските гробници от епохата, от която е датирана - 3-4 в. пр. Х,; на първо място, в контраст с всички досегашни тракийски гробници, тя няма никаква окраса - нищо, нула, няма останки от инкрустрациии по стените, корнизи, няма и намек за стенописи -нищичко - само огромни зеолитни блокове от по 100-тина килограма единия, от които е изградена. Това нещо е със сигурност отпреди християнската епоха, доста вероятно е да е отпреди римската, ако е свързана с траките говори за култови практики, които не познаваме, и носи далечна прилика дори с микенските гробници от 12-ти век пр. Х - което естествено не я прави такава; лиспата на каквато и да е украса прави датировката трудна; И, не издържам на изкушението, нещо, което може и да е останало незабелязано от археолозите, правили разкопките - гробниците са обрасли с един храст, ето тоя: "Храстът" е ефедра синика, китайска ефедра; мощен психостимулант, използван от индоевропейските народи; като мнозина антрополози и историци спекулират, че сомата на индийците, амритата и амброзията на гърците са правени именно от ефедра; дори да не са, ефедровият храст играе сериозна роля в езическите практики на много евразийски етноси; идеята за използването му е да докара войниците до състояние на "бяс"; ("гибелния гняв" на ахил от омировия епос...); от тракийските беси до норвежките берсерки етносите използват растения от типа на ефедрата за стимулант преди битка. Дали присъствието на ефедра на върха на гробницата/храма в татул е случайно или не, нямам никаква представа. Храстът не се среща особено често в България и родопите, макар да го има тук там и в "естествен" контекст.