Южняк

пробвах. Мисля, че има и по-добри неща, в смисъл, системите за разпознаване на лица, за които ми спомена, ми се виждат по-умни от клевърбот, който все пак е некомерсиален продукт, респективно правен с по-малко ресурси. Обаче може би вече има и още по-умни неща от системите за разпознаване на лица, за които не знаем?

Обаче това нищо не е, има, дет се вика, и други лоши новини Още Докинс през 70-те споменава за гени-немирници, които при целувка между партньори (хетеро, хомо, екшън с домашни любимци и т.н.)и респективно обмен на на слюнка, късат синджира (имам предвид двойния хеликс) и се вписват в генома на другия партньор. От там нататък, *чисто теоретично* - не мисля, че някой би правил изследване по въпроса, ако е с всичкия си, тези гени немирници се предават от уста на уста, т.е. напълно е възможно - но само на теория - при целувка, партньорите да обменят, покрай телесните течности, и гени от някои - или всички - предишни партньори, с които са били в контакт, и респективно новият любовник получава конска доза гени от предишния любовник, докато си целува избранницата/избранника. Подчертавам, това е чисто теоретично и нямам никаква идея дали е така на практика и дали се случва, но на теория - няма пречка. Т.е. то не е нужно да има дори любовни отношения, за да осъществят партньорите евентуален хоризонтален трансфер на гени и от там да лепнат "чуждите" гени на плода от любовна връзка по-късно. Което поставя африканската поговорка "it takes a village to rise a child" в една нова светлина, в която членовете на селището се кооперират активно не само по отглеждането на детето, но и по зачеването му.

Развитието на информационните технологии е изключително бурно в последното десетилетие, в същото време изглежда така, сякаш една от целите на ИТ - създаването на изкуствен интелект, не е помръднала от мястото си, при все бурното развитие. Дали обаче е вярно? Според мене, ако някоя от ИТ компаниите успее да създаде ИИ, няма да бърза да го обяви, а може и въобще да не си признае. Или, алтернативно, ще запази напредъка си по създаването на ИИ в тайна, откъдето и илюзията, че въпросът с ИИ още не е помръднал. Според мене първите клиенти на потенциален ИИ биха били праавителствата на държавите, респективно, биха имали интерес да запазят същесвуването - и употребата на ИИ за целите на държавата - в тайна максимално дълго, и биха наложили мълчание и на фирмите, които са създали и им продали този ИИ. Дали е възможно някои от държавите по света вече да имат ИИ, да го ползват активно и да го пазят в тайна, така, както биха пазили в тайна създаването на някое свръхмощно оръжие? Според мене не е възможно при целия напредък на ИТ сектора да няма напредък и в областта на ИИ.

Шпага, благодаря. Г-н Балкански, за съжаление не мога да го направя, тъй като е частна молба на мой познат, с молба да го запазя анонимен. Изглежда няма да мога да съм му полезен, но все пак ви благодаря.

Един от възможните механизми на телегонията е следния: -жена зачева от партньор А -следва *хоризонтален трансфер* на гени между майката и плода, при който майката получава, с посредничеството на плода, *гени от бащата* (доказано за пръв път през 1979, виж http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC383270/, оттогава има натрупан доста научен материал по въпроса, майката и плода обменят гени. Това е положението. Майката получава част от гените на *бащата*. Плодът пък получава част от гените на майката - имам предвид, *след оплождането на яйцеклетката, с хоризонтален трансфер*. От тук нататък с бременността е случва едно от двете: 1. ранен спонтанен аборт, толкова ранен, че самата майка въобще не разбира, че всъщност е била бременна - оплодената яйцеклетка се изхвърля още със следващата менструация - примерно. От гледна точка на майката тя не е била никога бременна. 2. Ами, бременността протича нормално, и майката ражда плода и т.н. -и в двата случая майката получавва с посредничеството на плода гени от бащата. -години по късно, примерно, майката зачева от друг мъж. Меозис, оплодена яйцеклетка и т.н., всичко точно, по правилата, 50% гени на бащата и 50% гени на майката. *След зачеването* обаче, майка и плод започват да обменят отново гени и някои от гените от предишния фетус, които са 50% от трети човек, да го кажем така, с посредничеството на майката влизат в генома на новия фетус и хоп - изненада - дето викаше един класик на късния соц, "жено, ела да видиш чудо - лимончето има крака" . Механизмът на трансфер на гени между фетусите от *различни* бременности, понякога отделени помежду си с много години и резултат от различни партньори с посредничеството на майчиния организъм е описан тука: http://bloodjournal.hematologylibrary.org/content/120/3/505.long . -нооо, това дори не е всичко - има и други механизми за хоризонтален трансфер на гени на предишния партньор у плода, заченат от следващия - всичките с посредничеството на майчиния организъм, разбира се. Някои от тези механизми изискват да е имало предишно зачеване, други - не, и са описани например тука: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC383270/ С оглед на горното, колежки и колеги, преживейте го. В природата сигурна е само майката. Всички сме деца на много бащи. Няма лошо. Това са част от механизмите на еволюцията и част от сърцевината на вида ни, на това що е да си ХС.

Лични.

Имам молба за помощ. Някакви хипотези за етимологията на следните имена? Батур, Камшу, Четук, Запарт, Маина. Имената са на хора от селище в южните родопи, българоезични, от началото на 20-ти век. Някакви предположения?

Маготин, по отношение на хуните и масагетите съм в твоя лагер, така да го кажа, но с тази част не съм съгласен. Херодот е виждал скити на живо и е водил разговори с тях, освен ако не искаме да квалифицираме работите му и пътуванията му до гръцките колонии в северното причерноморие в сферата на фантазиите. Защо обаче персите не знаят за такъв народ е добър въпрос. (Примерно и гърците, и персите знаят за аримаспите, които са някак си толкова отдалечени и от двата региона - отвъд алтай, поне имам спомен, че персите също ги познават, ако не греша). А си прав, че масагетите им се губят.

А, *избор*, значи. Ами въпросът на Богданов е и отговор. Има ли, няма ли, нещо не можем да му хванем края вече с хилядолетия. Ако знаехме, щеше да е лесно - в една вселена *избирам* да съм религиозен, в друга - избирам обратното, или правя и двата избора едновременно и т.н. и т.н. Обаче в една детерминистична вселена само си мисля че *избирам* а всъщност нищо не избирам и пак и т.н. и т.н., поради което *личната* причина да вярвам или не най-малкото не зависи от волята ми и е изгубена някъде по посока големия взрив или кой знае къде и аз само се пъча с "избора" си, какъвто и да е. Там, накъдето бие Гравити във въпроса си, който предполага и позицията на Гравити, вярата е калкулация и рационален избор след преценка на доказателствата "за" и "против", респективно - отсъждане според способностите за съждения на отсъждане на отсъждащия и т.н. (което пак не е "избор", строго погледнато), и дори нищо не ни казва за способностите на отсъждащия, защото всъщност има повече от една мисловна система в света, и ако отсъждащия е безупречно прав в логиката си в някоя от тях, ще е безподобно погрешен според логиката на друга и т.н. Даже и мисленето е условно тука, където живеем, мисля . Примерно ако погледнеш мисловните системи и логиката зад някои от построенията примерно на средновековния Соломон Маймонид и няма да видиш кой знае какви пукнатини - давам го само за пример, освен това е странна идея сама по себе си да зачетеш Маймонид в съвремието и да търсиш логика у него и не я препоръчвам , както и да е, можеш да видиш, че стига по един брилянтен и безупречен начин до идеята за съществуване на Бог - с което, подозирам, верифицира вярата си, а не обратното( не логиката му поражда вярата му, а вярата му поражда логиката му) и т.н... и според мен вярата си остава вродена и вградена в клетките ни, не продукт на размишления или избор; няма и отношение към интелектуалните ни качества. Хубав въпрос на Гравити ама ако се задълбаем ще стане твърде причудлив и ще даде странни отговори.

Има една категория растения, ентеогенните - наименованието обяснява какво причиняват Най известното от ентеогенните сигурно е аиахуаската на ам. индианци (http://en.wikipedia.org/wiki/Ayahuasca). Най общо казано, продуктите на тази категория причиняват общение с Божественото, религиозно чувство, усещане за свещенно, за сакралност и божествено присъствие в света и т.н. Нямам представа дали хармалата или сирийската трева е позната в България, дали си има име на български и т.н. На английски е хармала или syrian rue. (http://en.wikipedia.org/wiki/Peganum_harmala). Мисълта ми е, това е близкоизточно растение, употребата на което предизвиква вяра и чувство за общение с Бог, религиозен опит. Близкият Изток е особено място по отношение на религиите и човешката вяра - там са се зародили и там са свещенните места на поне три световни религии. Чудя се в основата на колко от тях е хармалата. За една от трите - няма да казвам коя - знам със сигурност - че употребата на хармала при определени събития и практики е задължителна, тя е една - немного известна част от инструментариума на тази религиия, и не е за чудене, щом вкарва в религиозно състояние. На база на горното, мисля, че вярата се предопределя от биохимията на мозъка ни, както и рабзбирането ни за Г-д. Атеист да вземе хармала е като болен да вземе хапче - биохимията му временно се нормализира. Механизмите на действие на хармалата са горе долу ясни, както е ясно и това, че, колкото и да е странно, към религиозното ни чувство имат отношение и група гени - вж. тук - http://en.wikipedia.org/wiki/God_gene - и по специално SLC18A2, който произвежда един конкретен протеин, vesicular monoamine transporter 2 (VMAT2) . Оттам нататък някой да обяснява защо вярва, а друг да обяснява защо не вярва, ми се вижда безсмисленои ми се стува, че и тези неща са предопределени от биохимията ни. Оттам нататък да обясняваш на атеист какво е вяра и религия е точно толкова безсмислено, колкото да обясняваш на далтонист какво е цвят. За щастие атеистите са пълно малцинство, нещо от порядъка 1 на няколко хиляди; останалите *вярват*, че са атеисти, но всъщност не са. Естественото религиозно чувство се намира почти у всеки човек и е част от природата ни, от човешката ни природа. А защо е така, не знам.

"представител на сем Зелеви /Brassicaceae/." - хванах се за тая реплика, та проверих; най близкото българско растение е това:http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B2%D1%87%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B0 - т.е. овчарска торбичка, без да се същото, му е много близък роднина, иначе народното английско наименование на Arabis turrita е "mustard", което на български е... ами горчица. И можеби евентуално добиват горчица от него в западна европа и америка, което ме мързи да проверя.

С кантариона шега не бива. Ниацинът е витамин Б3, а не никотин, което е хубаво, но това нещо (кантарионът) имало едновременно седиращ ефект и в същотото време инхибира допамин, адреналин и норадреналин, което в комбинация с редица съвр. медикаменти може да докара серотонинов синдром и други удоволствия. Изключително популярна билка е в англосаксонската фолклорна медицина, с ефикасност равна на тази на някои от съвременните медикаменти. В крайна сметка, в моите очи на любител етно-биолог - твърде рискова заради неизвестностите около механизма на действие.

Не, не в тоя смисъл. За да тестваш една хипотеза трябва да я провериш отвсякъде доколко издържа на реалността. В тоя смисъл. Това, дето го четем за славяните и излиза изпод перото на британци и други образи, а то е цяла историческа традиция това, с последователи в цял свят, е 85% пейоративни интерпретаци - мое мнение, тези интерпретации не са по-добри от панславизма на руснаците или мегаломанията на сърбите, всъщност ми изглеждат по-лоши. Връзките между славяни, тюрки и сармати още си чакат обективното изследване и представяне в книгите по история.

Равене, така е, само дето не виждам нищо лошо. Историческата истина трябва да се уважава, връзката между сармати и славяни е по правило подценявана по идеологически съображение, ами нека сега да я надценят за компенсация. Поначало в историографията отношението към славяните е расистко до недопустима степен, тона го задава британската историография с хомосексуалните си обсесии по исляма и героическия пезвенклък на Лорънс Арабски, да му се свети името, което е част от британската традиция. Конкуренцията между двете империи през 19-ти век - британската и руската е крайно ненавистно и ожесточено откъдето идва и традиционната депикция на британските историографи за славяните като крайни нищи диваци - която е огледало на страха и паниката им от експанзията на руската империя. Тази депикция е подета и от нацистите на Хитлер и "историците" му и през британската империя преминава и в арсенала на студената война между двете свръхсили САЩ и СССР. Българските историци са през цялото време между двете крайности със симпатиите и антипатиите си, вкл. най-големите като Златарски и Мутафчиев. История, политика и идеологичя са в дълбока прегръдка откак има история. Ако си затваряме очите за това, да си ги затваряме, само че ще преценим погрешно мястото на историческата дисциплина в обществата така. И сарматизма, и антисарматизма за идеологически подковани. Какво да правим. Сарматите се трансформират в тюрки и славяни в двата края на евразия, е за мене истината, която никак не е по средата, но се прескача по съображения на идеологическа, етническа и всякаква целесъобразност.

От 2 грама кофеин нагоре вкарва в болницата с халюцинации. Остро психоактивно действие. някой да не ме разбере погрешно - и аз не мога без кафе, малцина са щастливците като Римлянина. Всъщност не се сещам за по-приятна напитка от кафето. Но и римлянина е прав, да. Събужда ни, като стеснява кръвоносните съдове - което до една степен е по правило ободряващо, вдига кръвното налягане и инхибира адреналина в мозъка - последното съвсем определено ни оцъкля и ставаме "бодри". Римлянина би могъл да каже повече, ама той все за римляни говори, не за фармакокинетика....

Като го чета и се питам дали все пак не е имало и масивни езикови изолати в азия, които така и не стигнали до наши дни и за които абсолютно нищо няма да научим никога; така както са изолати в наши дни някои от северокавказките езици или бурушаска. Примерно бастарните да са говорили н неизвестен език, или някои други. Езиковите изолати в Кавказ (рефюджия) е косвено доказателство, че в евразия е имало и народи, от които така и нищо не е стигнало до наши дни - ни име, ни език ни култура. В мала азия миналата година откриха непознат език-изолат от времето на асирийците, от типа на т.н. баНАНА езици - с двойни повторения на сричките, дето не бяха откривали до сега ни в азия, ни в европа. Мисълта ми е, не знаем какво не знаем. Случват се и открития, изскачат неподозирани етноси и езици. Това в контекста на хунските имена с неизвестна етимология, дето се прескачат по надписи и текстове.

Да, помня го това, но той не спира до там - според него имената на прабългарските владетели са с прекалено иранска етимология - и тъй като първото издание на светът на хуните е, ако не греша, от ранните 50 - той май е първият, който подхвърля идеята за иранска следа у прабългарите, като помня, че правеше уточнението, че било задача на прабългаристите да я изследват, а не негова - имаше предвид, че не иска да се въвлича в спорове с хората от тюркската теория за прабългарите. Ако някой се пита къде - мързи ме да ровя за цитати, беше в края на книгата му, където разглеждаше етимологиите на Безмер и, мисля, Аспарух.

Таш е крайно про-тюркистки настроен, това не бива да те изненадва. За мене е интересно какво става с прабългарите в композицията на Таш. Щом тщрките му от 6-ти век са все още "полускити" в процес на нарастваща тюркизация, то тогава "турките" от преходната епоха - примерно от 4 -ти век са "пълни скити" в начална фаза на тюркизация, и тука излиза въпроса, а за чий чеп тогава изобщо наричаме "ттюрките" от 4-ти век тюрки, след като по тащ в този период са скито-иранци? Защо не ги наричаме директно такива? За да угодим някому? Имам предвид, за да угодим на парадигмата на Златарски? Погледни пак текста - в 550-та тюркския генезис още не се е осъществил, няма тюрки. Ами тогава, в 4-ти век, той дори не е започнал. Какви прабългари тюрки, какви пет лева? И още едно следствие от иранскияя суперстрат в тюркския, който таш идентифицира. Като наричаме прабългарите "тщрки", изпадаме в същия абсурд, в който изпадат византийските хронисти, само че наопаки - те наричат съвременните си народи с имена на такива, които са отдавна изчезнаи, а ние наричаме прабългарите с имена на такива, които още не са се появили. То е същото, като да наричаме траките "българи" - т.е. с името на народ, който още не се е появил. Същото автохтонство виждаме у привържениците на тюркската хипотеза едно към едно.

А, то не било толкова трудно, намерих някои от тях, от една друга тема, която бях отворил в същия форум: "Róna-Tas, Hungarians and Europe in the early Middle Ages: an introduction to early Hungarian history, Central European University Press, 1999, PP 281:"We can now reconstruct the history of the ethnic name Turk as follows. The word is East Iranian, most probably Saka, origin, and is the name of a ruling tribe whose leading clan Ashina conquered the Turks, reorganized them, but itself became rapidly Turkified"" и още: "It seems hard to avoid the conclusion that the Tùrks, per se, had strong connections with — if not ultimate origins in — Irano-Tocharian east Turkistan (изглежда невъзможно да се измъкнем от заключението, че тюрките, пер се, имат много силна връзка с ирано-тохарианците - а всъщност - дори оригинират от ирано-тохарианците"). They, or at least the Ashina, were migrants to southern Siberia-northern Mongolia, where we seem to find the major concentration of Turkic-speaking peoples (те, или поне кланът на Ашина, са (тохариански) мигранти в южен сибир и северна монголия, където, изглежда, са попаднали на интензивно населен с тюрки (?) регион. There are a considarable number of Tocharian and Iranian loan words in Old Turkic (в старотюркския има значително количество ирански и тохариански заемки) — although a good number of these may have been acquired, especially in the case of Soghdian terms, during the Tùrk impérial period, when the Soghdians were a subject people, an important mercantile-commercial element in the Tùrk state, and culture-bearers across Eurasia. It also should be noted here that the early Tùrk rulers bore names of non-Turkic origin (също трябва да отбележим, че една значителна част от ранно-тщркските лидери носят имена, които не са от тюркски (т.е. алтайски) произход. The founders of the state are Bumïn (d. 552) and his brother Ishtemi (552-575), the Yabghu Qaghan, who governed the western part of the realm. Among their successors are 'Muqan/Mughan/Mahân/Muhân (553 - 572), Tas(t)par (572 -581), and Nivar/Nâbàr/Nawâr (581-587). (тука изброява имената на първите тюркски лидери от 6-ти век и прави извода - "никое от тези имена не е тюркско" - None of thèse names is Turkic (Golden 1992,121 - 122; Rybatzki 2000.206-221). - значи, според горния текст, тюркските групи преди около 550-та година са иранци, наследници на тохарианците и на източноиранските групи; след 550-та обаче част от тях мигрират на север и се сливат с палеосибирските племена от тайгата, които завладяват, и в резултат на това са абсорбирани от тези племена и се превръщат в алтайски етнос - тоест в тюркомонголи, които са синтез на монголоиден субстрат и ирано-тохариански суперстрат; тюркските племена преди 550-та обаче са ирано-тохарианска група, а не алтайска - това, според парадигмата." Още етимология Таш разглежда в една монография, "Къде е разположена Кубратова България" - за съжаление за сега не я откривам на компютъра си, но ще потърся още, иначе цитатите от "ранната история на унгарците могат да се прочетат и през гугъл букс.

Имам ги някъде, не знам къде, далеч назад в темата ги цитирах, но за тебе ще ги издиря и ще ги препостна, след няколко дни, че не ми се рови сега. Но определено си струва и ще ги препостна.

Маготин, +, Рона Таш, при цялата му спорност на възгледите, извежда същите етимологии. И какво става сега, тюркската идентификация на прабългарите, от археологическа, лингвистична и антропологическа гледна точка изглежда спорна. Елементарната коректност изисква паралелно с представянето на тюркската теория за произхода й поне да бъде споменато и несигурността на доказателствата, на които почива и противоречивият им характер. Вмето това я превръщаме в догма.

Брех, виж ти...

"Това поставя въпроса доколко те се възприемат като българи в чуждата етно-културна и лингвистична среда" - адкултурация на балканите, ако за там говориш, няма. Възприемат се като българи (справка надписите), Борис нахавено обяснява на папата особеностите на българската култура, 3 века след като са скъсали със степта ( и е останала подчертано милитаристично- степна). Ако имаш предвид българите в Кавказ, не знам. За да има адкултурация трябва да има причина. Адкултурира се в рамките на една генерация единичния имигрант в америка или австралия, примерно, и то не винаги е правило - при групите, които са компактни, дори при бедни имигранти като италианци, гърци и т.н., които го играят аутсайдери в америка, за да си сменят културата отнема 5-6 генерации, ако изобщо. Викингите, въпреки че са шепа хора в Киевска Рус, им отнема близо век да сменят културата си, а става въпрос наистина за шепа хора. Недей да мислиш, че алцековите българи в Италия са си сменили културата и те от ден за утре, въпреки че и те са много малко - сигурно и на тях им е отнело 2-3 века. Така че, за мен въпросът с адкултурация може да бъде поставен след едно 2-3 века от поселението и то ако има много сериозна причина. Другаде ще да е причината...

Как няма да ти го простя намека, след като от математиката по велика наука няма. Обаче виж сега, ням да се сдам толкова лесно: *Антропният* прицип, от "антропо" - "човек" на гръцки, т.е. има се предвид "човешкият" принцип а не разумният по принцип. И съвсем сериозно се чудя, дали хората, които са го формулирали не са имали предвид точно каквото са казали - не просто разумния, а разумния в човешкия му вариант, т.е. в единичния. Също съм резервиран към антропния принцип, нямам право на мнение за валидността му, защото знам твърде малко за него, и най-вероятно го разбирам погрешно. Но ако се има прдвид антропен - т.е. човешки, в буквалния смисъл, и ако е валиден, нищо чудно, че няма извънземни, или поне така ми се струва, като един нематематик и нефизик.

Антропният принцип не ни ли подсказва, че сме по-скоро единствената форма на разумен живот във Вселената? Впрочем, по-скоро не, щом Хокинг вярва едновременно в антропния принцип и потенциалната заплаха от извънземни...