Южняк

Хофстеде е уникална тъпня, която не си струва натискането на клавишите. Мисля, че Ник е единствения човек на света, за който тоя - дебело подчертавам - шарлатанин и пълен анонимник, който е дупе и гащи с образи от типа на остап бендер и барон мюнхаузен - е академичен авторитет. Абсолютно няма такова нещо. Не без хумор наблюдавам зарибяването от как съм във форума. Единсвеното, което може да се каже за "Хофстеде" е - няма такъв. И единствения му фен на света е Ник 1 и мисля, че така и ще си останат нещата. Но няма лошо, защо пък не. Хофстеде - с нищо по лошо от кой да е друг. Между впрочем Ник, тоя не е антрополог, нито културолог. На друга дисциплина принадлежи. няма нищо общо с културата. С теорията на културата пък съвсем, но пък е скромен човек и не мисля, че това го вълнува, нито съм чул да претендира това, което си мислиш, че е. И какво търси тоя хофстеде при интервю на Димитров, който е с 30 годишен стаж на психолог? Кой мислиш, че е по-компетентния, Хофстеде или Димитров? А къде е статията на Хофстеде по въпроса за позитивното мислене? А няма такава, казваш. Ми няма, хофстеде не пише статии. И какво точно е мнението на Хофстеде по въпроса няма как да знаеш, освен ако не се мислиш за телепат, което ме съмнява, или за самия хофстеде, което е голям проблем

Това, колеги, е Cthulhu. И никой друг. Повече - тука. http://en.wikisource.org/wiki/The_Call_of_Cthulhu/full

Да, Римлянин, не са неразумни тези неща, които постна, но трудно доказуеми, мисля. За първи път си дадох с/ка за нереално малкия шанс за възникването на живота, м/у впрочем при Егоистичния Ген на Докинс; там за пръв път видях някой да повдига въпроса. После попаднах на изчисленията за последния общ предшественик на всичко живо, които съвпадат с.. възрастта на вселената (?) и ми стана странно, та му разбрах притесненията на тоя човек (Докинс). Има някакъв екстра фактор, който още не схващаме, мисълта ми е, това може да е някакъв физичен закон, химичен, знам ли, за който не сме се усетили още. Над нивото ми е дори да мисля по въпроса. Нямаме основание да мислим, че животът е по-стар от 2.5 милиарда години - нямаме никакви такива, в същото време молекулярните часовници разказват друга история, някак си еволюцията е вървяла по бързо, тия 13 милиарда години някак си са се сбили в 3. С тия неща никой не се занимава сериозно, страхуват се хората за ренометата си и е твърде далече въпроса от решен. Само подхвърляния, като това на Докинс. Аз за това казвам, че нещо пропускаме, но ево биологията е много млада наука, може и да извика някой "еврика" по някое време.

Лаконично казано, на второ четене Дейвис действително не визира еверетова вселена, а "копенхагенска". Моя грешка. Но емоциите на Дорис са ми твърде неприятни дори във вербалната им форма и бягам от темата, спасявам се. Извинения.

Ами това са "ползите" от позитивното мислене, приятелю.

Има още един проблем. Последния общ предшественик на всички живи организми на земята е възникнал преди 13 милиарда години (на базата на молекулярните часовници, а те, колкото е по-дълъг замервания период, толкова по-точно мерят). А земята е само на 5 милиарда г. Хм? Имаи подпроблем, който по същество е същия: животът на земята е възникнал само веднъж. Което е голям проблем, ако се замисли човек. Защо, ако е толкова резонен и логичен (животът), не възниква всеки ден? Но да не бъдем максималисти, защо не е възникнал поне два пъти?

А, римлянина е лесен с тоя шлем, няма маи, няма нибиру, той е брониран, анунаците ще се хапят отзад а рептилиите ще останат с празна усти. Ами римска работа, за всичко са помислили. Останалите да му мислим. (като ни налетят нибиросите ли, папиросите ли, абе все тая)

Историк, имах предвид следното, не знам дали помниш едно филмче по енимъл планет, две студентки, хубавици и с акъла си, от щатите на екскурзия в северна австралия решили да се изкъпят в едно пълно с крокодили езеро щото крокодилите не били човекоядни а всъщност всемирното зло били човеците, и други екстри на позитивното мислене и мазохизма. И заплувал един седем метров към тях а тия дори не излезли от водата, щото крокодилите били добри а останалото се дължало на негативна стереотипизация на крокодилите у буржоазното общество и други козни на тая еманация на злото, консервативните бели-мъже християни с европейски произход, пред които дори един 7 метров крокодил е за предпочитане. И докато нерво-програмирали крокодила с "добър крокодил!" (едната) "те не ядат хора, това са клевети!" (другата), "няма никакъв крокодил" (едната) "здравеййй здравеййй крокодил, хееей (ей тва беше върха, крокодилът бил вече на 5 метра от тях) и се позитивирали взаимно и докато едната му махала с ръка да покаже дружелубност крокодилът похапнал обилно с едната и изтрещял една опашка на другата. Всичко което е трябвало е било да излязат от езерото, крокодилът се е влачил към тях половин час, вместо да отдават появата му на неправилно възпитание през ранното детство на крокодила. Оцелялата е била в шок цяла година. Не вярвам да съм единствения, гледал филмчето тука. Става въпрос за нормални хора, с всичкия си (по новите критерии , успешни студентки. Абсолютно стандартни съвременни деца, норма за западните общества, а вече и за източните, не някакви девиантки. Колко жалко. Има идея средните щати да се опразнят от фермери и да се резаселят с гризлита, пуми, ягуари и лъвове, а защо не и с тигри, питам аз, след като американските природозащитници искат да върнат и лъвовете; тъкмо да се поразреди калабалъка. Идеята е съвсем сериозно обсъждана и има сенаторска група за натиск от сенатори-природолюбители и други. Гризлита, представи си. Насред канзас сити. И лъвове

Е, друже, аз имах предвид една кофа студена вода, не да ме държат под студения душ цял ден като бтв. Иначе същото като тебе, телевизия не гледам от 7-8 години, ако няма къде да избягам, директно тапте в ушите (шегувам се! и :захърквам на момента насред най-страшната новина. :D

Римлянин, моля те за позволение да те цитирам в сайта си по някое време. Проблемът е възмутителен и не бива да бъде подминаван лесно.

Историк, ясно, благодаря. Бях чул за тоя от познати. Мислех, че Димитров има предвид нюейджистите и тия, които говорят за "духовни" промени след майския ден 21-ви декември. Но може би има предвид и Зеланд, макар и едва ли изключително. Не виждам особена разлика м/у различните школи. Отново те реферирам към посинга на римлянина, който е значително по ясен и недвусмислен от интервюто - и по точен. Докато тоя зеланд и маите са любители, в областта има професионалисти. Тая транквилизация на постиндустриалното общесво, не знам дали е необходима, или неизбежна, или и двете, но е възмутителна и пречи. Не от гл. т. на политологията, а на психологията. Представи си човек с проблеми, за да ги решиш, трябва да си максимално остър, с бодър и ясен ум, или поне с бързи крака да избягаш . Вместо това психари-психолози идват и ти обясняват, че проблеми няма, те са между ушите ти, а проблемите не са там, те са напълно реални, и на всичкото отгоре напълно решими, но вместо това някакво хахо те транквилизира и вместо да се заемеш с тях ти обявяват, че проблем няма и всичко е прекрасно. Така го разбрах Димитров, но той пише страхливо да не дразни гилдията си, докато нещата трябва да се кажат директно. Нямам време да пиша повече, но няма място за двусмислици, ако има предвид зеланд, трябва да каже, ако има предвит ацтеките и пампайците от последния ден - също, но според мен има предвид и кварталния психолог, както и целия модел за "справяне" с проблемите на съвременната психология, т.е. пред лицето на опасността да обявим, че това, което ни се случва, всъщност е хубаво и позитивно и да си заровим главата в пясъка. Човечеството има нужда някой да му лисне кофа студена вода, както колективно, така и индивидуално. Вместо това измисляме нов език. Едно лошо куче, ако го наречеш добро куче, то ще си остане същото лошо куче и даже може да те изяде, докато го наричаш добро куче. Лошото куче иска тояга или верижка, а не евфемизми, или поне да знаеш кога да си плюеш на петите, вместо това политкоректниците и позитивниците (толкова са близо) предлагат просто да му сменим името и да пием по бира, да да се почувстваме по-добре. А то трябва тояга. Голяма. Нейсе.

А кой е съфорумецът- зеландиец?

Ако не си дадем сметка, че сме транквилизирани, че обществата ни са на транквиланти, че "позитивното мислене" носи фалшиво успокоение и няма дори опит за справяне с трудностите, няма никаква трезвост, ще загубим свободата си и ще загубим всичко останало след това. Един човек на транквиланти не може да види проблемите си, камо ли да се сбори с тях и да ги преодолее, как ще ги преодолее, като месмеризиран си повтаря, че всичко е наред и проблеми няма?

Тука сме пълни единомишленици, което ми давя някакъв кураж, че все пак са останали и здравомислещи хора тук там. Хубава статия с едно уточнение - както неведнъж се е случвало, Ласт Роман е по-ясен, и по точен и, в крайна с/ка по-прав от автора на статията, който много ги върти думите и плахо казва това, за което римлянина е категоричен.

Няма вечни империи. Римлянин, ти познаваш историята на някои от "вечните" империи изключително добре. Няма империя, която е преживяла политиески зенит два пъти - няма такава и едва ли е случайно. Времето на руската империя изтече, птичката няма да кацне на рамото втори път. Същото, междувпрочем се отнася и до времето на турската империя. Нищо не е вечно и нищо не се случва два пъти. И двете са деградирани от свръхсили до регионални такива, и тепърва ще падат още много, според мене. Русия е в демографски колапс и, изглежда, в образователна криза - разбира се, може и да греша твърде много, но така ми изглежда (изтичане на мозъци - на тях поне има какво да им изтича, на нас, българите, и това няма ) и ефектът ще се прояви бързо през следващите генерации, но генералния тренд ми изглежда като към бърза редукция на влиянито и тежестта на Русия. Русия изглеждаше да е обречена да бъде лидер на Европа, но комунистите и ленин и видяха сметката и я ограбиха по изумителен начин от необикновеното и бъдеще. Мога само да кажа жалко - възхищавам се от руската култура и капацитета на тази - много необикновена - и толкова разбираема за нас, българите, култура.

Темата до тука не е дори за раздел паранаука, тя е антинаука и ако имаше такъв раздел във форума, би цъфтяла там под №1. С едно голямо изключение - постингите на Госхаук. Госхаук междувпрочем имаше една интересна тема, за еволюцията на човешката кооперация, където, за съжаление, вместо да я разискваме и да изложим възгледите си, се наругахме взаимно , а има твърде много да се каже, и си позволявам да му предложа да я поднови и да си довършим разговора по някое време, някой ден, или поне да изложим възгледите си там, които са много различни, но аз не знам кой е прав - аз или той. Поздрави и с молба до Ник, ако може, да не ми се сърди за каквото написах. Може пък да греша. Лек и хубав ден на всички.

Здравей, Дендро - и за много години. Не съм чел книгата и авторът ми е непознат, но познавам концепцията за Red Queen (някои от социобиолозите са с особено чувстсво за хумор - названието е референция за Алиса в страната на чудесата т.е. че нещата не са такива, каквито ни изглеждат) и концепцията е добра и - вероятно - вярна. Поздрави.

Признавам си, че така, както я представи авторът, темата ми е смешна. Не, че няма хубави постинги в нея - примерно *аби*. Хората не сме някакви джедаи, светът не е филм на Джордж Лукас. Имаше някаква нюйеджистка религия, предимно из афро-американците май, джедаизъм, където мастер Йода беше представител на положителните енергии, а Джаба Хатянина - на отрицателните, като последователите и възприемаха филмите на Лукас буквално. В света обаче не се прескачат никакви Йоди и Джаби. Но дето се вика, нека цъфтят сто цвета. Който иска, вярва в Джаба Хатянита, който иска - в Червената Шапчица. Не е моя работа и няма лошо.

Sirius: "Така интереса ми тръгна от "шамана" на Кастанеда и стигнах до там да чета за внимание, воля, намерение, Его и как са свързани с "шаманските" възможности." Кастанеда е класически латино негодник. За тоя, да кажеш, че е шарлатанин и мошенник е комплимент, а той е и двете. Директно отговорен са гибелта на поне 3-ма души. Индиректно - не би ме учудило, на повече. Интересно ми е кой точно умник го беше превел на български още през соц-а. Мисълта ми е, пред героите на Кастанеда , Червената шапчица е за предпочитане. Но, кой както го разбра.

Едва сега открих темата, какво удоволствие за четене. Дрейк , благодарности

Гравити, в момента работя в/у статията и още не мога да кажа много по каквото написа, наистина е много интересна; но уточнение по репликата ти, "Би било интересно да се видят, ако ги има, по конкретни спекулации в тази насока, нещо като опрестени и идеализирани на репликатори или подбни К-форми." - веднага ти казвам едно от нещата които по-конкретно има предвид Дейвис за "подобна К-форма" цитат от статията му: "Обикновено Бозе–Айнщайновият кондензат се свързва с много ниски температури," - което е, такива температури на земята няма, за това Дейвис спекулира, че квантовия живот е възникнал в космоса (отново, от гл. точка на биологията това всъщност е пред-живот) - където има такива ниски температури, и по късно го нарича :"крехък" от земна гледна точка и спекулира,че се е "саморазрушил скоро след като е попанал на земята" - всичките му спекулации и конкретизации на К-живота са свързани с необходимостта от ниски температури, каквато очевидно на земята няма; та на въпроса ти- К-живота според Дейвис една от конкретиките нас такава жива форма е, че по дефиниция се реализира само в среда с "много ниски температури". Но има още много конкретика, просто на практика в момента се запознавам със статията. Изобщо не е "общ" и неясен. (Дейвис) Сириус, съвсем определено, но с уточнение - Еверетово ускорение и еверетова рведукция на изискването за време. Не просто квантова. Представи си анекдота за шекспир, пишещата машина и маймуната, които натискат произволно клавиши; според анекдота на маймуната ще и трябват 40 милиарда години технологично време в произволно натискане на клавишите, за да изпише на случаен принцип цяла шекспирова пиеса в някоя от секциите си от дълги, безсмислени редици от произволни букви. Но на 40 милиарда маймуни с 40 милиарда пишещи машини да напищат на случаен принцип шекспирова пиеса ще им отнеме само час тракане на клавишите - и на една от маймуните, на една от машините, поразен наблюдател ще намери Лейди Макбет, примерно, и ще бъде поразен, както са поразени интелигент дизайниците - ще каже, ами това е чудо, това не може да бъде. А то наистина е чудо, но от друг тип, и в еверетова вселена не просто е възможно, то е вероятно с вероятност близо до единица. Егати. Нямам думи....

Ами директно бика за рогата. В единична вселена случайното възникване на живота е изправено пред труден проблем. Животът вероятно е възникнал преди 3 милиарда години+-500 милиона. Преди 2 милиарда вече има изключително сложни клетки. проблемът е, че по начинът, по който работи еволюцията, 3 милиарда години (от създаването на земята прди 5-7 милиарда години, до едноклетъчните, открити в скалите на гренладия и датирани на отпреди 2 милиарда години), при едновариантна вселена, са абсолютно, крайно недостатъчни като време за създаването на толкова сложен и фино прецизиран обект, с толкова сложни и фино настроени компоненти, като живота под формата на едноклетъчно. По абсолютно всеобщо мнение на топ-биолозите и ево. експертите,(ще потърся хиперлинкове) това време - 3 милиарда г., е недостатъчно от гл. т. на еволюцията и метода и - т.е. случайности и грешки при копирането. Което дава повод за спекулации за възникването на живота и първоначалните му стъпки - например интелигентния дизайн. Губи се време. При единична вселена, където случайността и еволюцията (в по-късен етап) пъскат само един фиш в лотарията at a time, изглежда е необходимо нещо от порядъка на 30-40 милиарда години, за да се рекомбинират молекулите на бъдещите блокчета на живота до нещо, което се самокопира, репродуцира, и еволюира. Такова време не е минало на земята, то и във вселената не е минало - при единична вселена, където събитията се разиграват в един единствен вариант, по вертикал. Но ако се разиграват и по хоризонтал, както Еверет - и Пол Дейвъс предлагат - "губещото се" на еволюцията време изведнъж се връща - и няма нужда от никакви крайно ексцентрични случайности в абсурдно дълги поредици във времето и мястото, нито интелигентен дизайн. Просто няма нужда. Да го онагледя, в единичен свят природата и еволюцията пускат по един фиш на всяко теглене; и примерно, ввероятността еволюцията да спечели от тотото е феноменално малка, с едно на 14 милиона, в случая с възникването на живота - не се наемам да изчисля, но е от порядъка на едно на няколко стотин трилиона, което измерено в брой лотарии - би отнело стотици милиарди тиражи - респективно, стотици милиарди години, които във вселената ни отсъстват - което е дало повод за хиляди съмнения и стотици спекулации от типа на интелигентния дизайн, който е опит да се редуцира случайността, да се подмени с преднамереност и целенасоченост, с "план". Но в еверетова вселена, в мултивърс, природата и еволюцията не играят с по един фиш на всяко теглене - те играят с милиони фишове едновременно - и изгубените милиарди години опит-грешка се появяват внезапно. Биват намерени. В мултивърс вселената ще изпровва хиляди варианти едновременно, ще пусне милион фиша в милион вселени и ще редуцира времето за опит-грешка при възникването на живота, както е и станало, ще го радуцира като разделим необходимото време / върху броя едновременно съществуващи вселени, в които природата осъществява експеримента си (последното е метафора). После става още по лесно милионите светове след момента на появата на дори елементарен живот, се превръщат в милиарди, респективно природата играе на лотарията с още повече варианти едновременно, и печели все по често, с все по сложни и причудливи комбинации, поради възможността да използва все-повече от тях (все повече варианти на живота съществуват едновременно, в един множествен свят, и има достатъчно с крайно ниска степен на вероятност, където суперслучайности се навързват с лекота поради особеностите на еверетовата вселена - не във всичките милиони -и по късно милиярди вселени; достатъчни са само няколко от тях). За това говори Дейвис в статията си. Дейвис отваря и втора линия, която не е моята от темата - за квантовия живот, или по точно, за пред-живот, както го разбираме.

Статията е на границата между квантова механика - в еверетовата интерпретация, и биология. Предлага отговор на въпроса за механизма на възникването на живота , който е прелюбопитен и според мене - пълен със здрав смисъл, т.е. опростява отговора, поради което този отговор бие останалите по критериите на бръснача на Окам, което е интересно. Освен това, еволюционните механизми се разкриват в една неочаквана светлина - неочаквана, в смисъл, че също са благоприятно опростени и някои от сложните отговори са елиминирани - отново бръснача на Окам. Статията: " Квантовият живот 1 Пол Дейвис За един физик животът изглежда като истинско чудо – всички тези безинтересни атоми да се насъберат заедно и да образуват такова хитро нещо! Столетия наред живите организми са разглеждани в известен смисъл като някаква магия. Днес ние знаем, че в биологията не действа никаква “жизнена сила”, че там всичко се състои от обикновени вещества, които обаче вършат необикновени неща, подчинявайки се през цялото време на законите на физиката. Каква тогава е тайната на забележителните свойства на живота?" - останалата част, тука http://phys.uni-sofia.bg/~cpopov/Almanah-pdf/III%20chast/01%20statii%20fizika/19%20Pol%20Deyvis.pdf

ЧНГ. Благодарности за отговорения въпрос на Жоро и Сириус. Така и подозирах, имам и други подозрения. От моя гледна точка участието ми в темата се изчерпа и го приключвам, освен ако не се случи нещо твърде невероятно в нея. Интуицията ми казва, че не е недоказуема. нямаше да я разбера (хипитезата) без поясненията на Гравити, за което искрени благодарности (или щях да я разбера, но след месеци разглеждане). Ще отворя нова тема в/у превода на статия,препостнат от Шпага в друга тема, в/у връзката м/у възникването на живота и квантовата механика - разбира се, в еверетовата интерпретация, която дава някои удивителни - поне за мене - отговори за възникването на живота и еволюцията.

Привет, Шпага, за съжаление, в теорията на Еверет няма колапс. Нито възможност да се сблъскаш със себе си по улицата. Поздрави.