Южняк

Става въпрос за игра на плюсове и минуси, където е желателно плюсовете да надхвърлят минусите. Не разбирам от биохимия - макар да ми се иска - и не познавам биохимията на процеса; но има корелация м/у дебелина на костите (особено при подрастващите) и киселинност на хранителната диета. Твърде кисела диета пречи на тялото да създава кости при подрастващите. Толкова знам. От там грацилизация или дори ефект в/у ръста при твърде кисела диета. Но, отново, това е игра на + и -.Киселини има и в плодовете и зеленчуците, не само в колата; вероятно дори повече от тези в кола-та (митака и емил да кажат). В същото време +-те от приемането на плодове и зеленчуци -заедно с киселините им, някои от които са витални за живота , надвишава -сите; но при диета с много киселини човеците се смаляват малко и са крехки; но пък това смаляване също си има +совете; и т.н.; справка - индийци и японци при традиционната си диета. Не виждам никакви +ове от консумацията на кола. -сите при подрастващите ги виждам веднага, макар тези -си да могат да бъдат компенсирани с вкарване на повече месни и млечни продукти в менюто, но пък това е работа на празен ход за организма. Ами няма полза от колата, дори е вредна за подрастващите. Друго ме гложди; освен кола, пием и вода. В различните региони, питейната вода е с много различна киселинност. Има ли корелация м/у киселинност на питейната вода и дебелината на костите/среден ръст на популацията? Някой знае ли?

Здравей, КГ125, не знаех за ролята на Данев. Това Стоян Данев ли е?

Браво, браво, браво на Емил. Свалям шапка. Присъединявам се към всяка дума, която прочетох;

Роман, Галахад и Емил, +.

Значи е единица. (ако не противоречи на природен закон). Ако бяхме в еверетова вселена, думите на Стоичков "който не играе, нИ пИчели, а който играе, пИчели" щяха да са в съответсвие с фундаменталните закони на подобна вселена. Знам, че е труден въпроса, Гравити. Сигурно само Еверет би могъл да отговори на него. Вероятно от броя (безкрайност) вселени трябва да извадим тези, в които изобщо не съм пуснал фиш. Остатъкът от вселени, т.е. тези, в които си пускам фиша, трябва да надвишава 14 милиона, т.е. вероятността 1 към 14 милиона да спечеля от тотото, защото има 14 милиона възможни комбинации от 6 числа в 49. Интересно, в един такъв мултисвят, изглежда, пасивността се наказва жестоко. А про-активните позиции печелят. Дали обаче вероятността е наистина единица, или нещо близко до единица? А има ли изобщо събития с вероятност 1-ца в да кажем, класическата физика? От това което пишеш (за спина на атомите) излиза, че в класическата квантова механика има 1-ци. Хм. Твърде бедни са ми знанията по физика. Абсолютно не ми е по силите. Но изглежда, че ако утре отида и пусна фиш, ще свърша безкрайна услуга на някое от милионите ми копия, ако живеехме в еверетова вселена.

Ранъта прави борбъта.

- Интересно ми е какво мислят другите относно моето мнение, моята теза, моята хипотеза. (9 votes [20.45%]) - За да провокирам и другите потребители да покажат своите знания. (6 votes [13.64%]) - За да провокирам други потребители да демонстрират незнанието си и да се направя на много велик - на техен гръб. (0 votes [0.00%]) - Аз участвам в дискусиите, за да споделя мнението си по определени теми, които са ми интересни. (12 votes [27.27%]) - Аз участвам в дискусиите, но гледам да прикривам мнението си по определени теми (2 votes [4.55%]) - Аз просто се забавлявам. Или убивам време. (6 votes [13.64%]) Всичко това, но има и още; Поддържането на добър български изисква писането на определен брой знаци всяка седмица. За правилен не смея да кажа, там вече губя битката и никакви форуми не помагат, но все пак ми опреснява граматиката. Обменям мнения с изключително креативни хора, което обогатява (под това, че тука се обаждат изключителни хора, се подписвам - ако трябва, с името си).Нямам спомен да съм дразнил модератор, защото е модератор. Ако някой е написал нещо, което не ми харесва, понякога съм дразнил - независимо модератор или не, с което не се гордея. Форумът е полезен. Плюсчетата са интересни, но и ни застрашават да заизглеждаме като пауни.

Да, Богданов, поредният въпрос (ще иума и още). Нека приемем за момент, че еверетовата интерпретация е вярна и живеем в еверетова вселена. Каква е вероятността да спечеля 6-ца от тотото в *някой* от световете, ако другата седмица пусна фиш? П.С. да уточня въпроса си: единица ли е отговорът на въпроса ми?

Не знам, *аби*, трябва да питаме някой геолог. Но за миграционните пътища си права - правим само догадки, може да сме в безкрайна грешка.

Никаква. Или твърде малка (само и единствено на принципа, че не можем да го изключим напълно, щото нищо не можем да изключим напълно).

Даун синдрома го установяват с тестове в пренаталната фаза вече 26 (а може и повече) години. 100% реклама. Но, решението дали "новината" да се публикува, си е на медията. Поздрави.

Да, действително, примерът с прабългарина не е добър. Благодаря за детайлния отговор, Гравити. Четох го с удоволствие. И аз така си мислех (за прабългарина), но исках да съм сигурен. За колапса ще погледна отново Еверет и Дойч, преди да се обадя отново, и да поясня какво имам предвид, защото имам нещо предвид, но по-добре да погледна отново и да съм прецизен. Поздрави.

Здравей, Богданов, благодаря за отговора. По статията на Дойч. Тестове едно и три са интересни. Ясно, че с тест 1 се "шегува", но, според мене, не съвсем. 1. Съвсем очевидно, според мене (моля, някой да ме поправи, ако греша!) Дойч и Еверет *допускат*, че е възможно човешкото съзнание (т.е. наблюдателя) да предизвиква Wave function collapse (как да го кажа на български, вълнов колапс?); до колапса обектите са в суперпозиция. Т.е всички възможни позиции едновременно. От тук нататък да се полупошегувам и аз, всичко, което е в шрьодингерова кутия, е в суперпозиция. За да имаме шрьодингерова кутия, ни трябва. 1. Кутия с непрозрачни стени 2. Котка в кутията 3. Пистолет, насочен с/у котката, с един халостен и един истински патрон в барабана. Котката, за наблюдателя извън кутията, е наполовина мъртва. Тоест е в суперпозиция, която включва едновремено 2 те възможни състояния - жива И мъртва. Когато наблюдателя отвори кутията, вълната колабира и котката е или жива, в 1/2 от случаите, или мъртва, в друга една втора. Т.е. Наблюдателят вади котката от суперпозицията и, когато отвори кутията. Но, според хипотезата на еверет, с врътка. Когато наблюдателят отваря кутията, създава две вселени. Вълната всъщност не колабира; котката си остава жива И мъртва. Жива в едната вселена, мъртва в другата; вълната не е колабирала, а поради вероятността от една втора - и наличието на наблюдател, отварянето на кутията и меренето на пулса на котката създава две вселени на мястото на една - досущ еднакви във всичко, с две копия на наблюдателя; и с единствена разлика, че котката в едната вселена е мъртва, а в другата - жива. Сега, мисълта ми е следнатата (моля колегите да прояват чувство за хумор!) . Миналото (тука се връщам на първият тест на Дойч) е като непрозрачна шрьодингерова кутия. В кутията на миналото, вместо котка, има прабългарин. Наблюдателят е историк, или форумец на списание наука, който търси истината за прабългарите; който и колега от историческия форум да питаме, ще ни потвърди, че има *вероятност*, като отворим кутията на миналото, прабългарите да се окажат тюрки. Да кажем, вероятност 1/3 за това да са тюрки. Но, същият форумец би ви потвърдил, че има вероятност прабългаринът в кутията да е иранец. Има такава вероятност - Погледнете Рашев, Курта и т.н. Обаче има вероятност и да е нещо трето - примерно угро-фин (по дринов) или нещо неизвестно. Да кажем, че и тази вероятност е една трета. Но - според еверет и дойч вероятностите поставят обекта в кутията в суперпозиция. Мисълта ми е, прабългарите са в суперпозиция. От тук нататък спорът дали прабългарите са тюрки или иранци за мене е безсмислен. Защото не знаем нищо със сигурност за тях - но има вероятности и наблюдател. Ако има и най-малката *вероятност* те да са тюрки, те са тюрки - поне, докато са в суперпозиция; ако има и най-малката вероятност да са иранци - а има - то те са иранци, докато са в суперпозиция. Когато отворим кутията, вероятностната вълна ще колабира и откритието ще породи 3 нови вселени - в едната прабългарите ще са тюрки, в другата иранци, а в третата, примерно, марсианци, или угрофини, или неизвестен на науката вид. Сега засега, поради неосветената си позиция в миналото, прабългарите са в суперпозиция. Но един ден ще отворим кутията; въпросът ми е; зависи ли от нас, субективно, в коя от трите вселени ще се озовем? В тази, в която прабългарите са иранци, в тази, в която са тюрки и т.н.Сега обратно при Дойч и първият му тест. Дойч казва, че миналото е в ейгенстейт, т.е. *обратното* на суперпозиция. Но пък после казва, че се шегува. Според мене наистина се шегува. Обратно при котката. С два часовника - по дойч. Един вътре в кутията, на шията на котката и един на ръката на наблюдателя; Експериментът започва в 3ПМ. в 4МП пистолетът гръмва и котката е ИЛИ жива, ИЛИ мъртва (в пистолетът има един истински и един халостен патрон). Но наблюдателят не знае кой от двата патрона е влязъл в действие. В 5ПМ наблюдателят отваря кутията. В единият вариант котката е жива, часовникът показва същото време като този на наблюдателя. В другия вариант котката е застреляна, куршумът е минал през часовника, който е спрял в момента на изстрела, т.е. показва 4ПМ. И в двата случая обаче котката излиза от суперпозиция чак в 5пм, когато наблюдателят отваря кутията; В светът, където котката е мъртва, злощастието се е случило в 4пм, но наблюдателят е научил в 5м пм; за наблюдателя, 4пм се явява в миналото; но в 4пм котката е все още в суперпозиция. Тя още не е в ейгенстеит. Напълно сериозен въпрос към колегите: В суперпозиция ли са *неизвестните* факти от миналото?Втори въпрос: наистина ли съзнанието, или дори живота, играят *активната* ролята, която му приписват Еверет и Дойч при "колабиране" (фиктивно или не) на вълната? Трети въпрос. Разбрахме за ролята на разумния наблюдател, човек или ИИ, върху вълновия колапс. Но, не разбрах нещо важно? Животните предизвикват ли вълнов колапс? Имам още въпроси, който засега не смея да задам. Но може би някой ще се сети.

Благодаря. П.С. Виждам, че и Типлер е там. Много добре.

Имаш ли случайно хиперлинк за обясненията на Дойч, или помниш ли в коя статия се мотивира, за да я намеря и прочета?

Аз ще се върна на оригинала, на Еверет ( тука правя юнашка физиономия). Няма да оставя хипотезата така лесно като недоказуема. Докторският тезис на Еверет започва с описанието на една амеба. Което е странно начало ма докторски тезис по теоретична физика. Амебата един ден се дели на две половини, които заживявят собствен живот, казва Еверет, и после пита: а тези две "нови" амеби старата амеба ли са? Една и съща амеба ли е това или две различни. Ако по някакво чудо амебите имаха душа, съзнание, това щеше ли да е душа в две различни тела? Доста ексцентрично начало на докторат, но, така започва Еверет. И си отговаря:Едва ли. Общите им спомени ще свършват до момента, в който амебата се е разделила на две. Оттам нататък, край с общите спомени, всяка амеба тръгва по свой път, това са две амеби. Иат обща душа и общи спомени, но само до точката, в която са се разделили. Не знаят, че в "друга вселена" имат свое копие, появило се в точката на разделяне. Това копие, с времето, става все по различно и по различно от другото, има различна съдба, случват му се различни от на другото събития; но миналото на тези две копия, все така, си остава еднакво преди точката на раздяла. Преди тази точка те са били едно. Една амеба, един свят. Според теорията на Еверет, тази точка на раздяла на две се случва при произволни, случайни събития; ако имаш две врати пред себе си, и избереш на случаен принцип едната, случайнит избор създава две копия и нова вселена - в едната вселена едното копие минава през лявата врата, в другата - през дясната. Този модел на вселената, според Еверет - и според мнозина други - е математически допустим. Въпросът на Тегмарк е: как можем да разберем дали това е моделът на нашата вселена? С други думи, как е възможно едното копие да разбере - или да докаже - съществуването на другото? Има ли начин? Нямам отговор, май и Гравити няма. Но може би някой ще предложи нещо интересно.

Предложи ти начин на проверка тогава. Верно, доказателството не е "конклузивно". Но не се сещам за нищо по-добро.

Презумирам, че всеки участник е прочел FAQ за хипотезата на Еверет, който постна Гравити и поради това не обяснявам какво имам предвид със следващите си редове. Презумирам и че четящите са се запознали с предложението на Тегмарк за тест на хипотезата, което е - търси се събитие с наистина ниска степен на вероятност (едно на квадрилион). Преди около месец потърсих записани събития с ниска степен на вероятност и бързо открих 2; едното е на американка, която 4 пъти (четири пъти!) печели тексаската лотария (ще постна по-късно хиперлинк); по мои изчисления вероятността на събитието е тъкмо 1 към 1 0000000000000000000000000 (25 нули) - което е квадрилион - според Тегмарк случването на подобно събитие е косвено доказателство за мултивселена; вероятността е същата като това на руснак да оцелее след 50 поредни натискания на спусъка при руска рулетка. Второто събитие е с по-малко нули - има американец, който е удрян 7 пъти от гръмотевица; тука вероятността е по-малка, но е все пак 1Х 10 000 на седма степен. Вероятно и трябва да умножим по 3/2, защото и седемте пъти е оцелял; накрая се гръмнал, завалията. И в двата случая е възможно отклонение обаче. Дамата, печелила лотарията 4 пъти е професор по статистика от станфорд, а човекът - гръмоотвод е парк рейнджър, прекарал живота си на открито във вирджиния; ако обаче двете събития са чиста монета, поставят въпроси. Чакам коментари в светлината на хипотезата на Еверет и предложението за тест на Тегмарк, особено от Гравити и Богданов. Поздрави.

Roman, благодарство за постинга. Хиля се цял час. Ама и Телериг как го написа, човекът му с човек. Озлобили се, казва, българите (ами то така, човек като се озлоби, да не си му насреща), Доколкото разбирам от постинга , военнопленник да не бъде изнасилен в средновековна България е специална привилегия , която - за нещастие - Балдуин не е получил. Сега разбрах, защо кръстоносците са се разхождали по балканите с бронирани задници.

П.с. Къде е центърът на повърхността на една сфера? Например на Земята? Ти, Уарлорд си добър географ, убеден съм, че разбираш къде бия.

Просто великолепни обяснения на Гравити. Гравити внимава какво пише, аз - не толкова, и ще си позволя да напиша нещо абсурдно, което той, мисля, не би си позволил (не защото е погрешно): Лорде, пространството се разширява. Увеличава се несамо пространството м/у небесните тела, увеличава се дистанцията м/у атомите в собственото ти тяло. И то е част от процеса на "големия взрив). Един ден, след много милиарди години, ако инфлационното ускорение продължава, атомите ще скъсат връзките помежду и ако, т.е. ще продолеят силите на вътрешноатомното привличане, и това ще е краят на вселената, каквато я познаваме или каквато си я представяме. Ако в този далечен момент има живот, ще предстане да съществува. И всичкото това заради разширяващата се вселена - това е процес и на микрониво. Не знам повече от това по въпроса. Т. е епицентърът на големия взрив може да е и м/у атомите на тялото ти. Въпросът е наистина безсмислен от физична гледна точка, доколкото разбирам. С дисклеймъра, че нямам нищо общо с физиката, а каквото го написах съм го чел в НЙ таймс - интервю с един физик, автор на теория за появата на "айнщанова вселена" на мястото на сегашната, след милиарди години.

Една от тайните, които не бихме искали да знаем е, че краят на света наистина ще настъпи. Нямам предвид това, че изглежда, няма нищо с вечна форма в материалния свят- което вероятно е вярно (ентропията....). Имам предвид нещо друго: Краят на света вече е настъпвал вече милиарди пъти и обезателно ще се случи още милиарди пъти.(по -точно, още поне 7 милиарда пъти) и ще си е напълно истински край на света за всеки един от нас. Така че, по полека. Това е прогнозата с най-висока степен на вероятност за всеки един от нас. Поради гореизброеното, не е за чудене, че есхатологията е популярна във всички времена и всички религии. Макар не винаги да ни казва, каквото си мислим, че ни казва. Има още нещо. Краят на света е настъпвал много пъти не само за индивидите, той е настъпвал и за обществата. Къде е Шумер? Къде е Рим? Всяка цивилизация е намирала досега края си, което за мене е ни повече, ни по малко край на света. Идеята, че точно нашата ще е вечна, за мене е буен, напълно неоснован оптимизъм. Бях чел някъде, че през ранното средновековие гражданите на рим смятали, че колизеумът е строен от гиганти, не знам дали е вярно. А той е бил строен от собствените им прадядовци. Мисълта ми е, ако всеки спомен за миналото е бил изтрит до ниво да не знаеш, че собствените ти предтечи са редили камъните, по кито стъпваш, със света на предците ти се е случил край, живееш в друг свят, Рим е мъртъв. Последните римляни са видели края на света и не са го преживели. Краят на света е настъпвал хиляди пъти по хиляди места, за хиляди цивилизации. И е напълно реален. Единствената сигурна прогноза е, че ще се случи отново.

Ще карам вапор като бай Ганьо в банята, тъй като станаха много въпросите и е невъзможно да се следват последователно, а има въпроси за няколко теми. Би било чудесно, ако Фиксерс реши да ми окаже малко подкрепа по някое време. За сексуалната селекция, която според мнозина - и според мене - играе известна роля в "расовите различия", или поне някаква роля. Не всичко във външните белези е продукт на адаптация и оптимизация. Чифт сини очи не виждат по-добре в снега от чифт кафяви. Светлият тен подпомага производството на витамин Д във високите ширини, но не е нужно да сме чак бели като снежинки, за да си получим дозата. Млад вид сме и не сме кой знае колко оптимизирани, макар че е много трудно да направиш човек - няма друг вид на земята с толкова високо ниво на спонтанните брменности и с толкова ниско ниво на успешно зачеване. 95% от естествения подбор се извършва в пренаталната фаза.Там силите на еволюцията са най-силни и селекцията е най-жестока. просто на природата изглежда и е много трудно да създаде разум, трябва да се напрегне на макс. 50 процента от гените имат фенотипната си изява в мозъка. Явно там е най-трудно и в изграждането на мозъка участва почти целия геном. Разумът е като отплата и - оценка - на комплексната изява на гените ни. Много от гените са полифункционални, някои от морфологичните белези са само страничен ефект, който няма отношение към селекция и еволюция. Има хора с много светли очи които имат трудности при слънчевото греене в снеговете на севера. Хората с най-дръпнати очи пък живеят в тропиците на китай и дори виетнам. Нито ескимосите са с особено азиатски очи, нито пък чукчите, да не говорим за индианците. Има и други неща, други причини, по-подмолни, от климатични условия и слънчево греене. Учебникарски пример за не-адаптивни черти, продукт на сексуална селекция, е опашката на мъжкия паун: Опашка на паун Дисклеймър - неудобно ми е да се правя как всичко знам или съм някакво мнение от последна инстанция, което е доста съмнителен комплимент. Тука ме изкарахте някакъв експерт расист. Опашката на пауна е голяма, непохватна и ярка, и е отчетливо забележима от хищниците, а нито е добър летец, нито е добър беглец, нито може да се скрие някъде с тая голяма опашка. Въпреки всичко женските пауни имат трайна и твърда сексуална преференция към пауните с най шарените опашки. Тая преференция на женските пауни играе ролята на селекционен натиск, тъй като колкото е по шарен пауна, толкова е по-голяма вероятността да да бъде избран от женската за баща на потомство - което, естествено, ще унаследи шаренията му. Това потомство обаче ще унаследи и по-високият риск на бащата да бъде забелязат и изяден. И тука възниква въпроса - луда ли е женскат, да избере възможно най-изоглавено изглеждащата птица от ятото за партньор? Опашката на пауна по никакъв начин не е резултат от адаптация към околната среда, тя е контраадаптация - тежест. Следствие на сексуалните преференции на паунките, които са довели до живот определен фенотип и са го докарали до тежки крайности. Това обаче е само началото на паунската история. Еволюционната биология нарича опашката на пауна costly signal. Шарките на опашката са скъпо струващ (за носителя си) сигнал. Част от морфологията на живите същества, част от изгледа, всъщност е сигнал, насочен към останалите. Сутрин, като станем, тичаме пред огледалото да си вчешем косата да се избръснем, "да се приведем във вид" - подготвяме се да изглеждаме по определен начин, сигнализираме на обществото - ето това съм аз, правете си изводите. Само че това е евтино изглеждащ сигнал; но мисълта ми е, че част от външния вид всъщност не е адаптация към околната среда, а сигнализация, че притежателят носи определени (позитивни) качества - а той може и да не ги носи. Но има и още нещо, тоя сигнал може и да служи за чисто разпознаване, не за обмен на информация, като бойните шарки по лицата на ловните племена - цветовете на войната и т.н., но и всяко племе си има собствена "униформа" или шарка, т.е. да го разпознае съплеменника и да не го заколи. Мисълта ми е, че цветът на кожата, на очите, формата им и т.н. освен всичко друго са определено от сигнален характер; и определено са част от набора белези, които правят един партньор симпатичен/несимпатичен. ОТвъд борбата за витамин д има и очевидно сигналиране - особено при цвета на очите и косата. Докинс го нарича "гена на зелената брада", но идеята не е негова, а на хамилтън; хамилтън се занимава и с проблема с пауните, който не е далече. Ако всички са с черни бради и само моята фамилия имат зелени, ще мога да разпознавам степента на генетична близост сравнително лесно, както и кои са незаконнородените ми деца, примерно, и може би ще се отнасям малко по добре със тях; а ако ме нападне враг със зелена брада, ще се поразколебая, преди да му нанеса удар. С други думи, ще го стереотипизирам според вида му. Т.е., на база на цвета на брадата му, ще му припиша качества, които той може да има, ама може и да няма - защото гените ми подозират генетична близост и степен на родство. Т.е. ще проявя расизъм. Но нещата вървят още по дълбоко. Зелената брада с нищо не е по добра от черната. И нищо не прави сама по себе си; но гените вървят в групи; в дълбока интеракция при всяка група. Да кажем, че има ген, който е ценен за организма ми, но няма фенотипна изява - не ми е изписан на челото; смисъла на гените е да пролиферират бройката на копията си - нищо отвъд това; и ако един ген, който няма външна изява, или група гени без такава, се изхитрят да се вържат за някакъв нищо незначещ ген на зелената брада, те ще са в състояние да подават сигнал чрез него - визуален сигнал - "тука сме; не ни виждате, но сме тука. По зелената брада ще ни познаете" "макар да не ни виждате, ние сме ваши идентични копия". И обратно при опашката на пауна - хипотезата е на хамилтън - с опашката си паунът казва на женската: "представи си колко качествени са другите ми гени, които не ги виждаш, за да мога да оцелея с такава лесно забележима опашка". "С тая опашка върви едно малко генетично чудо, което ти сигнализира за съществуването си с един скъпоструващ сигнал" А е скъпоструващ, защото е нефалшифицируем. Ако паунът лъже и няма качества, които да компенсират крещящия цвят на опашката му, наистина ще бъде изяден; скъпоструващият сигнал трябва да съдържа риск за живота и да не може да бъде имитиран при хората. Скъпоструващ сигнал при хората: порше: Сигналът не е фалшифицируем - за да има младежът порше, трябва да похарчи половин милион долара; за да ги похарчи, трябва да ги има - изкарал или наследил; а за да е изкарал половин милион, младежът трябва да притежава определени качества, от които всички девойки по презумпция се интересуват и намират за прекрасни. Поршето на младежа е еквивалентът на пауновата опашка на пауна - сигнал за притежаване на качества, гени, които не са директно видими, но са довели пауна до оцеляване, а младежа, до порше. Но освен скъпо струващи сигнали, има и евтино струващи - те могат да бъдат фалшифицирани. Пример за евтин сигнал:чифт прекрасни очила: За разлика от поршето струват 150 долара и поради това сигналът е фалшифицируем - зад атрактивните и относително скъпи очила може да се крие милионер, но може и да е бедняк, който си ги е купил от битака да впечатли момите. Обратно при цвета на косата, очите, кожата и т.н. Ние сме интелигентен вид и обичаме визуалните сигнали, четем ги бързо и лесно, имаме преференция към тях. Външния си вид намираме инстинктивно за "твърде важен". Червисване, боядисване и т.н. Ние не винаги знаем какво значат тези сигнали, както и паунът няма идея защо му е толкова голяма опашката, нито пък, когато видим нечие лице, сме сигурни защо точно едно ни харесва, а друго - не съвсем. Това, което определено паунът сигнализира с цветовете на опашката си - или едно от нещата, които бяха установени - ще потърся изследването, което потвърди хипотезата на Хамилтън - та устано ви се, че колкото по-малко паразити има в кръвта си един паун, толкова в по ярки краски му е опашката; и обратното - колкото повече кръвни паразити има пауна, токова му е по-нерадостна и безцветна опашката. Паразитите пречат на твърде заразената птица да направи добра, шарена опашка. И Краските са демонстрация на здраве - "избери ме за свой партньор и децата ти ще бъдат чисти от паразити" - и паунката избира най-шарения. Но да кажем, че някой паун въпреки микропаразитите си успее да направи шарена опашка - тогава паунката ще бъде прецакана, паунът ще е фалшифицирал сигнала и паунката ще си плати. Много е трудно да се каже какъв точно е сигналът на "честните сини очи" и на свилените коси на "my fair lady" - дали е скъпоструващ или фалшифицируем; вероятно и двете при различните хора. На мястото на сини очи можем да поставим каквито си искаме - кафеви, черни, зелени и т.н. Все са сигнал. -за фитнес -за степен на родство с получателя на сигнала -за качества, които не са директно асоциирани,нито са визуално изразени, но са атрактивни и са'вързани" в група с други гени, които обаче нямат визуална изява. И все още сме на повърхността на темата. -и може би има известна адаптивна функция.

Ами можем да започнем с материалите от тука - Пътър Фрост е единствения антрополог, който се занимава изцяло с въпросите, поставение от *аби* (тия на Аспандиат аз ги възприемам като различен вариант на същите въпроси, само по-лесни за отговаряне)/ Фрост е с професура по биоантропология, но бакграунда му е в биохимията. Избрал си е странна тема за академичен фокус и според мене в момента е нещо като безработен, което не е за чудене. Единствените ми лични впечатления от него са няколкото каруцарски псувни, които си разменихме в един специализиран форум (тука мигам). Много нервен тоя човек, няма значение, много добър професионалист с 20-тина публикации в добри списания по темата. Сайтът му, хиперлинк е като енциклопедия за биологичните основи на расите, със специален фокус на цвета на кожата и очите. Горе долу всичко, което *аби* би попитала, Фрост вече му е отговорил (тука пак мигам). Не му поставям под съмнение хипотезите, напротив, формално много добре издържани, респективно и намерили отзвук чрез публикации в утвърдение списания. Фрост има добра библиотека от хиперлинкове, а блогът му е задължителен. хиперлинк Качил е и собствените си работи, ето една от разработките му за отскок - хиперлинк - която вероятно би обяснила защо с аби говорим за "сексуална селекция". Обаче не е нужно да се четат разработките му, достатъчно е да се прочетат един-два постинга от блога му, за да се разбере базата на хипотезите му, тъй като тоя друга тема освен цвят на кожата-цвят на очите няма и непрекъснато повтаря едно и също през два реда. Обаче текстовете му и линията му на изследване някак не е мой тип - не съм биохимик, математическата аргументация по такива въпроси е по-редна и вероятно задължителна, мнозинството ево. биолози и антрополози гледат на еволюцията от гл. точка на системите, което им прави теориите в крайна сметка, добре издържани естетически и трудни за оборвани чрез обикновени ругаатни или политическо говорене. Едно е да правиш политкоректна критика и съвсем друго - да посочваш конкретни грешки в конкретна формула. Това не е толкова лесно и иска подготовка, която не се получава по политически обременени факултети. Още един хиперлинк - едно много добре прието генетично изследване, съпътствано от сериозно откритие: хиперлинк Автор на изследването - видяло в реакции в Нейчър, е кейт Ченг, образцово изследване на пенсилвания Стейт Юнивърсити (най добрия държавен ам. университет): "With help from a common aquarium pet and a recently released online database of human genetic variation, a collaborative team of Penn State researchers has found what could be the most important skin color gene identified to date. The team, led by cancer geneticist Keith Cheng, M.D., Ph.D., a Jake Gittlen Cancer Research Foundation researcher in the Penn State Cancer Institute, at Penn State College of Medicine, Penn State Milton S. Hershey Medical Center, in collaboration with University Park anthropologist Mark Shriver, Ph.D., found that a change in just one amino acid in one gene plays a major role in determining why people of European descent have lighter skin than people of African descent." При сравнение можем да видим веднага разликите в подхода на Фрост и подхода на Ченг, не в полза на Фрост. По-скормни цели, много по чисти резултати, и в резултат - много по-лесно възприети от научните наблюдатели. Изолира се конкретен ген, посочва се мутацията му в европейците, инжектира се гена в риба, и рибата сменя цвета на окраската си. Върви оборвай експеримента на Ченг, ако си нямаш работа. И не го обориха, публикуваха го в Нейчър.

Не, *аби*, според мене нямаме никакви основания да застанем зад полифилистичната теория - в тоя и вид, в който съществува. А ти защо се интересуваш точно от този проблем? приличаш ми на образцово политкоректен човек, а не на някакъв *расист*. Но, разбира се, ще складирам материали в темата малко по малко - само имай предвид, че съм изключително бавен форумен участник или дори полунеучастник, за което ти се извинявам предварително. На мене въпросът с "расите" ми е наистина любопитен от гледна точка на това защо сме това, което сме и сме ли нещо въобще. В смисъл ние не сме най-сложния вид на земята и коралите примерно са значително по-софистицирани - - имат 2 пъти повече гени от хората и сигурно са най-сложния вид, който е съществувал. В сравнение с проблема с коралите проблемът с расите и човечеството ми изглежда незначителен. Мравките пък имат 300 милиона години социална еволюция и където ние отиваме (суперорганизмите, при които индивида нищо не значи и колонията е всичко, а единият от половете е на практика отпаднал), те оттам се връщат и ни превъзхождат значително по сложност на социалното устройство на мравуняка, от малкото, което знам за тях. В смисъл, мене това, което ме вълнува по отношение на расите е, защо хората? Защо не мравките или коралите? Защо не неандерталците? Какво ни прави хора? Защо еволюцията е избрала нас? А дали ни е избрала? И проблемът за расите отива далеч отвъд цвета на очите и кожата и може да носи част от отговорите на това какво сме, какво ни прави хора - в многовариативността, при сравнението, можем да видим може би по-лесно какво сме.