SAlexandrov

Защо Беларус изпраща стюардеса в космоса? Изборът на Марина Василевская за космонавт буди въпроси 12 февруари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Когато на 21-ви март бъде изстрелян руският космически кораб “Союз МС-25”, на борда му ще пътува беларускинята и стюардеса Марина Василевская. Но около подготовката за нейната мисия витаят повече въпроси, отколкото отговори. Ето защо блогърът Тони Куин написа нов материал относно това какво знаем и какво не знаем за избора на Беларус за космонавт. Куин напомня историята на проекта: той е представен официално от Путин и Лукашенко през април 2022 година. През месец юни същата година Беларуската академия на науките оповестява, че са намерени стотина кандидата. Няма открит конкурс, което дава основание да предположим, че научни, медицински, инженерни и вероятно военни структури в Беларус са били поканени, за да номинират потенциалния астронавт. Отскоро има материали, според които Василевская и нейната дубльорка д-р Анастасия Ленкова са подбрани от три хиляди души, така че, както сами виждате, има противоречие в съобщаваните ни числа. До края на 2022 г. списъкът е съкратен до 29 души – 19 мъже и 10 жени. По някое време някой си спомня, че Лукашенко е обещал на Рогозин да изпрати жена, така че мъжете са елиминирани. Шест от тези жени пътуват до Звездното градче за окончателното пресяване от руски експерти. Съобщава се, че всички са преминали през изпитанията – което е статистически невъзможно, съдейки от предишни селекции. В последния ден от селекцията Лукашенко е на посещение в Звездното градче и Василевская се подлага на изпитание на центрофуга при ускорение 8 g. В същия ден се появява снимка, на която Лукашенко се вижда да стои между Василевская и д-р Анастасия Ленкова, което е показател, че изборът на двете кандидатки е станал в този момент. Д-р Анастасия Ленкова, на 28 г., е педиатър-хирург и радиолог. Справка в интернет показва, че е носител на Наградата за изключителен млад лекар на Беларус през 2019 година. Била е на стаж във Великобритания и Москва. Автор е на множество научни публикации и е участвала в конференции в Западна Европа. Очевидно тя би била перфектният кандидат за астронавт. Но поради някаква причина е взето решение Левкова да е дубльор и вместо нея да полети Василевская. Защо? Марина Василевская е на 33 г. и започва да работи като стюардеса в Белавия през 2017 година. Според официалната ѝ биография, в продължение на 15 години преди да стане стюардеса, е работила като професионална бална танцьорка. Това би следвало да означава, че е започнала да танцува през 2002 г., когато е била на 12. Проблематичното в тази история е, че в интернет няма никаква информация за кариерата на Василевская. Би следвало една професионална танцьорка да е печелила конкурси или да се е явявала на телевизионни предавания, но нищо подобно не може да бъде открито… Също така Василевская няма никакъв онлайн профил в социалните мрежи отпреди 2017 г. – това е много необичайно, защото професията ѝ изисква да се саморекламира. Достъпна е единствено информация за училищното ѝ образование – съобщава се, че е напуснала училище през 2006 г., като това загатва, че не е продължила да учи висше. Научна степен в STEM-дисциплините е изискуем минимум, за да станеш космонавт. Как изобщо Василевская е преодоляла това препятствие? Така че, съобщава Куин, остава възможността Марина да е имала друга кариера или кариери в периода между 2006 и 2017 година. Такава, която би ѝ дала нужната степен, умения да кандидатства или да бъде поканена в селекцията. Може би посредством кариерата си или някаква друга роля е влязла в контакт с Лукашенко или неговия кръг, като това е потвърдило нейната политическа лоялност и благонадеждност. Със сигурност тези качества се ценят високо в очите на диктатора. Вероятно, когато е започнала селекцията за космонавти, Лукашенко, някой от синовете му или съветниците, е вкарал името ѝ сред останалите. Иначе как би могла една стюардеса да кандидатства? Откакто през май 2023 г. Василевская и Ленкова бяха обявени за космонавт и дубльор, има строг контрол на техните участия в медиите. Дали са едва няколко интервюта, и то за подбрани държавни медии. По време на всяко едно от интервютата е участвал Лукашенко или някой от неговото семейство. Със сигурност диктаторът иска да се отърка в славата и престижа около предстоящия полет. Двете жени са били доскоро активни в социалните мрежи, но сега им е забранено да публикуват каквото и да е. Това е много странно, защото даже руските космонавти са активни в интернет. Когато Василевская се появява в публичното пространство, тя изглежда уверена и на място. Описвана е от треньорите си като безстрашна. Хвали Лукашенко и Беларуската академия на науките и им благодари за възможността да лети в космоса. Според Куин тя действително изглежда като нещо повече от обикновена стюардеса. “Вероятно е правила други неща в своята кариера, което е позволило да участва в селекцията за космонавт. Или може би, каквото друго и да е правила, ѝ е осигурило връзки, които са ѝ помогнали да намери влиятелна подкрепа. При всички положения ѝ пожелавам успех”, казва Куин. https://cosmos.1.bg/space/2024/02/12/belarussian-space/

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Крю Драгън с четирима души се завърна на Земята! Кадър от днешното завръщане на кораб “Крю Драгън”. Photo credit : SpaceX/Axiom 9 февруари 2024 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Първата орбитална пилотирана космическа експедиция за 2024 г. завърши успешно! Корабът на СпейсЕкс “Крю Драгън” с четирима души на борда се завърна на Земята днес в 15:30 ч. българско време посредством приводняване в близост до бреговете на Флорида. Това бе третата мисия, организирана от американската фирма Аксиом. На Земята се прибраха бившият астронавт на НАСА и настоящ служител на Аксиом Майкъл Лопез-Алегрия, италианският военен пилот Уолтър Виладеи, шведският астронавт от резерва на ЕКА Маркус Вант и Алпер Гезеравджи – първият турчин, посетил космическото пространство. Четиримата астронавти изпълниха над 30 научни експеримента на борда на Международната космическа станция в сферата на физиката и космическата медицина. Престоят им продължи повече от 20 дни при планирани две седмици. “Крю Драгън” трябваше да се завърне на Земята още в неделя, но лошо време доведе до неколкодневни отлагания. Това бе една от най-интригуващите космически експедиции с екипаж, планирани за 2024 година. Следващата частна експедиция е “Поларис Доун”, която ще включва първото отдалечаване на разстояние 1 400 километра от Земята, рекорд след приключването на програмите “Джемини” и “Аполо”. Първоначално се планираше тя да бъде осъществена през април, но сега според организаторът и милиардер Джаред Айзъкман е насрочена за лятото. Айзъкман е категоричен, че срокът ще бъде спазен. Преди това, в края на февруари или в началото на март, друг кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън” с трима американци и един руснак, ще се отправи към МКС, като това ще е осмата експедиция, която фирмата на Мъск трябва да изпълни към станцията по заявка на НАСА във връзка с ротацията на постоянния екипаж. Също месец март се очаква да излети пилотираният космически кораб на Русия “Союз МС-25” с руснак, белорускиня и американка. А през април очакваме най-после да дебютира многострадалният кораб на Боинг “Старлайнър” с екипаж. https://cosmos.1.bg/space/2024/02/09/crew-dragon-returns-to-earth/

Защо Лабораторията за реактивно движение към НАСА съкращава 8% от персонала си? На снимката: марсоходът “Пърсъвиърънс” оставя на марсианската повърхност контейнер с проби за по-нататъшното му прихващане от възвръщаема мисия. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 9 февруари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Лабораторията за реактивно движение към НАСА съкращава 8% от персонала си – тази новина бе съобщена в социалните мрежи във вторник. Но защо това се случва? Най-общо казано: бюджетът на агенцията е ограничен, а в битката между регионалните политици Луната надделява над Марс. Първо – малко бекграунд. Лабораторията за реактивно движение представлява водещият център на НАСА за изучаване на Слънчевата система с роботизирани мисии. Именно тук са се роидили някои от най-успешните проекти като програмата “Вояджър”, изучаваща Външната Слънчева система и по-късно междузвездното пространство, всички марсоходи, марсианския хеликоптер “Пърсъвиърънс”. Както съобщава Кеси Драйър за Планетарното общество, Лабораторията за реактивно движение не е стандартен център на НАСА – той е много по-гъвкав от останалите бюрократични структури на агенцията. Въпреки че е собственост на правителството, реално се ръководи от Калифорнийския технологичен институт, работните места са доста по-гъвкави и за разлика от другите правителствени структури, протекциите са много по-малко. Бих добавил към Драйър, че по тези параметри Лабораторията за реактивно движение наподобява много повече на частна компания. На фона на огромните успехи, които Лабораторията постигна на Марс с дистанционно работещи роботизирани мисии, логично дойде времето за следващата стъпка – взимане на проби от марсианската повърхност и доставката им на Земята. Беше взето решение това да е тристъпкова програма, която се изпълнява от три мисии съвместно с ЕКА: едната е на марсохода “Пърсъвиърънс”, която събира пробите, другата – на възвръщаем спускаем апарат, който трябва да излети през 2028 г. и да прихване пробите (включително с асистенцията на хеликоптери) за изстрелване до околомарсианска орбита, третата – на европейски трансферен модул, който да превози пробите от околомарсианска орбита до Земята. Миналата година обаче стана ясно, че общата стойност на целия този проект надхвърля $11 милиарда и освен това нито един от елементите след “Пърсъвиърънс” няма да е готов за полет през 2028 година. Ето защо ръководството на НАСА сложи проекта на пауза, докато реши как да се процедира. Така програмата за взимане на проби от Марс се превръща в следващия голям воденичен камък за агенцията след телескопа “Джеймс Уеб” – поглъщаща много пари и податлива на големи отлагания. Имаше много сериозен натиск “Джеймс Уеб” да бъде прекратен – повдигаха се аргументи, че този телескоп, струващ милиарди пари, отнема от средствата да бъдат реализирани нови мисии до Уран и Нептун. Но НАСА и по-голямата част от астрономическата общност бяха непреклонни, че научните ползи ще са всеобхватни. Както се вижда тези дни – наблюденията на Уран и Нептун са изключително прецизни, т.е. “Джеймс Уеб” донякъде иззема функцията на специализирана мисия до двете планети. Телескопът оправда очакванията си. Но няма такъв консенсус за програмата за взимане на проби от Марс и доставката им на Земята. Да – това е важна научна задача за изясняването на въпроси, свързани с възникването на живота във Вселената, но като цяло темата е теснообхватна, основно с астробиологическа насоченост. Тази програма няма да отговаря на десетки научни въпроси, както е случаят с “Джеймс Уеб”. Съответно програмата среща много по-малка подкрепа. Веднага щом НАСА обяви, че програмата ще струва общо $11 милиарда до края на реализацията ѝ, Сенатът предложи да окастри бюджета, давайки минимална сума от $300 милиона за 2024-та. Камарата на представителите обаче се съгласява с предложението на Белия дом и президента Байдън за осигуряването на пълния бюджет от $949 милиона за фискалната година. Въпреки че са отминали четири месеца от началото на Фискалната 2024 г., нито едно от проектопредложенията не е минало гласуване в Конгреса. И докато двете камари на Конгреса са между чука и наковалнята, НАСА не може повече да чака – агенцията прие, че ще получи минималната сума от $300 милиона. Оттук идват и съкращенията. Но защо конгресмените се карат? На 1-ви февруари членове и от двете партии (републиканции и демократи), които обаче са от Калифорния, излязоха с публично писмо, в което изискваха Белият дом и НАСА да не ограничават финансиранията докато Конгресът не приеме бюджет. Но членове от Мериленд и Вирджиния публикуваха писмо, в което се възпротивиха да се дадат пари за взимането на проби от Марс. Нещо повече – те категорично казаха, че не подкрепят Лабораторията за реактивно движение, а центъра на НАСА Годард. В общи линии, на фона на ограничаването на правителствени харчове, НАСА се намира в период, където ръководи множество амбициозни проекти. Те включват лунната програма “Артемис”, проектът до сатурновата луна Титан “Драгънфлай”, космическия телескоп “Роман” и осигуряването на постоянно човешко присъствие в ниска околоземна орбита след пенсионирането на Международната космическа станция. Както съобщава Драйър, в политическата битка основният победител е програмата за завръщане на човек на Луната “Артемис”. Програмата за взимане на проби от Марс просто не е приоритет. Когато администраторът на НАСА Бил Нелсън обяви съкращенията, той спомена някои мисии, вкл. мисията до юпитерианската луна Европа, предвидена за полет през тази година. Не спомена нищо за взимане на проби от Марс, нито призова да се вземат мерки за връщането на съкратените обратно на работа. Не е ясно какво ще се случи оттук насетне – но две неща са ясни. Първото е, че НАСА не може да си ползволи аналог на “Артемис” за изучаването на Марс. Второто е, че съкратените няма да стоят дълго време без работа – частният космически сектор ги очаква. https://cosmos.1.bg/space/2024/02/09/nasa-layoff-reason/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изведе в космоса мисия на НАСА за изучаване на фитопланктона и климатичните промени! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : NASA 8 февруари 2024 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Първата по рода си мисия на НАСА, която не просто ще наблюдава фитопланктона от космоса, но ще може да определя съставляващите го микроводорасли към кои съобщества принадлежат, при това ежедневно, в глобален мащаб, излетя тази сутрин в 08:33 ч. българско време. С това приключи нежеланата едноседмична пауза в изстрелванията на СпейсЕкс, породена от изключително неблагоприятните метеорологични условия. Ракетата “Фалкън 9” излетя безпроблемно от космическия център Кейп Канаверал в САЩ. На седмата минута след старта първата степен (за която това бе четвърта мисия) извърши меко кацане върху наземната площадка LZ-1. А още пет минути след този етап в слънчевосинхронна орбита, на 677 километра над Земята, бе освободен спътникът PACE (или “Пейс”), съкр. от Plankton, Aerosol, Climate, ocean Ecosystem satellite. “Пейс” е първата мисия на НАСА и първата правителствена мисия на САЩ, която излетя от Флорида в полярна орбита след шестдесетилетно прекъсване. За последен път НАСА изстреля мисия с такъв орбитален профил на 30 ноември 1960 г., но тогава фрагменти от ракетата “Тор Ейбъл Стар” паднаха в Куба и убиха крава. Ето защо досега правителството на САЩ се въздържаше от подобни изстрелвания. Но преди няколко години комерсиалният сектор в лицето на СпейсЕкс възобнови полетите, като фирмата на Мъск изстреля 11 частно финансирани мисии в полярна орбита. Основният прибор на “Пейс” е OCI (Ocean Color Instrument). Той ще наблюдава лъченията от океаните в рзлични дължини на вълните – от близката инфрачервена чак до ултравиолетовата област на електромагнитния спектър. Характерът на лъченията се определя от взаимодействието между слънчевите лъчи и различни вещества, напр. хлорофилите на фотосинтезиращите микроорганизми. Така мисията ще помогне за определянето на вредните водораслови цъфтежи. Другите два прибора представляват поляриметри, които ще изучават как се повлиява поляризацията на светлината след като тя преминава през океаните, облаците и различните аерозоли. Това ще помогне на учените да разберат как се изменя климатът в дългосрочен мащаб. Днешното изстрелване бе 25-то в световен мащаб през 2024 година. Най-много полети имат САЩ – 13, следвани от Китай – 8. На трето място е Иран с две изстрелвания, а Индия и Япония имат по едно. Русия все още не е провела нито един космически полет през тази календарна година. През идните дни предстоят много натоварени времена за СпейсЕкс. Утре на Земята ще се завърне пилотираният кораб “Крю Драгън” с четиримата частни астронавти от мисия Аксиом 3. Между полетите по програмата “Старлинк”, следващите важни изстрелвания са на частната лунна мисия “Одисей” на фирмата Интуитив машинс на 14-ти февруари, и на пилотирания кораб “Крю Драгън” на 22-ри февруари с четирима астронавти, членове на осмата експедиция, извозвана от СпейсЕкс по заявка на НАСА до МКС. Но това са ориентировъчни дати. Изстрелването на “Крю Драгън” на 22 февруари ще е възможно само ако “Одисей” пропусне да излети в срок. Ако мисията не е готова (стартовият прозорец е само три дни) или бъде отложена за месец март, тогава няма проблем стартовата площадка да бъде подготвена за пилотирана експедиция за тази дата. Но ако “Одисей” излети по план на 14-ти, 15-ти или 16-ти февруари, то НАСА и СпейсЕкс ще имат нужда от време, за да могат да пригодят стартовата площадка за пилотиран полет. Тогава “Крю Драгън” ще излети най-рано съвсем в края на февруари или в началото на март. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2024/02/08/falcon-9-mission-nasa/

Космическият телескоп Джеймс Уеб с нова забележителна снимка на Уран! Снимка на Уран, заснета вчера от “Джеймс Уеб” и обработена от Андреа Лък. Photo credit : NASA/ESA/CSA/STScl Andrea Luck – свалете я от този линк 7 февруари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчера, на 6-ти февруари, космическият телескоп на НАСА/ЕКА/ККА “Джеймс Уеб” отново насочи взора си към планетата Уран и я засне! Това веднага бе забелязано от космическите ентусиасти, които редовно проверяват уебсайта https://jwstfeed.com – именно тук се качват в реално време сурови и необработени снимки от телескопа. Впоследствие започнаха да бъдат изготвяни цветни съставни изображения – като горното от Андреа Лък. https://cosmos.1.bg/space/2024/02/07/jwst-new-photo-uranus/

Космическата камера на НАСА Шадоукам засне подробно дъното на лунния кратер Шакълтън! Подробна фотография на дъното на кратера Шакълтън, заснета от камерата на НАСА “Шадоукам”. Photo credit : NASA/KARI/Arizona State University 5 февруари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Най-сетне: американската космическа камера “Шадоукам”, работеща на борда на изстреляната от СпейсЕкс орбитална лунна мисия на Южна Корея “Данури”, засне подробна фотография на постоянно сенчестия регион на кратера Шакълтън! Именно на дъното на този кратер на Луната учените откриха признаци за съществуването на воден лед и вероятно и други ресурси. Към настоящия момент камерата на НАСА “Шадоукам” е единственият начин, по който може да погледнем към вътрешността на Шакълтън. Въпреки че там никога не достига слънчева светлина, “Шадоукам” е изключително чувствителен прибор и може да заснема обекти, стига да са осветени само от отразената от околните скали бледа светлина. Така учените откриха, че дъното на Шакълтън е осеяно от скали, които лежат върху голям хълмист нанос. На показаната по-горе снимка с червена стрелка е посочено мястото на образуване на млад кратер – изхвърленият грунд при формирането му е по-ярък от околностите. Със синьо е показана контрастна граница, очертана от промяната в наклона. С жълто са отбелязани сенки от светлината, която околните обекти хвърлят. Вторичното осветяване хвърля по-меки сенки в сравнение с основното и промените в контраста могат да са показател за възрастта на грунда или химичния му състав. Вторичното осветяване има сезонни и денонощни вариации. Камерата “Шадоукам” е снимала Шакълтън при различни нива на осветяването в зависимост от тези вариации: Това изображение показва същия регион като този на снимката в началото на статията. В лявата част вторичното осветяване по време на лятото лятото идва отгоре и е с по-голям магнитуд. В дясната част осветяването идва от основата. Обърнете внимание колко повече кратерчета могат да бъдат видяни на по-яркото лятно осветяване. Източник: Официалният сайт на Shadowcam https://cosmos.1.bg/space/2024/02/05/shadowcam-shackleton-crater-2/

Американската мисия Джуно посети отново юпитерианската луна Йо! Първата снимка, заснета от “Джуно” на Йо по време на облитането на луната на 3-ти февруари. Photo credit : NASA/SwRI/MSSS 4 февруари 2024 г. 20:20 ч. Светослав Александров. Вчера, на 3-ти февруари, космическата мисия на НАСА “Джуно” отново се сближи с вулканичната юпитерианска луна Йо! Това бе второто от двете големи сближения с Йо при разстояние от повърхността между космическия кораб и Луната, възлизащо на 1 500 километра. Първото, проведено на 31-ви декември, също бе успешно. Това (вж. по-горе) е първата снимка, получена от вчерашното сближение. Още снимки ще бъдат качени в близките часове на този линк: https://www.missionjuno.swri.edu/junocam/processing/ “Чрез тези тандемни облитания през декември и февруари, Джуно ще разследва източника на масивната вулканична дейност на Йо, дали съществува магмен океан под кората на луната и каква е важността на приливно-отливните сили на Юпитер, които безмилостно смачкват Йо”, съобщава ръководителят на мисията Скот Болтън. Напомням на читателите, че “Джуно” влезе в орбита около Юпитер на 4-ти юли 2016 г. и от тогава досега изучава планетата и нейните луни. https://cosmos.1.bg/space/2024/02/04/juno-visits-again-io/

Руският космонавт Олег Кононенко стана световен рекордьор по сумарно време в космоса Космонавтът Олег Кононенко. Фото: Роскосмос 4 февруари 2024 г. 19:25 ч. Светослав Александров. Днес руският космонавт Олег Кононенко е вече официално новият рекордьор по сумарно време, прекарано в космическото пространство. Това се случи тази сутрин в 11:30 ч. българско време, когато Кононенко задмина предишния рекордьор Генадий Падалка с 878 дни, 11 часа, 29 минути и 48 секунди. Мисията на Кононенко продължава. Очаква се на 5-ти юни тази година космонавтът да отбележи своя 1000-ден ден в орбита, а когато се завърне на Земята на 23-ти септември ще е прекарал 1 110 дни. С това Кононенко ще стане първият землянин, престоял толкова време в космоса, колкото би прекарал и един космонавт, пътувал до Марс и обратно. Олег Кононенко е постигнал този рекорд благодарение на полетите си със следните кораби: “Союз ТМА-12”, “Союз ТМА-03М”, “Союз ТМА-17М”, “Союз МС-11” и “Союз МС-24”. Олег Кононенко – далеч по-близък до Путин, отколкото бе Генадий Падалка Както съобщава космическият блогър Виталий Егоров, тези рекорди можеха да бъдат постигнати и от Генадий Падалка. Но през 2017 г. той напусна отряда на космонавтите със скандал заради несъгласие с действията на ръководството на Роскосмос. А през 2022 г. Падалка зае остра позиция, осъждайки военните действия на Русия в Украйна. Ето защо Роскосмос имаше нужда от по-лоялен шампион, казва Егоров. Олег Кононенко е член на партия “Единна Русия” – т.е. партията на Путин. https://cosmos.1.bg/space/2024/02/04/oleg-kononenko-world-record/

Американската мисия Кепстоун отбеляза 445 дни в орбита около Луната Снимка на Луната, заснета от “Кепстоун”. Photo credit : NASA 2 февруари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Космическата мисия “Кепстоун” на американската фирма Адвансд Спейс представлява първият комерсиален спътник, работещ в орбита около Луната и построен от частния сектор по заявка на НАСА. Вчера фирмата обяви, че спътникът работи вече 445 дни, мисията му е изключително успешна и са поставени множество рекорди. Един от най-важните рекорди бе 112 дни непрекъсната работа на бордовия компютър, което представлява доказателство за надеждността на бордовите му системи и добрата работа на екипа. Този 112-дневен период бил преустановен след рестартиране вследствие на недостъпността на свободна наземна станция за комуникация. Рестартирането доказва, че космическият апарат работи според очакванията, когато пропусне планирана комуникационна сесия. “Кепстоун” работи в почти-праволинейна ореолна орбита, където НАСА планира да построи голямата окололунна станция “Гейтуей”. Поради това мисията служи за пътеводител – тъй като никога досега космически апарат не е работил в този регион, агенцията трупа опит. Полетната динамика е уникална – в част от орбитата Земята има доминиращо влияние върху космическите апарати, а в друга част доминира Луната. Затова всяка обиколка около естествения ни спътник има характеристиката на облитане. Екипите са създали автоматизирани системи, които се използват често и поради това представляват неколкократно връщане на инвестициите, вложени в създаването на мисията. А “Кепстоун”, напомням на читателите, пристигна около Луната през ноември 2022 г. – три дни преди изстрелването на голямата мисия “Артемис 1” заедно с множеството ѝ вторични спътници. Това създаде огромен наплив от желаещи да използват антените за далечна комуникация DSN. С комерсиализацията на окололунното пространство и излитането на все повече мисии към Луната, проблемът ще се влошава и няма да се подобрява. Затова и автоматизираните системи и техните навигационни приложения представляват важен пробив в стремежа ни за усвояването на Луната, защото те правят космическите апарати много по-независими от наземните станции. За да може да навигира, “Кепстоун” също така провежда периодични радиокомуникации с друга мисия на НАСА в орбитата около Луната – “Лунар Риконисънс Орбитър”. Последният такъв радиосеанс бе на 7-ми януари и продължи 66 минути – почти през цялото време, докато “Лунар Риконисънс Орбитър” не бе зад Луната от гледната точка на “Кепстоун”. Адвансд Спейс твърди, че благодарение на “Кепстоун” фирмата е натрупала достатъчно опит, за да може да построи в бъдеще мащабируеми, сигурни и устойчиви комуникационни системи в цислунарното пространство. Понастоящем “Кепстоун” изпълнява разширена мисия, която ще приключи през май 2024 г. – но на борда на апарата има още голямо количество гориво, така че компанията очаква мисията да продължи дълго след тази дата. “Нашата работа не е приключила и сме горди, че “Кепстоун” ще остане запомнена като мисия-пътеводител, която ни доведе обратно на Луната – този път да останем там”, се казва в становището на Адвансд Спейс. Източник: Адвансд Спейс https://cosmos.1.bg/space/2024/02/02/capstone-445-days-moon-orbit/

Японската мисия SLIM изпрати прощална снимка преди началото на лунната нощ Вчера, на 31-ви януари, японската мисия SLIM изпрати последната снимка от повърхността на Луната преди началото на двуседмичната нощ. Виждат се издължените сенки. Photo credit : JAXA 1 февруари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчера, 31-ви януари, бе последният ден, когато SLIM работеше на повърхността на Луната. Днес вече в района на кратера Шиоли цари нощ. По този повод японската мисия изпрати прощална снимка. Нощта на Луната продължава две седмици. Чак от средата на февруари нататък ръководството на мисията може да направи опит за повторно свързване със SLIM, но очакванията са мисията да не преживее нощта, тъй като температурите ще паднат до -170°C. Електронните компоненти могат да се повредят непоправимо. Например, Индия се опита да направи повторен контакт през септември с мисията “Чандраян-3”, но не успя. Все пак чакаме и ще видим дали и този път щастието ще се усмихне на японците. https://cosmos.1.bg/space/2024/02/01/slim-last-photo/

УСПЕХ: Американска ракета Фалкън 9 изведе в космоса товарния кораб Сигнус на път към МКС! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Rocket Lab 31 януари 2024 г. 09:45 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания Рокет Лаб, втората в световен мащаб след СпейсЕкс, разполагаща с възвръщаеми космически технологии за орбитални мисии, изстреля успешно ракета “Електрон” в 08:34 ч. българско време. Това бе първата мисия на фирмата за 2024 година. На борда на ракетата пътуваха четири спътника, построени от американската фирма Спайър Глоубъл, за нуждите на канадската фирма НортСтар. Това са първите спътници, които ще могат да наблюдават всички близки околоземни орбити, спомагайки за прецизното откриване на нови обекти, осигуряване на космическа навигация и определяне на опасността от космически боклук. Спътниците ще работят в 530-километрова кръгова орбита. Рокет Лаб също така успя да върне първата степен на “Електрон” посредством парашути, като тя меко се приводни в Тихия Океан. След кацането степента бе натоварена на кораб и скоро ще бъде изпратена обратно в хангара за инспекция и анализ. Фирмата все още не е изстреляла в космоса изцяло рециклирана първа степен, но миналият август за пръв път бе проведено изстрелване на “Електрон” с един рециклиран двигател “Ръдърфорд” от общо девет. Рециклираният двигател функционираше също толкова изрядно, колкото и чисто новите. Видеозапис от днешния полет: https://cosmos.1.bg/space/2024/01/30/2024-cygnus-launches-iss/

УСПЕХ: Американска ракета Фалкън 9 изведе в космоса товарния кораб Сигнус на път към МКС! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : NASA TV 30 януари 2024 г. 21:50 ч. Светослав Александров. Днес в 19:07 ч. българско време товарният американски кораб “Сигнус”, собственост на корпорацията Нортроп Груман, излетя за пръв път в космоса посредством американска ракета с американски ракетни двигатели! За извеждането му до орбита бе използвана ракетата на СпейсЕкс “Фалкън 9”. А някога Орбитал (фирмата, която създаде “Сигнус” и впоследствие се вля в Нортроп Груман) и СпейсЕкс бяха конкуренти. Двете компании работиха по договор на НАСА, който предвиждаше проектирането на товарни кораби, осигуряващи превоз до МКС след пенсионирането на космически совалки. Но докато СпейсЕкс разчитаха на иновации и създадоха изцяло собствени ракети и кораби, при това възвръщаеми, Нортроп Груман решиха, че могат да аутсорснат производството. Ракетите “Антарес 230+” притежаваха украински първи степени и руски ракетни двигатели “РД-181”. И след като войната в Украйна започна през февруари 2022 г., това доведе до спиране на закупуването на руски двигатели за нуждите на САЩ. Като резултат ракетите “Ангарес 230+” бяха пенсионирани. Понастоящем Нортроп Груман създава нови ракети “Антарес 330”, които ще са с двигатели на американската фирма Файърфлай “Миранда”. Но докато станат готови, корпорацията нямаше друг избор, освен да се обърне към СпейсЕкс. В противен случай щеше да има пауза в полетите на “Сигнус”. Американските кораби “Сигнус” са агностични към ракетата-носител, което означава, че могат да летят с всяка ракета, отговаряща на изискванията за товароподемност. За да могат да летят на “Фалкън 9” обаче, СпейсЕкс трябваше да добавят към обтекателя на “Фалкън 9” специален шлюз, през който може да се натоварва полезен товар на кораба непосредствено преди старта – това са критично важни научни експерименти, които не търпят отлагане. Така че днешното изстрелване на “Фалкън 9” бе първо с тази модификация. Ракетата “Фалкън 9” бе оборудвана с първа степен под сериен номер “B1077”, като това беше десетият полет за нея. На осмата минута след старта степента извърши меко кацане върху наземната площадка LZ-1, с което е готова за нова мисия. На борда на “Сигнус” пътуват 3 700 килограма полезен товар. Някои от най-интересните научни прибори на борда са: Първият робот-хирург, който лети в космоса! Платформа за навлизане от космоса в атмосферата, която ще събира данни за температурата. 3D-клетъчна култура от клетки на хрущял Производствена лаборатория за полупроводници MSTIC 3D принтер, позволяващ отпечатването на дребни метални компоненти Пристигането на кораба е насрочено за четвъртък, 1-ви февруари, в 11:20 ч. българско време. Напомням на читателите, че “Сигнус” не се скачва активно, а бива прикачван посредством роботизираната ръка и асистенция на астронавтите на МКС. Видео от днешния старт: https://cosmos.1.bg/space/2024/01/30/2024-cygnus-launches-iss/

Днес космическият кораб Сигнус ще лети за пръв път с ракета Фалкън 9 На снимката: космическият кораб “Сигнус” е опакован под обтекателя на “Фалкън 9”. Photo credit : SpaceX 30 януари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Войната в Украйна сложи точка на множество западно-руски партньорства, в това число на закупуването на ракетни двигатели от Русия. Това означаваше, че ракетите “Антарес 230+” с двигатели “РД-181” трябваше да бъдат преждевременно пенсионирани. Докато Нортроп Груман разработва новото поколение ракети “Антарес 330”, които са изцяло американски, за да няма пауза в полетите на корабите “Сигнус”, фирмата се обърна към единственият друг американски оператор, разполагащ с изцяло собствени ракети в среднотоварния клас – СпейсЕкс. И СпейсЕкс, естествено, се съгласи. Тази вечер товарен кораб “Сигнус” ще полети за пръв път до Международната космическа станция посредством “Фалкън 9”. Американските кораби “Сигнус” са агностични към ракетата-носител, което означава, че могат да летят с всяка ракета, отговаряща на изискванията за товароподемност. Така например за кратко след 2014 г., след авария на “Антарес”, “Сигнус”-ите бяха изстрелвани към МКС временно с ракети “Атлас 5”. За да могат да летят на “Фалкън 9” обаче, СпейсЕкс трябваше да добавят към обтекателя на “Фалкън 9” специален шлюз, през който може да се натоварва полезен товар на кораба непосредствено преди старта – това са критично важни научни експерименти, които не търпят отлагане. Така че днешното изстрелване на “Фалкън 9” ще е първо с тази модификация. На борда на “Сигнус” ще полетят 3 700 килограма полезен товар. Някои от най-интересните научни прибори на борда са: Първият робот-хирург, който ще полети в космоса! Платформа за навлизане от космоса в атмосферата, която ще събира данни за температурата. 3D-клетъчна култура от клетки на хрущял Производствена лаборатория за полупроводници MSTIC 3D принтер, позволяващ отпечатването на дребни метални компоненти Гледайте на живо полета в 19:00 ч. българско време на този линк: https://cosmos.1.bg/space/2024/01/30/falcon-9-to-launch-cygnus/

Стюардеса от Беларус ще посети МКС през март 2024 г. 33-годишната Марина Василевская ще стане първият гражданин на съвременен Беларус, който ще посети космоса 30 януари 2024 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Сред най-интересните пилотирани космически мисии, които очакваме през тази година, се нарежда изстрелването на “Союз МС-25” на 21-ви март. На борда на кораба ще пътуват руснакът Олег Новицки (командир), американката Трейси Калдуел-Дайсън и беларусчанката Марина Василевска, бивша стюардеса от беларуската авиолиния Белавия. Това ще е историческа мисия за руските кораби от серията “Союз” – за пръв път такъв кораб ще полети с две жени на борда, макар че нито една от тях няма да е рускиня. Новицки и Василевская ще останат на Международната космическа станция около 12 дни, след което ще се завърнат на Земята със сега прикачения към орбиталния комплекс “Союз МС-24”. Калдуел-Дайсън ще стане част от постоянния екипаж на МКС за изпълнението на дългосрочна програма, а вместо нея мястото на “Союз МС-24” ще бъде заето от Лорал О’Хара. Тази американска астронавтка излетя в космоса през септември със същия този кораб и престоят ѝ е на път да приключи. Блогърът Тони Куин (натиснете тук, за да прочетете статията в оригинал) разказва прелюбопитната история за първия полет на беларусчанка в космоса. Идеята е предложена за пръв път през декември 2021 г. от предишния шеф на Роскосмос Дмитрий Рогозин. Рогозин тогава подчертава, че ще помоли Беларус изрично да избере жена, защото тя “ще разведри тренировъчния център за космонавтите”. През април 2022 г. Путин и Лукашенко излизат със становище, че първият полет на беларуски космонавт ще е факт през 2023 или 2024 година, като “символ на приятелството между Беларус и Русия”. Според Куин в първоначалната селекция участват 19 мъже и 10 жени. Впоследствие мъжете са елиминирани, за да може Беларус да се съобрази с диктата на Рогозин (въпреки че той напуска Роскосмос през юли 2022 г.). В крайна сметка на Бъдни Вечер 2022 г. в тренировъчния център “Юрий Гагарин” пристигат шест жени – две лекарки, две изследователки и две стюардеси от Белавия. По това време Лукашенко е в центъра и изисква една от жените – Марина Василевская – да се повози на центрофуга при ускорение от 8G за негово забавление. По-късно се появяват снимки на Лукашенко и Василевская като основен кандидат и на Лукашенко и Анастасия Ленкова като дубльор. Изключително вероятно е Лукашенко да е направил окончателната селекция, като Василевская или е била доброволец, или се е съгласила да се качи на центрофугата. Академията на науките на Беларус първоначално оповестява, че Василевская трябва да изпълни 12 научни опита, но по-късно те са съкратени до 9. Любопитен факт е, че на страниците на агенцията няма да намерите никаква информация за тези опити, което свидетелства, че мисията и научната програма са преминали под прекия контрол на Лукашенко. Очевидно, както твърди Куин, има силен елемент на пропаганда при предстоящата експедиция, особено имайки предвид сътрудничеството на Беларус във войната в Украйна (макар че мисията е била инициирана още преди февруари 2022 г.). Първата задача на двете кандидат-космонавтки бе да приемат знамето на Беларуския олимпийски комитет (който е под контрола на сина на Александър Лукашенко, Виктор). През март то ще бъде закарано на МКС. Русия и Беларус са двете държави, на които им е забранено да изпращат отбори на Олимпиадата в Париж през 2024 година (разрешено е да се състезават само индивидуални спортисти, като “неутрални участници”). https://cosmos.1.bg/space/2024/01/30/belarussian-woman-space/

Днес космическият кораб Сигнус ще лети за пръв път с ракета Фалкън 9 На снимката: космическият кораб “Сигнус” е опакован под обтекателя на “Фалкън 9”. Photo credit : SpaceX 30 януари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Войната в Украйна сложи точка на множество западно-руски партньорства, в това число на закупуването на ракетни двигатели от Русия. Това означаваше, че ракетите “Антарес 230+” с двигатели “РД-181” трябваше да бъдат преждевременно пенсионирани. Докато Нортроп Груман разработва новото поколение ракети “Антарес 330”, които са изцяло американски, за да няма пауза в полетите на корабите “Сигнус”, фирмата се обърна към единственият друг американски оператор, разполагащ с изцяло собствени ракети в среднотоварния клас – СпейсЕкс. И СпейсЕкс, естествено, се съгласи. Тази вечер товарен кораб “Сигнус” ще полети за пръв път до Международната космическа станция посредством “Фалкън 9”. Американските кораби “Сигнус” са агностични към ракетата-носител, което означава, че могат да летят с всяка ракета, отговаряща на изискванията за товароподемност. Така например за кратко след 2014 г., след авария на “Антарес”, “Сигнус”-ите бяха изстрелвани към МКС временно с ракети “Атлас 5”. За да могат да летят на “Фалкън 9” обаче, СпейсЕкс трябваше да добавят към обтекателя на “Фалкън 9” специален шлюз, през който може да се натоварва полезен товар на кораба непосредствено преди старта – това са критично важни научни експерименти, които не търпят отлагане. Така че днешното изстрелване на “Фалкън 9” ще е първо с тази модификация. На борда на “Сигнус” ще полетят 3 700 килограма полезен товар. Някои от най-интересните научни прибори на борда са: Първият робот-хирург, който ще полети в космоса! Платформа за навлизане от космоса в атмосферата, която ще събира данни за температурата. 3D-клетъчна култура от клетки на хрущял Производствена лаборатория за полупроводници MSTIC 3D принтер, позволяващ отпечатването на дребни метални компоненти Гледайте на живо полета в 19:00 ч. българско време на този линк: https://cosmos.1.bg/space/2024/01/30/falcon-9-to-launch-cygnus/

Японската лунна мисия SLIM възобнови работа и изпрати нова снимка! Снимка на скалата, кръстена Той Пудел. Photo credit : JAXA 29 януари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. След като слънчевите панели на японската лунна мисия SLIM са отново в благоприятна позиция спрямо Слънцето, тя презареди батериите си и снощи успешно се свърза със Земята. Екипите веднага пристъпиха към възобновяване на научната работа. Първата задача, която бе свършена, бе да се активира мултиспектралната камера на борда, и да се заснеме снимка на скалата Той Пудъл. Ние вече я видяхме след кацането на 19-ти януари, но сега за пръв път я виждаме фокусирана и в по-големи детайли. https://cosmos.1.bg/space/2024/01/29/slim-resumes-work/

На тези снимки, заснети от Луната от астронавтите на Аполо, се виждат звезди Снимка на Земята и околните звезди, заснети от астронавтите на Луната по време на мисията “Аполо 16” посредством ултравиолетова камера. Photo credit : NASA 28 януари 2024 г. 14:45 ч. Светослав Александров. “Къде са звездите на снимките, заснети от астронавтите на Луната? Нали там няма атмосфера и би следвало да се виждат звезди по всяко време?”, питат конспиролози. Но освен че тези въпроси показват незнание по базова фотография, конспиролозите не са си направили труда да потърсят в мрежата дали има снимки, заснети от астронавтите на “Аполо”, на които се виждат звезди. И както се оказва, такива снимки съществуват. Разбира се, тук трябва да се направи уточнение – със стандартните настройки на камерите, занесени от астронавтите на Луната, не би следвало да се виждат звезди. Времето на експозиция е така нагласено и е достатъчно кратко, за да могат да се визуализират само ярките обекти като лунните скали, но не и бледите като звездите. По същия начин, дори и с вашия смартфон, вие не можете да снимате през нощта едновременно уличната лампа и звездите на небето. Но това е нещо, което всеки разумен човек би следвало да съобрази. Привържениците на конспиративни теории обаче не могат да го съобразят – те са си решили предварително в какво да вярват и нищо не може да ги убеди в противното. Затова и тази статия не е за тях. Тя е за хора, които искат да научат с какво са се занимавали астронавтите, докато са били на Луната. Защото голяма част от свършената научна дейност е изключително интересна. На 21 април 1972 г. на естествения ни спътник каца “Аполо 16”. Астронавтите Чарлз Дюк и Джон Йънг разгръщат на лунната повърхност камера, работеща в далечната ултравиолетова област, със спектрограф: Ултравиолетовата камера, разгърната на Луната от екипажа на “Аполо 16”. На снимката се виждат още астронавтът Чарлз Дюк и луноходът. Photo credit : NASA Камерата е разработена от афроамериканския физик Джордж Карътърс, който по това време работи във Военноморската изследователска лаборатория, и е чувствителна към светлина при дължина на вълната между 500 и 1600 Ангстрьома. Обикновено много горещи звезди от спектралните класове O, B и A излъчват в този диапазон на електромагнитния спектър, като температурата на повърхността им достига от 10,000° до 50,000° K. За сравнение температурата на Слънцето е само 5800° K. За да сработи, камерата е поставена специално в сянката на лунния модул. Времето на експозиция е така настроено, че да могат да се визуализират звезди. След края на мисията филмът е върнат на Земята и проявен, а самата камера и досега се намира на Луната, сред платото Декарт. Получени са общо 190 снимки. Както сами виждате, астронавтите на “Аполо” все пак са заснемали звезди! Просто е била нужна камера с дълга експозиция и стабилен триножник, при това позиционирана сред лунната сянка. Това не е камера от типа на тези, прикрепени към скафандрите на астронавтите, които са били насочвани към ярката повърхност. Защо снимките са заснети в ултравиолетовата област? Защото Земята блокира голяма част от постъпващото към нея ултравиолетово лъчение и астрономите решават, че докато хора стъпват на Луната, една от важните задачи е да проведат астрономически наблюдения, невъзможни от нашата планета. Спомнете си, че задачата е свършена преди времената на големите телескопи като “Хъбъл”. Освен звезди, ултравиолетовата камера е успявала да фотографира и Земята: “Най-очевидните и впечатляващи резултати бяха тези, предназначени за наблюденията на Земята, защото това бе първият път, когато нашата планета бе снимана от разстояние в ултравиолетовия диапазон. Така можете за пръв път да видите в цялост водородът в атмосферата, полярните сияния и това, което наричаме тропически въздушни пояси”, съобщава д-р Карътърс. Вижте още снимки на звезди от астронавтите на “Аполо 16”: Разгледайте целия албум на този линк Източник: Джейсън Меър https://cosmos.1.bg/space/2024/01/28/apollo-16-stars/

УСПЕХ: Иранската ракета Симорг изведе спътници в космоса от петия път Кадър от днешното изстрелване 28 януари 2024 г. 13:15 ч. Светослав Александров. След четири предходни провала в периода между 2017 и 2021 година, днес най-мощната ракета на Иран “Симорг” (с товароподемност от 350 килограма товар до околоземна орбита) постигна успех от петия път. В космоса бяха изведени общо три спътника. САЩ потвърди успеха независимо, като изведените обекти бяха проследени в 450-километрова орбита. Най-големият от тези спътници е “Махда” с тегло 32 килограма, разработен е от Иранската космическа агенция, и задачата му е да “тества модерни спътникови подсистеми”. Другите два “Кайхан” и “Хатеф” са с тегло около 10 килограма всеки и задачата им е да изпитат технологии за космическо позициониране и комуникации. Напомням на читателите, че подробна историческа справка за космическата програма на Иран бе публикувана на 27-ми януари 2020 г. на страниците на The Space Review, така че ако искате, прочетете на този линк материала на английски език. Според автора (Хенк Смид) Иран започва да развива самостоятелно космическа програма в отговор на усещането, че страната е тормозена от запада. След Ислямската революция през 1979-та година, Иран е под влиянието на множество санкции. Държавата нито има финансовия ресурс да купува западни оръжия, нито ѝ е разрешено да го прави. Иран дори не е в състояние да изкупува снимки от западни комерсиални спътници, които безспорно могат да намерят военно приложение, но също така се употребяват и за граждански цели. В същото време съседните държави имат достъп до такива снимки. Така Иран възприема способността да разработи собствени космически технологии като задължителен фактор, за да може да оцелее. Ирано-иракската война през 80-те години сварва иранците неподготвени по отношение на отбранителните им възможности. Затова в периода между 1985-та и 1987-ма година Иран закупува съветски ракети “Скъд” от Либия, Сирия и най-вече от Северна Корея. В периода между 1988-ма и 1994-та година севернокорейците предоставят на иранците между 150 и 200 ракети. Безспорно е, че това оказва голямо влияние върху по-нататъшното космическо развитие на Иран и че иранската космическа програма се базира най-вече върху технологиите на “Скъд”. През 2004-та е основана Иранската космическа агенция, а през 2005-та е изстрелян първият ирански спътник – посредством руска ракета от космодрума Плесецк. Но реалното превръщане на Иран в самостоятелна космическа държава се случва през 2009-та година, когато иранската ракета “Сафир” изпраща в орбита спътника “Омид”. “Сафир” е ракета с твърде скромни възможности. Със своята дължина от 22 метра и тегло 26 тона, тя е в състояние да изстрелва товар от 65 килограма в ниска околоземна орбита. Освен орбитални, иранците разработват и суборбитални носители. В периода между 2008-ма и 2013-та година са изстреляни няколко ракети “Кавошгар” с биологични обекти на борда – гризачи, костенурки и маймуни. Така Иран се превръща в шестата държава, която провежда експерименти с животни в космоса, а тези амбиции ясно показват намерението на страната да разработи и пилотирана космическа програма. През декември миналата година Иран оповести, че е успешно изстреляна най-мощната суборбитална биокапсула, създадена до този момент, тежаща 500 килограма, като на борда ѝ има животни (точните видове не са оповестени). Полетът проправя пътя към дебютното изстрелване на ирански астронавт, насрочено за 2030 година. След “Сафир” Иран започва да създава по-мощната ракета “Симорг”. Нейната способност е да извежда в околоземна орбита товар от 350 килограма. Първоначалният ѝ полет е предвиден за 2010-та година, но както се случва често в космическото развитие, дебютният суборбитален тест става реалност чак през 2016-та. Следва първият опит за изстрелване на спътник през юли 2017-та година, който завършва с провал. Когато настъпи подобна катастрофа, напълно е в нормата да последва дълго забавяне, докато специалистите анализират причините – и Иран не е изключение от правилото. Минава година и половина преди иранците да се опитат да изпратят нов спътник в орбита. Но полетът през януари 2019-та отново завършва без успех. Безспорно 2019-та е трагична година за иранската космонавтика. Освен неудачът на “Симорг”, на 5-ти февруари по-малката ракета “Сафир” също аварира при излитането. А през август, когато Иран подготвя нов старт на “Сафир”, ракетата избухва на стартовата площадка още по време на наземните изпитания. През 2020 г. иранците изстрелват за пръв път успешно спътник полета след 2015 година, когато “Сафир” благополучно и за последно изведе в орбита микроспътника “Фаджр”. Забележителното е, че при този старт на 20-ти април 2020 г. е използван нов тип неоповестен досега носител “Касед”, който е създаден от Космическите сили на Ислямската революционна гвардия. Това е съвсем различна организация от Иранската космическа агенция, ръководеща програмите “Сафир” и “Симорг”. И е признак, че в страната функционират две паралелни космически програми. На 20 януари 2024 г. Ислямската революционна гвардия обяви, че е изстрелян успешно спътникът “Сорая”. Така днешният полет, проведен осем дни по-късно, потвърждава развитието на космонавтиката в Иран, както и че двете програми водят до успех. Ракетата “Сафир” бе пенсионирана след 2020 година и фокусът на Иранската космическа агенция падна изцяло върху “Симорг”. Днес агенцията най-накрая постигна успех. Засега “Симорг” е най-мощната ракета, но със своята 350-килограмова товароподемност, тя отстъпва и на най-лекотоварните орбитални ракети в САЩ. Засега Иран е все още далеч от това да се превърне в истинска космическа сила, но все пак, с две успешни изстрелвания на микроспътници през януари 2024 г. и на суборбитален полет на биокапсула през декември 2023 година, страната върви напред. https://cosmos.1.bg/space/2024/01/28/simorgh-launches/

Какво знаят севернокорейците за лунното кацане на Аполо 11? Бъдеща космическа совалка на Северна Корея, показана в Музея на децата Мангьондае. Photo credit : Mark Fahey 27 януари 2024 г. 11:45 ч. Светослав Александров. На 21 юли 1969 година човек за пръв път в своята история стъпва на Луната. Отразяването на събитието в Социалистическия лагер е сравнително точно, макар и да не заема първите страници на официозите. Но как стоят нещата в Северна Корея? Тази страна приема съвсем друг подход в сравнение с останалите. За да си изясним отговора на въпроса, Фьодор Тертицки е написал специална статия за NK News. Тертицки е от руски произход и има преки спомени за това как СССР са отразили “Аполо 11”. Разбира се, за съветските властимащи фактът, че американци първи кацат на Луната, е сериозно смущаващ – съответно те трябва да решат бързо как да реагират. Най-накрая се появява официално съобщение в “Правда”. Дядото на Тертицки е запазил въпросния брой от “Правда” в неговата селска къща. Не е изненадващо, че историческото кацане е отразено чак на третата страница, а не на предната корица. Това, което е изненадващо е, че вестникът нарича американските астронавти “герои”. Комунистическата партия рядко си е позволявала такъв изказ по отношение на постиженията в САЩ. В дните след кацането на “Аполо 11” изданието “Правда” продължава да публикува ред поздрави – от Николай Подгорни, председателя на Президиума на СССР, от съветски космонавти и учени. Съветската върхушка се опитва да представи лунното кацане като триумф на цялото човечество – и такъв е подходът във всички останали комунистически държави. Всички без Северна Корея. В деня, в който Армстронг стъпва на повърхността на Луната, в Пхенян цари мълчание. На следващата сутрин на първата страница на официоза Родон Синмун има статия за това как ученици и учители от японския университет Аичи оценяват работата на Ким Ир Сен. Както сами можете да се досетите, оценката е възможно най-висока. Чак на 23-ти юли се появява новина във връзка с Луната, касаеща кацането на съветската мисия “Луна 15”. Но нито дума за американските астронавти. На следващата година КНДР издава своя годишник, посветен на събитията от 1969 година. Частта за Америка включва обширна информация за икономическата криза, пред която САЩ се изправя, но нищо за лунните кацания. Тетрицки проверява и други издания. Няма нищо в историческия речник. Няма нищо в Обща енциклопедия от 1980 година. Няма нищо и в учебниците по астрономия. Севернокорейците признават, че е имало пилотирано лунно кацане 35 години след като се е случило. Най-сетне материал по темата се появява в Голямата Корейска Енциклопедия през 2001 година. Но с уловка – мисията “Аполо 11” е описана така, за да не личи, че е американска. Ето какво пише за Нийл Армстронг: “Армстронг, Нийл Олдън (р. 5 август 1930 г.) е първият астронавт, който каца на Луната. Роден е в Охайо, получава пилотска книжка през 1946 година и след това служи като военноморски пилот. Избран е за астронавт през 1962 година. През 1966 година изпълнява космическо сближение, докато е на борда на кораба “Джемини-8”. През 1969 година, като капитан на кораба “Аполо 11″, изпълнява първото кацане на Луната в историята на човечеството. Монтира научна лаборатория на Луната, заснема някои снимки и събира 22 килограма лунни скали и почва. След 21 часа и 36 минути на лунната повърхност отлита отново и след скачване с кораба в окололунна орбита се завръща на Земята”. Със сигурност сте забелязали, че в севернокорейския материал Армстронг е описан да произхожда “от Охайо”, а всеки грамотен читател знае, че Охайо е в САЩ. Под въпрос е доколко севернокорейците познават американската география, така че всеки, който се докопа до енциклопедията, надали би се досетил. Извън тази енциклопедия, материал за лунното кацане се появява и в астрономическия том на Енциклопедия Кванмьон през 2011 година. Отново е отразено, че корабът “Аполо 11” е кацнал на Луната, без обаче да се съобщава, че това е американско постижение. Всъщност в Северна Корея трудно се намират материали за четене и надали севернокорейските граждани издирват конкретно тези енциклопедии, така че вероятно жинелите на КНДР, които знаят, че човек е стъпвал на Луната, са единици. Но извън забележителните опити на местните комунистически власти да цензурират историята, начинът, по който тя е отразена, е много неочакван. Нищо лошо не се казва за Нийл Армстронг, нещо повече – севернокорейците признават, че е “изпълнил първото кацане на Луната в историята на човечеството”. Неочакваното отразяване е в смисъл, че всеки път, когато севернокорейските медии пишат за американците, то е съпроводено от език като “копелета”, “плъхове”, “маймуни”. Щатите според политическата идеология на КНДР се управляват от милитаристи, тласкани от желание да поробят планетата. Севернокорейските пропагандисти лесно биха могли да кажат, че проектът “Аполо” е бил пълна загуба на пари – пари, които е можело да бъдат дадени на гладуващите деца, но са били откраднати, за да се задоволи болната американска гордост. Те също така биха могли да приемат идеята за “лунна конспирация”, според която никога човек не е стъпвал на Луната. Севернокорейците имат навика да подменят историята – съветската администрация в периода 1945-1948 година е изцяло премахната от учебниците, като вместо това децата учат как Ким Ир Сен и неговите партизани са победили империалистическа Япония. И все пак, когато става въпрос за Нийл Армстронг, севернокорейците говорят с умерено позитивен тон – признавайки, че лунното кацане се е случило. Защо Северна Корея не отрича кацането на Луната? Според Тертицки истинската причина е дълбока – небето пленява човешкото въображение от древни времена. Днес дори и най-яростните антикомунисти не атакуват Гагарин, а и най-лошите партийни хардлайнъри в СССР не са си позволявали да говорят с омраза за “Аполо 11”. Ето защо Северна Корея зарязва своята идеология на омраза по темата за лунното кацане и говори за човека, постигнал това, с уважение – дори и това да се случва десетилетия по-късно. https://cosmos.1.bg/space/2024/01/27/north-korea-lunar-landing/

Американската мисия Лунар Риконисънс Орбитър засне кацналия на Луната апарат SLIM! На тази снимка, фотографирана от “Лунар Риконисънс Орбитър”, се вижда японският спускаем апарат SLIM (отбелязан със стрелка). Photo credit : NASA/Goddard/Arizona State University 27 януари 2024 г. 09:30 ч. Светослав Александров. На 24-ти януари, пет дни след успешното кацане на Луната от японската мисия SLIM, американската “Лунар Риконисънс Орбитър” прелетя над нея и я снима. Фотографията е заснета от височина 80 километра. Ярките ивици вляво представляват скалист материал, изхвърлен от относително младия кратер Шиоли. Япония е петата държава след СССР, САЩ, Китай и Индия, постигнала меко кацане на Луната. Сравнение “преди” и “след” кацането на SLIM. Photo credit : NASA/Goddard/Arizona State University Показаното по-горе анимирано изображение е съставено от две снимки, направени от американската мисия. Първата е преди кацането, а втората – след. На снимката след кацането, освен спускаемия апарат, можете да видите изсветляването на околния терен – това е “ореолът”, създаден от издухването на лунния прах вследствие на работата на спирачните ракетни двигатели. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2024/01/27/lro-photographs-slim/

УСПЕХ: Лина Бороздина стана днес първата жена от Украйна, полетяла в космоса на борда на американския кораб Юнити! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Virgin Galactic 26 януари 2024 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Днес за пръв път жена от Украйна полетя в космоса! Това се случи след като частната американска компания Върджин Галактик изстреля успешно суборбиталния космически кораб “Юнити”. Това бе вторият пилотиран космически полет за 2024-та година (първият все още е в ход – на кораба на СпейсЕкс “Крю Драгън”, който изпълнява орбитална мисия до МКС по заявка на фирмата Аксиом). Върджин Галактик обаче няма възможността да изстрелва хора до орбита – корабът “Юнити” лети на кратко пътешествие над 80-километровата височина, призната в САЩ за началото на космическото пространство, след което се връща на Земята. Всичко по време на днешната мисия протече успешно – от излитането до кацането. Корабът първоначално бива издиган в атмосферата посредством самолет-носител на име “Ийв”. Днес Ийв бе пилотиран от Майкъл Масучи и Дан Аликс. Самият “Юнити” от своя страна бе пилотиран от СиДжей Стъркоу и Никола Песил. Към тях се присъединиха частен астронавт от Украйна, Австрия и двама американци. По традиция Върджин Галактик не обявява имената на пътниците – все пак целта е космическите полети да станат рутинни като самолетите. Но украинските медии вече обявиха, че пътешественичка на борда на “Юнити” е била Лина Бороздина – биохимик от Одеса, родена през 1969 година, като след 1992 г. емигрира в САЩ с фалшив паспорт, търсейки политическо убежище. Докато е в Украйна се изучава в Одеския национален политехнически университет по специалност биохимия, а днес продължава да работи в Щатите като биохимик. Бороздина от малка си е мечтаела да полети в космоса и днес мечтата ѝ е изпълнена. Днешният полет на “Юнити” бе един от последните за този космически кораб. През 2024-та година ще има още само едно-две изстрелвания, след което “Юнити” ще бъде пенсиониран и Върджин Галактик ще се фокусира върху следващото поколение кораби на име “Делта”. За разлика от “Юнити”, който може да бъде изстрелван около веднъж месечно, “Делта” ще може да лети веднъж седмично. Очаква се дебютният тестов полет на “Делта” да е факт през 2025 година, а комерсиалните мисии ще започнат през 2026 година. Наскоро най-големият конкурент на Върджин Галактик, фирмата на Джеф Безос Блу Ориджин, възобнови космическите полети на кораба “Ню Шепърд” след авария преди година и половина. Първият полет след аварията бе безпилотен и скоро очакваме на борда на “Ню Шепърд” отново да полетят хора. https://cosmos.1.bg/space/2024/01/26/lina-borozdina-first-ukrainian-woman-space/

Да си спомним за Аполо 12 и първото прецизно кацане на Луната На тази снимка от 20 ноември 1969 г. се вижда как астронавтът на “Аполо 12” Пийт Конрад изучава кацналия две години по-рано роботизиран апарат “Сървеър 3”. Photo credit : NASA 26 януари 2024 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Благодарение на напредъка в областта на изкуствения интелект, на 19-ти януари тази година Япония постигна изключително прецизно кацане на Луната, като апаратът SLIM се отклони само на 50 метра от крайната си цел. Но това, което през 21-ви век се постига от компютри, в миналото е било постигано благодарение на мъжество, смелост и съвместните усилия на учени и астронавти. Време е да напомним историята на втората пилотирана експедиция на НАСА до Луната “Аполо 12”, в хода на която астронавтите Пийт Конрад и Алън Бийн осъществяват целево кацане до роботизирания апарат “Сървеър 3”. Историята започва през 50-те години, във Великобритания. Тогава в Гринуичката кралска обсерватория работи Юън Уитакър. Уитакър първоначално няма астрономическо образование, но се впечатлява от факта, че по това време Международният астрономически съюз разчита на карта на Луната, публикувана през 1935 година, рисувана на ръка и изключително неточна. Изследователят лека-полека започва да обновява наличната информация със снимки на Луната, фотографирани от телескопите на обсерваторията. Работата на Уитакър бива забелязана от нидерланския астроном Герард Кайпер. Кайпер се опитва да намери сътрудници по време на събрание в Дъблин през 1956 година с цел подобряване на знанията на Луната, но Уитакър е единственият, който се отзовава. Двамата започват да работят в американската обсерватория Йеркс в Уисконсин, а по-късно се прехвърлят в Аризонския университет, където основават прочутата Лунна и планетарна обсерватория. През 1960 г. Уитакър и Кайпер публикуват най-подробния за времето си Лунен фотографски атлас, като Уитакър с такава страст подхожда към работата си, че става най-добрият специалист по лунна география в цял свят. Когато на 2 юни 1966 г. на Луната каца първата роботизирана мисия на САЩ “Сървеър 1”, Уитакър все още не е част от екипа на НАСА. “Сървеър 1” заснема изображения на лунните околности, но когато учените от НАСА се опитат да определят точното местоположение на спускаемия апарат, Уитакър не се съгласява с преценката им и заявява, че бъркат. Той сравнява снимките от лунната повърхност с най-добрите орбитални, налични към тогавашна дата, и обявява, че “Сървеър 1” е на няколко километра по-далеч от първоначално оповестеното от НАСА място. Изследователите на НАСА признават грешката си. Първата пилотирана експедиция на НАСА до повърхността на Луната “Аполо 11” с астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин през юли 1969 г. не успява да постигне прецизно кацане – модулът “Ийгъл” сериозно се отклонява от целта. Затова задачата пред следващата мисия “Аполо 12” (която излита на 14 ноември 1969 г.) е да се кацне на строго определено място с научно-изследователска цел и за тази цел НАСА се обръща към Уитакър. Две години по-рано, на 20-ти април 1967 г., на Луната е кацнала роботизираната мисия “Сървеър 3”. Кацането е осъществено в район близо до екватора, в сравнително безопасна област. Така че НАСА иска корабът “Аполо 12” да се спусне близо до нея, за да могат астронавтите да вземат части от “Сървеър 3” и да ги върнат на Земята. По този начин учените ще установят как човешките материали се променят след двугодишен престой на лунната повърхност, сред екстремни температури, йонизираща радиация и микрометеоритни удари. Проблемът е, че “Сървеър 3” се намира в кратер, чийто ръб ограничава възможността на телевизионната му камера да снима надалече. Така че задачата на Уитакър да определи точното му местоположение става изключително сложна поради липсата на достатъчно ориентири. Изследователят се заравя сред своите атласи и снимки, заснети от орбиталните мисии “Лунар Орбитър, и след дълги усилия преценява, че е открил местоположението на “Сървеър 3”. НАСА изчислява, че ако изпрати “Аполо 12” на установеното от Уитакър място, астронавтите ще походят няколкостотин метра пеша и ще достигнат роботизирания апарат. “Ако не успеят, о, тогава ще съм мъртъв”, възкликва Уитакър пред Ню Йорк Таймс. Астронавтите успяват. Когато лунният модул “Интрепид” достига повърхността на естествения ни спътник на 19 ноември 1969 г., а Пийт Конрад слиза по стълбичкта, той вижда, че “Сървеър 3” наистина е наблизо – само на 200 метра пешеходно разстояние. Конрад и Бийн заснемат подробни снимки на роботизирания спускаем апарат, след което демонтират камерата му – най-важният прибор за анализ след завръщането им на Земята, като учените провеждат детайлни изследвания на зъбните колелета, двигателите, оптичните системи, металите и лубрикантите, за да разберат как те са се променили след двугодишния престой на Луната. Отрязано е парче от кабела – изследователите особено силно се интересуват от него, защото предполагат, че във вътрешността му може да са се съхранили земни организми, пренесени при пътешествието на “Сървеър 3” от Земята към Луната. Интересен факт, е след анализ на хардуера са открити бактерии от вида Streptococcus Mitis, но днес учените предполагат, че те вероятно са пренесени на Луната не от “Сървеър 3”, а от астронавтите на “Аполо 12” – т.е. става въпрос за замърсяване. Що се касае до частите на “Сървеър 3” – изненадващо е установено, че въпреки че те са си променили цвета заради натрупването на лунен прах и излагането на суровите слънчеви лъчи, камерата все още е в работоспособно състояние. Така че земната технология от 60-те години се оказва здрава и устойчива на космическите въздействия. Източници: Conversation, New York Times https://cosmos.1.bg/space/2024/01/26/apollo-12-history/

НАСА сложи край на историческата мисия на марсианския хеликоптер Инджинюъти На тази снимка, заснета от борда на хеликоптера “Инджинюъти” на 18-ти януари, се вижда сянката на повреденото витло. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 25 януари 2024 г. 23:00 ч. Светослав Александров. След тригодишна работа и над 72 изпълнени полета (при предвиден експлоатационен срок от 1 месец и изпълнението на 5 полета), НАСА сложи окончателен край на изключително успешната мисия на хеликоптера “Инджинюъти” на Червената планета. “Инджинюъти” е историческа машина. Макар че СССР първи изследват атмосферата на планета посредством летателни апарати (балоните на мисиите до Венера “Вега 1” и “Вега 2” през 80-те години), доставеният от марсохода “Пърсъвиърънс” мъничък хеликоптер е първият апарат, постигнал управляем полет на свят, различен от Земята. Името на “Инджинюъти” остава завинаги записано в историята на авиацията със златни букви, а първият му полет на Марс на 19 март 2021 г. е сравним по значимост с полета на братя Райт на 17 декември 1903 година. Защо НАСА прекратява мисията на “Инджинюъти”? На 18-ти януари, след планирано кратко вертикално излитане, наземните екипи временно загубиха връзка с него. Ден по-късно радиоконтактът бе възстановен, но макар че специалистите констатираха, че хеликоптерът е кацнал успешно и не се е прекатурил, едно от витлата му е претърпяло повреда. Равносметката е следната – за своята близо тригодишна работа, “Инджинюъти” е престоял във въздуха на Марс сумарно повече от 2 часа – или точно казано 128.3 минути. Хеликоптерът е прекосил 17 километра и е провел незаменима разузнавателна дейност на терена, който понастоящем бива изучаван от марсохода “Пърсъвиърънс”. Мисията на “Инждиюнъти” може да е приключила – но наследството му е незаменимо. Много хора се оплакват, че НАСА тъпче на едно място след експедициите на “Аполо” до Луната през 60-те и 70-те. Но има няколко събития през последните години, които опровергават това и доказват, че агенцията все още поддържа върхово ниво. Сред тях са успешното разгръщане на телескопа “Джеймс Уеб”, възвръщаемата мисия до астероид “Озирис-Рекс” и хеликоптерът “Инджиюнъти”. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2024/01/25/nasa-ingenuity-mission-over/

Видео от японското кацане на Луната Изображение, изпратено от повърхността на Луната от японската мисия SLIM, с обозначение на по-интересните скали. Photo credit : JAXA 25 януари 2024 г. 08:50 ч. Светослав Александров. Днес космическата агенция на Япония JAXA публикува и видео, заснето от бордовите камери на спускаемия апарат SLIM, който в края на миналата седмица кацна успешно на Луната. Напомням на читателите, че за разлика от индийската мисия “Чандраян-3”, при която такова видео бе излъчвано на живо, в деня на кацането на SLIM ние имахме в реално време само телеметрична информация. Вместо това кадрите бяха записани на борда и излъчени към Земята едва след благополучното прилуняване. Но японската мисия SLIM е далеч по-проста в сравнение с мисиите, организирани от Китай и Индия през последните години. Стартовото ѝ тегло е само 590 килограма, в сравнение с това на “Чандраян-3” (3 900 килограма). Индийският луноход “Прагиян” тежеше 27 килограма и бе с размери 0.9 на 0.75 на 0.85 метра, докато японският улноход LEV-2 тежи само 250 грама и представлява сферична структура с диаметър 8 сантиметра. Изгледайте видеото от кацането тук: https://cosmos.1.bg/space/2024/01/25/video-japanese-landing-moon/

ПЪРВИ СНИМКИ: Луната, снимана от японската мисия SLIM и лунохода LEV-1! Снимка на спускаемия апарат SLIM, заснета от лунохода LEV-2. Photo credit : JAXA 25 януари 2024 г. 07:45 ч. Светослав Александров. Днес японската космическа агенция JAXA публикува първите снимки на повърхността на Луната, фотографирани от спускаемия апарат SLIM, както и от лунохода LEV-2. На няколко метра преди съприкосновението с повърхността, от борда на SLIM се отделиха роботът LEV-1 и луноходът LEV-2, като те извършиха самостоятелно кацане. След кацането LEV-2 направи снимка на SLIM (виж горе). Снимката доказва, че японският спускаем апарат наистина лежи върху “главата си” – ето защо ориентацията на слънчевите му панели е неблагоприятна и той не може да презареди батериите си. Артефактите в средата на изображението са породени от известна загуба на данни (причината за това тепърва предстои да бъде изяснена). Въпреки неблагоприятната позиция след кацането, мултиспектралната камера на борда на SLIM успя да освободи застопоряващия си механизъм, който я предпазваше от сътресението при съприкосновението с повърхността, и засне 257 снимки с ниска резолюция. Те впоследствие бяха съшити в следното мозаечно изображение: Мозаечно изображение на Луната, получено от комбинирането на снимки, фотографирани от камерата на SLIM. Photo credit : JAXA Японската космическа агенция потвърждава, че луноходът LEV-2, който е съвсем малък, с размер на бисквитка, е успял да се придвижи самостоятелно и е изпълнил цялостната си научна програма. Прецизното кацане на SLIM е било напълно успешно. Отклонението от целевата точка е било само 10 метра. Напомням на читателите, че тази прецизност бе постигната посредством снимането на изображения в реално време и сравняването им с предварително заредени снимки от индийската мисия “Чандраян-2”. Получените снимки по време на спускането обаче доказват какво се е случило в последните секунди преди съприкосновението с повърхността: Снимки, заснети от SLIM по време на спускането. Photo credit : JAXA Конусовидният обект, забелязан на дясното изображение и ограден с червено кръгче, представлява сопло на двигател. Фотографията доказва, че непосредствено преди кацането SLIM е загубил един от основните си двигатели. Поради тази причина, дори и вертикалната скорост да е била забавена достатъчна, че да се подсигури меко кацане, хоризонталната скорост все още е била твърде висока – поради което SLIM се е прекатурил. Оттук идват проблемите му с позицията и невъзможността да презареди слънчевите си батерии. Истински късмет е, че горните изображения били получени, преди батериите на SLIM да се изтощят. Японската космическа агенция очаква, че през следните няколко дни, тъй като Слънцето е отново в благоприятна позиция, SLIM отново да се “събуди”. Същото може да се случи и с луноходите “LEV-1” и “LEV-2”. Засега обаче това не се е случило, така че чакаме. Последният ден, в който мисията може да заработи, е 1-ви февруари, след което Слънцето ще залезе. Източници: 1, 2 https://cosmos.1.bg/space/2024/01/25/slim-first-photos/