SAlexandrov

ПЪРВИ СНИМКИ: Луната, снимана от японската мисия SLIM и лунохода LEV-1! Снимка на спускаемия апарат SLIM, заснета от лунохода LEV-2. Photo credit : JAXA 25 януари 2024 г. 07:45 ч. Светослав Александров. Днес японската космическа агенция JAXA публикува първите снимки на повърхността на Луната, фотографирани от спускаемия апарат SLIM, както и от лунохода LEV-2. На няколко метра преди съприкосновението с повърхността, от борда на SLIM се отделиха роботът LEV-1 и луноходът LEV-2, като те извършиха самостоятелно кацане. След кацането LEV-2 направи снимка на SLIM (виж горе). Снимката доказва, че японският спускаем апарат наистина лежи върху “главата си” – ето защо ориентацията на слънчевите му панели е неблагоприятна и той не може да презареди батериите си. Артефактите в средата на изображението са породени от известна загуба на данни (причината за това тепърва предстои да бъде изяснена). Въпреки неблагоприятната позиция след кацането, мултиспектралната камера на борда на SLIM успя да освободи застопоряващия си механизъм, който я предпазваше от сътресението при съприкосновението с повърхността, и засне 257 снимки с ниска резолюция. Те впоследствие бяха съшити в следното мозаечно изображение: Мозаечно изображение на Луната, получено от комбинирането на снимки, фотографирани от камерата на SLIM. Photo credit : JAXA Японската космическа агенция потвърждава, че луноходът LEV-2, който е съвсем малък, с размер на бисквитка, е успял да се придвижи самостоятелно и е изпълнил цялостната си научна програма. Прецизното кацане на SLIM е било напълно успешно. Отклонението от целевата точка е било само 10 метра. Напомням на читателите, че тази прецизност бе постигната посредством снимането на изображения в реално време и сравняването им с предварително заредени снимки от индийската мисия “Чандраян-2”. Получените снимки по време на спускането обаче доказват какво се е случило в последните секунди преди съприкосновението с повърхността: Снимки, заснети от SLIM по време на спускането. Photo credit : JAXA Конусовидният обект, забелязан на дясното изображение и ограден с червено кръгче, представлява сопло на двигател. Фотографията доказва, че непосредствено преди кацането SLIM е загубил един от основните си двигатели. Поради тази причина, дори и вертикалната скорост да е била забавена достатъчна, че да се подсигури меко кацане, хоризонталната скорост все още е била твърде висока – поради което SLIM се е прекатурил. Оттук идват проблемите му с позицията и невъзможността да презареди слънчевите си батерии. Истински късмет е, че горните изображения били получени, преди батериите на SLIM да се изтощят. Японската космическа агенция очаква, че през следните няколко дни, тъй като Слънцето е отново в благоприятна позиция, SLIM отново да се “събуди”. Същото може да се случи и с луноходите “LEV-1” и “LEV-2”. Засега обаче това не се е случило, така че чакаме. Последният ден, в който мисията може да заработи, е 1-ви февруари, след което Слънцето ще залезе. Източници: 1, 2 https://cosmos.1.bg/space/2024/01/25/slim-first-photos/

Ето как Япония засне следите от американската лунна мисия Аполо 15 “Ореолът”, оставен от двигателите на лунния модул на “Аполо 15”. Photo credit : Kaguya/JAXA 23 януари 2024 г. 16:55 ч. Светослав Александров. След успешното кацане на японската мисия “Слим” на Луната миналата седмица, време е да напомним как Япония успя да снима и да потвърди следите от американската пилотирана експедиция “Аполо 15”. “Аполо 15” кацна на лунната повърхност на 31-ви юли 1971 година, след което астронавтите Дейвид Скот и Джеймс Ървин прекараха 18.5 часа извън борда на спускаемия си модул, боравейки с научни инструменти и събирайки проби. За разлика от предходните три кацания на Луната, осъществени от “Аполо 11”, “Аполо 12” и “Аполо 14” (“Аполо 13” не стигна целта си) и при които основният фокус бе изпълняването на геополитическата цел “човек на Луната преди СССР”, “Аполо 15” бе първата от т.нар. J-мисии, със засилен фокус върху научните изследвания. След като лунният модул отлетя обратно към окололунна орбита, астронавтите установиха, че престоят им е оставил следи. Двигателите на модула са “издухали” част от праха на повърхността, оставяйки блед “ореол”. Вижте този “ореол” така, както е сниман от самите астронавти на “Аполо 15” Скот и Ървин: Преди кацането на “Аполо 15” (вляво) и след (вдясно) – фотографиите са заснети от екипажа на мисията. Photo credit : NASA През 2008 г. в орбита около Луната работеше мисията на Япония “Кагуя”, а на борда ѝ се намираше камерата Terrain Camera. Макар че тя не бе мощна като камерите, които се появиха по-късно заедно с американската мисия “Лунар Риконисънс Орбитър” и най-вече индийската “Чандраян-2” (вижте как индийската мисия засне останките на “Аполо” на този линк!), с резолюция 10 метра на пиксел от 100-километрова орбита, т.е. недостатъчно, за да разграничи самите останки, тя все пак бе достатъчно добра, за да фотографира “ореола”: Това бе първият случай през 21-ви век и първият път след приключването на програмата “Аполо”, когато нова мисия успя да различи следа от някогашните американски експедиции. Камерата Terrain Camera също така бе способна да изготвя и 3D-снимки на лунната повърхност. Така че ръководството на японската мисия изпрати команда, докато “Кагуя” прелиташе над мястото на кацане на “Аполо 15”, да снима околния терен, след което получената перспективна снимка бе сравнена с друга, направена от американските астронавти: Снимка, фотографирана от японската мисия “Кагуя” (вляво) и снимка, фотографирана от астронавтите на “Аполо 15” (вдясно). И дори и Terrain Camera да нямаше възможността да различи дребни обекти като скали и лунохода, приликата между нейните снимки и тези на астронавтите от “Аполо 15” е поразителна – виждат се същите хълмове, същите долини, същите бледи структури по лунните планини. Така че фактите са си факти – пилотираните експедиции на НАСА “Аполо” са автентични, като тяхната автентичност е потвърдена от множество независими източници. За повече информация: JAXA https://cosmos.1.bg/space/2024/01/23/kaguya-apollo-15/

НАСА показа снимка на събраните от астероида Бену проби! Контейнерът със събраните проби от астероида Бену. Photo credit : NASA 23 януари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На 24-ти септември миналата година на Земята се завърна космическата мисия на НАСА “Озирис-Рекс” след епично 7-годишно пътешествие до астероида Бену, което включваше кацане на повърхността му и събиране на проби. След завръщането обаче специалистите дълго време не можеха да отворят основния контейнер заради прекомерно затегнати закопчалки. Сега, в началото на Новата година, контейнерът най-после бе отворен и НАСА показа снимка на колекционираните проби!!! Напомням на читателите, че още скоро след завръщането ние знаехме, че мисията е постигнала пълен успех. Критерият за успеваемост включваше “Озирис-Рекс” да е събрала минимум 60 грама проби, но даже преди отварянето на основния контейнер, специалистите успяха да съберат разпръснати частички от астероида с общо тегло 70.3 грама, полепили се по механизма за колекциониране, макар и извън контейнера. Сега вече и останалите проби са достъпни за учените! За съжаление НАСА все още не знае какво е точното количество прах и скали от астероида, които са доставени на Земята. Какво следва оттук насетне? До края на тази година трябва да бъде направен подробен опис и каталог на колекционирания материал. Това ще даде възможност на редица институции в цял свят (не само в САЩ) да подадат заявка да се сдобият с частици от Бену и да ги изследват в собствените си лаборатории. Междувременно, макар и спускаемата капсула да се е завърнала на Земята, корабът-майка продължава да се носи в космическото пространство, като мисията му носи ново име – “Озирис-Апекс”. Целта е сближаване с потенциално опасния астероид Апофис през 2029 година. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2024/01/23/bennu-samples-revealed/

Японската мисия SLIM може да се заработи отново най-рано на 24-ти януари Ориентацията на SLIM според последната телеметрична информация. Image credit : JAXA 21 януари 2024 г. 12:45 ч. Светослав Александров. Японската космическа мисия SLIM, която кацна успешно на Луната на 19-ти януари, но в неблагоприятна спрямо Слънцето позиция, има шанс да заработи отново най-рано на 24-ти януари, смятат експерти. За разлика от индийската мисия “Чандраян-3”, която кацна на Южния полюс на Луната през август миналата година и която излъчваше видео в реално време, японската мисия SLIM не излъчваше такова видео – но подаваше непрекъснато телеметрична информация. На базата на тази телеметрична информация радиолюбителят Скот Тили, който е прослушвал нееднократно космически мисии в цял свят, съобщава, че SLIM е ориентирана в западна посока и е наклонена към носа си. В тази позиция понастоящем слънчевите ѝ панели не са огряни от Слънцето. Това обаче ще се промени през следващите няколко дни. Вероятно най-рано на 24-ти януари панелите ще генерират достатъчно ток, за да се активират бордовите системи. Японските специалисти не бързат. Всеки ден те правят опит за радиоконтакт, но не често и не интензивно – те знаят кога шансовете им са най-големи. Напомням на читателите, че след кацането ни бе съобщено, че официални новини от мисията не се очакват преди новата седмица и евентуално тогава могат да бъдат представени повече научни резултати и/или снимки. https://cosmos.1.bg/space/2024/01/21/slim-could-wake-up-jan24th/

НАСА възобнови радиоконтакта с марсианския хеликоптер Инджинюъти Хеликоптерът на НАСА “Инджинюъти”. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 21 януари 2024 г. 08:30 ч. Светослав Александров. Американската космическа агенция НАСА обяви, че радиоконтактът с марсианския хеликоптер “Инджинюъти” е вече възстановен. Той прекъсна неочаквано след изпълнението на 72-рия полет в тънкия въздух на Марс на 18-ти януари. Екипът понастоящем анализира получените данни, за да разбере каква е причината за временното прекъсване на комуникацията. Напомням на читателите, че хеликоптерът на НАСА бе проектиран само за едномесечна работа и изпълнението на 5 полета на Марс. Вместо това той работи от 2021 до 2024 година и е изпълнил 72 (!) полета. Мисията му е изключително успешна и всеки ден отсега нататък е подарък за екипа. https://cosmos.1.bg/space/2024/01/21/nasa-restores-radiocontact-ingenuity/

УСПЕХ: Американският пилотиран кораб Крю Драгън се скачи с МКС! На кадъра: прикаченият кораб “Крю Драгън” към МКС. Photo credit : SpaceX/Axiom Space 20 януари 2024 г. 13:00 ч. Светослав Александров. Днес в 12:42 ч. пилотираният космически кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън” извърши успешно скачване на Международната космическа станция. На борда на станцията пристигнаха четирима души: бившият астронавт на НАСА и опитен ветеран Майкъл Лопез-Алегрия, италианският военен пилот Уолтър Виладеи, шведският астронавт Маркус Вант и турският астронавт Алпер Гезеравджи. Гезеравджи е първият турчин, който лети в космоса и първият, който пристига на МКС. Това е третата частна експедиция, организирана от американската фирма Аксиом 3. Очаква се експедицията да продължи две седмици, в хода на които ще бъдат извършени серия от научни опити в сферите на материалознанието, биологията и космическата медицина. Специален експеримент от Турция на име Вокалкорд ще тества нов изкуствен интелект, който може да диагностицира десетки заболявания. След приключването на мисията “Крю Драгън” ще се разкачи от МКС и ще се завърне на Земята посредством приводняване край бреговете на Флорида. https://cosmos.1.bg/space/2024/01/20/crew-dragon-docks-iss-4/

Съботен дайджест: Първа снимка от Арктика-М2, НАСА губи контакт с Инджинюъти, Стархопър по китайски Първата снимка, изпратена от руския спътник “Арктика-М” №2. Фото: Роскосмос 20 януари 2024 г. 11:30 ч. Светослав Александров. На фона на изключително натоварената седмица, фокусирана върху първото изстрелване за 2024 г. до китайската станция (“Тянжоу-7”), първият пилотиран полет за 2024 г. (“Крю Драгън”), първото кацане на Луната за годината (“Слим”), в този съботен дайджест представям резюме на новините, които не успях да отразя на страниците на КОСМОС БГ. Новоизстреляният руски спътник “Арктика-М” №2 най-накрая изпрати снимка на Земята от космоса – този път наистина. Руският експерт Виталий Егоров е проверил координатите на спътника и местоположението на Земята към момента на заснемането – и да, сега всичко изглежда истинско. Освен това западният радиолюбител Скот Тили за пръв път докладва, че е получен радиосигнал от “Арктика-М” №2, така че имаме и независимо потвърждение за работоспособността на мисията. Дали обаче всички прибори са в изправност обаче е все още под въпрос – както съобщава Егоров, в официалното съобщение на Роскосмос пише: “всички служебни системи работят нормално”. Това обаче означава най-базисните системи. Дали касае “неслужебните”, т.е. полезният товар на борда, остава неясно. Но все пак има снимка – така че спътникът работи. На 18-ти януари НАСА изгуби контакт с хеликоптера “Инджинюъти” по време на кацането му след 72-рия му полет на Марс. Към настоящия момент състоянието на “Инджинюъти” е неясно, тъй като марсоходът “Пърсъвиърънс” е извън зоната на радиовидимост. Напомням на читателите, че хеликоптерът започна да лети в началото на 2021 г. и планираният му живот бе само един месец, но той разби всички очаквания. Дали това е краят и дали ще лети все още, ние няма как да знаем – “Пърсъвиърънс” ще трябва да го доближи и да го инспектира. Китайският стартъп Ландспейс проведе първото изстрелване и кацане на прототип на новата ракета “Чжюкуе-3”. Китайският “Стархопър” е прототип на нещо, което в един момент ще се получи като китайският “Старшип” – ракета на течен метан и кислород, която ще е възвръщаема, но по товароподемност ще е с възможностите на “Фалкън 9”. Засега работите вървят добре- прототипът излетя на височина 350 метра, след което кацна на площадка в съседство. https://cosmos.1.bg/space/2024/01/20/saturday-digest/

УСПЕХ: Япония е петата държава, постигнала меко кацане на Луната! На илюстрацията: SLIM на повърхността на Луната. Image credit : JAXA 19 януари 2024 г. 19:30 ч. Светослав Александров. Днес в 17:20 ч. българско време мисията SLIM извърши прецизно и меко кацане по склоновете на лунния кратер Шиоли, с което Япония се превърна в петата държава, постигнала кацане на Луната след СССР, САЩ, Индия и Китай! Успехът обаче се помрачава леко от факта, че спускаемият апарат е кацнал в неблагоприятна позиция спрямо Слънцето. Това означава, че слънчевите панели не генерират нужното електричество. Съответно понастоящем екипът приоритизира научната дейност така, че SLIM да може да изпълни максимум задачи на Луната, докато батериите на апарата се разредят. На този етап със сигурност може да се каже, че всички системи на борда на SLIM работят безупречно след кацането, така че няма причина да се вярва, че липсата на ток от слънчевите панели е заради някаква тяхна повреда. Става въпрос единствено за проблем с ориентацията. Въпреки всичко екипите изчисляват, че пред SLIM има няколко часа живот – предостатъчно време, за да се свършат ред изследвания. По време на спускането бяха освободени и робот на име LEV-1 с антена и камера, както и луноход със сферична фирма и камера LEV-2. Потвърдено е, че и двата апарата са кацнали самостоятелно на Луната, излъчват радиосигнали и работят! Луноходът LEV-2 Идната седмица Японската космическа агенция ще организира нова пресконференция, на която вероятно ще бъдат представени първите резултати от мисията… Така че чакаме! https://cosmos.1.bg/space/2024/01/19/jaxa-slim-lands-moon/

Днес Япония ще кацне на Луната На илюстрацията: Японската мисия SLIM по време на спускането си към лунната повърхност. Image credit : JAXA 19 януари 2024 г. 13:00 ч. Светослав Александров. Днес японската космическа агенция потвърди, че в 16:00 ч. българско време ще започне да излъчва на живо кацането на мисията SLIM. Ако то е успешно, Япония ще се превърне едва в петата държава, постигнала меко прилуняване след СССР, САЩ, Китай и Индия. За съжаление в исторически план по-малко от 50% от спускаемите апарати са постигали успех. Същата е горе-долу и статистиката за марсиански кацания, където успеваемостта също е под 50%. Мнозина се замислят – не би ли следвало днес, половин век след експедициите на НАСА “Аполо”, нещата да се случват по-лесно? Нали науката е напреднала оттогава? За съжаление, дори и днешните компютри да имат многократно по-голяма изчислителна мощ от някогашните (често пъти навигационният компютър на “Аполо” е сравняван несправедливо с калкулатор – вижте защо е несправедливо в статията, публикувана на страниците КОСМОС БГ), тук става въпрос за нещо съвсем друго – за софтуер. Както обичам да казвам – изкуственият интелект не е особено голям интелект, модерният софтуер, също както и този от 60-те години, не притежава интуиция или другите способности на човешкото самосъзнание. Когато компютърът на лунния модул “Ийгъл” на мисията “Аполо 11” го насочва към опасен каменист терен, астронавтът Нийл Армстронг поема управлението в ръчен режим и успява да постигне меко кацане на ръба от изразходването на цялото гориво. Днес, когато говорим най-вече за роботизирани мисии (първото пилотирано кацане след програмата “Аполо” е насрочено за 2026 г. от “Артемис 3”), се разчита единствено на бордовия софтуер – и много често той оплесква нещата. Да, имало е провали и поради хардуерни проблеми – първият японски спускаем апарат “Омотенаши” не успя да се свърже със Земята през 2022 г., а частният американски “Перегрин” през тази година претърпя теч на горивната система, все проблеми, които могат да се сведат до недостатъчно тестване и (за огромно съжаление) са поне отчасти породени от забавянията на дебютните полети на съответните ракети “Спейс Лонч Систъм” и “Вулкан”. Те доведоха до продължителен и нежелан престой на спускаемите мисии. Но ако всичко е изрядно откъм хардуерна гледна точка, много често софтуерен гаф е този, който води до провал. В случая с руската мисия “Луна 25” миналата година, бордовият компютър не получи информация, че акселерометърът е включен и съответно двигателят не бе изключен своевременно. Класически сценарий за провал, който се е случвал нееднократно в историята, е бордовият компютър на спускаемия апарат да бъде заблуден (поради грешка в изчисленията или измерванията), че се намира близо до повърхността или е кацнал на нея, след което двигателите или изразходват горивото си, или се самоизключват. По този класически сценарии се провалиха марсианската мисия на НАСА “Марс Полър Лендър” през 1999 г., европейската марсианска мисия “Скиапарели” през 2016 г. и частната лунна мисия “Хакуто-Р” през 2023 година. Японската мисия SLIM, чието кацане очакваме днес, ще разчита на нов тип софтуер, базиран на технологиите за лицево разпознаване. Очаква се софтуерът да е способен да разпознава опасности като кратери и стръмнини и така кацането не само да е меко, но да е прецизно – с отклонение само от 100 метра. Така лунните изследвания следва да навлязат в нова фаза – както се изразяват ръководителите на полета, “отиваме не там, където можем да кацнем, а там, където искаме да кацнем”. Целевото място за спускане е кратерът Шиоли, разположен сред малкото Море на нектара. Учените предполагат, че този кратер се е формирал наскоро, така че целта е да проучат скалите му и да разгадаят каква е историята на нашата Луна. От CNN са ни представили следната илюстрация, изобразяваща местоположението на Шиоли: С 1. е обозначено Морето на спокойствието, с 2. мясотото на кацането на мисията на НАСА “Аполо 11” с астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин през 1969 година. Мястото на кацане на SLIM е на позиция 3, а на 4. е мястото на кацане на индийската мисия “Чандраян-3” – първата в историята на космонавтиката, спуснала се на лунния Южен полюс. SLIM е само една от множеството мисии, предназначени да кацнат на Луната през тази и следващата година. През февруари комерсиален апарат на американската фирма Интуитив Машинс ще излети с ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9”, а по-нататък през 2024 г. очакваме китайската мисия “Чанг’e 6”, която трябва да вземе проби от обратната страна на Луната, както и още комерсиални мисии на Файърфлай, Астроботик и Айспейс. Догодина пък корабът на СпейсЕкс “Старшип” трябва да демонстрира роботизирано кацане на Луната като тренировка преди пилотираната мисия през 2026-та. Гледайте на живо излъчването тук от 16:00 ч: https://cosmos.1.bg/space/2024/01/19/jaxa-landing-preview/

УСПЕХ: Американският пилотиран кораб Крю Драгън с четирима души на борда излетя на частна мисия към МКС! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX/Axiom Space 19 януари 2024 г. 00:30 ч. Светослав Александров. Първата пилотирана космическа експедиция за новата 2024-та година е вече в ход! Космическият кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън” с четирима души на борда излетя на 18-ти януари в 23:46 ч. българско време на комерсиална мисия, поръчана от американската фирма Аксиом Спейс. Командирът на кораба е бившият астронавт на НАСА и опитен ветеран Майкъл Лопез-Алегрия. Към него се присъедини италианският военен пилот Уолтър Виладеи, който миналата година летя в космоса на кратко пътешествие с друг кораб – кораба “Юнити” на основаната от Ричард Брансън компания Върджин Галактик. Шведският астронавт Маркус Вант лети в космоса за пръв път, както и турският му колега Алпер Гезеравджи. Гезеравджи е и първият гражданин на Турция изобщо, който достига космическото пространство. Днешното изстрелване бе проведено след 24-часово закъснение, защото СпейсЕкс искаше да изчисти някои технически проблеми. Първият от тях касаеше закопчалките на парашутите – след предишното кацане на кораба “Карго Драгън” инженерите установиха, че някои от тях не са се разтворили според очакванията и това е довело до натоварване на парашутната система, макар и незначително, за да застраши мисията. Вторият от тях касаеше връзките между “Крю Драгън” и ракетата-носител “Фалкън 9”. “Безопасността на екипажа е наш върховен приоритет. Ще изстреляме мисията само когато сме готови”, съобщи Бенджи Рийд, директорът на пилотираните полети на СпейсЕкс по време на вчерашната телеконференция. Очевидно 24-те часа са били достатъчни, за да могат техниците да се убедят, че ракетата-носител и корабът са в изправност. За нуждите на днешното изстрелване бе използвана ракета-носител “Фалкън 9” с рециклирана първа степен, за която това бе пети полет. Преди степента е служила за извеждането в космоса на втората пилотирана мисия, организирана от Аксиом, на телескопа “Евклид” и на две партиди “Старлинк”. Днес нямаше никакви проблеми и на осмата минута след старта степента извърши меко кацане върху наземна площадка. Пилотираният космически кораб “Крю Драгън” се очаква да се скачи с Международната космическа станция в събота, 12:15 ч. българско време. Мисия “Аксиом 3” ще продължи две седмици, като през това време астронавтите ще извършат редица експерименти в областите на физиката и космическата медицина. Целта на частната фирма Аксиом, освен да печели пари от продажбата на билети, е и да натрупа опит с ръководството на пилотирани мисии, който ще е нужен, за да може да бъде построена комерсиална станция в орбита. Първият модул на тази станция ще бъде изведен през 2026 г. и първоначално ще е прикачен към американския сегмент на МКС. По-нататък ще бъдат добавени още модули и след като МКС неизбежно бъде потопена в океана поради старост, тези модули ще се разкачат и така Щатите ще продължат да имат в космоса станция – макар и частна. Що се касае до плановете на СпейсЕкс за тази година, днешното изстрелване бе първо от общо осем за корабите от серията “Драгън”, предвидени да бъдат изпълнени до края на декември. Освен останалите мисии по ротацията на МКС, очакваме с нетърпение още един частен полет – “Поларис”. Мисията, финансирана от милиардера Джаред Айзъкман, ще се отдалечи от Земята на разстояние 1 400 километра – невиждано от епохата на “Джемини” и “Аполо”. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/01/18/crew-dragon-launches-2/

Американският ретрорефлектор на борда на лунната мисия Чандраян-3 за пръв път отрази лазерен лъч! На снимката: индийската мисия “Чандраян-3”, на борда на която има и американски прибор. Photo credit : ISRO 18 януари 2024 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Когато индийската мисия “Чандраян-3” кацна на Луната през август, тя също така достави на лунната повърхност и прибор на НАСА – лазерен ретрорефлектор. Днес космическата агенция потвърди, че посредством американската мисия “Лунър Риконисънс Орбитър”, която обикаля около Луната от 2009 г. до ден днешен, бе излъчен лазерен лъч, който успешно бе отразен от ретрорефлектора! На тази снимка, заснета на 5 февруари 1971 г., се вижда ретрорефлекторът, оставен на повърхността на Луната от астронавтите на “Аполо 14”. Photo credit : NASA Лазерните ретрорефлектори не са нова технология – такива бяха оставени на лунната повърхност в края на 60-те и началото на 70-те години от астронавтите на експедициите “Аполо”. Те все още могат да отразяват лазерни лъчи, изпратени от наземни обсерватории – и благодарение на това учените успяха да открият, че Луната се отдалечава от Земята с 3.8 сантиметра годишно. Днес НАСА вече не строи спускаеми апарати, с които да изпраща астронавти и товари на Луната – вместо това агенцията е делегирала тази задача на частни компании. А и не само – агенцията си е платила на повечето превозвачи в световен мащаб, държавни и частни, да доставят американски прибори, включително ретрорефлектори. Първият, който достигна лунната повърхност непокътнат, бе този на “Чандраян-3”. Утре, на 19-ти януари, предстои кацането на японската мисия “Слим” и тя също ще достави лазерен ретрорефлектор по заявка на НАСА. Частната американска мисия на фирмата Интуитив машинс, която ще излети през февруари, трябва да направи същото. Но ако ретрорефлекторите, оставени от астронавтите на “Аполо” бяха по-големи – с размерите на куфар, този на борда на “Чандраян-3” е с размер на бисквита Орео. Това прави задачата по регистрирането на отразения лазерен лъч по-трудна. И не само защото по-малките ретрорефлектори могат да отразяват лъчи само от кръжащите в близост до тях орбитални мисии, а не пряко от наземните лаборатории… А защото се усложнява и от още един фактор – понастоящем в орбита около Луната има само един прибор, който може да изпраща лазерни лъчения към тези ретрорефлектори. Това е приборът LOLA, работещ на мисията “Лунар Риконисънс Орбитър”. Основната му задача е да изучава лунната топография. Но дори и инструментът да е достатъчно добър, за да проучва планини и кратери, той не е особено прецизен, ако трябва да насочи лъч към съвсем мъничък обект. Учените на НАСА трябваше да направят осем опита, за да регистрират успешно отразен лазерен лъч. И най-накрая сполучиха! През следващите месеци и години екипите, работещи с ретрорефлекторите, ще продължат да използват “Лунар Риконисънс Орбитър”, за да могат да определят точната позиция на обектите на повърхността, в това число на спускаемите апарати. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2024/01/18/nasa-retroreflector-beams-back-laser-pulse/

УСПЕХ: Товарният космически кораб Тянжоу-7 излетя към орбиталната станция Тянгон! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : CNSA 17 януари 2024 г. 19:30 ч. Светослав Александров. Днес Китай проведе своето първо изстрелване за 2024 г. към орбиталната станция “Тянгон”! Ракета “Лонг Марч 7” с товарен кораб “Тянжоу-7” излетя в 16:27 ч. българско време от космодрума Уенчан на о-в Хайнан, а на борда на кораба има провизии за астронавтите на “Тянгон”, научни експерименти и подаръци за Китайската нова година. Наскоро товарните кораби от серията “Тянжоу” бяха сериозно ъпгрейднати, което позволява да превозват товари с общо тегло 7.4 тона. Така Китай има нужда да провежда по едно изстрелване с провизии веднъж на осем месеца, а не веднъж на шест месеца, както бе при предишните итерации на “Тянжоу”. Около 2.4 тона от провизиите са храна – в това число свежи плодове и зеленчуци. Общото тегло на научната екипировка възлиза на 473 килограма, като са създадени 61 опитни постановки от 18 университета в Китай. Ще бъдат проведени експерименти от областите на флуидната физика, материалознанието, биологичните дисциплини, както и опити със запалими материали. Шан Пън, професор в Северозападния политехнически университет, ни информира, че един от експериментите включва изучаването на човешки костни клетки. Задачата е учените да разберат какви са механизмите на загубата на костна и мускулна маса, обичайни процеси, протичащи в условията на безтегловност. Междувременно старият товарен кораб “Тянжоу-6” наскоро се раздели от станция “Тянгон” и, натоварен с отпадъци, в близките дни ще изгори в земната атмосфера. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/01/17/tianzhou-launches-2/

Японската мисия SLIM влезе в 600-километрова окололунна орбита и засне ново видео Кадър на Луната, заснет на 14 януари от SLIM. Photo credit : JAXA 16 януари 2024 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Остават три дни до японското кацане на Луната. Като подготовка за събитието, мисия SLIM изпълни успешно маневри, за да влезе в 600-километрова паркираща окололунна орбита. Беше заснето и ново видео, което съм прикачил в края на тази публикация. На 19-ти януари предстои изпълнението на още една маневра преди кацането, в хода на която SLIM ще бъде приведена в ниска орбита на височина 15 километра над лунната повърхност. Кацането ще бъде излъчено на живо на 19-ти януари в 16:00 ч. българско време на този линк: Видеото, получено от борда на SLIM: https://cosmos.1.bg/space/2024/01/16/slim-enters-600-km-orbit/

УСПЕХ: СпейсЕкс завърши петия си космически полет през 2024 г. Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 15 януари 2024 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 03:52 ч. българско време от космодрума Кейп Канаверал бе проведено успешно изстрелване на ракета “Фалкън 9” с 23 спътника “Старлинк”. Това бе петият космически полет за СпейсЕкс през новата 2024-та година и, отчитайки, че днес е 15-ти януари, фирмата на Илон Мъск провежда по едно изстрелване средно веднъж на три дни през тази календарна година. Преди броени дни предприемачът обяви, че до края на декември се очаква да бъдат осъществени 148 космически полета – изключително амбициозен график! Започващата днес нова седмица пък е критично важна, тъй като предстои първият пилотиран полет за годината – ракета “Фалкън 9” трябва да изведе на път към МКС кораба “Крю Драгън” с четирима души на борда в рамките на третата мисия, поръчана от фирмата Аксиом. Но да се върнем на днешния старт. На осмата минута от началото на мисията първата степен извърши меко кацане върху степента “Недоимък на достойнство”, с което е готова да бъде рециклирана за ново изстрелване. Допреди днешния полет степента бе осъществила 11 други изстрелвания – на мисиите “Хиспасат Амазонас Нексус”, “SES-22”, на лунната мисия “Хакуто-Р”, на товарен кораб “Крю Драгън” и на седем партиди “Старлинк”. Понастоящем в космоса има над 5 250 работещи спътника “Старлинк”, с което Илон Мъск остава най-големият спътников оператор в цял свят. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/01/15/spacex-fifth-space-launch/

Екипът на частната лунна мисия Перегрин реши да я въведе умишлено в земната атмосфера Снимка, получена от борда на “Перегрин”. Photo credit : Astrobotic 15 януари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Мисията “Перегрин” на частната компания Астроботик прелетя успешно разстоянието от Земята към Луната и сега се връща към Земята, но поради невъзможността за изпълнение на лунно кацане поради недостиг на гориво, екипът взе трудното, но отговорно решение да въведе мисията в земната атмосфера. Решението ще предпази цислунарното пространство от натрупването на космически боклук, а също така ще предпази наличните в околоземна орбита изкуствени спътници. “Перегрин” е вече достатъчно добре стабилизиран след теча от горивната му система, а вчера беше изпробвана работата на един от основните му ракетни двигатели. Той се запали успешно. Ръководството на мисията смята, че “Перегрин” може да работи още няколко седмици безпроблемно, както и да проведе маневра, която да го отклони от влизането в земната атмосфера – това ще е естествен завършек, ако продължи да пътува по настоящата траектория. Но колкото и голямо желанието на Астроботик е да продължи мисията, след обсъждане с НАСА, космическата общност и правителството на САЩ, най-доброто решение е тя да приключи. Към настоящия момент всички научни прибори на борда на “Перегрин” продължават да работят и някои от тях даже изпълниха изследователските си задачи. Източник: Астроботик https://cosmos.1.bg/space/2024/01/15/peregrine-reenter-earth-atmosphere/

Пилотираният кораб Крю Драгън е на космодрума Кенеди за частна мисия до МКС Пилотираният космически кораб “Крю Драгън” – готов за полет. Photo credit : SpaceX 13 януари 2024 г. 16:15 ч. Светослав Александров. Пилотираният космически кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън” пристигна на Площадка №39А на космодрума Кенеди за изстрелване на 18-ти януари в 00:11 ч. българско време. Четирима души ще полетят до МКС в рамките на третата мисия, организирана от фирмата Аксиом. Командирът на мисията е бившият астронавт на НАСА Майкъл Лопез-Алегрия. Към него ще се присъединят италианският военен пилот Уолтър Виладеи, който миналата година летя в космоса по суборбитална траектория с кораба на Ричард Брансън “Юнити”, астронавтът на ЕКА Маркус Вант и турският астронавт Алпер Гезеравджи. Гезеравджи ще е първият гражданин на Турция, който ще полети в космоса. Тъй като Лопез-Алегрия има както американско, така и испанско гражданство, предстоящият полет на “Крю Драгън” ще е исторически – това ще е първата орбитална пилотирана мисия, състояща се изцяло от европейци! Предстоящата мисия представлява и първият пилотиран космически полет за новата 2024-та година, като до края на декември СпейсЕкс трябва да изстреля 7-8 кораба “Драгън”! Една от най-интересните експедиции, която все още чакаме, е “Поларис” – в хода на която частни астронавти ще се отдалечат на 1000 километра от Земята, невиждано от ерата на “Джемини” и “Аполо”. https://cosmos.1.bg/space/2024/01/13/crew-dragon-arrives-kennedy/

Успешно изпитание на парашутите дава надежда, че тази пролет пилотираният кораб Старлайнър най-после ще полети! Снимка от парашутното изпитание. Photo credit : NASA 13 януари 2024 г. 15:40 ч. Светослав Александров. На 9-ти януари екипите на НАСА и Боинг изпълниха успешно изпитание на парашутната система на пилотирания космически кораб “Старлайнър”. Това е добър признак, че през тази пролет многострадалният кораб най-сетне ще полети с екипаж на борда! Напомням на читателите, че през 2014 г. НАСА връчи договори на СпейсЕкс и Боинг да създадат пилотирани космически кораби, които да осигуряват превоз до МКС и така САЩ да не зависи от руските кораби “Союз”. Но макар че на Боинг бяха връчени общо $4.49 милиарда, в сравнение с $2.6 милиарда за СпейсЕкс, единствено СпейсЕкс успя да се справи в приличен срок. “Крю Драгън” превозва редовно хора до станцията и обратно от 2020 г. досега без никакви проблеми. Що се касае до кораба на Боинг “Старлайнър”, той летя първо през декември 2019 г. на безпилотен тестов полет, по времето на който той не успя да се скачи с МКС и замалко не аварира. Вторият полет без екипаж през май 2022 г. бе напълно успешен, но пак бяха констатирани множество проблеми, които трябваше да се разрешат, преди НАСА да одобри хора да се возят на този кораб. Един от тези проблеми касаеше парашутната система – екипите установиха, че при авариен сценарии, включващ неразгръщането на един от трите парашута, другите два не са достатъчно стабилни, за да осигурят безопасно приземяване. Кацането само с два парашута е задължително изискване на НАСА за безопасност. Сега предварителните резултати от изпитанието на 9-ти януари показват, че парашутната система най-накрая работи! Надяваме се, че това е последният проблем, който е трябвало да бъде решен. За съжаление през последните четири години Боинг влезе в неприятен цикъл, при който всеки тест разкриваше проблеми, разрешаването на които доведе до разкриването на още повече проблеми, а решаването на тези проблеми – на още и още… Надяваме се, че това вече няма да се случва, но знае ли човек? Боинг отдавна не е компания, която се слави с добра репутация, и това е особено видно относно продължаващите проблеми с “737 MAX”. Със сигурност астронавтите, които ще се возят до МКС тази пролет на “Старлайнър” – Бътч Уилмор, Съни Уилиамс и Майк Финк, са много смели хора. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2024/01/13/starliner-parachute-test-success/

Мексико отпразнува своята първа мисия в цислунарното пространство На кадъра: мексиканският екип ръкопляска след първите получени данни от мисия “Колмена”. Photo credit : Astrobotic 12 януари 2024 г. 19:20 ч. Светослав Александров. Частната американска мисия “Перегрин” не кацна на Луната – но въпреки това с трудни усилия, независимо от повредите, стигна до окололунното пространство! На борда ѝ също така се намира, прикачена като вторичен товар, първата мисия на Мексико на име “Колмена”. Днес екипът на “Колмена” избухна в радост, след като на Земята бяха получени първите данни от цислунарния регион посредством мексикански апарат. Всичко това е доказателство, че комерсиализацията на космоса е правилният път. Да – това е по-рисковият път. Частните компании нямат опита на НАСА – американската агенция само ги подпомага, не се меси в тяхната дейност. Те сами трябва да натрупат опит. И провали ще има. Но ще има и триумфи. Мисията “Колмена” трябваше да освободи пет мексикански микроробота на повърхността на Луната. Заради неуспеха на “Перегрин” да кацне на Луната, вместо това те бяха активирани и работят от окололунното пространство. Но заради съществуването на “Перегрин” Мексико все пак има мисия – някаква, вместо никаква. Първата мексиканска мисия отвъд ниска околоземна орбита! Това нямаше да е възможно без частната космонавтика. И нека не забравяме основния принцип – в частната космонавтика успехът или провалът се дефинира от това дали клиентът е доволен. Мексиканците са клиент на “Астроботик” и са си купили превоза до Луната срещу заплащане. Вижте сами от реакцията дали са доволни. Що се касае до “Перегрин”, космическият апарат е стабилизиран и животът му продължава да бъде удължаван – считано от тази вечер, екипът изчислява, че той ще работи още поне 52 часа и има оптимизъм, че този срок ще бъде допълнително удължен. Вижте видеозапис, показващ реакцията на екипа на “Колмена” след получаването на първите данни от цислунарното пространство: https://cosmos.1.bg/space/2024/01/12/mexico-celebrates-first-mission/

На 19-ти януари Япония ще излъчва на живо кацането на Луната Снимка на лунната повърхност, заснета от текущата мисия “SLIM”. Photo credit : JAXA 12 януари 2024 г. 08:10 ч. Светослав Александров. На 19-ти януари японската космическа мисия “SLIM” ще кацне на Луната. Днес космическата агенция на Япония обяви, че ще има живо излъчване. Излъчването ще започне в канала на агенцията в Youtube (линк тук) , 19 януари, в 16:00 часа българско време. Очаква се спускането към повърхността да започне в 17:00 ч., а самото кацане – двайсет минути по-късно. Ако мисията успее, Япония ще се превърне в петата държава, постигнала меко кацане на Луната след СССР, САЩ, Китай и Индия. Напомням на читателите, че “SLIM” пристигна в орбита около Луната по Коледа и от тогава досега постепенно снижава височината си. Задачата на “SLIM” е да демонстрира прецизно кацане. Апаратът ще трябва да разпознава кратерите и опасностите по време на спускането си на базата на технология, взаимствана от технологиите за лицево разпознаване. Отклонението от целта не бива да надхвърля 100 метра – за сравнение допустимото отклонение на модула “Ийгъл”, с който астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин са кацнали на Луната през 1969 година, е било 20 километра. Ако мисия “SLIM” успее и уроците от нея бъдат приложени в световен мащаб, тя сериозно ще подобри качеството и точността на космическите полети. https://cosmos.1.bg/space/2024/01/12/19-jan-moon-landing-preview/

Блу Ориджин показа снимки и сподели за прогреса на ракетата Ню Глен Втората степен на “Ню Глен”. Photo credit : Blue Origin 12 януари 2024 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Успехът на ракетата “Вулкан” на ЮЛА с двигатели на Блу Ориджин бе чудесен подарък за всички нас, космическите фенове. Но това не е единственият носител, който чакахме с огромно нетърпение – собствената орбитална ракета на Блу Ориджин “Ню Глен” също трябва да направи своя дебют през новата година! Изпълнителният директор на фирмата Дейв Лимп показа снимки и сподели какъв е текущият прогрес. Първата степен на “Ню Глен”. Photo credit : Blue Origin “Докато има все още много работа пред нас, наскоро ние отбелязахме няколко вълнуващи и явни постижения относно предстоящата ни ракета “Ню Глен” и клиентите, които ни се доверяват да качат полезни товари. Първата и втората степен напуснаха производственото съоръжение и вече са на Комплекс №36 на космодрума Кейп Канаверал. Превозването вчера в продължение на 8 мили със сигурност бе забавно да бъде съзерцавано отстрани, но безспорно стресиращо за шофьора на камьона и екипа”, написа Лимп в LinkedIn. Може би най-доброто, което виждаме на снимките е, че това са функционални степени на ракети, като втората е оборудвана с двигатели! Това е много различно от предишните снимки на нискокачествени макети. 2024-та година може да се окаже годината, в която спящият гигант Блу Ориджин се събужда. Фирмата е основана от Джеф Безос през 2000 г., две години преди СпейсЕкс, но докато през 2023 г. Илон Мъск изстреля 98 ракети, през изминалите вече близо две десетилетия и половина Безос не бе изстрелял нито един полезен товар в орбита. Сега с ударното начало на 2024-та, успешното изстрелване на “Вулкан” и въвеждането на товари на път към Луната, може да кажем – безспорно ни чакат вълнуващи времена за дългоочакваната конкуренция на Мъск. https://cosmos.1.bg/space/2024/01/12/new-glenn-progress-shared/

Частната мисия Перегрин измери радиацията между Земята и Луната Снимка от борда на лунохода “Ирис”, заснета на фона на космическата чернота. Photo credit : Astrobotic 12 януари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Екипът на мисията на Астроботик “Перегрин” продължава да полага усилия, за да може, въпреки проваленото кацане, да постигне известен научен успех. През последните 24 часа бяха активирани всички прибори на борда на мисията, а два от инструментите, които фирмата превозва по заявка на НАСА, NSS и LETS, събраха данни за радиацията в пространството между Земята и Луната. Eкипът е доволен да съобщи, че абсолютно всички 10 прибора бяха включени успешно и предадоха данни към Земята, така че Астроботик трупат сериозен опит с ръководството на мисии в далечния космос. Мисия “Перегрин” успя да работи три дни и половина и вече е покрила 94% от разстоянието от Земята до Луната. Положението драстично се е подобрило – считано от тази сутрин, ръководството на роботизираната експедиция изчислява, че остават 48 часа живот. Течът от горивната система е спаднал – и вероятно поради други фактори, несвързани със спада на налягането. Макар че НАСА не ръководи мисията, агенцията е платила на Астроботик, за да извози някои научни прибори. Всички те – NSS (Neutron Spectrometer System), LETS (Linear Energy Transfer Spectrometer), PITMS (Peregrine Ion Trap Mass Spectrometer) и NIRVSS (Near Infrared Volatile Spectrometer System) са били включени успешно и събират данни. Ще отнеме време, преди учените да интерпретират получените резултати. Само един от приборите не може да изпълни мисията си – пасивният ретрорефлектор LRA, който трябваше да бъде поставен на Луната. “Перегрин” притежава и иновативен датчик за навигация и насочване на име NDL, също разработен от НАСА. Неговото включване бе успешно. Макар че кацането на “Перегрин” е провалено, колкото по-дълго мисията работи в пространството между Земята и Луната, толкова повече ще могат да бъдат изпълнени научните задачи. Очакваме новини за резултатите и потенциалните открития. Източници: НАСА, Астроботик https://cosmos.1.bg/space/2024/01/12/peregrin-measures-earth-moon/

УСПЕХ: Китайска фирма изстреля най-мощната твърдогоривна ракета в света! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : OrienSpace 11 януари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 07:30 ч. българско време от морска баржа бе изстреляна ракета в стил Kerbal Space Program, с абсурдната конфигурация от четири странични твърдогоривни ускорителя около централно ядро. Но в космонавтиката нищо не е абсурдно, щом работи, а трите спътника на борда достигнаха успешно планираната околоземна орбита. Ракетата се казва “Гравити-1” и е разработена от фирмата ОриенСпейс. Стартовата тяга е 5 880 kN, а товароподемността ѝ е 6.5 тона до ниска околоземна орбита. Никога досега не е имало толкова мощна ракета, която няма никакъв течногоривен двигател. Всичките три степени на “Гравити-1” са само на твърдо гориво. И както ще видите от видеото, прикачено по-долу, вдига се доста пушек. ОриенСпейс е изключително млада фирма – създадена е през 2020 година и е събрала само $150 милиона и като се има предвид, че само четири години по-късно (през 2024 г.) проведе дебютното си изстрелване, скоростта и гъвкавостта ѝ е впечатляваща. И това е само началото. Предвидени са още носители от поредицата “Гравити”: Както обичам да казвам в такъв случай, визирайки последните две ракети от дясно, приликите и разликите са напълно случайни Бъдещите ракети вече се очаква да включват течногоривни степени. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/01/11/orienspace-maiden-success/

Китайската мисия Чанг-е 6 с участието на Европа пристигна на космодрума за изстрелването си към Луната Снимка от кацането на “Чанг’e 5” през 2020 г. Photo credit : CNSA 10 януари 2024 г. 20:15 ч. Светослав Александров. Днес компонентите на китайския спускаем апарат “Чанг’e 6”, който има и европейско участие, пристигнаха на космодрума на остров Хайнан. Там апаратът ще бъде асемблиран, тестван и изстрелян към Луната през първата половина на тази година. Лунният модул тежи 8 200 килограма, като за изпращането му ще послужи тежкотоварната ракета “Лонг Марч 5”. Счита се, че най-вероятната дата за старт е месец май. Задачата на “Чанг’e 6” е да събере проби от обратната страна на Луната и да ги достави на Земята. Досега американските експедиции “Аполо”, съветските мисии “Луна” и китайската “Чанг’e 5” са взимали проби от видимата страна на Луната и са ги доставяли на Земята успешно. Но в земните лаборатори още няма грунд и скали, събрани от обратната страна на естествения ни спътник. Това ще се промени в случай че “Чанг’e 6” успее. Тъй като пряката комуникация с апарати на обратната страна на Луната не е възможна, китайците ще изстрелят ретранслаторен спътник на име “Чьечиао-2” през близките седмици или месеци. На борда на “Чанг’e 6” има международни прибори, включително европейски. Инструментът DORN ще търси дали от лунната кора излиза аргон. Швеция, подкрепена от Европейската космическа агенция, е предоставила прибора NILS – йонен анализатор. Италия е монтирала лазерен отражател. Като част от мисията ще полети и малък микроспътник на Пакистан. “Чанг’e 6” е част от инициативата на Китай за строежа на Международна лунна изследователска станция. До този момент осем държави са подписали споразумение за участие на тази станция – Китай, Русия, Венецуела, Беларус, Южна Африка, Азербайджан, Пакистан и Египет. Това е алтернативен проект на американската инициатива “Артемис” и окололунната станция на НАСА “Гейтуей”. България е част от съглашението “Артемис”. https://cosmos.1.bg/space/2024/01/10/chang-e-6-arrives-launch-pad/

Мисия Перегрин измина 80% от разстоянието до Луната Втората снимка, получена вчера от борда на “Перегрин”. На нея се вижда горе вдясно сърпът на Земята, а на космическия апарат – кутията на DHL с хиляди имена и съобщения от космически ентусиасти. Photo credit : Astrobotic 10 януари 2024 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Макар и тежко повредена и останала без гориво, мисията на Астроботик “Перегрин” е на разстояние 315 000 километра от Земята. Това означава, че тя е покрила 80% от разстоянието до Луната и скоро ще покрие цялото – с което екипът, преодолявайки големи трудности, ще постигне някакъв частичен успех, дори и кацането да не е възможно. Макар че “Перегрин” ще прекоси цялото разстояние от Земята до орбитата на Луната, естественият ни спътник няма да е там – мисията бе изстреляна по траектория, която, след прекосяването на лунната орбита, ще се отправи обратно към нашата планета. По тази траектория апаратът ще доближи Луната след около 15 дни. Въпреки загубата на гориво, “Перегрин” е в стабилно състояние, комуникира със Земята и изпраща ценни данни. И докато снощи се очакваше мисията да приключи след 40 часа, сега екипите изчисляват, че остават 35 часа, считано от тази вечер. Екипите работят неуморно, за да удължат работоспособността на апарата колкото се може повече. Източник: Астроботик https://cosmos.1.bg/space/2024/01/10/peregrine-passes-80-percent-distance-moon/

САЩ успешно импортозамести руските ракетни двигатели РД-180 На скрийншота от Газета.Ру: Руснаците не вярваха, че САЩ ще замести двигателя “РД-180” преди 2030 г. 10 януари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Успешното дебютно изстрелване на новата американска ракета “Вулкан” (въпреки провалената мисия на полезния ѝ товар “Перегрин”) показа следното – фирмата ЮЛА напълно импортозамести двигателя “РД-180” и вече САЩ изобщо не зависят от никакви руски ракетни двигатели. Ето какво разказва руският космически блогър Иля Харламов от телеграм канала “Юра, прости”. Навремето “РД-180” имаше висока производителност, като това се обуславяше от използването в газогенератора на богата на кислород горивна смес. Частната компания Блу Ориджин повтори тази схема при двигателя “BE-4”, като бяха получени ред преимущества: Ново гориво – за разлика от “РД-180”, работещ на керосин, “BE-4” работи на метан, който е по-евтин, екологично чист, не коксува и не изисква допълнително сгъстяване в резервоарите Тягата се увеличава – “Атлас 5” с руски двигатели имаше максимална тяга 3 827 kN, докато новата ракета “Вулкан” с американски – 4 900 kN. Цената спада – руските двигатели “РД-180” струваха $25 милиона бройката, а новите американски “BE-4” – $16 милиона. Възвръщаемост – “BE-4” могат да се рециклират и използват многократно Логистика – новите двигатели не се произвеждат в Русия, а на 40 километра от завода на ЮЛА, в същия щат Алабама На склад в американското предприятие са останали 15 двигателя “РД-180”, купени още преди войната. Но те вече не са особено нужни. Няма да бъдат изхвърлени и ще се ползват на оставащите ракети “Атлас 5”. Харламов иронично напомня, че руснаците положиха огромни усилия да загубят позицията си на пазара на високотехнологични продукти като например ракетни двигатели. Обиждаха американците, наричаха ракетите им “батути” и ги заплашваха, че няма да успеят да заменят “РД-180” чак до 2030 г. (вж. скрийншота от Газета.Ру в началото на публикацията). И накрая руснаците загубиха позицията си на пазара. Победа! Следващото изстрелване на “Вулкан” ще е с частната совалка “Дрийм Чейсър” през април. Източник : Юра, прости https://cosmos.1.bg/space/2024/01/10/importozamestvane-rd-180/