Gravity

Не знам какво имаш предвид с "чрез пясък", но на теория може да се засекат. До сега на практика не е ставало, но има известен оптимизъм, че скоро ще бъдат наблюдавани.

Достатъчен е един поглед във форум, в който има хора със спобствени теории/хипотези или опреовержения на добре утвърдени теории.

Така е защото ти гледаш само историята и всичко друго за теб е несъщественни подробности. А точно те са интересното. Кога преди това се виждал научно издаржан образ на черна дупка!

На какво точно се базира това твърдение? И за какви орбити става дума, около какво?

Няма нужда от пето измерение, достатъчно е да се разглежда само общата теория на относителноста. Жоро, виждал съм ги и преди цитата ти, но ти критикуваше преди да си ги виждал. И какво разбираш под там всичко е хипотези и сметки? Какво друго може да е, ако няма експерименти!

@makebulgar: Явно при теб възражениеята не са към филма, а към теорията на относителноста. Ако смяташ, че тя е пълна с фантасмагории, то какво остава за филма! И моето възмущение в тази тема продължава да е същото, ако някой не е сигурен за нещо по-добре е да провери преди да казва "няма такова животно". Жоро, това, че ситуацията е най-вероятно нереалистична е съвсем различно от това дали противоречи на науката, нали? И не е вярно, че задължително ще бъде разкъсан, в някои случая няма да бъде разкъсан.

@makebulgar: в момента наричаш фантастика неща които са експериментално проверене!!!

Чел съм го. Хубаво е да се четат такива неща преди да се критикува науката във филма. Голяма част от постовете тук щяха да се спестят.

Да, до някъде е добър научнофантастичен филм, от там на татък се искат знания по физика, иначе шопски възклицания.

Ако се опитваш да стоиш там, но ако падаш свободно ще е нула когато преминаваш хоризонта.

Там е работата, че няма да са 1500g, а например 0.000001g.

А би ли казал защо? Налучкване? Не ти ли е правило вечетление, че Кип Торн е един от специалистите точно в тази област!

Остави външния, кажи за вътрешния колко мислиш, че е при много голяма дупка?

Веднага! Колко време според теб?

Поплавски няма нищо общо. Неговата работа няма отношение. Ами колкото е по-голяма дупката толкова по-лесно е да преминеш хоризонта. Ако е достатъчно голяма няма да усетиш нищо.

Хайде пак! Преди да се изказвате така авторитетно и уверено защо не проверите дали това което казвате е вярно! Да не се окаже, че пак е шопската реакция "такова животно няма".

Той това го е постигнал. А във филма има исторически неточности, но човек може да го преглътне.

Стационарно пространство-време е нещо съвсем различно и няма отношение към разбиването. Добре, ако под разбиване разбирате нещо друго или не ви харесва думата кажете, но аз следвам общоприетата терминология. И примерите и обясненията ми са по нея.

Тая тема е за фейсбук, какво прави тук!

Под разбиване на пространство-времето на пространство и време разбирам това което е в теорията на относителноста и точно за това съм писал по-горе. Ако ти говориш за нещо друго хубаво, но е отделен въпрос.

Айнщайн за всички

Не знам какво точно да отговоря без да се повтарям. След един ден чудене реших да не се повтарям, но след бързо ровене из нета попаднах на това. Конретно за разрязването на пространство-времето http://www.pitt.edu/~jdnorton/teaching/HPS_0410/chapters_2015_Jan_1/spacetime_rel_sim/index.html Аналгоията с хляба я има в една от книгите на Брайън Грийн.

Точно така, горното описание на пръчката е описанието в дадена инерциална система. В друга инерциална система разрезите ще са под наклон. И да, пръчката ще има различна дължина, добре известното "скъсяване на дължините". И да, изстиването ще е неравномерно, добре известната относителност на едновременоста. Например двата края на пръчката: събитията "левия край е 5 градуса" и "десния край е 5 градуса" са едновремни в дадената система, но няма да са едновремени в друга система. Там едното събитие ще се случва по-рано от другото, и в даден момент (по часовниците от тази друга система) двата край ще са с различна температура. Ако разгледаме и неинтерциална система, то не само дължината но и формата на пърчката ще е друга, например хипербола а не права. Дорис, това което ти описваш е гледната точка на класическата физика, в теорията на относителноста, колкото и да е странно, става точно така.

+1

Добре, прехвърляме се тук за да не разводняваме и да не отклоняваме, пък и да не си навлечем гнева на модераторите. Все още не е ясно кое от двете е имала предвид. Когато си мислех, че е било скаларната кривина на пространство-времето, тя възрази и подчертаваше (физическото) пространство. Когато коментирах скаларанта кривна на пространството даде линк, в който се говореше за скаларанта кривина на пространство-времето и то в съвсем различен контекс. Може би се изразих лошо. В едно пространство-време кривината може да е нула, например пространство-времето на Минковски, в друго може и да не е, например пространство-времето в космологичния модел. Различни пространства ще описват различни ситуации, при едни кривината ще е една при други ще е друга. Разбира се, ако имаш една конкретно пространсво-време всичко е дадено ведъж за винаги и нище не се променя. Но самото то може да има кривина нула в дадена част и ненулева в друга. Например пространство-време описващо една планета, в часта описваща вън от планетата скаларната кривина ще е нула, в часта опсиваща вътре в планетата ще е различна от нула. Може, но тук за строго обяснение е необходима математика. За наглед вземи аналогията със самун хляб. Целия хляб е пространство-времето и е неизменен. Може да го нарежеш на филии, които са аналог на пространството в даден момент. Ако го разрежеш по стандартния начин ще имаш плоски филии, ако го разрежеш под ъгъл ще имаш други филии, пак плоски, но наклонени спрямо първите. Това е ситуацията в СТО. Може, обаче, и да го разрежеш на криви филии (така както режат краставици понякога вълнообразно), тогава ще имаш неплоски филии. Подобно и с пространство-времето. Избор на пространство и време може да е такъв, че пространството е плоско, може и да е криво. Тук дори става дума за пълната кривина, не самоза скаларната, което е още по-силно. Примера с Шварцшилд е подходящ. Както казах в стандартното разбиване пространството има кривина, в това от координатите на Пенлеве е плоско, кривина нула. Самото пространство-време има скаларна кривина нула, която разбира се е инвариант. Зависи от конретния избор. Едновременоста е относителна, избора на времева координата е по същество избор на едновременост. Едновремените събития са тези с една и съща стойност на координатата. В СТО при един избор се получава едно време и пространство, при друг друго. Връзките са добре изветните Лоренцови преобразувания. И пространствата са само наклонени едно спрамо друго. Ако правиш и други зибори нещата става малко по-сложни и времевата координата и съответно връзките между различни избори ще са по-сложни. Скалараната кривина е на пространство-времето, а не на черната дупка. Но защо трябва да са различни? Скаларанта кривина не е достатъчна да раграничи различните геометрии. Ако погледнеш двумерния случай т.е. съвсем обикновени двумерни повърхнини, там скаларанта кривина определя напълно геометрията т.е. ако имаш две повърхнини с еднаква скаларна кривина то те ще имат една и съща геометрия. Но при повече измерения това вече не е така. За това е необходим тензора на Риман (или секционната кривина).