Малоум 2

Преполагам, че си отговорил на мен. За екпериментално потвърждение считам получаването на два вещеви обекта от полеви обекти: електрон и позитрон от гама-лъчи с достатъчна енергия. И обратното, разбира се - при анихилация на електрон и позитрон се получават "гамите". Още, разбирам, че е възможно и друго обяснение, ама ... това с моята хипотеза е оправдано, та да я приемам за "работна". (Малко , за пояснение: Физическият вакуум (при мен) се състои от сдвоени, възможно най-малки по размер "затваряния" на фотони от ЕМП, с общ обвивен фотон, като размерът на образуванието е от порядъка на 10^(-26)m. Тези "вакчастици" не променят местата си в една мислена пространствена решетка, в която се явяват като възли на решетката. В този смисъл не "транслират" в смисъл на "неподвижни са възлите на решетката" и това физически може да се приеме като: 1.имат (притежават) безкрайно голяма маса (няма с какво- нямаме такава къса дължина на вълната, та да ги накараме да се движат транслационно) или: 2.имат маса нула, ако се досетим, че масата е била винаги само коефициент пред ускорението, за вещеви обекти. Тези вакчастици, обаче, имат момент на количеството на движение (за наглед, стрелка, захваната за ЦТ си в центъра на вакчастицата) и тая характеристика ПУЛСИРА - в смисъл, че когато се изпълнява "оборот" на едната бримка (халка), то другата все едно я няма, а възвръщането на "изчезване" на първата, създава поле за "реализацията на оборот" на втората, като всичко "се просмуква" през общия им център; тоест, ту я има едната бримка, ту втората и обратно; Осъществява се пулсация на подреждането им, при което, за повече на брой цикли на пулсация, бримките ще опишат тороидална форма !!!(Важно - на "наблюдател" на обобщената картинка ще изглежда, че вакчастицата се върти около някакъв моментен център на ротация- център от решетката- върти като пумпал, ама НА ПУЛСАЦИИ). Така, вакчастицата се характеризира със Собствени Пулсиращи Характеристики (СПХ), а формата на обвивния фотон на двете "халки" може да е променлива (сферична, яйцевидна, пурообразна, иглеста), в зависимост от СПХ и на съседите. Въртят се НА МЯСТО. Общо: нещо като зърнест модел на физвакуум, но БЕЗ МЕХАНИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ на зрънцата - маса нула, или безкайно голяма, което си е същото, щото нулата за наблюдател е ВИНАГИ условна. Този модел на физвакуум позволява, при подреждане (от флуктуациите заради трептенето от пулсациите) на "стрелкичките" в една посока, обвивния фотон, резултат от СПХ, да се премества по вакчастиците. Пренос на смущение съм го нарекъл. Поради строяването на стрелки, то съседите се стремят да се подредят обратно на първите (неподвижни са местата на решетката) да, ама все едно се създава нов обвивен фотон на общото; но съседите на съседите също се стремят да се подредят обратно, или - пак се създава нов обвивен фотон но на трите. И т.н. - възникналото смущение, предизвиква нещо като "напомпване" с подреждане на околното и в крайна сметка подреждането на околното възтановява по обратен път "равновесното" положение - да, ама нали му трябва "време" на напречното напомпване да достигне равновесието и време - по обратен път, да възстанови равновесието на мястото на "започването"- тази необходимост е ЗАКЪСНЕНИЕ и при пристигане на началото, то подреждането (смущението) вече не е там. Това закъснение предизвиква ново подреждане на ново място спрямо старото. Значи, смущението се е предвижило спрямо неподвижната вакрешетка. Това са вакфотоните. Предвижват се с възможно най-голяма скорост, зависеща от "стъпката" - от големината на вакчастиците. И са с напречно променящи се характеристики. Те, вакфотоните, също интерферират при среща и си променят както посоката, така и големината на тока (потока). И създават структурирания (моментни пространствени фигури) във физическия вакуум. Това е и структура от ЕМП. Ако има изменения, то те се пренасят с напречно на движението, променящи се характеристики. Ако енергията на потоците е толкова голяма, че при връщане на напомпеното, старото (началното) трептене е още "там", то става "завързване" на трептения, които ВЕЧЕ МОГАТ ДА СИ ВЗАИМОДЕЙСТВАТ. Все едно, че са се настигнали фотоните!!! При равномерно проволинейно движение на такъв обект силите в него се уравновесяват, но при прилагане на сила (при падане и поглъщане на външен фотон върху него), това образувание се съпротивлява на "общото" движение от собствен и погълнат импулс, та ... този коефициент на съпротива е характеристиката МАСА. А тези образувания наричам : Вещеви обект. Това, по-горното, е изяснено при Файнман -лекции по физика "Как електронът действа сам на себе си".) Извинявай - не можело ... накратко.

Всяка вълнА е полеви обект. Постоянна е скоростта й спрямо средата, щото е параметър на средата - показва скорост на движение на измененията в нея. Скорост - не е "вещеви" обект. (Не може да служи като КС от която да правиш измервания и да прилагаш законите на Нютон, та да видиш дали "важат"; щото, ако важат в някоя КС, то тя е и ИС.) ...

Ако беше "официална" наука, щеше ли да й вярваш! Физиците никога няма да признаят официално, че нещо са объркали ... в обясненията!, в хипотезите си, в моделите си. А там е бъкано с неправомерни "изводи", в които , учебниково, ни карат да "свикнем" с тези модели: --Електрон на орбита, не излъчва ЕМВ!- постулат!!! --КМ не може да се разбере - с нея, трябва да се свикне. (физиците се шегуват, демек) --Всички тела се движат инерциално, докато не се приложи сила(???- туй пък какво е - в смисъл няма определение, освен, един матмодел от Нютон)-- постулат --Силното взаимодействие не е с ЕМВ?, а сами си знаят, че всички вълни са по произход от ЕМП. Само исторически се наричат "електромагнитни" (радио - дълги, къси, милиметрови и др), щото - те се откриват първи -(химияте е там) при електронните "слоеве" (орбити в началото) и са лабораторно достижими, и са им определели област на приложение???- в електромагнитно взаимодействие??? - като че ли другите взаимодействия не може да са с произход от ЕМП. Ами по-късите? по-късите ог гама-лъчите, говоря. Кой и как е "забранил" да са с електромагнитен произход? Ей затуй - никога те (физиците) няма да направят ЕТП - те не знаят, че това поле е електромагнитното. На това ги учат. Не с обмен на мезони, а че мезонът е приносител на ядрените сили (възможно е, предполагаемо). Обменят се полета от мезо-слоевете на адроните и ако в този момент се разделят, това което се е получило като остатък е възможен мезон (частица с маса- вещеви обект, (а се обменят полеви обекти - пак са на ЕМП)) Да, така е в химията, ама тук говоря за физиката. От най-вътрешен електронен слой до ядрото (и ядрото) е физика, а не химия. И, за да не излъчва "електрон на орбита" (старото) е необходимо и достатъчно излъченото да е в рамките на обема на атома, щото, "погълнатото" си е там - стига да се досетим (хипотеза), че вещевите обекти се образуват непрестанно с огромна честота на образуване: за електон 10^(18)Hz, а за адроните-10^(23)Hz; от "завързани на възел" (кото две халки от верига), фотони на ЕМП, които, при такава дължина на вълната съизмерима с големината на елементарна частица, се превръщат в елементарна частица (взаимодействат си). Пак електронът се движи ускорително около ядрото, че и протонът се движи ускорително, но обменът на фотона е в рамките на размера на атома. Още - вижда се, че не е правилно да се предписва "периферна скорост" на електрона - той ще се образува там, където му диктува (енергетично) излъченият обменен фотон от протона; При поглъщане на падащо лъчение (ЕМВ) то това лъчение интерферера с фотонът за връзка и затова със скок (!) електронът се образува на по-висока орбитала (това, в сегашната интерпретация също е неизвестно, защо се случва: Как електронът пребивава в междинно състояние, има ли го там, няма ли го). От обкръжението зависи, (ако липсват условия на падащо поле), в кой момент протонът и елекронът ще възстановят енергетично равновесното си положение - с мин Епот на системата протон-електрон. Мисълта ми беше, че това което се учи, не е достатъчно за обяснение на Света, въобще. Но е необходимо. Не е излишно напъване училищното обучение, за да може да се разбере и евентуално "новото" в оптите за обясняване на парадоксалните училищни заклинания и постулати. Тези неща - няма как да се преподават, освен като хипотези. Нищо, че и това което се учи в училище като обяснение е само хипотези, но "официално признати"- това не ги прави верни, разбира се, и затова - трябва и да се мисли, впоследтвие. Всеки избира, на кое, как да вярва. ...

Точно това си представяме, ама някои "организации" ги наричаме "елементарни частици". ... Още, представяме си "плодове", ама някои от тях наричаме "ябълки". Точно ябълка е паднала баш на главата на Нютон, та оттам-насетне - става някаква "организация" за материята и в главите ни. ...

Уж, си изяснил въпроса, а нямаш "цялостна концепция"... Опитай да решиш "проблем": Има две еднакви метални пръчки - едната е магнит, а другата - не е магнит. На външен вид са абсолютно еднакви. Как ще разбереш, коя е магнит и коя не е магнит. ...

Добре, де. Спомени барем, кое не е ясно, че да коментирам ... ако те интересува, разбира се. ...

"Гола вода" сме. нещо, не се показва картинка.

Е, ти като че ли от джоба си ги даваш годинките... Сложи милиард и нагоре ... да си важат, ама едва ли ще има, за кого!? (Между другото: имаш пачки по 100 лева (по един лев са вътре). Всеки ден броиш (левче по левче) по 8 часа - без да изговаряш "големите" числа - да не се губи време; Въпросът е : За колко време ще преброиш до 1 милиард лева - интуитивно отговори, па после си смятай. Ще ти е интересно, предполагам) пък, някъде другаде твърдеше, че всичко ти е ясно за гравитацията и за G си имаш идеи и т.н. Мислех, че си знаеш ... ...

Здрасти, Петков! Вече, май само ... хаотично изритваш топката в тъч. С такива отговори (и към другите, не само към мене) - просто, се признай за релативист и ... приключваме. Видя се, че Айнщайн не ти пречи с опровержения, на нещо, измислено от теб. Просто - не отчиташ разликата между механични и др. вълни. По писанията ти личи от СТО километра, че: Не ги разбираш!.. Със здраве, дет` се вика! ...

Откакто е известна истината за първия човек, нещата не са такива, каквито си ги мислихме Ето ! и ето: Пътепис! Приятна занимавка!

Да, Съставено е от протони и неутрони (съставно - щото ядрото на водорода е един протон), но не само от тях. Фотоните за връзка между тези частици са ВАЖНАТА част, за цялостно ядро. Тези частици, непрестанно си обменят фотони за връзка (глюонно лепило) и трептят около моментни центри на ротация; случва се да се превръщат една в друга, на най-често, неутрон се разпада до протон и др. Предвид късата дължина на вълна (почти равна на размера на ядрото), на фотоните за връзка, то и резонансния падащ фотон, трябва да е къс - значи, на физически език - с голяма енергия. Напротив - за съществуване на атом, основен е въпросът за обмен на фотони, между ядрото и електроните. Под "диктата" на този фотон за връзка се определя и мястото (областта) в която се образува електрон около протон, защото масата на протона е 2000 пъти по-голяма от на електрона и той трудно се ускорява, докато "лекият" електрон, се образува ...ту тук, ту там, в характерна област (квантовите облаци (слоеве) на вероятност за намиране на електрон в тях- вълнова зависимост). Този фотон за връзка се образува, когато електрон се приближи на "една вълна" разстояние да протон. Преди това, когато частиците са били "далеч" една от друга, характеристиката заряд, "смущаваща" ЕМП около частиците, действа силово на привличане на всяка от тях, но поради пак "голямата" маса на протона - електронът се ускорява до по-големи скорости от протона. При "готов" атом: Предвид, че резонасен фотон за връзка на този, между протон и електрон, е с дължина на вълна почти равна на размера на атома, то той е с много по-ниска енергия от ядрения фотон за връзка. Затова е и "голяма" разликата между ядрените и електричните сили: Трябва да ползваме голяма енергия за промяна на ядрените взаимодействия. За електричните взаимодействия (химическите са там) и сравнително малки енергии вършат работа ...

Здрасти, Петков! Интересно, че не си разбрал Ниагара какво ти приказва и ... критикуваш нещо друго. Ще опитам с примерче: Нека ... свирката (вувузелка? ) е на единия край на стадиона. Датчикът, регистриращ звук - на другия край на стадиона (по дългата срана на стадиона е разположението). Когато няма вятър (неподвижна въздушна среда е средата на разпростр. на звука)- свирката издава тон "ла" (примерно). Датчикът хваща (регистрира) тон "ла" след време. Равно на разстоянието (дълж на стадиона) делено на скоростта на звука във въздух (334 м/сек) Когато има вятър (нека да е силен вятър) - свирката издава тон "ла", пък датчик НЕ РЕГИСТРИРА тон "ла" - регистрира по-висок или по-нисък от тон "ла", в зависимост от посоката на вятъра. Тоест - при движението САМО на средата ... се случва Доплер?!? Е, ... може ли приемателят да отсъди само по скорост на звук, кое се движи? и кое -не?- при това, всичко се случва на една КС - Земята. Ако нямаш информация колко е скоростта на "средата" спрямо Земята и ... Галилей не може да ти помогне! За да регистрира датчикът тон "ла" (верното отражение на обективната действителност, (задали сме я по условие))- датчикът ТРЯБВА да се движи със скоростта на вятъра. Ама - това ти казва и Ниагара (според мен) -Интересуваме се. И интересът ни показва следното: при среда, скоростта на вълната зависи от скоростта на наблюдателя.- зависими са тез скорости, заради възможното движение на средата спрямо ОС. Поради това - не можеш да оприличиш ЕМВ на механичните вълни!!! (отделно, дето ЕМВ са напречни, а това е важно, щото ... може да се самоподдържат с ОВ и ... далеч да достигат, без загуби) Поради това се е търсела СРЕДАТА НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ на ЕМВ.- Идеята е: като се знае скоростта на ЕМВ спрямо предполагаемата среда -ЕТЕР, да се приложат ГТ и да се знае колко ни е абсолютната скорост спрямо ЕТЕРА, та по-простички да са формулите. "Да, ама ... Петко Бучаров!" Оказало се, че скоростта на светлината може да се счита като абсолютна - все едно, спрямо нея може да се разглеждат останалите движения; е, не може за нея да се върже КС и ... друго трябва да се мисли - косвени улики трябват за Изследовател. По известните му КС да може да пресмята с някаква АБСОЛЮТНА скорост - и за да се спаси от този абсолют (експериментално доказан), Гурото постулира (едва ли заради това, ама може и така). Съвсем логично: щом Природата не ни е дала възможности за захващане на КС за светлина или за ефир-етер, то всичко което "ще вижда" Изследователят (пространство и часовник), ще е относително. Готово. ...

Има и макро-квантови ефекти. И то - много. Най-забележим и познат е "силата" на постоянните магнити. Магнитните полета се дължат на групов ефект от физичната характеристика "спин" на частиците, а такова "животно" в класическата физика - няма! Пример, за лесно разбиране на "намесата" в собствената честота на система. Кинокадрите се излъчват с честота 24 кадъра в секунда (24 херца). Телевизията излъчва с честота 25 кадъра в секунда (25 херца). Когато се засниме филм (24) и се излъчи на телевизор (25), се появява една хоризонтална черна ивица, на екрана на телевизора, пълзяща, движеща се. Това е резултат от намеса в собствени честоти на основата. Такъв е и моментът за намеса в квантовите системи: частиците си имат собствена честота на образуване (огромна) и ако зададеното поле с което "питаме" частицата:"Къде си?" - поради съизмеримост на дължината на вълната на фотоните на питащото поле с размера, големината на частицата, то се проявява "отклонение" от нейният начин на движение - неуправляемо, засега. това което ще видим е "размазано" пространствено подобие на частицата, а не самата нея. (Съответства на картината на телевизора) ...

Здрасти, Шпага и Добре дошла! Надявам се да ти е интересно и забавно. ...

Здрасти, Петков! Хубаво е, че поне в едно нещо съм прав! Щом "самото пространство и време са КАЧЕСТВА на материята", то тия качества, се установяват от Изследовател, а не - от самата нея - чрез взаимодействия на Изследовател с нея. И, за да е вярна великата мисъл на Гурото, то трябва не да приемаме тези характеристики (качества, свойства) на материята за ДАДЕНОСТ ...свише, да речем, ами да разберем техният смисъл:- не забравяме- те се проявяват при взаимодействия. Значи, трябва и така, с взаимодействия да ги проверявяме. Залагаме опити и ... о, чудо! .. Пространството се разширява?!; Времето "тече" в една посока?!. Откриваме свойства на свойствата. За ква АБСОЛЮТНОСТ може да се говори?.. Ми - не може да се говори, че са абсолютни. На Айнщайн му е лесно да си приказва велики мисли, щото, поотделно пространството и времето са относителни - различни са при различен избор на ОС. Само "пространство-времето" му е абсолютно!.. И, това решава въпроса за възможните изменения на тия свойства, в Глобален мащаб, както се изразяваш. Излиза, че материята сама си прави поотделно наблюдаемо пространство и време, което е нормално и не изисква "начален тласък"- само показва, че при превръщане, при кръговрат на : полева форма във вещева и обратното - й се изменя "пространство-времето", което пък поражда видимо движение, поради - на места: забавяне на възможни процеси, на места -забързване, при превръщанията и САМО РАЗЛИКИ от средното - Изследовател може да наблюдава. Това е предположение! (или както ти се изказваш: "Това Богородица ли ти го подшушна!") Идеята е, да се установи, дали е така? Експериментите показват , че не е така. Така е - дължи се (обяснява се с) ... ентропията тоя наглед. Само това "свойство" - не стига за глобалното изясняване на понятието за време. То обяснява само: защо "времето" тече в една посока и защо можеш да подреждаш по него; защо е възможно хронологически се подреждат събитията, а не: Защо съществува понятие за време? Ако няма повтарящи се по един и същ начин събития - няма да има и време - нито философското нито физическото време (интервал между две повтарящи се събития - не можеш да го пренебрегваш, щото с него се пресмятат всички формулки - за скорост, например) Без да ми го е подшушнала Богородица, мога да те уверя, че ... "актуална реалност" във времеви интервал нула, няма за наблюдател- няма изменения около него! Ако допуснеш, че има - означава, да си допуснал съществуването на "по-бързи" процеси, някъде в тази актуална реалност, от тези, мерени с бързината по наблюдателския часовник! Но, още не е "дошло" инфо от тези процеси (при нула време) - да ама когато дойде това инфо до наблюдател - вече не е същата "актуална реалност", а реалност във времеви интервал. Значи: Случилите се събития във времеви интервал на наблюдател са неговата актуалн-ост - да ама това означава, че разграничава събитията по време на случване и по мястото им в пространството. Демек, относително е това, всичкото. Принуден е наблюдателят да съотнася инфото от събития. Нали си спомняш, че е забранено деленето на нула! Щото ... може да получиш ... я Черна дупка, ... я двойка по математика... И двете са с опасни последици за Изследовател. Сам виждаш - това не е верно: Всеки е със собствена Гледна точка и собствено настояще. Верното е, че физическите закони не зависят от (моето) тяхното настояще. И да сме на по пет ракии, за наглед - Земята пак ще се върти! Пробвал съм... ( и тогава се сещам за оня: "Спрете Земята, искам да сляза!") ...

Здрасти, Петков! Значи, принципно - пространството е относителен зеленчук, по твоите (и моите) думи. Демек, по тоя въпрос не се спори. Сега, припомни си, че материята съществува във времето и пространството. Съществувам, означава - взаимодействам. Само така се осъществява (доказва) ... съществуване. Не ти ли се струва странно, че пространството е относително, а пък (според теб) времето е абсолютно?! Струва ми се, че отъждествяваш времето с "миг" на случване! на кви да е събития, без да вземеш предвид, за кой (или какъв) наблюдател се отнасят тези "относителности" или "абсолютности". И, тъй като, настоящето на наблюдател не е миг от време, а ИНТЕРВАЛ ОТ ВРЕМЕ (спомни си: физическото време е всякога интервал между повтаряне на две еднакви събития, а не миг; или афоризма:"Ако имаш един часовник, знаеш колко е часа, но ако имаш два часовника - не знаеш колко е часа!")- та за интервал време от настояще, наблюдателят може да подреди РАЗГРАНИЧИМИТЕ за него събития по хронология на случване. Тоест, ако евентуално се приеме относителност на време (на физическо време)- то по никакъв начин не се нарушава хронологията на събитията (считам, че досега, това те е смущавало). Сега, относителност на време, но спрямо какво? е законен въпрос и доколкото всичката ни ФИЗИЧЕСКА информация я получаваме с нещо, наречено скорост на светлина (крайна скорост), като се сетим, че относно наблюдател на събития приказваме - ето го бисерчето: времето МОЖЕ да бъде относително за наблюдател. И наблюдател, трябва да се съобрази с такава възможност. Е, ...? И още - щом с ЕМП се получава сичкото физическо инфо, то забавянето с което "виждаме" трябва да съответства на законите на електродинамиката: баш Лоренц е открил (преди теорията на Айнщайн), че закъснителните процеси при наблюдаване движението на ускорен заряд (излъчвател) се подчиняват на неговия множетел. Лоренцова корекция в наблюдението, заради относителната скорост. ...

Разбира се, терминологията е проблем, особено, когато има мислене за нещо "ново" в проучвани вече научни области (с установени правила и дефинирани термини). Старая се да обясня на "ежедневен" език, а специалистите ... ще си го натаманят към тяхната терминология Всички "сигнали" за основа имат електромагнитен произход. Предполагам, за по-лесно изучаване са и наименовани ... (Биохимичен, биофизичен). Но си запазвам и съмнението по това, че не им е бил известен произходът - "Що за токове и потенциали в течна среда?" и до днес за тях е загадка, та, затова са ги отличили с имена. ... Според мен - интуицията се противопоставя на рефлективен процес, даже - в момент на вземането на решение, като че ли най-много е влиянието на Свръх-аза (надстройката)- осъзнат е изборът на решението, макар и рефлекторно да си остава "съмнението" за неговата правилност. Затова, с "кеф" се отказваме от него, при реализацията на предполагаемата ситуация ("Знаех си, че така ще стане!" ). В зависимост от "отговорност" за самото решение, доколко поведението ни следствие на решението ще повлияе положително на статуквото е и "смелостта" за вземане на решение. (Социално (семейни задължения)- отговорностите на мъжа и жената са разделени по целесъобразност; та на жената й се пада по-често "повтарящо се ежедневие" с точни и ясни правила за оцеляване на семейството и ... накъдето и да й "тръгне" мисленето, има яки спирачки от основната отговорност. Каквато и идея да е "подхвърлена" от обкръжението, бързо се трансформира към основното и ... решението, обикновено е правилно... а, не всичко е "споделено" - защото егото има "ясна цел" (мотивация) в крайна сметка.) Така е. Но не е безопасно дългото поддържане на вниманието към даден проблем. Чисто физиологично: При силна концентрация върху един проблем, търсейки подходящото решение, поддържаме дълго време "познатата" ни инфо в много голяма част от мозъка около подобен въпрос; цялостно се ангажира напрегнатостта на всички органи на тялото и ... почти не се движим. Вдървяваме се, а това е вредно. Много важно е често да можем да се разсейваме за друга дейност. И ... за общо удоволствие ... точно когато вече не сме концентрирани по проблема, хоп! - изскача решение! Афоризъм: "Откритията стават случайно, но не от случайни хора!" Ясно е: от такива, които са мислили върху тези проблеми и то - с правилен подход (метод)- които са внимавали в час. Нали се сещаш, че такъв "здрав" мозък - няма: (няма дефиниция) "Покажете ми един нормален човек и ... веднага ще го излекувам!"-Юнг Това, според мен, не е правилната посока на мислене- взаимодействали сме с околното и отреагирвали за оцеляване. Значи постъпилата инфо отвън, се е "преобразувала" в друг вид инфо- енергийно е същото (за равновесието на енергиите приемаме и отдаваме такава) но информационно - не само не се запазва, ами и голяма част се губи при превръщанията; В този смисъл - предисторията по инфо - не може ВЕЧЕ да бъде разчетена в пълнота! Това показва и, че телепортацията на Човек е мисия невъзможна; не може да се прочете инфото "Човек", да се "разбие" на атоми и връзки, и да се изпрати като ЕМП до друг приемник за сглобяване на същия "Човек". Мозъкът му ще е "гладък" като тиква. ...

виждане (Датчик "вижда"): взаимодействие на к`ъв да е Датчик с излъченото от някакво Събитие. За СТО - 1-ви постулат:... Съществуват ИС ... 2-ри постулат: скоростта на излъченото не зависи от скоростта на излъчвателя; (забравя се, че при движещ се излъчвател спрямо датчик, се променя честотата на приетото от датчик, а не скоростта му на сигнала - затова, във "виждането" има и понятие за "цвят" на визията) Излъчва се: ЕМП-електормагнитно поле, във вид на вълни (смесени вълни от множество фотони) се разпространява, а се регистрират: отделни фотони, с които е възможно взаимодействието при Датчик. За да правим измервания в дадена ОС (отправна система) вързваме неподвижно за нея КС (координатна система). Хубаво е и да си "назначим" репери - точки от КС снабдени със същия датчик, за които да си измерим разстоянията до началото на КС (да ги знаем, но не е задължително - достатъчно е да имаме мярка за дължина - еталон, някакъв). Имаме и часовник за измерване на интервали време между повтарянето на едно и също събитие (светлинен часовник). Виждаме две Различно пространствени събития, и показанията на часовника за времето на случването им.(Идеята е за доказване на едновременност на две пространствено раздалечени събития, на едни и същи разстояния от Датчик- светкавиците, например). Искаме да знаем, какво вижда оня, прелитащ с постоянна скорост спрямо нас (неговото е ИС2) на ракета (относително се движи спрямо нашата КС, но точно в момента на случване на събитията е най-близо до нас- за да не влиза в сметките разстоянието от нас до неговия наблюдателен пост, а и защото, предполагаме, че и за него събитията трябва да се случат едновременно, щом е на "равни" разстояния от тях събития, в наш момент на случване) , от СЪЩИТЕ тези събития? Затова смятаме с ЛТ (предполагаме, че и той си има КС2 и светлинен часовник). Ще изчислим, че при него, първо във времето му се случва събитието към което се приближава, а след това - събитието от което се отдалечава - значи се случват неедновременно по неговия часовник. (Популярното обяснение: Заради това, че се движи със скорост, спрямо излъчвателите, а на светлината от излъчвателите й е нужно време, за да преодолее разстоянията до наблюдателите- та, през това време, ракетата се е придвижила към излъчвателя "отпред".) Тук в тази тема, "спор" се води и по това: съвместени ли са двамата наблюдатели или не (как се осъществява съвместване, след като единият е неподвижен а другият лети с бясна скорост покрай него - или обратното). По-горе обясних, че това не е проблем - разстоянието м/у наблюдателите не играе в сметките. ...

Публикувам, щото наистина на много хора не е ясно, че след като скоростта на инфото, с което получаваме за "видимост" на явленията около нас, е крайна (макар и възможно най-голямата), то ... и пространството и времето стават относителни за ... който и да е наблюдател. Това е проблем именно за изясняването на понятието за едновременност на случванията на събитията. Щом за наблюдател са разграничими тия "отделности" на пространството и на времето, то съобразявайки, че не "вижда" нещата едно към едно, ще трябва да си изгради метод за измервания и пресмятане, който да го доближи до реалността. Айнщайн го е "изобретил" тоя метод с ЛТ. Доказано по-точен наглед за реалност, макар и ... да, важи за ИС, но е съобразено САМО с относителните скорости, при които се намират тия ИС - изглежда парадоксално именно: че само заради относителна скорост на ИС имаме относителност и на пространството и на времето с което наблюдател "работи"- това вижда!.. В пространство-времето - няма такъв "парадокс". Тоест, когато събитията са обединени в "наглед" пак става АБСОЛЮТНОСТ - но, на пространство-времето. Проблемът е по-скоро философски и показвам, че няма някакво сериозно противоречие със "старата" философска школа при Нютон-зависимостите. ...

Получих на "лични" -отговор на г-н Петков: Мисля, че точно "мястото" на излъчване - никога не е "същото" , на което наблюдател "вижда" излъчвател, преди да е направил измервания и сравнения с окръжението си и ...на база "СМЕТКИ" - получава действителното положение на излъчвател в момент на излъчване. Е, точно тия сметки Айнщайн ги прави по-точно, отколкото Нютон с абсолютното си пространство и абсолютното си време.

Ами, както всяко "знаене", може и да полезно ... някъде и за някой. За "враговете" е винаги полезно?! Стига да е верно тва, дето го пиша, поне аз (без да съм доктор) мога да намеря няколко полезни неща: --Първо и най-важно, ми се струва е, че Човек не мисли с мозъчните си клетки - те си имат други задачки за поддържане целостта на образуванието Човек; широко е разпространено мнението и то - сред учени, че НЕ СЕ ИЗПОЛЗВА ... целият капацитет на мозъка!.. Сам виждаш, по хипотезата - напротив, всеки божи ден използваме наличната база в мозъка, пък ... негова задачка е да си я подрежда. --Второ - изцяло способността за правилно (собствено) мислене е предопределена от генподложката (случано възникнала) и затова например, внасянето на ген-модифицирани продукти в храната (въздуха), ще рефлектира бясно по способностите на мозъка да обработва правилно (за себе си) постъпващата информация отвън (от храната, например). --Трето - доказва се необходимостта от почивка за сън (че сънят не е каприз) --Четвърто - забравянето - тоест това нефизическо инфо (знание, комбиниране на абстр. образи), може и да се губи, доколкото е идеално. --Пето - наученото, по време на самообучението на биологичния ни компютър, НЕ СЕ ПРЕДАВА по наследство. (Това се предполагаше, но не се знаеше защо е така. По наследство се предават генизменения съчетани от гените на родителите, но това не означава, че е съчетано възможно най-доброто! На случаен принцип е. На късмет, дет` се вика.) --Шесто - не е възможно (или малко вероятно) да се случи един и същ абстр. образ да е записан по един и същ начин (точно) в два черепа (двама души). Което означава, че не може с ЕМП да се "четат" мисли у другия. Тоест - телепатията е невъзможна. Особено ако се оцени, че от мястото на образуван цикъл за абрстр. образ, излъчвания на ЕМП - няма. Но "принудително вкарано" (изкуствено) такова поле, може да повлиява гадно на записите в кората. Не е съвсем безопасно рентгеновото облъчване (и ЯМР - също). --Седмо -макар и с окултизъм да е свързано, все пак хората се интересуват от такъв момент - при изпадане в т.нар. клинична смърт (обикновено, спира сърцето) и възстановяване - пациентите "разказват" за видяния от тях "бял спираловиден тунел" - светлинен; точно и ясно с тая хипотеза е възможното обяснение - при временно "премахване" на охлаждането, заедно с "отпускането" на обвивките, "видими" стават (притискат се) записите на условно постоянната памет (светлинният тунел), а твърдата памет - може да "работи" още известно време - та да насища със спомени от детски впечатления. В зависимост от засегнатите участъци на мозъка, може да се загуби условно постоянната памет в тях.(Това важи и когато дефектират (инсултно) определени малки участъци от мозъка) .. За толкова се сещам, ама специалисти, биха се ползвали много по-задълбочено и обширно, предполагам. Надявам се. ...

За любознателния, понеже попита в темата за "СТО Е НЕВЕРНА" Ето, писал съм част от хипотезата за физическия вакуум и етер, ефир ...: Тук някъде из тоя форум: Представата за пространство се формира на база понятието за физически вакуум; предполага се наличие на такъв - наричали са го етер, ефир - и се тълкува като среда за разпространението на полетата -гравитационно и електромагнитно. Ако си запознат с историите по откриването му и "определяне" на движенията на телата спрямо него - ще ти е по-лесно. Допуснах (хипотеза), че физическият вакуум се състои от частици с много малки размери и собствен момент на въртене. Но всяка частица си "стои" на мястото и само се върти бясно. За по-лесна представа: малка стрелкичка, която непрестанно се върти около "центъра на тежестта си". Размер 10^(-26)m. Все едно имаме точка с оръдие което при всяко изстрелване на снаряд си променя посоката на стреляне (образно казано). Но - си стоят на мястото; неподвижни са тези точки една спрямо друга - не сменят местата си. Така, условно, от тези "точки" изграждаме тримерна решетка. Непрестанните "стрелби" са фактически трептения на тези частици спрямо центрите си и така се сдвояват (стрелка срещу стрелка), че общият им танц, нормално, не "излъчва" от общият им обем - навън. Общата им обвивка е нещо като пашкул. В този смисъл физическият вакуум е неутрален (незареден) и неподвижен. Но, трепти бясно. Поради трептенията, обаче, в част от него възникват флуктуации (по голяма група от вакчастици затрептява синхронно), които флутуации "подрежат" стрелките им е едно направление (като ток) и обвивката на сдвоеното, може да се пренася без да се движат в същото направление самите вакчастици. Наричам го "пренос на смущение". Това са и вакфотоните. При среща на вакфотоните (кръстосване) могат да интерферират, защото всяка от вакчастиците участва само в пренос на едно трептене минаващо през нея. Скоростта на преминаване на трептенето е определена от големината на вакчастиците (от стъпка в стъпка по тях) и е възможно най-голямата скорост на нещо, сърфиращо по вакрешетката- Свак (скоростта на светлината във вакуум). От комбинациите на тези подреждания се изграждат както полетата, така и вещевите обекти - тези, при които вместо да пътуват в една посока, са се затворили около общ център и започват да действат (полетата) "сами на себе си". Това действие ги "дърпа за косата, назад" и те не могат да се движат с възможно най-голямата скорост, а с най-различна, но много по-малка от Свак. Протяжността на пространството се реализира върху физическия вакуум. (Изпълва цялата Вселена, независимо то това, докъде ние виждаме, докъде е наблюдаемата част, заради неговите структури) Начинът на подрежданията на частиците, образуващи различни структури (структуриран вакуум), показва какво е кривина на пространството; В един кубметър с прави (декартови) ръбове има толкова вакчастици, колкото и в един кубметър с криви ръбове, като кривината се дължи на това, че при пренос на смущение (смутен вакуум), формата на пашкулите се е издължила по посоката на преноса, а съседите са се доближили до изтънената част - вакуумът "диша" като цяло, нещо като надлъжни вълни по него. И доколкото по неговата структурирана посока е самоволното движение (без загуби на енергия) на кво да е, то движенията са по "крива" траектория, спрямо декартовата Координатна Система (КС). Разбира се, тези кривини са малки за Наблюдател и с голяма степен на точност декартовата КС върши работа при сметки. Важно е, че наблюдателят "вижда" само промени от средната стойност на действията - ако има вещеви обекти, които взаимодействат с фотони и съответно се излъчат фотони след взаимодействието - тези излъчвания са разликата от средното и биват забелязани. Значи, не виждаме самото пространство, а съдим за него от това, че са разделени с пространство излъчващите обекти (звездички). Пространството не е нищо, а физически "пълно" нещо. Физически вакуум; от неговите свойства са изградени (структури) полевите форми и вещевите форми (тези, които имат физична характеристика "маса при покой"). ... След като вещевите обекти са образувани от "завързани" на възел фотони (общо моментен център на ротация), които си взаимодействат един друг, нормално е при приближаване на "една вълна" разстояние от тях (посредством дължината на вълната на "питащото" поле), те да се "държат" като вълни. Проявят вълновите си характеристики - собствени образуващи трептения, с огромна честота на образуване. Когато сме далеч от тях и не влияем на собствената им честота на образуване - виждаме ги (държат се) като билярдни топки - цели "кръгли" неща. ...

Това е друга тема, не е в тази. Само като "извод" го споменах. Единнта Теория на Полето (ЕТП) не е Теория на всичко. Струнната е с претенции за такава, но по-скоро претенция на "журналисти", отколкото на физици. ...

Добре, ще опитам по друг начин, обяснение за наглед, на "механизма" за условно постоянна памет, макар и грубо, като аналогия: "Влез" мислено в някоя гънка от кората на Гл.мозък; ще ти заприлича на "картинка" от Големия Каньон и всичко е пълно с ликвор (течна среда със сравнително голям вискозитет); между противоположните отвесни стени има разни издатъци и разстоянията по хоризонтал са различни; това предполага ... различен потенциал за различните разстояния, ако вложим между тях издатъци стояща вълна на ЕМП - в ликвора има йони, а и в кората има диполни участъци от макромолекулите,което я изграждат; При пристигане на импулс от сетиво потенциалът на диполите се променя и заедно с промяната на йонния ток се образува цикъл на трептене в противоположните "изпъкналости"-издатъци; така се захваща за по-дълго време от времето на действие на импулса на сетивото, на подходящо място, в някоя гънка един условно постоянен сигнал, отклик на пристигнал импулс от сетиво. Самоподдържа се на принципа на "парадокса на гумата"- при принудително разпъване отделя ИЧВ, а при премахване на разпъването - поглъща ИЧВ и си възвръща състоянието; при висока "доброкачественост" на трептящия кръг със стоящата вълна - няма загуби. Не се покачва температурата в околността на тази стояща вълна. Но, тъй като от сетивата "пристига" огромно количесвто разнообразни сигнали, а "мястото" за запис е все пак, ограничено, то е възможно да затрептяват и не съвсем "доброкачествени" трептения - тогава, на тези места има излишъци на топлина (за време на престоя), охлаждащата система от малкия кръг на кръвообращението не може да насмогне да поддържа тоя престой, повишава се локално температурата и посредством ОВ с ген информацията се вкл. механизъм за защита- да се стимулират дългите ИЧВ, които да съкръщават обвивките на цели области от мозъка и да се прекъне потокът на инфо от сетива. Заспиваме. Но "загряването" продължава: следва (пак от ОВ с генинформацията) вкл. на механизъм за преподреждане на "биещите" вълни, така, че да се ликвидират "огнищата". При това преподреждане, част от инфото се губи ... демек: ЗАБРАВЯМЕ!!! Това е едно от най-ценните качества на мозъка. Ако не забравяме - няма достатъчно място за инфо от сетива за новия ден!, след като се наспим. Не можем да се събудим или, ако принудително се събудим: не ни е добре. Компенсираме "огнищата" с повече енергия за другите дейности, които сме вършили с лекота, разсеяни сме (няма достатъчно място за "нов" запис на инфо и т.н., действаме на база "старо" инфо) "Утрото е по-мъдро от вечерта!" - разбира се, след подреждане на инфото, много бързо и точно намираме необходимото ни инфо за "будната" дейност. Споменах вече как: с промяна налягането на ликвора, се променят и потенциални разлики в гънките на кората на Гл. мозък. Тогава трептящите кръгове си взаимодействат с нови токове и е възможен цял цикъл от трептения да бъде обхванат в един трептящ кръг - това е нещото, дето го наричаме абстрактен образ. ... Важно: Частите на (за) Един абстр образ са "записани" на много различни места в гънките на кората. Тези части, могат да участват в "сглобяване" на Друг абстр. образ. и т.н., затова "търсенето" на образи възбужда много на брой най-различни "части" от образи (Интуиция) - което свойство, в крайна сметка ни дава да се спрем на едно Решение за поведение. Правим избор от множество варианти. Никой никъде не е казал, че това е верният и правилният избор- съждение, за по-нататъшни действия. Затова и Човек "Греши, дордето се стреми в живота!", както е казал поета. За ИИ - това е недопустимо!!!!, като поведение. ...

И двата "табиета" се съдържат смислово във втори постулат на СТО: СКОРОСТТА на светлината не зависи от СКОРОСТТА на източника. Огледалото, за което казваш, че се движи (спрямо някой си), се явява източник за кой да е наблюдател; неговата скорост спрямо наблюдател - НЯМА значение - наблюдателят пак ще "вижда" излъченото от него, че е С=константа. ...