Малоум 2

...

...

...

Знания има (разказват се от време на време), но няма доказателства - така е във физиката - няма доказателства за "основа" от която да се гради: не се знае същността на свойство "маса", ама се ползва, все едно същността е известна на всички. Не се знае същността на свойство "заряд", но се ползва. На всички е "ясно", че Изследовател е с много ограничени сетива, а и приборите му за изследване също са съставени от частици, ама ... не знаели как от полева форма се получава вещевата форма на обектите. "Получават се обектите", когато станат "видими" (при измервания) Нали като няма "излъчване" от обекта, то той е невидим за Изследовател. А, за да има излъчване, то обектът трябва да има "обвивка" от която да се отразява изпитващите полета. И понеже тази обвивка е отчасти "цялостна" по време на непрестанното образуване, то - като че ли от различни места около центъра на тялото се излъчва отразеното. Като че ли не е на, предполагаемото по законите, място обектът. Неопределеност - за Едновременно отчитане на параметри. Природно - неопределеност за изследовател!, понеже е тарикат и ... "мисли" за какво да ги употреби. Природата не мисли - тя реагира по откритите физически закони (и Петата сила, чието откритие предстои). ...

(при мен: Частиците сравнително "лесно" се справят с "траектория" - понеже се образуват непрестанно. Бързината на образуване на централната част е стократно по-висока от бързината на образуване на обвивката (в случая с електрон). Така че - центърът "влачи" след себе си не-готова изцяло обвивка, докато тя не погълне синхронно фотон от околното ЕМПоле - тогава е цялостна. това е "колапс"-ът. В този смисъл е правилна спекулация, принудителна, зависеща от структурата на околните полета. Преди цялостно образуване на частица тя е "размазана", както често се споменава, като реалност. След излъчване на погълнатото от околното, централната част се образува на друго място, с минимална енергия за образуване и заради закъснителните процеси на образуване "отвън-навътре", и така се очертава траектория на преместване на центъра. Неговата честота на образуване диктува и нова възможност за образуване на нова обвивка от фотон на околните полета. Цялостното състояние на частицата е сравнително кратко при "сама" частица, но е условно постоянно в съединения с други.) ...

(При мен е малко по обединително - Нютонова гравитация + ентропийна гравитация. Силата на привличане от Нютоновата е следствие, а не причина, защото "започва" действия след създаване на вещеви обекти, от полеви обекти. Действието и е "отвътре-навън" на вещеви обект - гравитони, които се излъчват от централната част за всеки цикъл на образуване на вещевата. Заради малкият размер на гравитона, сравнен с големината на частицата, то частицата (и всички други частици) е съществено прозрачна и амплитудата на трептенията им е нищожно малка. Ентропийната гравитация е структуриране на поле в "празното" от вещеви - например подредени вакчастици в така наречените ЧД в централната част на галактики, като подреждането обхваща цялото образувание във вид на хало. Затова галактиката се Върти като цяло и оказва влияние на скоростта на далечните от центъра им звезди. И изглеждат различно от изчисленията на нютоновото въртене около център. При сили с ентропиен произход обаче ( и от ЕМП ги има), са възможни както привличане, така и отблъскване от ЕМП и двете сили се борят - в малките междинни пространства м/у галактики са на отблъскване - може и да са по-големи от нютоновите на привличане (хаосът от полета е голям и обектите се образуват с по-малко енергия за образуване в противоположни посоки - затова разбягване), а при раздалечените галактики - силата от нютоново привличане е вече слаба, не компенсира привличане от нютон и остава ентропийната сила на отблъскване - бягат помежду си с ускоряване. Което е известно.) ...

Ето приятно включване на геометрията "за кривина": ... Това върху което се структурира полевата форма материя, подсказва, че полетата са рожба на нещо изначално (при мен е етер*- изначално свойство - вектор момент на импулс). Кривините тогава, са места с различен интензитет на кванти и то на различни по "сила" за промяна във вече готови масови обекти. Различна плътност на полетата от средната за зададена област. Освен детерминизъм има и декохеренция, която пък прави възможно разнообразието на форми, скорости и др. физ. величини на обектите, от едно средно състояние, както е в класиката. Слоистият модел на обектите също подсказва различни взаимодействия с различни по силови промени фотони (гравитони по плътността им и хомогенността на полето). ... ...

Точно: Считам, че за движения на всички обекти ... няма "не искам" (в смисъл, не може да са напълно затворена с-ма) "Поглъщат" от полетата около тях и ако резултатната скорост е с посока по геодезична на обекта не действат големи външни сили - средно изпълняват равно-ускорително движение (винаги има гравитони в околността й и затова). Докато заредените обекти - яко се движат ускорително (затова космическите лъчи са с огромна енергия), достигайки близо до пределната гранична скорост за вакуум. ... ...

https://www.youtube.com/watch?v=YaI4h_ul8bw ...

Добре дошла, Шпага! Доближаване до с означава, че върху обект действа сила (за ускоряване). За масов обект - има граница на възможността да се прилага сила. (няма безкрайна енергия, например). Дължината ще е близо до "0" на обекта по посока скорост, за неподвижен наблюдател. Но за наблюдател при обекта с вече установена пост. скорост - няма вътрешен нишан по който да се разбере, че скоростта му е толкова голяма голяма. Иначе - ще узнае собственото си движение (покой). ... (А това, че не се знае какво е "маса" - продължава да пречи на ... всичко. Импулсът е Сила по Време за прилагането й. За сега - м нулево е най-добре разбрано) ...

Според мен - същественото е, че ако правите сметки, трябва да се вземат предвид ускоряванията на периферните части на колелото. Ако не - скоростта на горната част на периферията надскача скоростта на светлината във вакуум, тъй като тази скорост е два пъти по-голяма от скоростта на оста на колелото, я тя е с. Невъзможно е, затова: ако представите дължината на окръжността на малки отсечки, то тези отсечки претърпяват скъсяване (за с-мата на пътя) по посока скорост. Тогава диаметърът намалява - вертикалата става по-малка - има сплесване на колелото и по височината си. Всичко това е заради ускорителните движения на обект-периферия на колелото. ...

Налага се - различни състояния на обекта. Трябва да се пресмята с относителна скорост само за движението на центъра на колелото. Периферните точки на колелото се движат с различни ускорения: от "0" в допирната точка с пътя, "0" за центъра и - за до два пъти по-голяма скорост на горните точки, от тази на центъра, съвсем различни ускорения по цялата периферия. Периферията на колелото е с неинерциални движения и ..."виждането" от системата на пътя е шантаво. (гледаме с честота, спиците също има честота на въртене и ... даже могат да се въртят обратно в някои моменти от наблюдаването - като на филмите - колелата на трактор - голямо и малко може да се въртят едновременно в различни посоки, спрямо движението на трактора по земята.) ...

Виж сега: аз от отдавна не споря. Само казвам какво мисля по някакъв въпрос. Понеже "пространство" за мен е илюзия също като "цвят" (честота на трептене на ЕМвълна-фотони), то не мога да му вменявам свойства, които са съмнителни за наблюдение, като "разширяване", примерно. Вместо разширяване на пространство ползвам сили - на отблъскване (ЕМПоле от еднакви заряди) и привличане (ЕМПоле-разноименни заряди+ гравитация) и съответно: разбягване на Галактики от хаос на полетата извън тях, в "празното" помежду им, привличане вътре в тях от "маса" за компактност на образуванието. Не ми е нужен ГВ - достатъчно е на много места да са възникнали частици с маса при покой и заряд - и то много преди датирането на ГВ (подобна хипотеза вече има след наблюденията от/на новия телескоп). (ако си прочел статията спомената по-горе. И при мен електронът участва във връзка като поле, но негово. Честотата на образуване на протона е огромна в сравнение на честотата на образуване на електрона и затова електронът я следва със закъснение в образуванията си: потъва и изплува в сферичен слой около протона (при невъзбуден атом). Не му трябва съществуване в междината на слоеве, защото с поглъщане на фотон образуването може да е на по-висок слой - бързината създава илюзия за мигновеност. Изведнъж става ясно защо не се излъчват ЕМВълни от водорода, въпреки че и електронът и протонът се движат ускорително - не е нужно да се постулира това - полетата от ускорени заряди се затварят в обема на водорода.) ...

Отдавна утвърдените термини и определения, обикновено, не са най-правилни. Ето: https://nauka.offnews.bg/fizika/tvardenieto-che-99-99-ot-atomite-e-prazno-prostranstvo-e-greshno-199496.html Твърдението, че 99.99% от атомите е празно пространство, е грешно Електронни и ядрени квантови облаци в молекула на амоняк. Молекулата е с размер приблизително 400 000 фемтометра. В един милиметър има приблизително един трилион фемтометра. ..." и т. н. - дълго е, но отрезвително, за "стари"-уж, определения... Няма "празно" (както е по хипотезата ми за етер*). Има остатъчни, неправилно тълкувания на факти. ...

Протяжността е свойство на материята, а пространство е наша илюзия (засега). Ако се приеме, че няма "празно" във вакуума, а има нещо, което е недосегаемо за доказване чрез експеримент (и е така), то свойствата на това "нещо" биха могли да се приемат за свойства на пространство, върху които, или спрямо които, се изграждат свойства на принципно наблюдаемата, познатата ни материя - полева и вещева форма. (При мен е лесно - с етер*-частици - първични са полевите форми: статично поле от зърнест модел на вакуум и векторно поле от собственият им момент на импулс - възможни са флуктуации и вероятност за подреждания (сили с ентропиен произход) по една от характеристиките. Времето е вградено в зърнцата с честота (огромна бързина на пулсации) на образуване на себе си. Така - Пространството е безкрайна "основа" върху която се реализират частиците на Света) ...

Пак при Пенроуз - как се дефинира "преживяно време": Минковски от формална гледна точка изразът е много подо бен (фиг. 5.185). Същ ествената разлика се свежда до наличието на Фиг. 5.18. Сравнение между „разстояния“, измервани в: а) евклидова геометрия; 6 ) геометрия на Минковски (при която „разстояние“ означава „преживяно време“) и т. н. към три измерения. ...

Живеем в три измерения - това усещаме - Останалите са много неслучайно скрити. ...

https://nauka.offnews.bg/zhivotat/demonat-na-maksuel-realno-sashtestvuva-v-kletkite-ni-199521.html Демонът на Максуел реално съществува в клетките ни Протеините в клетъчните мембрани на повечето организми действат като хипотетичния "демон", представен от Джеймс Клерк Максуел през 1867 г., за който се смята, че нарушава законите на физиката Джеймс Клерк Максуел си представя демон, който действа като врата между две кутии с газ, позволявайки на едната страна да стане по-гореща от другата. Хипотетичното същество, описано в мисловен експеримент отпреди 155 години, за което тогава се е смятало, че нарушава законите на термодинамиката, всъщност се е развило преди милиарди години под формата на протеини, използвани от почти всеки жив организъм. През 1867 г. физикът Джеймс Клерк Максуел обмисля възможни изключения от втория закон на термодинамиката, според който нещата винаги трябва да преминават от горещо към студено, освен ако няма някакъв енергиен източник, който да противодейства на тази тенденция. Той си представил безтегловна врата между две кутии с газ, управлявана от малък демон. Ако демонът позволява на по-бързите частици да се движат само в едната камера, а на по-бавните - в другата, едната кутия ще се нагорещи, а другата ще изстине. Това би означавало, че може да се създаде енергия от нищото, като се използва разликата в температурите на кутиите, което нарушава втория закон. Този очевиден парадокс е разрешен едва през XX век, когато теоретици на информацията като Ролф Ландауер осъзнават, че демонът би трябвало да измерва информация за всяка частица газ, да я съхранява в паметта си и да изтрива паметта си за повече измервания. Това би изисквало повече енергия, отколкото демонът би могъл да създаде, поддържайки кутиите при различни температури. Илюстрация на демона на Максуел. Кредит: Flatt et al., Communications Physics, 2023 В природата има много "неравновесни системи", подобни на горещите и студените кутии, като например различните концентрации на различни молекули във и извън живите клетки. Физиците отдавна подозират, че при тях може да има нещо подобно на демона на Максуел - но не могат да го докажат математически. Сега Паоло Де Лос Риос (Paolo De Los Rios) от Швейцарския федерален технологичен институт в Лозана и колегите му показват, че ABC транспортерите - малки протеини, които могат да пренасят молекули през клетъчната мембрана - действат точно като демоните, предложени в оригиналния парадокс на Максуел. "Природата е разбрала правилата още преди милиарди години", отбелязва Де Лос Риос. "ABC транспортерите присъстват във всички бактерии. Те са много, много древни. Те водят началото си от последния универсален общ прародител на целия живот на Земята". Де Лос Риос и екипът му първо записват прости уравнения, описващи как ABC транспортерите поддържат различни концентрации на молекули вътре и извън клетката. Те вземат под внимание прости факти за начина им на работа - например използването на АТФ, молекулярен източник на енергия, за пренасяне на молекули през мембраната, както и различните форми, които могат да приемат транспортерите, когато са насочени навътре или навън от клетката. ABC транспортери, действащи като демони на Максуел. Кредит: Flatt et al., Communications Physics, 2023 За да изиграе ролята на демон на Максуел, без да нарушава законите на термодинамиката, Ландауер изразява предположението, че едно тяло трябва да консумира енергия, да прави записани измервания и да управлява вратата въз основа на тези измервания. Де Лос Риос и колегите му откриват, че решението на техните уравнения има три части, които съответстват на тези три условия. "Когато се опитате да разберете какво означават тези различни термини, всъщност разпознавате градивните елементи на демона на Максуел", изтъква Де Лос Риос. Има някои опростявания, които те са направили в своя модел, като например предположението, че всеки ABC транспортер използва само една молекула АТФ в даден момент, но Де Лос Риос посочва, че и по-сложните модели би трябвало да работят като демони на Максуел. Той също така уточнява, че като се имат предвид сходните функции и роли, които изпълняват много молекулярни машини, е вероятно демонът на Максуел да е широко разпространен в природата. "Те правят много конкретни връзки между строгата идея за демона на Максуел, както тя сега се разбира в статистическата физика, и начина, по който работят тези ABC транспортери", заявява Нагуел Фрейтас (Nahuel Freitas) от Университета на Буенос Айрес в Аржентина. "Те надхвърлят нивото на метафората." Тази връзка също така означава, че АВС транспортерът може да се разглежда като просто изчислително устройство, изпълняващо същата логическа операция " AND", каквато извършват силициевите компютърни чипове, обяснява Фрейтас. Това е важно откритие, защото ни учи повече за това как клетките могат да регулират средата си и да функционират според нуждите си, като управляват вноса и износа на молекули, подобно на малък демон на вратата на клетката. Справка: Flatt, S., Busiello, D.M., Zamuner, S. et al. ABC transporters are billion-year-old Maxwell Demons. Commun Phys 6, 205 (2023). https://doi.org/10.1038/s42005-023-01320-y Източник: Maxwell's demon imagined by physicists really exists inside our cells, New Scientist ... ... (Всъщност, влизат в действието сили с ентропиен произход - внася се информация с "къси" (горещи) фотони, но те служат за образуване на нови вътревръзки. Обвивките им излъчват фотони които са по-дълги (студени) от внесените - по принцип: количествените натрупвания водят до качествени изменения - издребнява вътреструктурата в по-компактни образувания. Получава се нещо като негаентропия - патент на Природата - при живите с ОВ. Общо, навън от клетките "хаосът" се увеличава - става "топло" тяло) ... ...

Във "Файнманови лекции по физика" има интересното от понятията средна скорост и моментна скорост (по памет): "Полицай спира кола и казва на водачката: Госпожо, в нарушение сте. Карате с 90 км/час. Госпожата: "Моля, какво значи това!? Полицаят: Значи, че изминавате 90 км за един час. Госпожата: Това не е възможно... аз карам само от 10 минути!" ... (километражът отчита моментна скорост..., демек, бъдещето?!?)

Средната жизненост на процес е равна на неговия вариал! ... (Клаузиус, Цвике - доказателство за наличие на "тъмна материя", парадокс за гравитационно свързана система - гравитационно-топлинна "катастрофа" (?), Хокинг и изпарение на ЧД)

https://nauka.offnews.bg/fizika/kak-emi-nioter-s-edna-prosta-teorema-obiasni-vselenata-123567.html ...

Малко за забавление:https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9542&Level=2 В плен на машините — Олеле, яйцата прегоряха! — плесна с ръце Жулиета и започна да навлича скафандъра си. Ромео надигна неволно глава от изчисленията, измърмори едно: — Ами така е то, като се заблейваш с разни скучни схеми по витаминно готварство — а след това отново задряма върху формулата на Грахам. Жулиета изтича навън. Беше точно пладне и слънцето приличаше с 460° върху каменната пустиня. В тигана, поставен направо върху една излъскана алуминиева скала, вместо яйца се виждаше някаква димяща подметка. Жулиета плесна отново с ръце и въпреки че никой не можеше да я чуе през изолацията, извика: — Ами сега! Това бяха последните пресни яйца! След това тъжно се прибра в ракетата и започна да бърника в сандъка с неприкосновените хапчета. Ромео се събуди още по-мрачен. И как да не е мрачен? Ето вече три дни се мотаят по тая щура планета. А и то поне да беше планета като планета. Меркурий! Жега, студ, студ, жега. Единствената полза от нея е, че Жулиета може да готви направо на слънце, без да хаби гориво. Но дори и за готвене слънцето не става: много е силно. А той — обикаля, изчислява, търси следи от минала цивилизация. Бе, каква цивилизация на такъв пек? Със сърдито ръмжене Ромео изгълта трите хапчета, които Жулиета му поднесе на бяла табличка, и се изправи: — Хайде! — Ох, пак ли ще скитаме? — Пак! Хората командировки ни плащат. Очакват велики да станем. Облечени в скафандрите, те отново се движеха по металическата пустиня и оглеждаха опротивелия им вече пейзаж. Едно поточе от разтопено олово тихо клокочеше наблизо. Няколко хълма от брилянти и изумруди неприятно блестяха в очите им. Ромео включи външните микрофони и се обърна към Жулиета: — Скука! Хората на Марс живот живеят. На Венера все едно, на курорт са отишли, а ние тук... Зад гърба му се чу тих металически смях. — Какво се смееш така прегракнало? Не си ли съгласна... — Ромео — обади се разтреперано Жулиета. — Аз...аз... не се смея... Някой... Ромео се обърна рязко. Наоколо беше пусто. — Глупости! Така ми се е сторило! Смехът се повтори — пак зад гърба му, тоест от противната страна. — Ромео, страх ме е! — Жулиета така се притисна до него, че скафандърът й изскърца меланхолично. — От какво ще те е страх? Хлапашки работи! Та планетата е мъртва, не виждаш ли? — Бог да я прости! — каза някой дрезгаво пак зад гърба му. — Ромео... Ромео... Ако си решил... да ме плашиш...заради яйцата... не е честно... Но и на самия Ромео не му беше до смях. Огледа се отново предпазливо, напрегна слух... Нищо! Пое си дълбоко дъх, приближи до една от скалите и почука по нея. Тя отекна с металически звук. — Ето, виждаш ли — това е само ехо. Вероятно от скалите. Та те са от чисто желязо. — 25% алуминий и 75% молибденова стомана с примеси на европий и цинк — изскърца някой зад него. Ромео се обърна бързо — пак нищо. — Ехо, ехо... ама чак отговори в проценти да дава... —той почувствува как му се повишава кръвното налягане.Жулиета разбра, че мъжът й е в безизходица, и с присъщия й майчински инстинкт пристъпи напред и го закри с тялото си. — К... който и да си ти... — прошепна тя — излез веднага, защото... защото аз ей сега ще... ще припадна! С леко тенекиено звънтене и скърцане иззад околните скали се появиха група роботи. Те тръгнаха към двамата спротегнати напред железни манипулатори. Ромео и Жулиета се опитаха да побягнат към ракетата, но пътят им беше отрязан. А и самият космичен кораб внезапно се оказа обграден от роботи. — Вие... вие кои сте? Вие... какво... — Ха добре дошли на Меркурий! — изскърца един от железните хора. — Много ми е приятно, Дзън, предводител. — Но... но как? Защо... Къде са хората, които... — Няма ги — вдигна металическите си рамене Дзън. —Че на такава температура човек може ли да живее? Този е луд, помисли си Ромео. И веднага изтръпна от ужас. С ненормален човек да се разправяш е трудно, но с ненормална машина... Той предпазливо заразглежда робота. Ами да, устройството им е подобно на земните. Ето, вижда се контактът за презареждане, до него е копчето за душевни изживявания, по-долу е релето за сън и хранене. А този ключ... Да, положително този ключ трябва да е. Ромео бързо протегна ръка, но Дзън го перна с желязната си лапа и той отхвръкна назад. — Къде пипаш там? Не виждаш ли, че имам устройство за самосъхранение? Жулиета, като всички жени, обви ръцете си около Ромео в най-неподходящия момент и със своя вик: — Ромео, мили! — така парализира движенията му, че даде възможност на роботите да заловят и двамата. — Хайде, тръгвайте! — изкомандува Дзън, след като беше парализирал с омега-лъчи волевите им движения. —По пътя към Кибербург ще ви обясня подробностите. Иззад диамантения хълм долетя един универсален самоход. Вратичката му се отвори сама, а някъде откъм мотора изгрухтя доволен глас: „Лесно ли успя да ги гепиш, шефе?“ Дзън потупа весело самохода по охладителя, седна до двамата пленници на задните седалки и даде команда: — Карай към столицата! По пътя от откъслечни разговори между робота и самохода Ромео и Жулиета разбраха каква ужасна съдба ги очаква. Някога преди много години тук попаднала експедиция от Алфа-Центавър. Тя организирала предприятие за експлоатация на несметните богатства на Меркурий. Снабдила всичко с напреднала техника. Стигнала дотам, че дори в завода за производство на роботи работели пак роботи. И един прекрасен меркуриански ден машините се разбунтували, изхвърлили половината хора в космичното пространство, където те продължили да летят, дълбоко замразени като изкуствени спътници на планетата, а другата половина пленила и досега използува като свой работен добитък. Оттогава на Меркурий са идвали различни експедиции от всевъзможни краища на галактиката. И всички те попадали в плен на машините. Пристигнали дори някакви кристалически хора от друга галактика, които били разглобени, защото били много подходящи за някои усилватели на електронните телескопи... Години наред хората робуват на машините, линеят под палещите лъчи на меркурианското слънце и чакат някой да ги освободи. В Кибербург натикаха Ромео и Жулиета в едно подземие, където се разхождаха полуголи представители на стотина експедиции. Мечтата на Ромео бе осъществена — най-после той първи от земните жители влезе в контакт с други цивилизации. Но при какви условия! О, боже, при какви условия... И до ден днешен Ромео, който има първа специалност кибернетика, работи денонощно за машините. Ту някоя сметачна машина идва при него с главоболие, ту някоя ракета чувствува задух, когато се издигне много нависоко, ту някой крачещ екскаватор поради лоша изолация на чувствените проводници се влюбва най-неочаквано в пишещата машина на началник-строежа... А Жулиета, която освен астроботаника, астромоди и астроготварство нищо друго не разбира, се занимава с разпределянето на ядреното гориво в стола на земекопните автомати, гледа да наглася правилно дажбите им, тъй като всеки от тях се опитва да докопа порцията на съседа си, и от време на време дава съвети на роботите от завода за роботи за подобряване на модната линия на външния металосиликатен пластичен слой на новородените автомати. Жители на Земята! Жители на другите планети! Жители на галактиката! Побързайте да спасите жертвите на меркурианци! Но се пазете от Дзън — да не подкупи с благи приказки и обещания и вашите кибернетични машини, че лошо ви се пише и на вас! ...

(Шпага е намерила линка към книгата ми "Ефирната възможност" - в темата Парадоксалното в КМ: Твоите "фотони за връзка" стават все по-необходими за обяснение на цялостната картина и навярно ще придобиват все по-стабилни позиции. Както впрочем и всичко друго, което е казано тук ) Благодаря! https://etherpossibility.files.wordpress.com/2015/02/etherpossibililty.docx ...

... (тогава, имаше един съфорумец Петков. Той се е срещнал в щатите със Съргойчев и се е опитар да му преразкаже хипотезата. Разбира се, че не е могъл да я схване и ... забърква почти всичко в неправилни варианти.) ...

Това е рутина - необходимо е, но не е достатъчно. Там, където са нужни тълкувания на резултати, в крайна сметка няма отговор на въпрос "... Защо?.." Иначе - щяхме да си четем учебниците и толкоз - няма нужда да влизаме във форуми и др. събеседвания. (още от 2013 съм писал: Ако учените знаеха всичко, щяха да си направят една пчела да им носи мед.) ...