Малоум 2

Да - извинявам се, грешно си помислих, че си се запознал поне отчасти с хипотезата ми, разбира се не си длъжен. (хипотезата казва, че никога няма да бъде доказан етер* с експеримент. Невъзможно е - ние и приборите ни сме огромни като размер в сравнение със зрънцата на зърнестия модел на вакуума, както е при етер*частиците. Както и никога няма да бъде доказан Големият Взрив. Приет е от повечето учени.) На СТО не й трябва етер. Но - не знае защо скоростта на светлината е максимална и гранична за обмен на информация ( в хипотезата - преносът на импулс с фотони е разлика в "поглъщане-престой-излъчване" при взаимодействия на заредени частици ). А КМ е мат.модели описващи нарочни експерименти през "черна кутия". В основата си - не знае защо стават превръщанията в параметрите на употребяваните в експеримент частици. ( в хипотезата - заради непрестанното образуване на частиците те се влияят от структурата на вакуумната подложка от етер*частици) Никъде не съм казал, че етер* е нематериален - напротив, казах че е основа на Света, до безкрай. А за енергията - ти ме попита и затова отговарях. Има два вида енергия Екин и Епот. Всички други са варианти на тях. В етер* под ток (писал съм в по-раншни постове) разбирам подобие на ток за наглед - циркулация, създаваща поле, а измененията по индукция водят до затворен цикъл на повтаряне на себе си. Няма наистина яснота, защото в още по-малките размери - ако се влезе още по-надолу по размер, допускам, има организация- подобно струни и бримки за които също има мат.модели, а се знае, че са недостижими за експеримент. Но - никой не отхвърля струнната теория само защото е недоказуема. Още един път - всичко е материя - полева и вещева форма. Отделно - няма антиматерия, има антивещество. ...

Не знам за други хипотези, но още при класиката се коментира и доказва, че движението на частица в поле "избира" път-траектория с минимална енергия. Така сумата от кинетична и потенциална енергия остава постоянна величина. Движението по затворен контур в хомогенно поле не извършва работа. (по хипотезата ми - етер*частиците са сдвоени и неподвижни по мястото си в мислена пространствена решетка. Образуват се непрестанно с огромна честота на образуване (10^34 Hz)-циркулация на ток, образува магн. поле, то пък образува нов ток в сдвоената бримка (за наглед: зацепени две звена на обикновена верига). Новият ток образува ново поле и така, задружно, образуват една етер*частица, която притежава непрестанно променящ се вектор "момент на импулс". В честотата на циклите за цялостно образуване се съдържа "време" от закъснителни процеси. Всичко това определя среда, лишена от познатите ни обекти - частици с маса и техните полета, но квантовата представа за етер* е налице. Това което ни се представя е едно недостижимо за нашите обекти начало за образуване, освен ако не се "превърнат" в поле. Това начално поле е векторно - момент на импулс, което заради флуктуации има вероятност за подреждане в "редичка" по посока и съответно направление. Съседите на редичката, реагират за равновесие и При достигане на несфазирана с подредбата частица, то подредбата спира, но раздутото от съседите - възвръща обратно подреждането. Така се образуват фотони на неподвижното ЕМПоле. При нови флуктуации на вече готовите фотони е възможно да се образува "крива" подредба и така - възвръщането да достигне началната точка по подреждане - образува се затворен цикъл от фотони "възел". Пак ентропийно (подреждане) има вероятност във възел да се захване и второ подобно образувание и/или при суперпозиция - да се сдвоят около единен център. И т .н. - към тези образувания може "сателитно" на центъра им да се захване и друго трептене, а при среща на подобно - се разпада на електрон позитронна двойка. Вижда се - преди направа на нашия свят всичко е полева форма материя, а от нейната организация може да възникнат познатите ни обекти с "маса при покой". Чак сега може да се говори за "откъде се е взела енергията... въобще) ...

При свързване на електрон с протон понятието за "заряд" изчезва. (по хипотезата ми за непрестанното образуване на частиците - характеристиката "заряд" е цялостно образуване на най-външният слой с поглъщане на пакет-фотон от заобикалящото частицата ЕМПоле. След образуване на външният слой на частицата информацията за образуване на слоя отвън-навътре заставя центъра на частицата да се образува на друго-ново място, а това цялостно като цикъл е ускорение на частицата. Проявява се масата (съпротива на движение с ускорение) и започва отвътре навън образуване на частицата, при което външният слой (заради закъснителните процеси от пренос на импулс) пак е незапълнена повърхнина, защото се Изхвърля погълнатият фотон - в обратна на поглъщането посока, нов фотон в околното поле, а се поглъща фотон от него в "правата" посока на моментната скорост. Тоест - характеристиката заряд е непрестанно "излъчване-поглъщане" на фотон от околното поле.) Така, при образуване на атом, "анихилират" полевите характеристики заряд и на протона, и на електрона - обменят се в обема на атома и излъчване на ЕМвълни от атом - няма. Движението на електрона е "потъване-изплуване" в определена област от пространството на протона, защото протонът се образува с огромна честота (10^23 Hz), в сравнение с електрона (около 10^18 Hz). Протонът "диктува" по бързина, мястото, където да се образува електронът с минимална енергия на образуване. Затова - няма орбити, а орбитали - вероятност на мястото на образуване, част от слой, около протона. Няма и "междинни" слоеве през които да преминава електронът при прескачане от слой в слой. Обяснява се и защо не може да нараства значително размерът на по-тежките атоми - частичните "слоеве", в които да се образуват електроните, се разпределят от местоположението на протоните в ядрото. ...

...

Малко математика в полза на разбиране на физиката: ... .... ...

Ето и приблизителна визия за гравитоните, излъчвани като балончета от масова частица. "Поглъщането" на чужд гравитон е фактически образуване на центъра на частицата върху него, за минимална енергия на образуване на частицата. Получава се ускорение при това новообразуване на частицата, все едно образуване върху подредена подложка от падащите към нея гравитони ...

За мен си сравнително нов участник във форума, затова малко разяснение. Въпросите са философски. Още от 1975г -Принципът на ограничението - Атанас Стригачев, разказва за разсъжденията на Айнщайн и като извод: щом пространството е прекъснато, то и времето е прекъснато... С тогавашните знания може да интерпретираме-фантазираме: Ами ако ние съществуваме само в "непрекъсната част" на тези параметри, а през другата част не съществуваме ... значи, докато не съществуваме, можем да се пренасяме в ква да е друга точка от пространството... чиста телепортация и ... т. н. фантасмагории, на майтап, разбира се. Да, обаче, интересното е, че различни по-ранни учени (Лайбниц, Вайл) имат приблизително същите мисли: ( принцип на реновацията... Казано от Вайл: "Строго погледнато, в различни моменти се появяват и изчезват различни обекти. Усредненият ефект от тяхното появяване и изчезване ние възприемаме като непрекъснато съществуване на частица. Тези обекти се наричат фантоми. Между фантомите, които "образуват" дадена частица има връзка." Принципът на реновацията е разглеждан преди Вайл ... и от Лайбниц (1669г) , ... но по-късно Лайбниц, се е отказал от него.) Да се превърнат, обаче, тези идеи в работни хипотези е нямало достатъчно основание, независимо, че сами по себе си, водят до квантов принцип при строеж на материята.) Ползвам възможност частиците на етера да се интерпретират като сдвоени : "циркулация на ток + следствие полева част"- непрестанно образуващи себе си с огромна честота на образуване - пухкава топка, недосегаема за експериментално откриване, но съдържа и вектор момент на импулс (по хипотезата ми за етер*-частици) - ползвам я за зърнест модел на вакуум. Това е прекъснатост на пространството, а бързината на себеобразуване - честота, съдържа "тик-так", прекъснато време. (на физиците им трябва непрекъснатост заради уравнения - осигуряват равновесие и средни величини. Но, известно е, че при неравновесните процеси се получават всички превръщания на материята: полева-вещева-полева форма) При мен - виртуалните фотони се получават реални, щото движенията на частиците с маса се обясняват по друг начин (хипотезата ми). Пакет - фотони като термин се ползва, вече. Не е без значение, че хипотезата открива петата сила, а в последно време - има статии, че е възможно да е реална. Освен това - открива произхода на свойствата на частиците (а не ги предполага, че са се пръкнали от ГВ), както и защо има физически закони. ...

Да. Разглеждал съм зърнест модел на вакуум (с основа неподвижни по място етер*-частици). Съдържат вектор момент на импулс - векторно поле. Това е основа и за флуктуации в ПОЛЕ - от негови структури, ентропийно, се правят и фотоните- съдържат "тембър", като пакети трептения. И елементарните частици с маса ентропийно се правят, и то - на слоеве, като всеки слой от вътре навън отговаря на едно от фундаменталните взаимодействия - гравитационно, ядрено, слабо, електромагнитно. Няма вакуум без фотони в него - тоест и обратното е вярно: от тези фотони, при наличие на разлики в импулс при суперпозиции, се поражда вълнов процес при пренос на импулс... Съжалявам - дефинициите, че вакуумът не съдържа кванти на материя, са стари. Вече от отдавна учените се мъчат да заменят етер*-частици с тъмна материя (зърнест модел) и тъмната енергия - задружна работа на вектор момент на импулс. Не им се получава щото нямат етер*частици за основа. Ами гравитоните. Променя се понятието за "маса", заради промяна на фотоните, образуващи обвивката. Едно време Грешно се е считало, че се увеличава масата до безкрай. Просто - колкото повече се увеличава скоростта, взаимодействието е възможно само с по-къси пакети от предишните фотони. Това се тълкува като увеличаване на енергията, докато се стигне до ... липса на такива къси фотони по посока пилотна вълна и не може повече да се ускорява. ...

Писал съм - във вакуума е пълно с фотони. И то - по подразбиране - на различни полета. Това - не се отрича като "среда". Не съм казал, че отделен фотон е светлина - напротив, казал съм - много фотони има в светлинна вълна. Да - не се измерват, щото следват пилотна вълна, но това не значи, че няма загуби и не всичката енергия отива за промяна скорост. ...

Скоростта на светлината във ВАКУУМ е максимална и гранична скорост на пренос на информация и Не зависи от скоростта на движение на източника на светлина. Светлинните вълни съдържат множество фотони, които се дължат на енергийни РАЗЛИКИ от погълнати-излъчени фотони от/в околното - дори и във вакуума е "пълно" с фотони от най-различни източници. Светлина - Вълнов процес на пренос на импулс във вакуума, произтичащ от вълновите характеристики на фотоните. Фотоните в светлинните вълни се предизвикват-излъчват от/при ускорителни движения на частици със "заряд". ... (В опитите ММ са търсили "етерен вятър", а не етер. Съпротивата срещу неподвижните етер*-частици (зърнест модел вакуум) е характеристиката "маса" на обект - маса при покой, ако можем да закачим КС за него) ...

... (Поради липса на разбиране за "сила", лутаницата продължава. При мен - поради непрестанното образуване на частиците "на слоеве", с характеристика "маса при покой", то цялостното образуване на частица е от вътре-навън. Всеки от слоевете е с различна бързина на образуване - най-бързо е централната част (керн), но и най-малка по размер, а тя е източник на гравитони - които се разпространяват сферично-симетрично от радиуса навън. Имат изключително малка амплитуда и дължина на пакета си и затова не могат да участват в сили с ЕМЛъчения, които са предизвикани от ускорени заряди и са големи пакет-фотони - цялостната частица и тези пакет-фотони се явяват съществено "прозрачни" за гравитони. ЕМЛъчения действат върху частиците отвън-навътре и са с голяма амплитуда + съответна честота (много пъти по-ниска от на гравитоните). Затова силите от ЕМПоле са огромни в сравнение с тези от гравитони. Гравитоните формират сили на привличане между телата - сили с ентропиен произход Така действията за образуване на частиците върху подготвена вакуумна подложка (от всякакви други полета от образувания) ще предават различни ускорявания в движението им: върху гравитоните (подреденост) с предимство - малка енергия за образуване - се образуват централните части на др. частици и заради малкия им размер - малка стъпка в посока "падащият към тях гравитон", демек, малко ускорение. Но масата се формира (се измерва - инертна маса) за цялостно образувание -частица. Тоест: виждаме и измерваме инертна маса на частици, която е зависима и от "гравитационна" съставка. Предположението е, че гравитационна и инертна маса са почти винаги в едно и също отношение. Затова "работи" и ОТО-принцип на еквивалентността. А заради действията на гравитоните - работи и Нютон-силата на привличане. ...

Да. За частици с маса, заряд, спин и др които могат да се регистрират (освен фотоните, които се регистрират с поляризация) сумарният спин, от динамиката на вътре-движенията на образуващите фотони на частиците, е установен... като проекция по оста Z от опити тип Щерн-Герлаах. (апарат с променливо магнитно поле взаимодейства със спин-магн. поле на прелитащи през него частици и се отклоняват частиците от "правата" траектория - регистрират се на екран) ( и да - мъчат се да заменят етер*частици с термини "тъмна материя" и съответната им "тъмна енергия", но - наистина - и те са недостижими за откриване, за експериментална проверка. Демек, файда няма.Поради простата причина: уредите са изградени от атоми, протони, неутрони, електрони и т. н., които са огромни образувания в сравнение с вак-частиците.) ...

Тъй де, прилича на въртене... на нещо. (Етер*частицата (зърнест модел на вакуум) е като сдвоени две бримки (за модел: като две звена (халки) от верига, взаимно перпендикулярни). Но - може да се разгледа последователност на действията с обмен на енергия м/у бримките, около централна точка - ако по едната циркулира "ток", който образува поле, което като променлив по големина поток пресича другата бримка и предизвиква "ток" по нея. Новият ток образува ново поле, чийто поток пък пресича първата бримка и образува отново ток по нея. Движенията на ток по затворена крива предизвиква магнитни полета... Така, около моментен (време "нула" все едно) център се обособява "зърно" със собствен център и променливи обвивки от полева форма материя - в средата си е по-плътно, а навън, по радиус примерно, - по-рехаво. Отделните зрънца се допират с полетата си. Самите етер*частици са със, собствен променлив по посока и направление вектор момент на количество на движение, в обобщение, за множество на брой пулсации около център - спин.) При това съществува вероятност - флуктуации - подреждане на етер*частици по вектор спин - все едно "ток" - поток на пренос на импулс. За запазване равновесно състояние, околните на редичката етер*частици, реагират и те с подреждане около линията на началното подреждане, а това вече е обемно образувание. Тоест - по естествен начин, това което наричаме магнитно поле е в обема около подредени частици с проявена характеристика спин. (сещай се - магнитното поле на пръчковиден постоянен магнит е извън обема му) ...

... (Така е - като няма магнетизъм - по-горното видео - няма и обем на частица, съответно и маса няма...) ...

Не, не значи. Въртенето около собствена ос е наречено "механичен въртящ момент" при тяло с маса при покой. Тук става въпрос за квантово-механичен момент - сума от множество проявления на вътрешното движение на образуващите частицата фотони и съответно проекция на цялостното вътре-движение, цяла "порция" сума от тези променливи векторчета, обобщено. Като контра-движение на вътрешното движение, може да се получи остатъчно "механичен въртящ момент" за частицата с маса, като цяло. Спазва се: Закон за запазване на импулса. При частици без маса при покой - не е спин, а поляризация - "въртене" повърхнината на трептене около оста на направление на движение - при поток фотони. При "единичен" фотон - може експериментално да се "хваща" поляризацията с поляризатори - полупрозрачни набраздени в едно направление плоскости. По принцип - КМ счита, че няма основание да се говори частици (заради неопределености), а за увеличена плътност на енергия около моментен център на ротация. ...

Проявления на вектор "момент на импулс" (старо - "момент на количество на движение"). ...

...

https://www.youtube.com/watch?v=BJoIR9HZTpw ...

Да, обективна реалност е, макар че... Отделните части на кво да е живо са наблюдавани (управлявани) от самото него, а ако не - могат и да станат "мъртви" за тялото зони от тялото. Демек: "наблюдаваният чайник не изкипява" тогава може да се разглежда като "... ама подгрявания чайник ... без/с наблюдение изкипява. В случая бясната муха е като котката на Шрьодингер - за нас - само цялостното наблюдение на обекта го считаме-виждаме като реалност. ...

Ето от къде идва 21см радиовълна - след 12 минута, конкретно: ...

Вместо грешно - приблизително. Тъй като матмоделите са следствия от наблюдение на процеси, които считаме, че са реални. Само Наблюдател (всеки обект) - реагира на околните физически изменения, без "тълкувания" Изследовател, обаче, търси обяснения на резултатите от експерименти и открива "на акъл" закономерности. С матмодел прави обобщаване за обективна преценка ..., като Знае, че това е приблизителна оценка, тъй като не е възможно да се знае Всичко. Лоренц+Фитцджералд предполагат скъсяване на телата по посока скорост, за правилно съответствие на матмодела с възможните наблюдения. Досега - не е открито практично доказателство, че това е вярно предположение, но пък теоретично - всеки наблюдател "това вижда" при изследване на ИОС - предварително се знае, че ползваните ИОС е приблизителна предпоставка за съществуване на такива "идеални" ИОС. ...

В крайна сметка - имало 6 възможни утешения след КМ: 1. Светът не съществува ако не го гледате. 2. Движението на частиците се управлява от невидима вълна, но частиците не влияят на вълните. 3. Всичко което по принцип би могло да се случи се случва, в една от многото паралелни реалности. 4. Всичко което би могло по принцип да се случи, вече се е случило, а ние забелязваме само част от него. 5. Всичко влияе на всичко останало мигновено, като че ли пространство не е съществувало. 6. Бъдещето влияе на миналото. ...

https://nauka.offnews.bg/kosmos/ako-tamnata-energia-evoliuira-tova-mozhe-da-obiasni-stranen-21-santim-199345.html Ако тъмната енергия еволюира, това може да обясни странен 21-сантиметров сигнал (видео) Концепция на художник за това как може да са изглеждали първите звезди, осветили вселената, в Космическата зора. Тъмната енергия може да се развива с времето и дори може да е свързана чрез нова природна сила с тъмната материя. И един изследовател смята, че може би вече има доказателства за това. Ние не разбираме природата на тъмната енергия, която е загадъчната сила, която изглежда кара вселената да се разширява ускорено. Една хипотеза за тъмната енергия е, че тя е космологична константа, която по същество представлява обикновен природен факт. Но други изследователи търсят в по-интересни посоки. Една от възможностите е тъмната енергия да се развива с времето, променяйки драматично скоростта на ускорение на Вселената. Но когато приемем тъмната енергия за динамична, веднага изниква въпросът: какво контролира еволюцията на тъмната енергия? Възможен отговор на това е, че тя по някакъв начин е свързана с тъмната материя чрез нова, пета сила на природата. Тъмната материя и тъмната енергия се развиват съвместно една с друга, контролирайки се взаимно. Тези теоретични модели имат много параметри, които могат да променят начина, по който тъмната материя и тъмната енергия се еволюират с времето. За щастие има много строги космологични наблюдения, които могат да поставят строги ограничения върху това как тези модели могат да се еволюират. И така, трябва да се намерят модели, които са в съответствие с всички съществуващи наблюдения, но и позволяват да се тества идеята. И една нова статия прави точно това. В статията Лу Ин (Lu Yin), астрофизик в Азиатско-тихоокеанския център за теоретична физика в Южна Корея, изследва модел на тъмна енергия, взаимодействаща с тъмната материя, известен като взаимодействаща тъмна енергия на Шевалие-Поларски-Линдер (interacting Chevallier-Polarski-Linder dark energy). Този модел е настроен така, че да съответства на всички съществуващи наблюдения с един допълнителен обрат. Още през 2018 г. екип астрономи съобщава за откриването на дълго търсен радиосигнал от формирането на първите звезди и галактики. Този сигнал се създава от излъчване на радиация от неутрален водород с дължина на вълната точно 21 cm. Астрономите, открили този сигнал, установяват, че сигналът е два пъти по-силен, отколкото може да се отчете в традиционната космология. Това ново изследване показва, че модел, при който тъмната енергия еволюира и е свързана с тъмната материя, може потенциално да обясни този сигнал, както и да се съгласува с всички други космологични наблюдения. От решаващо значение е, че взаимодействието между тъмната материя и тъмната енергия задейства образуването на звезди и галактики да се случи по-рано, отколкото в стандартната космология, което създава по-силен 21-сантиметров сигнал. Това може да бъде революция в космологията, но този резултат все още не е потвърден и все още се оспорва, но идеята е интригуваща. Справка: Cosmic-Dawn 21-cm Signal from Dynamical Dark Energy; Lu Yin; https://arxiv.org/abs/2305.20038 Източник: Dynamical Dark Energy Might Explain Strange 21-cm Signal, Universe Today ... ...

Вече учените по-сериозно поглеждат към слоистия модел на строеж на частиците. Не могат да си го обяснят - естествено - липсва им основата етер* - която задава "единен квантов обект". За да се осъществи вселенски кръговрат на материята е нужно статично поле от етерни частици и тогава свързаността на Вселената в единен квантов обект наистина може да се осъществява чрез гравитацията локално - "черните" дупки в централната част на обектите и халото, което обединява в по-големите структури. А връзката м/у отделните обекти е мястото на което декохеренцията разполага частиците, успокоили силите от ЕМЛъчения- неутрални частици върху които гравитационните сили започват да стават преобладаващи за следващ конструкт. Не е един единствен "квантов" обект, което ни се "показва", а много - както и ГВ не е един, а много на брой единични - в по-дълъг период от преди ГВ. https://nauka.offnews.bg/fizika/preosmisliane-na-realnostta-dali-tcialata-vselena-ne-e-edin-edinstven-199329.html Преосмисляне на реалността: Дали цялата Вселена не е един-единствен квантов обект? Илюстрация на концепцията за квантова суперпозиция или квантово вплитане. Суперпозицията е способността на една квантова система да се намира в няколко състояния едновременно, докато не бъде измерена. Квантовото вплитане е физическо явление, което възниква, когато двойки или групи частици се генерират или взаимодействат по такъв начин, че квантовото състояние на всяка частица не може да бъде описано независимо. С оглед на новите доказателства физиците започват да разглеждат космоса не като съставен от различни слоеве, а като квантово цяло, свързано чрез квантово вплитане. Представете си, че можете да виждате през предмети от ежедневието до нещата, от които са направени. Ако увеличите изображението на един стол, например, ще видите, че той е изграден от атоми. Приближавате се отново и ще видите, че тези атоми съдържат субатомни частици, наречени протони, неутрони и електрони. Ако увеличите още повече, ще видите, че протоните и неутроните са съставени от кварки. Това са слоевете на реалността и това е начинът, по който физиците разбират Вселената: като разделят всичко на съставните му части - подход, известен като редукционизъм. "Като физик на елементарните частици съм израснал с тази философия. Тя е извела физиката през дълъг път - все пак така сме изградили сегашната си представа за материята и нейното функциониране. Но сега, когато по-нататъшният напредък е в застой, съм убеден, че трябва да подходим по различен начин", заявява в статия за New Scientist професорът по теоретична физика Хайнрих Пас (Heinrich Päs) отб Техническия университет в Дортмунд, който работи и в областта на космологията и не се страхува да си задава големите въпроси на Вселената.. "Мисля, че вместо да се приближаваме все повече навътре, трябва да се отдалечим. По този начин можем да видим, че всичко, което съществува, включително такива привидно фундаментални неща като пространството и времето, са фрагменти от едно единно цяло. Това може да звучи като философия или мистицизъм, но всъщност е пряк резултат от прилагането на квантовата механика към целия космос. Когато направите това, ще разберете, че Вселената в основата си изобщо не е съставена от отделни части, а е единен квантов обект", продължава Хайнрих Пас. ..." (има още много полезна информация в цялата статия, но е дълго ...) ...

Майтап е наистина, че почти всички твърдения относно факти от експерименти, се възприемат за верни "до доказване на противното". Но за обективна реалност трябва "договор", който да е признато съдържание на "експерименти за едно и също", но ... при едни и същи начални условия. Само че, за "невидимите неща", всичко логично възприети за доказателство са от косвени експерименти - от придобит опит в тях- твърдения. Това ги прави илюзорни като твърдения и могат да бъдат "верни" и "грешни"..., за да върви нататък търсенето. ...