Андрей Куртенков

А сатанистите, струва ми се, няма какво да правят в православния свят - тяхното място там е заето - моля (снимката е от 25.01 тази година, а и у нас се срещат чат-пат подобни обяви от православни отчета):

Fogghy, по отношение на това какъв е смисъла на Библията, ще цитирам остроумната идея на един форумец от друг форум, (откъдето си имаме приказката с Тонката) - а именно, че Библията в най-добрия случай е просто една Читанка, която да ни понасочи към търсенето на истината. Действително - ако възприемамае библията буквално - тя е пълна глупост (а и пълна с гадости); ако пък тръгнем да я тълкуваме - тълкувания безброй (смята се че понастоящем в света има между 600 и 2000 християнски църкви, всяка от която е "единствено правилната"). tonkata3, защо трябва да ти повтарям неща, коието са ти много добре известни - най-лесно ми е да пейстна нещо дето да е хем кратичко, хем да преповтаря най-важните неща. Чакай малко, сега ще намеря... Ето: Что же мы знаем о Христе? Во-первых. О Христе мы знаем то, что рассказывают религиозные книги Христиан, прежде всего Библия. Попробуем найти другие независимые источники. В Талмуде, т.е. своде еврейских законов мы можем встретить несколько упоминаний о Иисусе Назаретянине и о последователях Христа. Хотя в Талмуд вошли различные труды еврейских мудрецов, начиная с 4 века до н.э., но письменное оформление самого Талмуда началось только с начала 3 века (около 210 года), и первая версия Иерусалимский Талмуд была закончена к 400 году. Уже в 500 году появилась новая версия - Вавилонский Талмуд. Ранний, Иерусалимский Талмуд очень скудно говорит о Христе и Христианах. Из него следует, только, что христианство опасная ересь и христиане славятся умением исцелять. Более поздний, Вавилонский Талмуд уже рисует Христа, отельным персонажем, вне связи с христианами, при этом еретиком, сводящим Израиль с пути, который был заслуженно повешен перед пасхой. Причём заметно, что ранние тексты относящиеся к Талмуду подвергались переработке с добавлением различных подробностей и в таком виде вошли в Вавилонский Талмуд. Для примера изменений можно привести два текста из Тосефта, Хуллин и более позднего Вавилонского Талмуда. Случай относится примерно к 90 г. н.э. Тосефта, Хуллин. «Он сказал: может быть, кто-то из минеев сказал тебе что-нибудь минейское, и тебе это понравилось? Он ответил: клянусь Небом, ты мне напомнил! Однажды я шел по верхней улице Сепфориса и встретил Иакова из Кефар-Секании, и он сказал мне кое-что минейское от имени Иешуа‘ бен Пантиры, и это мне понравилось, так что я впал в минейство, ибо преступил написанное в Торе ..» Вавилонский талмуд «Он сказал: может быть, кто-то из минеев сказал тебе что-нибудь, что тебе понравилось? Он ответил: Акиба, ты мне напомнил! Однажды я шел по верхней улице Сепфориса и встретил одного {из учеников Иешу ха-Ноцри}, которого звали Иаков из Кефар-Секании. Он сказал мне: в вашем Законе написано: «не вноси платы блудницы [в дом Господа Бога твоего]» (Вт 23:18). А можно использовать эти деньги на отхожее место {для первосвященника}? Я не знал, что ответить ему. [Тогда] он сказал мне: вот чему учил {Иешу ха-Ноцри}: «из любодейных даров она устраивала их, на любодейные дары они и будут обращены» (Мих 1:7); из нечистого места пришло и в нечистое место вернется. Эти слова понравились мне, так что я впал в минейство, ибо преступил написанное в Торе …». В первом фрагменте говорится об учение Иисуса, во втором о том, что ученика учил сам Иисус. Кроме того, изменилось название Иисуса, в соответствие с христианской традицией он стал называться Назаретянином, а также был добавлен сам момент учения. Параллельно с Вавилонским Талмудом в 5 веке появляется сочинение раввинов о Христе - Тольдот Иешу. Цель рассказа, дискредитация образа Христа и характер повествования не оставляет сомнений в использование, прежде всего евангельских рассказов (в том числе апокрифических), но переписанных на свой лад. Упоминание о Христе вне связи с христианами, только в поздних редакциях Талмуда, причём явно направленных на дискредитацию образа Христа, говорит о том, что сведенья о Христе в Талмуде во многом обусловлены реакцией на распространяющееся христианства и следовательно являются вторичными по отношению к данным христиан. О Христе писали известные римские авторы конца первого века, начала второго века - Историк Светоний, Плиний Младший, император Адриан – рассказывают о христианах, мимоходом упоминая, о их вере в Христа. Наиболее интересную запись в отношение историчности Христа, оставил историк Тацит рассказывая о гонениях на христиан при Нероне, он пишет - {Прозвание это идет от Христа, который в правление Тиберия был предан смертной казни прокуратором Понтием Пилатом}. Но и у Тацита, как и остальных авторов о Христе рассказывается в связи с христианами, и следовательно, именно христиане могли в таком случае служить основным источником информации о Христе, рассказывая о своём вероучение. Т.е. и свидетельства язычников вторичны по отношению к рассказам христиан, а значит не являются интересующим нас независимым источником. Хочется отметить, что из языческих свидетельств мы узнаём о том, что само имя Христос и христиане уже были достаточно известны в римской империи к началу второго века, а к концу второго века они уже стали приобретать популярность и культурную значимость, о чём свидетельствует критические работы Цельса, сатирические рассказы о христианах Лукиана, философские размышления врача Галена, письмо МАРА БАР СЕРАПИОНа, (вероятно писавшего после 135 года) или рассказ историка – парадоксографа Флегона из Трал. Если подлинность упомянутых свидетельств более менее прошла научный контроль, то надо вспомнить, что сотни якобы исторических свидетельств о Христе признаны подложными. Сравнивая, как цитируют Флегона, различные христианские авторы, можно заметить превращение текста о затмение в почти Евангельский рассказ, с добавление землетрясения, воскрешения мёртвых и других евангельских подробностей. Тертуллиан в начале 3 века обращаясь к римлянам, утверждал, что донесения о знамениях происшедших со Христом находятся у римлян в архивах. При этом речь могла идти либо о подложных письмах Пилата к Тиберию, либо о подложных актах Пилата, появившихся в конце второго века, завоевавших популярность среди христиан и дошедших до наших дней. Христиане создали продолжение переписки к императору Трояну, начатую упомянутым мной Плинием, добавили указания на основателя христианства в труды известного математика I в. Герона Александрийского, греческого грамматика II в. Элия Геродиана. И многих, многих других. Сотни свидетельств о Христе, оказались подложными и уже не упоминаются в трудах христианских апологетов. Даже в наше время фабрикуются эти свидетельства. Наибольшую известность получила докладная записка академика А.И.БЕЛЕЦКОГО. Такое количество подложных свидетельств породило весьма критическое отношение ко всем свидетельствам и в 19 веке появилась так называемая мифологическая школа, в СССР её представляли известные историки Ранович, Виппер, Крывелев. Проделав огромную работу и обогатив науку знаниями об обстоятельствах возникновения христианства и его связях с языческой философией и иудаистскими сектами, мифологистам так и не удалось найти промежуточное звено между христианством и Кумранской общиной или культами древнего Египта. Т.е. доказать происхождение христианства от какого-либо источника вне связи с Христом не удалось. Отдельное рассмотрения заслуживает Свидетельство Флавия, которое вполне может претендовать на второй, независимый источник подтверждающий историчность Христа, с другой стороны это свидетельство весьма показательно в отношение сложностей при изучение исторических данных о Христе. Иосиф Флавий Родился в 37 г. н. э. в Иерусалиме в знатной иудейской семье. Иосиф получил права римского гражданства, переселился в Рим и оставил несколько произведений. Иосиф до конца жизни оставался верен иудаизму и своим еврейским корням. Имя Иисуса дважды встречается в его книге «Иудейские древности». Это небольшой рассказ, получивший название свидетельство Флавия и беглое упоминание о Христе в связи с казнью праведного Иакова. «Около того времени жил Иисус, человек мудрый, если Его вообще можно назвать человеком. Он творил удивительные дела и учил людей, с удовольствием принимавших истину. Он привлек к Себе многих иудеев и многих эллинов. Это был Христос. По доносу первых у нас людей Пилат осудил Его на распятие, но те, кто с самого начала возлюбили Его, оказались Ему верны. На третий день Он явился им живой. Пророки Божии предрекли это и множество других Его чудес. И поныне существует еще род христиан, именуемых таким образом по Его имени». Невероятно, чтобы такой ортодоксальный еврей как Иосиф Флавий мог называть Иисуса Мессией (Христом), признавать его чудеса, воскресение из мертвых и видеть в нем исполнение мессианских пророчеств. И, поскольку «Иудейские древности», как и другие сочинения Иосифа, дошли до нас через руки христиан-переписчиков, возникло мнение, что рассказ о Иисусе сочинен христианами в апологетических целях и вставлен в текст Флавия. Мнение такое настолько укрепилось, что во многих критических изданиях «Иудейских древностей» указанный отрывок целиком берется в скобки как позднейшая интерполяция. Надо заметить, что «свидетельство Флавия», каким мы видим его сегодня, в точности цитируется Евсевием Кесарийским в «Церковной истории», написанной ок. 330 г. Однако ранее Ориген (3 век) замечал, что Иосиф не признавал Иисуса Христом, т. е. Мессией. Отсюда был сделан вывод, что «свидетельства Флавия» еще не существовало во времена Оригена; Т.е. оно появилось между 3 и 4 веком. Получивший в прошлом известность арабский перевод этого свидетельства, сделанный Агапием казалось отвёл ряд критических возражений. Дело в том, что арабский вариант расходится с традиционной греческой цитатой в самых узловых пунктах. Во-первых, y Агапия автор «свидетельства» не сомневается в человеческой сущности Иисуса (отсутствуют слова «если вообще его можно назвать человеком»), во-вторых, не упоминается о творимых Иисусом чудесах, в-третьих, ничего не говорится о роли иудейских старейшин в деле Иисуса (инициатором его распятия выступает сам Пилат) и, наконец, в-четвертых, вместо категоричного утверждения «то был Христос» в арабском варианте значится: «он был, полагают (считают, возможно), Мессия (Христос)». Сообщение же о воскресении Иисуса на третий день после распятия передается как слух, исходящий от его учеников. Такое написать о Христе мог только нехристианин. Но этот перевод создан около 10 века. Сам Агапий часто цитирует Евсевия, но почему-то приводит иной, чем Евсевий вариант свидетельства Флавия. Также, можно обратить внимание, что произведение Агапия дошло до нас только в списках, в нём ощущается явная рука позднейших редакторов и возникает вопрос, а не правка ли мусульманских переписчиков создала иллюзию первоначального свидетельства Флавия, без изменения христианскими редакторам. По сути, вопрос о подлинности свидетельства остался. Исходя из вышеизложенного, можно сделать вывод: У нас нет фактов, которые бы опровергли историчность Христа, с другой стороны факты о историчности Христа сводятся к одному источнику - данным христиан, что явно недостаточно, для научного признания историчности Христа. Но всё же, нет ничего удивительного, в том, что в 40-х годах первого века жил проповедник, который из-за конфликта с иудейской верхушкой был схвачен, подвержен суду и казнён. Такая версия была приемлема и для римских граждан, писавших о христианах и для иудеев, составляющих Талмуд и для современных историков, в том числе критиков Христианства.

Стига бе, хора, никакъв "Видов ден" няма да има и никой няма "да се надига" да измита каквото и да било. Забравете я тая революционна терминология. Как ще вдигате хората на бунт, като банките се надпреварват да раздават кредити на сульо и пульо. И като току-що завършили висше образУвание се мръщят на 400 лева заплата (все пак човек въпрво трябва да се докаже, пък после да има претенции, поне така си мисля); при положение, че не може едно CV да си напише. За добро или за лошо, но България вече е част от един свят, в който революции не стават. На 10 януари 1997-ма тумбасите ни бяха празни - в най-буквалния смисъл на думата - затова се надигнахме. А сега всеки ходи с по два-три мобайла в джобовете - какво надигане сънувате!?

Старши сержант беше с дена дебела чертичка на пагона, а Старшина - с "Т"-то - ама към Старши сержантите и Сержантите се обръщахме също с "другарю Старшина" - така беше прието. Сигурно ще ви е интересно да научите, че в Съветската армия, за разлика от БНА, "Сержант", "Старши сержант" и "Старшина" бяха звания, които се присъждаха и на срочнослужещи. Нашето "Старшина" май е по-близко до тяхното "Прапоршчик", отколкото до тяхното "Старшина".

Ясно е, че не мога за всичко, което някъде съм чел да кажа веднага точната библиография - ставаше въпрос за едно доста детайлно изброяване на римските автори, които са споменавали нещо за Христос и християнство - тези думички се появяват именно след Павел - преди това ги няма; това поне не можеш да го отречеш! Така че няма римски източници от времето на Христос (и първите години след смъртта му), които да говорят за християни; ако под "онова" време разбираш времето след Павел - да, разбира се, нали той създава християнството - естествено, че тогава вече се говори за християни. Относно това, че Христос е бил събирателен образ - това е сламката, за която би могъл да се хване всеки, който би се заел да обяснява многобройните противоречия в евангелиетата (както в тях, така и между тях) - един разказ се е отнасял за един човек, друг за друг - иначе ще се наложи да признаем, че авторите им не са били с всичкия си. Сега да не вземеш да ме питаш кои са тези противоречия? - пращам те веднага при Лео Таксил...Впрочем и от Хекел има един много известен цитат за това. Но, интересното е, че въпросът за вярата или не в Христос всъщност има доста малко общо с този разговор. Най-малкото - ако вярваш - можеш да кажеш - злите демони са направили така, че ние да не можем да видим доказателствата за живота Му. Ами, добре де - нека демоните да са виновни - ама не ги виждам и това си е.

Мисля че става въпрос за тази тема http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=1350 Но все пак, не мога да не отбележа, че разговорът е бил изобщо дали е съществувал този Христос от Новия завет, а не какво точно смята сатанизмът за него. Въпросът наистина е сложен. Има някои очевидни неща в тази връзка. Очевидно е, че единственият що-годе сигурен източник (Йосиф Флавий) принадлежи на перото на човек - авантюрист и хитрец, който е прецаквал неведнъж тези, които са му се доверявали. Друго сигурно е, че по времето на Христос и непосредствено след края на земния му живот и най-слаб намек няма за създаването на някаква нова религия - имало е секта (наречени заради произхода на Христос "назаретяни"), която е била само една от многото секти в юдаизма - просто, за разлика от другите, те са смятали, че очакваният месия вече е дошъл. Християнството всъщност е създадено не от Христос, а от апостол Павел - в резултат на неговата дейност, някъде към 60 г. от н.е. настъпва т.нар. "паулинизация" на светите писания - тогава чак се появява, например, учението за Светата троица - дотогава Христос е бил Божи син само в този смисъл, в който всеки от нас е Божи син - в посланията на Павел, обаче, нещата се променят и той от "прост" месия става Бог. Също добре известно е, че това - кои Евангелиета са истински и кои - не - е решено от един византийски чиновник столетия след описваните събития. Най-вероятно, все пак, Исус Христос е събирателен образ на много такива странстващи проповедници, с които земите на Близкия Изток са били пълни по онова време. Това, разбира се, по никакъв начин не означава, че не трябва да се отнасяме с уважение към религиозните чувства на тези, които вярват, че наистина всичко е било така, както си е описано в Новия завет.

Тябва РИОСВ да се обърне за съдействие към полицията за спиране на строежа - аз така си представям нещата. Отделно от това, както те, така и областният управител да сезират прокуратурата. Може и да греша, но според мен това е законовия ред в случая. Като не се противопоставя активно на своеволията на собствениците на земите, на швейцарската фирма и на несебърската община, българската държавна машина се самопоставя начело на организираната престъпност в страната. Нали областните управители имат право да отменят актове на общините - ами бургаският областен управител, като защитник на общонародния интерес в случая, нека да отмени всички разрешителни, дето несебърската община им е дала. Може малко романтично да звучи - ама защо пък да не стане!?

За щастие този път полицията си е свършила работата както трябва и до ръкопашни схватки не се е стигнало. Няма ли пак сега някой да ми каже, че сме "втората по интелигентност нация в света"? Толкова ли е трудно да се осъзнае, че тезата за неприкосновеността на частната собственост важи само дотолкова, доколкото не противоречи на обществеия интерес?!

Въпросът с причината за глобалното затопляне е изяснен окончателно и безвъзвратно :banana: - прикачената фигура ви показва зависимостта между глобалната температура и броя на пиратите

Никакъв анализ по тази тема няма да е пълен и коректен, щом в него липсва констатацията, че у нас има малцинствена група, в която раждането на деца е бизнес.

Ами, предлагам ви една такава отправна точка за отговор на горните въпроси - днешната наука се държи като религия - във всяко едно отношение. Това автоматично дава отговори на въпроси 1, 2 и 4. За да отговорим пък на въпрос номер 3, трябва да отчетем, че всяка религия си има своя номенклатурен апарат - няма как да просъществува без него.

Ако ставаше това, което "европейците" искат, ние с румънците сега нямаше да сме членове на ЕС!!! Че Русия никога няма да стане член на ЕС - това е очевидно; по-скоро, ние "европейците" трябва да се замислим за Украйна и Молдова. Доколкото за Турция - аз съм "за" - не за друго - а това е, първо, най-свестния ни съсед (и като държава, и като хора), и, второ - образец за всички мюсюлмани, които искат светска държава. Не помня дали е цитирано в този форум едно много сладко изказване (някъде към средата на декември беше) не на кой да е, а на секретаря на Съюзната държава Русия/Беларус Павел Бородин:

Вижте, без да задълбаваме в разни сложни изчисления - ясно е, че през последните 200-250 години човекът е "изкарал" от недрата на Земята едно гигантско количество изкопаеми горива и много малко вероятно е това да е останало без последствия за атмосферата. Не че априори трябва да изключваме тезата, че няма такива последствия, но тя се нуждае от една изключително стабилна обосновка - каквато очевидно липсва. Отделен въпрос е, че тая история с квотите за парниковите газове страшно ме нервира. Чуя ли за квоти - подскачам веднага. Но това, че измислиха щуротията с квотите, не е довод срещу основната идея - просто трябва да се грижим за природата с по-естествени и очевидни методи - напр. опазването на естествените ландшафти, озеленяване на антропогенните ландшафти с растения, които оползотворяват повече (изчислено на единица площ) въглероден диоксид и др.под. Такива административни лостове като квотите със сигурност ще имат повече отрицателни последствия, отколкото положителни.

Току-що чух по емисията на български на Радио Ватикана едно прекрасно изказване на папата по темата; специално ще цитирам следното "Сегашният великопостен период се обезценява от прекалено много думи и изрази" (католическият Великден е на 23.03 тази година).

Изкушавам се и аз да кажа нещо, най-малкото, понеже се засягат два момента, в които и аз имам претенциите да съм шо-годе знаещ. По отношение на първия - одомашняването на коня - никъде не съм срещал нищо, в което да има и най-слаб намек, че това е направено от българи. В една тема в биологичния раздел на форума съм споменал, че "за одомашняването на коня съветската наука смяташе, че е станало от т.нар "средностоговска култура" в южните райони на европейската част на СССР през IV-V хилядолетие пр.н.е.". И според мен това е най-вероятния вариант, но, в интерес на истината, акад. Рада Балевска (АБПФК) била споменавала за възможността нашите земи да са родина на домашния кон - но, пак - става дума не за българи, а просто за земите на днешна България. При всички случаи, по времето на траките по нашите земи има едно удивително разнообразие от най-различни екстериорни типове коне. Както и да е, ясно е, че това нищо не може да ни даде по отношение на основния въпрос на темата. По интересен е другия момент, на който искам да се спра - прословутите ДНК-изследвания. За да могат да се коментират, най-напред ми дайте определение за "българин" - иначе всякакъв коментар ще е несериозен. На мен са ми известни два глобални проекта (резултат от които всъщност е и безспорно интересния сайт, цитиран от ISTORIK в темата "Пътят на човечеството") - единият въз основа на митохондриалната ДНК (т.е. - по женска линия), другият - по Y-хромозомата - по мъжка линия. Не ми е известно България да е участвала в първия проект (може и да е, само казвам че не ми е известно), а по втория участва колектив начело с доц. Кременски от МУ-София - както съм писал в темата, от която "произлезна" тази, доколкото си спомням, беше установено, че имаме 27% общност с автохтонното население по нашите земи - който е общо взето нормален за европейските народи. И тук се връщам към това, че за да тълкуваме резултатите от всякакви такива изследвания, е важно да се дефинира кои сме тези "ние" - защото в генетичните изследвания, под "ние" се разбира населението на РБ - очевидно нещо доста по-различно от смисъла, който яхниените патриоти влагат в думичката "българин". Така че, дайте най-напред да се разберем що е то "българин", пък после можем да продължим с ДНК-то. Засега ще кажа само, че сравненията по ДНК са сравнения между популации, а не между етноси или националности - така че твърдението на Warold, че "Нищо неможе да се докаже с проба от ДНК, поне ако говорим за национална принадлежност това е абсурдно..." е малко крайно, но всъщност не е много далеч от истината (затова пък той не е прав, че не можем да разполагаме с ДНК-проба от древен тракиец - че може - може - ама пак изникват куп въпроси - а откъде знаем, че точно той е типичният древен тракиец? - ами ако е само четвърт тракиец, пък ние въз основа на тази проба вземем да правим разни заключения, все едно е "чист" тракиец?).

Със сигурност в това е причината - и сравнението с Байкал е добра илюстрация - езерото има няколкостотин притока и изтича една-единствена река - Ангара, при много по-слаби, в сравнение с Черно море, изпарения - значи, логично е да си кажем - водният поток през тази гигантска водна маса е такъв, че непрекъснато "изчиства" езерото до дъно; ето защо и Байкал е езеро, уникално по своето "дълголетие" - 25-30 млн. години, докато "нормалните" езера се заблатяват за далеч по-кратки периоди. Очевидно и продукцията на биомаса в шелфа на Черно море е доста особена - чел съм, че едно време, когато имало голям улов на черноморска скумрия (това е било някъде докъм 1975-та, да речем), той край нашите брегове имал сезонен характер - понеже скумрията имала сезонна миграция от делтата на Дунав до Босфора и обратно - т.е., изобщо не се задържала край нашите брегове, понеже просто нямала с какво да се изхрани. Е, за едно в случая Г-н Конспирация е прав - че Божидар Димитров прояви огромна ревност във връзка с онази експедиция и нищо чудно да е използвал цялото си влияние, за да я провали. Запечатал ми се е следния диалог - интервюира го Лили Маринкова по БНР - пита го - ама няма ли във Вашата позиция нещо такова - това си е нашето моренце, не разрешавам никой друг да ми го пипа! - а той отговаря - "Аз знам за това море много повече от всички американски професори, взети заедно" - тя - "Ама Вие това сериозно ли?" - той отговаря утвърдително. Тъй като връзката ни с автохтонното население по нашите земи се е обсъждала в много теми, аз все се сещам за едно изключително мащабно проучване, въз основа на Y-хромозомата, в което имаше една таблица, в която се показваше процента за всяка страна - за България, доколкото си спомням, беше 27%, но може и да греша - при всички случаи - двадесет и няколко беше.

Понеже бях чел нещо за подобни спорове в Русия - ето тук http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%81%...%83%D1%80%D1%8B е май най-добре представена ситуацията там в това отношение - хубаво е да го знаем, най-малкото за да не повтаряме чужди грешки, пък и за да не сме по-големи католици от папата - все пак в руските църкви атмосферата е доста по-различна отколкото в нашите - нашите православни като правило отиват на църква, като на пазар.

Феноменално откритие, което би могло да се изтълкува като потвърждение на възгледите на Ламарк! Но по-правилно е да се формулира - поредния елемент, който се включва в Теорията за еволюцията - теория, която съвършено правилно наричаме "дарвинизъм", но, която непрекъснато се развива и в която са вплетени и неща от много други автори, в т.ч. и от Ламарк. Та, вижте каква статия е излязла буквално току-що в Нейчър (става въпрос за някакъв съвършено неизвестен механизъм, чрез който РНК регулира дейноста на ДНК и може да си я пренарежда, според нуждите на "животното" (кавичките са, защото става въпрос за инфузории все пак): Nature 451, 153-158 (10 January 2008) RNA-mediated epigenetic programming of a genome-rearrangement pathway, Mariusz Nowacki, Vikram Vijayan, Yi Zhou, Klaas Schotanus, Thomas G. Doak & Laura F. Landweber Abstract Genome-wide DNA rearrangements occur in many eukaryotes but are most exaggerated in ciliates, making them ideal model systems for epigenetic phenomena. During development of the somatic macronucleus, Oxytricha trifallax destroys 95% of its germ line, severely fragmenting its chromosomes, and then unscrambles hundreds of thousands of remaining fragments by permutation or inversion. Here we demonstrate that DNA or RNA templates can orchestrate these genome rearrangements in Oxytricha, supporting an epigenetic model for sequence-dependent comparison between germline and somatic genomes. A complete RNA cache of the maternal somatic genome may be available at a specific stage during development to provide a template for correct and precise DNA rearrangement. We show the existence of maternal RNA templates that could guide DNA assembly, and that disruption of specific RNA molecules disables rearrangement of the corresponding gene. Injection of artificial templates reprogrammes the DNA rearrangement pathway, suggesting that RNA molecules guide genome rearrangement. За съжаление, аз нямам нужната компетентност да коментирам нещата на молекулярно ниво, но, като развъдчик, мога страшно много да спекулирам (в добрия смисъл на думата) върху това откритие. Значи, оказва се, че придобитите изменения все пак могат да се унаследяват (точно така, както е и при Дарвин, между другото - и което винаги се е отричало от генетиката). Разбира се, нямаме никакви доказателства за подобни неща при по-висшите животни; но, инфузориите сами по себе си всъщност са доста сложни организми - така да се каже, между тях и прокариотите има по-голяма пропаст, отколкото между тях и бозайниците. Така че - един Бог знае какви още велики открития ни предстоят. Изобщо, последното десетилетие направо разпердушини досегашните ни представи за наследствеността. Направо настръхвам, като си помисля, колко малко знаем дори за самите себе си - пък какво остава - и за света коло нас.

Снощи имаше дебат по темата в "Часът на Милен Цветков" - гуспоицата, която представляваше позицията на Светия Синод ми достави огромно удоволствие - държа се доста арогантно, непрекъснато прекъсваше другите участници, отговаряйки им при това, не на това, което са казали, а непрекъснато повтаряйки едни и същи неща. Не беше ли смирението главната отличителна черта на християнина? И как се съчетава то с агресивността на това девойче? После пък по новините на държавната телевизия пак говориха за "вероучение", при положение, че всички се изпенявиха да обясняват как всъщност не ставало въпрос за вероучение. Изобщо тези дебати са поредното опровержение на тезата за високия интелект на "втората по интелигентност нация в света". С какъв акъл се поставя знак за равенство между "религия" и "морал"!? И как може вече две десетилетия да продължаваме да наричаме "секти" църкви с (вече) няколковековна история - в т.ч. и такива, които са действали на територията на днешната РБ още по турско време?!

Само за това ще кажа две думи, понеже останалата част от текста явно трябва да се разглежда в цялостния контекст - иначе нещо не ми се връзва само така взето (особено ако става въпрос за лекции писани на ръка - тогава едни неща се бъркат, други се изпускат...). Та, защо при тези условия белезите ще се раздалечават - ами - допускаме, че има два родствени, слаборазличаващи се вида със сходни потребности. В рамките на всеки един от тях, взет отделно, ще има някакво вариране - да допуснем за по-лесно, че това вариране става по една линия, само в две противоположни посоки - към другия вид и от него. Близко е до ума, че индивидите, които са в "по-отдалечената" част от вариационната крива, ще се окажат (при равни други условия) в по-благоприятна ситуация (поради по-слабата конкуренция) - ergo - ще оставят по-многобройно потомство, в сравнение с другите индивиди от своя вид; и така относителната честота на гените обуславящи признаци "по-отдалечени" от другия вид, ще се увеличава. Ми ей ти я на и дивергенцията. За подобни неща винаги е по-добре да се говори така - с примери, отколкото с дефиниции, когато те изпитват, понеже при дефинициите в такива случаи все се получават някакви страшно дълги изречения. Естествено това е само едно съвсем общо положение - свят широк, ситуации всякакви, при дадени реални конкретни условия всичко може да се получи - вклч. точно противоположния резултат. Но, говорим за най-вероятния вариант - а той е именно този, както е казано в цитираното изречение.

Трябва ни таралеж в гащите... Засега само негативи имаме, че ни тресе "Синдрома на големия брат". Напротив, мисля че - не чак целенасочено да ограничаваме, разбира се - но, доста по-сдържани трябва да ни са отношенията с Македония. Македонците викат, че са българи тук като ги черпиш и докато им платиш сметката; като си се приберат - съвсем други ги приказват. Те не искат да са българи, искат да са италианци, австрийци, нещо такова... Доктора би трябвало да знае, например, че македонските студенти се учат у нас на половин цена - я да сметнем колко е загубила държавата от това за толкова години? - а какво е спечелила - да не би в лицето на тези, завършили вече студенти, да имаме някакви "големи приятели на България"? - нищо подобно. А разходите, които българската държава прави, за да издава безплатни визи на македонците - откъде, накъде, дявол да го вземе! Пак ще повторя, че всичко, което българската държава даваше и продължава да дава, щеше да има някакво оправдание, ако получавахме нещо в замяна; аз такова нещо не виждам, обаче - виждам от към Скопие да идват далавераджии и тарикати, но не и хора с българско самосъзнание и желаещи да работят за благото на България. А да не говорим, че величието на държавите отдавна не се измерва с териотиралната им големина (още повече, че в ЕС ние съвсем не сме от най-малките държави по територия - по средата сме).

Имаше снощи по телевизията един репортаж за 130-грамово кокоше яйце у нас, та се сетих, че наскоро Гинес призна за най-голямото документирано щраусово яйце (прилагам копие от сертификата), яйце от една ферма на един голям приятел на България, известен у нас просто като Люк - една доста сериозна част от родната щраусова популация е с произход от неговата ферма, така че може да разчитаме някоя роднина на рекордьорката в бъдеще да снесе някое още по-голямо яйце - само че вече - в България!

Именно - имала била Русия имперски интереси у нас - ами че нали е империя - какви други интереси да има, освен имперски - наша работа не е да се дървим на големите империи, а да направим тъй, щото да извлечем максимална полза за себе си от имперските им интереси.

Нека да припомня кое е това единствено изискване, което доведе до провалянето на мача - то гласеше - при резултат 9:9 (броят се само победите, играе се до десет точки), мачът завършва наравно и световният шампион запазва титлата си - доста разумна претенция, според мен, отчитайки традицията при равен резултат (т.е. - при дотогавашния регламент - 24 партии - 12:12), дотогавашния шампион да си остава такъв. Фишер ще си остане най-великият шахматист, макар че по мнението на професионалистите, днешният шахмат е избягал много-много напред от неговото ниво. Всъщност, днешните шахматисти трябва именно на него да са благодарни за сумите, които получават - Фишер е бил първият, който предявявава претенции за сериозни заплащания - дотогава са играли за съвсем символични суми.

В този ход на мисли, бих продължил, че тъй като ми е известно, че на моя противник му е известно, че ножицата е най-печелившата стратегия, аз ще избера "камък"; е да де, ама понеже той ще се досети, че тъй като на мен това ми е известно и ще избера "камък", може пък да избере "хартия" - от друга страна - и моят противник може да разсъждава по абсолютно същия начин, поради което той може да направи за мен същите предположения, каквито аз правя за него - и т.н. - до безкрайност То е също като със случая, когато биещият дузпа усилено гледа в даден ъгъл преди изпълнението - може нарочно да гледа там, за да си помисли врататят, че ще бие в този ъгъл; но може да гледа натам, за да си помисли вратарят, че иска да го излъже, за да бие в другия ъгъл; но може нарочно да гледа натам, за да излъже двойно - съответно - и тройно - и т.н. - пак до безкрайност. Затова Пеле казва - дузпа се бие така, че да вкараш топката вътре заедно с вратаря! Или пък - както е с познавачите по тълкуването на сънища, които няма как да тълкуват собствените си сънища по важащите за другите правила, понеже при тях, именно поради факта, че мозъкът им е отлично запознат със символното значение на разните неща, тези символни значения вече не важат.