laplandetza

Показва една приета за константна стойниост в пространство/време и количествените промени към пространствено и към времево <движение> т.е пространствени промени чрез движение , преместване в пространство и промените вътрешни за обектите даващи илюзия за време. Да , за едновременност, неедноврен, така. Малоум , в експеримента доказах закъснението , как го разбираш?

Никой явно неможе да успори моите мислени експерименти, за сега се приемат за теоретично доказателство, т.е за верни.

Разкажи по подробно какво имаш на мисъл, така ще е облекчение за мисълта , а може и да науча нещо

То доплер ефект е в основите на относителност, за обекти в подвижна иос , подвижна спрямо етерия, материалнотопростр.време, един обект излъчва, анизотропия на импусл,енергия, другия приема чрез <доплер, т.е също анизотропно взаимоействие. Напречен доплеров ефект, какво точно разбираш от това, ако са в движение спрямо етерия винаги има такъв. Ако приемеш единия за неподвижен, то и другия е неподвижен, за паралелните тела, ако се кривят ще са и двете тела.

Ами не, не искам да кажа скорост спрямо светлина, не и пряко.Но как да ме разберете.Според мен кванти на светлина не съществуват самостоятелно в познатия за нас вид, както и всички други масови елемент. частици.Съществуват чрез постоянно взаимодействие с някаквъ неизяснен за момента комплексен пространтвено/времеви обект, който нарекох Етерия, в който комплекс основна роля има гравимеханизъм, можеби не самата гравитация, не ефекта гравитация, това е твърде неясно все още. Моите ,поправки> и предложения за промяна в Т.О ги смятам в духа на Айнщайн, аз само добавям след неговото дело.Според мен той много добре е заложил на Пространство/време, но не е пробвал да го материализира, сега аз искам да опитам точно това, да дам истински живот на пространство/време. да го сваля от света на духовете и му сложа панталони и риза. Така че, тази скорост не е директно спрямо светлина а спрямо Материалното Пространство/Време на безсмъртния Айнщайн, ако беше той тук и сега щеше вече да го е развил в променената си ТО.

Дойде време за да обясня защо бягам от математическо, математич.геометричното представяне на съществуването в отделните ИОС, така както е направено в СТО, където математич. зависимост е представена примерно така, като различен прогрес в пространство за сметка на време и на време за сметка на пространство. Моите разбирания са различни и вече минавам извън Т.О. Figure 4-1. The three events (A, B, C) are simultaneous in the reference frame of some observer O. In a reference frame moving at v = 0.3c, as measured by O, the events occur in the order C, B, A. In a reference frame moving at v = -0.5c with respect to O, the events occur in the order A, B, C. The white lines, the lines of simultaneity, move from the past to the future in the respective frames (green coordinate axes), highlighting events residing on it. They are the locus of all events occurring at the same time in the respective frame. The gray area is the light cone with respect to the origin of all considered frames. Показаният мислен експеримент горе с капсула и вагон, те всъщност измерват скорост спрямо светлина , така както подобно прави и измерване на доплер ефект на обект движещ се спрямо електром.лъчение на Реликт.лъчение, т.е. на <светлина> извън системата, докато при вагона е светлина в системата, разлика в поведението и на двете<светлини>няма. Това означава, че тя ,светлината е много тясно зависима от нещо и това нещо наричам Етерия. От тук горният експеримент измерва скорост в и относно Етерия.

Продължавам , вече възприехте горниятмисловен експеримент. Сега си представетекапсула като вагона, прозрачна, всияки във вакуум. От едната страна на капсулатанаблюдатели статични както в горното,но сега имат часовници сверени и синхронизирани, от другата страна обаче постройка от същия вид наблюдатели, пак с яасовници сверени и синхронизирани, както на гарата , но се движат заедно с капсула,т.е капсула и наблюдателна система от единия и край са в една подвижна ИОС. Пак така пуск светлина , напредва , от двете страни на капсула винаги има <изравнени> наблюдатели,които цъкат часовниците,те. записват по време каквото регистрират, светлина удря първо задната част, цик,цък, записват изравненеите с задната част часовникнаблюдатели, след веме и предната част, цък, цък, записват. Един хайван и от двере системи отива и изстегля на дискета инфото от наблюдателчасовници, на компите правец правят анализа и ............ каква изненада, няма едновременност, за тези на стсичната система в една скала неедновременост, за локалното им време, за онези в една ИОС с капсулапак неедноврменост , но в друга скала,по тяхното локално време. Какво се случи , има реалност и реалност, едната, условно наречена <абсолютна> не зависи по никакъв начин от пътя, закъснението и всякакви промени на носителя на информация, в случая светлина, тя се е Случила, Била е, реални събития в реален ред. Другия вид реалност е променлива и зависи от различията и промените на носителя на информаци, светлина. В горния пример имаме недеформирана реалност, щом е отчетена в реда и пропорциитр и на двете системи. Щом горния резултат е пропорционален, ако се ползват трансформациите , лоренцовите, и се сравнят локалните времена то едното, в подвижната иос е 2 пъти по бавно от другото, то ако едното закъснение е с някава стойност време в статичната иос да речем, то в подвижнатасъс <забавено> време ще е два пъти по малко, нали така съгласни сте. Единия часовник е отчел закъснение 100 цъквания, то другия, 2 пъти по бавен , е направил 50 цъквания.Най важното от тези мисли ,е че дори в собствента си система на капсула е открита разлика от 50 цъквания. Има ли фиксиран брой възможни цъквания, няма такъв, щом в собственната си ситема може да има 50, значи може и да са по малко, 30 , 20 , 10 , 5, 2, а може ли да са 0(нула)?

Кой сега ще пробва да докаже несъстоятелност на моята мисъл, кое не е с материалната логика, нима отхвърляте възможност за движение на 2 обекта с относителна скорост нула между тях , общото им движение спрямо светлина, независимо излъчена от един от тях или просто светлина покрай тях.Кой глупак юе отхвърли този Факт и Реалност. Кой луд ще отхвърли твърдението лежащо на горния факт, че в една система от обекти, примерно като горния случай 3 обекта, източник ха светлина и 2 други на равни разстояния по между си разположени по обща ос на движение, в която светлина излъчва средното тяло и поради крайната скорост<С> и движението на цялата система, спрямо някой си или нещо си, което е само поТО така, светлината поради различния път ще има неедновременост в достигане на другите 2 обекта.

И сега <философския спор> на този мислен експеримент, как другаря вагонен наблюдател би регистрирал като факт тази едновременност, ами телепатично и мигновенно, по коридор червеева дупка,,, нее , с някакъв обратен сигнал а по времето на Айнщайн юе да е било простосветлинно отражение, т.е светлината по обратния път стига до вагонния наблюдател и то в едно време, както според него така и според наблюдаващия, т.е става обратната едновремен. неедновременност.Тъй като е казано , че се изравняват наблюдателите и разстоянията от предницата на вагона е еднакво с това на задната част, разстоянията до статичен наблюдател, светлинен сигнал от предница на вагон до статич. наблюдател, ще има съюия път както този от задната част на вагона до статичния наблюдател, а тъй като <С> е константа, това означава , че сигнала от тях ще бъде приет едновременно. Пак повтарям по този горния експеримент, по условие на по големи умове от тукашните ни, се изравняват наблюдатели, за стсичния наблюдател разстоянието до предницата на вагона е съюото като разстоянието до задната част, това напълно гарантира едновременно получаване на светлинен сигнал от пред и отзад на вагона към статичния наблюдател.Разбрахте добре , нали. Всичко това горното пък означава, че каквото и да се случи и разбираме за него чрез светлина, юе има реални времеви пропорции,т.е. пътят на светлина няма по никакъв начин да изкреви събитията, ако едно е първо, от друго, така и юе остане, ако са едновременни така и ще остане.Това пък означава , че щом светлина първо е достигнала до задната част, значи така еБИЛО, т.е. това е реалност, дори сигнала за нея да бихме получили мигновенно.Което няма как по друг начин да се развие по нататък с отразения сигнал, за да се възприеме едновременно за вагонния наблюдател има само едно рещение различен път на светлина, за да компенсира разликата. Ако на предна и задна стена на вагона сложим детектор/часовници .............. трябва сами да сте способно на развитието по нататък............... Трябва да редактирам, големите умове са забравили , че гаровия статичен наблюдател е само един, голяма грешка и юастие за някои. Обаче сега юе я поравим, нареждаме един додруг, лице до лице с детектори по челцето, хиляди такива и върху хиляди челца. Правим всичко това за да нямат доводи някои съвременни умове и да кажат вагона се мести след излъчване на сигналите и вече няма да има еднакъв път на светлина, спрямо единствения гаров наблюдател, но така наредени Винаги, повтарям Винаги един от милионите, камери детектори ще е ИЗРАВНЕН с вагонния наблюдател, няма момент в който да липсва ИЗРАВНЯВАНЕ.Всички тези регистрират логичното, НЕЕДНОВРЕМЕННОСТ, която няма начин да бъде светлинно изкривена тя е абсолютна реалност,т.е не зависи от път и състояние на това с което се предава информацията.

Гледай тука, приятелю, и гледайте и другите, на какво можело да седължи неедновременост и едновременост, даа вярно било , на движение спрямо светлина,не може дабъде, ма той Самия Айнщайн го скицирал, или поне участвал с името си, какъв антирелативист, най скрития The train-and-platform[edit] The train-and-platform experiment from the reference frame of an observer on board the train Reference frame of an observer standing on the platform (length contraction not depicted) A popular picture for understanding this idea is provided by a thought experiment similar to those suggested by Daniel Frost Comstock in 1910[13] and Einstein in 1917.[14][12] It also consists of one observer midway inside a speeding traincar and another observer standing on a platform as the train moves past. A flash of light is given off at the center of the traincar just as the two observers pass each other. For the observer on board the train, the front and back of the traincar are at fixed distances from the light source and as such, according to this observer, the light will reach the front and back of the traincar at the same time. For the observer standing on the platform, on the other hand, the rear of the traincar is moving (catching up) toward the point at which the flash was given off, and the front of the traincar is moving away from it. As the speed of light is finite and the same in all directions for all observers, the light headed for the back of the train will have less distance to cover than the light headed for the front. Thus, the flashes of light will strike the ends of the traincar at different times.

Какво стана, отказваш ли се?

Ох, смея се, фанатиците <забраняват< да се говори за някакво преместване, движение на обект, който взаимодейства със светлина при доплер ефект, забраняват това да се нарича някакво движение на приемника докато светлина се движи към него, забраняват накратко да се нарича движение спрямо светлина или фотони, но сега ще им се наложи да се съгласят за Факта , когато в една ИОС, подвижна се излъчи светлина,фотони , обектите се движат докато тя се разпространява спрямо тях, което няма какво друго да означава освен някакво движение спрямо светлина.После тази свтлина в ИОСа е приета, взаимодейства с друг обект, статичен относно останалите

Пак да се върнем на постановката със светкавиците, как фанатиците на ТО. ще обяснят че разликата между едновременост и неедновременност се дължи като първопричина е различните времена в системите. Разширявам тази постановка, поставяме във вагона маркери , които светят с дадена честота, когато ги достигне лъчението на светкавиците, разположени са на еднакви разстояния спрямо вагонния наблюдател, в даден интервал светлина от светкавици достига вагона, но при съюия експеримент без маркерите вагон. наблюдател е приел предната светкавица по напред, означава, маркерите от предната част на вагона за вагон. наблюдател светват първи, което няма никаква връзка с локалното вагонно време, а има връзка с нещо друго, Кое е то?

Много ми е интересно, така както е тръгнало , капацитетите ще отрекат възможност в една подвижна система ИОС, когато се излъчва светлина от обект в системата и тя се разпространява там между нейните взаимнонеподвижни обекти, та ще отрекат факта, че докато светлината се разпространява покрай обектите и самите обекти се движат. Ако отрекат това, което практически означава скорост спрямо светлина, фотоните на светлина ще е пълен фарс, ще се смея доста. Това не е предположение, това е Факт, както е че Земята е кръгла. Ако отрекат ще си пикаят на собствената теория, което би означавало променлива скорост на светлина за някой наблюдател, ще е невиждан смях,хахах

Твърденията на Малоум не са верни.Още по прост пример. два детектор/часовника в лаборатория, която е приета за ИОС , два еднакви кабела по дължина и ключ, както в постановката с двете крушки, детекторите са на равни разстояния от крушките. Самите детектори и часовници са направени различно, единият е с <нормалното> време и характеристики на системата, може да отчита импулс , да разграничава два импулса, демек фотони на разлика от 10 наносекунди , детектира от двете страни ако има разлика от сигналите от 2 те страни над 10 наносекунди отчита неедноврменост. Другият пак детектира от 2 те стрсни но е направен така , че ако открие разлика в импулсите над 20 наносекунди регистрира неедновременност.Разбира се според СТО и двата при светване ще няма да регистриратНЕЕдновременност. Тук твърдението , че местните времена са прияина за неедновременност е грешно, те могат да са причина за регистриране на ЕДНОВРЕМЕННОСТ, пак с примери, при <забавения> датчик/часовник, ако сигналите се различаваха с 16наносекунди не би отчел неедновременност, а <бързият> инструмент би отчел безпроблебно Неедновременност. В примера със светкавиците, според Айнщайн , във вагона, подвижния наблюдател, времето би текло по <бавно> от това на гаровия, статичен, как така тогава ако само различните времена са виновни, за гаровият, чийто мозък работи по бързо има едновременност, а за вагонния подвижен <мозък> който работи мудно и не би направил разлика в неедновременост на която ще е способен гаровия мозък, как той с тазо си понижена <разделителнаспособност> точно заради местното<време> та как той ще регистрира НЕедновременност?

Много лесно може да докажете , че времето няма връзка, не пряка с едновременност, теоретична постановка 2 обекта един приет стстичен друг е ускорен и набрал скорост се движи и двамата преди ускорението са обградени от излъчватели , които ги обграждат на един метър разстояние, така по цялото протежение на постановката, ускореният набрал скорост се движи и измерено според него се намира на еднакво разстояние от излъчвателите, почват да излъчват и двамата, двата обекта ще отчитат едновременност, но времената има са различни.

Какво общо ще има времето във всяка една ИОС с неедновременност и едновременност, само теоретично говорим, в реалност има много общо , но това не е разработено в Т.О. За да съм поясен разликата във времената е пречинена от относителните скорости, разликата в скоростите, това е причината, самото относително движение , което променя пространственно регистгриране на сигнала, и разбира се се отчита по време.

Този тип мислени експерименти на Айнщайн с крушките и светкавиците са много интересни от гледна точка на това , че той ползва , макар не формулирана и дефинирана, относителна скорост между светлина , нейните предполагаеми тогава градивни единици> и обектите, на практика цялата му относителноств СТО използва тази относителна скорост, но някак си <небрежно> ползвайки я , и знаейки , че варира от под2<С> до над минус2<С>, всичко това наблюдавано от приети за статични наблюдатели, та някак си без да иска разбира се, несъмнено БЕЗ да иска пропуска в този интервал относителна скорост Нула, съвсем неволно!

Опростен е примерът. Показва , че за един наблюдател в една ИОС, приета за неподвижна, относително неподвижна, две събития са се случили , възприети са като едновременни, т.е светлинен сигнал е стигнал до наблюдател едновременно. Друг подвижен наблюдател в подвижна, относително подвижна ИОС , спрямо статичната е приел сигналите по отделно, т.е неедновременно.Това разбира се според Айнщайн се дължи не на различно течащото време в двете системи, то не би повлияло, а се дължи на относителната скорост между двамата наблюдатели, което е причина за разликата по време , време отчетено и в двете системи ( да се има в предвид, че според статичния наблюдател, подвижният приема сигналите не едновременно) на пристигане на сигналите и то само поради различния път изминаващ сигнала.

Смятам да оставя Ексемус да доказва и разиграва, неговия си експеримент, а аз ще се забавлявам гледайки представлението,ще се включвам само да разпалвам ако не успее ще се намеся.

Продължавам, това което ще катурне Т.О е заложено в нея при създаването и. В твоя мисл експеримент, само по ос на движение, първите детектори , или детекторите са ти на еднакво разстояние до централен наблюдател/излъчвател, наблщдавано от статичен наблюдател, въпреки <скъсяване> на размера по остам предложено в СТО, то е симетрично, ако не е такова теорията би се самоубила много лесно.При излъчване статичния наблюдателби <наблюдавал> докато фронта прогресира и някакво преместване на детекторите, и този факт никой от умниците не може да атакува, те нямат избор и трябва да се съгласят, светлина<С> скорост, детектори примерно 0,5<С> не е възможно да са <статични> т.е в една иос със статичен наблюдател докато светлина ги удари.Какво означава това, означава, че при всички случаи задния детектое ще срещне светлина по рано, независимо по времето с което се отчита, на теория няма никакво значение. Дали разликата по време на статич. наблщдател е примерно 200 наносекунди, или после при отяитане на детектори е открита разлика 20 наносекунди, никакво значение, само при теоретично разглеждане, в реалност има ефект на заличаване на съществуване е в който две неедноврменни събития отчетени по време и по място , пространство и време , или само по време отчетени от една иос, да са едновременни в друга иос и това да се дължи единственно на намалена вероятност или невъзможност за взаимодействие, т.е просто за даден интервал вие НЕсъществувате, различен механизъм от предложените в ТО. Ако обаче пробват да спорят за този факт на движение на детекторите на практика спрямо светлин.фронт , се стига до там , че светлина няма да е константа или <скъсяването> не е симетрично и е <по скъсено> напред, което да даде едновременност, което при друга теоретична постановка веднага убива ТО. за скъсяването, а няма как за <С> да не е константа.

Извън ТО. светлинния фронт при недеформирана локално Етерия е винаги сферичен, всякакви разлики от сферичен фронт, регистриран по някакъв начин, в случая по запис на <време> с детектор/часовници се дължи на движение в и спрямо Етерия.Има само една ИОС , един вид такава където ще се детектира истинска сфера и това е ИОС Етерия, наблюдател в която е неподвижен спрямо локалното състояние на Етерия.

Добре, слушай, светлинния фронт винаги е сфера, ако <с> е константна по всички направления за всички възможни ИОС.Ако мислим само по ТО, СТО, което е грешно,, възприемането за това че <С> е константна в движеща се ИОС се дължи на <забавеното> време и размерните физически промени в обектите, както и на деформации в приемането, взаимодействието с електр.магн. поле. <фотони>. Ако твоите сензори на движещата се система ти изпращаха обфратна информация, примерно отражение, тогава въпросния светлинен фронт ще ти изглежда сферичен. това се дължи единствено на деформация при взаимодейств, със светлина и <забавеното> време. Логично при напредване на фронта по оста на движение, напредват и детекторите в тази ос, независимо от скъсения размер, обратно , по оста в обратна на движение посока при същото скъсяване детекторите ти напредват към светлина, разбира се няма да има едновременност при среща с първите детектори по оста на движение, по посока на движението и обратно на движението. Първи ще се достигне този по обратно на движение в оста, със закъснение този отпред. Те отразяват или прашат сигнал към наблюдател, в този сигнал, или отражение става обратната промяна на сигналния път, за обратната на движение страна по дълъг, отпред по къс, срещат се едновременно при наблюдател. Всичко това се възприема от гледна точка на страничен, статичен наблюдател. Това не е <светлинна илюзия< а реалност, не се дължи на деформация на сигнала стигнала до страничния статичен наблюдател.Първо трябва да докажеш това, за статичен наблюдател тези промени не са <светлинно шоу> не се дължат на разлики различни от <нормалните> в засичане на сигнала, това лесно се доказва.Второ , тезио детектори нали ги направи сверени детектор/часовници, те ще ти уловът точно тази не едновременност и това на теория по никакъв начин не зависи от времето, <забавеното> време на движещата се система, единственно важно е да са сверени и да отчитат синхронно всички вътре в движещата се система. Доказване , кога ще сработят часовниците е като в статичната система има наредени наблюдатели със сверени техни си часовници плътно до подвижния наблюдател и те винаги са <изравнени> с него, т.е разстоянията от предния и заден детектор са равни с наблюдателя, при сработване на детектор, задния той излъчва сигнал и се улавя от мрежата и от онзи изравнен с подвижен наблюдател, отчита със закъснение първо него после другите, но за простота ако са само по оста, още по лесно.После записите от подвижните детектор/часовници се изтегля и анализира и там се открива закъснение. Какво му е сложното тук, чиста и ясна работа.

Да , награда няма да има, но пък не ми пречи да споделя успеха с форум Наука,бг

Вярно е , много глупости изписахме, но вече имаме доказателства за неверност на Т.О . опитай се да осмислиш положението.