Евристей

имаме троен психологически механизъм: Миналото не може нито да се изкаже, нито да се обоснове, нито да се защити То е мълчаливо, удобно и селективно. Настоящето е шумно Младите грешат публично. Личната идентичност иска стабилност „Аз съм добър, но моите родители бяха още по-добри, а бабите и дядовците – почти светци.“ същото като: Жена ми готви добре, майка ми – по-добре, баба ми – божествено.

Рим: mos maiorum – "обичаят на предците" Тук феноменът е институционализиран. Цицерон, Ливий, Салустий Всички повтарят: "старите римляни" били: строги, скромни, добродетелни, дисциплинирани, силни, лоялни - истински бащи на Отечеството Ливий (Ab urbe condita): "Колкото повече напредваме във времето, толкова повече губим нравите." mos maiorum = морален златен стандарт, който: никога не е съществувал в този вид, но служи като еталон за вина. Средновековие: "великите отци на Църквата" Средновековните автори: постоянно се извиняват, че пишат, твърдят, че са "джуджета върху раменете на гиганти". Пример: Бернар от Шартър (XII в.) "Ние сме джуджета върху раменете на гиганти." Тези гиганти са: Августин, Йероним, Амвросий, Григорий Велики. Настоящето е слабо Миналото е свято ............................................................................................................................ Китай: Конфуций и древните мъдреци Конфуций: смята своето време за деградирало, възхвалява легендарните владетели Яо и Шун. Той казва: "Аз не създавам, аз предавам" Класически пример за: морален песимизъм към настоящето, култ към предците като източник на легитимност.

Това е така, но има и още един фактор/феномен - култ към предците. Дори в разцвета на своята мощ, силните на деня говорят, че предците им са нещо много повече Един от най-ярките примери е Рамзес II. Този фараон е : неестествено-самовлюбен, самопровъзгласен бог, узурпатор на паметници, вечно "победител" в Кадеш благодарение на самия себе си Но когато Рамзес говори за татко Сети I, тонът рязко се променя. В надписи от Абидос и Карнак: Рамзес благовее и се прекланя Сети е "Великият-могъщ бик" "възстановителят на Маат" "онзи, който върна Кемет/Египет към реда" Рамзес не се състезава с баща си - той се легитимира чрез него. Подтекстът е ясен: "Аз съм велик, защото съм син на още по-велик." ..................................................................................................................... Хезиод: "Железният век" срещу героичното минало Хезиод (VIII в. пр.н.е.): мрази своето време, вижда морален разпад, плаче за златния и героичния век. В "Дела и дни“: старите поколения са по-близо до боговете, героите са по-справедливи, предците са по-работливи и честни. ............................................................................................................ Платон и "старите атиняни" Платон е прочут с критиките си към младите, но се прекланя пред предците: В "Закони" и "Държавата": старите атински закони са по-мъдри, "първите законодатели" са почти митични фигури, Солон е представен като образец, който никой жив не може да достигне. Платон обожествява предишната генерация, за да осъди настоящата демокрация. ....................................................................................................................... продължение

Готи и франки изказват своето възмущение от фракцията. Нещо повече - Умерените траки се отдръпват и разграничават от крайната фракция. Тя изпада в изолация и е преименувана от другите в .... Булгариос - брутално-вулгарните Ето това е историята която ни поднася най-добрия от най-добрите историци-хронисти - учителят на самия Марцелин.

Това е точно така. Огромна част от тракийското население се изтегля на север от Дунав, но никога не прекъсва интензивните връзки с родните си места. Създава се мрежа от пунктове, съзаклятия, шпионски мрежи и в резултат са организирани най-мащабните въстания срещу римската власт. Тракийските народи са единствените, забележи - единствените от стотиците в Империята, които нито се елинизират, нито се романизират. Гръцките и римските хронисти изтъкват като причина за този феномен, че на траките не им се отдавало усвояването на чужди езици, но ние с теб знаем, че е истината е друга : траките не искали да изоставят словенския си язьik и да го мърсят с гръцки и латински заемки. Във времената на либералните императори - умереното крило на ОТН (Освобождение на Тракийските Народи) успява да издейства редица отстъпки - свободно говорене на тракийски в пределите на три провинции, тракийско богослужение и преподаване на тракийски език във всички пещери на въпросните три провинции. Крайното крило във фракцията обаче обявява, че отстъпките се недостатъчни и започва война докато последния римлянин и грък не напуснат страната. В провинциите настава ...терор. На път за Филипопол е убит проконсула, а съпругата му е ...изнасилена и отвлечена. В Сердика е убита съпругата на легата, а той самият е ...изнасилен. Организацията поема отговорност и за убийства на римски граждани в Сексагинта Приста и Бонония. Бруталните действия на крайната фракция са заклеймени не само от римляни и гърци, но и сред ...умерените варвари !

От тези текстове следва: Ахиява (Ахея на Омир) не е мит Ахейците са: политически организирани военни агресори в Анатолия равностоен фактор на Хетската империя Атарисия е: първият исторически засвидетелстван ахейски герой - реална фигура зад по-късния епически образ. владетелят на Ахиява“ В оригинала: LÚ Ahhiyā / Atarissiya of Ahhiyawa Не е формално Велик цар, но контекстът показва самостоятелен, суверен военен владетел. Текстът не е хроника, а юридически документ: Маддувата е обвинен, че: не е защитил земята си, не е оказал съпротива, а е разчитал хетите да водят войната вместо него. Дипломатическата практика на Хети (както на египетските, акадските и вавилонските дипломати) изисква разграничение между легитимен владетел и равенство. Фразата "брат мой" (ḫa-at-ri-meš) добавя уважение и формално равенство, без да се засяга суверенитетът на хетския цар. Това е класически пример за „ уважение“ в международните отношения на късната бронзова епоха. С други думи LUGAL = титул на хетския цар KUR-MEŠ MIZRI = описателен титул на чужд владетел (цар на Египет) ḫa-at-ri-meš = „брат мой“ → дипломатическа формула за равенство LUGAL = шумерска идеограма за цар / велик човек LU = човек GAL = голям / велик Хетите заимстват идеограмата LUGAL, но тя има две функции: Собствено титулуване на хетския цар Дипломатична транскрипция на титула на чужд владетел, когато е признат за велик владетел

Как работи LIM при цифри на военни контингенти LIM = 1 000 Така текстът би се четял: [x неизвестно число] хиляда Практическо значение: Тъй като знакът е изтрит / неясен, В преводите академици като Beckman / Bryce / Cline пишат: x thousand infantry или хиляди в пехота Следствие: Не можем да кажем само Хиляда, защото преди Хиляда има знак който посочва брой Може да са няколко хиляди, а може и десетки хиляди Текстът просто обозначава масов контингент,в хиляди, но не дава точна численост .................................................................................. И така кой е Атарисия ? https://www.daciajournal.ro/pdf/DACIA 2004_2005/art12Kelder.pdf Той е мъж/човек от земята на Ахиява В хетските текстове той е наречен: Atarissiya, мъжът от Ahhiya (LÚ URU Aḫḫiya) Повечето хетитолози го тълкуват като: ранен ахейски военен вожд / цар, действащ в Западна Анатолия често сравняван по роля с по-късните микенски wanax-и Но ...акцентът тук е, че Атарисия не е титулуван от хетите като цар /Лугал/ а като Мъж/Човек Това е (края на XV – началото на XIV в. пр.Хр за разлика от век по късните документи като Tawagalawa Letter (CTH 181) (XIII в. пр.Хр., Хатусили III) Където вече има знак за равнопоставеност - владетеля на Ахиява е наречен : ušši ša Aḫḫiyawa : Брат мой от Ахиява .................................................................... Оказва се, че Атарисия предвожда не само 100 (тук числото е безспорно) бойни колесници прехвърлени през морето (които са разглобени и после сглобени) но и с един значителен пехотен контингент който е повече от ... LIM (хилядарка) Ahhiyawa се счита за исторически фиксиран термин в хетските архиви, използван за обозначаване на силен западен политически субект, вероятно (вече сигурно) свързан с ахейците или микенския свят. Един от най-ценните пасажи: Атарисия от Ахиява имаше сто колесници. Защо това е изключително важно? колесниците са елитна военна технология число 100 означава държавна организация това е най-ранното текстово свидетелство за ахейска военна мощ извън Егейския свят Ахиявите като постоянен враг По-късен пасаж показва, че конфликтът не е еднократен: Човекът от Ахиява отново замисли зло и подбуди вражда в земите на Негово Величество/Мое Слънце/

Корекция относно преводите на хетските надписи за Ахиява Първата и най-сериозна касае този пасаж от обвинителения доклад срещу хетския васал - мъж на име Мадувата : Текстът описва: серия от военни провали и нелоялно поведение на хетски васал /управител/ на име Маддувата нахлуванията на Атарисия от Ахиява намесата на хетската армия възстановяването на Маддувата по милост, не по право Атарисия, владетелят на Ахия, дойде и организира заговор да те убие, Мадувата ! Но когато бащата на Мое Величество чу за това, той изпрати Киснапили с пехота и колесници в битка срещу Атарисия. И ти, Маддувата, отново не се съпротивляваше на Атарисия, а отстъпваше пред него. Тогава Киснапили продължи да напредва[…] към вас от Хати. Киснапили влезе в битка срещу Атарисия. 100 [колесници и ... хиляда пехота] предвождаше Атарисия . И те се биха. Един офицер на Атарисия е убит и един от нашите офицери също падна убит. Името му беше Зиданза. Тогава Атарисия се обърна [(?)] от Мадувата и отиде в собствената си земя. И те поставиха теб Мадувата на твоето място още веднъж. Не коректно Правилно при това не с напасване, а с хетска терминология: Атарисия, човекът от Ахиява, дойде и замисли зло срещу теб, Маддувата, с намерение да те убие. Но когато бащата на Слънцето чу за това, той изпрати Киснапили с пехота и колесници да влезе в бой срещу Атарисия. А ти, Маддувата, не се противопостави на Атарисия, а отстъпваше пред него. Тогава Киснапили продължи напред […] от страната Хати към вас. Киснапили влезе в битка срещу Атарисия. Атарисия водеше 100 колесници и [x] хиляда пехота.* И те се биха. Един офицер на Атарисия беше убит, а и един от нашите офицери също беше убит; името му беше Зиданза. След това Атарисия се оттегли от Маддувата и отиде в собствената си земя. И те отново поставиха теб, Маддувата, на твоето място. ......................................................... * В хетския текст CTH 147 армията на Атарисия е описана като 100 GIŠ.GIGIR.MEŠ u [x] LIM ERÍN.MEŠ. Тук: GIŠ.GIGIR.MEŠ = колесници ERÍN.MEŠ = пехота LIM = хетският числов знак за „хиляда“ x = липсващ или изтрит знак в клинописа в хетския език LIM („хиляда“) не се обръща в множествено число, дори когато се отнася до повече от една хиляда; формата остава LIM, без добавяне на множествено Следователно буквалният смисъл е „100 колесници и [x] хиляда пехота, но тя е не е Хиляда, а неизвестно число преди Хиляда заради изтрития знак преди LIM

Нови унищожителни критики срещу Нолан Това, което Нолан прави е: естетическа узурпация на епохата заличаване на микенската култура превръщане на конкретна цивилизация в „безвремеви декор“ За хора които държат на археология, материална култура и контекст - това не е просто грешка. За хора които са запознати със специфики и детайли, За хора които имат историческа култура Това е гавра. Защо критиката го „засипва“ - и с право ? Той съзнателно игнорира бронзовата епоха Не защото „не знае“. А защото: микенската реалност е трудна за пресъздаване Това не е интерпретация, а подмяна Интерпретация е: „Ето я бронзовата епоха, прочетена по нов начин.“ Нолан прави: „Ето един мит, изтръгнат от времето си, защото времето ми пречи.“ Това е анти-исторично поведение, не „авторска свобода“. За хора навътре с материята - това е непростимо Тук не става въпрос за: грешен шлем не подходящ щит или зле ушита туника Става въпрос за: унищожаване на социална, военна и материална логика заличаване на разликата между: микенец архаичен грък римлянин модерна фантазия Това е равносилно на това да снимаш: викинги с наполеонови униформи и да кажеш : "важно е художественото творчество" Нолан: не уважава Омир като продукт на конкретната култура не уважава бронзовата епоха като самостоятелна цивилизация използва Одисей като празен контейнер за свои теми Това не е почит. Това е присвояване. И да - критиката макар и безпощадна, този път е основателна !

Не си спомняш ? Не си щял да ...закачиш ? Това ли е повод за аргументация ? Това какво са ? Брони или круши ? Брони да искаш. Да, ако си представяш че всички ще са нахлузили броня тип Дендра - казах ти че грешиш. За разлика от Нолан, Волфганг Петерсен се допитва до експерти Ето тук мнение на експерт (чети малко преди да спориш за всичко) https://www.britishmuseum.org/blog/troy-behind-scenes-hollywood-epic https://www.britishmuseum.org/exhibitions/troy-myth-and-reality Не твърдя разбира се, че филма Троя на Петерсен е самата реалистичност, но поне прави някакъв опит да се доближи до епохата и да минимализира митологичната/фентъзи част. И точно тук беше атакуван от две страни : и от привържениците на фентъзито и от почитателите на исторически реални събития 1. Че не е по Омир - тоест няма я митологичната част с участието на богове и богини 2. Че не е достатъчно автентичен - тоест прекалено ..кичозен е

Total War Saga Троя за какъв вид публика е създаден ? Total War Saga: Troy е стратегия, разработена от Creative Assembly Sofia и публикувана от SEGA. Излиза през август 2020 г. за PC (Windows и macOS). На Epic Games Store играта беше безплатна при премиерата си и над 7,5 милиона играчи са я заявили/изтеглили през първия ден на този подарък. Това е впечатляващо разпространение Интересното е, че български екип интерпретира Омир - и това обяснява: по-сдържаната митологизация (повече история по малко мит) силния фокус върху „героичната епоха“ желанието да се избегнат чисти фентъзи елементи (поне в базовата версия) Значи хората които държат на по реална представа за епохата са повече от ...двама-трима Ето някои съвсем прилични образи моделирани от екипа Еней Мемнон Агамемнон Много добре визуализирано, разбира се понапудрено с повече блясък - така както и трябва да бъде за игра, филм или представление. Въпросът е друг. Младите вече са наясно с основната конюнктура на епохата и я разграничават от класическата или от анахронизираните фантасмагории Ето и специално как се приема въоръжението и облеклото на героите в Troy Total war Creative Assembly са разработили играта с цел да представят епохата на Троянската война в „исторически контекст, базиран върху оцелели източници за бронзовата епоха“, въпреки че използват Омировата Илиада повече като инспирация, отколкото чист исторически документ. Как играчите възприемат стила Положителни реакции Преобладават мненията, че визията на броните и въоръжението изглежда „правдоподобно за бронзовата епоха“ и е визуално впечатляваща дори ако не е идеално точна. Някои хора специално хвалят работата на артистите и „праисторическия” вид на облеклото, което според тях успешно потапя в атмосферата на древните героични легенди. Разбира се има и Смесени/критични мнения фенове на поредицата и на историята казват, че някои части са много по-митологизирани, отколкото реалистични — особено героите с легендарни щитове, шлемове и анимации, които „не биха били практични за бронзовата епоха“. Част от общността дори казва, че играта балансира между реалност и мит, което за тях води до конфликт – не е напълно историческа, но не е и напълно фантастична. Много фенове правят разлика: „взаимствано от легенди“ - героични, стилизирани елементи „практическа историчност“ - реални бойни тактики и облекло Това значи, че играта има историческа атмосфера, но не е прецизна реконструкция. Даже упреци, че не е достатъчно реалистично ! Тоест младите (които се интересуват от тази част на историята, както и геймърите на подобен род исторически игри) вече имат добра представа за епохата.

Как Нолан може да „измами“ Академията ? Нолан го знае. Затова вероятно: Стратегията му за атака на Оскар минимални богове (или напълно извън кадър) Одисей = PTSD ветеран Пътешествието = травматичен спомен Чудовищата = психологически архетипи Тогава Академията ще каже: „Това не е митологичен епос, това е човешка драма.“ Реалистичната прогноза за „Одисея“ Най-вероятни номинации: операторско майсторство звук монтаж оригинална музика Малко вероятно: най-добър филм (освен ако не е маскиран като анти-епос) сценарий (митът е „твърде мит“) актьорски категории Финален, честен извод Академията не обича митовете. Тя ги толерира само когато са преведени на езика на модерната психология. Ако Нолан: направи Одисея като мит -ще бъде пренебрегнат направи я като анти-мит - ще бъде номиниран И тук идва иронията: колкото по-омиров е филмът, толкова по-малко „оскаров“ е.

Толкин минава, Омир - не ! Защо Омир е "проблем" за Академията ? Тук става интересно. Причини за институционалната неприязън: Боговете са активни Академията: не обича политеистични намеси не харесва съдбата като действаща сила Боговете нарушават „character agency“ (а това е свещено за съвременното кино). Моралната амбивалентност Одисей: лъже убива манипулира оцелява, но не е „чист“ Академията предпочита: изкупление ясна морална дъга Мит: социален реализъм Академията обича: травма идентичност социална несправедливост историческа вина Митът: не се извинява не се оправдава просто е.

Един завой в полза на Нолан Действително неподходящата среда която представя, нелепото облекло и въоръжение и т. н. Но Нолан смело тръгва срещу Академията Защо ? Една проверка : Академията не толерира Гръцката митология Няма нито един филм по темата награден с Оскар ! ......................................................................... The Odyssey на Кристофър Нолан е продукция с реален общ разход, вероятно доближаващ или надхвърлящ $300 млн, докато официално циркулиращият производствен бюджет е около $250 млн. това е най-скъпият филм на Нолан и един от най-рискованите авторски проекти изобщо Нолан не е безразличен към Кан и неговата Златната палма, но погледът му е насочен към Академията Той най-вече прави филм, който да докаже, че митологичният епос може да бъде IMAX събитие, а не Marvel-пародия Опитва да пробие с тази тема в Гилдията, която до момента е враждебна към нея. Затова Нолан заслужава адмирации Защо Академията се явява като мащеха към Гръцкия мит ? Нито един филм по темата не е награден, дори и емблематичния Ulissis с Кърк Дъглас. Митологичните епоси са хронично подценени Ако погледнем чистите митологични адаптации, резултатът е почти катастрофален: Когато филмът признава, че е мит - Академията се дърпа. Кога все пак ги допуска? Академията приема епос само ако не го наричаш мит Успешната формула: махни боговете (или ги психологизирай) историзирай конфликта представи го като алегория за съвременни теми Примери: Gladiator (2000) Формално: исторически епос Реално: мит за падналия герой Академията го прие, защото: „римска история“ политически подтекст човешка трагедия Lord of the Rings Митология? Да. Но: представена като литературен канон без езически ритуалност без политеистична космогония Академията награди не мита, а craft-а и мащаба. Забележки:

Одисеас Андруцос По случайност или не, той става един от главните бойни водачи на Гръцката Революция Класиран на ...Трето място непосредствено след Теодорос Колокотронис и Георгиос Караискакис https://greatestgreeks.wordpress.com/2016/10/31/odysseus-androutsos/ (Чудно ми е такава класация в Българската революционна освободителна - кой ще бъде класиран на първо, второ и трето място ? Левски, Ботев и ? Но пак не е същото, защото става въпрос за военни (командни) умения, а не революционни или организационни) Сега ...защо и как Андреас и епиротската му съпруга решават да кръстят сина си на името на митичния Херос ? Името никога не е използвано сред поколенията непосредствено преди тях, нито около тях и някой кръстен така ще буди не само недоумение, но и присмех и ще си навлече проблем с църквата.. Остава ...Островът ! Установили се на Итака, Андреас и Акриви решават да кръстят отрочето си Одисей Обаче ...това е още XVIII век ! Да, на Запад е възобновен интереса към Класическа Гърция, но не и че Митологията се приема за Реална История - напротив ...точно тогава произведенията на Омир са смятани за художествена измислица. И ако някой кръсти синчето си на името на митологичен герой, още повече в разрез с християнските канони, то той би получил най-малкото подигравки и презрение.. Въпреки това установилите се на остров Итака - младо семейство Андруцос решават да кръстят новороденото си отроче на името не на дядо или на някой светец както е била традицията до тогава , а на ... местния локален и незабравим херос ! ................................................................................................................... Ражда се Одисеас Андруцос Името като съдба (и проклятие) Тук става почти трагично-омирово. Както митичният Одисей: конфликтен независим неподчиняем Така и Одисей Андруцос : Един от най-ярките лидери на Гръцката Освободителна война ! По -късно влиза в конфликт с гръцките политически елити обвинен в предателство убит от свои Одисеас заплаща цената на интелекта, не на героичната смърт.

Тук към името Одисей : Ὀδυσσεύς (Odysseús) – класическата гръцка форма. Херосът и историята му се вплитат като пипала в културата и изкуството на Европа от Античността до Съвремието.. Но защо името му (кръстени на него хора) не се среща никъде чак до края на XVIII век. Между впрочем в огромна степен това важи и за почти всички останали участници в Троянски цикъл. Причината : Сакралност ?! Никой не е достоен да носи името на богоравните Ахил, Хектор, Мемнон, Аякс, Агамемнон, Менелай, Диомед и Одисей не се използват за имена в Архаична, нито в Класическа Гърция нито в Елинистическа. Името обаче се помни на остров Итака. Някъде между 1788/1790 г. в Итака се ражда отроче на име ...Одисей Син е на амортол Андреас Верусис Андуцос който според някои източници е с албански корени, преселник в Итака Любопитно е че майка му Ακριβή Τσαρλαμπά (Akrivi Tsarlampa) Акриви макар и от Превеза - Южен Епир според всички източници е истинска гъркиня Важно е следното : В Итака - малкото безлично островче, през XVIII столетие споменът за митичния Одисей е все още жив ! И не само, но на негово име е кръстен един от най-големите бъдещи герои на Гръцката национал-освободителба война от 1820-1830 !

Така съм съгласен. Но все пак ще остане ...ако искаш го наречи ...тшеславие, ако искаш маниащина, ако искаш естетика или експерти/познавачи които винаги ще предпочетат естественото пред изкуственото. Така както сега изделията ръчна изработка са по ценни от промишлените изделия, както и естествените материали са по ценни от изкуствените и т. н

Много неточно, много невярно изказване. Картините на класиците винаги ще са по ценни по простата причина че имат автентична стойност. Мона Лиза има репутация на най-ценната картина в света не заради това че е най-добре нарисувана, а заради ред други показатели : половин хилядолетна давност, авторство, загадъчност на образа : Т.нар. sfumato създава ефект, при който изражението се променя според ъгъла и светлината. Това психологическо въздействие няма аналог в по-ранното изкуство и продължава да озадачава зрителите вече 500 години. Леонардо използва фина анатомична точност както и дълбочина и живот в погледа Мистерията около модела Коя е Мона Лиза? Лиза дел Джокондо? идеализиран женски образ? авто-портрет на Леонардо в женски облик? Липсата на окончателен отговор храни митологията около картината. Картината е собственост на френската държава и никога не е продавана, обявена за безценна (priceless) Ако хипотетично се оценява, стойността ѝ би била над 1 милиард долара, но реално тя е извън пазара. Мона Лиза“ е най-ценна, защото съчетава: гений + техника + мистерия + история + мит + държавен статут ......................................... Какво означава "добра" картина ? Несъмнено че AI особено в бъдеще ще може да рисува по-добре от повечето от най-добрите художници, но дали произведенията му ще се котират по добре от естествените ? За стойността на картината основни са два фактора : автора и клиента Има много случаи в които репродукцията е по-добре и нарисувана и в по добро състояние от оригинала, но цената е много по ниска. Защото ...тръпката е именно оригинала. Картината е рисувана от : Леонардо, Рафаело, Тициан, ван Гог, Моне, Дали и т. н. а това АI няма как да преодолее дори и да създаде по добри и изчистени репродукции

Стига троли Никой не е казал, че е лошо или ..престъпно. А е НЕТОЧНО И АНАРХОНИЗИРИНО То е като в някога мега продукцията на БГ филмовата индустрия - хан Аспарух : българите да бъдат с каски от втората световна война (съветски разбира се) а византийците с - с германски от ...първата световна - Вилхемовите с острия чеп отгоре. Толкоз...

Какво значи микенски брони ? Дендра ? Има една единствена и е грешно да смяташ че бедно царче като Одисей може да я носи. Няколко страници по напред писах за нея и виж пак там реална микенска екипировка и тази от филма. Не е чак толкова драстична разликата. Ама ти като не четеш, а направо скачаш ...как да се дискутира с теб ? Сега специално заради теб ли да препоствам и прекопирам изображения и коментари ? И ставаше въпрос за несполучливата "КАСКА" на Агамемнон, който в случая се явява .... УАНАКС ! На него вече може да му се набие една броня Дендра ! И един шлем с рога щеше да му подхожда много по добре от самоделката на Нолановия Агамемнон. Не брони, а ...... КОСТЮМИ ! Облеклото, въоръжението, ...обущата - всичко е скапано и объркано

Защо трейлърът на „Одисея“ на Кристофър Нолан предизвика остра реакция сред микенисти и омироведи ? Визуален анахронизъм – най-често повтаряната критика Специалистите реагират най-силно на едно: Филмът изглежда като смесица от класическа, римска и модерна естетика, но не и като Бронзова епоха. Костюмите: най-острата и най-единодушна критика Тук специалистите са почти единодушни. Основни проблеми: тъмни, кожени, „тактически“ дрехи унифицирани силуети липса на тъканни орнаменти никакви ясно разпознаваеми микенски маркери Какво липсва (и е непростимо): орнаментирани ленени туники бронзови фибули наметала (χλαῖναι) глигански шлемове социална визуална йерархия Одисей като персонаж: „мълчалив, затворен, модерно отчужден“ Омироведите реагират и на тоналността: В трейлъра: Одисей е мрачен говори малко изглежда екзистенциално изолиран почти без социална игра В Омир: Одисей е говорещ, лукав, адаптивен постоянно сменя маски силно социален ритуално религиозен Критиката звучи така: „Това е Одисей без μῆτις.“ Защо реакцията е толкова остра именно сега Защото днес: имаме отлични реконструкции (Пилос, Тиринт, Микена, Троя, ) имаме ясни костюмни парадигми имаме десетки научни публикации и визуални бази Следователно: Това вече не е въпрос на незнание, а на избор. Финална формулировка (както я обобщават специалистите) Трейлърът не показва микенска Одисея, а модерна интерпретация, в която Омир е фон, а Бронзовата епоха – жертва.

Със сигурност. Така като и Ридли Скот ги разбира, затова последните му две мега продукции са пълен провал, за разлика от Гладиатор 2000 г. където обра 5-6 Оскара включително за КОСТЮМИ и още толкова номинации Филмът Троя на Волфганг Петерсен спечели награда за костюми и приказния сюжет беше сведен до минимум. Засега едно е сигурно - Нолан няма да спечели номинация за костюми и декор. И за уточнение : За всеки филм си има зрител. Обаче оценката за филма се дава не от всеки зрител, а от ...някои зрители ! Които са точно за това. И тяхното мнение е важно. Така, че дали ще се харесаш на младите глупаци е едно, а съвсем друго да заложиш на свои си почитали, така като и тези на Деймън (фенове на поредицата Борн има много) плюс опит за харесване/спечелване на филмовите критици. Които пък от своя страна едва ли няма да се съобразят с критиката от експерти.. Кой знае ... Аз предоставих предимно критики на ......микенисти или спецове на епохата в това число и Омировата Оценката им : пълна скръб Дали това ще се вземе предвид от филмовите експерти даващи оценка и вот или те ще робуват на мненията в социалните мрежи от американски и китайски пубери - ще видим. Аз съм скептик, Кухулин е оптимист

Много на едро го подкара. Дали Нолан иска да се хареса на китайските тинейджъри и да очаква от тях да напълнят сметките му ? Може би ? Но ти сигурен ли си че точно това иска ? А ако сънува Златна палма, Златен глобус и после разбира се да яхне някой и друг Оскар ? Защо не и 5, 8, 10 ? Но за това вече Нолан трябва да предложи и друга бира, нали така ? И то не по вкуса на младите глупаци, а на дъртите критици-експерти. (образно казано) Щото младите могат да му донесат някой и друг милион в повече, но в дългосрочен план е важно признанието на Гилдията. Нолан е все още млад и една Златна палма плюс няколко Оскара ще го утвърдят като светило в Гилдията, ще получава неограничен бюджет, ще привлича който му скимне и т. н. Добре че си ти, да отвориш очите на слепците Аз се си мислех че е персона за който през хилядолетията са изсипани милиарди в ....злато ! От скулптури през вазопс, стенопис, поеми, трагедии, епоси, изградени светилища и монети. Ако събереш всичкото това и го оцениш - разликата с Батман ще бъде като паничка със стотинки на просяк. Пали въображението на генерации учени, художествено-творческата интелигенция, меценати, царе, тирани, императори, папи, херцози, богаташи, интелектуалци от Древността до ден днешен За Батман не знам ...ако има, то сподели Ако Леонид е приказен персонаж, то тогава да закриваме цялата Антична история барабар със Средновековната. Не разбирам каква е целта ти Спартанците ли пишат за Леонид ? Те ли го възхваляват ? Страннико, иди и кажи на лакедемонците, че тук лежим, послушни на техните закони. Знаеш ли кой го пише това ? Къде ? Защо ? Всички гърци вярват, всички римляни вярват в ...приказния Леонид. Има там една битка срещу готите в която споменът за Леонид е възкръснат и последните отблъснати... През IV -V век споменът за Леонид в Пелопонес е ...жив ! Не вярва Кухулин. Тъжно, но продължаваме напред !

и така топ класация за Ренесанса РЕНЕСАНС (XIV–XVI в.) Одисей – homo universalis, интелект и хитрост Еней – спасител и баща, алегория Хелена – еротична и визуална фигура Ахил – сила, мощ и трагедия Пенелопа – добродетел и вярност Хектор – благороден, но по-засенчен Касандра – пророчица, драматична Андромаха – майчинство и страдание Аякс – второстепенен (присъстващ като дубльор) Диомед – второстепенен Парис = сцени на "Съдът на Парис" често в топ 10 визуално.

Много мътни са нещата през Средновековието - на Запад приоритет са Еней и Хектор, във Визанса - Одисей и Ахил, разбира се и в двете съобразено с Християнската етика, канон и морал. Тук героите са текстови, не са за подражание и възхвала. Служат за сравнения и степен на базовите знания на грамотните и са добре познати на висшия клир. Затова към Ренесанса Сериозно разместване се забелязва тук На първо място излиза Одисей. Защо ? Одисей не излиза начело в Ренесанса случайно, а защото той е най-ренесансовият от всички хероси. Античност / Средновековие Идеалът е физическата мощ и войнската доблест, а това са Ахил, Аякс, Диомед, Хектор, Мемнон Одисей често е: подозрителен като персонаж коварен дори морално съмнителен (особено в Средновековието). В Ренесанса Идеалът става: homo universalis разум, изобретателност, реторика, опит способността да оцелееш и да се адаптираш Одисей въплъщава точно това. Приоритет се дава на Разума, не на мускулите и дивата сила Одисей - прототип на ренесансовия човек Ренесансът обича героя, който: пътува по света среща различни култури учи се от опита страда, но мисли използва интелект, не само меч и груба сила Одисей е: мореплавател дипломат стратег оратор оцелява чрез разум Ахил умира млад. Одисей оцелява и се връща променен. Това е изключително ценен за Ренесанса мотив.