Евристей

Значи няма никой под 20 годишна възраст станал баща на наследен от него син ? Дори и на Чингис ? А първородният Джучи според тогавашната мълва е май ..не е съвсем от Темуджин ..................................................... 14-15 годишни преки наследници нещо не се връзва ! Аз не виждам нито един властващ да е станал баща на 15 години и да е наследен от сина си. Нито един ! Но виж на 30 + 40 +, че и на 50 има

Не бързай, ти поне трябва да знаеш добре как са нещата на ...Запад, по тези времена и разбира се там където има конкретика Това е така, обаче една кратка справка за някои власт-имащи в периода късна античност - ранно средновековие, разбира се там където има по-сигурни данни дава интересни сведения : Хващам Константин I – роден /със сигурност/ 272 г. Първородното му дете е Крисп роден 300 г. , значи Константин е 28 годишен. Второто му дете - дъщеря Константина е родена около 307 година Теодосий I - роден 247 г. ... първородният му син Аркадий (първо дете) е роден 377 г. когато Теодосий е на ... 30 години. Лъв I Бес (Тракиец) - роден 401 г. Първородната му дъщеря Ариадна е родена в периода 450-457 г. тоест когато Лъв Бес е на 50 и отгоре години Юстиниян I Велики се жени (за първи път) за метресата си Теодора на 42 години, бездетен, но ако ...работата станеше то той би станал баща след 42 Флавий Ираклий - роден 575 г. а първородната му дъщеря Евдокия е родена 611 г. Големия Ираклий става баща за пръв път на 36 години Констант II роден на 07 Ноември 630 г. първородното му дете - синът му Константин IV се ражда през 650 г. Констант е на 20 години Лъв Исавър - роден 685 г първородният му син Константин V - 718 г. Лъв е на 33 години Константин V - роден 718 г жени се за хазарката Чичак - първородното му дете е Лъв Хазарин - багренородно родено на 25 Януари 750 г. Константин - 32 г. Михаил II Пелтека - основател на Аморийската династия - роден 770 г. - негово първородно дете (от първата му съпруга Текла) е Теофил роден 812 г. Тоест Пелтека е станал баща на 42 години ! ............................................................................................................... Нека обърнем поглед към Запада Първият хванат в ..кюпа е ...големия Карл Карл/ Шарлеман роден на 2 Април 748 г. Първото му дете е Пипин Гърбавия (не е онзи от аварските войни) роден през 768/769 г. Карл е на ...20 години ! Бащата на Големия Карл/ Каролос е Пипин Къси Пипин Къси - роден 714 г. а първородното му дете Карл (не е Гизела щерка) е роден на 2 Април 748 г. Пипин е баща на 34 годишна възраст ! бащата на Пипин Къси е Карл Мартел - роден 686/688 г. а неговото първородно дете е Карломан роден през 713 г. Карл Мартел е баща на 25 годишна възраст ......................................................................................... Мисля че тези стигат за периода. Няма никой станал баща на живо дете под 20 години ! И за да не крия нещо което аз знам ...Константин VIII може би става баща на 17 годишна възраст : най- голямата му щерка Евдокия постъпила в манастир. ........................................................................................ Така, че някой управлявал да е наследен от сина си който е с 15-18 годишна разлика - няма ! По тез времена

Одисеомания : Кога, как и къде настъпва ? Степен ? КЛАСИЧЕСКА ГЪРЦИЯ (V–IV в. пр.н.е.) – първата „Омирова треска“ Тук Одисей е образователна норма. Омир се рецитира, учи наизуст, анализира. В Атина — в школите на софисти и ритори, както и при Платон и Аристотел — Одисей се дискутира като морален пример, политически модел и логически парадокс. Едновременно хвален и критикуван — „мъдрец или измамник?“. ЕЛИНИСТИЧЕСКА АЛЕКСАНДРИЯ (III–II в. пр.н.е.) — филологична мания Тук не просто го обичат — анатомизират го. Александрийските граматици (Зенодот, Аристарх) трескаво правят коментари, редактират варианти, пишат трактати. Това е времето, когато Одисеята оцелява като текст — официално и при това критически издаден. РИМ (I в. пр.н.е. – I сл.н.е.) — политическо възраждане Римляните обожават хитрия Улисис: Цицерон го цитира като образ на красноречие, Сенека — като мъдрец, Траяновите и Адриановите елити — като идеал на държавник, Вергилий му прави „огледална“ роля чрез Еней. Одисей тук е модел на политическо оцеляване! ВИЗАНТИЯ (V–XV в.) – ТИХА, НО УСТОЙЧИВА МАНИЯ Докато Западът забравя Омир, византийците го преподават! В манастирските школи Одисей се изучава като част от образованието. Пишат се словесни упражнения, имитират се сцени от Одисея, съставят се речникови и морални обяснения. Византия е мостът, който спасява Одисея за Ренесанса! РЕНЕСАНС – НАЙ-ГОЛЯМАТА „ОДИСЕЙОМАНИЯ“ В ИСТОРИЯТА (XIV–XVI в.) Това е апогеят! Тук полудяват по него истински. Италия – Флоренция, Венеция, Мантуа, Рим, Генуа Илюстровани издания на Омир (1470–1530) cassoni – брачни сандъци с ренесансови картини на Одисей дворцови стенописи със Сцила, Циклопа, Кирка, Калипсо, Навзикая, преводи на латински, после на народен италиански език Одисей като пример за учения, за дипломат, за владетел ФРАНЦИЯ и АНГЛИЯ (XVI–XVII в.) театрални пиеси по Одисея морални трактати: „Ulysses politicus“ появява се идеята: Одисей като модел на яздещо държавника разум. Одисей става герой на сцената, на възпитанието, на брака, на политиката. Тук е истинската истерия – „Улисов век“! XIX–XX в. — Одисей като герой на модерността романтизмът го обича като вечния скитник модернизмът (Joyce „Ulysses“!) – като душата на ХХ век психологията и фройдизмът – „комплекс на Одисей“ екзистенциалистите – „човек между дома и бездната“ Съвременност – нови мании : Феминистка Одисея → „The Penelopiad“, „Circe“ Кино и игри → „Troy“, RPG, Assassin’s Creed, сериали Постколониален прочит → скитникът като образ на хората без дом

Античност (архаика — класика — елинистическа епоха) Класическата Гърция чете Одисея като основен литературен, образователен и културен текст: поеми на Омир се изпълняват устно и влизат в канона на образованието. Одисей е самоуверен, хитър, многостранен — и това предизвиква и възхищение и критика (в някои антични дискусии хитростта му е съмнителна нравствено). От IV–II в. пр.н.е. александрийските граматици (напр. Зенодот, Аристарх и др.) се занимават систематично с текстовете и коментари; обезпечава се текстуалната традиция. Одисей е „любим“ обект на риторически упражнения и литературни реминисценции в целия гръцки свят. Bryn Mawr Classical Review Римската епоха и късната античност Римляните възприемат Омир през латинската традиция (Вергилий, Овидий и др.) — Одисей/Улис (Ulysses) става част от латинския канон чрез референции и алегории. В късната античност Homer остава повод за филологични и етически дебати; също така се използва в образованието. Византия и Гръцкият средновековен свят Византийската (гръцка) традиция запазва Омир като учебен корпус: Омировите текстове се изучават, коментират и илюстрират в манускрипти; те остават част от образованието (макар и трудни — нуждаят се от паратекстове и коментари). Така образът на Одисей продължава да живее в източната християнска култура и в учебните програми. Западна Европа в ранното Средновековие (прибл. 500–1200) В Западна Европа (латинската църковна зона) Омир през ранното Средновековие е по-малко достъпен — липсват широки латински версии на Одисеята и текстът не е част от латинската образователна норма. Ранната християнска реакция към „паганските“ поети е сложна: някои църковни автори критикуват езическата митология, но не винаги има пряко, системно „изтриване“ — по-скоро фрагментарно знание и латентно влияние (части от Омировия материал проникват чрез извори, етимологии, алегорични четения и т.н.). В резултат — Одисей в западната средновековна култура е относително маргинален до Ренесанса. Средновековна християнска интерпретация (по-специално: как Църквата "гледа" Източната (византийска) църква — Омир се чете в светлина на педагогика - не е канонизиран като религиозен текст, но се използва образователно. Западната латинска църква — в ранното и високото Средновековие дълго време няма широко разпространени латински Омирови текстове; когато повтарящи се мотиви се появяват (напр. в рицарски/романтични цикли), те са преформулирани под християнска морална оптика. Като пример на „църковно прочитане“ е Дантевият Одисей: в „Ад“ (Песен XXVI) Дантe трансформира Одисей в образ на пресищане и неморална амбиция — това е християнска/моралистична интервенция в класическия герой. Тоест църковният дискурс често реформира Омир чрез християнска етика. kud-logos.si Арабски и ислямски свят - рецепция и „Хомер като мъдрец“ Класическата гръцка литература достигa до арабския/ислямски свят по сложни пътища (преводи на гръцки към сирийски, после към арабски; а също и като адаптирани материали). В много арабски и персийски контексти „гръко-римски“ поети са пречупвани в образа на „мъдрец“ или „рационален поет“ (Homer the sage) — т.е. Омир и неговите легенди често се приспособяват, смесват с местни предания и алегоризирани прочити. По-късно османската/турска литература също има интерес към Троя/Хомер — напр. султан Мехмед II проявява интерес към Троя още през XV в. (исторически бележки за престиж и класическа идентичност). Заключение: Омировите мотиви циркулират в Изтока, но често в променена, „мъдретска“ или адаптивна форма. Ренесанс (XV–XVI в.) — голямото „възраждане“ на Одисея в Западна Европа Ренесансът възражда интереса към оригиналните гръцки текстове (чрез нови преводи и печат). Омир става централна фигура за хуманистично образование; сцените от Одисеята се превръщат в любим визуален и литературен мотив (картини, мебели като cassoni — брачни сандъци с изображения на сцени от Одисея, илюстрации и преводи). Този период променя достъпността, възприемането и политическата/културната употреба на Одисей като модел на хитрост, изкуство и „хуманистично“ знание. Cambridge University Press & Assessment Ранно-модерна и модерна рецепция (XVII — XIX — XX — XXI) Одисей продължава да бъде инспирация: епоси, поеми, сценични и визуални интерпретации, а през XIX–XX в. — персонализирани национални пробуждания и литературни преразкази (напр. немалко европейски поети/писатели го използват като архетип). В XX–XXI в. Одисея се чете и като роман за травма, скитащ герой, политическа метафора (съвременни романи, театър, филми и пр.). Съвременни интерпретатори четат епоса през феминистки, постколониални и психоаналитични лещи — виждаме това в преводи и адаптации (напр. „The Penelopiad“, „Circe“, съвременни романи и филми). Financial Times

При мен излиза това : Би ли обобщил с няколко изречения за какво става въпрос

То старите холивудски продукции са къде, къде по добре по отношение на екипировка и костюми от тази пародия. Поне да бяха копирали Троя с Брат Пит щеше да са далеч по сносни.

Това са вече тъпни и мисля че не е мястото да се появяват дори и в подобие на ...изкуство под какъвто и да е аспект

Още, още е нужно... Виж на предната страница - 8-ми пост (там някъде ) Там съм дал и преводи от английски Нещата са най-малкото ...пиперливи

Как ще коментираш случая Хелена - Одисей ? В Троя, в банята

Не. Идеален исторически филм нито игрален нито документален няма и засега не може и да има. Дори и с помощта на Артифишъла - който представя картини на едни прекрасни чисти улици, площади и отрупани пазари по които се разхождат секси хубавици...от Китай през Индия, Египет, Гърция и Рим. Ако питаш мен ...ето един стойностен, реалистичен филм с нисък бюджет, но хванал духа на епохата и пипнат много добре. La Reine et le Cardinal Тайната история на кралица Ан (майка на Луи XIV) и първия ѝ министър кардинал Джулио Мазарини/ Жулиен Мазарен/ (наследил на поста Арман Жан дьо Плеси - вездесъщия кардинал дьо Ришельо) Нещата са пипнати при това много добре за нискобюджетен филм. Сега има и нещо друго, което трябва да се приеме - ако видиш портрет на Ан Австрийска (тая същата от постера) ще останеш разочарован Красотата при това ...женската красота ! Тя не е константна през векове и хилядолетия . Какво има предвид ? Можеш да обвиниш режисьорите и сценаристите че са избрали красива актриса да изпълнява ролята на ... непривлекателна дама от портретите...? И да ги обвиниш в неточно пресъздаване на историческа реалия Обаче ! Не трябва да се съобразяваш с днешната реалия ! Ни най малко. Ето ти пример : Това ти е Клеопатра VII ! Баш си Клеопатрата ...на Цезар и Антоний Дали този автентичен образ на теб ти харесва или на мен ....това е без никакво значение за историята. На Клеопатра и дреме на перуката и за твоето мнение и за моето и за днешната тенденция и мода ! Нея я интересува да се хареса не на теб, мен и днешния стереотип, а на най-силните мъже на своето време ! Юлий Цезар и по-късно Марк Антоний ! Успява ли ? Харесва ли ли са я те ? Важното е Те, а не ние ! Ето ти една прилична реконструкция на база образа ѝ сред запазените руини на Помпей

Навзикая не е къпала Одисей по никой превод... но, това според теб е атестат, че тя не е влюбена в него ? Така ли да разбирам ? Тогава как ще коментираш, че Одисей е къпан не от кой ѝ да е, а от самата Елена ? При това тайно, скришом, защото ако бъдат заловени и двамата ще бъдат екзекутирани на секундата ! Защо Елена къпейки голия Одисей изтръгва признание за самоличността му (той ѝ се разкрива) а тя дава клетва, че няма да го издаде, която ѝ спазва. А де... ? Кой по кого си е ...паднал ? (загубил ума си) Той по нея, защото като глупак се е разкрил, или тя като влюбена глупачка която хуква с риск за живота си в банята да му търка гърба ? И не го издава ?

Не знам защо оставаш с впечатление, че Навзикая не изпитва към Одисей точно ... (първа) любов ! И в бг превода се улавят нещата, разбира се под спецификата на Хомер. С две думи той пази честта на момичето, защото ако разкрие че нещата са прекалени, то момичето ще изпадне в страдателен образ, унижена и отхвърлена. Навзикая харесва Одисей, гледа го, следи го, готова е да се омъжи за него, но разбира че обстоятелствата не позволяват и ги приема. Така честта на симпатичната за Хомер героиня е запазена. Понеже си чел бг превода, ще си позволя да дам и малко английски преводи за да сравним нещата (те не са много различни, но все пак има разлика) Ето един на Самюъл Бътлър Samuel Butler She gazed in wonder at Odysseus, and wished that such a man might one day be her husband. Тя гледаше Одисей със захлас и си пожела тъкмо такъв мъж някой ден да бъде неин съпруг. Тоест ако Одисей я поиска тя дали ще откаже ? Още един на : Robert Fagles Would that such a man might be called my husband — living here with me and sharing his life forever. О, да можеше такъв мъж да бъде наречен мой съпруг — да живее тук при мен и да дели живота си с мене завинаги. Това как ти се струва ? Момичето не иска някой от синовете на първенците на феаките, а точно скитника който е на годините на баща ѝ. При това без да знае още кой всъщност е той ............................................................... Ето малко и мнения M. I. Finley – The World of Odysseus Той казва, че сцената с Навзикая е "най-деликатната и нежна сцена в целия епос“. Според него тя "се влюбва по начина, по който една добре възпитана принцеса може да си позволи.“ Финли говори за емоционално пробуждане у Навзикая, което е напълно осъществимо, но социално невъзможно. E. T. Owen – The Story of the Iliad and the Odyssey Той нарича отношението ѝ към Одисей "кротка форма на първа любов“. Отличава "срамежливо, но искрено чувство“, което Навзикая прикрива от родителите си. Оуен обръща внимание на факта, че Навзикая мисли за бъдещ брак и не крие, че би взела Одисей за мъж, ако обстоятелствата бяха други. Oliver Taplin – (Оксфорд) Homeric Moments Според него сцената е изиграна с „изключително театрална деликатност“. Навзикая е емоционално докосната, но се държи "на ръба между задължение и желание“. Таплин говори за „потенциална любов, която Омир съзнателно НЕ развива – за да запази Одисей верен на Пенелопа“. Jasper Griffin – Homer: The Odyssey Той казва, че Навзикая "вижда в Одисей не само корабокрушенец, но и възможен съпруг" Според Грифин в думите ѝ има очевиден намек за брак. Той я нарича "едно от онези женски сърца, които Омир само докосва, но никога не разгръща“. .................................................................... Изводи ...много

Не е оф топик, темата е точно това ...Духа на времето ...донякъде с великолепната роля на Кърк Дъглас в ролята на Одисей - пасва му и я изиграва великолепно, но все пак това е продукция от средата на XX век Специално за облекло и въоръжение ....ако искаш моето мнение (което е в разрез с популярното хейтърство) най-много се доближава Троя от 2004 г. с Брат Пит и Ерик Бана ... В ляво как са представени във филма, а в дясно - как трябва да са... Виждаш - не е чак толкова драстична разликата .......................... Иначе не....., До скоро в представите на творците битуваше визията че Микенското общество е едва ли не копи-пейст с гръцкото, което е невярно, грешно и напълно различно.....И като облекло и като въоръжение и като мода и като манталитет и ценностна система и като ...всичко Аз лично разчитах, че тази нова 300 милионна хипер продукция на утвърден режисьор като Кр. Нолан ще ...сбъдне моите мечти за един по ...така професионално пипнат сюжет , декор, косюми , обстановка ...а, то какво се оказа ? Ами УЖАС се оказа, това се оказа Защо ? Можеш да видиш по напред в темата снимки от въоръжение и дрехи - нищо общо, а разминаването е не със столетия а с хилядолетие Защо го толерира това разминаване Нолан и екипа му - нямам представа. Критиките валят от всички страни и то от сериозни хора Нолан, екипът и спонсорите му го играят ...кучетата си лаят, керванът си върви Това облекло и тази екипировка за този свръх нов филм с огромен бюджет е направо - престъпление и гавра ! При това на фона на последни масови открития, възстановки, публикации...

Единият - фермера (нека е свинарят) го разпознава първи, а нанито (прислужницата) в двореца Дразнители има много, То затова Одисей е необятен - за всеки влак -пътник, или за за всеки творец - собствена визия и интерпретация Самият Хомер оставя отворена вратата И това води до неврозна реакция сред почитатели, творци и аудитория ! Иска се се развръзка

6. Евриклея – ЖЕНАТА, КОЯТО ПОЗНА БЕЛЕЗИТЕ Първата, която го разпознава в родна Итака Белегът на Одисей е като истина – можеш да я скриеш от света, но не и от този, който те познава истински. Евриклея е не минало, а съдба, която не може да бъде заблудена. 7. Елена – царицата, КОЯТО ВИЖДА ПРЕЗ МАСКИТЕ, нейната опасна красота... Когато Одисей влиза в Троя, преоблечен като просяк, Елена го разпознава. Тя можеше да го издаде - но не го прави. Това не е само разум - това е миг на възхищение от хероса, който не прилича на никой друг. В нея на пръв поглед няма любов, но има опасно любопитство, което е по-силно и от страстта. Тя е царица, но и пленница на собствената си съдба и затова разбира Одисей по-добре от всички. Тя приема да се подчини на клетвата която Одисей иска от нея. И я спазава ! В погледа ѝ има не любов… а онзи кратък захлас, който изпитват дори боговете пред необикновения човек. 8. Самата Богиня Атина „Никога не съм виждал бог така да обича както Атина обичаше Одисея.“ – Нестор признава в „Одисея“

Жените в живота на Одисей 1.Пенелопа – ВРАТАТА НА ДОМА Пенелопа е не жената съпруга, а котвата на човешкия смисъл. Докато Одисей скита по света, тя скита във времето – 20 години борба не с меч, а със самотата. Тя е единственото му истинско пристанище, но и неговото изпитание: ще бъде ли достоен да се върне? Пенелопа не го чака – тя го пази. Пази спомена за него, докато светът се опитва да го заличи. 2.Кирка – СТРАСТТА опасната наслада която превръща Човекът в животно Кирка не е просто вещица – тя е изкушението да се откажеш от човешкото. Тя превръща мъжете в животни – но не защото има магия, а защото мъжете вече носят животното в себе си. Одисей е първият, който я надмогва – не със сила, а със ...устойчив ум. Тя го пита: „Защо не искаш да останеш?“ – той мълчи, но сърцето му отговаря: „Защото имам дом.“ 3. Калипсо – ВЕЧНАТА СЪБОТА НА ЖИВОТА Калипсо предлага не любов, а вечност без смисъл. Тя му дава безсмъртие, но му отнема посоката. Не я напуска, защото не я обича – а защото не иска да спре да бъде човек. Истинското наказание не е смъртта — а живот без цел. 4. Навсикая – СПОМЕНЪТ ЗА МЛАДОСТТА Навсикая не просто се впечатлява от Одисей – тя тихо се влюбва в онзи спокоен блясък, който има само човек, преминал през бурите. В него тя усеща не буря, а пристан, и точно това я покорява. Мигът с нея е кратък – като пролет, която не може да се задържи. Одисей не остава, не защото не я усеща – а защото разбира, че младостта е място, което човек може да посети, но не и да живее в него. 5. Сирените – ГЛАСЪТ НА СЛАВАТА Сирените не убиват с меч – убиват със …. истината, която човек не е готов да слуша. Тяхната песен не казва „Ела“ – тя казва: „Ти си повече от това, което си. Остани при нас и ще станеш легенда.“ Единственият начин да ги победиш е да слушаш, но да не отговаряш – да останеш вързан за реалността. .................................... Продължение

Ето защо Одисей пали въображението и енергията на поколения творци, генерация след генерация, епоха след епоха: Ако Ахил е яростта на Ахея, Агамемнон – властта ѝ, Аякс – силата ѝ, то Одисей е умът, чрез който тя преживява всички тях. В Троя всеки се прославя с оръжие – само той се прославя с разум. Одисей е между боговете и хората – твърде умен за смъртен, твърде смъртен за бог. Одисей е като пясъчен часовник – времето го променя, но той променя времето около себе си. Одисей е като привидно прост въпрос, който води към безкрайни отговори. Одисей е като морски вятър – никой не го вижда, но всички усещат силата му. Одисей не пътува само по морета – той пътува през човешката природа. Мечът на Ахил разделя телата, но умът на Одисей разделя вековете. Някои герои търсят слава – Одисей търси изход. Хитростта не е грях, когато спасява живота. Одисей е тих — докато не реши да говори. Тогава всички слушат. Героят, който оцелява, е по-силен от героя, който умира. Над морето властва Посейдон — но над съдбата властва човекът, който мисли. Одисей е доказателството, че истинската битка започва след победата. Героят е този, който се връща. Да заблудиш врага е лесно — по-трудно е да не заблудиш себе си. Одисей не търси подвиг – той търси дома. Далечният бряг не винаги е пътят към дома – понякога е пътят към себе си. Истинската му сила е да се преструва на слаб. Понякога най-дългото пътешествие е от сърцето до разума. Боговете го изпитват – но хората го разбират. Той не избира битките, а изходите. Одисей е живият парадокс – измамник с чест, скитник с цел, герой без ореол.

Коста е крайно ляв (анархо-нихилист) и сатирата му си е чисто просто гавра с морала на Пенелопето която тогава е служила за пример и възхищение. Въпреки, че има и забавни моменти книгата му е просташка и е била забранявана в известни периоди. Преведена е на български през 1981 г. защото се сметнало, че Костата е ...наш човек Обаче има и един интерес момент : Българско участие в Троянската война има и то е в лицето на .... грозния Терсит ! Ето какво "пише" Пенелопа : А главнята на Ерида беше езикът на Терсит. Грешка направих, че още тогава не го обесих за езика пред всички! Защото избяга от голия остров, дойде тайно в Итака и започна да подбужда народа. Срещу големците. От Итака главнята се прехвърлила и на другите острови. Всеобщ бунт на простолюдието. Искали за няколко дни да заситят вековната си омраза! Първенците се затворили в крепостите си, а крепостните им се пръснали; и тогава се намесил и Терсит — онзи масонин, онзи безбожник, онзи българин! Главнята на Ерида! Въоръжил ги, натъкмил ги, накарал ги да си поделят имотите и сами да се управляват. Народовластие! Попитах после и най-старите мъдреци в царството. Никой не знаеше какво означава тази дума! Защото никога не е съществувало и никога не може да съществува такова нещо! Въоръжили се дори жените и децата им — същински Еринии и малки дяволи! — с балтии и тояги. Завардили най-удобните места за пост из островите и пазели „правото“ си! Зазоряваше се. Никой не беше подушил, че съм се върнала. Залавях всички хора от народа, които срещах по улиците и полето, и ги бесех без съд. Обграждах селата и ги изгарях. Наредих да колят децата и старците, да изнасилват жените, да разграбват прикята на девойките. Терсит побърза да ме пресрещне с колкото хора можа да събере, но загази. Малцината негови другари паднаха, а оцелелите го изоставиха. Остана да се бие сам, един срещу двеста, докато падна убит и той. Обесих го, макар и мъртъв, за езика!… Бях се зарекла!… След два дни колелото на Историята отново започна да се върти правилно. Редът! ................................... Общо взето в този дух : Пенелопа освен че е изкарана жесток воѝн е и крайно ...разкрепостена. Тя преспива с всички кандидати (над 100) за да ги сравни с Диси (както на галено му вика) Общо взето гавра на краен левичар над традиционното

Разбира се не всичко е толкова крайно. Лично на мен ми допада елиминирането на крайните приказни и митологични сказки и търсене на релевантни практически обяснения. Една напреднала Цивилизация изпада в колапс и следващите поколения търсят мистиката за да си обяснят постиженията на предците си. Обаче костюми, визия и въоръжения са под всякаква критика. Непосилно за преглъщане. Прескача се цяло хилядолетие, което е недопустимо.. Срещнах и застъпници на ужасните костюми .... Това било мит и е без значение какво ще е облеклото и въоръжението на героите, важното е да се ...насладим на продукцията ! Което разбира се не е така , трябва съобразяване със специфики и ареал. Когато се прави филм например за Индийския епос - то трябва зрителя да бъде пренесен там - обстановка, декор, костюми. Същото важи за Китай, Япония, Мезо-Америка. Но за там има съобразяване в известна степен, докато за добрата стара Европа се кара все повече с комерсиална цел

УНИЩОЖИТЕЛНА КРИТИКА НА „ODYSSEUS“ (2026) НА КРИСТОФЪР НОЛАН или как се хвърлят 300 милиона долара, за да се направи филм, който дори самият Омир би забравил 1. Нолан превръща гръцкия епос в студена математическа формула Нолан отново доказва, че щом има възможност да вземе емоционална, човешка, митологична история и да я превърне в интелектуален ледник, той ще го направи . „Одисей“ не е филм – това е 3-часова лекция по топология на времето, в която някой случайно е сложил туника на главния герой. Одисей не мисли, не страда, не се бори – той решава уравнения. „Итака е там, откъдето си тръгнал, още преди да си пристигнал“. Чудовищата? Обяснени с квантови резонанси. Сирените? Акустични аномалии. Сцила и Харибда? Два черни дупковидни вихъра, пресметнати чрез CGI и скука. 2. 300 милиона долара … и пак изглежда като трейлър на видеоигра Вместо да използва практични ефекти или реални локации, Нолан залага на цифрово, стерилно, синьо-сиво море, което повече напомня интерфейс на iPad, отколкото бурно Егейско море. Когато Одисей се среща с Полифем, вместо истинска чудовищност получаваме гигантски motion-capture гигант, който изглежда като изтрит герой от God of War. Дори 300 милиона не могат да купят душа. 3. Политически и философски монолози, които Омир би хвърлил в морето Нолан обича дългите монолози. Но тук те са непоносими. Вместо Одисей да моли за милост при феаките, той разсъждава върху природата на свободната воля и вероятностните модели на съдбата. Пенелопа има 17-минутен емоционален монолог… за квантовата неопределеност в любовта. Тук дори Хомеричните богове звучат като физици от CERN. 4. Чудовищата са скучни, а човешките сцени – още по-скучни Лотофагите – превърнати в метафора за информационен шум. Кирка – не магьосница, а учена, която променя съзнанието с технологични импулси. Сирените – пеят в ниски, монотонни фрази, като алгоритмични вокали. Подземният свят – буквално коридор с тъмни светодиоди. Това е Одисея без митология. Епос без епос. Приключение без приключение. 5. Най-големият грях: Одисей е… безличен Нищо от: хитростта иронията човешката слабост дивата смелост измамническия чар …не е останало. Одисей е превърнат в монотонна, каменна, мълчалива машина 6. Саундтракът на Ханс Цимер: 3 часа удари, които те карат да мислиш, че си в MRI машина Никаква лира, никакви етнически мотиви, никакви ехо от древни епоси. Само бууум, вууум, бууум, сякаш боговете размахват басов усилвател. 7. Финалът е толкова претенциозен, че дори Нолан трябва да се е смял Одисей се прибира в Итака… само за да разбере, че „домът“ е нелинейна конструкция, съществуваща едновременно като спомен и бъдеще. Не убива женихите. Не се разкрива пред Пенелопа. Вместо това последната сцена е как той гледа към морето и философства за цикличността на идентичността. Още една Одисея? Или започва отначало? Ако питаш Нолан — и двете, и нито едно. Заключение: „Odysseus“ е филм за всеки, който никога не е чел „Одисея“ и не иска да я чете Това е: най-сериозната комична трагедия на Нолан най-скъпата злоупотреба с митология за последните 50 години визуално студен, емоционално празен, философски претрупан маратон Омир щеше да го изгори. Публиката – да заспи. Киноманите – да спорят за „скрития смисъл“, който всъщност… не съществува.

Излязоха вече някои материали от 300 милионния проект на Кристофър Нолан Тук Одисей и спътниците му И положението е ...зле. При това ужасно. Тази група не прилича на хора от Късната Бронзова епоха XIII-XI BC a на банда избягали римски дезертьори от I AC криеща се в горите на Северна Италия. Костюм, екипировка, въоръжение като че ли е взето назаем ...от други преминали продукции и наложено върху тази Неприятното в случая, че разминаванията не са за десетилетия или дори столетия, а за хилядолетие Натам по тема за облекло кириа Пенелопe В напълно неподходящо облекло. Ето малко от малко визия за женско облекло от епохата При това ...не Минойско, а Микенско ! Представям мнения и коментари с които съм напълно съгласен (тоест от хора на ти с материята много повече от мен) Мадам (фр. изложение) е напълно лишена от сексапил, който присъства в оригиналната Пенелопе ..така е омагьосал кандидатите за ръката ѝ ! Все пак тя е първа братовчедка на самата Елена. Тук долу вдясно богиня Атина оставам без коментар Малко мнения на по-компетентни хора по темата :

Все пак властта на Василевсите не е съвсем неограничена. Още повече във времената на Константин когато обществото е разделено и силно поляризирано на иконофоби и иконофили. Способен военен и добър държавник, Константин е бил напълно наясно с факта, че е ненавиждан от ортодокса и всяка негова грешка ще му струва скъпо и противниците му ще се възползват. Затова търси опора в армията, но не може напълно да пренебрегне и другите институции както и столичния плебс (Византийската столица през цялото си съществуване е преживяла 66 бунта, някои от които с фатален край) Трябва да се съобразява и поне някакъв повод му е нужен, най-малкото да убеди малоазийските си войскари, че е много важно да се отмъсти за ...един варварин като Сабин и да се постави в земите някъде на Север - правилния човек. Изкушаващо е да се приема хипотезата, че Константин е съставил една по-малка професионална армия която има лична обвързаност с него и е винаги в готовност да тръне на поход без да я интересуват никакви причини и поводи...Да, но сведенията за огромния флот превозващ хиляди и хиляди говорят за класическата византийска армия по това време - оземлени дребни земевладелци със задължения за военна служба. А на тях все пак трябва да им се кажат поне две думи - защо ще ги изпращат в Европа и там да стоят с ...години ? И защо вместо да ги пуснат да се върнат по родните си места и да обработват земите си, трябва да предприемат още и още походи към Хемус ? Да, няма и намек за недоволство (иначе Теофан и Никифор не биха ги спестили) значи Константин е убедил войската. С какво и как ...обаче си остава плод на спекулации. Разбира, че единия задължителен мотив това са парите. Войниците са заплатени добре, но 9 похода са твърде много и периода е твърде дълъг.... Трябват и слова ! А какви ли са били ?

Полигамия или поне бигамия и всичко си е на място. Отделно тук в случая може да са включени и някои наложници (спомни си Крум как си ги мъкне с него по походите)

Към @Янков и @Atom понеже темата се затрупа и не мога да намеря точните ви цитати относно Константин V които изложихте по различни поводи. А както се вижда той е основният играч от страната на "лошите" и има пряко участие с главните герои от темата Дали нещо може да помогне тази вметка .... Константин е ненавиждан от Ортодокса и заклеймен с ужасно нелицеприятния прякор Копроним Такава гавра този човек разбира се не заслужава - успешен администратор, реформатор, военачалник или както се казва ...човек не на думите а на делата ! Константин управлява по време на така наречения ромейски преход - неспокойни и смутни времена. На всичкото отгоре и трябва да се бори срещу опустошителната епидемия връхлетяла държавата му и свела населението на столицата до ...50 хиляди души. Относно определенията на походите му срещу Българската държава оценени и представени от Никифор и Теофан като полу-успешни, неуспешни и безславни.. Походите му срещу ...Ханството (така ми е останало в паметта, извинявам се ) нека е Езическа България са ...9 ! Успешни ли са или неуспешни, не Теофан и Никифор могат да служат за точна преценка, а... Армията и Народа 1. Армията Във Византия по това време е полу-професионална, набавяна най вече от Малоазийските теми. Когато бъдат прехвърлени в Европа, войниците са изнервени и неспокойни. Мисълта им е към далечните им имоти оставени на произвола на съдбата. Дългото им задържане в Европа често води до сериозни бунтове и не един император си е патил от това. Изисква се бързо влизане в сражение, победа и после връщане на войските по родните места в Азия. Какви са отношенията между армията и император Константин ? Девет похода и нито един път и намек за недоволство сред тагмите ! Войниците му остават верни - нещо не често срещано когато малоазийци са прехвърляни за дълго на Балканите, камо ли пък да търпят неуспехи Извод : Независимо какво смятат Теофан и Никифор за успех или провал, малоазийската войска е доволна от императора си и го подкрепя безрезервно ! Няма против да клечи на Балканите, да прескача до Хемус и да пали варварски селища, да се връща (без да е извършила нищо достойно) както и да я прехвърлят от бряг на бряг (Континент на Континент) Обича си Копрофилния си началник и му е вярна 2. Народа Няколко десетилетия по-късно след пораженията и зулумите от Ювигия Крум и то най-вече възбудени от бежанци от Тракия, населението на Константинопол се втурва към гроба на Константин V с молби ...духът му да излезе от отвъдното ....да поведе ромейската войска и отново да и покаже как се постига успех срещу българите ! Защото вече ромеите са забравили как се побеждават българи. А в паметта на народа е, че Константин е ... този който е бил/трепал/ българите под път и над път и само от духът му, те ще се разбягат спомняйки си за ужасните поражения от него ......................................................... Така, че на теория се получава : Теофан и Никифор срещу армията и народа

Напълно съгласен ! Добре, че не поддържаш тезата за разработването на мини и солници в Трансилвания и съответно загубата им за причина за поражението и завладяването от Византия... Но обърни внимание на преди Крумова България - бедна и раздирани от междуособици. Победените владетели (ако не са убити) бягат сами към Византия без да са последвани от някое племе, така като става в Кубратова България и Хунския съюз след смъртта на Атила