mitaca

Бе той Алвата спомена. Не за извънземните (той отдавна ги забрани), не и за чехкините (навивам го и него да дойде в Праха), русалки бяха .

Шпага, що за........въпрос? Твоя де . Пост потребителски, пост Божи! Не че в онази тема не 'бъка' от тъпи въпроси и расъждения. И аз като правоверен словоблудец се мъча да давам отговори (оо не съм само аз де). Обаче, малко хора си позволяват да правят цяла тема за тъпи въпроси, хайде да са безсмислени. Но ти намери точното определение! То е безсмислено тъп!

Остави на титуляра да обясни, не превземай темата .

Че някой да го е спрял? Въпроса е, че ако се търси някакъв отговор, даже тъпия въпрос може да се приеме. Но дали се търси? Колко пъти да посочвам, че така зададения въпрос няма смисъл! А и не само аз смятам така (виж мненията). А като добавим и 'размислите' на автора, става очевАдно, че въпроса е зададен некоректно спрямо възгледите именно на автора. А някой мен бе обвинил във флейм . Че никой не се е втурнал да я закрива. Въпреки, че ако наистина има познавателен въпрос е нормално да бъде закрита при получаване на отговор или при установяване, че отговор не може да бъде даден (познат ). А автора на темата сам си е скроил шапка с мнението си, че Бог е непознавам, а пита може ли да направи нещо (каквото и да е). И всичките тези неща са именно по темата! Освен това, темата се изроди в заяждане (и не, не аз почнах, аз си замълчах, когато бях 'обвинен' без каквито и да е док-ва, нищо че съм стаф ). Но заяждането продължи и без аз да пиша. Физична няма как да бъде, хммм че точно ти сириус да го предлагаш е доста странно! Философска? Що?

Няма па само 'редовите' да спамите я !

Че ти хем не знаеш, хем не си мълчиш! По отношение на насладата не съди по себе си . Митака тук е от години (не в този форум, а във форумното пространство в БГ) не го мисли. Какво не знаеш? И какво си си признал? Че термоядрените реакции не са химия ли? Голям човек си натисни няколко клавиша и научи, после малко помисли. Не се изхвърляй (постоянно), като еяколат на мокър силициев диоксид . Той бил не знаел моля ви се и това го оправдавало. НЕ, не е така. ТУК не е нито БГМама, нито БГУ-ще, нито Щуротии БГ! Не зная дали на Гравити са били скривани мнения, но твои да, знам със сигурност, и то не от мен (и ти знаеш това).

Не си ли се замислял, че може би ти трябва да направиш това? Ще взема да направя един анализ на темите и мненията ти , ако не ме мързи де.

Това ти си го написал, не аз! Да ме третираш значи! Хммм! Заплашваш ли ме? Да обобщим: ворфакс смята, че Бог е непознаваем абсолют и не може да бъде описан с човешки думи! Виж по-горе. НО, задава въпрос с човешки думи относно Бог. Мисли си (милия, по-точно горкия), че е открил някакъв парадокс, щото мОла ви се, бил решил всички парадокси (ако и не се пъчи, че е първия). Всъщност, ако Бог е непознаваем, няма начин да се зададе такъв въпрос, щото той би бил.......ми тъп от гдето и да го погледнеш!

Хммм, такива са я! Малко, аре, още малко, аре още трошко, трошичко и после уйде коня у ряката .

И ако ти не съществуваше, Кажи ми - за какво бих съществувал аз? За да се влача в един свят без теб, Без надежди и без съжаления… И ако ти не съществуваше , Аз бих измислил любовта – Като художника, който вижда как под пръстите му Се раждат цветовете на деня, Но не разбира как става това… И ако ти не съществуваше, Кажи ми – за кого бих съществувал аз? За минаващите, заспиващи в прегръдките ми, Които не бих могъл да обичам никога? И ако ти не съществуваше, Аз не бих бил нищо повече от една точка – В този свят, който идва и си отива, аз бих се чувствал изгубен, бих имал нужда от теб. И ако ти не съществуваше, Кажи ми – как бих съществувал аз? Бих могъл да се преструвам, че съм аз, Но нямаше да бъда истински.. И ако ти не съществуваше, Аз вярвам, че бих я намерил, Бих открил тайната на живота – Само за да те създам и за да те гледам.. Това е превода на Дасен! ПАРИЖКИЯТ ДЪЖД, ВЪЗПЯТ ОТ ЕДНА ШАРМАНКА Това е история стара, стара, стара като Париж и тя: един художник по тротоара рисуваше момиче с цветя. – Сбогом – бе казало то на прощаване. – Аз си отивам. Няма вече обич, хляб и платна. От боите остава ни само черна боя. От Париж – само улици, водещи в Сена. – Остани – бе отвърнал художника. – От боите имам трите бои на лицето ти. Златна, синя, червена. От Париж – цяло небе светлина и един тротоар, дето падат едри монети, щедри монети. Това е история стара, стара, стара като Париж и тя: един художник по тротоара рисуваше момиче с цветя. – Господин Тротоар – тихо каза художника и коленичи. – Позволи да рисувам върху твойто голямо платно едно малко момиче. Ще го рисувам в синьо, в златно, в червено. С моите три тебешира. И за да не му е студено, когато на теб се намира, доведи ми парижкото слънце да свети през целия ден, доведи покрай мен стъпки, очи и ръце, хвърлящи едри монети, щедри монети. Това е история стара, стара, стара като Париж и тя: един художник по тротоара рисуваше момиче с цветя. Той постави своята шапка встрани и й каза: „Проси!“ После много внимателно, сложи на плочите златни коси, тежки и гъсти, после – сини очи, после – казващи сбогом уста и ръка, стиснала в своите пръсти цветя с аромат на асфалт. – Остани – каза той и погали едва своето русо момиче. – Ще ти купя легло, по-добро от това, и цветя, по-красиви от тези. И когато довечера заедно с черните шлепове слънцето слезе надолу по Сена, ние ще бъдем богати. Ние ще имаме много монети, едри монети, щедри монети. Това е история стара, стара, стара като Париж и тя: един художник по тротоара рисуваше момиче с цветя. Падаха сенки на птици, на облаци. Падаха сенки на хора, зачеркващи бързо рисунката. Падаха мъртви листа и кори от банани. После падна дъждът изведнъж. Ах, парижкият дъжд! Шегобиецът дъжд, който весело чука и свети, черен и лъскав! Той единствен се спря и започна да пръска свойте едри монети, свойте сребърни щедри монети. – Спри – тихо каза художникът. – Тя ще замине. – Тя ще замине – сърцето му страшно простена. А момичето тъжно заплака със сълзи златни, червени и сини и тръгна към Сена. Това е история стара, стара, стара като Париж и тя: един художник на тротоара рисуваше момиче с цветя. А това е едно от любимите ми! И единствени ми опит за превод (на френски разбира се), ама няма да го поствам, ще ми се смеете (което не е някаккъв проблен де ). Ето още едно: За да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори, ти всяка вещ и образ покрай тебе открий отново и пресътвори. Пресътвори ги ти като лозата, затворила пространствата в зърна, като дървото в плод, като пчелата, създала мед от пръст и светлина; като жената стенеща, в която по-траен образ дири любовта, като земята връщаща богато и облаци, и птици, и листа. О, трябва всяка вещ да се изстрада, повторно всяка вещ да се роди и всеки образ, който в теб попада, да свети с блясък непознат преди, и мислите да правят в тебе рани, мъчително и дълго да тежат и всяка мисъл в тебе да остане като зарастнал белег в твойта плът. Как иначе това, което вземаш, стократно оплодено ще дадеш в горещи багри, в щик или поема, в космичен полет и в чугунна пещ? Как то ще стане дирене сурово и кратък залез, и другарска реч, и падане, и ставане отново, и тръгване отново надалеч, и ласка по косата и засада, и хоризонти с мамещи звезди? О, трябва този свят да се изстрада, повторно трябва в теб да се роди и всяка вещ и образ покрай тебе сърцето твое да пресътвори, за да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори.

Хахаха, това съм го пропуснал! Напротив, ще му съдействам! Не че ще има нужда де . Така е! За малко....може .

Et si tu n'existais pas Et si tu n'existais pas, Dis-moi pourquoi j'existerais ? Pour traîner dans un monde sans toi, Sans espoir et sans regrets. Et si tu n'existais pas, J'essaierais d'inventer l'amour, Comme un peintre qui voit sous ses doigts Naître les couleurs du jour. Et qui n'en revient pas. Et si tu n'existais pas, Dis-moi pour qui j'existerais ? Des passantes endormies dans mes bras Que je n'aimerais jamais. Et si tu n'existais pas, Je ne serais qu'un point de plus Dans ce monde qui vient et qui va, Je me sentirais perdu, J'aurais besoin de toi. Et si tu n'existais pas, Dis-moi comment j'existerais ? Je pourrais faire semblant d'être moi, Mais je ne serais pas vrai. Et si tu n'existais pas, Je crois que je l'aurais trouvé, Le secret de la vie, le pourquoi, Simplement pour te créer Et pour te regarder. Quand j'etais petit garcon, Je repassais mes lecons En chantant Et bien des annees plus tard, Je chassais mes idees noires En chantant. C'est beaucoup moins inquietant De parler du mauvais temps En chantant Et c'est tellement plus mignon De se faire traiter de con En chanson. La vie c'est plus marrant, C'est moins desesperant En chantant. La premiere fille de ma vie, Dans la rue je l'ai suivi En chantant. Quand elle s'est deshabillee, J'ai joue le vieil habitue En chantant. J'etais si content de moi Que j'ai fait l'amour dix fois En chantant Mais je n'peux pas m'expliquer Qu'au matin elle m'ait quitte Enchantee. L'amour c'est plus marrant, C'est moins desesperant En chantant. Tous les hommes vont en galere A la peche ou a la guerre En chantant. La fleur au bout du fusil, La victoire se gagne aussi En chantant. On ne parle a Jehovah, A Jupiter, a Bouddha Qu'en chantant. Qu'elles que soient nos opinions, On fait sa revolution En chanson. Le monde est plus marrant, C'est moins desesperant En chantant. Puisqu'il faut mourir enfin, Que ce soit cote jardin, En chantant. Si ma femme a de la peine, Que mes enfants la soutiennent En chantant. Quand j'irai revoir mon pere Qui m'attend les bras ouverts, En chantant, J'aimerais que sur la terre, Tous mes bons copains m'enterrent En chantant. La mort c'est plus marrant, C'est moins desesperant En chantant. Quand j'etais petit garcon, Je repassais mes lecons En chantant. Et bien des annees plus tard, Je chassais mes idees noires En chantant. C'est beaucoup moins inquietant De parler du mauvais temps En chantant Et c'est tellement plus mignon De se faire traiter de con En chanson. Michel Sardou (в изпълнение на Брель)

ПАРУС Белеет парус одинокой В тумане моря голубом!.. Что ищет он в стране далекой? Что кинул он в краю родном?.. Играют волны — ветер свищет, И мачта гнется и скрыпит... Увы! он счастия не ищет, И не от счастия бежит! Под ним струя светлей лазури, Над ним луч солнца золотой... А он, мятежный, просит бури, Как будто в бурях есть покой! Ееххх Татяна Бурцова (не не тя автора, тя ми беше даскалка по руски в НМГ-то)! Дали пък не ме хваща меланхолията? Бородино — Скажи-ка, дядя, ведь не даром Москва, спаленная пожаром, Французу отдана? Ведь были ж схватки боевые, Да, говорят, еще какие! Недаром помнит вся Россия Про день Бородина! — Да, были люди в наше время, Не то, что нынешнее племя: Богатыри — не вы! Плохая им досталась доля: Немногие вернулись с поля... Не будь на то господня воля, Не отдали б Москвы! Мы долго молча отступали, Досадно было, боя ждали, Ворчали старики: «Что ж мы? на зимние квартиры? Не смеют, что ли, командиры Чужие изорвать мундиры О русские штыки?» И вот нашли большое поле: Есть разгуляться где на воле! Построили редут. У наших ушке на макушке! Чуть утро осветило пушки И леса синие верхушки — Французы тут как тут. Забил заряд я в пушку туго И думал: угощу я друга! Постой-ка, брат мусью! Что тут хитрить, пожалуй к бою; Уж мы пойдем ломить стеною, Уж постоим мы головою За родину свою! Два дня мы были в перестрелке. Что толку в этакой безделке? Мы ждали третий день. Повсюду стали слышны речи: «Пора добраться до картечи!» И вот на поле грозной сечи Ночная пала тень. Прилег вздремнуть я у лафета, И слышно было до рассвета, Как ликовал француз. Но тих был наш бивак открытый: Кто кивер чистил весь избитый, Кто штык точил, ворча сердито, Кусая длинный ус. И только небо засветилось, Все шумно вдруг зашевелилось, Сверкнул за строем строй. Полковник наш рожден был хватом: Слуга царю, отец солдатам... Да, жаль его: сражен булатом, Он спит в земле сырой. И молвил он, сверкнув очами: «Ребята! не Москва ль за нами? Умремте же под Москвой, Как наши братья умирали!» И умереть мы обещали, И клятву верности сдержали Мы в Бородинский бой. Ну ж был денек! Сквозь дым летучий Французы двинулись, как тучи, И всё на наш редут. Уланы с пестрыми значками, Драгуны с конскими хвостами, Все промелькнули перед нам, Все побывали тут. Вам не видать таких сражений! Носились знамена, как тени, В дыму огонь блестел, Звучал булат, картечь визжала, Рука бойцов колоть устала, И ядрам пролетать мешала Гора кровавых тел. Изведал враг в тот день немало, Что значит русский бой удалый, Наш рукопашный бой!.. Земля тряслась — как наши груди; Смешались в кучу кони, люди, И залпы тысячи орудий Слились в протяжный вой... Вот смерклось. Были все готовы Заутра бой затеять новый И до конца стоять... Вот затрещали барабаны — И отступили басурманы. Тогда считать мы стали раны, Товарищей считать. Да, были люди в наше время, Могучее, лихое племя: Богатыри — не вы. Плохая им досталась доля: Немногие вернулись с поля. Когда б на то не Божья воля, Не отдали б Москвы!

Бравос! Но възникват доста въпроси. Ето уважаемия Историк е българин, а и до сега се занимава (и преподава, доколкото знам) карате, което си е японска 'измислица'. Значи ли това, че той няма ум, че не го е повеело (повяло де)? Да оставим Историк . Какво ще кажеш, за другите народности, те нямат ли ум, след като понятие си нямат от вее-нето? Общо взето аз си предпочитам разум-а .

Точно! Няма никакво значение, дали е имало организиран или не добив, важното е, че е имало въглища и че името може да е доста ранно.

Модераторите разбира се !

Ако наистина смяташ така, въпроса ти наистина няма смисъл, т.е. е тъп.

Виж сега на краставичар краставици не продавай . Доста добре съм запознат с БГ историята и разбира се с исихазма. Но какво общо има в Бу Вей? Между другото някои историци смятат исихазма за една от причините за падането на ИРИ и България под османско владичество! И един съвет, по-добре използвай болд, а не този риверс, че много трудно се чете.

И на 25 да е, на какво точно е началник? Сега ми хрумва друга фантастична версия, че тоз 'немски' отдел е отговарял именно за париците. От една страна Мирбах не 'поддържа' болшевиките (вече), варианта да 'поддържа' левите есери е глупав, защото па баш Блюмкин ли ще ходи да го убива? Но в духа на световната конспирация да предположим, че е така. Щото Блюмкин уж е есер, ама е завербуван от Джерджински, амаааа това е прекалено фантастично за мен, още повече, че доста по-късно Блюмкин се 'разкайва' и издава колегите си леви есери.

Ако ще опираме до вероятности, вероятността да са дали указния в никакъв случай екс императора и семейството му да не попаднат живи в ръцете на белите е много по-голяма от това да не се убиват в никакъв случай. Ако е имало някакво 'превишение' на правата, то е било в частта, че не са ги натоварили на някакъв транспорт за Москва. Но дали е било възможно това? надали! Най-малкото, че ситуацията е много несигурна. Не можеш с руски тройки да тръгнеш хей така през страната. Селяните са монархистично настроени, ако разберат какво 'превоззва' транспорта', от уралците мокро петно няма да остане. няма войнска част, която да осигури безопасността (зарежи на семейството, на самите уралци). А и да има тогаз вече ще е от ясно по-ясно, но ако ги спипат някъде белите, пукната копейка няма да струва живота на пазачите. Така, че да оставим 'кръвожадността' на уралците, има и по-прагматични причини. Да ленин и компания изискват да се преместят за да се съдят, но не пращат необходимите войскови подразделения (че от де да ги вземат?!). Пращат пратеници. да си спомним времето! Колко територия контролират болшевиките и с колко врагове трябва да се справят! А и частта, която трябва да се прати трябва да не е каква и да е, не може да е от вчера рекрутирани селяни. Или балтийци или латиши, ама те са малко и къде по-напред.

Блюмкин тогава е на 18-сет. Само фирмата му е внушителна . Какво германско направление е имала ЧеКа??? Освен! Мирбах да е бил свързан по някакъв начн с германските пари дадени на Ленин, ама тогава трябва да се търси при Ленин, а не при Троцки . Пак повтарям, Троцки с Бухарин не се свързва та с ляв есер (охраната на Троцки плюс това е била от китайци). И е пратен при Троцки именно с мисия, а троцки правилно не му вярва. Но това писмо дето взима му изяжда главата. А че е бил авантюрист, да такъв е бил, както и много по това време. Самото 'въстание' на левите есери обаче е интересно!

Вижте и темата за 'древното' българско бранно/военно изкуство Бу (раз)Вей и там бъка от......Православие .

Всъщност Ягода си е втори братовчед на Яков Свредлов и се жени за дъщерята на сестра му (София Михайлова) - Ида Авербах.

Именно с факти! Но към някои съветски 'факти' трябва да се подхожда внимателно. Десетилетия наред знаехме, че през 17-та Ленин и/или Сталин са предвождали нарова и са направили ВОСР, после се оказа, че Троцки е направил преврата, докато Ленин се е крил, а Сталин го е пазил . Та дърекни факти и указания и за едното и за другото няма. И ти нямаш факти, че уралците сами са решили и са изпълнили убийството. Но имаме коствени факти, как въпреки желанието си, уралците се подчиняват на централното ръководство. Имаме факти, че централното ръководство заплашва с разправа свой член/пратеник, ако не се спазят директивите. Умаме факти, че директивите се спазват. Болшевиките не галят с перце ни най-малкото неподчинение. И като съберем 2 и 2 получаваме отговора! Уралци са действали, ако не според директните указания (поради липса на връзка или просто поради унищожени документи), то в духа на указанията на Центъра. Нима си мислиш, че Ленин и компания са издали заповед в никакъв случай да не се убива царското семейство, даже да бъде освободено от белите?

Ами бавенето какво е, не е ли даване назад. А той наистина е бавил делата и не е вярвал, че ще бъдат разстреляни. Още повече, че и Сталин им обещава това. Ягода още 34-та година пред Молчанов (според Молчанов) е за прекратявне на разстрелите (лятото на '34-та). Няма нужда Ежов да го топи, делата са бавени нарочно. Въпреки, че 'биографията' на Ягода е подправена от самия него (става болшевик чак през 17-та, а не през 7-ма или 11-та) и това е известно на Сталин, Ягода познава всички висши партийни функционери, за разлика от Ежов, и изпитва известен респект от тях. Та и затова си е сменен и после разстрелян. Ежов например е разстрелян, защото се престарава и прави досие даже на Сталин (това разбира се е само една от причините). Криленко наистина е некадърен, като военне, но си 'пасва' в съдебната с-ма. Но той също не участва толкоз активно (обвинен е, че докато другите 'работят' той катерел планините, освен шаха е и запален алпинист). Освен в перманентната революция, Криленко вярва и прокламира отпадането на д-вата, това също не му е простено (на фона на сталиновите тезиси, че колкото повече побеждава комунизма, толкоз по-силно с засилва класовата борба и съответно трябва да се засилят репресивните д-но органи).