Б. Киров

42-ра позиция от поствания в линка документ, ако отвориш линка, отиваш на архивите на Фактбук за всички години от 1990 натам. https://theodora.com/wfb1990/bulgaria/index.html това е към текстовата част за България от 1990 GNP: $51.2 billion, per capita $5,710; real growth rate - 0.1% (1989 est.) Inflation rate (consumer prices): 12% (1989) Unemployment rate: NA% Budget: revenues $26 billion; expenditures $28 billion, including capital expenditures of $NA billion (1988) Exports: $20.3 billion (f.o.b., 1988); commodities--machinery and equipment 60.5%; agricultural products 14.7%; manufactured consumer goods 10.6%; fuels, minerals, raw materials, and metals 8.5%; other 5.7%; partners--Socialist countries 82.5% (USSR 61%, GDR 5.5%, Czechoslovakia 4.9%); developed countries 6.8% (FRG 1.2%, Greece 1.0%); less developed countries 10.7% (Libya 3.5%, Iraq 2.9%) Imports: $21.0 billion (f.o.b., 1988); commodities--fuels, minerals, and raw materials 45.2%; machinery and equipment 39.8%; manufactured consumer goods 4.6%; agricultural products 3.8%; other 6.6%; partners--Socialist countries 80.5% (USSR 57.5%, GDR 5.7%), developed countries 15.1% (FRG 4.8%, Austria 1.6%); less developed countries 4.4% (Libya 1.0%, Brazil 0.9%) External debt: $10 billion (1989)

Зададох си го този въпрос като видях БВП на България - 51 млрд. долара. Според мен от официалния разменен курс на "преводната рубла" по онова време, която беше вътрешната разплащателна валута в СИВ, всички валути на страните сателити бяха вързани към нея: ако си спомняш, официалният курс на лев-долар в годините преди 89-та беше 0.9 лева за 1 долар, макар, че на черния пазар вървеше по над 5 лева. ЦРУ, според мен, добросъвестно са отразили данните от официалните статистики по онова време по официалния разменен курс; ако в случаая с България допуснем, че реалното съотношение лев-долар не е било 0.9 към 1, а реално 3-4 или повече към 1, то тогава веднага трябва да преизчислим БВП от 51 млрд. долара, колкото е фиксиран на най-много 15 млрд. долара и т.н., съответно за съветската икономика.

Е, това е като предупредително изритване по кокалчетата на глезена, достатъчно леко - 3 млрд. при наличност на 1500, - но и достатъчно предупредително. Между другото, Русия неотдавна разпродаде американски ценни книжа за 80 млрд. долара, доколкото си спомням, но никой не си даде труда да го отбележи.

България, доколкото си спомням, по времето на Стамболийски има 22-23 000 армия, а на 9 септември 1944 в казармата са мобилизирани над 350 000. Доста скъпо упражнение е било, но далаверата с военни доставки и закупуване на оръжия и муниции е оправдавала целта тоест средствата.

Жалко. Пропуснал съм последните епизоди. Сега съм на "Мис Марпъл" по Агата Кристи - добрата стара Англия в следвоенните години, особено епизодите с Джоан Хиксън https://www.imdb.com/name/nm0382995/?ref_=tt_cl_t8 http://muvibg.com/filmi/16212-miss-marple-nemesis-mis-marpl-vzmezdieto-1987.html в ролята на мис Марпъл, в тези епизоди Джоан Хиксън е на 81 години, блестяща. По-късните сериали, след 2004, пак са добри, но им липсва викторианския блясък в актьорската игра и режисурата на първите, всичко е добра конфекция в сравнение с бутиковото изпълнение от преди 20 години, нещо като професионална фотография на филмова лента, правена от фотограф-художник в сравнение с любителски дигитални снимки, направени със смартфон; обектът е същият, изпълнението съвсем различно.

Допускането, че Китай може да стане световен икономически хегемон е твърде хипотетично и преувеличено, защото въпреки бързия ръст на БВП и свързаната с това външна търговия, цифрите и реалностите показват следното: Световен БВП за 2017 - 80.6 трлн. долара БВП на ЕС - 19.8 БВП на САЩ 19.4 ОБЩО 39.2 трлн. или 49% от световния БВП БВП на Китай 12.4 трлн. или 15 % от световния БВП Световен износ за 2017: 22.9 трлн. долара ЕС и САЩ общо: 11 трлн. или 49 % Китай: 2.4 трлн. или 11 % Световен внос за 2017: 22.2 трлн. долара ЕС и САЩ общо - 11 трлн. или 50 % Китай - 2.2 трлн. или 10 % От друга страна, интересно е да се погледне как е изглеждал икономически светът /по критерий БВП през 1989 в щатски долари по курс от онова време/: 1 United States (GNP) $5,233,300.00 2 Soviet Union (GNP) $2,659,500.00 3 Japan (GNP) $1,914,100.00 4 Germany, Federal Republic of $945,700.00 5 France $819,600.00 6 United Kingdom $818,000.00 7 Italy $803,300.00 8 Canada $513,600.00 9 Spain (GNP) $398,700.00 10 Brazil $377,000.00 11 India (GNP) $333,000.00 12 Australia (GNP) $240,800.00 13 Netherlands $205,900.00 14 Korea, South $200,000.00 15 Mexico $187,000.00 16 Poland (GNP) $172,400.00 17 German Democratic Republic (GNP) $159,500.00 18 Belgium $136,000.00 19 Sweden $132,700.00 20 Yugoslavia (GNP) $129,500.00 21 Czechoslovakia (GNP) $123,200.00 22 Taiwan (GNP) $121,400.00 23 Switzerland $119,500.00 24 Austria $103,200.00 25 Iran (GNP) $97,600.00 26 South Africa $83,500.00 27 Indonesia (GNP) $80,000.00 28 Romania (GNP) $79,800.00 29 Norway $75,800.00 30 Turkey $75,000.00 31 Finland $74,400.00 32 Denmark $73,700.00 33 Saudi Arabia $73,000.00 34 Portugal $72,100.00 35 Argentina (GNP) $72,000.00 36 Hungary (GNP) $64,600.00 37 Thailand (GNP) $64,500.00 38 Hong Kong $57,000.00 39 Greece $56,300.00 40 Algeria $54,100.00 41 Venezuela $52,000.00 42 Bulgaria (GNP) $51,200.00 43 Pakistan (GNP) $43,200.00 44 Philippines (GNP) $40,500.00 45 New Zealand $39,100.00 46 Egypt $38,300.00 47 Israel (GNP) $38,000.00 48 Malaysia $37,900.00 49 Colombia $35,400.00 50 Iraq (GNP) $35,000.00 51 Ireland $31,400.00 52 Nigeria (GNP) $30,000.00 53 Korea, North $28,000.00 54 Singapore $27,500.00 55 Chile $25,300.00 56 United Arab Emirates (GNP) $23,300.00 57 Morocco $21,900.00 58 Cuba (GNP) $20,900.00 59 Bangladesh $20,600.00 60 Kuwait $20,500.00 61 Libya (GNP) $20,000.00 62 Peru $18,900.00 63 Syria $18,500.00 64 Puerto Rico (GNP) $18,400.00 65 Vietnam (GNP) $14,200.00 66 Cameroon $12,900.00 67 Burma $11,000.00 68 Guatemala $10,800.00 69 Ivory Coast $10,000.00 70 Ecuador $9,800.00 71 Paraguay $8,900.00 72 Uruguay $8,800.00 73 Tunisia $8,700.00 74 Kenya $8,500.00 74 Sudan $8,500.00 75 Oman $7,800.00 76 Ethiopia $6,600.00 77 Zaire $6,500.00 78 Luxembourg $6,300.00 79 Sri Lanka $6,100.00 80 Tanzania $5,920.00 81 El Salvador $5,500.00 81 Yemen Arab Republic $5,500.00 82 Qatar $5,400.00 83 Jordan (GNP) $5,200.00 83 Ghana (GNP) $5,200.00 84 Dominican Republic $5,100.00 85 Senegal $5,000.00 85 Angola $5,000.00 86 Uganda $4,900.00 87 Costa Rica $4,700.00 88 Zimbabwe $4,600.00 88 Bolivia (GNP) $4,600.00 89 Honduras $4,400.00 90 Cyprus $4,200.00 91 Zambia $4,000.00 91 Iceland $4,000.00 92 Panama $3,900.00 93 Jamaica $3,800.00 93 Albania (GNP) $3,800.00 94 Trinidad and Tobago $3,750.00 95 Bahrain $3,500.00 96 Brunei $3,300.00 97 Papua New Guinea $3,260.00 98 Gabon $3,200.00 99 Afghanistan $3,000.00 100 Nepal $2,900.00 101 Macau $2,700.00 102 Guinea $2,500.00 103 The Bahamas $2,400.00 103 Haiti $2,400.00 103 Niger $2,400.00 103 Reunion $2,400.00 104 Lebanon $2,300.00 104 Rwanda $2,300.00 105 French Polynesia $2,240.00 106 Congo $2,200.00 107 Mali $1,940.00 108 Malta $1,900.00 108 Mauritius $1,900.00 109 Botswana $1,870.00 110 Mongolia $1,700.00 110 Nicaragua $1,700.00 110 Madagascar $1,700.00 110 Benin $1,700.00 110 Somalia $1,700.00 111 Mozambique $1,600.00 112 Namibia (GNP) $1,540.00 113 Burkina $1,430.00 114 Malawi $1,400.00 115 Togo $1,350.00 116 Fiji $1,320.00 117 Burundi $1,300.00 117 Barbados $1,300.00 117 Martinique $1,300.00 117 Bermuda $1,300.00 118 Suriname $1,270.00 118 Central African Republic $1,270.00 119 Yemen, People's Democratic Republic of $1,200.00 120 Guadeloupe $1,100.00 121 Virgin Islands $1,030.00 122 West Bank (GNP) $1,000.00 122 Guam (GNP) $1,000.00 122 Mauritania $1,000.00 122 Netherlands Antilles $1,000.00 123 Liberia $988.00 124 Sierra Leone $965.00 125 Chad $902.00 126 Cambodia $890.00 127 New Caledonia (GNP) $860.00 128 Faroe Islands $662.00 129 Aruba $620.00 130 Laos $585.00 131 Swaziland (GNP) $539.00 132 Greenland (GNP) $500.00 133 Man, Isle of $490.00 134 Lesotho $412.00 135 Gaza Strip (GNP) $380.00 136 Antigua and Barbuda $353.50 137 Djibouti (GNP) $333.00 138 Guyana $323.00 139 Bhutan $273.00 140 Seychelles $255.00 141 Cayman Islands $238.00 142 Belize $225.60 143 French Guiana $210.00 144 Comoros $207.00 145 The Gambia $195.00 146 American Samoa (GNP) $190.00 147 St. Lucia $172.00 148 Northern Mariana Islands (GNP) $165.00 149 Cape Verde $158.00 150 Solomon Islands $156.00 151 Guinea-Bissau $152.00 152 Micronesia, Federated States of $150.00 153 Dominica $137.00 154 Maldives $136.00 154 St. Vincent and the Grenadines $136.00 155 Grenada $129.70 156 Gibraltar (GNP) $129.00 157 Vanuatu $120.00 158 St. Kitts and Nevis $119.00 159 Western Samoa $112.00 160 British Virgin Islands $106.70 161 Equatorial Guinea (GNP) $103.00 162 Nauru (GNP) $90.00 163 Tonga $86.00 164 Marshall Islands $63.00 165 Montserrat $45.40 166 Turks and Caicos Islands $44.90 167 Cook Islands $40.00 168 Sao Tome and Principe $37.90 169 Kiribati $34.00 170 Pacific Islands, Trust Territory of the $31.60 171 Anguilla $23.00 172 Wallis and Futuna $6.70 173 Tuvalu (GNP) $4.60 174 Niue (GNP) $2.10 175 Tokelau $1.40 176 Mayotte NA 176 World NA 176 Bassas da India NA 176 Midway Islands NA 176 Monaco NA 176 Baker Island NA 176 Navassa Island NA 176 Spratly Islands NA 176 Norfolk Island NA 176 Svalbard NA 176 Ashmore and Cartier Islands NA 176 Juan de Nova Island NA 176 South Georgia and the South Sandwich Islands NA 176 Pacific Ocean NA 176 Arctic Ocean NA 176 Palmyra Atoll NA 176 Antarctica NA 176 Paracel Islands NA 176 Pitcairn Islands NA 176 Andorra NA 176 St. Helena NA 176 St. Pierre and Miquelon NA 176 San Marino NA 176 Atlantic Ocean NA 176 Indian Ocean NA 176 Wake Island NA 176 Europa Island NA 176 Cocos (Keeling) Islands NA 176 Clipperton Island NA 176 Christmas Island NA 176 China NA 176 Falkland Islands (Islas Malvinas) NA 176 Vatican City NA 176 French Southern and Antarctic Lands NA 176 Glorioso Islands NA 176 Liechtenstein NA 176 Howland Island NA 176 Heard Island and McDonald Islands NA 176 Tromelin Island NA 176 Iraq - Saudi Arabia Neutral Zone NA 176 Western Sahara NA 176 Jan Mayen NA 176 Jarvis Island NA 176 British Indian Ocean Territory NA 176 Jersey NA 176 Bouvet Island NA 176 Johnston Atoll NA 176 Coral Sea Islands NA 176 Kingman Reef NA 176 Guernsey NA https://www.theodora.com/wfb/1990/rankings/gdp_million_1.html На линка за всяка една държава има разработени текстове от 1990 по данни на Фактбук на ЦРУ Съветският съюз, заедно с икономиките на СИВ /където членуваше и България/ никога не е надминавал и 50 % от БВП само на САЩ през целия следвоенен период, просто ресурсите му бяха толкова, Китай след едно десетилетие ще надмине БВП на САЩ по номинална стойност. Това икономическо съперничеството ще бъде с по-дълъг хоризонт, според мен.

Според мен, ако обсъждаме модерните форми на управление в епохата на капитализма като обществена система с нова форма на собственост върху средства и начин на производство, добра гледна точка е отношението на държавата към собствеността. Модерният западен капитализъм възниква в края на 18-ти и началото на 19-ти век и търпи редица метаморфози, една от които е националната държава. Националните държави са обществен договор между техните граждани и избраната /или назначена/ бюрокрация, която ги управлява. Първите пропоненти на националните държави – Русо, Дидро и другите просветители – провъзгласяват равноправието на индивида и държавата в един обществен договор между тях. Постепенно обаче нещата в Европа се променят – през 19-ти и 20-ти век капиталите /собственост/ се окрупняват и консолидират от една страна, от друга страна огромна маса от пролетаризирани неудачници отиват към социалното дъно и от идеите за „свобода, братство и равенство” остава твърде малко, защото свободата остава за тези които имат капитал, а братството и равенството в мизерията за онези, които нямат нищо друго за продаване, освен собствения си труд. И тогава се появяват идеите за „демократичните тоталитарни държави” – едната е лява /диктатура на работещото мнозинство, пролетариата/, другата е дясна – диктатура на имащото малцинство от капиталисти, но обикновено и двете идеи са скрити под маската на общонационални интереси. Тоталитаризъм в чист вид, всъщност, според мен няма; има преходни форми към него и негови крайни форми. Съществува различна степен на преходи към него и то винаги маскирани под формата на месианство от упражняващата го група – националсоциализмът в Германия, първия му стадий е тоталитарна демокрация с много позитивни икономически резултати за широките народни маси от германци – ликвидира безработицата, строят се магистрали и обществени сгради, развиват се приложните науки свързани с военното дело и т.н. и всичко това облечено в дрехата за „общото благо” на арийската нация, но прокарващо пътека към войната и задвижвано от интереса на крупния капитал от такава война. Със започването на войната обаче управлението придобива форма на абсолютен тоталитаризъм без никакви намеци за демокрация. Паралелите с левите форми на тоталитарна демокрация са адекватни на десните, но с тази разлика, че при десните тоталитарни демокрации като тези на германския националсоциализъм и фашизма на Мусолини в Италия, никога не се поставя под съмнение крупната частна собственост, всъщност тя дирижира зад сцената на държавата парада; в левите тоталитарни демокрации, които много наподобяват по начин на управление десните, най-напред се извършва преврат, окрупняващ собствеността и тя преминава в ръцете на колективен собственик, от частни ръце тя преминава като колективна собственост в ръцете на супер-овластена група от леви бюрократи, обикновено организирани на партиен принцип, и тази идеологизирана група от бюрократи осъществява управление пак в името на „общото благо”, но всъщност работи за собствените си колективни интереси. И в двата варианта интересите и свободата на индивида са оставени под линията на „общите интереси” и на практика са сведени до правото му свободно да гласува винаги за реалните собственици на държавата /от които този индивид не е/ и да работи за „общите интереси” на същите собственици. Тоталитарна демокрация, "илиберална демокрация", охлокрация, олигархия... държавата в сянка и т.н. са само разнообразни метаморфози и камуфлажни форми на диктатура върху индивида, посредством държавния апарат, като докато се упражнява тази диктатура под общия им знаменател – дали с ляв или десен знак без значение – винаги се поставя „общото благо” над индивидуалното, то е голямото оправдание за насилието над индивида. Според мен не съществува изключение от правилото, че зад идеологията за „общото благо” винаги се крият егоистичните интереси на група собственици на средствата за производство и капиталите, организирали съответната форма на управление и манипулиращи масата с подходящ за техните цели идеологически инструментариум, проповядващ „общото благо”. Според мен, ако една система претендираща да бъде демократична в съвременните условия на производство и собственост не гарантира чрез обществен договор равноправие между индивида и обществото, тя не е демократична.

Според мен в основата на различията между западния модел на капитализъм и китайския е правата на човека, ценността на индивида и неговите права и свободи. Западната демокрацията е по-скоро функция на правата на индивида. Щом се премине тази разделителна граница в западната цивилизация - правата на индивида - винаги се е стигало до някакъв вид диктатура и тоталитаризъм, какъвто е случая с идването на Хитлер. Отначало се разделят индивидуалните права на групи хора, които могат да ги имат и такива, които нямат право да ги имат - евреи, славяни, не арийци от една страна; съответно чистокръвни арийци от друга. Същото е с класовия подход в комунистическата идеология - индивидуалните права на практика се делегират единствено върху "трудовите класи" на селския и градски пролетариат, индивидите от останалите класи губят индивидуалните си права. китайският комунизъм е хибрид, там капиталистът има индивидуални права, но докато не влезе в противоречие с идеологията на власт имащата класа от номенклатура, която дори с 30 % контрол върху собствеността на средства за производство е колективен собственик на цялата държава и единствен говорител на идеологията. Всичко това е в неразрешимо противоречие със структурата на западните общества, държавата има власт върху индивида до прага на спазването на закона, независимо от идеологията и класовата му принадлежност. И не става въпрос за някакви измислени правила, а с векове наложили се практики, в структурата на самите общества. Още от времето на отделянето на църквата от светската власт, по-късно обособяването на занаятчийските гилдии, градовете държави и националните държави в Европа и Новия свят. Индивидуалната свобода винаги е била основополагащ камък на западните общества, такива каквито са днес.

+++ Лично моето мнение е, без да настоявам за него и да ангажирам, е че ценностната система в основата на китайската държава е същата, каквато беше заложена в тази на съветската, с тази разлика, че техните лидери се оказаха по-гъвкави и прозорливи от руските и съумяха да използват позитивните качества на капитализма като двигател на растежа. Но различието е фундаментално и не подлежи на компромис, и в крайна сметка ще доведе, ако не до открит военен конфликт то до много ожесточено съперничество. Според мен Родрик е твърде либерален и донякъде ляво ориентиран академичен икономист, който може да си позволи да пише така, но лидерите на западните общества едва ли биха приели заключението му "Демокрацията и правата на човека вероятно ще загубят блясъка си като глобални норми" . Като говорим са съветския идеологически блок, обособен в държавен капитализъм на бюрократи номенклатура, той на практика беше отличен спаринг партньор за Запада и специално за САЩ в развитието на новите технологии, а покрай това буквално вкара западноевропейците под американското военно крило, от което, разбира се, Чичо Сам извличаше огромни дивиденти. Понякога, казват, историята се повтаря като фарс. Разбира се, всичко това е дискусионно и твърде общо казано. Потърсих нещо публикувано от Дани Родрик на български, но за съжаление открих само това, което е твърде оскъдно: https://www.dnevnik.bg/biznes/2009/02/19/677890_nujen_e_prehod_ot_nacionalniia_kum_globalniia_variant/ Той е много активен автор на къси статии в престижни издания, попадна ми нещо от него, писано през 2010 година, негова къса рецензия-коментар за книга на друг автор: Ще управлява ли Китай света? 12 януари 2010 г. Дани Родрик Американците и европейците несъмнено приемат, че Китай ще стане по-скоро като тях, докато икономиката се развива и населението му става по-богато. Но световен ред, центриран около Китай, ще отразява китайските ценности, а не западните - т.е. ако Китай може да продължи бързия си икономически растеж и да запази социалната си кохесия и политическо единство. КАМБРИДЖ - Преди тридесет години Китай имаше малко значение за глобалната икономика и малко влияние извън своите граници, с изключение на няколко страни, с които той имаше близки политически и военни отношения. Днес страната е забележителна икономическа сила:фабриката на света, негов основен финансист, водещ инвеститор от цяла Африка до Латинска Америка и все по-голям източник на научноизследователска и развойна дейност. Китайското правителство седи на върха на удивително ниво на валутни резерви - над 2 трилиона долара /тогава, днес са над 3/. В света няма нито един бизнес, който да не е усетил влиянието на Китай, нито като доставчик на по-ниски цени, нито по-страховит конкурент. Китай все още е бедна страна. Въпреки че средните доходи са се повишили много бързо през последните десетилетия, те все още са между една седма и една осма от нивата в Съединените щати - по-ниски от тези в Турция или Колумбия и не много по-високи от тези в Ел Салвадор или Египет. Докато крайбрежният Китай и големите му метрополиси демострират огромно богатство, големи части от Западен Китай тънат в бедност. Независимо от това, китайската икономика се очаква да надмине тази на САЩ по размери някъде през следващите две десетилетия. Междувременно САЩ, единствената световна икономическа хипер-сила доскоро, се превръща в смаляващ се гигант. Той теглен надолу от глупави решения в областта на външната политика и от масирана финансова криза. Доверието към тях след катастрофалното нахлуване в Ирак е на ниско ниво, независимо от глобалната симпатия към президента Барак Обама, а техния икономически модел е в развалини. Веднъж всемогъщият долар е зависим от милостта на Китай и богатите на нефт държави. Всичко това повдига въпроса дали Китай в крайна сметка ще замести САЩ като световен хегемон, регулатор и двигател на глобалната икономика. В една удивителна нова книга, озаглавена "Когато Китай управлява света", британският учен и журналист Мартин Жак /Martin Jacques/ е категоричен: ако смятате, че Китай ще се интегрира гладко в либерална, капиталистическа и демократична световна система, твърди Жак, вие сте в голяма грешка. Китай не само е следващата икономическа суперсила, но световният ред, който той ще изгради, ще изглежда много различно от това, което имахме под американското лидерство. Американците и европейците несъмнено приемат, че Китай ще стане по-скоро като тях, докато икономиката се развива и населението му става по-богато. Това е мираж, казва Жак. Китайците и тяхното правителство са обвързани с различна концепция за обществото и политиката: основана на общността, а не индивидуалистична, по-скоро държавна, отколкото либерална, авторитарна, отколкото демократична. Китай има 2 000 години история като отделна цивилизация, от която да черпи силата си. Той няма да се откаже от своите ценности просто за да ги замени със западните ценности и институции. Световен ред, центриран около Китай, ще отразява китайските ценности, а не западните, твърди Жак. Пекин ще засенчи Ню Йорк, юанът ще замени долара, а мандарин ще преобладава над английски език, учениците по света ще научат повече за пътешествието на Zheng He по източното крайбрежие на Африка, отколкото за Васко де Гама или Христофор Колумб. Ще изчезне обожествяването на пазарите и демокрацията. Китай е много по-малко вероятно да се намесва във вътрешните работи на суверенните държави. Но в замяна ще изисква от по-малките, по-слаби държави да признаят водещата роля на Китай (точно както при старите tributary systems). Но за да се случи всичко това, Китай ще трябва да продължи бързия си икономически растеж и да запази социалната си кохерентност и политическо единство. Нищо от това не е гарантирано. Под силната икономическа динамика на Китай се крият дълбоко напрежение, неравенства и разцепления, които могат осуетят гладкото преминаване към глобална хегемония. По време на дългата си история центробежните сили често са хвърляли страната в хаос и разпад. Стабилността на Китай зависи критично от способността на правителството да осигури стабилни икономически приходи на огромното мнозинство от населението. Китай е единствената страна в света, където всяка година по-малко от 8% растеж се смята за опасен, тъй като това би разпалило социалните вълнения. По-голямата част от останалата част от света само мечтае за растеж с този темп, което говори голямата крехкост на китайската система. Авторитарният характер на политическия режим е в центъра на тази нестабилност. Тази авторитарност позволява използването единствено на репресии, когато правителството е изправено пред протести и опозиция извън установените канали. Проблемът е, че ще стане все по-трудно за Китай да поддържа този вид растеж, който е преживял през последните години. Ръстът на Китай в момента се основава на подценена валута и огромен търговски излишък. Това е неустойчиво и рано или късно ще предизвика сериозна конфронтация със САЩ (и Европа). Няма лесни начини за излизане от тази дилема. Китай вероятно ще трябва да се примирява с по-нисък растеж. Ако Китай преодолее тези препятствия и в крайна сметка се превърне в доминираща икономическа сила в света, глобализацията наистина ще приеме китайски характеристики. Демокрацията и правата на човека вероятно ще загубят блясъка си като глобални норми. Това е лошата новина. Добрата новина е, че китайският глобален ред ще покаже по-голямо уважение към националния суверенитет и по-голяма толерантност към националното многообразие. Ще има по-голяма възможност за експериментиране с различни икономически модели. https://www.project-syndicate.org/commentary/will-china-rule-the-world Интересно е и това, пак от него: https://prospectmagazine.co.uk/magazine/the-great-globalisation-lie-economics-finance-trump-brexit

За да се види откъде преминава коридора през Пакистан Има изградена жп линия между Кашгар и централната част на Пътя на коприната, като доколкото четох скоро, китайците правят това трасе скоростно и с успоредни магистрали и нефто/газопроводи, за да могат да го присъединят съответно към коридора от Пакистан и централната част на Пътя; от етническа гледна точка, голяма част от това трасе минава през автономния Уйгурски регион /22 млн. мюсюлмански етнос, макар и разселван и по стари данни/, преди да навлезе в хански региони. Освен това е в близост до управлявани от Китай региони, но оспорвани от Индия, на картата горе съм означил със стрелката, че преминава през тях, но реално това не е така, това са планински области встрани от трасето идващо от Пакистан. За китайците това е единствено възможната връзка с Пакистанския коридор, потенциално нестабилната й част е около влизането на тяхна територия и преминаването през автономния уйгурски регион. Географски трасето изглежда така: От човешка гледна точка напълно разбирам и изпитвам съчувствие към тежкото положение на уйгурската етническа общност.

Ако говориш за сухоземната част на маршрута през Китай след връзката с Пакистан, основният маршрут не минава през Тибет, а по цетралния коридор през Кашгар: Оттам Китай вече си е изградил плътна инфраструктурна мрежа към развитите промишлени провинции на изток: Изградил е и връзка между Кашгар и централния коридор от пътя на коприната, който дублира северния коридор през Русия, тоест, въпреки че Китайско-Пакистанския коридор формално не влиза в инициативата Един Път Един Пояс, той е може би най-ключовия елемент в него, авариен вход-изход в случай на трудности пред другите маршрути и най-важното контролиран път за енергийни източници от Африка и Близкия изток. От гледна точка на САЩ и неговите съюзници, този път скъсява китайската инициатива и зона на глобално влияние в Азия и Европа и насочва Китай алтернативно към Африка, в случай че САЩ контролират част от останалите маршрути към Европа и Близкия изток. Тук виждам пълно покритие с вариант 3 на т.н. Голяма стратегия на САЩ, а именно: 3. Офшорно балансиране В офшорното балансиране Съединените щати се въздържат от значителни ангажименти в областта на сигурността в чужбина, с изключение на хегемония в това, което офшорните балансисти определят като три основни стратегически региона в света: Западна Европа, Североизточна Азия и Персийския залив. Тази стратегия препоръчва значително намалено присъствие в чужбина в сравнение с либералната хегемония, но твърди, че намесата е необходима при повече обстоятелства, отколкото предвиждат пропонентите на стратегията Сдържаност. Офшорното балансиране е от офанзивните теории на реалната политика за държавното поведение: смята, че един регионален хегемон в региони с големи икономики, високи популации или критични ресурси може бързо да стане глобално заплаха за американските национални интереси. https://en.wikipedia.org/wiki/Grand_strategy#cite_note-:0-26 Така Китай остава относително изолиран в Югоизточна Азия и отчасти свързан пряко с Африка, това е предполагаемата му сфера на доминиращо икономическо влияние като регионален глобализатор; Китай се опитва да запълва празни полета, САЩ играят на принципа на билярда, ударът върху една от топките размества цялата конфигурация.

Не, не трябва да минаваш през Тибет, говорим за различни неща: Г/в/уадар и Карачи са пристанища на южния край на Пакистан, китайските кораби акостират там от пристанищата в Европа /Пирея, Истанбул, Италия и т.н./ и Африка /Джибути и т.н/, откъдето по два сухопътни успоредни коридора през Пакистан, заобикалящи Индия и не минаващи през Централна Азия, товарите им влизат директно в западните провинции на Китай - Китай има алтернатива на сухопътния път, както и алтернатива на морския път през Малака - пряк коридор през Пакистан. Пакистан, ако погледнеш китайските инвестиции там, има повече китайски инвестиции от Великобритания и Германия, всъщност Пакистан е най-прокитайската държава в региона в момента, цялата армия на 90 % е въоръжена с китайско оръжие, дори произвеждат под лиценз китайски самолети и танкове и т.н. Коридорът през Пакистан в общи линии с цялата му инфраструктура трябва да е завършен до 2022 година, сега се работи, парите се отпускат от китайски държавни банки, интересното е, че участват със съществени суми и британците. Става въпрос за маршрут означен с червените линии; единствените проблеми за китайските кораби по този маршрут могат да бъдат от иранска страна през Персийския залив, но засега такива няма. Маршрутът избягва както проливите Малака, така и сухоземния път през Турция, Иран... дублира ги.

Не е точно така, макар че отчасти вярно. Китайско-пакистанския икономически коридор /CPEC/ решава този проблем на Китай и му съкращава значително маршрута: писах за това подробно в темата за китайските инвестиции https://www.chitatel.net/forum/topic/20117-китайските-инвестиции/?page=2 CPEC и "дилемата Малака" Големият процент на китайския енергиен внос минава през този оспорван регион, протоците на Малака, което прави голяма част от енергийния внос на Китай уязвим от конфликти. Протоците на Малака предоставят на Китай /досега/ най-краткия морски достъп до Европа, Африка и Близкия изток. Китайският дял в Гуадар /Пакистан/ ще позволи също така да разшири влиянието си в Индийския океан - жизненоважен маршрут за транспортиране на нефт между Атлантическия океан и Тихия океан. В момента 60% от внесения от Китай нефт идва от Близкия изток, а 80% от това се транспортира до Китай през пролива, опасния, пиратски морски маршрут през Южен Китай, Източен Китай и Жълто море. Като най-големият вносител на петрол в света, енергийната сигурност е основна грижа за Китай, докато настоящите морски маршрути, използвани за внос на Близкия изток, често се патрулират от флота на Съединените щати. В случай че Китай е изправен пред враждебни действия, вносът на енергия през пролива Малака може да бъде спрян, което от своя страна ще парализира китайската икономика в сценарий, който често се нарича "Дилемата Малака". В допълнение към уязвимите места в района на пролива Малака, Китай е силно зависим от морските пътища, преминаващи през Южнокитайско море, в близост до оспорваните острови Spratly и Paracel Islands, които понастоящем са източник на напрежение между Китай, Тайван, Виетнам , Филипините и Съединените щати. Проектът CPEC ще позволи на китайския енергиен внос да заобиколи тези спорни райони и да намери нова артерия на запад и по този начин да намали възможността за конфронтация между Съединените щати и Китай. На практика този коридор е реализиран, той е напълно финансиран и в много напреднала фаза, точно срещу върха на рога в Африка, Джибути, китайците строят голямо пристанище и имат военноморска база, Персийският залив, докато имат подкрепата на Иран също е алтернатива, затова сега натискът е толкова силен върху Иран, той е много важна част от пъзела. Но нещата могат да се разглеждат и от друга гледна точка, като разпределение на сфери, а не като борба за тях. Игра на снукър и на Го.

Швейцария продава локализирано качество глобално: Това внася от целия свят А това изнася, при това винаги с положително салдо. Швейцария внася суровини за скъпи стоки, влага уникален локален труд в тях и ги изнася глобално във вид на скъпо струващи стоки, от които печели много. Същото прави и с банковите сървиси /не знам защо в български е възприета асоциираната със "слуга" дума У-слуги, това е сервиз, затова световните пари влизат и излизат в Швейцария срещу високо заплащане за уникална местна у-слуга, инвестициите навътре и навън са 6 пъти по-големи от БВП на тази малка неутрална държава. Такъв е и обемът на стоковата й борса.

Швейцария има износ колкото Индия и Русия, уважаемий, и също толкова голям внос, тя не е 5 млн., а над 8.5 млн. население с БВП 80 000 долара на човек и е един от най-големите вносители и износители на услуги в света: Финансови услуги Други услуги - износ, 120 млрд годишно Износ на стоки - 434 млрд за 2017

Отиваме в офтопик, защото темата е съвсем друга, но само като отклонение - да се олицетворява политиката на държава като САЩ с една личност, па била тя и Президент, не е сериозно. Тръмп идва от шоубизнеса и се държи като шоумен, което на практика, освен забавните изцепки, за които говори и Ник, няма практическо голямо значение за външната политика и курс на САЩ; твърде много ограничения и предпазни клапи имат институциите на такива държави, за да се случи нещо повече от буря в чаша с вода от такива изцепки, като тази например: "Американската икономика процъфтява, както никога досега. От избора ми сме добавили 10 трилиона долара богатство." - из последната му реч пред ООН. Как ще "добавят 10 трилиона богатство" като растежа е между 3-4 % /което не е зле/, добавили са грънци, това е вдигане стойността на стоковите акции на борсата, но Тръмп си ги плейсва смело цифрите - и какво? - реакцията е "смях в залата", такава е стенографската бележка от записа. Просто не бъркайте персоналната фигура на един човек с цялостната ориентация на държавата. С Тръмп или без него, нещата се случват.

Много се заблуждаваш, а то е защото не четеш и го караш на предубеждения и стари шаблони. https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/-/EDN-20171129-1?inheritRedirect=true Това е статистика на Евростат за търговията на ЕС с Африка през 2006-2016: "Африка е четвъртият по важност търговски партньор на ЕС след САЩ, Китай и Швейцария" съм подчертал с червено горе; и забележи! 2015 и 2016 година ЕС има в търговията си с Африка положителен баланс, което значи, че продава повече, отколкото купува; Африка не е суровинна база, а добър пазар и то още сега, вече писах, че след 30 години населението на Африка ще се удвои, а след 70 ще бъде 4 млрд. и най-младото като възраст в сравнение с други континенти; 4 млрд население е колкото Китай, Индия, Европа и САЩ днес; времето не стои на едно място, африканците вдигат стандарта и покупателната си способност, не без помощта на китайските инвестиции, да имаш 4 млрд. пазар, от който минимално 30 % средна класа е най-голямата икономическа перспектива с хоризонт няколко десетилетия. помисли. https://www.census.gov/foreign-trade/balance/c0013.html Това е търговския баланс на САЩ за Африка - Щатите не гледат на Африка като на тяхна икономическа сфера на голям интерес, въпреки че СНН денонощно излъчва репортажи за "черна Африка" с цел да надъхва политически черните избиратели да гласуват солидарно, изживяващи се като жертви на колониализма и расизма http://english.mofcom.gov.cn/article/statistic/lanmubb/AsiaAfrica/201803/20180302719613.shtml А това ти е търговския баланс на Китай с Африка за 2017 само: 170 млрд., като пак забележи!, експортът надхвърля импорта с близо 20 млрд. Африка купува от Китай повече, отколкото продава. Всичко това съм го писал поне 10 пъти в различни теми на този форум.

Африка - китайски инвестиции към 2017 - 471 млрд долара Европа - китайски инвестиции към 2017 - 360 млрд. Това са очевидните неща. http://www.aei.org/china-global-investment-tracker/ Другото е тролстване.

Плачи.

За т.н. Grand strategy на САЩ, за която ставаше дума и в анализа на National Defense University) и която е нещо много повече от военна стратегия, тя е и пряко свързана с глобализма: Grand strategy or high strategy comprises the "purposeful employment of all instruments of power available to a security community". Posen * твърди, че четирите школи от стратегията на САЩ, които той определи през 90-те години, са заменени само от две: либералната хегемония, която идва от сливането на хегемония и кооперативна сигурност и сдържаност, произтичаща от сливането на нео-изолационизма и селективно ангажиране. Други учени са предложили трета политика, офшорно балансиране. * Posen, Barry R. (2014-06-03). Restraint: A New Foundation for U.S. Grand Strategy. Cornell Studies in Security Affairs. Ithaca, NY: Cornell University Press. ISBN 9781501700729. 1. Либерална хегемония Поддръжниците на либералната хегемония подкрепят световния ред, в който Съединените щати са хегемони, и използва това предимство на властта, за да създаде либерална международна система и понякога използва сила за налагане или разпространяване на либерални ценности (като индивидуални права, свободна търговия и върховенство на Закона). Съединените щати се стремят да запазят превъзхождаща военна сила, според теорията, че потенциалните конкуренти дори няма да се опитат да се конкурират на световната сцена. Също така запазва широка мрежа от постоянни ангажименти на алианса по целия свят, използвайки системата на алианса, за да развива и запазва хегемонната власт и да укрепва нововъзникващите либерални политически системи. Според Посен тази стратегия вижда "заплахи, излъчвани от три основни източника: провалилите се държави, нелоялните държави и нелибералните конкуренти". В този смисъл провалените държави са източници на нестабилност; нелоялните държави могат да спонсорират тероризма, да придобият оръжия за масово унищожение и да се държат непредсказуемо; нелибералните равнопоставени конкуренти ще се конкурират директно със Съединените щати и "ще затруднят разпространението на либералните институции и изграждането на либерални държави" . Подкрепата за либералната хегемонистична стратегия сред големите мислители в двете политически партии помага да се обясни широката подкрепа от елита и на двете партии за нахлуване в Ирак през 2003 и намесата през 2011 г. в Либия, въпреки че намесата на американските военни в тези конфликти беше инициирана от председатели на различни партии. Основната разлика в външната политика между републиканските и демократичните защитници на либералната хегемония, според Посен, е подкрепата на международните институции като средство за постигане на хегемония 2. Сдържаност Поддръжниците на една голяма стратегия за ограничаване призовават Съединените щати да намалят значително ангажиментите си за сигурност в чужбина и в голяма степен да избегнат участие в конфликти в чужбина. Америка ще се възползва от тази, както Посен я нарича "забележително добра" стратегическа позиция: "[Съединените щати] са богати, отдалечени от други големи сили и защитавани от мощен ядрен възпиращ ефект. Другите големи сили в момента са по-слаби от Съединените щати близки един до друг и са изправени пред същия натиск да се защитят, както и Съединените щати. " Поддръжниците на стратегическото ограничение твърдят, в съответствие с традицията на "реалната политика", държавите са заинтересовани за собствената си сигурност и съответно ще търсят начин сами да защитят своите собствени интересите и баланс срещу агресорите; въпреки това, когато е възможно, държавите предпочитат да "се возят безплатно" или "евтино", като прехвърлят разходите за сигурност на други държави. Поддръжниците на стратегията за сдържаност също така подчертават възпиращата сила на ядрените оръжия, които повишават неимоверно залозите на конфронтациите между великите сили, произвеждат предпазливост, защото не възнаграждават агресията . Застъпниците на сдържането виждат национализма като мощна сила, която прави държавите още по-устойчиви на външното завоевание и по този начин прави международната система по-стабилна. Защитниците също твърдят, че въз основа на мислители като пруския стратег Карл фон Клаузевиц военната сила е тъп, скъп и непредсказуем инструмент и че затова трябва да се използва рядко само за ясни цели. Голямата стратегия на Сдържаността се отличава от изолационизма: изолационистите предпочитат да ограничават търговията и имиграцията и са склонни да вярват, че събитията в външния свят имат малко влияние в Съединените щати. Сдържаността обаче вижда икономическата динамика като ключов източник на национална власт и следователно има тенденция да спори за относително отворена търговска система. Някои пропоненти на тази стратегия изискват подкрепа на тази търговска система чрез значителни военноморски сили; други предполагат, че международната икономика е устойчива на смущения и с редки изключения не изисква мощна държава, която да гарантира сигурността на световната търговия. 3. Офшорно балансиране В офшорното балансиране Съединените щати се въздържат от значителни ангажименти в областта на сигурността в чужбина, с изключение на хегемония в това, което офшорните балансисти определят като три основни стратегически региона в света: Западна Европа, Североизточна Азия и Персийския залив. Тази стратегия препоръчва значително намалено присъствие в чужбина в сравнение с либералната хегемония, но твърди, че намесата е необходима при повече обстоятелства, отколкото предвиждат пропонентите на стратегията Сдържаност. Офшорното балансиране е от офанзивните теории на реалната политика за държавното поведение: смята, че един регионален хегемон в региони с големи икономики, високи популации или критични ресурси може бързо да стане глобално заплаха за американските национални интереси. https://en.wikipedia.org/wiki/Grand_strategy#cite_note-:0-26 В речта на Тръмп пред ООН много ясно се вижда големия обратен завой в "Голямата стратегия" на САЩ. И не мисля, че това е негово еднолично решение или прозрение.

Според мен инициативата Един Път Един Пояс на Китай е китайската версия за нова глобализация, но ако погледнем картата на тази глобализация, тя е таргетирана към Азия и предимно Африка като сфера на интерес: Пътищата през Европа са транзитни, Европа е високотехнологична зона на Запада Моето схващане за реториката на Доналд Тръмп е, че тя е насочена предимно срещу китайските практики и поведение в СТО и цели реформирането на глобалните организации в тази посока, както и връщането към Доктрината Монро, която в оригиналния си вид е изолационизъм, но в новата интерпретация може да се разглежда като очертаване и запазване на много по широка сфера на икономическо влияние на САЩ

От друга страна, ако се абстрахираме от последователната логика в изложението на този доклад, и погледнем от друга гледна точка, световната търговия със стоки като абсолютна стойност на експорт изглежда приблизително така: което в цифрово изражение през 2017 е: 5.673 трлн. за ЕС 2.216 трлн. за Китай 1.550 трлн. за САЩ общият сбор от експорта на ЕС, Китай и САЩ надхвърля 60 % от общия експорт на стоки в целия свят; износът на услуги е около 25 % от тези стойности в приблизително същата пропорция Общо ЕС експортира стоки и услуги два пъти повече от Китай и САЩ взети заедно /има и американски реекспорт през ЕС/, тоест нивата на външната търговия и за стоки и за услуги са тръгнали отново нагоре и достигат почти най-високите стойности от 2014, като за САЩ и Китай почти се удвояват след кризата от 2008; приблизително така стоят и цифрите при импорта Изводите в цитирания доклад, донякъде според мен, са "силно преувеличени", както се казва, изведени са на базата предимно на производителността на 3Д технологията, роботиката и ИИ, но това е много ограничена област на приложение във манифактурното производство, цитираните суми за капиталовложения в тази технология са все още капка в морето на фона на световното производство и търговия. Съществуват сфери и то с огромен обем производство като инфраструктура, металургия, нефтопреработване и т.н., където новите технологии няма да окажат толкова решаващо революционно изменение.

"Конвергенцията на новите технологии се нарича 4-та индустриална революция. Клаус Шваб, основател и изпълнителен председател на Световния икономически форум, пише: "Скоростта на настоящите пробиви няма исторически прецедент. В сравнение с предишните индустриални революции, Четвъртата се развива по-скоро експоненциално, отколкото линейно. Освен това, тя разрушава почти всяка индустрия /традиционна/ във всяка страна. И широчината и дълбочината на тези промени обявяват необходимост от трансформацията на цели системи на производство, мениджмънт и управление." Предишните революции отнеха много десетилетия; това ще бъде много по-бързо. Тя ще се развие през следващите няколко десетилетия, което ще доведе до невероятен напредък в производството и услугите. Както при предишните революции в производствените средства, няма съмнение, че световната икономика ще се промени в много отношения. Роботиката, изкуственият интелект, 3D печатът, вътрешното земеделие, възобновяемите енергийни източници и дори производството на месо изглежда се движат към локализирано производство. Нетният ефект от всичко това забавя, а може би дори и обръща хода на глобализацията. Икономическите последици за САЩ са предимно положителни. Перспективите за сигурността са спорни, но със сигурност важни. Ясно е, че основните принципи, които бяха валидни 60 години след Втората световна война за Голямата стратегия, ще трябва да бъдат преосмислени. Деглобализационните тенденции трябва да бъдат внимателно наблюдавани и ако продължат, лидерите на САЩ ще трябва да обмислят преструктурирането на организациите, съюзите и стратегията за национална сигурност." /стр.14/ Technological Convergence Reverse Globalization? Това е заключението от доклада. Анализаторите правят изчисленията, че 1 час работа на 3Д-принтер, управляван в поточна линия от роботи и изкуствен интелект вече струва по-евтино от 1 час на китайски работник, при това с нищожни вложения в сравнение с построяването на цяла фабрика, и при това тези линия работи 24 часа в денонощието почти без участие на хора. Въз основа на такива данни, те очакват изнесените навън американски производства да се върнат, което е логично последствие. Освен това се спестяват разходи за транспорт и мита при трансграничната търговия. Това са "асиметричните предимства”, за които се говореше в статия на друг американски анализатор и политически стратег, която цитирах в друга тема. Авторите в този доклад също стигат до заключението, че 4-та индустриална революция ще спре започналото традиционно индустриализиране в развиващите се страни, защото ще направи техните индустрии неконкурентни, с всички произтичащи последствия. Разбира се, заключенията са направени от и за военни стратези, които защитават позицията си от тяхна гледна точка; но е впечатляващ факта, че са направени преди да е известен резултата от изборите, довели на власт Доналд Тръмп и цялата му позиция на преосмисляне на досегашния модел на глобализация.

+++ Много добра лекция за хора и политици Как работи машината на икономиката в рамките на 30 минути. Икономиката функционира като обикновена машина, но много хора не разбират как работи и това води до много излишно икономическо страдание. Чувствам дълбоко чувство на отговорност да споделя моя прост, но извлечен от практиката икономически опит. Макар че това е неконвенционално знание, то ми помага да предвидя и да се предпазя от световната финансова криза и този мой подход работи добре за мен повече от 30 години. Нека да започнем. Въпреки че икономиката може да изглежда сложна, тя работи по прост механичен начин, тя се състои от няколко прости части и много прости транзакции, които се повтарят отново и отново милион пъти. Тези транзакции преди всичко останало се ръководят от човешката природа и създават три основни сили, които движат икономиката. Номер едно, ръст на производителността. номер две - цикъл на краткосрочния дълг. И номер три цикъл на дългосрочния дълг. Ще разгледаме тези три сили и как когато ги свържем една с друга в йерархия получаваме добра матрица за проследяване на икономическите движения и разбиране за това, което се случва сега. Да започнем с най-простата част на икономиката, транзакции. Economics 101 Икономиката е просто сумата от транзакциите, които се правят, а транзакцията е нещо много елементарно. Вие правите сделки през цялото време. Всеки път, когато купувате нещо, създавате транзакция. Всяка сделка се състои от купувач, който обменя пари или кредит с продавач на стоки, услуги или финансови активи. Кредитът се изразходва точно като парите, така че добавяйки заедно изразходваните пари и размера на изразходения кредит, бихте могли да знаете общите разходи. Общата сума на разходите задвижва икономиката. Ако разделите сумите, изразходвани от продаденото количество, вие получавате цената и това е то, това е транзакцията. Това е строителният блок на икономическата машина. Всички цикли и всички сили в икономиката се управляват от транзакции. Така че, ако можем да разберем транзакциите, можем да разберем цялата икономика. Пазарът се състои от всички купувачи и всички продавачи, които извършват всички транзакции за едно и също нещо. Например, има пазар на пшеница, селскостопански пазар, фондов пазар и пазари на милиони други неща. Една икономика се състои от всички транзакции на всички пазари. Ако сумирате общите разходи и общото продадено количество стоки на всички пазари, имате всичко, което трябва да знаете, за да разберете икономиката, това е просто, толкова просто. Хората, бизнеса, банките и правителствата извършват транзакции по начина, по който току-що описах. Обмен на пари и кредити за стоки, услуги и финансови активи. Най-големият купувач и продавач е правителството, което се състои от две важни части. Централно правителство, което събира данъци и харчи пари, и централна банка, която се различава от другите купувачи и продавачи, защото контролира сумата пари и кредит в икономиката, тя прави това, като влияе върху лихвените проценти и печата нови пари. Поради тези причини, както ще видим, централната банка е важен играч в потока на кредита. Искам да обърнете внимание на кредита. Кредитът е най-важната част от икономиката и вероятно е най-слабо разбран. Това е най-важната част, защото е най-голямата и най-нестабилната част. Точно като купувачите и продавачите отиват на пазара, за да извършват транзакции, така постъпват и кредиторите и кредитополучателите. Кредиторите обикновено искат да направят от парите си повече пари, кредитополучателите обикновено искат да си купят нещо, което могат да си позволят като къща или кола или искат да инвестират в нещо като започване на бизнес. Кредитът може да помогне на кредиторите и кредитополучателите да получат това, което искат. Кредитополучателите обещават да платят сумата, която заемат, наречена главница, плюс допълнителна сума, наречена лихва. Когато лихвените проценти са високи, има по-малко заеми, защото е скъпо. Когато лихвените проценти са ниски, заемът се увеличава, защото е по-евтино. Когато кредитополучателите обещават да се изплатят и кредиторите им вярват, кредитът се създава. Всеки двама души могат да се съгласят да създадат кредит буквално от тънък въздух, което изглежда достатъчно просто, но кредитът сложно нещо, защото има различни имена, веднага щом се създаде кредит, той веднага се превръща в дълг. Дългът е както актив на кредитора, така и задължение на кредитополучателя. В бъдеще, когато кредитополучателят изплати заема заедно с лихвата, активът и пасивът изчезват и сделката е уредена. Защо кредитът е толкова важен? Защото, когато кредитополучателят получи кредит, той е в състояние да увеличи разходите си и - нали си спомняте, - разходите задвижват икономиката. Това е така, защото разходите на един човек са доходите на друго лице. Помислете за това, всеки долар, който харчите, някой друг печели и всеки долар, който печелите, е разходи на някой друг. Така че, когато харчите повече, някой друг печели повече. Когато доходите на някой се покачват, кредиторите са по-склонни да му дават повече пари, защото сега той е по-достоен за кредит. Кредитополучателят получил доверие на кредитополучател има две неща, способност да се изплати и обезпечение. Връзката между приходи и дългове Като има много доходи от гледна точка на дълга му, те му му дават възможност го изплати. В случай, че не може да го изплати, той има ценни активи, които да се използват като обезпечение, което може да бъде продадено. Това прави кредиторите да се чувстват комфортно да му дават пари. Така че увеличените доходи позволяват да се увеличат заемите, което позволява увеличаване на разходите и тъй като разходите на един човек са доходи на друго лице, това води до по-голямо увеличаване на заемите и т.н. Този самоподхранващ се модел води до икономически растеж и затова имаме цикли. При сделка трябва да дадете нещо, за да получите нещо и колко зависи от това колко произвеждате. С течение на времето се учим и че натрупаното знание, повишава нивото на живот, наричаме това увеличение на производителността. Тези, които са изобретателни и трудолюбиви, повишават производителността и жизнения си стандарт по-бързо от тези, които са самодоволни и мързеливи, но това не е непременно вярно в краткосрочен план. Производителността е най-важна в дългосрочен план, но най-важни са кредитите в краткосрочен план. Това е така, защото растежът на производителността не варира много, затова не е голям двигател на икономическите промени, дългът е, защото ни позволява да консумираме повече, отколкото произвеждаме, когато го придобием, и ни принуждава да консумираме по-малко, отколкото произвеждаме, когато трябва да го върне обратно. Дълговите суингове /люлки/ се случват в два големи цикъла. Единият отнема около пет до осем години, а другият отнема около 75 до сто години, докато повечето хора усещат люлеенето, обикновено не го виждат като цикли, защото го гледат от твърде близо, ден след ден, седмица за седмица. Тук ние ще се отдръпнем и ще разгледаме тези три големи сили и как те взаимодействат, за да повишим познанието и опита си за тях. Както бе споменато, люшкането около линията не се дължат на това колко иновации или упорита работа има, те се дължат основно на многото кредити, които има. Нека за секунда си представим икономика без кредит, в тази икономика единственият начин да увелича разходите ми е да увелича приходите си, което изисква да бъда по-продуктивен и да работя повече. Увеличаването на производителността е единственият начин за растеж. Тъй като разходите ми са доходи на друго лице, икономиката расте всеки път, когато аз или някой друг е по-продуктивен. Ако следваме транзакциите ще видим това като права прогресия на линията на растежа на производителността, но тъй като ние заемаме кредит, имаме цикли. Това не се дължи на никакви закони или наредби, то се дължи на човешката природа и начина, по който работи кредитът. Мислете за кредита, просто като натиск за увеличаване на разходите. За да купите нещо, което не можете да си позволите, трябва да похарчите повече, отколкото правите. За да направите това, вие по същество трябва да заемате от бъдещето си. По този начин вие създавате време в бъдеще, в което трябва да харчите по-малко, отколкото правите, за да го върнете обратно, и това сега вече много бързо започна д прилича на цикъл. По принцип всеки път, когато заемате, създавате цикъл. Това важи и за отделния индивид, както и за икономиката като цяло. Ето защо разбирането на кредита е толкова важно, тъй като той е динамично движение, механична, предсказуема серия от събития, които ще се случват в бъдеще, и точно това прави кредита различен от парите. Парите са това, с което уреждате транзакциите. Когато купувате бира от барман с пари в брой, сделката се урежда незабавно, но когато купувате бира с кредит, това е като bar tab /a way to pay for your nights drinking all at once, instead of making individual transactions after each drink (or round of drinks). Казвате, че обещавате да плащате в бъдеще, и заедно с бармана създавате актив и пасив, току-що сте създали кредит буквално от "тънък въздух". И това е така, докато не си платите "bar tab" най-накрая, тогава вече активът и пасивът изчезнат, дългът изчезва и сделката се урежда. Реалността е, че повечето от това, което хората наричат пари, всъщност са кредити. Общият размер на кредита в САЩ е около 50 трилиона долара, а общата сума на парите е само около три трилиона долара. Не забравяйте, че в една икономика без кредит единственият начин да увеличите разходите си е да произвеждате повече, но с икономика с кредит, можете също да увеличите разходите си чрез заеми. В резултат на това една икономика с кредит има повече разходи и позволява доходите да нарастват по-бързо от производителността в краткосрочен план, но не и в дългосрочен план. Сега не ме разбирайте погрешно, кредитирането не е непременно нещо лошо, а просто причинява цикли. Лошо е, когато се финансира над потреблението, което не може да бъде изплатено, но е добре, когато ефективно се разпределят ресурси и се получава доход, така че да можете да върнете дълга си. Например, ако заемате пари, за да купите голям телевизор, той не генерира доход, за да върнете дълга си. Но ако си купите с тези пари, да речем, трактор, и този трактор ви позволява да произвеждате повече реколта и да печелите повече пари, тогава можете да изплатите дълга си и да подобрите стандарта си на живот. В икономика с кредит можем да проследим пътя на транзакциите и да видим как кредитът създава растеж. Цикъл на кредитите Позволете ми да ви дам един пример - да предположите, че печелите $ 100 000 годишно и нямате дълг, следователно сте достатъчно достоен за да получите кредит 10 000 долара, да речем на кредитна карта. Така че, можете да похарчите $ 110 000, въпреки че печелите само $ 100 000, тъй като разходите Ви са приходи на друг човек, някой печели $ 110 000. Лицето, спечелило $ 110,000 без дълга, може да вземе кредит $ 11,000, така че той може да похарчи $ 121,000, въпреки че е спечелил само $ 110,000. Разходите му са доходите на друг човек и като следваме транзакциите, можем да започнем да виждаме как този процес работи в модел на самоусилване. Но не забравяйте, че заемът създава цикли и ако цикълът отиде нагоре, в крайна сметка трябва да слезе, това ни води до краткосрочния дългов цикъл. С нарастването на икономическата активност се наблюдава разширяване, първата фаза на краткосрочния дългов цикъл. Разходите продължават да се увеличават и цените започват да се повишават, а това се случва, защото увеличаването на разходите се подхранва от кредит, който може да бъде създаден незабавно от чист въздух. Когато размерът на разходите и приходите нарастват по-бързо от производството на стоки, цените се покачват, когато цените се покачват, ние наричаме това инфлация. Централната банка не иска твърде много инфлация, защото причинява проблеми. Виждайки покачване на цените, тя повишава лихвените проценти. При по-високи лихвени проценти, по-малко хора могат да си позволят да заемат пари, а цената на съществуващите дългове се повишава. Помислете за това, тъй като месечните плащания по кредитната ви карта се покачват. Тъй като хората заемат по-малко и имат вече по-високи плащания по дълга, те имат по-малко пари, останали за харчене, така че разходите се забавят. И тъй като разходите на един човек са доходите на друг човек, доходите спадат и т.н. и така нататък. Когато хората харчат по-малко, цените падат, наричаме това дефлация. Икономическата активност намалява и имаме рецесия. Ако рецесията стане твърде тежка и инфлацията вече не е проблем, централната банка ще намали лихвените проценти, за да накара всичко да се вдигне отново. При ниски лихвени проценти, погашенията по дълга се намаляват, а заемите и разходите се увеличават и ние виждаме друга следваща експанзия. Както виждате, икономиката работи като машина. В краткосрочните дългови цикли разходите са ограничени само от готовността на кредиторите и кредитополучателите да предоставят и получават кредити. Когато кредитът е лесно достъпен, има икономическа експанзия. Когато кредитът не е лесно достъпен, има рецесия и имайте предвид, че този цикъл се контролира главно от централната банка. Краткосрочен дългов цикъл Краткосрочният дългов цикъл обикновено трае от пет до осем години и се случва отново и отново в продължение на десетилетия, но забелязваме, че дъното и върхът на всеки цикъл завършват с по-голям растеж в сравнение с предишния цикъл и с повече дълг. Защо? Защото хората го тласкат. Те имат склонност да заемат и да харчат повече, вместо да връщат дълг, такава е човешката природа. Поради това, за дълги периоди от време, дълговете нарастват по-бързо от приходите, които създават дългосрочния дългов цикъл. Въпреки, че хората стават все по-задлъжнели, кредиторите още по-свободно отпускат кредити, защо? Защото всеки мисли, че нещата вървят чудесно. Хората просто са фокусирани върху това, което се случва напоследък и какво се случва напоследък? Доходите се повишават, стойностите на активите се покачва, фондовият пазар лети нагоре, това е бум. Заплаща се да се купуват стоки, услуги и финансови активи с пари на кредит. Когато хората правят твърде много от това, го наричаме "балон". Така че, въпреки че дълговете нарастват, доходите нарастват едва, колкото да ги компенсират. Нека да наречем съотношението на дълг към доход "дълговата тежест". Така че, докато приходите продължават да се покачват, дълговата тежест остава управляема, като в същото време стойността на активите се покачва. Хората заемат огромни суми пари, за да купуват активи, тъй като инвестициите водят до покачване на цените им, хората се чувстват богати. Получава се така, че през това време дори и при натрупването на дълг, заради повишаването на доходите и стойността на активите, взелите кредити си остават кредитно богати за дълго време, но това очевидно не може да продължи завинаги и не продължава. В течение на десетилетия дълговото бреме натежава и изисква все по-големи и по-големи плащания по дълга. В някакъв момент погасителните вноски по дълга започва да расте по-бързо от доходите, принуждавайки хората да намалят разходите си. И тъй като разходите на един човек са доход на друг човек, доходите започват да намаляват, което прави хората по-малко достойни за кредит, което води спад в кредитирането. Плащанията по дълга продължават да се покачват, което води до понижаване на разходите и цикълът се обръща. Това е връхната точка на дългосрочния дълг, тежестта на дълга просто става твърде голяма. За Съединените щати, Европа и голяма част от останалата част от света това се случи през 2008 г., стана по същата причина, както в Япония през 1989 г., така и в САЩ през 1929 г., сега икономиката започва да намалява задлъжнялостта. При намаляването на лихвените проценти хората намаляват разходите си, доходите намаляват, кредитът изчезва, цените на активите падат, банките се свиват, фондовата борса се срива, социалното напрежение се покачва и всичко започва да върви в обратна посока. С намаляването на доходите и с дългове за изплащане, кредитополучателите са притиснати, вече не са достойни за кредит, кредитът покачва цената си и кредитополучателите вече не могат да заемат достатъчно пари, за да върнат погашенията си. Кога кредитополучателите продават активи Опитващи се да запълнят тази дупка, кредитополучателите са принудени тогава да продават активи. Стремежът да се продават активи наводнява пазара в същото време, когато разходите падат. Това е, когато фондовият пазар се срине, пазарите на недвижими имоти и банките се затрудняват. Тъй като цените на активите спадат, платежноспособността на обезпечените кредитополучатели може да падне рязко, това прави заемополучателите още по-малко кредитно надеждни, хората се чувстват бедни, кредитирането бързо изчезва. По-малко разходи, по-малко доходи, по-малко богатство, по-малко кредити, по-малко заеми и т.н., тове е порочен кръг. Това изглежда подобно на рецесия, но разликата тук е, че лихвените проценти не могат да бъдат понижени, за да се спаси временно положението. В условията на рецесия намаляването на лихвените проценти работи, за да стимулира заемането, но при намаляването на задълженията /deleveraging/, намаляването на лихвените проценти не работи, защото лихвените проценти вече и без това са ниски и скоро достигат нулеви проценти, така че стимулацията с тях свършва. Лихвите в САЩ достигат нулев процент при намаляването на ликвидността през 30-те години и отново през 2008 г. Разликата между рецесията и намаляването на лихвения процент е, че в процеса на намаляване на задлъжнялостта /deleveraging/ тежестта на задълженията на заемополучателите просто е станала твърде голяма и не може да бъде облекчена чрез понижаване на лихвени проценти. Кредиторите осъзнават, че дълговете са станали твърде големи, за да бъдат напълно изплатени. Кредитополучателите са загубили способността си да изплатят и обезпечението им е загубило стойност. Те се чувстват осакатени от дълга, те дори не искат повече, кредиторите спират да отпускат заеми, кредитополучателите спират да получават заеми. Представете си сега, че цялата икономика не е платежоспособна за кредит, точно като един индивид, така че какво да направите, за да намалите лихвения тежестта на дълга? Проблемът е, че тежестта на дълга е твърде висока и трябва да слезе. Има четири начина, по които това може да се случи: първо, хората, бизнеса и правителствата да намалят разходите си. Две, дълговете се намаляват чрез фалити и преструктуриране. Три, богатството се преразпределя от от към тези, които имат от тези които нямат, и накрая четири, централната банка отпечатва нови пари. Тези четири начина са се случили при утежняване на дълга в съвременната история. Обикновено разходите се намаляват на първо място, тъй като току-що видяхме хора, фирми и дори правителства да затегнат коланите си и да намалят разходите си, за да могат да си плащат дълга. Това често се нарича икономии. Когато кредитополучателите спрат да вземат нови дългове и да започнат да плащат старите си дългове, може да очаквате да намалее тежестта на дълга, но се случва точно обратното, защото разходите са намалени, а разходите на един човек са доходите на друг човек, което води до спад на доходите. Те падат по-бързо, отколкото се изплащат дълговете, а тежестта на дълга всъщност се влошава. Както видяхме, това съкращаване на разходите е дефлационно и болезнено, предприятията са принудени да намалят разходите, което означава по-малко работни места и по-висока безработица. Това води до следващата стъпка, дълговете трябва да бъдат намалени. Много кредитополучатели се оказват неспособни да изплатят заемите си, а дълговете на заемополучателя са активи на заемодателя. Когато кредитополучателят не изплати на банката, хората се притесняват, че банката няма да може им върне парите вложени от тях в нея, затова се втурват да изтеглят парите си от банката, банките биват обезкръвени и хората, бизнеса и банките не могат да плащат задълженията си. Това тежко икономическо сътресение вече е депресия, голяма част от депресията са хората, които откриват, че голяма част от това, което са смятали за тяхното богатство всъщност вече не съществува. Хайде сега да се върнем в бара, когато купихте бира и я сложихте на една кредитна сметка, която обещахте да платите накрая на бармана. Вашето обещание се превърна в актив на бармана, но ако нарушите обещанието си, ако не го платите накраяи по подразбиране нямате с какво да го платите, тогава активът, който има този барман, не струва нищо, всъщност е изчезнал. Много кредитори не искат активите им да изчезнат и да се съгласят с преструктурирането на дълга. Преструктурирането на дълга означава, че заемодателите ще връщат по-малко или ще връщат за по-дълъг период от време или при понижени лихвените проценти, в сравнение с онези, за които са се споразумели за първи път. По някакъв начин договорът е нарушен по начин, който намалява дълга. Кредиторите обаче предпочитат да имат нещо повече от нищо. Въпреки че дълговете изчезват в този случай, това преструктурирането на дълга води до по-бързо изчерпване на стойностите на доходите и активите, така че тежестта на дълга продължава да се влошава. Подобно на намаляването на разходите, намаляването на дълга също е болезнено и дефлационно. Всичко това оказва влияние върху централното правителство, защото по-ниските доходи и по-малкото заетост означава, че правителството събира по-малко данъци. В същото време то трябва да увеличи разходите си, защото безработицата се е повишила. Много от безработните имат недостатъчни спестявания и се нуждаят от финансова подкрепа от правителството. Освен това правителствата създават стимулиращи планове и увеличават разходите си, за да компенсират спада на икономиката. Правителствата, бюджетните дефицити експлодират при намаляването на задлъжнялостта, защото харчат повече, отколкото печелят от данъци. Това е, което се случва, когато чуете за бюджетния дефицит по новините. За да финансират своите дефицити, правителствата трябва или да повишат данъците, или да заемат пари. Но с падането на доходите и толкова много безработни, кой ще им дава пари? Богатите. Тъй като правителствата се нуждаят от повече пари и тъй като богатството е силно съсредоточено в ръцете на малък процент от хората, правителствата естествено повишават данъците върху богатите, което улеснява преразпределението на богатството в икономиката от хората които имат към хората които нямат. Бедните, които страдат най-много, започват да се противопоставят на богатите. Богатите, притиснати от слабата икономика, падането на активите и по-високите данъци започват да се противопоставят на бедните. Ако депресията продължи, социалните напрежения могат да се разпространят извън рамките на отделна страна, те могат да преминат границите между страните, особено като засягат кредитираните страни. Тази ситуация може да доведе до политически промени, които понякога могат да бъдат крайни. През 30-те години това доведе до идването на Хитлер на власт, войната в Европа и Депресията в Съединените щати; натискът да се направи нещо за прекратяване на депресията се увеличава. Не забравяйте, че повечето от онова, което хората смятат за пари, всъщност са кредити. Така че, когато кредитът изчезне, хората нямат достатъчно пари. Хората са отчаяни за пари и си спомняте кой може да отпечата пари, централната банка може. След като вече намали лихвените проценти до нула, тя е принудена да отпечата пари. За разлика от съкращаването на разходите, намаляването на дълга и преразпределянето на благата, печатането на пари е инфлационно и стимулиращо. Неизбежно, централната банка отпечатва нови пари от въздуха и да ги използва за закупуване на финансови активи и държавни ценни книжа. Голямата депресия и нейните ефекти Това се случи в САЩ по време на голямата депресия и отново през 2008 г., когато централната банка на САЩ, федералният резерв отпечата над два трилиона долара. Други централни банки по света могат да отпечатат също много пари. Чрез закупуването на финансови активи с тези пари те спомагат за повишаване на цените на активите, което прави хората по-достойни за кредит, но това само помага на тези, които притежават финансови активи. Виждате ли, централната банка може да печата пари, но може да купува само финансови активи. Централното правителство, от друга страна, може да купува стоки и услуги и да поставя пари в ръцете на хората, но не може да печата пари. Така че, за да се стимулира икономиката, двете трябва да си сътрудничат. Чрез закупуването на държавни облигации централната банка по същество отпуска пари на правителството, позволявайки му да изплати дефицит и да увеличи разходите за стоки и услуги чрез програмите си за стимулиране и обезщетенията за безработица. Това увеличава доходите на населението, както и държавния дълг, но това ще намали общата задлъжнялост на икономиката. Това е много рисковано време. Създателите на политики трябва да балансират четирите начина, по които намаляват задълженията на дълга. Дефлационните начини трябва да се балансират с инфлационните начини, за да се поддържа стабилност. Ако се балансира правилно, може да има красиво намаляване на дълг. Виждате ли, намаляването на дълг може да е грозно или може да бъде красиво. Как може да бъде едно редуциране да е красиво? При красивото редуциране на дълг реалният икономически растеж е положителен и инфлацията не е проблем. Това се постига с правилния баланс, правилното равновесие изисква определена комбинация от намаляване на разходите, намаляване на дълга, прехвърляне на богатство и печат на пари, за да се запази икономическата и социална стабилност. Хората питат дали печатането на пари ще повиши инфлацията - няма, ако компенсира падането на кредита. Не забравяйте, че разходите са важни. Един долар от разходите, платени с пари, има същия ефект върху цената, както и доларовите разходи, платени с кредит. Чрез отпечатването на пари централната банка може да компенсира изчезването на кредита с увеличаване на размера на парите. За да се обърнат нещата, централната банка трябва не само да увеличи растежа на доходите, но и да увеличи темпа на нарастване на дохода, който е по-висок от лихвения процент по натрупания дълг. По принцип доходът трябва да расте по-бързо, отколкото нараства дългът. Да приемем например, че една държава, която преминава през редуциране на задлъжнялост, има съотношение дълг към доход от 100%, което означава, че размерът на дълга, който има, е същият като размера на дохода, който цялата страна прави за една година. Сега помислете за лихвения процент по този дълг. Да речем, че това е 2%, ако дългът нарасне с 2% поради този лихвен процент и приходите се увеличават само с около 1%, никога няма да намалите дълга. Трябва да отпечатате достатъчно пари, за да постигнете ръст на дохода над лихвения процент. Ключът е да се избегне принтирането на твърде много пари и да се предизвика неприемливо висока инфлация, както Германия направи по време на намаляването на ливъридж през 20-те години. Ако създателите на политики постигнат точния баланс, намаляването на средствата не е толкова драматично, растежът е бавен, но тежестта на дълга намалява, това е красиво намаляване на задлъжнялостта. Когато доходите започват да се покачват, кредитополучателите започват да изглеждат по-плажоспособни и когато заемополучателите изглеждат по-платежоспособни за кредит, заемодателите започват отново да заемат пари. Дълговото бреме най-накрая започват да пада, могат да се заемат пари, хората могат да харчат повече, в крайна сметка икономиката започва да расте отново, което води до фаза на рефлация на дългосрочния дългов цикъл. Отнема около десетилетие или повече дълговата тежест да падне и икономическата активност да се върне към нормалното, следователно оттук и терминът "загубено десетилетие". Разбира се, икономиката е малко по-сложна от този шаблон, но полагането на краткосрочния цикъл на дълга върху дългосрочния цикъл на дълга и след това поставянето на двете над линията на растежа на производителността дава доста добър модел, за да видим къде сме били, къде сме сега и къде сме тръгнали най-вероятно. Така че, накратко, има три правила, които бих искал да ви посоча, за да се спасите от това. Първо, да нямате дълг, който да нараства по-бързо от доходите, защото дългът ви ще ви смаже. На второ място, да нямате ръст на доходите по-бърз от ръста на производителността, защото в крайна сметка ще станете неконкурентоспособни. И трето, правете всичко, което можете, за да увеличите производителността си, защото в дългосрочен план това е най-важно. Това е прост съвет за вас и един от най-прости съвети за политиците. Може да се изненадате, но повечето хора, включително повечето политици, не обръщат достатъчно внимание на това. Този модел работи за мен и се надявам, че ще работи за вас. Благодаря ви. https://www.valuewalk.com/2013/09/ray-dalio-economic-machine/