Б. Киров

Да, преобладаващите гласове са на пенсионери и хора с малки доходи, и те бяха чути, сега с тези гласове двете големи партии си правят своя бизнес - вътрешнополитически за влияние и власт и външен за излизане от ЕС. Излизането, според мен, няма да се отрази добре на чутите бедни, просто гласовете им бяха взети с измамата на референдума, тоест лъжата, че заради чуждите работници и конкуренцията на европейското производство те живеят по-бедно от преди, и че това ще се промени към по-добро за тях, когато тази конкуренция я няма. Според мен, все пак, в основата на тази голяма манипулация стои ксенофобията и национализма, само един довод в тази посока, нека си спомним кой беше двигател за инициирането на този референдум - Найджъл Фараж. Най-странното е в тази история за мен, че консерватори, националисти и лейбъристи някак негласно се обединиха в разбирането си, че брекзит е нещо добро за Великобритания, реално политическа партия изразител на противната позиция, която е най-малко 50 % от обществото няма.

Ето как описва лидерите на лейбъристите в заключението си автора на статията, която ти постна в предишния постинг: "Те имат пари и поддръжници в медиите. Това, което нямат, е лидерството. Опозиционната Labour Party се ръководи от Джереми Корбин, който смята, че ЕС е капиталистически заговор, извън който Великобритания е по-добре да стои. В същото време противниците на Brexit следват заповедите на старата гвардия, доминирана от Клег, бившия премиер Тони Блеър, и Андрю Адонис, проевропейски член на Камарата на лордовете. Тези мъже отказват да приемат, че стратегията им за реформиране на ЕС в нещо, с което британските ксенофоби могат да живеят, е фалирала от самото начало. Приемайки основната теза на националистите - че имиграцията е вредна и трябва да бъде ограничена - те са напуснали космополитната друга половина от британците останали без лидерство. И за съжаление, изглежда, че тяхната стратегия ще трябва да се провали още веднъж, преди да се роди нов британски интернационализъм." https://foreignpolicy.com/2018/04/09/the-long-road-to-brexit/

Няма спор. Лейбъристи и консерватори са на едно мнение, различават се по въпроса за "хард" или "софт" брекзит. Лейбъристите дори са публикували Манифест какво очакват от брекзит и как го виждат: https://labour.org.uk/manifesto/negotiating-brexit/ Дума и да не става за отмяна.

Моя неточност, 77 млн. евро е глобата за БЕХ, Овергаз си е завел отделно дело с иск за малко повече: 202.5 млн евро в края на 2016. https://www.mediapool.bg/darzhavniyat-gazov-monopol-globen-sas-77-mln-evro-ot-ek-news287617.html

Въпросът е принципен, тоест не опира до определени личности, фирми и партии, а засяга цялостно устройството на държавата и структурата на икономиката. Въпросният господин, който ще бъде, най-вероятно обезщетен от решението на съда със 77 млн. евро и който подобно на Чапаев казва "пия но с отвращение" също е част от системата, тоест проблема. Самата структура на БЕХ и монополните му филиали предполага рецидиви от подобен характер и в бъдеще.

Истина е, че британския парламент едностранно може да отмени излизането на Великобритания от ЕС, когато пожелае, въпреки резултатите от референдума и подаденото заявление за излизане по чл. 50 от Договора за ЕС: Член 50 от Договора за Европейския съюз може да бъде разделен на две части. Първият признава правото на държава-членка да се оттегли от Европейския съюз. Втората установява процедурата, която трябва да спазват оттеглящата се държава-членка и институциите на ЕС, за да управляват това оттегляне.Член 50 гласи, че държавата-членка трябва да уведоми Европейския съвет за намерението си да се оттегли от Европейския съюз. Не се посочва обаче, че след като е направено такова уведомление, това намерение може да бъде отменено и членството да бъде запазено.Това е въпросът, който се разглежда в дело, заведено пред Съда на Европейските общности. Сега съдът постанови, че държава, която се оттегля, може да отмени едностранно намерението си да се оттегли от ЕС.Ключовата дума тук е “едностранно”. В този контекст това означава, че решението за отмяна не подлежи на единодушното съгласие на Европейския съвет, европейската институция, представляваща държавите-членки. В конкретния казус с Brexit това означава, че Обединеното кралство може да отмени член 50 едностранно, преди споразумението да влезе в сила или, ако не влезе в сила, до 29 март 2019 г. Обединеното кралство може също да го отмени след тази дата, ако Европейският съвет се съгласи да удължи преходния период на член 50 след 29 март 2019 г. https://theconversation.com/article-50-can-be-revoked-heres-what-it-means-for-brexit-108522 Становището също така изяснява законодателния път за оставане. Един от вариантите е депутатите просто да отменят член 50 без по-нататъшен референдум. Това е възможност, който отворена за парламента. В края на краищата референдумът иницииран от парламента през 2016 г. беше само консултативен. https://www.theguardian.com/commentisfree/2018/dec/04/britain-legally-cancel-brexit-eu-parliament-court-remain

изтрих поради дублиране

Не е така. Ако за втори път бъде отхвърлен планът на Мей, остава единствената опция No deal, която в общи линии изглежда по този начин: 1. No deal The default scenario if there is no divorce agreement. The UK would no longer be bound by the EU treaties and there would be nothing to replace the thousands of international agreements that stem from them. Winners This could be hailed by purists as a “clean” Brexit. A fully sovereign Britain would be able to strike agreements with anyone unencumbered by its complex and evolving relationship with the EU. From this position, Britain could negotiate new relationships with the EU and other countries based on mutual advantage. Losers Disruption on a scale rarely seen in peacetime affecting almost every business in Britain. The lack of customs facilitation deals would disrupt trade at borders, air traffic would be hit by a lack of regulatory approval to fly to the EU, British lorry drivers would not be licensed to drive their vehicles in the EU. The transportation of nuclear material to Britain would cease. Tariffs on goods would be imposed at tight border controls. Food imports would be a problem. A hard border in Ireland would spring up overnight. Any areas in which the UK had not legislated for a replacement regulatory agency would be left hanging. The residence of EU citizens in the UK and British citizens in the EU would be left to the mercy of their host country governments. The EU would also lose out because of the disruption to trade and the hole in the bloc’s current budget that would be opened up by a failure to reach a deal. Timing Could take place in March 2019, as soon as the UK leaves the EU. FT verdict Philip Hammond, the UK chancellor of the exchequer, says no deal would be a “very, very bad outcome for Britain”. It is worse than that. It is simply not a viable option. There are almost no winners and the UK would be pursued in international courts for money the EU claims it owes. The government’s “no deal is better than a bad deal” bravado has receded; most officials concede this would be a self-inflicted wound of historic proportions. https://www.ft.com/content/52fb4998-573f-11e7-9fed-c19e2700005f Изход "без сделка" не е "твърд брекзит", той е буквално катастрофа. Има една единствено по-малко лоша възможна опция, задействането на Article 50, която изглежда по този начин: 2. Divorce-only agreement Less disruptive than a no deal scenario. The UK would strike an Article 50 agreement with the EU on its departure from the bloc, but would leave the future relationship to be negotiated from the outside, with interim trade based on World Trade Organization rules. This is still a very hard Brexit, since there is no agreement to replace EU membership, but the two sides would have come to a mutual understanding rather than a position of conflict. Winners By hugely increasing trade barriers with the EU, Britain would need to become more self-sufficient. Winners would include domestic suppliers to UK manufacturers who would not face as much competition. In the longer term, companies oriented towards trade with countries with which the EU has no preferential deal might gain if the UK could strike a worthwhile free-trade deal more quickly. UK companies would have greater scope to lobby for state aid and contracts from the British government, currently outlawed by single market rules. Losers Companies involved in EU-British trade on both sides of the channel would be hit by tariff and non-tariff barriers as well as the ability of governments to discriminate against them. Tariffs would be up to 10 per cent in the automotive sector, about 22 per cent on agricultural products and up to 59 per cent on specific items such as beef. Customs delays would still be significant at the hard border and behind it as companies would need to fill out rules of origin declarations. Това пак е провал както за Великобритания, така и за Консерваторите на Мей и лично за нея. Всички останали опции от линка са преходи към "мек" и "твърд" брекзит, този предлаган от Мей е "твърд", тя е сложила червени разделителни линии като условия - излизане от общия пазар и митническия съюз. Ако не постигне компромис и отляво, и отдясно, единственият полезен ход, според мен, е референдум-2 и всички да се молят този път хората да кажат "не" на брекзит, тази огромна глупост сътворена от референдум-1. https://www.channelnewsasia.com/news/world/brexit-theresa-may-uk-parliament-3-main-scenarios-11127952

Според мен хард брекзит вече е невъзможен, а софт брекзит, поне според тази публикация има най-малко 2-3 степени. https://www.ft.com/content/52fb4998-573f-11e7-9fed-c19e2700005f Следователно единственият реален изход е референдум 2, който ще бъде иницииран след отхвърлянето на второто формално предложение на Мей. Оттам нататък естествено има само два сценария - повторно гласуване за брекзит или отхвърляне на брекзит. И в двата варианта във вътрешнополитически план печелят лейбъристите, тъй като дори при повторно гласуване за брекзит, това ще бъде тяхната алтернативна "софт версия" с максимално запазване на митническите тарифни облаги за Обединеното кралство и общия европейски пазар. Едва след референдум 2, лейбъристите ще са в позиция да искат предсрочни избори и най-вероятно е да ги спечелят, каквито и да са резултатите от референдума. Освен ако не стане чудо и самата Мей не предложи нов "софт брекзит", който да мине през парламента, но това би значело политическо самоубийство за нея и за партията й.

От една страна си прав, от друга, ако погледнеш ретроспективно в исторически план, сърбите никога не са били лоялен съюзник на никого, освен на собствените си интереси.

Става интересно, британците разиграват някаква много сложна многоходова комбинация, от която, според мен, могат да си вкарат автогол в крайна сметка: https://www.msn.com/en-us/news/world/may-wins-no-confidence-vote-but-is-still-beset-by-brexit/ar-BBSgjjh Значи тези, които гласуваха срещу плана на Мей за Брекзит, сега я подкрепят, макар и с малко и правителството й оцелява. Какво следва? Нов план на Мей, евентуално предложен за гласуване на референдум или... нов референдум за Брекзит... или излизане без сделка и падане на правителството. Препъни камък е оставането в митническия съюз, има и други. Може би всички са на изчакване и за това паунда все още се държи.

Точно интересите на гръцките корабни магнати, повечето от които физически резидират извън Гърция като лица, доведоха до безпрецедентната сделка с пристанището на Пирея, което бе дадено на концесия на китайска държавна фирма - корабните магнати имат общ бизнес с китайците и под техен натиск, въпреки засягането на интереси на американски и европейски транспортни фирми, Пирея бе получена от китайците, подробна информация по какви врътки е минала сделката има в темата за китайските инвестиции в раздел Икономика. "Китай търсеше влизане в Европа като част от стратегията си Един път Един пояс, която включва множество нови морски и сухопътни маршрути, свързващи части от Евразия. В това начинание гръцкото пристанище Пирея играе важна роля. След концесията от 2008 години китайците направиха подобрения и разширяването на Кей-2 и превърнаха Пирея в основен транспортен възел с железопътни връзки в Европа, като китайската високоскоростна железопътна връзка между Унгария и Сърбия.Това, което разкрива Варуфакис е, че като министър на финансите той сключва много по-всеобхватна сделка от това COSCO просто да стане собственик и оператор на пристанище Пирея. Това, което Варуфакис е търсел е било да осигури начин за измъкване от задушаването, наложено от Европейската централна банка (ЕЦБ) във Франкфурт. ЕЦБ действително отказва да позволи на гръцкото правителство да издава двои съкровищни бонове, които биха предоставили легитимни средства, позволяващи му да изпълни плащанията на ЕЦБ и МВФ, поне в краткосрочен план. ЕЦБ обосновава това враждебно действие на основание, че защитава гръцките банки от закупуването на безполезни активи. Но, както обяснява Варуфакис, това обръща наопаки причинно-следствената връзка. Съкровищните бонове биха били безполезни само защото ЕЦБ спира банките да ги купуват. И така, примката е затегната - в еврозоната, където ЕЦБ определя правилата. Но Варуфакис описва как Китай е бил смятан за потенциален играч извън компетенциите на ЕЦБ - и като такъв, който потенциално би могъл да изведе Гърция задънената улица." И което е по-интересно в контекста на темата, Гърция изгражда с китайски инвестиции скоростна жп директно до Македония и оттам тя преминава през Сърбия към Унгария към Западна Европа, а не през България; отсреща в Македония и Сърбия също се изгражда такова високоскоростно жп трасе с китайски инвестиции, свързващо Пирея със Западна Европа.

Три държавици на Балканите - Косово, Албания и Македония - имат потенциал за етнически конфликти; Косово с бързо растящото му младо албанско население от 1.9 млн., Албания с мераците за "Велика Албания" и Македония с над 25 % албанско население, което също е младо и бързо растящо. Тези етнически фактори в комбинация с бедност и слаби перспективи за икономическо развитие извън ЕС /и трите държави имат огромна зависимост от внос от ЕС и тежко отрицателно салдо от този внос/ ги прави зона на нестабилност и потенциални конфликти в Европа. Иначе Македония сама по себе си няма никаква стратегическа военна важност за НАТО, нито като географско положение, нито като военен потенциал.

https://elap.tu-sofia.bg/web/user/p-penchev/

Сравни втория и третия клип от твоя постинг с това

Гърция не е в позиция да опонира на ЕС и по специално на кредиторите си, едно спиране на кредитната линия и изтичат към фалит: GDP (purchasing power parity): $299.3 billion (2017 est.) $295.3 billion (2016 est.) $296 billion (2015 est.) GDP - real growth rate: 1.4% (2017 est.) -0.2% (2016 est.) -0.3% (2015 est.) country comparison to the world: 176 household consumption: 69.6% (2017 est.) government consumption: 20.1% (2017 est.) investment in fixed capital: 12.5% (2017 est.) investment in inventories: -1% (2017 est.) agriculture: 4.1% (2017 est.) industry: 16.9% processing, textiles, chemicals, metal products; mining, petroleum Unemployment rate: This entry contains the percent of the labor force that is without jobs. Substantial underemployment might be noted. Unemployment rate field listing 21.5% (2017 est.) 23.6% (2016 est.) Population below poverty line: 36% (2014 est.) 35.7 (2011) country comparison to the world: 86 Taxes and other revenues: 48.8% (of GDP) (2017 est.) country comparison to the world: 17 Public debt: 181.8% of GDP (2017 est.) 183.5% of GDP (2016 est.) country comparison to the world: 2 Stock of domestic credit: $248.7 billion (31 December 2017 est.) $231.4 billion (31 December 2016 est.) Reserves of foreign exchange and gold: $7.807 billion (31 December 2017 est.) $6.026 billion (31 December 2015 est.) Debt - external: $506.6 billion (31 March 2016 est.) $468.2 billion (31 March 2015 est.)

Македония като икономика е много зависима от външната си търговия и това, ако е вън от ЕС, се превръща в ахилесова пета за нея. Просто балансът от външната им търговия, която е над 70 % със страни от ЕС, е толкова силно отрицателен, за миналата година е минус 20 % от целия им БВП, че икономиката им няма да издържи дълго на това и няма никаква перспектива извън ЕС. Този отрицателен баланс на практика спира растежа им, те не могат да генерират такъв при такава зависимост от външната си търговия. Ето защо, според мен, осъзнавайки тези реалности, ще бъдат склонни /политиците им/ на големи компромиси, за да бъдат приети в ЕС, това е въпрос на икономическо оцеляване.

Това "вражда" не е точно, разпален е пазарлък за взаимни изгоди, от който и двете страни искат да извлекат най-големи ползи и вероятно ще го направят на принципа "и вълка сит и агнето /Македония/ цяло". Между другото, македонските политици отдавна се подготвят за това движение, всичките им претенции, че са преки наследници на Александър Македонски не са нищо друго, освен търсене на врата към Гърция, която им запушваше пътя към влизане в ЕС - "Северна Македония" е перфектната формула и двете страни да се чувстват победители в този пазарлък.

Цените на електроенергията в страните от ЕС преизчислени по паритет на покупателна способност, според данните на Евростат в номинални стойности и на Световната банка от 2017 за съотношение между номинална и паритет на покупателна стойност на БВП на човек в страните от ЕС: Цените са в евро, цифрите в червен цвят показват цените в паритет на покупателна сспособност, отляво са потребителски цени за домакинства, отдясно цени за недомакински нужди. Моят коментар е, че виждам пряка корелация между производителност и конкуретност на икономиките и цени на промишлен ток; във всички страни с висококонкуретни икономики, съотношението между цени за ток за домакинства и промишлен ток е в диапазон от 3:1 до 2:1 в полза на промишления, тоест той е от два до три пъти по-евтин за производителите, отколкото за домакинствата. При това, което вече е парадоксално, въпреки че тези високоразвити икономики са с по-високи доходи, цените за потребителите на ток при тях са същите каквито са и в по-слабо развитите икономики, но цените за производителите са два пъти по-ниски от слабо конкурентните икономики. Това е определен модел без изключение като правило. В България контрастът е най-силен и цените за производителите по паритет на покупателна стойност са най-високи в целия ЕС. При средни цени около 12 евроцента по паритет на покупателна способност за целия ЕС, цените в България са 21 евроцента или близо 3.5 пъти по-високи от цените за шведските производители, например. Нещата се виждат ясно в тази схема.

Тези двамата казват всичко, което днешните политици не казват, но си мислят: Мицотакис /Нова демокрация, десни/: казва го в отговор на предложението на Милошевич да си разделят Македония между Сърбия и Гърция, много му е смешно и нарича това "глупости" Караманлис /пак от нова демокрация/ всъщност го допълва, каква "подялба" - Македония е гръцка, даже се разплака от емоция човекът. "Северна Македония" в превод за гърците е "северна македония" като област от... Добре че тези неща не се решават между отделните страни, а в рамките на ЕС.

Това са цените на електроенергията в Европа за домакинства. На пръв поглед цените в България са ниски, но това изглежда така защото са показани в номинални стойности в евро, ако ги погледнем в покупателна способност цените в България без ДДС като производство са по-високи от тези в Германия и Дания, където цената за крайния потребител се увеличава от социални такси, използвани за социални разходи прозрачно. Цената за домакинства без данъци и такси е най-висока в Белгия, която е втората след Франция в Европа разчитаща на атомна електроенергия. В цените на тока за промишлеността всички страни имащи амбиции да са с конкуретни икономики правят голямо намаление, за да осигурят предимства на производството си, но тук ние сме след такива страни като Швеция, Дания, Норвегия и Чехия: Цените на ток за икономиката в България по покупателна способност са около 2 пъти по-големи от усреднените за ЕС, защото номиналните 8 евроцента реално за българския производител са около 18 евроцента по покупателна способност, които той плаща в продукцията си, съответно това я оскъпява. Това е ясно че няма как да се промени, но в съчетание с тежките и бавни процедури за даване на разрешителни за промишлен ток е убийствено за конкурентноспособността, в друга тема бях сравнявал тези процедури в ЕС, в България те са основен фактор за понижаване на конкуретноспособността заедно с корупцията.

България има свръхроизводство и износ на електроенергия, съпоставима като процент с тази на САЩ, тоест тук мечтата за "електрификация + съветска власт" не е утопия: Electricity - production: T 42.29 billion kWh (2016 est.) Electricity - consumption: 32.34 billion kWh (2016 est.) Electricity - exports: 9.187 billion kWh (2017 est.) Неща повече, в процентно отношение България е 8-ма в света по производство на атомна енергия: 1 France 50.0 2017 est. 2 Belgium 28.0 2017 est. 3 Slovakia 27.0 2017 est. 4 Ukraine 23.0 2017 est. 5 Hungary 22.0 2017 est. 6 Sweden 22.0 2017 est. 7 Korea, South 21.0 2017 est. 8 Bulgaria 20.0 2017 est. 9 Slovenia 20.0 2017 est. 10 Czechia 19.0 2017 est. 11 Switzerland 18.0 2017 est. 12 Finland 17.0 2017 est. 13 Russia 11.0 2017 est. Обаче по производство от изкопаеми горива като процент сме на 170-то място от 215: 170Bulgaria39.02016 est. 171Burma39.02016 est. 172Eswatini39.02016 est. 173Latvia39.02016 est. 174Slovenia37.02016 est. 175Panama36.02016 est. 176Slovakia36.02016 est. 177Belgium35.02016 est. 178Cambodia35.02016 est. 179Georgia35.02016 est. 180Angola34.02016 est. 181Fiji34.02016 est. 182Guinea33.02016 est. 183Kenya33.02016 est. 184Colombia29.02016 est. 185Uruguay29.02016 est. 186Laos28.02016 est. 187Namibia28.02016 est. И не защото нямаме такива. Гърция, понеже става въпрос, има 29 % от възобновяеми източници при почти два пъти по-голям капацитет на производство и електроенергия като цяло от България и 0 атомна енерегия, но около 60 % от изкопаеми източници при 39 % от изкопаеми за България. Средно за ЕС плановете са да се достигне 18 % електроенергия от възобновяеми източници, България надхвърля този процент и е с 19 % на 41-во място в света, но Гърция е на 19-то и продължава да инвестира в този сегмент от енергетиката. Според мен, ако търсим инвестиции там, във възобновяема енергия, ще ги намерим много по-лесно и от еврофондовете, и от Китай. Тук сме писали за това: "В землището на казанлъшкото село Черганово бе открита 25-мегаватова фотоволтаична електроцентрала. Инвеститор е „Би Си Ай Черганово” ЕООД. Централата е разположена върху 600 декара площ, а направената инвестиция е в размер на 61 285 472 евро. Специално за откриването на обекта пристигна делегация от Китай, водена от изпълнителния директор на Китайската национална банка за развитие (КНБР) Уейнонг Зонг и вицепрезидента на „Хареон Солар Технолоджи" Луис Лиу. Зонг каза, че това е първият задграничен енергиен проект, подкрепен от банката. Той успешно е завършен и вече действа. Уейнонг Зонг благодари на българското правителство и на местната власт в община Казанлък за подкрепата и изрази увереност, че все повече китайски компании ще избират България за своите инвестиции. Приоритети на КНБР са иновативните и високотехнологични сфери. Общият размер на активите на банката в целия свят е над 1 трилион долара, съобщи още Зонг. Вицепрезидентът на „Хареон Солар Технолоджи” Луис Лиу подчерта, че България е първата страна извън Китай, където фирмата, която представлява, прави инвестиции в слънчеви електроцентрали. В момента се работи върху 4 проекта за фотоволтаици, като общата постигната мощност е 90 мегавата. Капитализацията на дружество „Хареон Солар Технолоджи” е 1.5 млр. долара. Компанията е избрала КНБР за партньор, тъй като тя е една от най-големите банки в Китай. В следващите инвестиционни намерения на „Хареон Солар Технолоджи” банката ще е статегически партньор на фирмата, каза още Лиу." http://www.economic.bg/bg/news/2/Kitajci-otkriha-fotovoltaichna-centrala-za-61-mln-evro-u-nas.html Обаче вече тук нещата опират до популизъм и далавера с държавни предприятия. Популизъм, ураджийство и грандомания от една страна колко сме велики като атомна сила /България на три морета, да живей, и ний сме дали нещо на света и т.н./, от друга, самопрецакахме се с един гьол за милиард и глоба от 600 млн. евро, сега трябва да заглавичкаме раята, че нещо се прави по въпроса. И от трета, сладко е дявол да го вземе да продаваш ток - просто гледаш как сметките ти растат, а реактора си работи сам. Ако може всичко в едно.

Те така и подхождат, предпазливо и внимателно. Ако върнем назад лентата на събитията, интересът им бе заявен публично миналата година около срещата на страните от 16+1, но ако се погледне какви изявления са направили, китайската страна не се ангажира с нищо конкретно, голямата медийна шумотевица дойде от България. Китайците казаха, перифразирам, че няма да мине без технологично участие на руската страна /заради реакторите/, после намекнаха, че могат да си партнират с френски и южнокорейски инвеститори. Според мен моментът на изявленията им не бе избран случайно, защото точно тогава Тръмп изостри тона и започна да вдига тарифите на техни стоки. Моето впечатление е че имаше и елемент на геополитически блъф в китайските изявления. Китай инвестира много в енергетика като цяло - над 40 процента от всичките им инвестиции, са в тази сфера, но Европа не им е най-големия приоритет в енергетиката. От балканските страни най-голям дял на китайски инвестиции в енергетика има Турция, над 7 млрд. от общо 11. така че мисля, че ако китайците въобще участват в Белене, то ще е само ако: 1. имат гаранции, че проектът ще бъде одобрен от ЕС. 2. имат гаранции за пазар, който да им върне инвестициите и да им осигури печалба /не задължително финансова, може и геополитическа като влияние/ В този смисъл според мен Белене би представлявала повече интерес, ако имат осигурен износ към Турция като пазар на електроенергия, но Турция започна строеж на собствени атомни електроцентрали. по-реално е Китай да се интересува от българския енергиен пазар в сферата на зелената енергия, за да продава тук /и в ЕС оттук/ соларните си технологии и тези за ветрени електроцентрали, Китай е лидер в тези сфери с големи амбиции и възможности. И не на последно място раздразнението и подозренията на САЩ от геополитическата инициатива "Път и пояс" и по-твърдата им политика към експанзията на Китай, тези неща не са без отражение и в ЕС.

https://www.power-technology.com/features/controversial-nuclear-power-plants-europe/ В тази публикация Белене е сложена като втора от седем най-проблемни проекта за атомни електроцентрали в Европа /едната от които е Чернобил, а другата Hinkley Point C във Великобритания с китайско участие/. Изпитвам много големи съмнения, че китайската държавна компания, която менажира и военната атомна програма на Китай, ще извади 10 млрд. долара, за да ги вложи в светлото бъдеще.