Б. Киров

На правовите държави са присъщи следните иманентни и същностни характеристики: наличие на развито гражданско общество; ефективно действащ антимонополен механизъм; правен механизъм възпрепятстващ съсредоточаването на правомощия в една власт или институция; механизъм за правна защита от произволни действия или бездействия на властта; съд като институция, обезпечаваща спазване върховенството на закона и ограничаваща държавната власт; защита правата на собственост; спазване правата на малцинствата и недопускане диктатура на мнозинството. Концептуално правовата държава се крепи на три постулата: върховенство на закона, върховенство на правото и върховенство на правосъдието. https://bg.wikipedia.org/wiki/Правова_държава Това са, според мен, коректно посочените същностни характеристики на правовата държава. Нямаме никакви противоречия. Целта на тази държава е да гарантира развитието на индивида и нацията в хармония. Това е и концепцията на либерализма. Според мен обаче, правовата държава е средство, инструмент, а не самоцел и фетиш. Тя е средство за развитие и добър живот на всеки един гражданин на такава държава, както и на всички граждани в държавата. Ако говорим какво пречи на нас българите да изградим това средство за постигане на каузата, разговорът е много дълъг и по мое мнение силно навлизащ в сферата на съвременната политика, която е табу в този форум. Ще кажа само, че ако закачите мощен двигател на мерцедес върху шаси на трабант, няма да има никаква полза, такъв франкенщайн не само няма да върви, но е и опасен за водача и пътниците, повече не искам да конкретизирам. Среден път взех като заемка от постинга на Дора, вложил съм в него прилагане всички основни характеристики на правовата държава в България. Ако погледнем изброените характеристики, виждам поне 6 нарушени в България от 7 възможни: няма антипонополен механизъм има съсредоточаване на власт в една институция няма механизъм за правна защита от властта съдът не обезпечава върховенството на закона правата на собственост не са ефективно защитени правата на ромското малцинство не са защитени Първото - наличие на силно граждански общество - е в зародиш, такова съществува с уговорки единствено в няколко големи градове.

Ами да, те /германци, французи, британци, швейцарци/ гледат най-вече икономически показатели. Това е каузата на либерализма, няма друга. Кой да завоюва днес Швейцария. Или Германия. Те завоюват пазари. Всеки си има свое историческо минало и култура и я цени, пази и развива. Но каузата са икономическите показатели. България няма какво да се приспособява към чужди култури. Тя може да си постави същата кауза и да работи за нея, тази кауза ще бъде приета безусловно и от нацията, коя нация не желае да има по-висок стандарт на живот. Когато фокусът на вниманието се измества встрани от тази кауза в разни видове популизъм, "България на три морета" или филство и фобство, каузата изчезва и се появяват илюзиите. Преди ПСВ каузата е била обединение на всички български земи. Тогава това е бил интересът и общата цел на народ, елит и интелигенция - това обединение е означавало нови пазари за българския капитал, ново население, нови земи за обработване, било е кауза. България се индустриализира и развива, за да се милитаризира единствено за тази кауза. Каузата пропада, започват граждански войни и партизанлък. Днес такава кауза е глупава и непостижима - защо ни е "България на три морета", ако с качествена продукция можем да завладеем целия свят, ако я имаме, разбира се. Погледнете швейцарците, те правят швейцарски ножчета и швейцарски часовници и още много други швейцарски неща, с които са богати и щастливи, не хранят никакви илюзии, работят за себе си. Това е кауза.

+ По принцип съм съгласен, но за мен нещата в перспектива не изглеждат в мрачни тонове, всичко зависи от това как ние като държава и нация ще ги направим и как ги виждаме. Попадението ви за "средния път" е блестящо. Всъщност "среден път" на собствено развитие като нация, според мен, следва всяка просперираща държава в ЕС и точно в това е секрета за национален успех, защото обединена Европа не изключва или отрича развитието на националната държава. Дори федерализирана Европа с единни органи за управление няма да омаловажи и зачеркне националните държави в такава бъдеща федерация. Точно там е обяснението на успешното развитие на такива държави като Швейцария и Великобритания, които имат висок стандарт на живот, успешни икономики, висока степен на интеграция с ЕС и могат винаги, ако те сами пожелаят, да се присъединят или не към Съюза, ако това отговаря на интересите им. Бих казал същото и за Германия - такива нации и държави решават проблеми, а не ги създават, защото следват свой път на развитие и имат собствена дългосрочна национална стратегия. Държава, която няма своя идентичност, ще бъда раздвоена и във външната си политика, където и да принадлежи, тази раздвоеност води корена си от нерешени вътрешни проблеми, най-вече икономически, поради неспособност на елитите да дефинират ясно национална стратегия. Ще направя едно отклонение в ретроспективен план, за да илюстрирам. България в новата си история е най-монолитна като нация и държава в периода от 90-те години на 19 век до Балканските войни - тогава елитът има ясно поставена национална кауза, зад която се обединява цялата нация. Икономиката работи на пълни обороти, страната се индустриализира, селското стопанство е във възход, левът има солидно златно покритие, има подем в науката и изкуствата. Това е Златния век за българската интелигенция, всички големи творци и движения в българската литература и изкуство са в този период, най-значителните постижения са тогава. България следва свой път и има своя идентичност. Войната и поражението слагат точка на това - каузата е провалена, започват политически и партизански борби, интелигенцията се раздвоява на прозападна /за съжаление обвързана с надигащия се националсоциализъм/ и произточна /лява и комунистическа/ - крахът настъпва с идването на сталиновата Червена армия, но семената са посети три десетилетия преди това. Средният път на стабилно национално развитие с ясно дефинирани икономически, научни и културни цели не изключва интеграцията ни с обединена Европа, напротив, то е задължително условие да я постигнем пълноценно.

Напълно си прав, докато хората са безразлични, институциите ще бъдат малко ефективни и тромави. Има според мен и друго, всички тези пороци като алкохолизъм, наркотици и пушене на цигари от малолетни по принцип са по-практикувани в бедни и безпросветни общности, най-вече в гета. Има ги и в развитите страни, където съществуват такива общности. Казват че бедността не е порок, но според мен тя е един от основните източници за всички пороци. А и нациите които сега гледаме като еталон - скандинавци например, не винаги са били толкова социални и емпатични, ако си помислим какъв път са извървели от времената на свирепите викинги, доста дълъг е и като време. Ние българите имаме прекъсвана история, не само като държава, но и като нация и народ, това трябва да си го платим, независимо че не е наша вината. На всичко отгоре, като много млада държава и нация, непрекъснато проявяваме някаква трудно обяснима за мен тенденция в кратки периоди да "обръщаме" социалната пирамида на обратно и да изхвърляме на бунището старите си елити - веднъж това се случва след Освобождението, Атом го отбеляза, че старите български елити в Османската империя не вземат след това активно участие в обществения живот, после имаме падането на монархията, още една коренна "чистка" на тънкия пласт от интелектуалци, държавници и предприемачи, и още веднъж преди 27 години, когато социалната пирамида се преобърна из основи. За някакви стотина години три елитни революции, твърде много ми изглежда - на всеки 3-4 десетилетия, едно поколение. В такава ситуация е трудно да се формират трайни и стабилни обществени ценности и норми, на практика невъзможно е, според мен.

Не знам. Не е само до закон - момичето казва какво се харесва, то само следва тренда, за да се харесва, като бонус е поканено от видна фолк-дива да се снима заедно в клип с нея, значи по критериите на родителите му, а и неговите собствени, това момиче е било възнаградено, неговото и тяхно скандално и просташко възпитание и държане, са били стимулирани от обществото, в което живеем, дори материално - отваря му се "кариера" и получава парични знаци, значи обществото му казва, че върви по правия път, че прави нещо добро, то само се възползва от това одобрение. Тук законът няма място, никой не върши престъпление. На тези които не им харесва такова общество и нрави, напускат го. Има обаче не малко, които одобряват и се чувстват добре в това общество.

Според мен пак зависи решаващо от средата. Ако генезисът на българския бизнес е от "куфарчета", там важат други ценности - най-вече лоялност към "дона", тогава доверието няма място, а способността да усещаш какво мисли другия се трансформира към мнението на "боса", батката, а не към клиентите и контрагента в бизнеса, те отиват на втори план - "Ще ги бием ако трябва и пак ще купуват", както цитирах в друга тема култовата фраза на един мастит "предприемач". Сред многото очевидно има изключение от правилото, а и правилата на играта много се промениха след влизането в ЕС, в това число изглежда са и хората, за които пишеш. Но "родилните петна" си остават, ще трябва време за да изчезнат, може би поколения.

Ами коментара ми е в думите на самото момиче, което някъде към 6-6.20 м на въпроса защо се държи скандално казва: "Защото ме кефи, защото това се слуша, това се гледа и това се харесва в България" Таткото преди това я допълни: "Ама какво значи някакви си 200-300 000 че не я одобрили, като има 1 000 000 гледания."

Преди години ми беше попаднало едно социологическо щатско изследване, което статистически доказваше, че най-успешните хора в бизнеса не са най-добрите икономисти или технолози, а най-добрите психолози, ако мога така да се изразя - хората с емпатия и разбиране на другите, точно такъв тип лидери успяват да формират силни екипи и са успешни в преговорите, което е решаващо за успех в бизнеса. Сега не ми е под ръка да го цитирам в конкретика, но ето линк към 62 определения на "успех", според различни бизнес-лидери, големи и по-малки: http://under30ceo.com/62-business-leaders-answer-what-does-success-mean-to-you/ На мен най-ми пасва това: “If you measure success externally you will always be disappointed. There will always be people in front of you and in back of you. As a result, success has got to come from your subconscious. So, if you sleep well at night, you are successful.” – Jeffrey Taylor

Твърдо "нйе" както се казва с източен диалект. Аз съм работил във фирма на хора с подобен манталитет, затова ви отговарям така. И не само заради липсата на ПиАри, дори и "обучени" подобни хора не се променят вътрешно, може да има великолепна фасада, същността не се променя. Сега за конкретния човек, не го познавам отблизо, за да съдя - може да е външно импулсивен, но в действителност да не е такъв, говоря по принцип за такива фирми, не за човека.

Индивидуални особености, Скуби, сигурен съм, че има и унгарски простаци, но да, по принцип си прав. Как би коментирал, че скоро имаше случай на някакъв почтено изглеждащ възрастен шведски турист, изритал в лицето българска камериерка, гледах записа, без тя да го предизвика с абсолютно нищо.

Да, съгласен съм, че това не е реакция на политик в двата линка, но този човек не е политик. Може би дисонансът е остър, защото в случая с дебата в тв студиото той реагира от позиция на представител на работодатели, която е политическа. Въпреки острата му реакция обаче, мисля, че във въпросната 42-ра минута по принцип беше прав - профсъюзният лидер му обясняваше как трябва да се вдигнат заплатите, за да дойдат чуждестранни работници, невъздържаната реакция избухна точно там с репликата "а ти на колко хора си осигурил заплатите, аз съм привлякъл германци, италианци и т.н. в мойта фирма, гледай си БДЖ и енергетиката." В случая с младия журналист всичко щеше да мине в границите на възпитаното, ако някакъв друг мастит господин спортен деятел не беше налял масло в огъня с репликата "абе момче защо задаваш глупави въпроси" или нещо от сорта, което възпламени гордия собственик на Лудогорец. Не съм му адвокат, само отбелязвам. Забавлявах се в този спортен репортаж как официалните лица режат лентата, всичките го направиха по йерархия и се следяха един друг някой да не наруши реда - военна дисциплина като във феодално царство. Затова мисля, че не трябва да се смесват бизнес и политика.

На това видео в линка собственикът на Хювефарма обяснява как той е направил бизнеса си недосегаем за политически рекет и въобще за рекет - почти гениална рецепта, но не всеки може да си я позволи. Първо оперира на чужд пазар, второ има могъщ чужд партньор в лицето на Ситибанк и трето - което е най-важно, производството му е уникално и сложно като технология, така че и да му го "вземат" няма да могат да го менажират и ще загубят пазара, както казва той "не е лавка, от която да продават". мисля че за това става въпрос между 12-19 м. Но не е решение в национален мащаб.

Въобще не са "добрички", но мислят по друг начин от европейците: китайците се ограждат, после се разширяват; европейците се разширяват, после ограждат Това е картата, която Aspandiat е постнал, на нея съм оградил в жълто зоната, която днес е нещо като Великата стена на китайците срещу "западните варвари" - в този регион изграждат военни бази по островите, бедата е че там има и американски интереси и флот - потенциална зона на конфликт. https://en.wikipedia.org/wiki/Territorial_disputes_in_the_South_China_Sea Говорим за Път не на коприната, а на основните доставки на нефт за Китай от Близкия изток, по този маршрут минават и много други товари от и за Китай. Според мен китайците имат съвсем друг манталитет и разбиране за света от нашия /западен и европейски/, те гледат на целия Азиатски регион като на потенциална своя икономическа зона. Между другото, в Сингапур, където 77 процента са етнически китайци, има огромни рафинерии, преработващи нефта от Близкия изток, това е един от трите стълба на сингапурското икономическо чудо - рафинерии, банки, електроника.

Чух от един приятел, който преди доста години беше в Северна Корея, че и севернокорейците нямали пердета на прозорците, за да могат властите да виждат дали във всяка стая виси портрета на Вожда Те и корейците са талантлив народ.

Уточнение: с терминът "Превзета държава" се обознавачава систематичната политическа корупция, която покрива широк спектър от държавни институции, в това число не само части от законодателната и изпълнителната власт, но най-вече и от съдебната власт. +++ с този постинг направо ме разби, нямаш настигане Много заплетен казус на пръв поглед, но не е съвсем така, тук, ако човек има време и търпение да изслуша цялото видео, в общи линии става разбираемо за какво върви спора и кой кой е, поне донякъде. http://btvnovinite.bg/video/videos/tazi-sutrin/emilijan-gebrev-napraviha-opit-da-me-ubijat-sled-kato-zajavih-namerenija-za-dunarit.html Имаше един виц за партизаните и жандармеристите преди 9.9.44, които се били два дни и две нощи в гората и накрая дошъл горския и ги изгонил оттам, не знам държавата дали в случая не се прави на горския? Но дори и да се прави, от държавата читав бизнес не чакай, в това съм се убедил лично. Моделът Юкос е същата вертикала на властта, за това говорех преди като основен проблем, направо е неунищожим "робокоп", саморегенерира се. Не виждам начин да се отървем от него, там е отговора и на въпроса на Атом как да излезем от капана на средните доходи. Според мен, но не знам този отговор.

Ще черпя при всички случаи "Стремим се да продаваме на големи пазари с добра покупателна способност като ЕС, САЩ и някои държави в двете Америки и Азия. Затова водим преговори за закупуването и на още някои бизнеси и на свързаните с тях предприятия извън България, които се надявам скоро да финализираме", Копирано от standartnews.com Забравих да ги спомена, да и те. Слушах преди няколко години едно интервю по тв със собственика им, беше доста откровен и сподели, че са изнесли производството си в САЩ, поради непрестанния рекет от страна на български политици, в прав текст го сподели, а също така заради скъпия промишлен ток и разните бюрократични препятствия у нас.

За да създадем собствени марки с иновационни продукти според мен трябва да имаме среда на предприемачество, гарантирана със законност и правосъдие, държава осигуряваща здрава рамка на такава среда, а вътре в тази пазарна среда добре изградени фирми и корпорации. Няма начин иначе да дойдат от нищото добрите продукти. Условията навсякъде са различни, но правилата в общи линии не са - като играта шах е - имате определен брой различни фигури, полета и правила за движение на тези фигури в полетата, можете да имате милиарди комбинации и възможности /това е различното/, но фигурите, полетата и правилата са установени и приети от всички играчи за константни, те не подлежат на промяна. Така че, докато не си наредим фигурите на дъската по определения от играта на пазарната икономика начин, няма начин да играем тази игра. Освен ако не искаме да изобретим нова, български патент. За сферата на услугите, което пишете, че там са отишли хората без работа от автоматизацията и роботизирането, според мен не е точно - сферата на услугите е много по-широко понятие от фризьорство, ресторантьорство и т.н. Програмирането и целия АйТи сектор, както и финансовия сектор са услуги и т.н. и т.н. - услугите са правене на пари с квалификация и знание. Вижте примера с търговията на агропродукти на Холандия - холандските фермери произвеждат продукция с номинална стойност 8 млрд., но холандските фирми я продават на световните пазари за 80, това е сферата на услугите. Едно лале, което в Холандия струва 50 цента отива в Лондон за 8 лири. Тук няма никаква роботизация и автоматизация. Ключът е в марката "холандско лале". п.с. Сещам се за два случая на собствени марки, продаващи се скъпо - първият е на "Телерик", писал съм и друг път за тях, но според мен те са успели, защото работят и продават във виртуалното глобално пространство, а не на българския пазар - продали са програмен продукт за стотици милиони долари; втория "Уолтопия" на този човек http://www.capital.bg/biznes/predpriemach/2010/09/10/958595_djak_i_stenata_za_katerene/ гледах филм с него, разказваше за собствената си кариера и много ме впечатли, но пак е пробил сам на световен пазар

Имахме в друга тема разговор за Уругвай, там цитирах интервю на последния им президент, той е легендарна фигура от ултралевичарското движение "тупамарос" /градски партизани/ в миналото, лежал е години в затвор заради терористична дейност, точно по време на неговото управление са станали всички тези огромни положителни промени. Но сега е преосмислил много неща и действа като държавник, управлява, сърцето му може да е отляво, но умът му води нещата надясно и балансира. Ето как са разпределени например социалните осигуровки между работник и работодател: Осъзнали са, че бизнесът е златната кокошка за държавата, без която няма златни яйца и го подкрепят. Корпоративния данък е 25 процента, по-нисък от този в повечето европейски страни. Повишават ефективността на бизнеса, вземат умерени индивидуални данъци от всички /30 процента срещу 50 във Франция/ и ги влагат разумно в социална политика, много премислена и добре организирана, четох за програмите им, те са правени с помощта на международни организации като Световната банка, но са оригинални и сега други страни в региона ги изучават като еталон, защото са проработили блестящо в Уругвай. Хората и в индивидуален план са станали много по-богати за някакви си 7-8 години.

Това на графиката без хиперболизация е чудо - за 6 години ръст от 140 процента на БВП! Заслужава да се анализира специално. Мисля че Фружин великолепно разбира какво представлява политическата власт в оголения й вид, щом ми препоръча "Стълба към небето" на Михаил Хазин. Още я чета, успоредно с "Краят на властта" на Мойзес Наим /нея за 2-ри път/; смятам така успоредно да ги дискутираме в твоята тема, Фружине. Пак като упорит шоп си повтарям тезата - власт и управление са съвсем различни неща, както икономика и политика, те са несъвместими като вино и зехтин. Затова най-добре е да се консумират разделно.

Скуби, съгласен съм с всичко написано в този постинг, знам приблизително същото за книгоиздателите във Великобритания, те са си направили такъв браншов "социализъм" помежду си, имат обща банка, транспортна фирма, борса - един вид картел, като държавата също активно им съдейства; само че не бих нарекъл това социализъм, а "градивен капитализъм", както и да е, не е важен терминът, не е важно котката черна ли е или бяла, важното е да лови мишките, тогава е добра котка.

За пряк износ става дума: https://www.government.nl/latest/news/2015/01/16/dutch-agricultural-exports-top-80-billion-euros Според мен реално нещата са някъде по средата: изкупната цена от производител-фермер на аграрната продукция като цяло е повече от 10 пъти по ниска от износната за чужбина. Всички източници посочват приблизително процент и нещо като стойност на аграрната продукция от БВП и почти толкова заети в нейното добиване, няма големи разминавания в тези стойности. https://data.worldbank.org/indicator/NV.AGR.TOTL.ZS https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2012.html#bu Същевременно всички източници, които прегледах, посочват износна цена на същите продукции от порядъка на 80 млрд. евро, тоест 10 пъти по-голяма - трябва да се има предвид и че съществена част от тази продукция остава за вътрешна консумация. Освен това се посочват в пъти по-големи цифри за хората ангажирани в бранша на аграрните храни. Обяснявам си го с десетките големи преработвателни компании имащи централи в Холандия - като се започне с Данон и се свърши със световни марки за бира. Приблизително 30 процента от агропродукцията се изнася във вид на преработени храни, останалото в търговски вид, но месото, например, което е от основните компоненти на тези 80 млрд. износ, също се преработва, то не излиза във вид на живи говеда или свине. На този линк е посочена като разбивка по пера износната продукция на Холандия, в това число от аграрния сектор; същият източник е посочил като базова стойност на аграрната продукция процент и нещо от БВП, тоест над 10 пъти по-ниска стойност - разликата в износните цени на същата тази продукция е очевидна. https://tradingeconomics.com/netherlands/exports-by-category Важното в случая е, че холандците са големи световни производители и втори след САЩ износители, второто за мен е от съществено значение, но е следствие на първото. Освен това те са реекспортьори, тоест внасят, пакетират и реекспортират аграрни продукти, които не произвеждат вече като холандска стока - това формира поне 20 процента от тези 80 млрд. И си стои непоклатимо и другият факт, че въпреки големия си агроизнос, той е все пак 15 процента от общия им износ - останалите 85 процента от износа на Холандия са предимно високотехнологична продукция, ето тук приблизително е посочена каква: http://www.worldstopexports.com/highest-value-dutch-export-products/ https://tradingeconomics.com/netherlands/exports-by-category

+ Номинирани сте веднага За Уругвай ми мина през ума, но излетя оттам и ти го посочи - те са много особен случай, без износ на високотехнологична продукция, със сравнително малко чужди инвестиции, с местно производство и разчитащи на вътрешен пазар, и на всичко отгоре с леви правителства, които изваждат икономиката им от рецесия и съкращават бедността с десетки проценти. Няма рецепти. Всяка една страна го прави по свой начин. Китай също е много интересен казус, там има олигархия, в Китай и Хонг Конг заедно има повече милиардери отколкото в САЩ, а средната им класа е 500 млн. души по покупателна способност, но моделът им не е същия като в Русия, държавата стои като неутрален рефер между икономическите групировки, равноотдалечена от икономическите им интереси и си изпълнява ролята на арбитър. На този линк за 8-те най-богати фамилии в Китай, наричат ги Осемте безсмъртни, Блумбърг са правили проучване по въпроса с родствените връзки между техните членове, но за съжаление оригиналната публикация е платена, така че не съм я чел, само резюмето. http://www.zerohedge.com/news/2012-12-26/octagon-oligarchy-meet-chinas-eight-immortals-infographic

Дали ми се струва така или в действителност е - става въпрос не за пряк износ на жито, мляко и т.н., а на стоки от хранително-вкусовата промишленост с висока добавена стойност, при която цената на първичната суровина се вдига поне 10 пъти, което е златния подход. Защото по статистика като агрокултури, Холандия в различни източници не е такъв гигант, тя става след добавянето на стойност и бранд в хранителните продукти - едно е да продаваш мляко, съвсем друго качествено и деликатесно сирене от това мляко - ако имаш марката и пазара, веднага вдигаш добавената стойност в пъти, продаваш технология и ноу-хау. Това е продукцията на Холандия от агрокултури в млн. евро - тя и по други статистики е между 1-2 процента от БВП на страната, който е около 800 млрд. евро годишно, ще рече около 8-10 млрд е агропродукцията като суровини. Холандия е 16 млн. население с около 8 млн. работна ръка, от които процент и нещо, тоест 80-100 000 души работят в аграрния сектор; БВП на страната е 70 процента от този на Русия или Турция, които в момента по абсолютни стойности са почти изравнени.

Това имам предвид под "уедрени", тези малък на брой едри стопанства, произвеждащи 80 процента от аграрната продукция. При цялата им уедреност и модернизация, нашият аграрен сетор дава около 7 процента от БВП и това е много в сравнение не само с развити икономически държави, но и със съседите ни Турция и Гърция /в Гърция процентът на продукцията е по-малък, но процентът на заетите е 12, в Турция съотношението е подобно/; развитите икономмики получават най-голям дял от БВП от услуги, след това от промишленост и най-малък от аграрния сектор - в САЩ процентът от БВП от аграрния сектор е около 1а в него са заети 0.7 от работещите. Аграрният сектор може да осигури поминък на част от населението, но не и продукция с висока добавена стойност. Особено важен за нас е в районите препитаващи се с тютюн, защото тази култура там няма бъдеще, нито бъдещи дотации, така че алтернативата й е належаща в тези региони. + Това е въпрос с верен отговор за Нобелова награда Нямам идея. Само някои преположения. Това, което установявам на пръв поглед върху икономиките на различни страни е, че като правило при високоразвитите икономики работната сила и съответно големия дял от БВП се концентрира в сферата на услугите, веднага след това идва промишлеността. Високотехнологични държави като Германия и Швейцария например залагат върху промишлеността и генерират положително търговско салдо от износ на качествени и маркови продукти от тази сфера, но има и други, които имат силен промишлен сектор, но не генерират голям БВП от там, според мен, поради ниското си технологично развитие и откъснатост - Белорусия, Куба и т.н., това беше обсесията на социалистическата номенклатура, да строи "завод за заводи", но те живееха с един век назад в промишлената ера в манталитета си, а реално се намираха в информационната ера и разминаването, завоя, който не успяха да вземат ги доведе до икономически колапс, въпреки затворената пазарна система СИВ, това е друга тема, историческа. Другото, което ми прави впечатление пак от пръв поглед, е отворената фондова борса за публично търгувани акции при развитите икономики - няма такава развита икономика, при която на фондовата борса да не се търгуват големи обеми от акции. България не е сред тези страни, за сравнение на нашата фондова борса има търгувани акции на фирми за по-малко от 1/10 от БВП, докато в някои икономики това съотношение е 1:1 или даже по-голямо. Отворената икономика за търгувани акции означава предлагане на компании за инвестиции от цял свят и широк вход на инвестиции и технологии, навлизане на чужд опит и ноу-хау. Според мен сама по себе си корпоративната структура не е панацея, ако зад нея не стои организационен и технологичен опит от световна класа. Опитът в началото на прехода да се изгради "мейд ъф Бългериа" супер-корпорация като Мултигруп с кадри събрани от гимнастическите зали не доведе до успех, домораслата суперструктура се саморазпадна.

Според мен, проблемите на България с бавния ръст на икономическо развитие, сравнен с Румъния например, не е в селското стопанство и земеделието. В България има сравнително много уедрено земеделие, което е по-ефективно от румънското. Проблемът е в сферата на промишлеността и най-вече в услугите, които във всяка модерна икономика дават най-голям дял от БВП и където могат да се въвеждат иновации и ефективен труд с висока принадена стойност. Ще илюстрирам: В горните две графики е отразен ръст на аграрния сектор в България и Румъния. Сравнението по сектори в икономиката показва очевидно предимство за българския аграрен сектор: 1 румънска лея е около 42 ст., ясно е от графиката, че българския аграрен сектор е по-ефективен от румънския – при три пъти по-голямо румънско население и заети в него 28 процента от работната ръка срещу по малко от 7 процента от българската работна ръка, Българския аграрен сектор произвежда почти толкова, колкото и румънския – особено очевиден е скокът в българския аграрен сектор след 1996, в сравнение с румънския; според мен, това се дължи на уедряването в българския аграрен сектор и ползването на всички предимства от това за окрупнено промишлено производство главно на зърнени култури. БВП на България по сектори за 2016 като дял от общ БВП Работна ръка в България, заета по сектори като процент от общата работна ръка в България БВП на Румъния по сектори като дял от общия БВП Работна ръка заета в секторите като дял от общата работна ръка в Румъния Проблемът в България е, че от една аграрно-промишлена страна, каквато бяхме преди 1990, селата се обезлюдиха, а онези хора, които работеха в ТКЗС и ДЗС-та останаха без работа и поминък на село, мнозина масово се преместиха в градовете, но тези хора нямат нито квалификация, нито образование за висококвалифицирана работа, а основния брой в новите ромски гета по градовете са мигрирали роми от селата; в Румъния тези хора са си останали по селата и се занимават с дребно селско стопанство, водят се самонаети - да, това е екстензивно селско стопанство, но им осигурява препитание и работа, държи ги по-далече от социалните помощи и те не тежат на бюджета, в България, поради начина на оземляване, това тръгна по различен път. В сферата на услугите и промишлеността обаче имаме„плоски” като ефективност и лишени от динамика в сравнение с Румъния показатели. Всеки от секторите е толкова ефективен, колкото усреднената стойност на ефективност за целия БВП, която от своя страна е ниска. При по-голям БВП на човек от населението с около 10-15 процента като цяло, Румъния е постигнала огромна разлика като ефективност в сферата на услугите и индустрията, двете сфери с висока принадена стойност в нейната икономическа структура; при България стойностите на висока ефективност са изравнени и в трите основни сектора, брутната добавена стойност почти се покрива с броя на заетите във всяка сфера работници, те произвеждат едни почти „усреднени” като ефективност добавени стойности, които по начало са ниски. Проблемът на българската икономика е в структурни диспропорции – работната ръка е концентрирана в суровинни и ниско-ефективни производства с ниска добавена стойност, това го дискутирахме в друга тема. Оттам и структурата на износа – да, изнасяме много, но повече стоки с ниска добавена стойност, а внасяме такива с висока, затова балансът е на „червено” или в най-добрия случай около нула, а това не генерира високи приходи. И следва ефектът на доминото, пада качеството и на образованието, защото щом произвеждаш стоки с ниска добавена стойност, неизискващи кадри със специална подготовка, университетите не откриват достатъчно такива места, както писа сполучлива един колега, наблягат на "хуманитари", профилирани към обществения сектор, където мястото е топло и осигурено с благинки и обезщетения.