Б. Киров

Голяма част влизат в онзи сегмент, наричан "застрашени от бедност", по спомени той беше над 43 процента, но може би се е увеличил. Повече от 40% от българите са били застрашени от бедност или социално изключване през 2016 г., с което България продължава да държи първото място в Европейския съюз по този показател, сочат данни на Евростат, публикувани днес. Въпреки това се наблюдава лек спад спрямо предходната година, когато този дял е бил от 41,3%. Една от най-застрашените групи в страната са възрастните над 65 години – 45,9% от тях, като предишната година обаче те са били 51,8%. Другата най-засегната група от гледна точка на възрастта са младежите под 18 години с близък резултат – 45,6%. Жените като цяло са изложени на по-сериозен риск от социално изключване и бедност в сравнение с мъжете – 42,1% спрямо 38,5%. Най-застрашената от бедност и социално изключване група обаче продължава да бъдат безработните – 77,5%. https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/bylgarite-prodyljavat-da-sa-nai-zastrasheni-ot-bednost-v-evropeiskiia-syiuz-248508/ Останалите около 30+ процента нагоре се водят "средна класа", но реално, според мен, те не са такива по покупателна способност, защото статистиката у нас не отчита, пак според мен, реалните потребителски цени; в така наречената "потребителска кошница" липсват някои много високи разходи за храни и облекла, което според мен изкривява картината с цените, наемите също. Ето го индексът на потребителските цени според НСИ, излиза по тези данни, че между 2014 и 2017 няма повишение, но аз го усещам по джоба си, щом вляза в супермаркета, а и по сметките за парно и ток, цигарите и т.н. траснпортът в София!, според НСИ обаче всичко е ОК, упойката действа, можем да вадим зъба на пациента. Българските домакинства са много задлъжнели, в сравнение с турските например, процентът е много по-висок. Има и друго - статистиката отчита бодри цифри за увеличаване на спестяванията, но когато един човек примерно тегли ипотечен или потребителски кредит от 20 000, той не си ги държи в къщи, а в банката, банката го води "депозит", но същия този "депозит" е и дълг, с лихвите по-голям от сумата на депозита. А това е според Евростат в проценти дълг на домакинства спрямо БВП Тук влизат и ипотеките, статистиката води намаляване на лошите ипотеки, но същевременно води и намаляване на процента на хора със собствено жилище - ами банката ти продава апартамента, взема си парите, и нямаш вече ипотека, като скачени съдове са. Ето за това иде реч:

Не толкова в структурата, колкото в ефективността и намирането на пазар, е проблемът на българската икономика /като се абстрахираме от политически фактори/. В тази връзка, Китай, който е най-големият износител с най-голямо положително салдо в света, изнася повече от 50 процента нискотехнологична продукция, тоест формира положителното си салдо предимно от този износ. С тенденция да разширява вътрешния си пазар.

+ Точно. Структурата на индустрията не винаги означава висока принадена стойност в продукта, както се вижда с агропродуктите на Холандия, агропродукцията не е хай нито медиум-хай сектор, но на холандците носи десетократна принадена стойност при износ. Да продаваш пшеница във вид на суровина или във вид на луксозни бисквити е нещо съвършено различно, но е въпрос на бранд и умение за намиране на пазар. Най-важният фактор обаче е политическата система, според мен. Ще цитирам Ретро: 1. Държавен апарат - свръхраздут и политизиран, подлежащ на съкращаване поне 30-40 процента 2. Купен етнически вот - огромен проблем, дискутирали сме го в темата за ромите, обричаш на социален паразитизъм голяма част от населението, за да обслужва това население политически интереси на олигархията; може да се обърне тази зависимост, но е в ръцете на държавата решението. Визията на мафията е да крепи статуквото и да увеличава социалната зависимост на тези хора. 3. Пенсионери - почти същата ситуация като с етническите малцинства, всъщност тези две групи формират сегментите "бедни" и "застрашени от бедност", които са близо 70 процента. Без фундаментална пенсионна реформа с лични партиди, плюс връщане на ограбеното при приватизацията в пенсионния фонд, масата на пенсионерите ще продължава да бъде социално бреме и воденичен камък за икономиката. И логичен изход - младите бягат и така още повече задълбочават проблемите и заякчават модела.

Доколкото си спомням от това, което четох, когато дискутирахме икономиката им в друга тема, нямат развити Hi или "Medium Hi-tech производства, големите им предприятия са в хранително вкусовата и преработвателна промишлености, развит сектор на услугите - тези два сектора дават най-голяма част от БВП и растеж. Директни чужди инвестиции, сравнително колкото у нас, дори по-малко: Баланс между вътрешна и външна търговия, отрицателен /нашият също е такъв, но техния обем е много по-малък/ При това стабилен и висок растеж средно около 5 процента между 2004-2017 няма на какво да се дължи, според мен, освен на разширено вътрешно потребление, в това число и държавно, и на добра социална политика при разпределение на доходите, баланс между интереси на производители и потребители.

Лист на световните производители на коли: Обърнете внимание на Иран, 18-ти в света и на модела - за вътрешния пазар и за износ: Турция също е един от големите производители, 14-ти в света, задоволяват вътрешния си пазар със собствено произвоство, но предимно лицензирани марки И, разбира се, номер 1, Китай - всяка трета кола в света през 2016 се произвежда там, повече от два пъти по-голяма продукция на автомобили от САЩ

Какво точно означава това? Добре, тъй като нямам конкретна информация за Уругвай, ще се опирам на това, което прочетох за турската икономика. Там съществуват сравнително малко големи холдинги, произвеждащи по-голямата част от БВП на Турция, преобладаващо фамилни, които по същество са клъстери от множество фирми в различни сфери, обикновеновено със собствена банка. Най-големият Коч Холдинг е такъв клъстер от различно профилирани фирми със собствена банка и изследователски център, Университетът Коч в Истанбул. При това този университет, освен че се занимава с приложно изследване на пазара, предлага кариерни перспективи на студентите в него, още докато следват, както и да работят в някои от клоновете на Коч холдинг.

Допускам, че е така, освен това и в различните региони на Турция разликите в доходите са в пъти, доколкото си спомням от статиите, които цитирах. Регионалните неравенства винаги са били големи в Турция: Истанбул и съседните му градове, особено Kocaeli (İzmit), заемат лъвския дял от частни и публични инвестиции. Тези два града, с общо население от 14 815 816, произвеждат 26,2% от БВП. Приносът към БВП на Диарбекир, град със същия размер като Kocaeli (1,518,958), е 1,1%. Приносът в БВП на градове като Bitlis (228 767 население) и Muş и Şırnak (население над 400 000 души) не надхвърля 0,1%. Периферното положение на тези градове не може единствено да обясни причините за бедността: в рамките на Кемалистката република властите отказват да инвестират в други сектори освен военните и сигурността. В Уругвай има много силна социална програма, която са разработили с помощта на Световната банка, и относително хомогенно като доходи население. Безработицата в Турция не е малка. Чисто по цифри, в Турция дори и БВП по покупателна стойност на човек е по-висок от този в Уругвай - около 24 000 долара на човек срещу 20 000 в Уругвай, но явно не се гледат само тези показатели. Общото между Турция и Уругвай е, че и двете икономики генерират растеж от вътрешния си пазар, много по-малко зависими са от външната търговия в сравнение с България и Румъния. Особено това важи за Уругвай. Дори и външните инвестиции в Турция и Уругвай не са решаващи като съотношение съпоставени с вътрешния пазар. Това, според мен, е повече възможно да се случва в сравение с България и Румъния, които имат изключително силна конкуренция от високоефективни вносни стоки. Не съм се вглеждал внимателно в причините за бързия икономически растеж в Уругвай, при Турция експанзията е свързана с кредитната политика на банките, която върви успоредно с повишаването на заплатите - там урбанизиращото се население е голям пазар за местни производители, като много от покупките се извършват на кредит. Техният модел на развитие напомня малко на Мюнхаузен - сами се издърпват нагоре от блатото на ниските и средните доходи, като банките играят ключова роля - финансират пазара, едновременно разширяващо се производство и разширяващо се потребление. Не внасят чужди стоки, а чуждо ноухау, което после продават като турски стоки на вътрешния си пазар. Специално за Турция, това ми направи най-голямо впечатление - техните пенсионери получават относително много големи пенсии, а това ги прави средни доходи като класа, ако е получавал заплата среден доход, пенсията му даже надхвърля тази заплата, по този показател са много напред. Сравнението с нас е драстично - тук "пенсионер" е синоним на "социално слаб", а това свива пазара и то драстично. За това става въпрос, ако заплата му като работещ е 100 процента, възвращаемостта от вноските надхвърля тези 100 процента, у нас е под 60 с тенденция да пада. пенсионерите не са решение на проблема със свития вътрешен пазар, а част от проблема, в Турция те са решение на проблема.

https://tradingeconomics.com/romania/gdp-per-capita Това са графиките на растежа на БВП на човек за година абсолютни в щатски долари за: България, Уругвай, Турция, Румъния. Ако границата на "капан на средните доходи" е 11 750, както пишеш в следващия постинг, то Уругвай и Турция са над него, България и Румъния са под него - всяка от тези държави обаче има специфики на структура на икономиката, внос-износ, вътрешен пазар, работна сила, население, геополитическо ситуиране. Освен това, от графиките може да се види през кои години какъв ръст е имало в конкретната страна, кога е бил най-голям и да се анализират конкретните причини.

Това е начинът. Даже и сега е моментът да се направи. Нещо повече, даже се имитира /дано не съм прав/, че нещо се прави в тази посока - имам предвид проектозакона за сделките по приватизация - ако се тръгне по този път и се ревизира крадливата приватизация реално, като успоредно с това се подкрепи средната класа предприемачи от типа на Ретро, който пише във форума, по всякакъв начин се насърчат тези хора да работят за българския пазар, можем да отлепим бавно от дъното и да тръгнем нагоре. Но иска много воля и силен екип.

+++ Връщаш темата в играта Точно за вътрешния пазар и потребеление си мислех да напиша следващ постинг и да свържа това с турския модел на голямо вътрешно потребление и ме изпревари Точно там виждам резерви, въпреки песимистичните мъдрувания на някои казионни икономисти, чието мнение е, че там са ограничени вазможностите. Според мен са ограничени от некадърност и злонамереност - няма да стане с лозунги "изберете българското!" и да продаваш на хората палмово масло и боклуци вместо сирене и кашкавал; ще избера българското, когато е качествено поне колкото гръцкото, например, и е на същата цена. Но нещата не са толкова прости - прав си, - сбъркан е целият ни икономически модел и то базисно. Това което наричаш клиентелистки модел на популистките партии, точно. То включва и олигархичния модел в себе си, според мен, към който са и корпорациите, както пишеш, ориентирани към износ. Примерно лекарствата - една яка мафия от вносители, които внасят скъпи лекарства, без да съм специалист, но понеже ми се е налагало да търся нещо ефективно и евтино, което го имаше преди, изведнъж се оказва, че е изчезнало и заменено с нещо в пъти по-скъпо и неефективно. За мен това е порочен клиентелистки пазар, запушил жизнените канали на българското производство и пазар. Може и без Пиночет да минем, ако се появи български Ли Куан Ю, шегувам се, не виждам на хоризонта и отвъд него такъв. Може и по по-лесния начин, с бавни но неотменни стъпки, може, но по-вероятно ще стане по трудния, гръцкия вариант с шменти-капели байки на статистиката колко добре се развиваме и как всичко е цветя и рози, след което някой ще пусне димката и тайфата мошеници ще се изниже с парите в чужди банки, а народецът, колкото е останал, ще духа супата.

Всички надеждни статистики го отчитат приблизително еднакво, миналата година износът на аграрната им продукция е бил за около 80 млрд евро, втори /или трети, да не греша/ след САЩ и евентуално/?/ Франция по този показател. Науката и технологиите не им пречат да си развиват аграрния сектор, напротив, правят го по модерен и технологичен начин, освен това продават 10 пъти по-скъпо от себестойността, имат и много развит сектор на хранителната и преработвателната промишленост, както и машини за хранителната. За да не съм голословен, ето ти линкове към износа им по пера, ако ти се занимава, сумирай аграрната продукция като стойност https://tradingeconomics.com/netherlands/exports-by-category А това е линк към производството им на аграрна продукция по тримесечия: https://tradingeconomics.com/netherlands/gdp-from-agriculture Един прост пример - цена на тон дървесина, която ние продаваме е около 100 евро, но цена на тон хартия, която ние купуваме от тези на които продаваме дървесина, струва приблизително 1000 евро.

Да не говорим за тихия и невидим терор зад завесите брака, който обаче е узаконен от свещена институция: ето трима прочути мъченици на буржоазния брак, но името им е легион : Известно е, че тази прочута двойка е имала секс само за поколение, и то по желание на Елинор; всъщност не са се понасяли Despite becoming pregnant six times, Eleanor disliked having sex with her husband. She once told her daughter Anna that it was an "ordeal to be borne".[31] She also considered herself ill-suited to motherhood, later writing, "It did not come naturally to me to understand little children or to enjoy them".In September 1918, Eleanor was unpacking one of Franklin's suitcases when she discovered a bundle of love letters to him from her social secretary, Lucy Mercer. He had been contemplating leaving Eleanor for Lucy. However, following pressure from his political advisor, Louis Howe, and from his mother, who threatened to disinherit Franklin if he followed through with a divorce, the couple remained married. https://en.wikipedia.org/wiki/Eleanor_Roosevelt Това го разбирам, не са се развели по политически причини. Тези двамата обаче сключват брак, но какво е ставало в този брак ни загатват някои биографи на Бърнард Шоу: The forty-five years were chummy and, by mutual consent, sexless -- a marriage blanc, says biographer Michael Holroyd. With the help of his wife's money and management Shaw was able to maintain his remarkable productivity, his infatuations with a series of actresses (Bernard Shaw and the Actresses, Margot Peters), and his Shavian posturings: "Women never played an important part in my life." http://www.todayinliterature.com/stories.asp?Event_Date=6/1/1898 И накрая мъдрецът от Ясна поляна, граф Лев Н.Толстой, графът е бил неуморим да тича по жени на младини, но съпругата му София се реванширала на стари години, една от версиите на биографите му е, че именно от нея и от тираничната й ревност и алчност е побегнал посред зима от имението престарелия писател: "Съпругата му София го следва неотлъчно, заплашва със самоубийство, ако се среща с Чертков, проверява и рови за завещанието непрекъснато. Синовете му грубо изискват да се откаже от „лудостта си“ и да остави правата на семейството си. Атмосферата в дома му е непоносима. Вечерта на 27.10.1910 г., на 82 г., Лев Толстой не издържа и тайно напуска Ясна поляна. Придружава го личният му лекар Д. Маковицки. За бягството знае единствено дъщеря му Александра, която трябва да дойде при него в Шамординския женски манастир, където е сестрата на Толстой. Той отива там при сестра си Мария и дори си наема къща в селото до манастира. Но пристига Александра и го уведомява за реакцията на жена му – хвърлила се в езерото рано сутринта, след като узнава за бягството му. Спасена е от младия секретар на Толстой – В. Булгаков. Толстой решава да напусне и сестра си, и заедно с лекаря и дъщеря си заминава на юг – в Кавказ. Купени са билети за Ростов на Дон. Но във влака Толстой се разболява от пневмония и слиза на гара Астапово. Там след седмица боледуване умира на 07.11.1910 г. До него са Алесксандра и Чертков. Съпругата му не е допусната, както и православен свещеник. " https://bg.wikipedia.org/wiki/Лев_Толстой С тези три от безброй примери искам да кажа, че има и друг, много по фин и трудно уловим от радарите на обществото терор, психическият, но той си остава скрит в клетката на брака. п.с. Лев Толстой е описал такъв брак детайлно и под микроскоп в "Кройцерова соната" https://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=735191&title=Кройцерова соната https://www.e-reading.club/book.php?book=56792

Сексуалното насилие не е запазена марка за мъже, има немалко случаи, когато се упражнява и от жени върху мъже. Един класически филм от 80-те години на тази тема, при това много популярен в САЩ и по света: http://www.imdb.com/title/tt0093010/

За това става дума при тормоза на работното място. Хората (мъжете и жените) не се оплакват, за да не ги изкарат виновни и да ги уволнят, + Тази информация лично за мен коренно променя отношението ми в дебата по темата, няма начин толкова много хора да се наговорят да казват едно и също, очевидно Спейси се е самозабравил и е станал неприкрито нагъл.

Съгласен съм за бруталността и насилието в "Смело сърце", в "Патриотът" също, но там Гибсън не е режисьор. Всъщност сблъсъкът между амплоа и нов имидж при него идва най-вече от "Смело сърце", но по същество това е дебютният му изцяло самостоятелен и успешен режисьорски филм, преди това има два невзрачни, единият е документален, след това има още четири, като извадим тв сериала, три. Не съм гледал последният от 2016, видях в класациите много високи зрителски оценки и коренно противоположен на предишните му филми сюжет - медик, който отказва да стреля във войната, но става герой. "Смело сърце" е номиниран за 10 награди на филмовата Академия от които печели 5, звезден успех за актьора и режисьора Мел Гибсън. Освен наградите на Академията, има и други номинации и куп спечелени награди: Най-странното за мен е, че не е супер касов филм, за разлика от "Страстите Христови", например, през първата седмица на прожекциите този филм не успява да си върне дори 15 процента от вложените пари, а и досега не е в топ-листата на добре продаващите се филми. За сметка на това, зрителската оценка е феноменално висока: 812 972 души дали оценка е примерно 4 пъти повече от тези дали оценка за "Страстите", при това с тенденция да расте рейтинга. Обяснявам си го с голямата популярност в Европа, в САЩ зрителите едва ли биха схванали същността на историческата драма в Шотландия. Като изключим бруталните сцени на насилие и натурализъм, за разлика от "Страстите" и "Апокалиптико", в "Смело сърце" има много силно актьорско присъствие, режисьорът е играещ актьор в главната роля и го прави блестящо. Има голяма любовна история и драма, има всичко. За такова сливане между актьор и режисьор се сещам само при Уди Алън /на който съм почитател и фен/, но той е прекалено монологичен и понякога монотонен. За разлика от Гибсън, обаче, Уди Алън умее да работи и с други талантливи актьори и след като сам излезе от филмите си като актьор и остана само режисьор, изживя нов ренесанс, последните му филми в които не участва като актьор са много силни и с много ярка актьорска игра, Гибсън не успя да вземе завоя, според мен егото му изигра лоша шега. Голди Хоун си я спомням ясно от един доста стар филм "Цвете кактус", в която изигра блестяща женска роля, партнирайки си с Уолтър Матау, мисля че е номинирана за Оскар за участието си в този филм http://www.imdb.com/title/tt0064117/ Клеър Денс съм я гледал в Темпъл Грандин, според мен блестящо се справи с ролята, поне аз нито за миг не усетих фалш в играта й като аутист, мисля че за това има заслуга и образованието и по психология в Харвард. За съжаление не съм я гледал в Homеland - ще си сваля отнякъде епизодите, сега нямам нищо под ръка като сериал, ще я гледам. По принцип това с амплоато на актьорите е нож с две остриета за тях самите и е било още в началото на Холивуд - нарочат ли режисьорите някоя актриса за "секс символ" или "сладка блондинка" /Мерилин/, няма отърване до край. Мерилин в зрелите й години непрекъснато се оплаква от тази си роля, прави опити да се измъкне, но без успех. Мисля, че при Мел Гибсън е имало реакция "на инат", като отвързан жребец - преди това е бил вкаран в релсите на "готин добряк", обаче първият му самостоятелен режисьорски филм, защото "Смело сърце" де факто е такъв, даже си основава собствена филмова компания, за да го направи, ИКОН - прекалил е със свободата си, но все още пропорциите са в рамките на приемливото, в "Страстите Христови" и "Апокалиптико" скъсва вякаква връзка с реалността и катастрофира. Нямам представа как се завръща сега с новия си филм, трябва да го гледам, виждам високи зрителски оценки.

По принцип не си падам по библейски филмирани драми, но навремето като излезе у нас "Срастите Христови" на Гибсън го гледах само от любопитство след започналите скандали с този филм в САЩ. Честно казано, тогава не издържах да го догледам докрай, дойде ми в повече насилието и натурализма. Вчера се насилих за втори път да го гледам - на три пъти - успях да го завърша. Прекалено натуралистичен, прекалено много кръв. Освен това, другото, което ме порази в този филм - Гибсън съвсем откровено игнорира актьорската игра, влязъл е в ролята на бог-режисьор, той затова е подбрал и сравнително неизвестни дотогава актьори, но не им е и оставил много място за изява. Джеймс Кавийзъл, който е доста ярък като индивидуалност, според мен, в "Страстите Христови" е сведен до едно говорещо тяло, което илюстрира идеята на Гибсън за Спасителя. Нашите момчета - Христо Шопов и Христо Живков - имат повече индивидуалност в този филм от образа на Христос, особено Шопов в ролята на Пилат Понтийски, невероятно добра игра, нюансиран и сложен образ, Живков също изгражда образ в ролята на Йоан, и то не незабележим и периферен. Любопитно е, че дъщерята на Адриано Челентано, Росинда Челентано играе ролята на Сатаната /"играе" е силно казано, по скоро присъства в/, но и се получава добре заради камерата. Джоузеф Дешанел, операторът, спасява филма и го прави супер-професионален, фантастична работа на камерата в синхрон със звук и музика. От тази гледна точка, който професионално се интересува от кино /аз не/, има какво да научи от този филм като занаят и майсторство. С Гибсън първата ми среща беше в "Лудият Макс", там играе самият себе си, но в добра светлина - симпатичен разбойник с емпатия към добрите, особено сцените с хлапето са велики. Някои филми с актьорско участие съм пропуснал, гледал съм почти всичко негово като режисьор. "Апокалипто" беше ехо на "Страстите христови" - отново натурализъм и шокиращи сцени, малко думи и актьорска игра, много камера и монтаж, деспотично режисьорско присъствие. За мен лично "Смело сърце" е върхът му като режисьор, и като актьор, а най-приятния образ като главна роля е в "Маверик" - симпатичен мошеник и авантюрист, джентълмен и галантен любовник.

"Страстите Христови" на Мел Гибсън - отказани за разпространение от 20th Century Fox в САЩ Това е причината Мел Гибсън да се обърне към малката и сравнително неизвестна дистрибуторска компания Newmarket Films.Филмовата компания на Мел Гибсън ICON e имала предварителен договор за дистрибуция в американските киносалони с 20th Century Fox, сключен две години преди реализирането на филма /2004/, но те се отказват, защото виждат в този филм антисемитизъм и се опасяват от публични протести срещу него. Подкрепя го обаче Обединената Методистка Църква (UMC) с 12 млн. членове в САЩ, които заявяват, че този филм ще помогне на много атеисти да приемат христовата вяра. Гибсън не използва големите печатни медии, за да прави рекламна кампания, но инвестира 15 млн /самата продукция му струва 30 млн/ в малки телевизионни клипове. Още първата седмица прожекциите в САЩ му връщат 88 млн., а до края на годината над 370 млн. Това е неговият най-касов филм. Филмовата критика в САЩ обаче го посреща на нож, наричат го "the most virulently anti-Semitic movie made since the German propaganda films of World War II" и го сравняват с "Портокал с часовников механизъм" като бруталност на сцените с насилие и кръв. В Малайзия отначало филмът е цензуриран и забранен, в Израел нито една дистрибуторска компания не се наема да го излъчи в киносалоните. Във филма участват двама български актьори - Христо Шопов в ролята на Пилат Понтийски и Христо Живков в ролята на Йоан. Ролята на Иисус е на Джим Кавийзъл. През следващите десет години след "Страстите Христови" единственият реализиран режисьорски филм в САЩ на Гибсън е "Апокалипто" /2006/, а участието му в главна роля в американски филм се изчерпва с "Бобърът", режисиран от Джоди Фостър. Разделя се през 2006 след 26 годишен брак с австралийската си съпруга, от която има седем деца, алкохолизира се, прави често публични скандали, през 2009 се развежда официално. Междувременно създава нова връзка с руската пианистка Оксана Григориева, от която му се ражда дъщеря, но през 2010 Григориева подава срещу него иск за домашно насилие и алкохолизъм. Малко след това в медиите попада анонимно изпратен запис от телефонни разговори на Гибсън, въз основа на които активисти за защита на човешките права го обвиняват в открит расизъм, антисемитизъм и сексизъм и призовават за бойкот на неговите филми. Разводът на Гибсън с първата му съпруга е най-скъпо струващия развод в историята на Холивуд - 400 млн. долара, раздялата му с Григориева му струва 750 000 долара. След като прави публично разкаяние за изказванията си публикувани в медиите и се извинява, Мел Гибсън отново се завръща в Холивуд през 2016 с режисираният от него военен филм "Възражение по съвест", започнат през 2014.

И мен

Ами светни ме

Днес изгледах отново "Страстите Христови" по повод на това общоразпространено твърдение - е няма такова нещо в този филм. Не оплюва евреите, оплюва фарисеите и фанатиците, но който както се разпознава, така тълкува филма му. Удари гредата заради сприхавия си нрав и голямата си уста по отношение на политиците и официалния фалш и лицемерие - като почнеш от Клинтън и свършиш с Буш Младши, няма американски политик, който да не е обидил.. Ирландски нрав, това което го прави голям актьор и режисьор го вкара и в лична драма - прекалено прям и директен до вулгарност, а Холивуд не прощава точно това - обиди публично гейовете, лесбийките, феминистките, цветнокожите и не им се извини. Но си плати скъпо, олекна с 400 млн. при развода си и десет години правеше само тв сериали и то предимно в Австралия и Нова Зеландия. Между другото, въпреки че е най-касовия му филм, "Страстите Христови", според мен разбира се, не е най-великият му като режисьор, за мен е "Смело сърце". Но "Страстите" са шокиращи, при това насилието и натурализма са смесени с религиозно чувство и невероятна работа на оператора с камерата, екзотичен филм, при това на латински и староарамейски. Най-касовият американски филм с индекс R /забранен за малолетни/ - над около 800 млн. долара с бюджет от 30.

+++ За всичко друго също

От дума на дума покрай Кевин Спейси, та се сетих за Мел Гибсън. На него му "падна чадъра" веднага след "Страстите Христови" и го сложиха за публично изгаряне на кладата веднага след този филм /с българско участие в ролята на Пилат Понтийски/; почти десет години го държаха в "изолатор", беше публично отлъчен от Холивуд в немилост, помилваха го преди три години, но вече си мери приказките.

За повечето хора, които се интересуват от кино и по-специално от американско кино не е някаква тайна какво става в Холивуд, самите актьори говорят открито за това от години. Друг въпрос, че досега не е било толкова силно във фокуса на правосъдието. Случаят обаче не е прецедент, нещо подобно се случва още през 1921 с комедийния актьор Роско /Фети/ Арбъкл, чиято кариера е съсипана след обвинение в изнасилване на актриса, недоказано впрочем On September 5, 1921, Arbuckle took a break from his hectic film schedule and, despite suffering from second-degree burns to both buttocks from an accident on set, drove to San Francisco with two friends, Lowell Sherman and Fred Fishback. The three checked into three rooms at the St. Francis Hotel: 1219 for Arbuckle and Fishback to share, 1221 for Sherman, and 1220 designated as a party room. Several women were invited to the suite. During the carousing, a 26-year-old aspiring actress named Virginia Rappe was found seriously ill in room 1219 and was examined by the hotel doctor, who concluded her symptoms were mostly caused by intoxication, and gave her morphine to calm her. Rappe was not hospitalized until two days after the incident.[2] At the hospital, Rappe's companion at the party, Bambina Maude Delmont, told Rappe's doctor that Arbuckle had raped her friend. The doctor examined Rappe but found no evidence of rape. https://en.wikipedia.org/wiki/Roscoe_Arbuckle Въпреки това го разкатават от съдебни дела и с кариерата му е свършено, а е бил от ранга на Чарли Чаплин за времето си. Самият Чаплин става жертва на "лов на вещици" в Холивуд, но там е по политически причини и е екстрадиран от САЩ през 1952. Холивуд е бил и в момента е силно политизиран - собствениците на Холивуд са собственици на най-големите медии, сред които е и СНН, ако гледате напоследък тази новинарска телевизия, ще видите, че тя е анти-тръмп, персонално анти-тръмп телевизия, излизат някакви рабфаковци репортери и громят партийния враг. Моето обяснение на случилото се е като ответна реакция на удара на правосъдието върху холивудския магнат Harvey Weinstein, който е влиятелна финансова и политическа фигура, един от най-големите спонсори на Демократическата партия и лично на кампанията на Обама; републиканския естаблишмънт удари морално противниците си в уязвима точка, последва светкавичен ответен удар със Спейси. Това разбира се изглежда конспиративно, но за мен са твърде много съвпаденията във времето, мястото и лицата, за да бъде случайно: когато се ритат атовете го отнасят магаретата. Не мисля, че обвинението срещу Спейси е скалъпено, но мисля, че е трудно за доказване. Доколкото прочетох, става въпрос за някакво парти във вилата на Спейси преди 32 години, на което е бил поканен въпросния актьор, тогава момче. В един момент, по думите на ищеца, Спейси се усамотил с него в някаква стая и му направил сексуално предложение, не става въпрос за секс или изнасилване. Спейси отговаря, че е било твърде отдавна, бил е твърде пиян тогава и не си спомня нищо конкретно. В случая няма свидетели на сцената между двамата, има дума срещу дума. 32 години са твърде дълго време да си мълчи въпросния актьор Рап /съвпадение във фамилните имена с обявената за изнасилена актриса от Фети Арбъкл/, освен това той го прави десетина дни след обвиненията срещу Harvey Weinstein, точно тогава се сеща за това. Както и да е, самият Спейси е с леви политически убеждения, и то доста крайни, дотолкова, че да се среща с Хуго Чавес, всеки си е башка луд, но ролята му в сериала Къща от карти не беше от полза на демократите. Объркана история.

До сега съм гледал само първите 6 епизода от първи сезон на "Къща от карти", но сюжетът там е анти-естаблишмънт - показано е пределно откровено какво става зад кулисите на американската политическа машина. Спейси играе ролята на конгресмен от Демократическата партия, който с невероятни маневри и макиавелистки ходове се устремява към президентската власт. Шестият сезон трябваше да започне през 2018, но след като Спейси е уволнен, продукцията му спира. Може и да е чиста случайност, че точно в този момент се случва скандалът с него, но ми е трудно да си представя как ще завърши сезонът без негово участие, още в началото той изгражда много убедителен образ. Ще го заменят с друг актьор ли, ще прекратят сериала ли? Замяната му с друг актьор, според мен от това което видях като игра, не че е невъзможна, но би осакатила цялата продукция, нещо като дописания "Тютюн" на Димитър Димов. В интересни времена живеем. п.с. Сега видях точно за какво става дума - актьорът Антъни Рап https://en.wikipedia.org/wiki/Anthony_Rapp който в момента е на 46 години "отпушва реката" през октомври тази година, като обявява, че преди 32 години !, когато е бил на 14 години, Кевин Спейси е предприел към него sexual advance, след което се обаждат и други и Спейси прави признание, че е хомосексуалист. Кейси в момента е на 58 години, следователно към момента на обвинението на Рап е бил 26-годишен. На всичко отгоре Антъни Рап също е "one of the first openly gay men on Broadway" и то по собствените му думи: n 2012, the periodical, Metro Weekly, referred to Rapp as "one of the first openly gay men on Broadway".[13][14] During a 1997 interview with Oasis Magazine, the actor explained his sexual identity as "queer" rather than "gay": "I don't want to get into labels, but I've never labeled myself except to say I'm queer. The thing that's been most important to me to be out about is that I have been in loving relationships with men...I haven't said 'I am gay.' Because the truth is that I've also been in love with women, although the truth is I do think I'm primarily homosexual".[15]

+ Това е - въображението, то е индивидуално и уникално за всеки един човек, то е неговата свободна воля. Всеки един чете по свой начин поезия или слуша музика. Въображението.