Б. Киров

Прочетох я, Фружине, имам достатъчно време и съм любознателен. Имам предвид тази "Хазин М.Л... Закат империи доллара и конец «Pax Americana». http://publ.lib.ru/ARCHIVES/H/HAZIN_Mihail_Leonidovich/_Hazin_M.L..html Не можем да мислим по един и същи начин. Хазин, заедно с другият си съавтор в тази книга, правят сериозен анализ, но по мое мнение е предубеден, все пак има много богата информация в книгата, която можеш да си интерпретираш сам. И понеже твърдиш по-горе, че и да имаш 10 млрд. никой няма да ти даде такива кадри и патенти, ето, Мъск притежава персонално богатство 20 млрд., колкото е половината БВП на България, мисля, че това му дава възможности да си купува най-доброто от пазара. https://www.forbes.com/profile/elon-musk/ Разликата между олигарсите и него обаче е, че е направил всичките тези пари със собствения си ум, а не с политически слугинаж - на това му казват меритокрация.

Подозирам, че и аз ще реагирам емпатично, ако ми покажат такова филмче с мен - как си притискам пръста на вратата например, оня ден ми се случи съвсем реално и реагирах самоемпатично Обаче разликата между мен и теб и един психопат, например, според мен е, че ако аз гледам филмче как ти си притискаш пръста или обратно, и двамата ще си съчувстваме, докато психопатът никога няма да го направи - той реагира само на филмчето с неговия пръст. Там каналът към "другите" е запушен по някаква неизвестна засега за мен причина, не работи тотално, даже работи регресивно - психопатът изпитва удоволствие от чуждата болка. Огромна разлика. Механиката и технологията за фабрикуване на „социални психопати” /защото според мен има и такива/ е подобна на природната еволюционна – този механизъм работи в някои секти и в специалните части например, където се подготвят готови да служат автоматично на социални системи хора; най-напред се „отрязва” връхчето на предишната социална личност на подопечния, Иван Хаджийски го е описал стъпка по стъка в есето си за казармата и нейната психология, което бях цитирал в друга тема, после на мястото на това старо връхче се „присажда” нова личност, годна да обслужва съответната идеология, тази новоприсадена „личност” става доминант и диктатор в „новия човек”, вече годен да изпълнява всякакви функции на организацията-лаборатория, и то автономно. Една механика стара като света, съвсем изчистен вариант може да се наблюдава в херметични силно централизирани общности, каквато е била СС в нацистка Германия, СС е бил не само действащ военен орган на държавата и партията, той е бил и окултен орден със своя идеология, фабрикуваща "свръхчовеци", знаем от историята какво са правели тези расови арийци. Разбира се, всичко което теоретизирам тук е плод на лични разсъждения и наблюдения и не е наука, потвърдена с изследвания и опити от моя страна. Пуснете го по острието на бръснача, може и да издържи, а може и не – ако е много остро острието, нищо не може да издържи върху него, но лично аз съм дотук, от дилетант в тежка тема, толкова. Още в началото писах, че темата не ми е от най-приятните и останах прекалено дълго в нея.

Вече уточних, че не съм системно образовал се психолог, предполагам и повечето колеги, които пишем тук, затова се опирам на някои изведени общоприети термини като база, ще ги изложа накратко тук, за да имам основа: Dissociative disorders, including DID, have been attributed to disruptions in memory caused by trauma or other forms of stress. An alternative hypothesis is that DID is a by-product of techniques employed by some therapists, especially those using hypnosis, and disagreement between the two positions is characterized by intense debate. It is generally believed that DID rarely resolves spontaneously. In general, the prognosis is poor, especially for those with comorbid disorders. There is little systematic data on rates of the condition.[9] It is believed to affect between 1% and 3% of the general population, and between 1% and 5% in inpatient groups in Europe and North America.[10] DID is diagnosed more frequently in North America than in the rest of the world, and is diagnosed three to nine times more often in females than in males.[9][7][11] Rates of diagnoses increased greatly in the latter half of the 20th century, along with the number of identities (often referred to as "alters") claimed by people (increasing from an average of two or three to approximately 16). https://en.wikipedia.org/wiki/Dissociative_identity_disorder Дисоциацията е неочаквано частично или пълно разпадане на нормалната интеграция на съзнанието на личността или психологическото функциониране, което не може да бъде лесно обяснено от личността. Дисоциацията е душевен процес, който прекъсва връзките между мислите, спомените, чувствата, действията или чувството за идентичност на личността.[1] Дисоциацията е нормален отговор на травма и позволява на ума да се дистанцира от преживяванията, които са прекалено много за психиката по това време.[2] Дисоциативните разпадания може да засегнат всеки аспект на личностното функциониране.[3][4][5][6] Макар че някои дисоциативни разпадания включват амнезия, повечето от дисоциативните събития не включват.[7] Докато дисоциациите са обикновено неочаквани, те типично се преживяват като обезпокоителни, автономни смущения в обикновените начини на личността да отговаря и функционира. Поради тяхната неочаквана и широко необяснима природа, те са явяват изключително изваждащи от равновесие. Дисоциацията е често завършващ механизъм за оцелели от травма. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_(%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F) И оттук връзката между дисоциация и психопатии, като частност, а по принцип с всякакви антисоциални персонални разстройства: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19250994 която е направена в това изследване. Мотивът ми да търся такава връзка е конкретната история на Тед Бънди, при който, според мен, има съчетание от дисоциативно разстройство на личноста и психопатия - накратко той живее в два паралелни свята, като извършва престъплението си в психопатския си свят, след което преминава в реалния свят с друга своя социално приемлива личност, затова е бил толкова труден за откриване. Но и цитирания от Дора експеримент ме насочва към такава възможна връзка - щом затворниците-психопати реагират емпатично позитивно на представата, че тяхната личност усеща болка и страдание, трябва да имат и втора личност, задействаща зоните им за емпатия в мозъка, картината е като огледална връзка, за да се задейства самоемпатия, би трябвало да има поне още една опорна точка-личност, която да съчувства на страданията на първата. п.с. При обикновения човек има фрагментарност, свързана от личност; при страдащ от дисоциация човек има разкъсаност на фрагментарни личности. В този смисъл страдащият от дисоциативно разстройство човек няма личност, а личности. При психопатът на мястото на „Свръх Аза” /по Фройд/ при нормалния човек, се появява друга „обожествена личност”; в случай на дисоциативно разстройство съчетано с психопатия, останалите „личности” в съзнанието на болния обслужват неговата „самообожествена личност”, те изразяват емпатия към нея, но са на по-ниско ниво в йерархията, тя е Свръх-азът за психопата. Асоциации със Свръхчовека на Ницше и изградената от Расколников „свръхличност”, която му позволява да убие без чувство за вина.

Извинявай Фружине, моя грешка, цитирал съм пост на Душко, взет от твой постинг, но излиза така, че съм цитирал теб. Тогава обръщението ми е към Душко в този мой постинг, още веднъж - извинявай за небрежността от моя страна. Сега вече за твоя постинг: Дотук и по открити и по всякакви източници няма никаква конспирация или „невидима ръка”, освен тази на пазара, която да обяснява бързия успех на Мъск. Пол Мюлер е ключ към технологията, Мюлер отива при Мъск като частно лице в частна фирма; частната компания TRW е работила по платена от бюджета на САЩ по проект за водороден двигател, е и – имало е държавна поръчка, решено е най-добрата частна компания да изпълни тази поръчка, платено е от бюджета, откъде другаде. Технологиите се оказват у Мъск по причина, че Пол Мюлер отива да работи в неговата фирма – Мюлер е носител на технологиите, той ги е разработвал. Същият разказ е: Мюлер отива в компанията на Мъск, заедно със своя екип и своето ноухау. Нищо незаконно, нищо конспиративно – свободен пазар и субекти на този пазар, които имат правото и възможността къде да работят и продават труда и продуктите си. Предложил му е Мъск по-добри условие за развитие и перспективи – отишъл е. Не са го осъдили за патентите, защото вероятно не са били техни, а негови, затова е спечелил делата. Тя, компанията, не е „привлечена” от Пентагона, а е избрана от Пентагона след конкурс – Пентагона не си хвърля парите на вятъра, защото се отчита пред Конгреса и сената, тоест пред американския народ, ако някой краде от американския народ, отива в затвора, правилата са ясни; пентагонът плаща, но преди това прави публични конкурси, проверява. И какво като е току-що създадена тази компания, гледат се качествата на хората и продуктите, оценяват се техните проекти. Обикновено работят по няколко конкуриращи се компании за своя сметка, плащат всичко от джоба си за прототипи и конкуриращи се проекти, чак след като един проект се докаже като по-добър, Пентагона /респективно бюджета/ финансира серийно производство. Е това пък е връх – защо „макар”? – Фалкон 1 е била разработена, тя вече е факт, тогава министерството на отбраната ги купува тези първи два пуска, вижда в тях потенциал за ДАПРА. Не са му ги „дали”, той си ги е купил с по-добри условия и перспектива за самите тях, това е двустранна сделка с взаимна изгода и за двете страни; разберете го най-сетне, хората при пазарната икономика /реалната такава, а не имитирана/ не са крепостни селяни, собственост на мутра-бизнесмен или на държавния апарат, те са свободни пазарни субекти, които имат правата да избират сами къде да продават знанията, уменията и способностите си. Тук логиката на Канонихин дава на късо и бушоните й горят. Накрая това го цитирам така, защото ми отказва по друг начин, копи и пействам текста на : "В тази компания от която идва Мюлер има подразделение наречено Пасифик Семикондактърс, това е чудовище, което е първото работило с полупроводници веднага след тяхното изобретяване. На тях е изградена цялата американска компютърна индустрия. Това е сърцевината на силициевата долина. В тази компания е работил и Бил Гейтс. Самият той казва, че там той се е изградил като програмист, тъй като са били събрани най големите мозъци в програмирането, които ме учеха. Прочее по баба Гейтс е Томпсън (този същия Томпсън от ТРВ). Чиста случайност дето се вика. И това е само върхът на айсберга. Разберете, че вие не можете да се възползвате от плодовете на труда на най мощните инжинерни школи на САЩ, ако не ви заведат под ръка по коридорите които трябва и не кажат да ви ги дадат. Всъщност Мъск ползва всички тези резултати. На това му казват приватизация на доходите и национализация на разходите. Затова и всичко у Мъск се получава толкова евтино. Все пак електрическите коли Тесла се дотират в САЩ от местните бюджети, а отскоро се дотират и в Германия. Това не е невидимата ръка на пазара, а невидимата ръка на който трябва. На Мъск са му дали да използва сърцевината на американския военно промишлен комплекс. Почее компанията ТРВ е разработила тази технология за колонизация на Марс която впоследствие озарява и Мъск. Случайност разбира се." Естествено, че руският енженер Дмитрий Канонихин ще рисува такава картина, може и така да му изглежда, той е в позицията на конкурентна сила, където нещата стоят точно така, както ги вижда, но в другата система на пазар и конкуренция логиката е друга, опитах се да ти покажа каква. Електрическите коли на Тесла не се „дотират” от местните бюджети в САЩ и Германия – местните бюджети инвестират в екологично чисти коли – не виждаш ли разликата между „дотират” и „инвестират”. А това, където го "завели под ръка в коридорите" си е реакцията "гроздето е кисело, защото е високо и аз не мога да стигна до него" - защо пък точно Мъск са завели под ръка "в коридорите", а не някой друг, защо не например Канонихин не за го завели под ръка в някакви други коридори и да му предложат нещо като на Мъск. Ще ти кажа какво мисля по въпроса: защото Илон Мъск е гениален предприемач, изобретател, иноватор и инженер в една личност, защото той е Илон Мъск, затова него са го "завели под ръка в коридорите". Той може да мине и без "коридорите", те не могат без него.

Плаща се от капитализацията на фирмата на фондовата борса, хората влагат парите си с надежда да ги увеличат, защото прогнозират печалба на фирмата, данъкоплатците, които са си купили акции от тези фирми също печелят, защото продуктите на фирмите се продават на пазара. Нищо друго не стои зад възхода на Мъск, освен това, че е иновативен и продуктите му имат пазар, търсиш теле под вола.

А какво да кажем за ефективността при това сравнение.

Една моя хипотеза на дилетант, защото не съм психолог по образование, само като необосновано предположение, направено от тази информация, която коментирам в предишния си постинг и която е изведена с линк, описващ експеримент със затворници в предхождащия го постинг на Дора: Досега в темата разглеждахме психопатията като "антисоциално персонално разстройство" /dissocial personality disorder - такава е класификацията му, докато пишехме и се съсредоточавахме върху "антисоциално", оттук липса на емпатия и т.н. И всичко това е точно така, то е адекватно. Обаче от тази информация, която е посочена в линка за експеримента със затворници-психопати, излиза, че зоните активиращи емпатия са функционирали ОК в мозъците на психопатите, но са действали единствено при асоциация с тяхната личност. Има и още нещо - освен "антисоциално", психопатията е и класифицирана и като разновидност на "дисоциативните" разстройства, те са по голямата група, към които се причислява и психопатията като подвид; персоналните дисоциации са най-общо казано най-малко раздвояване на личността или изграждане на повече личности в съзнанието на индивида, нещо като различни личностни холограми. При Тед Бънди това е много отчетливо - той е бил описван като хамелеон, различни хора са го възприемали като различна личност, затова толкова трудно го заковава полицията; Ако приемем, че психопатът е способен да изгради различни личности /поне две/, поставил в центъра си някакво обожествено от него собствено "аз" към което е насочена цялата му емпатия /тук е дефекта, защото там трябва да е общественото "ние" на нормалния човек, към което той изпитва емпатия, така е програмиран; то социопатът, най-вероятно поради травма, се е препрограмирал - той е сменил "ние" с неговото "алфа аз" - и вече от негова гледна точка всичко си е ОК, той е нормален, изпитва емпатия, обич, вероятно вина, но само към този нов център, който условно наричам "алфа аз" - другите му "личности", защото човекът страда от дисоциативност /многоличностност/, демек раздвоение или колкото и да е разделение, са камуфлаж за пред от обществото, което вече е конкурент и враг на такава личност, той ги изгражда, за да играе различни роли, но всъщност живее с и за своето "алфа аз", към него изпитва всичко друго, което изпитват нормалните хора един към друг, сменил е центъра Или казано, с терминологията на Фройд – психопатията би могла да се опише като такова състояние, при което в човешката личност и съзнание липсва „Свръх-аз” /социалния компонент, най-висшия етаж/, съществува единствено „аз” – социалния връх в човешката личност е ампутиран, останало е второто стъпало над „то” /инстинктите/, което второ стъпало при нормалните хора при психопата изпълнява компенсативно ролята на връх, замества „Свръхаз” – имаме прекъсната връзка в личността, десоциализиране и подмяна на един елемент с друг – при това тази нова „самоличност” е едновременно функционална, но и антисоциална.

Нова гледна точка в това изследване, което открива перспектива за промяна на правилата при терапия: забележете, на тях им е безразлично, че са причинили болка на друг, но не им е безразлично, ако си представят, че болката е причинена на тях; тогава, според текста, който е линкван, се включват зоните за емпатия в мозъка им, и то по-силно изразено, отколкото при другите хора. Това означава, поне според мен, че те са концентрирали чувствата си за емпатия само и единствено върху собствената си личност и точно такова е и заключението в статията, цитирам: When highly psychopathic participants imagined pain to themselves, they showed a typical neural response within the brain regions involved in empathy for pain, including the anterior insula, the anterior midcingulate cortex, somatosensory cortex, and the right amygdala. The increase in brain activity in these regions was unusually pronounced, suggesting that psychopathic people are sensitive to the thought of pain. и още: Taken together, this atypical pattern of activation and effective connectivity associated with perspective taking manipulations may inform intervention programs in a domain where therapeutic pessimism is more the rule than the exception. Altered connectivity may constitute novel targets for intervention. Imagining oneself in pain or in distress may trigger a stronger affective reaction than imagining what another person would feel, and this could be used with some psychopaths in cognitive-behavior therapies as a kick-starting technique, write the authors.

The term psychopath is often used interchangeably with sociopath, and psychopathy is often diagnosed as antisocial personality disorder (Hare, 1993).However, antisocial personality disorder merely describes behaviours, this diagnosis does not measure emotion and conscience. Psychopaths are individuals who lack remorse and guilt, they are selfish individuals who only look out for themselves, they are cunning and resourceful, often leaving behind a trail of individuals whom they have victimized, sometimes physically, sometimes emotionally, and sometimes financially (Cleckley, 1982; Hare, 1993). It is not known if the number of psychopaths is increasing as their numbers are difficult to predict in the general population. They rarely seek help voluntarily, and therefore most of the diagnosed psychopaths are found in prison populations (Cleckley, 1982; Hare, 1993). Heredity and Psychopathy It can be theorized that pscyhopaths have evolved from “normal” human beings, that they are better equipped for survival due to human evolution. Превел съм "развили" като синоним на "еволюирали", може би не съм съвсем точен в думата, но смисълът в тази фраза е такъв, останалото са мои разсъждения. Идеята на автора обаче в конкретното изречение е, че за много житейски ситуации, психопатите са по-добре екипирани от природата от нормалните хора - например те са по-хладнокръвни в стресови ситуации и т.н. /давам си сметка колко коварно е да се цитират пасажи извадени от цялото/ http://www.criminalprofiling.com/psychopathy-an-evolutionary-perspective/ По натам се изброяват техни черти, които са опасни за обществото. Най-вече липсата им на всякакви емоционални и морални задръжки към постигането на целта.

Ето тук има някои данни за съпругата на Тед Бънди, Карол Ан Буун https://theodorerobertcowellnelsonbundy.wordpress.com/tag/carole-ann-boone/ Според мен, очевидно е, че Бънди е действал хладнокръвно и манипулативно спрямо нея, тя му е била нужна като свидетел, с надеждата за него да отърве смъртната присъда, поне до време му е била необходима, той затова и сключва брак. За нейните мотиви ми е по-трудно да пиша, до излизането на неопровержими доказателства, тя го е защитавала самоотвержено и докрай и вероятно поне отчасти е била убедена в неговата невинност. Има още една такава дама, адвокат, също е била влюбена в Бънди, но най шокиращото за мен беше това: After Bundy's execution, Ann Rule was surprised and troubled to hear from numerous "sensitive, intelligent, kind young women", who wrote or called to say they were deeply depressed because Bundy was dead. Many had corresponded with him, "each believing that she was his only one". Several said they suffered nervous breakdowns when he died. "Even in death, Ted damaged women," Rule wrote. "To get well, they must realize that they were conned by the master conman. They are grieving for a shadow man that never existed." Бънди прави два успешни опита за бягство, след втория извършва нова серия от 4 убийства, за които вече е прикован от неопровержими улики и даказателства. Преди първото му бягство, той е бил на косъм да бъде освободен, поради слаби доказателства. Отначало се е защитавал сам, защото е имал образование на правист, после наема петима адвокати и до последно се мъчи да се спазари с прокурорите срещу доживотна присъда.

За Бънди нямам илюзии, че не е бил роден социопат. Всичките му действия са изключително жестоки и садистични, той не просто е убивал, а се е наслаждавал от страданията на жертвите си, правил си е снимки с части от тях и т.н. Този човек е въплътеното зло. Да, бил е много умел в комуникацията, с лекота е вдъхвал доверие у жертвите си, привлекателен физически, интелигентен, с познания по психология. Една от жертвите му е дъщеря на областния шериф, която доброволно е влязла в колата му. Бънди е щял да продължи да убива по този начин, той е от непоправимите психопати. Разликата с жената, която се омъжва за него и ражда дете от него /то не носи неговата фамилия, обяснимо/ е в това, че тя е знаела всичко за убийствата, докато другите му жертви не са знаели. Бънди, като всеки психопат, е държал на собствения си живот, той прави един успешен опит за бягство, но го залавят повторно. п.с. Също се извинявам, че в предишния постинг преминах на "ти", но Ник повлече крак в другата тема и аз като овцете го последвах, няма проблем пак да се дистанцирам с вие.

Би било чиста спекулация. Сега нямам никаква информация коя точно е тя, каква е, каква е била предисторията между двамата преди да сключат брак, не знам тези неща, поради което само бих спекулирал, но без никаква стойност, затова на този етап предпочитам да не го правя Но да, твоята хипотеза ми изглежда много правдоподобна - комплексът "майка тереза" /ако има такъв?/ съм го наблюдавал на практика, той е изключително мощен двигател.

Като изключвам личния елемент "пишман историци като теб", напълно се солидаризирам с написаното. Торн, разбира се, има право на лично мнение и би било проява на колективен диктат да му го оспорваме. Но само ако това е лично мнение.

Според мен лекарското съсловие у нас първо не е в състояние адекватно да диагностицира такива случаи, второ само е силно засегнато от тях, и трето, ако наистина се заеме да ги дииганостицира, ще се окаже, че инвалидните пенсии трябва да се удвоят като количество, защото хора с психически проблеми са ежедневие по улиците или в градския транспорт. Нещата тук са като с политиката на щрауса - ще се правим, че проблемите не съществуват, пък току виж те изчезнат от само себе си.

Темата ти е много сериозна и интересна, но като конкретика по нея, пак го повтарям, нямам необходимата информация и образование, за да участвам компетентно. Мога да участвам тук засега само с балони.

Репликата на caress... ме провокира към това дълго словоизлеяние Райската градина

Няма никакъв проблем да не бъдем на едно мнение, би имало, ако постоянно сме Всъщност ти пишеш за евгениката, науката за подобряване на човешкия геном. Преди време си дадох труд да прочета "Нашето постчовешко бъдеще" на Ф.Фукуяма. Както знаеш, той пише тази книга почти по същото време, когато Хънгтингтън пише "Сблъсък на цивилизациите", така че двете книги /и двете родени от кратки концептуални статии/ са своеобразен диспут по темата за бъдещето и за историята. Пълното заглавие на Фукуяма е "Нашето постчовешко бъдеще: последствия от биотехнологическата революция". И там основната му идея е за "край на историята", такава каквато я познаваме дотогава и начало на една нова история. По-късно обаче самият Фукуяма донякъде се самоопровергава и през 2006 издава книгата си "Америка на кръстопът", ето тук има интервю с него по този повод: https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/98-2008/broi5-2008/833-frensis-fukuyamaopitat-za-nalagane-na-liberalnata-demokratsiya-sas-sila-se-okaza-greshka Оказва се, че оцеляването на националните държави, отлагат края на историята. Фукуяма развива в "Нашето посточовешко бъдеще" точно твоята гледна точка, че развитието на технологиите, по-специално биотехнологиите и евгениката, ще бъдат в състояние да преобразят генофонда на човечеството, като отстранят всички вродени недостатъци на индивидуално ниво. Той е голям учен и прави това много аргументирано и задълбочено, опирайки се на огромна база данни от статистика и информация. Като начален акорд, Фукуяма цитира две антиутопии "1984" на Оруел и "Прекрасният нов свят" на Олдъс Хъксли https://bg.wikipedia.org/wiki/Прекрасният_нов_свят Първата съм я чел, втората не, но прочетох резюмето й. Фукуяма отмества като несбъдната прогноза първата антиутопия и се концентрира като реална върху втората. Доколкото виждам, Хъксли е неоплатоник, един от визионерите на Идеалната държава. Но, сега внимание, такива са били и Ленин и нацистите - не бива да се забравя, че евгениката търпи най-бурно развитие в тяхната държава, като концлагерите са играели ролята на опитни лаборатории за техните учени. Разбира се, Фукуяма го споменава, но с лекота го заобикаля от неговата гледна точка в началото на 21-ви век и позовавайки се на огромната промяна на качеството на живот и работосбособността на хората, след навлизането на химията и генетиката в техния ежедневен живот. Не бива да ме разбираш погрешно - не съм закостенял и деградирал моралист, заставаш на амбразурата на предразсъдъците срещу научния прогрес. Просто имам съвсем рационални резерви. В общи линии те се свеждат до това, кой ще гарантира използването на всички тези вече направени и бъдещи открития да не бъдат използвани не за човечеството, а срещу него. Защото единна световна религия все още няма, няма и единно световно правителство. Но има глобализация на корпорациите.

Оценявам въпросителния знак, защото с точната химия би следвало да можем да се пренесем и от другата страна на Райската градина - в полетата на Ада. Нали някой определя коя е "точната" химия, според критериите му за точна.

Да, и фамилията му неслучайно е Раскол-ников. Но това е алегорично художествено произведение, а Расколников герой-символ - сякаш вселени са изпълнили бездната, радикално разцепваща двете личности - човекът, извършил "престъплението" и изтърпяващият "наказанието". Психопатите не стигат до подобни вътрешни драми, дори напротив - те са винаги адски позитивно настроени личности: Сега стигам до нещо, което би могло да се нарече разграничаване на психопатите - едните условно можем да ги наречем "родени" като такива, те не подлежат на никакви промени, само могат да си сложат камуфлаж; другите са "направени" от околната социална среда, такъв е случаят с Расколников - той е достигнал до социопатското си състояние на убиец по умозрителен път въз основа на идеите за ролята на личността в историята, при него психопатията е социално заболяване, което е просмукало и подменило истинската му човешка същност; рас - колът с фалшивата му социална личност идва при сблъсъка му с любовта на Соня, която помита всичките му идеологически напластявания за "величие" и "право" да убива - той отново се връща към нормалната си същност. Друг вариант на това в творчеството на Достоевски е княз Мишкин от "Идиот", но там нещата вървят в точно обратната посока - един алтруистичен и добър човек се превръща от едно психопатско общество в невменяем. Но ако не беше случайната му /или не/ среща с любовта на Соня, Расколников щеше да си остане неразкрит психопат, той няма никакво намерение да напуска тази си позиция до срещата му с нея. Негов огледален двойник в романа е Свидригайлов, един архимръсник и социопат, роден като такъв и без никакво разкаяние и чувство за вина. Свидригайлов завършва живота си със самоубийство, но не за да накаже себе си, а да вмени вина на другите за това - роден психопат, нелечим.

The development of our personalities is a complex relationship between our social environment and our genes -- both present and not. Лека антитеза на твоето твърдение, която обаче може да се синтезира и по твоя начин. Защо Че Гевара е все още толкова популярен из целия свят - според мен той е типичен представител на този тип, наречени тук "елфи" - Че е бил изключително контактен и отворен човек, той се е обръщал към всеки срещнат непознат веднага с обръщението "че", което е жаргонното "приятелю", личи си и по усмивката му, тя е широка и от сърце, голямо сърце. Обаче малцина знаят, че Че е организирал трибуналите, разстрелващи контрареволюционери в Куба, и го е правел безжалостно. Социалното обкръжение, идеологиите. Много са сложни и преплетени взаимодействията на социална среда и генно заложено у човек.

Ето, реагирах, още вчера си мислех да го направя, след като го публикува, но после се разсеях. Иначе химията винаги ми е куцала по време на гимназиалното образование, не ме влечеше, както се казва. Твърде ограничени познания имам по темата и да си призная никога не съм се опитвал да ги разширявам. Според мен, да, тестостеронът и окситоцинът /за който научих от теб, влияят върху човешкото поведение и психика, в това съм се убедил и от личен опит - най-агресивните личности, които съм срещал, очевидно имаха в излишък тестостерон. По принцип в спорта тези личности са по-успешни, там химията е от решаващо значение. По принцип мисля обаче, че разглеждането на по-широк кръг от личностни и социални проблеми само или предимно от гледна точка на химията и генетиката силно деформира предмета на психологията и социологията. Като съставен елемент да, но не и основополагащ. Старомоден съм в това отношение. п.с. Сега се сетих за един много драстичен, скандално драстичен, пример на привидно кротък и хрисим човек, Хайнрих Химлер, който, ако не беше на съответното място и време, вероятно е могъл да бъде почтен бюргер, занимаващ се със земеделие, добър баща и съпруг, може би "елф"; този човек обаче става идеолог на СС и най-голямото чудовище в света, организирало концлагерите и масовото убийство на евреи, славяни и цигани. Казват, че когато за пръв път демонстрирали пред него как работи газова камера, на него му прилошало и припаднал. Но после нещата "потръгнали".

Ето точно затова посъветвах колежката да прочете отново романа - да, безусловно, той изпитва чувство на вина, но много след като е извършил убийството на двете жени. Преди това, докато замисля престъплението си, по време на самото престъпление и много дълго след него, той не изпитва никакво чувство на вина, напротив, гордее се със себе си и със своята предвидливост и ловкост. При Расколников има пречупване и рухване на цялата му предишна личност след срещата му със Соня. Прочетете го пак, там моментите са много ясно разграничени - има "преди" и "след".

В този кратък и синтезиран текст, който е в линка ви, за мен е ключов фактор този пункт от характеристиката: A failure to feel remorse or guilt Точно тук може да се разчупи научната схема, но не съм практикуващ психиатър, нито разполагам със статистика, за да защитя такава позиция. Бих добавил само, че това е единственото нещо от 4-те изброени, което по никакъв начин не може да се установи от външен наблюдател. п.с. Сега ми дойде на ум още една великолепна книга, този път напълно в подкрепа на вашата позиция - "Портокал с часовников механизъм" на Антъни Бърджес /филмът също е класа/ - там роденият психопат Алекс не може да бъде излекуван по никакъв начин, но същото важи и за неговите приятели от бандата, които в крайна сметка стават полицаи. Алекс е преработен от обществото /политиците/ обаче като приемлив обществен продукт във вид на "портокал" /нещо сладко и привлекателно/, докато в него си тиктака старият "часовников механизъм" на социопат.

Е, съгласявам се с вас, с уточнението, че тогава слава богу и късмет за нас, че Достоевски е бил психопат, който е компенсирал чрез писане на романи психопатията си и така ни е оставил творчеството си - един полезен за човечеството социопат, сублимирал порока си чрез изкуство

Не бива според мен да разглеждаме темата в черно и бяло – нюансите са безкрайни, дори в най-драстичните случаи. Тед Бънди, например, сключва брак, докато е в затвора със смъртна присъда и му се ражда дъщеря – коя е жената, която е видяла в него баща на детето си и защо? Нещо повече – Бънди сключва сделка с американски обществен активист, Джеймс Добсън, за последното си интервю, в което обяснява ролята на порнографията като стимул, който го е тласнал към престъпления – вярно или не, но това е акт на дарителство от негова страна, защото големите приходи от правата върху това сензационно интервю отиват за благотворителна дейност през организацията на интервюиращия, която се бори срещу разпространението на порнография в американското общество. Расколников в „Престъпление и наказание” достига до разкаяние и самонаказание през чувството на любов. Но в момента на двойното убийство е завършен социопат. Достоевски показва вътрешната му еволюция, защото сам е извървял този път. Самият Достоевски изживява подобен катарзис в личния си живот чрез любовта си към Анна Григориевна, която го измъква от патологичната му страст към хазарта, в крайните си форми също разновидност на психопатия. Нещата в тази сфера по мое мнение не са фиксирани и статични.