Б. Киров

+ Право в целта! Пишете много точно и засягате най-болното място в участието на държавата в икономиката у нас. Не съм на патент, ЕТ бях с широк профил на дейност, занимавах се с книгоиздаване, но закрих фирмата, поради абсолютна невъзможност да се работи ефективно и да се печели в създадената ситуация. Държавата така е организирала законите и изпълнението им, че на практика прави всичко възможно да унищожи малките семейни фирми. Първо има данъчна дискриминация, щом си ЕТ, трябва да плащаш върху две минимални заплати осигуровки, ако си ООД - върху една. Второ, ако те завлекат недобросъвестни търговци като платци, държавата напълно се дистанцира от проблема и всъщност окуражава такива крадци по този начин. Трето, когато по ред обективни причини бизнесът ти не върви, просто имаш само разходи и никакви приходи, въобще не ти е оставена законова възможност временно да спреш социалните си осигуровки, за да си поемеш въздух до по-добри времена - спреш ли, това се таксува като криминално престъпление. Знам че в други държави това не е така. И още цял куп бюрократични тежестти, свързани с плащане за нищо, като например пускането на годишната декларация към НСИ, плащаш, за това, че си попълнил формуляра, плащаш навсякъде и за всичко, а това е тормоз и преса върху малкия бизнес. Големите олигарси са лесни - всеки от тях може да си регистрира фирма чрез подставено лице в офшорна зона и моментално излиза от полезрението на данъчните власти, те това и правят. Но дребните риби тук са мачкани навсякъде и във всичко и резултатите са на лице - средната класа у нас е не повече от 10 процента, а самонаетите са 8 процента от работната ръка. Това е абсолютно нерационална от икономическа гледна точка политика на държавата. За социалните осигуровки, които трябва да си плащат сами държавните служители Ви слагам допълнителен плюс, както и за въвеждането на необлагаем минимум, това отдавна трябваше да стане. Но знаете ли какво направиха политиците през 2003 мисля, когато въведоха това абсурдно правило-закон държавата да плаща осигуровките на държавните служители - преди това им орязаха щатовете и заплатите и после въведоха закона. Така става като със закона за етажната собственост - настройват едни групи от обществото срещу други: тези които не са държавни служители гледат накриво държавните служители, защото на практика им плащат осигуровките, че и обезщетения по 20 заплати при пенсиониране; държавните служители пък мислят, че са ощетени като заплащане. И крайния резултат е лоша работа и негативизъм навсякъде.

Капитане, не залитам с превода, просто сложих румънския термин в преводача и на български, и на английски преводът беше "ефективност на труда". Оспорвам коректността точно на този термин "rademantul muncii", който е преведен на български "възвръщаемост на капитала" - точният превод е "ефективност на труда", а срещу този термин в посочения от мен линк Евростат дава 117 процента за България и 137 процента за Румъния. Пак не съвпадат цифрите с тези в статията. "Възвръщаемост на капитала" в статистиката на Евростат няма такива за "възвръщаемост на капитала", въпреки, че има и такъв термин. Ще обясня защо е възможно българската ефективност на труда да се вдига, а германската да пада - защото базата е съвършено различна, а тази ефективност на труда е изчислявана на база 2010 година както за България, така и за Германия. Но ако германската производителност през 2010 е била условно казано 100 единици, а българската 10 единици, то падане с 2 процента за германската ще означава 98 единици през 2016, а вдигане със 17 процента за българската ще означава 11.7 единици за българската през 2016 - и отново германската ефективност на труда си остава много по-висока. http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/mapToolClosed.do?tab=map&init=1&plugin=1&language=en&pcode=tsdec310&toolbox=types Ето го отново линка, провери в него и ще видиш, че цифрите са такива. Възможен е този факт, защото примерно в Германия и Швеция са влезли голям брой неквалифицирани работници-бежанци. А числата, посочени от румънския автор не отговарят на тези цифри. В това спор няма, и не оспорвам мнението на КГ, а това в статията, която е в първия постинг. Не може да сменяш "възвръщаемост на капитала", което е съвършено различно понятие с "ефективност на труда" и върху подменена основа да градиш изводи. Оспорвам коректността на българския превод точно за този термин. Стинка, не е така, пробвай сам. В България 40 процента вземат средна работна заплата /тя сега е 500 евро/, 22 процента са под чертата на бедността, ще рече под 230 евро, а 20 процента са между 230 и 500 евро, само 10 процента са над 500 евро месечна заплата. както и да ги умножаваш числата по 12 няма да получиш средна годишна заплата на работната ръка /тя е от 2.5 млн. наети с постоянен договор и още 500 000 с временни договори/ от 7600 евро годишна заплата, излиза по тази логика, че усреднената заплата на тези хора е по 633 евро на месец, просто не отговаря на реалността. Друга хипотеза, че са изчислявани тези пари върху покупателната им сила, която е около три пъти по-висока от реалната - пак не се връзва, тогава излиза, че реално те вземат по 210 евро, които имат покупателната сила на 630, ама не става така, защото 210 са под минималната заплата 460 лева. Авторът, според мен, е метнал цифрата на БВП на глава от населението, но и в това не е точен, защото тя е приблизително толкова в долари, а не в евро. Съвпадението с румънската еквивалентна цифра е по-точно със средния БВП на глава от населението - то е около 10 000 долара годишно номинално. Че се спекулира с минималната работна заплата е ясно, и това се прави от работодателите, за да не се плащат осигуровки към държавата, като парите над нея се дават на ръка на работника. това е то сивата икономика. Но ударът с вдигането на минимална и средна работна заплата със закон ще го поеме най-вече и без това издъхващия малък и микро бизнес, който и сега едва връзва краищата. защото като вдигнеш минималната заплата на кварталния бръснар, който сам си е работник и чорбаджия, той няма да изкарва повече пари от клиенти, а ще плаща по-високи осигуровки. Алтернативата му е да вдигне цената на услугата, но тогава сбогом клиенти. Ще спечелят най-вече държавните служители, защото те и сега не плащат осигуровки, а върху вдигнатите със закон по-големи заплати ще им ги изплащат хората от частния бизнес, което е абсурдно. Това е мое мнение, основано върху личен опит, нямам претенциите да съм икономист - нито микро, нито макро, но съм си вадил прехраната повече от 20 години с еднолична фирма, пиша тук от личен опит.

+++ Статията е пълно менте. Първо както е написана на румънски, и второ е двойно ментосана от изкривения български превод. Българският преводач е смененил едно от основни понятия от румънския текст със съвсем различно и нямащо нищо общо, нямащо дори смисъл, българско понятие. Подменил е „ефективност на труда” с „възвращаемост на труда”. Да, обаче „ефективност на труда” си е ефективност на труда. И за да е по-голяма шашмата в превода и объркването на понятия е изкривено и цялото значение на тълкуването на румънския автор. Евростат прави статистика на „ефективност на труда” във всяка европейска страна на базата на 100 процента ефективност през 2010, така върху базовата основа на тези изходни 100 процента за всяка отделна страна за 2010, Евростат е изчислил как се повишава /или понижава/ ефективността на труда за всяка отделна страна в периода 2010-2016. румънският термин „randementul muncil”, както и да го въртите и на български и на английски не означава „възвращаемост на труда” /това е пълна глупост/, а „ефективност на труда”. И данните, посочени в таблицата със син цвят не отговарят на дадените от Евростат: http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/mapToolClosed.do?tab=map&init=1&plugin=1&language=en&pcode=tsdec310&toolbox=types те са съвсем различни, съответно 137 процента за Румъния и 117 процента за България, но това е сравнение за всяка отделна страна на база 100 процента ефективност на труда през 2010 – оттам идва нарастване с 37 процента за Румъния и 17 процента за България; за 6 години ефективността вътре в съответните страни е нараснала с толкова. А с колко е нараснала минималната и средната работна заплата в двете държави оттогава до сега, не е ли с доста повече? Ето как изглежда конкретно това в сайта на Евростат за България и Румъния в сравнение с още няколко европейски държави: Но без да се заяждам с глупавата неточност в превода, неточности и то още по-фрапиращи има и в твърденията на румънския автор. 1. Най-напред, той слага знак на равенство между реален БВП на човек от населението и продуктивност, като твърди, че „продуктивността” на българския работник е 7619 евро за година, а тази на румънския 9161 евро. Подмяната в термините е очевидна – това не са разходите за заплати, както внушава румънския автор, като препокрива „продуктивност” с реален БВП на човек от населението. Около 7000 евро е реалния БВП в България на човек, но това не означава, че средната работна заплата е толкова – тя е 1000 лева, или 500 евро, или 6000 евро годишно. Откъде румънецът е решил, че реално произвеждания БВП е средногодишна заплата, за мен е загадка, защото това, което се произвежда не е 100 процента заплата, в него има данъци, добавена стойност и режийни. 2. По-натам румънският автор прави изцяло манипулативни изчисления на базата на паритета на покупателната способност. Най-напред, да стане ясно какво е „паритет на покупателната способност” Purchasing power parities (PPP) conversion factor, private consumption, is the number of units of a country’s currency required to buy the same amount of goods and services in the domestic market as a U.S. dollar would buy in the United States. This conversion factor is applicable to private consumption. https://www.indexmundi.com/facts/indicators/PA.NUS.PPP Паритет на покупателната способност РРР е количеството местна валута, която е необходима на местния човек, за да си купи на местния пазар толкова стоки и услуги, колкото може да си купи на американския пазар с долари. За България той е приблизително 1:3, тоест с един долар в България можеш да си купиш 3 пъти повече неща, отколкото с един долар в САЩ. Оттук идва и въвеждането на категорията СПС – средна покупателна способност – като паритета на покупателната способност във всяка една страна от ЕС се приравнява към една универсална величина за ЕС, която е приета за единица мярка. По този показател България е 0.44 от средоевропейската, а Румъния 0.59 от тази усреднена за ЕС СПС. И оттук започват спекулациите на румънския автор, подсилени от българския преводач и неговите адепти: Цифрите в синьо, които е дал румънския автор нямат нищо общо с категорията „ефективност на труда”, те са чисто аритметичното съотношение, което той е извел между единиците реален БВП на човек от населението и СПС /средна покупателна способност/ в съответната страна. Тъй като, според него СПС в Румъния е 59 процента от европейската СПС, а реалния БВП на човек от населението е 26 процента, авторът смело е плеснал синята цифра от 232 процента – толкова е 59 спрямо 26 – 232 процента; съответно за България цифрата от 207 процента пак е извлечена алхимически по този метод – 44 процента СПС към 21 процента БВП /които той нелепо отъждествява със заплата/ правят точно 207 процента. Тези сини цифрички, които имат задачата да насъскват популистите за по-високи заплати, нашият преводач е кръстил „възвращаемост на труда”, а румънският автор им е залепил етикет „ефективност на труда”, но и двата етикета не отговарят на съдържанието. Българският преводач и адептите му използват неточния превод, за да насъскват публиката към лошите „чорбаджии-изедници”, които присвояват принадена стойност, а румънецът по начало говори за нещо съвсем различно от „ефективност на труда”, той е залепил там етикетчето погрешно, но говори за съотношение между реален БВП на човек от населението и СПС /средна покупателна способност/ на Румъния съизмерена с тази на средната за ЕС. Но това са подробности, патосът и целта е една и съща, нашият преводач само е сгъстил боята на румънския автор – да вдигаме заплатите, европейски заплати, европейски цени. На който не му харесва и няма квалификация, да ходи да бере лимони в Гърция или да чисти клозети в Германия. Румънецът, разбира се, е реалист, той някъде в статията си все пак осъзнава, че за такова „вдигане” до 1000 евро минимална заплата на държавата ще й са необходими милиарди евра /демек кредит, заем/, но това не го тревожи чак толкова много, важното е, според него „да се продаваме скъпо”. Ами няколко простички въпроси към нашенските така гласовитите радетели за вдигане на заплатите: В България 670 000 души от 2.5 млн работещи са в обществения сектор, където голяма част от осигуровките се плащат от държавата – като им вдигне държавата заплатите, кой и откъде ще извади пари за тези осигуровки и заплати, откъде ще се родят тези пари, върху дърветата ли, или от заеми? Според мен може да стане само по един начин, да се печатат нови левчета, необезпечени с произведени стоки, което ще доведе до хиперинфлация и Виденов-2, другата алтернатива е взимане на яки заеми, тоест гръцки вариант. От поне 5-6 години парите за над 2 млн. пенсионери в НОИ стигат някъде до средата на годината, после се посяга на бюджетни, като се вдигнат заплатите на бюджетните служители съответно с осигуровкиге им, до кога ще стигат в НОИ тези пари от пенсионния фонд, нали като вдигнат заплатите на работещите, пенсионерите ще скочат също за вдигане на пансиите. И кой ще ги изработва тези пари за 2.5 млн пенсионери, 800 000 трудоустроени и близо 700 000 бюджетни служители? Ама "Зорлем гюзелик олмаз-олсада якъшмаз" = "На сила хубост не става, а и да става не бива", каквото е писано да става ще става.

Това изобщо не е точно: http://www.nsi.bg/bg/content/11470/бвп-на-човек-от-населението-в-стандарти-на-покупателната-способност Цитираните данни са от Евростат и сайта на НСИ. Ясно се вижда, че СПС на българския гражданин към 2016 е 0.48 от тази на средностатистическия гражданин на ЕС. Тоест за тези години между 2005-2016 България е мръднала с 9 пункта нагоре, по-малко от пункт за година. Но спирам дотук участието в темата, поради усещането ми за пълно безразличие и недоброжелателност, към това, което пиша. Не от Вас, разбира се.

Така е и в други отрасли, защото българската суровинна промишленост не може да произвежда на ниска себестойност и високо качество, не може да се конкурира с вносните суровини. Ще Ви дам пример за хартиената промишленост - завода в гара Искър фалира, защото не устоя на цените и качеството на финландски и германски производители. цялото оборудване отиде за скрап, а хората в това производство си намериха други професии. Това са рисковете на отворените пазари. Другото е държавен протекционизъм, който се практикува в Турция например. Затова турският икономически елит няма никакъв реален интерес да влезе на този етап в европейския съюз, това би го съсипало като конкуренция, местните монополи ще престанат да бъдат такива. Но България е приела членството си в ЕС и не може да приложи такъв вид държавен протекционизъм. Ако цената на вносния памук е по-ниска, а качеството му по-високо, единствения начин да накараш местните текстилни и шивашки предприятия да работят с българска суровина са протекционизъм и държавни дотации. В текстилната и шивашката индустрии сега са заети 110 000 от работната ръка, която я прави втори сектор след държавния по численост. Износът за 2015 е бил 90 процента за европейски пазари и е генерирал 1.8 млрд. евро, или близо 9 процента от целия износ на страната. това са впечатляващо високи числа, въпреки, че не успяват да достигнат тези, които са били преди 1989, когато в тези индустрии са работели 180 000 души и процентът от БВП от тях е бил много по-висок. http://alternativi.unwe.bg/alternativi/br27/06.pdf https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D1%83%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2014/06/12/2321748_iznosut_na_tekstil_i_obleklo_dogonva_predkrizisnite/ Това се нарича държавен протекционизъм за местното производство. И предполага много силна държавна намеса в пазара. Високи мита пред вносните суровини, дотиране на местно производство. Възможно е и се прилага. Възможно ли е обаче в контекста на ЕС и по правилата на европейското законодателство, според Вас? Всъщност това пропонира Хазин в лекцията си, но Русия не е член на ЕС и не е България, нито като пазар, нито като суровинни възможности.

Ако не се шегувате, говорите за суровинно ориентирана икономика. Площите, върху които се е обработвал памук в България през 50-те години на миналия век са били близо 2 млн.дка https://bg.wikipedia.org/wiki/Памук сега са 40 пъти по-малко, защото България внася памук. При това тези площи почти съвпадат с площите, където сега се отглежда една друга култура, от която се издържа голяма част от турския етнос - тютюн. Близо 1 млн. дка днес са засадени с тютюн. По производство на тютюн България е една от водещите страни в света на глава от населението. Обаче след няколко години силно ще се съкратят европейските пазари за български тютюн и ще секнат дотациите. Единствено в този аспект има някакъв смисъл да говорим за производство на памук в тези региони. Но по мое мнение, не е рентабилно, защото китайския, индийския, американския и турския памук вече така са заели пазарните ниши в световен мащаб с добро качество и евтина себестойност, че България трябва да се задоволи със социалната роля на собствено производство. И то с екстензивен характер - суровина. Като добавим факта, че почти целия ни износ е формиран от стоки с ниска добавена стойност /повече суровини, по малко квалифициран труд и технологии в тях/, производството на памук ще е още една тухла в тази сграда. Сингапур няма капка нефт на територията си, но е един от най-големите износители на нефтени продукти, страната изнася технология и квалифициран труд и тази ориентация й позволява да е перманентно богата. п.с. Възобновяване на такова мащабно производство на памук /за което очевидно има условия/ би имало някакъв положителен ефект върху националната икономика, ако се инвестира успоредно с него в текстилната и шивашката промишленост, които да затворят цикъла. А след средата на 90-те, при бърза справка, се оказва, че българската текстилна промишленост е деградирана.

Вдигането на минимална заплата, според мен, ще има някакъв реален ефект, само ако се приложи в комплекс с правителствена програма за борба срещу бедността. Имам предвид онези 22 процента под чертата на бедността, които предимно са роми, но не само. А също така и следващите 20 процента от българската социална пирамида, които са пряко застрашени от бедност. Ако се приложи правителствена програма за мащабно строителство на домове, например, в които се включат безработните от тази група, в съчетание с възможност за закупуване на тези домове, както е било направено в Сингапур, държавата в една сравнително краткосрочна перспектива от 20 години ще ликвидира бедността в този й неприемлив за европейска държава мащаб. Тези хора ще получат шанс да станат собственици на имоти работейки. Това ще реши до голяма степен и проблемите с образованието на техните деца. Също така, според мен, би следвало да се облекчи максимално разрешителния режим в областта на микробизнеса, семейния бизнес, в услугите и занаятите, да се даде пълна възможност на хората, които искат и могат да работят там да го правят, за да не тежат на социалните програми. Иначе вдигане на минималната и съответно средна работна заплата без увеличение на реалния БВП само ще се стовари като данъчно бреме върху работодателите – независимо дали са частници или държава – защото те плащат осигуровки, като така ще натисне надолу реално работещия бизнес с още една тежест и в крайна сметка ще има отрицателен икономически ефект върху растежа. Румънците вдигат сега работните си заплати, но имат реален брутен продукт на глава от населението с около 40 процента по-висок от нашия, точно с толкова вдигат и заплатите.

Не мисля нещо по-различно. Ето защо разграничавам изследователя-икономист Маркс, автор на "Капитала" от идеолога Маркс, автор на "Манифест на Комунистическата партия".

+ Рамус, слагам ти мой плюс за това, абсолютно точно е. Но! Донякъде. Защото ти говориш за реалния комунизъм, познат ни от тази социална система в Русия, бих го нарекъл сталинизъм. Да, той се базираше върху страх от държавна репресия, от една страна, и това пораждаше същевременно неистова алчност в поданиците на тази система, защото в икономически план тя произвеждаше всичко по план, само необходимото, по усмотрението на нейните вождове, а населението изпитваше несекваща алчност, породена от недоимък - по времето на социализма хората развиха това качество неимоверно. Алчността е еднакво силна и у бедните, и у богатите. Маркс и Енгелс пишат своя "Манифест на Комунистическата партия" през 1848 година, след неуспешната революция на Парижката Комуна. В нея двамата развиват идеята за една друга държавна система. Те говорят за преходен период на терор, докато бъде унищожена капиталистическата класа като собственик на средствата за производство. След този период, средствата на производство преминават в ръцете на работниците и селяните, на производителите, и държавата като такава отмира. Няма държава, защото няма нужда от упражняване на терор, следователно няма и страх и страхуване. Работниците и селяните произвеждат продукция и разпределят помежду си принадената стойност, а обществото се самоуправлява без държава и без страх. Това е писано в медения месец на комунизма, когато Ботев поздравява Комуната със своето "Символ-Верую", и когато е било възможно потомствен капиталист, какъвто е Фридрих Енгелс да достигне до такава идея за премахване на собствената му управляваща класа. Но по-късно тези идеи придобиват доста уродлива форма.

Фружине, развесели ме с изповедта си за Маркс, какво пиеш, имаш едно черпене от мен за тази изповед. И в този форум съм писал, че според мен Маркс е гениален като икономист с неговата теория за капитала и принадената стойност и несъстоятелен като социален утопист с теорията му за разпределението на принадената стойност от този капитал. Накратко, според мен, разбира се, той е утопист в теорията си за комунизма, защото не отчита в теорията си наличието на неизкоренимото човешко качество алчност. Ако хората бяха изкуствени интелекти, лишени от страсти, вероятно щеше се получи този съвършено справедлив социален ред, но, уви, или Слава богу, те не са. Имахме спор на пет страници с Алвата в неговата тема по този въпрос. Конкретно за сервитьорките и работничките - сервитьорите по цял свят изкарват средствата си от бакшиши, в някои цивилизовани държави дори е приет процент от сметката за тези бакшиши и не е прилично, ако си порядъчен човек, да не ги дадеш. Така че техните 300 лева са били поне двойни, но да не гледаме в чуждо канче. Иначе съм напълно съгласен с теб, а и с Атом, че със сервитьорки голяма принадена стойност не можеш да създадеш в национален мащаб – такава се създава във фабриките, където нещата излизат на светло в счетоводството /или поне трябва/ и конкуренцията в заплащането на работна ръка е реално, защото има продукт. Сивият сектор в България затова е повече от 30 процента от реалната икономика в България, защото държавата тук се държи като слон в стъкларски магазин – тя иска да остриже до голо всяка работеща овца /реално прибира поне 40 процента от доходите й/, а в същото време опищява орталъка срещу сивия сектор – е няма луди на този свят, хората крият реалните си доходи и минават в „сивото”. Не може и душата в рая, и данъците високи, и сив сектор да няма. В тези „деспотски” държави като Турция и Иран, провери сам в статистиката, държавата взема от гражданите си с преки и косвени данъци не повече от 20 процента, това отива в бюджета: или ще оставиш парите у хората, които работят, или никой няма да работи, или онези които работят ще го правят на сиво. "Аз ги лъжа, че работя, те ме лъжат, че ми плащат", онзи неувяхващ социалистически девиз. Новите бедни в САЩ и Западна Европа са изпаднали от средната класа хора, поради сбърканата монетарна политика да се върти колелото на „количествените улеснения” от държавната администрация, обслужващо главно свърхмонополите /банкови и корпоративни/, като се хвърлят огромни необезпечени маси парични знаци с порочната идея, че тези пари, напечатани в аванс, „ще завъртят колелото” на активността и хората ще ги изработят – подобно на мишка, затворена в колело, която тича все по-бързо, за да излезе от него, но само го върти на място. „Новите бедни” са такива изтощени мишки, които отказват и не могат повече да въртят такова колело на излишни пари, те спират да тичат и изпадат от колелото на икономиката. С това отговарям донякъде и на Атом, но ще го направя в друг постинг за него.

Всички сме прави, но икономиката ни се върти в омагьосан кръг на ниска производителност – кое е първо, яйцето или кокошката? За мен е кокошката, реалната стойност на произведеното като БВП, а не измерението му във вътрешен план като покупателна способност. Там нещата са 1:3, тоест един български гражданин произвежда реално по около 7000 долара брутен продукт годишно, но тези 7000 долара за него имат покупателна способност на вътрешния пазар около 20 000 долара. Да, но навън те пак са си 7000 долара, толкова е ефективността на този производител, измерена обективно, а не с домашни мерки и теглилки. И сега, ако вдигнем в левове заплатите на всички граждани с 20 процента примерно, но не вдигнем тяхната производителност реално, тези граждани пак ще произвеждат реалните 7000 долара годишно, но повечето пари ще вдигнат цените и ще падне покупателната им способност – тя няма вече да е 20 000 долара годишно, а ще е с 20 процента по-ниска, тоест 16 000 долара. Това ще стане по съвсем елементарната логика – "изедникът-чорбаджия" /по Фружин/ ще вдигне цените на стоката си, ще продава по-малко бройки, но по-скъпи. Ще направи това не защото е злодей, а защото държавата го е задължила да плаща по-високи заплати на ратаите, а той откъде да ги избие – от цените на продукцията си, естествено. И потъваме всички заедно – чорбаджии и ратаи. Решението, според мен, е това което Атом казва – да се инвестират печалбите в иновации, нова техника и търсене на високотехнологични продукти, конкурентни на външния пазар. Ама кой да търси такива решения – олигарсите ли? За какво им е на тях, те си имат държавна хранилка с обществени поръчки. И зацикляме, вече три десетилетия. Решението е политическо.

Единственото, което ни пречи да вдигнем доходите е ниската производителност на българската икономика. Останалото е монетаризъм, водещ до фалит.

Не съм го забравил, но там здраво са стъпили британските и американските нефтодобивни компании, нали затова водиха втората война в Залива. Ирак ще си остане техен протекторат до изчерпването на нефтените му находища, тоест поне още 40-60 години, никакви илюзии в противното. The end of oil is closer than you think But the Campbell analysis is way off the much more optimistic official figures. The US Geological Survey (USGS) states that reserves in 2000 (its latest figures) of recoverable oil were about three trillion barrels and that peak production will not come for about 30 years. The International Energy Agency (IEA) believes that oil will peak between "2013 and 2037" and Saudi Arabia, Kuwait, Iraq and Iran, four countries with much of the world's known reserves, report little if any depletion of reserves. Meanwhile, the oil companies - which do not make public estimates of their own "peak oil" - say there is no shortage of oil and gas for the long term. "The world holds enough proved reserves for 40 years of supply and at least 60 years of gas supply at current consumption rates," said BP this week. https://www.theguardian.com/science/2005/apr/21/oilandpetrol.news Същото важи за Саудитска Арабия и Кувейт. По принцип съм скептик, че икономическа зона на протекционизъм вежду Турция, Иран, Русия и бившите съветски републики е реално възможна. Ако има някакво усилено икономическо сближаване, то ще бъде на основата на трансфер на нефт и негови деривати към Европа и Китай. Но до единна икономическа зона "лира-рубла", основана върху общ пазар и протекционизъм на местно производство, както провижда Михаил Хазин в лекцията си, едва ли ще се стигне. По простата причина, че Русия, Турция и Иран принадлежат към съвсем различни цивилизационни модели, които имат повече различия, отколкото сходства. Най-вероятно британският автор, който цитирах е прав - ако има някакъв съюз, той ще бъде твърде слаб и основан върху краткосрочни в исторически план "нефтени интереси", без дългосрочна перспектива, защото този източник на енергия ще започне да става все по-маловажен след 30-40 години.

Една интересна за мен гледна точка на британски автор, Adrian Campbell, Senior Lecturer in International Development, University of Birmingham в неговата статия, озаглавена „Why Russia, Turkey and Iran are natural allies”, публикувана в началото на тази година в британската независима електронна медия The Conversation: http://theconversation.com/why-russia-turkey-and-iran-are-natural-allies-70819 Цитирам заключението на автора от неговия анализ, цялата статия е в линка: „Може би най-добрият пример е "Свещения съюз" между Русия, Прусия и Австрийската империя, сключен за да се защитят трите империи от това, което виждаха като дестабилизиращи идеи и влияния. Свещения съюз не е бил особено силен блок, но това трио все пак имаше известен успех в потушаването на неуспешните революции от 1848 г. Съюзът по-късно се възобнови като Съюз на тримата императори от 1873. В този случай обаче Германия не успя да предотврати конфликта между Русия и Австро-Унгария на Балканите; Лигата се разпаднала и провалът й доведе непряко до Първата световна война. Един такъв Съюз с вътрешно конкуриращи се сили беше по-малко опасен от последвалото разделение на Европа на два противоположни и монолитни съюза и това не е толкова лош паралел за реинкарниращия се триумвират на югоизточния фланг на Европа. Ако съюзът им /на Русия, Турция и Иран/ остане относително не здрав, това може да ограничава активността на неговите членовете. Но ако стане пълнофункционален и компактен, последствията могат да бъдат непредсказуеми.” Русия, Турция и Иран са до известна степен съюзници във войната в Сирия, макар че всяка от тези държави преследва различни свои цели. В по-широк контекст, и трите държави /Иран, Турция и Русия/ имат имперско минало, и поне две от тях не крият амбиции за възраждане на миналото си могъщество. Трите държави имат общо население около 300 милиона, и теоретично биха могли да формират голям общ пазар, защото средната покупателна способност на населението им е сравнително висока – над 20 000 щатски долара годишно на глава от населението /по-висока от българската и сравнима с тази на населението в Румъния/. Към такъв потенциален икономически съюз има възможност да се присъединят още 5-6 мюсюлмански държави от бившия Съветски съюз, а вероятно и това, което остане от Сирия, след приключването на войната там – или още над 60 милиона души. Така в най-общи линии виждам евентуалните граници на хипотетичния Евразийски икономически съюз, ако въобще може да бъде формиран такъв в този регион.

Двамата са работили заедно в екипа на Елцин около година и половина: Путин: С августа 1996 года начал работать в Москве в должности заместителя управляющего делами Президента Российской Федерации. После недолгого пребывания во главе ФСБ России и на посту секретаря Совета безопасности Российской Федерации в августе 1999 года был назначен председателем Правительства Российской Федерации. https://ru.wikipedia.org/wiki/Путин,_Владимир_Владимирович Хазин: С 1997 по июнь 1998 года — заместитель начальника экономического управления Президента России. Является действительным государственным советником РФ III класса в отставке[1]. Точно за този период, 1997 до средата на 1998, Хазин говори и в лекцията, която си постнал тук: той казва, че по това време Путин е бил нещо като арбитър между управляващите фракции в правителството на Елцин, равноотдалечен от всички, перифразирам, но смисълът е такъв. След което, след 15 минута в записа, няколко пъти го призовава да направи "чистка" сред сега управляващия политически елит. https://ru.wikipedia.org/wiki/Хазин,_Михаил_Леонидович Интересно от тази гледна точка е развитието на Турция като икономика през последните десетина години, тоест при Ердоган. Оказва се, Турция също е един от световните лидери по златни запаси, и също като Русия акумулира усилено такива, за разлика от страните в Европа и Северна Америка: От графиката се вижда, че резервите в злато на Турция стават пет пъти /!/ по-големи в периода 2012-2015, само за три години. Освен това, без да се игнорира политиката на умерено ислямизиране, провеждана от Ердоган и все по-засилващата се еднопартийност в Турция, Турция бележи впечатляващи икономически успехи по време на неговото управление: За годините 1999-2017 Турция поддържа среден годишен ръст от 4.68 процента растеж, което е изключително много, като се има предвид резкия спад по време на кризата - 15 процента. Този ръст на БВП е съпоставим в световен мащаб единствено с китайския. И става главно за сметка на промишлеността и услугите, тоест на интензивно развитие с висока принадена стойност. Това са незаобиколими реалности.

Хазин по никакъв начин не е свързан с управлението сега, доколкото ми е известно, и може да говори каквото си иска, което и прави. Но не мисля, че нещата, които казва са толкова еднозначни. Целият му патос е насочен към затваряне на руската икономика в протекционизъм, нещо, което като тенденция се забелязва и зад океана по отношение на американската. Всъщност деклариращият се като марксист Хазин в някои аспекти по отношение на протекционизма и либерализма говори неща, които се припокриват с идеологията на Стив Банън, съветник на Доналд Тръмп, скандална личност, който неотдавна Тръмп уволни от екипа си. http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2017/04/06/2949018_trump_otstrani_stiv_banun_ot_suveta_za_nacionalna/

+ Фружине, за едно, две и три си напълно прав, детайлите не ги знам, но в общи линии схемата е такава, то се чете и във втория протокол, който е публикуван. Надзорът на БНБ е бил оставен без надзор. За мен тази история изглежда като фарс, тя се повтаря дори в декорите: този банкер се правеше даже по външен вид /мустаците, бюста на бюрото му, централния офис на банката/ на един друг банкер, Буров, за който вече писах в друга тема. Фарсът е, че банкерът Буров никога не би "източвал" собствената си банка и не го е правел, банкерът Буров е инвестирал парите от банката си в българско производство - тютюни, хранителна промишленост, минно дело, и досега има останки от някои негови предприятия, и те са били модерни и добре организирани за времето си, давали са заплати за много хора и добавена стойност на българската икономика. Този дето го имитираше инвестира в стъкларски завод на една друга държава и това е основанието още да е там. Но темата ти е за лекцията на Хазин, а там има много неясноти. Хазин говори за технологична и валутна зона на рублата в близките няколко десетилетия, като визира нейния обхват в рамките на Русия и Турция, той дори говори за зона на "рубла-лира"; това отначало ми се стори фантасмагория от рода на Мюнхаузен, но после си зададох абсурдния въпрос: а защо не, Турция и Русия са две автократични държави със сходна националистическа идеология, те имат помежду си много общи икономически интереси, както и такива интереси в заобикалящия ги мюсюлмански свят, в зоната на Русия има интегрирано огромно мюсюлманско население, Турция има амбиция да е лидер в Близкия изток. И двете държави са "разломни" по терминологията на Хънтингтън, ще рече, че са на границите между Изтока и Запада, но не се вписват в нито една от тези парадигми. Хазин категорично отхвърли БРИКС, той го нарече "мъртвородена организация", защото в него влизат несъвместими държави като Китай и Бразилия. Фантазира ли Хазин, според теб? И къде сме ние, ако има такава зона. Интересно ми е мнението и на Атом, и на Ник, ако чете.

Детайлите са в стенограмата, темата е на Ник, аз само й направих /на стенограмата/ резюме, можеш да видиш всички детайли в изложението на Главния Прокурор, той говори там с цифри. Такива като бай пешо са били сто тридесет и няколко фунтовци /от Златния телец на Илф и Петров/, всеки юнак-бушон е теглил по десетки милиони лоши кредити, за да докарат цифрата от 3500 милиона лоши кредити, единият имал офис в колата си, другият питал какво е това "цесия", абе Остап Бендер ряпа да яде пред такъв размах. Това е "печатането пари на воля", в случая с тази банка даже не са печатани, защото има валутен борд, но са раздавани на воля. Чия е Волята? А кой гарантира доверието. Това е да правиш пари от въздуха - парите на другите хора; сега държавата търси 5 млрд лева от фалиралата банка, те обаче вече са платени от джобовете на хората и в такива случаи се приема, че ще се върнат не повече от 20 процента. Щото от бай пешо ще вземеш на босия цървулите... С 4000 млн. лева можеха да се построят 100 000 апартамента за бедните в България и въпросът за ромската бедност за който всички плачем в темата на Южняк щеше да е трайно решен в полза на България. Обаче тях сега ги няма - липси, яма, дупка.

Сириус, привет то нашия диалог става нещо като този от "Хамалите" на Каналето: затова ти отговарям в този стил, НЕ дотират, а СЕ ДОТИРАТ от държавата, когато произвеждат, в конкретния случай с К.Бабкин държавата дотира руските купувачи на негови трактори с 25-35 процента от цената им, тоест стимулира ги да купуват негово производство; и не е олигарх К.Бабкин, а е производител. Не той дотира, а производството му СЕ дотира. Е да, къде виждаш да пиша друго - правителството на САЩ иска заем, ФЕД печата държавни ценни книжа и доларови емисии, никъде не пиша обратното, за да ме коригираш, че е "обратното" САЩ не се управляват от ФЕД, но си прав, че ФЕД има огромна власт в САЩ. Сега се обсъжда смяната на Джанет Йелън от Тръмп, ерго правителството на САЩ управлява /има властта/ кадровата политика във ФЕД. Пропуснал си Ейбрахам Линкълн, но карай, и твоя пример става. ФЕД както знаеш е конгломерат от 12 частни банки и правомощията му на Централна банка са да емитира ценни книжа, да определя лихвени проценти и т.н. - чисто банкерски функции, формално той няма никакво политическо представителство и по Конституция е под контрола на изпълнителната власт. Много конспиративно - америка била осведомена за лошия кредит на бай Пешо, който работи цял живот на заплата от 500 лева, обаче е теглил от същата банка кредит за 54 млн. лева, хитър империалистически заговор за срутването на българската икономика.

Не казвам, че ФЕД е пирамида, а политическите системи, които позволяват на правителствата да печатат нови и нови държавни заеми, за да изпълняват непремерени обещания към избирателите, се превръщат във финансови пирамиди, в случая с ФЕД, а и с Централната Европейска Банка, банкерите само изпълняват политически поръчки за предоставяне на "количествени улеснения", поискани от политическата класа. Това е crony capitalism, който предизвика тази световна реакция на изолационизъм и протекционизъм, започнала от САЩ, но това е за друга тема. Какво ще стане с Русия, ако поиска независимост на ЦБ и правителството получи възможност да печати рубли, необвързани с долара? Идея си нямам, не съм Нострадамус. Китайското правителство прави точно това, ЦБ на Китай е подчинена на правителството и печати юани по негово усмотрение. Всичко зависи от правителството и целите, които си е поставило. Че има такива индикатори /за това, че Русия обмисля такъв вариант/ съдя по движението на златния й резерв през последните две десетилетия: за разлика от другите големи притежатели на златен резерв в световен мащаб, Русия усилено и целенасочено го увеличава през последните няколко години: По движението на руските златни резерви, сравнени с тези на Италия, германия и САЩ /но подобно е съотношението и с други държави/ се вижда ясна тенденция при Русия да трупа усилено злато в трезорите на централната си банка, процесът е особено ускорен в последните няколко години. За мен това е индикатор за намерения.

Икономическа система, в която получаваш обществен кредит на доверие да печаташ на воля пари, според мен, се нарича „финансова пирамида”, а резултатът от „печатането на воля” на пари са неизплатени държавни дългове, съсипващи средната класа, защото ги плаща тя като дълг към "печатарите". Гърция и страните от ПИГС са класически примери. Но не само те, всеки държавен дълг, надхвърлящ размера на БВП е потенциален фалит на средната класа. В България КТБ изгради върху базата на доверие имидж на най-успешната банка, раздаваше „на воля” пари, лежейки години наред върху това доверие, след което финално изгърмя за сметка на всички данъкоплатци. Същото в по-голям мащаб се случва и на държавни икономики, базирани върху печатани „на воля” пари, базирани върху доверие към системата.

Както и да е. Темата е за Хазин и неговата лекция, основното в която е пропонирането на тезата, че "долара ке падне" и ще има 5-6 валутни зони, една от които рублата, изгледах клипа до край. Руското производство се дотира с между 25-35 процента в Русия, това е една от причините да му е по-изгодно да сглобява този трактор, само един модел, в Русия и да го продава както в Русия, така и в чужбина, но влизаме в дребнотемие и става безинтересно.

Точно това прочетох, вероятно им е по-изгодно, ще го потърся, за да го цитирам. В 2014 Ростсельмаш занимает 198 строчку в рейтинге Forbes: 200 крупнейших частных компаний России. 10 000 человек там работают – и 198 место из 200 в России – как-то не назовешь большим успехом. Причем, трактора, например, делают в Канаде, а на Ростсельмаше только собирают И я вообще как-то не пойму, почему, если в Канаде так выгодно работать бизнесу, не закрыть Ростсельмаш вообще? Там 800 человек делают детали, которые в России 10 000 потом собирают в трактора. Т.е. там один работает более, чем в 12 раз лучше нашего, а получает всего в 3 с небольшим разом больше нашего. http://uborshizzza.livejournal.com/3599190.html Въобще не ме учудва това, в момента текат пазарлъци с финландски и американски производители на бронирани машини за армията по същата схема - тук се карат частите, монтират се машини от български работници, после евентуално, ако има пазар се изнасят за трета страна, а част от машините остават за армията. Китайският завод за автомобили в Ловеч работи по същия начин. Продукцията му не е само за българския пазар, а частите се произвеждат в Китай, карат се тук и се монтират автомобили. Транспортът по море е сравнително евтин.

Разбирам те, Сириус, ти си убеден в предимствата на командно-административната система, която се наричаше "социализъм", но по мое мнение беше държавен капитализъм, заради притежанието на средствата за производство. Номенклатурата, собственик на тези средства за производство, обаче сама осъзна икономическата неефективност на онази система и я демонтира, да ти припомня, ако си забравил. Уважаваният от теб Живков една година преди 10 ноември беше заявил на партиен форум: "Ако Маркс разбере какво сме замислили да правим със социализЪма сигурно ще се обърне в гроба." - имаше предвид минаване към капиталистическа собственост. И процесът течеше не изолирано, а идваше от центъра. Затова се задейства Указ 56, външнотърговските дружества и т.н., знаеш процесите. Та конкретно за собствеността на Константин Бабкин, руският капиталист инвестирал милиони долари в канадската фирма за производство на трактори - руска е. Тези са от "новите руснаци", не ги идеализирам, те не са херувими, в руските сайтове ги наричат "рейдъри", ще рече пирати. Процесите там са текли точно като при нашата приватизация с РМД-тата, когато едни хищни парвенюта, изскочили от нищото, станаха крупни капиталисти за броени години. разликата обаче в конкретния случай с този руснак е от небето до земята - след като е усвоил по законен /но не съвсем "честен" начин/ машиностроителния конгломерат в Русия, той не е наблегнал върху бентлита, яхти и т.н. глупотевини, а си е запретнал ръкавите, заедно с двамата си съдружници, и е започнал да бачка. И е направил милиони и милиарди долари печалба за себе си и за руската държава. Работниците му в руските заводи вземат средно по 800 долара месечна заплата, а са 10 000 души, можеш да прочетеш из руските сайтове. Тези в Канада са 800 и вземат средно по 4000 долара. Те правят частите за тракторите, а самите трактори се сглобяват в Русия, после ги продават на североамериканския пазар, където миналата година са имали оборот 1 млрд долара. Един вид, тракторите му са износ от Русия, разбираш ли колко ценен е този човек за държавата Русия и колко различни са нещата с нашите пишман-капиталисти?

Да го предложа във вид на плажно четиво тогава, дайджест без промени в текста под надслов "Кой не дава, Кой само взема" - 2 част, жанрът е хумор, сатира и забава, обемът е 7 страници: ИВАН ИСКРОВ: Другото, което обявихме, на което са се натъкнали още първите квестори, знаете, че ги ротирахме на третия ден, са намерили една разписка, в която представляващият "„Бромак”", мажоритарния собственик на капитала, предоставя на мажоритарния собственик пък на "„Бромак”" г-н Василев валути, чиято равностойност е грубо 205 млн. лв.. Може би тук г-н Цацаров би могъл да каже нещо. СОТИР ЦАЦАРОВ: Най-общо казано, досъдебното производство има две основни направления на разследване. Първото направление, ако мога да го нарека така съвсем условно, е направлението БНБ Банков надзор и предмет на разследване тук е неизпълнение на задължение по осъществяване на банковия надзор по отношение на банката КТБ-АД. Второто направление на разследване, ако мога условно да го нарека така, е направлението КТБ, където има две поднаправления: Първото касае кредити, на обща стойност около 3.5 млрд. лв., за които, както и г-н Искров каза, няма информация или по-скоро няма достоверна информация. Второто поднаправление е по отношение на направлението КТБ, което касае т.нар. касова липса в размер на левовата равностойност на 205 887 223 млн. лв. Бих казал, че направление 1 и направление 2 са взаимно свързани. Те са взаимно свързани, защото неосъществяването на банков надзор или бездействието при изпълнение на служебните задължения е предпоставка, към която, ако прибавим действия, които могат да бъдат квалифицирани като безстопанственост, действия, които могат да бъдат квалифицирани като сключване на неизгодни договори, разбира се кредитни, и най-вече присвоителни действия на длъжностни лица от банката, в крайна сметка резултатът от това е именно кредити без информация на стойност 3.5 млрд. лв. и посочената касова липса. Към настоящия момент по това направление обвиняем е само г-н Цветан Гунев, подуправител на БНБ и ръководител на направление "Банков надзор". Обвинението е по чл.282 от НК, а именно за длъжностно престъпление. Предстои от страна на прокуратурата внасяне на искане за отстраняване на г-н Гунев от длъжност, тъй като до настоящия момент от момента на повдигане на обвинение той е в отпуск. Разбира се, ще поискаме отстраняване от длъжност, ако ръководството на БНБ не предприеме някакви други действия спрямо него. Ако трябва, без да отегчавам вашето внимание, бих казал, че огромната част от тези кредити, или поне голяма част от тези кредити, защото всъщност 137 кредита съставляват приблизително 95% от актуалния, ако мога така да се изразя, кредитен портфейл на банката, кредитополучатели са дружества, регистрирани на охранители и служители от КТБ, или свързани с нея дружества, които само са подписвали документите, предоставени им от г-н Василев и от негови представители, без реално да са извършвали каквато и да е дейност. Управители на тези дружества не са усвоявали кредитите, някои от тях дори не са знаели, че дружествата им имат кредити. Имаме кредити, които са отпуснати на фирми, ръководени от охранители, имаме кредити, които са отпуснати на фирми, ръководени от технически секретари, на архивист в банката и т.н. Част от управителите на кредитополучатели са хора, като например лицето, чиито разпит ще си позволя да зачета: той има 18 г. стаж като охранител и работи като охрана пост № 1 в сградата на ул.Цар Борис. Служебната му кариера е преминала само като охранител. Трудовото му възнаграждение е в размер на 500 лв. Лицето има участие в три дружества всичките свързани по някакъв начин с КТБ. Лицето знае процентите на участие. Подписал е множество договори за цесия, като категорично отговаря, че думата „цесия” не може да я определи. Заявява, че и трите фирми, които управлява, имат кредити, но категорично не знае техния размер и единственото, което знае, е размерът на личния си потребителски кредит, който е в размер на 3 хил. лв. и е отпуснат от друга банка. Заявява, че обслужва всички кредити, по-точно потребителския - 156 лв. на месец. Другите кредити също ги обслужва, но не знае какъв е размерът на месечната им вноска. Има лица, които заявяват, че офисът им е личният им автомобил, лица, които заявяват, че просто подписват, както и пенсионер, който е управител на дружество, и заявява, че неговата работа се изразява в това веднъж в месеца да бъде посетен от счетоводител и съответно да подпише документите, които са му били представени…според нас, е взаимно свързано с първото направление, а именно неупражняването на ефективен банков надзор. Нашето становище е, че на посочената дата неправомерно теглене няма - имам предвид теглене на суми в брой. Напротив, има съставяне на неистински документи, документи с невярно съдържание и извършване на счетоводни операции за неизвършени фактически и реално банкови операции, с цел прикриване на липса в главната каса на банката в горния размер. А тази липса, според нас, се дължи на присвоителни действия на обвиняемите за периода края на 2011 г. до 19 юни 2014 г. Имаме свидетелски показания, които твърдят, че в множество случаи са изпълнявани нареждания на г-н Цветан Василев за осигуряване на пари в брой от главната каса на КТБ. След това се установява, че тези пари са изваждани от банката без разходооправдателни документи и така с течение на времето се е натрупала тази касова липса в цитирания размер - 200 000 000 лева. Отделен е въпросът, че нашата институция е била обвинявана във всички смъртни грехове по отношение на КТБ, но моето мнение е, че действителното състояние на банката на практика показва, че това е по-скоро от компетентността на финансистите, че това не е случай типичен за банкова система, това е, бих казал, криминален случай. РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря Ви за много точното и конкретно изложение на фактите, от което ние, всеки един от нас, предполагам, сме доста шокирани. Предлагам да минем към темата въпроси и отговори, просто за да си доизясним картинката. То е свързано с това, че в края на 3-месечието БНБ излезе с доклад за състоянието на всяка една от банките поотделно. Този доклад показва КТБ като най-перфектната банка на планетата. Тя има 2% лоши кредити, тя има 14% капиталова адекватност и 21% ликвидност. Тя е 5 пъти по-добра от много други банки, 3 пъти по-добра от средноевропейското. Два дни по-късно се случи случката. Кой носи отговорността? ИВАН ИСКРОВ: Така или иначе, тъй като има големи очаквания, особено на база на тези криминални истории в КТБ, ние възнамеряваме като ръководство, колегите го знаят, свързахме се с релевантния орган, който е към Комисията, но е базиран в Лондон, европейският банков орган, който след отпуските, някъде септември – октомври, да направи пълен и независим преглед на дейността на надзора, като единствено компетентен орган на Съюза, за да знаем и аз, също както и вие, да бъда спокоен, ако съм там в тази банка, за какво става въпрос, тъй като действително е нещо като държава в държавата. Съжалявам, че го казвам това. РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: KP аnd G са одитори в продължение на години на една банка, на която на касата липсват 200 млн. Каква е отговорността на тези хора? Вие говорите от свое име, аз се опитвам да Ви помоля да отговорите от името на институцията, която представлявате - кой носи отговорността в тази институция. Кажете, кой носи отговорността за това, че е източена една банка? ИВАН ИСКРОВ: Този, който я е източил, и ако някой е пропуснал да го проконтролира, той носи отговорност. ЛЮТВИ МЕСТАН: Г-н Президент, Уважаеми колеги, Искам да попитам води ли се протокол? РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Да, води се. ЛЮТВИ МЕСТАН: Какъв е характерът на този протокол? РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Изцяло секретен. ЛЮТВИ МЕСТАН: Добре, да знам. Важна е тази уговорка, г-н Президент. И аз мисля, че е време за един много, много по-грубо откровен разговор тук на тази маса. Защото ние търсим паралели с добри практики за справяне с банкови кризи в Западна Европа и по света. Но паралелът не е възможен. Едно е да имаме банкова криза, продукт на естествени икономически процеси, това се случва по света, нали така, но съвсем друго е, ако ние сме в режим на тежко, особено тежко криминално престъпление - източване на банка с целия инструментариум, арсенал на реквизити на престъплението, фалшифициране на документи и т.н., и т.н. В очите на света в България не става въпрос за банкова криза, не става въпрос за фалита на една банка, светът вижда нещо много по-опасно в България. Отвън онова, което се вижда, е, че това е продукт на тежка системна корупция, това са твърденията, че това е продукт на нерегламентирана връзка, не просто на политика и бизнес,на нерегламентирана връзка на институции и престъпен бизнес. Така изглежда.Тоест, не става въпрос дали има формално изградени регулации и институции, и че проблемът с неефективността на регулациите всъщност е продукт на много по-страшното явление, системното, че тези регулации са квази. Така изглеждаме. МИХАИЛ МИКОВ: Това са въпроси, които мисля, че трябва да си ги изясним, преди да отидем към решението, с което с държавни пари решаваме да покрием така наречената "дупка". Какво значи „дупка”, аз така и не разбрах. БОЙКО БОРИСОВ: Значи яма. МИХАИЛ МИКОВ: Яма, но все пак не можах да срещна никъде ясната дефиниция. Става въпрос за липса. Ето и простият въпрос, който коментираме, как една липса от 200 млн. е оформена, и то е спекулация по медиите как били изнасяни чували. ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз имам една реплика. Да се обърна към г-н Цацаров и да го питам - въпросният охранител, който не знае какви кредити обслужва, защото периодически при него идват да подписва едни документи, с които "уж" се обслужват някакви кредити? Извинете, но този човек е с доходи от 500 лв. и веднъж е получил 2,8 млн., втори път 54 млн. кредит… Това ли е неопределеността на досиетата, това ли може да се попълни впоследствие? На мен нещо ми се губи. Ние имаме ли идея в какъв режим сме? Повтарям въпроса си - ние в какъв режим сме? РУМЕН ГЕЧЕВ: Извинете, тук възниква логически въпрос, уважаеми колеги – въпросът е как така една банка си увеличава пазарния дял при изключително скъпи кредити, или обратното - тя плаща почти двойно, е, не двойно, малко по-малко, а пък е конкурентна и раздава кредитите при ниска лихва и си увеличава дела? Това е някаква тайна в световната теория и практика. В тази връзка, след като светят тези три лампи, нашият проблем в момента не е как ще решим въпроса на тази банка, ние ще мобилизираме ресурс, ще го решим, но аз искам да попитам колегите, те сигурни ли са че не е така в другите банки? БОЙКО БОРИСОВ: Аз съм си написал тук от думите на г-н Искров, че нямат система по която да контролират подобни кредити и че сега и те разбират, както нас, и съм написал "ужас". Всички банки ли са така? ОК, мен ще ме убедите, аз съм добронамерен човек, ще помоля колегите, ще подкрепим дадено решение, какъвто и пасив да ми струва. Обаче, ако това се случи утре на друго място, ако на трето, какви са ни гаранциите? Никой не може да ги даде. Аз действително благодаря и на Главния прокурор, но това е един криминален роман, който Чандлър прекрасно би написал за това. Това просто не мога да си го представя. Мен една година ме разследват - първо данъчна проверка, след това данъчна ревизия, дойдоха, описаха ми улуци, теракот, дюшеме и т.н., и изведнъж се оказва охранител с 50 млн. и кусур кредит... Разбирам, тук има 30, 40, 50 души с милиони..., ами тези хора харчат. Как събирате приходите? Те затова днес и митниците с 500 млн. дават по-малко, затова не са събрани приходите. Тук отново ми се приписва грях: ти сложи Искров. Когато сме обсъждали който и да е - дали управителя, дали подуправителите, винаги сме имали консенсус, че БНБ е като светило и не трябва да се пипа, да има консенсус, да не се атакува. За съжаление, обаче, г-н Искров, това светило се оказа, че... няма как да прехвърляме вината само на Цветан Гунев. Приятел си ми, знаеш, но държавата ми е по-мила в случая. Така че ние трябва да излезем с пакет от закони днес, взети на консенсус: Първо, сменяме ръководството, поне двама души; Второ, пакет, нощес, тук г-н Миков е корифей и нашите хора, ако искате... МИХАИЛ МИКОВ: С Цачева работим без пари. БОЙКО БОРИСОВ: Първо, заставаме зад това да дадем пари на хората, които са там, на вложителите, като разбира се допълваме - сконтират им се лихвите досега и ако имат да взимат лихви, главницата, образно казано, да си вземат майката. Второ, за да не съборим следващата банка, която е по-малката, ако е така, както казват, да не могат да ги изтеглят парите на куп. Примерно, слагаме лимит 100 хил. на месец. Стискаме си ръцете тук, вкарваме го този пакет от неща в парламента с ясното разбиране, че правим невероятен компромис, за да можем да обясним и на нашите си избиратели. Ако е ОК за такова нещо, има смисъл да стоим и да говорим. Ако нямаме съгласие, да кажем просто, че няма смисъл, г-н Президент, да нагнетяваме обстановката, защото това означава, че тук се разправяме, че тук е прокурорът, а като се чуе, че има прокурор на място, значи работата не е добре, тя е втасала. Въпросът е дали някой ще излезе с белезници или няма да излезе, както се казва. Затова предложението ми е следното: готови сме да бъдем градивни. Ако колегите от БСП и ДПС също са градивни, в някакъв вариант да се разберем. ЛЮТВИ МЕСТАН: Ето, например, сега преди малко г-н Борисов предложи нещо повече от разумно, което си е форма на частична "банкова ваканция". Г-н Борисов, погледнете ме, чуйте ме, аз казвам „разумен подход”, под който се подписвам, но ако утре ние с Вас сега сме проявени в медиите, че в хода на това заседание сме предложили и сме си стиснали ръцете за частична банкова ваканция, няма смисъл... БОЙКО БОРИСОВ: Отказвам се от това да бъда конструктивен. ЛЮТВИ МЕСТАН: Изказването ми е в защита на това, което казвате. Мисля, че не ме разбрахте. Призивът ми към всички тук е да не даваме публичност на вариантите, които обсъждаме. БОЙКО БОРИСОВ: Ако първо, на тези хора вложители, на малките, на средните, а и на големите им спасяваме влоговете - да, може да чакат, но ще си получат парите, когато държавата, солидарно с промените в бюджета и в дълга, заложи тези пари да ги има там и бавно, бавно, но ще си вземе всичките, няма да "изгорят". Така че и те би трябвало да са доволни, и то много, и на такъв вариант. А ако на всичкото отгоре остава да си искат и лихвите, що за нахалство би било. Така че това е "ваканция" за тези с големите пари - да си ги вземат по-бавно. ЛЮТВИ МЕСТАН: Разбрах. Аз точно с това завършвам, че тук нямаме друг ход, освен да имаме съгласие по крайното решение. За мен е лесно, мога да декларирам и отсъствие на конфликт на интереси, нямам сметка в тази банка, нямам кредити в тази банка, аз въобще не съм човек с кредити, БОЙКО БОРИСОВ: Само да допълня г-н Местан, че в случая и за лихви и за такива работа в края на краищата всеки има своя интерес да го запълва, но и аз мога да декларирам, че нямам сметки в тази банка, парите на партията ни са в ........ . МИХАИЛ МИКОВ: И нашите са там. БОЙКО БОРИСОВ: Така че молбата ми е да не влизаме повече в криминалния роман, да потърсим такава отговорност и съответно да вървим към някакъв отговор. РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Позволете ми да обобщя казаното дотук.