Б. Киров

Ето как една статия на сайта на ВВС от 16.09.2016 оценява сравнително двете икономически платформи на двамата кандидати за Президент. Авторът се въздържа от оценки, изводи и прогнози, нещо което е доста често срещано в други икономически аналитични материали по темата: http://www.bbc.com/news/business-37013670 Данъци Доналд Тръмп обещава намаляване на данъците за всички и съкращаване на данъчните нива от 7 на 3. Той ще намали най-горното ниво от 39.6 на 33 процента. Хилари Клинтън ще остави за повечето американци данъците без промяна, но ще въведе още едно данъчно ниво за най-богатите. Приходите от него ще се харчат за програми като безплатно университетско образование от малко имотните и средно заможни семейства. Тази най-висока данъчна категория ще прибави още 4 процента за хора, които печелят повече от 5 млн. годишно. И двамата кандидати обещават да „затворят данъчни вратички”, които облагодетелстват богатите. ДоналдТръмп предлага приспадане на парите, отделени за грижи за децата, които да не се облагат с данъци, докато Хилари Клинтън иска такова приспадане да има само за онези, чиито данъци са под 28%. При предложението на Тръмп 43 процента от американците няма да бъдат облагодетелствани от данъчните облекчения за деца, тъй като и без това ще останат под облагаемия минимум, тоест ще бъдат облагодетелствани тези с по-високите доходи. Доналд Тръмп предлага пълно отменяне на Данък наследство, такъв ще остане само за член на семейството с богатство за наследяване по-голямо от 5.45 млн. или фамилна двойка с наследство по-голямо от 10.9 млн. Доналд Ттръмп заявява, че ще намали корпоративния данък от 35 (един от най-високите в света) на 15 процента. Нито един от двамата кандидати не предлага съществени съкращения на разходите за обществено осигуряване и здравните програми; парите необходими за тях растат с годините и не е ясно откъде ще дойдат, без вдигане на данъците. При данъчната стълба на Хилари Клинтън се забелязва нещо за мен странно: досега необлагаемият доход е 20 000 годишно, а тя го сваля на 9 275, това реално означава облагане и на бедните, защото прагът на бедността е около 20 000 (според минималната работна заплата), но като компенсация, Клинтън иска да се вдигне прагът на минималната работна заплата, поне това заявява в речта си от 11.08.2016 - този текст не е от материала на ВВС, мой е. Освен това, Клинтън иска Федералното правителство да увеличи финансирането в здравеопазване, грижи за децата и т.н. социални програми - става малко "от единия джоб в другия", защото част от тези пари от Федерални програми пак ще идват от данъците на бедните с доходи над 10 000 и до 20 000 долара годишно, те пак са си в сегашния праг на бедността. Митнически тарифи Доналд Тръмп иска 35 процента мито върху мексиканските стоки и 45 процента върху китайските. Това щяло да окуражи американските купувачи да купуват американски стоки, но това би могло да окуражи и Мексико да наложи мита върху американските стоки. Мексико купува стоки от САЩ за 267.2 млрд. през 2015, като така е бил вторият най-голям експортен партньор на САЩ. Хилари Клинтън казва, че такива тарифи ще доведат до търговски войни и ще намалят конкурентноспособността на САЩ глобално. Клинтън прави колебливи крачки в изявленията си за търговията. Преди тя подкрепяше Trans-Pacific Partnership (TPP), но по време на кампанията си каза, че „това не е най-добре договорената програма от гледна точка на САЩ”. Нейният план е фокусиран да се дадат някакви данъчни преференции на високотехнологични американски компании, за да бъдат те стимулирани да произвеждат на американска земя, вместо да се внася такава продукция отвън. Търговия Доналд Тръмп: - ще предоговори търговските споразумения в полза на САЩ - Ще се откаже от тях, ако такива по-добри условия не могат да бъдат постигнати - Ще сложи по-високи мита върху стоки на големи търговски партньори като Китай и Мексико Хилари Клинтън: - Променено мнение за Trans-Pacific Partnership (TPP), в преговорите за което тя участваше - През 2007 критикува търговските договори с Южна Корея, после обаче като Държавен Секретар ги подкрепя - Покрепя НАФТА, но след като преди е била критична към това споразумение Работни места И двамата кандидати обещават да намалят безработицата до под 4.9 процента още в началото на следващата година Доналд Тръмп се фокусира в това да окуражава американския бизнес да открива работни места в САЩ. Той твърди, че инвестициите в инфраструктура, намаляването на търговския дефицит, намаляването на данъците и премахване на регулации ще улеснят работата на американските компании да развиват производство на американска земя. Неговият план е насочен към отваряне на повече фабрични работни места, които са намалели с около 5 млн. от 2000 до сега. Тръмп обещава да открие 25 млн. нови работни места за следващите 10 години и да постигне средно годишен растеж на БВП от 3.5 процента. Хилари Клинтън има по-различна визия за работните места. Тя призовава за квалификация на работната сила – частично финансирана от вдигането на данъците за най-богатите. Тя настоява също за инвестиране в инфраструктурни проекти и в проекти за алтернативна енергия, като се отворят много нови работни места в тези сфери.

Ето онази част от речта на Хилари Клинтън от 11.08. 2016, касаеща данъчната политика на нейния план Economics 101. Виждат се някои релефни различия, предимно като икономическа философия, с казаното от Тръмп, разбира се, всичко е изречено с предизборен патос. Би било интересно от двете данъчни платформи да се извлекат само конкретните цифри и да се сравнят огледално и успоредно, тогава предизборната реторика няма да служи като фон от емоционален „шум”, неизбежен в предизборната надпревара. Очевидно е обаче от пръв поглед, че икономическата политика на Хилари Тръмп е насочена в посоката, в която се развиват повечето социални държави в Европа "Това прави днес всяка една развита страна и вече го е постигнала.": "Нека поговорим за данъчната политика на Тръмп. Той ще освободи големите корпорации, милионерите и брокерите от Уолстрийт от трилиони долари данъчни задължения. Това ще увеличи нашия национален дълг и евентуално ще доведе до масивно съкращаване на нашите приоритети като образование, здравеопазване и околна среда. В своята реч преди няколко дни той призова за нова данъчна дупка – нека я нарека Данъчната Дупка на Тръмп – защото тя ще му позволи да плаща наполовина от неговите данъци от приходите на неговите компании. Той ще плаща по-малък процент от милиони американци от средната средна класа. Един непартиен експерт описва неговия (на Тръмп) план, цитирам, „наистина добра сделка за Доналд Тръмп”. Наистина, трудно е да се каже колко добра точно, тъй като той, за разлика от всеки друг кандидат за Президент досега, отказва да представи данъчната си декларация. Но ние знаем, че 400 от най-богатите данъкоплатци в Америка ще получат данъчни облекчения средно на човек по 15 млн. долара през тази Данъчна Дупка на Тръмп. После идва Данък Наследство, който Тръмп иска да елиминира изцяло. Ако вярваме, че той е толкова богат, колкото той сам казва, само този закон ще спести на фамилия Тръмп 4 млрд. Той обаче няма да засегне 99.8 процента от американците. Така че, те (Тръмп) ще получат своите 4 млрд., а 99.8 процента американци няма да получат нищо. Само си помислете какво може да направим с тези 4 млрд. долара. Можем да платим на повече от 47 000 ветерани да получат 4-годишно университетско образование. Можем да осигурим здравеопазване годишно на повече от 3 млн. деца. Мисля че има и други по-добри начини да се харчат пари. В понеделник бях на път за Скрантън, Пенсилвания, заедно с вицепрезидент Байдън. И той ми каза: „Не ми казвай какво цениш. Кажи ми какъв е твоя бюджет и аз ще ти кажа какво цениш.” Е, добре, Доналд Тръмп иска да даде трилиони долари от данъчни облекчения на хора като самия него. Аз искам да инвестирам във ветерани, в нашите деца, нашите полицейски служители, и още много, много други. А вие сами си извадете заключения за ценностите. Сега, истина е, че ние и двамата обещаваме да свалим данъците за средната класа семейства. Той направи голямо обещание. Но неговите съветници, неговите собствени съветници казаха, че той не може да ги изпълни. Обаче ще изпълни двойните данъчни облекчения, които обеща в Детройт, и ще предостави трилиони долари на най-богатите американци и корпорациите. Една от големите разлики между мен и Доналд Тръмп е, че това което ви казвам, че ще изпълня от моите планове, е реално изпълнимо, и ще държа вие да ме държите отговорна за него по резултатите. Неговите обещания ми напомнят оная поговорка "твърде хубаво е, за да е истина.” Известно е, че жените днес са единствен или основен работещ във все по-голям брой семейства. Знаем също така, че мнозина американци работят извънредна работа, за да вържат двата края. Ето защо, ще облагодетелстваме живота на добросъвестните работници, добросъвестните родители и грижовните за фамилията. Затова имаме ясна визия да изградим качествени и достъпни детски градини и ясли за децата на всички американски родители и да ограничим с праг цените за тях до 10 процента от семейните приходи. Миналата седмица Тръмп за пръв път каза нещо реално от своите планове. Защото преди той просто отклоняваше темата за грижата за децата. Сега заяви, че ще изключи платените пари за децата от данъчно облагане. Неговият план беше критикуван отдясно, отляво и от центъра – защото очевидно е предназначен за хора като него. Той ще спести по 30-40 цента от всеки 1 долар на най-богатите семейства, даден на бавачките на децата им, но няма да спести нищо на милиони здраво работещите семейства, които трябва да осигурят грижа за децата си, защото на тях им се налага да ходят ежедневно на работа, за да не я загубят. Аз мисля, че вместо да връщаме данъци от грижи за децата, ние (като държава) трябва да осигурим реално облекчение на десетки милиони от работещи семейства, изнемогващи от разходите по отглеждане на деца – същите тези семейства, които неговия план игнорира. И това ще е само начало. Защото колкото повече ние помагаме на работещите семейства, толкова повече ще спечели икономиката като цяло. Например, гарантираната еднаква такса не само ще увеличи заплатата на работещите жени – тя ще усили и семейните бюджети и приходите идващи от чужбина. И не разбирам защо Тръмп е против това. Добре осигуреното семейство не само ще улесни живота на майките и бащите – то също означава израстването на ново поколение образовани и талантливи американски деца, което ще има ефект върху американската икономика. Това прави днес всяка една развита страна и вече го е постигнала. И той (Тръмп) отново е против това. Повишаването на федералната минимална заплата не само ще сложи повече пари в джобовете на ниско платените работещи – това означава, че те ще харчат повече, купувайки повече стоки и услуги от работещия бизнес. Тръмп пак е против това. Това е нещо, което даже производителите на автомобили са проумели още в началото на 20 век, когато решават да плащат нечуваната тогава дневна надница от по 5 долара дневно на своите работници. И когато биват критикувани от другите бизнесмени: „Как си позволявате толкова високи заплати?”, те дават най-добрия отговор: „Ние искаме хората да могат да си позволят да купуват нашите коли.” Ето защо в нашия план Economics 101, ние искаме успоредно повишаване на заплати и данъци, което ще помогне на икономиката като цяло да расте и да бъде по-справедлива. Също така, запазването и разширяването на социално-осигурителната система, не само ще помогне на възрастните американци на живеят старините си достойно – това ще помогне на семействата да облекчат финансовите си тежести. Вярвам същото нещо и за реформата в имиграционните закони по амнистията на незаконно пребиваващите имигранти. Ние вече така или иначе имаме работещи от тези хора, които си плащат по 12 млрд. осигурителни вноски ежегодно, въпреки че нямат документи. Така че, след като осъществим реформата, ще си осигурим нови приходи и нов растеж, ще узаконим статута на тези работещи без документи, експлоатирани сега от техните работодатели, което създава напрежение сред тях. И накрая, укрепването на профсъюзите няма да е само в интерес на техните членове – това ще доведе до по-добро заплащане и условия за труд за всички хора на наемния труд."

Здравей, Ник. Май само двамата останахме в тази тема да пишем по същество. Рон Пол на тези години може да си позволи да проповядва като утопист-либертарианец; и комунизма е утопия, но „реалния социализъм” (държавен капитализъм), базиран върху тази утопия, не беше – това като отклонение. Нямаме разминаване във вижданията, също съм на мнение, че дали мадам Клинтън или мистър Тръмп бъдат избрани за Президент, държавата ще се намесва в икономиката, повече или по-малко, както очевидно от цитираното го е правела по времето на Рейгън. Големите различия са във външната политика, но това е за друга тема, ако е изобщо за този форум.

Сега си много по-ясен и се изразяваш, поне за мен, по-сполучливо. Нито съм от засегнатите, нито от реагиращите, опитвам се да разбера, а за мен това означава да го изразя с думи и понятия, в конкретния случай, на български език, който ми е занаят и работно средство. Да видя „как става”, какъв е принципа и каква е механиката, да пренаредя в моето съзнание всичко отново, както ти вече веднъж си го направил, за да видя твоята работа, като цяло и отделни елементи. За това обаче, ти трябва освен обща картина, да ми дадеш и адекватни за мен елементи, за да мога да разглобя твоята картина, и да я събера сам точно. Ако влагаш „изменено спрямо общоприетото значение и пълнеж” в терминологията си, за това по мое мнение си има начин да го „преведеш” – най-напред като обясняваш новото значение през вече „общоприета терминология”, след което вървиш натам стъпка по стъпка. Донякъде като нова картина от пъзел със стари елементи, които трябва да напаснеш в друга. Ако старите елементи не пасват никак, правиш съвсем нови, но предварително ги дефинираш за публиката, докато строиш картината. Така го правят и много големи и сложни като мисъл автори, сещам се за А.Тойнби. Академичен подход. Тази бариера в хода на интерпретирането може да се вдига постепенно и на етапи, така ще бъде и по-интересно. Ако територията ти действително е стандартно дефинирана за теб самия, имаш ясната й визия, но искаш да имаш по-широка комуникация (аудитория, диалогичност), просто ще ти се наложи да предефинираш и „преведеш” собствените си стандартни дефиниции, за да стъпят върху твоята позната територия и други, ти решаваш какъв кръг искаш; иначе рискуваш да монологизираш или да я затвориш в херметично тесен кръг. Може и да звуча дидактично, но това е положението с изразните средства – колкото и да си интересен и оригинален като мислител и практик, ако не си в състояние да го изразиш, никой няма да го разбере. Това по отношение на комуникацията. Мен конкретно ме интересува как виждаш и какво знаеш за решението на конфликта между двете части – рационалната и религиозната – в психиката, за което пишеш: „Ето това открих чрез самоаналитични и практически техники и експерименти. Изрязано е само до основни, условни и положения по конкретната тематика. Относно това дали съм религиозен или рационален - не е ли ясно, щом го откривам в себе си значи нося и двата аспекта - както е всеки човек. Дълбоко в себе си се развиват едни процеси, наяве се развиват други.Когато двата аспекта влезнат в противоречия, настъпва вътрешен дисонанс, когато той се задълбочи, настава нещо като "разцепване". В зависимост от конкретиката и огромен набор от условия, среда, житейска линия и отразените събития през нея, се решава този дисонанс. Алгоритъма за решения на вътрешни конфликти е сравнително елементарен - какъвто е възможно в природата да го програмира - или се реализира отпадане на една от двете възможности и така конфликта изчезва. Или се "разделя" битието на "две лица" ( или пък две роли ) и всяко едно заживява като в свой собствен живот. Появата на рациото в човека по принцип носи огромен потенциал да решава вътрешни конфликтни положения. Но не и когато то самото е част от конфликт. Още повече, че по-голямата част от тия "борби" се развиват далеч от съзнанието, в зоната на неговото невидимо. Това също е част от механизма на изтласкване, като лакмуса също е изключително опростен - има "болка" - значи има проблем. Ако спре "болката" - значи проблем няма. Голямата част от хората са движени и определени от тия атавистични импулси. В това няма нищо рационално, то е инстинктивно, то се води от записани множество защитни програми, които обаче често се включват и активират доста разбъркано и в много случаи дори пораждат конфликт едни на други." Интересува ме като процес на практика, ако имаш такава, в детайли, стъпка по стъпка. По-специално „отпадането” на една от двете възможности, как точно става това, чисто технологично; а също така и възможността за безконфликтен „синтез” на двете, което е по-интересно, според мен, и по-трудно постижимо, даже ми изглежда на практика невъзможно. За по-голяма точност в комуникацията, предлагам да се концентрираме в постинг само и единствено върху един елемент, въпреки че в този наруших това и включих цели три.

Въпросите ми не са „спор”, а опит за съвместимост на съдържанието в понятията, в семантиката. Езикът може да е прецизен инструмент, но и мотика, зависи кой и как го използва. цитат от Рамус: „Това че за самите будисти въпроса за 'произхода' на тази система от знания, е предпоставен...информационните описания, заложени някога, някъде, незнайно от кого и кога. Никога будистите не са претендирали че "това е тяхно" или че те са му автори. Те само го пренасят и използват...познавателни следи. Следи на сериозно познание, което НЕ Е В ПОЛЕТО на СЕГАШНИЯ ПЕРИМЕТЪР НА водещото днес описание на света...искам да кажа, че някога, отнякъде до човека днес, достигат следи на нещо, което идва някъде отвъд мерките с които мерим днес. Общия сравнителен и задълбочен анализ на всичко това, предполага да се допусне, че в общи линии всички налични "системи от описания" имат някакво общо ядро. И то - не произхожда от днешните представи на водещата парадигма.Това предполага да допусна, че още "преди да го ползваме ние хората" е налице някаква форма на информационни следи, достигнали до човека. Човеците ги нагласят според нуждите си, контекста от културни особености, география и социална конкретика, през цялата история...ползвам в словосъчетанието ЧИСТО (познание) - защото в своята "сурова форма", то касае много широк кръг информационни следи. А когато вече се стигне до неговото "ползване", за конкретни социални задачи, неговата "чистота" се изгубва. Защото самата идея за "ползване" орязва цялостността на една система от знания, като се "подбира" само онова, което е нужно. цитат от Киров: "...доколкото разбирам, ти си на мнение, че всеки един човек ...неговият истински ум... носи пълната информация за всичко, но... напластените върху този ум обществени предразсъдъци (религия, възпитание и т.н) държат в плен истинското му Аз (ум) и това негово Аз само не вижда себе си. цитат от Рамус: „Такива неща никъде не съм писал, не ги изразявам и не ги твърдя.” Какво тогава си написал, кое изразяваш, и какво твърдиш; каква е „тази система от знания...информационни описания, заложени някога, някъде, незнайно от кого и кога” и не твърдиш ли ти: „ползвам в словосъчетанието ЧИСТО (познание) - защото в своята "сурова форма", то касае много широк кръг информационни следи... А когато вече се стигне до неговото "ползване", за конкретни социални задачи, неговата "чистота" се изгубва. Защото самата идея за "ползване" орязва цялостността на една система от знания, като се "подбира" само онова, което е нужно.” Каква е тази „система на ЧИСТОТО познание”, от кой, кога и къде е била заложена в своята „сурова форма”, какви са неговите (на ЧИСТОТО познание) информационни следи и кога се губи неговата „чистота”? И защо твърдиш, че не си писал такива неща, не си ги изразявал, и не си ги твърдял, след като си? цитат от Рамус: „И освен това пиша и че голяма част от пишещите в темата, настояват че са рационални личности. Но някъде в себе си, те прикриват в личното си пространство положения, които са поставени чисто религиозно.Моят ... да го наречем извод или обобщение по всякакви въпроси, задължително рефлектира и е дълбоко свързан с това, което съм аз. Всяко мое отражение, е моето изразяване кой съм. По всеки въпрос, за да имам мнение, то първо се вниква в самия мен - кога, защо, как. В този смисъл първо съм открил в себе си кое, как и защо вярвам. С това се занимавам - всичко тръгва първо от мен.” Ти рационална или религиозна личност си СЕГА, след като сам си открил „в себе си кое, как и защо вярвам”? И ако това „Вярване” е било в минало време, защо употребяваш сегашно? Трябва да СЕ ПИШЕ точно. Иначе няма начин да се постигне комуникация с адекватност в пълнежа на понятията. Колкото и различни хора да сме, езикът е направен за комуникация, при която се постига адекватност в "пълнежа на понятията".

Рамус, доколкото разбирам, ти си на мнение, че всеки един човек е носител на пълното познание за Вселената, нещо повече, че той е Вселената, неговият истински ум носи пълната информация за всичко, но... напластените върху този ум обществени предразсъдъци (религия, възпитание и т.н) държат в плен истинското му Аз (ум) и това негово Аз само не вижда себе си. И че всеки един човек може да тръгне към своята истинска човешка същност, стига да поиска. Това го развива като мисъл на повече от 1500 страници и Л.Н.Толстой във „Война и мир” – там има две състояния, в които живее човек – война и мир. Когато човек живее като роб на своето обществено "аз" (което е егото), той винаги е във „война” със себе си и всичко, което е около него; има трима герои в романа, които успяват да достигнат до другото си Аз (истинското, индивидуалното) – Пиер Безухов, княз Андрей и селянинът Платон Каратаев, те живеят в „мир” със себе си; първите двама го правят дълго и трудно (защото са интелектуалци), Каратаев никога не е полагал усилия, той винаги е бил със своето истинско Аз (неговият индивидуален ум). Самият Толстой минава по пътя на Безухов и княз Андрей, без да стигне до край: преди да умре той пише в дневника си странните думи: „моето желание е бог”. Тъй като обаче всичко това привидно няма нищо общо с темата за теориите на конспирациите, това ще е последният ми постинг тук. Ще се подготвя добре (ще прочета внимателно отново „Война и мир”, след което ще отворя специално тема за този роман в раздел Литература, където ще се опитам да анализирам текста от много аспекти). Може би, ти също би отворил своя тема, където бихме могли да дискутираме.

Това е добро попадение, ама избягахме от темата в гори тилилейски. За Рамус още си броя до 10, той е в друг раздел и тема. Ако трябва да съм сериозен, тази тема, постната с първата статия така бомбастично, е много дълбока и сериозна и изисква поне две неща като компетентност: сериозни познания по макро-икономика и много добро познаване на американската политическа система и история. С ръка на сърце заявявам, че нямам необходимия теоретичен багаж да я водя задълбочено, просто изказвам свои лични виждания, без претенции за експертност и тежест.

С риск да досадим на другите форумци с двустранния диалог, ще се опитам накратко да защитя мнението си. Ако погледнеш историята на САЩ през последните стотина години (условно), ще видиш, че е имало вече три подобни големи кризи – Голямата Депресия през 30-те (реакция от свръхпроизводството след ПСВ), огромния дефицит след 1945, последван от бум в производството и технологиите, и последната Голяма Рецесия от спукването на балона с кредитите. Тези кризи са циклични, и излизането от тях също е циклично. Като махало е и сега следва връщане към производството и икономиката, както и рестриктивна фискална политика, наричано за някакво удобство „дясна политика”. Тези движения се виждат и по кривата на държавния дълг, която съм постнал в предишен мой постинг. Затова днес в предизборните дебати се чуват доста крайни десни идеи, толкова крайни, че трябва да ги изрича един шоумен (първата му кандидатура за вицепрезидент беше Опра Уинфри, ако някой е пропуснал този факт, смятай колко си е вярвал в началото, че ще стигне дотук, ама ей на, „возвиси ся”). Същевременно, при цялата си лява реторика, демократите, които са „лява ръка” на елита (винаги по-слаба) в икономиката изведнъж започват да прокарват десни предложения с наливането на държавни фондове в частния бизнес и връщането на високотехнологичното производство и новите технологии на алтернативна енергия приоритетно на американска земя (е искат си и високите данъци, ама на тях им е навик). Елитът в Америка демонстрира прагматизъм и адекватност, адаптирайки се, и това, според мен, ще стане видно през мандата на която и да е от двете алтернативи – демократи или републиканци (по-вероятната, по мое лично мнение). Двамата вицепрезиденти стоят като „стопери” съответно отляво (при Тръмп) и отдясно (при Клинтън) на своите титуляри. И това не е въпрос на политика, а на икономика - хляб и пари, както ти пишеш. П.с. Не съм фен на „Хари Потър”, и сравнението с Волдемор някак не го схващам.

Според мен, мое мнение, това си е партийна агитация за политиките на Републиканската партия, много силна консервативна дясна политика .- говори за "златен стандарт", за спиране печатане на "пари от въздуха", за липса на производство на реални стоки, които да ги остойностят (та чак Мойсей от Библията цитира с хлябовете, стара школа); подтекстът на тези негови изявления е "гласувайте за правилната (дясната) политика, нормално е, човекът е десен консерватор, републиканец. Защо не се сети да ги говори тези неща, докато печатницата за пари ги бълваше трилионите преди 4 години, къде беше той тогава, защо се появява точно днес? Има един-единствен начин обезценените пари да получат "златно покритие" без злато - като заработи на пълни обороти икономиката и ги напълни с реална стойност, това казва на американската публика Рон Пол, той си е десен, консерватор. Прав си, не го прави от човеколюбие, но не го прави и от "мракобесие", според мен. Нищо лично. Политика.

Ами преведи го. Аз го изслушах, обаче освен заплахи, не чух никакъв рационален съвет от този достопочтен мъж с впечатляваща биография (десетилетия конгресмен и сенатор от Републиканската партия, член на Комисията за Външни връзки и Финансовата комисия към Сената, личен приятел с Рейгън и Грийнспан, следователно абсолютен "инсайдер" в Елита) как американците да си "спасят" парите от задаващата се колосална финансова криза (според него); не мога да разбера мотивите му да прави такива публични изявления; Сириус, според теб какви са? Човеколюбиви ли?

Пише интересно преди всичко като сюжети, в това са много добри и свежи разказите му, но... по отношение на език, стил и колорит, според мен, без да съм някакъв литературен критик, има още много да догонва Г. Господинов, К. Терзийски и Милен Русков (тези съм чел наскоро). Да не говорим за класиците Елин Пелин и Йовков, от това, което дотук чета от съвременни автори, класиците са далече-далече напред, но е дълго за обясняване защо.

Да върнем отново темата в нейните рамки. Реч на Хилари Клинтън от 11.08.2016 в Уорън, Мичиган, 3 дни след „икономическата реч” на Доналд Тръмп, в която реч Клинтън по същество противопоставя на Тръмп своята икономическа визия. Тази реч също не е превеждана на български, въпреки, че е коментирана и тълкувана. Забележително е началото на речта й, което разгръща пред очите ни една съвършено различна картина на щата, а и на Америка, от тази, очертана в речта на Тръмп: https://www.youtube.com/watch?v=oBhkz4qD3XA „Благодаря ви! Благодаря ви много. Искам да ви кажа, че съм развълнувана да бъда тук по редица причини. Първо, прекрасно е да се върна отново в Мичиган. Тук наистина можеш да усетиш енергията и динамизма, които се излъчват от този щат. В Детройт ние имаме нови бизнес начинания, които сега се откриват. Квартали като Midtown и Eastern Market отново се възраждат. Автомобилната индустрия е най-големия си възход тази година. В Ann Arbor процъфтяват високотехнологичните фирми. Нова генерация от инженери получават подготовка в Houghton. А тук във Futuramic — колко сполучливо намерено име! — сме на фронтовата линия на това, което вярвам, че ще се превърне в истински производствен ренесанс на Америка. Току що направих къса, но вълнуваща опознавателна разходка с помощтта на Mark Jurcak и John Couch (собственици на бизнеса), които ми разказаха как е била основана тази компания, нейната ранна история като фирма за доставки на автомобилната индустрия. И тогава, през 2000, когато пазарът започнал да се променя, те били изправени пред избор. Ние също сме се изправяли пред избор в живота, нали? И тази компания е можела да каже просто: „Хей, нашият бизнес вече не върви така добре, ние трябва вече да го закриваме.” Но това, което се е случило тук, е същото, което се е случило из цяла Америка. И тази компания днес е една от най-проспериращите в космическата индустрия. И тъй като тя има висококвалифицирана работна сила и работи етично, Futuramic днес е с лице към бъдещето. И това, което се случва тук е, че тези хора работят за конструирирането и построяването на ракетата SLS, която ще има мисията да лети до Марс. Аз видях тук два отделни модула на F-35, които висококвалифицираните работници с абсолютен перфекционизъм свързаха в едно цяло. И това, на което вярвам с цялото си сърце, е ставащото тук би могло да се случи на много други места, ако вложим мисълта си в него, ако подкрепим високотехнологичните производства. Ако сме страна, която още веднъж ще потвърди разбирането, колко е важно да се правят по този начин нещата. Ние винаги сме били строители (builders) и отново трябва да се върнем към корените си! Така че, ако искаме да имаме прогрес, не бихме могли да бъдем доволни, докато не видим случващото се тук оживление и възраждане да обхване целия щат Мичиган. Вдъхновяващо е да наблюдаваш тази комбинация от пословичната американска трудоспособност със супер-напреднали иновативни технологии. Аз знам, че моят опонент в тези избори е бил тук в Мичиган миналата седмица, и като че ли той е бил на съвсем друго място. Когато е посетил Детройт в понеделник, той е говорил единствено за фалити, бедност и престъпност. Той е пропуснал да види толкова много от това, което прави Мичиган велик. Тръмп описва Америка като страна в разруха. Той казва „страна от Третия свят.” Огледайте се, приятели мои, вижте как тук се изработват модулите за ракети – такива неща не се случват в страните от Третия свят. Неговите песимистични възгледи са напълно погрешни. Най-добрите дни на Америка предстоят и ние трябва да сме на висотата на нашето мислене това да се случи. Просто имайте предид какво притежаваме като активи: ние имаме най-динамичната, продуктивна работна сила в света, без изключение. Ние имаме най-иновативните предприятия, топ колежи, най-напредналите програмите за обучение в света. И най-добрата наука и технология. Ние имаме огромен капацитет за производството на чиста енергия. Ние сме упорити, целенасочени, работещи здраво. Няма нищо, което Америка да не може да постигне - ако го правим заедно. И аз знам това, защото това е заради което бях издигната. И не мисля, че м-р Тръмп разбира каквото и да е от това. Той не предлага нито едно заслужаващо доверие решение за което и да било икономическо предизвикателство, пред което сме изправени. Тези предизвикателства се появиха дълго преди Голямата Рецесия, и те все още са тук в периода на възстановяването ни. Има още толкова много неравенство, толкова слабо е движението напред. Все още твърде много е инерцията назад. Има толкова много неща в полза на всички нас, които биха могли да бъдат направени, за да успеем всички като американци. Защо не ги правим? Заради могъщи частни интереси и тенденция да се поставят идеологически бариери пред прогреса, заложени в мъртвата хватка на Конгреса. Как да не бъдем неудовлетворени и дори гневни, наблюдавайки пропуснатите шансове? Ако имам щастието да стана ваш Президент, аз ще разчитам на вашата подкрепа всеки един ден, докато съм на този пост. Моята мисия в Белия дом ще бъде да направя така, че икономиката да работи за всеки в тази страна, не само за тези на върха. Това за мен е лично, персонално. Аз съм продукт на американската средна класа, родена съм в Чикаго, отрасла съм в предградията. Моят дядо работеше във фабриката Scranton lace mill в Scranton, Пенсилвания, 50 години той работи там. И защото той работи там здраво, моят баща получи възможност да отиде в колеж, и после да стартира свой собствен малък бизнес – а после да ме изпрати в света, където да следвам моите мечти. Няма значение колко далече ме отведоха тези мои мечти, аз винаги ще помня това: аз съм дъщеря на собственик на мълък бизнес и внучка на фабричен работник. И аз съм горда че съм такава. И така, какво искам аз. Искам всяко американско семейство да може да разкаже същата история. Щом работите здраво, получавате отплата, имате възможност да дадете шанс на децата си да постигнат техните мечти. Това е фундаментът на Америка. И дали ще съхраним този фундамент в 21-век днес е заложено на карта в тези избори. Затова има четири въпроса, които се надявам хората на Америка да са задали на двамата кандидати преди нощта на изборите, и от чиито отговори ще зависи техния избор: Първо, кой кандидат има реален план да създаде добре платени работни места? Второ, кой ще възстанови справедливостта в нашата икономика и ще гарантира, че тези на върха плащат своя справедлив дял от данъците си? Трето, кой реално ще се сражава за правата на работещите семейства? И четвърто, кой ще обедини хората в една общност, за да постигнат резултати, правещи живота им по-добър? Когато става въпрос за създаване на нови работни места, ще кажа, че това не е толкова лесно, както го представя плана на Доналд Тръмп, дори експерти консерватори казват, че неговият план ще ни върне обратно към рецесията. А според независим анализ, направен за сенатор Джон Маккейн, ако приемем за изпълнение всички идеи на Тръмп – от намаляването на данъците за богатите и корпорациите, до обявяването на търговска война на Китай и депортирането на милиони здраво работещи емигранти – резултатът ще бъде 3.4 млн. по-малко работни места. В контраст, същият анализ сочи, че според нашите планове ще бъдат създадени повече от 10 млн. нови работни места. Нека ви кажа как точно ще стане това. Аз съм сигурна, че всеки американец желае да работи здраво, ако има възможност да си намери работа, която е достойна и достатъчно добре платена, за да осигурява семейството му. Още от първия ден (на моето президентство) ние ще започнем работа и с двете партии (в Конгреса и Сената) да прокараме законодателство за инвестиции в нови добре платени работни места, най-мащабното от времето на ВСВ. Ние ще отворим пред американците възможност да работят за модернизиране на нашите пътища, мостове, тунели, жп линии, пристанища и летища. Ние вече сме закъснели с това, приятели мои. Ние живеем с инвестициите, направени от нашите родители и баби и дядовци. Ние също ще помогнем на градове като Детройт и Флинт да модернизират изоставените си квартали, инвестирайки в жилищно строителство на достъпни цени, ще ремонтираме училища и остарели водопроводни мрежи. Нашата амбиция е да осигурим на всяко домакинство в Америка широколентов Интернет до 2020. Все още 5 млн. деца в Америка живеят в домове без никакъв достъп до Интеренет, помислете каква пропаст за запълване е само това. И ще изградим една по-чиста, по-устойчиви електрическата мрежа с достатъчно възобновяема енергия за задвижване на всеки дом в нашата страна. Някоя страна ще бъде суперсилата за чиста енергия на 21-ви век и това ще създаде милиони работни места и предприятия. Това е най-вероятно ще бъде или Китай, Германия, или Америка. Искам това да бъдем ние! Ние изобретихме технологията, ние трябва да го направим и да го използваме и да го изнасяме, което ще помогне да расте нашата икономика. И тук ще кажа нещо, което не сте чували достатъчно от демократите: голяма част от нашия план лежи върху идеята да се увеличи мощта на частния сектор да създава повече работни места с по-високо заплащане. А това за нас означава, че ще създадем инфраструктурна банка, която да допълни и подкрепи частните фондове в техните инвестиции. 25 млр. Държавно финансиране заложени в такъв вид финансиране са в състояние да отключат 250 млр. реално финансиране и да дадат мощен тласък на нашите инфраструктурни планове. И ние ще инвестираме $ 10 милиарда в това, което се нарича "Да го направим в Америка", партньорства за подкрепа на американското производство и се ангажираме с научни изследвания, които могат да създават цели нови индустрии. Когато Марк и Джон ме развеждаха из предприятието, аз говорих с част от работниците, и ги питах, откъде идва цялата тази прецизна технология, използвана тук, в Futuramic. Казаха ми, от целия свят – от Германия, Япония, Италия. Аз искам да върнем производството на тази прецизна технология обратно тук в Съединените Щати. Няма никаква причина да не произвеждаме сами тези високотехнологични машини и да ги изнасяме зад океана, за да снабдяваме с тях целия останал свят, вместо да ги купуваме от него.” (продължението следва) Както виждате, когато се четат в оригинал икономическите планове на двете партийни кандидатури, виждат се и много общи виждания, зад партийната реторика. Има и съществени разлики, разбира се, затова е хубаво да се направи сравнителен анализ на целите речи.

Всъщност размяна на ролите, или по-точно препокриване на ролите, може да се получи някъде към центъра и в двете партии, зад реториката на политическите кандидати за Президентския пост, които на този етап търсят все по-силни и по-силни позициониращи ги аргументи. Според мен, дори при бегъл прочит на биографиите на двамата номинирани за вицепрезиденти - републиканецът Майк Пенс и демократът Тимъти Кейн - веднага се вижда тази тенденция. Ето накратко кои са те: Майк Пенс (1959) е шест пъти избиран като конгресмен от Републиканската партия от 2001 до 2013 и е Председател на групата на конгресмените от тази партия (House Republican Conference) от 2009 до 2011; постът е стратегически важен, защото фигурата на председателя определя ключови въпроси по отношение на законодателната дейност на партията в сферата на сигурността и финансовата политика. Пенс е ярко изразена партийна кандидатура, описващ себе си като „християнин, консерватор и републиканец, в този ред”. Той произхожда от католическо ирландско семейство, на млади години е католик, по-късно, през 1995, преминава към Евагелистката църква; служил е в армията като офицер морски пехотинец, има бакалаварска степен по история и е доктор по право; женен е от 1985 (жена му е преподавател и художник) имат три деца. Сенатор Тимъти Кейн (1958) е бил кмет на Ричмънд, Вирджиния, през 2005 е избран за губернатор на щата и остава на този пост до 2010; през 2009-2011 е председател на Democratic National Committee (DNC), партийната структура на партията, която подготвя Конференцията и работи с кадровия потенциал на партията; през 2012 е издигнат от партията си като кандидат за Сената и печели мястото на изборите. Кейн е от смесен ирланско-шотландски етнически произход, роден е в Мисури, прекарва детството си в Канзас. Получава бакалавърска степен по икономика в Университета на Мисури, после докторска степен по право в Харвард, след което е лектор в Университета по право в Ричмънд. Той от 1979 до 1981 работи с образователни мисии на йезуитите в Ходурас като доброволец, там научава добре испански. След завършването на Харвард се жени за колежката си от университета Анн Холтън (дъщеря на 61-я губернатор на Вирджиния, видна фигура на републиканската партия), и двамата отиват да живеят във Вирджиния. Двойката също има три деца. Кейн и жена му са ревностни католици. Кейн е извънредно общителен и комуникативен политик, цялата му кореспонденция като губернатор от 145 000 мейла е публично достъпна, намира бързо общ език с медиите, някои от които го определят като „микро-мениджър” (играч на терен) в политиката и едновременно с това "wonk", термин, означаващ човек, който може да прави стратегии в политиката. Има хоби да свири на хармоника. Тези двама толкова различни в политическите си позиции на пръв поглед политици, които са почти връстници, всъщност имат няколко много съществени допирни точки, поради което си позволих да пиша, че донякъде са „контра-баланс” на силно оцветените фигури на кандидатите за Президент: - и двамата са „центристи” по отношения на партийната политика на крайните крила на своите партии, участвали са често в т.н. bipartisan групи, смесени работни групи от демократи и републиканци в Сената и Конгреса, когато републиканци и демократи се обединяват за конкретни общи действия в законодателството - и двамата са изявени привърженици на отворената глобална търговия и съответните организации, свързани с нея - TPP и NAFTA. - и двамата са привърженици на силно военно присъствие на САЩ във военната сфера, и безкомпромисна война срещу тероризма, по-специално Ислямска държава (Кейн е член на Senate Foreign Relations Committee, най-важният стратегически орган за външна политика) - и двамата не са привърженици на идеята да бъде забранено напълно носенето на оръжие от американски граждани (самият Кейн има лично оръжие, но настоява за по-стриктен контрол при продажбите) - и двамата са ревностни католици и християни, утвърждаващи традиционните семейни ценности Според мен, който и от двамата кандидати, Тръмп или Х.Клинтън, да бъде избран за президент на САЩ, преходът ще бъде гарантирано плавен, а реалните проблеми за държавния дълг ще се решава в следващия мандат балансирано и далече по-компромисно от предизборно декларираните платформи.

Чак сега видях, че тази тема е в раздел История, което ме подсети за оня виц, където един актьор имал реплика: „Парапуев, подай ми меча!”, ама все бъркал 5-та буква от името и подменял „п” с „х”...То и с Тръмп в това шоу същата работа .

поне нещата започват да си идват на място - "Става въпрос наистина за битка на "леви" и "десни" идеи." Това, че са му го писали експерти на Тръмп и е сричал от ай-кюто всъщност не е чак толкова лошо. Но може би трябва да се вгледаме в цифрите и политиките, които предлага всеки един от двамата, за да видим дали става реално въпрос за "леви" и "десни" идеи или не са димна завеса от реторика. И най-важното, какво от всичко това на практика е възможно изпълнимо, а не обещавано. Всъщност, каквото и да си анализираме ние, думата ще имат американските избиратели. п.с. Че Тръмп не е Ли Куан Ю, няма и грам съмнение . За мен е наистина изненада, че той прескочи бариерата на вътрешнопартийните избори.

Според мен, най-добър начин да разберем нещо, е да го видим в изворите му, в оригинал. Затова тук ще публикувам на два пъти цялата реч на Доналд Тръмп, произнесена в Детройт на 8.08.2016. Тази реч, като изключим дозата популизъм в нея, съдържа синтезирано икономическия план на Тръмп и то след Републиканската конвенция, която го номинира за кандидат на партията; това е съществено, защото в нея той вече не говори единствено от името на Доналд Тръмп, а и от позицията на номиниран кандидат на партията. Тази реч не е превеждана досега на български, извинявам се за някои неточности, които може би съм допуснал, но ако има такива, те не са смислови, а стилистични. Добре би било да се преведат и изказванията на Хилари Клинтън по отношение на нейната икономическа политика, за да се направи сравнителен анализ. Но пусто време не стига за всичко, сложете и вие по едно рамо. https://www.youtube.com/watch?v=Y_aXfUet-Hg Американски икономически план: Да спечелим световната конкуренция Чудесно е да бъдем в Детройт днес. Ние сега започваме един голям разговор за икономическото възраждане на Америка. Това е разговор Как да Направим Америка Велика Отново за всеки, и особено за най-онеправданите. Град Детройт е мястото, където започна нашата история. Детройт някога бе икономически център на света. Хората на Детройт помогнаха на Америка да се издигне на позицията си на световна икономика, доминираща целия свят през 20 век. Когато някога ние следвахме своята американски приоритети, Детройт процъфтяваше. Инженери, строители, работници, доставчици и безброй други работеха неуморно всеки ден, осигурявайки своите семейства и сбъдвайки Американската мечта. Но за за мнозина граждани на града, тази мечта отдавна е мираж. Когато изоставихме американските си приоритети (policy of America First), ние започнахме да строим други страни, вместо своята собствена. Строителите на небостъргачи отидоха в Пекин и в други градове на света, докато фабриките и домакинствата в Детройт започнаха да се срутват. Нашите пътища и мостове започнаха да се рушат, докато ние пръскахме парите на данъкоплатците за тях за милионите бежанци. Днес Детройт има брутен продукт на човек под 15 000 долара, много по-малко от средното за страната. 40 процента от жителите му живеят под чертата на бедността, много повече от средното за страната. Безработните са два пъти повече от средното – половината граждани на Детройт нямат работа. Детройт оглавява листата на най-опасни като криминална престъпност градове – онези мълчаливи жертви, за които няма да чуете думичка от Хилари Клинтън. Накратко, Детройт е жив и нагледен пример за провалената икономическа политика на моите опоненти. Всичко което ви изброих досега, а и много, което не съм, е резултат от политиките, предлагани от Хилари Клинтън. Тя подкрепя високите данъци и радикалната регулация, които прогониха работата от вашата общност...и докараха криминалната престъпност, която прави живота ви несигурен...и имиграционната политика, пресушаваща местния бюджет...и търговските договори като NAFTA, подписан от нейния съпруг, които изпратиха вашите работни места в Мексико и други държави...и тя подкрепя образователни програми, лишаващи вашите образоващи се деца от свобода и избор. Тя е кандидат на миналото. Наша е кампанията на бъдещето. Това е град, контролиран от демократични политици на всяко ниво, и ако ние не променим цялата политика, няма да има никакви положителни резултати. Днес аз ще ви изложа моята икономическа визия. В следващите седмици ще ви предложа повече детайли, и ако това ви интересува, ще можете да ги видите в моя сайт на кампанията ми. Нашата опозиция отдавна е пресъхнала за идеи. Всичко което Хилари Клинтън може да предложи е още повече от същото: повече данъци, повече регулации, повече бюрокрация, повече рестрикции за енергията на Америка и за производителността на Америка. Ако вие сте някаква чужда сила, която желае да източи мощта на Америка, не ви трябва нищо повече от икономическата политика на Хилари Клинтън. Нищо не би направило чуждестранните ни конкуренти по-щастливи от данъчния и регулативен терор върху нашите компании, който съкращава работни места. Главната идея във всяка идея на Хилари Клинтън е да ви накаже за това, че работите и правите бизнес в САЩ. Цялата й политика облагодетелства другите държави за наша сметка. Ето защо, тя се опитва да ни противопоставя един на друг и да ни оплита в политическа реторика, която ни лепи етикети, и ни насъсква един срещу друг. Моята кампания е отворена към всеки един, който се чувства американец, за връщането на онази държава, която има за свой приоритет американските граждани. И сега конкретно как изглежда моя икономически план America First. Първо, нека говорим за данъчната реформа. Данъците са една от големите разделителни линии в тази кампания. Хилари Клинтън, която е прекарала времето на цялата си политическа кариера в работа за увеличаване на данъците, планира ново данъчно увеличение, убиец на работни места, в размер на 1.3 трлн. Долара. Нейният план ще обложи много малки бизнеси с почти 50 процента. Наскоро тя пак заяви, че иска да вдигне данъците на средната класа. Аз предлагам общо намаление на данъците върху доходите, особено на средната класа американци. Това ще доведе до милиони нови добре платени работни места. Богатите ще плащат своя справедлив данък, но никой няма да плаща толкова много, че да се налага да закрива работни места, или иначе казано, да намаляваме нашата конкурентна способност. Като част от тази реформа, ние ще елиминираме сегашното правило за необлагане на лихвите, както и редица други хитри вратички, толкова удобни за Уолстрийт и хора като мен, но несправедливи за американските работници. Опростяването на данъчната система е главна особеност на моя план. Нашият сега действащ данъчен закон е толкова тромав и усложнен, че ние губим 9 млрд часа годишно, за да попълваме данъчни декларации. Моят план ще редуцира броя на данъчните ставки от 7 на 3 и драматично ще ускори процеса. Ние сега работим съвместно с Републиканския Конгрес върху този план и данъчните нива, които се предлагат са съответно 12, 25 и 33 процента. За огромен брой американски работници това означава, че няма да плащат никакви данъци (tax rate will be zero). Докато израбатим тези нови данъчни правила, ще се водим от нашите общи непоклатими принципи: работни места, растеж и възможности за бизнес. Тези реформи ще са най-големите от времето на Рейгъновите данъчни реформи, които ни осигуриха години на непрекъснат икономически растеж и нови работни места. Тази реформа е в пълен контраст с икономическия план Обама-Клинтън за повишаване на данъците, които са убиец на работни места и нарастване на бедността. Ню Йорк вече живее под тежестта на проваленото лидерство на Хилари Клинтън. Вашингтон Поуст публикува унищожителна статия за неизпълнените обещания на Хилари Клинтън. Тя говореше за нови 200 000 работни места в Ню Йорк, докато беше сенатор. Но какво стана? Цитирам Вашингтон Поуст: „Откриването на нови работни места стагнира по нейно време, като в промишлеността работните места се съкратиха с 25 процента...бившата Първа Лейди не успя да защити репутацията си на добър законодател... Много от обещаните от нея работни места никога не се откриха, а други съществуващи мигрираха към други щати...данните сочат реално намаляване след нейния първи мандат като сенатор.” Сравнете това с написаното за мен в една скорошна статия на New York Post от Стив Cuozzo, "Как Доналд Тръмп помогна да се съхрани Ню Йорк," там пише, че аз - и това е директен цитат - "нагази в ландшафта на празните витрини на Пето авеню, в запуснатите площи, в които се бяха превърнали Central Park и зоната на Wall Street от която компаниите се бяха изнесли ... и почти със сила на волята, изразявайки рядко срещана вяра в бъдещето, той стана инструмент за бързата регенерацията на квартали и забележителности, които се смятаха за почти мъртви. " Това е, което аз искам да направя с нашата страна – искам да дам нов летящ старт на Америка. Хайде сега да погледнем какво направи политиката Обама-Клинтън в национален мащаб. Тяхната политика произведе 1.2 процента растеж, най-ниският от времето на Голямата Депресия, а заедно с това удвои държавния дълг. Днес има 94.3 млн. американци, които нямат постоянна работа, а когато президентът Обама встъпи в длъжност те бяха 80.5 млн. – увеличиха се с още 14 млн. Данъчната политика Обама-Клинтън, техните регулативни мерки и безконтролно харчене създадоха една нация от „тихи американци” без постоянна работа. Собствениците на домове са най-малко като брой за последните 51 години. Около 12 млн. Американци бяха прибавени към ползвателите на купони за храна (фууд-стамп), откакто президента Обама влезе в Белия дом, още нови 7 млн. американци отидоха под чертата на бедността. Ние имаме най-ниското число на работна ръка за последните 40 години. 59 процента от афро-американските младежи са безработни. Във всяко пето американско домакинство няма работещ човек на постоянна работа. Петте процента, които статистиката отчита за безработица е една от най-големите фалшификации на модерната политика. В същото време всяко американско домакинство изкарва с 4000 долара годишно по-малко, отколкото преди 16 години. Средностатистическият работник днес плаща 31.5 процента от своята заплата за данъци. И като капак, щатските данъци и местни такси му извличат от джоба още 10 процента. Съединените щати имат най-високите бизнес-данъци между развитите индустриални държави в света, около 35 процента. Като прибавим към това и щатските данъци, цифрата стига 40 процента. С други думи, ние наказваме компаниите за това, че произвеждат продукти в Америка – нека си изнасят производството в офшорни зони и там да си ги произвеждат, някъде зад граница. Това е да обърнеш нещата против самия себе си – всички наши политики следва да са насочени към това да запазим работните места и богатството вътре в Съединените Щати. Според моя план, нито една американска компания няма да плаща повече от 15 процента върху бизнес-печалбата си като данък. Малките бизнеси ще са най-печелещи от този план. Според плана на Хилари Клинтън, малките бизнеси трябва да плащат три пъти повече, отколкото аз предлагам, и нейните ненормални регулации на практика ще ги елиминират тотално от бизнеса. Нашата нова политика на ниски местни данъци ще сложи край на политиката на корпорациите да изнасят трилиони долари зад граница и така да убиват местни работни места, нещо което пресушава нашата страна и произвежда градове като Детройт днес. Никой не би спечелил повече от този план от американците от ниската и средна част на средната класа. Моят план също така ще помогне да се облекчи цената за гледане на деца, като позволи на родителите да отделят сумата за отглеждането и грижите на децата си, спестени от техните данъци. Ние също така ще върнем трилиони долари на американския бизнес, които сега са паркирани зад океана. Нашият план ще върне този кеш у дома, като въведем 10-процентния данък. Тези пари ще бъдат реинвестирани в щати като Мичиган. На второ място – реформа на регулациите. (следва продължение)

Аз не съм убеден, че Тръмп ще спечели, докато все още тече кастинг, но мисля, че американския елит залага и на „двата коня”, така че и който от тях да спечели, да бъде подсигурена стратегията му (на елита) за следващия мандат – в случая контра-балансът са вицепрезидентите, и двамата са доста характерни фигури, което по принцип за американската система не е характерно. Самият Тръмп отговори на въпрос преди около месец, че би направил „сделка” с републиканския естаблишмънт в смисъл да приеме партийни фигури в екипа си; Тръмп е изключително обигран популист и опортюнист (думата буквално означава човек, който се възползва от възможностите на момента) – виж как запълва празнините сега в отсъствието на Клинтън, вчера е говорил за социалната политика по отношение на майките с малки деца, преди това се обърна към малцинствата и веднага качи процентите; той го е научил от бизнеса, спомням си, че в шоуто му „Стажантът” караше всеки кандидат да обосновава мотивите в действията си, и онзи, който умееше да направи най-добре това получаваше бонус и одобрителната реплика от него: „политик си ти... еди кой си”. Мисля, че това, което той е говорил в предварителните избори, както и това, което говори сега, значително ще се различава от реалните му действия като Президент, ако бъде избран, но си прав, че това ще започне да става ясно след около година; същото, дори в по-голяма степен, според мен, важи и за политиката на Хилари Клинтън, ако тя бъде избрана за следващия Президент.

Сириус, здравей. За талоните "фууд стампс" си прав, проверих, така е - има федерална програма и такива получават редица хора, категоризирани "под линия на бедността", различна в различните щати, но това е допълнителна помощ за тях. Програмата е създадена още през 1939. Линията на бедността в САЩ е доста висока обаче - със закон е въведена "минимална работна заплата" за час 7.5 долара на час, но в някои щати (Калифорния, например - 15 долара), тя реално е над 10-12, което сумарно пак прави над 80 долара дневно, или около 20 000 долара годишно. Никак не е зле, а допълнително такива хора, освен споменатите данъчни облекчения и връщане на ДДС (което варира между 6-8 процента в различните щати), се оказва, че получават и "фууд стампс". Това за лихвите е съвсем друга тема - централните банки намаляват лихвите, за да стимулират хората и фирмите да не ги държат замразени в банките, а да ги въртят в бизнес и да ги харчат. В САЩ в момента Федералния Резерв заема на другите банки суми срещу 3 процента, те прибавят сигурно още 2-3, така че човек може да изтегли кредит срещу 5-6 процента, което е много по-добре срещу реалните 12-14 в България, несравнимо по-добре. Всичките ти останали аргументи по-долу излизат от обхвата на темата за външния дълг на САЩ като световен проблем и са съвсем други теми. Те са повече политически и геополитически. Това, което си постнал в следващия постинг, ми прилича повече на расов бунт от рода на "Черният живот струва", което все пак е доста далече от темата за американския външен дълг като световен проблем. п.с. След като го изслушах, виждам, че тезата на Рон Пол няма нищо общо със снимката, която излиза на клипчето, преди да го пусна. Пол говори за принудителна инфлация на долара, като държавата въведе нещо като "финансов смъртен закон" за спестяванията на гражданите. Той сочи редица примери от историята, когато това се е случвало - например с известните "грийнбекс" при Линкълн и внушава убедително, че това отново е неизбежно. Например, държавата със закон да задължи пенсионерите, които имат 23 трлн долара във фондовете, да инвестират една трета от тези пари (7 трлн) в държавни ценни книжа (обезценени), като така си "помогне" да погаси дълга си. По принцип това е възможно, както е възможен всеки предполагаем бъдещ сценарии, но винаги има и други сценарии, нещата не са еднопосочни. Затова писах, че този дебат в темата е подранил поне 4 месеца - защото едни са плановете на Доналд Тръмп и републиканците за намаляване на държавния дълг, съвсем различни са тези на Хилари Клинтън и демократите; затова и тази предизборна кампания е безпрецедентно ожесточена.

Върбанов, здравей. Мисля, че в една друга тема ти я показа тази цифра, и аз тогава не ти повярвах, но после видях, че е така. Доколкото тогава прочетох нещо, може и да не съм разбрал вярно, допускам, че е заради вложените пари на чужди корпорации, банки, лица, но имащи местна регистрация в Люксембург, чиито задължения се калкулират като външни дългове на Люксембург. Ако някой има по-добро обяснение сега, нека ме поправи. Допускам го по аналогия и със Сингапур, за който четох доста, и там изрично се разграничаваха държавния външен дълг, за който Ли Куан Ю декларираше в мемоарите си, че е нулев (нямам причина да мисля, че не е бил точен), от обобщения външен дълг, който тук в една таблица видях, че е много голям.

Някои очевидни неточности и глупости в уводната статия на Кр. Иванджийски: Цитат: „Натрупани са дългове с дериватите за 700 трилиона долара при годишен брутен продукт на целия свят от 30 трилиона.” – втората цифра от това изречение е очевидно измислена и нереална, защото само БВП на САЩ и Китай са над 35 трлн., защо тогава трябва да вярваме на първата, а и на всички останали. Цитат: „Под чертата на бедността живеят 13,3 процента от населението” – горките американци, където чертата на бедността е 20 000 долара годишно (всички данъци от ДДС на такива хора се връщат от бюджета на хората в края на годината, заедно с много други облекчения), а храната, дрехите и бензина са по-евтини отколкото в България. В България под чертата на бедността са 40 процента, а за „средна класа” минават тия с 1000 долара месечен доход (на „бедния” американец е 2000 долара при по-ниски цени за живот), но „средната класа” в България е 5 процента – всичко останало е под нея. Да ги ожалиш тия изнемогващи американци. Цитат: „И така, американската икономика от края на 70-те години на миналия век е в крайно тежко положение. Доходите на американците падаха, научно-техническият прогрес се забавяше.” Очевидно не отговарящо на действителността: 70-те и 80-те години за златни за американската икономика и научно-технически прогрес (затова социалистическата система рухна, тя не издържа на конкуренцията), през 90-те набра сила Ай-ти сектора с персоналните компютри и Интернет; бензинът през 90-те в САЩ струваше 25 цента за литър (около 40 ст), в България по онова време беше над лев... Цитат: „На второ място, още през юли 2010 г. беше установен нов рекорд при американците, получаващи талони за храна – 41 милиона, т.е. всеки осми американец получава талони за храна.” Това отново е плоска пропаганда, не става въпрос за „талони за храна”, а за „талони за намаление” в супермаркетите, където всеки с такъв „талон” купува с отстъпки – рекламен трик на фирмите, никакви „талони за храна” няма Цитат: „Просто вече няма накъде да пада – лихвата на Федералната резервна система на САЩ от 4 години е практически нула. А капитализмът е система, която се гради върху лихвите. Значи, това което наблюдаваме, сега вече не е капитализъм. Какво е, никой не знае.” Това „капитализмът е система, която се гради върху лихвите” е колосална глупост, защото капитализмът е система, която се гради върху капитала (инвестирани Пари (капитал), които създават с ум, предприемчивост и труд Печалба, наречена Пари Прим) Мога да продължа още дълго с подобни манипулативни твърдения и полуистини от статията, но е досадно. Ако човек е решил да бъде критичен не бива да си позволява да не бъде обективен към цифри и факти, иначе е "шменти-капели".

Тъй като тук дебатът абсолютно се отплесна от темата, поставена от Капитана, бих искал да го върна отново към нея. Цитирам обобщен текст от руската Уикипедия, но данните са същите и в английския вариант: https://ru.wikipedia.org/wiki/Государственный_долг_США Държавен дълг на САЩ (англ. The United States government debt) — Дълговете на федералното правителство на САЩ пред неговите кредитори. Към държавния дълг на САЩ не се числят дълговете на отделните щати, корпорации или физически лица. На 1 септември 2016 държавния дълг на САЩ е 19 500 млрд. Долара (19.5 трлн.); около 5 трлн. долара е дългът към други държави (външния дълг!), от които 1.3 и 1,1 съответно към Китай и Япония (близо половината от външния дълг); съотношението между държавен дълг на САЩ и БВП на САЩ е било най-голямо през 1946 г. (след края на ВСВ) – 121,2 процента. Във таблиците по-долу се вижда графиката на това съотношение по години, както и това при републиканци и демократи е бил правен (синьо (д) и червено (р); вижда се също така, че голямо повишение е имало по времето на Роналд Рейгън, когато се наливаха огромни разходи в т.н. „звездни войни”. Тъй като САЩ имат най-високия възможен кредитен рейтинг ААА (по оценки на Fitch и Moody’s), то съответно плащат малки проценти лихва по своя държавен дълг. Трябва също така да се подчертае, че 70 процента от държавния дълг на САЩ не е външен дълг и е номиниран в американски долари, поради което вероятността от дефолт (фалит) на САЩ практически е равна на 0, нула, зеро.

Точно така. Така е и в книгата - там му предлагат властта и всичко, което си пожелае, но сделката е да запази тяхната система; в реалния живот ще предложат същата сделка. Ти си го казал много добре - "елитът ще се трансформира". И този процес вече тече.

Добре, погледнах го. Какво видяхте Вие по-различно от това, което и аз - САЩ имат много висок ИЧР, както и да го гледам.

Така е – има два варианта, единият, когато държавата работи за хората, и вторият, когато работи за елита. Но хайде да бъдем прецизни – има само ЕДИН вариант – когато държавата работи за елита, който също е група от ХОРА, така е по цял свят и винаги е било в историята на държавите. Тези хора от т.н. „елит” навсякъде имат инстинкт за оцеляване и той действа безотказно и винаги в критична ситуация. Затова цитирах преди време Айн Ранд с нейния измислен герой Джон Голт в една друга литературна тема: когато там, в романа, нещата загрубяват, елитът вика най-качествения човек, Джон Голт, индивидуалистът, за да спаси държавата, системата. Това е инстинкт за оцеляване. В романа Голт отказва и оставя системата да се срути докрай; в живота не става така. В критични ситуации елитът, колкото и егоистичен да е като група, се обръща към принципа на меритокрацията и търси свой спасителен вариант в лицето на качествен лидер и екип от хора – инстинкт за оцеляване, много е човешко. Ситуацията не е чак дотолкова драматична, но все пак е критична и този американски елит ще се справи за пореден път, както го е правил вече поне един век, той има опит. Калифорния е хубав пример, релефен – там са концентрирани всички проблеми, предимства и слабости на Америка – там е Силиконовата долина, но там са концентрирани и най-голямата маса латиноси от Мексико и Южна Америка; Калифорния е шестата по брутен продукт в света икономика след САЩ, Китай, Япония, Индия и Германия; Калифорния е добър пример за проблемите на Америка. Само искам да напомня един някак останал незабележим факт – средният доход на глава от населението в САЩ днес е 55 000 долара годишно, а под чертата на бедността са 15 процента (но чертата на бедността се определя от всяка страна индивидуално); знаете ли колко е средния доход на човек в България, колко е „чертата на бедността” у нас и колко процента са под чертата на бедността тук? А каква е „чертата на бедността” в Европа, а в страните от Третия свят, в Китай, в Русия? Така че, не плачете с крокодилски сълзи на чужд гроб, такъв още няма, няма и да има. Америка ще си реши вътрешните проблеми.

Респектът си остава, когато мислим като един, никой не мисли, нали?