Б. Киров

Да привърша с ОТ с Епъл: Епъл, Шеврон, Гугъл и др. като тях са иновативни фирми с огромен технологичен потенциал, те са двигатели на иновации и производство. Огромната част от печалбите се реинвестират в нови продукти, играчките за висшите мениджъри са нищожни суми в сравнение с реинвестирания в производство и иновации капитал. В сравнение с която и да е държавна бюрокрация, техните екипи са в пъти по-ефективни и способни, дори и поради факта, че подбират кадрите си измежду най-добрите от най-добрите, за което им се налага да им плащат много високи заплати. Но зад това винаги стои ПРОДУКТ, създаден и наложен в конкуренция с други също толкова добри в тяхната сфера. Виж какво стана във Венецуела, след като изгониха нефтените корпорации – затънаха в глад и мизерия, защото имат нефт, но нямат ноу-хауто как да го вадят и преработват, същото е в Африка и на много места в Третия свят. От тези 27 трилиона долара, които се въртят в офшорни зони в света годишно, във филма го казаха, 9 трлн. са от Третия свят, но това не са пари на производители и иноватори, а на корумпирани политици и бандити, които освен да крадат, не могат нищо друго. Толкова за правителствата и тяхното „даване” на бедните. Иначе по темата, конкретно за България, дето им „трябвали” шлосери, шофьори и т.н. бачкатори, чуй кой го казва? Къде са иновативните и конкурентни продукти на тези „работодатели”, какво конкуретноспособно сътвориха и произведоха, дето да е пробило на световния пазар, та вече не им трябват висшисти, а само стругари? Те не могат да създават качествена и конкуретна продукция. Там им е проблемът. А е така, защото не искат да има конкуренция, разделили са пазара на феоди, съответно си мислят за крепостни селяни - щом си покажат носа на свободния пазар с конкуренция, веднага се вижда, че са от селската футболна лига, всеки ги бие на терена, същото е като с българския футбол. Може да има няколко изключения, но по принцип е така. п.с. Прочетох сега цифрите в таблицата на Ник за износа, обърнете им внимание, все пак говорят за много голям напредък, особено в структурата на износа. А това Фружине, "раздадени за пенсии" направо говори за всичко, което се случва тук и защо: че защо държавата "ще ги раздава" тези пенсии, нали веднъж ги е "взела" от работещите, те нали са си техни, защо тя, държавата да "ги раздава" - значи вземаме от всеки поотделно, слагаме ги в един общ кюп, после ги "даваме", но като вземем още повече от данъци (от кой?, пак от тези, които работят) ще ги "раздаваме" - даваме и раздаваме, ама чужди пари.

Още по-внушителни стават така цифрите, защото, ако погледнем на човек от населението, излизат някакви астрономически числа, но това е техен официален сайт, където са публикували статистиката.

Фружине, не се сърди, човече! Да не гледаме през клишета на някаква идеология, а да се опитаме да видим как стоят нещата обективно. Второто филмче за офшорните зони е много любопитно като цифри, но страда пак от пристрастност – тези хора, които говорят там казват половината от фактите, за да си докажат тяхната истина. Че корпорациите не плащат национални данъци е така, но погледни кои корпорации – Епъл, Амазон, Гугъл, Старбакс, Уолмаркет... Примерът с Епъл в Китай напълно те опровергава – Епъл търси квалифицирани работници (то смартфон с дърводелци не може да се направи), плаща им много добре – по 40-50 долара на брой, така че този китайски работник при китайските цени живее добре, издържа семейство, има жилище, автомобил и идва на екскурзия в Италия (примерно) или на друго място в Европа, където китайските туристи са почти колкото японските. Освен това, беше казано във филмчето, Епъл произвежда продукция в Китай за 12 млрд. долара, от които в Китай остават 800 млн – китайците не са алчни, тези пари влизат в тяхната икономика. По-натам какво прави Епъл – насочва продукцията от Китай в европейския си офис в Ирландия, където има 12 процента корпоративен данък, ирландците са се борили със зъби и нокти да дойде Епъл там, защото това означава хиляди работни места за ирландци и милиарди долари инвестиции. Но! – преди да дойде китайската продукция на Епъл, тя минава през офшорна фирма в Холандия, където патентния данък е нула, така че когато дойде в Ирландия (откъдето тръгва из цяла Европа като стока), тази произведена евтино в Китай продукция идва на почти нищожна цена от „холандския” посредник на Епъл на още по-ниска цена, така че 12-те процента ирландски данък се свеждат до реалния 1-0.5 процента данък за Епъл към ЕС, практически Епъл не плаща. При това, всичко е законно – холандците са доволни, ирландците са доволни, китайците също са доволни, най-печеливши са разбира се Епъл, защото продават 1 бр., който реално им струва 100 долара за 500. Но са доволни и европейските им клиенти, има култ към тези смартфони. И сега какво – кой е губещия. Ами най-напред, щатското правителство, защото, ако Епъл си правеха стоката в Щатите, щяха да плащат по 35 процента корпоративен данък, тоест по 130 долара за всеки смартфон, губят и европейските бюрократи, защото данъците на ЕС се дематериализират в Ирландия и Холандия. Ироничното е, че двете държави са членки на ЕС, но си играят (и то правилата) за техния си интерес. В Холандия от такива „преминаващи” като Епъл фирми годишно текат по 11 трилиона долара, това са Ниагарски водопади от капитал, 20 пъти по-голям от БВП на страната, защо да го спира, той ще потече от друго място. Разказвам цялата тази сага на Епъл, описана във филмчето, за да ти кажа, че има ситуации като тази, от която всички са доволни и печелят, защото парите правят нещо полезно и креативно – ако те бяха постъпили като данъци в ръцете на евробюрократите, това са 12 млрд, половината от тях щяха да изтекат в корупционни сделки на местно ниво без никаква полза. На теб пука ли ти за заплатите на европейските бюрократи, или за това какъв джип с присвоени европейски пари ще кара кмета на Долно Нанагорно, който на въпроса защо кара последен модел Мерцедес, отговаря нагло, че и "колегата" му Обама се вози в представителни коли?

Като заговорихме за Сингапур, който се е развивал в съвсем противоположна посока от тази на Бангладеш, за съжаление и от тази по която ние вървим, още нещо забележително, Сингапур е инвестирал в чужди икономики 620 млрд. долара през 2014, това е колосална сума, както и да го гледаме, примерно два пъти по-голяма от чуждите инвестиции в Русия през същата година; при това Сингапур е с население около 6 млн. души, а средният доход на всеки гражданин е 85 000 долара (с 30 000 повече от този в САЩ) годишно, няма природни богатства, няма никакви ресурси, само квалифициран труд, супер качествено образование и инвестиция в качествата на хората – меритокрацията е принцип на управление и живот. В една държава, изработила си цялото това богатство за 30 години, тръгнала в началото от нивото на Бангладеш, където средния доход на човек е 3000 долара годишно. Два пътя, два различни резултата. По-долу е графика на чуждите инвестиции в Сингапур (синьо) и инвестициите на Сингапур в чужбина (червено) http://www.singstat.gov.sg/statistics/visualising-data/charts/foreign-direct-investment

Фружине, направих справка с цифрите, но западният бизнес не изнася масово производството си в Бангладеш и точно в това се състои икономическата трагедия на Бангладеш. За справка – те, бангладешците (бенгалци, мюсюлмани) като население са 156,186,882 (July 2016 est.), а чуждите инвестиции в икономиката им са жалките $9.355 млрд. (31 December 2014 est.); в сравнение с тях ние сме на светлинни години напред в това отношение с население 7.2 млн. и чужди инвестиции от $54,980,000,000 (31 December 2015 est.) Справките са оттук: https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2198rank.html Или иначе казано на глава от населението нашите са около 100 (сто пъти!) по-големи, а ние като икономика далече не сме от шампионите в това отношение, на 60-то място сме в света. Спрямо Бангладеш обаче по чужди инвестиции сме като титан пред джудже. Защо това е така? Защото нямат развита инфраструктура, нямат електифициране (40 процента от населението без ток), нямат квалифицирана работна ръка и не могат да предложат такава на никакъв инвеститор. Чуждите им инвеститори са главно в суровинната промишленост и телекомуникациите, останалите са в шивашката и хранителната промишленост, където по принцип труда е ниско платен и неквалифициран. И забележи – най-тъпото в икономическата им политика е, че развиват точно това, което ги дърпа надолу – вместо да влагат в образование и технологии, те внасят памук и други тъкани от Китай и Индия, за да шият евтини дрехи. Съответно имат от превишен внос търговски дефицит, защото изнасят евтини продукти с ниска стойност. Затъването им е показател какво не трябва да се прави в икономиката. п.с. На този линк са 10-те най-големи чужди компании инвеститори в Бангладеш: http://www.businesshabit.com/2014/10/top-10-multinational-companies-in.html първи са Шеврон (добив на нефт и газ), други 2 са телекомуникационни компании, като една от тях е монополист с повече от половината им мобилни телефонни абонати (над 40 млн.), втората е шведската Ериксон, която се състезава с монополиста, 3 големи банки, останалите са в хранителната и шивашката промишлености - и всичко това е част от целокупните 9 млрд. чужди инвестиции, но вероятно тези 10-те са поне 80 процента от сумата, значи останалите са много малки фирми с дребни инвестиции.

Според мен, това сме го повтаряли не знам колко пъти тук с Ник, решенията са: 1.върховенство на закона; 2. качествено образование; 3. меритокрация – издигане и оценяване на хората единствено по техните качества и способности. Щом тези три принципа станат реалност, България ще тръгне нагоре. Тогава „ромският” или „турският”, или въпросът за враждебност между бизнес и работник естествено ще намерят решение, защото: меритокрацията (оценка на човека индивидуално, а не според етнос или социално положение) и образованието (даващо индивидуална стойност и начална квалификация) ще осигуряват на всеки един толкова, колкото стойност е вложил сам в себе си, а върховенството на закона (спрямо всеки индивид, независимо от етнос или социално положение) ще гарантира това. И всеки един ще има индивидуален интерес да влага повече стойност в себе си, респективно в обществото. Ако имаш някакво друго виждане или моето ти изглежда нереално, сподели го "безплатно" п.с. Всъщност, сега ми хрумна и това, че меритокрацията и върховенството на закона автоматично ще премахнат сега съществуващото "крепостно право", при което бизнеса (олигарси) и работещите (рая) се противопоставят в категориите "вълци" и "агнета", защото понятието "олигарх" е несъвместимо както с върховенството на закона, така и с меритокрацията, то идва от римско време, където богати са ставали определени хора, близки до властта и изпълняващи политически поръчки.

Означава заложена генетично с определен капацитет, който в стандартните тестовете се мери с ниво на IQ, но те са твърде ограничени, защото човек може да има много висока емоционална интелигентност и по-слаба логическа, комбинациите са безкрайни, самото понятие "интелигентност" е предмет на ожесточени спорове между психолозите, мнозина му дават съвсем противоречиви дефиниции. Като някаква база за дискусия тук предлагам един текст (не го открих на английски или български, затова е на руски) от книгата на Фр. Фукуяма, където той се опитва да очертае неговото разбиране за наследствената интелигентност в исторически контекст. Според мен, неговото изложение е достатъчно аргументирано и системно, прави връзка и с политическите "коректност" в трактовката на въпроса, за мен представлява интерес и като отделна част от книгата му. Цитирани са ключови автори и изследвания по въпроса в исторически контекст, направени са връзки и към по-нови изследвания: Наше постчеловеческое будущее: Последствия биотехнологической революции / Ф. Фукуяма; Пер. с англ. МБ. Левина. — М.: ООО “Издательство ACT”: ОАО “ЛЮКС” Наследуемость интеллекта В 1994 году Чарльз Мюррей и Ричард Хернштейн зажгли мировой пожар искрой своей книги «Гауссова кривая».[27] Эта книга, начиненная статистикой и прочно опирающаяся на большой массив данных, «Долговременное обследование молодежи страны», содержала два утверждения, вызвавших невероятный протест. Первое — что интеллектуальные способности во многом наследуются. Мюррей и Хернштейн утверждали на языке статистики, что от 60 до 70 % дисперсии интеллекта вызвано генами, а остальные связаны с внешними факторами, такими как питание, образование, состав семьи и тому подобное. Второе — что гены сыграли свою роль в том, что афро-американцы показывают результаты тестов ниже белых примерно на одно стандартное отклонение.[28] Мюррей и Хернштейн утверждают, что в мире, где рушатся социальные барьеры для мобильности и растет вознаграждение для интеллекта, общество будет все сильнее стратифицироваться по когнитивным линиям. Ключом к успеху станут гены и среда воспитания. Самые умные получат наибольшие выгоды; и действительно, благодаря «ассортативному спариванию» (склонности людей выбирать себе похожих супругов) когнитивная элита будет в общем и целом увеличивать со временем свое относительное преимущество. Люди с более низким интеллектом получат резко ограниченные шансы, а возможности компенсаторных программ исправить это положение далеко не беспредельны[29]. Эти аргументы повторяют более ранние, изложенные психологом Артуром Дженсеном в статье 1969 года в «Harvard Educational Review», заключение которой было столь же пессимистично[30]. Неудивительно, что «Гауссова кривая» вызвала такую волну протестов. Мюррея и Дженсена обзывали расистами и узколобыми фанатиками[31]. Говоря словами одного отзыва: «При всем своем воинствующем алармизме „Гауссова кривая“… есть просто очередная глава в продолжающей свое развитие политэкономии расизма»[32]. Общий смысл атаки состоял в том, чтобы разоблачить авторов книги как лжеученых, результаты которых столь ненадежны и пристрастны, что их даже не стоит серьезно оспаривать; а также связать авторов с различными ассоциациями скинхедов и неонацистов[33]. Но книга эта была лишь последним по времени залпом в продолжающейся войне между теми, кто утверждает, будто интеллект обладает высокой степенью наследуемости, и теми, кто говорит, что интеллект в основном формируется средой. Консерваторы часто симпатизируют аргументам в пользу природных различий, поскольку желают оправдать существующую социальную иерархию и противостоять попыткам правительства ее устранить. Левые же, наоборот, не могут смириться с мыслью, что природа ставит границы поискам социальной справедливости, в частности, что существуют естественные различия между группами людей. Заинтересованность этих групп в таких вопросах, как интеллект, настолько высока, что немедленно выливается в методологические диспуты, в которых правые утверждают, что когнитивная способность проста и легко измерима, а левые возражают, что это понятие определено очень нечетко и при его измерении допускаются грубейшие ошибки[34]. Очень неудобен, оказывается, тот факт, что развитие современной статистики (и вследствие этого современной социологии в целом) тесно переплетено с психометрией и работами многочисленных блестящих методологов, которые одновременно являются расистами и евгениками. Первым из них был двоюродный брат Чарльза Дарвина Фрэнсис Гальтон, создатель термина «евгеника», который в своей книге «Наследственный гений» утверждал, что исключительные способности до некоторой степени приурочены к семьям[35]. Гальтон был одним из первых в конце девятнадцатого столетия, кто создал тест для измерения интеллекта, который сам считал объективным. Он систематически собирал данные и пробовал применять для их анализа новые математические методы. Учеником Гальтона был Карл Пирсон, Гальтоновский профессор евгеники в университетском колледже в Лондоне, твердо веровавший в социал-дарвинизм. Однажды он написал: «История указывает мне один и только один способ, которым была порождена высокая цивилизация, а именно — борьба расы с расой и выживание расы, наиболее приспособленной физически и умственно»[36]. Кроме того, он еще оказался превосходным методологом и одним из основателей современной статистики. Каждый первокурсник, изучающий статистику, знает коэффициент Пирсона, базовый коэффициент корреляции, и знакомится с методом хи-квадрат для статистической значимости — тоже изобретение Пирсона. А вывел Пирсон коэффициент корреляции отчасти потому, что хотел найти способ более точно оценивать родственные измеряемые явления — например, сопоставлять тест интеллекта с лежащими в его основе биологическими характеристиками, в частности, с самим интеллектом. (Веб-страница факультета статистики университетского колледжа гордится его достижениями в прикладной математике, но скромно умалчивает о его писаниях по вопросу расы и наследственности.) Третий серьезный методолог был Чарльз Спирмен, который изобрел основную технику факторного анализа и коэффициент ранговой корреляции Спирмена — незаменимые средства статистики. Спирмен — психометрист — заметил, что тесты на умственные способности сильно коррелированы друг с другом: если человек хорошо отвечает, например, на вербальный тест, то у него больше шансов хорошо пройти тест по математике. И он постулировал, что есть общий коэффициент интеллекта (general intelligence), который он обозначил через g, и этот коэффициент определяет успехи индивидуума в различных тестах. Факторный анализ родился из его попыток строго выделить коэффициент g, и этот метод остается центральным в современных дискуссиях о наследуемом интеллекте. Связи психометрии с политически неприятными взглядами на расу и евгенику вполне могло быть достаточно, чтобы дискредитировать всю эту дисциплину в глазах многих, но на самом деле этот факт показывает, что не существует неизбежной корреляции между политически некорректными открытиями и плохой наукой. Отрицание методологической правильности у людей, чьи взгляды оппоненту не нравятся, и списывание их работы по ведомству «лженауки» — очень удобный уход от спора по существу. Этот уход практиковался левыми почти всю вторую половину двадцатого века и высшей своей точки достиг с публикацией в 1981 году книги Стивена Джея Гулда «Лжеизмерения человека»[37]. Гулд, палеонтолог, отличающийся сильными левыми симпатиями, начал с таких легких мишеней, как Сэмюэл Джордж Мортон и Пол Брока — ученые девятнадцатого века, которые верили, что об интеллекте можно судить по размерам головы, и чьи фальсифицированные данные использовались для поддержки расистской и антииммиграционной политики на рубеже двадцатого столетия. Затем он переходит к нападкам на более заслуживающих доверия сторонников генетических теорий разума, таких как Спирмен и сэр Сирил Берт, на которого весьма полагается Артур Дженсен. Последнее особенно примечательно, поскольку Берт, один из гигантов современной психологии, был в 1976 году обвинен в намеренной фальсификации данных по исследованию однояйцовых близнецов, из которых вывел оценку, что интеллект более чем на 70 % есть вопрос наследственности. Британский журналист Оливер Гилли в «Санди тайме» за тот же год заявил, что Берт подделал данные и обманул соавторов и что его результаты — фальшивка. Это дало колоссальное оружие в руки других критиков, таких как психолог Леон Камин, который утверждал, что «не существует данных, которые заставят здравомыслящего человека принять гипотезу, будто результаты тестов IQ хоть в какой-то степени передаются по наследству»[38], Он же вместе с Ричардом Левонтином и Стивеном Роузом продолжил атаку широким фронтом на всю генетику поведения вообще, которую они считали лженаукой[39]. К сожалению, мысль о том, что коэффициент g относится к чему-то реально существующему в мозге и что он имеет генетическую основу, не так легко убить, не выходя за пределы рассмотрения методологии. Более поздние исследователи, вернувшись к работе Берта, показали, что обвинения в заведомой фабрикации сами были сфабрикованы". Как бы там ни было, не только Берт проводил на однояйцовых близнецах исследования, показавшие высокую степень наследуемости; было еще много других, включая миннесотское исследование близнецов в 1990 году, которое дало результаты, очень похожие на полученные Бертом. Не стихает серьезный и сложный спор между психологами на тему о существовании и природе коэффициента Спирмена g, причем весьма заслуживающие доверия ученые приводят аргументы как "за", так и "против"[40]. С того момента, как в 1904 году была обнародована теория Спирмена о том, что интеллект есть нечто единое, на нее беспрерывно нападали те, кто считает, что интеллект представляет собой набор взаимосвязанных способностей, которые могут быть весьма различными у одного и того же человека. Одним из самых первых сторонников этой точки зрения был американский психолог Л.Л. Терстон; одним из последних — Говард Гарднер, чье учение о "множественности интеллектов" широко известно в американских академических кругах[41]. Защитники фактора g указывают, что спор в некотором смысле ведется об определениях: многие способности, которые Гарднер называет интеллектами, как указывают сами Мюррей и Хернштейн, можно вполне резонно назвать талантами, а термин "интеллект" зарезервировать для некоторого более ограниченного набора когнитивных функций. Свою аргументацию в пользу существования фактора g они основывают на факторном анализе, из которого можно сделать сильное статистическое утверждение, что фактор g есть нечто единое. Критики приводят разумные контраргументы о том, что сторонники фактора g делают заключение о существовании некоторой способности, которую, хотя она должна соотноситься с чем-то в мозгу, никто фактически не наблюдал. Появление "Гауссовой кривой" привело к публикации другими психологами и специалистами по интеллекту целого ряда книг, где суммируется все в настоящий момент известное о связи между интеллектом и наследственностью[42]. Из этой литературы ясно, что хотя ряд авторов весьма расходятся с Мюрреем и Хернштейном по многим из их главных утверждений, вопрос, который они поставили, — то есть важность интеллекта в современном обществе и следствия из наличия у него наследственных корней — никуда не девается. Например, мало кто не согласен, что существует значительная степень наследуемости того, что измеряют тесты интеллекта, будь то фактор g или какие-то другие, множественные факторы, составляющие интеллект. Специальный выпуск "American Psychologist", изданный вслед "Гауссовой кривой", резюмирует согласие о том, что дисциплина, будучи половиной интеллекта человека, связана с наследственностью в детском возрасте, и еще сильнее — при взрослении[43]. Среди специалистов идет технический спор, касающийся противопоставления "широкой" и "узкой" наследуемости, который приводит некоторых к утверждению, что генетический компонент интеллекта составляет никак не более 40 %[44], но мало кто принимает всерьез утверждение Камина, будто нет достоверных свидетельств, связывающих успех в тестах по проверке интеллекта с наследственностью. Различие в оценках наследуемости имеет потенциально важные следствия для публичной политики, поскольку меньшие значения в пределах от 40 до 50 % предполагают вопреки Мюррею и Хернштейну, что существуют факторы среды, подвластные политике правительства, которые могут содействовать подъему IQ у населения. Кто-то считает стакан наполовину полным, а не наполовину пустым: улучшение питания, образование, безопасная среда обитания и экономические ресурсы могут помочь поднять те 50 % IQ ребенка, которые связаны со средой, а потому являются вполне разумной целью социальной политики. Энвиронментальный компонент также смягчает удар в смысле многострадального вопроса интеллекта и расы. Тот же специальный выпуск "American Psychologist" подтвердил, что чернокожие действительно показывают в стандартных тестах интеллекта результаты значительно ниже белых — вопрос в том почему. Есть много привходящих причин, чтобы предположить: этот разрыв куда в большей степени вызван факторами среды, нежели генетическими факторами. Одна из наиболее сильных причин связана с так называемым эффектом Флинна, получившим свое название по имени психолога Джеймса Флинна, который впервые заметил, что результаты IQ в последние лет тридцать росли практически в любой развитой стране[45]. Весьма маловероятно, что такое изменение обусловлено генетическими факторами, поскольку генетические изменения так быстро не происходят; и сам Флинн тоже скептически отнесся к мысли, что люди в целом сейчас намного умнее, чем были в прошлом поколении. Это наводит на мысль, что массовый рост IQ есть результат действия каких-то энвиронментальных факторов, которые мы весьма плохо понимаем — от лучшего питания (отчего за тот же период у того же населения увеличился рост) до образования и большей доступности психостимуляции. Отсюда можно бы и заключить, что группы с плохим социальным положением, например афроамериканцы, имеющие серьезный гандикап в питании, образовании и других аспектах социальной среды, тоже в конце концов поднимут свой IQ. И IQ у чернокожих вырос, как и у и других групп иммигрантов, и разрыв между белыми и черными уже в какой-то степени сократился; в будущем он вполне может стать неразличимым. Смысл этого обсуждения вопросов интеллекта и генетики не в том, чтобы выступить на стороне одной теории интеллекта против другой или за какую-то конкретную оценку наследуемости интеллекта. Мои наблюдения над окружающими (в частности, над собственными детьми) наводят на мысль, что интеллект представляет собой действие не единственного фактора g, а проявление ряда тесно связанных способностей. Наблюдения с точки зрения здравого смысла также говорят мне, что дальнейшее изучение на молекулярном уровне не приведет к поразительным новым открытиям относительно расовых различий в интеллекте. Слишком кратко с точки зрения эволюции время, прошедшее после разделения рас, а степень генетических различий между расами при исследовании свойств, которые можно измерить (например, распределение групп крови), слишком мала, чтобы предполагать, будто в этом отношении могут существовать сильные групповые различия. Вопрос здесь иной. Если мы даже не будем предполагать прорывов в генной инженерии, которые позволят манипулировать интеллектом, само накопление знаний о генах и поведении будет иметь политические последствия. Некоторые из этих последствий могут быть очень хорошими: молекулярная биология может снять с генов ответственность за важные различия между личностями и группами, как исследования Боаса относительно размеров головы разбили "научный расизм" начала двадцатого века. С другой стороны, науки о жизни могут сообщить нам новости, которые мы бы предпочли не слышать. Политический пожар, зажженный "Гауссовой кривой", будет не последним, и пламя их станут подпитывать дальнейшие исследования по генетике, когнитивной неврологии и молекулярной биологии. Многие из левых желали бы просто криками подавить все утверждения о генах и интеллекте как расистские по существу и относящиеся к лженауке, но сама наука не позволит пойти по этому пути. Накопление знаний о молекулярных воздействиях на память вроде того, которое показал эксперимент Джо Цзина на мышах, позволит в будущем дать оценки наследуемости интеллекта куда более точные. Способы отображения мозга, такие как позитронная томография, функционально-резонансное отображение и магнитно-резонансная спектроскопия, позволят динамически отображать ток крови и включение нейронов; коррелируя их результаты с различными видами умственной деятельности, мы когда-нибудь сможем достигнуть некоторой окончательности в вопросе о том, является g единым фактором или множественным — локализовав его в различных частях мозга. Тот факт, что плохая наука в прошлом использовалась для плохих целей, не дает нам гарантии, что в будущем хорошая наука будет служить только тем целям, которые мы считаем хорошими.

Нямам наличен плюс, но утре ще го поставя, също мисля така. Интелигентността може да се се усъвършенства и шлифова, но или я имаш или не, просто е генетично заложена. Друг въпрос е, че има различни видове интелигентност, това е съществено.

Ако ги съчетаеш тези двете така, че "и Вълкът сит и Агнето цяло" ще те призная за гениален.

Веднага се сещам, преди около година, моя позната, учителка в Габрово, ми разправяше за едно такова дете, момче, което според нея било много талантливо и умно, говорим за началните класове, но баща му, който се грижел за него, заявил на учителите, че не го пуска на никакви извънкласни кръжоци (или както там сега им викат), защото трябвал да му помага, май в някаква вехтошарска дейност по събиране на боклуци. Мога да се поинтересувам по конкретно какъв е бил точно случая, но така или иначе, тази жена го разказваше с голямо съжаление, защото според нея това момче било най-талантливото и надарено в цялото училище, тя е учителка по рисуване. Иначе сегрегацията си съществуваше и преди по време на соца, сещам се като бях запас, караха в гарнизонния арест само арестувани войничета цигани, просто ги арестуваха по улиците на града, защото са такива и се отнасяха с тях много по-зле от българите войници-арестанти; милиционерите, които ги задържаха, най-напред ги биеха, задължително, после ги питаха дали са им редовни документите и ги караха в гарнизонния арест в Ботевград. Турците обаче и тогава бяха толерирани, пак по политически причини. Изобщо цялата тази работа да се решават реални проблеми по "политически съображения" никога не води до истински решения на проблемите. Ключовата дума е прагматичност.

Като ще е с притчи, да е: Без Бряг е Времето, и кой би го в Брегове сковал... и Слава Богу! Останалото е Мълчание. Малко компилация от текстове на Шекспир, благодаря на другарката Мара Иванова, която на времето ни караше да учим цели монолози наизуст.

Аби, здравей! Наистина ме развесели с този господин, ама има разлика - той не иска да е с лумпените, а да бъде вожд и душа на лумпените, според мен. Да бъде с тях и да им е президент май са различни неща. А иначе е много популярен и мъжествено отстоява ниските цени, хвала!

Е то само с образование не става, има и такива, които правят реалните неща в икономиката и тяхна е Силата, без да се интересуват от имитатори и местния и световен ред, защото те го задават. Но това е друга тема за световния ред, важното, според мен е, кой прави добър хляб, автомобили, и всякакви други материални и идейни неща, свързани с технологиите - в крайна сметка този (тези), които са по-добри в правенето и технологиите ще задават реда, другите само си мислят, че го правят, но живеят в дълбока заблуда, не различавайки причина от следствие. Без да имам понятие какво ти е образованието, моите уважения, ако наистина си добър в това което правиш и то е част от образованието ти, но така също ставаш един от "технолозите", а не от имитаторите.

Лапландец, промяната е нещо много добро, когато е истинска, но когато включиш на "имитатор", казармен лаф, така казвахме, когато имитирахме, че вършим нещо, резултата е в най-добрия случай 0, нула, положение на крепене, а в повечето случай е регресия. Адмирирам идеализма ти по отношение на промяната, но в конкретния случай с българската икономика имаме циклене и включване на "имитатор" - все едно нещо се променя, ама си въртим в кръг. Погледни цифричките на Фружин и ще го видиш очевадно - българската икономика цикли на нивото от 1975, най-силната година на соца.

Хе-хе, Преходът продължава, риформата... и няма край на шир и длъж.

Фружине, същото важи и за "българите лумпени", всеки уважаван и с висок доход човек не иска да има нищо общо с лумпени по принцип, па било те роми, българи или американски клошари. Работата е когато се води политика, която лумпенизира масата от хората в една държава, тогава какво правим?

Според мен, може да си завоюва такава позиция, колкото тежи като възможности за производство в собствената си страна, и тъй като тя е паразитно ориентирана, а не производителна и иновативна - тежестта й ще е малка; може да специализира на външния пазар в политически слугинаж и посредничество, което се нарича компрадорска роля, вземане на посреднически процент от сделки. Но посредникът си е посредник, той е бреме и за двете страни, защото ги товари допълнително, и в удобния момент и двете страни във всяка сделка гледат да се отърват от него и да работят на късо.

Това е много-много добра перспектива, но ми се струва, че по начина, по който сега се мисли и процедира е невъзможна. Как я виждаш да се реализира, когато мнозинството от ромското малцинство се сегрегират в началното и средно образование, а родителите им по никакъв начин не се поощряват от държавата децата им да получават качествено основно и средно образование, а гледат на раждаемостта като източник на точене на пари от "социалната държава" под формата на "помощи", които всъщност са политически рушвет за гласоподаватели и "мир да има". Откъде ще дойде тази маса сравнително образовани младежи роми в университетите, за да се квалифицира за управленски и научни кадри, които да станат елит в истинския смисъл на думата. Може да има отделни единици способни и образовани ромски младежи, но докато не ги интегрираш ПЪЛНОЦЕННО в начално и средно образование без етническо разделяне, просто няма да стане. А държавата се прави, че не вижда проблема - той е в сегрегацията на ромите.

Съгласен съм, това се нарича кооперация на съсловен принцип, имало го е и в България с т.н. "еснафи" по време на Възраждането, а и след това; но не бива да бъркаме "текезесета" с кооперации, текезесетата (после ДЗС-та) си бяха ОДЪРЖАВЕНИ насилствено "кооперации", нищо "кооперативно" или съсловно нямаше в тях, там действаше принципа на казармата и принудата. Така че двете неща са коренно различни и противоположни. Според мен.

Мислиш ли сериозно, че това ще се случи - децата им и децата на техните деца да предпочетат научна кариера в България? Защо да го правят, като очевидно ще имат много повече основания да предпочетат такава, където техните родители са започнали новата си кариера, а те са получили образование и с него възможности за по-добър живот? Според мен, ако това се случи, то ще е в малкия процент на изключенията, които потвърждават правилото. А това пък, пенсионираните емигранти да се върнат да захранват икономиката на страната, макар че е възможно за някои от тях, е като да чакаме трохите от трапезата на други.

Домусчиев наистина мисли като феодал, за него „бизнеса” са олигарси, организирани в текезесета. Това е кауза пердута, такова мислене. Даже през ум не им минава на тези хора, че „бизнес” могат да бъдат и хората от средната класа, и те са гръбнака на пазарните икономики. Но колкото по-зле, толкова по-добре, този „механизъм” сам ще се счупи, защото е несъстоятелен икономически. Иначе Въпросният господин Домусчиев си е изнесъл част от производството в САЩ и работи с американски работници, лошо няма, добър му е и отборът (Лудогорец), човекът е способен, но мисли като соц-феодал, а това е безперспективно. Но не го разбират, лошо за тях. А младите и кадърни българи с образование си биха камшика отдавна, те отказват да участват в тази постановка. Това пък което предлага ректорът, да си връщат парите на държавата, си е реставрация на закона от соца, където също имаше такъв закон - щом не работиш "по разпределение", връщай парите.

Скуби, можеш да си изтеглиш целия файл на статистиката от този линк. В уводната част авторите са обяснили подробно каква методика са използвали, какви източници и как са ги съпоставяли. https://www.lse.ac.uk/economicHistory/pdf/.../EuroGDP2.pdf Специално за Финландия, тя е била автономно Велико княжество, ето два текста от уики, български и английски, за това; предполагам, че са имали и собствена статистика, но това може да се провери. " По време на Наполеоновите войни Финландия отново е окупирана от руски войски и на 29 март 1809 година е обявена за автономно Велико княжество в лична уния с Руската империя. През следващите десетилетия страната се развива мирно, като постепенно нараства ролята на финския език и култура. Нараства ролята на Хелзинки, който се превръща в главен град на страната. През 1835 година е публикуван националният епос „Калевала“, а през 1892 година финският език получава равен статут с шведския. Важна роля в този процес има възникналото през 60-те години националистическо движение на феноманите. През 1866 – 1868 година Финландия е засегната от масов глад, при който загиват около 15% от населението. През следващите години страната постепенно се възстановява, появяват се първите модерни промишлени предприятия, изграждат се железопътни линии и плавателни канали. През целия 19 век Финландия се ползва със значителна автономия – разполага със собствен парламент и правителство и руските власти рядко се намесват във вътрешния живот на Великото княжество. През 1906 година е въведено всеобщо избирателно право, но тази либерална реформа е извършена в момент, когато руското правителство променя политиката си спрямо Финландия, ограничавайки нейната автономия. Този процес предизвиква недоволство в страната, като дори са извършени няколко атентата срещу руски представители." https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F Nevertheless, in 1809, Finland was incorporated into the Russian Empire as the autonomous Grand Duchy of Finland. In 1906, Finland became the second nation in the world to give the right to vote to all adult citizens and the first in the world to give all adult citizens the right to run for public office.[10][11] Following the 1917 Russian Revolution, Finland declared itself independent.

Само за сравнение БНП на европейските страни през 1890 и 1913; сравнени са и населенията на държавите през тези две години. Проучването е правено от двама британски икономисти през 2011 г., като брутния продукт в ам.долари е приравнен към цените от 1990 г., в проучването подробно е обяснена методиката им. Първата таблица е БВП, втората население, третата картинка е уводната страница на проучването. Подчертал съм с червено държавите, с които сме били съпоставими като брутен продукт и население през онези две десетилетия. Вие ми кажете защо сега ние сме където сме, а тези държави са където са. Между другото, годините 1887-1894 са премиерството на Ст. Стамболов и най-бързия икономически растеж за България, вижда се и в цифрите. За мен най-фрапиращото сравнение е това между България и Гърция - има нещо тотално сбъркано в развитието на България след тези години, дори и през 30-те и 40-те, когато Гърция "дръпва" напред във всяко отношение. Да не говорим за периода 1950 - 1980, тогава годишният им растеж средно е по около 9-10 процента.

Kujiro, не съм направил нищо повече от това да преведа текстовете от английски на български и да ги публикувам тук в твоята тема с най-доброто желание да кажа хубава дума за японците; текстовете са от тук и това го е писал човек от Запад, не знам дали е американец или има някакъв скандинавски произход, без значение, това е негов блог и той се е подписал така Posted by James Bjorkman at 12:44 AM; сега, че ти не си харесваш тези текстове и снимки, твой избор, на мен плакатите ми харесаха като рисуване. И вместо да се дървиш с японска сила, можеше поне да ги преведеш от японски на плакатите, та да разберем какво е сгафил "върховния потребител". Специално за теб ти давам целия текст на въпросния господин на английски. Ето ти линка към неговия блог http://worldwartwo.filminspector.com/search/label/Japanese%20propaganda%20posters А това са неговите текстове, общия над снимките, и този под конкретните снимки, които съм публикувал: During World War II, all of the major powers assembled a gallery of propaganda posters. Japanese propaganda posters of World War II are distinguished by their artistic quality and their lack of coherent messages. The Japanese propaganda posters do not try to tell people how to act or how to feel, they don't ask men to enlist, they don't tell people to Keep Calm and Carry On. Rather, the Japanese posters portray symbols of national pride and commitment. Apparently, and probably quite correctly, the authorities believed that the Japanese peopler already were completely committed. This was not a bad assumption, as Japan easily was the most homogeneous of the major powers during the war, and absolute loyalty of its citizens was pretty much a given. Japan often is portrayed as dominating the air, and thus, the world. The Imperial Navy is often portrayed, out at sea guarding the home islands, as staffed by dedicated men. There is heavy emphasis on the military as being full of modern, sophisticated soldiers. The subtext is, "Look how smart and capable we are." Of course, the soldiers were fearless and completely devoted to the cause. The poster above portrays a Kamikaze pilot off on a mission - his last one, of course. He is saluting and ready to do his duty. The traditional symbols of Japanese honor, such as a ceremonial sword, are included as if to say: it is your heritage to do your duty even if it is a one-way ride. Doing your duty included simply doing your own job, whatever it was. Happiness through ordinary work was a common theme. This would supply the government, portrayed in the distance in the above poster. In the poster below, rakes and shovels are portrayed as just as important to victory as machine guns and rifles. Read more: http://worldwartwo.filminspector.com/search/label/Japanese propaganda posters#ixzz4LqC2mAt7 Under Creative Commons License: Attribution Follow us: @jamesjbjorkman on Twitter Беше ми много интересно да участвам в твоята тема, научих нещо интересно за мен.

Пет характерни японски военни пропагандни плакати от ВСВ, които открих в Pinterest, в сайт на американски потребител, впечатлен от качеството им. Ето какво е написал той за тях: „По време на ВСВ всички големи воюващи сили печатат серии от пропагандни военни плакати. Японските военни пропагандни плакати от ВСВ се отличават с тяхното художествено качество и липсата на натрапчиви внушения. Японските пропагандни плакати не се опитват да казват на хората как да действат или как да чувстват, не призовават мъжете да са смели, не съветват хората да запазят спокойствие или да изпълняват някакви заповеди. Вместо това, японските плакати изобразяват символи на национална гордост и обединение. Очевидно художниците и властите, които им поръчват тези плакати, са били убедени, че хората на Япония не са се нуждаели от високопарна пропаганда. И са имали основание, като се има предвид, че Япония по принцип е била най-хомогенната от воюващите Великите сили и абсолютната лоялност на нейното население е била гарантирана.” В Pinterest са публикувани цели серии и от американски, съветски, британски и германски военни плакати от времето на ВСВ и ако се сравнят японските с другите военни плакати от онова време, вижда се, че има резон в написаното от този потребител. https://www.pinterest.com/pin/191684527868357804/ Японският Императорски флот често е изобразяван като защитник на японските острови, а японските моряци като посветени на дълга си мъже. Японската авиация е изобразявана като доминираща небето, а идеята е, че така тя доминира и света Този плакат има идея, че японските въоръжени сили са модернизирани и снабдени с ефективна екипировка, способни да изпълняват компетентно мисиите си. Японските воини са безстрашни и напълно посветили се на каузата си. Постерът изобразява пилот-камикадзе пред мисия, разбира се, неговата последна мисия. Той изглежда напълно уверен и готов да изпълни дълга си. Вижда се и традиционния символ на японската чест, неговият церемониален меч. На много от японските военни плакати е изобразен ежедневния труд на цивилното население, при това хората изглеждат вдъхновени и щастливи от своята работа. Идеята е, че тези хора в тила са не по-малко важни от онези, които воюват по фронтовете.