dora

Дори като оставим вътрешно-управленските фактори на неблагодатната за малкия предприемач среда, нашата икономика обаче е свързана с тази на страните в ЕС, а това значително увеличава конкуренцията. Може ли напр. един едноличен собственик, напр. на квартално магазинче, да издържи на конкуренцията на огромни международни вериги магазини за хранителни стоки? За свиването на средната класа има и друг фактор: с разделението и все по-високото специализиране на труда едната способност за четене и писане вече не е достатъчна за намирането на работно място. Днес трудът е толкова специализиран и икономиките са в такава степен ориентирани към услугите (с роботизацията това ще става все повече), че за повечето длъжности е необходимо (полу)висше професионално или висше образование, поне на ниво бакалавър, а нерядко и това не е достатъчно. Това означава, че ако преди 100 години университетите произвеждаха средна класа, днес те бълват наемници, работническа класа. Освен в много ограничен кръг от професии, където университетски образованият човек може да се самоиздържа като самонает (напр. юридически кантори, лекари на свободна практика)., и на високото мениджърско ниво, каквото кариерно развитие реално обаче имат единици, повечето висшисти остават наемници през основната част от живота си - тоест работническа класа. Или, ако щете, днес работническата класа има достъп до униерситетско образование, което значително намалява обществения му престиж под формата на ценз. Но то не я прави средна класа. Първото или второто поколение висшисти всъщност не са средна класа - защото не притежават имуществения ценз, натрупан от няколко поколения принадлежност към буржоазията, собственичеството - в рамките на няколко поколения от собственото си семейство - на средствата за производство. А както вървят нешата, и петото поколение висшисти няма да разполага със средствата за производство, по-скоро ще започне и то да бъде измествано от пазара на труда с роботизацията... В началото на 20 век е било възможно човек да започне малко магазинче за кафе в Торино и пет поколения по-късно това да е международна компания. Днес обаче дори висшистите не са в това положение, ако искат да запазят мястото си на пазара на труда изобщо, те трябва да са все по-високообразовани, а за успешен собствен бизнес с поколенческо натрупване на богатство - и все по-високоиновативни. Днес не е достатъчно да отвориш бакалничка и след пет поколения да си хранителен магнат. Днес трябва да отвориш завод за космическа апаратура, примерно - малко не е същото

Абсолютно да.

Протеините са важни за изграждане на всички системи. Въглехидратите са само за енергия.

Как преценяваме това, което не ни е нужно? Ако ядем малко и балансирано, нито пълнеем, нито се затлачваме с лош холестерол. Между другото, "лошият" холестерол също не е проблем, когато е балансиран с "добър" такъв. Тоест въпросът, както винаги, е в баланса. Човешкият метаболизъм не е само това, което ядем, а в това как функционират органите и системите ни и живеещите у нас бактерии - те също имат метаболизъм, който влияе на нашия. С времето е естествено органите и системите ни да се износват - така и трябва, няма да векуваме. С времето и метаболизма на живеещите у нас бактерии може да ни играе лоши шеги - но това не значи да променяме биохимичния състав на това, което ядем, произволно. Проблем не е толкова какво точно ядем, а да ядем разнообразно, МАЛКО (тоест да не преяждаме) и по възможност с по-малко химия от уж одобрените в ЕС "Е" съставки. Всяко лишаване от тези или онези хранителни вещества променя метаболния баланс, като изобщо не е ясно дали с това не си вредим повече, отколкото да си помагаме. Особено пък в дългосрочен план.

Зад идейно подкованите диети (тоест маниакалното ограничаване на хранителния режим от различни "идейни" съображения) нерядко се крият хранителни и други разстройства: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3466124/ Много често зад решението за драстична промяна в начина на хранене стоят други проблеми (нехаресване на собственото тегло или външен вид), като човекът си внушава, че ако контролира това, което яде, с това ще успее да контролира и промени всеки аспект на живота си, който не му харесва. Нерядко ограничаването на дадени храни се компенсира с маниакално изчисление на съотношенията и съставките на храните, съдържанието на този или онзи минерал или този или онзи протеин, като значителна част от вниманието и живота на поставилия се на диета започва да се върти около хипохондричния страх от липсата или наличието на дадени съставки. Ако помислим рационално, какъв е смисълът да се лишаваме маниакално от нещо, ако след това също толкова маниакално ще се опитваме да си го набавим от други източници, превръщайки храненето в тегоба и за себе си, и за цялото си обкръжение, и поставяйки го в центъра на целия си живот, вкл. това къде ходим и къде не ходим (защото не всяко място за обществено хранене предлага сладолед с бадемово масло и годжи с протеин от зелени водорасли, обогатен с желязо, селен и не знам какво си, докато приятелите ни просто си купуват пържени картофки с хамбургер и кола и щастливо ги изяждат, рзговаряйки, без никакви излишни душевни терзания и без да се тревожат за всяка молекула, съдържаща се в тях). Ами, няма рационален смисъл, има патологичен начин на мислене. Е, вероятно преминаването към вегънска диета с жесток физически режим е по-безвредно от търсенето на решения в алкохола и наркотиците, но крайните диети увержат организма, особено у младите хора. Затова родители, които налагат на подрастващите си деца ограничения в менюто заради собствените си прихични проблеми, маскирани зад идеологични съображения (колко лоши сме хората към животните), не просто увреждат здравето им, но са и опасни за психологическата им цялост.

Всъщност чернокожите съдии също дават по-високи присъди на чернокожите. Не е ясно защо - дали водени от същия "bias" или за да не изглеждат дори сами на себе си като фаворитизиращи собствената си раса. Приемам статистическите поправки. Принципно съм съгласна и с това: "мисля, че расизма и подозренията между етносите могат да бъдат решени главно по пътя на образованието, доходите и социалния статус на отделните индивиди в малцинствената общност и на общността като цяло, чрез вдитане на стандарта в тези три сфери. Оттам натам, дори да има взаимни подозрения и неразбиране, те постепенно ще бъдат смекчавани и заличавани." Това време обаче все още е много далеч: http://www.blackenterprise.com/its-lonely-at-the-top/

Навсякъде го има този bias, само че в САЩ той е особено статистически значим в правораздаването. И това е установено. За едно и също престъпление съдиите дават средно 20% по-дълго наказание на черните, защото ги схващат като по-опасни. Белите биват помилвани по-често от черните. За същото престъпление и без допълнителни проблеми в затвора. И този тип "bias" e показан многократно, в множество различни изследвания от различни сфери - на работното място, на улицата. Питайки респонденти на кого ще помогнат при спукана гума на кола, белите изключително рядко биха помогнали на черни. Защото само цветът на кожата им е достатъчен, за да бъдат схванати като по-опасни. И не само това, колкото по-сериозно е пострадал черният, толкова по-малка вероятност има да му се помогне от бял: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19025298 Белият обаче ще помогне на друг бял... Ако сред кандидатите за работа тези, чиито имена и фамилии звучат "бели" получават петдесет процента повече обаждания за интервю за работа, защо тогава се очаква, че средностатистическият съдия или съдебен заседател няма да изпитва същия този несъзнателен "bias"? И той го изпитва, и още как: https://scholarship.law.duke.edu/cgi/viewcontent.cgi?referer=&httpsredir=1&article=1336&context=dlj Thus, studies in social cognition have illustrated that racial attitudes and stereotypes are both automatic and implicit. That is, people possess attitudes and stereotypes over which they have little “conscious, intentional control.” До такава степен, че се обсъжда идеята съдебните заседатели и съдебните експерти да не знаят каква раса са тези, чиито случаи разглеждат: https://www.elsevier.com/books/blinding-as-a-solution-to-bias/robertson/978-0-12-802460-7 https://www.sciencedirect.com/science/book/9780128024607 Ами политиците, вземащи законодателни решения, които никак не са расово неутрални? Те не се ли вземат точно под същата презумпция на мнозинството, че най-голямият проблем в държавата не е безработицата, не е социалното неравенство, не е свободното разпространение на оръжие, което прави от САЩ развитата държава с най-много убийства, а дребната, битова престъпност, върху която, за да спечели следващите избори, президентът трябва да се упражнява и надцаква опонентите си като предлага все по-драстични мерки? Никъде не сме надживели расовите си стереотипи. Лошото е, когато и сме ги кодирали в институциите си. В степен, в която е възможно в държава, където черното население е 12% oт цялото население, то да е 80% от населението на затворите. Явно защото е виновно за къде що престъпност има в държавата.

Нямаше да им направи впечатление. В този участък тичаме редовно :)) Явява се неформален сутрешен кардиофитнес за целия квартал. Даже на велосипедната алея там има знак "Внимание, притичващи пешеходци", защото виждаме метрото и хукваме без предизвестие за останалите участници в движението (бялочервен триъгълен предупредителен знак, с нарисувани в черно тичащ мъж с куфарче и тичаща след него жена, и двамата в разкрача на скачащото еленче от знака за диви животни) :)) Някое по-бързо от мен съседче или бял съсед (защото обикновено разнасям и компютър и гледам да не го тръскам много, та тичам леко в свински тръс) редовно ме задминава и скача в метрото преди мен, и докато плета крака по последните стълби, слага ръка на вратата, за да попречи на затварянето й, докато дотичам и да се кача и аз. Но извън този един случай никой не го спира като първа заплаха за сигурността ми.

Конкретно за крак кокаина, точно това е преднамерен ход, жестоко инкриминиране точно на типа, разпространан сред бедните. Разликата в наказанието е стотици пъти. За пет грама крак получаваш наказание колкото за петстотин грама пудра. Нима разпространението и на едното, и на другото, не води до престъпления? Води. Само че пудрата се използва от богатите, а кракът - от бедните. Пудрата е "recreational". Уитни Хюстън е ли с доживотна присъда? Кейт Мос? Половината Холивуд? Забранен ли е кокаинът? Забранен е, обаче какво от това? Тези, които го доставят до Уитни Хюстън, не са ли организирана престъпност? Плащат ли данъци върху стоката, която предлагат? Кракът обаче е причина за извършване на престъпления. Понеже насмъркалото се селебрити не може да удари някого с колага си? На богатите и известните с наркозависимост обаче се полага рехабилитация, защото те са жертви на престъпенията на други. На бедните наркозависими се полага затвор, доскоро за количество, сто пъти (!) по-малко от това, което е допустимо за богатите. Синчето на шефа на еди коя си банка, хванато за пътнотранспортно нарушеине, защото е употребило кокаин, няма да влезе в затвора, защото за неговия тип наркотик е достатъчно да си плати bail. Пристрастеният безработен и черен обаче ще влезе за много по-малко количество. А ако го хванат три пъти, ще влезе и до края на живота си. Защото е наркозависим, но не какъв да е, а беден наркозависим. Осемдесет и кусур процента от задържанията са за притежание на наркотични вещества, само 15-16-17 за продажба.... кого наказва правосъдната система? (http://www.drugwarfacts.org/chapter/crime_arrests) Когато е приет, този закон е приет точно заради това. Ще кажете, ами то и белият безработен ще влезе за крак. Да. Но само ако бъде проверен. А както знаем, ако е черен, вероятността да бъде проверен е значително по-висока. Тоест на белия проверката може и да му се размине. На черния обаче по-скоро няма. И не само това, две трети от използващите крак са бели или испаноси. Само че осемдесет процента от затворените за крак са черни. Защо процентите се разминават? Разбира се, явната дискриминация не изглежда добре. И политически не излгежда добре. Но скритата си е съвсем в реда не нещата. в степен, в която изведнъж обектите й стават лошите. В степен, в която започва да се предполага, че само по силата на цвета на кожата си хората са нещо различни, нещо сбъркани, нещо неспособни да спазват законите, неподдатливи на превъзпитание, неспособни да си изкравват препитанието по друг начин, склонни да се организират в престъпни групи.... Ако беше така, ако тази предиспозиция вървеше с цвета на кожата, то защо има черни университетски преподаватели? Защо има черни адвокати и съдии? Защо има черен президент? Или че те са виновни, че това положение не им харесва, и гласуват срещу тези, които гласуват реално против тях? Разбирате ли колко порочно е това... И ако се върнем на моята случка с метрото, когато го изпуснахме и двамата с онова, набеденото, че ме гони момче, то ми се извини. На мен! При условие, че не ми беше направилно нищичко. При условие, че не на мен някой ми създаде някакви неудобства, а него го спряха, защото е черно. И че това вероятно не му се случва за първи път. Извини ми се, че съм си изпуснала метрото заради него. Представяте ли си? --- Обама промени този закон (https://en.wikipedia.org/wiki/Fair_Sentencing_Act), но пак недостатъчно. Достатъчно ще бъде, когато наказанията за крак и за кокаин са едни и същи.

Много ми е любим този филм Това и имах предвид - че законът е направен така, че уж недискриминационно да изпраща в затвора в много по-голяма степен и с много по-голяма продължителност точно определена част от населението. Като това реално нищо не решава. Нито намалява броя на наркозависимите, нито ограничава бедността, нито отваря работни места. Да не говорим, че когато поставя значителни части от мъжкото население точно на най-бедните в затвора, обрича децата им на допълнителна мизерия, а и деморализира опитващите се да се измъкнат от положението си, защото дори да полагат усилия, това не им гарантира това, че няма да ги профилират на расова основа и поставят под общ знаменател с тези, които не се опитват да променят положението си. С което всъщност стереотипът само се затвърждава. За да може президент след президента да поставят в платформите си мерки срещу престъпността, а същност мерки за остракирането на точно определени хора. Веднъж негър - цял живот негър.

За да илюстрирам това, за което говорим - несъразмерното присъствие на негри по затворите. Ако една група системно бива набелязвана за колективна вина и законодателството и ежедневните полицейски и правораздавателни практики биват съзнателно сформирани и прилагани така, че точно тя да попада и остава несъразмерно дълго в затворите, то рано или късно тя ще съставлява основната част от населението им.

Част от американските полицаи все пак също са чернокожи, но и те страдат от същия "bias". А този "bias" е очевиден от статистиката. Представете си примерно всеки ден на кръстовището, по което минавате, да има патрулка, която проверява за документи. Нищо лошо, това й е работата на полицията, това е и един от методите за поддържане на по-ниска престъпност в кварталите. Само че си представете, че днес ви спират точно вас. Ок, показвате си документите, всичко е наред и ви пускат. Но ви спират и утре, и следващия понеделник, и изобщо кой какво прави, все вас ви спират. Това профилиране ли е? Не, това е таргетиране. Презумпция, че понеже изглеждате еди как си, то трябва да бъдате проверявани непрекъснато, дори да не правите нищо лошо. На стотния път какво си мислите за себе си? А за държавата? Пренесете го сега това върху съседите и роднините си. Изведнъж се оказва, че от всички проверявани, все вашите роднини ги проверяват всеки ден. Или че братовчед ви не само го проверили, но не само, ами го открали в участъка. Точно него. После пък другият ви братовчед. След това хлапето на съседите. Накрая пък полицай спрял хлапето на съседите, и като му писнало да го проверяват хиляда пъти, то взело, че казало: "е пак ли мен ще ме проверявате", пък полицаят решил, че то се противопоставя и взел, че го съборил на земята. Полицаят ерго създал ситуация, ескалирал я. После се насмел, не я управлявал добре, стигнало се дотам, че от самонадъхване, когато хлапето на съседите се опитвало да се обърне, защото му се схванала по-долната ръка, взел, че решил, че то ще извади оръжие и го застрелял. Да, полицаите са хора, той допуснал грешка. Но защо тогава сам е създал ситуация, та после да я самоескалира, след което да застреля невинен, невъоръжен човек? Непълнолетен? И къде в това е правосъдието? Никъде, защото това е институционален тормоз. Bullying. Свръхконтролът е точно това - тормоз. Представете си някой на работното място да ви проверявява непрекъснато, с презумпцията, че сте виновни, а ако не сте, то няма лошо да ви провери така или иначе. Да, полицаите правели и грешки с бели. Обаче вас какво ви касае това, като утре пак точно вас ще ви проверят на това кръстовище? При условие, че ви проверяват за хиляден път и не правите НИЩО нередно, нищичко?! Дори не само това, стараете се. Баща ви не е бил в колеж, но вие сте били. Учили сте се. Играли сте баскетбол. За разлика от тези или онези роднини имате работа. Плащате наем. Имате здравна застраховка. За разлика от баща ви, който ви е изоставил на майка ви, отглеждате децата си. Искате и те да отидат в колеж. Както искате да не се отказват, да не се озлобяват, да не си мислят, че някой ги преследва заради цвета на кожата им. Но това не значи, че утре няма да ви "етнопрофилират" пак. За хиляден път. Както и тях. И така докато ви писне?! И кажете нещо накриво на полицая? Или пък те?

Не, защото се явява биологически детерминизъм. Човек не е бял, ерго е неприемащ системи, криминално проявен, етц. Това са расови стереотипи. Лошото е, когато на основата на стереотип работи цяла правораздавателна система. Там, където живея, метрото върви над земята. Спира на нашата спирка, след което прави завой. Следващата му спирка е на едно 800 метра от този завой. В обратната посока, това ни позволява, когато вървим към спирката на метрото, още от кръстовището да виждаме кога то тръгва от предишната спирка (тази на 800 метра от завоя) и бързо да изтичваме до нашата, за да го хванем. Ще ви разкажа една случка, вървя по улицата в посока към нашата спирка на метрото. Зад мен, на около петдесетина метра, върви някакво чернокожо момче. Стигайки до кръстовището, забелязвам, че метрото е тръгнало от предишната спирка и хуквам, за да го хвана на нашата. Момчето което върви зад мен, още не е стъгнало до кръстовището, за да види и то приближаващото се метро, но по моето хукване си прави нормалния извод, че идва метрото и ако иска да го хване, трябва да хукне и той, и хуква след мен. Междувременно метрото в обратната посока току-що също е пристигнало на нашата спирка, от него са слезли хора, които започват да излизат от спирката и се натъкват на мен - тичаща срещу тях, и непосредствено зад мен да ме догонва тичайки някакво чернокожо момче. Хората не виждат причината за това да тичаме двамата - завоят им пречи да забележат, че и двамата тичаме за нашето си метро. Затова автоматично вземат грешното решение - задържат тичащото след мен момче. Защото тяхната интерпретация на ситуацията по подразбиране е "бяла жена бяга, някакъв чернокож я гони". Когато чувам какво става зад гърба ми, обръщам глава и извиквам: "Не, не оставете го! Гоним метрото!" Но късно, момчето се опитва да се измъкне, двама мъже са го хванали, един дори е на път да го удари.... Затова се връщам, за да се намеся. Е, и двамата изпускаме метрото. Представете си правораздавателна система, която по подразбиране ще ви арестува, ако сте черен, както и ще предполага, че след като ви е арестувала, значи няма начин нещо да не ви е ненаред. Не само това, чийто представител, въпреки задължението да носи камера, ще ви застреля в задния двор на собствената ви къща, защото сте черен, а някой от съседите казал, че тук някакви черни обират къщите. Ще ви застреля, защото се оказва, че камерите с нищо не променят презумпциите и поведението на носещите ги полицаи. Основно презумпциите, че ако сте черен, сте престъпник. Представете си органи на реда, много по-склонни да ви спират за проверка на документите, ако сте черен. Както и да предполагат, че имате оръжие, ако сте черен, макар доказано да нямате. Представете си да лежите четири годии в затвора за изнасилване, което не сте извършили, но сте черен. Това защото на свидетелите им им се сторило, че бялата жена е изнасилена от черен мъж. И понеже сте беден, да не можете да си наемете адвокат, да ви вземат ДНК и така нататък, за да докажат, че не сте вие. Като междувременно са ви казали, че по-добре да приемете предложеното наказание, защото ако не го приемете, ще ви съдят и ще стане още по-лошо. За да може четири години по-късно най-накрая изнасилвачът да бъде намерен... и да е бял.... (за разлика от това, в което са били толкова "уверени" свидетелствалите срещу вас...) И така нататък. Представете си и това изобщо да не е отсега. И имате отговора. Или друго, това е един познат. Топадвокат. Когато слиза от автомобила на шофьора си, когато влиза в най-скъпите магазини за часовници, когато отива с жена си на премиера в операта и когато се разхожда в костюма си за 6000 евро и идеално бялата си риза, никой няма да го спре на улицата, за да му поиска документите за проверка. Но когато в неделя сутринта обува един анцунг, надява старите си кецове и неизбръснат отива да потича в парка (тръгвайки от дома и тичайки и до парка), непрекъснато го спират. И ако не си е взел портфейла, само ключовете, се налага да води полицая до дома си, за да не го водят него пък в участък, като някакъв подозрителен брадясал тип, прескачащ останалите от купоните миналата нощ бирени бутилки по улиците..... Къде е тръгнал да тича?!

Има го във филма. Полицията ви арестува по подозрение за нещо си. Това дали сте виновни или не не се доказва от съда, защото съдът няма никакъв начин да организира дело за всеки един арестуван. Затова получавате предполжение за споразумение. Съгласявате се, че сте виновни и получавате примерно три месеца. Казват ви, че ако не приемете предложението, ще ви съдят и ще ви дадат повече. И вие го приемате. Арестуват ви примерно при домашна кавга или за някакво хулиганство. Дали точно вас е трябвало да арестуват, понякога не е ясно. Примерно защото съседите са се обадили, че тук има някакъв купон и някакви чернокожи хора се бият. Може да сте били сред биещите се, но може и да не сте били. Полицията ви арестува по описание на съседите или това, което е разбрала от описанието. За да ви пуснат, трябва да платите гаранция от 250 долара. Но вие ги нямате. Така оставате в затвора. След няколко месеца могат да ви пуснат като невинен. Само че дотогава са ви били и вие сте се били с другите затворници. Ерго сте успели да натрупате нарушения, които си ви ги пише. И така нататък. https://edition.cnn.com/2017/03/07/politics/blacks-wrongful-convictions-study/index.html https://www.law.umich.edu/special/exoneration/documents/race_and_wrongful_convictions.pdf

Картината за САЩ не е чернобяла, тоест престъпността не е предимно черна. 69% от арестуваните за насилствени престъпления са бели, според статистиката тук: https://ucr.fbi.gov/crime-in-the-u.s/2016/crime-in-the-u.s.-2016/topic-pages/tables/table-21 Зависи и коя престъпност. При убийствата да речем разликата е шест-седем процента. Но в населението на затворите е основно черно. По множество причини, вкл. напр. защото за крак кокаин (използван основно от черните, щото нямат пари за чист) присъдата е по-продължителна. Тоест за същото нещо белият ще е влязъл и излязъл. Черният обаче ще е останал в затвора. https://www.aclu.org/sites/default/files/assets/141027_iachr_racial_disparities_aclu_submission_0.pdf "Jaimie Davenport, left, and Billy Cassell were serving a maximum of six years for burglary, had served a prior sentence for theft and had other similarities. Mr. Cassell was set free, while Mr. Davenport was not.": https://www.nytimes.com/2016/12/04/nyregion/new-york-prisons-inmates-parole-race.html

Здравейте, Душко Ето едно от мен, много ми е любимо: Любовь прошла - как не бывало любовной неги и тоски, и по утрам не надеваю теперь я чистые носки. Хожу унылый и немытый, гляжу печально на людей, своей небритостью косматой пугая маленьких детей. (Не знам от кого е)

Първоначално напълно съзнателно пропуснах да отговоря на това, защото не искам да ви навлизам в личното пространство. Затова ще се опитам да ви отговоря, като максимално се постарая да не обсъждам конкретните ви взаимоотношения. Ако една млада жена настоява за повече внимание, ласки, секс или подозира, че не е достатъчно привлекателна за партньора си, това е сигнал за собствената й неувереност. Това, което можете е да й помогнете да я надрасне, ако искате. Ако не искате, можете да се разделите. Но това не е тормоз, само мрънкане за внимание. За сравнение, помислете за жената, която нощем бяга с децата си по улицата боса, само по нощница, без дори да е помислила да си вземе каквото и да било - лични вещи, пари, ключове, телефон. Тя бяга не защото мъжът й й мрънка за нещо си, а защото се страхува, че ако остане и секунда повече, ще бъде убита. Както и че нещо от този тип ще се случи на децата й. Затова се измъква някак си изпод дъжда от юмруци и хуква - забравила дори срама, че ще я видят хората, че ще я счетат за луда. Тя бяга за живота си. И тези жени не са една или две. Нито бягството им е първото. Най-лошото е, че понеже няма къде да отиде - държава, която да я чуе, съседи, които да я скрият (въпреки че всички знаят и чуват, но никой не ще да си разваля спокойствоето), роднини, които да я приютят (Защото примерно са в друг град, или защото считат, че това си е нейна, семейна работа, или дори да са в същия, нали той веднага ще я намери там, и кой ще му спре да я убие при родителите й? Старците ли?), полиция, която да й помогне, като го задържи, закон, който да предотврати това, което й се случва, и място, където да се скрие (петдесет места за цялата държава!!!!) след бягството на тази жена ще й се наложи да се върне обратно вкъщи. И да трепери за живота си отново и отново, в отчаянието си, че е сама на този свят и надежда няма никъде. И тези жени не са една или две. Преди да се оплаквате от приятелката си, помислете за това. Както и че за това става дума в настоящата тема.

Къде видяхте да пиша, че всеки мъж е насилник и че жените са неизменни жертви? Давам за пример случаите, които могат да бъдат открити от всеки. Те не са всички, но са достатъчно показателни. Защо са показзателни, написах достатъчно подробно. По множество причини. Първо, за да се види, че разработване на работещи мерки срещу домашното насилие са възможни и другаде това се прави. Второ, защото статаистиките са съизмерими. Трето, защото при липса на сходни и леснодостъпни публикации на български този тип източници са на език, разбираем за повечето. Мога да извадя източници и на езици, които не са толкова общоизвестни. Четвърто, защото нещата, за които пускам линкове, не са културнозависими. И методите на извършване на насилие са същите, и психологическите механизми, по които от А се стига до Б. С нищо не сме изключителни. Пето, защото на много места те отдавна са изучени, изводите от тях са извадени и законовите механизми за противодействие - създадени. Тоест смисъл от откриване на топлата вода няма. Както няма смисъл български психолози тепърва да установяват причините и механизмите за домашното насилие, при условие, че те вече са успешно и подробно установени и описани другаде, така и няма смисъл примерно да пренапишат Милграм или Фройд (примерно казано) на български, че да прихващали конкретния български опит. Не сме толкова специални, българите, че чак международният опит, вкл. през Световната здравна организация, да не важи за нас. Нито пък механизмите да бъдат преосмислени конкретно за нас, защото сме нещо изключително и като си бием жените, това става по много по-различен начин от боя навсякъде другаде по света Има обаче значителна разлика в неглижирането на домашното насиие от държавата, за което публикации могат да се намерят колкото пожелаете. Ето ви още една: https://news.bg/society/institutsiite-ne-znayat-kolko-sa-zhertvite-i-signalite-za-domashno-nasilie.html (Ако този източник не ви вдъхва доверия, ето БНТ: http://news.bnt.bg/bg/a/dnes-otbelyazvame-mezhdunarodniya-den-za-borba-s-nasilieto-nad-zheni) Институциите не знаят колко са жертвите на домашно насилите и сигналите за такова, защото очевидно защото никога не са си правили труда да научат. Според публикацията в кризисните центрове за десет години за открити само 50 места. Тоест само 50 жени (или по-малко, ако бягат от вкъщи с децата си) - за цялата държава - могат временно да се спасят от насилие. Сигурно защото само петдесет жени в цялата държава биват бити?

Имам и опасенията, че ако не могат да оттеглят тъжбите си, под страх от още по-голямо насиие жертвите просто няма дори да ги подават, защото веднъж подадени, няма връщане назад. Тоест от гледна точка на жертвите положението им дори се влошава.

Добре, напишете малко повече.

Ако си спомням добре, и на това по-горе имаше дадени отговори, а и из цялата тема. Тук пак вече цитираната публикация: http://legalworld.bg/65256.zakonyt-za-zashtita-ot-domashnoto-nasilie-e-vrata-v-poleto.html Ето и нецитирана досега публикация: http://legalworld.bg/69018.prokuraturata-podkrepi-predlojeniiata-na-bsp-za-promeni-v-nk-za-domashnoto-nasilie.html Aз нямам против, но с оглед на размера на темата и уважението към четящите, ми се вижда неподходящо да се повтарям отново и отново. Дори когато съм склонна да изтълкувам повтарянето на един и същ въпрос няколко пъти не като средство за натиск над опонента (този тип комуникационна техника се използва точно за това, за притискане на опонента до стената с вкарването му в комуникативна спирала; същото е и техника за разпит, използвана от разследващите за откриване на дребни несъответствия, както и техника за притискане на свидетели в съда с цел предизвикване на емоционална реакция, "badgering" се казва), а като добронамерено желание за дискусия. Мен обаче няма как да ме "badger"нете, аз съм наясно с тази техника

Ами, това реално е същият аргумент - те са си виновни, че ги бият, нека ги бият тогава - законът няма защо да ги защитава. Абсолютно всеки има право на защита от насилие. Дори да е наивен, неопитен, недостатъчно интелигентен, социално слаб или инвалид. Законите затова са закони, за да пазят слабите и да осъществяват степен на обществена справедливост. Силните нямат нужда от пазене. Ако хората с недобра преценка трябва да бъдат бити, какво остава за психично болните, децата, дементните възрастни, инвалидите? И те нямат добра преценка. Разбирате ли защо е несериозно? Да не говорим, че да се обвинява жервата за насилието е точно това извиване на ръце, за да не се прави нищо в нейна защита. Извинение за бездействието. Ето защо не приемам този ви аргумент насериозно. Нито когато зададохте въпроса за първи път, нито сега, нито ако го зададете пак. Да не говорим, че е етично неприемливо.

Не сте. Написах още в началото, че домашното насилие не се случва изведнъж, то се развива - до него се стига. Ерго жертвите на домашно насилие няма как да бъдат обвинявани, че не са го видели тогава, когато го е нямало. Аргументацията, която ползвате в случая е "тя си е виновна, че я бият" - което показва, че реално не сте ме чели изобщо. Което, разбира се, не е задължително, но не е редно да товаря останалите читатели с това да повтарям едно и също, за да го прочетете този път.

Ако пак ме питате, значи не сте прочели какво написах досега.

Toчно затова и ми се вижда нужно тази дискусия най-накрая да се състои. Не за да се делят хората на добри и лоши, а за да си дадем сметка за това, което в следващата година ще убие още десет жени. И че то не се случва там, зад вратата на този или онзи насилник, а реално благодарение на цялото общество. Аз лично приемам писалите в тази тема като свои гости - те са добре дошли, и когато са съгласни с мен, и когато не са. Така и приемам четящите. Особено ако тя им е дала причина за размисъл.