dora

Относно интегралния подход, разглеждане на философски понятия от гледна точка на (клиничната) психология, в момента чета (и препоръчвам) ето тази книга: https://www.amazon.com/Maps-Meaning-Architecture-Jordan-Peterson/dp/0415922224 Как "правим" смисъл*. Защо. Какво произлиза от това. --- "понеже смисълът е и обект на семантиката и прагматиката, пояснявам, че този анализ не е от гледна точка на лингвистиката или психолингвистиката.

От гледна точка на клиничната практика има възглед, че човек е по-полезен на пациентите си, (добре,де, клиентите си :)) ) ,ако е системен, тоест следва една парадигма, отколкото ако се опитва да интегрира множество, защото тогава става жертва точно на противоречията, различната логика на анализ, приложена от различните школи. А много често на пациента/клиента е необходима точно тази системност, създаването на рутинност и правила, за да може като начало да внесе някакъв ред в живота си, от който да започне да надгражда. И разнообразието от подходи - или избирателното им прилагане - всъщност не помага, а пречи. Вие споделяте ли това наблюдение?

Тя си го има инструментариума, напр. психометрия. Както и различните емпирични изследвания и методи, където научният принцип и методология са точно същите, каквито са и другаде: валидност, измерявмост, повтаряемост (като под последното се разбира възможността някой друг да възпроизведе същите резултати в друго изследване). Плюс заимстване/интегриране с други науки - невронаука, лингвистика, медицина, статистически анализ...

Съгласна съм, че откриването на подходящия специалист не винаги е лесно. Има и друг фактор, за да може да му бъде помогнато, човек трябва да желае да участва в процеса на собственото си подобряване, като следва това, което му е препоръчано. Много хора не желаят да поемат собствената част от тази отговорност с очакването, че психолозите разполагат с магическа пръчка и отиването при тях автоматично ще реши всичките им проблеми: "ей ме на, аз съм тук, а ти си длъжен да ме поправиш. Прави, струвай, от утре искам да съм друг човек." Така не става изобщо.

Извинявам се, добавих още в постинга, вероятно след като сте го прочели, Погледнете го пак, ако искате. Обяснявам малко повече.

Това не може да се абсолютизира. Лекарствените средства също влияят на различните хора по различен начин и трябва да се дозират за всеки, както и индивидуално да се тестват и променят според реакцията. Като цяло психиатрията има в инструментариума си възможността да въздейства по химичен път на мозъка, но това далеч не е достатъчно без терапевтичната грижа. Всъщност по-скоро хората намаляваме чувството си за тревожност с идеята, че едно лекарство е длъжно да ни помогне. Едно лекарство може да въздейства на биохимията на мозъка, но не може да промени порочните ни навици, които ни правят в някаква степен недостатъчно функционални, порочните поведенчески стратегии, които сме си изградили, и да ни научи да се справямв в ситуации, в които редовно се проваляме. От гледна точка на психотерапията, понякога медикаментът се явява помощното средство, което я прави възможна. Медикаментът не може да изличи човека от човека, нито да го реформира, за да подобри качеството му на живот. Той може да контролира симптоматиката, и пак, с известни ограничения. Защото има и случаи, в които човекът просто потъва, съсипва се, защото нищо, известно досега на медицината, не помага. С което не отричам постиженията на медицината, напротив - казвам, че има още много за откриване*. ------------- Иначе, социалните науки според мен са обект на един и същи проблем. Понеже всички живеем в общество и имаме социален опит, понеже всички общуваме с хора и имаме някакви наблюдения или интуиции относно човешката природа, понеже обществата ни са организирани някак си политически и живеейки в тях, ние учаастваме в политически процеси или ги наблюдаваме отвън, много хора се заблуждават, че разбират от психология, социология, политология и т.н. А всъщност просто следват собствените си създадени по интуитивен път заключения на "наивни" (в смисъл на необучени) наблюдатели и ти проектират върху цели науки, от които фактически нямат никаква представа. Едва когато човек започне сериозно да ги изучава, си дава сметка колко много неща си е въобразявал, без да имат нищо общо нито с научността, нито дори с действителността. Това обачв не прави споменатите науки по-малко научни. Само че поддържането на добрата самооценка на човека зависи от чувството му за компетентност в социалния свят, ерго потребността му да си мисли, че той му е ясен като пръстите на едната му ръка. В случаяе обач важи проблемът с кучето, което гледа кремвиршите пред месарницата, но не може да ги произведе. Точните науки нямат този проблем, защото никой не може интуитивно да каже, че може да решава диференциални уравнения, без през живота си да е учил математика. -------- ------- *Една от тези сфери примерно е бактериологията, все още знаем твърде малко за бактериите, които ни обитават, живеят в човешкия организъм, и какво правят те. Как техният метаболизъм влияе на нашата биохимия. Няма обяснения примерно защо при някои хора промяната на хранителния режим, изключващата диета, помага за значително намаляване на депресивните симптоми, в степен, която им позволява да преустановят лекарствена терапия, продължавала с десетилетия. А този тип лекарства са много проблемни за намаляване и спиране. Това с промяната на хранителния режим, разбира се, не важи за всички. Но ако научим повече по въпроса някой ден, това също би помогнало на хората.

Хаха, здравейте Видя ми се някак, че на въпроса не върви философски отговор, затова. Всъщност проблемът е с това, че откриването и прилагането на подходящата грижа, под формата на терапевтичен подход, не е лесна работа. Не са изключени опити и грешки.

Зависи от профила на психолога. Пациент е, ако психологът е клиничен.

Добре, само реших, че е полезно да се обясни защо детето с аутизъм се е държало според описаното в публикуваната статия Емоционална интелигентност в училищната среда биха могли да развиват предметите по изкуствата, стига обаче да са добре застъпени. Особено музиката. Свиренето на музикален инструмент всъщност способства интеграцията на различни части в мозъка, най-опростенчески казано тези, отговарящи за когницията и тези - за емоцията. Дори само обучението по музикален инструмент, без човек да има стремежи да става музикант, е полезно за мозъка, защото интегрира противоположни части, като един от приятните ефекти на това е, че дори забавя деменцията в третата възраст, ако човек започне след 60 да се учи да свири. За децата ползите са несъмнени. Така че музика, музика и пак музика. Терапевтичната й роля при децата с увреждания и специални нужди пък я прави още по-необходима в училише. http://practicalneurology.com/2017/06/music-and-dementia-an-overview?center=37

В случая с децата с аутизъм и специални потребности едното обучение в интелектуална интелигентност няма да помогне. Това, което те правят, не е себеизразяване в класическия смисъл на свобода на изразяването. Те нямат такава свобода, защото периметърът на това, което технически могат или не могат да правят, е ограничен от състоянието/заболяването им. Те имат специфични нужди, защото възприемат света по друг начин и с поведението си се опитват да компенсират вътрешното си напрежение, породено от първото. Конкретно децата с аутизъм не могат да четат знаците на останалите хора, не различават различните емоции, не могат да преценят кога някой се шегува или не, както и кога е напрегнат, ядосан, натъжен или притеснен, вкл. от поведението им. Мозъкът им работи така, че това е невъзможно. И това не е недостатъчна емоционална интелигентност, която може да се възпита, а конструктивен дефект, който не може да бъде поправен. Така са направени. Могат обаче да се научат обаче да го компенсират, като бъдат приучени да наизустяват детайлите на различните ситуации и това какво поведение да следват при всяка. Но това е страшно трудоемко и често практически невъзможно, защото никой не може да научи едно дете на всички възможни ситуации с всичките им вариации. В практически плнан това означава, че децата със специални потребности и конркетно с аутизъм имат нужда от специална терапевтична помощ на засилен режим извън училище и училищен помощник в учебната среда. Като под това се разбира обучен за работа с конкретното им заболяване терапевт или педагогически специалист, който да стои с тях в клас и да ги направлява, докато се научат да интерпретират постъпващата сетивна информация правилно, какво поведение изисква всяка отделна ситуация, както и да контролират вътрешното си напрежение по начини, които не пречат на другите. Когато нямат коморбидности, тоест множество "дефекти" и при запазена интелигентност децата с аутизъм могат да бъдат научени на много, но не на всичко. Някои неща няма да научат никога, защото неврологичо не са устроени така, че това да е възможно. Поне засега. Когато някой ден научим повече за мозъка, можем със стимулиране на невропластичността (примерно?) да помогнем и на тях.

Мило момче, ще ми се да ти напиша нещо хубаво, но се чудя как да го формулирам. Като се извинявам за фамилиарната форма, обикновено тук говоря на всички потребители на "вие", защото не ги познавам, но в случая то би звучало твърде дистанцирано. Важното е човек да се чувства добре в кожата си. На мястото, което е. С хората, с които е. Със занимания, които го вдъхновяват, успокояват и мотивират. Хубаво е да почита и уважава хората преди него, които в рамките на собствения си живот са постигнали нещо отличително. Но още по-добре е да разчита на собствените си постижения, не на чуждите, и особено не на тези, които са в миналото, защото за тях няма никакъв принос. Родината и семейството, са прекрасни с това, че са ни родина и семейство. Не с това колко са славни, богати или древни. Доколко са ни достатъчни такива, каквито са - зависи. За много от нас, вкл. за мен, не са достатъчни, конкретно държавата. Но са такива, каквито са. И това не ги прави по-малко важни. Важното е, че всички ние им мислим доброто и няма как да е друго. Надяваме се да добруват. Държавата да става все по-добро място за народа, който съдържа. Семейството да е здраво и щастливо. Това да им мислим доброто, поред мен, е и напълно достатъчно. Без да ги съдим за неша, които със задна дата не могат да бъдат поправени, и да тъгуваме за неща, които не са се случили, защото е нямало как да се случат. Човешката история е пълна с разочарования и това е нормално. Залагайки "славното минало" като критерий, реално се обричаме на поредното разочарование в настоящето, защото днес не е славна. Ами, не е. И какво от това? Нищо. Въпросът е какво правим оттук нататък.

В степен, в която когато човек произнася името на града Brugge/Bruges, трябва да внимава с кого говори. Фламандците (които са малко повече като численост) държат на "Брюхе", a валонците - на "Брюж" Фламандски всъщност е първи език на по-голяма част от населението от френски (55% срещу 26%, поне според уикипедия), значи човек по-малко може да сбърка, ако го произнася "Брюхе" :)) (Попадала съм на немалко валонци, отишли в Холандия специално за да учат холандски, защото това се изисква на новото им работно място.... в Белгия). Политическата система също е така организирана, че представителност да имат и двете общности. Само че е толкова сложна и партиите на двете общности са толкова много, че не могат изобщо да влязат в управлението, без да се коалират. Което вече доведе до прецедент държавата 589 дни (!) да няма правителство - най-дългият подобен период за развита държава. (Бия се през клавиатурата, че пак участвам в офтопик) ---- Oтносно Джон (Винсент) Атанасов, той е от български произход, но също така от френско-ирландски и реално е американски учен... Роден е в САЩ, живял е в САЩ... нямам сведение дали е говорил български, но въпреки това не спираме да спрягаме работата му като постижение на българската държава/нация/общество/дори ген (?!), затова илюстрирах с него. По същата логика обаче в негово лице и ирлано-французите имат основания да се гордеят, че са открили компютъра, но не съм чула да го правят (Вероятно защото не им е известен? Или си имат достатъчно откриватели не в САЩ, а на място? Или защото това не им е особено важно? Няма как да преценя) Тук има списък на учените с принос към компютърните науки: https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_pioneers_in_computer_science Дори не мога да си представя какво би настъпило, ако всяка от съответните им нации - по местоживеене или по произход, се гордееше пламенно с тях....

Toва не важи за континенталните империи. Напр. Австроунгарската. Както и не за всеки исторически период. Създавнето на колонии изисква технологичен напредък, свързан с военното дело и мореплаването, които стават възможни около 15 век.

Абсолютно съм съгласна - дори когато изобщо не става дума за чак такива изхвърляния, а за тривиални неща от ежедневието, като карикатурната ситуация, в която изпада всеки чужденец, посетил България - дори когато целта му е просто да забрави за задълженията си, да полежи на слънце и да пие две бири и последното, което го интересува, е да се запознава със сложната история на държавата. Всеки, абсолютно всеки чужденец, когото съм виждала, на мига бива поставен под засада и без право на обжалване обговорен за това как е попаднал в най-старата държава в Европа (невярно, зависи какви параметри за "старост" се зададат), която е измислила компютъра (невярно - Алън Тюринг ряпа да яде), как кисело мляко като нашето няма никъде по света (невярно, има навсякъде, никак не по-лошо, но бацилите са други), как ние сме най-интелигентни след евреите (невярно), как българките са най-красивите жени на света (невярно, зависи от представата за красота) и т.н. Мимоходом се споменават имена на велики българи, които са толкова световноизвестни, че горкият чужденец никога не ги е чувал. И това дори от интелигентни на пръв поглед хора. И нищо, че последното, за което е дошъл той в държавата, в желанието да си почине малко, е да бъде засрамван от някакви довчера неизвестни му хора колко е неинформиран по въпросите на нашето величие. Фиксацията върху историята не просто е обзела политическото говорене днес и извира на талази, на талази, извън пределите на държавата, тя дълбоко се е загнездила с митове за величие у обикновения гражданин в степен, в която дори най-тривиалния контакт с останлия свят го прави комуникативно неспособен. Социално и комуникативно тромав: неспособен да разчита сигналите на смущение, притеснение и досада у този, с когото уж разговаря. Той е там, в мимолетния контакт, за да ораторства, за да разнася грандиозния дискурс за историческата слава на родината си. Сякаш не стои на тротоара, а на някой постамент с лаврово венче на чело и говои ли, говори. Че и изисква пълно послушание - ха не се е съгласил чужденецът с някоя теза, ха лошо му се пише. И това защо, за бога? Дотолкова, че даже и официалните речи на чужди политици (Туск) са написани така, че да ни почешат зад ухото на националното ни чувство за малоценност? Комплесите ни явно станаха пословични, след като придобиха международна видимост (и легитимация) чак на такова ниво.... Затова ми се вижда подходящо да се запитаме: - Какво, ако България не е най-старата държава в Европа? (Какво, ако не ние сме измислили компютъра? И т.н.) Светът ще свърши? Извеинете за отплесването, обаче контекстът ми се струва важен

Не един, а няколко плюса бих ви сложила, ако имаше как

Изследвания отпреди две години, според което шотландците и къмбрийците са много по-близки генетично до англосаксонците, отколкото до останалите келти, като не се установява компактно келтско население, а множество различни подгрупи: "We suggest significant pre-Roman but post-Mesolithic movement into southeastern England from continental Europe, and show that in non-Saxon parts of the United Kingdom, there exist genetically differentiated subgroups rather than a general ‘Celtic’ population." *(https://www.nature.com/articles/nature14230.epdf?referrer_access_token=gONtdaP5EgLXjtYhFHODCNRgN0jAjWel9jnR3ZoTv0MiE0_B2kFTYAb64eH_EPxJeiJzg7Mfl6MEBC6p_EUzUqwIFqlUHKO-31FikkNDRjGG5S_leAcLOZABnh3-jYbwFU7MPPugrFKf6rXbe_gX1sDjFLik9ogv9tolm7w2NTv6ESuQdiS807BArIZli5dAKD_segwWw4lFubftEnSUag%3D%3D&tracking_referrer=www.bbc.com) Оказва се, че и овесът - основното средство за прехрана на шотландците в последните 3000 години, всъщност е донесен от мигранти от сегашна Германия, а това е много преди и римляните, и англосаксонците... http://www.bbc.com/news/uk-scotland-17740638 https://www.theguardian.com/uk/2012/aug/15/scotland-dna-study-project (Спирам, че съвсем се отплеснахме, нали темата все пак е за България)... За публикацията от ирландския вестник, цитирах я заради заглавието: различна раса били :)) Беше ми попаднала публикация и за ирландците преди време, свързваща ги генетично с норвежците, но сега не мога да я намеря.

Така им се иска, но не са келтски. Само и на тях им е приятно да въжделяват по прадедите си. В което всъщнст няма нищо лошо. https://www.independent.ie/irish-news/unique-celtic-genes-set-us-a-race-apart-26237637.html

Няма как да започнем с келтите. Държавността, запазена до днес, е англосаксонска. Езикът е англосаксонски. Генетичният състав, изключая Уелс, и той, което значи, че келтите са унищожени в много по-голяма степен, отколкото преди се предполагаше. За съжаление, но това е положението... В езиково отношение, когато споменаваме староанглийския, той е съставен от четири диалекта, не четири различни англосаксонски езика. Реално три диалекта, защото един от тях се дели на две части. Въпрос на политически развой е кое от тогавашните кралства ще успее да наложи хегемония и да консолидира държавната власт в едно. Но то не престава да съществува и не се трансформира в нищо - просто успява да се наложи над останалите. Ако ще прилагаме "консолидация на държавната власт" на цялата територия като основа за държавност, то и в българския случай ще трябва да считаме покръстването като начало на държавата Това шеговито казано, но и не.

Дори преди това. Англосаксонската хроника. Още с пристигането си в пети век англосаксонците въвеждат "староанглийски" - нещото, от което ще се развие съвременният английски език. Сформирането на ясна държавност започва още тогава, вижте от 470та година нататък (с акцент върху 495та година), затвърдена с покръстването през 560. През 596 година хрониките вече говорят за "English people"("Her Greȝorius papa sende to Bretene Auȝustinum. mid ƿel moneȝum munecum. þa Ȝodes ƿord Enȝla þeode ȝodspellian"). (Хрониките са от девети век, и въпреки това човек разпознава думите от английския език такъв, какъвто е днес, почти без затруднения - "the" "gregoric" "pope" "sent" "to" "britain".... "english" "people", "talk of god" - което е последната дума, "god-spellian" - god е бог и spellian* е говоря). Норманското нашествие не унищожава нищо от това, в английския език просто навлизат френски думи. Народът си остава същият (че и до ден днешен: http://news.bbc.co.uk/2/hi/uk_news/wales/2076470.stm) Иначе, ако човек иска да докаже ретроактивно някаква теза за миналото от гледна точка на съвремието, винаги може. Но на това му се казва "bias" и е основен проблем за всички науки. В случая, като критерии за "народност", "териториалност", "непрекъснатост" се задават от гледна точка на настоящето и не се прилагат аналогично. ---- *https://en.wiktionary.org/wiki/spellian

Toчно така, лошото е, че изобщо не е смешно... Добре, кой ги измисля тези глупости, кажете ми, моля. Откъде се раждат?!

Не ни удовлетворява такава, каквато е била, защото поради недотам щастливо настояще хората търсят основите на някакви причини да не се чувстват мизерно в миналото. Лошото е, че този порочен начин на мислене заразява не само цялото общество, ами през политическата му класа започва да излиза от рамките на България и да развява исторически нелепости като знаме на своето превъзходство даже на международни форуми, където на това никак не му е мястото. Най-нелепото нещо, на което лично съм присъствала, е да се поднася някакъв грандиозен исторически дискурс от нефакти на честване на европредседателството не пред други, ами пред учените, в центъра за изследвания на ЕС.... (вкл. това, че сме най-старата държава в Европа, при което немалко от присъстващите леко се подсмихнаха). Как обаче не се изхилиха тези международни учени на твърдения колко сме велики, не знам. Вероятно от учтивост... Забелязвам, че и цялото европредседателство като цяло е под мотото на този комплексарски дискурс: да се покажем пред чужценците, със стилистиката на реклама на Балкантурист... Излиза, че цялото упражнение се схваща като реклама на държавата за още британски туристи, а не като проява на способността й да свърши необходимата работа на общоевропейско ниво... Затова си мисля възможно ли е това преосмисляне на българската история, не такава, каквато си я правим, за да си лъскаме лошото самочувствие, а такава, каквато в действителност е, най-накрая да се случи. Да го наречем, проект за конструктивно преосмисяне на българската история. Бвз патетики, без фалшиви исторически факти, но и без пораженчество. Може ли да се случи? Какво е необходимо?

Прочетохте ли я?

Никой образован хетеросексуален бял мъж не подлежи на преследване от закона, ако не е извършил закононарушение. Ако не бие и не подлага на тормоз жена си или децата си, може да е сигурен, че нищо няма да му се случи. Виж, ако я бие, то с нищо не е по-малко виновен от по-малко белия и образован, който прави същото. Вие вероятно не биете жена си, тоест няма от какво да се опасявате.

Медицинските лица навсякъде са длъжни да сигнализират на полицията, ако подозират извършено престъпление. Това да разследва е работа на съответните органи. Това няма нищо общо с доносниченето, подаването на неверна информация за някого.

При това положение всеки разговор за насилието над жени е безпредметен.