ramus

разбира се - срещу обещание за изживяване на гъдела... Пък - всичко е на ужким, и на игра.

и да се забележи - най-много до ада да се стигне. Или да ви низвергнат до "невеж и неграмотен". Но няма да го направят - сега е времето за "флирт"... Все пак гъдела е велика сила, особено в определени възрастови етапи.

недейте... Излиза, че нямате право на "своя теза". Платон и Кант вече са ви я оборили и излиза че се налага да ги извикате от оня свят, да са поспорите с тях.

Ами, Дора, колегата точно това прави. Но вие ужасно държите да му управлявате любопитството. Понеже вярвате в "правилната посока". И в "правилния свят", а той не е вярващ. Наистина ли не виждате че е налице рязък дисонанс и не е налице каквато и да е форма на диалогичност... Значи си отваря тема, води си я по неговия си начин, задава главно въпроси, на себе си. Опитва да намери рефлексия през съжденията на други - но трима други решават че никой няма право на съждения, докато не прочете и изучи александрийската библиотека, и то не какво да е - а от времето на Аменхотеп, до средата на 19 век. Нито по-рано, нито по-късно. Но не само това - нужен е точно определен прочит, канонично предопределен чрез конвенция... И не само - а и същите няколко човека натрапливо желаят да изживеят ролята си на "библиотекари" - пазители и спасители на "знанието". Всъщност същите няколко човека не ги интересува с нищо автора на темата, нито самата тема. Тях ги интересуват единствено личните им потребности от представяне и утвърждения на убежденията им. Под маската на "социални мисии"... Да напомня - кариерата на преподаватели и ментори , е приключила отдавна. Не се намирате в академични аули, нито сте на симпозиум.

пак клозетни миризми се появиха... Може би и памперса не помага... Мъка.

"Костенурката също настига заека" колкото и бързо да бяга той. Игрите с предпоставките и подредбата на условията и контекста може да докара логически извод за каквото и да е. Все пак никоя костенурка не се движи колкото заек. Така, че това не е философия, а логически игри. Ако са материални "аргументите", бихте ли посочили колко им е масата, спина, импулса, с какво взаимодействат, как се разпадат. или пък - са с вълнов характер - там влизат в сила други "изисквания" и условия... В това е проблема на логиката - че тя е само помощно средство, при определени условия. Иначе - се стига до абсурди като това.. в статията ИНФОРМАЦИЯ - се потрудих да намеря материал, касаещ основни базови понятия и съставянето с тях на условна опорна координатна система за описание на ИНФОРМАЦИЯ. И да се схване - че единна дефиниция на понятия с висока степен на абстрактност, не е възможна. Това че физиката борави с "информация" - е само един от аспектите на понятието. Вече се спомена по-горе в темата че се подвежда заради еднаквостта на думичките и това е проблем на всяко от висшите абстрактни понятия. Един дял в науката разглежда по спрямо себе си аспект от общата абстракция. Огражда го, дефинира го - за да го ползва в схемите си на обяснения. Но това не е "цялото значение на понятието". Именно това е проблема и достатъчно навсякъде по темите са опитите да се огради с фрагментни дефиниции дадено понятие и после да се работи с него. И се забравя за условността. През цялото време е налице психичен насъзнателен уклон към "застопоряване' и съпротива срещу условността и неопределеността. Непрекъснато всеки един тук попада в тънката несъзнавана клопка на "категоричността" в търсене на "истината" - като крайна, окончателна, като известна, ясна... Всеки момент се вкарва някаква условност и относителност - като зададеност и предпоставки, после се развиват и се забравя за условността. Само разбиращите хора съумяват да овладяват непрекъснатия уклон към "крайност, категоричност и заключителност". Именно чрез тях се реализира прогреса - защото всеки казус се затваря чрез "отговор" само и само той да приключи като "неизвестно". А когато се реализира "фрагментно описание - фрагментен отговор, но това не е крайния отговор..." - това е рецепта за непрекъснато поддържане на отвореност. Крайния отговор - затваря казусите. Оставянето им с условни отговори - ги оставя отворени за развитие, защото неопределеността не е възможно да се преодолее. През цялото време се прави тук, в разделите, във форума и извън форума, и извън виртуала - защото сме човешки същества, които ползват познанието да извлекат максималното в опита си да се определят и така ситуират... И така - да намалят неопределеността (дори и да изиграят на изключването й - сякаш не съществува). Именно това е и другия прийом спрямо неопределеността - просто се включва в цялата система от обяснения и описания - като неотменна. Това усложнява която и да е концепция, разбира се. Но пък - и много сложни концепции не са проблем за Вникващите ги. Примери - колкото искаш

не казвам това. Други неща пиша - и не че са "ваш проблем", а че се определят от психичните ви особености. И че личния момент е непрекъснат и постоянен, сред всеки коментар. Просто за вас "няма такова нещо". Излишно е да се повтаряме - който каквото прочел, разбрал, видял, реагирал - това е. За мен в един сериозен разговор, повторението е индикация че той не се провежда ( с много малко изключение, но то е част от проявеното усилие на двете страна за вникване). Надявам се че не се обиждате, защото наистина няма никаква форма на негативизъм изразен чрез лично отношение. Да, може би съм твърде директен, невъзпитан, груб ... всичко може да е. Все пак заявката на всеки тук е "висока летва", и това определя да не се налага да е като в детската градина. Поне така е според мен. Когато някой се е заел с изясняване на мирозданието някак е несериозно през цялото време да му се плаче, мени настроения, да реагира емоционално и защитно... Това ясно показва че субект с такива прояви е още твърде неукрепнал за да има претенции и ползва само готови шаблони, с които имитира и играе сериозност. От друга страна - има твърде много хора които нямат избор в това. Но нищо не пречи просто да не си слагат високите летви... или поне да не играят на имитациите на летене. Но за тях и това е част от нерешените психо-емоционални отпечатъци и дисонанси. И дори и така - като си ги решат - тогава да вдигат летвите... Както и да е... Има налице ясна заявка за разлика в позициите ни. Тази разлика е заради това, което сме и тя е по същество. Тя е много по-сериозна от това, което допускате. Но така е само в моите очи, а аз имам нахалството да допускам че греша, защото това е най-естественото нещо в живота ми... И най-полезното... Странно заключение. Вие сравнявате проявленията на информацията, и то по условни критерии. За боравенето с информация се използват нейни свойства - скорост на предаване, количествени и качествени особености (като плътност) - но това не е до същността на понятието, което няма как да е материално. Това е и парадокса - нематериалните фактори пораждат и определят материални проявления. Някак си е налице "посредник", в който нематериалното се трансформира в материално проявление. Това е изключителния феномен между нематериалното и материалното - те са в непрекъснато взаимодействие и взаимопораждане, всеки миг... Обаче за да се "разбере това' е нужен един "трети елемент"... Между другото - това е така при всеки компютър. На основата на едни съвсем материални "железа" (хардуер) се задейства сложна дефинирана система от инструкции които управляват неговата работа. Едно и също желязо - изпълнява различно написани инструкции - и то ще ги изпълнява, като поражда чрез това различни резултати. Различни инструкции - различна работа. А материалната основа - една и съща. Ако системата от инструкции (софтуер) се оптимизира - се оптимизира крайният резултат. Понякога резултата отново е информационен, понякога на базата на инструкциите и тяхната организация - възникват съвсем материални резултати - както е в все по-сложните РОБОТИ, придобиващи уменията да имат обратна връзка със софтуера си. Сега ги проектират да имат възможност и за самостоятелна подмяна, допълване и усъвършенстване на "желязото си"... И всичко това - само защото възниква фийдбек между резултата и инструкциите и отварянето на възможност да залегне в самите инструкции да се самоусъвършенстват на базата на "опит" - точно както става през целия човешки живот... битовете и байтовете в която и да е изчислителна машина НЕ СА ИНФОРМАЦИЯТА, те са проява на информацията. - става въпрос за най-абстрактния смисъл на понятието. защото твърде много неразбиращи хора употребяват проявлението и производните като нарицателни за най-общата абстракция. По същия начин е и с понятието СЪЗНАНИЕ, ВРЕМЕ, БЕЗКРАЙНОСТ, УМ, РАЗУМ, ЗНАНИЕ, ПОЗНАНИЕ - това са абстрактни понятия възникващи от човешкия начин да си обясним, опишем да наречем, подредим - в нуждата си да изясним и контролираме, получим усещането за сигурност. Невъзможността един философ да се обърне към съвремието му отрязва възможността да докосне развитието. Защото пробивите в разбирането на нас самите - на съзнанието, на ума, на взаимодействието на всеки човек , на формирането му... най-добре започват да се отварят за разглеждане именно през лабораторията на Изчислителната техника. Нейната изначална идея - е именно чрез нея да се симулира онова, което ние си представяме относно това, как сме устроени именно в "информационната компонента"... А не в неврона, не в "историята на философската мисъл"

Остава и да чакате дядо Коледа ... по Коледа! Добре че не гледам футбол, а само играя! (От друга страна - отново полъхна клозетната миризма от изхождащия се и в тия моменти ми се приисква да съм именно на игрището сред играещите, а не да надушвам поредните изцепки на цанещия се за говорител)... Та тия изисквания какви "чудеса " да са - това биха били кошмари за огромната маса хора. Шегите, ок. Но казусите през моите очи се оказаха изключително сложни. Именно - без да съм философ и без да съм чел Платон или Витгенщайн, бихте ли били съгласен да изведа някои от тях, каквито съм ги разглеждал през моите очи, през моята призма. Местните класици ще ме линчуват, осмиват и иронизират... но не ме интересува с нищо. И поне ясно посочвам че става въпрос за задължителното влияние на моята лична призма. като все пак съм взел и мерки тия влияния да ги минимализирам... Което хич не се оказа лесна и проста работа. А се чудя - за колко много хора личният им момент въобще не съществува. Няма личен момент - няма проблем. Има го - и почват проблемите. Прави са хората да го неглижират сякаш не съществува. А нямат нито едно съждение в което да не се намесва именно личното пречупване, отношение, убеждения... И като им го показвам, че си го пишат сами - и се почват изтрещяванията... Години наред съм изследвал как става, какви са механизмите, как се получава, как протича, кога протича, на какво се основава, какво е значението му... Толкова огромна маса хора им е достатъчно нещо да го прочетат и запомнят... и - воалааа - те го знаят. А се оказа че за мен това е крайно недостатъчно... Както и да е - ако кажете че би ви било интересно с нещо - ще споделя някои фрагменти от... тия казуси, през изминатия ми опит и път през тях - за идеалното и реалното - без каквито и да са идоли и без каквато и да е нужда от бог - така без никакъв проблем спазвам и двете ви условия...

Критична.. е не само "страницата". Критична е и "третата възраст". И критическата - също носи критичности... Опс - отклоних се от темата, но това беше само шега... не зная дали си давате сметка колко висока летва е това... "изискване"? Форума ще онемее и опустее... отвсякъде. И не само той... Вие нямате сърце, и "душа" - за да изисквате подобно нещо. Та толкова хора са основали живота си на тия...

пффф, че се размириса отново...

стига си ревал, взимай залъгалката на "пазител на философията" и заспивай. Това че ти не знаеш, си е щото ти не знаеш. Така че вече се изходи достатъчно остави си за утре - да има, да не се задръстиш..

разбира се. Винаги е лично. Точно за това става въпрос. Винаги - и за мен се отнася. Всъщност - всичко го съотнасям преди всичко през мен. И съм си отнел възможността за илюзии и залъгалки по въпроса. Но дори и с тази аналогия - отново стана въпрос за "писмено слово". Аз - като не съм го прочел - какво? Колко от думите ми горе бяха позовавания? Колко от тях бяха по линкове или репликации на думички от идолни фигури от гробницата на историята? Всеки един момент всеки човек отразява живота през себе си. Именно това отражение и неговите сложни и сборни резултати и наслагвания, той нарича ЖИВОТ. Колко тук човека дръзват да кажат свои думи. Напълно свои думи - съвсем лични. И дори бледите опити за това довеждат до изключително нескопосани резултати. Толкова неподготвени, толкова сурови, толкова... наивни - точно като първи стъпки - клатушкащи се, несвързани... Не - по-лесно е да се цанят пазители на знанието, но с пазене на знанието не се креатира познание. Натрупването на знания е само фаза, само етап, подготвящ креацията. Който не стига до нея - му остава да се вкопчи в единствената му възможност и да я провъзгласи за "свещена". Тук се очертават вариант на Плюшкин по отношение на безкрайните версии на написано знание. Сякаш личната мисия е по създаване на собствена версия на Световна библиотека с идеята че светът ще си изгуби познанието някъде, щото идват варвари. А разни невежи тъпаци по форуми са агресори на голямото ПОЗНАНИЕ. И не за друго - защото мисията на всеки вкопчен е именно да изиграе театъра че става въпрос за 'извън него'. А то няма как да е ИЗВЪН. Не е парадокс , че дори и когато става въпрос за психонауки, това не променя с нищо личната роля на играещия - невъзможността му да ги съотнесе към себе си, обезмисля напълно "всичко научено". и понеже го обезмисля, то се трансформира в "всичко научено" е за човечеството... и аз съм само пазител и репликатор ( и спасител ).

Пак цитат... Отново се скрихте зад написаното слово. Знаете ли - това е похват доста аналогичен на който и да е евангелист, според който целия свят му е събран в свещената книга сред нейното свещено слово. Как въобще съществува светът и познанието днес, след като са изгорили Александрийската библиотека...? Не само нея - а и много други като нея. Казусът по принцип е именно сред всеки от нас, а не е "отвън" него. Може да смятате че "нямате причина", но всички причини са именно във вас самата. Както и в мен, и сред всеки друг. Проблемът е когато е налице опасност от напускането на комфортната зона, поради... страх. Съпротивата сама по себе си е чудесен индикатор и вектор едновременно.

За изхожданията - в тоалетната. Децата да си лягат, а не да плещят глупостите си. Ако не ти се спи - има хапчета, има чаша топло мляко, масажи... и разни други средства. Престани с миризмата на глупости и се научи когато говорят големи хора, децата мълчат, така и така не разбират нищо - да си гледат залъгалките. Излагаш се с тия напори към участие в разговори между хора, без да си поканен, без да става въпрос за теб. Но най-важното - без въобще да схващаш каквото и да е - а да си повтаряш едни и същи твои си делюзии. Тия битки с вятърни мелници, са само шизофренични пулсации. Ако толкова много държиш да ги споделяш - отиди на подходящия човек. Ааа - забравих, че тук сред форума има 'професионалистка'... Тя, между другото е специализирала именно със 'социално слаби'. Тук варианта е - "ментално слаб". Но поне намери остатъците на мъжкото в себе си и го приеми с достойнство.

вижте - не изхвърляйте казуса извън себе си. Всъщност за личните вътрешно-психични въпроси е казусът, а не по отношението към познанието изобщо. Тук става въпрос за субектите вкопчени в тяхната представа за 'пазене на нещо си' и че това е акт, който е някъде отвъд тях и че това е мисия за спасение на човечеството. Представите ви за 'бъдещето" на цивилизацията, са неоснователни и са нещо като паранои, с които се подпирате в убежденията си. Може би това ви дава основание за да се изживявате на спасителка, пардон - пазителка на знанието, това все пак си е ваша работа, но вие изнасяте това извън себе си с ясната идея че "така е сред вселената" и това няма нищо общо с вас самата. Познайте Никола Тесла колко пъти е прочел диалозите на ПЛАТОН? А може би - Витгенщайн? Според вас - ТЕСЛА дали е варварин? А може би пък - Леонардо ДаВинчи - сигурно е изял Платон, Демокрит... с парцалите. Вероятно е развивал философските казуси за 'троицата' след като е рисувал скрито толкова дръзки лични схващания, твърде нехарактерни за неговото образование, времена, нрави... а тия думи са неверни твърдения. Това е ваша вяра, ваше убеждение, което дори - не е точно ваше лично. Вие се привиждате през него, обаче. И го изразявате като "свое". Та вижте сама - обърнете внимание, че дори когато става въпрос за вашите лични убеждения... те отново се скриха зад цитати от един или друг автор. Отново и отново - пак, и пак... Вие поне сте открита и честна в това. А тук други участници мимикрират доста отработено личните си щения, лицемерно прикрити зад социални и академични лозунги. А става въпрос за съвсем личната им територия на комфорт и удобство, за ползи и пози. Ако приемем горното твърдение, можете ли да кажете за себе си- вие, след като "знаете и пазите човешкото познание" - как допинесохте да се развие? Кои са вашите собствени мисли и как вие го НАДГРАДИХТЕ?... Защото - "историята и познаването й" - добре, но тяхната функция е само да "подложи", а не да остане "края на вселената'. Човек му се налага да създава, когато наличното което е натрупал, което е взел, което е привнесъл не е достатъчно. Това е ключът за креация. Всеки който бута стълбата се основава на нещо, през което е преминал. Вие твърдите че има ЕДИН ОСНОВЕН ЖАЛОН, който е еднакъв за всички хора, "него трябва да славят", на него да се оповават, на него да се покланят". Твърде библейско, да, защото то в основата си е израз на дълбоко прикрито религиозно отношение. Преклонение пред историята, писаното слово, пред постигнатото, пред Постигналите го, е една идеализация и канонизиране на конвенционалните схващания, които се асоциират с ЖИВОТА, с развитието, с ПОЗНАНИЕТО... Планетарният живот е бил разрушаван до основи няколко пъти и това е доказано по различни пътища. Кажете - според вас, дали всяко едно "разрушение" е било "края на света". Както във всичко друго - има моменти на натрупвания и това е смисълът на "историята". Има моменти на "фазови преходи" - на качествени скокове. Няма как да се извърши СКОК, ако някой е свързан с вериги за мястото от което скача. Той просто няма как да "прескочи"... И остава в... "историята', на гарата, от която влака на времето вече е заминал.

И? къде е проблема с това. Изгубени са много стари знания и мнения на хиляди безименни мъдреци. Може би са минали цивилизации - възход, падение и изчезване... И? Кое е голямата липса на сегашната цивилизация - това че Х и У били живели и никой дори не си спомнял за това? Или това че за Платон идеята за знанието била "обоснована истинска вяра". Или че "християнството е платонизъм за народа"... Всяко нещо си е до времето си. От сегашна гледна точка идеите на Платон в голямата си част са твърде ограничени и неадекватни. цялата работа с въпросния е само до заслугите, щото се смята че е 'първенец" в нещо си. И той е. Но времето на неговото първенство - отдавна е отминало. Проблемите на "пазителите на историята е" че те самите нищо не създават. Празни са всякакви опити да се издокара нещо друго, освен "защитаване". Ако Платон беше защитник на историята - сега нямаше никой да му обръща внимание. Както и на тия, защитници тук, в темата - след време ще си отидат, както всички ни. едни хора създават и и развиват - други им оставя да "пазят". Пазителите на знанието - кое точно пазят? С какво те самите са допринесли за знанието - или е просто част от придобиването на мисия някаква си - типична академична житейска отговорност, която доста наподобява "сектантска". Но се забелязва че да оперираш със знания, не означава че ги разбираш. Въобще не означава. Призивите за 'четене" и предлагане на линкове са именно един позабравен начин за информиране, точно днешната аналогия с "чети, за да се изучиш". Наместо томовете литература, някои хора са с консервативните представи че никой не може и няма как да измисли каквото и да е. Че има специални "умни хора" които сякаш са "РОДЕНИ" за да измислят. А тия, дето не са "толкова умни" им остава ролята да "пазели знанието"... което вероятно е чудесно за поизтупването от прахта на времето. Но няма нищо общо с днешните времена. Какви пазители са форумните стражи на науката - след като не са в състояние да четат критично и внимателно обикновени текстове. След като изпадат сред всеки пост в определяне на личните си величия на мисии на "пазачи" на знанието. След като дори и не се трогнаха да прочетат обикновен и популярен текст, касаещ основни положения в модерните и съвременни познания - информатиката... си говорят за Ум, Разум и Информация - и се стига до обикновени и елементарни нелепости - именно в техните собствени коментари. Щото за всеки аспект на живота - те разполагат с "историята". И - толкова. Именно това чудесно показва колко "философските класици" изостават от времената сега. И вместо да се пази праха от изтупване, вместо да се следи какво се случва в науката и познанието - не! тук имало история, в името на... да опазим знанието. Вие просто си оставате в прахта, колеги пазители. Един бил симпатизант на една школа, направление... друг - на друга. И да си затвърдим колко е важна историята, колко велики имена, колко е тревожно че никой не ги четял. Ужасно е, че един ден щели да ги забравят и... това бил краха на знанието, познанието... и цивилизацията. И толкова. Цитирането и позоваването - е просто нищо за съвременните времена. Едно обикновено и голо НИЩО!!! При толкова много днешна информация - сега господства нейната интерпретация. Вече никой не се информира каква е чистата информация, защото тя е огромна и невъзможна за възприемане с обема си. Заради това от векове хорара се информират с... готови системи от интерпретации. Но дори и така - това с нищо не ви помогна да изречете ваши лични мисли по всякаквите въпроси на мирозданието. Всеки опит и подканяне - завършва катастрофално, особено за няколко човека, криещи съвсем обикновените си лични пристрастия и твърде дребнави отношения към всички аспекти на екзистенцията. Ангажирани маниакално да обяснят колко правилни позиции имат, чрез това колко добре са възприели конвенционалните системи от готови шаблони на обяснения - за всичко. И какво цитирането и позоваването на "историята на знанието" ги промени - да ги направи от дребнави и посредствени, във замислящи се визионери, усещащи пулса на промените... Не че не е ясен отговора, затова и не поставих въпросителен знак в края на предишното изречение. В това е въпроса - едно голо нищо, скрито зад каквато и да е привидна мисия, пак остава нищо. Заедно с "мисията си". Твърде много тежат годините на многото защитници тук. И именно тая "тежест" предлага само и единствено мисията на "пазачите на историята'. Няма друг форум с толкова историци - пазители на историята и с вечните неразбории - кое точно пазят, като сред всяка тема едни пазители се изправят срещу други такива. За съжаление - толкова "пазачи" превръщат всяко място в "затвор"... С много прах в него - праха на времето. Така от възвишена мисия за опазването на съкровищата, се превръща на практика в 'гробница" - защото времето ще я затрупа. Както ще затрупа всички ни. За да излезе наново и отново... Затова някои гробници никога не ги намират. Това не пречи на феникса да се преражда, но проблема е - че това пренебрегва и обезличава "пазителите"...

======= Поздрав за поредното изхождане на глупости, в поредната тема... Поздрава е и за лайващите го - добра компания се образува в изтрещяването и леенето на недоумици. Приплакват се взаимно... и дори не се четат. Важното е моабета да върви, ако ще и която и да е тема да се превърне в клоака. Пенсиониран Физик доказва в "Теорията" (си) как работил умът. "Философи" след него - се позовават на "обясненията му" без да схващат каквото и да е от "теоретичните обяснения на физическа и полева основа"... Отгоре на всичко - пенсионирания физик има проблеми с изказа и неспособността си да обяснява, дори и без да се интересува коя, каква е, и какви са особеностите на таргета - кара всичко наред... Все пак - който не разбирал - да прочете "теорията" му - на всичкото. Според мен е важно същото да се постави в условията за участие във форума - ако някой не я е прочел, не е извел 'правилно" написаното там - въобще да не се бори за място под слънцето. Пенсиониран пишман-философ обяснява за 'знанието" и за "незнанието" - като "неправилно знание" (поне уики да беше зачел... ? ) Информацията - била материална. А "знанието" (за нея) - било идеално. И "незнанието, като неправилно знание" - също било идеално, щото било в нечия глава. А неговата - всичко е идеално размазване и резултата е с подходящата "миризма". ?

мдааа - поредното изтрещяване по цитата от предишния коментар гледам поредното изхождане на "Класѝка", с претенцията че авторът му е "говорител на наука", някаква си. Иначе - той не е философ, но пък "знае" философията, философите. И така - какво се чете: Информация... не е идеална, а реална. !!! (Малииии..... барабар със "структурата и генната спирала" (дали става въпрос за ДНК, или пък РНК - не става ясно, но не е и нужно, щото училите философия не се занимават с такива дребнавости)... И веднага след това: Идеални са нашите знания за тях.... ( а знанията - не са ли информация? Това пряко дисонира с предишното твърдение) но не само това, а и: ... а и нашите незнания за тях. !!! ( а НЕзнанието - то информация ли е, или е идеално? Или е просто отсъствие на знаЕне? И как отсъствието стана "информация"...) В рамките на две съседни изречения - направо кърти с глупости. Че автора не е в състояние да чете собствените си глупости - това е норма, той просто си ги изхожда. Обаче ми е странно - колеги, вие четете ли въобще? Сега става ясно че повърхностното обикаляне с очи по графичните знаци, е съвсем форумен синдром... ================== Ако ползва вече достигнатите достижения на другите науки - ще остане ли да е "философия"? Защо философията е нужно да е на "позицията на методологична наука", особено пък - като "обяснителка на света"?

Чудесно е че се изходихте и вие с мнение.Понеже сте с претенции че сте чели нещо в темата да повторя - пет пари не давам дали някой си "щял да ме направи за посмешище" . Другарските съдилища за мен останаха в един друг свят на който, изглежда няколко човека тук държат да покажат че си живуркат в него доживот. Да ви кажа и, че тази словесна фраза - "за посмешището" - стана твърде банална с повторенията си, които Повторителите поне да бяха ползвали синоними. Изглежда че дори и така им е лесно да се повтарят взаимно като папагали. Понеже сте с претенции че 'вие сте запознат" и сте много светнат да видим вашите собствени думи: Значи - темата някоя си, била "СЪЗНАНИЕ от гледна точка на неврологичен аспект" каква връзка има с тази тема - изглежда за вас това не е от значение. От друга стана, сам се заровихте в "неврология" и... Психиатрия (изненада). Психологията я забравихте. Когнитивната наука - също, но пък - вие сте запознат и светнат и много държите да си го покажете. Е - сега олекна ли ви, като се облекчихте - поне би трябвало? Пък сте и поредния актьор с роля на говорител на "наука", някоя си, и според нея - поредния който е светнат " как било". И като е така представете научно следното: В коя наука точно ги има тия четири изредени нарицателни, в кавичките, от цитата? Да посочите и вие тази "граница" и толкова добре уточнените 'критерии' за диференциране - между четирите? Не за друго - поне и аз, невежия и неукия, да се посмея. С глупости някой решава да направи забележка на друг, който според първия пишел глупости и бил един или друг... Но в това не сте оригинален - вече се изпражниха и други преди вас - вече става схема, става модел... Странно защо когато задам прости въпроси, с насока към прости отговори и някой се запъне и се почнат повторенията.. или поредния с изтрещяване. Не че това ми е особено важно, а само от любопитство. ------------------ Така - написах прости и ясни въпроси на точно определен човек, във връзка с негови собствени думи. Бих искал да изясня доколко и дали адекватно интерпретирам, защото точно казуса по който питам мен ме интересува живо. Някой друг ще се изхожда ли облекчително с идеята да го лайкват или ще остави думата на тоя, на който е зададен въпроса? Без всякакъв смисъл са тия забележки кое, кога и защо трябва да ме интересува, дали и доколко съм компетентен. Доколко, кое и от каква гледна точка е видно - за мен е видно едно, за друг - друго. Ако ме интересуваше невронауката щях да се интересувам относно нея. Ако психиатрията, или неврологията - също. Каквото ме интересува - си следвам линията и то достатъчно добре и полезно за моите лични цели. Опитите тук някои да си припомнят преподавателските си позабравени маниери - не ме интересуват с нищо, щото това си е тяхна игра. Последното което бих зачел сериозно е опита на някой Изтрещяващ да ми слага етикети и нарицателни... и назидателни. След като някой се надува че бил чел "науки" да се беше опитал да овладее собствените си афективни кризи. Защото по каскадата - те са производни на емоционални претоварвания, които рефлектират в когнитивни такива. И се стига до изхождането на глупости с емоционални облекчителни цели. Та - като някой е толкова светнат защо не беше опитал да овладее поне афективните си импулси... Щото същото би трябвало да се овладява и усвоява още от детска възраст. И май - на същата се остава, в емоционално отношение, после за цял живот. Бих казал всичко това и само с две простички думички - по "пловдивски"....

Демек излиза че "преченето" между теб и другите - е граница и еднозначен критерий, адекватно ли интерпретирам спрямо автора на думите? На първия въпрос - ЗА КОГО е "по-добре"? Спрямо кое, какво и кого - "добре"?

според кого - е по-добре? А дали има ясна граница - да се различат?

от философска гледна точка може да е и метафоричен. Но още в средното образование се учи че психичния свят се основава на идеално отражение на реалността, а не е реалността. Твърде много хора са пропуснали тия часове в училище, вероятно. Всеки в себе си разполага единствено и само с рефлексията си на реалността, която е "идеална". Но не е идеална рефлексия, защото в нея се внасят елементи от особеностите на "отразителя". Понякога тия елементи са повече - понякога по-малко, но това е твърде условно. Инстинктивното използване на отражателната реалност, съставяна в психичното поле, се усеща в Съставящия я като еквалентна на физическата реалност. Това довежда до някои ползи по отношение на оцеляването, примерно. Но когато нарасне ролята на абстрактизирането, ако не се вземе предвид задължителното разминаване между отражателната и обективната версии на реалността. И така - отражение - не е метафора. И е метафора - според зависи-то на ползващия. Ретината не различава - така е. И невроните - също не различават. Това е неуловимото - на информационната обработка и на понятието ИНФОРМАЦИЯ. За същата цел отворих друга тема - поне когато се философства чрез употреба на термини като "машини", "ИИ", Хардуер - все пак да са налице поне основни положения какво са машините, какво е интелектът и хардуерът. И че хардуера е напълно безсмислена купчина части, ако липсва софтуер. Хилядолетия хора размишляват... просто си размишляват. Не е изключено и мравките да размишляват, но дали стигат някъде повече от мравешкия си свят. А дали не е така и с човешкия - кой да каже. В мисленето антропоцентричното влияние е огромен проблем и той за момента е нерешим като казус. Защото колкото и да се величае въображението, в него са налични известни ограничения... В мисленето като цяло - също. Никои проблеми не са крайни и абсолютни ако се взимат под внимание и се опознават и вникват ограниченията, защото по този начин се създават условия да се заобикалят те и... да се върви към "други ограничения"... А това е безкрай...

това е доста спорен извод... При машините, например, всички "информационни процеси" са и материално обезпечени - те се регистрират на материални носители, зависят от енергия и изчислителни системи на съвсем материална основа... Пак се стига до това "що е информация"... И... ? какво като не било разработено сред философията? Това въобще не пречи други области да го разработват. А онова, което се цитира по-горе касае ОТРАЖЕНИЕТО с което се характеризира всяка психична система, с който борави всеки човек и някои негови основни свойства и особености. Доколко това отражение е ИДЕАЛНО - може би - въпрос на интерпретация и отправна координатна система. Би трябвало да не е - ако се вземе предвид възгледите на "невронауката" - според която цялата работа е в невроните, синапсите... А веселия парадокс е... че цялата философия всъщност е идеална. От друга страна - що е това "разум"... дето се ползвал за приземяване от идеалното в материалните взаимодействия - е доста сложен и условен казус. Също няма дефиниция. И пак - разум - по която и да е дефиниция, също е сред идеалния свят. Как тогава той се ползва за 'материализация' на идеалното...

fresh-science.com Удивителната връзка между невронните мрежи и природата на Вселената Автор: Свежа Наука През последните няколко години машинното обучение преобрази света на изкуствения интелект. Една по една, способности, които доскоро приемахме за уникално човешки качества, вече започнаха да стават достъпни за все повече машини. Един такъв пресен пример е демонстрацията на Google Duplex. При специализирани задачи, дълбоките невронни мрежи вече надминават човешките способности, като при разпознаване на лица и обекти, и дори диагностициране на заболявания като рака. Изкуственият интелект вече усвои интуитивната игра Go и победи най-добрите играчи, което постави крайъгълния камък в историята и развитието на изкуствения интелект. Но съществува проблем. Учени и инженери не разполагат с математическо обяснение, защо подредените в слоеве невронни мрежи са толкова ефективни при подобни предизвикателства. Математици и физици са объркани. Въпреки огромния успех на дълбоките невронни мрежи, никой не е напълно сигурен как те постигат невероятните резултати. Но днес, благодарение на работата на Хенри Лин от Харвардския университет и Макс Тегмарк от МИТ, това е на път да се промени. Според тях, причината поради която математиците са толкова притеснени, е, че отговорът зависи от природата на самата вселената. С други думи, същината на отговора се крие във физиката на самата материя, а не в математиката. Как дълбоките невронните мрежи стигат до решение? Нека да се опитаме да разрешим проблема, като използваме пример за класифициране на черно-бяло изображение, за да определим дали показва котка или куче. Едно такова изображение се състои от милион пиксела, които могат да варират в 256 различни стойности на сивото. Така че, в тези условия, на теория може да съществуват 2 561 000 000 възможни изображения, и за всяко едно е необходимо да се изчисли дали показва котка или куче. Това е абсурдно много работа, и все пак невронните мрежи, само с хиляди или милион входни изображения, успяват да направят тази класификация с лекота, без да изчисляват всички вероятности. На езика на математиката, невронните мрежи работят чрез осредняване на сложните математически функции с по-простите такива. Когато става дума за класифициране на изображения на котки и кучета, невронната мрежа трябва да изпълни функция, която приема като вход милион пиксела в сивата скала и извежда вероятностно разпределение на това, което могат да изобразяват. Звучи сложно и в действителност е сложно, защото под капака се крие (и се случва) много повече от архитектурата, която пресъздава процеса. Проблемът е, че масивът на (входните) математически функции е по-голям от броя на потенциалните невронни възли, които могат да ги осреднят. И все пак дълбоките невронни мрежи по някакъв начин получават правилния отговор. Сякаш се възползват от някакъв основен принцип, който неволно извиква асоциации с начина по който работят и квантовите изчисления и дори холографията – свойства от нисък порядък, които представляват фундаментални и универсални характеристики на материята, или поне на начина, по който я възприемаме. Винаги когато пишем за квантови компютри и невронни мрежи, обичаме да намекваме за изчислителната мощност на самата материя. Но ето, че сега Лин и Тегмарк ни дадоха едно правдоподобно обяснение за това защо това е така. Според тях, отговорът се крие в това, че вселената се управлява от малко подмножество от всички възможни закономерности. С други думи, когато законите на физиката се описват математически, те могат да бъдат описани от функции, които имат малък набор от забележително прости свойства. Така дълбоките невронни мрежи не трябва да осредняват всяка възможна математическа зависимост, а само малка част от тях. За да поставим това в перспектива, помислете за реда на полиномна функция, която представлява размерът на нейния най-висок експонент. Така че квадратно уравнение като y = x2 ще има ред 2, а уравнението y = x24 – ред 24 и т.н. Очевидно е, че броят на реда е безкраен, но въпреки това в законите на физиката имаме само малко подмножество от експоненциални зависимости. „Поради причини, които все още не са напълно разбрани, нашата вселена може да бъде правилно описана от полином с нисък ред“, обясняват Лин и Тегмарк. Обикновено полиномите, които описват законите на физиката, имат ред, вариращи от 2 до 4. Законите на физиката имат и други важни качества. Например, когато става въпрос за ротация и движение, те обикновено са симетрични. Завъртете котка или куче на 360 градуса, ще изглеждат същите; преместете го на 10 метра или на 100 метра, или на километър, ще изглежда същото. Това опростява задачата за осредняване в процеса на разпознаване на котка или куче. Храна за мозъка! Срежете холографската плака на две части и ще имате две еднакви изображения с по-малка разделителна способност – цялостта и смисълът на изображението не са изгубени. Интересно е дали интерференцията като свойство на материята също може да има участие в дистрибуцията на информацията в невронните мрежи; дали паралелизмът в невронните мрежи не създава условия за интрерференчно извеждане на решение, подобно на квантовите изчисления? И при двете архитектури с повтаряне на итерациите нараства прецизността. Тези свойства означават, че невронните мрежи не трябва да осредняват безкрайните математически функции, а само малка част от най-простите. Вселената притежава и едно друго интересно свойство, от което невронните мрежи се възползват. Това е йерархията на структурата на материята – фракталността. „Елементарните частици образуват атоми, които на свой ред образуват молекули, клетки, организми, планети, слънчеви системи, галактики и т.н.“, обясняват Лин и Тегмарк. Сложните структури често се формират чрез поредица от по-прости стъпки и правила. Ето защо структурата на невронните мрежи също е от значение: слоевете в тези мрежи могат да осредняват всяка следваща причинно-следствена стъпка. Лин и Тегмарк дават за пример реликтовото излъчване, ехото от Големия взрив, което отеква във Вселената. През годините различни космически апарати правят изображения на излъчването с все по-висока резолюция. И, разбира се, физиците са озадачени защо тези карти показват точно това изображение. Учените посочват, че каквато и да е причината, това несъмнено е резултат от причинна йерархия. „Набор от параметри определя спектъра на колебанията в нашата Вселена, което на свой ред определя модела на космическото микровълново фоново лъчение, достигащо до нас от нашата ранна вселена.“ Всеки от тези причинно-следствени слоеве съдържа прогресивно повече данни. Има само една шепа космологични параметри, но картите и шумът, са съставени от милиарди стойности. Целта на физиката е да анализира ясните числа по начин, който разкрива по-неясните. И когато явленията се подчиняват на тази йерархична структура, невронните мрежи правят процеса на анализирането им значително по-лесен. „Ние показахме, че успехът на дълбокото и ефективно обучение зависи не само от математиката, но и от физиката, която благоприятства определени класове от изключително прости разпределения на вероятностите, които дълбокото обучение (изкуствени и естествени невронни мрежи) е уникално приспособено да моделира,“ заключават Лин и Тегмарк. Този свеж доклад представлява някои интересни и важни заключения, със значителни последствия за изкуствения интелект и науката като цяло. Не е безизвестно, че изкуствените невронни мрежи са взаимствани от биологичните. Така че идеите на Лин и Тегмарк не само обясняват защо машините за дълбоко обучение работят толкова добре, но и обясняват защо човешкият мозък е така добър в откриването на смисъл във Вселената. А и сега, когато най-накрая започваме да разбираме как дълбоките невронни мрежи работят, математиците ще могат да започнат да изследват задълбочено ключовите им свойства, които им позволяват да се представят толкова добре. Дълбокото обучение направи огромни крачки през последните години, а със задълбоченото им разбиране, скоростта на напредъка ще се ускори.

Няколко грамотни основни думи, базови принципни и понятийни положения, касаещи в първата си част съществени аспекти на понятието ИНФОРМАЦИЯ и значението му за човешкото битие, на всички равнища и мащаби: http://techs-mobile.blogspot.com/2010/07/blog-post_31.html Ще я пусна съдържанието тук, по мои съображения. ==================== Информация и информатика Информацията в материалния свят Информацията е понятие, с което си служим постоянно в ежедневието. Различните науки го изпълват с различен смисъл, определяйки го в различен контекст. Ето защо еднозначно определение за информацията не съществува. На латински, от където произхожда термина, "информация" означава сведение, разяснение. Сигнали и данни При взаимодействието на физическите тела в материалния свят те си обменят енергия, пораждаща сигнали. Като следствие на последните в телата настъпват определени изменения, които могат да се наблюдават, измерват или фиксират по различен начин. При това възникват и се регистрират нови сигнали, т.е. формират се данни. Следователно, данните са зарегистрирани сигнали. Данни и методи Данните носят в себе си информация за събитията, произтичащи в материалния свят, доколкото те регистрират сигнали, възникващи в резултат на тези събития. В същото време данните не са тъждествени на информацията. За възникването на информация е необходим метод, който да преобразува данните в понятия. Понятие за информация Различните научни области дават различни определения на информацията: съвкупност от данни, които повишават равнището на знания за обективната реалност; съвкупност от данни, които могат да бъдат усвоени и преобразувани в знания. Информацията от гледна точка на информатиката не може да се определя чрез понятието знание, защото тя подлежи на автоматизирана обработка от машини, който са напълно безразлични към нейния смисъл и прагматична стойност. Машините могат да обработват включително и лъжлива информация. Ето защо авторът я определя като "продукт на взаимодействието на данните с адекватните им методи". Информацията се появява само когато е налице взаимодействие на данните с адекватните методи за тяхната обработка. Т.е. информация съществува само в контекста на информационния процес /обработването и придаването на смисъл на данните/. В останалото време тя съществува във вид на данни. Едни и същи данни могат да донесат различна информация на различните потребители в зависимост от методите на обработка, които те използват. Данните са обективни, доколкото те отразяват движението и взаимодействието в материалния свят, а информацията е субективна, доколкото метода за трансформация на данните принадлежи на определен субект. Т.е. информацията възниква при взаимодействието между обективните данни и субективните методи. Свойства на информацията На свойствата на информацията влияят както свойствата на данните, така и свойствата на методите, взаимодействащи с данните в хода на информационния процес. От този дуализъм произтичат и нейните свойства: обективност и субективност на информацията – обективността на информацията е относителна доколкото методите за нейното получаване са субективни. За по-обективна се смята онази информация, при която методите внасят по-малко субективен елемент. Напр. отразяването на природата от фотоснимка и рисунка. В хода на информационния процес степента на обективност на информацията винаги се понижава; пълнота на информацията – Пълнотата на информацията характеризира нейното качество и определя дали данните са достатъчно, за да се вземе решение или за създаването на нови данни на основата на съществуващите. Колкото по-пълни са данните, толкова по-широк е диапазона на методите, които могат да бъдат използвани за тяхната обработка, за да се намали процента на грешка в информационния процес; достоверност на информацията – данните възникват в момента на регистриране на сигналите, но не всички сигнали са "полезни". Винаги има данни, които не са съществени за отразяваното явление, които създават т.нар. "информационен шум". Колкото полезните сигнали са регистрирани по-ясно, толкова по-достоверна е информацията. При увеличаване на шума, достоверността на информацията се понижава. В такъв случай за извличане/предаване на тази информация са необходими данни или по-прецизни методи; адекватност на информацията – това е степента на съответствие на реалното обективно състояние на нещата. Неадекватната информация може да възникне при обработване на непълни и недостоверни данни. В същото време и пълни данни могат да са основа за получаване на неадекватна информация когато се интерпретират с неподходящи методи; достъпност на информацията – измерва възможността за получаване на една информация. На степента на достъпност на информацията влияе и достъпността на данните, и достъпността на методите за тяхното обработване. Отсъствието на адекватни методи за обработка на данните води до получаването на недостоверна, неволна и неадекватна информация; актуалност на информацията – степента на съответствие на информацията на текущия момент. Нерядко с актуалността е свързана търговската стойност на информацията. Доколкото информационните процеси се разгръщат във времето, то достоверна и адекватна информацията могат да доведат до вземането на неправилно решение, ако тя не е вече актуална. Данни Носители на данни Данните са за регистрирани сигнали. Физическите методи за регистриране на данните могат да са най-различни – механическо преместване, водещи до изменения във формата и качеството, на електрическите, магнетични, оптически, химически характеристики и пр. на обектите. В съответствие с методите за регистриране, данните могат да се съхраняват и пренасят на различни носители. Един такъв носител е хартията, където данните се регистрират чрез изменение на оптическите характеристики на нейната повърхност. Изменение на оптическите свойства стават и при запис с лазерен лъч на пластмасови носители с отражаващо покритие – компакт дискове (CD – ROM). В качеството на носители, използващи изменение на магнитните свойства, могат да служат магнитни ленти и дискове. Регистриране на данните чрез изменение на химическия състав на повърхността на веществата се използват във фотографията. На биохимично равнище става съхраняването на данни в живата природа. Информацията винаги е тясно свързана със свойствата на носителите на данни. Всеки носител се характеризира с параметри като: разрешаваща способност /количеството данни записани на носителя в характерна за него измервателна единица/ и динамически диапазон /амплитудата между максималния и минималния регистриран сигнал/. От тези свойства на носителя не рядко зависят такива свойства на информацията като пълнота, достъпност и достоверност. /напр. сравнение между книга и компакт диск, слайд и хартиена презентация/. Операции с данни В хода на информационния процес данните се преобразуват от един вид в друг с помощта на методи. Обработката на данните включва множество различни операции: събиране на данни - натрупване на данни с цел осигуряване на достатъчна пълнота за вземането на решение; формализиране на данните – привеждане на данните, постъпващи от различни източници в еднаква форма, за да станат съпоставими да се повиши тяхното ниво на достъпност; филтриране на данните – отстраняване на информационния шум за повишаване на достоверността и адекватността на информацията; сортиране на данните – подреждане на данните по определен признак за удобство при използването им и повишаване на достъпността на информацията; архивиране на данните – организиране на съхраняването на данните в удобна и леко достъпна форма; защита на данните – комплекс от мерки, насочен към предотвратяване на загубата на данни, за възпроизвеждане и модификация на данните; пренос на данни – приемането и предаването на данни между отдалечени участници в информационния процес. При това в информатиката е прието източника на данни да се нарича сървър, а потребителя – клиент; преобразуване на данните – превод на данни от една форма в друга или от една структура в друга. Преобразуването на данните често е свързано с промяна и на носителя /напр. от книга върху електронен носител/. Необходимост от многократно преобразуване на данните възниква при тяхното транспортиране /напр. от компютър по телефон до компютър с използване на модем/. Кодиране на данните За автоматизирана работа с данни, отнасящи се към различен вид, е много важно да се унифицира формата за тяхното представяне, т.е. да се кодират, което означава изразяване на данни от един тип в данни от друг тип. Естествените човешки езици не са нищо друго освен системи за кодиране на понятия и изразяване на мисълта чрез реч. Системата за графично кодиране на езика напр. е азбуката. Такива система за кодиране използват различните науки. Напр. математическите цифри и формули, телеграфната азбука, морската азбука, Брайловата система и др. В изчислителната техника се използва двоична система на кодиранe, при която данните са представени като последователност от два знака – 0 и 1. Те се наричат двоични числа /на англ. binary digit/ откъдето идва и мерната единица – bit. С един bit могат да бъдат изразени две числа – 0 и 1- да или не, черно или бяло, има или няма и пр. Ако количеството на битовете стане две, те могат да изразят четири понятия, представени по следния начин: 00, 01, 10, 11. Следователно с увеличаване на количеството битове в двоичната система се удвоява количеството значения, които могат да бъдат изразени чрез тях. Аналогова и цифрова информация От гледна точка на информатиката има два вида информация – аналогова и цифрова. Основната разлика е в това, че аналоговата е непрекъсната, а цифровата е прекъсната /още дискретна/. Човек възприема чрез сетивата си непрекъсната информация – светлина, звук, топлина, цвят. Когато я записва, той използва различни знаци – букви, цифри, ноти. По този начин той превръща аналоговата информация в дискретна. Всяка аналогова информация може да се представи чрез дискретна и този процес се нарича дискретизация. Грешката, получена при такова представяне, се нарича грешка от дискретизация. Колкото е по-малка стъпката на дискретизация, толкова приближението до първообраза е по-голямо. Точността се увеличава за сметка на много голям брой стойности. Такова преобразуване на аналогова информация в цифрова се нарича аналогово-цифрово преобразуване. Това се прави и при създаването на филм напр., където непрекъснатите движения се снимат на отделни кадри с голяма честота. Съвременната кинотехника прави 24 кадъра в секунда, които при възпроизвеждане се възприемат като непрекъснат образ. Единици за измерване на данни Съществуват много различни системи за измерване на данни. В информатиката за измерване на данните се използва факта, че различните видове данни имат универсално двоично представяне. Най-малката единица за измерване е байта. Доколкото с един байт се кодира един символ текстова информация, то за текстовите документи размерът им съответства на лексическия обем в символи. Единица за съхранение на данните При съхраняване на данните се решават два основни проблема: как да се съхранят те в най-компактен вид и как да се осигури лесен и бърз достъп до тях. За да се осигури достъпа е необходимо данните да са съхранени в някакъв порядък /структура/, при което се образува т.нар. "паразитно натоварване" във вид на адресни данни. Без тях обаче е невъзможен достъпът до данните. Доколкото тези данни също трябва да се съхраняват /а те са много малки/ използването на байтове е неудобно. Затова се използва друга единица – файл. Файлът е последователност от произволно количество байтове, притежаващи уникално собствено име. Обикновено в даден файл се съхраняват данни от един и същи тип. В този случай типът на данните определя типа на файла. Файлът няма ограничен размер. Той може да има 0 байта размер, както и всяко друго число размер.Особено значение има името на файла. То носи в себе си адресните данни, без които той не може да стане информация, доколкото не съдържа в себе си метод за достъп.Името освен това носи и информация за типа на данните във файла. За автоматичната обработка на данните това е много важно, доколкото по името на файла машината може автоматично да определи адекватен метод за извличане на информация от него. Информация и данни Данните са суровия материал на информацията. Те са организирани символи /числа, букви, картини/, които са представителни за определени събития. Те не съдържат смисъл само по себе си. Смисъла предполага разбиране, което от своя страна предполага когнитивна активност от някакъв вид. Веднъж, приложен към данните, смисълът, разбирането и оценяването ги превръщат в информация. Шенон и Уивър /1949/ - определят информацията като "намаляване на несигурността", данни, които увеличават зоната на разбирането и водят съзнанието към ново знание за света. Следователно, ние не сме информирани, когато ни се казва нещо, което вече знаем. Ние сме информирани, когато данните – обект на комуникацията увеличават и обновяват нашето възприемащо съзнание. Когато се информираме нашето съзнание и живот, в определен смисъл, се променя. Debons (1988) – knowledge spectrum Този континуум започва с възникването на събитие, което се състои в промяна на състоянието на света. Събитието е възприето от нашите сетива използвайки определени символи – обикновено безсмислени представи изискващи правила и формулировки, които да им придадат смисъл и значение. Веднъж след като представителите на символите са организирани при използването на правилата и формулировките се произвеждат данни. До този момент съзнанието не е ангажирано. Уловените чрез сетивата данни активират съзнанието. Ако данните намаляват несигурността, информацията е резултат от опита. Съзнанието се променя физически в буквалния смисъл на думата с нарастването на знанията. Както показват наблюденията на Oliver Wendell Holmes "Съзнанието, изправено пред нова идея, никога не се връща обратно към предишните си измерения". Информацията се прибавя към съхраняваните от паметта знания, когато интелекта включва разбирането за осъществяването на връзки вътре в нея, давайки възможност на съзнанието да използва знанията си, за да я анализира и да я подреди в определени, вече известни на него схеми". Решаването на проблеми не може да се осъществи в среда на вакуум – то възниква от знанията, базирани на едно информирано съзнание. Последния етап на този спектър е мъдростта, която създава система от ценности, за обвърже преценките, произтичащи от съхранените знания и акумулирани от опита. Трансфера от данни до информация е уникален за всеки индивид. Трансфер е ключова дума, когато говорим за трансформацията на данни в информация. Информатика Предмет и задачи на информатиката Информатиката е техническа наука, систематизираща способите за създаване, съхраняване, възпроизвеждане, обработване и предаване на данни със средствата на изчислителната техника, а също и принципите на функциониране на тези средства и методите на тяхното управление. От това определение е очевидно, че информатиката е много близко до технологията затова често я наричат информационна технология. Предмет на информатиката съставляват следните понятия: машините, осигуряващи изчислителната техника; програмното осигуряване на изчислителната техника; средствата за взаимодействие между машините и програмите; средствата за взаимодействие между човека и машините, както и програмите. Както се вижда тук особено място се отделя на взаимодействието Това взаимодействие се определя с понятието интерфейс. Методите и средствата на взаимодействие на човека с машините и програмите се нарича потребителски интерфейс. В същото време съществуват машинен интерфейс, програмен интерфейс и машинно-програмен интерфейс. Информатиката е практическа наука. Нейните постижения се прилагат в практиката за повишаване на нейната ефективност. Информатиката е наука за информацията, независимо от конкретното й съдържание, която систематизира и развива методите и средствата, свързани с основните информационни дейности и тяхната автоматизация". Тя отговаря на въпросите: Как да събираме и съхраняваме информацията? Как да обработваме информацията? Как да използваме комуникационната и изчислителна техника? Как да управляваме основните информационни процеси? Източници на информатиката Думата информатика идва от френския дума Informatique, образувана от обединяването на термините Information /информация/ и Automatique /автоматика/, което я предопределя като наука за автоматизираната обработка на информацията. В наши дни в повечето страни на Западна Европа и САЩ вместо нея се използва друг термин – компютърни науки. В качеството на източници на информатиката се посочват обикновено две науки – документалистика и кибернетика. Първата се занимава с изучаването на рационални методи и средства за повишаване на ефективността на обработката на документи. В основата на кибернетиката са залегнали трудовете по математическа логика на американския математик Норберт Винер, публикувани през 1948 г. /кибернетика от гръцката дума kiberneticos – изкуството да се управлява/. Предметът на кибернетиката се свежда до принципите за построяване и функциониране на системите за автоматично управление, а задачите:- методи за моделиране на процесите за вземане на решения с помощта на технически средства;- връзката психологията на човека и математическата логика;- връзката между информационните процеси на отделния индивид и информационните процеси в обществото;- разработката на принципите и методите на изкуствения интелект. На практика кибернетиката се опира на постиженията на информатиката /програмите и изчислителните машини/, а информатиката заимства от кибернетиката математическата и логическата база за развитието на тези средства.