ramus

Тезата ви е разбираема за мен. От друга страна: Според мен - нищо от това не е нужно да се "прави". И с лекота, ако е налице осъзнаване - всичко това не е едно "неизменно цяло" а е въпрос на управление и подбор на внимание, концентрация, фокус... Аз, например, нямам такъв "ефект". Или и когато и да се появил е твърде слаб, за да бъде важен за мисловната работа. Дори вече не ми се налага да разходвам "усилия" за да го отделям и държа настрана от "замислянето"... Аз съм се учил на това и сегашното положение при мен може би е резултат от тия занимания. Дали ефектът... би бил "раздразнение" - не е еднозначно. За някой друг - може да е 'друг ефект". Може и въобще да няма такъв. Или и да има - да няма значение... Естествено е, че е налице разминаване в комуникационните сигнали. За мен, например, това е най-естествено нещо на света. Но точно за мен е странно защо това задължително и някак си да се счита за "норма" - е то да поражда "раздразнение". Нима е толкова трудно появяващите се емоционални реакции и импулси да бъдат овладяни и приоритетът да се задържи в когнитивното поле, като се постанови комуникацията единствено там. Или пък - да се управлява и насочва осъзнато както нивото на самата комуникация, така и да се развият умения за ориентация в "различна комуникационна среда". думите ми дотук се съотнасят и до този цитат - Дали думите на другия се вписват в това, което вече ни е известно... Това не е единствения подход. Налице са и други подходи, но се изисква да не се осланят на 'така, както сме устроени'. Възможни са и изменения дотолкова, че 'така, както сме устроени' да не бъде нито толкова важно, нито определящо. Защото, най-малкото - "така, както сме устроени", не е достатъчно за да намираме функционални решения на сложни конфликти и противоречния. Нещо повече - чрез схемата "правим нещо, защото така сме устроени" всъщност голяма част от конфликтите и противоречията се задълбочават, вместо да се решават...

така, само задавам въпрос: по коя точно написана дума заключихте, че визирам единствено изразяването на усещанията само чрез език и символи? Има ли други форми на изразяване (на усещанията) - освен езика и символите? А възможно ли е друг прочит на моите думи?... Предполагам че не съм добър в изразяването, не пиша подходящите думи, не влагам правилните "научни' термини... Приемам това. Приемам и дори че нищо не знам че не съм компетентен... от нечия гледна точка, дори и това да е на "научната психология"... Но в "дефинициите" на аспектите за критично мислене по-горе - се касаеше че е важно "внимателно вникване в позицията на другия..." По всички останали точки и примери - имам и други доводи, но това означава да се въвлечем в една безкрайна плетеница от "вие пишете"... "това означава"... еди кое си и то не е вярно... И ще бъдете напълно коректна да го напишете, както сте коректна и за момента със забележките... Но винаги ли разликите идват от "написаното" или е възможно да е налице разминаване чрез "прочита"... Има и някои сериозни разминавания - например: Моля да простите невежеството ми ако смятам че това е подвеждащо твърдение. Вероятно се самозаблуждавам че: Второсигналите реакции не изискват замисляне. Докато се сети някой "да си каже че това е комар', той вече се е плеснал. Но той ще се плесне и без да си "казва" каквото и да е, както и въобще да няма връзка с "комара", нито с думичката, символа... Слюнката на кучето на Павлов не се отделя защото се изисква кучето да 'мисли' - това е първия ми импровизирам пример за "наличие на реакции, без никаква нужда от когнитивни процеси от висш тип, каквото е за мен проявата на СЪЗНАНИЕ-то. Реакция към ухапването от комар може да е налице и при шимпанзе, без да е нужно каквото и да е 'замисляне', нито да е налице думичка, символ или реч - за "комар". Както и кучето в двора, реагира на комарите, но не може да ги "пляска", а го прави по друг начин. И се пляска организирайки моторика и координация - и всичко това става без участието на "съзнание". Сомнабулизма - е пример за сложна моторика и координация, но не е ясно точно доколко това е "осъзнато' и дали въобще е такова. Налице са сложни координационни движения дори в насекомите, но това означава ли че те са възможни само чрез "съзнание" и "замисляне" или пък "висша когниция" ? Налице е сложна координация и синхрон на рефлексия на огромен брой рецепторни сигнали - от целия диапазон, имащ отношение към ХОМЕОСТАЗАТА. Нищо от това няма никаква нужда от "замисляне", нито реч, нито осъзнаване. Не смятам че е и вярно твърдението че на операционната маса или в кома - понеже няма реакции с лекота се заключава че няма и перцепция и това означавало че перцепцията е налична само и единствено когато човек е в "съзнание"... От друга страна - думичката съзнание - това означава ли че когато КОН е в "съзнание", той "мисли", докато разгонва мухите и другите пълчища насокоми от кожата, очите и носа си. Като между другото животното прави това изпълнявайки сложни координационни движения. В същото време - и съвсем други движения, израз на много други сигнали, обработка и процеси... Да - когато животното е в наркоза - то не извършва движенията. Но пък - например диша. Или най-малкото - поддържа някаква форма на хомеостаза - според наркозата, дозата и още хиляди условности... Но от всичко това искам да опримеря, че са налице сложни обработки на сигнали и рефлексиите спрямо тях, без да е налично каквото и да е по отношение на "замислянето" и осъзнаването им. И примерите от коментарите по-горе за "автоматизмите и стоножката' бяха точно в тази посока. По отношение и на думичките - ние имаме различни пълнежи и това е видно съвсем ясно от забележките ви. От друга страна - вашата оценка е на базата на бързо решение - кое е правилното, без оглед на нужда от пояснение или изясняване на пълнежите на понятията според контекста. Разбира се че това е далеч по-сложно, изисква време и специфични усилия и опит... Не претендирам - не е и задължение на никого. Но са налице разминавания и неизбежно след това идва "няма нищо вярно в написаното"... Някак си - сякаш оценката "няма нищо вярно в написаното" е била по-важна и приоритетна, пред това да се вниква в съдържанието. Пак повтарям че това не осъжда нищо от вашите думи, нито ги омаловажава или иронизира... Колкото до "изборите" които един научен психолог... или професионалист, биха били направили - това не е моя работа и дори да бих имал възможност да се намесвам в изборите на някой друг, не бих го направил. Странно ми е свеждането на изборите до условните описани ДВА... Както се вижда - много хорат четат, но малцина реагират. Наличен е и модел в реакциите - налице са аналогии, сходства, както и разлики, разбира се. Ако написаното от рамус беше опит той да публикува в научна платформа по психология - вече е друг въпрос, защото той е длъжен по "договор" да приеме определени понятия и пълнежите им, да приеме схемите на интерпретация на живота и света... за да публикува нещо, което да си заслужава другите да прочетат... (и да им е възможно да го смелят). Но тук... такава висока летва и улавяне за всяка дума... Да речем - ок, но доколко сред всичко това е интерпретируемия момент - всъщност това е само мой си въпрос. Вие вашето го написахте, за което благодаря - за времето и труда... И отношението...

А не допускате ли че 'за размисъл' на някого, могат да послужат и "вашите размисли". Това би станало само ако стигнат до него. че по принцип - хората които размишляват им е най-ценно размишлението в друг. Дори и най-малкото - че е въпрос на съответствие... Какво му е на 'интернет-форума' (за да се случи в него) - както всеки друг медиатор, форумът е само средство за обмен. Кое точно компрометира възможната сериозност на интернет-форума?

Ето това е израз на практичност, така, както са за мен нещата. Всичко, което ме интересува е - осигуряване на ефективни решения на проблемите, които стоят пред мен. Но... едно решение за проблем, през моите очи, не е решение за друг - през неговите. В този смисъл - социалното значение на РЕШАВАНЕТО НА СЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ, е относително и зависимо от множество условия и променливи и няма еднакъв резултат.

така, молбата ми е да напишете "кое е вярното". Обяснете в подборности, или без тях, без да е толкова важно да сте сигурна дали ще взема или няма да взема обясненията ви. Ще ви бъда благодарен ако напишете избраното от вас, във формата, която вие предпочитате, по начина който вие решавате. Аз ще се погрижа за да стигне до мен ... Разбира се - че са налични някои бележки спрямо онова, което написахте, особено в частта за позоваването на образа "как някой идва да чете наука и написаното от рамус го подвежда"... Това е малко несериозно, но въобще не е важно в случая и го подминавам като такова. Правя аналогия - че и други форумни колеги доста често използват същия довод, но само когато е нужно да се подпрат на групови критерии, за да подплътят своето си виждане по даден казус. Пример за това е друг раздел, в който форумен колега, с ранг на модератор, се опитваше да прокара своя лична теза по отношение на "еволюция", като отново чудесно я е прикрил като "научна", като крайна, категорична и окончателно "доказана", само защото е така за него... И всяка друга позиция е невярна, ненаучна и израз на невежество... Според вас - хора, които се интересуват от "наука" и според вас идват тук да четат, какво точно прочитат - като се вземат предвид широкия набор от теми, посоки и раздели в познанието... Изказвания, които и да са неверни... дори дълбоко неверни - противоречат ли на "научността"? Или критерия полезност е винаги в посока на позоваване и информиране... Но днешните хора отдавна имат възможности за всякакво информиране - проблемите не са в информацията, а в това че имат проблеми с интерпретирането й. Информацията, която всеки един поставя като своя опора, всъщност всеки друг може да я намери по същия начин като Позоваващия. както интересите на първия са го докарали до съответния линк - така и всеки друг, със своите интереси и все по-малко умения и време за търсене - ще му подадат същия материал. Или други материали... По една единствена тема, казус или понятие - вече са налице огромни бази данни от информация за същото... Дали изреждането им е "полезно" за някого... аз лично се съмнявам, но не ангажирам никого със съмненията си... извинете ме, но останалите ... "правила" - как да е, защото се движат "някъде по ръба"... но това последното - е просто несъответствено, и става ясно точно във финала си... Извинете ме за 'ненаучността' и невежеството ми, но в моите очи е подвеждащо да се търсят целите на 'мисленето' като инструмент за "убеждение в правотата". И в останалите... "точки" е налице твърде встрани от "мисленето", пълнеж. В горните опити за дефиниция, се смесват дефиниции и смисли от други понятия и мешавицата вместо да изчисти понятието и задълбочи значението му, прави точно обратното... Прави впечатление и нещо друго - има ли въобще човек, сред пишещите тук, който да е достатъчно компетентен и разбиращ материята за която тук става въпрос и да предложи той самия дефиниция и очертаване на полето на понятието КРИТИЧНО МИСЛЕНЕ? Той самия, да предложи и опише поле, без да се налага непрекъснато да се заимстват готовите форми на същото. Няма ли сред четящите тук ЖИВ човек, който да улови във жива и практическа връзка онова, което е научил за да е достатъчно той самия да го осмисли и на свой ред да го "продължи", през квинтесенцията на своя си живот, поглед и... синтез? Това непрекъснато цитиране и позоваване - без дори някой да опита сам... САМ да предложи нещо от същото... Ако не е ясно - да подам пример, от самия форум, разделите за физика. Тук, преди няколко месеца, пишеше колега, който имаше възможността и способността да представи всеки от общите въпроси от физиката да ги изрази чрез различни средства, да комбинира изкази, да подрежда или филтрира само до нужното... Няма да казвам кой е той, и съжалявам че вече не го виждам да участва... Когато му налагаше да прави това, нито веднъж не се подпря на позоваване. Имаше достатъчно широка информационна подложка, собствено ниво на разбиране и ниво на общ синтез, и това му даваше възможност да оперира свободно в изразяването, понятийността и пълнежите. Нищо че се касаеше главно за ФИЗИКАта, но беше чудесен пример че това е възможно и че за мен това е израз на сериозност и задълбоченост. А по тия - аз наричам РАЗБИРАЩИте хора. И тук сега - на първо място, и с най-висш приоритет най-важното е някой да се позове, вместо да го напише - ако е налична компетентност, опит и практика в това - нека го изложи...

имах предвид, че усещанията са налице и са част от "автоматизмите" при възприятие и отражение. Не е нужно никакво замисляне, те се пораждат оставят следи (или не), и си отиват. Усещания има всеки и че изразяването им не изисква никакво "замисляне" - това си е природно наследство и резултати от работата на "цели невронни дялове", които са програмирани да работят без никаква нужда от рацио или съзнание. Усещанията се изразяват "навън" с поведение, реч... или/и преминават само като вътрешни психични движения, влияещи на други процеси в несъзнаваното на всеки от нас. Не е нужна никаква мисъл в това, не е нужно мислене. Мисленето идва значително по-късно. Понякога стига до това да се мисли по усещанията. Понякога такова мислене предлага стимули за нови усещания, но възприятие и усещане, и мисленето - са две качествено различни проявления, на различни по структури и организация невронни дялове и мрежи . По отношение и на събирателното понятие МИСЛЕНЕ са налични твърде много значения и пълнежи, контекстуално зависими. Чудно ми е само че професионалист употребява спрямо "мислене" значения, които са по-скоро народни и популярни, вместо сериозни. Но то сериозното е за това - когато на когото му скимва, според настроение или полза - да се жонглира между популярно и сериозно... Неизбежно когато човек се занимава със самоанализ и самонаблюдение и ползва всичко това за да повишава нивото на общата самоорганизираност и така синтез, едно от първите събития, които улавя миноторинга е именно усещания, емоции и чувства. Първоначално са просто общи движения, постепенно се задълбочава кое какво е, защо е, как е. Улавят се взаимовръзки, улавят се схеми на движението. После се стига до 'произхода' и механизми на пораждането им. После - малки експерименти и проби по вмешателства - както в пораждането, така и в протичането... Това са нещо като "стъпки на начинаещия". Изразяването на усещанията може да става по всякакви начини на реагиране или рефлексия в поведение, други усещания или чувства, емоции - всички те са един сложен конгломерат и до голяма степен сложността в него се появява именно от наслагването и смесването на паметови отпечатъци със сигналите от възприятието и усещането. В изразяването на чувствата - е и същото чрез слово. Има толкова много хора, които се научават да изразяват с думи "вътрешните си движения". Дори в това не е нужно "замисляне". Разбира се - когато обаче се появи замислянето - ако то става все по-организирано, вместо автоматично или спонтанно - също се стига до подредено и управляемо изразяване и структурираността се проявява и в изразяването дори и на усещанията... Но и "замислянията" са твърде плъзгава територия за еднозначни описания... И както се разбра дори така се и наричат потоците от хаотични вътрешни мисло-усещания, които текат и най-често се улавят като "вътрешна реч", която аз бих нарекъл по-скоро "вътрешно бърборене" или "вътрешен шум". Защото това също се движи от автоматизми и за него не са нужни никакви замисляния. Замислянето е акт на овладяване на което и да е "движение" - от произволно, спонтанно и автоматично, до подредено, до степен на насоченост, контрол... до умело управление... Именно заради същото за МИСЛЕНЕ се приема акт на подреденост и контролирано движение на символните отражения. Но КОНТРОЛА сам по себе си не означава на всяка цена да се приеме за ОСЪЗНАТа РАЦИОНАЛНОСТ. Заради това непрекъснато употребявам понятието УПРАВЛЕНИЕ, защото израз на контрол може да са и напълно дисфункционални отклонения, предизвикани от вкопчване, нужда от задържане, от ... съвсем нерационални компенсаторни импулси и уклони. Според мен е много важно да се схване, че замислянето като възможност и проява са налице чак след като са налице "други етапни наслагвания". Именно заради това - замислянето е акт на специфични невронни структури, които са израз на нарастването и организираността на предишните. Израз на нарастване на организираността и намаляване "хаотичното" в тях в "заварените движения и процеси". В някакъв смисъл, смислово - МИСЛЕНЕТО е резултат от намаляването на "информационната ентропия". И непрекъснатият заложен уклон към повишаване на организираността. В мрежите това се изразява в по-малко задръжни процеси, подреждане и съединяване по схеми и начини за комбиниране на сигналите от дяловете, вместо непрекъснато да са налице стопери и задръствания, зацикляне или загуби (всички в "информационен" смисъл).

по примера за МАРКС и "комунизма"... - може би. Това е идеен синтез - сбор на идеи пораждащи синтез - също от идеали. В този смисъл - да, схванах го. За мен синтез, с това, което ми се налага да ползвам е друг тип налични данни, които се разлагат чрез аналитични техники, и после се събират в мащаби за синтез. Вече споменах че мен ме интересува посоката на самоорганизация на личното отражателно поле и психичните му производни и съпътстващи (или пък - определящи). Психичните средства налагат вникване в психичните механизми, процеси и явления. Но за разлика от Маркс, синтезът при мен се подлага на практическа проверка не в социален мащаб, а във вътрешно психичен план, чрез тестове чрез самото взаимодействие със средата и останалите в социото. И тази бърза обратна връзка подава сериозна възможност за корекции... Колкото до закачката с МАРКС - груповите идеали са просто общи проекции. Едно от тях е "равноправното общество". Проблемът с идеалите е, че са неарелизуеми практически в пълнота. Особено това важи в обществен и социален смисъл - като проекции за "справедливо социално битие", произхождащо от от съответствени на него обществени и социални отношения... Но нищо от това не е в кръга на моите практически занимания.

малко съм изненадан - можеш ли да изведеш как идеалът е израз на синтез. Какво синтезира точно? (възможно ми е да съм пропуснал нещо очевидно... - заради това питам)

Според мен: цялата работа е не "обективното". Анализът и синтезът са само аспекти от работата и организацията на ОТРАЖАТЕЛНИЯ СВЯТ сред субекта. Идеята за обективност е само това - ИДЕАЛ. Отражението винаги гони идеала, но винаги е различно от него. Именно - заради разминаването между обективна реалност и субективното й отражение - са и менталните прийоми по приближаването на съответствието между отражението и онова, което то отразява. Това, разбира се е само общо и твърде повърхностно принципно описание. Проблемите са на всеки аспект... Средствата за решаването или заобикалянето им са много сложни - някъде те се решават чрез групови правила - както е в науката. Другаде ... по други начини. Ключовия аспект (за мен) е как същия комплексен казус е възможен да се реши вътре в психичното поле на субекта, чрез специализирана и систематизирана работа по повишаване структурността и самоорганизацията на отражението; чрез внасяне на осъзнаването и разума - като средства за повишаване на организацията на отражението, чрез преподреждане и критичен мониторинг и анализ на неговото протичане... Но още докато пиша това мога да изредя значителен брой проблеми и противоречия в чисто практически смисъл, които се е налагало ( и се налага) да се справям или заобикалям, или пък да минимализирам ефектите от естественото "изкривяване"...

Описваш положения в които ти си аутсайдер. Теоретизираш и се възнасяш, общоприказваш или от менюто на възвишеността. Няма мост... няма и как да има. Това е точно един от аспектите в които ти нямаш нищо постигнато за да теоретизираш освен общи приказки. Така, че на твое място просто бих спрял, защото се вижда нивото. В други области и житейски аспекти, вероятно си много напред или нагоре, но в това... не си. Показваш го и го разказваш със всяко написано. Безсмислено е дори да опитваш - вече си опитвала няколко години и е безпредметно и без всякакъв резултат. Не си в състояние да прекараш мост, не си в състояние и да го създаваш или поддържаш. Просто това е обикновен и простичък реализъм. Парадокса е че непрекъснато и винаги друг е виновен и той е причината ти. Иначе ти си чудесна, независима, свободна - пичка отсякъде. Когато човек е със слепи очи, той възприема спрямо какво е 'виждащ'. Но някъде там, има "виждащи" с други очи, живеещи според виждането и сетивността си, като непрекъснато живеят като надмогват дори и тия ограничителни иначе за "автоматичните" граници. Не се мъчи да сънуваш че летиш. Проваляш се и се обричаш на буксуване. И като че на инат се опитваш да дърпаш и друг да буксува заедно с теб - като непрекъснато пишеш едно и също... и реагираш по един и същи начин... това не е детска игра и вече твърдиш че си си намерила с кого да буксуваш в твоите си води. Не разбирам как е възможно да не усещаш че това не е твоето амплоа и чудесно вече си си избрала социалната ниша в която ти си полезна, необходима, значима, важна - според другите... учи или повтаряй каквото ти е угодно, но нямаш ниво за онова, което се разисква в последните две страници. Няколко други са по-успешни в това, най-малкото че усещат с лекота когато "не е тяхното" и стигат ясно и съзнателно до точката в която си позволяват. Но ти - не можеш да се примириш - като че е някаква битка. Може би за теб е такава, но няма как да ме въвлечеш в нея. Твоя си работа, но си е и моя работа. Но най-вече - както завърши коментара преди твоя - НЕ ВОДИ ДО НИЩО... СЪВСЕМ НИЩО! Воюваш със сенките си, не с някой си ненормалник, или какъвто и да било - по твоите безкрайни упражнения за диагнози. Включително - ако въобще и това го считаш за емоционално изригване - значи силно е проблемна сигурността ти че си "безпогрешен емпат"... Други неща в главата ти "говорят" и в тях няма нищо емпатично...

да, вече разбрах това. Не е трудно да се схване житейския ви мироглед и не твърдя че той е с някакъкв етикет, нито го неглижирам или обезценявам. Просто използвах чудесните ви думи за един условен 'контрапункт"... и без да съм БАХ (шегувам се, но и не само ). Това е прийом в изразяването - Чрез синтез, без да е нужно отрицание, се задава възможност за подход към надскачане, като се подбира за 'опора' вече достатъчно "висока повърхност" - и на която се реализира 'отскока'. Вие имате чудесен мек подход към битието си. Запазили сте и много позитивно отношение, както и много други... качества. За което ви благодаря! защото сама ми предоставихте всичко това, в темата. И от което се възползвах - чрез прийома си... както е видно противопоставянето не е задължително и понякога аз го играя само и само да създам условие за надскачане. Но това е подход само към много малко хора. За другите - не е възможен какъвто и да е подход... за "надскачане"... Това просто твърде встрани от техният живот и отражението им. Така че за тях въобще нямат смисъл никои от казусите сред теми, които пък мен ме интересуват. Така че - свят широк, хора-шарени... което прави Животът чудесен, пъстър и многопластов...

- написала стоножката докато е спряла пред огледалото от образи на себеподобни. Очилата на 'многото автоматични крака' пречат на някого, но пък му помагат да живее. ууупс... греда! Но спокойно де - те автоматизмите напират и никой не е виновен, освен тях. От друга страна - "великите и хитри стоножки" затова са в множествено число - да гепят разните там ненормалници, дето се мислят за по-велики... Не крия че ми е забавно и че тече известна поредна доза от стоножно гърчене, което е нужно да се отприщи отново по посока на някакъв смотан дразнител... дето е по вече хилядите описания и диагнози, само защото не е възможно поредния да го преглъща. И като не се преглъща - се плюе и повръща. Нищо - свикнал съм и ми е без всякакво значение. И че е и забавно и вече отдавна няма никакъв смисъл от замисляне - просто стоножни автоматизми. И дори елементарни провокации създават стимула за реагирането... и гърча. От друга страна - това са чудесни примери за самата тема и казусите в нея.

Та аз го правя непрекъснато, сред всичките си думи. Всеки мой коментар, дори в тази тема. Прочита на всичко това вече е друга работа и всеки си привижда своите си - отрицания или съгласявания, резонанси или дисонанси... Но всеки текст в белите полета с ник 'рамус" същия описва СЕБЕ СИ. същия описва че живота (му) е отражение на това, което е. Което също е израз на СИНТЕЗ. Същия описва че ВСИЧКО Е СВЪРЗАНО и че автоматичното не свързва, а за да се съпричасти (нова дума ) на свързването - е нужно да се породи същото преди всичко ОТВЪТРЕ. И че ако няма вътрешно свързване, няма и как да има битие на "свързващ". Същия описва че живота, вселената и човекът сред тях така или иначе са свързани и взаимно преплетени до степен да са едно и също нещо, но проявено чрез различни аспекти. И че това няма значение дали се отразява от стоножка или от ненормален замислител - и в двата условни случая, всичко е свързано - ето това също е СИНТЕЗ (без да е налична дефиниция - тя се оставя на Четящия) Но има значение която същата "ВРЪЗКА" се реализира и чрез самият субект. Защото той съдържа - и вселената и живота в себе си. защото те го отразяват и той ги отразява като са форма на взаимни огледала... Няма никакъв смисъл да напиша какво е СИНТЕЗА за мен и че това се отнася и до анализа - двете са едно общо цяло, и са като "Вдишването и Издишването"... И все пак - с тия думички написах за синтеза - като го формулирах с различни изразни средства - като за "размислители"... Това не е знание, не е да се чете и после повтаря. Един "замислител" би усетил "докосването" на горните думи - и без да са налице други мостове... А когато мостове няма - няма никакви начини да се прокарват...

всеки ненормален замислител, започва от "стоножката" в себе си. Това не е "интересна комбинация" - за замислителите, а е израз на самият живот. Това е много важна особеност - и именно чрез нея става ясна идеята защо аз не отричам по никакъв начин натрупването и даденостите на автоматизмите. Всички носим 'стоножката' в себе си - и ненормалните замислители и автоматичните стоножки. Има значение само накъде поемаме, стига да сме в състояние и зрялост да си го позволим. за някой - да останат и реализират стоножката в себе си - е крайната заветна цел. Цел е - да опишат света на стоножките, да го валидират като краен, абсолютен и върха на значимостта. И това е именно заради 'стоножката' в себе си... Никоя стоножка не се занимава със замисляне, защото това само по себе си не й е съответствено. Замислящия се - винаги идва от "стоножката" и я съдържа в себе си. Просто я надгражда, но по време на това самата стоножка се променя и се нагажда към една нова роля - да играе една важна част, един важен аспект, сред други такива аспекти - подобни по значение на нея. Никой замислител НЕ ОТРИЧА СТОНОЖКИТЕ и е безсмислено да стоножките да търсят повод за прочит на същото. Има етапи и на отричане, но това са преходни моменти и те се 'преболедуват'. Никой сериозен осъзнат "замислител' не се занимава да отрича, защото основното с което живее е СИНТЕЗА. В синтеза самото понятие "отрицавам" е несъответствено и напълно несъвместимо. Съвсем друго е обаче "прочита" на стоножката - за които отрицаването или съгласяването е израз на много важни за тях неща (напълно автоматични, байдъуей)... За стоножките както се вижда от по-горе - дори "замислянето' също било автоматично и мярка за това било 'дало можело да се спре'... Но осъзнато замисляне и автоматично течащ поток, дето е твърде далеч от мисленето - са различни неща. И да - потокът може да се спре и задължително се достига да се реализира и това. Но същото никога не може да се случи автоматично. Получава се спонтанно, при някои съчетания на обстоятелства самите автоматизми се взаимоизключват. Но дори и така - за стоножката винаги приорет на житието и битието си остава автоматичното и отразяване през емоционални и изживяващи потоци. За нея това е мерило че живее, че екзистенцира. И това - в повечето случаи - й е достатъчно и тя диша, пие и се храни с него.

Стоножката просто описва себе си, чрез ОДА за света на стоножките... Дори не разбираш какво четеш, а си караш автоматично по "прочита си"... Когато живота е като стоножка, тя няма как да напише за свят извън нея си. И в това няма нищо осъдително, нито негативно - просто е въпрос на съответствие. статията и темата касаят нещо просто - колко важно и нужно на всеки човек да утвърди и презатвърди онова, с което и сред което живее, в сравнение с изменението му. Написах и че това касае и пишещите в темата. Това са примерите и сами се предлагат... в опита си да валидират колко е правилно, истинно, велико - онова, сред което те живеят...

Може би... това е зона в която нямам никакви претенции че "знам"... То самата дума "творчество" се употребява различно - и сред "света на автоматичните хора" (стоножките... ), и сред света на "ненормалните замислители". Както и между другото - и за всичко останало нямам никакви претенции че знам - каквото и да е. За мен това не е особено важно - знам ли нещо, или не го знам. казал ли го е някой, или не го е казал. Било ли написано, или от кого...

Според вас колко знания ви трябват за да останете насаме осъзнато със собственото ви дишане? Хранене... не да "знаете" кое е полезно, а само да останете насаме и осъзнато с нещо - без да го променяте, нагласяте... ? Не са нужни цял живот четене на книги в мислите и опитите на други хора, а собствената територия, на комбинацията от тялото и "мислите' да остане автоматична територия. Зная много добре с кое не можете да се съгласите, но то въобще не е толкова важно - съгласието. Ние двамата просто описваме два аспекта на битието. И това битие - като отражение на два типа "живеещи го". Съвсем условни примери, с които исках да изразя че са налице "други сфери" от битието, за които не се пише, нито се чете. за които преди всичко е нужно осъзнато и ментално отношение, дори и към собствените си емоционални изживяващи или други отражения. Това поставя Битийния на съвсем друга основа, задава му други параметри, други отговорности, други значения. Това задава и други значения и на всичко друго в това битие. В никоя книга, нито учебник няма да прочетете за това. Защото социалната матрица предпоставя да е актуалното по зададеното от нея. От хората които я изграждат, за същите хора. За активното отношение към живота не са от решаващо значение ЗНАНИЯТА на другите. Те имат значение по принцип, подават възможност да се покачи нивото на КПД, от тях могат да се изведат именно и личните решения на казуси. Не изпадайте в крайности с тази теза - че отричам знанието, че го неглижирам, че за мен то няма стойност... Такова нещо няма в думите ми, а се поражда заради "прочита". Уж твърдите че имате разбиране за това, което говоря, но отново се пишат думички, които са в други посоки... И не че разбирането е толкова важно - това е една територия на която просто обменяме информация за това "КОИ СМЕ НИЕ". За вашият живот няма никакво значение с кое някой си "ненормалник" е съгласен или не... както и какво за него имало значение.

все пак - усещанията не са еквивалентни на замислянията. Всеки може да опише усещания, защото те самите също са част от автоматизмите от които той е изграден. Малцина са тия, които дръзват да пишат за замислянията си. Защото ЗАМИСЛЯНЕТО не е автоматизъм и най-често е в противоречие на автоматичното отношение към света. ЗАМИСЛЯНЕТо е предпоставка за креативно отношение на субект към битието си - защото когато се напусне удобната утроба на автоматизмите, се излага на изразяване друг човешки аспект - НЕ-АВТОМАТИЧНИЯ. Да пишеш и изразяваш усещания - е едно. Но да пишеш за креацията на ЗАМИСЛЯНЕТО - е съвсем друго. Замислянето е акт на лична намеса на субекта спрямо битието си - вече като активен и отговорен негов ТВОРЕЦ. Като все пак - ЖИВОТЪТ продължава да е огледало на ЖИВЕЕЩИЯ го - и като автоматичен, и като осъзната креация. От гледна точка на раждането и живеенето, смъртта и умирането - няма никаква разлика кой какъв е. Това не е въпрос някой да се издокара - или той носи в себе си потенциала да е осъзнат спрямо битието си и по този начин да поеме активната отговорност за него - или просто си е автоматично-живеещ и отразяващ. не казвам че едното е с нещо повече от другото - само изразявам че е налице съществена разлика и битийността на "двата условни примера" се различава значително. За единия от тях - разликата е ясна и очевидна. За другия ( в примера) е неизвестна, защото автоматизмите му нашепват че "всички и всичко са автоматични" (като него)...

Само един въпрос задавам, Киров? Изглежда че са повече въпросите, но всъщност е само един, единствен. Възможно ли е да осъзнаеш защо задаваш точно този въпрос? Защо изразяваш точно това, дали го мислиш, как го мислиш, кое точно го "мисли" и каква е целта на тия думи? Със замисляне и работа всеки създава собствена възможност да постигне своя максимум. Природният атлет - не се ражда атлет и си скъсва задника от тренировки. единственото по което той се явява повече, че някой друг го замисля и го тренира. И резултите от това. Но в живота си, аз съм сам с движението. Нося отговорността си за него, защото това е да съм "себе си". Не ме интересуват толкова 'резултатите' и дали и според кого нещо ще е рекорд. Когато бягам на асфалтовата писта или на пътеката - аз съм сам. И се потапям в движението - без да го гледам, вече без очи. Затварям ги и се потапям във огромната върволица от сигнали, които подава тялото ми, от вътрешните си сетива. Културата на движение, е израз на КУЛТУРАТА ПО ПРИНЦИП. Не ме интересува дали съм културен според някой, а всъщност да нямам личната си култура спрямо мен си. И не е само "ДВИЖЕНИЕТО" - става въпрос за простичките неща от цялото човешко ежедневие. И това не са "всички аспекти" на битието. Твърде много го играят на замисляне за толкова много приказни и фантастични елементи, а тяхното собствено ежедневие е сякаш "мъгла" от автоматизми... както вече казах - написана е ОДА ЗА СТОНОЖКАТА - по-горе. Добре се чете... Написах всичко това за да подчертая че е налице "РАЗЛИКА" и тя се отразява и през мирогледа, съжденията, цялото психично пространство, и... начина на живот, цели, смисъл, посоки на битието - всички те изразяващи БИТИЙНИЯ.

по принцип въобще не е "естествено" някой да се замисля - за каквото и да е. В този смисъл - най-естественото са автоматизмите. Щом те работят - защо някой да се замисля. Колкото до походката - защо някой да се замисля. Няма нищо че ако си обърне внимание би открил с изненада че той ходи погрешно - с тия си автоматизми. Ама нали си ходя - защо да се замислям - това било противоестествено. Според кое - ами според автоматизмите - нали природата е направила достатъчно и работата е ние само да я употребяваме каквото тя си е направила... Да - походките най-често са погрешни и създават проблеми - особено при жените. Особеностите на таза при жените създават маса проблеми дори само за ходене, какво остава за динамично движение. И ходенето в този случай се превръща в ранно изхабяване на ставите - особено колене и глезени. Защо да се замисля някой за толкова обикновено нещо като тичането - ми нали си тича, след като той си ходи - кво да му е (бил като стоножката, но така става като нея и на ъкъл и продължава да си дава примери със стоножките и да ги повтаря, като че това е крайната форма на висша мъдрост)... Просто на моменти е потресаващо като си науми някой нещо и си го навива упорито как изглежда същото от гледна точка на "замислянето". И при това положение - защо да се замисля - ми той си чувства, преживява, той изглежда че си съждава - защо да се усложнява с такива глупости - като някакво си "замисляне" Едно елементарно самоуважение е да се замислиш над най-елементарните положения на собственото си тяло - стойката, стоенето, ходенето, дишането, ... Ама "естетиката" на Автоматичния му говорила друго... Разбира се - той затова е автоматичен - неговото "говорене" произхожда от неговите "автоматично" дялове. И когато произхожда от тях те се поставят на мястото на приоритета - което също е "автоматизъм". Понеже поне введнъж седмично тичам на гребния канал в Пловдив - понякога на разходка там наблюдавам с интерес колко много хора "уж ходят"... автоматично. Или бягат - автоматично. Карат ролери или ролкови кънки - изкривени, без никаква идея че си навреждат. И няма как - като не си обърнат внимание или някой не им обърне внимание - няма как да се случи. Карат велосипеди без да имат елементарна представа колко е нужна да е висока седалката, за да предпостави правилните ставни усилия на краката при въртене на педалите. Но те си карат - нали им е кеф, - без разлика със 'стоножката'... Тичат и ходят, със слушалки на ушите - без никаква идея че дишат автоматично и телата им не са подготвени и си карат на автоматизми, но автоматизмите имат ограничения... И когато автоматизмите не са адекватни на случващото се, самото случващо се става проблемно за Случващия го. но пък - мисленето е противоестествено за него... Поучително е как с идеята че си тичаш, можеш да се повредиш - стави мускули - подхвърлят крака, замятат ги, стъпват накриво на земята, разхищават силата си в празни посоки - сякаш са слепи че дори обувките си изтриват по определен начин - дори това не забелязват. Ама нали са си автоматични - защо да го правят... Автоматично бягане, ходене, живеене - защо да се замислят... То така и така животът си върви и те сред него - автоматично... И отивам н а планина, примерно - ама те си ходят - нали са "туристи". Покъртително е да видиш млади силни и здрави хора които иначе се емват да катерят над 2000 метра, но нямат никаква идея че самата идея за дишане и метаболизъм става различна. Хукват нагоре с повърхностно дишане и почват да плъхтят когато вече са изтощени, тялото е вече в кислороден стрес, почервенели и понякога уплашени. Правят дихателни кризи и от това възникват цели драми... Тръгват да слизат - ама автоматизмите правят така че главата непрекъснато й се струва че е "високо" и че може да падне. И автоматично се навеждат напред. И още повече стават нестабилни - особено при големи наклони. И особено на ПИРИН, на Вихрен или на други от тия високите скали - като тръгнат слизат и се почват драмите и треперенето... Ама защо да се замислят... Света е пълен с автоматични хора, които издигат в култ своите си автоматизми - защото нямат елементарни умения за замисляне и практическо приложения за същото... Разбира се - защо да се замислят... те си ходят, нали си живеят, кво им е. Всъщност - съвсем като "стоножки". Е, вярно - всички ще умрем - и Замислящите се и Автоматичните...

вижте нека не повтаряме вече този рефрен. Това е естествено, но то е фрагмент и има "продължение". Казах че няма да ви хареса, но вие прочетохте ли какво писах преди думите за БАХ? Относно БАХ - свирил съм го и точно парчето от последния ви линк го пях с няколко състава в Пловдив и София. А веднъж се наложи да се подготвям да го и акомпанирам на пиано, защото имаше опасност да не може пианистът да участва в представлението. Вие слушате и знаете за БАХ, четете тия, дето са писали за него. Но те не са БАХ. Те не са писали "неговите произведения". Вие отново сте само потребител на неговото написано, вие слушате и извличате за себе си от тази музика, но това не направи да натрупате за да напишете музика самата вие, да участвате в "надграждането"... Това не са осъдителни думи, разбира те ли. Това е само за да обърна внимание, че на света има хора създаващи и те не го правят по теорията която други пишат за 'създателите'. Създаващите са хора през които минава животът и те го отразяват през себе си. Да, те се учат от други, да - те натрупват личен опит чрез това преди тях. Но това е за да достигнат до готовността си да творят - вече нещо, което не е било преди тях. Не е вярна и тезата че отдаденост и висша мотивация са характерни само за религиозните люде. Всъщност ОТДАДЕНОСТ е единствения начин да се максимизира личния потенциал и резултата от него. Аз го видях до себе си и досега го виждам - човек, който срещнах на 16 години и за първи път видях с очите си какво означава "на живо". Този случай изигра огромна роля за живота ми, защото имах истински жив пример за крайно сериозен човек, без това да е маниакалност, макар на моменти това да изглежда точно така... Този човек създаде нещо чрез отдадеността си. Неговите думи един ден бяха - "не мога да намеря нищо което да ме удовлетворява в пълнота... и реших че аз самият ще го създам" (той го изрече на 15 години). И вече 35 години той продължава да го създава и да е отдал живота си на това... Без никакви компромиси, без нищо друго - просто краен и висш приоритет в битието си... Ама трябва да спя, трябва да почивам, трябва да имам и социален живот - няма такова нещо... Щом си се посветил всичко други спира да има значение. Тази сила, понякога смачква "черупката". Довежда я до отчаяние, създава й дисонанси и огромни трудности, понякога направо я замита в силата си "нещото" отвътре да се прояви "без значение какво става, докъде може да си позволи "черупката"... Това е проблемът на много от хората-творци - ако черупката не е достатъчно твърда и мощна, не е в състояние да издържи на натиска и това се проявява като тежки човешки драми - гледани отвън... За тия драми после се чете, имало истории... Но няма никога да се напише "историята" на онова, което се появява отвътре и напира да излезе - защото точно ти си човекът през който е възможно... Живея сред истински пример, до човек, който вече цял живот СЪЗДАВА. За него никога не е имало "някой е по-умен от мен", защото това е без всякакво значение. И за БАХ не е имало значение - че имало по-умни от него. И за който и да е друг - като тях. Има огромна разлика между това да знаеш това и да си го чел, да си му потребител - както са потребители онова, което въпросния субект създаде - над 4000 потребители от всякакви възрасти, за повече от 3о години. И разликата да си "Създаващия". Живота на един създаващ се превръща в арена и територия на която онова, което е отвътре, се материализира и именно тази трансформация от идеално в материално - е създаването. Ама то било с натрупване, ама ако ги нямало хората... - ПАК ЩЯХА да са създатели. Вие наистина няма как да допуснете какво означава да си "създаващ" - нищо от това, което е около теб няма голямото значение, а само това, което напира отвътре да бъде проявено. Нито дали имало умници, нито глупаци, нито важни или незначителни... Животът на такъв човек се превръща в основен приоритет да бъде поле за проявление на нещо, което идва от душата му. Това е с огромна сила и превръща обикновена социална личност в напълно различен друг индивидуален субект... Изучавах и се учих да свиря музика професионално 25 години. Най-скучния предмет беше "история на музиката" - за мен. Защото когато застана зад пианото или... по "другите начини", всичките тия "истории" спират да имат всякакво значение. Ама - не можело без натрупване, всичко било от значение. Да - всичко има значение, но за някой дето учи история на музика и си остава до това - само ученето имало значение... Или пък това че като публика в залата или пред грамофона той изживява и резонира на нещо си. Но това няма никаква връзка с онзи, при когото това "нещо" се създава, което му се поражда в душата... Няма никакво значение за него кое било натрупване и кое било важно и определящо - по време когато душата напира да "подава" - всичко друго спира да има значение - казвам го от личен опит и внимателен анализ на 'случващото се'. Разбира се това не е възможно нито да се опише, това се усеща само от "себеподобни" и най-вече - посветили живота си и крайно отдадени, защото това е единствената сериозна цена - да се посветиш изцяло и докрай...

с риск да ви разочаровам, ще ви кажа точно този пример не някакво гениална уникалност. Има други примери, но не точно това. В много отношения, хрумванията на БАХ за мелодични линии са вече достатъчно изследвани - той взаимства от други църковни и народни песни, като комбинира умело. Но всичко това е само черупката, само формата която му е нужна за да я изпълни с нещо друго - което именно прави "гениален". Най-уникалното в творчеството на БАХ е достигането до изключително майсторство в техниката, която дотогава е наречена условно КОНТРАПУНКТ. Дотогава преди БАХ е властвала полифонията, но главно в крайно догматична среда от правила и ограничения. Излизането от тия правила, не е дори уникално постижение на ЙС, но идеята за контрапункт - това е вече наслагване на отделни мелодични линии заедно в полифоничен вариант. Думата контрапункт мисля че идваше от немски. Става въпрос за техниката на една мелодична линия да не остава като главна, а на нейния фон да се представят други мелодични линии и всички те едновременно да звучат полифонично ( в единно цяло, едновременно в съзвучие, във всеки момент от тяхното звучене (по вертикала), а и всеки глас от многогласието, да има и свое собствено значение като собствена мелодичност) Опити за същото са налице сред доста от творчеството на т.н. "предкласици", но именно БАХ прави пробив и стига до изключителни висоти в тази посока. Разбира се, пробивът довежда и до развитие в личното поле на самия композитор и това може лесно да се проследи като се направят аналитични съпоставки на цялото му творчество, как в тях са налични различни "периоди" (етапи) и как всеки от тях е повлиян от отражението от социалната си среда и изминатия път в твочевството на самия композитор... Много характерно е, че ЙС достига до специфични резултати, които днес се измерват с математически концепции - дори и "фрактали"... Майсторството му да "рисува" звукови картини от мелодични линии в контрапункт и многоглас едновременно, той стига до висотата чрез това да изразява отношението си към света, живота, в емоционален или ментален план. Всъщност е бил доста обикновен като човек - просто комбинация от качества, дадености и условия в които те да се развият, както и неговото дейно участие в тях - чрез много труд, лишения и отдаденост...

Дора, позволявате ли ми да напиша нещо, което може би няма да ви хареса? Аз добре разбирам житейската ви концепция. Вие няколко пъти написахте в свои думи за сравнението между "вас" и хипотетични 'по-умни'. Вие имате дар слово и чудесно се изразявате, имате си качества... Но вие някъде сред всичко това се е надвесил един хипотетичен образ на "по-умния"... на ония, редкия, дето измисля, дето сътворява, създава... новите неща. Вероятно считате че той е гений, надарен от природата да е ... някакъв идеализиран образ на... "по-умния" от вас.... Разпознавате ли модела... не ви ли се струва познато - та вие толкова много сте чели и запомнили... Толкова много материя от къде ли не? Нищо ли не ви подсеща това условно описание на модела... ? Дори и така да е... но не достига до вас една друга житейска концепция. Не съпоставям разликите или приликите - просто тия житейски концепции се основават на някои различни презумпции на субекта спрямо света и ролята на същия този субект в него. По-горе Карес написа - че имало хора които имали уклон към резултата, а други - към постигането (пътя). За да се ползва "топлата вода", някой е извървял път. Този път, това пътуване, е задължително и пътуване на самия субект през етапите си. Когато някой ползва топлата вода, той не извървява път. Вие ползвате толкова много знания - но кажете вие как ги надградихте? Какво допринесохте към наученото, към вече измисленото - вие добавихте ли вашата надстройка към него. А в личен план... - това вече е интересното. ЛИЧНИЯ ПЛАН е вашият свят, сред вашето отражение. Аз съм интроверт, но съм такъв, не поради факторите на средата, а защото съм различен от тази среда по принцип. Аз съм различен от социалната среда по принцип и не вибрирам почти с нищо на онова, което тя "вибрира". Не съм интроверт като защитна реакция спрямо социалния реал, а защото съм различен още от както се помня. В някои отношения в себе си имам резонанс на някои вибрации от социума и различните негови отражения в мен. Но в повечето други, най-сериозните, най-значимите за мен - все едно нямам нищо общо. И в този контекст на особености в личния план - разбирате ли защо в него няма никакво значение (за мен) дали Има или Няма "образът на По-умния". И че такъв образ въобще не ми е потребен. Не ми е нужно да знам дали някъде нямало по-умен от мен, за да минавам "неговите граници". Не ми е нужно в личния ми свят да се сравнявам с някой, който си... бил някакъв. Аз в своя свят, в своя личен план, виждам ясно границите си (поне ония, до които съм достигнал и "имам сетивата за тях" ). И идеалните образи и сравненията ми с тях, са ми чужди и несъответствени. Някога, някъде си... имам спомени че ги е имало. Но не и в сегашния момент. Не че това има значение за който и да било. Просто описвам какво е положението когато вие по естествен начин предполагате че знаете всичко за света на човека, защото сте чели много за него. Защото умни хора са го измисляли, откривали, изпитвали и експериментирали... и написали всичко, доказали всичко... Както и колежката ви Карес, вие непрекъснато постулирате относно "събирателното "ХОРАТА"", но дори не предполагате колко различни форми на битийност съществуват. Съществуват много отвъд границата която за вас е просто "ХОРАТА"... Не е важно какви са тия светове, след като за вас въпросът с границите е решен и вие сте се постановили относно тях. Но само обръщам внимание... евентуално, ако достигне до вас, ако нещо завибрира или ви докосне - че са налице и други форми на битийност, заради разлики във възприятието и отражението, много далеч и много различни от това, което конвенцията сред която живеете, с другите... "ХОРА" (подобни на вас). Разбира се че готовия шаблон на възприемане на такова послание е предварително дефиниран - това не е възможно, този само се представя, само се мисли за, това е неговата фикция... Карес през годините ни на контакт в другия форум на КАЛДАТА се упражни да ме профилира и диагностицира сред всичко, което се сетите. Тя направи същия опит и тук... Тя ще го прави не заради някой си "ненормалник" - тя го прави и ще го прави, заради себе си - както и останалите колеги тук, както и Инсайтинг, опитите на Аби, на Шпага или Инкоректус.... Това е нейния начин да се постанови и да постави всичко спрямо онова, което е избрала да е "нейното". Тя и сред това "нейно" не се усеща "на място", но няма друг избор... (вече)... Тя няма как нито да смени, нито да напусне изборите, които вече са пропити в самата й "психична тъкан"... Споменаването на Карес тук е само заради изказа и онова, което се опитвам да кажа на вас, Дора. Това няма нищо общо с Карес - просто я ползвам като формален и условен пример със събирателно значение. Тя не единствената която "мисли и живее" с предварителните описания за 'хората'... Това е вашия реал, вашия консенсус в него. Психологията е изиграла ролята да е реалност за този консенсус. Тя подава някои обяснения, задава схемата на интерпретацията на явленията, дори и подава самите явления... Това е психологията от социума, на хората в социума, от тях- за тях. Вие работите професия, която ползва именно това - иначе въобще да има "резултати", нали? Карес - също. Инсайтинг - също. Но някъде отвъд всичко това, има и друга вселена. С други "живеещи" в нея. Не са с нищо по-важни, нито по-умни или... с каквото и да е "по-...". Просто - различни. Както и познатата физическа реалност, има само догадки че са възможни и други вселени, с други базови условия... Но това е само за някои - за повечето други - дефинираното, откритото, постановеното... е напълно достатъчно и те са се наместили в него и го наричат "своя вселена". Но "своята вселена", конвенционалната договорена реалност - не е цялата вселена... На "живеещите" сред тия "други реали" им се налага да извървяват път, без значение че някой друг вече го бил извървял. Налага им се да изминават път, без да се фиксират в резултат. На тях им се налага да откриват, защото няма как да ползват "чуждия опит", нито чуждият резултат или чуждото постигнато. Няма как да ползват нищо наготово... За същите въпросът за "топлата вода" въобще няма никакъв смисъл. Да - има и такава вселена, с някакви "ненормалници" в нея. И други "вселени" има... с още по-абсурдни и "шантави условия"... както и че в тях също са налични "Живеещи". Смятате ли че онова, което вие "знаете" за "хората във вашата конвенция" може да се съотнесе за "такива субекти", след като разликите са моменти стигащи до абсурд за "хората от конвенцията ви"? (това са само формални въпроси, не са нужни отговори - в смисъл че отговорите са ваш личен въпрос, в личната ви територия. Разбира се - само в случай че това са по принцип "ваши" въпроси. Иначе - са без всякакъв смисъл и значение.)

Може би... Дора, вече не ми е толкова важно. Социалното договорено ситуиране предлага чудесни удобства. Предлага ги с обединени обяснителни системи от интерпретации и описания на битието и реалността. Предлага сигурност, предлага групови форми на валидация. наистина съжалявам че всичко това за мен вече не ми върши работа. Ползвам го, но няма как да се облегна на него, така както виждам толкова много други хора да правят и това да им е достатъчно и само да го презатвърждават и така да се подпрат отново и отново на предложените удобства и идентификацията с тях. предлага да "няма нужда" да се открива топла вода или "колело' (любими готови шаблони, които са израз точно на потребителския уклон именно към удобството на ползването на готовото... И всичко това поднесено с идеята да оправдае че е нормално ползването, а не креацията и създаването. Че е важно ползването е не пътят на изминаване до откриването... С "нормалността" исках само да обърна внимание колко е неуловимо, но поне според мен е важно, да се подлага на мониторинг какво точно 'произвеждам' на какво е израз, кое го определя... Чак тогава се запознавам с това, което се случва в другите - търся и преразглеждам как се вижда през очите на 'нормалните' и през моите очи... И така.. Форумът ми служи за територия на която опознавам какво се случва "в главите на пишещите", разбира се пак през призмата на онова, което съм аз. Не е проблем че е налице призма, но е важно никога да не го забравям и да си напомням че видяното през призмата не е "онова, отвъд, или без, нея". Форумът ми служи и за територия на която аз самия се отработвам - чрез сложен мониторинг на онова, което преминава през мен - като израз на едно или друго прочетено. Това съм аз - един обикновен "ненормалник".

Дора, налице е леко несъответствие, в думите ти - което променя цялата ти постановена картина. Естествено, през моят поглед. Тестовете относно "ЦИПА" в статията не касаят "науката", а са в посока да изследват човека. Общите принципи са нещо чудесно, особено когато се налага някой да ги утвърди. В този смисъл той утвърждава своето разбиране относно тях. Утвърждава собствената си схема за отражение на света (в частност спрямо нещо, прието да се нарича "наука" ). Това че науката била най-недогматичната система... е заради усилията това да се поддържа, защото тия усилия са насочени именно към естествения уклон към догматизиране, характерен за всяко човешко същество. И същите усилия, биха имали полза да се прилагат и сред всеки един пишещ - ако той се придържа към общите принципни положения. Което, както се вижда, никак не е лесно. Самият субект винаги има съпротива срещу актуализацията си на отражението си на реалността. НОРМАЛНОТО според кого е такова? Кой постановява кое е "нормата' с която вие определяте всичко да е според нея, определяте се самата вие, чрез оценките си за едно или друго... Аз, например - според същата норма съм ненормален. Но за според мен - статията нищо не прави, нито "намира липси". Текста в статията показва наличието на дефицити спрямо определени условия. А не си "намира каквото и да е". както и статията, така и вашият текст показва едно и също - сред всяко човешко същество е наличен естествена несъзнателна склонност да презатвърди онова, което вече му е налично, пред начина да разшири своят вече предварителен периметър. Нагласата да се погледне на вече постановеното не като крайно, а да е наличен потенциал за неговото непрекъснато актуализиране чрез преразглеждане - това е основата на критичното мислене като производно и проявление на по-общото рационалното критично отношение към всичко в света и себе си. Ето - не съм нормален. Сега - какво ще става с мен, как ще живея с ненормалността си. Как въобще съществувам, след като намирам начини и средствата, енергията и ресурса си да се замислям спрямо всичко, което върша, спрямо онова, което ме заобикаля. Намирам го за интересно - да се замислям за всичко, което правя, за мотивите си, за мислите си, за онова, което ме движи, което ме спира, което ме забавя или забързва... Намирам го за полезно, защото когато се изправя пред ограничение или проблем, се допитвам именно до онова, до което съм го "замислил" предварително. И ми дава възможността да оперирам извън готовите "нормални" шаблони. Да действам в непозната обстановка, непопадаща в предварителните рецепти за реакция. Чрез същото си отварям и още възможности... които нямат връзка с тия думи според тия казуси. Заради същото това имам идея как работи компютъра, какво се случва в монитора за да ми показва онова, което сега пиша или онова, което други са написали. заради същото имам идея как върви автомобила или велосипеда и когато се наложи дори да падне веригата - да имам възможност още от първия път - като забележа как са свързани детайлите, какво правят и как сработват едно с друго - да си я направя, за да се придвижа (поне това)... По същия начин ми се породи и интереса - какво става в "главата на човека". Заради същото още от малък разглобявах всичко, до което се докосвам - защото имам любопитството и любознанието да схващам как се случват нещата около мен... И в по-късни времена - защо се случват... Но с главата на човека - вече стана проблем... И да - още като ученик в музикалното училище си уредих начин да надникна в морга, и да видя мозъкът как изглежда - дори беше разрязан и ми показаха лезиите и пораженията от инсулта - тогава нямаше компютри и интернет, но имах любопитството и си задавах въпроси, като и досега никога не се спирам на окончателни "отговори"... Ето - тия думи ги пише един "ненормалник" . И другите думи сред форума ги пише същия. Какво значение има "статията", ако обаче четящия не се огледа през нея, ако не намери нужните потвърждения на собствените си опори на които се опира мирогледа му... Не зная, не е трудно да се постанови "нормата'. Въпроса е обаче - според кого и какво - тя се избира да е такава...