ramus

това "здрав разум" е чудесна фраза за прикриване, оправдание и нужно обяснение... изглежда за вас само "здравия разум" следва естествени от биологична гледна точка, теории... Може ли да напишете разбирането си за 'естествените биологични теории' и гледната им точка, че е малко размито в горните ви думи. Освен това всяка конвенция съдържа общи и фундаментални положения. Това е като понятие и като наименование. Колкото до "тълкувателните разяснения" - това е налице навсякъде, включително и в правораздаването - задават се уж точно, но се прилага според тълкувание... едно... друго... Да се формира еднозначни и едносмислени изречения, не е лесна работа, при положение че в самата основа на обработката на информацията е интерпретирането (тълкуването) и неговите условности и смислови относителности. И...? какво като не са го сключили - не могат да се раждат децата, не е възможно да се отгледат ли или вие още стоите на положението че "тия деца са незаконни"... Отминаха тия времена. Не им пречи на децата с нищо, освен това "гражданския брак" е само формална социално-законова процедура за съжителство и регламентира законовите основания и отношения за него - ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО. Има и други форми на договорени брачни отношения... И ги има отдавна. Ще идват други и занапред - типове и видове съжителства - едни в името на отглеждане на децата, други - заради специфични нужди на обособяващите ги... Няма как вече да се побере каквото и да е в досегашния каноничен елементарен модел. И - разбира се че истерията не е случайна. Тя се раздухва непрекъснато и се поддържа на "тласъци" през пресата и медиите, вкл. и социалните. Това е вече сработен и тестван работещ механизъм. Сплотяването на редиците по критериите на общите положения - главно недоволството и страховете на уплашените от промените - това е една от целите. Като най-общ фундамент застават отново "пазителите на статуквото, на досегашното, на провереното, на валидираното, на познатото" като изразители на "сигурното". Или в най-общ смисъл се търси общ консенсус на всички консервативни среди. Зад всичко това стоят интереси, ИДЕОЛОГИЧЕСКИ ИНТЕРЕСИ...

не знам каква е "тая тенденция', КОЛЕГА. Така се получава че имам поглед върху браковете през общината - просто поддържам компютрите на хората в Пловдив, които снимат сватбените ритуали и тържества. Не се занимавам със статистики, но само да кажа, че броят на подписаните бракове вече е оскъден в сравнение например, с преди 10 години. Нито фашизма, нито социализма или комунизма са изнасилили жената да работи - условията правят това. Днешно време вече условията са други, но жената вече не й се стои "в домашното огнище". Жената "разбра" че тя също има поле за изява в чисто индивидуален план. И че това да бъде "майка" не е единственото постановено нещо от природата. Ще дойде момент при който децата няма да им са нужни биологични утроби, нито този сегашен наследен тип отношения и условия... Всичко се изменя... проблемите за това изменяне са истериите които се създават за хората вкопчени в досегашното. Такова защитно отношение е естествено и нормално. Но самата истерия е признак за прекаленост във вкопчването и ролята на един социален модел да е само модел, а не кутията на вселената. Най-голямата истерия е именно на хората с най-малка възможност за адаптация. И съпротивата им ражда тия 'чудовища' с идеята същото да се проектира някъде сред хората, света - някъде извън тях. А страховете ги раждат отвътре... и тръпката и тръпненето - също. Не е виновна вселената за нещо си, колеги. Нито е виновна жената, нито културата, нито конвенцията... нито Европа или хомосексуалистите. Умелото жонглиране с внушенията как това е отклонение и болестно състояние и трябва да се отрича, да се отхвърля или да се гледа на човека като на стадно животно, както самите хора гледат на собствените си животни - не е адекватно на идващата епоха и изменения в нея.

Колега, коментара ви показва, че вие не разбирате смисъла на понятието БОНДИНГ. Какво става ако една майка "не кърми" детето - във вашия случай? Модели за "майки", които не са достатъчно емоционално адекватни, има навсякъде. За бащи - също... Деца, отглеждани в социални домове, или от различни от майката, субекти, подменени условия... са налице през цялата култура и история на човека. Сред хората от буржоазията е било модерно майките да не кърмят децата си, за да запазят колкото е възможно повече формата на гърдите след бременността. Това е налице и в сегашно време и далеч не толкова сред 'буржоазията'... И още хиляди вариации са налице - включително и културно обусловени. Всичко това не пречи на много от децата да оцеляват емоционално в трудни условия, да се адаптират и да проявят своите качества на свой ред като зрели социални субекти... Точно такива деца дори имат опита да са много повече адаптивни и оцеляващи... Разбира се всичко това са само общи принципни положения... Развитието на децата следва етапности, единият от тях е споменатия. Това е обаче нещо като "модел". Не при всички деца протича така, а и условията създават нужда от пластичност и компенсационност... някои деца са повече адаптивни и гъвкави в адаптацията, други - не... въпросът е доста сложен и е изпълнен с относителности.

за условията на българското село и социален народен порядък, този модел е бил функционален. Все пак той се е наложил именно с практиката. Обаче сега същия модел е напълно безсмислен и той не съществува в днешния реал. Обаче - социалната реалност е странна работа и е доста сложен феномен - за едни хора в града - семейството вече има съвсем друг характер - няма нужда да коментирам какъв. Но хората в селата и по-отдалечените райони - си карат по инерцията отпреди 100 години. Въобще - адаптацията е много разтегливо понятие а това създава множество проблеми - първо за адаптиращите. После - за социалните контакти и отношения между различно-адаптиращите се. Принципния двуполов физиологичен и ролеви модел на базови социални отношения... не е изначален, нито генетично обусловен. Той е социално формиран и се менят неговите "форми" спрямо контекста от обстоятелства. Освен това - в различните природни и географски и климатични условия, или при извънредни или критични изменения в условията на контекста, моделът търпи по-голямо "разтягане" и дори се изменят базовите му постановки. Давам пример, съвсем импровизирано - при в племенните обичаи на арабите в пустините, моделът на християнското семейство въобще е бил напълно неприемлив. Многоженството не е било мода, а нужда, защото непрекъснатите междуплеменни войни за оскъдните ресурси в пустинята, са били извор на малко мъжко население и нужда непрекъснато да се отглеждат деца - за да участват в битките... Отделно при победа в битката, се поробва вражеското племе, заедно с ресурсите - мъжете са избити, остават жените... и те служат за създаване и отглеждане на деца... Момчетата стават воини, момичетата - да раждат деца на свой ред. Това е една от причините да е налице твърде ранните бракове и раждания още от ранна възраст при първите признаци на полово съзряване... Това и други подобни са едно от условията християнството да не е особено популярно сред тия народи. Именно това и довежда Мохамед да модернизира и адаптира християнско-юдейските постулати и канони към тяхната форма на бит и култура... и условия. И се стига до "Коран"... Комуналното възпитание и отглеждане на децата и в днешно време продължава да се смята за далеч повече гъвкава форма за подготовка на новите социално членове. Семейството, такова, каквото е в библейските канони се спряга по инерция. Християнският модел на възприятие, описание и основни форми е вече изживял времето си. Основните зададени канонични проявления на социалния живот, зададени в библията и религиите в цялост, вече не са актуални на измененията в обществените отношения . Това дори в писаната история не е за първи път - и други общества са имали изменения в основния си социален базов модел, но това не е било драма. Сега обаче - нещата са различни и съвремието създава съвсем нови и непознати в историческото развитие досега проблеми, очакващи своето решение. Сред всичко това е и страничната конкретика от примера за 'конвенцията' тук, който чудесно се илюстрира с писането и Пишещите по него.

aaaaa, накъде отива Ентелигенцията... Един революционер срещу света... колко патетично... Леле колко "святости" имало... и как лошите искат да ги "вземат"... Венсеремос, на оръжие, гадните толерасти ни посягат за свещеностите и святостите. Днес ще посегнат на едно, утре на друго - искат да измрем те да ни поробят, завладеят... и да сме им роби!!! Чудя се просто - това дали е изтрещяване по принцип или се стартира от поредните спусъци. Още се боря с приемането че това може да е написано от човек, който иначе претендира за качества, знания... Конвенцията просто направи явни множеството социални паранои и мании, развивани от страхове заради отминаващото. Страхове от това че е налице промяна, а промяната не е желана, тя събужда тревожност и стартира защита. Колкото повече промените удрят във фундамента и основите на социалната договорена приказка - толкова повече се надигат "защитниците". Точно най-вкопчените в нея са и най-безпомощни без нея. Затова е и този вой и това дращене и надигащата се истерия... И не е само конвенцията - сега тя е наред, преди нея беше друго, след нея ще е следващото. Социалната истерия е чудесен инструмент пък на социалните манипулатори и инженери. Цялата работа е в битки между идеологии, превърнали се в единствен житейски контекст за толкова много хора. В битките между идеологиите отдавна вече точно реагиращите ги няма въобще. Субекти, хора, разуми - просто си липсват и ролите им са обикновени пешки или войници - зависи от нивото и мащаба на битката. Само да кажа, че знаково това изтрещяване е симптоматично на точно определени психологични типажи. Изразители на същите типажи са едни и същи никове сред форума, с близки вътрешни характеристики. Чудесно е че типично инстинктивно едни други се окуражяват в стандартната групова стадна динамика. Не знам как това минава за сериозно и дали всеки форум е нужно да се превръща в рупор на народните истерии. От друга страна - в някакъв смисъл форумът си е социална типична статистическа извадка на народните пластове и техните движения... А според думите на неговия създател тук, претенциите са за поне мъничко опит за разум, поне като се спрягат "научни" думички - да е налице поне някакво достатъчно покритие... Е, ... но не става - като дойде поредния социален трус... и тръгват воплите...

Щото си е маймунщина. И децата си бият и кво толкова. И жените също бият - къде деца, къде мъже - който каквото може и става... Ако не е бой - има си психични "шамари" с масирано или не толкова, мачкане - и двата пола това си го научават в хода на израстването. Точно мачканите най-много мачкат на свой ред. битите - на свой ред или се смачкват или оцеляват и те на свой ред също бият. Агресията е защитна реактивност. Същото не може да се каже за 'жестокостта" - там вече избиват отвътре още по-дълбоки "пробойни" Сега е ред на децата - и те бият и насилват, крадат, огрбват, дори убиват - ако сварят "възрастни", ако не - други деца, като тях. Какво иначе да видят децата и какво точно да отразят освен онова, което е около тях. Иначе големи напъни за интелект, ама първичното отвътре друса... направо 10 бала. Но най-важното е... че социалната роля на някой си, няма никакъв проблем той да има нагодено социално лице, да има социален статут, дори висока йерархична позиция... но отвътре да си носи маймунските си първосигналности. С науката - е същото. Творците, гениите... Просто социото предлага щом си му полезен с нещо, да няма значение какво носиш скрито в себе си. За себе си - се оправяй сам, важното е в общото поле да показваш нужното благо лице, само и само да върви ползата и ползването... и изгодата. Така се приучва да се живее "два" (или повече") живота, с две или повече "лица", роли, маски - спрямо контекста се менят и се мимикрира доколкото е възможно... Форумът тук не прави изключение с пишещите и как си личи любимия похват с маската 'кой искам да съм пред останалите'... Груповото нагласяне на отделната личност е типичен маймунски стаден инстинкт. И е до ползата, проявявайки се още в най-ранна възраст. Щото за да оцелееш, трябва да получиш отвън, да ти дадат... ако не - умираш. После с това се остава цял живот... А после - интелекта е някакъв друг живот, друга вселена... И се делят двете вселени - маймунската и Ентелигентната - маймунската прави всичко възможно да държи "тва новото" на подходяща дистанция. Пък и понякога именно то става твърде неподходящо и му се слага "сурдинка" или му се обтяга каишката.

първична преценка за идентичност. ПЪРВИЧНА, първосигнална, на базата на полови първични белези. Нужно е за всеки подрастващ и неговото психично развитие. Ролевите модели са вече социално обособени. В детето идват по каналите на "родителските модели и роли" и така стават модели за подражание и постепенна идентификация и отношение. Не стои така положението ако не е наличен единия от родителите - другия се налага или да компенсира, като "излъчва" и ролята на липсващия "родител" или остава дефицит и се компенсира от 'други' - близки, родственици, приемници... Ако не - компенсира се от социалните взаимодействия. ПЪРВИЧНА ПРИНАДЛЕЖНОСТ не е готова идентичност. Хора с различна идентичност, от половата си, вече са отдавна налице. Имало ги е през всички епохи и култури и сред цивилизациите на Рим или Гърция това явление никога не е било канонизирано като социален проблем. Проблем става с юдейското християнство и досега същия проблем шефства през света. Но вече е изчерпано - първо "семейството" престава да е водещо значение и единствена възможност за социална утроба и модел за нея. След него - идентификацията по първични полови признаци, след това - по ролеви социални модели - всичко това рефлектира дълбоко в социалната инерция и веднага се надигат "пазителите" на статуквото. Не е само в темата тук, не е само сред този форум - така е навсякъде. Религиозния морал е бил спирачка за всичко това през епохите, с каноните, с греховете и грешниците... и наказанието на бог... В някакъв смисъл е разбираемо защо и как, според кое и какво... Въпросът е, че юдейско-християнските морални норми са "законови" сред европейската култура и защитниците им са пряко въвлечени в отпора. До голяма степен сред българската среда упорито се намесва и руската връзка - щото няма как същото да не се яхне по подходящ начин, точно в този момент от събития... не е трудно да се погледне и контекста от събития - например кампанията за "насилието над жени", което стана доста актуално. Реакцията на голяма част от консервативните точно прохристиянски среди - неглижираща и замитаща... щото дисонира с основните "ценности". Същата реакция - на изток от Европа - със същите неглижирания - например в Руските социални медии се оказало че такава кампания била иронизирана и без почти никаква "поддръжка"... Ми как щели да се раждат деца, ми те жените си били виновни и това да биеш или упражняваш пряко, видно или не толкова видно, насилие и дори изнудване, било "биологично" обосновано и така го бил решил "бог"... Ето това е вроденото лицемерие и "удобната лъжа" - щото масата овце има проблеми с инерцията на досегашните фактори за идентификация. И се е заклещила да ги стиска с все сили - все едно че "умират"... А в някакъв смисъл - до голяма степен точно така се изживява първосигнално...

Не че за вас "науката" е научна, а само начин да оправдавате идеологичните си пристрастия. Преброихте ли колко на брой пъти вече написахте че "мястото на тази тема" и че не било история... че правилно сте били разбрал... и другите вариации на мантрите ви от този род? Толкова "извисен и изчистен историк" като вас въобще не би трябвало да поглежда това "отроче" на псевдо-историята... но не - не ви държат спирачките отвътре, нали? Не е въпросът кое е кое не е наука - въпросът е кой с каква цел си служи със същата - в конкретиката е "ИСТОРИЯ". А ви попитах - вие точно какво отношение имате към НАУКАТА "ИСТОРИЯ"? Изглежда че във ваш прочит са останали някакви "етикети"... а е въпрос - ясен, конкретен и точен... Ако нямате отношение няма как да се криете зад тия подборни стъкмистики с не толкова умели варианти на интерпретации, които наричате 'аргументи'. Твърде са прозрачни и най-малкото за което не стават - е да се маскират като "история" - както и вие самият да се маскирате като "историк", но не какъв да е, а борец и защитник на каузата на истината, на доброто, на правдата... и "историята" Аман от "защитници" дето се крият за групови каузи, а са си обикновени егоисти, които само си търсят място и цвят за да ги припознаят като свои. Между феновете на отбори или на чалга певици и националистите - няма същностни разлики в механизмите които движат тия явления. ако бяхте роден някъде в друга култура щяхте същия плам да насочите към друга форма на идеологична защитност... и пак с претенциите че било история, истина, а това дето ви дисонира - с лъжи и заблуди. Всички други са заблудени, но вие - никога... Щото "историята".. бла-бла.. И още нещо - заглавието на темата касае казусите за МИТОВЕ и ГЕРОИ. А те са подмножество на казуса ИДЕОЛОГИЯ и ПРИНАДЛЕЖНОСТ. Няколко човека имат компентност по това. "Тесногръдите пишман-историци" просто ги няма в тия казуси - и няма как да ги има, защото те са просто потърпевши и потребители, защитници и говорители. Друго не може и да се очаква. Изборът и описанията на аналогиите и бързината с която ви се появиха ( а е лесно да се сравни по същото в задявката и към ТОРН ) ви издават колежке... Издавате се начина на сравняване - за вас това извиква точен модел и е очевидно защо, как и според кое... Няма нищо по-точно, когато сам човек се описва... Подбирането на конкретна думичка и нейното асоцииране с ваши паметови записи, издава чудесно какви са те и значението им за вашия психичен свят. това че се "извикват" с бързина и приоритет, се определя по някои паметови особености и според същото - колко често сте си ги 'припомняли' - така те остават в "буфера" за бързо асоцииране... Не се мъчете - няма как да го разберете това, но пък и не е задължително, нали? Когато цял живот е криенето под полата на идеологията, никога не идва време за "лична идентификация"... и остава само една бледа сянка, която е обречена на изчезване. Иначе чудесно се маскирате като колективисти с маски от "каузи"... Цялата работа е обикновен и простичък егоизъм, характерен за неисраснати "възрастови" етапи. В общ психологичен смисъл, според най-общи критерии, тия етапи се наричат "детски"...

Скици - да не играете в пиесата че като имате мнение, така се заявявате колко сте важни. Мнението в стадото няма никакво значение... за стадото. човек, който има свое независимо мнение, го е изработил именно защото е "отделен от стадото". Няма как да си мравка и "да не живееш по мравешки". А и едновременно с това да вдигаш бунтове, освен пак мравешки. Всяка мравка е нищо спрямо мравуняка. Но мравката извадена от него... умира незабавно, освен царицата, но и при нея е доста относително и зависи от твърде много обстоятелства. Все пак мравките са насекоми и тяхното съществуване можело да се намери в следи още отпреди стотици милиони години... Но оттогава не са мръднали - каквито са били тогава, така и сега - но пък оцелели. Едно и също се нагажда към изменчивостите на условията и главно чрез силата на "многото". Като гледам колко народ от ХОМО ги тегли към същото - ако могат да си живеят и след 100 млн години пак както са си днес. Ама не става. Просто няма как, щото това е особеностите на вида ХОМО - от хомо към сапиенс. Вместо да се чака "природата' същата е заложила изменчивостта отвътре в самия представител на вида... И няма спирка. А отгоре на всичкото - се ускорява, за да няма "време" да се наглася и да свикват мързеливите и борещите се с промените. А тук - го играете на театрото да сте важни... ама в множествено число. Ми нали като си направите поредната "революцийка" пак ще стигнете до това - щото си е вътре във вас самите. Или някоя "революция" е направила нещо "различно" ? Пак маймунски кръвопролития, пак войни и жестокости... А - пардон - същите не били жестокости, ако е за 'нашите' - за тях били "геройства" и за "паметници"... даже и за учебници по история. И пак играта на "нас" и "вас" - точно както си е била и сред джунглата и племето... И как с всичко това въобще го играете на 'прогресивно'... Та още "враговете" са ви в очите на сцената - още сте в играта на "стражари и апаши", на добрите (нашите) и лошите (те - врагът)...

интересно... много интересно. Вие очевидно сте вярващ във 'фактите'. Освен непрекъснатото повторение на думичката 'лъжа' непрекъснато си служите и с дъвката на думичката "история". вие... само да попитам - какво отношение имате към съдържанието на тази думичка... Народна история, история на вчерашния ден, паметови записки... Или детските приказки на "Ангел Каралийчев" за вас са като учебник по "история"? Научен работник ли сте... или друг работник, или просто "рипийтър" ... - само съм любопитен. Така... гледам и по ника ви - историческа ви е само патеричката за другото. Иначе така - гледам войнствени изрази, солени фрази, доста трудно овладявате поривите отвътре, нали... ех... защо не се върнат старите времена и вие да хванете гората и калашника... и да ги запукате тия народни врагове... Най-изгодна е идеология, чрез която удачно да се резонира на "това отвътре", нали? Тия "герои" са ви толкова "близки" - та става въпрос за "КАУЗАТА" - с голямото К... Уау, браво. Разликата с фанатизма е никаква. Добре че е форумът да отпушвате отдушника, но едва ли е достатъчен... И по-първични изхвърляния тук е имало, но двама-трима, направо ви избиват чевиите. Най-тъжното в случая е заиграването с нещо си, наречено "история". А "познаването на историческия контекст" изглежда не ви пречи за пристрастията. Колеги националисти - обречени сте да отпаднете заедно с идеологията на която се подпирате. Нито дракането, нито нескопосаните опити за провокации, иронии или директни обиди, ще спрат "залеза". Проблема е, че като ви махнат идеологията, героите, нагласените митологични приказки... и остава едното "нищо". Голите и съскащи остроумия са просто празен балон... съвсем празен. Този тип приказен и митологичен национализъм е една сянка в историческите процеси и е в предиздиханна фаза, макар все още да има поредните конвулсии и гърчове, е пътник, защото е неудобен за това което предстои. И ще си отиде, без значение дали си сънувате още приказните му сюжети.

както се чете - същото явно не пречи всеки да си пише мнението, да си го отстоява, да си го "доказва", да си намира "аргументи". Нищо че твърде много мнения... някак си "си приличат" и че "различно мнение" е едно от най-редките явления сред менталния свят.

колеги събудете се и се огледайте - не сте на събрание, а сте пред мониторите... Каква "уста", след като пред вас е клавиатура... Лудостите май край нямат. Трудно ли е да се спазва режима с хапчетата толкова... Или кризата идва като дойде нужния "спусък"? Ми претенции толкова много, толкова цитирания, толкова позовавания - а накрая пак матричното "звучи" и пак се напира към "хорова песен", с хоровото шубе. Точно западната цивилизация почиваше векове на "християно-юдейски" ценности... Време е вече да отпадне това, щото отдавна е проблем и само тежи. Точно сугестираните от библейските внушения и модели, не спират в своят "вой" и драскане с нокти - за каквото се докопа. Но най-голям става воят именно при директно подрязване на крилцата. И ако това все пак беше народен форум от типа на бгмама или дир.бг, както и да е. Но как въобще живеете с това раздвоение между "наука" някаква си... и тия религиозни подложки под нея. И резултата от шизофренното си казва думата и влачи "резултатите"...

ми да... те и мармотите още увиват шоколад във фабриката. Във времената на "новата инквизиция" вие, колега точно от кои сте - от инквизиторите или от инквизираните (бедния народ, дето пак някой му е надянал хомота, пак го изнасилва, пак го кара да върши зло и да страда)... Толкова са скапани тия матрични шаблони... а толкова привлекателни да са именно с матричното, за да служат за повторение и репликации... На моменти в някои теми почвате да си разкривате в какъв свят "живеете отвътре"... и става тежко. А параноята дали идва от оправдателния и обяснителния режим... или тя е "на първо място"... е трудно да се каже.

От времето на 10-те божии заповеди, убийството е въведено като "заповед" от типа - В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ... Сред какъвто и да е "исторически" контекст УБИЙСТВОТО е такова, без оглед на оправдателните му тълкувания. Насилието - също. Жестокостта - също. Не че и преди и по време на записването на тия 'заповеди' в Тората, та и хиляди години след тях, някой е спрял да убива. Но е друго да е налице подходящото прикритие на "каузата" и защитата на "колективните интереси"... В същите заповеди е спрегнато и "НЕ ЛЪЖИ", но лъжата се е превърнала в естественост и норма и именно с нея се въвеждат простите защитни схеми на "двуличието". И с него - на лицемерието. ПОЛЗАТА продължава да определя "доброто" и "злото", да определя "правилността". Да определя соченето с пръст или героичността. И всичко това продължава с лудостта заради онези за които именно това формира живота им и кои са те. Колега - вие непрекъснато употребявате думичката "ЛЪЖИ", обаче треските в чуждите очи са чудесно нещо, за разлика от гредите в собствените... Упоритостта за оправдаване чрез идеология и колективна полза в името на която и да е идеология, забравяте че само сред нея вашата версия е "истина". А същата идеология вече няма как да ви "спасява"... и ще ви оставя все повече "гол". Все повече сте гол, защото идеологията си отива и с нея - и вие самия. Това е големия проблем на "възпитанието" - чудесно е да задава краткосрочни и бързи ползи чрез формиране на несъзнаваните пластове, но проблема е... че после същото "не претърпява никакви изменения" и вие се самообричате да се превръщате в "консерва"

Интересно, дали няма да се появи още някоя "критична" версия на прословутата "конвенция"? на тоя... на оня... и повтарянето им от един, друг... Истерията е проивзодна само на истериците. Глупостите дето се спрягат и плиткоумията дето се ширят са си просто опита на истериците да се строят в редиците. А народната лудост от типа "да яхнем поредната вълна" и поредните незабелижими иначе Посредственици да блеснат с "мненията си", особено когато хитро са се научили да яхат народните истерии по едно или друго. Особено когато се касае за хилядолетни "традиции"... та се спрягат и "пазете децата", та псевдологика, та 'лъжи и заблуди', пак някой ще ни казва кое е правилно... ама "българските и родните предразсъдъци"... като че ли са някакви извънземни и не се осланят отново и отново на юдейските нрави и възгледи, станали от морална и етична норма, в "закони" и после - в модели за поведение. Накрая - за "КАНОН". А какво е значението на думичката ПРЕД-РАЗСЪДЪК - е съвсем очевидно по конструкцията като съставна дума... Какъв е примера и как влияе предразсъдъка - няма значение колко сте интелигентни, колко знаете, колко мислите, колко можете - той застава извън и преди всички тях, които са далеч по-късни форми на проявления. какъв е примера в конкретиката - може да се зачете по темата и след това да се изведе стойността и общите тенденции на ригидност сред личностите, които стоят зад никовете - по мненията им. Например колежката публикуваща упорито критични негативни "източници" на "народни" мнения, всъщност по повечето теми блести с логичност, начетеност, знания и съждения... Но тук - е под сугестията на предразсъдъка си. Прави впечатление именно примера за контраста - защото именно тя е от малцината с известна компетентност относно психичните процеси и явления. И разбира се - не би имало въобще проблем да схване и осмисли разликата между ПОЛ - реализиран като израз на физиологични първични и вторични признаци и социален ПОЛОВо-разделен поведенчески и ролеви модел и това че в същия тия два аспекта са сляти неразривно... Но идват времена, в които те се разделят и това е част от ежедневието на всички ни. Разбира се - не е само тя, но за другите вече се разбра за тия им качества от други теми. Всъщност обиколките по различните теми, много добре обрисува общите вътрешни опорни схеми, създадени като идеен и представен "скелет" и играещи ролята на координатна система. И как личните качества на всеки техен изразител спират да имат каквото и да е значение, щом се опре именно до тях - и то директно. Колкото е по-директно, толкова повече започва да си личи рязкостта на защитаването и силата на "отпора"... Упоритостта и твърдостта на защитаващия се, всъщност издават най-характерното за всяка ригидна същност. Контраста и умението, опита и дадеността да е налице достатъчна форма на развит интелект и "разсъдък" възпитан и дисциплиниран с години работа, за да се намества сред формираните предразсъдъчни схеми и цели системи в психичното - това е вече израз на СЪЗРЯВАЩ ИНДИВИД, защото това не е групова форма на отражение, не е следване и подражание на колективния опит, а е израз на индивидуалното в субекта... да израства и формира отвътре "наследството" си Устойчивостта на предразсъдъците се основават на процеси в несъзнаваното и за него - нито се говори, нито се пише, нито се позволява да се разглежда, анализира, критикува. Освен това - дори и да се появи подобна рядка възможност - веднага се реагира защитно, без дори да е възможно преосмислянето или осъзнаването на подобна защита и с нея на Защитаващия му изглежда всичко че е ок, че е естествено и нормално.

Колега, вие с този си пост, току-що доказахте че си живеете още някъде сред "защитаването и агресорите". Чудесен пример сте байдъуей - за вкопчения в идеологията и как чрез нея умело се прикрива личната войнственост и стаената агресия. Знаете ли кое е най-смешното - откровената лъжа как се обръщате с различните си лица. Кого точно лъжете - себе си ли? Може би, но е смешно как "обръщате топологично ръкавицата отвътре навън" (може би ви е ясно и това какво означава), и обратно - спрямо духането на вятъра отстрани... Мога с лекота да ви цитирам думичките с които се пъчете че 'всичко било ясно' - идеологията била нужна, какво щяло да стане без идеологии... и това главно заради вас самия - защото сте си обикновено дете стиснало възпитаната си идеология и заедно с няколко други тук, направо си показвате готовността си за война под предлога че се защитавате и дори сте готов да го играете на защитник. Още един такъв ник е налице тук - той също с лекота му се пали фитила... Иначе сте много интелигентен и всичко ви е ясно. Обаче като се подаде нужния стимул и точно като маймунка си реагирате и почвате да удряте войнствено по гърдите. Чудесно е за цирка... А, щях да пропусна - разбира се че вие точно сте историк отвсякъде. Всичко знаете, всичко сте чел - и сте пример колко е жалко за резултатите от това "четене" - накрая вместо науката е спечелила идеологията... Но няма как... няма как да е друго.

ееее, не се стърпяхте истериците с вечните сташнотии дето стават, дето ще стават... направо баси гадния свят, баси гадния живот, баси гадните хора... Та чак и "време разделно". Душици сте си - Вие най-хубави, добри, умни, важни... вашето е супер, то е истинаТА, то е вселената... и ако може "вовек и веков" (амин). Някой дали се сети за нещо толкова просто и очевидно - няма статия от горните, в които да не става въпрос за 'християнство'. Единия автор - бил психолог, но и богослов. В първата статия - специална глава как било в библията и според нея - кое било грях. ОТкога библията е се е превърнала в конституция на света и по нея да мерим, сравняваме... Върнете се в тъмните векове бре - там сте си били най-добре - бог, библия, свещености... е, и някои и други екстри, като Инквизицията, примерно. Обаче, много важно... Според руснаците и някои подобни култури по планетата - тва днешните женски напъни били глупости. Как щели да се раждат деца, какво щял да прави света без святостта на семейството... и домашното огнище. Това си били биологиите и така бил направен света. да му светнат на бог дето бил направил и жената - да служила на мъжа... Толкова е смешно как по детски се срещат инстинктивизмите и първосигналността... с опита да се представят като важни, смислени, стойностни. да се оправдаят с каквито и да са средства и измишльотини... И с този инертен вечен вой - ама как, ама досега... , човешко било, ама тва е политика, било заповед... Тръпнене и гърч... и вечния напън на революционната борба... И маймунката дето стои зад нея, в опит вечно да е маймунка...

Всичко съм написал, как въобще твърдиш че съм бил обстоятелствен а пък ти не четеш. Нито можеш да цитираш нито да четеш. Кривия все намира някой да е причината и с тия криви догми така си ги представяш, щото така си ги нагълтал. Не разбираш и това е, приеми го и се оправяй. Варианта с идеологиите е реален досега. Но е проблем. Компетентните хора по света ползват компромиса - щом не могат без идеология и е огромна инерцията от нея - една идеология се заменя с друга. Точно както маймунката й трябва клони за да живее - на земята вече отдавна няма хищници, но тя си е свикнала по клоните и ако един клон се умори да се хваща за него, задължително идва друг клон. винаги да има клон. ДОКАТО ИМА МАЙМУНКА, винаги ще й е нужен клон. Докато има потребители и нуждаещи се от идеологии - винаги ще ги има. Не е въпроса в идеологиите и не те са проблема - те са само симптома за нивото в развитието на личностите и от това - социалната група. Каквато и идеология да се сменя, основните й проблеми и ограничения си остават и с времето се натрупват. Отново компромиса - да се състави нова идеология. И пак цикъла... и пак... и пак. Това създава впечатление че "само така е възможно" и това си е "човешко". Но не е. Не е човешко "вече" да се живее в пещера или по дърветата. Човешко ще стане и отпадането на идеологията - въпрос е на израстване и развитие. Съществуват подходи за отпадане на значението на идеологията за битието защото отпада нуждата от нея за идентификация. Механиката на репликацията на идеологията следва инстинктивни процеси. Възможно е те да се прекъснат и внимателно и систематично да се трансформират в друга посока. Репликацията на идеологията е важна заради това че продължава да се ползва за готова идентификация на личностите, които я употребяват. Вкопчването е заради личностни дефицити и проблеми при асимилацията и адаптацията в непрекъснато изменящите се условия. А в днешно време, определени хора по планетата от които зависи "растежа" внимателно са задействали схема, при която условията на живот все по-бързо се изменят. И това е точно днешната реалност... ВЪЗМОЖНО Е БИТИЕ при което идентификацията НЕ е на основата на идеологична приказка. На този етап това не може да се постигне групово - защото основната маса не е съответствена на това и инерцията за нея е основния фактор... Но именно в днешното време, който съумее по-рано да се усети и поне да намали влиянието на идеологичното в самия себе си - би му донесло облекчение от това че обратното въвежда в сериозни кризи и сътресения вътрешния му психичен личностен свят. Приказката е била адекватна в исторически и културни процеси, които векове са били сравнително повторяеми. Народната колективна приказка за живеене, разчита на механизми, които в днешно време просто не е възможно да се пренесат и това вкарва в тежки кризи онези, които са основани на тях. В някакъв смисъл може да се предположи с достатъчна висока вероятност, че това се "помпи" преднамерено. Дори и да не е така - процесите са в ход и условията на живот непрекъснато и забързващо се сменят. Адаптацията вече е проблем, а вкопчването в идеологията е основния проблем за нея. Както и в темата, кризата на настоящите идеологии, непрекъснато дърпа "маймунките" за призива - дайте нова. търси се новия тип идеология - адекватна на днешното време, чрез която да се спрат кризите. Това още повече ще се изостря, новите типове идеологии се подготвят и когато кризата е достатъчно остра и сериозна и взривоопасна, ще се подаде "спасението" и то ще бъде прието - като че е програмирано. В някакъв смисъл - за който познава механизмите и умее за синтезира - то е точно такова - програмирано. Това е колективното "бъдеще" (разбира се опростено, условно и изкуствено контрастирано) за групите основани на идеологиите, валидни досега. Съществува подход всичко това да бъде избегнато. Но не и в група. само редки хора с по-висок потенциал и специфични дадености - могат всичко това да го решат при себе си, вътре в себе си. Но това няма как да стане на нивото на което е колективното съзнание в този етап. Заради това генералното решението на проблемите с идеологията не стои в колективен план, а в индивидуален. При нужните процеси отвътре, при нужната за тях работа, систематичност, дадености и качества, се решава проблема с принадлежността по напълно друг начин и той е генерално решение. Но има "цена" - "лична цена"... От друга страна - при достатъчно натрупване на такива "индивиди" груповото съзнание ще претърпи известни изменения... в тази посока. Но чак тогава, на цената на множество социални сътресения от множеството кризи и задължителните драми от това, които както историята показва чудесно - не се разминават без кръвопролития и много смърт... И още драми... и още смърт... и още драми... и пак, и пак... в един повторяем затворен цикъл... ----------- Възможни са дискусии по тия въпроси... но е нужно поне да е налице известна основа за тях. На първо място - непрекъснатото инстинктивно отрицание, подавано от страховите процеси и сработването на защитните реакции. Именно тук идва ролята на възпитания, отработен и организиран интелект - дали е достатъчно трениран и дисциплиниран за да не чака "несъзнателното" да му позволява и да го подчинява... а той самия да взима управлението, насред овладяна и спокойна емоционална вътрешна среда... Едва тогава, при такова условие е възможно да се обменя информация без непрекъснатите скрити или явни истерии и породените от това "защитавания". Непрекъснато маймунката й е внушавано че... трябва да има клон... Тя живее с тази идея и направо е срасната със самата нея. А тя има крака - и е отдавна с изправена стойка, за да слезе на земята. Ако слезе - не й трябва вече клон. Не й трябва задължително утехата и защитата на "пещерата" и "клоните". Може да открие дори че отдавна не е и "маймунка". Докато това се случва в самата нея - заедно с него всичко се променя... (щото от това бележи маймунката да се превръща в човек... после в сапиенс... )

няма отговор, който да е еднозначен и да е точен и коректен - така е за мен. Тезата че митологията е с йерархична структура - дори няма защо да го коментирам, защото това е очевидно. тезата че в случая на конкретиката на начина по който е зададена темата от ТОРН - мита за турското робство е базов - разбира се. Но има и повече базови от този мит - такива, които играят роля да са негов контекст... Тезата че - за да отпаднели подмитовете, било нужно да се бута основния на тях мит - няма как да е вярна, защото тя е само празни думи. Митовете нито се бутат, нито се вдигат - те се създават заради колективна потребност в комбинация от исторически, културни, политически и други социални дадености и етапност в развитието. Когато конкретиката на потребностите се сменя - групово отпада, но както се вижда поединично твърде много хора не могат да 'пуснат'. Социалното, дори и инертно, все пак не е толкова инертно колкото са някои ригидни личности, които в самата си същност са застопорени сякаш замръзнали във вечността... Дали има или няма робство - това не е моя работа и за мен няма никакво практическо или смислово значение. Защото за мен тази система от митове няма нищо общо с мен самия и моята идентичност не е основана на тях. И заради това конкретиката на въпроса ти ми е съвсем безразлична. От друга страна - никога няма как да стане ясно кое в историята са 'факти'. в миналото няма факти - има ги в описанията на миналото и вие всички грешите като смесвате написаното с онова, което то то отразява. Реалната ситуация никога няма как да се отрази обективно... особено през призмата на годините и хилядите нейни интерпретации. Историята борави с писмени и няколко други типове източници - не с действителности... Отгоре на всичкото друго - въпросът за 'робството' е сложен въпрос - така зададен е наивен - има ли няма ли, такова ли е или друго Както и - когато човек възприема (чете) нещо, което към което той няма когнитивен или понятиен резонанс - за него това са обикновени празни знаци. И след опита си за прочит - не е останал с нищо от прочетеното. така че - резултата е: МОЖЕ БИ - не в написаното от рамус е липсата на 'съдържание'...

Това е последния опит да обясня. Ако и сега не се получи - друго не мога, а и не бива. От друга страна - не са достатъчни само моите опити - става въпрос и за усилие на самия четящ, поне да опита да прочете бавно и внимателно и с нагласата не за война или противопоставяне - защото няма такова. не съм в състояние да запълня с няколко думи разликата между мен и вас. И с много думи - също. Няма как да залича различията. И все пак аз не съм враг, нито противник. Не ми е нужно нищо от това, което сте, което си, нищо не искам да взимам, нищо не искам да руша и каквото и да направя - то ще си е ваше и всеки ще си е какъвто си е. Живота си е твой/ваш. Идеологията - също. Не ми е работа да се намесвам, променям или изменям каквото и да е, нито е нужно - всичко така, както си е, е чудесно и в него е налице вечния баланс... ============== Питаш едно и също, защото не го прочиташ. Искаш го както ти е възможно да си го представиш. А питаш нещо, което е наивно и смешно. Не е възможно да ти се отговори на нивото на което питаш. Не защото не искам, не защото не мога, а защото все едно да питаш "от какво са направени звездите та светят нощем" и аз да ти кажа - ми светят си бе, щот така са направени. Няма как да се обясни на несъответсвен реципиент, и то да е коректно. Просто не си съответствен и за да заобиколя комуникативния и понятийния проблем е нужно да съставям приказка. И да - за теб това би било приемливо, защото би ти било съответствено. Но не е съответствено онова, което бих отговорил. Налице е разминаване заради разлика по ниво. Не познаваш материята, не познаваш проблематиката, не познаваш проявленията и познавателния периметър за който въобще се отнася онова, което питаш. Не защото си тъп, не защото си прост или неук, просто не са ти познати тия неща и ти си ги нагласяш по наличното. Отгоре на всичкото ти създават и дисонанси, а ти не си в състояние да ги приемеш осъзнато и спокойно и ти се задействат защитни реакции. И няма как да ги приемеш, защото онова, на което си основал идентичността си - оттам мироглед, широта, описание на света, обясненията си за живота и себе си, място сред социума... - всичко това пряко конфликтира с онова, което пиша. Ти просто не си в състояние да осмисляш какво съм написал и си караш както ти е възможно да си го нагласяш. Не казвам че си виновен, нито че си... някакъв - описвам естествености и чудесно разбирам какво и защо ме питаш - та ти чудесно си си го написал и го повтаряш упорито. Има и нещо много просто - ти си типична социална личност. Призмата на социалното ти пречи да възприемеш каквото и да е, ако не са очилата които се надяват групово още с образованието и опитомяването. За теб дори и индивидуалисти като "рамуса" пак трябва да са "заедно" да правят нещо си, да съставят друго. индивидуалист - е само в единствено число. Няма как да стане стадо от индивидуалности. не е само това че са ИНДИВИДИ, налице са други изменения и трансформации. Индивидите могат да си съдействат, да сътрудничат... Но начина по който те са организирани отвътре качествено променя общата картина на отношенията. Обаче не ти е възможно дори да го помислиш, при все че толкова пъти опитвах да ти кажа, че самият ти въпрос съдържа в себе си несъвместимост с това, което ме питаш. Това ти е представността и въз основа на нея си формираш и задаваш въпроса. Второто, което отново те подвежда е твоята идеологична принадлежност - според теб, както са думичките от цитата - това дето рамус го плещи си е отново идеология, щото не него му е кеф и щот било "правилно"... Рамус не му е нужна идеология. Не вярвам в нищо и не защото си ползвам пръстите по клавиатурата за чесане на сърбеж - а защото това е израз на години работа в тази посока. Не вярвам и нямам отношение към живота основано на вярване. Това е тясно свързано и с идеологията и аз съм намерил множество свързващи линии между много процеси и явления, толкова характерни за множеството в социалния живот. Но не е въпроса до мен и продължавате няколко човека непрекъснато да ме слагате някъде сред прожектора с който сте свикнали да е фокусът ви. И това е защото се поражда дразнене, а то идва от когнитивно дисониране. Налице е несъвместимост и всеки от най-първично реагиращите се бори за да ме нагласи някъде и по начин... по който да не ги дразни. Грешиш като разглеждаш проблемите които виждам в социалното битие, като вид и тип отрицание. Не ги отричам защото също ги нося и в себе си. Индивидуалиста не е аутист (макар че и съществува и такъв вариант), аз съм роден сред социалното поле, както всички други. Съдържам социалното в себе си, защото съм минал през него и макар и така - продължавам да си го нося в себе си. И това не се променя - всички следи на преминатото си стоят и са налице. Нито ми е работа да отричам - защото това значи да боря и отричам нещо от самия себе си. Синтеза отвътре означава да се израсне отричането, и да се навлезе в свързването на всички аспекти - през всички възрасти, през всичко изминато.... И заради това не ми е нужно нищо да отричам - просто преднамерено засилвам проблемите и несъответствията, защото все пак непрекъснато изразявате недоволство. А проблемите са проявление на това, което е в самите вас... А реагирането ти ги оцветява и ти ги подава както ми ги пишеш по-горе. Ти кривиш хем преднамерено, хем и несъзнателно - заради пристрастието си се налага някак си да си ме обясниш, да ме опишеш и ползваш онова, което ти е достъпно и до голяма степен именно по избора ти на рисуван портрет на рамус, си описал себе си и онова, което ти е допустимо и приемливо за да пасне на твоята житейска картина. Качествено е различно общуването и контакта с друг индивидуалист - просто ти е невъобразимо и е без всякакъв смисъл да ти го описвам - ти нямаш никакви контакни точки за да формираш поне обща адекватна картина на това. И при това положение как въобще имаш идея че "като отговоря" и това значи да дам алтернатива - та за теб няма алтернатива. Ако имаше ти щеше да имаш възможност да избираш, а не си имал никога такава. Ти си формирал идентичността си още преди дори да ти е познато понятието избор... или каквото и да било друго понятие. Понятийното мислене се формира твърде късно в сравнение с формирането на идентичност - ядрото на самата личност. Аз нямам възможност да избирам "какъв да съм" - точно както си и ти. Налице е просто разлика - нито това ми дава предимства, нито ме прави "специален". Налице са някои възможности да разглеждам социалните проблеми и въпроси по различен начин - и намирам социално поле и ги пиша сред него. Нищо повече - останалото няма как да се забележи, защото не е за социалното поле. Не е и за социално-зависими хора мислещи, взаимноотразяващи се и функциониращи само в групи. Затова не го и разкривам тук.

изключващо "или", зададено с "човекът Е социално животно"... и другия вариант на разглеждане (човекът е И социално животно) са диаметрално противоположни по подход. единия е задаване на еталон и изключване на алтернатива - при това не е само заради опростяване. Другият - формира едната част в опит за синтез на същата към други части в общо единство. Не твърдя че казаното е погрешно - то е съвсем естествено на нивото на което се разглежда казусът - социум-индивидуум. Пристрастността е очевидна и тя се поражда от принадлежността на "разсъждаващия". Това е все едно радикален християнин, в радинална християнска среда, да направи опит да разгледа аналитично, задълбочено и внимателно напълно различна идеологична форма. Това дори не е и аналогичен пример - примера би бил - ДА разгледа напълно нерелигиозен вариант на битие... Как да стане това от което се изхожда е вече формирано и именно то задава ограничението? Съжденията следват определени принципни положения - те са невидимите влияния на предубежденията и базовите нагласи - там не се позволява да се допуска съзнанието, не се позволява да се отваря за интелектуално разглеждане и критичен анализ - защото там е фирмуера на всяко човешко социално същество. Записите и манипулациите на този фирмуер, дават чудесна възможност на компетентни хора да насочват отделни личности, до цели големи или малки групи от тях. Всичко това би било невъзможно ако самият СУБЕКТ стане компетентен и в състояние на опознае и сложи контрол, а после да изменя управляемо своят собствен ФИРМУЕР. Това е надграждане, а не само "нов запис". Няма как да се гради нещо различно в света и живота, ако се подхожда с непрекъснато повторение на едни и същи "маркери". И непрекъснато посочвам техните слабости и ограничения. Да, това дразни твърде много реактивни хора, скрити зад маската на една или друга форма на идеологични свои роли и сценарии. И инстинктивно недопускаща нищо до "своята черна кутия" - както лична, така и групова. Не ме бъркайте с групова форма на някакъв "заговор". Дали някой си бил "борил митове на една идеология", за да я заменял с други - не ме интересува с нищо. Правя ситуационен анализ на днешното положение от гледна точка на неговите слабости. Защо точно слабости - защото това са онези пречки, които ограничават развитието. А то - ще се рестартира именно заради слабостите и ограниченията. Инстинкта повелява - че "да сме си добре" е възможно най-неблагоприятния мотив за която и да е промяна. В днешната реалност това че "социалния" аспект идва далеч преди интелекта и появата на индивидуума в субекта, е съвсем просто за извеждане. И съм го написал по различни начини на не едно място, с различни думи, сред различни контексти. Като за обяснение - че варианта за убеждаване, бил най-вървежния вече хилядолетия - е също просто за извеждане и по никакъв начин не го оспорвам. Заради това и не го коментирам. На нивото на плоскостта, с която разглеждате казуса си, вие непременно задавате неговата валидация, защото няма как да си позволите да го представите с дисонанс. Но когато се задава валидирана подредена картина, в нея умишлено са премахнати всички варианти на парадокси и противоречия. И задаването на такава картина НЕ ВОДИ ДО ПРОМЯНА. тя самата е едностранчива - след като е очистена от несходящото в нея. Това я прави ограничена и освен за успокоение и емоционално-чувствени щения, тя няма друга стойност по същество. Най-голямото подвеждане е именно такава версия на описания да се приеме за 'действителна'. Направих няколко пъти по-широк анализ и разглеждане - не защото написаното е истина, а е само вариант на разглеждане. Неговата стойност е да състави възможен друг модел на поглеждане, на переспектива в сравнение с вече формираните и приети валидирани групови схващания, които само се репликират и преповтарят - в тон с груповите инстинкти. Съществуват единици, за които груповите процеси спират да имат определящо значение. В очите на групово-определените личности, те са форма на девиация, и биват представяне за недостатъци и дефицити. Идеологията на груповото битие, задава основните послания да са като "обединението прави силата"... Сила - вероятно, да. Но други неща не се правят с "обединения". А и - обединенията - зависят от условия и от нивото на "обединяващите се". Плиткостта на инстинкта вече отдавна е компрометирана, защото програмите в инстинктите са написани за да сработват в съвсем други условия, отношения и дадености, в името на оцеляването... Груповите форми на битие, такива, каквито са до днес, вече са на изживяване. Тяхната инерция е по-скоро проблем и създава конфликти, отколкото да решава проблемите. А последните се натрупват хиляди години и липсата на синтезно поглеждане, и е условие за друг начин да се зададат. Никой друг от коментиращите не разглежда социалните проблеми в генерален план, в общ план, синтезирано между всички дребноразличия, зададени от всякакви фрагментарни форми на идеологии и техните производни идентификации. По принцип това не е само сред този форум, а е в общ смисъл. Не биват разглеждани в дълбочина - там където е техният корен. Докато човека се оправдава с 'животното', той ще се крие зад "него". Докато човекът е животно, е без значение дали е социално. Докато инстинктивизмите движат основите на поведението - ХОМО е точно това - животинското в него е основното и е активният фактор, определящ хаотизъм, импулсивност и реактивност... Шепа хора на планетата се опитват да яхнат тази подадена наготово вълна и се носят по нейната посока, като умело направляват вълната. Това дори е сделка, защото инстинктивно всяко стадо му е нужна йерархия на която да е налице "водач" или "лидер". Дали ще са видими или не - лидерите и водачите също се налага да играят по двойни стандарти и да лицемерничат... Самата идея на груповия човек, определя неговото съзнание да е единствено с колективна компонента. Особено за сложни казуси, решения, касаещи приоритет в екзистенцията. Нуждата да се крият сред колективното е поради фактора "лична незначителност". А това е характерен етап за всяко дете, през неговото израстване и съзряване. Решенията на груповите проблеми... не са на същата плоскост. На нея не може да има дълбоки и генерални решения и изменения. Още повече че нивото на инстинктивност се опира на съпротива към всяка изменчивост. Това е и най-голямата слабост на процесите в несъзнателните полета на психичното и когато те определят приоритетно цялата психика, рефлектира до проблеми с адаптацията към изменения в условията на битие. Пазенето на тия условия, при каквото и да е изменение извън тях, е опит за 'скриване в защитната къщичка" която се гради. Това е избягване и скриване, а не решаване на проблемите с адаптацията и измененията.

Демонстрираш тотално безсилие да надскочиш типичния за теб дуален модел от крайности. Или е едното... или е другото. Затова и отказах коментари на дуалните ти въпроси, защото са съвсем първосигнални. За теб - само това ти върши работа. Но живота не е само това и не си само ти, нищо че масата групово си е "така". Опростения ти вариант на описание на света просто следва твоите характерни особености за възприятие и отражение - по естествено съответствие. Близки по сходства - възможности и характерни особености - създават близки варианти на възприятие и се групират по идеологична принадлежност. това още повече скрепява груповият инстинкт. Точно това безсилие ражда и непрекъснатите напъни с въпроси - "ми дай да видим какво предлагаш, кви са алтернативите". Не ме занимават "алтернативи" - нито съм световен политик, нито визионер, нито мирови учител. за какво са алтернативи, при положение че това, което е, си е. И при това положение "алтернативността" е само гола фантазия. Все едно да ме попиташ "дали ти самия имаш алтернативен "АЗ" - та това е смешно. При положение че дори не се чете, а и да се минава с очи по буквите, в написаното се съдържат абсолютно неприемливи за груповите четящи, положения... и се реагира защитно като се минава повърхностно и после се настоява че отразеното било "написаното'. И сто пъти да напиша нещо, точно определени четящи не са способни дори да го смелят. И не са, защото отвътре те дори не разбират кое ги спира, кое ги ограничава и кое им е "каишката" на която са вързани. Сериозното отношение изключва голата първосигнална реактивност, пристрастност и защитност - за който може да си го позволи. Останалото е просто "детска работа". Нито една идеология, готови или запомнени модели, не могат да компенсират невъзможността за синтезиране и комплексно "мислене". Така че всеки да си кара по неговото си - аз точно това предложих и го спазвам. Ако преценя че контекста и нивото на разглеждане по даден въпрос, съответстват - пиша и нещо повече. Но на разни версии от рода " я ми кажи, ми любопитен съм, що не... " са алабализми и стават само за групово кудкудякане на тона на зададен и подбран от кокошките, петел. Като умре или заколят петела - си намират друг петел, с друг тон - и пак по него се кудкудяка - ей така, да върви кокошинкането... Мен лично дали пиленцата били към един или друг кокошкарник - не ми е интересно. Дали кокошкарника можел да бъде от птици феникс дето да снасят яйца от дракони, дали тая или оная кокошка била златна и дали петела на тоя кокошкарник е по-по-най, от тоя на съседния... - са фантазьорски кокоши казуси - да си ги сънуват тия, които са им потребни.

мислите..., линкове с коректни обяснения... - но я ползват за да коригират. Това е практическото положение и е факт. Нямаше да бъде, ако не се налага. Защо е така - ако е сериозен и важен въпрос, може да го зададете на конкретни подбрани специалисти по въпроса... примерно. статии по един или друг казус могат да бъдат намерени всякакви - консенсусно приети - до крайноалтернативни... Но че нещо е написано, не означава че е вярно, колкото и да е убедително. Именно в тази посока са и следващите ми вметки. така или иначе това е специализиран въпрос. Пак посочихте "аудитория" и с идеята че някак си става въпрос за академична аула с лекция на професор в нея. Или защитаване на докторат, пред изпитна комисия... Или игра на упражнения между професор и студенти... Сред форумът няма как да се получи изчерпателна задълбочена информация - дори и да дадете хиляди линкове... Разбира се че това си е ваша работа, но не виждам нищо практично в подхода ви. Включително и в темата. чудесно е, че е налице опит за различен поглед - може и да съм сляп, но не "виждам" да е налице някакво по-сериозно отношение, ако това по принцип за вас, в конкретиката на въпроса, е важно и значимо.

Той човек всичко си казва - сам. Няма по-добър портрет от автопортрета. Аха - личната полза А тя не е лична, когато е пак идеологически предпоставена и така става групова. Но къде остава "личното", след като е пак интереса и ползата в основата? Дали ще е идейно или ще е материално егоизма е винаги налице. Просто в едното си конкретно проявление то е твърде явно и забележимо. В другия случай -маскирано като групово и така "надлично". Но това е лицемерие... просто лицемерие. Пак е в сила похвата при който оправдателния момент се маскира като "обяснителен". А другия похват - чрез раздуването на преднамерено представена обратна крайност, за да се обрисува като нереалистична, неприемлива, парадоксална или нелогична - само и само нужната теза да й се направи легитимно място да прилича на "правилна"... Колеги, толкова е пресказуемо и толкова схематично... че направо ми е чудно за "скотомата' която се развива само и само да се представи идеологично приетото, като "единствено правилно". Лесния гърч преминава в когнитивен, само защото е прието да се ползват "ентелигентни средства" и маска на логичност. Това е вървежно за вас самите, за идеологичната капсула и сгушените сред нея последователи, но извън нея е трагично положението. Най-голям смислов парадокс е произволната игра с думичката наука, и особено нейната конкретика тук - "история". Форумът предлата мегдан за приказки и вие развивате типичното социално поведение в група, пък и ви водят социални потребности и инстинкти. Едновременно това обаче никой не се занимава с фактическото положение в мотивировката и психичните й механизми, а се играе на преднамерена дистанция от всичко това.

това е пристрастно твърдение. То се явява едновременно потвърдително, едновременно оценъчно. Ролята му за твоите думи е да зададе аксиомата. А нейната роля - да е лесно обяснение и подходяща платформа която да служи за "фрейм". Съжалявам ако това е неразбираемо - който каквото разбира, това е. Човекът... е човек. той носи в себе си "животното"... но и не само животно. Ако беше само животно и само социално животно - той щеше да е друг. Твърде малко познавате психичните процеси и вселена. Това не е критика, просто заключение. Разбира се, че е важно да се знае само доколкото е нужно и потребно. По-нататък - може да породи дисонанс. В тази връзка предлагам да не четете повече последващото. Този готов аргумент - че човекът бил социално животно, е обикновен социален шаблон. Той се репликира точно както и готовия шаблон за 'откриването на топлата вода'. Това са летящи готови за ползване фрази, които обаче не съдържат нищо смислено. Целта им е да задават нужната поддръжка в социалния договор, като играят неговата запазваща роля. Човекът е комплексно същество. Той съдържа в себе си множество аспекти. Общият анализ и синтез на картината на развитието на човека е комплексна дейност, основана на комплексни подходи, които са единствено съответствени на разглеждания от тях субект - пак комплексен. Опростено в най-общ смисъл - ако човекът беше само животно, вкл. и социално, то той не би имал интелект. Интелектът от гледна точка на еволюцията е доста спорен да предлага предимство. И в най-общ смисъл - всички първосигнални защитни програми в поведението преди всичко първо ограничават или напълно изключват именно висшите когнитивни дялове. Последните са в по-нисък приоритет от всички останали процеси в психичното, като същите се появяват сравнително "късно" в него, защото за да функционират е нужно "натрупване" и развитие на всички останали мозъчни дялове и функции. Те се явяват форма на синтетична работа на сравнително млади невронни формирования или надграждане на функциите на вече формираните. Работата на висшите когнитивни функции се основава на синтез, защото те стават функционални когато работят в сложно-комбинативен паралелизъм. Именно когато заработи интелектът и неговите синтезни резултати започват да се проявяват, довежда до появата на нов аспект в човешката психична сфера - това е индивидуиалният. Или в най-общ и опростен смисъл - според опростени критерии - налице е СОЦИАЛНИЯТ и ИНДИВИДУАЛНИЯТ аспекти. Сложната динамика между тях минава през множество етапни "движения" и промени. Това бележи по принцип самото "израстване" на социалното животно, до индивид... а и тия двете са също само етапни стъпки нещо като две условни точки във вектора на развитието... Това е само един прост фрагмент от комплексна условна картина на психичното. И най-незначителния и страничен извод от това е, че човекът НЕ Е САМО СОЦИАЛНО ЖИВОТНО. Разбира се, много хора им е удобно да се възприемат и идентифицират чисто социално. Механизмите които определят това са сравнително познати, сравнително прости и схематично-повторяеми. Те са и очевидни. И масови в проявленията си. Не е проблем че някой нещо не знае, не го разбира или не го приема. Всеки човек е израз на сложно съставни процеси и явления, вътре в собствената му психична територия. Пълното неразбиране на тази територия довежда до известни парадокси, според които същия субект му е нужно да се заблуждава, за да запълни или компенсира свои типове и видове дефицити. Така или иначе - всяко човешко същество е някъде по пътя си в своето развитие. В някакъв смисъл изглежда че понеже масата от хора повтаря едни и същи житейски модели, това задава възможността за повърхностно заключение, особено когато то има и позитивен и защѝтен смисъл. Но съществуват много типове хора - много от тях попадат в общите масови модели на поведение. Но малцина - не са така. Това е сложен въпрос и няма смисъл да се обсъжда сред територия и сфера на тия, които са в твърде ранен етап - социалния си. Така или иначе на тях им е свойствено отново "инстинктивно" да формират мирогледа си според собствените си удобни нагласи. А въпроси които са някъде оттатък техния когнитивен колективен фрейм - не са им съответствени. Нещо повече - за тях са нежелателни и предизвикват защитните им реакции - лични и групови.