ramus

до средата на века вече ще са факт първите опити за колонизиране на други местообитания през космоса. Ако се породят непреодолими конфликти от разликите между различните по цивилизованост групи, ще се разделят през космоса (примерно)... Поне като временно решение... За мен тия "прогнози" не са реалистични, защото почиват на подбрани фрагменти от общата картина и динамиката й. А те са комплексни - всяко вземане на "парче" вече лишава възможност да се формира адекватна прогноза. И все пак прогнозите са статистика и в нея е налице вероятности и възможности. Виждаме че дори при "времето" прогноза над 3 дни, вече рязко се намалява нейната вероятност...

Сега Питам - какво да правим - да четем и да отминаваме ли, тия дето вече написахме че не виждаме нещата така. Вие вече също го написахте, но го повтаряте за пореден път... Излиза че задавате определения тон на темата и основната насока в нея. Ако някой пише друго - е трол. Ако прекалява - ще го заплашим с бан под претекста на "хигиена на форума"... Кажете какво точно се очаква да направим?

Колеги, мисля че сред пишещите са налице няколко човека, които имат проблеми от психичен характер. Или още не го знаят (което е странно) или си го знаят а не си пият хапчетата по схемата. Това не е психиатрична клиника, оплаквайте се от света, живота, настоявайте си за отминалото, съставяйте си произволни или подредени схеми колко сте прави. Вкарвате други пишещи да заиграят играта ви на лудости и невротизми. Съставяте си измислени реали сред които си измисляте измислици в измисленото от вас. Изглежда че няколко форумни теми са нещо като тригъри, които отключват сериозните девиации които иначе сте се научили да подтискате в друг контекст. Вероятно от вас никой не се е замислял, но да кажа, че това не е никакво откритие. Всъщност форумното общуване много добре подлага възможности за скрити вътрешни конфликти и отклонения да се проявят - за това спомагат няколко простички фактора: - че пишещият е сам пред монитора. - нуждата да прояви свое лице сред форумните писания и неговите вътрешни фантазии кой как го чете, какво би направил, какво би си помислил... - нарастващата роля на фантазното през монитора и ролята му да изменя интерпретацията по време на четене постепенно извежда субекта от физическата реалност и го слага по-близо до неговите собствени подтиснати страхове. - За други - същото спомага да отпаднат стадартните социални контролни механизми, които подтискат или ограничават проявите на девиантно поведение... - много често именно сред форумното общуване се получава най-благоприятен контекст за разкриване на онова скрито лице, което служи на пишещия за да го представя във фантазиите му "кой иска да е". - по отношение на информацията и обменът й, форумната комуникация се явява "отложена" във времето. Другия фактор в нея - анонимността на пишещия, възможността му да се представи чрез негово измислено принадено "име". да си сложи лична форма на изображение, което да го изразява. да има "свое" бяло поле за изява на онова, което иначе стои подтиснато... Има и още много други елементи и фактори, но не бих искал да ги разкривам - нито е тук мястото, нито би променило нещо. Аз съм изследовател - точно заради това форумите ми предлагат възможности за изучаване на доста от скритото в участниците. За тях това е вид облекчение, вид разтоварване, вид отпушване или отдушник. Подтискането отвътре, както и редицата конфликтни положения, свойствени за битието по принцип, прави доста хора да отделят огромен потенциал от живота ви, във вид на време и реагирания и влагат огромна енергия житейска енергия за да опитат да наподобят някаква форма на баланс. Въпреки това - заради диинамиката на вътрешните процеси, този баланс не е възможно да се поддържа непрекъснато. А и коства огромни усилия, а това уморява и изтощава. Именно комуникации като форумните по този начин подават възможност за разкриване. Самите пишещи често дори нямат идея как се пренасят сред своите фантазии. Именно когато разказват за фантазиите си добивам впечатление сред какво живеят и как са устроени. Парадните лица за "официалните отношения" в социума са твърде типични и доста отработени. Те са своеобразна цена за зависимостта от "другите" и доста хора дори нямат идея че са точно това - само маски. Но пък - функционални и изключително нужни за социалното им битие. Обаче - има и други същности. Цената на парадната маска е да се вживееш в нея... но тя има изкуствен произход - тя е привнесена отвън и чрез форма на вътрешна принуда е съставена сред всяка личност. И т.н. Тук, колеги идва момент в който би било чудесно ако се "събудите" и се сетите да стопирате редуването на маските и смяната им заедно с игровия им контекст. Повечето не са в състояние да си го позволят. Други - евентуално биха се стреснали малко, защото всичката тази игра увлича. Биха се стреснали някак си - ако не са прекалено вживени. защото когато са стигнали да са прекалено вживени - значи вече е късно и става невъзможно да се събудят...

Да бе - точно така е. Мармотите всъщност не увиват шоколади, а тайно рекламират скрити в станиола оръжия срещу семейните и общочовешки ценности... Толкова добре се вижда повторяемостта на лозунгите и заучените сугестирани клишета - както словесни, така и смислови... И ясната им цел да са опорни зони на разклатените, имъджънси хелп - някакъв тип... Ами - какво ще кажеш тогава за следното - майната им на "традиционните семейни ценности". В сегашните семейства въобще не са традиционни. Ако толкова напирате - отивате на село, на мегдана на хорото избирате си мома, има място и празни къщи и юруш на фъстъците, житото, зелето или картофите. Биеш си жената и 8-те деца и всичко радост и щастие... Това са "традиционни ценности", които отдавна вече не са ценни за никого, щото тия за които са били - вече отдавна ги няма. един ден и тия... на които го играете защитници ( чисто лицемерно, байдъуей) също няма да ВИ има. И ще си останат само плакатите и тук-там ще ви пишат някъде сред историята като онова, което си е заминало по нейното течение. И спрягането на "общочовешки" е крайно некоректно и повторението е само заради готовите клишета на плакатните фрази... Идеята им е просто да се повтарят и приемат - без да се осмислят...

изглежда "ЗНАЕТЕ" какво е нужно на децата. Знаете всички проблеми... изглежда че всичко ви е ясно. Имате си готов набор от етикети и ги повтаряте неуморно, заедно с "Романа". Изглежда обаче, не знаете собственото си отношение на какво е основано. Ама кои сте "вие" на които с лекота всеки взема думата да се играе на 'говорител"? Ти за някакъв национален защитник ли се явяваш, на кои точно - на слабите и беззащитните, на децата, пазител на семействата и на "всичко досега"?... То тази е любима матрична роля на толкова много "народни спасители"... едни и същи модели, едни и същи сценарии за изживяване... И като ги заразтягате тия локуми, в множествено число и си привнасяте някаква си групова тежест... Интересно какво ли се нарича "радикален консерватизъм", за да си слагаш горните свободни етикети с идеята че като се раздува нещо, така му прилага твоята подходяща роля... Няма нищо по-естествено да играете тия групови театри, - изменението във времето, хората и живота не са във "Вашата" посока. Всъщност "ВИЕ" нямате и посока - за вас вчерашното е модел за днешното и утрешното... Но няма начин - просто няма начин. Желанията и въжделенията на треперещите няма да станат реалност. Колкото и да го играете на съпротива това е обречено. И добре че е така... просто това са още конвулсии на едно отмиращо "тяло", което още не знае че е на "старец" и отива неумолимо към края си. А най-наивното е... че се криете зад "идеята за децата"... И че знаете кое, какво и как било "добро" за тях... Това върви само насаме пред огледалото, щото с капсулиране в лично-групова черупка е само напразен опит да се "спре времето". Резултат от подобен опит е и всяка мумия, дори и да е в мавзолей...

но не тия са инженерите... Те са само от поредицата "изпълнители". Другаде се задава векторът. И пришпорването, което е налице и е все повече... вероятно има смисъл и значение... Едно е сигурно - това, което е досега му е отредено да си отиде. В основни линии основните битки в света в цивилизования свят са именно между драпащите за вечно статукво и адаптиращите се към новите условия. Бесния напор, който се дава, е симптоматичен колко много застой е налице в социума... и конкретно в самият човек. Относно конфликта за който споменавам - в общ смисъл допускам предположение. Очевидно е, че са налице сериозни разминавания между техническия напредък, чрез който се задават основи за друг тип социални отношения. Отношения основани на други опорни точки, а не както хилядите години досега - груповите идентификации по признаци и идеологиите, чрез които се капсулираха и "живееха". Милиони хора в рамките на собствения им живот остават без нужните им внушени опори, ползвани и експлоатирани до момента. Съпротивата е огромна и това довежда до разцепление и конфликти. Все пак е нужно да се направи избор - всеки за себе си... (за който е в състояние да избира и да взима решения) за който не може - вижда се достатъчно ясно по параноите и маниакалността, свързани и двете с вкопчването.

хаха, наистина ли. Нямам мой проблем, нито имам моя сметка. Пет пари не давам за "досадното" и отношението или реакциите на един или друг. Това си е негова работа и негова отговорност. Аз с моите такива нямам никакви проблеми. Ти нямаш дори идея за 'същността' на проблемите. В социологията си... точно толкова, колкото с "историята' - ти си им обикновен потребител, който ги ползва за да подлага на тях предубежденията си. Чупиш си нужните парченца, колкото да си ги нагласиш и да се подпреш на тях, с идеята че именно така ще си "бетон" че си прав, че това е истината, че имаш мнение... само щото си конструирал от парченцата нужните "доводи" и аргументи... Относно "психологията" въобще не се напрягай. Човешките характери са точно така дефинирани - точно като "модели". Дали ще са няколко... или дузина - те са моделни обобщени описания. Описанията и обобщенията им доста се улесняват от факта, че в социалните междуличностни взаимодействия от зависим тип, е налице непрекъснато уеднаквяване и приравняване на разликите в личностите в групата. Това ги прави сходни и близки и стават налице именно типажите и дефинициите им стават доста лесни. Разбира се че обобщенията никога не са конкретизиращи отделната личност, но и в нея самата няма никакъв уклон към различието, което я прави именно уникална, а не еднаква и резонираща на групата. Разликите между груповите личности по принцип са им проблем, защото нямат идея какво означават, какво и как да ги ползват... Но това са други теми, за други места и пишещи...

Ауууу - ужасна държава. Въобще - един огромен заговор се е задал - лошите хора отново са се подали и са насочили безмилостните си инструменти, влияние, власт, оръжие... срещу добрите, възпитани, скромни и благи хорица, наричащи себе си помежду си "народ". Леснички трябва да са обясненията на параноичните... Да стават за консумация и да вършат работа за да обрисуват нужната простичка житейска картина. От простотата идват и нуждата от врагове, заговори, специално вредоносно поведение - къде скрито, къде явно... Как живеете с всичко това в себе си бе хора. как го носите цял живот в душата си - толкова страх, и толкова много прикриване.... Вашите деца... или техните деца, ще направят нови типове "семейства"... или типове съжителства - според тяхното време, тяхната представа и ниво на отражение на реала им. Едно единствено полезно нещо бихте могли да направите - за децата си - просто да им спестите инстинктивното си борене срещу онова, сред което те ще им се налага да живеят. Не че бихте успели... но жалко за претенциите за разум и грамотност. А вместо тях - безсилие и страх от промените... От вашите родители сте поели "как трябва да е живота", кое е правилно, кое е истина, кое е важно, кое е морално... сега напирате същото да направите и за 'децата си', а те отдавна нямат нужда от този "товар". Това е товар за вас в момента, а напирате с всички сили да им го придадете и на тях. Щото "така трябва" ... Нито християнско семейство, нито домашни огнища, нито морала, нито претенциите за "знаене" - нямате нищо адекватно, което да им е наистина полезно - за децата. Досегашните матрични инстинктивни програми задаваха всяко поколение да предлага опита си на следващото. СЕГА този модел е точно проблем и основата криза е именно във вас, а не в децата. Децата отразяват нашата криза, на тия, дето сме объркани че самите ние имаме проблем с действителността. И им предаваме проблемите си - нашите проблеми. Децата ще се адаптират по света, който е около тях. В повечето случаи ние от предишните поколения сме им проблемите. защото още повече ги объркваме, с нашето собствено объркване... Виждат се чудесно хората които се борят с времето и онова, което то задава. Драскането с нокти е само симптом на разкъсването и драмите от него. И на обречеността... Враговете са просто "вятърни мелници", колеги. Всичко е театър в главите НИ. Там е сцената, там са ролите, клоуните, публиката, маските и сценките... Въпроса е, че казуса с "главите" е тежък и инерцията и страхът са проблемите.

това са пълни глупости и нямат никакво основание. Служат просто за обяснение на нещо си, и са избрани да са привидени като обяснение защото са сходни на първосигналните нагласи и предубеждения. Можете да го повторите и 1000 пъти - нищо няма да се промени, както и не се е променило до този момент. И няма да се промени каквото и да е - просто защото точно това е основната цел на защитаването. Но е и основната драма на всеки консерватор. консерватора се самоконсервира сам - това е неговият инстинктивен израз на страха от промени. Именно заради това му е нужно да си обяснява всяка промяна като пагубна, като изкривяване на "правилното"... Няколко човека имате твърде сходни описания и обяснения на живота... А морализаторските пристъпи са без коментар... като цяло това е останало консервирано и това го обрича на невъзможност за преразглеждане и обновяване и така си стои... И така ви и държи - "консервата". Въобще - всичко това е съвсем матрично и повторяемо и схемата му е твърде банална за да е интересна с каквото и да е.

доста е непохватен опита за неглижиране - вие няма как да го разберете, но просто да го отбележа. Приравняването на въпроса за реторичните трикове в битката за налагане на личните убеждения, към обикновеното празнословене по някакви въпроси... а иначе пишещия по тях само си ги ползва докато чатка по клавишите в името на личните си пристрастия. Отгоре на всичко, цялата ви схема на която се подпирате на патериците си е сборка от заемки, като в нея няма почти никакъв личен елемент на вникване. Затова са и празни думите - тяхната цел е да изразяват натъкмени конструкции, без всякакъв пълнеж и адекватност. Оправдателните моменти стигат до намирането на подходяща пелена от обяснителности кое какво е било, как е можело да бъде, кое как и защо е трябвало и кое било причината. Няма никаква сериозност, няма дълбочина, няма вникване - общи положения, защото на това ниво ви е напълно достатъчно .

никой в управлението не се занимава с лични пристрастия. Което и да е управление. В него се прокарват някакви форми на групови интереси и политики... И доста дипломатично, колега, направихте многоточието на цитираното от мен ваше изречение. Например то можеше да е в следната форма: "темата не е изчерпана, тя показва какви комплексирани, схоластични и объркани хора са навсякъде, включително и в самата тема" Темата също е витрина колко добре се жонглира с механизмите по които се води битката за решенията на дисонансите и конфликтите. И че в нея нищо от висшите когнитивни процеси и интелекта, нямат никакво определящо значение, а те влизат в ролята на маска за прикритие в тия битки. Също така колко хора добре са се научили да имитират и съставят подборки от подредени "съждения" и колко сполучливо се подражава на "научни аргументи". Като цялата работа е всичкото това да е адекватна псевдоинтелигентна подложка за легитимацията на личните им пред-убеждения и пред-разсъдъци... И доста други изводи се правят, като е достатъчно да се зачетат няколкото специфични теми, сред които всичко това чудесно се илюстрира.

само ще се усмихна на това и няма да навлизам в цитирания, че при директно сравнение веднага ще изгърми балона в тия цитирани думички. станете естествен и отидете на село. Там ще копаете на воля. Ако не ви стиска, няма смисъл от празни приказки кое било естествено, морално, деградирало и кое било "новото". Празните думи идват от липсата на покритие с действителността. Ами... покрийте разликата, стига оправдания и обяснения кое какво било и кой бил виновен. направете си личният избор и го реализирайте - ако ви стиска. Думички всеки в днешно време му стиска да пише... но делата - вече са друга бира, от друга вселена... Маниерните заучени фрази издават маниерна заученост и на мисловните ви схеми. Не че само при вас е така и това е една от причините че е достатъчно един единствен да изрази личното си пристрастие към определена идеология и всички останали като него спират да имат значение, защото са повторяеми. Така е като ролята на някого стига до това да е изразител, говорител на определена възприета идеология с най-любимата си роля - да й се явиш в ролята на защитник... И това е толкова повторяемо - лъжата зад предлога че защитавате кауза, чрез вашите убеждения и вярвания... Никаква кауза не е това, а е обикновен, човешки егоизъм и страх. Груповите егоисти са пак егоисти, колкото и да се прикриват зад групови вярвания.

не е свещена - простотата. Това е заради предпочитания начин на живот. Тази простота продължава векове наред да е предпочитания начин за битийност. Предложена в ранна възраст тя направо определя и битието - заради "битийните". Простотата предлага лесното. В несъзнателен план една от първосигналните програми работи по "тази точка" - търсене на лесното. най-лесно и просто е - предварително приготвеното наготово. Битката е кой ще го предложи - по-смелено, по-готово, по-вкусно за приемане. Която идеология го направи по-добре, по-пълно, по-подредено - тя привлича веднага търсещите точно това. Вече хилядолетия това е повторяема схема, надграждаща стадните инстинкти в маймунското в човека. И няма как милионите хора да се откажат от това, при положение че то е вече тяхна тъкан, те са въвлечени в схемата на препредаване едни на други.

Вие колега, сменяте с лекота лицата си - когато се налага си слагате заучено рационално и аргументирано лице. А когато можете - наднича "отзад" един обикновен матричен консерватор. Няма смисъл да се криете зад подобия на съждения и да формирате "отсрещна страна", с опити за благи съвети и предложения какво трябва да направи "другия". пет пари на давам за 'позициите' едни или други. Този дебат по принцип за мен, от моя гледна точка въобще не съществува, нито има казус. Всеки може да си измисля и напасва онова, дето му служи за патерици и да го нарича "аргументи". Дори в тия ви "аргументирани опити" вие отново стигате до съвсем същото - тотално грешните основи на "новото"... Забравихте да посочите - кой ви е модела за сравнение. И как въобще в исторически план вие настоявате за адекватност - защо вие самия, примерно не се завърнете на село, не оформите чудесния модел на селското семейство (от произведението ГЕРАЦИТЕ, примерно), не си вземете земя под аренда и в нея не оформите своето лично стопанство... Щото на думички всичко е чудесно и волното им разписване по форумите вероятно носи известни ползи относно личните роли и сценарии...

ти, между другото, продължаваш да заявяваш некомпетентността си, изразяваща се в невъзможност да схванеш разликата между ролите и зависимостта им от половите признаци. Това е като да обявиш че бял жираф не може да има... щото фирафите са си само с тяхната си окраска. Половите признаци задават критерии за пол. Това какви са наклонностите, ролевите и социални модели вътре в различните типове социални отношения - вече не са единствено и канонично записани еднозначно по първични и вторични полови признаци и се менят. А днешната медицина вече може да сменя пола и да променя дори и половите физиологични признаци... Толкова хилядолетия е продължило разпознаването и задаването на роли единствено по половите признаци... и тая инерция е направо като границата на вселената... И сега - ревете си по отминалото, вместо да вникнете и да продължавате напред. Тия глупости за ИРАН - стават само за кръчма и пиянски наддумки. Много ти се иска "всичко да се било възвърнело", ама няма начин. Много ти се иска... и това решава всичко. Дори не си в състояние да обясниш ЗАЩО ТОЧНО ТОВА ТИ СЕ ИСКА... просто си търсиш подобия на "аргументи"... Няколко човека продължавате по инерциите като дори не се чете какво се пише, а какво остава да се мисли.

Ето го и пример за консерватизъм - две изречения които спокойно могат да се запишат в учебник за деца. толкова е разпознаваемо - по изразите, по смисълът... Толкова е повторяемо и съдържа в основата си едни и същи послания, които с лекота могат да се обобщят със следното: "всичко в миналото е чудесно, правилно, изградено, стойностно и няма нищо по-валидно от това - да си го повтаряме до безкрай... Основния проблем на идеалното минало - е именно настоящето и настоящите - едното развали хубавото минало, другото - развали друго хубаво в миналото. Щом е съвременно и изменено - значи е болестно състояние, значи води към унищожение, значи води към разпад и падение. Разликите в консервативните среди е еединствено спрямо това кое и кои смятат за "виновни" за "днешното плачевно и ужасно положение". За едни - виновни са комунистите. За други - русия е спасителката, америка е гейска и прогнила държава. За почти същите - европата е прекалена... Трети - проблемът е че липсва простотата на христовите заръки, леснотата на това да ни посочат кое, кой и какво е правилното, истината и вярното... трептенето е обща вълна. малките разлики са само обертоновете. А страхът - е в основата.

като гледам темата и написаното - си карат по готови обяснителни шаблони, вместо да се запознаят лично и директно, не им се занимава. Много по-лесно и за предпочитане е да се прегледат опростените тълкувания направени от една или друга идеологична допирателна. От друга страна - колежката със статиите, по-горе чудесно ги подбира чрез общата им насоченост. така се създава впечатление за масовост и че това е консенсуса в общественото мнение... Именно така тече "запознанството" с понятието ДЖЕНДЪР, примерно. Това е знаково и е модел и за всичко друго - предпочита се шорткъта на готовата интерпретация - кой ще чете, кой да мисли, да осмисля... Това дава и властта на подходящите за целта 'интерпретатори' и е чудесен инструмент на идеолозите. По същността си идеологията е основана на подредени и систематизирани обяснения на живота, спрямо живеещите го. така, че... да си потребител на идеология, вече не е дори до осъзнаването че принадлежиш на нея - просто следваш правилото за 'по-простото и по-лесното'...

това "здрав разум" е чудесна фраза за прикриване, оправдание и нужно обяснение... изглежда за вас само "здравия разум" следва естествени от биологична гледна точка, теории... Може ли да напишете разбирането си за 'естествените биологични теории' и гледната им точка, че е малко размито в горните ви думи. Освен това всяка конвенция съдържа общи и фундаментални положения. Това е като понятие и като наименование. Колкото до "тълкувателните разяснения" - това е налице навсякъде, включително и в правораздаването - задават се уж точно, но се прилага според тълкувание... едно... друго... Да се формира еднозначни и едносмислени изречения, не е лесна работа, при положение че в самата основа на обработката на информацията е интерпретирането (тълкуването) и неговите условности и смислови относителности. И...? какво като не са го сключили - не могат да се раждат децата, не е възможно да се отгледат ли или вие още стоите на положението че "тия деца са незаконни"... Отминаха тия времена. Не им пречи на децата с нищо, освен това "гражданския брак" е само формална социално-законова процедура за съжителство и регламентира законовите основания и отношения за него - ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО. Има и други форми на договорени брачни отношения... И ги има отдавна. Ще идват други и занапред - типове и видове съжителства - едни в името на отглеждане на децата, други - заради специфични нужди на обособяващите ги... Няма как вече да се побере каквото и да е в досегашния каноничен елементарен модел. И - разбира се че истерията не е случайна. Тя се раздухва непрекъснато и се поддържа на "тласъци" през пресата и медиите, вкл. и социалните. Това е вече сработен и тестван работещ механизъм. Сплотяването на редиците по критериите на общите положения - главно недоволството и страховете на уплашените от промените - това е една от целите. Като най-общ фундамент застават отново "пазителите на статуквото, на досегашното, на провереното, на валидираното, на познатото" като изразители на "сигурното". Или в най-общ смисъл се търси общ консенсус на всички консервативни среди. Зад всичко това стоят интереси, ИДЕОЛОГИЧЕСКИ ИНТЕРЕСИ...

не знам каква е "тая тенденция', КОЛЕГА. Така се получава че имам поглед върху браковете през общината - просто поддържам компютрите на хората в Пловдив, които снимат сватбените ритуали и тържества. Не се занимавам със статистики, но само да кажа, че броят на подписаните бракове вече е оскъден в сравнение например, с преди 10 години. Нито фашизма, нито социализма или комунизма са изнасилили жената да работи - условията правят това. Днешно време вече условията са други, но жената вече не й се стои "в домашното огнище". Жената "разбра" че тя също има поле за изява в чисто индивидуален план. И че това да бъде "майка" не е единственото постановено нещо от природата. Ще дойде момент при който децата няма да им са нужни биологични утроби, нито този сегашен наследен тип отношения и условия... Всичко се изменя... проблемите за това изменяне са истериите които се създават за хората вкопчени в досегашното. Такова защитно отношение е естествено и нормално. Но самата истерия е признак за прекаленост във вкопчването и ролята на един социален модел да е само модел, а не кутията на вселената. Най-голямата истерия е именно на хората с най-малка възможност за адаптация. И съпротивата им ражда тия 'чудовища' с идеята същото да се проектира някъде сред хората, света - някъде извън тях. А страховете ги раждат отвътре... и тръпката и тръпненето - също. Не е виновна вселената за нещо си, колеги. Нито е виновна жената, нито културата, нито конвенцията... нито Европа или хомосексуалистите. Умелото жонглиране с внушенията как това е отклонение и болестно състояние и трябва да се отрича, да се отхвърля или да се гледа на човека като на стадно животно, както самите хора гледат на собствените си животни - не е адекватно на идващата епоха и изменения в нея.

Колега, коментара ви показва, че вие не разбирате смисъла на понятието БОНДИНГ. Какво става ако една майка "не кърми" детето - във вашия случай? Модели за "майки", които не са достатъчно емоционално адекватни, има навсякъде. За бащи - също... Деца, отглеждани в социални домове, или от различни от майката, субекти, подменени условия... са налице през цялата култура и история на човека. Сред хората от буржоазията е било модерно майките да не кърмят децата си, за да запазят колкото е възможно повече формата на гърдите след бременността. Това е налице и в сегашно време и далеч не толкова сред 'буржоазията'... И още хиляди вариации са налице - включително и културно обусловени. Всичко това не пречи на много от децата да оцеляват емоционално в трудни условия, да се адаптират и да проявят своите качества на свой ред като зрели социални субекти... Точно такива деца дори имат опита да са много повече адаптивни и оцеляващи... Разбира се всичко това са само общи принципни положения... Развитието на децата следва етапности, единият от тях е споменатия. Това е обаче нещо като "модел". Не при всички деца протича така, а и условията създават нужда от пластичност и компенсационност... някои деца са повече адаптивни и гъвкави в адаптацията, други - не... въпросът е доста сложен и е изпълнен с относителности.

за условията на българското село и социален народен порядък, този модел е бил функционален. Все пак той се е наложил именно с практиката. Обаче сега същия модел е напълно безсмислен и той не съществува в днешния реал. Обаче - социалната реалност е странна работа и е доста сложен феномен - за едни хора в града - семейството вече има съвсем друг характер - няма нужда да коментирам какъв. Но хората в селата и по-отдалечените райони - си карат по инерцията отпреди 100 години. Въобще - адаптацията е много разтегливо понятие а това създава множество проблеми - първо за адаптиращите. После - за социалните контакти и отношения между различно-адаптиращите се. Принципния двуполов физиологичен и ролеви модел на базови социални отношения... не е изначален, нито генетично обусловен. Той е социално формиран и се менят неговите "форми" спрямо контекста от обстоятелства. Освен това - в различните природни и географски и климатични условия, или при извънредни или критични изменения в условията на контекста, моделът търпи по-голямо "разтягане" и дори се изменят базовите му постановки. Давам пример, съвсем импровизирано - при в племенните обичаи на арабите в пустините, моделът на християнското семейство въобще е бил напълно неприемлив. Многоженството не е било мода, а нужда, защото непрекъснатите междуплеменни войни за оскъдните ресурси в пустинята, са били извор на малко мъжко население и нужда непрекъснато да се отглеждат деца - за да участват в битките... Отделно при победа в битката, се поробва вражеското племе, заедно с ресурсите - мъжете са избити, остават жените... и те служат за създаване и отглеждане на деца... Момчетата стават воини, момичетата - да раждат деца на свой ред. Това е една от причините да е налице твърде ранните бракове и раждания още от ранна възраст при първите признаци на полово съзряване... Това и други подобни са едно от условията християнството да не е особено популярно сред тия народи. Именно това и довежда Мохамед да модернизира и адаптира християнско-юдейските постулати и канони към тяхната форма на бит и култура... и условия. И се стига до "Коран"... Комуналното възпитание и отглеждане на децата и в днешно време продължава да се смята за далеч повече гъвкава форма за подготовка на новите социално членове. Семейството, такова, каквото е в библейските канони се спряга по инерция. Християнският модел на възприятие, описание и основни форми е вече изживял времето си. Основните зададени канонични проявления на социалния живот, зададени в библията и религиите в цялост, вече не са актуални на измененията в обществените отношения . Това дори в писаната история не е за първи път - и други общества са имали изменения в основния си социален базов модел, но това не е било драма. Сега обаче - нещата са различни и съвремието създава съвсем нови и непознати в историческото развитие досега проблеми, очакващи своето решение. Сред всичко това е и страничната конкретика от примера за 'конвенцията' тук, който чудесно се илюстрира с писането и Пишещите по него.

aaaaa, накъде отива Ентелигенцията... Един революционер срещу света... колко патетично... Леле колко "святости" имало... и как лошите искат да ги "вземат"... Венсеремос, на оръжие, гадните толерасти ни посягат за свещеностите и святостите. Днес ще посегнат на едно, утре на друго - искат да измрем те да ни поробят, завладеят... и да сме им роби!!! Чудя се просто - това дали е изтрещяване по принцип или се стартира от поредните спусъци. Още се боря с приемането че това може да е написано от човек, който иначе претендира за качества, знания... Конвенцията просто направи явни множеството социални паранои и мании, развивани от страхове заради отминаващото. Страхове от това че е налице промяна, а промяната не е желана, тя събужда тревожност и стартира защита. Колкото повече промените удрят във фундамента и основите на социалната договорена приказка - толкова повече се надигат "защитниците". Точно най-вкопчените в нея са и най-безпомощни без нея. Затова е и този вой и това дращене и надигащата се истерия... И не е само конвенцията - сега тя е наред, преди нея беше друго, след нея ще е следващото. Социалната истерия е чудесен инструмент пък на социалните манипулатори и инженери. Цялата работа е в битки между идеологии, превърнали се в единствен житейски контекст за толкова много хора. В битките между идеологиите отдавна вече точно реагиращите ги няма въобще. Субекти, хора, разуми - просто си липсват и ролите им са обикновени пешки или войници - зависи от нивото и мащаба на битката. Само да кажа, че знаково това изтрещяване е симптоматично на точно определени психологични типажи. Изразители на същите типажи са едни и същи никове сред форума, с близки вътрешни характеристики. Чудесно е че типично инстинктивно едни други се окуражяват в стандартната групова стадна динамика. Не знам как това минава за сериозно и дали всеки форум е нужно да се превръща в рупор на народните истерии. От друга страна - в някакъв смисъл форумът си е социална типична статистическа извадка на народните пластове и техните движения... А според думите на неговия създател тук, претенциите са за поне мъничко опит за разум, поне като се спрягат "научни" думички - да е налице поне някакво достатъчно покритие... Е, ... но не става - като дойде поредния социален трус... и тръгват воплите...

Щото си е маймунщина. И децата си бият и кво толкова. И жените също бият - къде деца, къде мъже - който каквото може и става... Ако не е бой - има си психични "шамари" с масирано или не толкова, мачкане - и двата пола това си го научават в хода на израстването. Точно мачканите най-много мачкат на свой ред. битите - на свой ред или се смачкват или оцеляват и те на свой ред също бият. Агресията е защитна реактивност. Същото не може да се каже за 'жестокостта" - там вече избиват отвътре още по-дълбоки "пробойни" Сега е ред на децата - и те бият и насилват, крадат, огрбват, дори убиват - ако сварят "възрастни", ако не - други деца, като тях. Какво иначе да видят децата и какво точно да отразят освен онова, което е около тях. Иначе големи напъни за интелект, ама първичното отвътре друса... направо 10 бала. Но най-важното е... че социалната роля на някой си, няма никакъв проблем той да има нагодено социално лице, да има социален статут, дори висока йерархична позиция... но отвътре да си носи маймунските си първосигналности. С науката - е същото. Творците, гениите... Просто социото предлага щом си му полезен с нещо, да няма значение какво носиш скрито в себе си. За себе си - се оправяй сам, важното е в общото поле да показваш нужното благо лице, само и само да върви ползата и ползването... и изгодата. Така се приучва да се живее "два" (или повече") живота, с две или повече "лица", роли, маски - спрямо контекста се менят и се мимикрира доколкото е възможно... Форумът тук не прави изключение с пишещите и как си личи любимия похват с маската 'кой искам да съм пред останалите'... Груповото нагласяне на отделната личност е типичен маймунски стаден инстинкт. И е до ползата, проявявайки се още в най-ранна възраст. Щото за да оцелееш, трябва да получиш отвън, да ти дадат... ако не - умираш. После с това се остава цял живот... А после - интелекта е някакъв друг живот, друга вселена... И се делят двете вселени - маймунската и Ентелигентната - маймунската прави всичко възможно да държи "тва новото" на подходяща дистанция. Пък и понякога именно то става твърде неподходящо и му се слага "сурдинка" или му се обтяга каишката.

първична преценка за идентичност. ПЪРВИЧНА, първосигнална, на базата на полови първични белези. Нужно е за всеки подрастващ и неговото психично развитие. Ролевите модели са вече социално обособени. В детето идват по каналите на "родителските модели и роли" и така стават модели за подражание и постепенна идентификация и отношение. Не стои така положението ако не е наличен единия от родителите - другия се налага или да компенсира, като "излъчва" и ролята на липсващия "родител" или остава дефицит и се компенсира от 'други' - близки, родственици, приемници... Ако не - компенсира се от социалните взаимодействия. ПЪРВИЧНА ПРИНАДЛЕЖНОСТ не е готова идентичност. Хора с различна идентичност, от половата си, вече са отдавна налице. Имало ги е през всички епохи и култури и сред цивилизациите на Рим или Гърция това явление никога не е било канонизирано като социален проблем. Проблем става с юдейското християнство и досега същия проблем шефства през света. Но вече е изчерпано - първо "семейството" престава да е водещо значение и единствена възможност за социална утроба и модел за нея. След него - идентификацията по първични полови признаци, след това - по ролеви социални модели - всичко това рефлектира дълбоко в социалната инерция и веднага се надигат "пазителите" на статуквото. Не е само в темата тук, не е само сред този форум - така е навсякъде. Религиозния морал е бил спирачка за всичко това през епохите, с каноните, с греховете и грешниците... и наказанието на бог... В някакъв смисъл е разбираемо защо и как, според кое и какво... Въпросът е, че юдейско-християнските морални норми са "законови" сред европейската култура и защитниците им са пряко въвлечени в отпора. До голяма степен сред българската среда упорито се намесва и руската връзка - щото няма как същото да не се яхне по подходящ начин, точно в този момент от събития... не е трудно да се погледне и контекста от събития - например кампанията за "насилието над жени", което стана доста актуално. Реакцията на голяма част от консервативните точно прохристиянски среди - неглижираща и замитаща... щото дисонира с основните "ценности". Същата реакция - на изток от Европа - със същите неглижирания - например в Руските социални медии се оказало че такава кампания била иронизирана и без почти никаква "поддръжка"... Ми как щели да се раждат деца, ми те жените си били виновни и това да биеш или упражняваш пряко, видно или не толкова видно, насилие и дори изнудване, било "биологично" обосновано и така го бил решил "бог"... Ето това е вроденото лицемерие и "удобната лъжа" - щото масата овце има проблеми с инерцията на досегашните фактори за идентификация. И се е заклещила да ги стиска с все сили - все едно че "умират"... А в някакъв смисъл - до голяма степен точно така се изживява първосигнално...

Не че за вас "науката" е научна, а само начин да оправдавате идеологичните си пристрастия. Преброихте ли колко на брой пъти вече написахте че "мястото на тази тема" и че не било история... че правилно сте били разбрал... и другите вариации на мантрите ви от този род? Толкова "извисен и изчистен историк" като вас въобще не би трябвало да поглежда това "отроче" на псевдо-историята... но не - не ви държат спирачките отвътре, нали? Не е въпросът кое е кое не е наука - въпросът е кой с каква цел си служи със същата - в конкретиката е "ИСТОРИЯ". А ви попитах - вие точно какво отношение имате към НАУКАТА "ИСТОРИЯ"? Изглежда че във ваш прочит са останали някакви "етикети"... а е въпрос - ясен, конкретен и точен... Ако нямате отношение няма как да се криете зад тия подборни стъкмистики с не толкова умели варианти на интерпретации, които наричате 'аргументи'. Твърде са прозрачни и най-малкото за което не стават - е да се маскират като "история" - както и вие самият да се маскирате като "историк", но не какъв да е, а борец и защитник на каузата на истината, на доброто, на правдата... и "историята" Аман от "защитници" дето се крият за групови каузи, а са си обикновени егоисти, които само си търсят място и цвят за да ги припознаят като свои. Между феновете на отбори или на чалга певици и националистите - няма същностни разлики в механизмите които движат тия явления. ако бяхте роден някъде в друга култура щяхте същия плам да насочите към друга форма на идеологична защитност... и пак с претенциите че било история, истина, а това дето ви дисонира - с лъжи и заблуди. Всички други са заблудени, но вие - никога... Щото "историята".. бла-бла.. И още нещо - заглавието на темата касае казусите за МИТОВЕ и ГЕРОИ. А те са подмножество на казуса ИДЕОЛОГИЯ и ПРИНАДЛЕЖНОСТ. Няколко човека имат компентност по това. "Тесногръдите пишман-историци" просто ги няма в тия казуси - и няма как да ги има, защото те са просто потърпевши и потребители, защитници и говорители. Друго не може и да се очаква. Изборът и описанията на аналогиите и бързината с която ви се появиха ( а е лесно да се сравни по същото в задявката и към ТОРН ) ви издават колежке... Издавате се начина на сравняване - за вас това извиква точен модел и е очевидно защо, как и според кое... Няма нищо по-точно, когато сам човек се описва... Подбирането на конкретна думичка и нейното асоцииране с ваши паметови записи, издава чудесно какви са те и значението им за вашия психичен свят. това че се "извикват" с бързина и приоритет, се определя по някои паметови особености и според същото - колко често сте си ги 'припомняли' - така те остават в "буфера" за бързо асоцииране... Не се мъчете - няма как да го разберете това, но пък и не е задължително, нали? Когато цял живот е криенето под полата на идеологията, никога не идва време за "лична идентификация"... и остава само една бледа сянка, която е обречена на изчезване. Иначе чудесно се маскирате като колективисти с маски от "каузи"... Цялата работа е обикновен и простичък егоизъм, характерен за неисраснати "възрастови" етапи. В общ психологичен смисъл, според най-общи критерии, тия етапи се наричат "детски"...