ramus

интересно кое ми е точно удобното? предлагам първо да се четем, а не само да се ползваме да си пишем своето. с горното обяснявам че за да е налице самото позициониране на спътниците те комуникират както между базовата станция и тях така и между тях. Това е един от начините базовата станция да определя техните собствени координати - чрез множеството от измервания се съставя от наземната станция общата "карта". На база на нея идва идва надграждането за реализацията на наземното позициониране... както и да е - въпросът беше друг. И не мога да разбера непрекъснатото позоваване на материали и препратки, като че форумът е продължение на гугъл. Ако някой му трябва гугъл не му е нужен форум. Това състезание - кой ще намери и постне повече линкове - прилича малко на опити за "класна стая" и училище. Но и дори така да е - това е само възможна "основа". Когато някой е наясно си пише с кое е - и не са нужни линкове за да се "доказва" че видите ли всички че той поднася "правилната информация". Не сте на изпит, нито в клас. форумът тук не е официално продължение на ничий университет. по казуса за ТО - не съм компетентен в тази посока и имам само общи принципни положения по него - съвсем практично насочени. защо, кое, как е точно... е за други компентенции. Написах всичко това поради описанието по-горе, което беше твърде схематично и доста далеч от практическата си реализация. И да - кокретния въпрос е - защо е нужно да се внасят корекции по време, основани на ТО - след като според питащия "можело и без тях" - очевидно се налага, обясненията са само обяснения и за мен това е в сферата на теоретичната физика.

Няма никаква роля форумния съдник дали Левски е убил въпросното "момче". дали е едно или друго, как, защо го е убил... това няма връзка с казуса че е убийство. Ако беше майка на това момче ти самата нямаше да пишеш нищо от това, което чаткаш по клавишите сега. Големият проблем в двойния аршин за мерене и настояването за относителност (примерно между добро и зло... - по твоите собствени думи). Но когато става въпрос за "героичността" и тя също се постави като относителна спрямо едно или друго - тогава вече "нееееее", не може, щото имало проблем. Ето това е лицемерието - не че го има двойния аршин, а че се замазват очите на всеки, който иначе чудесно се играе на интелигентен. Няма никакъв проблем да се предпостави относително всеки въпрос, но никога и идеологичните основи и постановки - за тях е задължително да са "единни" и "неотносителни". Те са идеални, те са непоклатими и с претенция за вечност. Може би - ама не са. И тия, които са вкопчени в същото - и за тях се отнася, включително казуса за 'героите", щото нямаше да е налице "развенчаване" ако не е "венчаването" и нуждата от лицемерие за да се поддържа. Ако някога, някъде е служило за нещо си, сега отдавна вече не е нужно това идеализиране. Ама просто не ви стиска да го "пуснете". При много от "защитниците" личи наличието на товара на годините и подходящата идеологична и митологична подложка чрез която са живели. Не е нужно дори предполагане - всички си го пишете чудесно и съвсем ясно.

Най-важното заради което е изпратен не е атомния му часовник, а да е част от система за разпръскване на радиосигнали. Разбира се, че времето е най-важното сред тия сигнали, защото цялата база се крепи на измерването му и и така да задава позиция. Синхронизацията не се осъществява от спътниците те имат само второстепенна функция - да разпръскват сигналите, като добавят собствената си позиция в тия сигнали. Наземните базови станции са сърцето на цялата система и те определят синхронизацията между всички компоненти в нея. Това само по себе си е гигантска задача и релативността тук е само съпътстващ казус. Но е налице, така или иначе. Също нещо любопитно - например, разгръщането на подобна система на луната, би довела до различен тип корекции в сигналите. На МАРС - също. В този случай - сигналите не закъсняват само заради "растоянието" - налице е друг фактор и го намират доста точно предположен в теориите на Алберт. Става въпрос - математически изведен и след това - наблюдаван и измерен. За да внеса уточнение в полза на яснотата - сигналите ВРЕМЕ в спътника непрекъснато се коригират и това става чрез алгоритми, дефинирани и зададени спрямо математическите основи на релативността на времето, спрямо гравитацията. Не е нужен атомен часовник, дори и да го има - защото непрекъснато се коригира неговата роля да подава импулси в сигналите. От часовника на спътника в тия сигнали нищо не зависи, а само се включва в общите протоколи. Земната станция събира всичко това в единна система и разпределя и коригира всеки сигнал - включително и по "време". Сложния начин по който е организирана системата предполага принципно спътниците да имат система за управление и собствено пространствено позициониране. Това е напълно отделна система и тя също включва непрекъснато поддържане на комуникативен протоколен мост в двете направления. На фона на точните позиции на самите спътници, идва другата система - позициониращата, като тя ползва спътниците и координатите им като космически антени за предаване на сигнали, със сложен протокол. Приемниците на ГПС го разкодират и според алгоритми се интерпретират пакетите от сигнали. В тия пакети са налични и грешки и отклонения - всички те идват от естествената непрекъсната изменчивост в цялата система и всичките й звена. Именно поддържането на баланса е гигантската задача която се решава. Въпреки всичко, системи за глобално позициониране вече не са достатъчно прецизни самостоятелно за да задоволят изискванията на днешните задачи по роботизирано водене на превозни средства. И се допълват от други способи и чрез други средства - активни и пасивни. това е един от най-големите проблеми в тази нова сфера в техническото развитие.

И какво - въпросните са обявени за герои, а не само това - единия е идеализиран до ранг на светец и икона... И все пак попитах: Чудесно се забелязва 'двойния аршин' и нуждата да се борави с него. Точния лакмус за това е думичката "ПОКРАЙ " и самата конструкция на изречението в цитата. Нуждата от решение на казуса в точно определена посока е обикновена полза. Твоя полза - в конкретиката. И идеята че ти умело представяш зад груповата идеологична полза точно твоята полза. ПОЛЗА!!!. важното е да се представи в идеологията нужната ПОЛЗА, за да се приеме като "положителна" за каузата в същата идеология. В разисквания относно базови положения относно версия на идеология защитниците й говорят в един глас изразявайки защитата на самата идеология. В този смисъл те не са индивидуални човешки същества, а приемат ролята да са говорители, изразители и защитници на онова, което всеки един от тях е направил като "сделка" в живота си. Един от най-важните аспекти в тази сделка и едновременно полза е - възможността да се замита личната отговорност зад паравана на стадните процеси. Това устройва всички - защото ползата е задължителна, за да се привлекат "ползватели".

Но ТОРН не измисля норми. Той просто ги приравнява към и тогава действащите норми за обществено устройство и функционалност. И между другото - до голяма степен те са същите както и сега са. А това означава че криминалните деяния имат същата критерийност за разпознаване както и тогава в онзи исторически контекст, така и досега. Разбира се, понятията които изброяваш са колективно договорени, но ето - сравни същите тогава, и досега. Къде е разликата в понятието УБИЙСТВО... например. Всичко това дори е елементарно - раздвоението и объркването идват именно от ползите и потребностите. И точно относителността им личното и групово-нашето, да е приоритетно пред чуждото на "другите"... Нуждата да се развие нова идеология, за да послужи за идентичност, винаги идва на територията, заета от друга идеология. И идеологиите и идеолозите им се налага да "се бият" за отвоюване. Така всяка нова идеология или отрича стара заварена версия, или направо й се противопоставя, като вкарва контрасти в нейните основни постановки.

този тип "деление" идва от инстинктивния начин в разделянето на "свои" и "врагове". Ползата на всяка базова идеологична приказка е да въведе идентичност по принадлежност. Групата която се идентифицират членовете като "свои" приема защитни мерки за формиране на груповата идеология като база за техния живот. Същата идеология, задължително съдържа или задава цели, смисъл, ценности и по този начин тя задава и отношенията вътре в самата група, на всички равнища. Съвсем инстинктивно е разпознаването на "своите" да става още след раждането. Онези от които зависи пряко живота и е нужно да се довериш, като след това ставаш зависим заради това че чрез тях се идват до теб основните фактори заради които те поддържат жив. Първоначално -семейно-родово. После - племенно - нуждата от оцеляване се опира на колективния фактор, който еволюционно се оказва печеливш. Версията на групово вярване идва малко по-късно в човешкото етапно развитие, защото за него са нужни допълнителни психични натрупвания. А и чрез групова форма на обяснителна житейска приказка сплотяването и организацията на групата прерастват в съвсем друго ниво - вече са обединени чрез психични процеси. Първоначално ролята на вярвания са играли шаманистките представни приказки, чрез важната роля на шамана в племето. Именно чрез колективните разкази се появява важната роля на колективното им приемане като версия за обяснения на света и живота. Тогава идват първите 'божества' като форма на колективните психични проекции. По този начин едни или други божества прерастват по естствен начин като "символи" на самата група. Така се раждат "тотемните" божества. Именно чрез тях идват и първите признаци по лесното разпознаване на "наши" и "чужди". Смъртта и шаманизма определят важната роля на "отвъдното" в тия вече колективно-приети разкази. Постепенно ролята на колективния разказ прераства и във формиращ за всеки нов член. Едновременно с това - ролята и значението на разказа постепенно прераства в идеологични. Започват да стават опорни и базови, вместо да са приказки на тях им се придава значение на "реалност". Това силно нараства като функция, когато междуплеменните и между груповите битки прерастват във войни и от опит се установява, че колкото е по-развита груповата идеология на една група, толкова тя задава и начина по който се мотивират войниците в нея. А това придава "сила", а тя придава значение и предимство в битките. Ролята на божествата е била да е крайна и контрастна колективна проекция и по този начин да спомагат за житейско облекчение на основните тегоби в битието. Но неизбежно крайният контраст задава дистанция на вярващите в божествата. Налага се тя да се преодолее чрез "хибридни" образи - с идеята че някои човеци са по-специални спрямо божествата, като те също се обожествяват. Версията за 'специалните' се превръща в "избрани". А еволюцията от многобожието до монобожието - вече е продължение на тенденцията за организиране на самата идеология като превръща ролята й в основна и идеологията - в свещена територия и значение. Така се стига идеологията да затвори целия цикъл на формиране на идентичността. Колкото повече се решава факторът "проекция" толкова повече групова може да се опира на идеологията при оцеляване при трудни или критични обстоятелства - от природата, при поробване на друго племе, катаклизми от всякакво естество. Така явлението наречено ГРУПОВА ИДЕОЛОГИЯ започва да шества по целия глобус, сред всяка култура, сред всички човешки процеси. И досега. Днешния поглед върху наличните човешки процеси и отношения, както и по историческите такива, подава един доста смущаващ извод - човешкото същество в настоящия си момент, продължава да не му е възможно да формира идентичност, ако такава не му се подаде идеологично от принадлежната за него група. Или с други думи - кажи ми на каква идеология е формирана идентичността ти, и така ми разказваш кой си ти-вие. Психичните процеси на които всичко това се основава са сравнително добре изучени. Механизмите и динамиката - също. Въпроса е, обаче, че в хода на историческите процеси, нарастването на значението на идеологията като колективно-формиращо явление и процеси, бива насочвано чрез определени похвати и техники. Това е изиграло значителна роля в историческите процеси и продължава да ги играе и досега. В древна Гърция философските школи за първи път организирано и доста показно изваждат на показ уменията за убеждаване. Първоначално - като упражнения по реторика, която се е смятала като една от важните основни умения за "идеалния гражданин". После - всичко това бива забелязано и много добре систематизирано, като през вековете се е обогатявало с наслагващи се открития и са се събирали все повече способи и прийоми. Пораждането на демокрацията в РИМ задава на това изключително важна роля и в политиката то влиза направо "официално" и става естественост и норма...

ма глупости - "дух на епохата". Лудости на една или друга "епоха" откога се наричат 'дух'? Национални или религиозни залитания... или от които и да са крайни интерпретации на идеологии, са само оправдания за лични и групови психотизми и маниакални изблици. Разбира се, че от същото не се е опазила и "националната българска идеология", чрез обявените за 'герои' в нея. Разбира се, че по принцип точния социален контекст има значение, но той се мени, а както и навремето, та и досега, начина за оправдаване на съвсем лични форми на агресия, жестокост, насилие, измами... просто чрез закрилата на оправданието че било за 'кауза' се развихрят по типичен начин. И разбира се че сред идеологията "целта оправдава средствата" - щото това вместо престъпления се водят 'заслуги' към конкретната кауза, зад конкретната идеология. Важното е сред всичко това да се постанови подбрания образ на "героя". това дали е едното или другото зависи от интерпретацията, спрямо конкретика, а не от самата 'дейност'. Вече се посочиха как конкретни деяния за едни са "нужни за каузата" и били 'дух на епохата", а според други "мерки" това са криминални деяния. Но криминалните деяния и начините за тяхното разпознаване, са били в сила както сега, така и преди тия случки, така и по време на тия случки. Типичното човешко лицемерие блесва с пълния си блясък - щом е в полза "наша" - е добре, даже и геройско може да стане в оценката. Щом е в "чужда полза", щом е вредно за НАС - значи ще е порицателно деяние...

Това е реторичен трик и част от манипулационните техники за убеждение. Със сигурност това не включва "случайност". Доколкото виждам в цитатите думичките на "некоректус" ( ) за него това си е една съвсем обикновена естественост и си я упражнява непрекъснато и твърде повторяемо и схематично. Но и не е сам в нея... Версията на "случайност" е когато появилият се дисонанс в аргументите на събеседника се бори чрез извъртане и изопачаване на интерпретацията им. ползва се подбор на "фрагменти" и фокусиране в тях, прикрити като "анализ". Основното е целта аргументите и техните взаимовръзки да се представят по нужния за 'защитника' начин. Същото като механизъм важи и за варианта "преднамереност", разликата е само в мотивите и целите, опитността и уменията за боравене с тия средства. Разбира се нищо от това няма връзка нито с историята, нито с моделирането. А и няма връзка и с "героите" и митологизирането. Съвсем ясно е с кого и защо е "връзката" В примерите на няколко човека за боравене с реторични способи от една страна те са свикнали да им носи ползи и за тях е като "навик". Така или иначе сред народния живот и ежедневие това носи определени ползи, а и в колективното им ползване от един или друг се "попива" имитационно и подражателно - особено като модел за "успяващо" поведение. Същите умения са доста полезни в някои сфери и отношения в социалния живот - особено управленски, политически и маркетингови... От друга страна липсва осъзнаване и специализирана систематична подготовка, за да се доведат тия похвати до нужната висота, за да се прикрият и използват поне сносно. Разбира се - всичко това не се чете, нито се учи в което и да е образование от масов социален тип. И не-случайно Но най-важното - тия умения са изведени от практиката още преди да е имало "знанията" за това. И другото важно - похватите от този тип са актуални и адекватни само при наличие на условия в които в събеседника или реципиента липсва нужната предварителна подготовка, знанието и уменията да се различат и след това да се намери нужния дезактивиращ подход. По този начин цялата "магия" се обезсилва и се проваля нужния търсен "резултат" и ползи...

Искаш да кажеш че това дотук дето се писа беше точно като за раздела "историческо моделиране " ли? От друга страна... самото име на раздела... хем "история", хем "моделиране"... дава доста произволна интерпретация и с нея възможности за стъкмистика. Точно онова, което се иска за да се въртят нужните "приказки".

не е нужно да е налице атомен часовник във всеки спътник в системата. Налице са наземни станции, които извършват синхронизацията взимайки предвид всички отклонения. Именно от земните станции се излъчват и синхронизиращите сигнали и към "часовника" на спътника, като канала информация за време, е непрекъснат и двупосочен, с обратни връзки. Това заляга като база в специално предвидени специализирани цифрови протоколи. Същият принцип е и спрямо другите данни Основните компютри и системата са базирани в земни станции. Това променя цялата картина от горното описание, което приема съвсем различни аксиомни постановки и съвсем естествено логически извежда разлика в резултатните обяснения. Горните постановки са твърде схематични и отвлечени и не касаят въобще реализацията на система за глобално позициониране, което и означава че въобще не я познават, а само си я ползват за да си "доказват' едно или друго нужно обяснения Системата е многокомпонентна, доста сложна, заради това нейното запускане и въвеждане в екслоатация е скъпо и изключително сложно инженерно, космическо и компютърно постижение. И доколкото аз самия съм запознат - непрекъснато се налага да се въвеждат нужните изменения във канала "време" - в протоколите и това е вече опитно установено. По същия начин опитно е установено и относно "отклоненията", които съвпадат доста точно от Айнщайновата теория. Заради това системата доста дълго време се "стикова" между всичките си компоненти, чрез които функционира. Относно любопитното - в настоящия момент, въвеждането на системите за интелигентен независим контрол и управление на превозните средства, което е в ход в момента и зададено вече от съвсем скорото бъдеще, налага съвременните ГПС вече да не са достатъчно прецизни. А и имат известни ограничения свързани със приемането на спътникови сигнали. В тази връзка се разработват допълнителни решения, базирани на други основни "локационни" принципи - активни и пасивни. В някакъв смисъл системата за позициониране вече няма да е централизирана, а всяко превозно средство ще изпълнява ролята едновременно и на клиент и на сървър в една обща глобална система. Едновременно с това компютърните системи във всяко превозно интелигентно роботизирано средство, ще са едновременно активни и пасивно спрямо цялата глобална система. Едновременно с това - ще са едновременно и самостоятелни, едновременно и взаимнокомуникиращи си през тепърва разработената среда пето поколение (5G). Tя се очаква да навлиза масово и още в рамките на тази година някои оператори (дори в Европа) ще направят първите стъпки в тази посока.

Може би е добре, след заявка и декларация за нещо си, някой все пак да се научи да чете какво пише. Щото се раждат недоумици, които рязко пародират онова, което се говори с тях: В думи, в които "науката история" се спряга като нужната патерица за "всеки, който влагал в интерпретирането на фактите... доза пристрастност и идеология". И така - науката история си съжителства със задължително пристрастни интерпретатори Иначе - "дали парите били..." това или онова... Докато иначе - героите и митологиите са си естествена и социално нормативна естественост за човешкото битие... Но иначе - "науката ИСТОРИЯ... тра-ла-ла..." И отгоре на всичко, поредния блясък - към всичко друго: Като зачитам "учените-историци" и "нефилософи", които нищят поредните подбрани нужни за празните приказки, глупости - направо "науката" цъфти... и връзва Чудесно всеки си "моделира" който каквото си му е "на ред" отвътре. "Историческото" тук е само бутафория... но най-се смях на следното начало на абзац:

разлика по конкретиката на мита - е налице. Разликата е спрямо идеологичната принадлежност на митологичния герой и вида и мястото на самата идеология - коя част и аспект от ежедневието и идентификацията обслужват. Точно в принципа и значението на мита, спрямо потребителите си - няма никаква разлика. Както и по отношение на Дядо Коледа, продължават много деца да не пускат мита и за другите "герои". А има и някои за които и батмен също е 'герой' и живеят чрез идеологиите от комиксите. Ролята на приказките и създаването на приказни герои - е част от детското съзряване и това е един важен начин за внедряване на нужния митологичен набор и микс, сред поредното ново поколение. Поне - досега националната идеология разчиташе че учебниците на подрастващите в началните класове, така и ще ги направят за да приличат "на комикси" с нагласена "история" вътре в тях, задаване на герои,описанията им. Много хора си израснаха с тия и си останаха за цял живот с тях. Просто националната идеология се спряга като полезна, като нужна, нейната роля и значение - като важна и определяща. Това е тип консенсус - точно както е и надсоциален и културен герой е "дядо Коледа", и за когото поредната социална "истерия" беше съвсем наскоро... Във всички случаи, приказките превърнати в идеологии, разчитат на същите механизми. Идеологиите надграждат някаква форма на национална приказка, сътворена за определена цел, спрямо исторически потребности. Но идеологиите задават "свещености" и разчитат на ползата по същия начин както и приказния герой разчита на 'ползата' от него на потребителя си. Странна е слепотата и нуждата от клинчене и ослушване при положение че това са психични механизми, които нито са тайни, нито са сложни, нито са скрити - те са съвсем явни и участват в живота на всеки пишещ тук, или извън виртуала. Въпроса с наследството, задава типичната инерция. Въпроса за ползата - задава и нуждата от "слепота" и защитаването. Простият трик с който руската и съветската идеологична школа изиграха чудесно козовете си, е познаването и внедряването на собствената си идеологична съставна, в националната българска идеология. По този начин те снесоха своето 'кукувиче яйце' в нея. И досега се продължава да се отглежда чуждото яйце, защото то е нарисувано отвън с цветовете на националния трибагреник и умело жонглирайки с влиянието и даденостите на религиозната зададена принадлежност. Друг е въпросът колко труд е било нужно, колко систематичност, усилия и последователни действия... И досега. на фона на това "наследство" опитите на американската идеология за разбиване са доста слаби. Но то си иска и социално технологично "време". В днешно време, нуждата от идеология като платформа за оцветяване на човешкото битие и неговото задаване и определяне, е чисто психологична и нейните корени, процеси, значение и динамика, е точно в полето на психичните процеси - лични или колективни. Всички идеологии разчитат на лъжа. В това е социалния нелицеприятен въпрос - за нужната лъжа... в името на... Оттук - и ролята на лъжата по принцип - по отношение към всички аспекти на социалното битие.

За кого е "интересно"? И че го превръщаш в "негодувание" с типичната лекота на произволно и пристрастно интерпретиращия. (червената шапчица, през "май" ) Искаш ли да кажеш сериозно че в темата, въпроса "дали има доказателства че заптиетата са задигнали парите" е смислен и по казуса МИТОЛОГИЗИРАНЕ и ДЕМИТОЛОГИЗИРАНЕ? Просто колективно това е взаимен компромис, едновременно доставящ и нужната типична форумна игра на общи приказки, чрез формално общуване. Това урежда участващите по този начин, защото е 'неинвазивен' подход и спомага по този начин всеки да се "запазва" и се репликира "до безкрай".

не може да е налице въобще "логика". Преднамерено се измести и темата и "демитологизирането" в съвсем незначителни подтемички, които да се сменят непрекъснато и по този начин да не е налице 'основната рана' на потребителите на митове и 'герои'. Все пак - за всеки е по-за предпочитане любимите занимания по форума - умерени цитатни и псевдоразмислителни престрелки. Съвсем като в детско наддумване и мерене, само сменено с "Ентелигентни начини". От друга страна - така се тушира основния дисонанс и едновременно с това играта на "общение" се запазва.

така - а митовете и демитологизирането имам един уточняващ въпрос, като между другото - ТЕМАТА не е озаглавена за кои "герои" става въпрос, в този смисъл както е написано заглавието то касае демитологизирането по принцип. Изборът на конкретика и точно определени имена е само примерен и е ясно че толкова хора реагират на тях - това е и показателно за принадлежността си към идеология, пък и те самите ясно си го пишат. И така въпроса ми: Става въпрос за едно понятие, което ще нарека "полезна и нужна лъжа". Преди няколко години аз също станах свидетел на един историк от БАН. Бяхме в купето трима души, двамата говориха, бяха очевидно приятели, в разговора стана ясно за професията на "историка". В началото дремех, но после ме заинтригува разговорът заради начина по който го водеше историка и какво разказваше. В общ смисъл той отговори на въпрос на приятеля си касаещ "какво точно става около въпроса с потушаването на априлското въстание и по-точно клането в Перущица и Бойково. " Сетих се че тогава гръмнаха няколко народни скандала в пресата именно по въпроса за тия "кланета" възникнал от опита да се представи една различна историческа версия от тия събития... доста различна от народната заучена вече митология. В хода на разказа стана въпрос за непознати за мен събития и по-специално - за тъмръшката република и събитията около нея и потушаването на априлското въстание... И напълно непознатото за мен съвсем реципрочно отмъщение, на "потушените" във въстанието, заради което днешното село ТЪМРЪШ може да се забележи само по гробовете и развалините... И едва ли някой от идеологизираните допуска с лекота колко кръв и жестокост се е изляла в това... "отмъщение".... Интересно - защо днешните перущинци, които няма как да не знаят от дедите си какво се е случило, си мълчат. А в пресата се крещи с всички сили за посятата народна идеологична версия, толкова много повтаряна и втъквана, че както е общия народен механизъм - колкото повече повтаряш нещо, то става "реално", дори и да е пълна глупост. Има си психичен механизъм, който обслужва и определя това да се случва. ТА - аз не съм историк, вероятно тук повече хора имат идея какво и кое е станало, при положение че човека, който говореше тогава каза че това са очевидни и прости неща и могат да бъдат прочетени където се съхраняват. Каза също че документи по въпроса има доста и не е трудно да се образова средно-интелигентен човек, с интереси по въпроса. Каза също така - че най-голям проблем за тия истории, е именно че твърде много се различават от нагласените и твърде орязани версии за потушаването на възстанието, при които е преувеличена роля на турците, а башибозука и помашките формирования са в основата на жестокостите. Когато се е съставяла идеологическата версия на историята, това са били твърде неудобни "истини" и тия моменти са премълчани. Още тогава погледнах общата уикепедия по въпроса - нищо няма, освен загатнат с няколко думички в едно от изреченията "поради страх от възмездие заради потушаването на априлското възстание..."... И това е - нищо повече - обща информация... Както и да е - не отварям тема по този въпрос, може би е коментирана вече в някои теми на форума. Мисълта ми беше следното: Сред всяка идеология е нужно да се подбират събитията за да се построи нужната идеологична приказна картина, подходяща за целите, нуждите на потребителите й. В случая - установяването на българска нация, в държава, тепърва граници, правителство... и т.н. НО... лъжата и умишлените пропуски винаги вървят с преиначаване и засилване на други роли - като тази на 'кръвожадните турци', при положение че всъщност самата турска армия не била никакъв основен фактор в потушаването, особено в "кланетата"... Но вече станалите "светини" и умелия образ на мъчениците, с жестокостите и доста цветните изрази, подбрани от всякакви "свидетелства" служат за създаването на нужното и да се постигне неговата роля в идеологичната обща картина. И така - въпроса ми е за ПОЛЕЗНАТА И НУЖНА ЛЪЖА - в името на нещо си. В името на нещо си се измислят всякакви истории. Лъжа е също и версията на 'дядо коледа' и сред живота си всяко дете рано или късно открива тази лъжа. Обаче въпроса е, че ползата покрива умело моралния принцип - че да се лъже е не е добре. Всяко дете още от малко се сблъсква с един сложен дисонанс, който му се налага да решава по свой начин - това че го възпитават с ясното послание - НЕ ЛЪЖИ, обаче то вижда лъженето и лъжите навсякъде около себе си, особено когато възтастта му постепенно започне да му подава възможност да осъзнава и забелязва какво и как се случва. ВЪПРОСА за МИТОЛОГИЯТА и ГЕРОИТЕ в основата си е процес, който е същия както е дядо КОЛЕДА. Заради естествената полза на ГРУПАТА, в хора на обработката на всеки неин нов член се появява конфликта от противоречията между внушените догматични "правила" нужни за всяка група. едно от тях е - НЕ ЛЪЖИ. Обаче - лъженето още от детството се свързва с ползите. Лъже се всяко дете, докато бива възпитавано - от дребни и конкретни лъжи, до по-големи... И това го правят на всички "инстанции" - от родителите от най-ранна възраст, до образователната система и внушенията й, призвани да зададат основите на поредната национална "личност". Историята в учебниците от ранните класове, касае именно това и тя няма как да има научна стойност, а само идеологическа. И така - ПОЛЕЗНАТА И НУЖНА ЛЪЖА - в името на идеологията, с мисията че чрез нея са налице ползи, заради цели... Това касае и въпроса за няколкото примерни "героизирани имена", които обаче са такива само в народните идеологически версии, а за историците в БАН и сериозните учени, нямащи никаква връзка с полулярността, нещата са съвсем други. Всъщност всяка митология и идеология няма как да не съдържат в себе си ЛЪЖА. Самата структура на идеологията изисква подбор и съчиняване на нужна приказка, за целите и нуждите на потребителския таргет и онова, което идеологията трябва да посее и да отгледа...

революционния подход е неприемлив от групова гледна точка. Той сработва само в крайни и критични за масата хора, обстоятелства. Инерцията е много силен фактор... Може би - най-характерния социален фактор. А неговия корен е в психичното при всяка една личност - инерцията и непрекъснатата съпротива за изменения. Твърде повърхностен и рефлексен е подхода да се бори една крайност, чрез нейната противоположност. Обикновено този подход е израз на разумно безсилие и фрагментарно възприятие на проблема който се опитва да реши.

дали се разпознава същата "тази категоричност" и сред въпросното мнение. Навсякъде има всякакви мнения, включително и от депутати - последното беше за '80% дебили'... И... между другото - автора му също си беше доста категоричен, убеден... И какво - пошумяха, едни си направиха майтапа, други го разпнаха, трети - защитиха... И нищо!. Едно голо нищо. Сред този контекст защо категоричността се разпознава само "в другия" като "гредата е и в собствените очи"

за мен това не е никакъв пример. Но възниква въпроса - "и какво като го е дал примера" - личното мнение на някого си, за някой си, за нещо си... Какво значение би имало това. Вие (и ти) просто се фиксирате удобно в едно или друго, заради възможността да се изплъзвате от неудобните казуси. И тук има всякакви лични мнения, и това няма значение за 'публиката', докато не се навлезне в териториите на които същата публика си е заградила и се разпознава стадно. Ползването на множественото число за личен изказ е .... ясно какво е.

не, но и за никого в света на музиката въпросния не е "герой". Просто гениален композитор. В изкуството не е нужна идеология. Личности с гениални дадености и проявления са не един или двама. Но както и относно "героите" - цялата работа е в идеологията и потребителите й. В това е и ядрото на темата и опитите ти за измъкване и компромиси не вършат работа по маскирането на пристрастията. Не аз - на когото му беше нужно да се изкопчи от дисонансите си, си го прави. Ти също не "се цепиш" нали, особено когато ти е удобно и ти е от полза? Дали ще нарисува клоун, враг, паразит или нарцис... и още от дългичкия актуализиращ се списък от етикети и нарицателни, това публиката си го прави, както и всеки сам в нея му е угодно. Всичко това обаче касае публиката, не рамус. С героите е същото - както и за клоуните - публиката решава всичко спрямо нея си. Това е и ядрото на самата тема, а публиката си е същата както си е била през хилядите години та досега. Между другото груповата динамика чудесно се яха от няколко човека, които засилват инерцията и се крият удобничко сред нея. Но така или иначе това също си е част от стадните иинстинкти.

в нищо. Фактите по принцип не са за да убеждават някого. Фактите са си... просто "факти". Убеждаването... става спрямо тия, за които без него не биха съществували. Без убеждения - не биха живели и секунда, защото убежденията са тяхното АЗ. Съвсем друга бира доколко факта е факт. Но също така и - доколко интерпретациите и различаването кое е факт, е плод на вече формирано убеждение. Между другото - няма как факт да формира убеждение. Пред/Убежденията ги е имало далеч преди да е възможно да се осмисли и осъзнае "кое е факт". Заради това дирижират и създават "фактите", а не е обратното.

така ли стана... Какво стана с "предпочитанията"? И че едни били "полезни", а други - вредни... Според кого? А какво стана с личната отговорност на всеки - като отношение към митовете. Митовете - някак си те живеят, хранят се, дишат и се борят за душици дето да ги ползват или са човешко производно? И най-накрая - твоята лична отговорност спрямо митовете - тя къде е в цялата картинка. Щото версията която предлагаш е - "клони винаги ще има, щото ние сме маймунки и живеем по клоните. Ако не един клон, ще е друг, но клон винаги трябва да има. " Митовете ги има, заради нуждата на потребителите от тях. Не митовете и героите са проблема. Но по реагирането си личи кой до каква степен е вкопчен в патериците от най-ранното си детство. И е напълно същото, както го написа по смисъл и в друга тема и това е версия на твоя личен почерк - компромиса. Посланието е главно към теб самата - спокойно, няма проблем щото митове винаги ще има, идеологии винаги ще са нужни - да не си го слагаме прекалено сериозно. Да - клони винаги ще са нужни докато са налице маймунки. Вероятно продължението е - щото маймунки винаги ще има... А въпроса е - освен маймунки има ли друго? Или са само те, пък виждат и чуват само себеподобните си по резонанс, чрез които взаимно могат да си маймунчат по клоните?

Друг има ли - още някой да си напише неговия образ на рамус? Има ли още... толкова еднообразно - едни зачертават думички, други - не четеш, трети - такъв си или онакъв. Чудесно е, че ставам за център като обект на реактивност и всеки се надпреварва да си изрече рецитациите, че като се поразклатят и... е нужна нова порция подпиране. Не съм срещал друг дето да е толкова одумван и коментиран... но просто си поиграх и си направих малко по-интересно... И за пореден път - толкова предсказуемо и реактивно. Ще си стискате "героите" не заради друго - демитологизирането води до разпад на опорни пунктове в идеологията. А вкопчеността - е твърде силна. А най-веселото е с когнитивната част - за пловдивския "боли ма фара" - за него всичко което е написано, е както е написано. Хората на писанията. За същия - предлага и аз да почета - може би защото е с идеята че да чете някой... означава и да разбере. Ама не означава. Тук темата е пример за същото - иначе буквички бол... уж е написано... Уж някой чете. Смешно е дори да зачета как "националните герои си осигурили място и вече в оня свят". Направо си липсваше мизансцена - с поднасянето на цветята, духовата музика, химна... Щото си беше по модел като слово на президента на поредния "национален празник". И това го пише човек с претенции за иначе напълно несъществуващи неща. Превръщате го на пазар и на национален парад и идеологическа манифестация. Но това няма да реши никой от конфликтите които са налице и вие сте дейни участници сред тях. Не че имате друг шанс, просто един през друг, чрез пристрастията всеки си пише къде си е намерил готовите кокили на които се крепи личната колибка. И по раздрусването и клатенето - колко се налага да жонглира... Докато е налице идеологията сред която се криете, вас ви няма. Просто - говорители на парченцата от нея, чрез които сте се вкопчили за да "живеете". Един единствен е достатъчно да напише основното - всички останали са просто рупори на едно и също ядро. Това не пречи иначе на претенциите и декларациите уверенията и "доказването".

не знам дали това е написано в учебник... сякаш си пораснал някъде в барокамера, сред мъглявината андромеда. Защо не се запознаеш с някой дето е в банда, да видиш как са "не-йерархични" структурите и колко демократично се взимат "решенията" (консенсусно)... За корпорациите - също - те се определят в голяма степен от конкретиката на социалния реал и отношения на които възникват. Но няма корпорация, която да не е поставена на йерархичен принцип и един да не носи отговорността и взимането на решенията. ЕДИН - опита за "борда на директорите" в повечето случаи е само прикриване, като все пак, на определено ниво той изпълнява своята роля на колективен регулатор. Тънкия момент с игрите на влияния и манипулации, се играе и прикрито. Както и да е - при корпорациите - пак е повече предпоставено... Но точно в бандите ... И да напомня, че обобщителността е чудесен инструмент, но от определен момент нататък, става извор на объркване. Понятията БАНДА и КОРПОРАЦИЯ са твърде общи и това, с което се обобщават като основни положения, е несходно с версиите на всяко едно от тях. КОРПОРАЦИИ има доста - както и "банди". Гангстерския тип банда е едно. ""бандата на оушън" - друго Ейпъл е едно, самсунг - е друго. Азиатския тип колективна организация е изключително строго йерархизиран и там това е в ранг на "свещеност". Въпрос на култура и наследство... Но най-силния фактор в днешния социален реал е появата на възможности за формиране на колективна версия на идентичност, върху отделна личност, без да е нужна "национална идеология". Макар че в някакъв смисъл колективния национален реал и ккорпоративния такъв влизат в преки взаимодействия... То си е и естествено.

Това извеждам - при всяка социална структура е налице сходен модел. Няма значение от мащаба, основното е едно и също. Това "ОСНОВНО" всъщност е психичното ниво на "материала" от който се формира колективното битие. Славата, прогрес и развитие - отново са производни на първоначалните заложени от природата положения - ИСКАМ ДА МИ Е ДОБРЕ. Мозъкът - до орган с който да се осигури "добре"-то. НАДнациоиналните или корпоративни бахди ги движат същите мотивни и колективни процеси и механизми, каквито са и националните. Разликите не са по същество, а според проекцията на опорните точки за "разпознаване" - при националното - нацията и принадлежност към нея. При корпорациите - корпорацията и нуждата от сливане между личната идентичност с целите и стремежа на корпорацията. Идолите, митовете, дори и типичния такъв - за 'преуспелия' гаражен студент, до мултикорпоративен конгломератен шеф, се дублират и резонират още от приказката за пепеляшка през версиите й като "хубава жена" с Робъртс в главната роля. Същата версия е налице и в лицето на героя ИСУС, през светците...Образа на обикновения и незначителен в собствените или груповите очи субект, до значителен по власт и влияние да определя груповия живот, като чрез групова договорка той определя стойности, посока, визия... Въобще - модела е "порастването на малкия човек, до голям такъв", но през инстинктивната призма на 'колективните очи'. Той самия иначе как да порасне, като се ражда малък и незначителен, като е нищо ако не са "другите"... (прилича ли ти на нещо това общо описание). Нужните приказки в които да се вярва, на които да се постановят житейските опори, които да служат за стълбове в миговете на обърканост, да приемат идентичността, да осигурят нужните проекции или пък поне обещания, за добро, за спокойствие, за слава, за богатство - всичкото е от рода "да ми е добре"... В случая при човешките същества са налице обещанието че ако не съм добре сега - при определени условия (ако правя, спазвам, това или онова) то ще ми донесе нужното "добре ми е" в бъдеще. Самата проекция спомага да се преодолеят множеството перипетии през житейския път, множеството конфликти и страхове и породилото се страдание. Нищо от това не е осъзнато, не е ниво на разум. Няма ги тия сред цялата тази обща картина. В нея те имат съвсем незначителна и нищожна роля. Независимо от толкова хилядите години на "история и култури" в основата си някъде дълбоко, продължава да управляват същите механизми, каквито са били и при пещерните хора, та и преди тях.

но това че "функционира" не го прави функционален а е просто поредната утопия по която е налице пързалка. Т.н. "общо благо" минава примитивно първо през "личното". Нациоиналната държава просто предлага начин и форма при които обещава достатъчно лично благо и това е основния магнит. Но утопичното продължава да е налице и факта че са налице толкова огромно множество проблеми и залитания, за мен показва достатъчно ясно. Най-важния фактор сред която и да е форма на груповия живот... е нивото на личностите от които той се изгражда. Такъв е матряла - всичко останало е по съответствие. Резултатите се виждат ясно. И още - продължават залитанията по заучената вкаменелост относно прост атавистичен казус - АЗ - съм - зависим - от другите, от условията, от даденостите. С това започва живота си всяко малко дете, като етапен начален момент в психичното му развитие. Все се чудя - защо толкова много сериозни положения от битието, продължават да си стоят в "началните си етапни моменти". Къде остава иначе будния ви взор, когато се касае за напълно странични или отвлечени положения, интересни само заради дистанцията да не "опират' до личните полета от заучености и инерцията от тях. Груповите форми на зависимост продължават да са напълно активни и функциониращи не заради друго - заради нужното удобство и полза, в комбинация с инерциите от атавизми. Същото е и реактивността - с лекота се забелязва груповата динамика как влияе напълно невидимо на поведението на всеки подластен на нея субект. Какво става с РАЗУМА, колеги. Къде остана той... освен да обяснява и намира нужните за инстинктивизмите "обяснения" и да ги наглася според потребности и ползи - и двете в личен план? Това е проблема - и разума си остава един обикновен идеал и подобно на героизираните мумии, разумът е нарисуван да обслужва нужните идеологични елементи, в насоките да подпира вдъхновително потребителите им. Да ги прави важни, значими... Само така ли? Само затова ли е?