ramus

това не е вярно - като изискване. При светците е налице допълнителен модел - опрощението на греховете. Иначе доста от тях са били... "грешни" Колкото една мумия в мавзолей прилича на същинския реален жив човек, толкова и героят спрямо реалната личност. Че мумията на Димитров в мавзолея за какво беше сложена бе хора. Че и на опашки стояха на нея... И какво стана - падна идологията и мумията и мавзолея заедно с тях. А иначе им се виждеше че сякаш са вечни, че са бъдещето на света (светлото, разбира се). И с други "мумии" и мавзолеи стана така... Не можете да откъснете идеологичната програмирана вече нишка на идентификацията. или с други думи - не сте намерили личен вариант на идентичност, извън облъчената отвън и лично приета групова форма на същото. Никой нямаше въобще да се занимава с кой е Ботев или Левски, ако не бяха нужни за някаква цел след тях. Нито ботев, нито Левски са се наричали ГЕРОИ. Никой Герой не се нарича така -героизирането идва впоследствие от нуждаещите се. Подбирането кои да са, как да изглеждат, как да се представят, какви лица да им се нарисуват - е заради нужди които нямат нищо общо нито с борбите, нито с реалните личности зад въпросните две имена. Всеки е вярвал в нещо си, всеки е бил запален от идеи и начина да си ги отстоява. Но не - трябва да се използват за... "благо" някакво си... И ги превръщат в мумии. Не само тях. Не само сред българската националност - масово е. Това не пречи да е лудост човешка, каквато си е по принцип и войната. Не пречи по никакъв начин да воюват до изтребление и стада от маймуни, примерно. Или че Лъвът бил убивал малките от другите алфа мъжкари в прайда преди него. Къде е разликата че ИМАЛО РАЗУМ - къде е същия, как да бъде открит, като заработят инстинктивизмите и се стопява призрачно. Разбирам нужния патос на някои защитници тук, разбираеми са и реакциите им. Разбираемо е, че всичко това им изглежда дори и разумно, основателно... и оправдателно.

ми нали се сещаш за 'чие благо' е това положение. Чудесен пример, байдъуей. Високопарността е наследство от атавистичния начин по който всичко това си стои някъде сред фризера на формирането на идентичност и възникването на убежденията. ОБЩО БЛАГО... и националната държава. Иначе големи раздумки, но някъде в основите им... стоят не толкова племенни формирования от 30-40 човека... а една обикновена и лична "душичка", която се бори "да й е добре". Цялата игра с идеологиите е чесане на обикновени лични сърбежи и прикриването на едно тотално лично лицемерие, криещо се зад плакатни набори от внушения, като от манифестация или национални празници... на които се леят щедро. И няма нищо по-естествено за мен да изгтлежда всичко това едно стандартно лицемерие, докато в очите на лицемерните рамус бил циник... или "паразит". Дали войната ще е между племенни формации от 30-40 човека, или ще е между 3-4 милиона такива - няма никакво значение по същество, освен по мащаб на поразиите. И само между два рода или семейства да са, или дори съвсем междуличностна - войната е война. Всичкото нужно за война го носим в себе си, защото отвътре то си живее още в самите нас. Войната като психично атавистично явление първо се поражда от всеки един... чак тогава се стига до груповите й проявления.

И да - примитивно пристрастие е - когато боравиш с клишета като "общо благо" и "общо благо се постигало в национална държава". Това са недоумици и ако не беше личният програмиран вече интерес, а малко здрав разум никога не би сложил "общото благо" като че е "нациионалната държава" е единственото средство и начин за постигането му. И е съвсем елементарно - че в националните държави не е много "общо благото". Вие нали и заради това масово мрънкате - тоя бил крал, оня бил лъгал, тоя печелил, онзи обладавал - всички са криви, щото трябват причини как някой си му било криво. Колкото и да са "държави", колкото и да са основани на "национална идеология" - благото си остава точно толкова 'идеално' колкото и неговото "масово постигане". Но става чудесно за идеал и вектор - защото то носи кодовете на архетипни импулси на които то е израз. В чисто колективен план, видовата архетипна програма е призвана да носи колективно оцеляване и то да се предпостави пред личното такова. За вида личното оцеляване за сметка на колективното - е проблем. Именно за да затвърди приоритета на колективното над личното, е призван моделът на ГЕРОЯ, като в неговата основа са примерите за ония, дето жертвали личното, в името на общността. Но жертва за една общност... е проблем за друга такава общност. Особено при война, например. Един победител при война, е на основата на един победен. Героите на едните, са проблем за другите... И всичкото това е нужно да се асимилира в послевоенните идеологични приказки, за да се тушират дисонансите и да стане приказката поредната версия на угодна за поредната нуждаеща се група. Къде е онзи герой... който е намерил себеотдаване за "ВСИЧКИ ХОРА"... Как ще ги припознае, като той самия няма идеята за 'всички хора' и интересите им, а само това, което е израз на самата конкретика и начина по който той фрагметирано я възприема. В този смисъл - високопарността с която са подплътени всички тия горни думи няма нищо общо с какъвто и да е разбор или здрав разум. И самото подбиране на думичките показва че са точно както в национален лозунг, прочетен и заучен от учебник за 4 клас.

Понеже стана въпрос за литературни произведения - имаше един разказ от сборник от такива на АЗИМОВ. В него се описваше случай, при който даден обикновен човек стана "герой", спаси животите на много хора, преодолявайки страховете в себе си, взе точните решения, направи точните действия... В края на разказа, в разговор същия "герой" просто споменава че... бил направил всичко, просто защото искал да направи нещо твърде лично... и твърде банално и това било основния му мотив. Той така и не разбрал нищо от "геройството" и "героизирането" с което го "окичиха". Но и това не се прави заради него. ДРУГИТЕ - не го правят заради въпросния "ГЕРОЙ" - те го правят заради себе си. Колективното несъзнателно изисква да се предпоставят примери за подражание, като се представят по определен начин, сред точен контекст. В това се намесва и механизма на митотворчеството. Изработва се грижливо нужния контекст и след това "лицето на героя". И като се зачитат днешните високопарни думи и хилядите ритуалности - всичко това НЕ СЕ ПРАВИ ЗАРАДИ въпросния "ГЕРОЙ" - това се прави заради нуждаещите се от цялото групово представление. В този смисъл - дали ще е идеологичен или личен мотив - в края на краищата същия човек прави НЕЩОТО ЗАРАДИ СЕБЕ СИ. На него му е нужно да преодолява естествени защитни психични бариери... и го прави - според условията на конкретиката, под натиск от обстоятелства, според лични дадености и особености. По същия начин са и потребителите на "героизма".

примера е чудесен, защото в него се замесват поне два различни аспекта "на идеализацията" и ролята й да създава "примери за подражание". Единият аспект е - "военния", в случая. Другият аспект - е "мировременния". И двете имат своята роля и функции... и значение. Но са взаимоизключващи се помежду си и при директно сравнение са дисониращи. Военния аспект предполага че по принцип при война, идеологията на войниците става първостепенно значение. По принцип войната се води в много тежки психологически условия на краен екстремум. Огромния страх, който залива всеки войник е нужно да се преодолява чрез различни способи. Непрекъснатия натиск на страха, гледката на смърт и непрекъснатото умиране, кръвта и страданията на умиращите, осакатяването... пораждат значителни психични изкривявания и мировременния морал, норми, закони... спират да бъдат пряк регулационен психологичен фактор. Затова войниците по време на войни са извор на поведение, които според мировременния морал се считат за престъпления. Митологизацията и митологизирането са процеси тясно обвързани с определена идеология. Няма нищо по-естествено от това - че през призмата на една идеология, митовете на другата, изглеждат несериозни, неправилни, грешни... Мерките на войната, се мерят според военните събития и процеси. Войната създава ново социално измерение - особено за воюващите. Това е още от времето на пещерите. Мирновременния морал и етика не са съответствени на същото по време на война. Ако беше така - никой войник не би убил враговете си. Именно това са основните дисонанси, които по принцип войната налага върху мирновременните закони. Изнасилванията и насилието на победителите над победените в една война, се смята за нещо естествено и обикновено. Гаврите с пленници - военни или от населението на "врага" не се смятат за такива и за тях никъде не трябва да се споменава сред мирновременните принципи. Сменя се целия мироглед, защото това го налагат събитията и потребностите. Именно - заради войните и интересите които се постигат чрез тях, задължително се изкривяват основните стълбове на които стои психичния свят на воюващия субект. Заради това е много важна подготовката му, иначе би се разкъсал между възпитания си мироглед в "мирно време"... и онова, което му се налага да прави по време на война и битка. Именно заради това този естествен конфликт породен от две различни състояния на социални психични регулации, се решава чрез хибриден вариант. Това е "племенната (родовата, националната) идеология. В нея са заложени както мировременни постановки... но залагат и военния си вариант в себе си. Заради това националистите по принцип по естествен начин възприемат идеята за война и битка. Това е и една от причините именно национализма и патриотизма са преки наследници на една естествена линия на поведение, твърде първосигнална, тръгваща още от зората на ХОМО и нуждата си да оцелява и защитава, като в това се включват груповите процеси - семейството, рода, племето. Това е и причината националистите да са съвсем близо до идеята за защитаването чрез война и битка. Националистическата идеология и нейните стабилни опори в колективното несъзнавано е и най-ползваната при нужда от противопоставяне или военни действия. Същите са основанията именно националистическите идеологични елементи да са винаги в основата на социалните силови структури на обществото - военните, полицията, специалните части... там където по принцип се налага строга йерархия, дисциплина и строги правила... И тук, като част от тази обща картина, идват и митовете. За националистите митовете са тия, които "са дали на нацията" да просъществува. Няма как да не са налице идеални фигури, защото те са и като примери за подражание. Разбира се, че типично човешките останали аспекти в живота на същите "героизирани идолни фигури" спират да имат значение, ако нямат връзка с "героизирането". Изважда се чрез подбор само онова, което е нужно за функционирането на идеологията и нейните потребители и последователи. В този смисъл човешкия субект, като сбор от всички свои качества, постъпки... спира да има значение. Изважда се само онова, което е полезно за ползващите го. В този смисъл се подбира кое и какво се обожествява, останалото се неглижира. А от това не остава никакъв "реален човек". Остава нужната икона, остава нейната нагласена и нарисувана мумия, за да е налице нужното преклонение. И това се смята за нещо естествено и се прави сред всички идеологии, включително и масовите религии. ======== Всичко това е сравнително елементарно. Въпроса обаче е... "цената" и косвената жертва на нещо съвсем друго, което е само с ролята да се употреби - това е нещото, наречено "ИСТОРИЯ". Нещото - наречено НАУКА. Нещото, наречено ПОЗНАНИЕ, и това че във всички тия човешки производни, са израз на състояние при което ИДЕОЛОГИЯТА няма как да има място. Обаче ИСТОРИЯТА и НАУКАТА и ПОЗНАНИЕТО се правят от хора, а те са подвластни на твърде много първосигнални и несъзнателни свои атавизми. И това е огромен дисонанс. ОГРОМЕН, в който познанието и неговото социално проявление "науката" - губят битката на този етап. Всеки идеологичен потребител настоява че корените на неговите убеждения са "ИСТОРИЧЕСКА ИСТИНА" - това е смешното и тъжното едновременно. Отвъд тъжното и смешното... е и че според създателя на този сайт и неговото интервю, споменато в друг раздел и тема, този форум го четат голям брой хора. И какво виждат написано... Виждат това, което е тук... което е и в други теми... Една обикновена народна междуидеологична картина. Всеки идеологично доктриниран, тегли "историята", теорията, обясненията си - в своята си посока, като умело пренебрегва дисониращото в нея. Точно както и в самия себе си прави, защото всяка идеология се основава на същия ФРАГМЕНТИРАЩ принцип. Това е като "пита с хляб" - всеки си откъсва само неговото нужно парче. Това се простира навсякъде, в цялото битие. По този начин обобщението е, че идеологично зависимия субект се основава на фрагментирано психично отражение. Само и само - да получи неговата нужна порция "основи" и да реализира идентичност, и чрез тия - битие. Нарича после това битие "негово"... Каква "НАУКА" се чете тук - точно от хора, които нямат нищо общо с нея. Къде остава основния проблем на УЧЕНИЯ - това е умението да не е предубеден и да реализира състояние на "над-пристрастие"... Да възпита у себе си методика и практика да разбира пристрастието си и рефлекса за "подбиране" и да намери начините да не му се поддава и заобикаля неговото ограничение. Това за повечето хора е само един неясен и отвлечен "идеал", защото е напълно непостижим.

Много забавен феномен е това "въпросите". Хората с готови "отговори", непрекъснато пледират другите 'дали имат отговори', но след като техните са налице и те самите още преди въпросите имат своите си "отговори". Даже не са и "техни" - отговорите, но пък най-ценни са тия, които са призвани да отговарят лесно на колкото може повече въпроси. И се подбират по "резонанс" и "пасване" - кои отговори да се приемат наготово, за да обслужват несъзнателните напрежения. Като реторичен трик - дали имам отговор - също е изтъркан. Колеги - въпросите, дето нямат отговор - са кът. Във вас самите е проблем - когато нещо няма отговор... значи няма обяснение. ОБЯСНЕНИЯТА във вид на "отговори" са твърде психичен казус и служат за намаляване на тревожността и нейния непрекъснат 'шум' и "натиск" отвътре сред всеки човешки субект. Затова са и толкова важни и нужни - за същия. Поне на обяснения... ползвани за системи от готови отговори - човешкия свят е богат и щедър. А най-предпочитаното блюдо за консумация - това на лесните отговори. ---------- както се вижда - и с глупости и без тях, винаги има какво да напиша. Нито ще е клиширано повторение, нито ще е от уикипедия, няма да е цитат или заемка. И да - по скалата на "самовлюбеността" - съм на най-високия връх. Интересно е хора, които нямат идея що и какво е нарцисизъм, измерват по "тестове в интернет". Даже ги дават като "доказателства". Вероятно това е призвано да е "отговор" на възникващи "въпроси". Обаче - въпросите, особено сложните и насочените към фундаментите, се превръщат лесно и естествено в дисонантни. И "отговорите" са призвани да ги тушират. Въобще - обикновена псевдоинтелектуална игра - преди всичко лична, но поради масовостта се превръща в групова. За справка - тази тема е точния пример - за готовите отговори и нуждата от тях. Всеки идеологично пристрАстен (или пък "пристрастЕн" ) си има система от готови отговори. Всеки въпрос внимателно се насочва към тях. Друг пристрАстен въз основа на друга идеология - има други готови отговори, характерни и нагласени да са според идеологията му. И се надпират над едни и същи въпроси, чрез готовите си приети идеологични версии на отговори. И "историчното" се спряга зад всеки от тях, а всъщност пет пари не дават за каквато и да е "история" ако не носи нужната на всеки от тях психична полза. така, че Петре - това по кои "закони е" - по БНБ-то, по "тия с печатниците на долари ли"... или на "конституцията" А сещаш ли се колко много положения в собствения ти живот, имат нужда от "обяснение" и готови отговори. Които - да насочват "някъде там" - сред едно или друго. Ако ги нямаше - отдавна да си имплодирал "навътре" (не по законите на гравитацията или на термодинамиката)... И играта че "били обективни условия" идва от това - щото така трябва, така е нужно да е - за оправдание и лесно обяснение. Обяснителите с "лесните отговори" имат отбрана колекция, чрез която всички и всякакви въпроси, ги свеждат към нея. Всеки един си ги пише тия лични колекции...

различни светове са Петре. Тия отражателните, дето са както е твоя собствен - всичко в тях е отражателно и са отражения. Отражението на БНБ, на гравитацията... няма значение дали има или няма гравитация, защото докато сънуваш си падал и летял сигурно бая пъти. Дали има или няма гравитация е въпрос, който няма никаква връзка с това как я преживява даден субект. както е и същото относно "закона на БНБ". За трети - законите са за да ги заобикаля, за четвърти - за да живее строго според тях. канона в библията си има хора дето това са им стълбовете на които основават света си - не БНБ, не и конституцията. И тия, дето сега тук се пънат на големи патрЕоти и националисти... и се пънат над идолите си,,, го правят заради себе си - няма нищо общо нито нацията, нито идеологията. Това е света на обикновения потребител и това че се вкопчва в употребеното, докато е празен от друга възможност. Патреотите и националистите не само в тази тема... или другите идеологически потребители са с идеята че те са избрали убежденията си, а всъщност е обратното. Всеки последовател е с идея твърде аналогична на всеки пристрастЕн - ако поискам мога да ги откажа. Е - има и някои дето ги отказват... ама не и като "поискат". Не четеш ПълноЦенно Петре. И в Канада, вероятно също не си чел, освен по интернет и по форуми. Ама и в тях не четеш внимателно. И в изворите не четеше внимателно, добре че все още Димитър още не ги е изтрил - все още се вижда "историята" на всеки един "участник"... Може би въпроса е коя липса е основната ( в четенето) - липса на пълно, или на ценно. Не че е грях, щото ако беше - ада щеше да се претъпка и обслужващия го персонал нямаше да смогва.

За всеки индианец, най-отвлеченото и безсмислено нещо е пишещата машина. Така и си минаха и заминаха - индианците. Включително - и пишещите машини. Както и идеологиите и поклонниците им, както и "мясането" ... ще си минат и заминат. Чудно ми е някак си този пазарен уличен жаргон как се имитират размишления и дали и пред себе си върви този маскарад. Отгоре на всичкото върви и имитация и театър че говорещия разбира какво е написано, за да го окачестви като смислено или безсмислено. Едно е сигурно - той сам си е написал - за него не просто е безсмислено, а е застанал зад пишеща машина, но за разлика от индианеца, има мнение за "тва дето е пред него" Наивно е да се оправдавам с условията. Те са дадености, но няма други обладаемости и територии за тях освен в главата. Обясненията че някой си бил зависим от условия е наивинитет и върви като обяснение само за да не погледне къде са (му) същинските ограничения. Така, че и гравитацията и БНБ могат да са... или да не са ограничения за никого, защото във вътрешния (ми) свят, където по принцип се развива битието, същите не са никакъв фактор. Но пък стават за оправдания - цял готов набор от едно или друго - та обяснения как и защо някой си не бил доволен, не бил щастлив. Факторите с които да вървят оправданията са много нужни на всеки човек - именно заради възможността да проектира извън себе си липсващото и дефицитите си. Така, че... въпроса за личната свобода започва и се простира най-вече сред личната версия на отражение. Реала и контекста уж са едни и същи, но за едни - не са пречка, за други - изглежда им непреодолима. Но за всички върви чудесно оправдателността че нещо е причина да сме... зад паравана на който стои "заради това не мога да направя, да изживея, затова копнея и ми е нужно...". Така всичко има обяснение и причина - най-вече за оправдание защо някой не му стиска.

ти имаш ли идея какво е "конструкт" въобще. честно да ти кажа малко ми омръзнаха глупостите ти. Ползвах ги за да напиша някои неща. Вече са ми безинтересни, пък и изпростяват все повече. Не знам докъде ще паднеш, но ми е все едно. Продължавай по пързалката (си). Пропагандирай си, грижи се, ум-ствай си, представяй си - прекалено повторяемо и плоско е - и за пореден път едно и също. Скука... И за пуканки не става...

ма пази си бе "каквото трябва". Нещо като 'пролетарии от всички страни - обладавайте се!". Вероятно е интересна изградената "вселена от Обладатели и Обладавани". Понеже не живея в нея - нямам никакъв проблем - нито с казването, нито със срама. Не живея и в националните вселени, нито сред религиозните, или които и да са. Който си живее сред тия - да си "пази" каквото трябва. брей... тц, тц. Май не ги разбирам тия работи (н.г.р.т.р.) че ми идва сложно. Пък съм си прост човек - изметник, аутсайдер, паразит, партизанин, смешен по форуми... Какво да правя - изглежда че ми е толкова тъжен живота... .

Петре, че то това да не е състезание бре. Тук са главно "социалници" - аз тях въобще не мога да ги стигна в "техните състезания" дори да бягат срещу мен. Живеем някъде в различни вселени и меренето е изключено. Но пък сред техния свят без мерене едни други не е възможно - само това остава. Само така могат. Затуй инерцията се простира и сред някой такъв "изметник" като рам(б)ус. Лепят се етикети, сравнения, на моменти толкова произволно и толкова невежо - но те си играят съвсем по детски. И няма как да е друго яче. Сред познавателно поле като това... е пълна мъгла - няма книги, няма учебници, има готови защитни шаблони и клишета. Именно тях се разиграват - толкова народно, толкова парадно... В изворите.ком беше същото и много добре си стои изписано там. Съвсем ясна е диагнозата и симптомите... Но все пак си требе "ползата" - социално, социално, плакати и лозунги - ама като стане въпрос за 'душичката' прозира театъра и ролите в него.

който има проблеми с обладаването - да си пази "частите" (задни, предни - не важно). Не съм слънце да огрявам навсякъде. То дори и слънцето "не го може". И не му е работа. А и някои си живеят и на тъмно без слънце чудесно. И си играят на "светлина".

ахм... И кво друго? От вече няколко поредни коментара повтаряш едно и също, едни и същи въпроси, циклиш си лекичко те поднасям... и си караш същото... и пак, и пак. Иначе изглеждат многословни твоите коментари - само дето повтарят чужди думи. А "твоите" - хич ги няма. ----- Чудесно се описваш между другото... Като по учебник. Дори и идея за социалното нямаш, а сред което смяташ че живееш. Не знам въобще как живееш така бе човек. как въобще ти е достатъчно, не се ли усещаш как си нагласяш тая теснотия само за да се оправдаеш че ти е удобна. ама твоя си работа, но е лицемерно как се изживяваш че си се бил "отказал от свободите си, в полза на общото (благо)". На кой ги редиш тия социални плакатни лозунги... не разбрахте ли вече че поклонниците на заварената ви идеология сте обречени от времето. Вие принадлежите към "заминаващите си". И ви остава само мрънкането и подпирането с поредното размахване на патериците дето са някъде във филма за 'миналото'. Само си играете на "история" но с нея прикривате поредния мавзолей с поредната идеологическа мумия в него. Докато има кланящи се... Няма значение коя е идеологията - те се сменят и последователите й - заедно с нея. Те страдат - заради нея, те защитават - нея, те се изживяват - като нея... Нея дишат, нея ядат нея пият и изхождат... И като умира - си умирате заедно с нея. Без нея въобще кои сте и дали въобще сте живели като човешки същества? остават драмите и параноите - за оправдание на един подменен живот... заради бързичко приета идентичност наготово... Не че случайността нямаше да ви подхвърли някъде другаде из глобала или културите и поредната щеше отново да ви служи за укритие и шелтер... и утроба.

хитрец Баси "подробностите"... Те и подробности бяха как преди над 10 години обикаляха две коли около един язовир през един и същи път сред южна българия в двете посоки и не се познаха къде са доста часове Вероятно - пак заради подробности. И сега като се видим с нашата обща позната и пак се смеем за тази "паметна сценка"... Та така са легендите (за подробностите)

Задника е ясно - ритника чий е, да питам а ти - даваш ли си сметка и обладан ли си въобще от... идеи... или от Обладатели? Щото... "ВСЕКИ" е някак си твърде обобщаващо лесно. От друга страна нали разбираш кой кога е "обладан" - дали от идеи или от обладатели - принципа е че "запълват празното". Или го изпълваш сам... или (ти) го "изпълват". Чувал съм в тая връзка да казват че 'ПРАЗНО нема'

мдааааа - ето значи откъде била идеята че си обладан от новите Обладатели. байдъвей - ти и преди да заминеш пак имаше подобна идея, доколкото си спомням. Пак подозираше обладатели... Пак беше проблемът някъде, сред света, живота, хората... Не ме интересува никой обладател, нито интересите им. Нося отговорност за живота си и няма как някой да ми повлияе, дори и да се обладават по улиците. Аз съм точно от изметта - типичен аут-сайд-ер в буквалния и преносен смисъл на английското значение на думата. Така, че обладателите - да обладават които смятат за 'значим' социален фактор. Онова, за което се води войната и сред което си вървят параноите... въобще няма нищо общо с рамбус.

мммдааа... И кво друго "е" ? За рамбо държавата и идеологията нямат нищо общо и не му нужна с нищо идеология за да живее където и да е, сред която и да е "държава". Не само заради "държавата" - каквато и идеология не е нужна за един човешки свободен живот. Над 20 години живях извън всички закони на масата- оставих неадекватна адресна регистрация, нямах банкова сметка, организирах си работа на "2 часа" през приятел в счетоводна фирма и плащах чисто символични осигуровки. Нямам и 10 регистрирани години трудов стаж . Не се водя отдавна на какъвто и да е военен отчет, нямам регистрации в полицията... Бях в пълна сянка за държавата като напълно безинтересен за нея елемент. И в личен план, по отношение на социалните контакти и семейни отношения... всичко подготвих систематично и постепенно. И реализирах нужното отделяне. толкова е смешно като се пънат някои да ме обяснят с идеята колко много ме разбират... щото така им е удобно. Нямате си идея въобще кой съм и как живея за да ми дава някой адекватна оценка и да ми лепи смешните си етикети. За същия рамбо е смешно точно ти като се вземе предвид кой си и какво изповядваш да правиш оценки на такъв, дето дори нямаш идея кой е. А форумния философ пък имал специален въпрос - той пък въпроса му бил "КАКВО СЪМ АЗ". А иронията е че спрямо рамус написа че в огледалото същия би трябвало да се вижда като 'предмет'... А въпроса му КАКВО СЪМ АЗ - огледалце, огледалце, я кажи Но въпроса е - кой кой е и кое какво е - кой е оглеждащия се, кой е огледалото - че с предметите... не е чудно да се сбърка кое "какво е"... Забавно е, а иначе явно всички се забавляваме и това е чудесно. Разликата е само кой на какво се забавлява. Не че театъра не върви и клоуните в него не се заиграват че са публика и смешници едновременно. Но в социалния мишмаш си е резонно да се губи някой в мъглата му - толкова е удобно и същевременно да се настоява че всичко знаеш, виждаш, можеш, даже и оценки... Някъде там от мъглата на самия себе си - ама пък оценки по едно или друго...

извинявай, изглежда че сякаш не отиде и ти при загниващия колониализъм в Канада. А пък някак си се чете че виждаш някакъв народен български сценарий на народ мачкан от колониалисти - как "от там" точно го видя? Ти точно от това "мачкане ли избяга" и колониалистите ли те прогониха чак на майната си? И сега какво - сред колониалистите как е? Ще станеш ли и ти самия като тях? Като чета разни национални паранои и нагласената конструирана социална картина - се чудя понякога - в какъв свят си живее всеки и как си наглася по него си да "вижда социалния си контекст". Но най-странни са именно обобщенията. Иначе в анализите всички са супергерои, обаче като стане въпрос за "биг пикчър" и се забелязва чудесно на всеки къде му е границата на хоризонта и къде се е напукала черупчицата. Странни са ми и тия залитания с типичните мании само като се вдигне врява и се поставят под условност тия положения, по които смята че всеки е толкова "бетонен", че сякаш са вечни, изконни... Пак за "стълбове" става въпрос, нали? ма как ще ни учи някой - ние си ги знаем бе - тоя, оня е виновен и иска да ни заблуждава и вменява разни глупости, с пари, с власт, с манипулации... Най-хитрите виждащи с този ясен и наблюдателен взор... някак си защо толкова тесничко виждат. И всеки е с ясната си лична визия - че той е защитник, той е прав, той правилно прави, говори, пише - че това дето го вярва не идва от убежденията му, а е истина, че всичко е вярно и точно. И картините дето рисува че "виждал" - и те са живата и неподправена истина и очите на абсолютния наблюдател и регистратор.

А задавал ли си е въпроса г-н Малкин дали е зависима оценката от оценящите я? за разлика от чалга "тестовете" е много интересно дали е възможно да се предположи резултата от оценката на... субект сред група от резониращи си субекти по даден критерий. Например е най-интересно кои точно субекти резонират и в динамиката си това става ясно именно когато - претендират как някой е различен от тях и те за същото си имат 'критерий' да го разпознават. Също така е интересен дори менталния условен експеримент, изразен чрез следният въпрос - в среда на емоционално подтиснати субекти, такъв, който не е подтиснат как би изглеждал в техните "очи". А същия - сред субекти, които не са "идентификационно (с)мачкани"? Сладури сте, но този толкова предстаказуем вариант на реагиране е толкова детински и толкова първичен... Толкова са предсказуеми и неговите изразители... И имат толкова много общо помежду си. Изглежда че групова поведенческа динамика твърде убягва от иначе компетентния им психологичен взор, иначе достигащ далечни хоризонти... минали малко през тестове за самовлюбеност. Искам да запитам конктерно и съгражданина си, къде е разделителната линия между нужното и оздравително самочувствие и самовлюбеността? Ей така - да прочетем малко лични съждения. Щото иначе "мене ме боли фара" са малко наивни за човек с иначе чудесни демонстрации за социални науки. Но за психичните - как е положението? Има ли нещо отвътре, или дистанцираните приказки и цитирания са "достатъчни"? А самочувствието в теб самия - как е? Дали си самовлюбен и/или нарцис? Дали си с адекватна самооценка? На каква база я оформяш, през какво се минава, как се реализира самоактуализация(та ѝ)... Най-лесно е да се леят глупости. Но няма тест за измерването им. А биха ударили максимална оценка в него доста народ. но възниква и интересния за мен въпрос - как ли биха си направили теста, обаче - сами? Гледам по цитатите, че колегата инкоректус продължава да играе на пич, посочващ "станалия за посмешище рамус". Изглежда че продължава да си живее някъде си в първата половина на предишния век. Аз на негово място не бих се поглеждал в огледалото - просто така или иначе не бих виждал нищо в него. Съвсем нищо... В това, може би има и доза полза - че и няма нищо дори за "посмешище".

пет пари не давам ти кое, какво и как ще приемеш. Живота ми не е в това някой дали ще го приемел дали и доколко той ще ме отразил. Та ти още не си в състояние да цитираш мимималистично, дори и да четеш внимателно. А само си играеш на въпроси, дори и на "условия" при които ти си щял да приемеш теза... Ти ако я приемеш нали се сещаш че е нужно да се гръмнеш веднага след това... Как би живял въобще с дисонанс от толкова основно ниво - точно такъв като теб...? Нямаш си на идея повърхността от която пишеш всичко това, колко е наивна и елементарна. Но ти си караш с нея - кво да ти е... Дано да ти е толкова забавно колкото е на мен. Поне толкова. ====== "Всяка национална държава пропагандира национална идентичност", защото матряла, дето живее в нея, пряко съответства на начина по който той формира битието си. Държавата и националността - дава на "матряла си" идентичност и илюзията за готов и организиран контекст сред който те да реализират генетичните си и видови програми. Матряла "Й" дава житейската си енергия и Я защитава, защото през нея припознава "себе си/НАШИТЕ". Пещерните и родово-племенни инстинкти продължават да определят психичното и от него - цялото социално битие. Това им трябва, това искат, това им е необходимо така го искат... и това се предлага. Каквото е "търсенето" такова е и предлагането. Държавата... това са "хората, дето са в нея" - както е всяка друга социална група. Идеологията предопределя разпознаването "наши-чужди" и припознаването на механизмите за идентифициране по "нашите". започва още от след раждането и минава през "родителите"... Инстинктивизмите го предопределят далеч преди въобще някога и някъде да се е появил интелект... още по-малко "рацио". Когато някога се сетиш да зачетеш и осмислиш какво означава "ЕГРЕГОР" - ама не от уикипедия, ще добиеш възможност по-ясно да схванеш колко е елементарен театъра, наречен "битие, формирано от/през групова идентичност" - най-първичната и елементарна форма е това... Най-суровия вид, най-близо до първосигналността - почти на нивото на "кучето на павлов". Нито се контролира, нито се управлява... и няма как някой да има избор в това - единственото което за него е "видно" и отражаемо, е че то е вече даденост и единствената възможност е да си го обяснява като "обективна даденост", а това си е просто обикновена защитна реактивност. Хората, които са се научили и са стигнали до опитност по това... само от тяхна гледна точка става ясно, колко е малко кучето и че "без звънец" то дори не би могло да живее - доколкова се сливат "в едно" сакатия с патериците си. Именно такива хора - отработили откъсването от инстинктивно-зададената идентификация - могат да имат по-общ поглед какво въобще се случва и колко са "тесни" черупките на груповото яйце.

след като се "роди" че индивидуализмът бил "рамусов", сега пък се превърна в идеология. А рамус - в пристрастен спрямо нея. Интересно е още колко ще се налага да измъкваш тая дъвка като много удобна за дъвчене. Идеологизиран субект му е възможно да привиди всяко друго като себе си... Не повече. Това е ограничение на отражателните и проективни способности на защитните механизми - просто те са твърде ограничени поради своята първичност и функционалност. Религиозния ме привижда като рамус е в някаква своя религия. Идеологизирания - като друга версия на идеология... Огледални са залитанията, но това е положението. От друга страна - като "обяснение" е твърде удобно - някой си рамус е просто "като нас" ама само се прави на различен. Няма как да не е "като нас"... Щото не е възможно да не е като нас (тако'а животно нема, щот не мой да го има). Съвсем другаде е казуса, но безсилието определя да е там, където го пишете. И това е положението - просто нямате избор и за повече въобще не може да става въпрос... Къде остана начетеността, иначе способността за съждителност, за логика, за боравене с абстракции... Ами - ясно е къде остана - там, където е заучена наготово и само се имитира, щото това се учи и усвоява. Ако не се подаде някъде наготово... просто сякаш не съществува. И е толкова весело като се гледа как се "мята" рибата в собствената си мрежа... И й изглежда че плува в океан, а всъщност е уловена в инстинктивните си мрежи, като в "живарник". От същото не спасява по никакъв начин игрите на "рамус, рамбо или рамбус", които са толкова детски и толкова наивни - на моменти тук някои са в емоционално отношение още някъде в своите тийн-години. Жалко е че интелигентността е само "протеза" и е на "каишка". Лети свободно само докато не 'опъне каишката"...

като се научиш да не ми повтаряш думите, можеш да се сетиш че за пореден път задаваш неадекватен въпрос, при положение че пиша вече толкова пъти за "алтернативите". Но това не са групови алтернативи. Не са и твои. И че твърде ти е удобно да се скриеш зад "националната държава". Като си слят с нея, въобще недей да питаш, щото и да ти отговарят си сляп и глух... Смешно е хем да не четеш, хем да питаш. Ти самия издаваш вътрешните си опорни точки с поведението и писането си. Пишеш за ограничението си, пишеш си границите и безсилието дори да ги забележиш. А оправдателния момент и нуждата да си намериш да се скриеш зад "това е положението"... е само защото "за мен това е положението, щото аз така го виждам"... Не е виновен никой че си в такава вътрешна "възраст" и не си се научил още да си активен фактор спрямо себе си. Лодката се клатушка сред водовъртежите на световните готови идеологии и вълните от тях си я разиграват произволно. Това че си се закотвил за една от тях, дори не е избор и никога не е бил - просто си продължаваш онова, което са те научили да се закотвяш за него. Останалото е само театър с идея че е интелигентен. Това не е нещо лично, само ползвам примера защото той е стандартен и твърде масов като условен модел. А нямаш избор - и си го изричаш непрекъснато. ТИ НЯМАШ ИЗБОР, така че престани да питаш неща, които просто никога няма как да разбереш. Много още е нужно докато нараснат възможностите отвътре в достатъчна степен, че да станат активен фактор.

Ако в това изречение се замени "демитологизаторите", с 'митологизаторите' ще се получи също пълна адекватност по смисъл и проявление. Там е въпроса - едно пристрастие не се изправя срещу друго като него. И двете са на една и съща основа, различават се само по идеализираните обекти, които са "стълбове". Напълно еднакви са механизмите, процесите - различните обекти на вкопчване и основание за идентичност, стават извори на конфликтите. И това няма край. От хилядолетия хора се бият едни с други, като "войници " на своят цар - идеологията чрез която се идентифицират. Несъвместимости в идеологията и стълбовете, създават с огромна лекота и естественост, несъвместимост и между самите Присвоили ги. Това прави социалните личности, да са пешки сред бойно поле на идеологии. Обикновени и несъзнателни пешки. И всичко това - защото са зависими и слети с идеологията по която несъзнателно са възпитани и сугестирани да се припознават. Ключовия момент в идентифицирането е припознаването и формирането на сборния образ за АЗ, през НИЕ/НАС. А всичко от това е съвсем първосигнално и корените му са генетични и психично-програмирани, а процесите - напълно несъзнателни. Мога да пиша много по това, но не виждам смисъл - би имало значение само и единствено за хора, които вече са достатъчно узрели за да са изминали по не етапите на преходност, поне да са преодоляли несъзнателните кризи от разделянето между субекта и идеологията, чрез която се формира идеята му за "кой съм аз", чрез това "кои сме ние". Все още тук не съм открил такъв субект - говоря за генерални и тотални процеси, а не за фрагментарно разиграване.

толкова могат, дотам стигат. В създаването на "стълбовете" да не би да е нещо по-различно. Всеки някъде по битието си стига до задънена улица в механизмите по които е пропита идентичността му. някои никога не стигат дотам, поради блокаж в развитието. Други стигат "късно" в живота си. Трети - по-рано... Това е въпрос на "психичната възраст и о-Зрелост-яване" Колкото до "стълбовете"... нужди и потребности е цялата работа. Интереса е да се защитава идеологията пропита от идентичността. Това е изцяло личен въпрос и всеки "Пропит" си го проиграва по своите си начини. Сред това никъде го няма рациума, нито е налице осъзнаване - работят си инстинктите. И... това именно е "пещерния модел". Цялата работа е в представянето на кауза някаква. Ти се опитваш да го пробуташ "че всички така правили" и че ако не правим и ние така ставаме уязвими, слаби. Други дори пледират че това е битка и ако загубим заварената идеология и идентичността й, направо ще изчезнем... Вече идентичността и човешките маси са толкова плеплетени, че са под един знаменател и дори еквивалентни. Това именно създава толкова силните защитни елементи с привкус на "оцеляване" - програмите за лично физическо оцеляване се преплитат с психичната идентификация и защитата припознава несъзнателно и автоматично "идентичността" като обект за "АЗ", който да се пази "на всяка цена". Изживяването и параноите - ми кво ще правим с идентичностите, като идеологиите са в криза - дава прост отговор - личностите присвоили си идеологията за основа на идентичността си, влизат в екзистенциална криза. Така кризата на идеологиите става криза на идентичностите. И драмата си върви... Щото човека го е имало още преди да е имало идеологии. И ще го има отново и след тях. Но драмата от изживяването на вътрешните конфликти никога не е имала рационално ядро... псевдоинтелигентна е само опаковката... От друга страна - така или иначе в етапна част от битието на всяко човешко същество е формирането на идентичност. Не е проблема че това се образува, след като това е етап - следователно е важна част, като преходен момент към "следващия етап". Въпросния "следващ" - е процеса на отделяне на идентификацията от идеологията. Първо - от заварената, като обикновено се модифицира, след това - подменят периферни елементи в търсене на индивидуалност. Последва все повече замяна на все по-основни елементи в конструкцията на заварената идеология. Докато в някоя от кризите не се сменят големи дялове от самата идеология, като това показва ясно за нарастване на самостоятелността и така зрелост на индивидуалния аспект в субекта. Нататък - смяна на едно, на друго... на друго - докато не се наситят и изчепят възможностите на готовите идеологии да се взима от тях наготово, за формиране на идентичност. Индивидуума нараства като роля и функции и самата личност се усеща че й е възможно да влияе самостоятелно на собствените си "стълбове" - все повече са й интересни, все повече я стягат и не са й достатъчни... защото тя става "по-широка от тях" и "не я побират вече в периметъра си. По-нататък - докато не се навлезне в етап на самостоятелно осъзнато формиране на собствена идентичност, на базата на индивидуалните характеристики дадености, възможности... докато всичко това не стане толкова динамично, че неговата "скорост" като процеси нараства дотолкова че започва да става все по-адекватна на условията и динамиката на контекста около самия субект. В този смисъл основния извор на екзистенциална конфликтност (разликите между субект и контекст) рязко намаляват своето влияние, до пълното им отпадане... Но това вече не е групов процес, а е в полето на ИНДИВИДУУМА и РАЦИУМА в субекта.

Оптимален начин на приготвяне От най-лесните продукти, които можем да приготвим в микровълнова фурна, е кокоше или пъдпъдъче яйце. Можете да ги добавите, както в различни салати и съставка в различни ястия, така и просто да си хапвате само тях. На масата ще имате винаги питателна и проста закуска. Нека да разгледаме процеса на приготвяне: Подгответе дълбока чаша или купа, която може да се поставя в микровълнова печка. Също така можете да използвате и специален съд за варене на яйца. Поставете вътре в купата 2-3 яйца и налейте гореща вода, така че тя напълно да ги покрива. Добавете задължително 1 чаена лъжичка сол, така че в процеса на приготвяне да не гръмнат яйцата и да не се счупят черупките. В противен случай ще ви се наложи да миете печката продължително и определено почистването й ще е трудно. Поставете мощността на средна степен, примерно 480, сложете купата вътре и пуснете за 5-10 минути в зависимост от желаната степен на готовност и дали обичате яйцата по-рохки или по-твърди. И това е всичко. Приготвянето на яйца в микровълнова фурна е достатъчно просто и приятно ------ Често срещани грешки при приготвянето Нека да разгледаме основните пропуски, които допускат домакините при готвене на яйца в микровълновата фурна: Слагат продукта във вече вряща вода и на силен режим или не добавят сол във водата – взривът на яйцата е гарантиран. А заедно с него и досадното почистване на фурната. Затоплят отново вече сварено непочистено яйце (с черупката) - резултатът е подобен на първия случай. Ако се използва специален съд за готвене на яйца, той трябва да се покрива плътно с капак и да се добавя към всяко гнездо и по малко вода. ========== https://svetlilo.com/polezno/kak-da-svarim-yajtse-v-mikrovalnova-furna-130 Всъщност ключовият момент в тази техника е добавянето на сол във водата. Това променя цялата картина на процесите вътре във фурната спрямо яйцето. Цялата работа е да се направи препятствие за да не се допусне основната микровълнова енергия да достига до самото яйце и респективно - до жълтъка му. Аз ползвам съвсем случайно наблюдение, когато купих глинени гювечета от евтин магазин за 1 лев. При приготовлението едно от тях случайно съм го сложил вътре във фурната празно. И бях силно учуден че го извадих силно нагорещено от МВфурната само за минута в нея. После поразмислих и допуснах че в глината е имало наличие на метални съединения или йони и те реагират на микровълните. Това се оказа адекватно допускане и в такъв пръстен съд, за който вече е разбрано че е с такъв материал, в него се сготвя каквото и да е и то до голяма степен е като резултат в обикновена топлинна фурна. Така направих и с яйцата, като стоплих водата предварително до горещо... не съм се сетил да слагам сол , но е важно "готвенето" да е на най-много половината на "силата". Водата кипва в такъв глинен съд за много малко време. А за процедурата си избрах голям такъв, а не малко гювече. С малко внимателни опити, намерих оптималния начин без експлозия. За да е налице резултат е нужно да се "даде време" на процесите в жълтъка да протекат без взрив. При директно непрекъснато облъчване с МВ това няма как да стане. Заради това се ползват други среди, които да забавят топлинната атака към жълтъка. В случая на горното - е самата вода. Когато солите в нея са с висок процент, тя силно абсорбира облъчването. Рядкото включване по време на бавното готвене спомага да става по-бавно трансформирането на веществата в самия жълтък за да не се стига до взрив. Водата със висока концентрация на соли - допълнително спомага за същото и като се нагрява тя и не допуска директно облъчване на самото яйце. Възниква при мен една въпросителна относно горния цитат и съвети - яйцата изплуват на повърхността на водата и по този начин се дава възможност на микровълните (които идват най-често отгоре/отстрани) да имат директен достъп до самото яйце. Вероятно казусът се решава с ниската степен на превключвача за мощността. Всъщност самия превключвател не регулира мощността, а само задава изменение на времето на влючен-изключен магнетрон.