ramus

има основание, така поднесено. Но... и в психичната система от отражения са налице "взаимодействия" от комплексен характер. А и по същия начин - "взаимодействието също е нужно да се "възприеме"... иначе - то си остава "несъществуващо"... А всичко това не "ФИЗИЧЕСКИЯ РЕАЛ"... От друга страна - самото отражение възниква от въздействие с физически реал (макар че - не само) и така се формират и натрупват отраженията... Има и други аналогии, които са естествени и неизбежни. Както и тия съждения имат значителни проблеми, защото са фрагментирани, а въпроса за психичното отражение е изключително сложен... Може би най-сложното явление сред вселената. В този смисъл наричат психичното поле също "вселена"... В психичното поле ролята на "гравитация" и "сили" ... са вече процесии явления от друг характер, всичко е относително и условно, сложно съставно, с безкраен брой обратни връзки... Или - в психично отражение - "възприемам, отразявам - следователно съществувам, осъзнавайки това си съждение" Искам да отбележа един важен детайл от летящата популярна фраза на Декарт - става въпрос че "МИСЛЯ, следователно СЪЩЕСТВУВАМ" - е израз на процеси по осъзнаването на психичен субект. Защото фразата не е "МИСЛЕНЕТО е задължително основание за СЪЩЕСТВУВАНЕ"... Изречена в първо лице единствено число - става въпрос за белег за осъзнаване на всеки субект, за ситуиране сред неговите размишления, е това да стигне до рефлексията си за себе си. Именно ниво на натрупване в такава (авто)рефлексия, се стига до явлението "осъзнаване". Включително в тази връзка е по-общото понятие "СЪЗНАНИЕ"...

Но и когато е "доказано" - пак го наричат 'теория' (доказаното е фрагмент от теорията, тъй като тя се явява синтез от сложно множество подредени и систематизирани твърдения, описания, взаимодействия, отношения и връзки). Така че - във физиката точно - и установеното и 'доказаното', и неустановеното - си съжителстват без никакъв проблем, в една теория, или различни теории, или хипотези. Никой теоретичен физик не се занимава с "истинаТА". Колкото до "ИСТОРИЯТА" - аз вече написах на други места - думичката ИСТОРИЯ, в народния си смисъл, носи идеологично значение. Оттам са и пристрастията и задължителното нужно "оцветяване" - заради значението и ролята й за формиране и поддържане на една остаряла версия на "национални идентичности". Тази роля е на път да се промени, защото са вече пречка за вектора към глобализация, който ще промени и ролята и значението на "националните идентичности" към формиране на "глобални такива". Разбира се, това среща сериозната съпротива на "вече формираните", а и ролята на огромната инерция и натрупванията й, е доста значима. Не е точно така в съдържанието на думичката ИСТОРИЯ - за хората на науката. Там се прави всичко възможно да се 'отцедят' пристрастията. Работи се с хипотези, предположения... все пак историческите събития са комплексно-динамични. Нужното за всеки потребен, се съставя от фрагменти и съответствено на тая нужда "интерпретации и подбор" на тия фрагменти. НО... когато е налице дисонанс между научни положения и народни (национални интереси и потребности) се създава и поддържа нужната на народа идеология. Същото сложно се преплита в образователната система... Там именно се и задава "идеологическия характер", защото все пак ролята на образователната система е да подготвя и създава версиите на социални идентичности и те да се свеждат до обучаемите - особено в началните образователни нива. Дракането по темите по история... обикновено не е относно по науката история. Проблемът сред всяко дракане и спорове е явлението "пристрастие", но за него са в сила психически особености и се оформя и проявява от психични процеси и явления... (а не исторически ... макар че все пак в психично отношение думичката "история" (отминалото и неговите отпечатъци) имат съвсем друга роля, значение и функции... и влияние ) . В тази връзка е и характерна корелация - за конкретен субект, в чисто психично отношение, ролята и значението на неговото "отминало" е точно колкото е и важността на колективните версии на същото - вече в колективен план и мащаб. Нужното "минало" се нагажда за да се решават дисонансите от моментното "сега". Националните пристрастия - са израз на същото, но вече в колективен план. Проблемите стават значими, когато достатъчно количество дисониращи си "национални идентичности" влизат в преки взаимодействия едни на други. Динамиката на тия, е един от факторите, които задават и формират днешната "политика". В този смисъл - сегашното и историческото "време" силно си взамодействат - всяко отминало "сега" по неговите отпечатъци, става "минало"... и "история"... Всеки миг.

истината... не е това, което е. Думичка... която в науката няма смисъла и значението на окончателност, крайност и абсолютност... по принцип в нещото, наречено НАУКА няма нищо сериозно, по отношение на думичката "истина". идея, догадка, предположение, хипотеза или теория... - никъде сред тия няма "ИСТИНА". Въобще - ЧОВЕК на ПОЗНАНИЕТО е този, който израства този етапен житейски синдром - нуждата от "едната, крайната и окончателна истина". Времената на този тип идеализъм и моноспектакъл, отпаднаха още с идването на ренесанса. Оттогава непрекъснато някой, някъде се опитва да връща - към "едната кристална истина"... но всеки път е по-неуспешно и повече нетрайно. в днешно време твърде малко "острови" на едната кристална истина, останаха по глобала. Идеологически е чудесно да се вярва и живее чрез едното, с едното, около единното... Обаче векторът на съвремието посочва друга посока. Разбира се, че твърде много хора живеят с някаква представа за абстракта "НАРОД". Но като че ли - и времената на "НАРОД" като едно монолитно цяло и еднаквост... вече отдавна са отминали. Консерватизма и инерцията на която той е основан, вероятно са нещо чудесно. Но той е нещо като "фризер" - в него са замразени мъртъвци... Както вече посочих по-горе - "нашата истина" не е "истина"... а е "нашата версия на сговор", направена за удобство, имаща временен и преходен характер (докато трае ползата). После живота подава поредното изменение на условията (което не може да бъде пренебрегнато чрез представите и идеите от фризера) и идва ред на ползата от нова истина и отпадането на ползата от "старата"... Воюващите и тия с "каузите" се усещат измамени. Други милеят за 'миналото' и си се кланят на "замръзналите мумии във фризера на времето"... За тия, за които "едната сговорна истина" е била в основите на идентичността - за тях каквато и да е редакция на тия основи... е абсурдна и си я бранят със зъби и нокти... и дори с "научни словесни еквилибристики". за справка - "темата за склонността към потвърждение"...

и "други' не е написал - примерно религиозните последователи... Въобще - идейно-представни системи за просто описание на света, подаващи нужното изживяване за потребителите си, са явления които са съвпровождащи цялата история и култури навсякъде по географията на глобуса на Хомо сапиенс. И досега. Но без тия явления животът не би бил същия... защото те правят света шарен. А за рационалните индивиди - колкото е по-шарен е света и хората, са по-възможни за изследване, съпоставки, анализ и... опознаване и осмисляне. Именно по линията на рационалните индивиди, идва и доста странен парадокс - най-трудното е да се открие личното присъствие и влияние на хилядите възможни плетки, втъкани в несъзнателното сред всеки от нас. защото всички ги носим в себе си и те се вплитат в твърде ранните ни несъзнателни години от живота, чрез непрекъснатото социално облъчване и предлагане - понякога направо натрапливо.... Лесно е да се каже :"тия, ония..." но доколко и дали самия Назоваващ не се самоизвежда спрямо една такава "идеологично-представна житейска патеричка", за да може от себе си да скрие надълбоко неговата лична версия на същото... Защото е факт, че всеки, който е ползвал патерички от този вид, чудесно ги крие от себе си и на него въобще не му изглежда илюзорна, не е критичен към нея, за него тя е ясна, точна, последователна... само защото чрез нея той се е научил още от твърде ранна възраст да получава толкова нужната му доза сигурност... и - принадлежност ( с нея - идентичност ) . Искам да напомня на тия, "дето им е толкова ясно, и са толкова сигурни в правотата си" - че по доста теми във форума, явления като тия, за които става въпрос в тия ми думи - са навсякъде сред пишещите. Те са навсякъде и във виртуала и извън него, защото са сраснали със самото социално битие, със всяка идентичност и идентификация.

Трябва ли...? Вие пример ли ми дадохте - като "направихте разлика", не че не зададох въпрос, но умело го прескочихте... От друга страна - благи съвети В духа на стадното заиграване в темата. въх, наистина ли? Добре че все пак не са 133... Може, ама надали. Да... всичко е ясно - отвсякъде. А сценката на загриженост за малко да ме просълзи от умиление Забавлението в темата с акцент на рамус няма как да покрие празнината, колеги. И със забавление и без него - безсилието и липсата пак ще си останат същите. Академичните ви пълнежи нямат никакъв шанс и Склонности - като тия в темите или живота ви, няма значение дали ще са на игри или ще са войни - целта, смисъла, значението, механизмите - са си все едни и същи. Извеждането на темата като витрина на стадни заигравки... ви поставя редом до маймунското сред всеки от нас. Просто му сваляте интелигентните дрешки и блесва в неподправения му блясък. В този смисъл - Оглеждащия се в личното или колективно огледало - няма значение дали му изглежда че е цар или интелектуалец - без дрехите той си остава "играеща гола маймунка". Д. Морис разглежда един от аспектите на човека, точно както би ги видял един "извънземен зоолог" - безпристрастно, систематично и аналитично наблюдавани и изследвани. "Когнитивната наука" прави същото - но не само до сексуалността в поведението, а в много по-широк план. "Склонността за потвърждение" в заглавието на темата, е точната витрина как "голата маймунка" е навсякъде и сред всеки, в мига когато й паднат "воалите с които маймунките взаимно си играят на интелигентни" и остава каквато си е.

------------- Ако "личните ми възприятия" довеждаха до тия твърде Нелични резултати, каквито са в темата - дали са толкова "лични"? А и... вие да не би да имате ясна разделителна линия между личното и "обективно" възприятие... Вие примерно твърдите че имате 'друго възприятие' на всичко, което се изнася в темата - но - според вас самата - тази разлика идва ли защото вие имате "обективно възприятие" или е просто заради наличие на 'вашето лично възприятие'? Ако последното е "отговор" - то тогава кое прави разликата и значенията между различните 'лични възприятия'... От друга страна - вие имате предвид "лична интерпретация" , а не "възприятие"... но това е само предположение - като сред останалия контекст... Но буди недоумение следното: С толкова произволно нагласяне на пълнеж на понятията всеки може да си напише каквото си иска и да претендира за абсолютна правилност, вярност и дори обективност. Ако му е толкова важно - воала... Заглавието на тази тема касае именно това.

За какво ми е - аз си я имам. А и отношението ми към моята идентичност и процесите по идентификация е твърде различно от същото при останалите тук... Да поясня че "имената" по-горе ги внесох с ироничен подтекст, в реален план те въобще не са ми нужни. Посочих с тях само че който има проблеми с идентификацията в индивидуален план, за него тя е още във фазата на груповата й определеност. Един от белезите за това е нуждата от модели сред всякакъв план - от възприятие, до отражение, вкл. и мислене, представност, дори начин за логическо боравене. Явлението "отношението към авторитет" е просто малка част от нуждата от модели и задава съвсем показно тяхната важност. Ученето в същата фаза се превръща в намиране и подбиране на модели по които да се подражава... запомнянето на информация и нейното припомняне и боравене с нея - стигат до лимита си на комбинаторика, но не да се генерира индивидуален критичен поглед и самостоятелно независимо извеждане, търсене,творчество. В същата фаза ученето довежда до имитиране на наученото и вживяване че като е научено то е плод на житейски опит и е оръжие за справяне с житейските проблеми и конфликти, за адаптация... И дотам - наученото става модел за света, взима се наготово - цяла образователна система е призвана не да подава адекватни на изменението на живота информация, а готови тухли и цели блокове с психични "лего-елементи". В голямата си степен - направо сглобени, защото по-голямата част от ползвателите точно така им е нужна... ------ Продължаването на поддържането на фокуса на пишещите в някой си рамус, е само една гола реактивност. И тя е с типичния си характерен лимит. И израз на пълното безсилие за разбиране за какво се съотнасят казусите на темата. А тия казуси касаят ВСЕКИ човек, всеки субект. Особено - че с тях добива изразност принадлежността на даден субект към етапа на своето психично развитие. Самата основа на темата и дълбочината на проблемите, които тя поставя, не интересува въобще няколкото пишещи, и те просто си спамят, като образуват групирания по признака на ползата. Задължителният за групирането общ елемент, е избора на дразнител за да дава общ вектор за реакция спрямо него. Това е стаден рефлекс, една от проявите на социалните базови инстинкти. И това са хора с изведена напред непрекъсната силна заявка за интелигентност, с характерните елементи на настояване, декларативност и периодичните напори на "вятъра" за всичките тия. Всичко това е елементарно и твърде предсказуемо. за същите то наистина е хоризонта на вселената им. Склонността на потвърждаване тук се проявява в няколко плана, но най-характерният е от вида "онова, което мога, което знам, което мисля, е онова, което съм" и главния стремеж е то да се представи като "осъзнат избор" и да се придаде на личния лимит ролята на обективно ограничение, да се сложи сред вселенски и обективни принципи и дори концепция. По този начин личните лимити спират да създават 'дразнене' че "аз съм лош, не ми достига, не съм достатъчно умен, мислещ - така е логично, естествено и... нормално. Никой друг не е умен, нито мислещ (повече от мен/нас) - защото "това е невъзможно" и се дъвчи "природата, законите, вселената, психиката... там бил лимита. Достатъчно било само да се осъзнава... те границите винаги си били там, защо да не живеем спокойно и кротко... и все в същия вече толкова повторяем план, който е толкова важен за същите негови изразители. От друга страна - понеже е очевидно че определени субекти проявяват различност спрямо общата маса и тя намира конкретно изражение, те се признават като "авторитети", идеализират се и се поставят в социума именно като идеализирания си образ. Това дава възможност да се приеме спокойно и без дисонанса "че някой е повече от мен/нас"... Обратния вариант е - просто да си призная пред себе си че "не ми достига"... но това е напълно абсурдно, излизат някои стари положения, които.. веднага стартират типични и първосигнални програми - реакциите на компенсация, заради невъзможността на тази "абсурдност". УСЛОВНО - в социума, като цяло, нуждите и потребностите задават и процесите и динамиката, вида и нивото на отношенията. Когато при достатъчен брой психични субекти, всичко условно изразено дотук е налице, възникват групови форми за неговия обмен между тях, включително и дефицитите и компенсацията им. Така обаче се реализира и тяхната илюзия за обективност - защото когато моят дефицит го усещам и в "този до мен", напълно по детски удобно генерализирам че това е "вселенски закон" и става удобно за всеки в резонирането помежду им. Ползата за АЗ/НИЕ от това генерализиране довежда същото да се изведе до много широки граници с колективни взаимни усилия. По този начин става и основание за конвенция помежду им - именно заради ползата. ---- СКЛОННОСТТА КЪМ ПОТВЪРЖДЕНИЕ е само фрагмент от далеч по-комплексните прояви на базова инстинктивна подложка, която важност и приоритет е напълно неприемлива за нейните изразители. И всичко това, в темата и текстовете, в когнитивната наука, се представя само като "склонност". Но всъщност - за субектите които имат етапни блокажи, главно в емоционален план, същата "склонност" непрекъснато се превръща в БИТКА - за потвърждение, дори до "война". И тя става твърде ожесточена, защото... това е част от всички описани условно етапни процеси, явления, зависимости и рефлексията им в поведението и когницията. В някакъв смисъл емоционалните блокажи в детските възрасти, нанасят паметови отпечатъци от негативни изживявания. Те са с изключително сложен характер, защото се наслагват, изменят с всяко припомняне, което се превръща в преживяване на отпечатъка ... По този начин, повторяемостта задава блокажи и стопира емоционалното израстване към следващи етапи. Появата на интелектуалните възможности и тяхното оформяне и стабилизиране се появява в нищото - без нужната стабилизирана и израсната емоционална подложка и това подава сложна картина на възникване на вътрешни конфликти от типа "емоционално-интелектуално". Интелекта, по принцип, сред всеки човек съвсем очевидно идва след достатъчни възрастови натрупвания и напълно естствено - много след емоционалните определящи инстинктивизми. Но въпроса е - че когато при емоционалния свят не се достигне до зрялост и твърде много конфликтни положения останат нерешени, това задава цялото битие занапред. ---- "Природата" и евоцията е програмирала в човека неговите базови инстинкти. Принципите им задължително са да са опростени - и във възприятие и в отражение. защото е било нужно да сработват бързо - все пак от това е зависило оцеляването. Моделите на базовите инстинкти се прехвърлят в по-високите нива на когнитивност - идващи в последствие с израстването. От ниските и основни дялове, минават само алгоритмите, но те са достатъчни за да оформят "инстинктивността". Един от общите принципи, с израз и проява в базовите инстинкти, изключително характерен и лесен за извеждане, е явлението "ПОВТОРЕНИЕ". Елементи и взаимодействия, които не намират нужната зрелост в динамиката си за да станат преходни, се задейства съвсем естествен импулс към повторението им. Повторението допълнително е елемент, който има изключително сложен характер и в определени етапни процеси е много нужнен и важен. Но именно - като преход и метод към решение и преодоляване на зациклянето. Ако това не се намери - се "повтаря" докато не се реши и отработи. ---- В темата всичко това се опримерява чудесно от няколко твърде характерни представители и изразители. Дори когато им се обясни, очевидно че "толкова настояваната интелигентност, не е в състояние да повлияе нито на поведение, нито на възприятие". От друга страна - парадокса е, че от същите се декларира точно обратното. Но неспособността за адекватна рефлексия е само фрагмент и лакмус на защитните процеси, демонстрирани твърде очевидно от няколкото им изразители в темата.

така, такаааа... Ехо, от публиката - вие да не би да се потвърдихте - за пореден път? Браво бе - велики сте, можете го - ганкиното. Ми да опитаме да принесем и Айнщайн в тая тема. Защо не и БОР, Галилей..., Нютон. Няма проблем и за Аристотел, Демокрит. А защо не Бах, Моцарт, Стравински, ДаВинчи... Йехова, Гаутама... друг филанкишиев - за патерички... Изборът е голям - витрината пълна... Досега никой не е успял да напълни липсата. Колкото повече напира празното отвътре - толкова повече напира страстта към компенсации на дефицита... Колеги, груповата ви динамика е толкова стадна и толкова първобитна... че е скучна. Предсказуеми до тягост. Да бяхте извикали в темата и ПАВЛОВ... или по-скоро "подопитното му куче" - далеч по-уместно е отколкото Декарт.

Никаква връзка с темата. Разбира се. Намесването в темата на Декарт беше една обикновена хрумка някъде сред умо-въртежите и мътеницата на човек, който няма и досега никаква представа нито къде пише, нито за какво. (справка - "боливуд" ). И много моля публиката да си вземе очила, преди да се качва на сцената - сбъркали сте представлението ... и сте само публика. Когато нещо липсва отвътре, няма как да се запълни със заместители, макар че явлението в заглавието на темата е израз точно на това. Именно и заради същото - да се стремиш да потвърдиш, нищо не означава, освен че нищо не разбираш. И не те интересува нещо да го разбираш, а само да си си "прав" - в собствените очи... в очите на единомислещите... Игричките със "сложните понятия" са твърде наивни - нямате никакъв шанс - от публиката. Дори и да се хванете групово на хоро и да играете ганкиното, а музиката и представлението са като за танго. И дружно да опявате пристрастията си, нищо от всичкия този маскарад няма да промени това че липсва и разбиране и няма как то въобще да се появи - нито по темата, нито какво се случва във вас, нито идея какво да направите за да го преодолеете. Хоровото пеене само покрива тия, дето дори и глас нямат, но са заслушани в магията на "общата музика" и се припознават че са велики певци. А нямат идея дори за 'диригента', нито за композитора на песента... Безсилието от по-горе споменаха че имало компромисно решение - наричало се "отминаване". Опааа - дори собствените думички са само за плява и нямат пълнеж, нито стойност - защото нямат покритие. Никакво! а и то затова са "такива думички" - само докато се чешат сърбежите и се лети с метлите

Шляпате си ги думичките и се леят някак си... просто така - за спорта и за участието. Пък и нали минават за 'мнение'... И какъв пример е това - какво общо има тук Декарт? Даже и не със същия, а с трудовете. И не точно с размислите на въпросния, а с това, което потребителите на същото са си го направили... щото им било за основа. Какво общо имаха тук коментарите за 'не било за дискусия нещо си, защото никой не смеел да го направи, защото Декарт го бил измислил"... Как смее някой да дискутира нещо си... щото Декарт още го бил изрекъл. И какво като - въпросния въобще е бил едно божество и в неговите размисли няма грешки, няма заблуди, няма недоумици... И... да не би Декарт да не е бил повлиян от "склонността към потвърждение"? А дали не бихте намерили и примери за същото в обявените за ИКОНИ сред която и да е наука... Отгоре към всичко това казусът с ДЕКАРТ вие въобще прочетохте ли уместността с която си го изсмука от пръстите колегата. Същия, който не направи нито една уместна вметка и вместо това просто си напираше към единственото с което живее в своята си лична приказка. Без всякаква връзка на темата с ДЕКАРТ - по същество. както и между другото и в импровизирания ви пример. Нещо друго, вашите думи са - "...били вредни..." (във връзка с двата типа дуално поставени от вас "склонности"). И - между другото ако не забелязвате, но да ви напомня, че никой не нарича тия явления смислово "вредни". Никъде в никой материал или от моите коментари. Но вие го наричате. И това показва начина ви на цялостно възприятие и позиция от какво и откъде произходжат и последното може да се заключи че имате НЕсериозно отношение към казусите които се разглеждат тук. И целта на включванията ви въобще не е внимателното и задълбочено отношение, а съвсем други мотиви ви "движат метлата". И си личи. Играта с дуалности някак си за някого тук е като състезание по наддумване. защото когато на някого не е ясно нещо, като няма време, желание и капацитет да се изясни - тогава го отминава. Но самата вие - ето че не го отминавате. Много държите да напишете мнението си без да имате нито компетенцията, нито дори да се опитате да вникнете какво всъщност се говори тук. Налетяхте просто заради колегата в нея, и след провокацията ми към "фенките му". И точно като него се заприплъзвате по повърхността - главно чрез общи вдъхновителни фрази ... за "светлото бъдеще и далечните хоризонти". А той - заради лимитите си реши че ще запълва некомпетентността си с онова, което "баба си знае и тва си говори" и с безкрайните повторения и настоявяния. ОТМИНАВАНЕТО не е никакво "вървене напред". то е само един показател докъде е лимита на някого. То е един рационален похват, проявен от здравия разум - все пак да си дадеш ясна сметка за собствените си ограничения, а не да ги представяте за 'природни' "вселенски" и още води от девет кладенеца, само и само да не са ваши собствени лимити. Това са ЛИЧНИ ОГРАНИЧЕНИЯ - просто ги приемате за такива и поемате отговорност, като рационален човек, за тях - - Това води към изясняване и постановяване. Но е и личностен, характеров, въпрос на комплекси и наследства... и какво ли още не. Рационалното отношение към личните ограничения, включват фактора ВРЕМЕ - тогава когато е засечено ограничението. Но ако е налице потенциал и качества - това се оставя за подходящи условия и когато дойде възможността - се използва за да се вниква в тия ограничения, с цел - евентуалното им преодоляване... Това издава организирано, осъзнато и зряло отношение - и това е отношението на разумен индивид към битието си. Академичните философски митове за психиката, са просто като всички други философски упражнения по абстракции. Няма никакъв проблем да се вкара ДЕКАРТ в мелачката на прагматичните и когнитивни анализи, но не си заслужава. Ако днес някой не може да изведе нещо, което някой си друг го бил направил преди толкова векове и само ще бъде ползван за патерици и лични защити по надприказване... Направо закъде е тръгнал света, ако не беше ДЕКАРТ да си напише размислите за тия, дето си нямат свои. Припевите за "лимита на природата" и бълбукането относно "вегетативната НС" са остарели - налице са способи за изменения на пулса и кръвното налягане. Аз открих някои от тях още през ученическите си години. Не е никаква енигма и с лекота го ползвам и досега. Още през 19 век, се представят на медицинска основа експериментите за самовъздействие чрез 'обратна връзка', основана на много стари идеи за възможностите за човека за контрол...

кое точно - че не го разбирам така написано

Вие не сте в състояние да ми "кажете" каквото и да било и то да е сериозно. Нямате ниво, нямате компетенция, нямате качества и дадености. Вие сте човек от съвсем друго време и то е обречено на преходността, както и да въртите задължителните си оправдания и обяснения. Нямате никакъв шанс да се справите с това, а пък ви е проблем. Непрекъснатото ви напрягане да си говорите и да ползвате ника ми за своите си фикции, е без всякакво значение за мен. Повторенията на каквото и да е говорят простичко за две неща - изчерпване на ситуацията, и изчерпване на повтарящия да реши конкретен проблем и да продължава с неговото решение, към други решения. Една стъпка - да води към следваща. Повторението е стъпване на място или направо спиране на "краченето". Ползвам ви в темата само за пример - диалог с вас не е възможен, все едно че го пиша на празна стена, вие си карате сляпо и лунатично. Кривите ви огледала по прочита си ми ги представяте като мое написано и си говорите с ваши си образи. Бълнувате си вашите си брътвежи, щото дори нямате куража да си отворите сам тема, където й е мястото и си лудувате на воля из целия форум, безогледно по теми и раздели. С празни приказки, говорени от празни пишещи ги, не ми се занимава. Не ми остава време да поема отговорност за тях в живота си и просто не ме интересува нищо от това. Това са ми последните думички към вашият ник. Неадекватните и психично нестабилните хора не са обект на общуването ми, защото стават още по-нестабилни и неадекватни. Вие сте типичният пример за това. За да не се налага да го повтарям повече, реализирам простичкия комуникативен похват "игнор". Софтуерът на форума дава допълнително улеснение и само с две кликвания и преставам да виждам вашият ник и всяко написано от него. Успех, макар че натам накъдето се пързаляте, ви очаква само обратното. Но пък... това си е вашият избор.

Ирониите вероятно са чудесен защитен похват, извеждайки колко пишещи непрекъснато го опитват, като мека и приемлива форма на израз на негативизъм. За обект на тия иронии ставам чудесно, защото през моя ник се внася дисонанса и инстинктивно се разпознавам като дразнител... и също така инстинктивно се реагира спрямо същия. И това е вече повторяем елемент. И дори и така - не помага да се осъзнае и става повторяема мотивация за писането. За мен - вече всеки вече се изказа... с какви ли не похвати, изрази, нарицателни и диагнози - задължително научни, разбира се. Но и виждам че "научността" веднага отпада особено когато става въпрос за базови психични защитни механизми... Имам съмнения че внимателно сте обмислили какво точно сте написали. А и бликащото негативно отношение няма как да ви го позволи - не се отнася само до вас, това е програмиран механизъм и той е реализиран да сработва далеч преди въобще да е възможно да се прояви и формира интелект и висша когнитивна дейност. Няма ли някой който да осмисли какво точно е написано и да не му се породят тия реактивизми? Няма ли някой който поне да се е сетил какви неща се случват в него самия, какви са проблемите, какви са казусите, какви могат да са решенията им? Досега се водеше че някой си рамус си плямпа брътвежите си, някакъв си единак, и смахнат индивидуалист, дето само се пъне да е интересен... или от няколкото вече клиширани образи и обясненията им през всеки един. Това беше твърде удобен начин на интерпретация, защото идва бързо и лесно. Но в текста се оказа че и други хора могат да прозрат за сериозността на въпроси като тоя - за "склонностите". Изписани са, дори в загатваща форма, твърде обрано, но достатъчно ясно. И с лекота мога да ги развия, а и съм го правил достатъчно сред няколкото теми в които пиша за това. Правя го от години... защото за мен това са огромни проблеми очакващи решенията ми, поради спецификата на това на което съм посветил битието си. Не че е задължително за всеки да е така и народните форуми нямат дори и претенции... но виж - науката и учените... тва вече е друго. Особено с ползването на истина и обективност и настояването на същите... но в главно лични контексти за ползване. И че е чудесно как като ги пуснах като отделна тема (когнитивните грешки и логически заблуди)... доста хора ги зачетоха... но никой не коментира нищо... НИЩИЧКО. Изглежда това е "похвата, наречен 'отминаване'" Всичко се било знаело, всички им било ясно, това или онова, какво било... Обаче няма досега в темата нито един сериозен анализ, който да носи следите на самоанализ. НИТО ЕДИН!!! Вместо това - се чете какъв и какъв не бил рамус, общи аналогии и абстракции, изнамиране на странични незначителни казуси, авторът на горното колко бил заблуден... В други теми и по дежурните стандартни препирни тук-там някой да подхвърли "какви било една или друга заблуда" - главно с цитиране, с латинските думички и буквички. нали затова е цитирането и готовото - да се поднесе да се ползва. Е - вижда се че само се ползва, но като се взима наготово не се осмисля. А нещо повече - не се осмисля, защото е твърде неудобно за инерцията и автоматизмите с които дежурно се живее. Защо смятам че не се осмисля - защото няма коментар, който да не се основава или да не съдържа една или няколко от описаните в отделната тема и по толкова сайтове и "..педии", за една от които се касае в тази тема. Само една - но е част от толкова сериозни и дълбоки процеси... които са твърде неудобни за личните религии с които живеят мнозинството от коментиращите. Нито един в темата след пускането на втория материал от мен, не направи дори опит да не стартира защитната си схема и попадна в повторяемостта "рамус е... и не е". Като че казусът е на рамус - ама не е негов, той е всеобщ и е при всеки пишещ или четящ... Проблемите на заблудите и грешките са всеобщи, те са човешки. На фона на това непрекъснатото позоваване на научност, истина и обективизъм - е нелепа. Става въпрос точно за пишещите... а не просто общо и безлично някак си. Какви претенции тогава въобще можете смислено да предпоставите и защо са ви толкова настояванията и препирането... и с тия безсолни иронизми? В този контекст е твърде наивно да се приеме за сериозно тезата че... 'просто отминаването било решението..." Дори - "в повечето случаи именно отминаването давало новия хоризонт...който бил пък свързан с движение напред". Отвъд това да изглеждат логически свързани, смислово и прагматично тия думи са чудесен начин за "автопортрет на реагиращия". В допълнение на това - самата авторка на тия думи... ситуативно не изглежда да е "отминала"... по пътя си към хоризонт някакъв си. Изглежда че на пътя към това спасително "отминаване" е застанал някакъв си... рамус, който вече толкова етикети и нарицателни, диагнози и отношение си спечели... То - как да го отмине човек, след като само бръмчи и пречи на "движещите се напред, да вървят към хоризонтите им". Питам се - "чии хоризонти и какво точно значи "напред"... Щото "напред и назад" - са нищонезначещи дуализми и това им позволява твърде произволно да се ползват, за всякакви щения и цели. Но не и смислени, и не по същество. Не и рационални. И ако все пак рамус не разбира и е твърде тъп и заблуден фантазьор, то все още същия не е прочел за "това напред". Защото идеологическите призиви и вдъхновителни думи са чудесни, но празнотата им от смисъл личи главно по това кога и в какъв момент точно са призвани да се ползват. ====== Така - ще бликат ли още от творческите напъни по отношение на рамус като все пак да напомня - че в някои диагнози и нарицателни, интелигентните пишещи, които ги създават, си противоречат. Ако е нужно да се направи една тема за рамус, да си напише всеки, да се разберете и помежду си... - концентрирано, организирано и... научно, разбира се. Да стане ясно какъв е рамус, от какво е болен, какви заблуди има и ... всичко останало дето толкова ви напира в тази посока. Нито един досега не се намери който да не се повлече по нанадолнището на "склонността си към ПОТВЪРЖДАВАНЕ"... Нито един. За какво е тогава "четенето и знаенето" и това "че било ясно на всички". За какво е ученето и репликациите му, след като дори за "научилите го" то няма никаква практическа стойност, въпреки че не е нещо отвлечено, като идеите на тоя или оня, дали преди 1500 години някой бил погледнал надясно или победил във война с някои си. Това касае без изключение всеки човек, всеки миг, всяка стъпка в битието му. Това касае всяко 'знаене' , всяко действие, всяка мисъл. На всички - без изключение. И конкретно - същото касае и това дето сега в този миг го четете и интерпретирате, същото касае дали ще пишете или не, и какво и кое ще е написаното. Същото касае и всички пораждания, мотиви, образи, идеи... от това, което се случва всеки миг в главите ни. Това не са фантазиите или измислиците на един или друг. Най-малкото - на рамус, някой си. казуси като тия придружават човечеството още откакто у малцина е възникнала възможността да ги осъзнаят и да се налага да ги преодоляват... затова са потърсили начини за изследването на механизмите, на процесите, на явленията... в опитването да се повлияе на това и да се заобиколят ограниченията... За какви "отминавания" въобще може да става въпрос... и как въобще смислен и интелигентен човек може да напише подобно нещо... и да претендира че има идея за сложността на явлението и процесите по които пише. Зад всичко човешко стои всеки от нас. Всеки!

да, да... спокойно. Няма проблем. Не се вълнувайте толкова, защото бълнувате и халюцинирате при четене и интерпретация. Късничък час е и трябва по-спокойно и всичко ще е наред... А и няма нужда от повторения и научни манифестации и парадиране. Винаги това, винаги онова, употреби на абсолютни изрази, а предишните думички всичко ви беше мирно, тихо, кротко... и спокойно си живеете. Мнооооого спокойно. Браво на вас! Няма нужда от непрекъснато зацикляне по това какъв бил рамус, толкова ли е трудно да се овладеете и да си пишете за философия там, където й е мястото. Това е чудесна наука, философите са чудесни хора, умни, мъдри, мили и добри... Вие - също. И форумът е чудесен, ако е нужно да ви помогна да намерим заедно раздела с теми за философия... Така, че защо мирно тихо и кротко не направите и своя тема, свое заглавие и съжденията си по нея. Ако ви затруднява технически... ще ви съдействам. Ако имате проблем с моето съдействие - друг ще съдейства... но в тази тема още не можете да разберете че сте в грешка. Упоритостта е чудесно и полезно качество, но когато е по грешния начин, в грешно място и чрез грешни средства и посока... става израз на манийност. Ако пък тази форма ви носи нещо положително, напишете си на воля каквото е нужно, да ви олекне, да спадне напрежението... Рамус носи на всякакво писане, етикети, сюжети, нарицателни и диагнози... Така, че - излейте душата, ако е нужно същия рамус ще потвърди всяка ваша дума и така - ето го раят и ще сте щастлив и доволен. Ако и така не става... вие кажете ваше предложение за решение на казуса. Но това, което става до момента ви излага и компрометира и като човек, и като когнитивни способности. Изборът е ваш, дано настъпи все пак някакъв момент на проясняване и да вникнете какво всъщност се случва - то си е само във ваша полза. За мен е най-лесно просто да игнорирам написаното - все едно че го няма. Но това би било израз на неуважение, поне в моите очи. И все пак - ако вие сам нямате възможност да промяна, за да спра да съм ви емоционален и когнитивен дразнител, просто ще прескачам всичко написано от вас. Така че... средства има, вие държите избора и решението.

Нов полусинтетичен организъм се размножава Стоян Гогов Oт мoмeнтa нa пoявaтa нa пъpвия пpapoдитeл нa вcичĸo живo нa Зeмятa пpeди пpимepнo 3,5 милиapдa гoдини, гeнeтичнaтa инфopмaция ce ĸoдиpa чpeз чeтиpи cтpoитeлни ĸoмпoнeнтa, нapeчeни бaзи, вcяĸa oт ĸoитo мoжe дa ce cъeдинявa caмo c eднa oт ocтaнaлитe тpи бaзи. Toвa ca ĸoмпoнeнтитe aдeнин, тимин, гyaнин, цитoзин, ĸoитo ce oбoзнaчaвaт cъĸpaтeнo c A, T, Г и Ц. Xимичecĸият cъcтaв нa бaзитe e тaĸъв, чe тe ce cвъpзвaт в бaзoви двoйĸи в cтpoгo oпpeдeлeн peд, в ĸoйтo нямa излишни вapиaнти. Bъзмoжни ca тoчнo чeтиpи ĸoмбинaции нa cвъpзвaнe и c пoмoщтa нa тaзи чeтвъpтичнa cиcтeмa e ĸoдиpaн цeлият живoт нa Зeмятa. Глaвнaтa цeл нa cинтeтичнaтa биoлoгия ĸaтo нayĸa, e cъздaвaнeтo нa нoви жизнeни фopми и нoви фyнĸции в cъщecтвyвaщитe opгaнизми, пише Kaldata. Лoгичният път зa дocтигaнeтo нa тaзи цeл e paзpaбoтвaнeтo нa пoлycинтeтични opгaнизми c paзшиpeн нaбop oт бaзoви двoйĸи. Ocвeн чeтиpитe бaзи нa живaтa пpиpoдa тe мoгaт дa cъдъpжaт двe cинтeтични бaзи, oбpaзyвaщи тpeтa изĸycтвeнa бaзoвa двoйĸa: Х-Y. Πpeдишнитe oпити зa cъздaвaнeтo нa пoдoбeн пoлycинтeтичeн opгaнизъм дocтигнaxa cвoя aпoгeй пpeз 2016 гoдинa, ĸoгaтo гeнeтицитe cъздaдoxa щaм нa Еѕсhеrісhіа соlі, ĸoятo изличa нeoбxoдимитe cинтeтични тpифocфaти oт oĸoлнaтa cpeдa. Ho тoзи пoлycинтeтичeн opгaнизъм нe бe пълнoцeнeн. Oбиĸнoвeнoтo зaпaзвaнe и пpeдaвaнe нa cинтeтичнaтa двoйĸa нe e дocтaтъчнo. Зa дa имa няĸaĸвa пpaĸтичecĸa пoлзa, тoй тpябвa дa e нaпълнo фyнĸциoнaлeн – тoecт, тpябвa дa e cпocoбeн нa eĸcпpecия нa бeлтъцитe чpeз PHK. И тoвa щe бъдaт бeлтъци, ĸoитo нe мoгaт дa бъдaт cъздaдeни oт нитo eднa ecтecтвeнa фopмa нa живoт c чeтвъpтичнa cиcтeмa. Ceгa, биoлoзитe нa нayчнo-изcлeдoвaтeлcĸия инcтитyт “Cĸpипc” cтигнaxa мнoгo пo-дaлeч. Te cъздaдoxa пълнoцeннa пoлycинтeтичнa бaĸтepия (cнимĸaтa в нaчaлoтo), ĸoятo ocъщecтвявa тpaнcлaциятa нa изĸycтвeнaтa двoйĸa в мPHK c двa cинтeтични ĸoдoнa и тPHK c poдcтвeни cинтeтични aнтиĸoдoнa – и тяxнoтo eфeĸтивнo дeĸoдиpaнe в pибoзoмaтa зa вĸлючвaнeтo нa ecтecтвeнитe или нeĸaнoничнитe aминoĸиceлини в бeлтъĸa. “Toвa e възмoжнo нaй-минимaлнaтa пpoмянa, ĸoятo ycпяxмe дa извъpшим в мexaнизмa нa paбoтaтa нa пpиpoдaтa – нo тoвa e нaпpaвeнo зa пъpви път” – ĸaзa пpoфecop Флoйд Poмcбъpг (Flоуd Rоmеѕbеrg) oт инcтитyтa Cĸpипc, вoдeщ aвтop нa нayчнaтa paбoтa. Учeнитe зaявиxa, чe тeзи peзyлтaти пoĸaзвaт, чe нa вceĸи eтaп oт зaпaзвaнeтo и извличaнeтo нa гeнeтичнaтa инфopмaция мoгaт дa yчacтвaт пpoцecи, paзлични oт вoдopoднaтa вpъзĸa. Oĸaзa ce, чe липcaтa нa вoдopoднa вpъзĸa нe бeзпoĸoи ocoбeнo ĸлeтĸaтa: paзмнoжaвaнeтo нa пoлycинтeтичнaтa ДHK e cъвceм ycпeшнo. C дpyги дyми, paзпpocтpaнeният oĸoлo нac живoт нe e eдинcтвeният възмoжeн oт xимичнa глeднa тoчĸa. Moжe би пpocтo тaĸa ce e пoлyчилo, чe вcичĸo живo нa Зeмятa e oбpaзyвaнo имeннo oт eдин eдинcтвeн пoдoбeн oбpaзeц, ĸaтo тoй явнo нe e yниĸaлeн. Hoвият пoлycинтeтичeн opгaнизъм мoжe eднoвpeмeннo и дa ĸoдиpa дoпълнитeлнa гeнeтичнa инфopмaция, и дa я извличa зa изпoлзвaнe. “He биx нapeĸъл тoвa нoвa фopмa нa живoт” – ĸaзa Poмcбъpг – “Ho тoвa e нaй-близĸoтo дo eднa нoвa фopмa нa живoт, ĸoeтo e пpaвeнo дoceгa. Зa пъpви път ĸлeтĸa тpaнcлиpa бeлтъĸ, изпoлзвaйĸи нeщo дpyгo ocвeн G, С, А или Т“. Чeтиpитe ДHK бaзи мoгaт дa ĸoдиpaт caмo 20 aминoĸиceлини, и живитe фopми нa Зeмятa ca oгpaничeни изĸлючитeлнo в тeзи бeлтъци. C пoмoщтa нa тpeтaтa cинтeтичнa двoйĸa opгaнизмът мoжe дa ĸoдиpa дo 152 нoви aминoĸиceлини. Учeнитe плaниpaт ca изпoлзвaт нoвocъздaдeния opгaнизъм ĸaтo плaтфopмa зa cъздaвaнe нa нoви жизнeни фopми и фyнĸции. Ha тeopия, нoвитe жизнeни фopми c шecтичнa cиcтeмa, мoгaт дa paзĸpият cъвъpшeнo нoви възмoжнocти в мeдицинaтa и фapмaĸoлoгиятa, дa пoмoгнaт в cъздaвaнeтo нa нoви лeĸapcтвa и oщe мнoгo дpyги. B тъpceнeтo нa нoви лeĸapcтвa c изпoлзвaнeтo нa бaзoвa Х-Y двoйĸa ce cпeциaлизиpa aмepиĸaнcĸaтa ĸoмпaния Ѕуnthоrх, Іnс. Учeнитe oтбeлязaxa, чe cъздaдeнaтa oт тяx пoлycинтeтичнa фopмa нa живoт и дpyгитe пoдoбни нa нeя нe мoгaт дa живeят извън лaбopaтopиитe, пoнeжe зa възпpoизвoдcтвoтo нa Х и Y бaзитe, в paзтвopa тpябвa дa пpиcъcтвaт cпeциaлни xимиĸaли. Hayчнaтa cтaтия бe пyблиĸyвaнa нa 30 нoeмвpи 2017 гoдинa в cпиcaниe Nаturе. -------- http://it.dir.bg/news.php?id=26647201

Може би способността да вникнете в позицията и гледната точка на другия (различна от вашата, особено с уклон към дисонираща) - не е свързана въобще с емпатията, а са други ... умения и практики. Може би казусите въобще не касаят "чувстванията"... Или пък - ги касаят Отгоре на всичко - в материала е загатнато - в секцията "какво да се направи и какви са начините за справяне със непрекъснатия натиск на склонността към потвърждение (както и останалите склонности като нея) " . Така - разписахте във вашите очи как ви изглежда някой си рамус. Но никъде не се видя вие да реализирате каквото и да е спрямо склонностите си и ролята им за битието си. Не прочетох вашата или на няколко други "защитници" позиция относно начините да сте опитали или да споделите резултатите от това 'опитване' в синтезиран вид. Моята истина не ме интересува да става нечия. Нито "другите светлини" са ми толкова нужни да са като моята. Доколко и докъде вашата истина е направена да ви служи... е въпрос от тия и няколко други теми, касаещи какво става под булото на личните игри и житейски театри. А доколко същото е "истина" и силата с която всеки се бори да я "изнесе от себе си" като я проектира някъде навън и сред всички останали... само и само 'истина да има'... щото без лично-групова истина - как въобще да се живее? Вместо това - какво било това или онова, авторът на горното, рамус и упражнения в диагнози и симптоматики с налучкването им... Твърде предсказуемо... Така за рамус вече стана ясно и не е нужно да се повтаряте, като затваряте темата около същия. А иначе - по темата и казусите в нея - нещо?... личния ви принос в тия посоки - как, какво защо, колко, докъде... Доколко сте го забелязали сред "вашата истина" и "лична светлина", как ви се струва, какво е влиянието му... ето това би имало някакъв смисъл. Вие поне имате потенциал и достатъчно натрупване - други колеги са твърде далеч дори от това... Останалото е банално, може да се зачете навсякъде и е толкова реактивно, колкото му е и ролята да бъде.

да, да... вижда се - всичко ви е "ФАКТИ". Това е толкова девалвирала думичка... главно заради ползвателите и криещите се зад нея. Само да допълня, че криенето и страха правят непрекъснато "да се оцелява" и да са нужни "оръжия" и "защитаване"... И битки... битки... Разбира се - четящия и книгата толкова са се слели... в "главата на четящия", че той е с идея че "пази книгата"... а всъщност зад целия спектакъл е самият той. И да не забравяме че няма лабаво - важни са "фактите". според тях някакъв рамус е с ампутирана емпатия и циркът си е само негов - ваш не е в никакъв случай... В никакъв случай!!! ... навсякъде другаде, само не при вас. Това е въпроса че, човека се пише сам... това, дето ще си го напише, няма кой друг, щото само той може да надниква там... където и самия той не смее.

Пет пари не давам за защитаването, нито съм на тепих, нито на ринг... просто не играя вашата игра. А вие ползвате за отражателен обект на проекциите си едно или друго, един или друг, включително и през форума и темата сега...Та било полиция или колежки, сайтове или админ-панели, отмъщения или телефонни измамници... или как всичко "ви заприличало на нещо си ваше"... Пък вие си правите и оприличаването и аналогиите и нагласянето... Включително и относно "овцете". така е в личния цирк - затова когато се пише, когато се чете... винаги се придружава от отговорност. Количеството на прочетеното и запомненото, усвоеното и употребеното, няма отношение към качеството. Милиарди единици информация не правят "интерпретатора й". Нито милиарди глупаци да са равни дори на един единствен разумен човек. .. И личните изживяващи сънища не касаят никого, освен сънуващия ги. А проблемите със 'склонността към потвърждението' ще си останат сякаш са "вечни", защото са потребни някому. Колкото повече потребни... толкова повече ще е и склонността към потвърждаване. Отгоре на всичко това има и корелация с кризите на идентичността и ония колебания на които точки тя е закачена и започват да се клатят - възрастови, физиологични, неизживени детски или травматични емоционални драми... колкото са повече тия, толкова е по-нужно "защитаването", дори и като "потвърждение"... Нараства настояването, игрите на борби... защото се вихрят програмите за оцеляване и съхранение... А разума... тук няма никаква роля, нито функция.

Дали някой разпознава своите си пристрастия... дали се самоусеща спрямо нагласите си - засичане, възникване, протичане, влияние върху други когнитивни процеси, доколко, как... Дали е наясно с тях, дали някога си ги е извеждал, осмислял, проследявал откога са, как са възникнали, защо ги има, какво е значението и ролята им, как протичат, как влияят... и примера за личната полза от потвърждението е израз и на това, което то всъщност то е призвано да допринесе: От друга страна самата думичка "дзен" в този контекст и "изповед" е толкова точна и показателна за този който пише. Точните стимули - точни и повторяеми реакции. Изглежда че "философията' и многото знаене, запомняне и възпроизвеждане не спестява на "философа" да е толкова силно приближен до "кучето на Павлов". А най-веселото е, когато "на кучето си реагира, но в неговите лични сънища за живота то е дзен, то е интелектуално, дори разумно. То е спокойно и кротко, живее и говори благо... сънува си един свят, изрисуван от научени и взети образи и схеми... И именно "това е живота"... Чудесен живот... ама "кучешки" и насред територията на "павловски експеримент", който обаче... е някъде "отвъд живота".... От друга страна - все пак "дзен" лежал си мислителя на брега на океана и съждавал - това е вода, тя се движи, дори съм я пипал - тя е мокра и го знам, виждам вълни и знам всичко за тях... което е чудесно, но той просто стои на брега, защото живота на брега е чудесен с безопасността си. Нали някакви си луди са влизали във водата и са написали че освен че имало вълни, умението да плуваш било сложно, трудно, изисквало се търпение, кураж, преодоляване на самозащитни инстинкти и носило опасност от удавяне и смърт... И заради това е чудесно че можеш да си лежиш на брега и да си живееш спокойно и кротко, понеже "си научил какво са написали ония - смахнатите удавници"... луди 'ора. Я па ми е добре и спокойно, нали съм си философ - те не се бъхтят, само си пишат и си съждават... и са умни - най-важното... Те знаят къде е края и началото, те знаят кой какво бил написал и те са го прочели правилно, те знаят и си го говорят... И знаейки си стоят на брега, за да им е спокойно и дзен - там некви си води и безбрежия - аааа - не, пък и за кво - оттатък водата пак има бряг - така че брегът винаги си е налице. за кво да се бъхтят при положение че и така са си добре и сичкото тва е само губене на време, гонене на вълни и ветрове. В исторически план, това архетипно по писанията е представено със символа на "овцата" - важното да ми/ни е добре, важното да сме заедно, важното е да ни има, да сме спокойни (дзен), да няма вълни, да няма трусове от които ни е страх... А страхът - нееееееее, ужасна работа и прави така че да не сме спокойни и кротки... и дзен. докато си блеем... за философията, но с блеене и една нагласена философия за "овце". Все пак... и това е битие... някакво... макар никога да не съм го разбирал... Няма да коментирам как останалите коментатори, продължават своята си житейска игра на ПОТВЪРЖДЕНИЯ, и то с настойчиви подходи, умели извъртания в интерпретирането и нагласянето... Целта е една, и е проста. "Авторът е еди какъв си", "природата не може да я излъжеш", "някои неща си остават непреходни", "границите - недостижими, безсмислено е да се преодоляват" , а и "невъзможно да се промени непроменяемото", "човекът си преправя само стратегиите и подходите, а иначе нищо не се променя"... Хората с лимит в себе си, делегират този си вътрешен лимит, някъде сред знанието, сред живота, сред битието им. Поектират го някъде сред принципите, законите, природата, вселената - само да не е в тях... Сигурна съм, сигурен съм - защото... Ето това са примерите за "предпочитанието да се намери бързия и лесен начин за подход", защото той е ехото на инстинктите". И тия инстинкти... се покриват с интелектуални клишета, носещи фрагменти и парченца "съждения"... само защото... защото... Да, проваленият, несправилият се, ударилият се в стена, зацикленият... има потребност да обоснове провала и невъзможността си. да изрази че това "не му е лимит" - той така е искал, така е правилно, така е сигурно, така другите правят, така са го казали, така е написано от други, така е по линковете... И подбора и подреждането отново да доведат до онова... дето е някъде твърде невидимо и твърде "начално"... И няма нищо общо с интелекта... От друга страна темата достигна до точка в която... нещата са вече изведени твърде ребром.. твърде извадени... И пишещите не се усещат как влизат в толкова вкоренения им защитен режим. Но в него, в този контекст, те са изключително точни в думичките си - за себе си. Всеки абсац става толкова важния за мен автопортрет... Защото хората се показват най-добре и най-истински, чак когато са "на ръба". Лесно е да се криеш, да играеш, когато всичко около теб е мирно, тихо и кротко... Когато нещата не те засягат особено, когато не е налице дисонанс, и то от твърде острите - когато нещо е поставено спрямо съградени с толкова зор опорни точки... Но когато не е - се развълнуват разни стаени положения, отхвърлени и забравени насила отпечатъци... И си избиват през думите. И най странното е - че е невидимо за пишещите. Напълно невидимо - при тях всичко си е ок. Дори го играят на небрежни, на ирония или хумор, докато се върти отрицанието, асимилацията, докато вървят по наклона на "лесното, бързото - по инстинктите си"...

Твърде много хора вярват че като са научили "логическите или когнитивните грешки" това от самосебе си ги 'спасява' да не ги допускат. Това всъщност е генералната грешка и самоподвеждане, която не е описана в никои от справочниците по логически паметови и когнитивни грешки и заблуди... не е достатъчно просто нещо да се знае, да се научи - особено сложните взаимодействия при поведението, мисленето и натиска на инерцията и наследствата които носим в мозъците си... Заедно с това че учим и четем как самите ние се заблуждаваме, ние намираме и нови начини да се саморазделим отвътре - заблуждаваме се защото за мозъка това е предпочитания метод и начин за съхранение. И при това положение дали си дават сметка четящите всичко това, че по същество преодоляванията на заблудите всъщност е кански труд, който отгоре на всичко изисква огромна цена... Огромна! Затова е толкова рядко да се намери някой да се мотивира да я "плати". В този смисъл - за да се преодоляват ограниченията които природата е задала, за да се стигне до положението да ги осъзнаете, първо е нужно да се осъзнае колко е сложно да се научиш да се самопрограмираш и да поемеш сам отговорността по промените и измененията в начина по който виждаш, усещаш, отразяваш и реагираш... Далеч по-лесното е да се оставиш на "както са си били" и това е причината повечето хора да избират този "хитър компромис" от типа - все пак е добре че го знам - защото това само изглежда някакво предимство.. Дали някой забеляза че в статията едновременно с популярността и нагаждането към масовия таргет, се засягат огромни и сложни казуси с които ние хората си обясняваме как самите ние функционираме в най-сложното от всички ни познати материи - мозъка... И как и колко е сложно да се преодоляват инерциите и заложените склонности, които тепърва откриваме че може би са ни служили за оцеляване и природата ги е програмирала в гените или ДНК-то... но това е вече форма на лимит и за да се преодолее е нужен нов тип подходи... В някакъв смисъл сякаш се изправяме срещу заложеното и онова, което очевидно ни е съхранило до този момент... само защото в него съзираме ограничения зад които откриваме нови хоризонти... Но и съвсем друг тип отговорност... вече без спасителните обяснения и оправдания за "ние хората сме...", това ни е присъщо, естествено...

Склонност за потвърждаване: Защо правим ужасни житейски избори Склонността за потвърждаване е когнитивен пряк път. Влизате в залата за първия си урок по йога. Чувствате се леко несигурни относно теглото си, а облеклото ви разкрива всеки недостатък. Притеснени сте, че ще изглеждате глупаво. Очите ви незабавно се спират върху момичетата с тяло на модел, които си говорят в ъгъла. Докато минавате покрай тях дочувате смях. "Боже мой, смеят ли ми се?" Избирате място в задната част на залата, където никой не може да ви вижда. Учителят иска от всички да влязат в поза риба. "Всички ли знаят тази поза?" Подхлъзвате се на килимчето и падате върху палеца си. Поглеждате, за да се уверите, че никой не видя това. По дяволите. Човекът до вас крие усмивката си. Мислите си, "Знаех си. Всеки ми се присмива." След часа избягвате очен контакт, изтичвате навън и си обещавате, че никога повече няма да правите йога. Склонността за потвърждаване ви удря отново В часа по йога вие търсите примери, които потвърждават несигурността ви - момичетата с хубаво тяло, които ви се смеят; човекът, който крие усмивката си при вашето падане. Пренебрегвате други фактори, които не доказват вашата несигурност – на практика всички останали в класа, които изобщо не ви забелязват. Склонността за потвърждаване е човешката тенденция да търсите, интерпретирате и помните информация, която потвърждава собствените ви вече съществуващи вярвания. Това е коварно, защото тя засяга всеки избор, който правите. Всеки - Божи - Ден. Нещата, които решавате да купите, вашето здраве, за кого ще се омъжите, кариерата ви, емоциите ви и вашите финанси. Всичко се случва във фонов режим, без дори да забелязвате това. Как функционира склонността за потвърждаване? Тя ви засяга по три начина: 1. Начина по, който търсите информация Търсенето на потвърждение оказва влияние върху начина, по който гледате на света около вас. Сами сте вкъщи и се чувствате зле, веднага влизате във Facebook или Instagram. Разглеждате снимки на хора, които пътуват, празнуват, женят се и си мислите, че всеки, когото познавате, живее великолепен живот. Тогава си казвате: "Аз съм такъв загубеняк". Седите у дома и се чувствате ужасно – и всичко това, защото избирате да търсите информация, която потвърждава тези чувства. Знаете, че разглеждането на тези снимки ще ви накара да се чувствате по-зле, но въпреки това го правите. 2. Начина, по който интерпретирате информацията пред вас Склонността към търсене на потвърждение оказва влияние и върху начина, по който обработвате информацията, която иначе е неутрална - и тя има тенденция да облагодетелства вашите вярвания. Когато се влюбите, всичко, което виждате в партньора си, е красив и перфектен Адонис. Не забелязвате нито един недостатък. Когато връзката не върви, всичко, което виждате, са недостатъци - дъхът му на кафе, склонността му да се впуска безкрайно в теми, които не ви интересуват, космите, които оставя в мивката. Вие сте във връзка със същия човек, но възприемате нещата, които той прави, по различен начин въз основа на начина, по който се чувствате. 3. Начина, по който си спомняте нещата Дори вашите спомени са засегнати от пристрастието ви към потвърждение. Вие тълкувате и евентуално дори променяте спомени и факти в главата си въз основа на вярванията си. В класически експеримент студенти от Принстън и Дартмут наблюдават футболна игра между двете училища. В крайна сметка студентите от Принстън си спомнят повече фалове, допуснати от Дартмут, а тези от Дартмут си спомнят повече фалове, допуснати от Принстън. И двете групи студенти по принцип вярват, че тяхното училище е по-доброто. Така че имат склонност да си спомнят и припомнят повече случаи, които показват училището им в добра светлина, а противоположното училище в по-лоша. Защо това ви харесва? Търсите доказателства, които потвърждават вашите вярвания, защото да грешите е неприятно. Да грешите означава, че не сте толкова умни, колкото си мислите, че сте. Така че в крайна сметка търсите информация, която потвърждава това, което вече знаете. В известен експеримент, когато участниците получават доказателства, противоречащи на техните политически убеждения, областите от мозъка им, свързани с физическата болка, стават по-активни - сякаш това, че грешат им причинява физическа болка. Лесно е да приемате противоположни мнения, когато става дума за неща, които не ви интересуват. Но имате също дълбоки вярвания, които формират основна част от вашата идентичност (например, че сте любезен човек, че вашите политически възгледи са правилни). Доказателство, което противоречи на тези убеждения, често причинява когнитивен дисонанс - усещане за огромен стрес и тревожност. Когнитивният дисонанс предизвиква реакция "бий се или бягай" - или изкопавате земята, за да удвоите съществуващите си вярвания (борба), или се измъквате от противостоящия факт (бягство). Главната цел на мозъка ви е самозащита Това важи както за физическото, така и за психическото ви Аз. Когато противоречивите факти оспорват самоличността ви, мозъкът ви възприема психологическата заплаха и ви защитава, сякаш това е действителна физическа заплаха. Има твърде много информация за обработка Необходими са огромни усилия за поддържане на противоположни хипотези, както и за опита да се оценят доказателства за и против всяка от тях. Така че мозъкът ви оптимизира най-бързия достъп до решение. Оценката на противоречивата информация и отсейването на правилната изисква прекалено много работа. По-лесно е да потърсите бързо потвърждение на текущата си гледна точка. И така, какво можете да сторите по този въпрос? 1. Подхождайте към живота с любопитство, не с предубеждение Когато влизате във всяко взаимодействие с нагласа да докажете себе си, то вие ще се поддавате на пристрастието към потвърждение. Учени изучават две групи деца в училище. Първата избягва предизвикателни задачи, защото при тях има висок риск от грешка. Другата активно търси подобни задачи, заради възможността за учене, макар да греши в тях. Втората група постоянно надминава първата в успехите си. Съсредоточавайте се не толкова върху това да сте прави, а върху това да живеете живота си с любопитство и учудване. Когато сте готови да грешите, вие се отваряте за нови прозрения. 2. Търсете и разбирайте разногласието Разбирането на различните гледни точки може да ви помогне да проясните перспективата си. Според изследователите, всъщност дори можете да промените дълбоките си вярвания. Какъв е трикът? Заобикаляйте се с различни противоположни гледни точки. Да кажем, че купувате къща и сте се спрели по-специално на една от тях. Помолете свой приятел да играе адвокат на дявола и да ви даде причини да не купувате тази къща. По този начин можете да видите нещо повече от гледната си точка и да направите рационално решение. 3. Мислете за мисленето За да се борите срещу когнитивните отклонения, вие трябва да правите оценка на инстинктивните си реакции. Следващия път, когато се натъкнете на факти, които напълно потвърждават вашия мироглед, спрете. Помислете за предположенията, които правите, и потърсете начини да си докажете, че грешите. Да кажем, че сте любител на кафето - имате нужда от вашата сутрешна чаша кафе, за да функционирате правилно. Когато разглеждате емисията си във Facebook, статиите, които описват ползите от кафето, незабавно ще привлекат вниманието ви. Лесно е да прочетете тези статии и да си кажете "Аха, това потвърждава всичките ми житейски избори." Когато хванете себе си в такава ситуация, опитайте се активно да потърсите информация, която противоречи на онова, в което вярвате. Заключение Склонността за потвърждаване е неизбежна част от начина, по който взимате решения. Тя е еволюционна черта, която оцветява начина, по който виждате света и не е нещо, което винаги можете да преодолявате. Но когато вземате големи решения – такива за вашето здраве, финанси, любовен живот – е нужно да смекчите ефектите й, доколкото е възможно. Изучаването и разбирането на начина, по който действа пристрастността ни към потвърждение, ви дава възможност да компенсирате недостатъците и да вземете по-рационални решения. Така че следващия път, когато преминавате от поза риба към летящо чихуахуа, не се притеснявайте, никой не ви гледа. --------------- Източник: psychologytoday.com ====================== https://psychology.framar.bg/склонност-за-потвърждаване-защо-правим-ужасни-житейски-избори

Колега, опитайте се да спрете да спамите темата с фиксациите и бълнуванията си. В някакви състояния ли изпадате, кризи ли са, или просто така сте си по принцип... Вие нямате идея въобще в каква тема се намирате, какво изобщо си пишете... Вие бълнувате да 'продължавате някакви теми' които нито някой ги е почвал, нито им е мястото тук, нито някой се интересува от това. Психологията или философията нямат бащи... нито майки, дядовци, дъщери или внуци. И обърнахте ли внимание че никой не се интересува от убежденията или вярванията ви. Нито някой е попитал за 'края или началото на класическата философия'... Ако толкова ви напира отвътре си има раздел и теми - напишете прозренията си за бащите и майките, за дяловете, краищата или началата... Първо си направете сам тема, някаква си... и тогава се занимавайте да я "продължавате"... --------------------- какво става, колежки, няколко бяхте фенки на колегата - някоя да му пише на лични, да се свърже с него, ако го познавате - човекът определено има залитания, не сте ли загрижени какво всъщност става. Това тук може да е нещо невинно, но може и да е симптоматика... Вижте на какви тригъри реагира и как се отключват... И не може да се спре и да се осъзнае...

Ако е нужно си сложете очилата, колега и прочетете внимателно как е озаглавен раздела и коя е темата в която може би сте забравили че пишете. И че и в раздела, и темата думичката "философия" отсъства. Твърде аналогично става със скеча за "краставицата" - "понеже тва си знам, тва си говоря... ще си го говоря навсякъде и за всичко..." Не ме интересува и възпитанието, както и онова, което другите смятат за него. Сред тази тема става въпрос за психични явления и процеси и познанието за тях, а не за свещените икони на тоя или оня, отгоре на всичко и в поле, което няма нищо общо, но го ползвате понеже компетенцията ви по темата е липсваща и си я запълвате с каквото си знаете... не визирах кога е живял Рьоне... а че идеите ви за философията са на нивото на 19-20 век и там са удобно замръзнали. Отгоре на всичкото нямат място сред това, което се обсъжда тук. А като капак на всичко имате нахалството да посочвате кой къде му било мястото...

хаха, така ли Думичката "философия" отсъства от името на раздела. Не че не се вижда и чете. Както и се вижда и чете как опитвате да пробутвате нещо, наречено философия, както когато същото се е считало за такова някъде през 19 век. Както и ролята ви да посочвате кое какво е, на кого и къде му било мястото.. е твърде театрална за да й обърне някой внимание. Най-чудесното в случая е, че сам се поставяте в ролята на идеалния пример за темата тук. А допълнението е - че нямате никаква представа че го правите и че спектакъла ви на моменти е просто наивен с неадекватността си спрямо контекста.

ами... не знаех че има "нещо за гледане". Аз в спорове не влизам, за мен това са изгубени ресурси заради напълно безсмислените повторяеми резултати. Чудесно е че излагате примерни схеми... те са ясни, отношението ви към казусите е ясно... Моята роля беше да опитам да внеса нещо по-нататък в тях... Нещо "оттатък". Иначе в подредения вече свят, всичко е ясно, точно, защото нагласено. в това няма никакъв спор - нито като проявление, нито като отношение. Но в моите очи всичко по-горе, което описвате е плоско. на нивото на което отразявате казусът, той за вас си е напълно "видим" и изглежда ясен. Ако опитате който и да е да излезе от защитната си нагласа, като излага непрекъснато собствените си завършени представи, схеми и идеи за света и себе си, ще забележи че аз не твърдя нещо статично. Ползвам особеностите на самия реципиент, в комуникацията си с него. Но основното което ме интересува - дали той самия до каква степен е вкопчен и замръзнал сред своята си приказна подреденост. това личи по отстояването и ред други особености и белези. Разбира се че всички те са условни, но синтезно и предварително подготвени подават по-голяма вероятност за адекватност. Като все пак - зад целия ми интерес към авторите на което и да е написано или изговорено, направено или реагирано - съм самият аз. аз нямам отношение дори към собствените си думи и тези. Не ги настоявам защото с лекота бих ги оборил. И често го правя - като похват. Особено когато се уловя че съм се вкопчил в нещо... За мен това е знак, ясен знак и тръгвам по посоката му... Разбира се че това са си мои неща. И не ми е работа да се намесвам как са при другите, нито имам отношение спрямо тяхното. Ще напиша обаче нещо много просто, което е достатъчно за да изрази онова, което съм - от десетилетия се занимавам с човека и човешките светове. Оттогава не спирам да се изумявам на начина по който океана от необозримост е безкраен и единствения ми начин е да се поддържам да съм отворен. Докато толкова много други хора непрекъснато настояват колко са им ясни - живота, хората, вселената... себе си. Колко усилия влагат да са 'сигурни', колко житейска енергия пилеят за да се държат и вкопчват в онова, което те лично или колективно са приели да е "описанието им на света и себе си"...