ramus

защо ти е - за да ти разказвам приказки ли? Щото ти било "интересно" Теб така или иначе не би те имало въобще в подобен сценарий. Като дори нямаш налични задълбочени основи и разбиране по казуса. Така, че е без всякакво значение "какво би било", а и е без всякакъв практически смисъл - и за двама ни. Реалността касае сегашното положение и само то има значение. Какъв, кой съм, какво съм можел, дали... всичко това е без всякакво практическо значение за всеки друг... освен за мен. ======== Манипулациите по отношение на идентичността са по няколко линии - но в основен план - са два типа. ОТВЪН... и ОТВЪТРЕ. Отвън - въпроса е в достатъчно съчетание на обстоятелства и твои дадености спрямо социалния ти контекст. Понякога се случва дори спонтанно, понякога социално-обусловено, понякога се получава с натиск и това е най-драматичния сценарий за личността. Понякога като изява на вътрешно израстване при разместване или пренареждане на психичните пластове. Съвсем друг е другия тип - ОТВЪТРЕ. В него също е налице широка вариативност - например будизма разполага с цяла система от внимателно премислени и практически отработени механизми, но там трансформацията на идентичността има ясна и категорична цел. Само по себе си въздействието върху идентичността от ЦЕЛ - това е и един от самите прийоми, един от най-мощните. Като все пак будизма е и организирана система от хора - така се съвместява социалния инстинктивен момент - в началото и спрямо дадения психичен тип, с неговите характеристики, натрупвания и динамика, се подбират и насоките, прийомите и начина на въздействие, съчетани едновременно "отвътре" и "отвън"... Давам примера с будизма съвсем импровизирано. Съществуват така или иначе сложни системи от техники за индивидуално или групово въздействие по отношение на идентичността. ИДЕНТИЧНОСТТА и процеса водещ до нея - ИДЕНТИФИЦИРАНЕ, ИДЕНТИФИКАЦИЯ... са най-базовите психични несъзнателни явления и на този пласт това е една от енигмите и бялото поле за днешната наука. Разбира се че това има и своето преднамерено значение - защото същите процеси са базови не само за личността, а от нея, през многото личности, е и в опорните механизми в колективните процеси. . В този смисъл - идеологичната обработка е един от начините за въздействие върху идентичността като едно временно е един от най-старите, най-познатите, най-ползваните...Това е и досега Наложи се да се потопя в това и за мен е едно от най-странните възможни пътешествия които човек може да извърви... Изключителния момент когато самия субект асистира и управлява изменението на собствената си идентичност - е уникален процес, с уникални изключителни характеристики и особености. Най-малкото от странностите е непрекъснатото изменение на самия субект, докато процеса е в действие... Огромните невидими територии които се откриват, нещата които изскачат от подсъзнанието и се отключват при спирането на преградите от защитните механизми... Няма никакъв смисъл да се разказват приказки, още повече че процесът отгоре на всичкото е изключително опасен, особено когато се прави по моят начин - САМОСТОЯТЕЛНО. Заради това фантазиите "какво би бил света, ако всички бяха..." е наивинитет. така че - да го оставим за нечии вдъхновителни илюзорни летежи.

Ако "всички" са такива... то такъв като теб не би съществувал - не се ли досети. Ти нямаш си на идея въобще нито какво ти е интересно, нито какво точно пишеш. Объркаността идва от невежеството ти по тоя въпрос. Тотално невежество. И не е странно, при положение че си основан на стандартните идеологични патерички, с които масата народ си живурка. И изключително вярващ в идеята... че не е възможен друг начин. Пък... просто му е нужно точно в това да вярва, защото не му стига зрелостта и куража отвътре - да хвърли патериците. В този смисъл - сакатия с патерици пледира че друг вариант просто няма. Или пък - че така е правилното, че това е истината... или другото от същата 'купчинка"... А най-смешното е че ползваш точно в това баналния готов шаблон - за "топлата вода". А въобще не се сещаш, че съм намерил начин да стоплям водата, като намирам топлината в себе си. Моя си е водата, моя си е и топлината. А ти сещаш ли се коя точно "топла вода" ползваш? Все отнякъде - и водата и топлото... Теб те няма никакъв. И няма как да те има - в груповите форми теб те няма, освен формално - с ник, или с име от лична карта, но всичко с което си се идентифицирал - ти идва наготово от групата сред която израстваш и пред която минава това, което те определя. И това никога не спира, не се израства, не се развиват естествените процеси - просто си блокира някъде си по "случването"... И дотам.

Интересно, а кой превръща "обикновените човешки същества" в "герои", кой ги оценява, според кое, какво. Как например един става "предател" за едни, а за други "герой" - дали е щото той е такъв, или защото идеологията определя и гледната точка на тия, сред които тя е внедрена защото я ползват за своите си потребности? така де - ама идеологиите се сменят. И е защото възможността им да носят полза на тия, дето им е нужно, се изчерпва. И току-виж - един герой паднал до предател. От пиедестала до оплюването и хулите - е толкова измамно близо. И не за "героя" - "героите" всъщност били обикновени хора, но идеологиите имат нужда от героизиране - идеализирани примери на отдадени на идеологията и каузите които тя предпоставя и задава. Ето заради това е целия напън. Да напомня само, че самата идея за "предател" , както и герой, е тясно преплетена с явлението КАУЗА, тясно произхождащо от конкретната идеология. Никакво мерило не е това... Ако не е идеологията, "времето и народът" - всичко това е преходност, която минава и заминава заедно с нея. Много им се иска на толкова хора идеологията с която те са приели да определят всичко в битието си, да е вечна, непреходна и вселенски абсолютна... Ама няма как Всичко (не само в тази тема) се върти около идеологията и огромната инерция от ролята с която същата играе за социалното битие. И цялата работа е ползата. И леснотата, идваща от инстинктивния начин по който се задава, се предава и елементарната й роля да е извор на идентичност. Всичко това валидно и функционално само и единствено в условия на почти липсващ разум, сред инстинктивни и несъзнателни процеси - именно, когато точно се образува, задава и оформа идентичността... И после - дотук с рациото, щото то предварително се огражда никога и по никакъв начин да не "закача" вече конструирана идентичност, на основата на поредната идеология.

Айде изхвърли се с "генералните въпроси" и да ти олекне. Не става ясно "за кого изниква - тоя генерален въпрос" и на кого му е нужен отговора? И се пробвай на минималистично цитиране, че да се отвори място за туй, дето не е повторение. Не пари, не боли... и пести време. Рискуваш някакви си навици и най-много да се научиш на нещо ново.

За теб всичко това философска утопия... или другите глупости дето си ги сътворил, но те са оправдателни за теб и е твоят начин да останеш със слепи очи и с идеята "всички са така, и аз съм си така", щото така трябва да си бъде. за теб вече е достатъчно че си "един от наште", щото така много добре се отразяват тия дето са 'чуждите'... Добре че все пак са "слепи очите", защото ако прогледнеха някога или някъде, щяха да останат шокирани от "гледката" и смешните наивинитети дето се подхвърлят когато е налице тотално неразбиране и невежество. Отгоре на всичкото задаваш въпрос "дали мога да си представя нещо си", което за теб е само представно и заради това - утопично, а за мен е реалност и начин на битие. Дали аз мога да си го представя... И дали съзнавам... Ма дали мога, наистина?... Тва в опита да се защитава и оправдава някой... и като се почнат едни бомбастични изхвърляния и недоумици... Един от начините за разпознаване дали е налице възможност за ментална саморефлексия е непрекъснато актуализираща се, и по този начин - адекватна, самооценка. Особено по отношение на ниво на компетентност по дадена тема, насока или аспект на битието... Никога не е било какъвто и да е проблем ако някой не знае или не разбира нещо, каквото и да е. Но да е наясно за това. Да се усеща и да има нюх докъде, доколко... има съдържание, защото по този начин си отваря възможността да запълни с актуално инфо, данни, дори знания. Толкова хорица се спрягат за разбирачи по всякакви въпроси... особено по разни житейски и екзистенциални посоки... А като ги запиташ по отношение на това - кои са, какво знаят за себе си... да не говорим за - "какво познават" - и, дотам. Или празни и общи приказки като пяна за запълване, или клиширани заучени шаблони... щото като няма лично откритото, премисленото, задълбоченото... и остава общата социална манджа, дето точно за такива празноти служи да запълва. Как въобще се изхвърляш по посока на теми от битието, по които нямаш дори основни положения. А си с претенции вече към "можеш ли да си представиш всички да го правят... а последиците..." Ехооо... о, миг спри! ------ П.с - и все пак е добре ако се понаучи някой как да извежда цитати, и че те не е нужно да се слага цялото написано. Най-малкото защото така се пълни темата с повторения - който има с какво, вече е прочел самите думи - цитирането се използва за да се изведе нещо конкретно, извадка, която да се коментира... Все си мисля че това са елементарни неща. Още повече че софтуера на форума тук предлага опростен и лесен начин да се реализира.

Нямаш компентенцията за нея. Дори не можеш да я прочетеш, но и няма как да се впишеш. Затова и продължаваш да си повтаряш нещо си... Груповите характеристики важат за групова настройка, за субект, който е подвластен на психични групови характеристики и процеси. Идеологическата обработка и влияние са основани на умело боравене и чудесно познаване на механизмите. Но това не е само до "другите". Същото важи в най-широка степен и до самия "знаещ го" субект. Той - дали е в състояние да улови, да се усети, дали е готов да признае пред себе си, да го приеме... и да го измени. Като генералния вариант е изменение на идентичността като се откопчи от груповите зависимости, които тя е запечатала - да я определят и идентифицират. Това че ти самия не виждаш собственото си пристрастие, не е нищо специално, нито е оригинално. То е част от механизмите които защитават вече формираната още в несъзнателните ти етапи, идентичност. Като след същите етапи, твърде много е покрито с интелектуална мъгла, защото ако не се направи лично-групово, възникват дисонанси, а те не са желани и се избягват задължително. Не е моя работа да ти пиша колко нямаш нищо общо с идеологията с която вече си застопорил идентичността си. Като Разумен субект, индивид, ти си нямал никаква роля в това - нито да подбереш, нито да осмислиш, нито да обхванеш, оцениш - в какво е било нужно да повярваш и да стане основа на убежденията ти. Интелекта идва твърде късно, на заварена и запълнена вече територия и несъзнателните пластове не позволят на интелекта да се бърка във вече направения "бетон". Но именно разумния човек... ако е разумен, ако е смислен, ако настоява че е САПИЕНС, означава не само да се пъчи и лозунгира, а да преодолее в себе си съпротивите на несъзнателните си пластове, защото в тях никога не е имало нито интелект, нито разум, нито рацио. И когато ( и АКО ) тия трите са достигнали до някаква зрялост , тя се проявява в готовност те да се намесят внимателно, регулирано и надълбоко, в пластовете от несъзнателност... и да поемат щафетата на постепенно коригиране и изменение на идентичността - вече чрез ПОЗНАНИЕ и РАЗУМ да се отсее, нужното, да се отдели неадекватното и изостаналото спрямо реалностите на времето, мястото... възприети през същата призма - на познанието и разума. За мен именно това означава САПИЕНС. А не дракането между разноверските говорители на една или друга идеология, сред народните масови полета. За твърде много хора битието продължава да се развива все едно са си още в джунглите, пещерите и племенните и родови закони. На наши и ваши, на врагове и приятели, на дърпането на чергата... която отдавна вече е станала глобална - демек - по целия глобус е една обща черга. Не че проблема е само и единствено в теб. Но в моите очи СУБЕКТА, ако е индивид, носи отговорността за битието си. НОСИ я като индивид, а не с тия детинщини "ми навсякъде е така" с идеята да се оправдае някой че той е съвсем същия, само дето е от някоя от двете страни на измислените бариери за разграничаване. Нещо съвсем просто и общо-принципно - силната потребност от групова принадлежност идва от най=първичните несъзнателни пластове, защото тя е компенсатор на липсващата индивидуална идентичност. Като гледам - последната просто си липсва... и си продължава. Само опити за кръпки, имитации, и бледи фрагменти... И никой не му стиска да поеме "ИНДИВИДУАЛНА ОТГОВОРНОСТ - това е така, защото аз самия съм така, така го виждам, така го възприемам, така го отразявам. И в себе си... мога да опитам да го променя... В мен - първо в мен самия." Това означава ИНДИВИДУАЛния аспект да достигне нужната зрялост и вътрешна организираност чрез отработване и практика. Нали се сещаш че "колективниците" нямат такъв кураж - за тях важи всичко дето е в многото - сред нашите, вашите, на "ние и вие"... Но никога в тях самите. Дори нагласата липсва - простичка и толкова човешка нагласа - ЧЕ ПЪРВО СИ ЧОВЕК - демек, първо да сложиш личната си отговорност че си мислещо същество... и да заживееш като мислещо индивидуално същество, а не като овца от стадо, без значение дали ще е овен, водач, лидер или сред съвсем безличната рая. иначе тук маса хора са научили за ДЕКАРТ... ама само думичките му, с готовите шаблони какво означавали и как трябва да се четат. Но и да го няма ДЕКАРТ - да си - може да си мислещо същество... или не толкова. Но ако си - това си има своята цена. И лесно се разпознава, защото дори според ДЕКАРТ - "мисля, следователно съществувам" е написано в ПЪРВО ЛИЦЕ ЕДИНСТВЕНО ЧИСЛО, а не в множествено или безлично. Когато чете някой думите му, сеща ли се че "да мислиш... не означава само да приемеш че съществуваш", и че това е само началото. защото за да се докаже че СЪЩЕСТВУВА мислещия - е нужно делата му да са като на МИСЛЕЩ ИНДИВИД - в първо лице, единствено число? Декарт е написал думичките си като следствие на мислене и рефлексията му отвътре. Тия, дето четат и повтарят какво е казал ДЕКАРТ - те какви са -= мислещи ли са ... или са си просто по-близо до папагалите?

Обикновено мненията ти са били за мен доста стойностни и инфосъдържащи. Тук обаче ... стойност липсва. защото липсваш ти самия. Липсва поне мъничко някакъв извървян път към изясняване на толкова прости нещица - минал си и си заминал, като си си ги взел наготово и - в "чувала" има просто обикновена конфекция. Странното е, че с нея опитваш да изкажеш мнение някакво... Обаче няма как... как да се идентифицира някой с мнение направено и скалъпено отдавна, чрез готови и матрични шаблони и клишета... То такова си и стои - някъде излязло от времето, мястото, смисъла... и стойността му е точно както чалга-конфекция. Работата е... че теб те няма в него - не е бъркано, не е разглеждано, не е преосмисляно и задълбочавано... от това, което носиш в себе си. Ето това наричам с краткото - "да липсваш самия ти, от това, което смяташ, вярваш, говориш, мислиш..." Малко е несериозно да се дават линкове от уикипедия за социалния смисъл на думички. Несериозно е да се дели раята от народа, след като тия двете са толкова слети и разликите дори нямат нищо общо с това, което ти самия си написал. Все едно да се раздели "тълпа" от народ - след като то е едно и също - количеството определя общ резонанс, А общото при голямо количество струпано на едно място, пропада до инстинктивните и първосигнални положения - защото най-общи са именно те, като гарантират задължително че въз основа на тях задължително се появява резонанс... В тълпата, народа, раята - отделния човек, субекта, със съдържанието, смисъла, извървения път... отсъства. Едно от малкото следствия на това е, че е нужен ГЕРОЙ, във вид на единична личност. Нужно е да се отреди на отделна личност, специална стойност - заради безличностите на народа-раята-тълпата... Това е дълбока тема и няма смисъл дори да се започва, но това не означава че не се разбира дали някой въобще е стигнал до ниво да схване взаимоотношенията и зависимостите в динамиката между субект и колектив. защото на основата на същата тази динамика и нейното разбиране са изведени приниципите на манипулацията, на нея се основава политиката, идеологията... А всички тия продължават да определят в най-голяма степен ставащото в човешката популация и в днешно време. Шепа разбирачи продължават да имат начините да управляват раята, дето тя за самочувствие обича да се самонарича "народ". Но... нито рая, нито народ, означават нещо смислено и по същество. В този смисъл - те са си народни думички, но не и за сериозни и замислящи се субекти. няма тълпа... няма народ, нито рая - която да "може да се оправи сама', без нужда от водачи. Изглежда че нямаш идея от какво и как са изградени програмите в социалните инстинктивни пластове сред всеки от нас. Но ако поне се замислиш - ще намериш достатъчно аналогии и примери как "стадния инстинкт" задължително се основава и минава през йерархичност и лидерство - алфа... бета... и разни други аналитични извеждания, основани на опита да се подреди, систематизира и обхване онова, което в подсъзнателното е записано за да се реализира... далеч преди някога да се е появявал интелект. И както се вижда съвсем просто и ясно - все още интелекта само дето го величаят. защото основните несъзнателни видови програми, продължават да определят в най-голяма степен битието на всеки един... ХОМО. Но страшно много харесва на ХОМО, да се самонарече САПИЕНС. Пък има си и потребност да го направи - така прикрива чудесно силната роля на биологичния ХОМО в себе си, в опита да се маскира колко е разумен, рационален...

може ли да запитам за смисъла на тия две понятия - прилики, разлики, пълнеж... Кое нещо е "подвиг" - точно? За кого е важно да го нарече така... и целта на тази "нужда"? За кого е важно - за "героите ли"... или за народа... или пък - раята? Кой герой се нарича "герой". Кой светец, се самонарича така? За кого е нужно да са налице идоли и икони, за кого е нужно да са налице идеали, в които да вярва. чрез които да живее, заради които да си проектира версия на битието сред която да намери липсващия си иначе без нея, смисъл, цел, посока, принадлежност...? Тъжното е... че зад идеализацията прозират напълно народни потребности от напълно народни щения и нужди. ":Героите" в цялата работа са само инструменти и нарисувани кукли които да се ползват за народни идеологични цели. И т.н. "почитания" са само парадна маска за едно толкова обикновено и простичко използване. същинските личности, с техните човешки терзания, падове, възходи, подвеждане, заблуждаване и прозиране, откриване, мотивация - си остават напълно непотребни и ненужни. И всъщност никой не се интересува от същинския човек, прикрито всичко удобно зад идолната маска. Без никакво значение е дали народа или раята ги оценявала, дали положително, дали не. И в двата случая никой не го интересува кои са били действителност. Отгоре на всичко - никога няма как да се разбере. За мен е лицемерие този театър. За идеолозите му - нужен, като всеки народен театър, дори, т.н. "празници". Същинския човек, който и да е бил... какъвто и да е бил - си минал и заминал. Направил нещо си... но идвал момента "дали някой щял да го оцени" и как, според кое, какво... За мен също така е липса на елементарно уважение самото отношение на идеализиране. Както и липса на самоуважение. Идеологията е проста патерица. толкова елементарна, но функционална, заради дисфункционалноста и дефицитите в "сакатите" които я ползват за постамент на битието си.

там е въпроса... че аз по отношение на идентичността си... съм решил въпроса генерално. И въобще не ме интересува какво, кое и защо "го искам". За нещо подобно ти нямаш шанс, така че въобще няма смисъл да го коментираме... няма и защо. А ти - да ти кажа ли къде е хитринката - ползваш го "така е устроен света" като оправдание от типа "всички сме така", така е редно, така е правилно, такова е положението - тва е, щото навсякъде е така. В този смисъл "ми повтаряш" нещо си, защото не разбираш въобще нито какво пиша, нито защо. Оттам идва и "повтарянето" - сигнал за зацикляне . Не ги разбираш нещата относно психичното, идентичността... Пропагандата... за теб е само до "чуждите", а своята пропаганда дори не си способен да се сетиш каква е. Чуждите работи много ги разбираш, макар да стига до общи приказки. Иначе - важното е че намираш мегдан и контекст за изразиш убежденията и личното си верую (което на всичкото отгоре дори не е "лично" ) . напъваш едната форма на идеология и ти е враг нейната пропаганда, виждаш си нужния за теб контраст. А твоите версии на същото - никакъв шанс. ------------- Толкова е скучна и повторяема пиесата с този дуален идеологичен театър, дето я разигравате непрекъснато по едни или други теми... И едни и същи хора, поредните "лагери", поредното дуене на личното и отрицание на "другото"... Чудя се дали не ви е омръзнало на самите вас...

И... ? - какво от това - някакъв тип 'основание' ли е - че е "навсякъде била така"... или е като оправдание от подрастващи - нашето е така, щото и на другите е такова... И... само между другото - кое му е толкова силното и важното на пропагандата... като тя е обикновен вид психична манипулация. Съвсем елементарна, между другото... И съвсем изменчива. По-горе се изреждат някои тактики за нейното манипулиране - при "освобождаването" как една версия на идеология, предлагаща идентичност, асимилира и дори подменя друга като нея. Това е т.н. "принцип на кукувицата". Идеята за подмяна и заблуда че е "свое" е стара колкото света и както става ясно от името - е свойствена и на други животински видове. В идеологичната обработка - това също е в ход, то е по принцип начин на заобикаляне на защитните рефлекси - да ги заблудиш кое всъщност "пазят" и така го "пазят" като "свое". Горепосочената тактика сработва чудесно, особено когато е налице "бяло поле" по отношение на стабилна идентичност на национална основа - по време, и след освобождението, тепърва се формира такава... И заради това е налице възползване на чуждите вече развити идеологии и възможностите и начините им за повлияване. Това не са стихийни процеси - това е чудесно изиграно, масирано и организирано внедрено, обмислено и детайлно отработено... Руската школа в идеологичната работа е най-добрата в целия свят... И това е така още времената през които московитите са се превърнали в 'славяни' и "руси"...

Без значение колко е "колко е модерно обществото", интелектуалното "развитие" как точно се съчетава с "избиране на партньор". За какво точно се стига до "избиране", Относно какво точно е "партньор"... Защото размерът на "врата и бицепса" определят не само "гените". в програмата на самката са записани прости алгоритми, които определят "избора й" - това е силния самец е по-вероятно да й осигури "сигурност" чрез защитаване на нейното поколение. А защо именно тази "сигурност" е важна : ) - ами защото по време когато тя забременява, ражда и се грижи за отглеждане на поколението, тя е в състояние на завишена физическа уязвимост, като отгоре на всичко, е нужно да опази и самото поколение. Заради това архетипната програма е извела еволюционно самеца да осигурява храна и защита на поколението. Това че същото е с неговите гени, повишава неговата мотивация и склонност да осигури... Асоциирането на самката с "дома" и "децата"... А на самеца - с осигуряването на прехраната и сигурността. В днешно време основните кодове на първосигналните архетипи са напълно функционални, но вече променени от днешните реалности, социални отражения и нови идеали. Например - заместването на физическото осигуряване на защита вече е изместено от "чичко паричко". Демонстрацията на мъжкарство при самеца вече е изместено в посока на материално благополучие и място в социалната йерархия (което си е съвсем същото както си е било в "джунглата" - просто само критериите и мерките според които то се определя, са различни)... Нуждата на самката от осигуряване на възможна сигурна територия, на която тя да реализира програмата "размножаване" - не се е променила с нищо. Трябва да се има и предвид нещо друго - в отношенията в семейството не са повлияни само от слоя САМЕЦ-САМКА. Вътрешните слоеве на психичното са доста преплетени. Моделите на поведение, които са готово програмирани, включват и по-общите несъзнателни слоеве на "РОДИТЕЛ-ДЕТЕ" с неговите подпрограми "майка-дъщеря", или "майка-син", както и моделите "баща-син, баща-дъщеря", освен моделът на "съпруг-съпруга". В този смисъл семейство и отношения в него се формират на база на сложно натрупване и непрестанна динамика на превключвания от горните модели... докато се стига до временно застопоряване и стабилизиране в избора на основна платформа. В същата посока е и "защо хубавите момичета" се влюбвали в "лоши момчета" - което като генерализирано обобщение няма никакво основание. Но в САМКАТА е само една от подпрограмите на ИДЕНТИФИКАЦИЯТА и модела ЖЕНА. Модела "МАЙКА" търси подходящ образ за реализация и често "партьора" е търсен за да задоволи адекватно изявата на точно този модел, с приоритет. Търсенето на подходящ субект, с черти не толкова на мъжественост и сила, колкото на уязвимост и слабости - за да се реализира "майчинската" версия... Всичко това са само съвсем малко фрагменти от общи принципни положения. Припознаването на някой по горното е грешка, защото с него аз задавам само основни насоки на разглеждане при анализа и синтеза на всичко това в една възможно по-широка картина.

Дали някой обърна внимание с каква лекота се ползват обобщителните форми "мъже" и "жени"... "момичета" и "момчета", "хубави" и "грозни" и "добри" и "лоши". Понеже стана въпрос за "инстинкти" - вижте сами колко простичко и естествено всички издават сигнали че са се 'разбрали' по отношение на тия обобщителни форми... а всъщност те са смислов и прагматичен абсурд и по същество те нищо не обобщават. Пак инстинктивен и атавистичен е корена на явлението - как "доброто" веднага се асоциира с "хубаво" и "умно". И обратното - лошото - с грозно и глупаво. Опитът по-горе да се вкара "лошото момче" като събирателен образ на "коравия мъжкар" не променя с нищо една толкова първосигнална територия и смешния опит да й се придаде рационален, логичен и интелектуален характер (да прилича на размишления) ЧОВЕК... е обобщително понятие, включващо огромен конгломерат от сложни натрупвания, с още по-сложна динамика помежду им. Пласта (или "етажа") САМЕЦ или САМКА е само един детайл от всички останали. Видовите архетипи задават оцеляването на вида. Част от тях се изразяват чрез обобщението "СОЦИАЛНИ ИНСТИНКТИ" - в тях е именно пласта "САМЕЦ-САМКА" чрез поведението и отношенията които те формират. Привличането на двата пола един към друг с възпроизводна функция... стои в основата на значителен брой форми които продължават да имат огромно значение за битието на ХОМО САПИЕНС. Но появата на ИНТЕЛЕКТА ( като резултиращо сборно проявление на комбиниране на младите зони на мозъка, тяхната форма на паралелизъм, възможности за усложняване на съпоставки, в допълнение към паметови операции с нарастваща степен на абстрактизиране) внася доста значително объркване в заварените работещи кодове и програми на биологичния ни вид. Пример за това твърдение са статистическите извадки за обратната корелация между интелектуално-изявени субекти и техните семейни и родителски функции (дори и общосоциални). Да не говорим че нарастването на значението на интелекта вече не може да бъде нито овладяно, нито спряно. Така, че... когато се говори за 'момичета' и "момчета", без значение дали "лоши и добри", "грозни или хубави" - когато става въпрос за привличания, предпочитания, влюбвания... не става въпрос за никакъв интелект, а за скрити от съзнанието психични кодове и програми, извиращи от първосигналните "слоеве" (пластове). И се "бъркат" кой слой, какво поведение предизвиква... и с какъв приоритет е, как влияе на "останалите пластове"... Опитите на това да се слагат интелектуални "покривала" и да се описват с логика, разум и рационалност... е най-малкото наивна, но те имат своето отново инстинктивно основание... Като съвсем бегла рефлексия и следствие от навлизането на ИНТЕЛЕКТА в конфликтиране със заварените от него функционални биологични видови програми, е и конфликта между ВЯРА и ПОЗНАНИЕ. В същия ред е и типичния конфликт - емоции-рациум...И още куп други като тях... Всички те се пораждат както в самите субекти в тяхната психична лична територия, така това преминава и в групови явления на същото, до най-големите социални мащаби. Именно от невъзможността за разбиране и вникване на влиянието и динамиката на "слоевете" се дължат масовите грешки и несъответствия в поведението, мотивацията и останалите психични явления и процеси, които пряко определят онова, дето го наричаме с думичката "БИТИЕ".

за да станат "варварите" на свой ред "цивилизовано общество"... и на свой ред да бъдат "пометени от следващите варвари"... И какво като "редицата общества и цивилизации са си заминали"... Няма устои, които да са вечни, за да се противопоставят на вечната изменчивост и преходност. това е обречена битка. няма да го има едно, друго... нямало го едно, изчезнало, появило се друго... Нито земята е единствена планета, нито слънцето е единствената звезда. Нито хората сме единствените живи същества... А и на земята едва ли са единствените живи същества. Появява се всичко. и на свой ред бива изместено - това е свойство на всичко сред вселената. А тия приказки за "домашното семейно огнище" и културните цивилизационни устои са за "неустойчивите" охтики, и ехо от облъчването с готовите сугестивни шаблони - за несъзнателни маймунки. В този смисъл няма нито едно живо същество, което толкова силно да драматизира своята преходност - както е ХОМО (сапиенс). Той е превърнал преходността в свой враг и зъл демон едновременно... В психично отношение всяко усещане за твърдост и вменяването на нещо културно в идентичността - е само временно. Колкото да се извършат етапните процеси по израстването и развитието. Естеството е да се следва векторът на измененията, защото той се явява нещо като "вечен локомотив". Който не може, стопира някъде сред етапите си и зацикля сред вкопчванията си. Това се отнася какво в чисто личен психичен план, така и в колективен. Всичко е пропито от изменчивостта. Смешен и наивен е опита на ХОМО да е бесзсмъртен. Това не му е от "сапиенса", а точно от маймунката в него. Дори удължаването на живота е проблем за измененията и развитието, защото тия двете са в тясна корелация помежду си.

а дали не можем да намерим паралел за това още в римската империя и сред "римския гражданин" ? Колеги, не изпадайте толкова в патоса на депресията, апокалипсис може да е всеки миг, по линия на толкова много други причини... Това, за което говорите вече е ставало много пъти в историята на ХОМО... а същия вид все още го има. Не смесвайте вида с формите му на съществуване, но така или иначе - и формите и вида, планетата, условията на нея... дори вселената - са преходни. Ние с вас, дето пишем тук - също. . Мястото дето пишем, начина по който пишем и комуникираме, онова което комуникираме... контекста сред който го правим - всичките тия са преходни. Както ги е имало, така и ще ги няма. Това се отнася до всичко и никъде в това няма драма (освен за тия, за които драмата е нужна).

кое точно... (общество) - дето е обречено? Обществата се менят, културите се менят, моралът се сменя, обществените отношения и формите им... "Семейството" не е неизменна форма на съжителство дори като основна културна клетка - имало е култури по историята и глобуса, с други форми на колективни съжителства и отношения. Между другото - има "други форми" и сега - на някои места по планетата... Всичко това... както и което и да е друго - са преходни, а не вечни или абсолютни. Нито са границите на света или вселената. Разбираема и съвсем човешка е позицията ти, но рационалността в нея е победена от (пред)убежденията ти. Смисъла на традициите и повторението им - като символ на битката с непреходността - е съвсем ограничен... Страхът от изменение и смяна на ценности, издава неспособност за адаптация и реакцията от нея е - отричане на всяка промяна, до проекции за апокалипсис, щом се случи промяната.

краят на едно... е начало на друго. Справка - РИМска империя. Т.н. "общочовешки ценности" не са това, което са, щом е възможно да се 'разклатят'. Същото е с "моралните устои"... а най-малкото - "семейните традиции". Всичко това е на път да се смени с други форми и проявления. А хората които са белязани с 'тия форми' тръпнат защото нямат възможността да се проектират в "последващото" и на тях им изглежда абсурдно, неморално, крайно и разиграват театъра на апокалипсиса, който им подхвърлят отвътре несъзнателните им психични защити... Всъщност - е просто, защото принципът е елементарен - нарича се общо 'преходност'... всичко е преходно, но на много хора непрекъснато им се иска да не е така, защото самите те са "прихванали и вкопчили подбрани вменени положения" за принадлежност и идентичност. И им се иска "да пребъдат", като обявяват за "вечни" тия свои "котви"... Вечни - ама надали Всъщност е съвсем просто... и съвсем човешко.

Може би е трудно да се овладее различаването - кога нещо е толкова силно желано, че изглежда на "обяснимо". Кога нещо е толкова силно нужно да е обяснимо? Толкова нужно - че започва да се бърка с фантазно. Физическите хипотези, са просто... хипотези относно физиката. Но не и за психиката. Твърде бързо настоявате че сте изнамерили "всичкото"... и заради същото сте си направили 'своя версия' на това 'всичко', само и само да бъде обяснимо и обясняемо. Не разбирате нищо от психичния свят. Това не е никаква хипотеза, нито ми е предположение. Вие продължавате да изписвате че НИЩО не разбирате относно съдържанието на понятието ОТРАЖЕНИЕ, в психичния му смисъл. Това че "нечие обяснение обяснява процес или явление" никога НЕ Е ПРОЦЕСА ИЛИ ЯВЛЕНИЕТО, а си остава само обяснение. Обяснения за явления и процеси - много. Обяснители - също. Но никое обяснение НЕ ДАВА повече или по-малко шанс обяснението да става 'обективна реалност'. Ако е налице хипотеза за обяснение на света... и в същата не стои самият обясняващ субект - в нещо като "знаменател в уравнението" - на обяснението липсва точно ОПРЕДЕЛЯЩОТО спрямо адекватност в резултата. БЕз СУБЕКТА и неговата роля, никое обяснение не би възниквало, не би съществувало, не би се породило... Когато Обясняващия субект не разбира че той всъщност креатира и определя обяснението, той още не е узрял да схване че всичко тръгва от самия него и в него е отговорността - и за истината и заблудата (си). ОБЯСНЕНИЯТА никога не са ОБЯСНЕНОТО без значение за каквито и да са експерименти, те се нуждаят от интерпретация. Без нея те нямат смисъл. Вече ви написах - най-слабото звено в хипотезата (ви) е опита ви да я насочите към обяснение на психичните явления и процеси. А най-слабата страна на хипотезата ви... е че не осъзнавате че тя е отражение на самия вас. Това, разбира се, принципно се отнася до всяка... хипотеза, идея, мисъл... Но относно физиката експерименталния момент е твърде масов, твърде публичен, твърде изработван. Докато относно ПСИХИЧНОТО... нищо от горното не става. Не става и вашата хипотеза, нито математика, не става каквото и да е от всичко това. А и... основния недостатък е че ви липсва комплексен подход. Него - нито ще го намерите в популярни статии, нито в учебници, нито във сводките на ЦЕРН... Не се мъчете над "хипотези" които хем обясняват психичния свят, хем и физичния. В общ смисъл вашето е нещо като "синдрома на "всичка-джията". Вече ви споменах че и на последното форумно събиране, на което не само аз присъствах, беше и още един "всичка-джия". Той също имаше подадена заявка за патент и изобретение преди много години, написал (според него) научен труд, носеше 5 екземпляра да ги оставил "който поискал да прочете за истината"... Останалите сами видяха, чуха. Аз познавах човека индиректно още от изворите.ком. Именно там той се беше заел да изписва идеята си за "четвъртичния закон" на мястото на "дуалните противоположности". Той също настояваше че е обяснил всичко сред вселената, човека, психиката... По принцип всеки човек има своите търсения, защото отвътре го "бодат" разни негови си фиксации. Няколко пъти вие самия настоявахте писмено нещо много просто "... на мен ми стига че хипотезата ми дава обясненията за живота, света, човека..." (цитирам по смисъл). Хванат сте в собствения си капан, чудесно го поддържате и самия вие сте и Капана, и Уловения - в психичната вселена това не е парадокс. Въобще "там" е нещо много подобно на "реалността на Алиса"... А вие нямате никакъв шанс да боравите с парадокси, светът ви е подреден и всичко извън тази му подредба за вас е "хаос и бъркотия" - демек "абсурд". Ако бяхте останали само в лоното на "физиката", щеше да е по-добре за илюзията "истината я знам, защото съм намерил обясненията за света". Но в психичното... просто си нямате идея колко е дълбоко блатото в което сте нагазили. Никаква идея!

вие фабулирате доста свободно и... твърде произволно. Аз, разбира се, не познавам т.н. "хипотеза". Но вече няколко пъти ви "хващам" в сериозни недоразумения относно психичния свят. В този смисъл, вече съм написал, каквото е било нужно. Ако сте го чели - добре. Ако не сте - пак добре. Т.н. "психично време" няма отношение относно "физическото време". Когато се осъзнава дадено явление, скоростта на процесите зависят от твърде много фактори - всички в "реагиращия" и "осъзнаващия". мигът на осъзнаване... няма как да се измери. Разбира се че е налице "закъснение", но ако е до "скорост на сработване" са налице твърде "бързи реакции" в несъзнателните полета на инстинктивното. Това е и техния смисъл. Докато - сложната обработка на информация от висшите когнитивни дялове, е от комплексен характер - със сложен комбинативен набор от четене от памет, каскадни съпоставки, символни и абстрактни обработки от качествен характер... Няма как да стане "бързо" и няма защо да е такова. Само за груба аналогия - когато днешните суперкомпютърни системи се задават "задачи" при които алгоритмите се извличат на базата на самата обработка, и това е усложнено до огромни степени... и се нарича общо и грубо "дълбоко обучение" (с елементи на самообучение) - това също не става "светкавично". Всичко това търпи изменения, нараства с опита, ако са налице и дадености... - и при човешкия мозък, и при изчислителните системи. Паралелните типове информационно процесиране тепърва се задават и откриват, тепърва се създава и нужният софтуер за "дълбок паралелизъм" на всички нива на обработка... и т.н. Описанието ви на "отражение", всъщност касае мнемонични процеси - т.е. - запис и извличане на информация. Тия двете, нямат никакъв фактически еквивалент, освен че просто имат зависимост... Но същата имат всички процеси в психичното - поради това общото описание и аналогия за него е "комплексна система". От друга страна процесите на 'запомняне" и "припомняне', в горното описание... не знам как сте решили че са 'такива'. Отгоре на всичко - дори имате обяснение... Кое кое предхожда - обяснението или обясненото?... За мен, твърде произволно постулирате главно защото сте решили да прилагате обяснителната си система към психични процеси, но всъщност нямате и елементарна представа какво се обобщава с понятието ОТРАЖЕНИЕ. Което е съвсем естествено, защото прочитането на обща литература относно психологията... или пък следенето на популярните статии сред интернет... нямат връзка със забълбоченото отношение и разбиране относно психичната вселена. Много напирате да сте обединили физичната вселена, с психичната такава. Непрекъснатото позоваване на "хипотезата"... е малко... как да кажа - твърде самонадеяно. Вие сте единствения който решава че същата обяснява всичко, сред всичко... И за нея всичко е обединено и единно. Това, разбира се е ваше право и си е ваша работа, но честите "включвания' относно психични процеси, през призмата на "хипотезата" (ви)... са твърде ограничени по ниво и разбиране, до напълно погрешни,

има основание, така поднесено. Но... и в психичната система от отражения са налице "взаимодействия" от комплексен характер. А и по същия начин - "взаимодействието също е нужно да се "възприеме"... иначе - то си остава "несъществуващо"... А всичко това не "ФИЗИЧЕСКИЯ РЕАЛ"... От друга страна - самото отражение възниква от въздействие с физически реал (макар че - не само) и така се формират и натрупват отраженията... Има и други аналогии, които са естествени и неизбежни. Както и тия съждения имат значителни проблеми, защото са фрагментирани, а въпроса за психичното отражение е изключително сложен... Може би най-сложното явление сред вселената. В този смисъл наричат психичното поле също "вселена"... В психичното поле ролята на "гравитация" и "сили" ... са вече процесии явления от друг характер, всичко е относително и условно, сложно съставно, с безкраен брой обратни връзки... Или - в психично отражение - "възприемам, отразявам - следователно съществувам, осъзнавайки това си съждение" Искам да отбележа един важен детайл от летящата популярна фраза на Декарт - става въпрос че "МИСЛЯ, следователно СЪЩЕСТВУВАМ" - е израз на процеси по осъзнаването на психичен субект. Защото фразата не е "МИСЛЕНЕТО е задължително основание за СЪЩЕСТВУВАНЕ"... Изречена в първо лице единствено число - става въпрос за белег за осъзнаване на всеки субект, за ситуиране сред неговите размишления, е това да стигне до рефлексията си за себе си. Именно ниво на натрупване в такава (авто)рефлексия, се стига до явлението "осъзнаване". Включително в тази връзка е по-общото понятие "СЪЗНАНИЕ"...

Но и когато е "доказано" - пак го наричат 'теория' (доказаното е фрагмент от теорията, тъй като тя се явява синтез от сложно множество подредени и систематизирани твърдения, описания, взаимодействия, отношения и връзки). Така че - във физиката точно - и установеното и 'доказаното', и неустановеното - си съжителстват без никакъв проблем, в една теория, или различни теории, или хипотези. Никой теоретичен физик не се занимава с "истинаТА". Колкото до "ИСТОРИЯТА" - аз вече написах на други места - думичката ИСТОРИЯ, в народния си смисъл, носи идеологично значение. Оттам са и пристрастията и задължителното нужно "оцветяване" - заради значението и ролята й за формиране и поддържане на една остаряла версия на "национални идентичности". Тази роля е на път да се промени, защото са вече пречка за вектора към глобализация, който ще промени и ролята и значението на "националните идентичности" към формиране на "глобални такива". Разбира се, това среща сериозната съпротива на "вече формираните", а и ролята на огромната инерция и натрупванията й, е доста значима. Не е точно така в съдържанието на думичката ИСТОРИЯ - за хората на науката. Там се прави всичко възможно да се 'отцедят' пристрастията. Работи се с хипотези, предположения... все пак историческите събития са комплексно-динамични. Нужното за всеки потребен, се съставя от фрагменти и съответствено на тая нужда "интерпретации и подбор" на тия фрагменти. НО... когато е налице дисонанс между научни положения и народни (национални интереси и потребности) се създава и поддържа нужната на народа идеология. Същото сложно се преплита в образователната система... Там именно се и задава "идеологическия характер", защото все пак ролята на образователната система е да подготвя и създава версиите на социални идентичности и те да се свеждат до обучаемите - особено в началните образователни нива. Дракането по темите по история... обикновено не е относно по науката история. Проблемът сред всяко дракане и спорове е явлението "пристрастие", но за него са в сила психически особености и се оформя и проявява от психични процеси и явления... (а не исторически ... макар че все пак в психично отношение думичката "история" (отминалото и неговите отпечатъци) имат съвсем друга роля, значение и функции... и влияние ) . В тази връзка е и характерна корелация - за конкретен субект, в чисто психично отношение, ролята и значението на неговото "отминало" е точно колкото е и важността на колективните версии на същото - вече в колективен план и мащаб. Нужното "минало" се нагажда за да се решават дисонансите от моментното "сега". Националните пристрастия - са израз на същото, но вече в колективен план. Проблемите стават значими, когато достатъчно количество дисониращи си "национални идентичности" влизат в преки взаимодействия едни на други. Динамиката на тия, е един от факторите, които задават и формират днешната "политика". В този смисъл - сегашното и историческото "време" силно си взамодействат - всяко отминало "сега" по неговите отпечатъци, става "минало"... и "история"... Всеки миг.

истината... не е това, което е. Думичка... която в науката няма смисъла и значението на окончателност, крайност и абсолютност... по принцип в нещото, наречено НАУКА няма нищо сериозно, по отношение на думичката "истина". идея, догадка, предположение, хипотеза или теория... - никъде сред тия няма "ИСТИНА". Въобще - ЧОВЕК на ПОЗНАНИЕТО е този, който израства този етапен житейски синдром - нуждата от "едната, крайната и окончателна истина". Времената на този тип идеализъм и моноспектакъл, отпаднаха още с идването на ренесанса. Оттогава непрекъснато някой, някъде се опитва да връща - към "едната кристална истина"... но всеки път е по-неуспешно и повече нетрайно. в днешно време твърде малко "острови" на едната кристална истина, останаха по глобала. Идеологически е чудесно да се вярва и живее чрез едното, с едното, около единното... Обаче векторът на съвремието посочва друга посока. Разбира се, че твърде много хора живеят с някаква представа за абстракта "НАРОД". Но като че ли - и времената на "НАРОД" като едно монолитно цяло и еднаквост... вече отдавна са отминали. Консерватизма и инерцията на която той е основан, вероятно са нещо чудесно. Но той е нещо като "фризер" - в него са замразени мъртъвци... Както вече посочих по-горе - "нашата истина" не е "истина"... а е "нашата версия на сговор", направена за удобство, имаща временен и преходен характер (докато трае ползата). После живота подава поредното изменение на условията (което не може да бъде пренебрегнато чрез представите и идеите от фризера) и идва ред на ползата от нова истина и отпадането на ползата от "старата"... Воюващите и тия с "каузите" се усещат измамени. Други милеят за 'миналото' и си се кланят на "замръзналите мумии във фризера на времето"... За тия, за които "едната сговорна истина" е била в основите на идентичността - за тях каквато и да е редакция на тия основи... е абсурдна и си я бранят със зъби и нокти... и дори с "научни словесни еквилибристики". за справка - "темата за склонността към потвърждение"...

и "други' не е написал - примерно религиозните последователи... Въобще - идейно-представни системи за просто описание на света, подаващи нужното изживяване за потребителите си, са явления които са съвпровождащи цялата история и култури навсякъде по географията на глобуса на Хомо сапиенс. И досега. Но без тия явления животът не би бил същия... защото те правят света шарен. А за рационалните индивиди - колкото е по-шарен е света и хората, са по-възможни за изследване, съпоставки, анализ и... опознаване и осмисляне. Именно по линията на рационалните индивиди, идва и доста странен парадокс - най-трудното е да се открие личното присъствие и влияние на хилядите възможни плетки, втъкани в несъзнателното сред всеки от нас. защото всички ги носим в себе си и те се вплитат в твърде ранните ни несъзнателни години от живота, чрез непрекъснатото социално облъчване и предлагане - понякога направо натрапливо.... Лесно е да се каже :"тия, ония..." но доколко и дали самия Назоваващ не се самоизвежда спрямо една такава "идеологично-представна житейска патеричка", за да може от себе си да скрие надълбоко неговата лична версия на същото... Защото е факт, че всеки, който е ползвал патерички от този вид, чудесно ги крие от себе си и на него въобще не му изглежда илюзорна, не е критичен към нея, за него тя е ясна, точна, последователна... само защото чрез нея той се е научил още от твърде ранна възраст да получава толкова нужната му доза сигурност... и - принадлежност ( с нея - идентичност ) . Искам да напомня на тия, "дето им е толкова ясно, и са толкова сигурни в правотата си" - че по доста теми във форума, явления като тия, за които става въпрос в тия ми думи - са навсякъде сред пишещите. Те са навсякъде и във виртуала и извън него, защото са сраснали със самото социално битие, със всяка идентичност и идентификация.

Трябва ли...? Вие пример ли ми дадохте - като "направихте разлика", не че не зададох въпрос, но умело го прескочихте... От друга страна - благи съвети В духа на стадното заиграване в темата. въх, наистина ли? Добре че все пак не са 133... Може, ама надали. Да... всичко е ясно - отвсякъде. А сценката на загриженост за малко да ме просълзи от умиление Забавлението в темата с акцент на рамус няма как да покрие празнината, колеги. И със забавление и без него - безсилието и липсата пак ще си останат същите. Академичните ви пълнежи нямат никакъв шанс и Склонности - като тия в темите или живота ви, няма значение дали ще са на игри или ще са войни - целта, смисъла, значението, механизмите - са си все едни и същи. Извеждането на темата като витрина на стадни заигравки... ви поставя редом до маймунското сред всеки от нас. Просто му сваляте интелигентните дрешки и блесва в неподправения му блясък. В този смисъл - Оглеждащия се в личното или колективно огледало - няма значение дали му изглежда че е цар или интелектуалец - без дрехите той си остава "играеща гола маймунка". Д. Морис разглежда един от аспектите на човека, точно както би ги видял един "извънземен зоолог" - безпристрастно, систематично и аналитично наблюдавани и изследвани. "Когнитивната наука" прави същото - но не само до сексуалността в поведението, а в много по-широк план. "Склонността за потвърждение" в заглавието на темата, е точната витрина как "голата маймунка" е навсякъде и сред всеки, в мига когато й паднат "воалите с които маймунките взаимно си играят на интелигентни" и остава каквато си е.

------------- Ако "личните ми възприятия" довеждаха до тия твърде Нелични резултати, каквито са в темата - дали са толкова "лични"? А и... вие да не би да имате ясна разделителна линия между личното и "обективно" възприятие... Вие примерно твърдите че имате 'друго възприятие' на всичко, което се изнася в темата - но - според вас самата - тази разлика идва ли защото вие имате "обективно възприятие" или е просто заради наличие на 'вашето лично възприятие'? Ако последното е "отговор" - то тогава кое прави разликата и значенията между различните 'лични възприятия'... От друга страна - вие имате предвид "лична интерпретация" , а не "възприятие"... но това е само предположение - като сред останалия контекст... Но буди недоумение следното: С толкова произволно нагласяне на пълнеж на понятията всеки може да си напише каквото си иска и да претендира за абсолютна правилност, вярност и дори обективност. Ако му е толкова важно - воала... Заглавието на тази тема касае именно това.

За какво ми е - аз си я имам. А и отношението ми към моята идентичност и процесите по идентификация е твърде различно от същото при останалите тук... Да поясня че "имената" по-горе ги внесох с ироничен подтекст, в реален план те въобще не са ми нужни. Посочих с тях само че който има проблеми с идентификацията в индивидуален план, за него тя е още във фазата на груповата й определеност. Един от белезите за това е нуждата от модели сред всякакъв план - от възприятие, до отражение, вкл. и мислене, представност, дори начин за логическо боравене. Явлението "отношението към авторитет" е просто малка част от нуждата от модели и задава съвсем показно тяхната важност. Ученето в същата фаза се превръща в намиране и подбиране на модели по които да се подражава... запомнянето на информация и нейното припомняне и боравене с нея - стигат до лимита си на комбинаторика, но не да се генерира индивидуален критичен поглед и самостоятелно независимо извеждане, търсене,творчество. В същата фаза ученето довежда до имитиране на наученото и вживяване че като е научено то е плод на житейски опит и е оръжие за справяне с житейските проблеми и конфликти, за адаптация... И дотам - наученото става модел за света, взима се наготово - цяла образователна система е призвана не да подава адекватни на изменението на живота информация, а готови тухли и цели блокове с психични "лего-елементи". В голямата си степен - направо сглобени, защото по-голямата част от ползвателите точно така им е нужна... ------ Продължаването на поддържането на фокуса на пишещите в някой си рамус, е само една гола реактивност. И тя е с типичния си характерен лимит. И израз на пълното безсилие за разбиране за какво се съотнасят казусите на темата. А тия казуси касаят ВСЕКИ човек, всеки субект. Особено - че с тях добива изразност принадлежността на даден субект към етапа на своето психично развитие. Самата основа на темата и дълбочината на проблемите, които тя поставя, не интересува въобще няколкото пишещи, и те просто си спамят, като образуват групирания по признака на ползата. Задължителният за групирането общ елемент, е избора на дразнител за да дава общ вектор за реакция спрямо него. Това е стаден рефлекс, една от проявите на социалните базови инстинкти. И това са хора с изведена напред непрекъсната силна заявка за интелигентност, с характерните елементи на настояване, декларативност и периодичните напори на "вятъра" за всичките тия. Всичко това е елементарно и твърде предсказуемо. за същите то наистина е хоризонта на вселената им. Склонността на потвърждаване тук се проявява в няколко плана, но най-характерният е от вида "онова, което мога, което знам, което мисля, е онова, което съм" и главния стремеж е то да се представи като "осъзнат избор" и да се придаде на личния лимит ролята на обективно ограничение, да се сложи сред вселенски и обективни принципи и дори концепция. По този начин личните лимити спират да създават 'дразнене' че "аз съм лош, не ми достига, не съм достатъчно умен, мислещ - така е логично, естествено и... нормално. Никой друг не е умен, нито мислещ (повече от мен/нас) - защото "това е невъзможно" и се дъвчи "природата, законите, вселената, психиката... там бил лимита. Достатъчно било само да се осъзнава... те границите винаги си били там, защо да не живеем спокойно и кротко... и все в същия вече толкова повторяем план, който е толкова важен за същите негови изразители. От друга страна - понеже е очевидно че определени субекти проявяват различност спрямо общата маса и тя намира конкретно изражение, те се признават като "авторитети", идеализират се и се поставят в социума именно като идеализирания си образ. Това дава възможност да се приеме спокойно и без дисонанса "че някой е повече от мен/нас"... Обратния вариант е - просто да си призная пред себе си че "не ми достига"... но това е напълно абсурдно, излизат някои стари положения, които.. веднага стартират типични и първосигнални програми - реакциите на компенсация, заради невъзможността на тази "абсурдност". УСЛОВНО - в социума, като цяло, нуждите и потребностите задават и процесите и динамиката, вида и нивото на отношенията. Когато при достатъчен брой психични субекти, всичко условно изразено дотук е налице, възникват групови форми за неговия обмен между тях, включително и дефицитите и компенсацията им. Така обаче се реализира и тяхната илюзия за обективност - защото когато моят дефицит го усещам и в "този до мен", напълно по детски удобно генерализирам че това е "вселенски закон" и става удобно за всеки в резонирането помежду им. Ползата за АЗ/НИЕ от това генерализиране довежда същото да се изведе до много широки граници с колективни взаимни усилия. По този начин става и основание за конвенция помежду им - именно заради ползата. ---- СКЛОННОСТТА КЪМ ПОТВЪРЖДЕНИЕ е само фрагмент от далеч по-комплексните прояви на базова инстинктивна подложка, която важност и приоритет е напълно неприемлива за нейните изразители. И всичко това, в темата и текстовете, в когнитивната наука, се представя само като "склонност". Но всъщност - за субектите които имат етапни блокажи, главно в емоционален план, същата "склонност" непрекъснато се превръща в БИТКА - за потвърждение, дори до "война". И тя става твърде ожесточена, защото... това е част от всички описани условно етапни процеси, явления, зависимости и рефлексията им в поведението и когницията. В някакъв смисъл емоционалните блокажи в детските възрасти, нанасят паметови отпечатъци от негативни изживявания. Те са с изключително сложен характер, защото се наслагват, изменят с всяко припомняне, което се превръща в преживяване на отпечатъка ... По този начин, повторяемостта задава блокажи и стопира емоционалното израстване към следващи етапи. Появата на интелектуалните възможности и тяхното оформяне и стабилизиране се появява в нищото - без нужната стабилизирана и израсната емоционална подложка и това подава сложна картина на възникване на вътрешни конфликти от типа "емоционално-интелектуално". Интелекта, по принцип, сред всеки човек съвсем очевидно идва след достатъчни възрастови натрупвания и напълно естствено - много след емоционалните определящи инстинктивизми. Но въпроса е - че когато при емоционалния свят не се достигне до зрялост и твърде много конфликтни положения останат нерешени, това задава цялото битие занапред. ---- "Природата" и евоцията е програмирала в човека неговите базови инстинкти. Принципите им задължително са да са опростени - и във възприятие и в отражение. защото е било нужно да сработват бързо - все пак от това е зависило оцеляването. Моделите на базовите инстинкти се прехвърлят в по-високите нива на когнитивност - идващи в последствие с израстването. От ниските и основни дялове, минават само алгоритмите, но те са достатъчни за да оформят "инстинктивността". Един от общите принципи, с израз и проява в базовите инстинкти, изключително характерен и лесен за извеждане, е явлението "ПОВТОРЕНИЕ". Елементи и взаимодействия, които не намират нужната зрелост в динамиката си за да станат преходни, се задейства съвсем естествен импулс към повторението им. Повторението допълнително е елемент, който има изключително сложен характер и в определени етапни процеси е много нужнен и важен. Но именно - като преход и метод към решение и преодоляване на зациклянето. Ако това не се намери - се "повтаря" докато не се реши и отработи. ---- В темата всичко това се опримерява чудесно от няколко твърде характерни представители и изразители. Дори когато им се обясни, очевидно че "толкова настояваната интелигентност, не е в състояние да повлияе нито на поведение, нито на възприятие". От друга страна - парадокса е, че от същите се декларира точно обратното. Но неспособността за адекватна рефлексия е само фрагмент и лакмус на защитните процеси, демонстрирани твърде очевидно от няколкото им изразители в темата.