ramus

разбира се - това, че не съм физик... или философ... или дипломиран учен - е факт. Но имам някои съображения като обобщения и изводи от практическа работа, по въпроси за "СЪЗНАНИЕ", които реших да изпиша накратко. Като цяло е твърде модерен подход - в нови гранични теоретични теории от физиката и мирозданието, да се спекулира и за съдържанието на понятието СЪЗНАНИЕ. Особено, когато се касае за популяризация доста автори пускат въображението си по тия посоки. Но работата е, че в никоя сериозна физична теория няма преки податки към СЪЗНАНИЕ-то. И това не е случайно, а се подхожда със сериозност и предпазливост, защото въпроса за СЪЗНАНИЕ е огромно незнайно "минно" поле, дори и като за свободни спекулации. Механистичен и физичен подход към работата на мозъка е налице отдавна. Но нито един неврофизиолог, физик, математик, инженер... не е успял досега да постулира в стройна теория въпросите за СЪЗНАНИЕТО. Както и от която и да е друга област на науката, изучаваща пряко или косвено мозъка... или работеща върху неговите 'проявления'. Не е успял нито един философ, нито учен от които и да е други области на днешната наука. налични са частични пробиви от теоретичен или практичен характер, но те лесно потъват след това в доста преплетените и комплексни изисквания за "валидираност" сред научните канони. И така - с това антре искам да 'подложа' условен контекст на който да напиша думичките си по въпроса. А смисъла и посоката им са следните: Колега, с опитите да засягате темата за МОЗЪКА, като основа на "СЪЗНАНИЕТО" веднага попадате във вече играни сценарии от спекулации за "СЪЗНАНИЕ". Не зная защо толкова е важно да го включите в 'книгата' и теоретичните си виждания. Но според мен, ако в последните е налице някаква основна логическа и математическа нишка и ниво на синтез от обобщения и изводи, то включването на СЪЗНАНИЕ към този синтезиран микс, би бил твърде лесен за компрометиране... Според мен вие залагате свой "автогол", защото изпадате в инерция от опитите на други хора. Ако не беше нивото на популярност на КАКУ или Хокинг, както и плеяда от други автори, идващи от социални публикации, нито един от тях не ги залага сред сериозните си разработки. Айнщайн, Бор... и други автори също всеки от тях ползва в изявления свободни спекулации и си позволяват да изказват и фрази от философски или дори с леки духовни или окултни препратки, характер. Но никога сериозно, в своите трудове.. Но за разлика от компетентността ви във физиката (за която аз самия само условно предполагам) в психичното нивото на вникнато и осмислено знание... и на приложено познание, не е високо. Получават се кръпки - като просто се опитвате да ползвате територии на познанието в които не сте на висота, към своята схема на физични описания. Но според мен - това няма да ги направи по-богати, а точно обратното - залагате вратички към компрометиране, ако "слеете" в един модел тия доста "различни територии" които искате на всяка цена да обобщите в обща схема. ========= И от общото през частното, до конкретното - горния цитат-извадка: Предположително - ако сте осмисляли и задълбочавали по отношение на колко е незащитима и неустойчива тезата за "изборите", нямаше въобще да я включвате в съжденията си. Както и твърде нагласения подход към "съзнанието" - като към 'отношение'... Така, натъкмявайки го към собствените си вече формирани виждания, ви е нужно само за да пасне на подредената вече схема от елементи. Това е пример за това че съжденията и нивото ви на информираност по отношение на психичния свят и отражението му в битието през Живеещия го, са на общо и популярно ниво, с добавка на твърде стар и вече изживян философски уклон. Загатването че "сте попаднали и на философски учебници" в горните ви коментари, прави цялата картина по-реална... защото не е достатъчно просто да се чете в подбиране на кое е подходящо и кое не е - за вече предварително създадена схема за обяснения на живота. Разбираем е уклона към разширяване на периметъра на валидност и обяснимост, но... дали точно тази посока на познанието - психичната, е "успешния избор"... И дали е "избор" въобще?

Ето още един фрагмент: "...Человек воспринимает мир с позиции своих убеждений. На основе убеждений происходит оценка других людей, ситуаций и т.д. – всего. В своей деятельности человек также отталкивается от своих убеждений, что влечет определенные последствия, которые не всегда приятны. Каждый человек имеет свой набор идей и представлений, и склонен считать свою систему убеждений самой правильной, так как ощущает эти убеждения частью себя (отождествленность, эго). Когда у человека есть система убеждений, у него появляется ожидание, что всё будет соответствовать этой системе. Он ожидает, что другой человек будет вести себя определенным образом, что ситуация будет (потому что «должна») разворачиваться именно так, а не иначе… Однако этот мир нестабилен, он постоянно меняется, и рано или поздно происходит сбой – происходящее перестает соответствовать системе убеждений. Это бывает довольно неприятно, вызывает конфликты в отношениях и массу других проблем. В таком случае есть два распространенных варианта развития событий. Либо человек работает над своими убеждениями и изменяет их в соответствии со сложившейся ситуацией, либо отстаивает укоренившуюся систему убеждений, пытаясь переделать мир (ситуацию, другого человека), чтобы он соответствовал этой системе. Есть и третий вариант. Избавиться от системы убеждений. Постепенно, шаг за шагом. Сразу происходит изменение убеждений, а затем их устранение, исчезает зафиксированность. Это и есть "работа с убеждениями"..." ============= За да лиша твърде много хора от импулсите им към готови програми за решаване на дисонансите им, за да не пълним излишно темата с примитивизми, ще напиша и следното: Нека само хората които имат вникване в темата, идващо от ЛИЧЕН ОПИТ!!! да пишат точно от опита си. Няма как да не се разпознае това... Излишно е да се изрисуват портретите на значителното мнозинство, при това в колективно вече изградени сугестии и защити, на които да бъдат рупори и да търсят инстинктивно опори помежду си. За тия неща вече има достатъчно други раздели, форми и са достатъчно изписани и... и достатуъчно ясни и принадлежни.

И в посока на това че темата е изключително широка, важна и значима - поне за всеки мислещ човек, наричащ се САПИЕНС, да допълня следните условно-представени обобщения: Независимо че в антрето на темата представям публикации касаещи различен поглед към УБЕЖДЕНИЯТА и ролята им за всеки човек, като цяло това е тема, която публикациите и готовите изследвания нямат толкова голямо значение. Имат значение само на убеждения, но не носят нужния наследен социално-репликиращ елемент. Няма как някой заради вас самите "да напише текст,. да каже думи, да начертае схема, които да научите, запомните и на свой ред да възпроизвеждате" и това да свърши работа по личния ви път за осъвременяване и отпечатък на личната скорост в процесите по вътрешното развитие. По същия начин - няма как да напишете готови думички, ако не е свършена личната уникална работа по всичките тия процеси и да е налице автоактуализация. Ако обърнете внимание - точно по отношение на думичката УБЕЖДЕНИЯ, българското УИКИ е напълно безпомощно. Може да използвате момента да се запитате "защо"... Това дори условно, е признак на зараждащия се интелект, минаващ през бариерите на вътрешните прегради към ИРАЦИОНАЛНОТО сред всеки от вас. Но това носи за твърде много хора, "опасността' от едно голямо разбъркване на вече постановените им схеми на интерпретация и приемане на "живота и себе си", както и в достатъчна степен съгласувани и взаимно повлияни в социалните им взаимодействия...

и една вметка - ако са налице претенции за "мислещ човек", не изпадайте до положение дори да не позволите да забележите в себе си кога, как и при какви обстоятелства се поражда "дисонанса" - между вече постановеното... и между непрекъснато изменчивото и разкриващо се. Убежденията имат първоначална задаваща функция - постановява опорни положения които формират основата. НО... до появата на интелекта и висшата когниция. Ако някой претендира че в него тя е налице - първото през което на нея й се налага да се пребори - е силата на вярването и убежденията, които вече са формирани. Всеки човек минава през този базов дисонанс по свой уникален начин. От друга страна - най-общото е да се наблюдава как някой въобще "не го е израснал" а едновременно с това претендира за 'мислене'...

Това е просто един от начините за решаване на дисонансите, породени от това, че е налице възможност за разклащане на предварителна вече заложена схема на интерпретация, чрез която е постигнат вътрешна психична ПСИХОСТАЗА - форма на формирана идентичност и увереност че нейните опорни основни положения са верни, непоклатими... чрез вяра че "не са само лични, а са на база 'множество гледни точки'. И следствието " аз може и да съм се заблудил, но няма как да се заблудят многото други... следователно няма как да не е вярно, щом е колективно постановено..." От друга страна е съвсем просто обобщението че нуждата от множество гледни точки е начин за колективно справяне с общи дисонанси. Например - налице са твърде много хора които приемат напълно непроверими и предположителни събития, като абсолютна и единствена истина, само защото това може да бъде употребено за решаване на мощни вътрешни конфликти и колективния начин на справянето с тревожността и страхуването. Проявата на това е всяка религиозна доктрина. Както е същия механизъм и при "научната доктрина" като модернизиран заместител на "религиозно-каноничния". И в двата случая е налице нещо общо - това е обосноваването на цялото съществуване чрез готов набор от проверени, според самия субект, готови социално-валидирани системи според които се определя "правилното". Системи, които да се приемат за толкова важната и нужна роля на " отправни точки за всякакво сравнение". И така, чрез всичко това, се намалява естествения фон на лично безпокойство и тревожност - нещо толкова характерно и естествено в ирационалния аспект на всеки човек...

Всеки поглед към тия горни съждения и интерпретации носи личния почерк на собственото пречупване през себе си. Но това пречупване, тази призма през която преминава всяка новопостъпваща информация е "създадената в несъзнателна възраст, система от опорни точки на които ирационалното в човека предпоставя неговото съществуване. Тяхното значение е - да са налице, да определят поведението, да създадат базови и основни положения дори и да го няма РАЦИУМА - от времената в които той въобще не е съществувал. Ето защо най-голямо значение за развитието на всеки човек е - създаването и насочването към предпоставки в неговите висши ментални функции, чрез които да се надмогне значението и смисъла на УБЕЖДЕНИЯТА. А най-големия проблем на тази задача, се крие във факта, че НЕСЪЗНАТЕЛНОто и ИРАЦИОНАЛНОТО до голяма степен определят цялото вътрешно движение и динамика на психичния свят на всеки субект. И заедно с това - като негово следствие и причина едновременно - е начина да се защитят базовите основни опорни системи, като се прикрият и маскират като РАЦИОНАЛНИ, ЛОГИЧНИ, като им се придаде значение на "знание", опит... Също така - другият много разпространен начин - да се скрият от полето на критичното мислене... Поради това - едно от най-големите предизвикателства за всяко човешко същество, представяващо себе си за МИСЛЕЩО, е да намери собствен път за откриване и преодоляване на задължително формираните в него СИСТЕМИ ОТ УБЕЖДЕНИЯ, които по своята си функция и значение, динамика и механика, идват заедно с раждането и предшестват по време и етап появата на по-висшата когниция, позволяваща промени, преосмисляне..... до освобождаване от влиянието и силата на убежденията за същия човешки субект. Много може да се напише за това как, кога и при какви обстоятелства възникват и се стабилизират убежденията сред психичния свят на всеки човешки индивид. Но няма двама индивиди, при които да са налице еднакви начини за достигане и справяне с наследените и формирани вече психични базови компоненти, израз на които са УБЕЖДЕНИЯТА и ВЯРВАНЕТО - като техни основни проявления. Разбирането на значението, функционирането и динамиката на завареното положение при всеки индивид, няма как да е написано в книга, текстове, няма как да бъде "обучен", научен или за взаимства наготово "работеща валидирана схема" която само да репликира и да му гарантира 'успех'....

Създавам темата с няколко извадки. Този похват не е характерен за мен, но си имам свои съображения за него. Мотива за темата - е универсалното за всеки субект, влияние на неговите основни положения за света и себе си, проявяващи се като "убеждения". Както и значението на съдържанието на тази думичка, за всеки един пишещ, вкл. и в този форум, и тази тема. Интересно би било, ако коментиращите по темата се опитат да взимат под внимание СИНДРОМА "ДАНИНГ-КРЮГЕР" ======== "...а) Промяна на вярванията. Може би най-лесният път да се редуцира дисонанса между действие и вярване е просто да се промени вярването. Взема се решение, че да се лъже (в тази ситуация) е допустимо. Подобен вариант ще неутрализира всеки тип дисонанс. Ако вярването е фундаментално за индивида, този начин на справяне би бил неефективен и засилващ психичния дискомфорт. Освен това базисните вярвания и атитюди са изключително стабилни и индивидите не могат да ги променят и пренебрегват лесно, особено, докато разчитат на тях да поддържат визията за реалността в релативно предсказуеми граници и организират мисленето и перцепцията им. Трябва да се отвори една скоба и да се поясни, че базовите вярвания са многокомпонентни структури (включващи емоционални, мисловни, поведенчески и соматични елементи), изграждат се на ранните етапи от съзряването на Аза, детерминирани са от емоционално съдържание, без да са облечени в мисловен конструкт. Индивидът ги приема безусловно преди появата на интелекта, поради което те текат като аксиома и не подлежат на оспорване. Те също подлежат на промяна чрез когнитивно реконструиране..." ========= "...Когнитивна психология - Мислене 1,Първобитното мислене. Една от предпоставките на мисловния процес на член от първобитното общество са колективните представи образи за предмети, животни, ситуации, съдържанието, на които се предава в неизменен вид от родители на деца. Първобитното мислене се базира на представи с ирационален характер, ражда решения, за които са присъщи нереалност и сходство. В него се зараждат елементи на когнитивно обосноваване и взимане на решения. Когнитивната обосновка има и социална значимост използва се за установяване на социален ред. 2,От друга страна стои творческото мислене. Основният му признак е свързан със създаването на нещо ново идея, образ, модел. Творчески мислещият човек може да направи всестранен анализ на дадените условия. Друг основен признак е многообразието от предположения. Също значим показател на творческото мислене е предвиждането на последствията от реализирането на взетите решения. 3, Типично за съвременния (?! - бел. от рамус) човек е така нареченото критично мислене. Неговата същност се крие в сортирането на предположенията. Подреждат се по различен начин като пригодни, спорни, неподходящи. Критическата проверка се извършва като се сортират пригодните предположения отново и отново, докато не се открие най-целесъобразното. Намирането му зависи от редица условия. Първото е свързано с умението на човек да се освободи от прекаленото пристрастяване към своите идеи. Критичността от някои хора се възприема като синоним на дискредитиране, нелоялност и неуважение, а от други се оценява като израз на откритост към себе си. Необходимо е да се посочи, че в какъвто и вид да протича мисленето , винаги в основата му са налице някакви знания или елементи от знания. Изходна точка в мисловния процес е търсенето, но протичането му, доказателствеността му се основават на знания. Знанието е факт, то е въздухът на мисленето. Съществуват много разделения на видовете мислене, но основните мисловни активности се делят на два класа: понятийно и проблемно. Понятийното мислене е един от двата типа мисловни активности. Чрез него светът бива интерпретиран в термините на широк набор от понятия. Всяко понятие е съвкупност от признаци, фиксиращи същността на предметите и явленията. Веднъж формирано понятието може да се използва като готов блок в познавателната дейност и по такъв начин то става средство за по-нататъшно познание. Понятието е фрагмент на истино разбиране на дадена реалност в света, изкристализирало в опита на някакъв субект и използвано донякъде наготово в познавателната и практическа дейност на други индивиди. /Минчев, 2004 г./. Понятието е оправдано, когато е адекватно на реалностите в живота. От друга страна в опита на хората има много неистинни обобщения /предразсъдъци, заблуди, очаквания/. Част от тях Виготски нарича комплекси и псевдопонятия по отношение на детското мислене, но трябва да се знае, че те съставляват част от и от мисленето на възрастните. Житейските понятия се образуват спонтанно чрез непосредственото общуване във всекидневието. В проблемното мислене се открояват две последователни фази. Формулиране на проблема. Проблемът може да се определи като цел, която предстои да се постигне при дадени условия. От друга страна формулирането на проблема е по-сложната и по-творческа част от проблемното мислене. Тук могат да се споменат възгледите на Дж. Дюи за взаимоотношенията между проблем и проблемна ситуация. Той разглежда мисленето като отложено действие в отговор на съществуващи съмнения. Следователно всяко мислене предполага изследователски действия. Според Дюи изходната точка в проблемното мислене е проблемната ситуация, която от своя страна е част от по-широката среда на проблемните ситуации. Поставянето конкретно на един проблем е половин решение. Процесът на решаване се състои в намиране на способ, начин на преобразуване на условията, така че да се постигне зададената цел. Решаването на проблема изисква разнообразни мисловни техники. Най-общо могат да се посочат няколко такива техники: 1.Метод но проби и грешки. Изследват се последователно всички хрумвания и се установява за всяко поотделно дали то води до целта. 2.Хипотетико-дедуктивен метод. Съставя се систематичен набор от предположения, от тях по логичен път се извличат следствия, които се проверяват емпирично. 3.Метод на инсайта. Субектът се подготвя стриктно, за да му хрумнат нови идеи. 4. Метод на аналогията. Полагат се усилия една нова цел да се постигне по начин, подобен на вече решени задачи. 5.Програмно-целеви метод. Сложния проблем се замества от серия по-прости проблеми. Мисленето е област, която се диагностицира сравнително трудно. Повечето от техниките подлежат на качествен, а не на количествен анализ. Голяма част от тестовете изследват и други два типа мислене: абстрактно-логично и конкретно-ситуативно. При хората се срещат и двата типа, като преобладава едното. Ще има патология, когато се среща само едното. Освен качеството на мисленето, е важно и дали то е достатъчно ефективно...." ============= ... Мисленето е психично качество на личността, което определя индивидуалните способности в динамиката на психичните процеси, състояния и свойства. Анализът на мисленето показва, че поведението на хората е различно и пречупва през своята структура цялата психическа дейност на личността. От психологическата и личностната гледна точка мисленето стои в основата на различията между хората. Всеки човек със своето мислене носи в себе си специфична индивидуалностна изява, свой периметър на действие. Въпросът е не само какво мисли човек, но и по какъв начин го показва. Мисленето носи личностния отпечатък на индивида, ..." ===== ЗНАЧЕНИЕТО И СИЛАТА НА УБЕЖДЕНИЯТА Коя е силата, която определя какво се опитваме и какво не се опитваме да постигнем в живота си? Тази сила са нашите убеждения – убедеността, на какво сме способни, кое е възможно и кое невъзможно и кои сме ние. Имали ли сте негативни очаквания за собствения си живот? Какви бяха резултатите? Много често хората обвиняват събитията за начина, по който се е стекъл животът им. И все пак онова, което наистина оформя живота ни , е значението, което придаваме на събитията. От убежденията ни зависи с какво ще бъде изпълнен животът ни. Винаги когато, ни се случи нещо, мозъкът ни задава два въпроса: болка или удоволствие ще донесе събитието? Какво трябва да се направи, за да се избегне болката и/или да се постигне удоволствие? Отговорът представлява обобщение на изградените убеждения за нещата, които водят до болка и до удоволствие. Въпреки, че тези „преки пътища“ ни позволяват да функционираме, те също така могат сериозно да ограничат живота ни. Някои хора например, са си направили извода, че са некомпетентни, защото се е случило да не постигнат нещо, а за съжаление генерализациите могат да се превърнат в самоизпълняващи се пророчества. Нищо в живота няма друг смисъл, освен онзи, който ние му отреждаме. Едно от чудесата на човешката природа е способността ни да придаваме на всяко събитие въодушевяващо или опустошаващо значение. Някои хора са взели болката от миналото и са решили: „Заради това никога повече няма да обичам или да бъда цялостен.“ Други са постигнали трансформацията, която по-позитивното тълкуване може да породи: „Тъй като с мен се отнасяха несправедливо, аз ще бъде по-чувствителен по отношение на себе си и на другите“. Независимо какво се случва, всички сме способни да създаваме смисъл, който ни дава сили. Трябва да умеем да революционизираме живота си, като създаваме нов смисъл за дадено минало преживяване. Убежденията имат силата да създават и да унищожават. Заради изумителното им влияние върху живота ни, трябва да разберем следните три неща: 1. Повечето от нас не избират съзнателно в какво да вярват. 2. Често вярванията ни почиват върху погрешна интерпретация на миналото. 3. Щом веднъж възприемем дадено убеждение, ние сме склонни да го смятаме за непоклатимо и забравяме, че то е само една гледна точка. Убеждението не е повече от чувство на увереност в значението на нещо. Например, ако вярвате, че сте интелигентни, то това е нещо повече от идея – вие изпитвате увереност в интелигентността си. Откъде идва тази увереност? Ако вярвате в интелигентността си, например, вероятно сте имали преживявания – препратки, справяли сте се добре в училище, казвали са ви, че сте умни и тн. Обаче нашето минало не е единственият източник на увереност. Ние можем да използваме въображението си, за да създадем препратки и увереност, относно нещата, с които дори още не сме се захванали. Можем да превърнем всяка идея в убеждение, стига да осигурим достатъчно препратки в нейна подкрепа. Убежденията ръководят цялото ни поведение. Докато някои влияят само върху един аспект от живота ни, други са по-всеобхватни. Например, конкретно убеждение като “ Иван е непочтен“ ще влияе единствено върху общуването ви с него, но убеждението „Хората са непочтени“ ще има последици далеч отвъд една-единствена връзка. Глобалните убеждения като това обикновено почиват върху някакво обобщение, направено отдавна при екстремни обстоятелства. Може напълно да сме забравили за случая, но подсъзнателно все още му позволяваме да ръководи решенията, които вземаме. Ефектът, който такива убеждения имат върху живота ни, е неограничен, но не е задължително да е негативен: променете едно глобално убеждение и ще промените всеки аспект на живота си към по-добро. Тук автоматично възниква въпроса, дали някои виждания имат по-голяма сила от други? Отговорът е: Абсолютно. Има три различни нива на увереност: мнение, вярване и убеждение. Мненията лесно се променят, тъй като почиват върху преходни възприятия. Вярванията са много по-силни, защото почиват върху много преживявания или върху преживявания, свързани с по-силна емоция. Все пак е възможно тази увереност да бъде подкопана чрез задаването на нови въпроси. Убеждението, от друга страна, е подкрепено от такъв емоционален интензитет, че човек се чувства не само сигурен, но дори може „да остане сляп“ за всякакви рационални доводи, ако някой оспори убежденията му. Убежденията могат да бъдат невероятно укрепващи или опустошаващи. Целта на убеждението, е да ни ръководи при вземането на решения, как да избегнем болката или да постигнем удоволствие по-бързо. Благодарение на убежденията не е необходимо всеки път да започваме от нулата при вземането на решения. Понякога в моментите на най-силен страх, болка или силни емоци ние търсим облекчение под формата на убеждение. Поради страстта, която предизвикват в нас, убежденията ни подтикват към действие. Известно е, че всички лични пробиви започват с промяна в убежденията. Как да заместите ограничаващите убеждения? Най-ефективният начин е да дестабилизирате старото си убеждение – да разклатите увереността си, като го подложите на съмнение..." ============

По същество, там, където става въпрос за качества и характеристики на психосвета, защо точно хора, които не са компентентни създават теории. А други, които също не са компентентни - ги популяризират. А трети - които също не са компентентни - спомагат за популяризирането и си ги коментират свободно... А... най-веселото от всичко е, че самата информация касае отношението на субекта към собственото си ниво на информираност, компетентност... и никъде неспоменавания до този момент 'потенциал и дадености'. Човешките същества интерпретират информацията за света около себе си и самите те в себе си генерират такава информация. При интерпретацията и синтезирането на сборна обща картина на контекста сред който субекта се постановява роля играят огромен брой фактори - вътрешни и социално обусловени. Никъде в коментарите не се засягат аспектите на особеностите и начините по които субекта се ситуира сред пространството и времето... но само и единствено чрез собствена версия на отразена през него самия реалност, с изключително сложен и комплексен характер. Ефекта именуван на двамата визирани учени касае само корелациите и зависимостите между условни нива на лична (не)компетентност и нейното отражение спрямо самия субект или групи от субекти. Проблемът всъщност се определя от сложността 'да се сравни' и оттам - да се определи еднозначно и категорично "ниво на компентентност", спрямо личните нужди, дълбочина на самооценка, възможност за такава и още много други психични особености... Но то това е проблем не само във визирания тук контекст - това е проблем на всеки един от нас, сред всяко място, всяка комуникация, всеки обмен, всяко взаимодействие... Това е проблем и сред всеки един вътре в себе си - как и според какво да определя - дали и доколко еднозначно, какво да избере като "мерило" и "отправна точка",... като самата тя - как и според кое е "приета" да е такава... и т.н. Това е проблем и предизвикателство на всеки един мислещ човек, през неговото битие. И защото това изразява и зрелостта на един субект за адекватност в отражението спрямо самия себе си - на своят образ, наречен от него АЗ... Ето в това - само компетентни и подготвени хора имат възможност да си дадат сметка за дълбочината и значимостта на това, на проблемите и... начините за решенията им. С четене и бегли размисли на готови материали, особено с популярен характер, само се опримерява корелацията визирана в "синдрома"...

Божидар Димитров не е професор, освен по заслуги (почетна титла). Да апострофирам и колегата, направил забележката след горния коментар, в началото на темата, който също не е осведомен и че Б.Д. си е историк... та дрънка. Има си защитен докторат и не е само въпроса някой да е приятел на Б.Б. За повече подробности https://bg.wikipedia.org/wiki/Божидар_Димитров Сега - по "китайския език" - работата е точно както с "Божидар Димитров", дочух компютри, ма то било компоти... Изглежда че многото правописни грешки не са единствените грешки на колегата, автор на горните думи. Но ако някаква тема се захваща, винаги е добре поне средно ниво на компетентност за се заложи в нея. Обикновено антрето на една тема, залага след това и нивото на разглеждането й - не че това е закон, просто е принципно обобщение през моя поглед. ТА: Тан и Тян и Тай - са три различни думи с коренно различни значения. От това бих казал, че в ТАЙ ДЗИ ЦЮАН... ТАЙ - не е никакво "небе"... Нито е "небесен юмрук", както колегата доста произволно си стъкмизира. ТАЙ - има доста сложно многозначие... Словосъчетанието ТАЙ-ДЗИ ... е с много значения, според контекста на БИ значението му е насочващо, задаващо и иносказателно, със силно вплетена символика... В най-общ смисъл, минала през няколко превода, става въпрос за ВЕЛИК ПРЕДЕЛ - като условно значение... Както и други понятия от източната и специално КИТАЙСКА ЕЗОТЕРИКА и философия, значенията са сложно съставни и със степен на висока абстрактност. ТАЙ-ЧИ (ДЗИ) символизира насочването към... и начините за преминаване през - специфична граница, периметър, ограничение във вътрешния свят и отражението на практикуващия, при преминаването им отвъд тях, е лакмус за психичното му развитие , чрез неговите движения, отношенията към живота и начина и двупосочната рефлексия ЖИВОТ - ЖИВЕЕЩ... ТАЙ ЧИ се отнася до онази специфика на БИ които обобщено е наричана "ВЪТРЕШНИ НАЧИНИ" (вътрешни стилове/занимания). По същество в това няма никакви "бойни" моменти. Като цяло ДАОизма и ДАО-истите са в основата на трите основни вътрешни направления, които са твърде различни като отношение към живота, за да се нарекат "бойни стилове". Те са по-скоро израз на задълбочения начин по който един човек гледа на живота си и го отразява през призмата на личното си развитие, личен смисъл, цели, насоки... Животът е неговата практика, Практиката - е неговия живот. Когато се отнася до абстракции - както е в последното, да напомня и че популярното "кунг-фу" е народно популярно общо име, но само за невежи, и то на запад. То не е "бойна техника" и се отнася до Б.И. колкото и до всичко друго. С него се изразява отношението на индивид към живота му, като неговото лично развитие, минава през онова, което той прави. Термина КУНГ-ФУ, всъщност е "умения и практика, чрез което се развиваш" ( в най-общ смисъл). Един майстор-готвач, примерно, приготвянето на храната, издигната в изкуство за самия него, през които той влага цялото си "сърце" дух, воля, смисъл, ценност... И всичко това рефлектира върху самия индивид. В този случай, друг готвач, сроден на въпросния примерен, би казал, че неговото "кунг-фу" е на ниво... Т.е. - с други думи, нещо чрез което човека се развива и в което влага дух душа и тяло. Сега - китайския език не е лъжица за народни западняци, особено повърхностните популярни описания по книжки и статийки от невежи автори за невежи потребители. Той е твърде различен по строеж, разнородност. Писмеността се развива по едни принципи, историчност и динамика. Говоримия китайски - по съвсем друга линия. В китайският език основните принципни положения са че няма единствено и множествено число, окончания, родове, падежи... Говоримия китайски разчита на "тонове" - той е интонационен език и в някакъв смисъл - се "пее". Смисъла на всяка сричка се определя освен от интонацията по време на произнасянето на гласните, така и на произнасянето и на самите съгласни. Смисъла на конкретната сричка още се определя и от контекста. Така, че друга особеност на китайския език е - че е смислово-контекстен. Наречията и разновидностите като цяло са твърде различни и в някакъв смисъл - са като "различни езици". Историята на този език е тясно преплетена с историята и културата на онова, което сега в днешно време се нарича КИТАЙ... Това е огромна тема и е безсмислено да се коментира тук, а и аз не съм китаист - просто ми се наложи да се запозная повече, заради нуждата да опозная онова, което китайците имат предвид, когато кажат "тай-чи-чуан" - тай-дзи цюан... Като въпросното се оказа моята нишка, за да опозная сериозните неща, през сериозни хора и това ми беше първия досег с истински сериозното отношение на един човек към живота (му)... Колкото до Тангра - мен богове не ме занимават, под никаква форма. Историята за мен е силно казано "наука" (да ме прощават тук историците), в която пристрастията и стъкмистиките играят свободен танц, необременен от никакви ограничения. А играта им е на музиката на политическите и идеологическите оркестри и диригенти.

"...Свръхчасовникът ACES (Atomic Clock Ensemble in Space) се състои от два атомни часовника с лазерни и микровълнови връзки със Земята. Европейската космическа агенция (ЕКА) ще го изстреля през 2017 г., за да бъде прикрепен към европейския модул "Колумб" на Международната космическа станция (МКС). Прецизността на "свръхчасовника" ще се равнява на изоставане от едва една секунда на всеки 300 милиона години. Според теорията на Айнщайн скоростта, с която тече времето, зависи от гравитационни условия и колкото по-близо има голям космически обект като Земята, толкова по-бавно върви времето. В продължение на осем месеца учените ще сравняват отчетеното от свръхпрецизния часовник ACES време с измереното от други атомни часовници на Земята..." ============ По-твърдо как да го остановят? Все пак нищо не е идеално и дори и при това положение са налични "разминавания" - една секунда на 300 млн земни години. В дигитализирания век на интернет, мрежи и облаци, мобилни и други мрежи и толкова видове технологии, един от ключовите моменти за единно сработване е именно крайно прецизната синхронизация на помежду различните системи по време. няма протокол, който да не разчита на "единица такт" за пренос на данни от точка до точка и тяхното обработване. Не би се реализирала комуникация иначе.

Не би ли трябвало да "цъкат" еднакво в каквато и да е среда? Доколкото си спомням базираните на атомен разпад "часовници", сложени в различна среда, си "цъкат" синхронно. Ако не беше така нямаше да се ползват в практиката за 'синхронизиране' между земя и космоса, примерно. А и ги ползват за измерване на отклоненията спрямо скоростите спрямо различните 'системи'. Например точността на този синхрон е нужна на глобалните системи за позициониране, елементи от които са на Земята и в Космоса... Да не говорим за управлението и наблюдението на земните космически апарати в дълбокия космос или пък работата с телескопа Хъбъл... По-горе виждам през моят поглед, че е налице проблем с дефинирането на 'що е това система' и че скоростта по принцип е относителна величина, тясно зависима от отправната точка спрямо която ще се измери. Това, че е прието за канон, че не може да е по-висока от точно дефинираната, не подава решения за 'по-ниските' величини, спрямо различните системи и среди, които влияят на резултатите. Относителността по принцип винаги създава проблеми, защото многократно усложнява сметките... и осмислянето. И мисля, че това е причината толкова много хора да не са в състояние да я ползват. Още по-малко са тия - които да я ползват направо в мисленето си спрямо ежедневието...

Оф топик: Сигурно съм нещо крив... но изминалия уикенд си плувах и гмурках на различни места - събота на Варвара, сред скалите. А неделя - на Поморие. Не съм познавач на морето, но водата си е чиста, както и миналата година беше - на същите места. Друг е въпроса че след големия дъжд четвъртък и петък там, водата в морето на повърхността, в събота, си беше почти "за пиене"... почти като в Охридското езеро. А цвета на водата направо кърти, но само отдалеч. Отблизо и в нея - не забелязах разлики. Температурата е прилична за плуване само на горния слой - около 50-70 см и е между 18 до 20, като се мени непрекъснато. Отдолу си е по-студено и според мен си е рисковано за по-дълбоко гмуркане, без нужните "пособия", заради силните температурни разлики и "клинове" между слоевете. На Поморие ходя всяка година по едно и също време, заради хоровия фестивал в който съм изпълнител в участваща група - вече над 8 години. И сме поканени перманентно още години напред... но това е друга тема. Исках да кажа, че имам наблюдения на водата на едно и също място, по едно и също време на годината. Обикновено на Поморие плувам от източния плаж, до фара, а за мен това си е натоварване, особено в по-развълнувана вода... Да не остане някой с грешно впечатление - нито съм голям плувец, нито искам да се изкарам такъв - просто уважавам и обичам водата. Плувам и по язовирите и особено - в тия в планините. За мен комбинацията от "голяма вода" и планина е "размазваща" и ме "разтваря" в себе си... край на ОфТопика

През моите очи теориите на Докинс, щяха да са значително по-смислени, повече практически и по- задълбочени, ако въпросния Докинс се беше досетил че... да се пише за това какво става с хората без да са налице сериозни познания за 'отвътре-то на хората', орязва и фрагментира каквато и да е смисленост в предположенията и допусканията. А най-честата погрешност на каквато и да е теория идва от нейната фрагментарност, в опита си да се отдели и дефинира. извинете ме - пише че сте модератор Антропология, допускам че е тази специалността ви. Но мисля че и това направление в познанието - АНТРОПОЛОГИЯ - така или иначе е хибридна дисциплина съвместяващя няколко различни основни науки. Като обикновен и прозаичен неспециалист, "съвсем невеж" сред всичко това, също бих предположил, че и АНТРОПОЛОГИЯТА би била значително по-адекватна и по-широка, ако вкллючваше в себе си и психонаучните дисциплини.

Стадото затова е стадо - защото се води и регулира чрез стадни инстинкти. Да - това е идеята. На маркетинга - включително. Защо да гледаме примерите на запад и в големите мащаби - и тук маса фирми на пазара имат стратегия да купуват скрито конкурентите си, без да се афишира това - по този начин се управляват потоците от потребители - единия дига цената и предварително потока се насочва към 'конкурента'... който обаче - е на същия "собственик". Прелива се от едно на друго, но само на повърхността. Битката за потребители е огромна - предлагането е отдавна преситено. Търговията е била само думичка за посредник между производител и потребител, при отдалеченост на двамата и невъзможност за директен контакт. Обаче сега търговията е основата на света, защото тя е посредник между двете основни звена. А и вече производителите стават и търговци и във века и света на информацията и глобалното битие, всичко започва да се размива... но инерцията на стадото - продължава. Глобално да е - но основното в него продължава да съществува стадно...

Докато е налице потребност от идеологически описания, във вид на опорни точки на живота и даващи лесна форма на ситуиране на приемащия субект, спрямо света, това ще го има, ще работи, ще съществува. Явлението е с хилядолетна давност, то е в основата на целия социум, на всяко ниво на обществени и лични отношения. Вплетени в него са милиарди хора, понесени от инерцията и водени от инстинктите си. Толкова силно е залегнало сред цялата човешка популация и заради това от хиляди години, онези, който са прогледнали за механизмите му, продължават и до днес да го ползват за водене и насочване на обществените егрегориални потоци. Така, че - това човечество, е водено за носа... защото е свикнало носа да го води. Доста животни имат същия рефлекс - достатъчно е да ги водиш за носа... и те следват "посоката"... От дефицит на информация преди 27 години, сега се пресити и при повечето хора не са налице механизми за различаване, осмисляне, проверка и критичност на получената огромна по обем и разнозначност, информация.

само да напомня - в споменатите отдолу под клипа линкове ще ви доведат до същността и личността на Стамат. Накратко казано, има хора, които не са в състояние да понесат загубата на близък човек. И ако не се вманиачат по някаква тема, биха луднали. Не че и в този случай не е така... Стамат е типичен пример за фанатик. И според мен - загубата и шока от нея, само отключват това състояние в споменатия. Също така - никой фанатик не нарича себе си вярващ - той знае, той мисли, той може, той е мъдър, вижда ясно, разбира чудесно и докрай... Отвътре с неговата "система" всичко е ок и той самия - също... И... това на него му е достатъчно. А и смисълът, целта и функциите на конструираната вътрешна реалност, е именно това. Като Стамат има твърде много хора, но това за тях е начина да се запълнят, да придобият нещо от това, което най-много им липсва. Мога да изброя цяла плеяда от имена в "този сектор" на "културата" кой от кой по-възвишен, по-знаещ, по-можещ - а всъщност са обикновени състезатели по цитиране, и подбор на заемки... и то от твърде ограничен набор от същите... Но пък се упражняват в привличане на обществено внимание - естествено, по съответствие със самите тях. Обобщението на принципа е - "подобното привлича подобно". А другата думичка е - резонанс.

Ако се вземе пример по звездолета Ентерпрайс, нека напомня, че той не се движи със скорости близки до светлинната, а с надсветлинни скорости. Идеите за последните намират чудесна изява именно с примера за този звездолет. Доколко си спомням сега се водят изследвания за изкривяване на пространството пред и зад летящо тяло, с цел да се прескочат някои релативистични ограничения и зависимости. Разбира се - не съм не съм тесен специалист по въпросите.

може би, но опита и наблюденията ми показват друго. Примерите ми са дори от сутринта. Разбира се - хората са си различни, всеки с различни уклони в себе си. няма универсални рецепти за решения, нито за отказване от пушене, както тук няколко колеги много напират да дават. При положение че ясно осъзнавам че не съм пушил никога, за да давам рецепти как се "отказват" е наивно дори да опитвам и да се надявам на някаква адекватност. Става малко както в заварено от мен предаване по тв-канал, в който говорещата се представи като водеща курсове за здравословно хранене, а самата тя беше със съществен проблем с теглото на тялото си... Така - стават смешни положения, а още повече веселото е, че самите манифестиращи, декларирайки увереността си, не си дават сметка че настояването за обективност и универсалност, само по себе си издава липса на осмисляне и задълбоченост в същото. Отдавна вече всеки напира да дава съвети, да казва кое е правилно, да учи други на неща, които самия той не ги разбира и няма ниво... просто се научил и нагласил да предлага нещо, на някого по правилата на живота - щом има търсене, се намира и съответно на него предлагане. А По-горе съм написал съвсем повърхностен условен анализ и опит за систематизация и синтез на общи положения по въпроса, както съм ги изследвал, наблюдавал, експериментирал и обобщавал.. Ползвал съм конкретиката на пушенето на тютюневи листа, но няма как да не се засегне същото като частен случай на образуване на зависимости. Всяко едно е в зоната на психичното. Познаването на собственото психично е ударна тема, която ако се задълбае, рефлектира върху самия изследовател, защото касае точно него самия. И не се отнася само до пушенето, нито само до зависимостите. Проблема на такова познание, е, че би превърнало твърде много митове в познание. Би превърнало твърде много убеждения, направени и създадени да са опори на милиарди хора, както колективно, така и лично... И би обезсилило убежденията и социалните митове - да притежават и изразяват опорните си функции. Въпроса е че липсващите и бегли идеи какво става с личното психично... е универсален човешки проблем. Не е на науката, не е на културата, не е на филанкишиев, не е тоя или оня - това е личен проблем и дефицитите от това няма как да се компенсират с наука, култура, мнения, рецепти, вяра или убеждения. Щото зависимостта заковава и всеки учен, религиозен, без разлики по възраст, полови признаци, цвят на кожата или културна принадлежност, професия, начетеност или пък социален и финансов статус... Тя, зависимостта - касае всеки от нас, без изключения. Един не пуши, но е зависим към друго. Може да е всичко, може да е всякакъв обект, през който да се провокира изявата на зависимостта... Може да са отношения, да е мания, фикции, поведение, спомени, обяснения и системите от тия, може да е идеология... Религиозното отношение към живота и себе си - също е вид зависимост... Нежеланието да се говори за всичко това е само на повърхността, защото то е израз всъщност на немощ и безсилие въобще да се говори за тия неща. И, разбира се, от страх. А са човешки... толкова човешки. И за разлика от идеологии, наука, мнения или религии - касаят всички ни - без никакви изключения.

Социалните комуникации не са прицелени в строгия междуличностен диалогизъм. Под формата на диалог се пише, но други четат. Това е прийом, който ползвам, ти си пишеш твоето, аз се възползвам думите ти, като ги въвеждам като контекст. Дори в това не съм оригинален, защото... същото ползват много други още много преди "диалозите на Платон". А и е весело - хем "сори бейби, не чета"... но пък имаш вече "прочит" и... реакция от "непрочетените думички" - ей така - докато очичките гледат за какво да се 'закачат', прескачайки по абзаците.

само да напомня, че... четенето на текст, е равносилно на писането на текст. Доста силни думи в началото, само и само да утвърдиш реактивността им. За да изразиш собствената си версия на "фона" на подбор в прочит на думички на някой си друг. Ако само беше помислил малко какво влагам в написаното, какво всъщност точно е написано, какво означава - нямаше въобще да го има въпросителния уклон на 'социалната функция' на пушенето. както и на кафето, алкохола... Ти не си отказвал цигарите - само си ги спирал. Затова и сега отново пушиш. И да - много е добре да се "знае" кое какво е в мозъка... но всъщност думичката стрес - не е точна. Същинското понятие е ДИ-СТРЕС. ако въобще си прочел това... ама не "на диагонал", как мислиш дали написаното от теб не се съотнася А замислял ли си се дали обяснението ти всъщност не е само начина ти да отразиш "картината" ти за явлението, в което ти не си на "печелившава страна"... Като се заявиш в тая картина с идеята "някои хора сме така... други хора - така"... а нали виждаш - просто извеждаш отговорността от несполуките си с нещо извън теб - за да тушираш породения иначе конфликт. И накрая - смисъла да "знаеш" нещо - е да се направи и да влезе в реална употреба. Проблема на "правенето' и "делата" е в неспособността на толкова много хора да прескочат границата между 'знаенето' и правенето... защото за да е налице връзка между тях... е нужен съответен изграден субект, с подходящ за същото ОПИТ и осмислянето му, за да се покачи още повече ОПИТНОСТТА и всичко това чрез многоканални фийдбеци през самия субект, да се превърне в ПОЗНАНИЕ. Чак тогава... така, че... иначе знаеш, четеш, гледаш, заявяваш ги тия... Но - накрая нещо им липсва. нещо остава незавършено... И това нещо, не си го написал... нито думичка за него. На негово място пък стоят етикети и реакция към някой си рамус... с уклона силно да го поправиш, да го класифицираш - механизма е - предварителното (вече формирано ) отражение да повлияе на възприятието за да се получи съответствие. Това е опростения сценарий на механизма на убежденията и ролята им за психичния свят. Но рамус - не пуши. Никога не ги е почвал, за да ги спира. Не ме и занимава дали цитираните от теб значение и интерпретация за ролята на мозъчните трансмитери и друга химия, която иначе заявяваш с толкова апломб. Пък други специалисти по въпроса са доста по-умерени като се изказват по същото... и че е чудесно когато някой му се иска силно да звучи компетентно... само защото му е нужно да си повярва, да валидира убежденията си и по този начин - "себе си", като слят и изграден от тях. Ето защо ти наблягаш на обясненията и е важно за теб дали са ти правилни. А за рамус - въобще не е важно. Важен е резултата и свършеното - по направеното,.

ИРАЦИО - не е термин в науката и никоя наука не борави с него. Това е мой термин, с който внасям условно разграничаване, за целите на чисто оперативна и ментална работа, в търсене на фунционалност. Така, че бъди съвсем спокоен за "научността". Но и самата НАУКА - за религиозните личности - е също религия. А за редките личности с рационален приоритет в спихичния си статус - науката има смисъла и значението на ПОЗНАНИЕ. В този смисъл - няма значение кое какво е - а се определя от СПОРЕД КОГО. Ето защо - когато се разсъждава в някакъв общ план, общото размислителство, което е толкова любима територия за многото хора, защото тя е интелигентния аналог на свободното мечтателство, определя субекта да не разглежда въобще идеята за СЕБЕ СИ и влиянието на това СЕБЕ СИ сред разглежданото, въпросите, структурата и посоката на обясненията... А това отрязва напълно естествения произход на всяко "замисляне". Но пък дава простор на фантазното, с маската на рационалност, логика... които толкова свободно и лесно се изучават как да се имитират - именно с учене и подражание - което също спада към "учебния процес" и се основава на инстинкти. Условно ги разграничавам - РАЦИО от И-РАЦИО. Критерият е нивото на осъзнатост, на влияние на рационалните заключения спрямо заученото, инерцията и вече постановеното - които идват от Ирациото. И най-вече - влиянието им спрямо конкретното битие на самия СУБЕКТ. Със сигурност си се сблъсквал в живота си, с хора (а и в самия теб) с много простото явление "това го знам, но не мога да го приложа, не мога да живея така, не мога да го реализирам". Защото знанието за живота и света, сега, сред социума е твърде отделено от основната си негова причина - това е самия човек. Той го поражда, и за него е предназначено. Липсата на вътрешно разбиране за структурата, мотивите, действията и сложните взаимодействия на собствената психична система, определяща "човек", от самия човек - е нещо, което е липсващо звено в науката, по принцип - поне в господствашата в момента официална парадигма за НАУКА. И не само в науката. СЪЗНАНИЕТО е едно странно понятие за повечето хора, дори и в науката. По принцип - в науката най-слабо изучения обект е самия субект. В това заслуга има една историческа тенденция, много нужна за да се изчисти знаенето от личните наслагвания и твърде лични интерпретации от които тръгва едно явление наречено ПРИСТРАСТИЕ. Но въпроса е - че и досега СУБЕКТИВНИЯ СВЯТ в човека е неизучено пространство, за което всъщност се изисква друг на сегашната научна парадигма подход. Нещо като разликата между :класическа и квантова теории. За вникване във втората се изисква съвсем друга нагласа, друга постановка в психичното - защото иначе се образува сериозен дисонанс между ежедневните интуитивни ирационални схеми за ситуиране и идентифициране... и тия, нужни на "квантовия тип"... А базовите човешки инстинкти ти доста ги идеализираш, като ги представяш доста пристрастно - не е въпроса в кое и в кое не си, съгласен. Въпроса е че съвсем лесно мога да ти посоча как базовите инстинкти при серия от наслагвания и погрешни защитни сработвания, довеждат до смърт - а са призвани уж да защитават от нея. Проблема е в тяхното ограничение спрямо условията в които базовите инстинкти са програмирани и еволюционно стабилизирани. А днешните условия за живот на субекта, вече не отговарят на тия първоначални условия в които базовите инстинктивни функции са били валидни и са вършили работа по оцеляването. Това са доста сложни въпроси, които излизат от конкретиката както на темата, така и на раздела. Така и въобще - защото са твърде малко хората, които могат да си позволят да не са пристрастни. Защото все пак - колкото и да се старае "науката" със строгите си правила и критерии - редовия народен "учен" си остава човек от народа, с всичко човешко, с инерцията, с нуждите, с потребности - всички те от ирационален характер. Защото все пак - наука, нито училище е нямало, докато ИРАЦИОНАЛНОТО образува първите и с това базови, въпроси за оцеляването и съществуването. А най-интересното е, в парадокса - вече отдавна инстинктите не би трябвало да сработват, ако въобще те са израз на обективно значим разум - защото съвсем очевидно е, че в днешно време, дори в средата на народните форуми, пишещите отдавна нямат проблеми за оцеляването си във физически смисъл - имат вода, имат храна, имат подслон ... и отдавна няма хищници. НО... ловецът и жертвата, губещия и имащия, завоевателя и защитника... продължават да живеят вътре сред всеки човек, някъде в една странна невидима територия от която се дърпат конците на ЖИвеещия.

Посоката ти на съждения не е адекватна. Ти разсъждаваш за 'нещо си'. а корените на това "нещо" са в "разсъждаващия". По този начин става така - колективното решение за бог - е РАЗ-решение на нуждата от колективно договорена проекция, чрез която се реализира всичко, което е отвъд периметъра на обяснителност. И едновременно - чрез колективната проекция - да се постанови универсален, прост и ефективен начин за обяснимост и обяснения - защото чрез бог "нещата" се постановяват лесно и безпроблемно - просто някой ги създава, той е непознаваем, всевиждащ, всемъдър, всемогъщ, всесъздаващ, всезнаещ - така очевидния проблем с ограничението на знаенето и знанието, се проектира в един колективен символ за разрешение на колективни потребности. Сега - за разликата межди ГВ и бог - за религиозния човек - няма разлика. Религиозния човек сред всичко ще си намери обектите и нужната си според него обяснителна схема. Тя по своето естество е задължително ИРАЦИОНАЛНА и е безпредмедно да я слагаш в рациума. Колкото до РАЦИОНАЛНИЯ субект - също няма разлика - дали е бог или е ГВ - защото за него това е без особено значение. Не е парадокс - просто за РАЦИОНАЛНИЯ ЧОВЕК не е нужна фикция, според която той самия да се определи. За религиозния - е задължителна. Оттам е основната и съществена разлика. Разсъжденията сами по себе си са следствие на субекта и го изразяват. Но тяхната основа се намира сред ИРАЦИУМА, колкото и да се покрива с рационални похвати и имитации. Има мощни психични механизми, които пазят ИРАЦИУМА в човека, в никакъв случай да не влиза РАЦИОТО ТАМ. Защото това заплашва вече направените ИРАЦИОНАЛНИ ОСНОВИ. Ехото от тия основи - е явлението ПРЕД-УБЕЖДЕНИЕ. Много преди да се появи и прояви рациума сред всеки човек ( ако въобще се стигне до там ) ИРАЦИОТО вече е поело и задало фундаментите на психичното и е изиграло ролята си да постанови ИДЕНТИЧНОСТ. Рациума се поражда плахо на много по-късен етап - много след като това е вече реализирано и стабилизирано. Именно заради това РАЦИОНАЛНОТО в човека идва малко като "нашественик" и ИРАЦИОТО за да реши въпроса със защитата, определя граница и дистанция - между него и себе си. Второто, което заложените защитни механизми правят - е да използват рациото, за да послужи за създаване на виртуален образ в ограниченото отражателно пространство, което всички наричат "съзнание". Именно в това пространство, отделено внимателно от ИРАЦИУМА, новопръкналия се рациум създава илюзията че той е единствен и всичко се определя от него. Това е защита в два плана, като едновременно е устойчива, защото се поддържа непрекъснато. И заедно с това - функционална. Не очаквам да разбереш всичко, но и не е необходимо, нито задължително. Опитвам се да пиша кратко и няма как да обясня повече пространно. А и в други мои думи съм разказвал повече подробности. И най-важното - всичко това е само версия - нито е истина, нито ми е нужна. Това е едно от съществените разлики между ИРАЦИОНАЛНИТЕ личности, в които приоритета е на религиозна основа, с рационалните - в които РАЦИОТО определя да няма значение правилното , истината, като на тяхно място застават боравенето с относителности и условности, възможности и вероятности, без никаква нужда от личен привкус или пристрастие. А ИРАЦИОНАЛНАТА ЛИЧНОСТ - не може да си позволи това - или ако имитира че го прави - винаги е само до граница, която ревниво и стабилно се пази да не се достига... Защото би се пропукала защитата.

Там в дълбокото - има друг "извор" за "вълнението на хората" спрямо въпросите за началото и края. Цялата работа е в преходността на формата и заложения страх от смъртта и тленността. Колкото до напълно философския характер - за "началото и края" - той се основава на несъзнаваните корени и чистата интуиция от ежедневието. Те основават линейно-последователната зависимост, преминаваща в "причинно-следствена" представа. Тя върши чудесна работа за ситуиране и идентификация. Въпроса е - че цялата работа няма нищо общо със вселената, нито с бог, нито с реалното "начало и край". Защото нито има начало, нито има край. Има - за тия, дето не могат без тях и задължително са им в основите на представите на света. там е работата - че много хора дето си ги задават, го правят за да решат свои конфликти и потребности от вътрешно-психичен характер. По отношение на чистия рациум - КРАЯ и НАЧАЛОТО не са съвместими с понятието ВСИЧКО, като се съотнесат към него, както и да го определят. Именно това е и главния проблем, поради който е замислено понятието и описанието за бог - като чудесно колективно разрешение на проблема за края и началото... и нещото оттатък тия, което в представата на народа е близо до нуждата от "създател" - и той да определя кое е начало, кое е край... Въобще - той да определи и зададе "всичкото"... макар че това също е проблем - защото във ВСИЧКО-то трябва да се постанови и "създателя" и пак се получава смислов конфликт, който най-малкото се проявява като нелогичност. Относно ИРАЦИУМА - той е точно там - в дълбокото. Рациото е твърде младо, за да идва от там. А и виж думите ти колко добре го описват - НЕ МИСЛЯ че е рационално - но там е въпроса - за ИРАЦИОНАЛНОТО няма как да се "мисли" с рационалното. това е естествено заварено положение. Промяната му изисква много сложни преобразования, отвътре в самата психична зона на субекта, от самия него...

Реторични трикове, но твърде ограничени по диапазон. От безсилие пак се върнахте на критиката в личен план. Твърде бедно откъм похвати и прийоми. Но пък в овладените сте обиграна. Въпроса е че минават само за пред деца или публика с религиозна нагласа. На каквато вероятно вие сте свикнали да сте "говорителка" и "изразителка". И с идеята колко сте "стреснали публиката" - вероятно тази, вашата, сред някакъв личен театър. Диалог не е налице. Не сте в състояние да асимилирате дисонансите които ви се пораждат от думите ми. Като и допълнително ги засилвам, защото тия дисонанси и реакциите ви на защита определят религиозния приоритет в психостатуса ви. Което не е никакъв проблем само по себе си. Проблем става, когато вие настоявате че сте рационална а е само имитация, макар да е доста добра, но пък и вие доста сте трудите в тази посока. Това от темите с дисонансите за вас се простира задължително и до цялостното лично пространство. Което си е обикновена защитна реакция, при това твърде атавистична. Въпроса е - че нейното влияние не е до зоната на разума, а до други... зони. Разбира се - рамус не се интересува дали е "убав" или не е. Ако много настоявате за такава дискусия и за вас това е от такова значение - поставете го - нали все пак си присвоявате да изразите множествена групова гледна точка - поне вашата интерпретация на обобщение на такава. Но е смешно да се стига до "вицове"... особено за "циганета"... Поне става за смях.

Достатъчно верни... според кое, какво, кого - кое е границата на "достатъчното" и дали библията всъщност е четиво от информационен, исторически или религиозен характер - това е само според отношението и нуждите на четящия я. Има и хора, които никога не са чели библията - според вас, те са неосведомени ли, или необразовани? Интересно - как са живи въобще - като още не са чували за "създателя" (си). Дали в "моята борба" на Адолф, също няма да се намерят "верни неща" - но според кого, кое, какво - и кое определя "достатъчното"? А в приказката за "златната ябълка"? Продължавате с уроците по реторични трикове, но вие вече ги показахте множество пъти. Между другото - това, че са минали пред вас самата, дали означава че ще минат и пред мислещи хора? Или пък - тия, дето не са видяли "колко е правдива библията" просто не са се научили още да мислят. Леле - какъв познавателен бисер все още не е достигнал до недоузрелия им взор!