ramus

имах въпрос, но прочетох отговора ...

може би - но защо е толкова удобно да се предположи че "само защитниците на месоядството им е замъглена преценката", а настоятелите на плодоядството - им е напълно ясно, сигурно и са крайно убедени в правилната истина... Ама неее - не били убедени, глупости!!!! - това било израз на сериозни и задълбочени изследвания и чиста рационалност, аргументи, факти и логика - въобще наивните месоядни, при това са губещи, щото страдат и разболяват, щото са ненаситни и безразборни в яденето... как е възможно пледиращ за разумност субект да пропада толкова детински и точно с типичната си религиозна упоритост да се защити дори не самата идея - а аргументите за нея. Честно казано съм изненадан от проявата на такова "късогледство" , при положение че се подава максимум информация по всички посоки - и възприятие, реакция, механизми и процеси - видимо е в чисто аргументарните казуси че липсва разбиране, като дори и компетентност не е налице. НО НЕ - ще си държим на своето, понеже то е вярно, понеже то е правилно и е истина... защото няма как да не е И няма спирка ... влиза се във "фаза" и се потъва без възможност за решение на дисонанса. Отгоре на всичкото - няма как същия да се реши на логическа основа, защото тук конфликтира с твърде по-сериозни и задълбочени основания, които веднага обезсмислят нагодените стъкмистики (като ферментацията, примерно)... Идеята за регулацията на храненето си е екстра, но тук - точно като в религията е представена точно определена версия на принципите и обясненията на тази регулация и именно това е идеологията в случая. И именно това се защитава. самата идея за храненето се замества от обясненията за нея. А точно тия - дрънкат на кухо... Драмата става пълна и повторенията направо валят. Безпомощността от липсата на вникване вече отдавна тъче единствено повторения и чрез тях евентуално да се получи компенсация за липсата на компетентност. Ама няма как... и се зацикля. Какво стана с рационалността и интелигентността - някъде потънаха сред настояването (даже далеч преди него)... Къде е проблема да се каже "не се знае". Има неясноти, има информационни празнини, налични са несъответствия - казусът е изключително сложен и включва огромен брой влияещи се една на друга променливи, в неизяснен толеранс. напълно естствено е да не е налице въпроса с простото обяснение... Обаче когато на масата от народа точно пък това им нужно. И някой им го "смила" и изплюва вместо те да се мъчат. Пък че се налагат стъкмистики и авторите на подобни "народни митове" им се налага да съчиняват приказки, само и само да станат годни на "ширпотребата", заради която е цялата работа.

Ти какво си мислиш - е едно положение. А това, което пишеш - показва друга възможност. какво допускам аз... и какво не - предлагам сравнително опростен анализ на елементи и особеностите на думите ти - просто в тази тема съвсем спонтанно твоето участие се превърна в чудесен пример за някои поведенчески положения. Рационалното безпристрастно отношение има много проста изява. Приема се всяка информация като първоначални задавания и се реализират работни хипотези. Правят се проверки с които нивото на неопределеност (заради относителността и условността) спада. Всяка новопостъпваща информация обогатява първоначалната относителна зададеност, като при това не е задължително първоначалната схема да е опорна и основна, а дори нещо обратно - новопостъпващата информация да компрометира първоначалната схема... Докато се натрупа достатъчно разнообразни данни и информация, за да се състави все повече цялостен профил на самата идея и взаимодействието й с останалите елементи в нея и извън нея... Всъщност - не схемата е в основата - а отношението на потребителя й. Точно това е неуловимия момент, който масово убягва. Точно това остава вън от цялото "уравнение", което задължително е нужно да включва особеностите и характеристиките на самия субект. При положение че той прави всичко възможно да ги неглижира и да ги направи "несъществуващи" като играе психичната игра на "обективизиране", това е сигурен белег за липса на рефлексия и взаимовръзка между субект и неговите производни, наречени от самия него "негов живот"... Интересно е да се забележи динамиката на твоето участие тук, защото тя е чудесно охарактеризираща и опримеряваща борбата за задържане на предварителната схема при каквито и да са обстоятелства. Предложих условна възможност за разглеждане. Никъде не твърдя че написаното от мен е истина. Не ме и интересува дали е правилно, дали и кога някой ял месо или пък плодове. всичко това за мен е несъществено защото съдържа високо ниво на НЕопределеност, а за мен нуждата от същата съм реализирал по други начини и с други способи, далеч извън четенето на популярни книжки, гледане на клипчета и ефекта "УАУ" от всичко това. направил съм го, като едновременно съм преминал и през клипчетата и книжките - просто не съм се "спрял" на това, като че е края на света. Наивно е да пледираш че истината за толкова сложния казус на човешкия метаболизъм и взаимовръзката на човека с природата (част от който е храната и храненето) се съдържат в елементарните постановки на която и да е популярна народна приказка. Обаче цялата работа е, че именно такъв начин за теб решава казуса с неопределеността, условността и относителността на всяка схема... Именно заради това всеки и от другите които ти опонират също поддържа своя версия на схема, която за него самия има "опорно значение" и така сваля дозата на неопределеност... Обаче така и затваря пътя си към вникване... Големия проблем в психичното е борбата с неопределеността и боравенето с условности и относителности. Такава позиция се изгражда, и то сложно, систематично, рационално и управляемо. Тя влиза в пряко противоречие с инстинктивни механизми и огромната инерция и непрекъснатия им несъзнателен натиск и налягане... Единственото рационално решение на такова поглеждане и ситуиране е - реализирането на релативен подход - колкото повече цялостен, толкова по-всеобхватен и рефлектиращ на всичко "отвътре"... Всичко това за теб няма никакво значение и ти си решаваш тия казуси съвсем инстинктивно скривайки ги зад игрите на интелигентност, и рационалност. И никога не би приел да надникнеш какво се случва зад "тази завеса". не става въпрос само за теб - персонално, а за всеки друг... Като пак повтарям за пореден път, че всичко това е само и единствено "кой съм аз"... Нищо повече

има и нещо друго, което съм пропуснал - все пак в наревенството се задава корелация между броя кванти и фазата. Но това означава че все пак те имат ФАЗА каква е разликата или приликата между ФОТОН и ВЪЛНА... още повече че за да е налице вълна, се приема че нейната основна "единица" е именно кванта. Как се получава така, че от една страна фотоните определят "вълните", а извън това те са нещо различно и имат различни свойства?

"Не означава"... не е еквивалент "ОЗНАЧАВА" обратната теза. Защото - не означава и че "преди това хората не са яли месо". Може да са яли, може и да не. Не им пречи и днес да ядат и месо и плодове. Цялата работа е нагласиш първоначалните ти тези да изглеждат логични, пък те са си просто убеждения, защото от тях зависи коя посока на съждения да избереш, за да ги обезпечи. Това е чиста проява на пристрастие ... Освен това в коментара си по-горе ти нямаш никаква идея за механизмите и същността на понятието УБЕЖДЕНИЕ. Не само това - означава и други неща, но не е толкова важно в случая, още по-малко за теб, след като това не е въобще твой познавателен периметър... Идеята ми е - като използвам чудесните ти контрастни когнитивни прояви и синусоиди, да подам възможността други четящи да ги осмислят... и евентуално след това да ги съотнесат към себе си... Това е само теоретично допускане и практически е показало че тази "възможност" е твърде малка. Но все пак с това тя става налична и й се задава вектор - поне това. Едно написано толкова му е възможно - останалото е пряко зависимо от самия субект...

След като по-горе е налице корелация между броя и фазата на квантите имам въпрос - решението е да се генерират колкото може повече кванти, за да се намали неопределеността на фазата и така се приема че те са кохерентни. ОК - въпроса ми е не си ли взаимодействат квантите помежду си? И ако да - как. Налице ли е корелация между количеството кванти (в ансамбъл) и нивото на това взаимодействие? Пояснение - ефекта на лазера е също корелация между броя на квантите и близостта им до еднакви състояния - от какво друго се определя тази близост... въобще кохерентност - близост по фаза, електричен и магнитен вектор... (какво друго). Нещо друго - логически (само логически, чрез допускане и аналогия) е възможно от твърдението на МАЛОУМ че количеството фотони взаимодейства и дори се определя от една крайна абсолютна и независима от тях "подложка", която той приема за ЕТЕР. Между другото ЕТЕРА е бил значим въпрос, защото предлага едно генерално и твърде лесно опростяване на неопределеността и така подава примамлива обяснимост на много явления, които и до сега остават със въпросителна (дори удивителна) В кой момент се приема че фотони влизат в кохерентност - ако е налице взаимодействие между самите фотони в ансамбъла какви са характеристиките и параметрите му? В случая по-горе с неравенството, налице е приближение - т.е. никога фотоните не са напълно КОХЕРЕНТНИ, а е само приближение и казусът се решава с генериране на количество фотони при определени условия, при които се задава техните основни параметри... за да се намали и тушира ефекта на неопределеността. Дали го написах разбираемо или ... ?

няма нужда от никакви извинения... Темата не е "моя". С нея и антрето й само задавам условна "подложка". Продължението си е работа на всеки пишещ. Разбира се, че за тия дебати могат да се намерят и други възможни 'пространства' сред форума. И те са и сред тях, но това няма никакво значение за мен. Чета и осмислям доколкото мога. Физиката ми е любим предмет още от училище, но нивото на което се коментира тук надхвърля моята информираност и знания. Това не ми пречи внимателно да чета, заради интереса ми. А и имам разработени умения за запознаване с текст или информация, в която са налице напълно нови или диаметрално различни от моето налично ниво на обезпечаване. Това съм го разработил самостоятелно заради управлението и контрола на личните реакции при наличие на дисонанси. На срещата снощи използвах точно това - защото водещия беше преподавател по философия... И това силно му се отрази в задачата с която беше натоварен на срещата... но това е друга тема.

искам да напомня, колеги, че тезите ви излизат от адекватността на проверката. В сегашно време, имам няколко познати, които наблюдавам отдавна. Те не се хранят с друго освен растителна храна. Двама от тях са дългогишни спортисти. Тази година, когато отидох на НСК БЕЛМЕКЕН отново видях някои от елитните спортисти че също имат строго вегетарианско меню. Понеже имам и дългогодишна позната горе в ресторанта, тя често ми разказва какво ядат, колко им е голям порциона и колко много изхвърлят, защото не го докосват... В сауната със същите имах и лични срещи... съвсем са си наред - като още веднъж да обърна внимание - СТАВА ВЪПРОС ЗА ЕЛИТЕН СПОРТ - с огромни натоварвания, изследвания, непрекъснати проби на кръв и урина, почти ежеминутно следене на личните данни от пулс и кръвно, чрез ползването на модерни технически персонални средства през последните години.... както и да е - исках да кажа, че дори българския алпинист, който има за лична задача да покори всички осемхилядници на планетата е ВЕГАН. Това не му пречи да решава проблемите с които се сблъсква, като това е екстремни натоварвания - физически и психични... Налице са някои неясноти по отношение на ключови въпроси в човешкия метаболизъм и огромната му изменчивост, пластичност и адаптивност. някак си с идеята да апострофирате на убежденията на колегата МАКЕБУЛГАР опитвате вие самите да представите убежденията за "научни аргументи". Разбира се - това е мое лично заключение и обобщение. Не претендирам за нищо повече... И все пак - когато не са налице отговори... просто НЕ СА НАЛИЦЕ. Кое е срамното просто да няма определени отговори, на сложни въпроси? И като няма, защо толкова е важно да се запълва празнината от липсата, с личните версии на интерпретации... По този начин стават ясни твърде много положения за "нуждаещите се от обяснения, във вид на "отговори" " .

колега, недейте затъвайте още в това тревавище. Не зная упорството ви докъде ще ви потопи, но все пак това си е ваш проблем. Важното е той че е видим за всички останали, освен за вас. ДА - ВИДИМО Е. Не сте способен на елементарни форми на самоанализ и съпоставка. Наивно е да посвещавате енергията и думите си на съвети и приятелски предложения "какво да направил рамус, кое да гледал и кое да анализирал". Където реших да отида - отидох на първата си среща и видях чух и осмислих каквото успях. Не беше празно ходене. И със сигурност няма да почна да дудням из темите че "тия събирания не били достатъчно научни, не бил лектора по мярка на науката и не се говорило достатъчно научно... ". Пък ако сред научна среда разтегнете тия локуми от тая тема, най-много да събудите някои уважителни изслушвания и тук-там ирония. Просто няма никой да ви обърне внимание... А вие иначе си сънувайте съня за научните ви аргументи по отношение на храненето, но в него вие сте просто обикновен аматьор. А най-парадоксалното е, че - това, с което сега дефилирате, всъщност е точно онова, което толкова често дефинирате вие самия като "псевдонаука". Ако бяхте дошли на срещата щяхте да забележите един мой стар форумен познайник - още от :изворите.ком" - пенсиониран учител по химия, който е открил "тетралектиката". Беше дошъл да си направи реклама на своя "научен труд", с който той решава генерално всички въпроси на познанието и науката, в "единното си учение за света и вселената". Вероятно на него това също му изглежда "научно". Имаше проблеми с изслушването, защото беше свикнал главно да се слуша самия той. И докато не му направиха строги забележки бая беше набрал инерция и не можеше да спре да реди заучения си репертоар.... както и да е - беше интересно да се наблюдава, още повече че въпросния след толкова години за първи път го видях на живо и достатъчно добре го "разгледах" в детайли... Да напомня, че в хода на тези писания са оставени следи. Ако разгледате вашите собствени ще забележите съвсем ясно, че в тях са наличните ви силни позивни към научност в началото на изложението на убежденията си, сега отстъпиха място на критика на "науката" и че "лоши хора и ниски страсти и интересчийство да виновни науката да не се занимава с хорските нещастия и дори и тровят народа". Дори в критиката си към научните среди вие продължавате да пускате популярни клипчета и това съвсем адекватно ви поставя до децата от плоската земя и конспирациите по всички посоки... като основна и генерална причина за народните неволи, нещастия и страдания... Все пак да напомня, че не живеем още сред джунглите и който силно го тегли носталгията по тия времена, е свободен да го реализира - по планетата все още има кътчета където не стъпва крака на ХОМО-САПИЕНС и останалите ХОМО все още могат да реализират своите си мечти и уклони към възвръщане към утробата си. Ще се намерят и пещери, ще си спретнат племенно или родово огнище... ще пеят и танцуват около него, ще идва шамана да им раздава лечебни лекове от плодове, билки и треви... и ще живеят спокойно и щастливо.

въпроса какво влага рамус, някой си в едно или друго понятие.... да го оставим на рамус. Още повече че в поредици от свои писания, той чудесно е описал какво има предвид. Описанието и думичките от цитата са личното ти разбиране по отношение на същото понятие и... иронията е, че същите думички също изразяват предположение, а не факти, а подбора на тия предположения, нито е смислен, задълбочен... и най-малкото пък - с научен подход. Това е поредното с което се наблюдава разлика между настояването и декларирането за научност и претенция за задълбоченост, а тя, през примерите като тази тема, не се забелязва да бъде изразена същностно на практика... няма смисъл да се опитваш да обясняваш какво прави рамус, какви му били интересите - това е просто твоят начин да решиш дисонанса който рамус изразява спрямо твоите изписани положения. В науката се правят всякакви изследвания - включително и за храненето. Ако това беше тема от средновековна история, вероятно щеше да си по-наясно. Но не е. И тя касае положения, които логическият ти анализ няма нищо общо с обема и насоката на информацията, получена от която и да е популярна книга. Има някои неща, които тук вече ти ги загатнаха, но от уважение не настояват. Единствения настояващ и отстояващ веруюто си... си именно ти. И само ти си единствения, който въобще не забелязва собственото си пристрастие, изразено като лично отношение спрямо тази тема с настойчивите пориви за защитаване, въпреки многократните и различни аргументи, които вече бяха изнесени. Но не - ти предварително си компрометирал всички типове аргументи - като си класифицирал изразителите и така решаваш породените когнитивни дисонанси. Толкова е очевидно за всеки четящ, и ти го писаха, ти си единствения който настоява че "не било така - нямаш въобще отношение, всичко е наука, всичко е легитимирано, проверено, вече е минало твоите проверки и размишления... и е окончателна и крайна истина. И идва ред на изявленията й. В твоята картина на обяснителна концепция, въобще не е твоя. Отгоре на всичкото - понеже си я получил наготово, не си си дал труда поне внимателно и критично да я разгледаш, в детайли. При положение че ХРАНЕНЕТО и УСВОЯВАНЕТО на храната в човешкия организъм е една изключително сложна и дълбока тема, ти си решил че опростяването на казуса, предадено в една популярна книжка, решава всички въпроси, обяснява всички неизвестни... Което - както си е стандартно положение. Но настояването че зад всичко това стояли научни аргументи - от една страна и че ти си подходил "научно" към въпроса. А от друга - критиката че "науката не била правила изследвания на храненето и оставяла това на незнаещите и неосведомените хорица (горките!!!, Бел. на рамус) и такива книги са нещо като будителите на заспалите и заблудени народни души..." Популярните книги нямат нито претенцията, нито съдържанието на сериозен научен труд. И заради това народният читател предпочита популярната книжка,,, още повече пък и "бестселър", в която той да прочете наготово смляна кашица, подготвена от поредните идеолози, с някаква си тяхна идея кое е правилно, кое е истинно, как трябва, кое трябва, кога трябва... За народа това е нужното и ти си го нагълтал в готовия си вид, с подходящото, заложено в самата книга отношение. А то - отношението ти - никак няма "научен" привкус. И стига това заучено, клиширано и толкова елементарно криене зад наука и науки. Това, кой, кога и с какво е "учен" не е само до титли и докторати, нито само до образование. Признанието според някакви критерии не прави УЧЕНИЯ, както и медицинската диплома не прави лекаря "лечител". Някъде сред това стои личната отговорност и нужда от свършена лична работа по подреждането на своя си психичен свят, по осмислянето и вникването в дълбочина на наученото и усвоеното... за да е пригоден за изискванията за "научност". С това искам да кажа, че ЧОВЕКА НА НАУКАТА не е просто дипломирания учен, а човекът, който е свършил и допълнителна подготовка по своите вътрешни качества откъм решения на въпросите с вътрешните си пристрастия. Интересно е дали ще направиш поредната си интерпретация кой и какъв е рамус, какво му било интересно, какво правил и защо... Щото ако го опиташ отново, се компрометираш още и още... Недей да опитваш да повтаряш огледално номера - защото в опита си да си ме обясниш и така да решиш дисонанса през думиуте на рамус, ти нямаш никакъв осъзнат опит в това, за да е налице сериозно отношение. Всичко ти тече автоматично и твърде незряло и написаното ти го изразява чудесно. Това е губеща стратегия, ако въобще всички тия думи бяха "обикновена детска игра", или дори "партия шах". Опитваш да играеш в чужда територия, без подготовка да имаш познания, без нужните инструменти (оръжия), без уменията за използването им...

ето това е де - понеже в твоите очи "рамус спами и празно-философства" всеки път, сред всяко написано всъщност не просто изказваш мнения, а ги защитаваш. В опита си да защитаваш "мнение".. и по начина по който го правиш, с характеристиките на това защитаване, стават ясни няколко прости неща за теб - от твоето собствено написано. Ти си прав за няколко неща: - няколко човека, които те апострофират и имат други... "мнения", всъщност също защитават убежденията си. Това личи съвсем ясно в думите им, точно както е и в твоите. Това няма нищо общо с "размяната на мнения и знания", а това че някои "мнения" произхождат от убеждения, веднага в тях е характерен личният момент на защитаване. съществува корелация - колкото е по-основен личният момент и в йерархията на вътрешната опорна система това убеждение е намесено, толкова по-сериозна и упорита е защитата. тя веднага прераства в когнитивни изкривявания в полето на интерпретирането (възприятието) и следствие на него - отражението. Но цялата работа е вътрешния скелет от опорни конструкции в несъзнателното поле - да се задържи на всяка цена, защото тя държи и цялата формирана на нея идентичност. безразборното хранене създава проблеми за здравето на всеки човек. - да, но изхода от това не е намиране на "подходящата идеология само и само тя да свърши работата по това конкретния субект да погледне на храненето си по различен начин... Това е народен похват, не научен. Това е похват на човека, който му се подава патерицата на механизма на убежденията за да възникне в него мотивационен импулс за саморегулация на храненето. Колкото до аргументите - не са сериозни. Ти защитаваш несериозни от гледна точка на науката аргументи. Ти ги защитаваш НЕ ЗАЩОТО СА НАУЧНИ, а защото са скрити твои убеждения. А това е проблем - това е твое разминаване между собствената ти система за ориентация и начина по който се ситуираш сред света. Всъщност начина да се присетиш към саморегулация на храненето, е точно както това, което ти непрекъснато в готов вид си подготвил - редицата от изброяване - пасти, свинско с ориз, свинско с картофи... няколко пъти я повтаряш в един и същ ред, защото вече е подготвена в твоето отвътре. Всичко там, отвътре ти е подготвено именно заради това е лесно да се разпознае че е убеждение. не обърна внимание на собствените си думи ... "ако някой се съмнява, нека ...". И не обърна внимание и на коментара ми за тях. Това е механиката на убежденията - те решават много важния и съществен вътрешен въпрос - за нивото на вътрешната тревожност, притаено и генерирано от несъзнателните ни психични полета. Това е и основната механика, която решава кое и какво ще се подбере, но то да носи намаляване на несъзнателния страхов фон. При хора, които при тях по принцип е по-висок, въпроса за "сигурността" е издигнат в култ. Особено по-раними и емоционални хора, непрескочили някои етапи от психичното си развитие, заради блокажите които налагат сложни първосигнални и несъзнателни процеси. А съмнението - това хвърля камъни именно в двора на несигурността. И като използвам множеството думи тук на различни пишещи, просто подвеждам някои основни моменти касаещи ВСЕКИ ОТ НАС - без значение дали е учен или проповедник, фанатик или лунатик. Защо това носи голяма възможност да е НЕДЕЙСТВИТЕЛНО - е въпрос на принципите на познанието - защото най-малкото рационалния аргумент е, че въз основа на една информация не е възможно да се заключи че тя именно е правилната. Ти срещаш определено четиво, възприемаш в него идеологическата му система, реагираш чрез "впечатлен съм" и "алелуйааа" - ето я истината... И я слагаш на тезгяха на "правилното' и с нея вече мериш света, храната, хората, храненето. Освен това - в ход са аргументи при които тази версия на концепция в книгата, не са издържани от гледна точка на сегашното ниво на науката. Ти самия не си в тази област на науката и не си наясно. Но - ето пак - ако е налице рационалност и това е единственото, ще си намерил достатъчно начини да осмислиш, да намериш друга информация, да направиш експерименти... Но не - първото прието за правилно, остава. Книгата е толкова отдавна. И грешиш ако мислиш че не съм я чел - нея и останалите с които толкова много автори направиха чудесни печалби... В този случай, ти си просто обикновено потребител на това, което се подава. Внимателния критичен анализ тук с лекота е прескочен само защото докоснатото е направено да подаде лесен и удобен начин на възприятие и то застава на мястото на възприятието и вече чрез него става оценката на всичко останало... За теб всичко дето го изразяваш и артикулираш - е просто "мнение". Аз обаче правя негова дисекция. Не само на теб - и на няколко други хора, в точно определени теми, защото в тях тия явления се подават контрастно. На никого от тия тази дисекция не се харесва и реагира защитно. Много добре разбирам защо и как става - та аз съм посветил на това над десетилетие от живота си... и продължавам. И не за да се правя на интересен като науча някой друг аналитичен и психичен фокус, като с карти, а защото това е практически въпрос, насочен главно към мен. Защо към мен - защото аз самия това го открих у себе си. И именно в себе си разкрих и разгледах в основи този механизъм. Но това не е достатъчно - създадох работна версия на механизмите и внимателно и последователно ги разгледах как са при останалите хора - отново не заради останалите, а заради възможността аз да се подвеждам, да не съм разгледал адекватно огромния брой променливи, да хвана общия механизъм... всичко това е заради самостоятелната ми работа по мен самия. Това е израз на собствения ми подход към онова на което съм посветил живота си. И... намерих начин да се отскубна от хватката на убежденията. Нещо, което тук множеството убедени излизат с номера - всички сме така, както и ти по-горе в думите си опитваш да формализираш и обобщаваш - как било сред форума, че всички правим еднакво, форумът е... НЕ - ти пишеш какво е за теб нещото, наречено форум, теми, раздели, въпроси... а не какви са всъщност. Друг е най-сложния от всички казуси - ако всички ние пишем своите варианти на субективизъм, дали по този начин ще се приближаваме до "обективната действителност"... И само ще се "приближаваме ли..." - като към хоризонта ДА - всичко написано тук носи своята доза субективност, разбира се че и тия ми думи. Сред всяко написано, защото е сред всеки от пишещите. НО В НАУКАТА и онова, което тук всеки е назубрил за нея, са взети сложни мерки субективността и нейния скрит натиск да се тушира и намали неговото влияние. Намирам че твърде много хора... просто си "чакат" науката да им свърши тяхната лична вътрешна работа. Заради непрекъснатият уклон към търсене на сигурност, един от най-простите принципи на насока в поведението е - СЪМНЯВАЙ СЕ във всичко. Дръж острието на съмнението, като основа на самото си отношение към всяка даденост. Самото отношение на РАЦИОНАЛНОСТ би съществувало само когато в ход е непрекъсната форма на ОТВОРЕНОСТ и разбиране за относителността и условността на всичко в информацията... И на всичко в самия й интерпретатор. Доста съм любопитен дали довечера ще чуя мнения по тази линия - защото именно заради това реших да посетя лично това форумно мероприятие - заради темата и нейното разглеждане. Колегата (по форум) Теодосиев е много възможно да е избрал темата заради податките които на доста места по разделите вече са налице - в тази посока. Така, че аз ще надникна (живот и здраве) да видя "на живо"... да усетя и докосна сам - не само темата, а главно "дискутиращите" я...

Ето така народния мит "спечелва" народния си потребител - с простотата и... начина да се поднесе нещо, което да се обясни просто и да е достатъчно. Отгоре на това мога да кажа, че и аз самият преди 20-тина години, приех тия... "аргументи" главно защото те са така поднесени че именно в незнаещия и невежия в научните положения, да "хване дикиш". Не само ми звучаха разумно... но и за известно време аз самия ги защитавах като правилни и говорех насам-натам колко истини "зная". Но сега мога да кажа друго... Онова, тогава - е минало и заминало. Вие... още не можете да го направите. Не че не е въпрос на "личен избор". Но от друга страна - дали сте се запитали - доколко е "избор" и защо точно се нарича "личен"? Кое в човека точно се занимава с "избиране" - дали "аргументите", дали рациумът, дали разумът. Ако в даден момент се разбере че информацията е компрометирана или пък внимателно подбрана... тогава - личен избор ли е. Дали е точно избор... В случая - начинът да изкарате че това било "ваш личен избор" е елементарна защитна реакция. Смея да твърдя - доста детска, нещо като "на вкус и цвет - товарищи нет"... защото когато някой каже - това си е "ваша работа", всъщност той казва "това си е моята работа" не ми се бъркайте... В случая - "храненето е личен избор, а аз съм го направил вече...защото научих прости и убедителни обяснения от една популярна книга". Една такава позиция обаче не решава казусът - дали е точно "избор" и кое в самата личност е онова, което "избира". А кое е - дето "подбира"...? Съвсем прости са отговорите на тия два въпроса. Разбира се - прости са, но след като е извървян пътя към тях. Ако не е - дори не стоят като "въпроси". Освен това е налице и допълнителен ваш личен момент - защитаването е част от работата по мисията - да се прокламира "правилният начин на хранене" чрез "аргументите" взети назаем от популярни четива. По-горе го опитахте, вече сте в защитен режим, защото твърде много станаха насрещните аргументи, а вие се оказвате че сте твърде ненаясно с много положения, повечето от които дори са основни и начални. Не че не съм чел "въпросната книга", но както се вижда "в нея някои основни положения по химията и физиологията" са спестени защото няма как да паснат на поднесената конструкция от обяснения и... съвети - кое е правилното... Въпреки това - ще защитавате убеждението си... като комуникст на фашистки разпит, с едно характерно и твърде показно упорство... Пък и чудесен подходящ пример за няколко теми в раздел "психология"... Няколко пъти пишете директно "който се съмнява да...". Обаче това е много важно - да, който се съмнява, но вие точно именно от това бягате. Вие точно казвате с това - че за вас съмнението не е нещо желано и търсите сигурността... без значение "цената". Е... аз се съмнявам. Нещо повече - не ми е нужна никаква сигурност и нямам никакви проблеми да се съмнявам. Съмнявам се на всякакви "аргументи" - каквито и да са. Заради това реализирах серия от многогодишни опити и експерименти по отношение на храненето си. Както се вижда - не се интересувам да тръбя колко много и важни неща съм "открил". Нито дори "книга ще напиша", за да показвам колко "правилно се храня и защо"... Нито че съм прочел много важна митологична книга и колко важна и полезна би била - а... дали е била "полезна"... И за кого... Естествено - по вашата гледна точка. Аз се съмнявам дори в изводите които съм реализирал с опитите с храненето си. И за мен това също не е проблем. Не е проблем да си дам ясна сметка че всякакви аргументи... са относителни. Че носят в себе си елемента "грешка" и каквато и да е "сигма" няма да реши въпроса за категоричността. Нямам проблем и да си кажа на себе си ясно че "просто не се знае". Нещо повече - че всеки организъм е вселенски резултат от сложни плетки на безброй неизвестни. А известното - с безкрайна вариативност. Но не и да се "спасявам" от несигурността, като се вкопча в "първата книга", според която да получа простичките и убедителни "доказателства" кое е ПРАВИЛНОТО. И всичко това е съпроводено от "впечатлен съм", щото не бях чувал за разделното хранене. А ако излезе друга книга със "смесеното хранене", и тя да е пак с аргументи? Или пък някъде по света някой да не е чувал за "разделното хранене", пък да вземе да му попадне за "смесеното хранене"... и той ще се впечатли - от простотата и убедителността на аргументите... И - ето ги "двама защитници" всеки на неговата истина. Пък - и двамата впечатлени, пак по книга (или филм, клипче, лекция... или друга форма на медиация на идеология). И двамата ще имат "доказателства" и вероятно - и двамата ще предложат "аргументите" като готова версия за 'спасяване' на добрите хора, които просто не знаят и не са осведомени...

Никой ли не обърна внимание - цитираната книга по-горе е популярно заглавие, насочено към твърде характерна таргет група. В поп/улярната/ литература в социума се пръкнаха хиляди "книги" всяка от които постулираща с "доказателства" колко е "правилна". Да изброявам ли колко видове "диети" се постулираха като "най-правилни"? И всяка от тях подвежда "доказателства"... Да напомня че въпроса за 'разделното хранене' постулира положения, които не са обезпечени със сериозни аргументи. Но важното е да стават за нуждаещите се от обяснения. Никой специалист не чете популярни книжки... особено в неговата научна сфера. Колко примери са налице при които научното е твърде далеч от популярното за масова употреба... Тук и където и да било по интернет, е пълно с опити "да се разгледат критично дадени митове" - за една или друга страна на живота, човека, планетата... вселената... И въпросът - защо науката да се налага да оборва народните митове? Защо народните митове са толкова стабилни и устойчиви... дори и да влизат в рязко противоречие с научните положения? Това е чудесна тематика и за срещата утре вечер - защото според кого нещо е "научно" - за народа ли... или за ония, дето се етикетират като "учени"? Защо след като всеки един гражданин плаща от собствените си средства за "наука", за толкова от същите тя е нещо като "вреден нагъл елемент", идващ често като натрапник, който да пъди и руши личните митове и вярвания?... Основния парадокс, в случая е - настояването за "научни аргументи"... при положение че представящия ги тия аргументи... всъщност само ги цитира, защото според него те са истина, защото са истина... Отгоре на всичкото - настояването за "научност" е веселата част сред всичката останала "веселотия"... И най-вече - примерът за "склонността към потвърждение" и колко и как силата на личното убеждение винаги е по-голяма от каквито и да са рационални аргументи. Дотолкова... че вместо само да се вземе предвид дадена информация и данни - се взима като "вярна априори"... защото ... има "доказателства"... Какви доказателства - "научни", разбира се. Не толкова от научна литература... но за народа точно това пък няма особено значение...

Това имах предвид, в примера за 2+2=4, че това е само едно от свойствата на заобикалящия ни свят. Има и други, които обаче, при работа, заради нуждата от "резултат", се орязват, само защото усложняват силно крайния резултат. Заради това в този случай 2 круши, два камиона, два леопарда... се стига до свеждането им като обикновено количество, и то на базата на въвеждане на "УСЛОВИЕ" - кое се приема за "ЕДИНИЦА" и всичко останало за същото, се орязва, за да се сведе само до "свойството КОЛИЧЕСТВО"... Като все пак, да напомня, че тия "свойства" ги извеждат човешки същества, през особеностите на психичното си отражение, мотивирани от решения на човешките си проблеми, потребности и нужди... Тия "човешки същества", за да стигнат до "извеждането", минават през изключително сложна психична система и особеностите, динамиката, характеристиките й... определят до голяма степен "резултата" в крайното отражение. Разбира се, че научността сама по себе си реализира принципът на "бръснача на ОКАМ". Много са ви точни аналогиите и ги изразявате чудесно, имате опит в това, както и разбирането им... "Опростяването", при нуждата от намиране на решение... не е само математически, нито логически подход. Окам не е бил физик, нито дори мамематик - той първо го е извел в решаването на размислителни казуси. После, това се разширява като принцип и в логиката и математиката. В психичните процеси също би могло да се изведе, но в тях нещата са далеч по-комплексни, като все пак, програмите в несъзнаваното също при критично сработване, веднага орязват възприятието и така отражението за целта да получат еднозначна крайна реакция или импулс за защитно поведение... Със всичко това не ви апострофирам или заяждам. Това е нещо като опознавателен диалог. Конфронтацията не ме интересува въобще, за мен е интересно доколко ДОПУСКАТЕ в идеите обясненията и наученото за света, влиянието на собствените си уклони. Дали никога не се е случвало да забележите че в дадени моменти при различни обстоятелства и ваши състояния, понякога ви се струва едно правилно, друго неправилно... А при смяната на условията - вече става различно. Това е толкова характерно наблюдение че няма значение дали се простира и сред полето на "научността"... Все пак каквато и да е НАУКАТА - тя се прави от човешки същества. В нея всички нужни критерии и условия, най-много касаят опита да се изведе научното поле от вариативността на неизбежната интерпретеруемост и тънкото влияние на невидимото налягане на човешкото несъзнавано. Разбира се, това в науката е идеал. До голяма степен нужните усилия и опитност, колективността, спомагат за поддържането на тенденцията. От друга страна, постепенно вътрешните уклони от несъзнаваното се промъкват хитро през всякакви "бекдоорс" и влиянието им става твърде невидимо... Използвах за контекст и антре един от примерите на ваше апострофско влизане към колегата МАЛОУМ. Като през него аз вече реализирах един опознавателен опит и той ми разкри общите си положения, спрямо онова, което ме интересува в неговото "отвътре". Основното заради което влезнах в тази на пръв поглед "полемика", беше ползването на цитат от думите и съжденията на един изявен мислител, доста популярен в сегашно време, посочващ критично сериозните проблеми на макронивото в социума - във всички посоки, нива и отношения. Защото той също подхожда към битието разглеждайки и тръгвайки от казусите на ЧОВЕШКОТО СЪЩЕСТВО, като психична комплексна система. И в битието по човешки, същата комплексна система отпечатва своите характеристики, ограничения, и определя онова, което е в днешното й състояние. Естествено че това не е тема за вас, нито за моят интерес, това не ми пречи по никакъв начин и с думите си само предлагам поле за дискусия на основата на която да намеря интересуващото ме. Напълно съм съгласен с идеята че сериозните хора могат да общуват на сериозно ниво, дори и да е един обикновен делничен казус, какъвто беше примерът "да си говорим за жените". Отгоре към това да вметна, че "темата МЪЖЕ и ЖЕНИ" всъщност е изключително сложна, дълбока, широка и... касае задължително битието на всички ни, като е важна част от битието ни въобще. Вметката ми "че не съм сексист" не беше насочена в посока "вие сте сексист, пък аз не съм". ..

нека не прекаляваме с интерпретативността . И темата за 'сериозната тема като "жените", като искам само да вметна че не съм сексист и по принцип за мен разликата между половете НЕ е онова, което определя едно обобщаващо за мен понятие, което нарекох ЧОВЕК... Моят интерес е именно към него... "Подхода на ХОЛМС" всъщност е една измислица на Дойл. Принципа за "бръснача на Окам" - също е само общо извеждане, и то - твърде ограничено и съвсем не е абсолютно валидно... Въобще - логиката много често някои хора бъркат с "математика" и решават че с лекотата на невежия, с логика и аналогии, се решават всякакви казуси, от всякакво естество, с гарантиран краен резултат от абсолютна истина. С което искам да кажа, че вероятните ви мотиви имат още твърде много други възможности, и съвсем не е най-вероятния "завистта". Така, че... - "не клоня натам"... Като все пак мотивите са си ваша работа, сред вашето лично поле - давам си ясна сметка, че нито някога ще са ми ясни, нито да е чак толкова практически важно за мен самия... Единственото, което отбелязвам сред всяка тема, която има връзка, е че мотива не е без значение, дори и когато се касае за 'наука'. И че именно заради това "науката" е създава огромен набор от правила като начини да се справя доколкото е възможно с влиянието на интерпретативността. Като все пак - науката е само един общ концепт. А неговото интерпретиране сред всеки човешки субект... вече е "най-слабото място" и именно то определя и самия субект. Именно това е нещото, което твърде удобно се подминава. А аз непрекъснато обръщам внимание на него и като че ли това досажда и дразни твърде често хората, които всячески се опитват да го избегнат...

Мисля си... че форумът не е еквивалент на "класна стая", за да се налага единствено тук някой да "учи физика". Разбира се, това е мое мнение. Но... от друга страна, леееекичко подозирам че са налице и други ваши мотиви за "атаките" към колегата. А не тия - за "мисията нека пазим форумът само за "строга канонична наука". Все пак - академичните среди така или иначе пазят "чистотата' на канона, доколкото е възможно, с мисията че "да се получи поне чиста основа" от интерпретативни свободни вмешателства. Но форумът... е друг въпрос. Някои подхождат твърде класически и академично, а това, според моите наблюдения не се ползва с особен интерес. Може би точно поради "дублиране"... и повторения с академичния уклон. Разбира се, това са просто размисли - без никакви претенции за нещо повече... Както вече стана ясно - нито съм учен, нито физик, нито... какъвто и да е друг.

Това е въпрос, който отдавна е разглеждан... и не само от мен и от вас. Искам само да напомня че това, което сте написали е ЗАКОНОМЕРНОСТ според точни зададени условия. Точни зададени предварително условия!!! То е валидно според тия условия... и дали е АБСОЛЮТНО валидно, дори и сред тия условия, в твърде спорно да се допуска като крайност и окончателност... Искам сред всичко това не кой знае какво - а да обърна внимание, че увереността с която боравите, се основава на положения, които при внимателен анализ, всъщност не са чак толкова "СТАБИЛНИ" И ВЕЧНИ... Както вече споменах - вие имате характерно изработено отношение към писанията на МАЛОУМ - почти не се среща тема, в която да не се намесите критично (до понякога твърде остри влизания) спрямо онова, което той е написал. Никога ли не сте допуснали досега... че това не е само въпрос на "физиката"?

Излизаме от темата... и това не е престъпление. От друга страна - вие изглежда имате сантимент към философията - защото никъде сред уИКИ информацията за ФРОМ, той не се е занимавал с Философия - такава, каквато тя е според научния си етикет. Също така - ПСИХОАНАЛИЗАТА отдавна не се мери само по нейния създател ФРОЙД, както и еволюцията отдавна е изгубила нейния приет за "родител" - ДАРВИН. Доколкото ПСИХОАНАЛИЗАТА... е наука - това е една огромна тема, но в общ смисъл - ПОЗНАНИЕТО не се побира само и единствено сред постулатите и условията за НАУЧНОСТ. и НАУКАТА не е единствената форма на ПОЗНАНИЕ. И тия ми изречения съвсем не са израз на "философски пориви" и заимствания... Можете ли да цитирате от "кой труд на ФРОМ" е позоваването ви. И да направим един анализ доколко това е "философски труд", според критериите за "философия"? С всичко това искам да кажа, че само по себе си всички тия думи също са пример за неизбежността от ИНТЕРПРЕТАТИВНОСТТА и нейната естественост, нужда и роля. Също така - аналитично, вие решавате че твърде отстоявате ясни и категорични принципни положения от някакви си "свободни интерпретатори", като колегата МАЛОУМ. Обаче със всички тия думи искам да кажа, че онова, на което вие се опирате и подпирате, позовавате и ползвате като канон... също е форма на интерпретативност. Може би описанието и аналогията ви за "скалата" да са опит да се представи "количествено" кое е по-малко и по-вярно... Но дори и тази "скала" се крепи отново на условия, критерии, зададени предварително, за да се реализира "резултат"... И сред всичко това отново е налице ИНТЕРПРЕТАТИВНОСТ. Също така - примерите за УСЛОВНОСТТА и ОТНОСИТЕЛНОСТТА е именно силното им ползване в средите на сериозната ФИЗИКА - например в статии на сериозни физици е твърде характерно ползването на задаването на извежданията спрямо предварителните им условия. Например - "според това и това, в сравнение, с това и това, според данни... може да се предположи че... Грешката до този момент на измервания и експерименти, достига до..." и т.н. Знаете ли - нуждата на толкова хора от увереност и яснота... вие чудесно сте ползвали думите на ФРОМ. Между другото това не са негови идеи, нито хрумвания, но това е друг въпрос. Мисълта ми е, че... той до голяма степен получава основните си знания за света не само от науката, а и по линията на неговите еврейски корени. Това до голяма степен определя и "крайния резултат" - в смисъл че внася естественото изкривяване в него. ВСИЧКО ТОВА е израз на естествената интерпретериумост, която е основна съпътстваща човешкото битие...

Но нали "законите" са изведени от човешките субекти. Те са извеждания, обобщения. Проверките че "работят" и че подават възможност за предвидимост, която след експериментите да се потвърди - на всяка стъпка е налично човешко интерпретативно вмешателство. И още нещо - условието че "за малки интервали от време, в сравнение"... е точно това - условие. Ако не се внесе то предварително, то е невалидно като абсолютно истинно при всякакви условия и измененията им. Но залагането на условност, е основния ключов начин за справяне с непрекъснатия уклон към абсолютност и крайност, също толкова 'склонност", както са и много други като тях, изведени от психологически наблюдения над човешките субекти. От друга страна - прилагането на условност и относителност при всякакви разглеждания, е "продължение" за начините за справяне с влиянието на тия "склонности". Съвсем ясно се забелязват по това че в онова, което съм докосвал в сериозни научни разработки, е именно предлагането на възможно по-ясни връзки между точното извеждане и конкретиката при която то е реализирано, възможностите за 'грешки'... и т.н. Самата идея за ГРЕШКАТА, дори и в критерия "СИГМА"... е също чудесен лакмус по отношение на липсата на каквато и да е крайна абсолютност, отвъд толкова силната лична нужда от нея за множеството хора...

ОФТОПИК====== Само за вметка, без да внасям с това нотка на каквато и да е критика: Ерих Фром не е философ. Дори по цитираното, може лесно да се забележи че това не са философски разсъждения или извеждания, а обобщения основани на психични наблюдения и изводи. Всъщност ФРОМ е именно това - психоаналитик. Малцина от психоаналиците (като него) разполагат и с възможност за по-широк поглед на човека... и от него - на света, живота, битието... Синтеза на всичко това до голяма степен "прилича на философия". Обикновено в днешно време малцината подобни се наричат просто "мислители", защото съжденията и извежданията излизат далеч отвъд рамките на която и да е научна конкретна дисциплина... Повече за него, може да се зачете дори в уики. И само да кажа нещо също важно - в неговите собствени прозрения и синтезни обобщения също са налице доста "запълвания". Това е неизбежна естественост и практическата промяна на това е един от най-редките явления сред човешката популация, през всички времена, култури и географии. Самата идея на твърдите положения налага да се "свързват". Точно това са процесите по интерпретирането. същото убягват на 99 от масата хора, защото в днешния начин на социално предаване на знание, се залага не на основните проверени "точки", а на целите системи от интерпретациите им. Думите от цитата по-горе, макар без коректното им посочване, са доста адекватни... И както се вижда - това е критично разглеждане на начина по който функционират психичните ни механизми сред всеки от нас, при всеки човек. Нещо повече - вие самият, или който и да било друг - сТЕ/СМЕ "потребители" на готови системи от интерпретации, именно в името на "ползването им". Това е причинено от онази нужда в нас, за която се споменава твърде бегло в горните думи. И която твърде малко хора взимат предвид и 99% пренебрегват, като "подразбираща се". В смисъл - тя е точно аналогична на "очилата през които всеки от нас гледа на света" и никога не разбира че гледа през очила, докато не се стигне до "свалянето им". Чак тогава се реализира възможността за "различаване", защото стават налице "два варианта" на отражение... Това е изключително сложна тема и никоя "физика" не я разглежда... И конкретно - да се извежда критика на базата на общи психологични принципни положения е твърде плъзгаво, защото същите важат за всеки човек, включително и за критикуващия. Което не е толкова самият проблем, колкото който и да е човек, е твърде трудно еднозначно да посочи кое и какво е "твърдата точка", взимана за опорна заради присъщата несъзнателна нужда от определяемост. Същите психични особености формират твърде много вече заварени положения сред целият социум, включително и в "науката". Без да съм специалист в каквото и да било, мисля си, че осъзнаването на проблемите на психичните механизми, явления, процеси, динамика... е възможно само на теория да послужи за евентуални възможности да бъдат заобикаляни техните естествени ограничения... Големият проблем и най-сериозния казус сред всичките ми думи дотук - е това да се реализира - от принцип и теория, да му се предложи практическа реализация... КРАЙ на ОФТОПИКа=========

бисер, след бисер. Както е текнало и няма спирка. Повтаря се отново и отново едно и също, вече трета тема... Таман позаглъхне и хоп... Тва възрастта и идеологическата индоктринация - ето докъде водят. И тая гордост - колко умни неща са написани - прави резултата още по-весел. Браво!!!

Защо да възразявам - не възразявам срещу нищо и никого. съвсем други работи пиша... И защо в написаното приоритета на интерпретатора е да търси 'отношението на рамус', вместо да се опита да бъде полезен за себе си, като различи и разкрие прикритото отвътре свое лично отношение. Ролята на самия пишещ и четящ - все едно че 'липсва'. Ужасно плаши толкова много хора ролята, влиянието и значението на ЧОВЕКА и субекта, сред битието. Разбирам защо и как става, откъде произхожда и го пиша навсякъде. Безличния начин на комункация който властва навсякъде в академичните среди, върши чудесна работа за прикриване и "лично изчезване". но е инстинкт - както щрауса, се скрива сред ограничено поле, в което да изключи дисонанса, асоцииран несъзнателно с "опасност". Колкото до рамус, някой си - живота отдавна не се води за оцеляване, нито живота е нужно непрекъснато да намираме начините си да се 'предпазваме'. Сред какви точно "опасности" живеят оцеляващите и дали същите не са някъде сред психичните им несъзнателни полета и отпечатъци... За да се научи човек да сече дърва с брадва... за някои е нужно задължително някой да ги научи (иначе било опасно, криело рискове, биха измислили хиляди начини да се предпазят, в случай че...) А други - просто хващаме брадвата, намираме условията и се опитва... Ау - колко да е ужасно, колко да се предпазваме - с малко практика от наблюдения и анализ на пробите и грешките... би се стигнало до видим резултат. Който отгоре на всичко - би се разширявал непрекъснато ако се запази тендецията за фийдбека. Ама имало риск - амииии, колко е страшно... Който иска да няма риск - да живее сред утробите дето се подават навсякъде, за страхуващи се като него. В общ смисъл - сигурност не съществува. Който толкова я стреми въобще не е трябвало да се ражда. Разбира се че опростявам - чрез примера със сеченето на дърва с брадва. Нещата са далеч по-сложни, но принципа е същия. Философското размислителство, толкова любимо на по-интелектуалните субекти, подава изключителната възможност да се живее като "ембрион". Това че някой "знае" нещо си, за кого има толкова голямо значение? Какво определя "че знам" нещо... (защото за мен - нищо не определя), още повече че "каквото знаех, се оказа че е или митологично, или е "в полза нечия", или е част от поредната идеологична приказка, толкова нужна на масата хора... И след като социалното знаене се компрометира в моите очи - се наложи сам да го преровя да разкрия от него кое има валидна и практическа стойност и... кое има други роли и значение. Може би в този си вид то да има значение... след като се влагат огромни потенциал ресурси и енергия. Формулата "ЗНАМ, щото го научих"... вероятно е чудесна и отразява идеологията на образователната социална система и моделира и репликира нужната социална матрица. Но се оказа, че в нея подадените шаблони за научаване и репликиране последствие, са неактуални, ненанеждни и дори неверни. Няма нищо по-лесно от установяването на това - то е навсякъде, дори и сред форума. Полезността и целесъобразността на всяко нещо, не е въпрос на идеали,нито на вярване или митове. Същата се определя от мен самия - ако за мен не е нито полезно, нито целесъобразно, решавам самостоятелно нужните за мен казуси, според условия, обстоятелства, дадености, мотивация... Колеги - не знанието е накарало маймуните да слезнат от дърветата. Но изглежда че същите много настояват да се качат обратно там. Шегувам се, но и не само. Преди да се е появило знанието е имало нещо от което то да стане възможно. Нещо повече - в условията на непрекъснато нарастващ информационен океан, става все по-очевидно че "знаенето" само по себе си е "бита карта". един знае едно, друг знае друго... Но става все по-невъзможно да се разпознава кое е вярване и кое е "знаене", още повече че се опират на едни и същи механизми и твърде близка роля. Според мен... си струва човек да се замисли по това. Поне аз - се замислих. Не твърдя че всеки е нужно да го направи, понеже това не е общочовешка ценност, особено пък такава за 'масата хора'. Но аз го направих - отказах се от знаенето, като защита, като нещо което "да ме предпазва". Оказа се че цялата работа е в 'призраците' на опасностите сред които се сънува. Тази тема е - "СКЛОННОСТТА към ПОТВЪРЖДЕНИЕ". Вие пишете примерите за същото. няма и как да бъде по друг начин, защото психичните механизми и процеси, които определят тази "склонност" са у всеки един от нас. ========== Всъщност КАРЕС, личната легенда всеки си я пише сам. Тя е твърде очевидна, защото се пише от всеки, при всяко написано. Още повече че легендите дори и лични не са а са групови заемки от готови шаблони и схеми на описания на света, за лично ползване. Мен ме интересува нейната роля, значение, пораждане, стойност, механика и динамика... И за мен тя е вече ограничение. За мен - само за мен. Аз съм хванал брадвата и сека, именно защото личните ми версии на легенди се оказаха сън сред който се сънувам да бягам от живота. С "брадвата и сеченето" се оказаха съвсем други нещата. Разбира се, това се отнася до мен, само до мен. Но е странна играта на защитаване, част от която е и "потвърждаването" на предишното. От същата част е 'потвърждаването че онова, което знам, е вярно'. А не е... няма как да е вярно - в едни или други условия, относително, за едни или други цели - да. Но като гледам колко много се постулира на значението на "знаенето" като социално личен кувиоз... и то именно сред хората които обявяват "знаенето" като своя висша цел, смисъл... и благодат.

http://phys.uni-sofia.bg/~cpopov/Almanah-pdf/III chast/05 iz istoriyata/fizici/02 Galilei.pdf ----------- Коя е голямата заслуга на Галилей ====================================== “...славата на този гений (Галилей) почива главно на открития и постижения, които той никога на е правил. Противно на твърденията, Галилео не е измислил нито телескопа, нито микроскопа, нито термометъра, нито часовника с махало. Той не е открил закона за инерцията, нито правилата за паралелограма на силите, нито слънчевите петна. Той няма приноси в теоретичната астрономия, не е пускал тела да падат от наклонената кула в Пиза и не е доказвал истинността на Коперниковата система. Не е бил измъчван от инквизицията, не е лежал в нейните подземия, не е изричал “И все пак тя се върти!” и не е бил мъченик на науката. ------------------ Това, което той наистина е направил, е откритието на модерната динамика и именно то го поставя в редиците на хората, които формират съдбата на човечеството. По този начин той осигурява необходимата добавка към законите на Кеплер, за да се стигне до Нютоновата Вселена. “Ако аз съм успял да надникна по-далече от другите, то е защото съм се опирал на раменете на гиганти.” – казва Нютон. Гигантите бяха преди всичко Галилей, Кеплер и Декарт.” -------------- A. Koestler, The sleepwalkers,Grosset&Dunlop, N.Y., 1963, p. 353. ==========

Колега, можем така да си пишем до безкрайност. Опита да ме въвличате в полемика някаква по въпроси, по които вие сте некомпетентен, е обречен. Идея си нямате в какви мътни води плувате, и тия поредни шедьоври които сте сътворили. Значението на термина АБХЯСА е чудесно че сте го прочели... и го знаете, както и някои значения на едно или друго, но именно това - да знаете - не включва никаква практика, освен да намерите да го прочетете, после - запомните... Вероятно това ви се струва практическо, но за мен - не е. Думата ПРАКТИКА няма източен или западен смисъл, колега.... Не е коректно да продължавам защото това ви въвлича в неспирна за вас поредица от нелепи положения от увъртания и псевдологически стъкмистики, съвсем по детски защитни... Чудесно е че вярвате в тях, но с натиска към веруюто ви имаше за цел само да уточня някои параметри и нюанси, както и да ги ползвам за изказа си тук, сред няколко теми. Всичко останало е напълно безполезно - за мен. Вие сте много характерен психологичен типаж, нито ще промените нещо у себе си, нито ви е възможно, компенсирате това, като вярвате че "не ви е нужно, че няма смисъл, защото... знаете"... Е, добре. Оставете продълженията в тази тема, защото тя е описание и анализ на характеристики според които вие живеете. Дори четенето ви създава дисонанс и това да ме привиждате като дразнител, да опитвате тия елементарни реторики... за вас може би е нещо... за мен - е нищо. Съвсем нищо. Отминали са някои години в които за мен беше предизвикателство едно или друго надбягване, доказвания... Разбира се не крия че тук-там се забавлявам, но това не е ирония към вас, нито писането ми тук има е отговор на лично отношение... Но начина по който се съчиняват тия... изписани "бисери" понякога е весел, но от друга страна ви вкарва в "дупка", която отгоре на всичко вие самия не можете и да забележите. Ето защо, колкото и да ви се поражда напълно естествен инстинктивен напън, ще се опитам да спра това, в опит да намаля дразнението и дисонанса. Но няма как да спра да пиша, само защото вие, или няколко други, ви възникват защитни импулси. Все пак това си е ваша работа и за мен, като индивидуалист, личната отговорност е като "естествено човешко задължение и право, едновременно". Това, че проявявате тази последователност и упоритост към писанията на рамус... говори достатъчно и в репликиранията си вие изписвате едно и също. сред всичко това вие играете пиесата че всичко това е рационално, защото го вярвате че е така. А с вярващи хора основали битието си на повярваното не е коректно да се общува рационално, защото това ги вкарва в защитен режим и когнитивен "сейв-мод". След като толкова рациума е вашето верую, поне веднъж се опитайте да го "чуете" и да се опитате да спрете поредната 'вълна'... Точно в тази раздел... особено пък - точно в теми като тази, е иронично да пишете, защото сте като в колба или като в ролята на експериментална подопитна мишка сред лабиринт. Би било полезно за всички останали, но не и за вас. От друга страна - силата на 'напъните отвътре'... и играта им че били "рационални, с плънка на интелект..." достига до висоти, толкова характерни за религиозен психичен тип субекти.

не, няма да прегрее, но е налице огромна инерция. Освен това - дадености и огромен куп от съчетания на обстоятелства, рефлектиращи едно върху друго... Разбира се, че това не може да претендира дори за сериозност, а само общ опит за разглеждане. В смисъл - няма как да се подреждат по йерархичност, кое, според какво и как биха били определящите фактори. Заради това практичността предпоставя да не се занимава с теоретизирането а да се подходи с практицизъм и на дела - намиране на възможности за изменения, разширения, за анализ на постъпващата информация, нейното изменение и динамика, изследване на адекватността и връзката й с "физическия контекст'. Отделно - следенето на вътрешните процеси - нещо като вътрешен мониторинг чрез овладяване и дисциплиниране на менталните процеси... Има и нещо много важно: Разбира се, че колегата Инкоректус влиза в тия си твърдения като типичен ригиден представител. ДОри посочвам примера - как от иначе академични общи приказки, когато се достига до теоретично "какво трябвало да се направи, кое било алтернатива"... Общо взето - идеализъм та дрънка. Сякаш готов за преподаване на ученици, или взета заемка от книги или теории нечии... как точно да се реализира, какви стъпки са нужни, каква е методиката, как точно се постига, какво се случва в динамика - естествено че не му е възможно да каже. Защото най-лесното са общите теоретични приказки имитиращи размислителство някакво си - щото просто си е нагълтал теория и интерпретации... Но практика, разбира се, няма как да е налице. ето и точните думи, които иначе нагодената теория се сблъсква с нужната версия от рода "защо не го направя, като го смятам за правилния подход..." И остава - да се неглижира и компрометира смислово и... ето думичките... Такааа - разбира се, че веднага се нагажда до "не виждам смисъл" И как ще го види след като описва че "бил проучил някои известни личности... и се оказало че било "пресилено"... Демек - твърде идеално за реализация - разбира се - отново главно всичко се върти в безопасната зона на размислителството и жонглирането със заемки и лична стъкмистика от тях... Колегата е типичен пример за онова, което тук се разбрахте да си пишете като "ригидност". Той не е единствен. С РИГИДНОСТ се обобщават характеристики на психичните процеси да клонят към статичност, а не да се взима като крайност или девиация. Именно производно на това е и заглавието на самата тема. Именно са и примерите на толкова много пишещи сред форума. Разбира се ригидността се проявява по различни начини и с различна 'плътност'. Много е зависима проявата от това "към какво положение в приетото за йерархичната система от основни опорни координати". Тенденцията следва и корелацията - колкото по-основни положения за идентичността, се разпознават като опасност от промяната, толкова повече се реагира защитно и се проявяват признаците на ригидността... Сред форума доста хора го играят на свободно мислещи. НООО - нужно е само да се намери точния спусък, който да има вектор към техни основни положения. Колкото са по-основни, толкова и по-характерно се реагира защитно. Именно така и заради това се търсят общите приказки и теми за "разговори" - ако те са в посоки на повърхността и не закачат основни положения на които се крепи един или друг субект - няма никакъв проблем и всичко изглежда толкова "свободно и непричем"... Но поставянето на тема, която влиза в дисонанс в опорните точки в приетото за координатна лична система - или тема, или писането на друг - и си сработват защитните механизми... Някои колеги всичко това го оставят сред форума и по тях може да се пишат учебници - толкова са характерни, толкова очевидно заради контрастността си. Вторият белег на ригидността е характерната корелация - при сработване на защитните механизми, веднага пада нивото на висшата когниция. Това е изключително видно сред динамиката на участията на който и да е пишещ ( в конкретиката на форумното общуване - пишещ ). Наблюдаваното е контраста в изменението на заявено иначе ниво висша когниция (която между другото често се имитира, подготвя предварително и се "научава" да се подражава, по време на обучението и ученето) без да са налице защитно сработване... и след него как същата пада рязко. За някои пишещи - направо контрастно и така прави очевидността твърде лесна за индикация. Всичко това дори не е нещо кой знае колко сложно. Въпроса е, че... е налице едно вътрешно-психично приплъзване - невъзможност да се отчете всичко това при реагиращите, техните изменения не се възприемат и регистстрират. Отгоре на всичко - личните психични защитни механизми, се простират и в съзнателното поле, като деликатно изменят и изкривяват каналите на възприятието - активно ( чрез внасяне на изменения, допълване или манипулация на интерпретацията), или пасивно (чрез филтрация и подбор). Колегата Инкоректус проявява всичко това по един твърде типичен начин. Това е и причината да ползвам неговите думи. Ако той беше просто обикновен реагиращ - минало и заминало, дори нямаше да го забележа на фона на толкова многото реагиращи като него. Но най-прави впечатление религиозния момент, в който в ролята на идеология и нужния шелтер, е избрано нещото, наречено от скриващия се зад него "наука". И ето това е парадокса - настояването за рационалност и настойчивото и повторяемото деклариране и афиширане на рациум, всъщност е обикновен параден момент, защото при първите пориви на защитния "вятър" и декларациите отлитат с него. Но пък остават настояванията и имитацията на интелект... И нищо от това не се забелязва... нищо - за реагиращия защитно субект просто всичко е "същото", той самия си е "същия"... И се остава без всякаква възможност за друга форма на лична рефлексия, според която да се реализира адекватно разпознаване "абе какво точно става при мен..." Ето това са сериозните проблеми на практиката през това, които е нужно да се решават - как да се създаде система от критерии за проследяване и мониторинг на измененията при кои условия, какви реакции, да се приучи да се самонаблюдават... после - да се дисциплина мисленето - при въздействия и реакции от зоната на емоции, афекти - които съпровождат непрекъснато ежедневието ни и отгоре на всичко всички ние идваме с тях от детските си етапи и несъзнателните си наследства. Това е заварено положение за всеки субект. И въпроса е, че при всеки един от нас то е различно, а разликите идват кой, какво, как и докъде ще си позволи да то отработи и по този начин - измени, контролира... дори управлява... ето това е грубо описание на практическите общи стъпки. И тяхното общо писане не ги прави практически. Практически стават когато всичко това са думи, които идват следствие на самата практика. Иначе се получават голи и празни графични знаци, разпознаваеми и интерпретируеми в среда от "размислители" ползващи ги за дъвка