ramus

аз постигнах сваряване на яйце в микровълнова фурна без експлозията му. Прост начин, прост принцип - нужни бяха наблюдения и изводи от низ от случайни обстоятелства. После - малко експерименти. Просто бях любопитен, а ползвам микровълнови печки още от зората им на пазара. Преди доста години попаднах на статия за казуса с яйцата и екслозиите им в микровълновите печки. Беше извадки на народни въпроси и отговорите им от производител на такива уреди и много се смях. Също се бях сблъскал с въпроса, а яйцата по принцип са ми любимо ястие... И се заинатих, а нищо не ставаше с "резултата". След години съвсем случайно стана че намерих начина, чрез друг подход.... А иначе - за настроение, ето малко хумор по въпроса: https://www.kazanlak.com/fun-99.html ВНИМАНИЕ: Как да сварим яйце в микровълнова печка? Въпрос: Колко време трябва да варя яйцето в микровълновата печка? Отговор: Яйца не се варят в микровълнова печка, защото избухват. Използвайте тенджера и обикновен котлон. В.: Как да обработя яйцето, за да мога да го сваря в микровълнова печка? О.: Не съществува начин да се вари яйце в микровълнова печка. В.: Сварих едно твърдо яйце, после го сложих да се стопли в микровълнова печка. То избуна. Къде съм постъпил неправилно? О.: Не е трябвало да топлите яйцето в микровълнова печка. Трябваше да го ядете студено или да го стоплите в обикновена тенджера с вряща вода. В.: Увих яйцето в тиксо, за да не се взривява, но то все пак избухна и изцапа микровълновата печка с жълтък и парчета тиксо. О.: Изтрийте стените на фурната с влажен парцал. Остатъците от тиксото може да отстраните със сода бикарбонат. Не бива да надрасквате стените на микровълновата печка с метални предмети. В.: Налях в стъклена тенджера вода, за да изравня осмотичното налягане, сложих вътре две яйца, похлупих йената с капак срещу евентуален взрив и я сложих в микровълновата печка. Водата още не беше кипнала, когато яйцата избухнаха и строшиха капака на йената! О.: Забравили сте да добавите сол във водата. Освен това тенджерата трябва да бъде не стъклена, а метална, а печката - не микровълнова, а обикновена. В.: Сварих твърдо три яйца от пъдпъдък, обелих ги, сложих ги в хлебче за хамбургер и го претоплих в микровълнова печка. Яйцата избухнаха и разкъсаха хлебчето. О.: Трябвало е да ядете яйцата отделно, без да ги топлите заедно с хлебчето. В.: Само кокошите ли яйца избухват в микровълнова печка? О.: Всички яйца избухват в микровълнова печка. В.: Продупчих яйцето с игла, изпих го и оставих празната черупка да се стопли в микровълновата печка. Тя замириса на изгоряло, а после гръмна. О.: Трябвало е да запазите празната черупка за някой празник, а не да я топлите в микровълнова печка. В.: Продупчих яйцето с игла, за да изравня налягането и го оставих да се стопли в микровълнова печка, обаче то избухна. О.: Измийте стените на микровълновата печка с влажен парцал. В.: Варих яйце в микровълнова печка 10 секунди и то не избухна. Но не се и свари. О.: Трябва да използвате микровълнова печка с по-голяма мощност - от 900 вата нагоре или да увеличите времето на приготванe. Тогава яйцето непременно ще избухне. В.: Изпържих си яйца на очи и ги стоплих в микровълнова печка и те не избухнаха! О.: Пържените яйца, за разлика от суровите в черупки, рядко гърмят в микровълнова печка. В.: Сложих яйце в микровълнова печка, но то не избухна. О.: Проверете дали вашата микровълнова печка е включена в електрическата мрежа или се обърнете към сервиз. В.: Следвайки вашата инструкция "Как да сварим яйце в микровълнова печка?" започнах да си варя яйце, но то избухна и ми изцапа цялата фурна! О.: Трябвало е да четете инструкцията докрай, без да прекъсвате веднага след заглавието. В.: Само яйца от бозайници ли избухват при варене във вашите фурни? О.: „ЗАБРАНЕНО Е ВАРЕНЕТО НА ЯЙЦА ВЪВ ВСИЧКИ ВИДОВЕ МИКРОВЪЛНОВИ ФУРНИ!" Всякакви яйца във всякакви МИКРОВЪЛНОВИ фурни! А Вие яйца на кои точно бозайници искахте да сварите? В.: Пиша ви четвърто писмо, но нямам отговор - В инструкцията не пише на коя точно минута ще избухне яйцето? Имам идея да се извади 5 секунди преди взрива и да се сложи в студена вода? Уточнете. О.: Изпратете ни точна схема с микронно оразмеряване на яйцето ви + плазмените му характеристики, за да ви отговорим точно в коя минута ще избухне. В.: Изпържих си яйца на очи и ги стоплих в микровълнова печка и жълтъците им не избухнаха! Защо? О.: Пържените яйца, за разлика от суровите в черупки, рядко гърмят в микровълнова печка.

Какво точно "моделират" горните традиционни примери, за да е такъв раздела? В някакъв смисъл - дефилират съвсем обикновени и характерни за народа препирни. песента на митологизаторите - не ни оплювайте светините, как не ви е срам, не виждате ли "доказателствата" - в доста общи тоналности, ритъм и стил. Демитологизаторите - пет пари не даваме за светинята, а същите не са светини, нито идоли, а са нормални и обикновени човешки същества, които в общ смисъл са имали слабости, допускали са грешки, "страдали" са от типично човешки заблуди, агресия, обиди, реакции, залитания, отмъщения, гняв... Работили са за други идеологии и интересите им. Били... не толкова "идеални" колкото било прието за съответствената им идеология. Митологизаторите (М) - светините са в основата на българското самосъзнание - защо, според кого, според кое - не е важно - идеологията ползвана за "българско" самосъзнание не предполага въобще да се задават въпроси, защото в нея са дадени система от "всички отговори" и по този начин се прекъсва посоката на възможни различни интерпретации. Особено пък - интерпретации, които пряко влизат в дисонанс с приетите "важни" опорни точки. За митологизаторите - идеологията на която се основават вече си е свършила работата и за тях въпроси относно фундаментите не са възможни да възникват встрани от готовите отговори. Демитологизаторите (Д) - в историята са налични едни или други данни, според които светините не са били толкова "святи", колкото е прието за да бъдат "герои". и т.н. - модели от типичните народни препирни, толкова характерни за всички народни форуми (като дир.бг, или бг-мама). Разбира се - налице е разлика. За едни - тя е определяща, и задава всичко. Тук, за същите препирни се използва нещо, наречено "история" и "наука". Предпочитанията, подбора и начина на интерпретации си текат и въобще не влияят по какъвто и да е начин на основното. Няма същностно значение дали е "с наука" или "без нея" - резултатите, динамиката, основанията, нуждите - всичко е едно и също без оглед на подробностите. за митологизаторите старите изпитани опорни точки, възникнали от възпитанието и облъчването, са фундамент и виждат липсата на същото в съвременните наследници като проблем, защото го проектират единствено през "проектирането през самите себе си и възникващия дисонанс". За тях това е проблем, следователно е проблем за всеки при който не е като при тях. Още повече че заедно с "героите" в митологичната конструкция в идеологията на 'българското самосъзнание" са включени и други опорни положения. Реагирането че отпадането на една от тях, веднага би довела до изчезването и на останалите - е твърде остро. За същите "демитологизирането" е един гаден нож, с който се сече и порязват много сериозни клони на които се крепят важни за "българската идеология" положения... И понеже идеологията е в тясна връзка и отношение към "българската нация" значи че някой враг се опитва да руши нацията и националността... В този смисъл - Д се обявяват типично защитно като "врагове на нацията", като нашественици, през инструменти на други идеологии, които искат да обезличат "нашата", до това че като се демиологизират идолите и героизма им - значи се лее помия, че се хулят, плюят... и това е твърде недопустимо... "спрете се", как може, не ви ли е срам... =========== И... нищо. Едно голо нищо - повторения, повторения на една и съща песен - едни с един куплет, други - с друг. От една тема, през едни идеологични парчета... до други - за други такива... толкова повторяема народна картина... само за моделиране на народни и социални процеси, характерни за времената на смяна на парадигми и отпадането на идеологии. И... заедно с идеологиите, на хората вкопчени с тях. Модели толкова характерни още от пещерния период, та досега.

няма такова нещо - това е начин да се изведе "някъде там" личната индивидуална отговорност. Иначе си е израз на реактивност, която се изразява задължително в отношение - дали + или - няма същностно значение, но е винаги дуално. Преди да е изразена една оценка, преди нея вече е РЕАГИРАНО първосигнално, ОЦЕНКАТА идва далеч "след това", в смисъл че твърде много несъзнателни процеси вече са се случили. ОЦЕНКИТЕ са израз на опростеният начин на реакция - вече пуснах това в темата в раздела ПСИХОЛОГИЯ - за "бързата система от реакции", извираща и основана на инстинктивизми. Те са играли еволюционна защитна роля в други етапи в битието на ХОМО САПИЕНС. Сега са просто атавизми, които носим поради наследство. Но и все още твърде функционални и определящи. В това няма нищо общо нито МОРАЛА, нито ПОЛИТИКАТА, нито РЕЛИГИЯТА или ИЗКУСТВОТО. ОЦЕНКАТА, особено "бързата" е характерна за един "реактивен психичен тип". Няма нито една смислена форма на сериозно отношение, което да се основава на дуални оценки. Дори когато с оперативна цел, във връзка с тясна конкретика се създават типологични относителни "оценки" те имат само относителен характер и нямат никакво значение в аналитичен и синтезен план. Аналитичната оценка... няма нищо общо с реактивната такава и е нужно да се внесе някакъв поне общ, макар и условен разделител. Повечето тук с лекота смесват едната с другата, като маскират чисто личните си защитни реактивизми, чрез логични готови конструкции, за да прилича на АНАЛИТИЧНА ОЦЕНКА. В реактивната оценка, винаги е налице избор на предпочетена дуалност, която се припознава като "лична" ( така - добра, правилна, особено ако е групово споделена). Последващите "оценки" вече следват вече този модел и само го надграждат. РЕАКТИВНАТА ОЦЕНКА възниква и проявява ПРИСТРАСТИЕТО. В аналитичната и прагматична оценка, не се подбира дуалност, нито се изявява предпочитание. Взимат се решения на базата на условности, но и решенията са условни. Често поради нуждата от конкретни действия е нужно да се формира мотивация... и все повече се преплитат субективните характеристики на личността в несъзнателен план, пред рационалните. Въпроси за ползата, за приоритетите, в йерархия на ценностите... стават значими и когато тия са оставени "недокоснати от рациум" те си карат по предписанията и кодираните алгоритми от несъзнателните полета. АНАЛИТИЧНАТА ОЦЕНКА е управляема и е само временен похват. Осъзнат индивид вече би трябвало да е овладял механизмите които текат "на тъмно" и да е формирал независимо от първосигналните процеси поведение и отражение. Ако не е успял - поне да е на пътя към това.

въх. От въпроси до 'свят на индивидуалисти', сега се пръкна и "рамусов индивидуализъм"... Като за начало на деня, със хумор - става, за което благодаря. за кого - би било "по-естествено", спрямо кое, какво. Откога рамус започна да 'убеждава другите какъв бил той", при това - "многословно и неуморно"? "Другите" - кои са точно... според какво, според кое.? Вие - една от "тях" ли сте, или вие специално нямате нищо общо, а се явявате само говорителка, изразителка... Че това е твърде любима шаблонна роля и повторяем сценарий. А всъщност поредния призив на рамус, вече няколко поредни свои коментара - да се оставят въпроси по които колективистичния ви уклон няма никакъв шанс да се справи, защото за него това е противоестествено и инстинктивно се стига до прагматични, смислови и логически абсурди. Няма как да е налице активна работа на интелекта в тия насоки... и го показвате непрекъснато. Съвсем в стила на другата тема - за "жените и мъжете", за лошите и добрите... ние, другите... рамус... Общо-попити думички и смислите им, общи обобщителни, типично народни понятийни елементи, с характерните съвсем повърхностни значения, на основания на повърхностни елементарни аналогии и сходства. Създадох преднамерено и напълно изкуствено понятийния контраст - индивидуалист<->колективист, защото типа съзнателност на четящите е на ниво, при което освен че непрекъснато се дефилира в дуален план, това е и начина по който същия възприема и отразява. А дуалния план е най-първичния в начина на отражение. И няма социален аспект или отношения, в които именно той да не се ползва непрекъснато като единствена възможност, особено като "обОБЩителна" и на това основаваща 'ОБЩото' в която и да е социална ОБЩност ТА - всичкото това формирано "несъзнателно наследство" рязко контрастира с иначе демонстрацията на логичност, широта, възможност за размисляне и съвсем различна свобода на интелектуалните и рационални импулси, като това се проявява само до теми, които да нямат никакъв досег с предварително личните несъзнателни полета на подпряните и формираните чрез идеология идентификации... Два свята, като две вселени... и сред всяка е налично "лице". Но тия лица не са в състояние да се осъвместят... И единственото остава "превключването" и рязката граница между тях, толкова видима и характерна. С лекотата на превключване като с контактен ключ, всеки следва определени сигнали, които му действат като спусък - и той превключва от иначе добре шлайфаното си лице на "рационален", начетен, знаещ, възпроизвеждащ запомнена информация чрез готови шаблони за нейната интерпретация... Това се сменя с добре прикритото атавистично лице, формирано съвсем несъзнателно и инстинктивно, носещо твърде ранни етапи на психичното формиране по посока на "личност". Идеята ми беше лекотата с която тия се превключват едно през друго... Лекотата при сработване на инстинктивните защити как безшумно за самите "превключващи" си работят и същите са напълно глухи и слепи за тях. А става въпрос за всичко друго, за всяко друго, за всеки друг - но те самите - сякаш са някъде сред чудесната неопределеност на една обща групова мъгла, служеща удобно за прикриване винаги, когато има нужда от нея. Невъзможността дори да са в състояние да определят - кое точно съм "аз", кое точно е "другите"... една обща размазана мешавица, функционална единствено заради удобството и потребностите на "сгушените" сред нея. ============== КЪДЕ Е проблема с това, че не го разбират личностите зависими и формиращи колективното битие? С дуалния задължителен и естествен начин на пречупване и отражение. Само като дуално противопоставяне, несъвместимо между една и друга крайност, но и определящи се една през друга и по този начин - зависими. А всъщност рамус, както и всеки друг човешки субект, е сложно съставно. РАМУС (както и всеки друг) носи в себе си и индивидуалния си аспект, носи и наследството на колективната си личност. На вас ви се налага да превключвате чисто автоматично и несъзнателно. И нямате шанс дори да забележите колко е характерно и очевидно. А става въпрос за вас самите... а всичко което касае вас самите, сякаш... не съществува за вас самите, а само до това как е "през другите". За рамус същото не се налага - при рамус "кривата на характерните превключвания, смяна на настроения и нагласи" е близо до "права линия", защото не се налагат контрасти, нито дуалности - това вече е отработено и осъвместено. Това за колективистичния дух, съвсем съответствено основан на несъзнателните процеси - и с тях, на емоционалните движения - е напълно невъзможно. И при някои хора тук "когнитивните криви" са направо като гигантски вълни. Без да споменавам че вече съм направил доста проби по отношение на пишещите които по принцип имат и проявяват една по-овладяна инидивидуалност ( в смисъл на различност от общата маса ). Ако няма къде да прочетете наготово за даден житейски казус , ако няма къде да го видите, някой да го каже, някой да го представи - не би съществувало. Всяко докоснато, което е непознато - веднага се асимилира и "абсорбира" сред вече направеното и се нагажда според него, с главната идея да НЕ му дисонира. Особено ако насоката му "е някъде във вече формираните основи на идентичността. Същото отново е пълна невъзможност да се забележи и регистрира - пак заради дисонирането и твърдата постановка в несъзнателното - че неговото поле (съхраняващо като в утроба формираната несъзнателно идентичност) ще се пази като "опълченците Шипка" - на живот и смърт. Така се въртят превключванията - забелязва, демонстрира и се подбира само онова, което "отвътре" (лично или колективно) е допустимо и направено да е "парадно" (видимо). А другото - остава сякаш е някъде зад кадър, някъде като "зад завесата"... Разбира се колективния живот се формира от хилядолетия на основата на идеология. Тя задава идентичността, но чрез това се задават и "границите" - нещо да е "видимо" или "невидимо". Отгоре на цялата тая "невидимост" се пледира за "истина" за каноничност, дори за абсолютности... Иначе се търсят вечните закони, какво е тук или оттатък вселена някаква си, но само сред физическия план. За психичното такова, за психиките за които въобще се съотнася дори "физическия план" - мъглаааааа, тишинааааа... и само тук-там някоя идеология прави поредния си опит да запълно празното от ПОЗНАНИЕ... като го направи или "лесно и просто" или го обяви за "най-върховната опасност"... Прости и повторяеми събития, процеси и явления от... социално-групов характер... ========== Няма къде да прочетете никъде другаде нещо от това. няма в него авторитет, няма "научно изследване", няма научни критерии или изисквания. Не ми се е налагало да спазвам някакви групово-договорени правила, за да стигна до него, или да го напиша. Не ми се налага да цитирам, да запомням други казващи го, да повтарям нечии думи или мисли. Не ми се налага да УБЕЖДАВАМ някого колко съм прав, нито че това е истина, нито имам нужда от потвърждение, одобрение или оценки. Много добре разбирам че възникването на отношение и след него - на оценъчност, са просто част от несъзнателни реактивизми. Това се ражда сега и в момента - не е написано никъде другаде от мен. И се поражда с лекота, защото идва от това, което съм, от КОЙ-то СЪМ АЗ. Идва от пътя, който съм изминал, цената, която е "платена"... А някой си тук претендирал че го "разбирал" Как - ми по готовите научени шаблони от смисли и думички, идващи с колективния народен характер. Няма наука касаеща тия въпроси. за още много други важни житейски казуси нещото, наречено НАУКА въобще няма дори "стъпка", още по-малко път. Това в социален план са "бели полета", за които дори няма "карта". И не че рамус се е сдобил с "картата', нито че я е начертал - просто по-голямата част от това, което съм и което правя - не би трябвало да съществува, според колективната представа за живота, вселената, хората, смислите... "просто такова животно нема, нема и такава "земя, щот НИЕ не я знаем, не сме чували, не сме виждали... В този смисъл - ИНДИВИДУАЛИСТ - има групово значение за хората в колективното взаимозависимо битие. Но има и друго значение - без оглед на груповото. Така е не само с тази думичка. Изразеното НЕ е някакъв тип самодоволство, гордост или пъчене - става въпрос просто за "различност". Значителна! - в някои отношения, качествена! Така че разискването на подобни казуси е несъответствено на това място, чрез тия пишещи - с естественото и вече заявено отрицание, чрез ирония и подмятания. Тук въпросът не е до рамус, нито до един или друг - просто няма основи, не е налице каквато и да е сериозност, а само първосигналност и реактивност. За мен подобен заявен подход е несериозен и няма стойност за каквото и да е от нещата които ме интересуват.

това е единственото смислено и честно нещо, дето си написал от последните ти три коментара. Хайде да оставим това на други хора... в друго време и места. Далеч по-полезно е да опиташ да се научиш да цитираш без да ползваш надписа отдолу "цитирай", а само да маркираш с мишката нужното и веднага изплува над него черен надпис "цитирай" на който се кликва. И излиза само маркираното, без повторения на целите думи. Така става ясно относно кое точно визираш, кое точно коментираш, кое точно обсъждаш... Доста прегледно, в сравнение с това, дето го правиш.

колеги, сакатлъка по тема, по която се опитвате да изкажете нещо си... е точно това - като на сакати. Очевидно е и са слепи очите - проблемът в горното е начина по който ограничено виждате. Възможно най-опростено изразено - "колективисти" се опитват да си представят индивидуалистичен свят и реалност - но през колективните си очи. Те пак дори индивидуалностите ги виждат колективно. И самата идейна представа за "свят на рамусовци' е смешна и издава че дори нямате идея какви глупости пишете. От друга страна - е весело, поне на моменти. Нямате никаква представа що е индивидуализъм, защото дори думичката ви като набор от звуци или писмени знаци - идва съвсем наготово - от колективния ви реал. Всичко с което сте се обвили и идентифицирали идва от него и в самия него няма как да е налице нещо, което е като негово отрицание. Програмирани сте да имате проблеми с отрицанията и конфликтирането. Така че... за отрицанията е като за съждения на краен християнин по отношение на сатанински реал. Безсилието и продължаващите опити да се дращи и създават приказки, да се обвиват с имитация на съждения... са само смешни с наивността си. Гледам че това не ви пречи... Точно като за темата е въпроса за запълването на невъзможността за опознаване - чрез готовите шаблони на митовете. Лесното идва само, то идва по канала на инстинкта, а го играете като че сте интелектуалци и умници... Но си е театър, нищо повече. За "повече" се иска първо да се преминат определени граници, а не просто да се пишат глупости. Готовите шаблони включително и в мисленето са проблем за хора които искат да опознаят света. А не да спрат до "вече съм научил какво е света, вече знам, вече вярвам, смятам, мисля и ... това е достатъчно" (щото ми е добре така)... Нямаме дори елементарни общи положения, няма и воля или намерение да се пробвате на нещо оттатък от мъглата с която е затворен света, създаден от формираната идентичност. Но това е за съвсем други теми... и за съвсем друг тип пишещи. Така, че оставете тия детинщини, просто в тази посока нямате шанс и няма смисъл да се правите че опитвате нещо си.

Колеги - касузът на темата касае не толкова героите... те са само частния случай на ДЕМИТОЛОГИЗИРАНЕТО - като процес и проявленията му. Още по-широк е контекста на МИТОЛОГИЯТА като принцип, значение, механизми и динамика. Още по-широк от това е контекста от ИДЕОЛОГИЯТА - пак принцип, значение механизми, динамика за човешките същества - единично и групово... Частните случаи на идеологията са още психичното явление ВЯРА, с неговото проявление ВЯРВАНЕ. Друг частен случай на ИДЕОЛОГИЯТА е нейната най-широка и масова версия - организираните религии. Културата - е друг социален феномен, тясно обвързан с идеология, социални отношения и процеси... В една идеологична система основните й елементи са предпоставени от митове и те са главните "тухлички" в конструкцията й. Заради това е налице винаги отпор - защото всяка идеология съществува заради потребности на нуждаещи се и повлияни от нея. Те се явяват защитници и пазители... те са и нейни говорители и рупори и на свой ред са част от нейното разрастване. Изглежда парадоксално... но явлението ЕГРЕГОР всъщност добива смисъл именно когато "спойката" на дадена група човешки същества, се явява именно идеологията. В този смисъл - ЕГРЕГОР добива доста от характеристиките на "жив организъм", като тази живост, идва от участващите и взаимодействащите си в него. Типичния житейски сценарий е атаката на "едни демитологизатори" спрямо митовете на тия от другата идеология, като част от борбата, минаваща и през личните битки и защита на личната избрана версия на идеология от подобните на нея, чрез другите нейни изразители... В най-общ смисъл - конкретния човек няма никакво значение в груповата динамика, образувана на основата на идеология и когато същата е в самата основа на образуване на групата. Това е само единия вариант на разглеждане - вътре в самата идеологична група. втория вариант е - динамиката при взаимодействието между две такива идеологични групи. На практика цялото човечество в настоящия момент, е под влияние на някаква форма на идеология, чрез която се формира идентичност. Битката е за надмощия на групите, но основното всъщност е - борбата между груповите идеологии. В този смисъл - ДЕМИТОЛОГИЗИРАНЕТО може да бъде процес, който е път към освобождаване от влиянието на митовете и оттам - идеологичния натиск върху самата личност. А може и да бъде като аспект от борбата между различните версии на идеологии, като за мен темата и написаното в нея е именно този вариант.

защо ти е - за да ти разказвам приказки ли? Щото ти било "интересно" Теб така или иначе не би те имало въобще в подобен сценарий. Като дори нямаш налични задълбочени основи и разбиране по казуса. Така, че е без всякакво значение "какво би било", а и е без всякакъв практически смисъл - и за двама ни. Реалността касае сегашното положение и само то има значение. Какъв, кой съм, какво съм можел, дали... всичко това е без всякакво практическо значение за всеки друг... освен за мен. ======== Манипулациите по отношение на идентичността са по няколко линии - но в основен план - са два типа. ОТВЪН... и ОТВЪТРЕ. Отвън - въпроса е в достатъчно съчетание на обстоятелства и твои дадености спрямо социалния ти контекст. Понякога се случва дори спонтанно, понякога социално-обусловено, понякога се получава с натиск и това е най-драматичния сценарий за личността. Понякога като изява на вътрешно израстване при разместване или пренареждане на психичните пластове. Съвсем друг е другия тип - ОТВЪТРЕ. В него също е налице широка вариативност - например будизма разполага с цяла система от внимателно премислени и практически отработени механизми, но там трансформацията на идентичността има ясна и категорична цел. Само по себе си въздействието върху идентичността от ЦЕЛ - това е и един от самите прийоми, един от най-мощните. Като все пак будизма е и организирана система от хора - така се съвместява социалния инстинктивен момент - в началото и спрямо дадения психичен тип, с неговите характеристики, натрупвания и динамика, се подбират и насоките, прийомите и начина на въздействие, съчетани едновременно "отвътре" и "отвън"... Давам примера с будизма съвсем импровизирано. Съществуват така или иначе сложни системи от техники за индивидуално или групово въздействие по отношение на идентичността. ИДЕНТИЧНОСТТА и процеса водещ до нея - ИДЕНТИФИЦИРАНЕ, ИДЕНТИФИКАЦИЯ... са най-базовите психични несъзнателни явления и на този пласт това е една от енигмите и бялото поле за днешната наука. Разбира се че това има и своето преднамерено значение - защото същите процеси са базови не само за личността, а от нея, през многото личности, е и в опорните механизми в колективните процеси. . В този смисъл - идеологичната обработка е един от начините за въздействие върху идентичността като едно временно е един от най-старите, най-познатите, най-ползваните...Това е и досега Наложи се да се потопя в това и за мен е едно от най-странните възможни пътешествия които човек може да извърви... Изключителния момент когато самия субект асистира и управлява изменението на собствената си идентичност - е уникален процес, с уникални изключителни характеристики и особености. Най-малкото от странностите е непрекъснатото изменение на самия субект, докато процеса е в действие... Огромните невидими територии които се откриват, нещата които изскачат от подсъзнанието и се отключват при спирането на преградите от защитните механизми... Няма никакъв смисъл да се разказват приказки, още повече че процесът отгоре на всичкото е изключително опасен, особено когато се прави по моят начин - САМОСТОЯТЕЛНО. Заради това фантазиите "какво би бил света, ако всички бяха..." е наивинитет. така че - да го оставим за нечии вдъхновителни илюзорни летежи.

Ако "всички" са такива... то такъв като теб не би съществувал - не се ли досети. Ти нямаш си на идея въобще нито какво ти е интересно, нито какво точно пишеш. Объркаността идва от невежеството ти по тоя въпрос. Тотално невежество. И не е странно, при положение че си основан на стандартните идеологични патерички, с които масата народ си живурка. И изключително вярващ в идеята... че не е възможен друг начин. Пък... просто му е нужно точно в това да вярва, защото не му стига зрелостта и куража отвътре - да хвърли патериците. В този смисъл - сакатия с патерици пледира че друг вариант просто няма. Или пък - че така е правилното, че това е истината... или другото от същата 'купчинка"... А най-смешното е че ползваш точно в това баналния готов шаблон - за "топлата вода". А въобще не се сещаш, че съм намерил начин да стоплям водата, като намирам топлината в себе си. Моя си е водата, моя си е и топлината. А ти сещаш ли се коя точно "топла вода" ползваш? Все отнякъде - и водата и топлото... Теб те няма никакъв. И няма как да те има - в груповите форми теб те няма, освен формално - с ник, или с име от лична карта, но всичко с което си се идентифицирал - ти идва наготово от групата сред която израстваш и пред която минава това, което те определя. И това никога не спира, не се израства, не се развиват естествените процеси - просто си блокира някъде си по "случването"... И дотам.

Интересно, а кой превръща "обикновените човешки същества" в "герои", кой ги оценява, според кое, какво. Как например един става "предател" за едни, а за други "герой" - дали е щото той е такъв, или защото идеологията определя и гледната точка на тия, сред които тя е внедрена защото я ползват за своите си потребности? така де - ама идеологиите се сменят. И е защото възможността им да носят полза на тия, дето им е нужно, се изчерпва. И току-виж - един герой паднал до предател. От пиедестала до оплюването и хулите - е толкова измамно близо. И не за "героя" - "героите" всъщност били обикновени хора, но идеологиите имат нужда от героизиране - идеализирани примери на отдадени на идеологията и каузите които тя предпоставя и задава. Ето заради това е целия напън. Да напомня само, че самата идея за "предател" , както и герой, е тясно преплетена с явлението КАУЗА, тясно произхождащо от конкретната идеология. Никакво мерило не е това... Ако не е идеологията, "времето и народът" - всичко това е преходност, която минава и заминава заедно с нея. Много им се иска на толкова хора идеологията с която те са приели да определят всичко в битието си, да е вечна, непреходна и вселенски абсолютна... Ама няма как Всичко (не само в тази тема) се върти около идеологията и огромната инерция от ролята с която същата играе за социалното битие. И цялата работа е ползата. И леснотата, идваща от инстинктивния начин по който се задава, се предава и елементарната й роля да е извор на идентичност. Всичко това валидно и функционално само и единствено в условия на почти липсващ разум, сред инстинктивни и несъзнателни процеси - именно, когато точно се образува, задава и оформа идентичността... И после - дотук с рациото, щото то предварително се огражда никога и по никакъв начин да не "закача" вече конструирана идентичност, на основата на поредната идеология.

Айде изхвърли се с "генералните въпроси" и да ти олекне. Не става ясно "за кого изниква - тоя генерален въпрос" и на кого му е нужен отговора? И се пробвай на минималистично цитиране, че да се отвори място за туй, дето не е повторение. Не пари, не боли... и пести време. Рискуваш някакви си навици и най-много да се научиш на нещо ново.

За теб всичко това философска утопия... или другите глупости дето си ги сътворил, но те са оправдателни за теб и е твоят начин да останеш със слепи очи и с идеята "всички са така, и аз съм си така", щото така трябва да си бъде. за теб вече е достатъчно че си "един от наште", щото така много добре се отразяват тия дето са 'чуждите'... Добре че все пак са "слепи очите", защото ако прогледнеха някога или някъде, щяха да останат шокирани от "гледката" и смешните наивинитети дето се подхвърлят когато е налице тотално неразбиране и невежество. Отгоре на всичкото задаваш въпрос "дали мога да си представя нещо си", което за теб е само представно и заради това - утопично, а за мен е реалност и начин на битие. Дали аз мога да си го представя... И дали съзнавам... Ма дали мога, наистина?... Тва в опита да се защитава и оправдава някой... и като се почнат едни бомбастични изхвърляния и недоумици... Един от начините за разпознаване дали е налице възможност за ментална саморефлексия е непрекъснато актуализираща се, и по този начин - адекватна, самооценка. Особено по отношение на ниво на компетентност по дадена тема, насока или аспект на битието... Никога не е било какъвто и да е проблем ако някой не знае или не разбира нещо, каквото и да е. Но да е наясно за това. Да се усеща и да има нюх докъде, доколко... има съдържание, защото по този начин си отваря възможността да запълни с актуално инфо, данни, дори знания. Толкова хорица се спрягат за разбирачи по всякакви въпроси... особено по разни житейски и екзистенциални посоки... А като ги запиташ по отношение на това - кои са, какво знаят за себе си... да не говорим за - "какво познават" - и, дотам. Или празни и общи приказки като пяна за запълване, или клиширани заучени шаблони... щото като няма лично откритото, премисленото, задълбоченото... и остава общата социална манджа, дето точно за такива празноти служи да запълва. Как въобще се изхвърляш по посока на теми от битието, по които нямаш дори основни положения. А си с претенции вече към "можеш ли да си представиш всички да го правят... а последиците..." Ехооо... о, миг спри! ------ П.с - и все пак е добре ако се понаучи някой как да извежда цитати, и че те не е нужно да се слага цялото написано. Най-малкото защото така се пълни темата с повторения - който има с какво, вече е прочел самите думи - цитирането се използва за да се изведе нещо конкретно, извадка, която да се коментира... Все си мисля че това са елементарни неща. Още повече че софтуера на форума тук предлага опростен и лесен начин да се реализира.

Нямаш компентенцията за нея. Дори не можеш да я прочетеш, но и няма как да се впишеш. Затова и продължаваш да си повтаряш нещо си... Груповите характеристики важат за групова настройка, за субект, който е подвластен на психични групови характеристики и процеси. Идеологическата обработка и влияние са основани на умело боравене и чудесно познаване на механизмите. Но това не е само до "другите". Същото важи в най-широка степен и до самия "знаещ го" субект. Той - дали е в състояние да улови, да се усети, дали е готов да признае пред себе си, да го приеме... и да го измени. Като генералния вариант е изменение на идентичността като се откопчи от груповите зависимости, които тя е запечатала - да я определят и идентифицират. Това че ти самия не виждаш собственото си пристрастие, не е нищо специално, нито е оригинално. То е част от механизмите които защитават вече формираната още в несъзнателните ти етапи, идентичност. Като след същите етапи, твърде много е покрито с интелектуална мъгла, защото ако не се направи лично-групово, възникват дисонанси, а те не са желани и се избягват задължително. Не е моя работа да ти пиша колко нямаш нищо общо с идеологията с която вече си застопорил идентичността си. Като Разумен субект, индивид, ти си нямал никаква роля в това - нито да подбереш, нито да осмислиш, нито да обхванеш, оцениш - в какво е било нужно да повярваш и да стане основа на убежденията ти. Интелекта идва твърде късно, на заварена и запълнена вече територия и несъзнателните пластове не позволят на интелекта да се бърка във вече направения "бетон". Но именно разумния човек... ако е разумен, ако е смислен, ако настоява че е САПИЕНС, означава не само да се пъчи и лозунгира, а да преодолее в себе си съпротивите на несъзнателните си пластове, защото в тях никога не е имало нито интелект, нито разум, нито рацио. И когато ( и АКО ) тия трите са достигнали до някаква зрялост , тя се проявява в готовност те да се намесят внимателно, регулирано и надълбоко, в пластовете от несъзнателност... и да поемат щафетата на постепенно коригиране и изменение на идентичността - вече чрез ПОЗНАНИЕ и РАЗУМ да се отсее, нужното, да се отдели неадекватното и изостаналото спрямо реалностите на времето, мястото... възприети през същата призма - на познанието и разума. За мен именно това означава САПИЕНС. А не дракането между разноверските говорители на една или друга идеология, сред народните масови полета. За твърде много хора битието продължава да се развива все едно са си още в джунглите, пещерите и племенните и родови закони. На наши и ваши, на врагове и приятели, на дърпането на чергата... която отдавна вече е станала глобална - демек - по целия глобус е една обща черга. Не че проблема е само и единствено в теб. Но в моите очи СУБЕКТА, ако е индивид, носи отговорността за битието си. НОСИ я като индивид, а не с тия детинщини "ми навсякъде е така" с идеята да се оправдае някой че той е съвсем същия, само дето е от някоя от двете страни на измислените бариери за разграничаване. Нещо съвсем просто и общо-принципно - силната потребност от групова принадлежност идва от най=първичните несъзнателни пластове, защото тя е компенсатор на липсващата индивидуална идентичност. Като гледам - последната просто си липсва... и си продължава. Само опити за кръпки, имитации, и бледи фрагменти... И никой не му стиска да поеме "ИНДИВИДУАЛНА ОТГОВОРНОСТ - това е така, защото аз самия съм така, така го виждам, така го възприемам, така го отразявам. И в себе си... мога да опитам да го променя... В мен - първо в мен самия." Това означава ИНДИВИДУАЛния аспект да достигне нужната зрялост и вътрешна организираност чрез отработване и практика. Нали се сещаш че "колективниците" нямат такъв кураж - за тях важи всичко дето е в многото - сред нашите, вашите, на "ние и вие"... Но никога в тях самите. Дори нагласата липсва - простичка и толкова човешка нагласа - ЧЕ ПЪРВО СИ ЧОВЕК - демек, първо да сложиш личната си отговорност че си мислещо същество... и да заживееш като мислещо индивидуално същество, а не като овца от стадо, без значение дали ще е овен, водач, лидер или сред съвсем безличната рая. иначе тук маса хора са научили за ДЕКАРТ... ама само думичките му, с готовите шаблони какво означавали и как трябва да се четат. Но и да го няма ДЕКАРТ - да си - може да си мислещо същество... или не толкова. Но ако си - това си има своята цена. И лесно се разпознава, защото дори според ДЕКАРТ - "мисля, следователно съществувам" е написано в ПЪРВО ЛИЦЕ ЕДИНСТВЕНО ЧИСЛО, а не в множествено или безлично. Когато чете някой думите му, сеща ли се че "да мислиш... не означава само да приемеш че съществуваш", и че това е само началото. защото за да се докаже че СЪЩЕСТВУВА мислещия - е нужно делата му да са като на МИСЛЕЩ ИНДИВИД - в първо лице, единствено число? Декарт е написал думичките си като следствие на мислене и рефлексията му отвътре. Тия, дето четат и повтарят какво е казал ДЕКАРТ - те какви са -= мислещи ли са ... или са си просто по-близо до папагалите?

Обикновено мненията ти са били за мен доста стойностни и инфосъдържащи. Тук обаче ... стойност липсва. защото липсваш ти самия. Липсва поне мъничко някакъв извървян път към изясняване на толкова прости нещица - минал си и си заминал, като си си ги взел наготово и - в "чувала" има просто обикновена конфекция. Странното е, че с нея опитваш да изкажеш мнение някакво... Обаче няма как... как да се идентифицира някой с мнение направено и скалъпено отдавна, чрез готови и матрични шаблони и клишета... То такова си и стои - някъде излязло от времето, мястото, смисъла... и стойността му е точно както чалга-конфекция. Работата е... че теб те няма в него - не е бъркано, не е разглеждано, не е преосмисляно и задълбочавано... от това, което носиш в себе си. Ето това наричам с краткото - "да липсваш самия ти, от това, което смяташ, вярваш, говориш, мислиш..." Малко е несериозно да се дават линкове от уикипедия за социалния смисъл на думички. Несериозно е да се дели раята от народа, след като тия двете са толкова слети и разликите дори нямат нищо общо с това, което ти самия си написал. Все едно да се раздели "тълпа" от народ - след като то е едно и също - количеството определя общ резонанс, А общото при голямо количество струпано на едно място, пропада до инстинктивните и първосигнални положения - защото най-общи са именно те, като гарантират задължително че въз основа на тях задължително се появява резонанс... В тълпата, народа, раята - отделния човек, субекта, със съдържанието, смисъла, извървения път... отсъства. Едно от малкото следствия на това е, че е нужен ГЕРОЙ, във вид на единична личност. Нужно е да се отреди на отделна личност, специална стойност - заради безличностите на народа-раята-тълпата... Това е дълбока тема и няма смисъл дори да се започва, но това не означава че не се разбира дали някой въобще е стигнал до ниво да схване взаимоотношенията и зависимостите в динамиката между субект и колектив. защото на основата на същата тази динамика и нейното разбиране са изведени приниципите на манипулацията, на нея се основава политиката, идеологията... А всички тия продължават да определят в най-голяма степен ставащото в човешката популация и в днешно време. Шепа разбирачи продължават да имат начините да управляват раята, дето тя за самочувствие обича да се самонарича "народ". Но... нито рая, нито народ, означават нещо смислено и по същество. В този смисъл - те са си народни думички, но не и за сериозни и замислящи се субекти. няма тълпа... няма народ, нито рая - която да "може да се оправи сама', без нужда от водачи. Изглежда че нямаш идея от какво и как са изградени програмите в социалните инстинктивни пластове сред всеки от нас. Но ако поне се замислиш - ще намериш достатъчно аналогии и примери как "стадния инстинкт" задължително се основава и минава през йерархичност и лидерство - алфа... бета... и разни други аналитични извеждания, основани на опита да се подреди, систематизира и обхване онова, което в подсъзнателното е записано за да се реализира... далеч преди някога да се е появявал интелект. И както се вижда съвсем просто и ясно - все още интелекта само дето го величаят. защото основните несъзнателни видови програми, продължават да определят в най-голяма степен битието на всеки един... ХОМО. Но страшно много харесва на ХОМО, да се самонарече САПИЕНС. Пък има си и потребност да го направи - така прикрива чудесно силната роля на биологичния ХОМО в себе си, в опита да се маскира колко е разумен, рационален...

може ли да запитам за смисъла на тия две понятия - прилики, разлики, пълнеж... Кое нещо е "подвиг" - точно? За кого е важно да го нарече така... и целта на тази "нужда"? За кого е важно - за "героите ли"... или за народа... или пък - раята? Кой герой се нарича "герой". Кой светец, се самонарича така? За кого е нужно да са налице идоли и икони, за кого е нужно да са налице идеали, в които да вярва. чрез които да живее, заради които да си проектира версия на битието сред която да намери липсващия си иначе без нея, смисъл, цел, посока, принадлежност...? Тъжното е... че зад идеализацията прозират напълно народни потребности от напълно народни щения и нужди. ":Героите" в цялата работа са само инструменти и нарисувани кукли които да се ползват за народни идеологични цели. И т.н. "почитания" са само парадна маска за едно толкова обикновено и простичко използване. същинските личности, с техните човешки терзания, падове, възходи, подвеждане, заблуждаване и прозиране, откриване, мотивация - си остават напълно непотребни и ненужни. И всъщност никой не се интересува от същинския човек, прикрито всичко удобно зад идолната маска. Без никакво значение е дали народа или раята ги оценявала, дали положително, дали не. И в двата случая никой не го интересува кои са били действителност. Отгоре на всичко - никога няма как да се разбере. За мен е лицемерие този театър. За идеолозите му - нужен, като всеки народен театър, дори, т.н. "празници". Същинския човек, който и да е бил... какъвто и да е бил - си минал и заминал. Направил нещо си... но идвал момента "дали някой щял да го оцени" и как, според кое, какво... За мен също така е липса на елементарно уважение самото отношение на идеализиране. Както и липса на самоуважение. Идеологията е проста патерица. толкова елементарна, но функционална, заради дисфункционалноста и дефицитите в "сакатите" които я ползват за постамент на битието си.

там е въпроса... че аз по отношение на идентичността си... съм решил въпроса генерално. И въобще не ме интересува какво, кое и защо "го искам". За нещо подобно ти нямаш шанс, така че въобще няма смисъл да го коментираме... няма и защо. А ти - да ти кажа ли къде е хитринката - ползваш го "така е устроен света" като оправдание от типа "всички сме така", така е редно, така е правилно, такова е положението - тва е, щото навсякъде е така. В този смисъл "ми повтаряш" нещо си, защото не разбираш въобще нито какво пиша, нито защо. Оттам идва и "повтарянето" - сигнал за зацикляне . Не ги разбираш нещата относно психичното, идентичността... Пропагандата... за теб е само до "чуждите", а своята пропаганда дори не си способен да се сетиш каква е. Чуждите работи много ги разбираш, макар да стига до общи приказки. Иначе - важното е че намираш мегдан и контекст за изразиш убежденията и личното си верую (което на всичкото отгоре дори не е "лично" ) . напъваш едната форма на идеология и ти е враг нейната пропаганда, виждаш си нужния за теб контраст. А твоите версии на същото - никакъв шанс. ------------- Толкова е скучна и повторяема пиесата с този дуален идеологичен театър, дето я разигравате непрекъснато по едни или други теми... И едни и същи хора, поредните "лагери", поредното дуене на личното и отрицание на "другото"... Чудя се дали не ви е омръзнало на самите вас...

И... ? - какво от това - някакъв тип 'основание' ли е - че е "навсякъде била така"... или е като оправдание от подрастващи - нашето е така, щото и на другите е такова... И... само между другото - кое му е толкова силното и важното на пропагандата... като тя е обикновен вид психична манипулация. Съвсем елементарна, между другото... И съвсем изменчива. По-горе се изреждат някои тактики за нейното манипулиране - при "освобождаването" как една версия на идеология, предлагаща идентичност, асимилира и дори подменя друга като нея. Това е т.н. "принцип на кукувицата". Идеята за подмяна и заблуда че е "свое" е стара колкото света и както става ясно от името - е свойствена и на други животински видове. В идеологичната обработка - това също е в ход, то е по принцип начин на заобикаляне на защитните рефлекси - да ги заблудиш кое всъщност "пазят" и така го "пазят" като "свое". Горепосочената тактика сработва чудесно, особено когато е налице "бяло поле" по отношение на стабилна идентичност на национална основа - по време, и след освобождението, тепърва се формира такава... И заради това е налице възползване на чуждите вече развити идеологии и възможностите и начините им за повлияване. Това не са стихийни процеси - това е чудесно изиграно, масирано и организирано внедрено, обмислено и детайлно отработено... Руската школа в идеологичната работа е най-добрата в целия свят... И това е така още времената през които московитите са се превърнали в 'славяни' и "руси"...

Без значение колко е "колко е модерно обществото", интелектуалното "развитие" как точно се съчетава с "избиране на партньор". За какво точно се стига до "избиране", Относно какво точно е "партньор"... Защото размерът на "врата и бицепса" определят не само "гените". в програмата на самката са записани прости алгоритми, които определят "избора й" - това е силния самец е по-вероятно да й осигури "сигурност" чрез защитаване на нейното поколение. А защо именно тази "сигурност" е важна : ) - ами защото по време когато тя забременява, ражда и се грижи за отглеждане на поколението, тя е в състояние на завишена физическа уязвимост, като отгоре на всичко, е нужно да опази и самото поколение. Заради това архетипната програма е извела еволюционно самеца да осигурява храна и защита на поколението. Това че същото е с неговите гени, повишава неговата мотивация и склонност да осигури... Асоциирането на самката с "дома" и "децата"... А на самеца - с осигуряването на прехраната и сигурността. В днешно време основните кодове на първосигналните архетипи са напълно функционални, но вече променени от днешните реалности, социални отражения и нови идеали. Например - заместването на физическото осигуряване на защита вече е изместено от "чичко паричко". Демонстрацията на мъжкарство при самеца вече е изместено в посока на материално благополучие и място в социалната йерархия (което си е съвсем същото както си е било в "джунглата" - просто само критериите и мерките според които то се определя, са различни)... Нуждата на самката от осигуряване на възможна сигурна територия, на която тя да реализира програмата "размножаване" - не се е променила с нищо. Трябва да се има и предвид нещо друго - в отношенията в семейството не са повлияни само от слоя САМЕЦ-САМКА. Вътрешните слоеве на психичното са доста преплетени. Моделите на поведение, които са готово програмирани, включват и по-общите несъзнателни слоеве на "РОДИТЕЛ-ДЕТЕ" с неговите подпрограми "майка-дъщеря", или "майка-син", както и моделите "баща-син, баща-дъщеря", освен моделът на "съпруг-съпруга". В този смисъл семейство и отношения в него се формират на база на сложно натрупване и непрестанна динамика на превключвания от горните модели... докато се стига до временно застопоряване и стабилизиране в избора на основна платформа. В същата посока е и "защо хубавите момичета" се влюбвали в "лоши момчета" - което като генерализирано обобщение няма никакво основание. Но в САМКАТА е само една от подпрограмите на ИДЕНТИФИКАЦИЯТА и модела ЖЕНА. Модела "МАЙКА" търси подходящ образ за реализация и често "партьора" е търсен за да задоволи адекватно изявата на точно този модел, с приоритет. Търсенето на подходящ субект, с черти не толкова на мъжественост и сила, колкото на уязвимост и слабости - за да се реализира "майчинската" версия... Всичко това са само съвсем малко фрагменти от общи принципни положения. Припознаването на някой по горното е грешка, защото с него аз задавам само основни насоки на разглеждане при анализа и синтеза на всичко това в една възможно по-широка картина.

Дали някой обърна внимание с каква лекота се ползват обобщителните форми "мъже" и "жени"... "момичета" и "момчета", "хубави" и "грозни" и "добри" и "лоши". Понеже стана въпрос за "инстинкти" - вижте сами колко простичко и естествено всички издават сигнали че са се 'разбрали' по отношение на тия обобщителни форми... а всъщност те са смислов и прагматичен абсурд и по същество те нищо не обобщават. Пак инстинктивен и атавистичен е корена на явлението - как "доброто" веднага се асоциира с "хубаво" и "умно". И обратното - лошото - с грозно и глупаво. Опитът по-горе да се вкара "лошото момче" като събирателен образ на "коравия мъжкар" не променя с нищо една толкова първосигнална територия и смешния опит да й се придаде рационален, логичен и интелектуален характер (да прилича на размишления) ЧОВЕК... е обобщително понятие, включващо огромен конгломерат от сложни натрупвания, с още по-сложна динамика помежду им. Пласта (или "етажа") САМЕЦ или САМКА е само един детайл от всички останали. Видовите архетипи задават оцеляването на вида. Част от тях се изразяват чрез обобщението "СОЦИАЛНИ ИНСТИНКТИ" - в тях е именно пласта "САМЕЦ-САМКА" чрез поведението и отношенията които те формират. Привличането на двата пола един към друг с възпроизводна функция... стои в основата на значителен брой форми които продължават да имат огромно значение за битието на ХОМО САПИЕНС. Но появата на ИНТЕЛЕКТА ( като резултиращо сборно проявление на комбиниране на младите зони на мозъка, тяхната форма на паралелизъм, възможности за усложняване на съпоставки, в допълнение към паметови операции с нарастваща степен на абстрактизиране) внася доста значително объркване в заварените работещи кодове и програми на биологичния ни вид. Пример за това твърдение са статистическите извадки за обратната корелация между интелектуално-изявени субекти и техните семейни и родителски функции (дори и общосоциални). Да не говорим че нарастването на значението на интелекта вече не може да бъде нито овладяно, нито спряно. Така, че... когато се говори за 'момичета' и "момчета", без значение дали "лоши и добри", "грозни или хубави" - когато става въпрос за привличания, предпочитания, влюбвания... не става въпрос за никакъв интелект, а за скрити от съзнанието психични кодове и програми, извиращи от първосигналните "слоеве" (пластове). И се "бъркат" кой слой, какво поведение предизвиква... и с какъв приоритет е, как влияе на "останалите пластове"... Опитите на това да се слагат интелектуални "покривала" и да се описват с логика, разум и рационалност... е най-малкото наивна, но те имат своето отново инстинктивно основание... Като съвсем бегла рефлексия и следствие от навлизането на ИНТЕЛЕКТА в конфликтиране със заварените от него функционални биологични видови програми, е и конфликта между ВЯРА и ПОЗНАНИЕ. В същия ред е и типичния конфликт - емоции-рациум...И още куп други като тях... Всички те се пораждат както в самите субекти в тяхната психична лична територия, така това преминава и в групови явления на същото, до най-големите социални мащаби. Именно от невъзможността за разбиране и вникване на влиянието и динамиката на "слоевете" се дължат масовите грешки и несъответствия в поведението, мотивацията и останалите психични явления и процеси, които пряко определят онова, дето го наричаме с думичката "БИТИЕ".

за да станат "варварите" на свой ред "цивилизовано общество"... и на свой ред да бъдат "пометени от следващите варвари"... И какво като "редицата общества и цивилизации са си заминали"... Няма устои, които да са вечни, за да се противопоставят на вечната изменчивост и преходност. това е обречена битка. няма да го има едно, друго... нямало го едно, изчезнало, появило се друго... Нито земята е единствена планета, нито слънцето е единствената звезда. Нито хората сме единствените живи същества... А и на земята едва ли са единствените живи същества. Появява се всичко. и на свой ред бива изместено - това е свойство на всичко сред вселената. А тия приказки за "домашното семейно огнище" и културните цивилизационни устои са за "неустойчивите" охтики, и ехо от облъчването с готовите сугестивни шаблони - за несъзнателни маймунки. В този смисъл няма нито едно живо същество, което толкова силно да драматизира своята преходност - както е ХОМО (сапиенс). Той е превърнал преходността в свой враг и зъл демон едновременно... В психично отношение всяко усещане за твърдост и вменяването на нещо културно в идентичността - е само временно. Колкото да се извършат етапните процеси по израстването и развитието. Естеството е да се следва векторът на измененията, защото той се явява нещо като "вечен локомотив". Който не може, стопира някъде сред етапите си и зацикля сред вкопчванията си. Това се отнася какво в чисто личен психичен план, така и в колективен. Всичко е пропито от изменчивостта. Смешен и наивен е опита на ХОМО да е бесзсмъртен. Това не му е от "сапиенса", а точно от маймунката в него. Дори удължаването на живота е проблем за измененията и развитието, защото тия двете са в тясна корелация помежду си.

а дали не можем да намерим паралел за това още в римската империя и сред "римския гражданин" ? Колеги, не изпадайте толкова в патоса на депресията, апокалипсис може да е всеки миг, по линия на толкова много други причини... Това, за което говорите вече е ставало много пъти в историята на ХОМО... а същия вид все още го има. Не смесвайте вида с формите му на съществуване, но така или иначе - и формите и вида, планетата, условията на нея... дори вселената - са преходни. Ние с вас, дето пишем тук - също. . Мястото дето пишем, начина по който пишем и комуникираме, онова което комуникираме... контекста сред който го правим - всичките тия са преходни. Както ги е имало, така и ще ги няма. Това се отнася до всичко и никъде в това няма драма (освен за тия, за които драмата е нужна).

кое точно... (общество) - дето е обречено? Обществата се менят, културите се менят, моралът се сменя, обществените отношения и формите им... "Семейството" не е неизменна форма на съжителство дори като основна културна клетка - имало е култури по историята и глобуса, с други форми на колективни съжителства и отношения. Между другото - има "други форми" и сега - на някои места по планетата... Всичко това... както и което и да е друго - са преходни, а не вечни или абсолютни. Нито са границите на света или вселената. Разбираема и съвсем човешка е позицията ти, но рационалността в нея е победена от (пред)убежденията ти. Смисъла на традициите и повторението им - като символ на битката с непреходността - е съвсем ограничен... Страхът от изменение и смяна на ценности, издава неспособност за адаптация и реакцията от нея е - отричане на всяка промяна, до проекции за апокалипсис, щом се случи промяната.

краят на едно... е начало на друго. Справка - РИМска империя. Т.н. "общочовешки ценности" не са това, което са, щом е възможно да се 'разклатят'. Същото е с "моралните устои"... а най-малкото - "семейните традиции". Всичко това е на път да се смени с други форми и проявления. А хората които са белязани с 'тия форми' тръпнат защото нямат възможността да се проектират в "последващото" и на тях им изглежда абсурдно, неморално, крайно и разиграват театъра на апокалипсиса, който им подхвърлят отвътре несъзнателните им психични защити... Всъщност - е просто, защото принципът е елементарен - нарича се общо 'преходност'... всичко е преходно, но на много хора непрекъснато им се иска да не е така, защото самите те са "прихванали и вкопчили подбрани вменени положения" за принадлежност и идентичност. И им се иска "да пребъдат", като обявяват за "вечни" тия свои "котви"... Вечни - ама надали Всъщност е съвсем просто... и съвсем човешко.

Може би е трудно да се овладее различаването - кога нещо е толкова силно желано, че изглежда на "обяснимо". Кога нещо е толкова силно нужно да е обяснимо? Толкова нужно - че започва да се бърка с фантазно. Физическите хипотези, са просто... хипотези относно физиката. Но не и за психиката. Твърде бързо настоявате че сте изнамерили "всичкото"... и заради същото сте си направили 'своя версия' на това 'всичко', само и само да бъде обяснимо и обясняемо. Не разбирате нищо от психичния свят. Това не е никаква хипотеза, нито ми е предположение. Вие продължавате да изписвате че НИЩО не разбирате относно съдържанието на понятието ОТРАЖЕНИЕ, в психичния му смисъл. Това че "нечие обяснение обяснява процес или явление" никога НЕ Е ПРОЦЕСА ИЛИ ЯВЛЕНИЕТО, а си остава само обяснение. Обяснения за явления и процеси - много. Обяснители - също. Но никое обяснение НЕ ДАВА повече или по-малко шанс обяснението да става 'обективна реалност'. Ако е налице хипотеза за обяснение на света... и в същата не стои самият обясняващ субект - в нещо като "знаменател в уравнението" - на обяснението липсва точно ОПРЕДЕЛЯЩОТО спрямо адекватност в резултата. БЕз СУБЕКТА и неговата роля, никое обяснение не би възниквало, не би съществувало, не би се породило... Когато Обясняващия субект не разбира че той всъщност креатира и определя обяснението, той още не е узрял да схване че всичко тръгва от самия него и в него е отговорността - и за истината и заблудата (си). ОБЯСНЕНИЯТА никога не са ОБЯСНЕНОТО без значение за каквито и да са експерименти, те се нуждаят от интерпретация. Без нея те нямат смисъл. Вече ви написах - най-слабото звено в хипотезата (ви) е опита ви да я насочите към обяснение на психичните явления и процеси. А най-слабата страна на хипотезата ви... е че не осъзнавате че тя е отражение на самия вас. Това, разбира се, принципно се отнася до всяка... хипотеза, идея, мисъл... Но относно физиката експерименталния момент е твърде масов, твърде публичен, твърде изработван. Докато относно ПСИХИЧНОТО... нищо от горното не става. Не става и вашата хипотеза, нито математика, не става каквото и да е от всичко това. А и... основния недостатък е че ви липсва комплексен подход. Него - нито ще го намерите в популярни статии, нито в учебници, нито във сводките на ЦЕРН... Не се мъчете над "хипотези" които хем обясняват психичния свят, хем и физичния. В общ смисъл вашето е нещо като "синдрома на "всичка-джията". Вече ви споменах че и на последното форумно събиране, на което не само аз присъствах, беше и още един "всичка-джия". Той също имаше подадена заявка за патент и изобретение преди много години, написал (според него) научен труд, носеше 5 екземпляра да ги оставил "който поискал да прочете за истината"... Останалите сами видяха, чуха. Аз познавах човека индиректно още от изворите.ком. Именно там той се беше заел да изписва идеята си за "четвъртичния закон" на мястото на "дуалните противоположности". Той също настояваше че е обяснил всичко сред вселената, човека, психиката... По принцип всеки човек има своите търсения, защото отвътре го "бодат" разни негови си фиксации. Няколко пъти вие самия настоявахте писмено нещо много просто "... на мен ми стига че хипотезата ми дава обясненията за живота, света, човека..." (цитирам по смисъл). Хванат сте в собствения си капан, чудесно го поддържате и самия вие сте и Капана, и Уловения - в психичната вселена това не е парадокс. Въобще "там" е нещо много подобно на "реалността на Алиса"... А вие нямате никакъв шанс да боравите с парадокси, светът ви е подреден и всичко извън тази му подредба за вас е "хаос и бъркотия" - демек "абсурд". Ако бяхте останали само в лоното на "физиката", щеше да е по-добре за илюзията "истината я знам, защото съм намерил обясненията за света". Но в психичното... просто си нямате идея колко е дълбоко блатото в което сте нагазили. Никаква идея!

вие фабулирате доста свободно и... твърде произволно. Аз, разбира се, не познавам т.н. "хипотеза". Но вече няколко пъти ви "хващам" в сериозни недоразумения относно психичния свят. В този смисъл, вече съм написал, каквото е било нужно. Ако сте го чели - добре. Ако не сте - пак добре. Т.н. "психично време" няма отношение относно "физическото време". Когато се осъзнава дадено явление, скоростта на процесите зависят от твърде много фактори - всички в "реагиращия" и "осъзнаващия". мигът на осъзнаване... няма как да се измери. Разбира се че е налице "закъснение", но ако е до "скорост на сработване" са налице твърде "бързи реакции" в несъзнателните полета на инстинктивното. Това е и техния смисъл. Докато - сложната обработка на информация от висшите когнитивни дялове, е от комплексен характер - със сложен комбинативен набор от четене от памет, каскадни съпоставки, символни и абстрактни обработки от качествен характер... Няма как да стане "бързо" и няма защо да е такова. Само за груба аналогия - когато днешните суперкомпютърни системи се задават "задачи" при които алгоритмите се извличат на базата на самата обработка, и това е усложнено до огромни степени... и се нарича общо и грубо "дълбоко обучение" (с елементи на самообучение) - това също не става "светкавично". Всичко това търпи изменения, нараства с опита, ако са налице и дадености... - и при човешкия мозък, и при изчислителните системи. Паралелните типове информационно процесиране тепърва се задават и откриват, тепърва се създава и нужният софтуер за "дълбок паралелизъм" на всички нива на обработка... и т.н. Описанието ви на "отражение", всъщност касае мнемонични процеси - т.е. - запис и извличане на информация. Тия двете, нямат никакъв фактически еквивалент, освен че просто имат зависимост... Но същата имат всички процеси в психичното - поради това общото описание и аналогия за него е "комплексна система". От друга страна процесите на 'запомняне" и "припомняне', в горното описание... не знам как сте решили че са 'такива'. Отгоре на всичко - дори имате обяснение... Кое кое предхожда - обяснението или обясненото?... За мен, твърде произволно постулирате главно защото сте решили да прилагате обяснителната си система към психични процеси, но всъщност нямате и елементарна представа какво се обобщава с понятието ОТРАЖЕНИЕ. Което е съвсем естествено, защото прочитането на обща литература относно психологията... или пък следенето на популярните статии сред интернет... нямат връзка със забълбоченото отношение и разбиране относно психичната вселена. Много напирате да сте обединили физичната вселена, с психичната такава. Непрекъснатото позоваване на "хипотезата"... е малко... как да кажа - твърде самонадеяно. Вие сте единствения който решава че същата обяснява всичко, сред всичко... И за нея всичко е обединено и единно. Това, разбира се е ваше право и си е ваша работа, но честите "включвания' относно психични процеси, през призмата на "хипотезата" (ви)... са твърде ограничени по ниво и разбиране, до напълно погрешни,