ramus

Дааа - скромна е. Но това е поправимо, направи заявка до "кораба баща" с настояване за "повече информация" за "силите на злото" и от "няколко основни вида" да станат ясни много повече... Ето че и конспирацията за "психологията" вече е разкрита - колко ли още скрити лъжи и заблуди ще се разкрият... Нека им - гадове... В очакване съм на светлите сили от философията да разкрият всички тъмни страни на подмолната конспирация срещу доброто. Кво се стискат тия от 'кораба', ми не ти изяснят "всичките подробности" - да разкажеш на бедните земни подлъгани души, кви ги вършат зад гърба им... Би трябвало да е налице 'свобода на словото' и "свобода на достъп до информацията" - нали СТЕ от "силите на доброто"... Така, че само бъди инат и дай всичко от себе си - за добрата кауза... Ти можеш! На теб се уповават излъганите да ги просветиш. На теб разчитат и добрите сили, от 'кораба баща' - да изпълниш дълга си. ==== п.с. Винаги съм подозирал някои корифейни имена - сред "психолозите и психоаналитиците"... Специално - към Фройд и Юнг - направо лъхат на лъжи и заблуди... Сега вече ми стават ясни... гадовееееее

по принцип в горните думи на колегата Малоум са налични доста несъответствия. Това е едното от тях. Но на фона на горното - спрямо твърдението във второто изречение мога да изкажа контратеза: Човек да "признае че голяма част от нещата са точно в главата му" - именно това бележи и съпътства осъзнаването.

През моите очи това дори не е феномен, а обикновено психично явление, израз на психични процеси... и на ограничения. Философията предполага именно формиране на 'мироглед'. Но не и на разбиране на този мироглед. В този смисъл - не е "философията" векторът на явлението, а самия човек и начина по който той формира "вътрешната си картина на реалността". Едни ползват 'философия", други ползват други опорни стълбове за същото - мироглед. Религията също подава мироглед, с готовите си схеми по които да се възприеме и обясни света субекта и битието - неговото и социалното... Работата е там, че формирането на мироглед... е ... как да кажа - малко е нагласен и манипулируем процес. Работата е там, че в образованието, заради някои особености и цели, се преподава и изучава не суров информационен материал, а се преподават готови форми на неговите интерпретации. Но така се задава предварителен модел, основан на интерпретиране, а не на информацията. А другият проблем е - че като се заучи, за твърде много хора това остава като "основен скелет" и чрез него намират нужната си опора около което да изградят... "мирогледа си". Но мирогледа може да е всякакъв, защото чрез репликиране на готови схеми на интерпретиране, се формира и колективно договаря. Третата особеност, възниква от предишните две, в добавка с психична особеност - нуждата да се разглежда всяка информация, през призмата на вече формираното. Дали влиза или не влиза - инстинктивно и несъзнателно се наглася да е сходна на вече образувания модел, защото основния скелет с опорни точки е влезнал като опорен и със "етикет на абсолютен и краен". Неготово непрекъснато потвърждаване е несъзнателна нужда за опрелите се в него субекти, изграждащи по този начин своята психична конструкция на отношение към света. Не е тайна за никого че философията има огромен брой течения и разклонения. Вече са така и всички аспекти на науката. Но философията има специфично значение за всеки субект - защото тя задава и формира "мислене" - именно чрез "мироглед". Мироглед - чудесно, но ако той е краен, зададен с идеята да се "затвори", идва от необходимостта и ползата на самия субект. В психично отношение, това изразява една линия на "затвореност", предварително вече формирана и формулирана среда от системни зададености, но... взета наготово. Целия процес по нейното създаване и функционалност са предварително определени... Но всичко се мени. Това е проблемът с "твърдо зададеното". Дори неусетно се случва "мирогледа" от условен и имащ относително значение, да се превърне в опорен стълб за формиране на идентичност. И така хората с по-висока невъзприемчивост към изменения, се 'бетонират' и започва да се вижда тенденцията за все по-голямо опиране на 'вече създаденото', спрямо изменения и информация невлизаща в предварително изработената система. В хода на времето, всичко това се засилва, и така заедно с него се засилва и тенденцията за "асимилация" - на всяка несходяща информация и данни, спрямо вече структурирано ядро, сред отражателния свят на субекта. И се получава една нарастваща битка за защита, чрез съпротива. Колкото по-ново и с повече изменения - толкова е повече нежелателно и се увеличава. Умението да се поддържа "отвореност" в "мирогледа" е усещане за неговата естествена незавършеност. Хора, които имат проблем с вътрешната си неустойчивост непрекъснато имат уклон към "затваряне" - защото така те компенсират дефицита й. Точно тук е въпроса за всеки психичен субект и нещото, наречено НАУКА. Характерната структура на НАУКАТА - да е наслагващо се социално познание, върху валидирани вече основни "отправни точки" и именно това силно привлича субектите с консервативен уклон в себе си. В чисто психично отношение науката подава описания, но в психичното те са нужните за него "обяснения", чрез които се понижава задължителната и естествена тревожност и страхов "фон". Има и корелация - колкото повече се променя средата, толкова повече става необходимостта от "устои" и тяхното непрекъснато "валидиране", чрез доказване, утвърждаване... Има моменти на надграждане над "твърд скелет", но те също са преходни. Има моменти в които именно "скелета от отправни точки" е нужно да се изменя, за да бъде достатъчно адекватен на новопостъпващата информация. Именно това е проблема - несъзнателното съпротивление да се 'внасят изменения на основните опорни положения', защото тяхното значение е не само когнитивно, а и защото те се използват от несъзнавани механизми и процеси, чрез които се поддържа сложния вътрешно-психичен баланс. (който аз наричам "психостаза").

метафорите вероятно са нещо интересно, но в случая вие грешите, воден от лични пристрастия и в необходимостта да затвърдите онова, което имате вече предварително. Вие нямате дори основи в психологията, освен учебникарски, а вече пишете за "психологията" като неин говорител, познавач... Което е некоретно, вие привиждате зад думичката "психология" обобщения, което са неадекватни. И поставяте същата посока в познанието в някакви си ваши интерпретации и гледни точки... И си ги редите точно за да ви подходят към предварително установените ви постановки. Странно е, че после наричате тия ваши представности "психологията е млада ... ревниво подхожда, отделяне от родители, търси изява ... и смятала че е основата на света. Щото пък "философията" ... - най-основната... та родител на всички... науки. При положение че самата философия другите науки не я приемат за такава , по критериите си за "научност"... Има цяла плеяда от книжни философи тук сред форума - цитиране, позовавания, един авторитет, друг такъв, готови научени схеми и заучени връзки между заучени готови интерпретации... Отгоре на всичко бъркат всякакви въпроси с книжните си форми на заученост, като че света започва и свършва около академичните философски аули... Всъщност - ПСИХОЛОГИЯ не е нищо конкретно. Това е сбор от подходи, системи и концепции, интерпретации и хипотези относно психичния свят на човека. Разбира се че имат противоречия една на друга. Няма наука, в която да не е налично подобно нещо - пример "теоретичната физика"... Това не пречи по никакъв начин на "научността", но пречи на заучаващите ги... щото им внася смут, те искат подредба, яснота, категорични заявки и постановки... Е, в психологията, както и теоретичната квантова физика, нещата не са - нито определени, нито категорични. Отгоре на всичко - в психичните дисциплини на познанието не може да се ползва математика. Чудесни са иначе общите съждения и начините да се търси чрез тях утвърдителност... Но нейното търсене всъщност затваря въпросите и казусите... Колкото повече ясно иска да му е някой, толкова повече му е нужна категоричност и... отговори, подходящи за неговите лични търсения и потребности. Това точно е психологически казус, и касае РАЗДЪЖДАВАЩИЯ, а не философията, психологията, социологията или физиката... Просто някой си съждава за нещо си --- негово. Но в хода на същото той ползва думички, вместо в личен план, вместо в лично местоимение, той непрекъснато ги обобщава зад общите думички и понятия. А става въпрос за неговата собствена интерпретация и боравене със същото. И нещо друго - "силна или слаба" философия, психология... са някак несериозни обобщения. Наука - също не е нещо конкретно а е само условен сбор от рационални подходи и отношение към света и самия човек и битието му. Проблемите на философията... или психологията не са - нито на философията, нито на психологията, а на тия, които се занимават с тях. Психологията - това са хората които се занимават с нея и нишките на адекватност и познавателност, експерименталност и изводност, концептуалност и проникновеност... ХОРАТА - те стоят зад всяка наука. Науката "не е това, което смята един или друг" за нея...

може би... но той не е "тази картинка", а е някъде в значително 'по-широката'. Между другото - неговата усмивка и роля, също не е "върха" и края на ситуативния анализ - който обаче винаги е израз на нивото на самия анализатор и синтезатор, докъдето той самия му е възможно да си го позволи. ---------------- Искам обаче, чрез горните примери, да обърна внимание на един важен аспект, в явлението МАНИПУЛАЦИЯ: Заради неговата тоталност навсякъде сред социалните отношения, на всички равнища и мащаби, преднамерено се извеждат неговите "добри" и "лоши" страни. Обикновено за манипулацията сред народа се говори като за негативно явление и удобно се пропуска, че всъщност всеки един е манипулатор и манипулиран едновременно, чрез кръстосаните си връзки и отражения едни на други, по време на социалното битие. Същото по принцип е възможно, защото модела му се задава и в самото психично лично пространство. Именно там, е и личната отговорност - за играта и ролите в нея. Много е удобно, когато под предлога да се говори за негативния аспект на манипулацията, се прикрива личното участие в нея. Разбира се, това е и въпрос от ниво на самоосъзнаване и психична зрялост, но при всички положения именно при Осъзнаващия всичко това - чак тогава той става отговорен - и за играта си спрямо другите, и за същата игра, вътре в себе си. Докато не е налична осъзнатост няма как да се събере в синтез цялата картина на явлението и нейното масово разпространение и именно манипулативния подход е да се представя като 'черна и бяла', в зависимост от конюктурата, нуждата и ползата...

през моите очи не е само "вина" - дългът. той е част от задължителната социална сделка, в която се дефинират 'правата и задълженията'... - като ще ползваш, си има "цена"... Но от друга страна - забавно е да разгледам простите детайли от втората снимка, иницииращи въздействието по няколко линии на възприятие и отражение: - думичката РОДИНА има специфично значение, и то се индоктринира идеологически. - същата думичка е внимателно съчетана с другата, също от женски род - МАЙКА - властното излъчване на образа на 'майката', се задава от решителният непоколебим израз на лицето , жеста с лявата ръка и излизането на предния план на протегнатата листовка, с подходящото "заглавие" - цвета на дрехата, който е внимателно избран. - и щиковете на заден план... и целия общ план - от всички детайли, към общата картина. Доста директен подход, но той е внимателно подбран, според условията и особеностите на таргета, според историческия и социалния му контекст.

но това не е вярно - за мен това е изключително фрагментарен и ограничен извод. стратегията за манипулация е много широка, похватите и тактиките - също. Играта на манипулатор и манипулиран - е игра, която се играе още от детството. Тя съпътства цялото социално ежедневие на всички нива. Тя първо започва с "родители-деца" и е двупосочна. Така се поставят основите в детето, като на свой ред то също ще стане родител, ще копира модела на свой ред и сред собственото си дете... И така се реализира репликацията. Но и два много важни принципа сред всичко това: - ИГРАТА НА ДВЕТЕ РОЛИ - е ДВУПОСОЧНА игра, в нея задължително е наличен "резонансен канал", по някакъв признак. - И другата принципна ОСНОВА - в играта между двете роли, двете страни ги сменят непрекъснато по време на нейната динамика и протичане. Разбира се - сложна е играта, аз само я опростявам заради извеждане на общи положения и нуждата от работни условности в това. Но на фона на полуляризаторските опростявания и трупането на пари от "общи приказки" към подбрания таргет, направо бледнея.

така-така... Е тва е мъжка приказка. Цветните мандали и одухотвореността дето струи отвсякъде...

все още не съм видял ръкопляскането на публиката. А го заслужаваш - със старанието си и благия "конструктивен и балансиран образ". Има време, ще се покаже и "тъмната страна" от цветните мандали... и все някой ще я изпита на "гърба си", поредния, който е причината и виновника.

За мен - зависи от "Прочитащия". Но то това се отнася до всичко друго в Живота... и Живеещия (го). за мен е напълно безразлично коя е Лара Хопкинс, дали тя е именно самопредставилата се, дали и какъв "опит" била имала - още повече че именно в "опита си с пазари' тя се е научила да бъде популярна и така "продаваема". Сигурен съм че и на въпросната не е от никакво значение кой и какъв е някой си рамус, така, че да оставим въпросите с авторитетността, които за мен нямат никаква смислена рационалност и практичност. и останалите болднати преднамерено клишета... са напълно несъответствени и практически наивни... Те ако бяха възможни, нямаше някой да чете въпросната ..."авторка". всичко това е направено само за народно ползване и търсене на популярност и... "пазари и печалби". Пък така въпросната си вдига рейтинга, дописва си СиВи-то си... ползите са много и тя чудесно е разиграла възможностите си. Но няма нищо смислено за четящия, попаднал в непознатата сериозна ситуация, емоционално неподготвен и уязвим, с доста проблеми самият той... Собствените проблеми са в основата на подобни взаимодействия. една незрялост - и в двете роли, които са житейски неизбежни и съпътстващи който и да е социален несъзнателен реал. И между другото - преднамерено не поставих иначе доста сериозния въпрос - дали кога някой си дава сметка че самият той в някои междулистностни игри - играе ролята на "нашественика" и манипулатора? Иначе играта на лошия и добрия, е чудесна детска игра... но е твърде шаблонен и плосък в нуждата на избора на "жертва" да е винаги "добрия". Всъщност един от най-вървежните стратегии за манипулация е ползването на образа на 'жертвата'...

Колкото до статията от линка, горе - това е поредния опит в търсене на полулярност в писане на статии, които доста титолувани "специалисти" се пробват на народното поприще - главно за облаги. излишно е да се коментират "съветите в тях", които са не само некомпетентни и напълно практично-неприложими, а и така влошават ситуацията в четящия ги, като му дават един фалшив ореол "как са нещата" и "колко било лесно да ги реша". И като дойде "момента на проверката"... и иначе "големия силен тигър" се оказва картонен и е вече предварително изгубил "битката"... С тия "статии" само се засилва възможността на "манипулатора" като прави иначе изживяващите се за "защитници" твърде уязвими, дори и като се помпат с фалшиво самочувствие. От друга страна - така или иначе твърде малко човешки субекти са способни да погледнат на явлението рационално и да се оползотвори и насочи към саморазвитие - и така синтезно разрешаване на конкретен, но и много широк кръг от други житейски конфликти и казуси. Ето това наричам дългосрочна рационална разумна стратегия. А и нещо друго - генерализирането на образа на "нашественика", дори демонизирането му - е чисто народен похват. по този начин въпросната авторка на текста от статията, се явява манипулаторка чрез изписаното. А иначе - "вездесъщия манипулатор" или пък "енергиен вампир" - да кажа че е истинско предизвикателство да се окажеш "очи в очи" (дори и да не се виждате) с подобен сериозен и овладян ..."играч". Именно тогава е "момента на истината", като от друга страна - това е чудесен начин за проверка на личното ниво на овладяване, организация и самоуправление... С това само искам да опримеря, че животът е сложно-съставно, а не е чернобял и с линейно-последователна двумерност...

Това ми беше особена и специална за мен тема, преди повече от 20 години... От всичко, което преминах покрай нея, мога да обобщя няколко основни положения, които предположително биха били от полза за хората които имат... "проблеми". сега - малко общо по горната статия. Първо ми направи ми впечатление, че текста в нея касае някои особености в човешката комуникация и общуване. А коментара отдолу, на ИСТОРИК - явлението "енергиен вампиризъм". Освен по някои твърде общи и условни признаци, двата аспекта нямат връзка помежду си. темата за манипулацията между хората е като всяка друга тема - за хора, които имат широко виждане и ниво на синтез отвътре и отвън - същите разглеждат битието съответствено - широко и синтезирано. за хора, които не могат да си позволят това - си разглеждат която и да е тема до нивото на което отвътре са самите те. Същото е и за явлението "енергиен вампиризъм", което е доста... ненаучно понятие в общия си смисъл. Всъщност с него се оправдават и обясняват някои "бели петна" касаещи взаимодействието и общуването между хората и това е вариант на търсено и лесно обяснение, и заради това то веднага добива популярност и народно разпространение. Ефекта - че по време на директно общуване, дори и невербално, определени човешки субекти имат способността да "извличат енергия" от други, по време на взамодействието си - всъщност е доста условен. Въпреки това няма да се спирам на неговият анализ, защото ще стане твърде специализирано, а тук няма хора, за които това да е интересно. В общ смисъл обаче, обръщам вниманиа на няколко извода - "загубите на енергия" и усещането за "изцеждане" касаят главно 'емоционалния аспект' - съответно тази компонента по общите канали на взаимодействието. И оттам, извода - усещането за изсмукване, всъщност може да е чудесен лакмус по отношение на "пробойните" които така или иначе са налични при всеки човек. А умението на други несъзнателни субекти да ги намират и ползват (символно - вампири) - е инстинктивно защитно поведение и някои деца го усвояват още от малки до висоти, съответствени на техните дадености и нужда да оцеляват в сложна неадекватна за тях среда. - В народния живот, нуждата от понятието "енергиен вампир" идва от окултизма и разглеждането в него на "етажите на битието и вселената", като в случая се заимства от "астралния свят" и описанието за "астралните същества"... Така схемата идва наготово и добива масовост и популярност чрез интуитивната аналогия. - Ако човек работи по своят вътрешен синтез, срещата с "енергийни вампири" или манипулатори, е чудесен начин за отражение на собствените им дефицити - именно защото в рамките на конкретиката и контакта, се използват по точния начин от "другата страна" и те биха станали "видими" и да се отработят. Трябваше ми време и известна предварителна "технологична подготовка", налучквания и творчески похвати... от друга страна, опита е чудесно нещо. В крайна сметка, нивото на самопознаване и оттам - самоуправление, внимание и фокус, опит в усещането на вътрешни емоционални и ментални сигнали и непрекъснатия им мониторинг, са от решаващо значение първо да се улови и регистрира "нуждата на човека отсреща и неговите граници". Искам и да добавя, че всичко това изглежда тривиално и банално, но е изключително интересно когато дори при липса на физически контакт, и физическа пространствена отдалеченост, някои хора разполагат с възможност да въздействат на други. Именно това е предизвикателството... Дали това "въздействие" е енергийно... или е на друга основа... не е от особено значение, защото спекулациите могат да са всякакви, но съм го установил и регистрирал - както в себе си, така и в други хора... доста от които бях заобиколен, през житейския си път. Така имах чудесната възможност за изследване на явлението и на собственото си участие в него. - Няма никакъв "енергиен" проблем с който и да е субект... ако вие, самите сте поработили предварително върху баланса и синтеза си. Това се отнася и до манипулацията, която си е както вътрешно-психично явление, така от него става и междуличностно и така - социално значимо. - Самото решение подадено по-горе - е израз на съвсем погрешна защитна реакция - избягването. Това е просто рефлекс и инстинкт, но не и смисленост, защото тя е средството на некомптетентния и ако все пак е призвана да намери решение, то е "да стане веднага и бързо"... - втория аналог - за реагиране, ЗАЩИТАВАНЕТО - е вече всъщност "загубата". Въвличането в защитаване, е всъщност играта на 'нашественика' и това е именно неговия предварително манипулативен сценарий. Защитаването и избягването са израз на вече стартирани защитни сработвания и най-малкото при тях е подтискането и така силното ограничаване на висшите когнитивни функции, чрез които би имало възможност да се осмисли, проследи, съпостави, опознае... ползвайки взаимодействието и наличните възможности за регистрация и мониторинг. Именно това е рационалния подход - защото с него се подава подложка за по-бавно, но дългосрочно реализиране на изход от такива... "взаимодействия".

Не само че е възможно, но е и съвсем откровено в написаното. Разумния конструктивния и ерудирания ..."човек" си е написал следното: Което съвсем ясно означава че зад цялата настойчива тирада и псевдофилософстване по няколкото теми, стои обикновена форма на съвсем чисто лично отношение. И е съвсем ясно че то не е асимилирано, като за целта на маскирането му, се генерализира в общ образ, а не в съвсем частния случай. Не само въпросния колега е така - зад хомофобните говорители стоят съвсем чисто лично отношение, което минаващо през предразсъдъците им, се изостря допълнително. Генерализирането като следствие, е само нужния "интелектуален шел", който да е включен сред вътрешните им защитни игри. Пример за това са и неговите следващи думи, съвсем явни: Неговите предразсъдъци... "го карат"... да "мисли", че... В този смисъл "разумния, конструктивния и ерудирания... "човек" явно не е достатъчно. Защото ако беше - нямаше как да не разбира от опит... че "предразсъдъците" няма как да накарат някого да "мисли". Точно обратното е - те го вкарват в заблуда... че "мисли". Продължението на описанието му - е достатъчно ясно "докъде води "мисленето" идващо от предразсъдъци. Защото "инстригантското майсторство" не е никаква еволюция на "нежния мъж" и не е "измислено от нежните мъже". Същите не са измислили човешката глупост и ограничение. И че те са също хора, както всички други - и с глупостта, страхът, тревогите, защитаването си и нуждата да се съхранят и оцеляват като живи същества. Не са нито повече, нито по-малко хора, от всички останали... Най-малкото е възможно да мисли някой, когато влиза в дисонанс с предразсъдъците си. И примерите на естествените няколко човека, които периодично влизат в такива дисонанси, според спецификата на различните теми и конюнктурата от пишещи, защитаващи всеки своите си убеждения и ритуалното надговорване, надмерване и доказване - кой му е по-.... Но този модел на "общуване" си е и типичен и е приет за "норма". Повтаря се непрекъснато, нищо че няма нищо общо с каквото и да е... конструктивност или вникване... или развитие, динамика. Не - той е призван точно в обратната посока - затвърждаване чрез утвърждение. Търсенето и задържане на усещане за стабилност несъзнателно изиграва лошата си шега. Но така или иначе тази нужда няма нищо общо нито с разума, конструктивността и ерудицията... Иначе са хубави благите ти думи, създават "социална атмосфера". От друга страна - не съм дипломат, нито съм възпитан или маниерен, което ми дава възможност да съм директен и да не ми се налага да лицемеря заради "публиката"... Разбира се - реактивността "отсреща" не закъснява, което също не е нито конструктивно, нито ерудирано (за разумно - съвсем никак). Просто се "връща" на огледален принцип и съвсем първосигнално... (опаааа - докато пусках това, сградата се разтресе от земен трус)

Ако имате предвид НАП - няма смисъл да спамите по форумите в тема за "брак и семейство". Кривия прочит не е равен на нечие написано. А и нямате връзка между две писания и два прочита. Криви са предположенията че привиждам някой от изворите, крив ви е психопрофила, криви са всичките ви допускания относно мен. Не ме интересува дали и кой ви мисли за зряла, нито дали сте зряла, нито че ви е крив света. Това е за "не била крива ракетата, а космоса (й) бил крив"... Дребните заяждания може да са ви от полза (и без НАП) и да ви разтоварват, но това говори достатъчно за вас самата без нужда от други критерий за "зрялост". Емоционална - най-малкото.

"виждаме", ама през късогледите мъжкарски очила. Жените и мъжете не е възможно да бъдат равни. Но и мъжете не са равни - помежду си. Както и същото се отнася и за 'жените'. В този смисъл - тия обобщения на база полови белези нищо не означават... И дали нещо е равно (равни) на друго - е равно по права ( и задължения) и възможности за развитие. По качества и дадености, възможности и проявленията им, по психични особености и характеристики НЯМА ЕДНАКВИ и няма "равни". Бъркат се понятийни значения, като несъвместими различия в пълнежите се представят като еднозначия и синоними. Ракийката и гозбите на масата по снимките са вероятно нещо чудесно. Но доволството, дето струи от хората в тях, не е "равно" на зрялост в емоционално и ментално отношение. А по отношение на зрелостта няма никакво значение половите първични и вторични белези. Нито социални роли или сексуални уклони. Няма значение нито историческия или културен реал, нито географията или спрягането на "биологии и природности". И да - това че зрелостта се проявява в много малко представители, според статистическото отношение спрямо останалите, не ги прави "несъществуващи", нито "неравни" като права и задължения спрямо всички останали. Продължавате няколко човека да бъркате основни понятия и значенията им. ДЖЕНДЪР не означава задължително хомосексуален. И субект със хетеросексуална ориентация и нагон, е възможно да се включи в напълно различни социални роли, твърде нехарактерни за първобитния модел, толкова харесван от... съответствени на него хора. Може би е нужно е малко да се порасне, примерно. Щото вътрешните уклони към първосигналното не са зависими от много прочит, запомнянето на информация и боравенето с нея, дипломите и професиите, а си стоят дълбоко сред всеки човек. Е, някои ги израстват, други - просто се инатят и борят че някой им взима удобството на чернобялото им зрение.

доказателство? всъщност - като за 'лакардия'. Отгоре на всичкото - позоваване на авторитет. Значи ти мислиш така... после ти възразиха. После ти "социално го доказа" чрез позоваване на някое си виждане, от някоя книга. И то от заглавието на книгата. друго - обърна ли внимание на втория си абзац? В него първото изречение касае "залеза"... А следващите касаят "зрялост"... За да се стигне до "европа - зряла, но и презряла"... И що е това обобщение "Европа"? В Европа има зрели и не толкова, държави. Като нещо "упада", какво точно се има предвид? Защото според един модел и схема - нещо си упадало. Но според друго виждане - просто се развива. Според всяка статика, динамиката може да се разглежда като възраждане зрялост и упадък. Но според динамична схема, в по-общ план - просто развитие и изменение спрямо динамиката на условията и контекста. Имам едно лекичко подозрение - сякаш непрекъснато се търси повод за приказки - каквито и да са, както и да се говорят - да не би да има някакви "точки" и да тече съревнование? Някои хора направо си пишат подгонени от стремежа участието и писането като реактивност да е с приоритет пред мисленето и осмислянето. Като че ли форумът е поредното място на което по неписан договор от ползващите го, те просто си намират нужния контекст да затвърдят и утвърдят личните си платформи, виждания, убеждения... паранои, страхове, фантазии, лични и групови отражения и залитания... тревоги и фобии... Сериозните научни теми и казуси, пустеят. Но разделите с общи приказки чудесно привличат нуждаещите от същото. Виртуалният живот, вероятно тегли към липсващото му социалничене...

не разбрах - какво като някой, някъде, е написал някаква книга, която изразявала неговите виждания... ? Виждания в днешно време си има всеки, а да напише книга - също всеки. Някои живеят с копиране на чужди виждания, подбрани според един или друг личен уклон и усещане за полза. Със значението на "вижданията" - е същото. Между другото - "залеза на запада" го чакат още от Маркс. Внушаваха го че... всеки миг... и край - упадък, до припадък. Докато упада... запада - сума народ е хукнал към него, сума народ го говори и го обсъжда. И си има мнения по едно или друго... за пример е и самата тема - шеговитото й заглавие изиграва и няколко шеги, с няколко Пишещи в нея. И си карат по 'вижданията си', които думичката "джендър" отключва. Всеки също е с идея - че неговите виждания (които дори и негови не са, но пък е избрал да го изразяват) "виждат" истината и реалността. А те са просто " отражения в него самия"...

кое е еволюция и кое не е, е доста дискусионен въпрос... Но за опростяването - . Дори на моменти, бих го нарекъл "из-простяване" и като нищо някой би изкарал и това "еволюционно предимство". Един също твърде оспорван автор беше раздул идеята си за 'деволюция' в станалата популярна книга, дори и същия автор я представи лично в големите български градове, преди 15-на години... Чудно ми е само играта на един вездесъщ модератор, който непрекъснато пише "рамусчо - никой не те чете, аз не те чета изобщо... и дори се спрягат логореите...", но не пропуска да апострофира, иронизира... иначе "без да чете..." Но пък важното е че вървят общите лафове, да се чеше крастата и да върви кефа от "доказването". ------------ Колега Малоум, имам доста резерви към всичко което пишете - и за неврони и неврофизиология, и в случая - за еволюция. Има проблеми в извеждането ви, има проблеми в подложката, има доста широки разтегливи понятийни и логически "мъгли", които чудесно ползвате за да "теоретизирате" чрез собствената си концепция. Това си е ваша работа, разбира се. Но сигурен ли сте че онова, което написахте почива на друго, освен на приличен набор от грижливо подбрани положения, подредени да са в услуга на... "теорията"? Значи - "вертикала". И - разбира се, "друг вид". Но т.н. от вас 'надграждане' всъщност е именно "усложняването", което иначе еволюцията била "против него"... От амебата, та чак до бозайниците... тия неща все "вертикали ли са"? ОК, но...: Да ви напомня, че онова, чрез което сте измислили своята "теория" също е вид "усложняване". В общ смисъл, висшата когниция, довеждаща през различни етапи до абстрактно-символно мислене, не е никакво еволюционно предимство. Нещо повече - уж в някаква степен тя "надгражда" първосигналните дялове и системи. Те я изключват при всеки удобен за тях случай... И въпреки всичко - като че "на инат на еволюцията"... я има. Разбира се неустойчивите й "плодове" непрекъснато са бомбардирани и компрометирани от толкова друго генетично "ехо" и атавистични наследства... (което пишещите чудесно опримеряват непрекъснато). Насекомите и в частност, мравките - са едни от най-старите същества на планетата. за оцеляване - оцеляват. Но го правят с усложняване и стабилизиране на социалната си организация. Докато се стигне до нея - това е вид 'усложняване', ако не на физиологията на организмите - то на организацията, поведението, реакциите - докато и това стане "еволюционно преимущество". Всяко надграждане, между другото - е вид усложняване. Разбира се - опростяването, за много хора изглежда преимуществено. И е разбираемо защо

Колега, какво точно имате предвид... защото това твърдение, като част от общата ви логическа подложка е с проблеми. Като подложката е с проблем, как да се очаква надграждането над нея да запази някаква адекватност. Просто задавам въпрос - обосновете фрейма и предпоставеното, за да изведете горните думи... само за справка - усложняването на организмите, е именно еволюционна посока в развитието им, а вие пишете точно обратното.

твърде често "полза" е твърде условно понятие. Възможно е и "обичането" също да е вид 'полза'. А "изгонването" (на човека в немилост) - да не е от "полза". Ползата не е нито черна, нито бяла. И сива не е, а е цветна - както дъгата, която не зависи от ъглите от които "някой я гледа" ( за дъгата няма никакво значение ). Но "Гледащия я" е зависим от ъгъла... Ползи, или загуби - са като грешките и успехите - никога не са определени, освен за тези, който им е нужно непрекъснато да определят и разделят. Иначе - биха се изгубили... Рамус не е терапевт и никога няма да бъде. Но е удобно за някого... за когото терапевт... може и никога да не се намери. Понякога, Живеещия може да си позволи да бъде и сериозен. И да му става възможно да преодолява страхът от призрака на уязвимостта... който наднича винаги хищно отнякъде. Понякога "семейството" има значение, както и всичко друго в битието на сериозните хора. За някои други хора - за тях всяко нещо, може да бъде "всичко", защото така се подпират на стените на кутията си. Един от най-големите подаръци, които ми направи Животът, е че не ме сблъска с огромното препятствие, наречено "безкрайната" грижа за болен". Поддържах такива 'болни' и ги пазех от самите тях. Е - не ги опазих. Все пак - Животът и рамус, все още са някъде насред играта помежду си. За рамус - не е ясно "докога". за Живота - може би "докога" да няма никакво значение. Никога не се знае какви са "подаръците" на съдбата, както и 'цената' - за "подаръците" и "отнеманията"...

=====офтопик мдааа... Животът сред параноидните делюзии е сложен и сред тях драми дебнат отвсякъде. В сравнение с писанията на същия участник, по други форуми от предишно време, тенденцията е в "засилване" на симптомите... Освен това си личат фазите на пристъпи и отпускане и рефлектирането на всичко в обърканата изменчива идентичност. Като цяло дефилирането на симптоматиката публично, е част от вътрешната игра. Характерните героични и "специални" елементи на неговата личност, доста тясно са преплетени с търсенето на "резонанси" и рефлексии сред широка публика. Описателните елементи, образи и герои следват един героично-епичен модел, обвързан твърде шаблонно със фантазията за 'специална мисия', специално значение, принадлежност към "специална група от такива като него", специален произход и наследник на специални качества, от специална особена среда.... С чиито елементи се търси загадъчност и условие за 'интерес', като едновременно е и начин за прикриване на 'легендата' с маска на тайнственост. Всичко е чудесно, ако синтетичния подход не събира в едно доста противоречия и несходни натрупвания в "легендата"... И непрекъснатото търсене на изменения и нагаждане в нея, с цел винаги да изглежда близка до конкретиката и отражението на 'реалност' сред контекста сред който се изразява. Сред един форумен контекст - едно. Сред друг - друго... като същото е израз на това и извън виртуала... Отделно от това - някои особености в самия стил на изказ, на изписване, на подреждане и избор на думи... говорят достатъчно... Според изискванията за сигурност в Европа и Америка в контекста на сложната терористична заплаха, е да се следят всички виртуални и дигитални комуникации. Ако поне нищожна част от данните в изнесеното бяха реални, досега субектът да е попаднал в зоната на разузнавателен интерес на съответните "служби". ====край на офтопик

През моите очи: Това е един от най-сложните житейски казуси. Отгоре на всичко - и един от фундаменталните, които "забъркват" цвета динамиката и посоката в човешкото битие - и групово, и личностно. Сложността е следствие на многопластието на подвъпросите и начина по който те влияят и (се) определят един на друг. Сложността е и следствие на вече натрупаните наследства, предварителния им анализ и извеждане, на формиране на модели и тенденции, извеждане на връзки и тенденции при взаимодействията и моделирането им... -------------------- В разглеждането на сложни казуси, са налице два УСЛОВНИ, типологични варианта Разглеждащи: - такива - с умения и практика в синтеза, способни и адекватни да разглеждат комплексни казуси, със възпитани и отработени умения за работа с относителности и условности, вероятности и възможности... и "другия вариант" - всички останали безкрайни нюанси на когнитивни натрупвания, дадености и възможности... ------------- Подадената информация от колежката в "скрития текст" е чудесна и сентенционна и структурирана в инфото си. Тенденциите и връзките при взаимодействията, са чудесно изведени и достатъчно показателни. Въвеждането на понятийното съдържание е на ниво и достатъчно ясно. Има един проблем от общо и практическо естество... Ако се стигне до разглеждане и дебат върху тази информация, този... 'проблем' ще стане ясен, макар за мен да е "очевиден"... ---------------- В тясната конкретика на горния казус - в цитираното от мен изречение - става ясно виждането на автора на тия думи, но въпроса за "налагането на културните постижение" е само тясно разбиране за много сериозни и фундаментални взаимодействия - човек-среда и сложния процес на приемо-предаване на информация от социото към новия негов член, по каналите на възпитанието, обучението, ученето, подражанието и имитирането, Голяма част от аспектите които определят приемо-предаването на готов валидиран опит от социото към "детето" е инстинктивно подложен - по линията на социалния инстинкт... Така се задава твърде първосигнална основа и няма как по нея да протича транспорт на висококогнитивна и сложно-житейска "енергия" - въпрос на Несъответствие. В конретиката - културните особености, не винаги са "постижения". - Начина на "предаване" не е задължително да е насилствен, и с налагане. Подходите в практиката на това са безкрайни, макар че в общ смисъл общите зависимости са засегнати в текстовия материал на колежката по-горе - училищното образование не е никакъв критерий, още повече че "образованието' по принцип е сложен въпрос - какъв тип е образованието... като вариантите са много и продължават да се експериментира. Авторитарния подход по принцип - е експресивен и той е най-ригидния условен тип подход. Той не е само спрямо децата и родителите - защото през социума се наблюдава репликация в предаването на подхода - от родител на дете. Освен това именно този подход е близо до инстинктивния, и в него първосигналните особености са най=застъпени. Крайно=либералния и авторитарния подходи (според условностите по-горе) изискват най=малко когнитивни качества и дадености в "родителя". Разбира се че именно на фона на двата други - става ясен контраста за 'авторитетния подход'... Но именно тук е проблема - защото той е зададен почти идеално. В общ смисъл той наистина е изведен с идеални, почти пожелателни и вдъхновителни характеристики и описания. Основния проблем за практическата му рядкост, е именно сложните изисквания към родителя откъм качества, дадености, предварителен сериозен житейски опит, много натрупвания, когнитивна, информационна обезпеченост... В допълнение към "практическата невъзможност" е и наличието на "родителствени грижи" във възрасти, в които тия така или иначе редки натрупвания, са невъзможни да се изградят... Проблемът на авторитетния подход е сложното ориентиране в сложната среда на обмен, касаеща "родител-дете". Освен това - сложна, защото е и непрекъснато променлива, а именно в такава среда е най-трудно при положение че сред възпитанието няма обучение, няма специфично предаване на напредничавия опит, а това е оставено на битовите несъзнателни транспорти на готови модели, заимствани инстинктивно от собствения опит на "дете-родител". Изглежда че не се разбира нещо просто, същевременно важно. Създаването и отглеждането на деца, продължава да следва инстинктивни вътрешни уклони. Дори при съвременните и модерни дадености бременността да се избира и контролира забременяването, все още натиска на несъзнателните инстинктивни социални модели е много висок. Няма как при това положение да се очаква висока степен на съзнателност, разум и житейска зрялост, основана на рационалност, в която и да е част от социалните отношения и взаимодействия. ( и в частност - възпитанието на деца)

т.н. мнозинство, което се визира и към което ти съвсем удобно се проектираш, е обречено във времето. Играй си на каквито си искаш "мнозинства"... Минало и заминало - както и всичко друго, дето гори, но накрая прави дим, накрая и дима се разсейва. Дъждът на времето отмива всичко - и омразите и какво "считало мнозинството"... и етикетите и говорителството в множествено число. На какви се правите с тия пледоарии, като че сте на катедра пред партийно събрание... Партията майка считаше също нейните лозунги за вечни и за "ВСИЧКИ". За истина, за "народния глас"... Сега са просто объркани келеши, които нямат въобще идея накъде върви света и са разкрачени между "застаряващото си мнозинство" и мъката по обновяването... Цялата работа е не мнозинството - то е само за камуфлаж на съвсем лични фиксации в конфликтни положения, които посоката на социалните промени задава. Все едно е каквото и да е кудкудякане и безкрайни повторения на готовите банални шаблони. няма... и не е нужно. Сами се обричате, с идеята колко е забавно, величаво, пичовско и мъжкарско. НАС - говори достатъчно за детската градина и племенните инстинкти.

как защо - не е ли ясно - те си го пишат, защо пак е нужен въпрос. Откъдето и да се тръгне, хомофобът си има фикция... и е като "Мирча Кришан и "краставицата"... Няма спирка, защо въобще е този напън да се води нормален разговор с хора, които отвътре ги яде, та ги къса... За тях играта на противопоставяне няма нищо общо с общуване и нормален диалог, а с непрекъснато настояване на едно и също, в поредици от повторения на един рефрен, чрез който се изразява единствено личното им отношение. И въртене около едно и също, с едни и същи шаблони, с безкрайни повторения. Вътрешното съпротивление и непоносимост създава граница, която не е възможно да се преодолее с никакви думички - дори е точно обратното.

... "Дискусия" - е твърде претенциозна дума за това, което става в поредица от повторяемости... Съвсем друга е думичката за това... "участие". Единственото, което има някакво покритие в това изречение е че е налице "удоволствие" от "включването"... Надговорването си е вече традиция на няколко човека в темата и групирането им в 'глутница' по прости критерийни припознати ползи.В случая - сходни (пред)убеждения. Последното, което никога не присъства в такива... "дискусии" е именно научността. Но тя е и последното нещо, от което би се интересувал който и да е предубеден. Явлението е просто и елементарно. И най-веселата част е - че иначе в темата за "плоскоземието" с лекота се заклеймяват и етикетират 'предубедените' ... но когато наистина се касае за същото, просто в друг тип защитаване на предубедености - вече било "дискусия"... Едни и същи хора... да се съдерат нямат шансове за излизане от предубежденията си. Това е все едно да се влезе в дом на евангелисти и да се "дискутира" по темата 'има ли или няма бог'' и дали условните евангелисти са 'вярващи' - за тях няма такова нещо и отгоре на всичкото си имат аргументи и нагласени описателни картини, според които точно това е "правилното" и те си го виждат и усещат ясно... Няма никакъв смисъл от общуване с повторения - това най-малкото значи че поне едната страна не е в състояние нито да мисли, нито да слуша - защото нейното място за категории и виждания по даден въпрос - е твърдо написано и единствено е позвовлено само да се "чете", а не да се актуализира и така адекватизира по време на развитието. Като се остави по този начин "само за четене" - това спира развитието, защото някои позиции в психичното не се позволява да се променят. При същото явление ( "само за четене" ), е възможно само да се защитава и надгражда над записа с 'абсолютен' етикет... При това положение, обаче - контакт или общуване на основата на рационално изслушване, замисляне, осмисляне... като целта е възможност за кръстосана самоактуализация ползвайки форма на житейска конкретика - не е възможна. Случаят е сред чисто психичните процеси и явления и е чудесно опознат, изучен и твърде банален, защото е видим навсякъде. Той е един от примерите описан дори в темите за когнитивните дисонанси и в случая е просто пример "като по учебник" - толкова е в чист вид. Разбира се това би се забелязало единствено и само от хора които не са повлияни от ригидната типология - склонност за търсене, усвояване и яростно защитаване на устои. Основава се на прости положения на психични дадености и характерови особености, съчетани с определени контестни особености във възпитанието и средата си, по-висока степен на тревожност в детски години, при формиране на основите на личността си... В случая обаче е интересно явлението - защото то е "двойнствено' - в едни и същи хора - щом темата не касае с нищо техните сугестирани личностни опори, няма проблем да са рационални, дори с известен уклон към иронизиране, на толкова 'ясно' кои били "повлияните" И от друга страна - "магията" от силата и значението на "опората' и твърдостта с която се включват заучени защитни механизми, само защото някакви житейски въпроси, интерпретации и разглеждания, възможности - влизат в пряк дисонанс и конфликт със вече приетото с етикет "абсолютно непроменимо"... ========== За доста хора сред форума, участието им в него е форма на личностна емоционална разтуха, форма на забавление, разтоварващи изживявания. По този начин това виртуално място се изпълва с 'отходни продукти', резултат от психичния емоционален живот на определени пишещи в него. Маскирането на същото като "интелектуално" някъде по темите "минава"... но някъде просто избликва с пълна сила... с всички придружаващи атрибути на 'отходните продукти'. научността не е способна да навлезе тотално в даден човешки субект. Научността е само израз на неговият собствен рационален аспект. Научността е призвание, защото тя изисква определени вродени, и после развити допълнително в тази посока, качества. Научността е като лекарската професия - не е достатъчно само да си взел изпити, да си прочел, да си научил, да си запомнил и да възпроизвеждаш... И това се отнася до всяка друга човешка дейност - въз основа на лични качества и дадености... и много труд по тяхното овладяване и развитие. За хора, които нямат нищо общо с овладян, развит и разширяващ се рационален аспект сред своят психичен свят, не е възможно "призванието" да си учен. същите са само ползватели на научното, защото то е чудесна мимикрия и щит - в зависимост какво се налага, когато се влезне в "защитен режим". За ригидния тип психика, най-важното е битката за лично отстояване. Отстояване, затвърджаване на онези основни опори, получени по определен авторитетен канал, запечатани с авторитетни форми на сугестия... И после цял живот този 'печат' заключва територия от основни елементи, които за нищо на света не биха били отворени за 'презапис'... И... нищо. Просто това сме ние хората, това е шарения свят - защото в него живеем различни хора. За някои - еднаквостта е важното. За други - различието. като пълната и празната чаша... Няма начин да се допусне в психичното предубеден да се саморазгледа критично - няма как вътрешните му защитни механизми да позволят да се докосне от рациума им, запечатания зад сто ключалки запис... Всъщност е просто, но казусът е нерешим - защото в едната страна, възможността за преосмисляне е напълно изключена и забранена. Всеки сигнал в посоката на абсолютната забрана, стартира само още и още защитни сработвания... И... нищо - примерите са видими.