ramus

сред философската си лична житейска кутийка няма как да ме вкарате, колега. Напразно е да опитвате този неспирен за вас цикъл. Нямаме никаква когнитивна съвместимост. Повтарям го това, обяснявам го... вие си знаете вашето си и си го повтаряте. нямате никаква идея какво говоря, кривите си го през личните си огледала, а всъщност нямате никакъв потенциал, подготовка и дадености да го 'смелите'. Отгоре на всичкото се самосъботирате чрез несъзнателните си негативни реакции. Чудесно играете да са ви овладяни, но това е само способ за да защитавате идеологичните си постановки чрез които основавате битието си. Пет пари не давам за Декарт. С въпросния нито ми започва живота, нито някъде при него е границата или хоризонта ми. Без всякакво сериозно значение е за мен дали, кой, какво бил казал, както и дали е написал по някакви си негови въпроси някакви си трудове. Както и който и да е друг. Това не ми пречи с нищо да съм ги зачитал и да ги имам предвид - но нищо повече... Съвсем нищо. Не се кланям на никакви икони, нито имат значението на авторитети или модели - за мислене, за представност или поведение и отношение. Вие това няма как да го разберете защото е обратно на вашето собствено житейско верую, отношение, битие, възпитание, формиране... и на дълбоките нишки на идентичността ви. нямате шанс дори да интерпретирате и осмислите тия думички. Прескачате и си нагласяте прочитите си, а само си хабите времето. Сред вашата игра няма как да заиграя, колкото и да се стараете в тази посока... не за друго - тесничко ми е, не ме интересува, нито ми е полезно с нещо.

вие не разбрахте въпроса ми, вероятно увлечена в академични позовавания и линкове. Не е нужно "да заповядвате" да се филтрира или не, както и не ми беше това въпроса. Повтарям го отново с надежда да пробие демонстрацията на толкова "стабилност", непоколебимост и убеденост: Не се занимавам с въпроса има или няма филтрация, а че за да е налице е нужен сложен процес по интерпретиране. Той се основава принципно на йерархия по важност. В нея са налице както съзнателни, така и насъзнателни елементи, които отгоре на всичкото са в непрекъсната динамика и взаимно влияние от комплексен характер. Като цяло - цялата йерархия се поддава на изменения при различни условия, дори моментни влияния, които резултират в много широк диапазон, за да бъдат обяснени с няколко думи дошли от позовавания и информация по линкове. Дори и при това положение, наличието на ЙЕРАРХИЯ на "важностите и приоритетите" не изчерпва механизма. за него е нужен още един важен елемент - АКТИВНОТО начало, което в дадени моменти "определя" важността, и така - приоритетите кое да се филтрира и кое да не. Нещата практически са още по-сложни - оформянето на конкретика от моментни параметри във важностите, определя моментния избор за 'най-важната', но широтата на този периметър задава също разлика в "резултата от решението". Ако периметърът на подбор е широк, сложността на адекватния им избор нараства прогресивно, особено когато осъзнато се вземат предвид огромните изменения сред всяка от променливите. Това е невъзможно да се реализира от несъзнавани механизми, които нямат широк потенциал на "изчислителност". И заради това същите държат "тясно поле" в което бързината да е най-важната. Към това имат значение непрекъснатото изменение на "т.н. ПОЛЕ на СЪЗНАТЕЛНОСТ". Неговото динамично изменение, създава усещането че в дадени моменти, нещо е "несъзнавано", а в други - когато полето е в широта - да са напълно осъзнавани критериите, изборът, йерархията... Това не са философски, нито логически казуси. Не са и академично-преподавателски и ползването на похвати от тях в посока, която не им е адекватна издава инерция... и че са в сила някои от склонностите, които тази тема ги съдържа в заглавието си... През моят поглед, става очевидно нещо просто - че идеята за разбиране на психичното не е право пропорционална на запомнената и възпроизведена информация относно него.

задаването на нови неврални пътища е само един от начините ние хората да си обясним изменчивостта на психичните процеси и явления в самите нас. Имам въпрос - какво точно се променя според вас, когато даден субект промени из основни своето виждане, отношение спрямо даден казус в битието му...? защото пластичността, която цитирате академично, всъщност се простира като цялостно качество на мозъка. А щом са налице изменения във връзките от които зависи възприятието, отражението, реакциите - това няма как да не доведе до изменения сред далеч по-широк план. А може би го касае? Ако не - "схващането на нови идеи" (колкото и условно да е значението на това) според вас - какво точно изменение е - на кое, на какво, колко...?

от кое - се филтрира? Не се заяждам, нито буквализирам - смислово е изключително определящо - от кое и откъде се задава приоритета за подбор и филтрация? Човешкият мозък... е устроен за да може да се изменят функции, параметри, проявленията им само с промяна на "невронните връзки" - качеството "пластичност". В този смисъл - "позволява или не" - смислово е удобно мозъкът да се разглежда общо но това е твърде повърхностно. В този смисъл е и самата статия по-горе - ако мозъкът се изменя - кое всъщност задава тия изменения - кое определя посоката им, има ли такава, възможно ли е тази посока да се стигне до разумното и рационалното й управление... Ако да - какви са начините, способите, прийомите, посоките и ако да - дали те са принципни или са строго индивидуални... Имам твърде големи резерви и по цитираното по посоката на хората -аутисти. Не зная шведското цитирано проучване какво е, но самата база за определение на АУТИЗЪМ е твърде широка и досега не е определена ясно. Явлението всъщност е с много широк диапазон от проявления и е налице твърде отдавна, като просто не е било изучено. А да се взимат неговите най-фрапиращи случаи, заради удобството на контраста с "нормата"... е подвеждащо за изводите (поне според мен). Най-слабото звено в статията която е цитирана от Малоум (според мен - съвсем не на място като тази тема) е всъщност общият проблем за неразбиране кое и какво е "съзнание". Приемат се едно или друго значение - според нуждата на някого да го ползва за нещо негово си, фрагментарно... Всичко това издава съвсем очевидно безсилие... Още повече че казуса от по-горе - "ами ако съзнанието не задава и определя..." съвсем естествен отговор е Да - съзнанието не определя... или определя но в твърде тесен диапазон от процеси... Изглежда че хората писали горното изобщо не са прочитали що е КОГНИТИВНА НАУКА. Сензациозността на статията всъщност се основава на един съвременен мит - че съзнанието управлява, взима решения, задава посока... и колкото повече, толкова повече. Мита за това носи на масата хора една илюзия за контрол на живота им, и че това носи намаляване на несъзнателното ниво на безпокойство. Това е мит част от днешната идеология на "рационалния ХОМО". Проблемът е че мита, всъщност няма никаква сериозна изводна обосновка. От друга страна - вярването че рациума е решение на проблемите по житейските несгоди... сам по себе си е несъстоятелен и няма нито едно потвърждение, освен фрагментарн и откъслечни "връзки". Всъщност казуси като тия са изключително сложни и дълбоки и не е работа на всеки да се занимава с тях. Още повече че навлизането на даден субект в тия посоки на битие и ниво на вникване и осмисляне, изискват същия да е надраснал някои свои етапни особености и инстинктивизми.

Няма как да мине номера, колега. Упражненията ви в менторстване са точно както и коментара ви за статията - още "от 19 и нач. на 20 век". Малко сте замръзнали когнитивно някъде сред "онова време". Очевидно страшно ви допада тази роля и вие сте неуморен в играенето й. Не че няма да се упражните и да изживеете нужните ви ролеви мигове, но точно с вас вече сте показали къде и сред кое ви е фрейма и е напълно безсмислено да се губи време в положения, които вие нито можете, нито бихте си дали труда да схванете. Нямате никакъв шанс вие да обясните защо нещо си можело да се дискутира, а друго - нямало как. А и не е нужно да го обяснявате. При двата визирани примера - "продуктите на ума", и "УМа" - са абстрактни понятия и те са прагматично интерпретируеми и контекстуално зависими - следователно са и дискусионни, и относителни. Същото е и положението за посоката на несъзнаваните процеси - чак до вегетивните нива. А твърдението ви за това че "абсолютно не подлежали на осъзнаване"... както и цялата логическа конструкция... са проблемни. Винаги са смешни изхвърлянията чрез думичката 'абсолютно', но само по себе си употребата на думичката сред личния свят има точно значението на лакмус - докъде и кое е "границата"... Това че за вас "нещата" са така или не, няма никакво значение за ..."нещата". За вас целият свят е подбран и класифициран сред учебниците по философия писани някъде сред 19 век. Вероятно е чудесно и удобно да се живее в подобна... 'кутийка'.

Че я видяхме - да. Че я четохме - да. Обаче не разбирам какво е отношението на статията спрямо тази тема. И друго не разбирам - чета статията... и накрая е налице коментар, който издава начина по който тази статия е интерпретирана от коментиращия я. И е странно да забележа че аз не намирам връзка между статията и коментара й отдолу. Това най-ме озадачава - далеч повече от текста в самата статия, който намирам за обикновена поредна сензация. Късоумните изводни положения, особено свързани с експерименти чрез сугестия и хипноза са налични отдавна. И огромните неясноти и липси на разбиране обикновено се запълват от поредните "учени"... Най-вече защото има огромен мегдан за свободни интерпретации...

дай боже... ама не го е дал... нито е буден, нито е разсъдлив. А доколко е "ум" - тва е вече доста дискусионно и твърде относително - особено ако внимателно се зачита "будните и разсъдливи умове" какви ги редят От друга страна е весело. "Боже"-то изглежда "раздава"... нещо като дядо Коледа - подаръците. Ама някои дало нещо, на други - друго. А може би...има и условия - като това 'да си бил послушен"... А няма да коментирам изпадането в две едновременни роли - това на партийно събрание - с вдъхновителните идейни речи, и на възрожденски даскал в неделно училище. То наистина че някои роли остават доживот. И само е варианта доколко и кога ще се запусне тригъра за да се стартира любимия сценарий. Признавам че на моменти е весело, на в други - е твърде скучно, заради повторяемостта и механичните еднотипни реагирания - по модела на "кучето на Павлов". За мен това е празна работа - но при мен очевидно "боже-то" не "ми е дал" - нито буден, нито разсъдлив ум... Горкият аз!!! Че и с писъмце не става - че хич не съм бил от послушните през вчера навършените ми 5 десетилетия...

думите във втория пост не са на рамус, а са статия от същия автор. Да оставим логическите заблуди и да се концентрираме върху историята. Отношението на автора към самата тема е очевидно и то личи. Дали, доколко се е опирал на исторически положения, приети за факти - това е основния въпрос на рамус и заради това същия пуска тази тема. И заради това същия рамус търси съдействие от хората които имат знания и познания по тази част от историята. Изцепките на другия колега нямат връзка със същата тема а той страшно напира да изрази личните си тежнения. А има възможност човек да си направи тема в определен за целта раздел на този форум, и в тази тема да си напише личните си въпроси, верую, убеждения, да ги развие, да ги изпише... вече такъв опит е направен и се чете. Както се вижда света не е свършил само защото едно или друго влизат в противоречие с едно или друго сред някой си. МНого моля за сериозно отношение, а не за закачки, реакции и изблици. Доколкото ми е възможно - направих заявка за това.

много моля - представата ми за история... има друго измерение, а не това - дали някой е съгласен и неговите житейски, морални или идеологични норми, не виждам какво общо имат с науката ИСТОРИЯ. Толкова ли е трудно да се овладеят реактивностите... Може би съм прекален идеалист - че предлагам да се опита ЧИСТА ВЕРСИЯ НА факти и контекстите им. Нека след това си е работа на всеки как ще ги интерпретира, възприема нагласи, подбере и асимилира.

ето и още от същия автор, като ясно се забелязва дозата пристрастие. От друга страна ме интересува именно фактологичната основа и доколко и докъде се простират основанията за горното: http://m.24chasa.bg/novini/article/4780596 Отговорите на тези въпроси са в историята на руския език, който с голямо напъване може да се нарече руски и с още по-голямо - славянски. През 2006 г. историкът Вадим Ростов публикува статията “Неруският руски език” и с нея отвори дебат по отдавна потискани теми. А именно - що за хора са руснаците, откъде са се взели, що за език е руският, кой е техният хан Аспарух - първосъздателят, и пр. Преди всичко трябва да се има предвид, че Русия не е поначало славянска държава. От огромната й територия само три области - Брянска, Смоленска и Курска, са населени със славяни от древността. Обитавало ги е племето кривичи от балтийската група. Славяни в останалата част от Европейска Русия не е имало никакви Тя е била населена от угро-фини при Великото преселение на народите. До ден днешен тя се обитава от потомци на угро-финските племена чуди, мордовци, пермци, вятичи, мурома и др. В историческата област Московия например всички топоними са фински: Москва, Рязан (Ерзя), Суздал, Вологда, Кострома, Тула и др. Тези земи са нападани и колонизирани от воините на Рюрик, чиито набези през река Лаба (Елба) зачестяват в края на IX век. Те строят близо до Ладога укрепения град Новгород, който е проекция на вече изградения на Лаба Староград (днес Олденбург) Но тези колонисти са били твърде малко. Дружините им са държали укрепените селища, основани от викинги, нормани, датчани и шведи. Именно тази верига от крепости се нарича в началото Рус. 90-95% от населението около тях обаче е било неславянски туземци, покорени от по-цивилизованите им окупатори. Езикът на тези колонии е бил славянско койне, пише Ростов. Тоест това е бил езикът на общуването между много племена - всяко със свое наречие и език. С времето местното население го усвоява. Според руския лингвист акад. Александър Янов този процес в Новгородска област е продължил 250 г. Той анализира езика на Брестките грамоти, който от саамски постепенно добива черти на индоевропейски език. Появяват се флексии (представки, наставки и окончания, носещи смислови нюанси). Още по-късно той се развива като синтетичен (с падежи) славянски език. Нестор, летописецът на Киевска Рус, пише в “Повест за изминалите години” (1113 г.), че саамите от Ладога постепенно научили славянския език на Рюрик и почнали да се наричат “словени”, т.е. “словесни”, “говорещи”. За разлика от “немците”, които са “неми”, т.е. неговорещи словото. Руски селянин с типично облекло и крака, обути в лапти. Всички славяни се обуват в изделия от кожа - цървули, чизми, ботуши и пр. Само руснаците носят лапти като фините. Етимологията на думата “немец” е позната в науката от столетия. Изложена е и художествено от Хенрик Сенкевич в романа му “Кръстоносци”. Това е величествен епос за битката при Грюнвалд през 1410 г., където полско-литовска войска разгромява Тевтонския орден. Там за втори път след битката при Одрин през 1205 г. кръстоносците са разбити от славяни. В романа Збишко от Богданец обяснява защо тевтонците са “немци” - защото не говорят, неми са и бръщолевят нещо неразбираемо, което за Збишко, а и според шляхтича Юранд от Спихов, не е човешки говор. (Всъщност “славяни” няма връзка с думата “словени”. Тя произлиза от праславянската форма “склавени”.) След ладожките саами славянското койне става разбираемо и за северните угро-фински племена: мурома, вепси, чуди и др. Но при тях този процес отнема повече време. При най-южните - мордовците в района на Москва, възприемането на славянското койне се проточва чак до времето на Петър I. Тук-там и днес са съхранени туземни езици - например ерзя в Рязанска област и финското наречие на вятичите. А характерното за Централна Русия “окане” погрешно се определя като праславянска черта на руския език (в думи като “роспись”). То е особеност на финските диалекти и всъщност е довод за незавършената славянизация на тези земи. И още един довод, но неезиков - лаптите са чисто фински атрибут. Славянин лапта не обува. Славяните носят чизми, цървули, обуща, ботуши, гамаши и пр., но все от кожа. Докато всички угро-фински народи са носели лапти. Руснаците също са на лапти, и то чак до времето на Сталин. Дори днес в Северна Русия по замръзналата земя се ходи по-добре с лапти. Само на 90 км северно от Москва има села, в които калта се гази само с лапти За цели 3 века по време на Златната орда населението на Московията се подсилва с етнически сродни угро-фини, монголи, татари и др. Това е и периодът на най-силно влияние на тюркските езици върху руския, както и на най-голямо азиатско влияние в Русия. Пример за него е книгата на Афанасий Никитин “Хождение през три морета” (XV в.). В нея авторът изведнъж преминава от славянското койне в Твер на езика на ордата и завършва благодарствено: “В името на Аллаха Милостивия и Милосърдния и на Исуса Духа Божий. Аллах е велик...” и продължава: “Бисмилля Рахман Рахим. Иса Рух Уалло. Аллах акбар. Аллах керим.” В онези времена религията на ордата и на Московията е обща - хибрид от ислям и християнство (ереста на арианите, които почитат поравно Исус и Мохамед). Разделянето по верски принцип става чак през 1589 г., когато Москва приема православния канон с посредничество на български духовници и книги, а Казан - чистия ислям. Руски “славяни” в битка с монголците - идеализирана рисунка През Средновековието в Московията се говорят няколко езика: - славянско койне като език за връзка на княжеските елити с угро-финските туземци; - тюркски наречия за религиозни нужди по време на Ордата, а и след като Иван Грозни сяда на трона; - български език, на който е написана православната религиозна книжнина. Тази смесица става основа на съвременния руски език. Лексикално той съвпада едва 30-40% с другите славянски езици, при които лексикалното съвпадение е 70-80%. Съветските езиковеди обаче, а и днешните руски лингвисти сочат два извора на руския език: народния говор и старобългарския в църковнославянска редакция. Но народният говор изобщо не е славянски, а е славяно-финско койне с големи тюркски и монголски примеси. Трети език в Русия днес е литературният руски. Той обаче не възниква от жив език, а е кабинетно изобретение на Михаил Ломоносов, на Теофан Прокопович и на Александър Сумароков. Той е някакво “есперанто”, основано на изброените езици. Това обяснява защо руският е по-близък до езиците от южната славянска група - български и сърбохърватски, отколкото до езиците от уж своята източна група - украински и беларуски. Не е ли странно да е така, при положение че Русия никога не е граничила с Балканите и обратното - винаги е граничила с беларуски и украински земи. От друга страна, в украинския и в беларуския език почти няма българско влияние. Ако нещо българско в тях все пак се открие, то се оказва привнесена чрез руски балканска езикова реалия. Работата е там, че в Русия кореняци славяни не е имало освен две малки колонии украински заселници в Суздал през XII век. Славяните в Русия са внесени като роби по време на войните на Московията срещу Великото литовско княжество и срещу Жечпосполита. Само във войната през 1654-1667 г. са поробени няколко десетки хиляди беларуси. Попиването на славянския език сред туземците в Московията е ставало и чрез религията, която се е опирала на български текстове. Това обяснява защо мордовците в Рязан, Москва, Тула, Кострома, Вятка и Мурманск научават руски през българския - те не са имали свое местно славянско наречие. По същата причина скромният славянски процент в днешната руска лексика (30-40% срещу 60-70% угро-фински и тюркски думи) не е общ с беларуския и украинския, а е общ с българския. Той е навлязъл в руски през двата периода на южнославянското влияние - Х век при Симеон и Петър и XV в. след покоряването на България от турците. А в Беларус и Украйна процентът е друг, защото населението е друго - в Беларус наполовина са балти, в Украйна - наполовина сармати. В тях е имало славянски народни говори, които не допускат български думи от църковните книги да се наместят, подменяйки изконната лексика със същото значение. Автентична рисунка на средновековно руско семейство от Ерзя (Рязан) Шапката на Мономах е тюбетейка От Иван Грозни насетне Московията претендира, че е наследница на Киевска Рус и на Византийската империя. Доказва го с шапката на Мономах (на снимката вляво), уж подарена на киевския княз Владимир Мономах от дядо му - василевса Константин IX Мономах. Първият княз на Суздал Юри Дологоруки и митичен основател на град Москва през XI век е шести син на Владимир Мономах. Така самото наличие на шапката в Москва доказвало, че царета й са наследници както на киевския, така и на цариградския престол. По-късно е изработено и фалшиво завещание на Владимир Мономах в полза на сина му Юри Долгоруки. Всъщност Москва е основана през 1288 г. А шапката на Мономах е преправена златна тюбетейка, подарена в Бухара на Иван Калита, който приема исляма и управлява Москва от 1319 до 1340 г. =========================== и това за последно, като допълнение, макар че са налице и припокривания: ======================== Три факта усилено и целенасочено се укриват от руските езиковеди като шила в торба. 1. До XVII век никой по света не възприема езика на Московията като руски. Наричат го език на московитите, московитски. 2. Руски език дотогава са наричали само и единствено украинския език. Михаил Ломоносов - основателят на руския език 3. Езикът на Московията не се е признавал от европейските учени за славянски, а е бил отнасян към угро-финските говори. Владимир Ленин - най-известният представител на народността ерзя Днес, разбира се, вече не е така. Заради имперските си интереси и с цел завоюването на славянски земи Русия оказва огромен натиск върху своите езиковеди. Поставя им задачата да придадат на руския език “славянски статут”. Ако на запад от Русия живееха германски племена, заповедта би била руският да стане част от германското езиково семейство. Тези реформи започват от Михаил Ломоносов и подсилват слабите славянски черти на руския език. Но и в средата на XIX в. полският лингвист Йежи Лешчински пише: “Езикът на прусаците с много повече основания може да се смята за славянски от великоруския език, който има много по-малко общо с полския и с другите славянски езици от пруския.” Русия започва официално да се нарича така при цар Петър I (от 21 октомври 1721 г.). За него името “Московия” е било мракобесно. Петър I не само бръснел насила брадите на руснаците, но забранил на жените в Московията да носят чадри (фереджета) Забранил и харемите (“тереми”, в които жените са държани под ключ). При пътуванията в Европа Петър I настоявал картографите да изписват на картите си името на царството му не Московия или Московития, както дотогава, а Русия. Стратегията на Петър I е била да “изсече прозорец в Европа”. Той настоявал, че континентът свършва не на границата между Великото литовско княжество и Московията, а при Урал. Така за пръв път в историята московитите са наречени славяни и за пръв път Московията е включена географски в Европа. Дотогава чешки и полски автори на славянски граматики отчетливо разграничавали руския (т.е. украинския) език от московитския, който изобщо не причислявали към славянските езици. Той е бил твърде беден на славянски думи, нещо, което се признава от съветския езиковед Игор Улуханов още през 1972 г. в неговия труд “Разговорната реч в Древна Русия”. Той пише, че кръгът славянизми, редовно повтарящи се в живата реч, се разширявал много бавно. Записите на устна реч, направени от чужденци през XVI-XVII век, включват само няколко славянски думи, а основната маса е угро-финска и тюркска лексика, изтъква Улуханов. В целия “Парижки речник на московитите” (1586 г.) Улуханов открива само 2 славянски думи: “владика” и “златен” В речника на Ричард Джеймс от 1618-1619 г., воден като дневник, думите са повече - 16 (“благо”, “блажи”, “брани”, “враг”, “време”, “възкресение”, “възкръсна”, “длан”, “немощ”, “пещера”, “помощ”, “празник”, “пряпор”, “разробване”, “сладък” и “храм”). В “Граматика на московитския език” немският учен и пътешественик Хенрих Лудолф е събрал през 1696 г. цели 41 думи (макар че някои са с финско окане в представките - “роскошь”). Другата устна лексика на московитите е финска и тюркска. За лингвистите в онази епоха не е имало никакво основание да наричат езика на московитите славянски, тъй като по основния критерий - устна реч, той не е съдържал славянизми. Ростов дава много характерен пример: Мордовецът Иван Сусанин от Костромския уезд не е знаел руски и се налага родата му, като прави челобитня пред царицата, да плати на тълмач за превода на молбата им от костромски фински на “господарски” руски. Днес обаче мордовският град Кострома се смята в Русия за люлка на руския дух и на славянството. Когато реши да вземе руско гражданство, френският актьор Жерар Депардийо бе адресно регистриран именно в Мордовия. Там има и рок група, която пее мордовските песни на руски, ужким са славянски. Но само преди два века в Кострома никой не е говорел на славянски. Като аргумент за наличие на славянски език се изтъква, че църквата в Московията е проповядвала на славянски. Това обаче е бил български език, на който се е водела и държавната преписка. Този аргумент нищо не доказва. В Европа по същото време деловодството е на латински. Това не хвърля никаква светлина по въпроса какви народи са я населявали. С Люблинската уния от 1569 г. Великото литовско княжество прави обща държава с поляците (на полски “Жечпосполита”). То запазва беларуския за държавен език, а Полша въвежда латинския. Днес в Смоленска, Курска и Брянска област никой не “ока” и не се говори руски, а беларуски, същият като в Минск и Витебск. Всеки езиковед би заключил, че в тези области живеят беларуси, тъй като говорят този език. Не и руските езиковеди. Те отнасят тези хора към етноса на “окащите” им съседи, които по времето на Лудолф са знаели само 41 славянски думи. Улуханов уточнява как да се разбира един пасаж у Лудолф - за двата езика в Московията, местния и църковнославянския (българския). Той пише: “Колкото някой иска да се изкара по-учен, толкова повече поръсва със славянски изрази речта си и писанията си, макар някои да се присмиват на тези, които злоупотребяват със славянския език в ежедневната реч.” В Беларус, Литва или Украйна да се присмиват някому, че използва славянски думи, е нелепо. Не се и случва. Обратно - никой няма да те разбере, ако вместо със славянски думи изграждаш фразите си с угро-финска или с тюркска лексика. Такова “двуезичие” го няма никъде при славяните, дори при държаните 500 г. под турски ярем българи Има го само в Московията. Тъкмо това двуезичие заради липсата на народна славянска основа е шилото, което строителите на руския език крият на дъното на торбата. Техният “език” минава през т. нар. стадий на развитие на термина. В началото е “московитски”. После при Ломоносов е “руски”, а след като Русия окупира Беларус и Западна Украйна през 1794 г., сменят името му на “великоруско наречие на руския език”. Срещаме го в “Тълковния речник на великоруското наречие на руския език” на Владимир Дал от 1861 г. В него под “руски” език се разбира беларуски и украински. Днешните издания на този речник обаче са под името “Тълковен речник на живия руски език”. Дал, който е омъжил щерка си за българин, никога не е правил речник с такова име. През 1778 г. в Москва излиза брошурата на Фьодор Карин “Писмо за преобразителите на руския език”. “Ужасната разлика между нашето московско наречие и славянския ни пречи да се разбираме със същата лекота, с коята съживява красноречието при обикновен разговор - пише Карин. - Както опитният овощар подновява старото дърво с млади калеми и чисти изсъхналите филизи и тръни около стъблото му, така великите писатели са преобразили нашия беден език, който, ашладисан със славянския, е станал и безобразен.” Очевидно “бедният и безобразен” език е чакал Пушкин и Лермонтов да преобразят есперантото на Прокопович, Ломоносов и Сумароков в днешния “велик и могъщ” руски език. Другите славяни нямат такъв проблем - при тях наречията органично прерастват в литературен език. Само на руснаците им се налага да съчетават угро-финския говор на простолюдието с официалния славянски на държавата. В Украйна, да речем, би било нелепо да се иска “засилване на славянизмите в писмената реч”, тъй като тамошната лексика си е славянска и няма нужда от подсилване като руската с български думи. Както се казва, млякото не се пресича с още мляко В края на XVIII в. строителите на руския загърбват и българския, който от векове е удържал Русия “в славянството”. Обявяват руския език на славянизираните угро-фини за суверенен. Макар да му липсват типичните за славянските езици черти, той е вкаран в тяхното семейство. Патриотизмът побеждава езиковата реалност. Така стоят нещата и днес. За да ги разберем, помага Мелетий Смотрицки, беларуски просветен деец, работил в Киев и Вилнюс, автор на “Граматiки словенскiя правильное синтагма”. Тя е издадена през 1619 г., т.е. доста преди Ломоносов да положи руската граматика на научни основи. За Смотрицки има разлика между църковния български и руския. Той пише: “Словенски переводимъ: Удержи языкъ свой от зла и устнъ своъ же не глати лсти. Руски истолковуемъ: Гамуй языкъ свой от злого и уста твои нехай не мовятъ здрады.” От цялата му книга е ясно, че под руски той разбира украинския (който по онова време е общ с беларуския). А не езика на Московията. “Нехай”, “мовять”, “здрады” са украински думи и затова Смотрицки ги нарича не “преведени”, а “изтълкувани на руски”. В сп. “Руска реч” обаче Владимир Аниченко от университета в Гомел нарича езика, на който Смотрицки превежда, “така наречен руски” - Така наречен от Смотрицки? И така наречен от народите във Великото литовско княжество? Тук личи стремежът на Аниченко да не дразни руските филолози. Един вид той им казва: Всичко е окей, нашият стар език е “т. нар.” руски. А истинският руски, без т. нар. е бил в Русия. Смотрицки е объркал термините. Да се слагат днешни мисли в главите на стари автори обаче, не е научно. Ако те пишат черно на бяло, че руски е именно украинският език, а не московският, защо да извращаваме думите им? Защо да преиначаваме историята? При такъв подход ще се окаже, че украинският език е аномалия. Паднал е в Киев от Луната, чужд е и затова е “т. нар.” Смотрицки показва, че за него руски са реалиите на украинския и беларуския. Докато днес под руски се разбира език, основан на българския. Угро-фински езици Днес ги говорят повече от 20 милиона души. Те единствени заедно с турския и татарския се говорят в Европа, без да са индоевропейски езици. Донесени са през Урал от V век насетне. Делят се на няколко групи. Пермско-финската се говори от коми, удмурти и бесермени. Волжко-финската - от мордовци (ерзяни, мокшани), мурома, марийци и мешчери. В Балто-финската влизат сету, финландци, ингерманци, естонци, ижорци, квените в Норвегия, загадъчните вод, карели, вепси и мери. В групата на унгарците са още хантите и мансите. От всички тях само унгарците успяват да си направят остров в славянското море и да оцелеят езиково в него повече от 10 века. Славянски езици Днес ги говорят над 400 милиона души. Част са от индоевропейското семейство. Най-ранната им фиксирана в писмен вид форма е старобългарският език от IX век. В езикознанието той се смята за много близък до праславянския, т.е. до езика преди разселването на славяните от прародината им около Балтийско море през IV-V в. Ръсел Грей и Куентин Аткинсън от Оксфордския университет пишат през 2007 г. в сп. “Нейчър”, че цели 20 века по-рано балто-славянското езиково единство вече се е разпадало. Разселването води до нов разпад и през VIII в. има три групи славянски езици - западна, южна и източна. Но поради интензивните исторически и културни контакти помежду им славянските езици остават фонетично близки, със сходна структура на думата и изречението, с общи граматически категории, семантика и морфологично редуване. В източната група влизат беларуски, руски и украински. В западната са чешки и словашки, езиците от лехитската подгрупа - кашубски, силезийски и полски, както и двата лужишки езика. Тук спадат още литовският и латвийският, макар че заради архаичните им черти някои учени ги определят като твърде рано отделили се от славянското семейство балтийски езици или като част от източната група. В южната група са българският език заедно с македонската езикова норма и сърбо-хърватският. С разпада на Югославия той на свой ред се разпадна на сръбски, черногорски, хърватски, словенски и босненски.

http://m.24chasa.bg/novini/article/4780679 Едната масова заблуда на руснаците е, че говорят славянски език. Другата е, че пишат на кирилица. Русия си служи не с кирилица, а с азбука на нейна основа, въведена от Петър I - “гражданската азбука”. Тя не е създадена от Кирил и Методий, а от Имперската канцелария и тъкмо нея при царизма и в съветската епоха Русия налага на съседите си, в Средна Азия и даже на финландците и монголците. Прави го и сега - неотдавна руската Дума забрани на автономните републики Карелия и Татарстан да се върнат към латиницата. Обвини ги в “сепаратистки уклон”, въпреки че латиницата по-добре пасва на фонетиката на финския и татарския език. Кирил и Методий създават писменост за чехите и българите, за да четат Библията. Не за татарите, които изповядват исляма. Пък и защо им е на мюсюлманите православна азбука? Другата заблуда е, че кирилицата е славянска азбука. Такава е глаголицата. С нея отначало си служат западните и южните славяни, а хърватите я ползват чак до края на XVIII в. Кирилицата е леко изменена гръцка азбука, а гърците не са славяни. Пък и половината славянски народи днес пишат не на нея, а на латиница. Кирилицата е българска азбука, защото възниква в България. Тя е азбуката на църковнославянската книжнина, но тук православната традиция няма нищо общо. Ако имаше, католическа Европа, която през Средновековието си служи с латинския за религиозни цели, би трябвало днес да се върне към него като официален език. Впрочем беларуският литературен език възниква на латиница, но царят го забранява с указ през 1839 г. Беларуската периодика излиза на латиница чак до ХХ в. (Bielarus, Bielaruskaja krynica, Nazva Niva). Нея пък я забранява СССР, понеже била “западничество” Тя напомня на беларуси, литовци и латвийци за тяхното вековно съжителство с поляци, словаци, чехи и украинци във Великото литовско княжество и в Жечпосполита. В Украйна литературният език възниква на кирилица и все пак през 1863 г. царски указ забранява религиозната литература на украински. През 1876 г. пак с указ е забранена всякаква литература на украински освен белетристиката. След краха на СССР през 1991 г. 4 републики се връщат към латиницата: Молдова, Азербайджан, Узбекистан и Туркменистан. Петата вероятно ще е Беларус и тогава ще отпадне нуждата беларуската класика да се превежда на днешния, създаден по заповед на Сталин изкълчен “белоруски” език. В руската Дума обаче тези тежнения на Беларус се оценяват като “сепаратизъм”, “отдръпване от Русия” и “възприемане на полската азбука”. А дали е “полска” латиница, или “гръцка” кирилица, е все тая - и Полша, и Гърция членуват в НАТО и в ЕС, така че тук няма политически подтекст. Има само демагогия - че Русия е монополистът в раздаването на азбуки на нейните съседи. Демагогски е и руският култ към Кирил и Методий Светите братя нямат никакво отношение към Русия, тъй като са умрели много преди Украйна (Киевска Рус) да се покръсти. По тяхно време Московията не съществува. На нейната територия се е простирала Велика Мордовия със столица Ерзя (Рязан). Азбуката си Кирил създава за чехите и тръгва с нея към Моравия още преди набезите на Рюрик, от които възниква езическата Рус. Кирил знае, че славяни в днешните руски земи няма. Затова и не предприема мисия в по-близките до Византия земи на днешна Украйна и Русия. Дори Киев още не е славянски, а е съюзен с Хазарския хаганат и се обитава предимно от юдеи и сармати. Киевските князе са с еврейски корен и са сродени с хазарските, които също изповядват юдаизма. Затова Киев в средата на IX в. е наричан “градът на синагогите”. Поне така твърди един научнопопулярен сериал по израелската телевизия. В него за Хазарския хаганат се говори като за “още една прародина на израилтяните”. За какво му е на Кирил да ходи в Града на синагогите? През 860-861 г. той води диспут в хазарската столица и се е убедил лично, че там почва за азбуката му няма. Именно това тежко противоречие между реалностите и представата за себе си на Руската църква и на руските идеолози като за “славянски” раздува руския култ към светите братя. В Чехия, където Методий проповядва години наред, култът към тях е доста по-умерен. След като болшевиките завземат властта, комисарите им извършват реформа на великоруския език. Първо го преименуват на “руски”, за да махнат “великодържавното и имперското” от него. Правят го скудоумно и думата за националност на руснаците се оказва прилагателно (“русские”), а не съществително, както е в другите славянски езици и дори в полския. После Троцки и Свердлов създават “нова гражданска азбука”. Накрая Троцки настоява руският език да мине на латиница “заради целите на световната революция”. Леле-мале, ако се беше наложил! Латиницата щеше да е официална в СССР, а и в България след 1944 г. чак до 1991 г., когато Елцин я ни върнал кирилицата, я не. ============================ Не съм историк и никога не съм имал интерес към това. Опитах да направя търсене, за да не дублирам темата, но форумът има софтуерни проблеми и ми дава поредици от грешки и кодове за тях. А от известно време се зарежда по-бавно и по-трудно... Понеже митовете са част от човешкото битие, те имат своето значение. Но ме интересува какво е положението отвъд митовете. Молбата ми е дали, доколко и кое има фактическо основание в този материал? Кое е хипотеза, кое е мит, кои са фактите точно, а не нужните някому интерпретации за целите на една или друга пропаганда. Молбата ми е - чисто историческо познание - възможно ли е да се реализира? И ако да - нека се опита с пример като този. Идеологията в случая, ако може да се надрасне, за да не се спами темата със задължителните типични пристрастия нужни на доста хора и тук, сред форума. Една българска медия инициира проект за 'проверка на валидността на новините' като противовес на явлението "фалшиви новини". Предложението ми е - защо в този форум да не се организира нещо подобно - кръг от хора които да се организират чрез подбор откъм безпристрастност спрямо идеологическото повлияване, за да реализират достатъчно неповлияни от идеология и интереси, изводи.

Нещо... сега се почна друга песен. сега вече твърдите постановки и "правилни рецепти" отстъпиха място на "няма значение" и че всичко било зависило от... едно, друго, трето. Нещо се позагубиха "научните твърд-ения" и настояванията, повторенията и "рамус, не си интересен"... А не прочетохте ли че и "комбинацията която слагаме в стомаха" няма особено значение - защото въглехидратите започват още от устата, после следва киселинната среда заради усвояването на протеина, и въглехидратите спират процеса по разграждането си, после - трета фаза - за мазнините, в дванадесетопръстника с алкална среда... и въглехидратите довършват разграждането си. Трите фази не си пречат с нищо и влиянието между тях е толкова малко че в теоретичен план, съвсем спокойно може да се пренебрегне. Нещо повече - оказва се че при задълбочено разбиране в комбинациите, добавянето накрая на въглехидрат, заедно с протеините, стимулира да се усвояват те по-добре от организма... И още толкова много други неща, които "празния философ" рамус, дето не се интересувал от темата... и другите детски "ала-бала"... един друг аспект на идеологията в същата книга е схващането че всяка ферментирала храна, е проблем и също предизвиква гниене, повишаване на киселинността... Пък хич не се оказват така нещата... Нещо повече консервирани с оцет зеленчуци - е едно. но оставени да ферментират без киселина, само със лека добавка на сол - това е вече съвсем друго и щамовете полезни бактерии имат пълната възможност да се размножават... Особено в климата в българия, предполага чудесни условия за едни от най-качествените и полезни млечно-кисели бактериални щамове. И те се приемат от киселото мляко, туршиите, киселото зеле... Какво знае един американец за киселото мляко, обаче - амиии нищо. При тях това е просто форма на млечен деликатес, някакъв си. В цяла западна европа мисля че е така - в Белгия, където бях за месец, преди години нямаха идея и дори не се сещаха за онова, дето ние му казваме "кисело мляко". Да не споменаваме въпросите за 'млечните' и млеката и хилядите глупости дето се нароиха сред народните митове. И пак така - заради модни течения и финансови интереси... но пък с походящ маркетинг и нагодени обяснения и описания - и... какво да му трябва на народния субект. Дано темата спомогне някак си да хората четящи тук да разгледат храненето вече в един по-модерен аспект, и да катализира едно сериозно отношение на всеки към това, защото то се отнася до всеки един човек, без изключение. А не със схващанията на един или друг, през 19 век и разни социални потребности, които никога не са имали ролята да са сериозни и научни, а следват социални течения и процесите в тях... Все пак това си е ваша работа, но натякванията и безкрайните повторения на неверни данни и интерпретациите им щото били написани в книга и много са ви били допаднали, всичко било правилно и научно... не е работата да се заимстват готови лесни системи от обяснения, нито да се прочетат няколко книжки, още по-малко пък - популярни, щото това е "чалгата на народа", но не е нищо по-сериозно от това. Относно плодоядните маймуни и храносмилателна система на човека - само недейте да го споменавате пред сериозни и компетентни хора, защото и там ситуацията че са ви неадекватни схващанията, е същата. И няма как да не бъде, защото основната идеологична манджа, е натъкмена от свързани помежду си ей такива недомислици които които иначе сигурно ви изглеждат много научни... А те са всички друго, но не и такива. А и не е им ролята да бъдат - таргет групата към която са насочени е да имат общи повърхностни схващания към които тия нагласените да се закрепят и да заиграят ролята на основни - както е при вас самият.

Никак - вярването не е никакво смислено отношение изразяващо един (рационален) субект. Силата и значението на вярването не е в смислеността, а в съвсем друго, което не е тема за разискване тук, макар да си позволих да го изведа ананалитично от контекста и поведението на един колега тук, сред темата. Просто беше чудесна форма на контраст и по този начин стана твърде видимо. За мен значението на всичко това е възможността да се задълбая в някои положения които отдавна не съм преразглеждал и които имаха връзка с темата. И резултата е, че актуализирах и разширих знания, понятия, процеси, концепция... Все пак това е храненето и тя касае всички ни. Освен всичко - не просто ни касае, като хора, а е и една от най-важните, заради определящата й роля за поддържането на хомео- и психо-стаза. Отгоре на всичко - значението на теми като ХРАНЕНЕТО за всеки субект, при подходяща предварителна нагласа, играят и ролята на огледало - спрямо самия него/себе си. Защото темата за храненето, е и израз на възникващо приоритетно значение на самоуважението, на породената от него смяна на йерархичността в ценностната система и тя, от първични положения на върха, в нея, се променят следвайки промените в състоянието на съзнание и породеното отношение към себе си, в него. Хора с липса на самоуважение и самозначимост, с лекота пренебрегват значението на храненето и първосигналността на критерия "просто искам да ми е кеф", си остава на първо място и на предна линия. И още други неща могат да се изведат като се извлече внимателно отношението на субектите по начина по който се отнасят спрямо въпросите и казусите на темата. Повечето като че ли... това няма никаква връзка с тях самите , като дори не липсват тия възклицания от типа "боли мъ фара, кво мъ занимавате с глупости, аз си ям пържоли и ни мъ интересува кви си ги дрънкате с тия празни приказки". Така, че темите като храненето, поне имат възможност за сериозна подложка от "обективни данни", биохимия, физиология... изследвания... Това че са налице интерпретации - си е номално и естествено. Но теми като СЕКСА или Любовта, като БЛИЗОСТТА, Социалността, Приятелството... В тях няма как да е налице подобна 'подложка', нито математика, нито физика. И остават само интерпретациите, като нивото на личния или колективно договорен пълнеж, стават най-важното. Отгоре на всичко - по отношение на СЕКСА нещата са още по-драстични. Именно заради това - повече показателна като ЛАКМУС и огледало спрямо което се изразяваме кой през какво се гледа и как се вижда през собствените му огледала.

след цитираното горе, пуснах и линк с материал по отношение на "ферментацията и месото". Твърденията и отстояванията на въпроса за 'народните синоними - ферментация-зреене, не се потвърждават, защото в материала същото се използва от доста хабилитирани по въпроса лица. заради това спрях и да задавам въпросите си към теб, защото още при първите проверки и се появиха несъответствия.А и защото този уклон към категоричност и сигурност, настояване, и "хахахаха"-то някак си през моите очи не се връзват на едно място заедно със сериозност и задълбоченост по който и да е въпрос. Това си е мое виждане типично за прост човек като мен, правещ се на "всезнайко" и без всякакъв личен момент - просто съм откровен и директен. И си позволявам да го изразя.

Все пак се радвам че материал като горния, особено в биохимичната си част, има кой да го "смели" и схване. И така - да е далеч по-ценен и смислен, в сравнение с празното бърборене, дракане и игри на настояване кое какво е. Като така нивото на комуникация и когниция слиза до това в детска градина. Разбира се че в горния материал е представен съвсем малък фрагмент от океана от процеси и взаимодействия, който се случват. Микробиологичната част липсва, но в статия като тази претенция за изчерпателност, би била наивна. В същия сайт, примерно могат да се намерят и някои примерни "отговори" и на други "казуси" от тази тема. Не означава че написаното от автора е истина и той има претенция за това, и в текстовете навсякъде личи внимателния и смисления му подход към изводите - спрямо огромната територия която се засяга с тия теми и относителността на всичко сред нея. От друга страна, дори и така, нелепостите на всякакви популярни книжки, на фона на по-сериозните неща, си застават на мястото. А с тях - хората които са ги избрали за свое житейско верую, с параван на "наука, някаква си". Какво пречеше на колегата МАКЕ дори да разрови огромния съвременен материал, който е пуснат на всякакви места по виртуала. А и никак не е трудно при наличие на искрата на любознанието, да е достатъчна тя да запали и мотивация за намиране на компетентни хора, които храненето е част от професията (в някои случаи - и призванието им). Че в националната спортна академия си има профили в които се изучава един или друг аспект на храненето, усвояването, смилането, защото всичко това за спортистите примерно, е от огромно значение за крайния им резултат и успех... От друга страна - при един повърхностен опит за търсене в гугъл - излизат поредица от "резултати" в които е написано едно и също - и то е идеологията на която е изразител и колегата МАКЕ, тук в темата като условен пример. Всъщност сума ти народ просто си вади хляба и сред всеки такъв сайт, е написано едно и също, защото те взаимно се повтарят и позовават. Идеологията и "потребителите й" са са си също от народа и ползите и употребата на това няма нищо общо със сериозността и сложността в раглеждането на тази тематика. Това, че излизат толкова напред в резултатите от търсачката създава една повърхностна нагласа заради повторяемостта и масовостта си. И си карат по инерцията си, само защото бързия отговор за толкова много хора, е винаги за предпочитане пред сложнотията на вникването в дълбочина с простото "изискване" да се актуализира непрекъснато информацията. Мисля си, че яснотата на едно поднесено знание, е за предпочитане за сред хора които имат потенциала да го схванат. От друга страна - защо именно аз бях човекът, дето го намери и пусна, обаче? точно някой си рамус, който няма нищо общо с науката, с образованието на среднист-пианист, пусна това тук, като мястото му беше още в началото на възникването на казусите и защитниците на едно или друго. Все си мисля че настояването за "научност" и "критериите на Попър" можеха да намерят и практическа изява, след като се цитират и се ползват за основания някакви си... Особено за колеги деклариращи и демонстриращи ценз, дипломи, вложили в тях толкова много свой ресурс от енергия, потенциал и време от живота си. Разбира се това са само мои си размисли, и то не особено смислени.

прави впечатление че това което си болднал в подбрания от теб цитат, вече се отнася спрямо механизма на усвояване на мазнините - вече нещо като "етап 3" - в дванадесетопръстника. А въпроса ти касае протеолизата... Има разминаване някакво.

ами... според моята интерпретация и ниво на знания (които са аматьорски), излиза че това ваше "предположение" не е адекватно дори като аналогия. Оказва се че в квантовата механика не са актуални никакви философски принципни обобщения. Не че твърде много хора не са опитали да ги "смесят"...

================ колега МАКЕ, много ви моля, компрометирахте се достатъчно. Нямате елементарни и основни знания по темата и значението й за всеки останал не е онова, което е за вас. В смисъл - не е нужно да натрапвате чрез повторения вярванията си, колкото и на вас да ви се струват важни и значими научни истини в тях са налични множество проблеми и не издържат нито един критичен анализ. Още повече че вие нямате представа как са се развивали знанията за храненето в науката след като сте ахнали от въпросната книжка... Не че друго - просто не е сериозно. Като алтернатива и пример как е нужно да се представи даден проблем и гледна точка, с научна стойност, е за мен следния материал: ============ Публикувана от Любомир Иванов на 29.01.2011 Доводи срещу разделното хранене: Според принципите на разделното хранене никога не трябва да смесвате белтъчини и въглехидрати заедно в едно хранене и да избягвате много други хранителни комбинации. Идеята е да се намали престоят на храна в храносмилателната система и производството на отпадни продукти, както и да се подобри усвояването. Някои от основните аргументите за това са, че храни като белтъчните изискват киселинна, а въглехидратите – алкална среда за усвояването си. И ако бъдат консумирани заедно, храносмилането се влошава и ще се създадат стомашни проблеми и интоксикация на организма. Вследствие на това ще напълнеете и няма да се радвате на добро здравословно състояние. Това звучи чудесно на хартия и е продало много книги на тази тематика. Но няма никакви научни доказателства в подкрепа на тези твърдения, а само теории и практика, срещу които може да се поспори. Малко история… Разделното хранене има богата и дълга история от изследователи през времето. Най-популярните от тях са д-р Уилям Хей и д-р Хърбърт Шелтън. Техните две версии за разделното хранене, въпреки общите си принципи, се различават една от друга, затова може да се каже че има две основни философии за разделно хранене – на Хей и на Шелтън. Всички съвременни автори и привърженици на разделното хранене се позовават на единия от двамата. Шелтън разработва концепцията за разделното хранене през 80-те години на 19-ти век. Доста отдавна, не мислите ли? Още преди да са открити витамините и да е изяснен напълно механизма на храносмилането. Според него всички болести и затлъстяването са заради недопустимо смесване на макронутриентите – белтъчини, мазнини и въглехидрати, защото храносмилателната ни система не била приспособена да ги усвоява заедно. Не смесването на белтъчини с въглехидрати е най-популярният принцип от разделното хранене, но то е пълно с още много забрани, като не могат дори да се смесват дори белтъчини от различни източници (например мляко и яйца). Ако се храните разделно например, едно хранене трябва да ядете само месо, друго – само плодове, следващо – само картофи. Допустима комбинация е между нишесте и мазнини (например филия с масло). Противоречията… Самата идея и теория за разделното хранене се пропуква от следният факт: голяма част от храните, които консумираме не се състоят само от белтъчини, мазнини и въглехидрати. Доста от тях съдържат не малко количество от два или от трите макронутриента. Например някои бобови и зърнени храни съдържат прилично количество и въглехидрати и белтъчини, а ядките – и мазнини. Друго противоречие е свързано с не смесването на белтъчини от различни източници. Това на практика няма как да стане. Млякото например само по себе си е смес от два вида протеин – суроватъчен и казеин, а поотделно може да ги получите само като протеинов шейк. През 19-ти век едва ли са чували за такъв… Разделното хранене излага своята теория, като пренебрегва и механизма, по който се осъществява храносмилането. По-горе споменах основния му аргумент – че на белтъчините им е необходима кисела среда, а на въглехидратите – алкална. И ако ги ядем заедно, то вторите ще гният и ферментират в стомаха, докато първите се усвояват. Това може да го каже човек, който не е запознат напълно с процесите на храносмилането. Няколко думи за храносмилането и усвояването… Първо, въглехидратите не могат да гният и ферментират в стомаха по простата причина, че средата там е силно кисела (pH около 1.5) и няма да го позволи. Тяхното смилане представлява ензимна хидролиза, целта на която е да се разградят всички по-сложни захариди до монозахариди и започва още в устната кухина под въздействието на отделения заедно със слюнката ензим амилаза. Той разкъсва по случаен начин гликозидните връзки само на нишестето, което се разгражда до по-низши полизахариди (декстрини) и малко количество глюкоза и малтоза. Причина за непълното разграждане на нишестето в устата е краткият му престой там. В стомаха смилането на нишестето се прекратява, поради ниското рН – киселинният оптимум на амилазата е около 7. Там започва смилането на белтъчините. Смилането на белтъците (протеолиза) е хидролитен процес – пептидните връзки се разкъсват чрез присъединяване на молекула вода. Ензимите, които извършват протеолизата се наричат протеази. Протеолизата започва в стомаха под действието на солната киселина (HCl), заради която стомашният сок е силно кисел. Ензимът, който въздейства в стомаха върху белтъчините се нарича пепсин. Той разкъсва частично белтъците от храната, чийто молекули са предварително денатурирани от солната киселина. Смилането и на белтъчините и на въглехидратите продължава в дуоденума (дванадесетопръстника), където рН е леко алкално: 7.5-7.9. Едва там започва и смилането на мазнините (в устата и стомаха няма условия и ензими за тази цел). Там се изливат панкреасния сок, който съдържа ензима липаза и жлъчния сок от черния дроб, съдържащ няколко вида соли на жлъчните киселини. При това тези процеси се извършват успоредно, без да си пречат. Белтъчините се доразграждат чрез ензимите трипсин и химотрипсин, действащи в алкалната среда на дуоденума. Амилазата довършва разграждането на въглехидратите на нишестето до малтоза, изомалтоза и глюкоза, от които в тънкото черво под въздействието на други ензими (малтаза, изомалтаза, лактаза и захараза) се получава глюкоза, фруктоза и галактоза. Те са готови за преминаване в кръвта и оттам в черния дроб, мозъка, мускулите и всички останали органи. Ако има нещо вярно в принципите на разделното хранене, това е че комбинирането на различни храни наистина забавя храносмилането. Въпрос на гледна точка е обаче, дали това е лошо или всъщност е положително явление. А ако говорим за по-пълното усвояване на хранителните вещества при разделно хранене, то е толкова минимално, че не трябва да се взима под внимание. Но оползотворяването на самите хранителни вещества от организма при „неразделно” хранене е много по-добро. Но за това и за други ползи от комбинациите на храните след малко. „Разделно” отслабване и здраве… В наши дни много малко хора прибягват до разделно хранене, заради някакви евентуални здравословни ползи. В повечето чрез него се търси отслабване, дори без използващите го да са наясно какво точно представлява, просто чели-недочели не комбинират тази с онази храна. И странен факт е, че забелязвам тенденцията да е модерно, въпреки че това е диета столетник. В интерес на истината има много случаи на хора, които са започнали да се хранят разделно и не само са отслабнали, но са се справили и с някои стомашни проблеми. Дори лично познавам такива, така че няколко думи за това… Ако дълго време си преяждал и си угаждал на вкусовите си рецептори с всякаква нездравословно храна, е нормално да имаш стомашни проблеми. В следващия момент започваш да се храниш разделно…и о, чудо – проблемите изчезват. Но не благодарение на „магията” на разделното хранене. Просто при разделното хранене трудно се преяжда, заради многото забрани за комбинации на храни. Това намалява в пъти стреса, на който си излагал храносмилателната система, но може да се постигне и просто ако се храниш балансирано, здравословно и не преяждаш! Ами отслабването! Куп хора твърдят, че са отслабнали с разделно хранене. Факт, не отричам. Но с няколко уточнения! Първо, не отслабвате заради не комбинирането на определени храни. Причината е, както казах – налагат ви се много ограничения и ви насочват към ниско калорични ястия. Целта е да бъдете поставени в отрицателен калориен баланс, дори без да го знаете. При някои хора това се получава, при други не. Затова някои отслабват чрез разделно хранене, а други не свалят и грам. При тези, които отслабват това се случва заради калорийният дефицит, а не заради принципите на разделното хранене. Нищо не стои над закона за калорийния баланс! И ако някой твърди, че е отслабнал, защото се храни разделно, а не защото приема по-малко калории, отколкото гори – нека първо сметне енергоразхода и енергоприема си. Второ, трябва да дефинираме думата „отслабване”. За мен това не означава само сваляне на килограми, а сваляне на килограми от мазнини и запазване на мускулната маса. С разделно хранене в повечето случаи ще свалите общо тегло (мускули и мазнини), няма да ускорите метаболизма си и да изглеждате атлетично. Защо да не се храните разделно… За да топите подкожни мазнини или да качвате мускулна маса не трябва да разделяте белтъчините от мазнините и въглехидратите за различните хранения. Разбира се, може да имате хранене, което да не включва въглехидрати или мазнини. Но за повечето хранения печелившата комбинация е белтъчини + въглехидрати или белтъчини + мазнини. Ето няколко причини за това: За да запазите мускулите си по време на диета трябва да приемате достатъчно белтъчнини. Тъй като обаче тялото не складира белтъчини, както въглехидрати и мазнини, трябва да ги приемате приблизително на всяко хранене. Ако ядете само въглехидрати, тялото ще разгражда мускулна тъкан, за да си осигури необходимите аминокиселини. Това забавя метаболизма. Яденето на протеин на всяко (или почти всяко) хранене увеличава термичния ефект от храната, което ускорява метаболизма. Хранене само от въглехидрати има много по-нисък термичен ефект, отколкото комбинацията им с белтъчини. За да усвоявате протеина като такъв, а не тялото ви да го използва за енергия, трябва да го комбинирате с енергиен източник – въглехидрати или мазнини. За да захранвате по-добре мускулите си с получените от белтъчините аминокиселини, ще имате нужда от известно количество инсулин, който да ги транспортира. Инсулин се секретира най-много при консумацията на въглехидрати. Не ме разбирайте погрешно, рязкото и високо покачване на инсулина е нежелателно, но малка порция от правилните въглехидрати, ще го покачи само колкото трябва, за да получите единствено положителен ефект от него. Ако ядете въглехидратите самостоятелно (особено с по-висок гликемичен индекс), те ще се усвояват по-бързо и ще предизвикват рязко покачване на кръвната захар. Оттам ще получите пик на инсулина и ниска кръвна захар (хипогликемия). Това води до прилошаване (не при всички) и глад за сладко. От своя страна високата концентрация на инсулин увеличава отлагането на мазнините и потиска горенето им. Ако обаче хапвате белтъчини заедно с въглехидратите, ще забавите храносмилането на последните и те няма да покачат рязко кръвната захар. Ще подобрите още това, добавяйки и фибри. В заключение – всеки има свободата да избира начинът си на хранене. Но за да бъде това истинска свобода, а не сляпо вярване на нечии думи, човек трябва да прочете много повече от няколко книги, особено ако твърденията в тях нямат научна обосновка, както и да изпробва повече от един режим, преди да каже за първия който е опитал, че е единствения правилен. ========================= За ферментацията и месото - примерно това: http://izahariev.blogspot.bg/2012/01/blog-post_11.html ======================= Да уточня няколко неща: 1 - цитираният материал също е популярен за пред масовия таргет, но само на моменти. ПОвечето от него в сериозната си част съдържа в синтезиран вид съвременните изследвания на храненето. Разбира се - специфичен акцент в случая, който е нужно да се има предвид - е че става въпрос преди всичко за хора с активен физически начин на живот и това е особеност на самия материал. В него важащото за всички останали аспекти на социалния начин на живот, също са налице и могат да бъдат изведени от хора със средна интелигентност и лични безпристрастия (макар че това второто се оказва твърде трудно условие ). 2 - Налични са и материали по отношение на "консервирането на зеленчуците в допълнение на производството чрез това, на млечно кисела бактериална среда, толкова нужна на човешката храносмилателна система и метаболизъм. Жалко е, че веганския мироглед и идеология не се опира на внимателни и адекватни знания, особено от редовите си последователи, до фанатици. 3 - най-важното от всичко в битието е ДОЗАТА и нейния внимателен и осъзнат контрол и управление. Готовите народни митове и рецепти са си точно това - в най-добрия случай са опростени и орязани версии на по-сериозни научни данни, като е спестена за народа типичната за научността условност и относителност, зависимост от контекст, ниво на грешка... Никой от народните потребители на житейски готови рецепти не се интересува от условността. Така и вие самият също не се интересувате и това се вижда защото никъде не я задавате в написаното от вас. 4 - съществуват немалко хора които вадят чудесни пари с пръкнали се модни течения в народната мания по здравословния начин на живот. В него проблемите на дезинформацията и потребността на всеки социален фактор да бъде използван за всякакви групови или лични цели, прави така, че нивото на сериозност и задълбоченост, да е ниско в общ смисъл. 5 - всяка информация се появява в даден момент, но е важно за всеки средно интелигентен субект да е в състояние да отдели чистата информация от тълкуванията и внушенията, съветите и уклоните, които неизбежно придружават всяка народна версия, която заради чисто народни щения и особености, се превръща в модна и социално значима. Но не значи нито че е истинна, нито че е смислена от научна гледна точка. В допълнение ще кажа, че всяка информация, се допълва и актуализира. И рационалните хора, приемат развитието си по един напълно естествен начин. Подържат го чрез реализация на ОТВОРЕНОСТ, като нейната проява на когнитивно ниво, е оставянето на всички въпроси на битието в т.н. "ОТВОРЕНО СЪСТОЯНИЕ" от окончателни отговори и обяснения. Практиката показва че това е изключително рядко да се забележи и именно това може да се приеме условно за белег според който да се разпознае нивото на рационалност в даден субект, като допълвам и пояснявам - че рационалност, без тя да е съотнесена към и спрямо самия субект, е просто един неин незрял стадий... Всъщност - незрял стадий на самия субект...

моля за повече обяснение: защо чрез синтезиране на ензими и ферменти от микрофлора, да не се реализира ФЕРМЕНТАЦИОНЕН ПРОЦЕС в белтъка, който представлява именно превръщането на сложните белтъчни молекули в прости съединения. Като на всяка стъпка в процеса, са налични и допълнителни съпътстващи химични реакции, междинни съединения и отделянето на енергия.

Така - въпрос: дали микроорганизми не произвеждат ензими и ферменти, за да реализират ферментационен процес - преобразуването на комплексни органични молекули в по-прости такива? В търговската база в която се намирам в момента, е била рибопреработвателна база. В нейната стара вече неактивна лаборатория, навсякъде имаше големи табла с постъпкови описания за измерване на соленост, киселинност и... наличие и ниво на ферментация на месото на рибата. Долу, в основните производствени помещения имаше и написани указания как и какво да се направи за управляемост на процеса по ферментация на рибния продукт.

И да - сгреших думичката гниене с ферментация - относно месото. Няма да влезна в ада за това какво ще кажеш да опиташ ти да си интересния (след като си говорител на някого и от негово име заключаваш кое и кой е интересен). Та в тая връзка цитата по-горе показва че ферментация е възможна в стомаха. И - я да видим сега - имаш ябълка изядена за десерт - да видим химичната реакция на ферментация в стомаха, за колко време, как става... че то това не е като да вариш ракия... В цитата също се казва че е "ВЪЗМОЖНА ФЕРМЕНТАЦИЯ". Я опитай да я обясниш, как точно става, както и - как става гниенето на месото, точно как става - реакции, среда от подходяща микрофлора, клетъчен разпад, време за всичко това... И така - какво четем в текста по руския линк: Умеренное, контролируемое иммунитетом организма бактериальное гниение белков также является необходимой частью пищеварения и происходит в толстом кишечнике человека и животных. Их активаторами являются Proteus, Escherichia, Morganella, Klebsiella, Pseudomonas. ------------ и: Физиолог XIX века И. И. Мечников считал, что постоянно образующиеся в кишечнике продукты гниения (скатол, индол и др.), вызывают хроническую интоксикацию и являются одной из причин преждевременного старения. Чрезмерно интенсивное гниение в толстом кишечнике является причиной гнилостной диспепсии, диареи и дисбактериоза толстого кишечника. ============ В 19 век Мечников смятал горното - но чак за червата, и в 19 век. Да, в дебелото черво не са налични стомашните киселини. храната вече е претърпяла сериозни изменения по време на усвояването още от слюнката, през стомаха и дванадесетопръстника, през тънките черва. Затова най-сериозната микрофлора и условие за гниене е именно там... Но там.... това е съвсем друг въпрос, с други особености и условия. Вместо това - "хахахахаха" и "рамусе запри се, щот не си интересен". Аз не съм в цирка за да съм интересен на някого и пет пари не давам за тоя въпрос. Колегата ХАХАХА е и антрополог - той дали прочете смисъла и социалния контекст на тия популярни книги, една от която беше цитираната по-горе. Дали в съвременните интерпретации на разделното хранене като ЗОНАТА са налице обясненията за гниенето на месото и ферментацията на плодовете в стомаха, с конкретиката на която това се представя тук? Дори не се разделят кои плодове, кое точно месо - просто общо. Пък то това са толкова различни съдържанията им, че е като между земята и небето - като например между авокадото, банана и черешата. както и вида на месото, от коя част на животното, особеностите по приготвянето... Мнеееее - тия работи са просто незначителни подробности за тия дето не им изнася. И ги пиша вече не знам кой път - накрая "рамусе ти не си интересен, спри се". Зададох точни въпроси и насоки - и моля, без уклона към общи приказки и линкове от уики. Нали била наука - конкретната наука тук е микробиология и биохимия, може би в добавка на анатомия и физиология. Не губете времето на хората да четат глупости и лични препирни, изхвърляния като повторенията на "хахахаха" и "не си интересен". Когато е налице претенция - ето мегдана за изразяване на пълнежа й. Храненето е въпрос, който касае всички ни. Не като убежденията или вярванията на тоя или оня, от тая или оная книжка. Да се подходи сериозно и да се постанови адекватна, съвременна, задълбочена и сериозна информация - това е целта. Ако не е възможно и не е достатъчна компентенцията - да се замълчи, щото стана като кръчмарски моабет някак си... Моля в темата да се представят научни данни и възможните им интерпретации, изследвания, потвърждения и валидации - по-горе иначе се спрягат критериите за научност, ама само на думи... Ако всичко това не е налице - значи е несериозно. Може несериозното да е интересно на някого, но може би пък не толкова във форум с научна насоченост. За разлика от народните Дир.бг, и БГ-мама, тук са налице достатъчно хора на науката и далеч по-добре от мен би трябвало да разбират какво означава да се представи научен материал, а не бла-бла или хахаха. И да уважат и оценят смисъла и ценноста на научна информация, а не на лични мнения от популярни книжки и клипчета, като че сме в 5 клас - с уверенията и подскоците, настояванията и инатенето...Още повече с декларирането и претенциите за наука... Няма да представям поредните изцепки на веганските сбирки и сборки, дори тук в Пловдив, интервютата на главния кукундрел и артист... Но ето така като с тази тема, се дава идеологична храна на напълно изтрещели малоумници, да си намерят подходящата среда и така да напират да са дори социален фактор.

Такааа - В киселинна среда на стомаха "колко бързо" е нужно да протече процес на гниене. Не че не писаха хора тук с биохимично образование, ама нали е нужно да върви цирка. Същото се каза от няколко човека и за 'лошия дъх, газове... и други подобни". Това са толкова аматьорски обобщения, накърпени едно за друго, за да внушат убедителност, взети наготово от полулярни книжки, които вкупом излезнаха и се заповтаряха взаимно. Това тук е просто инерцията от същото. Първите версии на разделното хранене бяха просто мода - още от САЩ. По-късните версии на разделно хранене вече въобще не се постановяваха на тия нелепости, защото се намериха твърде много хора които обърнаха внимание че... постановката и обясненията имат проблеми. И те имат проблеми. Последващите версии на разделно хранене, вече не се занимаваха да обяснят колко са вредни плодовете като десерт и как те ферментирали, нито за глупостите за гниенето на месото в стомаха. Справка - примерно системата за хранене наречена ЗОНАТА, която се основава точно на разделното хранене, но го интерпретира по съвсем друг начин. Както и много други дериватни като нея. Я да видим градския "хахахаха" как ще намери сега уикипедията да обясни как в стомаха ще протече в кисела среда ферментация на захари. Какво е нужно - според химичните формули по-горе, какви са условията за да прочете и как примерно ябълката ще ферментира като се изяде за десерт... над гниещо месо, пак в стомаха... въобще ще рече човек че в стомаха всичко е като палачинки и най-отгоре стоят плодовете и месото, а отдолу - какво стои - предястието ли... Колко е престоя на храната в стомаха - зависи от толкова много фактори - количество и вид на храната, състояние на организма, циркадното време според цикъла, здравния статус, психичния статус (защото се оказва че повечето в проблеми в стомаха са с психосоматичен характер) , култура на храненето, бързината и времето за дъвкане на храната, поглъщането на течности с нея, ниво на слюнно отделяне и съдържание на слюнката, състояние на зъбите. Да добавя и - начина на живот, поведение преди и след и по време нахранене, възраст, обитаемия ареал на хранещия се, дори и температурата и надморската височина по време на хранене... Географията, расата на самия хранещ се... и още толкова много друго, от което зависи ХРАНЕНЕТО!!! ... Нещо от всичко това някъде да се спомена - в "настояването с научен привкус" - щото аз не го прочетох никъде. Ама ако се спомене - нали няма как да стане в популярна книжка и клипчета направени за характерната таргет-група. И автора на горната цитирана прехвалена книга също никъде не се занимава с тия... "променливи". важното е че той имал съвет как да се хранят американците ... пък и за жителите на САЩ, по времето когато се появява книгата наистина започва да става все по-зле въпроса за храненето и това е социологичен и социално-прихологичен въпрос, пряко свързан с организацията на битието в социума, в тази знакова държава. Тия книги са просто част от социалния начин за справяне на проблемите на самите американци. Заради това е сглобена тая версия на обяснения - заради тях, за да я нагълтат бързо и да ги мотивира да погледнат на храненето по друг начин. Не е толкова обяснението и неговата валидност, а като начин да повлияе и да създаде достатъчно "обществена нагласа към промяна". Затова се търси груповия таргет, като средностатистическия американец, особено в големите градове Така, че колегата ХАХАХА - да опита да намери протичане на гниене на месо и ферментация на плодове в стомаха, която заради задържането и тя ставала 'отровна'... и тия всички - за определено време през което те са в него... Та после - в червата протичат други процеси, които пък зависят пряко от съвсем други фактори и променливи, каквито са например чревната флора (и фауна)... И до "лошия дъх и газовете". Да споменем газовете, че добре че е гниенето на месо и ферментацията на плодове иначе от фасула и зелето ... въобще няма газове От млякото - също. И за млеката колко глупости се пръкнаха и всеки настоява че било научно неговото обяснение - едно от друго "все научни". за едни сиренето било вредно, за други - науката за "здравословното хранене"... Пък то няма такъв клон на науката, защото това би било най-големия и широкия клон - заради изключително широкия диапазон от науки в него и безкрайния брой на променливи и фактори... Цялата схема не търпи дори елементарен анализ, само общи приказки, с общи положения направени да изглеждат колко са правилни, чрез общи аналогии. Да напомня и версията на колегата за "липсата на рецептори за месо, у човека" и примера за негово "доказателство" - с това че подавал на кучето си ябълка и то не я поглеждало, а като дадял месо и то веднага реагирало на него - И>>> значи че кучето имало вкусов рецептор за месо и му доставяло удоволствие... Изводите от този "научен експеримент" се представят като "научни факти". не ми се търсят предишните нелепици и нивото на което се коментират. Като непрекъснато е настояването колко всичко е на "научна основа". Темата е затова - че в нея стои написаното. Една умряла отвсякъде версия, компрометирана още след пръкването си, но като я чели и имало "уау" били впечатлени защото там имало "факти" и всичко след това било проверено. За пастите и другото редене на глупости - е празно време да се губи. Който можа, прочете. който не можа - му остава "хахахахаха" и повторенията в стил - рамусе, ти си прави някъде другаде психологиите си, убежденията са за хора дето са прости и нищо не знаят. За умните хора всичко е наука, факти, проверено и валидирано... Щот е истина. може би, ама надали.

Нахакания начин на комуникация къде точно те отведе, че не разбрах. Или просто за спорта - нещо като да обходиш някъде и да изходиш нещо си? Не че нещо, да живее свободата. Ама си личи - по "хахахахахаха"-то. Много смях, много нещо. И аз така - всеки се смее на някой си, пък се смее всъщност на нещо негово си.

Работата беше в теорията и твърдението как в стомаха на човека, протичала ферментация на месото, защото то се задържало твърде много в стомаха. в добавка и на друга погълната храна. А и хората нямали подходящи условия в своята храносмилателна система да усвояват месото, защото не били месоядни по природа. Ферментация на месото, при това - в киселата среда на стомашния сок. Чрез това се оказва причината как месото се разваляло в условие че стои на топло в стомаха, ставало на "леш" (по аналогия с наблюдението на същото в топло време извън стомаха) и така се превръщало в отрова на организма... По-горе един тук знаков колега направо легна пред амбразурата геройски само и само да внуши че всичко това е една дълбока и сериозна наука и всички останали които не споделят неговите убеждения са пристрастени към месото и пастите, че това е и причината те да страдат, да се разболяват... А се оказа че човекът просто има нужда от морално заклеймяване на някои "вредни" тенденции в света днес, през неговите очи. Като през цялото време той твърди че неговия подход е научен, задълбочен, експериментален и изведен чрез многогодишен анализ, като всичко започнало от една популярна прочетена книга... и в нея всичко се оказало "истина", главно защото той бил сериозно впечатлен. Започна да пуска клипчета, самата книга, интервюта с автора й... и всичко това като опит да защити веруюто си... Освен това, налице стана и още един парадокс - той се оказа и дългогодишен майстор на варенето на ракии и като с това предяви че знае всичко за ферментацията, защото много години я ползвал. Въобще - всеки крие нещо негово си, зад удобния параван, наречен "наука". Срещу неговите думи нямало дори един сериозен аргумент, той всичко е обмислил, проверил. А се оказаха сериозни пропуски в основни положения, че дори не е взел предвид базови знания... главно защото ги нямал. Но иначе всичко било истина... защото няма как да не. И настояването че неговото е правилно, се превърна в единствения начин да се компенсират другите липси. При постановката че това са негови убеждения, се оказа че в неговите очи, убежденията били явления само сред простия и необразован народ, а на него не му подхожда, защото той е бил специалист в няколко научни области... И т.н. Разбира се, че сушени, опушени или други начини са налични по всички култури по планетата още от древността, като опит на хората да консервират храната и така да реализират възможност за хранене, когато не е налично прясно месо или друга прясна храна. Така е и киселото зеле и туршиите примерно. Така се стига и до всички "зимнини", с които хората на село, например изкарвали зимата... та сланина е оставала чак до лятото, по време на жътвата. Разбира се проблемите на храненето са сериозна и дълбока тема, но примерът на пристрастие стана тук много контрастен с динамиката на проявите си. Не за друго - може би е поучително, защото в различни моменти, доста други хора стават със същата динамика, макар да е по други теми, в които те също са пристрастни. И също стават яростни защитници на тезите си. И пак - науката е защитата...

според мен "взаимодействието" предполага и взаимно влияние ( между фотоните) . Все пак фотона не е ли квант вълна? То е описано малко по-надолу в думите ви с аналогията "съобразяване" със съседните фотони: Или "стрелкичките" (вектори), които го характеризират, при смесване - се "съобразяват" със стрелкичките на съседите си ... Точно това ми е въпроса - съществуват ли каквито и да са форми на взаимно повлияване - това за мен е взаимодействие. Преди "отпътуването" ли се задава всичко... или "ансамбъла" се оформя допълнително чрез взаимно "повлияване" между фотоните за достигане на измеримост и проявление на явлението кохерентност? Все пак фотона е нещо като... "вагон, който е натоварен с енергия и пътува докато не я отдаде. Той хем не е самата енергия а само я пренася, хем е и тясно обвързан с нея до степен че са "като едно и също". Енергията която всеки фотон носи/пренася и неговите характеристики и параметри изключват ли каквото и да е взаимоповлияване вътре сред самия поток от фотони.