ramus

преди да 'прощаваме' на някого, не е ли по-добре да погледнем на собствените си "прегрешения". И да - дори да си затворим очите за толкова естествени човешки положения за всеки човек, защо е нужно да го обявяваме за 'герой' и да е нужно да се митологизира, като се засили неговия позитивен и политически значим ореол, за сметка на обикновената и естествена негова човечност? Цялата работа с "почитането" няма нищо общо с изредените имена с някаква историческа значимост. Нито е въпрос на техни заслуги. Цялата работа е "в полза и интересите на сегашните, наречени "живи""... Заложеното и възпитаното е толкова дълбоко внедрено, за да свърши своята психична работа. А невдяването за това какво става "в главата"... не е проблем на главата... Но е странно, когато "нещо в тая същата глава" напира да се покаже като "рационално". Защото, колеги - РАЦИОНАЛНОСТ и БЕЗПРИСТРАСТНОСТ са само думички изразяващи различни аспекти и проявления на едно и също нещо... В този смисъл - преди да се декларираме като РАЦИОНАЛНИ, не е ли по-добре да се запитаме всеки сам - дали и доколко съм БЕЗПРИСТРАСТЕН?...

има един лек нюанс. За мен - самата идея за 'ценност' се образува в самия човек или договорено в групите от хора. Ако сте съгласна с това, то тогава цялото ви построение се пренарежда, включително и смислово... "Теоремата на Гьодел за непълнотата"... няма как да е аргумент за твърдението че някои индивиди си задавали "рационални" въпроси за реалността. Но поради някои базови особености, отговорът на въпроса "каква е обективната реалност, без да е налице отразяващо я съзнание" ( а то това е именно презумпцията за ОБЕКТИВНА РЕАЛНОСТ ), ние хората, няма как да имаме и тя да е смислена и адекватна. За да са рационални индивиди, за да задават своите "рационални въпроси" е нужно да е налице специфично отношение на тия индивиди спрямо себе си, за да са наясно и да са направили извеждане за особеностите на отраженията и отразяването, за принципите на това отразяване... и евентуално, въз основа на всичко това, да вземат мерки да заобиколят проблемните ограничения. научаването на готова нагласена картина на света, не е рационален подход. Ученето по принцип е етапен въпрос, като с него се задават нужните основи. Но възприемането на наученото като априори, е проблем не толкова на това "научено", а на възможностите и потребностите на Учащите го, като за тях то става с абсолютен характер. Продължава да ме озадачава липсата на задълбочено отношение към живота и света, на толкова много хора, вкл. и тук. Липсата на самата идея за относителност и условност, на възможности и вероятности, като тия са заместени от категорични научени готови форми на представности. И претенциите че това е началото и края - понеже е научено, понеже било от многото, вършило им работа... и дори с говоренето в множествено число, като че като говори един и с думичките на всички останали. По-горе се спомена едно изречение - не самите герои определят своето значение и важност, а други хора - по отношение на нещо си, важно за самите тях ( в конкретиката - нуждата и потребността за задаване и оформяне на национално самосъзнание) . Юдеите заради същото са създали най-широката форма на идеология, и то от хиляди години. през всички тия "хиляди години' модела се повтаря - в името на нещо, някой създава нещо, откликващ на групови потребности от същото. За целта се ползват идеологични похвати - по всички ширини и дължини. Дали ще е народност чрез религиозен идол, или ще е уклон към нация, чрез задължителните "герои" и то подредени в стройна система... само защото те имали значение и заслуги към значително превишаващи ги по мащаб социални процеси... И е важно в самата конструкция на идеологията да се постановят редицата "идолни имена" във вид на "почитаме паметта на героите"... Пък те... нито са герои, нито им е нужна памет някаква си. Но за "живите" е нужно - една от формите на родовоплеменния социален ред, после преминаващи към друг мащаб - в националност и народност... и идентификации по едни или други признаци - това са просторите на видовите програми, кодирани атавистично сред всеки от нас и изразяващи се в архетипни колективни действия, които се приемат за естественост и даденост и твърде рядко се намират хора, които да достигнат до критичното им рационално преосмисляне. И... накрая на тия думи - не ме бъркайте с други колеги - тия думи не са продиктувани от рамусова или друга идеология, като контра на делегираната и приета по дифоулт национални патриотични уклони, дълбоко заложени и внедрени в ирационалното и колективното несъзнавано. Не изразявам никаква идеология, нито съм говорител или изразител на нечии интереси - дори и мои лични Думичките ми не са контра на една идеология, за сметка или интереси на друга такава. Думите ми произхождат от опита на човек, който скъсва с всякакви форми на идеология и колективните им многобройни "израстъци" толкова дълбоко втъкани сред всички социални отношения, на всякакви нива. Не може да се нарече РАЦИОНАЛЕН субект, който оперира в някаква идеологична рамка изтъкана от системи от колективно съставени убеждения. По начина по който задавам казусите тук - въпроса е принципен - докато е налице идеологичен когнитивен фрейм, няма как да се настоява и декларира РАЦИОНАЛНОСТ. Много са очевидни пристрастията на един или друг пишещ - твърде нагледни, твърде ясни с шаблонността си.

А ако всеки писмен документ, се приеме че е основан на такива "съвременници"? Точно след такъв ""въпрос", нещото, наречено "история" спира да съществува. Да не говорим пък за "библия" или коран..И не е проблема в изследването на миналото следите и неговите отпечатъци, а в нуждата от подходящи интепретации, които да служат на едни или други потребности - от инстинктивен и психичен, или от преднамерено индоктриниран, характер. Между другото - в едни съвсем близки времена, самата идея за "наука" се въвежда именно чрез пропагандиране, естествено - като идеология, предлагаща своя версия на отношение към света и себе си. И това е съвсем естествено, като се вземе предвид, че огромната маса от посредствени редови хора няма друг механизъм чрез който да й се влияе толкова успешно и отработено. Хората които разбират от тия неща дирижират и досега тия явления и процеси. Освен това - твърде често започна да се пише в коментарите без да се посочват авторите и местата от които се цитира. ОТгоре на всичко - писанията стават все по-лековати и повърхностни без никакъв уклон към задълбоченост и критичност - всеки традиционно си устоява предварителните си уклони и убеждения. Между другото - ако някой се позачете в темите предразполагащи религиозни "сблъсъци" ще забележи съвсем същите способи, прийоми, похвати, използвани за утвърждение на убеждения и в тази тема, раздел и форум. Имаше и един форум преди време - на автор с ник ИМАГО. Под претенциите за философия и източни знания и практики, пишеха съвсем откровено религиозни хора, прикрили психичните си дефицити с "източни дрехи" за пред собственото си огледало... Най-странното в това е, че тази игра се води на територия, която някои пишещи наричат "наука", но само за параван на своите си тесни интереси и несъзнателно "налягане" на убежденията си. По този начин може да се обобщи условно, но достатъчно сериозно чрез словесната формула - "АЗ СЪМ - онова, в което съм убеден". По този начин всеки ник се явява говорител и изразител на убежденията си... А по този начин - самата идея за индивидуалност самоотпада по простата причина че основните системи от социално поставени, опорни и базови положения са задължително с колективен характер и опитите да се "играе" с бледи лични нюанси в интерпретирането им - са направо комични като декларация на някакво "индивидуално сериозно лице"... Но... от друга страна - някакъв си незначителен рамус... който нито е бил, нито е, нито някога ще бъде "учен", може да си чатка по клавишите всякакви "глупости", които с лекота могат да се пренебрегнат...

Малко е иронично точно вие да говорите за наука. Точно вие... Не за първи път точно вие реагирате на рамус - той форума е затова - остават отпечаттъците на пишещите в него. Личните си социални пристрастия и уклони не са наука, 'драги Инкоректус'. Те са си точно това - лични или групово-споделени пристрастия. И какво - който не ги споделя е предател ли? Или национален луцифер? Или пък някой от другите натъкмени етикети, които опитвате да подавате, при положение че в територията на психонауките сте напълно сляп и карате на инерция и популярни четива... Толкова е елементарно че направо е смешно опита да се раздуват толкова обикновени и естествени положения и реакции и интелектуални балони, но... правили сте го цял живот. Вие имате ясна и точна идея кое е правилно, истина, вярно... Именно - убежденията са най-силната ви страна, която ви "носи" на пояса си спрямо вълните на живота. Но е и най-голямата ви слабост... Вие отново си присвоявате да говорите от "името на хората", като че сте им делигиран говорител, защитник, изразител. Това вече ви е отработен стил, твърде преподавателски, издава ви... както ви издава и уклона към преповторения и репликация на всичко, което се поели и попили, за да ви докара това лице на убеден. И накрая бях сигурен че ще реагирате точно на тия ми думи - затова ги и написах. Заложих ги съвсем преднамерено, но оставих в тях една уловка. Вие дори нямате идея какво точно е написано. Пък и защо да ви е. Точно вие, съвсем предсказуемо се уловихте за тях, защото е първосигнално. Първосигналните хора, "драги Инкоректус" е твърде парадоксално да пледират за РАЦИУМ, но това вие няма как да го разберете, пък и то е против естеството на процесите и явленията които ви дирижират. Опита ви за провокация дори не е смислен и предполагам ще направите по-сериозен опит... пък и не ви е за първи път. А и минавате за 'социален защитник'... с множественото число и уклона да говорите като в класна стая. А... всъщност сте обикновен религиозен вярващ психичен тип. Най-обикновен. Но от друга страна в това също привиждате ролята и значението си. Не че това има алтернатива - или да е ваш избор.

ако ставаше въпрос за "истина" нямаше да има "герои". Нито Кунчев, нито Ботев са се провъзгласявали за герои. Просто хора. И сред тия хора дето пишат тук, или там... или живеят на отсрещния блок или другия квартал - пишат стихове. Това не ги прави "герои". Но героизирането е твърде нужно на един толкова характерен социален модел, който "живее" чрез саморепликация. А е израз и надгражда обикновен видов инстинкт за оцеляване и самосъхранение. И нещо важно - героизирането има твърде общо с идолизирането и "светците". Обявяват ги за такива тия след тях - за собствени цели, смисли и потребности - лични или групови... Героизирането е част от митологизацията. А тя - от идеологията нужна за създаване на поредната група и идентификацията по зададени от нея признаци - по териториалност, езиков , цвят на кожата... или очите. Идеологията ползва историчното като го предлага във форма на нужното за всеки "минало". И това също става признак за идентификация или спомага за формирането на системата от няколко признака. А идентификацията е базов инстинкт. Въпроса е че сред всичко това никъде няма водеща роля на ИНТЕЛЕКТА и висшата когниция. Те изпълняват само второстепенни функции - като главната от тях е - създаването на системи от интелектуални залъгалки, за маскиране и оправдаване на инстинктивното и ирационалното - които са в основата на колективното и лично поведение и отражение... Говоренето в множествено число е един прост пример за социално говорителство. Дори в академичните среди това става навично с повторението си. А и има съществена сугестивна функция. Говорите си в множествено число, а го прави един човек - кой твърди че това е рационално. На кого говори този човек, на кого пише - на виртуалните "НИЕ" ли? Как говори на "тях", след като е налице разногласия по толкова въпроси? Как си присвоява да говори например от мое име и защо е нужно - нима аз не мога да кажа какво, кое, как или защо? И тия социални сугестии са вплетени в иначе много изглеждащи логични и концептуални построения... само дето... са построения и са повече маскарадни... И още нещо - аз съм индивидуалист. За мен, като индивид общото и цялото в мен, са приоритет. Цялостността и вътрешната хармония са отдавна изгубен социален идеал, просто защото е твърде невъзможен. За мен, като индивидуалист и човек работещ за цялото в себе си, ми е странно как е възможно тук да се пледира за 'компромисите'. Колеги - та излиза че ако един идиот е гений, остава гениалното, щото е полезно за употребителите и нуждаещите се. А че може и да е идиот или да е избил милиони хора (формален пример). Ето това е проблема с "героите" - сваля се пердето зад човешките си слабости и проблеми, грешки или глупости... и се изважда на показ само "едната страна"... Така правите и всеки от вас. Така е организирана всяка религия - подбира се нужното, отцежда се от него "ненужното" или това дето пречи... И пак - фрагментарността да се запази - в името на ползи нечии... Може да си сакат... като останалите, но понеже имаш една или друга дарба, в името на нужното се закача от други сакати нужния ореол - придава липсваща значимост, и липсващото самоуважение... Пък и така се създават системи от специфични стимули, служещи като колективни опори - точно както е и вътре в самата личност. КУлтурата създава система от ценности... но само за вътре сред самата система. Тия ценности стават колективни мотиви, вдъхновяват, създават потенциали и насоки и вектори. Точно заради това идват ролите на митологиите - като система от митологеми. Сред тях е и подбора на "героите" - като важна стъпка сред тия патерици... Всичко това задава основа за "движение" и така - проекции и посоки, наречени "цели" - всички те свалят нужния страхов фон, изпълняват роля на някакво подреждане сред вътрешния иначе "хаос". Матрицата на модела личност-група е съвсем еднаква и тя следва своята инстинктивно зададена програма тъчеща социална взаимна матрица от кръстосани сигнали и проекции. И това прави зависимостите един спрямо друг - до степен "ако ги няма другите, аз съм нищо, никой...". А това е твърде детска фаза, твърде незрял етап - тоя на малкото дете. В социума, дори по "героите" сред всяка идеология е налична доктрина. И в нея основна роля е на системата от преднамерно поставени "герои"... Какво им е героичното - че писали стихове. Че изиграли важна роля за нещо си. Всеки играе някаква роля - за нещо си. А въпросните формални две имена не са никакви герои - просто обикновени хора - сред подходящата среда, с подходящите свои качества, с проблемите и несгодите, с несправянето и психичните си дефицити. Но не - важно е за вярващите да имат своите стожери в системата си за идентификация. Щото - били българи, бели, европейци, християни или англосаксонци, американци или руснаци... били "източни или западни"... вярвали в един или друг бог. Ако се демитологиза Исус или Мохамед - какво би останало за следване? И кой вярващ в идеологиите включващи тия двамата, би дръзнал да ги погледне отвъд маската на иделизирането? Та нима в основата на всяка религия не стои "специален"... За едни - светец, за други - герой. Наивно е да се изваждат "разликите" между тия две понятия, а да се прескочат "приликите" между тях, при положение че последните са функционални и по същество... Поезия са писали и пишат още стотици хора. И досега след Ботев има чудесни поети. И не са нужни никакви героизирания за това. Не са нужни никакви героизирания, ако не беше нужната в исторически смисъл "национална доктрина", сред която и до днес са внесени елементи които нямат нищо общо с никаква обективна история. И препирните ще продължават заради това "наследство". Защото няма народ, който да се развива, ако не се пречисти - включително и в историята си. А твърде много хора "дишат" доктрината и идеологията, а не същината и историята. това е силата на идеологичното - да застане за основа на идентификацията по признаци - и придава значимост, защото формира груповост чрез задаването на резонанси. Хора, които вярват в близки зададени положения, живеят по-спокойни един спрямо друг и са в състояние да развиват потенциал... НО... всяка лъжа си има цена. Рано или късно - една лъжа лъсва и застава като "време разделно" - кой е честен и кой не може да понесе честността заради това че нейния продукт не предлага удобство, ползи, че предлага по-скоро разделение, което не може да се понесе, защото създава тревожност и страхуване и заработват защитни инстинкти. Всичко се върти около инстинкти - съвсем първосигнални. Опитите да се обожествят е заради толкова многото хора които са се 'впили' в същото и основават на това личните си житейски илюзии. И ги дишат вместо "живот". Точно същите хора се изписват защитно - по видимите ясно начини и признаците за това. Проблема е - как да се погледнат самите те, след като очилата и лещите им се управляват от предварителната натъкмена колективно-лична идеология. И да - за тия хора всяка демитологизация е вредна. И те ще застанат пред нея като щит, ще са готови да я обявят като "ненужна, неправилна, дори опасна". И да - за тях си е точно така. Но само за тях... Не съм българин, не съм левскар или цесекар, не съм мъж, нито учен, не се идентифицирам по никой групов признак и нямам потребност от това - това е да си индивидуалист. Не съм зависим от никоя идеология, нито герои или светци, акто нямам никакво отношение към "авторитета" и неговото неизменно "право" и "правилност", нито идеали или "закони" и нужните за всяка група нейни си "опорни точки". Ама "как било възможно това..." или пък - тва не може да бъде - лъжеш, измисляш си, фантазираш или си заблуден...От друга страна - ако погледна фрагментарно от "моята камбанария" как въобще вие живеете с вашето си дето го пишете... Но погледнато общо - всяко има мястото, значението, смисъла и функцията си... И още нещо - може да пиша стихове, може и да не. Може да пиша музика или да създам уникални произведения. Не ме интересува дали някой, някъде си щял да ги обяви за важни и правилни, ръководен от собствения или груповия си интерес. Имам решения на хиляди групови и личностни проблеми - но не стават за социално ползване. Не стават защото социалния етап е нужно да се израсне, да се насити и така да започне да отпада като "единствен", космически значим и вечно нужен... Постепенното превръщане от социална личност, в индивид е вътрешен процес, а не социален. ИНДИВИДИТЕ обменят помежду си качествено различна информация, просто защото имат реципрочни на нея потребности, качества и дадености... И най-вече - имат опита на израсналия всичко това... Дали един или друг, от една или друга социална форма на идеология и системите й от опорни точки, няма как да имат влияние на такъв като мен, още повече в битката за защита на системите по идентификации по признаци. По същия психичен механизъм навремето през "пещерния етап" са се образували "племена". И всичко това е израз на обикновени социални инстинкти, като тип оцеляваща стратегия. Та и досега - сред поредния форум, сред поредните раздели и теми. Не съм единствен, който е стигал до изводните обобщения, че човечеството е във фаза, твърде далеч от "сапиенса". И вечното дуене в търсене на кладенци вода в доказателства за "разумност" са само бледи напъни след като племенните психични атавизми продължават да задават поведение и да изпълняват видово-защитната си атавистична функция.

Интересно ми е как точно определени хора са рупори на религията която са приели. Религия - низ от готови схеми на живота, реалността, битието... всъщност - низ от готови интерпретации на процеси и явления в ежедневието на всеки човек. Изглежда "думата НАУКА" е низ от "закони". И това е типичния религиозен уклон сред всеки човек. ЧОВЕКА на писанието, на написаното слово. На онова, което той ще усвои и на свой ред ще репликира. И това което е било вчера, да стане ДНЕС, и със всички сили да стане и "УТРЕ". Една форма на безкрайни репликации... Стадното усещане поражда стаден 'социален' мироглед. Идеята че "свързаността на множеството' е само по себе си достатъчен и вечен критерий за вярност, правилност и истина... е просто форма на договорка. Договорките правят живота по-лесен. НО ТОВА НЕ Е ПОЗНАНИЕ. И не е и наука. В науката имат принос и тия, дето усвояват и предават "нататък" с видовия си групов инстинкт. И тия - дето не стават за това... а стават "социопати" в очите на "социофилите". Да, в социалната версия на науката е задължително усвояването на предишното, и евентуалното му надграждане... Но е само теоретична възможност. Някои форми и етапи в развитието текат по натрупването. Но стигат рано или късно до задънената улица. Именно хората които подават нужните революционни импулси... са по правило СОЦИОПАТИ... през очите на "колективниците". Да, разбира се, личното ми мнение няма никакво значение за някого. Късогледството на социофилството, като религия е съвсем плитко. Стадния етап има своето значение... има и своето място и смисъл в развитието. Но никога един социалник не е способен да долови живота и света, без задължителната нужда от "други" през които да се оглежда и само през тях да има идея какво, как, защо и кога се случва, как да го отрази, как да реагира. Религиозните форми на реакции са толкова типични... и толкова повторяеми. И това ги прави лесно разпознаваеми. Колкото и да се напъвате колега, никое от изреченията ви няма стойност, извън доктрината която изповядвате. Нямате нито един аргумент, вън от предварителните постулати и социално подредени и приети "ценности'. Така, че... защитавайки ги вие просто се пишете с автографа си. Пишете кой сте, пишете кое и къде са ви границите отвъд които никога не бихте надзърнали... И е много важно да обявите и постановите тия граници... като вселенски, крайни, окончателни и... ако може дори - вечни. А не са. Никога, никои граници не са вечни. Ние самите също сме преходни, но толкова много хора опитват битката с изменчивото, относителното и условното... Само заради толкова обикновени инстинкти. И смешното е толкова силното интелектуално налягане толкова първосигнални импулси да се обявяват, декларират и маскират като смислени и толкова важни, значими... А най-парадоксалното от всичко това е - да се говори за ПОЗНАНИЕ. А думичката "НАУКА" очевидно че е според тълкуванията и личните потребности... ( и възможности) на потребителя си... Все пак - какво ще е друго, освен да е "писано слово", и типичното последователство - няма значение дали е библията или КАНТ - важното е уклона към следване и непрекъсната претенция за сигурност, идваща от убеждението че е вярно и правилно... И че е единственото правилно... Какви по-ясни белези за религиозност - няма значение какъв е модела, схемата или обектите на обожествяване, идеализиране, преклонение - типични за идеологичното индоктриниране. И внушената мисия - че това е правилното. Че тия преди "нас" са го направили... и днес трябва да го правим.... И утре следващите също трябва... СЛЕДВА-ЩИ-ТЕ (след нас) и ПО-СЛЕД-ователите... са с доста близка конотация, не само по корена на думичката. на същите е призвано да служи - ПИСАНИЕТО (писаното слово) заради възможността да съхрани, да се бори в изменчивостта и преходността... за тия, които им е нужно да се борят и които нямат възможността да уловят "сега"-то, без да се подпират на патерицата на "вчера"-то.

Да, да. Религиозните хора, основали идентичността си на митологии, ги обявяват за истини, защото... трябва да са истински. В противен случай се получава твърде сложен и дисонантен казус, като основен залог и ирационална патерица стават, само защото... така са внушени и приети за "правилни". Като дори стават и "аргументи". Излиза също, че за да има "род и родина, националност и народ", се изисква да се вярва в подходящата, направена за целта "доктрина" и идеология. И ако някой не е особено "подключен" към доктрината и не е основан в достатъчна степен на нея, значи е предател, отстъпник и... може би да отиде на кладата, в затвора, на бесилото... Като чета как всеки път, когато определени думи излизат отвъд допустимото за религиозно-поставените люде и са толкова типични и еднакви защитните им реакции. Като дори и те са програмирани от самата идеология. Колеги, защо каквото и да се пише, сред която и тема или раздел да е, се получават толкова сходни уклони в "мненията". Сигурни ли сте че това са 'ваши' мнения? Защо тогава толкова си приличат - ако твърдите че задължително това е "ваше мнение"? Защо са толкова сходни защитните реакции, формите на "аргументи", настояванията за "правилност", основанията за "истината-попули - единствената истина". Аз разбира се не съм историк. Но някак си, твърде много хора са избрали точно определена форма на историческа "истина". Дори не е в това въпросът - все някаква е естествено да изберат. Но отношението към "различната" такава - е твърде показателно...

Чудесно би било да се обосновете и да представите накратко "теорията на познанието", която толкова убедително и сигурно обобщавате в нужната за тезата ви посока. И... между другото - и понятието ИНДИВИД, и понятието РАЦИОНАЛЕН - са абстракти. По принцип абстрактите ... надявам се да прочетете на други места какви думички са и какво се обозначава с тях... Но най-вече - че те не са маса или стол, нито може да ги "има" или да ги "няма". Извинете ме, но това откъде го цитирате - като извод. Защото вие обикновено се позовавате на вече написани и изведени положения. Което, разбира се, си е стандартен похват за определен психичен профил. Но... освен че е погрешно твърдението ви, ми е интересно как и според какво вие го изведохте, за да го твърдите толкова категорично. РЕАЛНОСТТА - чия реалност? Аргументите за "изключителността" на горните исторически значими имена, са на основата на "щом хората са го избрали да е важно, значи е задължително изключително". Което е другата форма на "щом хората правят нещо договорено, значи това е вярното... ". Но защо да е толкова неизменно това, и защо е нужно да го изразите толкова категорично? Аргументите ви в случая, както и на целия коментар, са на човек, който е типичен социален тип, основан на социални договорни постановки, на социално-зададени постулати и приел социалните конкретни истини за 'свои'. Типичен пример за 'силата и важността на авторитетите, като стожери на социалната картина на живота, света и... личността, за която всичко това е сборна картина на света. Това не е никаква "атака", нито е негативизъм, ако решите да изберете защитна посока на интерпретация. Просто сте чудесен обобщаващ пример за социален рупор на социални идеали, постановки, и договорени "истини". В което няма нищо осъдително, нито го пиша с негативна конотация. От друга страна пиша това, като форма на контраст между "едната истина, щом тя е "народна"" и това, че извън пристрастията на подборките и потребностите, истини няма как да има. Нито - защо да ги има.

Митовете са задължителна и неизменна част от социалния живот, основан в основната си степен на социални инстинкти. Нуждата от митове и "герои", като част от тях, е естественост и е заради нуждата от модели и ползването им за подражание и като елементи от идеологичния уклон. Ако някой е споменат "в историята"... е защото някога и някъде, някой е имал полза да го направи, после стихийно или преднамерено отново е положен сред митологизацията. Дали някой "заслужава" не се определя от конкретната "личност", а от тия, които съставят и формират обществения й образ в последствие. Постеленно чрез внимателен подбор и интерпретация на информации до голяма степен се идеализират, за да добият нужния "ореол" в името на социални етапни потребности. Всичко това продължава и досега и е едно сравнително тежко наследство с огромна инерция, идваща и натрупвана от хилядолетия и така - дълбоко вплетена сред всички социални процеси и взаимодействия, на всички нива и мащаби в социалните отношения. Основните митологични образи в определена идеология, основана на подбрани исторически фрагменти, е точно онова, което тук толкова честно сблъсква няколкото спорещи и вярващи в различна сборна картина, направена от фрагменти на едно или друго. И... все пак - фрагментите от исторически записи е едно, но интерпретацията им и 'запълването' в "празнините' определят облика на една или друга идеология, основана и съдържаща задължително тълкувание на "миналото" по определен начин представено - за да е удобно за подходящата идеологична посока. Митологични образи като Левски или Ботев, както и толкова много други - са просто част от една поредна събрана митология, чрез която да се основе идеята за принадлежност на народ и формирането на нация и националност. Представянето на нашественика като "по-РОБ-ител" е било изключително важно в същия контекст - за да се изведе нужния уклон към формиране на "националност" и по-късно - като основен елемент на идентификация. Наричат го "самосъзнание", а всъщност е напълно погрешна дума, означаваща нещо съвсем различно. Все пак - никое от горните формални имена, в реалния си живот не е бил нито идеален, нито "герой". А са били просто обикновени хора с тук-там съдби, решения, качества и дадености, мотивация и дефицити. Понякога зад раздувките на големите геройства всъщност стоят изключително посредствени мотиви, нямащи нищо общо със самия мит и представянето му за "идеал"... Всъщност никога не е имало нищо идеално. Но идеалът е модел за подражание. Чрез идеален мистифициран образ, се постига подходяща сугестия и нужните механизми за ползване и консумация на митовете като важна съставка за всяка идеология. А идеологиите - са в основата на масата хора и са балансьор и регулатор на целия социален живот. Миналото е най-ползваната територия за митологизация поради много дълбоки психични особености на човека и неговия ИРАЦИУМ и несъзнаваното. Сред "народа" митологизацията е задължителен елемент и тя е залегнала в съществуването на ХОМО сапиенс още от етапите на "пещерите". И демитологизацията е твърде неподходяща дейност защото се сблъсква със колективни или лични защитни реакции. А те - се стартират защото идентификацията е поела елементите на митологията и нейната принадлежна идеология. В чисто принципно отношение, същинския рационален индивид става такъв, когато намери и внимателно и систематично отстрани от идентичността си наследените инстинктивни елементи на идеологии и техните митологии. Ако не го направи, дълбоко в своето несъзнателно, и своя ИРАЦИУМ, остават задължителните уклони и той винаги ще се намира под несъзнателен натиск, който проявен и обобщен, е познат с с понятието "ПРИСТРАСТИЕ". Разбира се - това само по себе си е изключително сложна задача, с твърде многолики проблеми...

о, не - четох я, дори няколко пъти отделни фрагменти. Още повече че правих и справки с някои думи на руски. И все пак - ако не я бях чел, нямаше въобще да я предлагам тук. Налице са доста обширни територии от данни и екстраполации към едни или други теми. Твърде любопитна откъм факти за мен е частта за "звуковите записи от отвъдното", които в случая са поднесени с доста историческа и хронологична фактология. Общо взето статията обобщава много широки теми от различни научни дисциплини, както и приложението им. Авторът на статията е характерен с този си подход към информацията.

Здравейте, колеги (по форум). Понеже интереса ми към темите в тази статия са налице, бих искал да видя как са през очите на специалистите, към които аз НЕ спадам. Темите в статията са от разнородно естество, макар да става въпрос за нови технологии, решения и методи в звуковата техника и много широките варианти на приложенията им. Но автора на статията е явно човек с широки интереси и познания и исторически е разгледал и твърде любопитни явления и експерименти, дори от спорните "НЕ-научни" територии... Твърде трудно ми беше да определя в кой раздел да пусна тази тема предвид сериозния кръг от въпроси, които тя разглежда. Това, че е на руски, предполагам че едва ли ще попречи на повечето от четящите... И така BackDoor, или Нелинейная магия ультразвука https://3dnews.ru/956589

Зависи, но не единствено от стопанина, а и от особеностите на самото куче. Същия казус е и при децата и в текста е съвсем пряка аналогията. Поведението и нивото на отражение при кучето има доста паралели и аналогии спрямо същото при съвсем малките деца. Същата аналогия се засилва и като се вземе предвид в колко много стопани, кучето е с ранг на "дете в семейството" - със съответстващото на това отношение, поведение и реакции... И нещо друго - още по-любопитно - както е налично влиянието на стопанина върху характера на кучето, така е и в обратна посока, макар да е с други мащаби. От друга страна - ако кучета контактуват директно с децата в семейството, и ако контакта започне от ранна възраст, се наблюдава и изменение на поведението на децата под влияние на характера на кучето... В този смисъл - обмена е двупосочен... и влиянието е от взаимен характер. Социалната комуникация и обмен работи по несъзнателни ирационални канали. Кучетата и конете, съпътстват човека още хиляди години... Все още е загадка как и защо - по отношение на казуса за това как вълка се е изменил и е променил силно отношението си именно към човека. И е станал неотменна част от историята на ХОМО САПИЕНС.

Петре, за ВОЛЯТА пише на много места. Не "науката общо", а психологията, и то - общите дялове - се занимават с нея - дефиниции, връзки, схема, корени, значение, динамика... Отгоре на всичко, и в учебниците от средните класове също се говори за това. Воля е думичка отново с доста значения, защото и философите, както и други клонове свободно си говорят тая думичка. Отгоре на всичко - има и народно популярно съдържание, като в допълнение се заимства, повтаря и репликира който докъде си я схване - ей така, по "детския начин". После се пръкват едни миксове и импровизации... Струва ми се че те хващат карастанчовите (на моменти) и малко изпускаш контрола какво пишеш точно. Не е моя работа че ти се насъбира и ти трябва да се излееш... но е въпрос на достатъчна сериозност...

писал съм достатъчно по въпросите за вяра и вярване. Така, че... интересното е не в празните приказки и безкрайните повторения. Поне за мен - не е интересно. Не че ми трябва да е.

Аз досега никъде в темите по казуса ПЛОСКА ЗЕМЯ не прочетох валиден систематизиран и обмислен работещ модел. Навсякъде се предпоставят "намерени проблеми" в онова, дето сме го били учили в учебниците и как "науката" лъже - както е и самото заглавие на темата (лъжат ни...) Така, че - за какво "обяснение" става точно въпрос? Има основание тезата на цитирания американски учен по-горе - че образователната система била "причината". Но това е твърде плосък извод, твърде плитък - колкото да се каже все пак някаква причина. Проблемите са част от сложната динамика в социалното поле на всички равнища, резултираща в явления като това. Пропастта между хората с умение и качества, дадености и мотивировка да вникват в научната картина на света, и хората без тия качества и възможности, ще става все по-голяма. Налице е социален дисонанс, при това базов - във века на информацията многобройните посредствени хора ще им се появява импулс да излезнат от своята сянка на незначителност, чрез резонансна комуникация помежду си сред целия глобал. До голяма степен вече те започват да определят все по-голяма част от социалните процеси, особено с нарастването на влиянието на социалните мрежи върху "общественото мнение". Целия досегашен модел на динамика, насочване и управление на големи групи хора е компрометиран и е в криза, докато се промени и адаптира... Огромните маси посредствени хора в досегашната история са отдавали количествената си енергия в канализирани посоки, задавани от "управляващите". С този вид на демокрация, в условията на информационния бум, това вече ще става невъзможно... С идеята че всички сме равни като права и задължения... "многото" по естествен начин ще установи своя диктат. Това е толкова очевидно и за мен е твърде странно как се продължава социалното пропадане по този наклон - дори с идеята за "референдуми" и абсурдите с "политическите избори". Възможността напълно некомпетентни хора да "взимат решение" само с "глас", дава възможност да се сумира и натрупва некомпетентността и невежеството. Отгоре на всичко - например - никой в определен референдум не носи отговорност за "избора си" и се стига до смехотворното положение на интервюта след всички политически избори и малкото референдуми, толкова много хора дори да не могат да пишат и на ниво на начална или дори липсваща образованост, дори езикова... но пък с определящ глас. Хора които дори нямат идея за какво и кого гласуват, защо, какви са алтернативите, вариантите... И всичко се размива в общата маса, напълно подходящо за "пропадането по наклона". Отклоних се в социална тематика и спирам с това. Исках да кажа че теми като тази ще стават все повече. Интернет пространството вече дава възможност невежите и посредствените хора да създадат своя подходяща митологична култура, среда - угодна за тях и съвсем различна от неугодната "сложнотия" на научната парадигма. Разбира се - хаотично, първосигнално и примитивно. Ще се пораждат "народни лидери" и ще залязват. И всичко това не е като да е непознато сред историческите събития. Народните митологии и религии, като тази тук, ще добиват все по-голяма популярност и "последователи". Защото плоското - ги устройва и им е напълно сответствено на възможностите да го осмислят... И виртуала им спомага чудесно за да засилват резонансите чрез кръстосаните си отражения. А от това възникват колективни процеси... И така нататък...

Фокуса на думите ми беше в съвсем други положения, за които това цитирано беше само незначителни елементи от "подложката". А и няма как да се очаква физик като ЕВЕРЕТ да разбира и от психични процеси (визирам смисъла и значението на думичката "вяра" ), още повече че доколкото си спомням, той представя идеите си още в края на студентското си обучение (демек - в доста млада възраст). Казуса е принципен - не само спрямо ЕВЕРЕТ...

Една хипотеза не се основава на вяра, а на сбор от предположения. Иначе не е хипотеза. Доколкото имам данни, въпросите касаещи идеята за мултивселени, идват от догадки и математически извеждания. Нищо от това не е вяра и вярване, а просто "хипотетични допускания и предположения". От друга страна - от гледна точка на религиозния субект, която и да е хипотеза може да се приеме за идеология и така - да се повярва. За мен границата между вярване и условно-относително допускане е съвсем отчетлива, защото съм я изяснявал внимателно и систематично през годините. Като за мен става очевидно че за много други хора тази "разделителна линия" е невидима. Не твърдя че е правилно това, което пиша. Нито че е истина. Нито че е система от предположения. Но... и да го твърдях - възприемането е процес, който определя и едновременно отразява ВЪЗПРИЕМАЩИЯ. Не зависи от нечии думи как да бъдат интерпретирани, защото това е тясно зависимо от схемата "убеждения, вяра и възгледи" - в "Четящия" ги. ===== Темата за "ПЛОСКАТА ЗЕМЯ" е превърната в идеология за резонансни на същото личности. Каквато и да е тема може да бъде превърната от същите в идеология и дори религия. Това изразява нагласата на потребителите, а не на самата конструкция. После - самите нейни религиозни потребители ще си я изменят за да отразява по-точно техните потребности. От друга страна - ПЛОСКАТА ЗЕМЯ е интересен експеримент ЗА МЕН, който е в доста посоки. В някакъв смисъл в създаването на самата идея виждам аналогията на техниката за подбор на препоставки, чрез които да се подложи за подходящ прицелен предварително "извод". Пример за същото е всеизвестните "апории на ЗЕНОН". Това са нещо като "логически и смислови упражнения", но не и да са смислени по отношение на практиката, в която "нямам проблем да надбягам всяка костенурка" . Теорията на плоската земя се опира на внимателен подбор на аргументи и интерпретации, извадени от научните положения за сферичната земя. Това е чудесен пример за многовариантността на интерпретациите, особено когато предварително се познават мехамизмите им и чрез това става възможно за компетентните да ги манипулират насочено. Мисля че това по принцип се прави и на други аспекти в социалния живот.

Но това е проблем не на идеите - а на дефицитите в разбиранията на авторите им. И на последващата репликация на тия дефицити от репликаторите на идеите. Защото какво е социума без репликации. Кой, кое и какво би било ако непрекъснато масата от хора не се стремяха към репликиране и заимстване, към повторения на модели - първо в поведението, после - в отражението, след това - в мисленето... следвайки естествени първосигнални инстинктивни импулси, обобщени в случая с понятието "СОЦИАЛНИ". Напълно от полето на "социалния ХОМО"... Разбира се че "по-късно тези идеи придобиват доста уродлива форма" - щото от идеите, до приложението им сред широкия социум - е пропаст. И тук въпроса е именно до дефицитите. Умението да се преминава пътя от конкретното, през частното, до абстрактното (идеалното или принципното, обобщение)... и обратно - е синтезен въпрос. През очите на някой си незначителен и напълно неизвестен "рамус", цялата философска наука е изгубила "корените" на човешкия фактор и е изгубена в идеалното. И това не е проблем на философията, а на философите. Не е проблем на измисленото - а на (из)мислителите му. При дефицит от психичен характер, при това - базов и много задълбочен дефицит, това се отпечатва във всяко човешко производно. А то е навсякъде. И сега - продължава... Отгоре на всичко се добавя "социалния развален телефон и липсата на разбиране и вникване в механизма му, за да е възможно поне да се заобиколят негативите му - а те са мултиплицирането на грешките между авторите на идеята и "последователите"-репликатори, заради неадекватности и естествени проблеми в интерпретацията на "идеите"... Всичко тече почти "стадно", колкото и да се напира на "интелигентния ореол"... Изгубени хора сред идеите си - собствените, наследени, научени и репликиращи предишни идеи. Идеи - останали сред социума, защото вършат работа в полза на едно или друго, на една или друга социално-личностна потребност... И най-големите грешки в социалната история на ХОМО е когато проблемна философия и идеална конструкция, се привиди и трансформира в "социална идеология" за решение на социални конкретни проблеми... Примерите са навсякъде сред социалната история, дори в по-ново време - и Хитлер... и Сталин.. та досега и в Северна Корея... всичко това са възникващи идеологии, в основата на които стоят идеолози. В основата пък на тях - стоят точно определени социални отношения и проблеми... Идеолозите представят "решения", според тях. Други - решават как да "приложат" решенията - но дефиците се мултиплицират... Не е причината ХИТЛЕР, нито СТАЛИН (като формални примери). Не са причините в точно определени личности, но социалната история й е по-лесно да именно с "еталони"... за да прикрие че проблемите са огромната несъзнателност на масата хора в стремежа им да избягат от конфликтите - от вътрешно-личностните си, до социално значимите... Огромния хаос и импулсивност... точно като за тълпа. И точно зад горните формални "имена" стоят именно ТЪЛПИТЕ от следовници, от изпълнители... от цели огромни системи за репресии, контрол... Това е модел и досега се повтарят основите му, по цялото земно кълбо, през цялата история, ХОМО продължава да е хаотичен и импулсивен. Особено в групи... и най-вече - в "големи групи", той потъва обратно до "пещерата и джунглата"... откъдето непрекъснато си внушава че е "напуснал и поумнял"... ПОЛЗА - е изразът на ключови базови потребности от периметъра на ХОМО сред всеки един от нас. И едно от базовите й проявления е точно АЛЧНОСТТА... И само да напомня нещо просто, което може да е за някои скандално - особено тук, сред този форум: Налице е форма на АЛЧНОСТТА, която е трупане на... знания. На информация от всякакъв характер.... Но и нещо много важно, един определящ детайл - информацията се поема заедно с точния начин за интерпретацията й. Маниакалния израз на това е провокиран от несъзнателен фон на флуктуираща тревожност. Някъде дълбоко те се водят от импулса на нещо дълбоко според което "в информацията, данните, обработката... новините, наученото по всякакви канали..." ще им подаде непрекъснато нужното... за да се успокоят, в склонност да намерят "утеха", чрез "отговори"... Ако ги няма - значи да се комбинира, да се моделира, да се наглася чрез подбиране и нагаждане на подбраното... Но като цяло - в търсенето на "готов набор от "отговори" - вече направени, създадени, подредени... И предложени именно заради "търсенето" е и предлагането. Нима това да е измислено от МАРКС... или от Енгелс - та това е израз на прост базов социален инстинкт. И от него - в социалната динамика и процеси.... Това изглежда доста първосигнално, нали, наивно - въобще се отнася до "някои други''... за "някой друг"... Но дали? Една друга склонност на несъзнателните полета в ХОМО е невидимия за него импулс винаги да проектира негативите и проблемите извън себе си - или през конкретни обекти и хора. Или в идеални или събирателни образни форми... Само и само "да не е в него"... "да не е той самия". Важи както за отделната личност, така и за групите от личности - механизма е един, само мащаба е различния. Твърде малко хора могат да си позволят да вникнат в това... и да са достатъчно узрели да поемат бремето да го "открият" в себе си... Да го изучат, да го вникнат, да го задълбочат... Но пък - именно с дефицита от невъзможността на всичко това твърде много социални "идоли", обявени за модели и авторитети, "създават идейните си конструкции"... и после други дефицитни като тях - ги репликират... И - сред нашия свят сега е "резултата" от всичко това, както и сред нас самите, в този момент...

Че това стои в основата на целия социум още от зората на човечеството, та досега. Но - никой не говори за АЛЧНОСТТА като дисекция - какво е, откъде идва, защо се проявява, как... Комунизмът залага на същностна фундаментална грешка, главно заради пълното неразбиране на психичната страна на човешката природа, както и осмислянето и вникването им. Но няма и как да се очаква да са налице тия, след като никой философ, нито икономист нямат и елементарни понятия за психичния свят... Та - грешката в комунистическата идея е - че се залага на страхът и контролът на "държавата" върху личностите в нея. Едновременно с това - при засилване на страховия фон, инстинктивно се покачва и проявата на АЛЧНОСТ, която е просто негова съпътстваща и едно от проявленията на страхуването. Хем КОНТРОЛ от централизиран тип с използване на СТРАХУВАНЕ, хем залагане на претопяване на алчността - като базово проявление на същия този страх. Това е огромна тема... но идеята ми беше че АЛЧНОСТТА има сложна структура и широка база от причинности и механизми, които резултират в онова, което обобщено се има предвид с думичката АЛЧНОСТ. Също така правя обобщение от типа - продължава да се пренебрегва психичния фундамент на всичко човешко... НА ВСИЧКО-то - през ЧОВЕШКАТА ПРИЗМА. Странно изглеждат в моите очи всички "знаЕния" на фона на липсата на психичния фундамент, от които самите Знаещи основават своето "всичко" - през колективната или личната си призма. По този начин - пак през моите очи - всяко "знаЕне" е лишено от своята най-дълбока основа. Наследството на това лишаване е вече с "хилядолетно" натрупване. Продължава да се идеализират философии, имена, идеологии, описания на света - като всяко едно от тях е лишено от СИНТЕЗ, включващ психичните полета на Отражателите си. Няма как при това положение фрагментарно и лишено от естествената си база "знаЕне" да има адекватност - особено когато се касае до "човешкия фактор"... а той, за мен - Е НАВСЯКЪДЕ и ВЪВ ВСИЧКО.

Колеги, малко размисли с въпросителен привкус, от моя страна: Историята на музикалните инструменти, към "музиката" ли се отнася? Защо темата не е например "история на музикалните инструменти", а е подбрано заглавието "антична музика"? Само една аналогия - Тома Спространов е известен със своята енциклопедичност спрямо съвременната поп-музика. Но самия той никога нито е свирил, нито разбира от музика, нито е създавал такава. Но "знае" всичко за нейната история - имена, дати, концерти, изпълнители, стилове... Статистика и знания за историята на нещо, особено пък за изкуствата, доколко приближава някого до самото изкуство?

не само в точните науки, а става въпрос това да се разпростре в цялото битие на един рационален субект. И не да е разделена битийност - отвън, с параден етикет на рационален, а отвътре - твърдо ирационално ядро и несъзнателния канал да задава по инерцията на наследеното. Това го има навсякъде, и е широко представено сред пишещите и в този форум. В мисленето и когницията - степента на рационалност е именно постепенното отпадане на константности и опорни точки, служещи именно на заварения Ирациум сред всеки човек. По пътя към преминаване от константни и неподвижни опорни точки, към относителности, вероятности, възможности, условности - идва сред известното на всички понятие - СЪМНЕНИЕ. И то - упоритото прилагане към все повече и повече от личната конструкция от обяснения спрямо света и себе си, независимо че това среща непрекъсната съпротива от вече създадените ирационални опори на колективно-сформираната вече идентичност. Всички идваме в годините на съзнателност с вече подредени вътрешни ирационални схеми - на отношение, на поведение, на ценности и мотивация. Това е универсално заварено положение. Някъде, условно и най-общо, към 12-13 години тепърва започва да се проявява друг вътрешно заложен потенциал в самия човек, който до този момент няма възможност да се изяви освен хаотично и фрагментарно - това е ИНДИВИДУАЛния му аспект... С него, по съответствие, идват и възможностите за осмисляне и така - за преосмисляне на завареното ирационално положение. Оттам - и за неговото внимателно и осъзнато пренареждане, преокачествяване и всичките допълнителни съпътстващи към разширяването и стабилизирането на индивидуалния аспект в самия субект. Разбира се, че това среща непрекъсната съпротива на завареното и вече сформираното. На вградената инерция и навичност. Но най-вече - проблемите на несъзнателните процеси и тяхното отработване, са в това че те са отвъд границата на "видимото поле", на което толкова хора са сложили етикета "съзнателно". Там е работата, че това е сложен трансформационен процес, бележещ нещо като "вътрешната възраст" при всеки от нас. В нея, както и за всяка друга "възраст" е налице нещо като "етапност". Етапите не могат да се прескачат, макар че непрекъснато има пориви към това. Етапите само се израстват, защото всеки етап в неговото натрупване, насищане и изчерпване, служи за основа на "следващия". Без "предишния"... "следващ" няма как - разбира се това е твърде опростено и принципно представено за целите на възможния адекватен изказ тук. Поради комплексни процеси които не са тема на тия думи, всеки човешки субект, е някъде по етапите на своите "възрасти" - както физиологично, така и в психичен аспект. Всички хора сме на различни точки, защото тия процеси също са комплексни и тук в тия думички засягам само микродетайли от комплексността им - многомерност, многовариантност, многопластовост. Както в квантовата физика никой не борави с "точности" и това се приема напълно естествено като не пречи да се работи с относителността, вариантността, нелокалността. В най-общ смисъл - обобщено с подходящото за целта понятие - като цялостна форма на нарицателен етикет за смяната на етапа в отражението и мисленето, от константно и статично обусловен, към условно и относително и моментно определящ - аз го нарекох РЕЛАТИВЕН ЕТАП. Това не е просто етикет за начин на мислене, а за цялостна трансформация на психичните процеси и механизми, едновременно с уклон към синтеза им. ============= Не е толкова важно че някой не разбира от всичко това, дори не е и толкова важно че самия той му е проблем да го приеме. Тия неща не стават за вярване, нито "правят живота по-лесен" - в някакъв смисъл, за толкова много хора - точно обратното. Но идеята е да се спре с непрекъснатото борене и съпротива, да се намали първосигналната склонност към отрицанието му. Просто - така или иначе светът е много по-голямо място от колективно-договорените или лични обяснения за него. И рано или късно, все някой преминава през своите си етапи, по своя си уникален начин, със своите си темпове. Но е крайно време и вярващи в религията или науката или обясненията в която и да е идеологична постановка, да свикнат с идеята че всичко е до етап и че са налице етапи в психичното при които религиозността и спадащите към нея толкова типични вътрешни характеристики и уклони, става непотребна на субекта. И самоотпада. В същите етапи, вярването като отношение към света и самия субект спрямо себе си, се надживява и колкото и скандално да изглежда - отпадат и всички въпроси и нуждата от "бог". Нито е грешно, нито е неправилно да се вярва, в каквото и да е. ОСЪЗНАТОТО отношение на вярване е уникален етап в битието на един наистина религиозен субект и при него необходимостта от "доказателства" и убеждаване на 'другите' осъзнато отпада, без да се налага да се "стеснява психичното му поле" заради фиксации и фанатизиране. Това са изключително редки единици субекти... Точно както са и редки представителите на холистичния рационализъм, с характерната си релативност дори и спрямо отношението си към света и самите себе си... ========= И да - тия положения не са записани другаде. Те не са плод на един или друг авторитет на които рамус да е последовател, говорител и изразител. Да настоява да показва колко е прав, колко са правилни убежденията му. И да изисква съгласие, одобрение или да се прави на интересен... Тия положения не са спрегнати за да се подпрат нечии нужди или потребности, за да се предложат като вид колективен или идеологичен сговор. Те не са социално популярни, нито стават за запомняне и репликации, за да послужат на нечии ползи или удобство. Тия положения не са за да създадат повече или по-малко добро, да имат мисия, да изпълнят предназначение... нито да послужат за огледало на самия рамус да си придаде значимост или важност в проекциите си. Отпадането всички споменати "социални-съпътстващи пристрастности" от ПОЗНАНИЕТО, аз нарекох ЧИСТО ПОЗНАНИЕ.

Като се премахне болднатото "не" се оказва същия смисъл. И същия механизъм. -С "я си представете" е малко несериозно да се дискутира. Нещо повече - представете си - е нещо повече от несериозно. Фантазното и въображението не се съотнасят до рациума. Те са качества които придобиват функцията на креативност когато са овладени и управляеми. Ако не са - служат на Ирационалните психични полета. -Философския дебат за "бог" няма нищо общо с "вярата" в същия. Произволното смесване на различните аспекти на вярването, спрямо неговите следствия, не е подложка за сериозна дискусия. И не говори за сериозни и задълбочени хора, разполагащи с достатъчно сиво вещество, с тренирано нагъната повърхност. -Няма нищо по-естествено като пример за пристрастие и нагаждане на размислителството, когато се касае за религиозна вяра. Просто контраста прави нещата лесно регистриуеми, видими и ясно различими. "докажете ми че бог не съществува" е най-простото нещо на света. всичко се определя от "критетиите за "съществуване" и дали в тях се поставя "нуждата" от съществуване на "нещо си". Лъжата, истината, безкрайността, свободата, доброто или злото... са просто абстракти ... точно както е и "бог". Като също така - според подбрани и систематизирани критерии - те "съществуват". А според други - не. -Философските размислителни упражнения вероятно носят на авторите си нужното, но философията не предоставя аргументи за каквото и да било. Размислителството е сложна игра. Най-голямото предизвикателство за умотворящите е изгубването сред умотвореното... -Исторически идеята за бог се е появила и утвърдила заради колективни ползи и потребности. В чисто личен план - същите са причините. -Колкото до "подредеността и знаците" - цялата работа е в нагласянето спрямо нуждата. Предварителното убеждение за наличието и ролята на бог, стоят преди всичко и на безапелационно място в йерархията на ценностната система. След като тавава подложка е налице, тя застава извън всяко критично разглеждане и менталния достъп до нея се забранява и се тушира чрез стандартни защитни процеси. Да напомня, че едно от следствията на механизмите в ирационалните психични полета, е непрекъснатата нужда да се "виждат модели" - не да се гледат, а да се виждат (интерпретират). Просто мозъкът има нуждата да привижда сред всякаква серия от сигнали, да имат модел. Това е следствие от надграждането на нуждата от контрол, защото когато се привиди "модел" случайността се изгубва и с нея "неизвестното" се превръща в измеримо, сравнимо... и следователно - предвидимо. Случайността създава неизвестност, лишава субекта от интерпретируемост (защото всяка интерпретация се основава на разпознаване чрез моделна матрица и прекарването на входна информация през нейното "сито") и за много хора това е проблем. Просто когнитивните изследвания са поле в науката, които вече над 20 години продължава да е изключително неудобно за повлечените и повлияните от социалните митове личности. И още - когато се касае до хора (а това е при всички положения) никой от вас няма предвид психичните механизми и процеси. Всички плуват в предварително наредените си води от заемки и конструкции, защото все пак това предлага усещане за предвидимост и така - контрол. Заради същото, някъде по следствията, се явява и най-универсалната колективна фикция, наречена "бог"...

Колега, проблемите в неврофизиологията са големи колкото вселената. В чисто принципно отношение - когато спрямо комплексна система, се подходи фрагментарно, резултатите винаги са фрагментарни. Всяка научна дисциплина подхожда спрямо изследваното в ограничен периметър. И го разглежда според периметъра си - резултатите са отражение на този подход. Мисля че не е трудно да се схване корелацията и взаимовръзките. Сега, в конкретния пример за обясненията - отново се позовавате на спорадичен популярен материал, касаещ нещо си. Дори ако в същия сайт, от който се цитира публикацията, се навлезе в други публикации ще се забележат много други "разглеждания" по същите въпроси. Огромен брой научни колективи, със значителни средства потенциал и възможности от всякакъв характер, разглеждат мозъка вече десетилетия. В сравнение с мащаба им "лабораборията на рамус" е съвсем незначителна прашинка, но това не пречи същия да разчита на гънките си... а не на 'белтъчните молекули" в основата им. Какво имам предвид - ще спомена, че описанието и обяснението в материала имат проблем. Той се появява когато се съотнесат спрямо друг много добре изучен и наблюдаван феномен, касаещ запаметяването и извличането на данните в мозъка. Става въпрос за следното - установено е... че паметовите записи са с изключително сложен характер - не точно като механизмите на фиксирането им, а при четене се наблюдава и нещо като 'презапис'. Резултатите от това са, че при всяко спомняне, се изменя самия запис. Това може да стигне до степен, при което "оригиналните елементи" при първия запис, да се изличат напълно и да се заместят с други. Припомнянето търси в същите :"адреси" в базата данни и всичко това резултира до степен, при която примерно ние с вас си припомняме миговете от детството, а всъщност един външен регистратор би показал напълно за нас самите, други събития. В този смисъл - интерпретирането че "белтъчната молекула" е израз на вече стабилизиран спомен... е напълно компрометирано и съвсем невъзможно... Всичко това вече съм го проверил внимателно спрямо себе си, чрез многобройни сравнително прости експерименти, провеждани почти десетилетие. Не само вмоето паметово поле, а и в сравнения между полета на други субекти... Със всичко това искам да кажа следното - вие очевидно ви е интересно да се занимавате с обработката на обеми информация и да създавате системи от абстракции за обясненията им. Но интереса ви е само до възможността да се възползвате от нужното за своя си предварителен възглед, основан на идеята ви че имате обяснения на положения които "други нямат". Както вече по-горе написах - опита да се възползвате от неврофизиология, или философски категории като "разум"... работата е, че това ще ви вкара в проблеми със своята собствена физическа теория. Много ви се иска да я приложите и спрямо най-изплъзващото се в сегашната наука - това е огромното тресавище на мозъка, НС и нивата на обработка и сработване между тях... до появата на феномени, които "не могат да се обяснят". Но най-ми е интересен... вашия собствен интерес... който се ограничава само това да си направите нещо като... кефа... нещо като начесване на сърбежа. Това в някакъв смисъл ви запълва, осмисля и сте се оставили на инерцията от тия... "Гаражния" и индивидуалния подход спрямо всичко в битието има своите преимущества и своите ограничения. И за разлика от организирано-социалния подход, в индивидуалния най-важното се оказва самия ИНДИВИД и неговите отражения във вид на разбирания, убеждения възгледи и... вътрешни граници. Последните определят всеки резултат от което и да е индивидуално изследване и експерименти. Математиката не е началото и края на вселената, колега, тя също има своя лимит - както е всичко останало... не е проблем че нещо има лимит, въпроса е - да се изучи, изследва и вникне докъде е, доколко е... Като това е част от подходите за заобикаляне на който и да е лимит. Най-важното за всеки лимит е - че огромното предизвикателство е именно ВЪТРЕШНИЯ ЛИМИТ, образуван сред всеки от нас в битието и начините за отражението му през себе си. В тази посока са вложени много сериозни и задълбочени изследвания, които излизат далеч от пределите на днешната научна парадигма... и днешните социално-организирани подходи. За всичко това вие само търсите нужните публикации... но в моите очи, това е обречена кауза - тя е вече с работещ лимит. Или ще го забележите и вие самия... или ще остане невидим през вашите очи... Споменах за "несъзнаваното", вие го отклонихте към "други теми, някакви си". Но вие самия не знаете нищо за него. Четете публикации и заимствате, сякаш не се отнася до вашия собствен мозък, и до собствения ви несъзнателен периметър - ако някой напише нещо, ако някъде се публикува - просто си подбирате нужното, за да го нагласите отново спрямо вече конструираната ви система от обяснителни концептуални елементи. И... дотам. Просто дотам. Странно ми е също че "според вас - предлагате възможности на други хора, запознати с обяснителната ви схема, като посоки на възможни открития... Според вас - защо никой от тях не се възползва от "предложението ви"? В най-общ смисъл налични са няколко възможни логични отговора. Някои от тях обаче... може би няма да са ви приемливи... или биха... Но не ги засягате никъде. Най-лесния начин да се загуби един индивидуален изследовател, е в собствените си построения от обяснения. Работата е, че той самия не разбира за това... Интересно ми е вие как бихте 'конструирали' механизма на това и дали и доколко вие самия бихте бил повлиян от същите механизми.

това е твърде стар етап, като дори не е "извод". А в сегашния - не вярвам на нищо и никого, вкл. и "на себе си'... Отговорите, теориите, научността и нейните критерии не ми вършат работа, като това не ми пречи да ги имам предвид... При мен случаят, задачите и вектора е от съвсем друг характер, като все пак това не е място рамус да пише за себе си, а е за насоката според заглавието.

Ок, става ясен само мотива и нуждата за 'проверка' в повече сфери на битието... Но обясненията за "тия сфери и явления", не са сферите и явленията. Всичко това е интерпретационно и относително и най-вече - големия проблем е доколко и как антропоцентричния принцип и ограничения, в съвкупност към социалното инстинктивно влияние задава условността и зависимостта на интерпретацията от Интерпретиращия. Искам да обърна внимание и на още нещо - "дали вселената е разумна" е въпрос, а не отговор. И теорията ви, в комплект с обясненията е само хипотеза, а не отговор на "въпроса". И дали света е "един", дали обяснението за него " е едно" и според "единственото, което е вярно и правилно" нещо "трябва да е естествено следствие" на вече изведени "правилни обяснения" е погрешен подход, колега. Той е израз на "ако е вярно това, дето го обяснявам, то трябва да е вярно и всичко друго за което ползвам същото обяснение"... През моите очи дори подхода е проблемен. Още повече - че постулирате въпроси за "СЪЗНАНИЕТО" , без никъде да се засегне дори бегло въпроса за "несъзнаваното' и вашите собствени подбуди, ценности, мотивности, йерархията им... след като повечето от това е "невидимо за физика"... Всеки свой пост в тази тема, леко, пряко или непряко, засягате въпроса с "изгубения" или "изхвърлен" от договорката на физиците "етер". изглежда смятате това за най-основната грешка. Но етера... е само обяснение за нещо. Елемент от една обща обяснителна схема. схеми за обяснения могат да се направят и се правят. Вие също го правите. Обясненията си имат своето значение, роля, функция, сред всеки човек. Защо обаче за вас има точно това значение, което изразявате?