ramus

Леле... "за пореден път"... и "вярна". Ей,... не можете да се стърпите, колежке. Толкова да напъва религиозното, само чака тригър и бум.

по другите размишления, нямам компетентността, макар да са ми интересни и да ги прочетох внимателно. Но по казаното в цитата: вече изобретиха уреди (камери) заснемащи милиарди кадри в сек. Това доставя информация, недостъпна за която и да е биологична перцепция и обработката й. Допълнително - не се споменава и другата "граница" - долната. Тя се изразява в "доколко бавно може да се случва процес, който да е наблюдаван, но да не е възможно да се регистрира и отразява. Точно това пък се научиха да го правят доста отдавна, заради простотата на реализация. Темпоралния отрязък, свързан с човека и възприятието му, е в "двете посоки" - и това по принцип е интересен въпрос за начина по който съзнанието предлага ситуиране на "носителя си"... От друга страна - като човек, който работата го заставя да се занимава с видеообработка и твърдението за "12 хц" - дори и при 16 кадъра в секунда, при вглеждане се забелязват "изместванията". Това може всеки да опита чрез собствените си компютри и програми за видеоредакции, с които се манипулират видеоматериалите по кадри и честотата им. От друга страна - въпроса за "кадрите" опира до възприятийния апарат - сетивния канал всъщност ги доставя без проблем - кадрите, до мозъка. В мозъка се интегрират и интерпретират като аналогова непрекъснатост, заради ограничение в зрителния център за обработка, но и заради нуждата да се достави на дяловете след него - в последващите интерпретации, за да се филтрира дали е налице нужда от реагиране. Има и още нещо любопитно - на "съзнанието" - за възприятието се подава "обработения зрителен образ", т.е - пак е възприятие, но се подава на обработка нататък, и му се реагира като на "външен" сигнал. Освен това - чрез някои обратни връзки в мозъка, е възможно да се генерира зрителен сигнал и по същия канал на предаване "нататък" да се интерпретира че сякаш е дошъл "отвън". Това само по себе си - е уникален механизъм, който дава много сериозни последствия за всички психични процеси и възможността самия мозък да създава "виртуална" среда и да й реагира, сякаш е "обективна"... Още повече че този механизъм се управлява от зоната на несъзнаваното и чрез него могат да се създават "сигнали" за среда, която е генерирана и създадена "отвътре", а се изживява - като спрямо "отвън". Другото любопитно е - че в мозъка "кадрите" всъщност се отчитат, защото въпроса за вмъкване на кадър, сред друга поредица на такива (въпроса за влиянието на т.н. "25 кадър" ) се оказва че повлиява и са налице реакции, но сигнала отива към несъзнаваното и ИРАЦИОТО в субекта.

Естествено, че няма кой да отговори. Като също така е интересен и въпроса - "и да има отговор - защо толкова ти е нужен?" От друга страна - след като е толкова нужни тия "отговори" - дали нуждите са от познавателен или дълбоко психологичен характер, за да са толкова много хора направо пришпорени от "нуждата" им. Кое ги прави толкова важни - тия въпроси, за да е нужно толкова избиране - дали отговорите били сред библейските източните или научните парадигми и идеологии? Разбира се - също не очаквам "отговор". Просто е вектор за самоаналитична практика, защото тия... "въпроси" само изглеждат във въпросителна форма - те всъщност покриват интелектуално нещо в дълбокия Ирациум - сред всеки човек. Пък не са много хората, които достигат до тия си "равнища".

о, има и други варианти - например - жонглирането с аргументи, при положение че е налице предварително предпоставен извод, на когото аргументите е идеята да служат все едно че е следствие от тях. Това е толкова използван механизъм и чудесен реторичен похват. А някои колеги тук сред форума са направо корифеи в него. Въобще - като се зачета в цитата от антрето на темата, твърде много прилича на примерите за същото от Зенон насам. Игри и подбор на предпоставки, за да се закара то "нужното". Така - костенурката винаги бяга по-бързо от заека. Всеки житейски абсурд може да се докаже с подбор и предпоставки от условия. Но винаги - само виртуално. Взамодействията с материална среда и контекст, задава известни ограничения сред менталните виражи по виртуала. Изглежда че твърде много се плува в тия виртуални води, а се забравя че дори за клавишите на клавиатурата са нужни физически умения и тяло, механизми, свързаност... За мен е странен един извод, от сравнение и съпоставки - защо също от времето на Зенон, дори и много преди него, игрите с предпоставките и аргументите, продължават да са действащи и до днес? А уж се говори за развитие, напредък...

това не е вярно. И е вярно... (проблем на фрагментарността). ИИ от търсачката Гугъл е натрупал "достатъчно обем знания" и информация. Може да ги обработва и възпроизвежда по критерии, но логика така и не се самопояви. И се налага да му пишат алгоритми за да я наподоби. И пак - не е "логика", макар че прилича. И като му я зададоха, и се почнаха налудни изводи. После заради проблема с фрагментарността и нейното задължително ограничение и влиянието на това спрямо изводите и взаимовръзките, създадоха "дълбоко обучение". Сега - стигнаха донякъде, поне да е налице възможна практическа стойност. Но проблеми продължават да се проявяват - защото основния проблем е ограничението на познание за собствените механизми на авторите и създателите на ИИ. Всъщност опитваме да ползваме ИИ, за да се отразим през него - като не са способни на авторефлексия. Това върши работа, но пак ще стигне до "греда"... Не знам как е възможно да сметнеш "теста на Тюринг" за някакъв показателен критерий. Ще ми се да седна аз - като тестово лице - срещу ИИ... да видим как ще ме заблуди дали е.. или не е "И". Поне с толкова хора дето опитват да имитират интелект, не успяха (досега, макар че имаше случаи да се подведа - в краткосрочен план) Отделно от това - логически връзки могат да се извеждат и с малко понятия. За логиката всъщност е нужен капацитет и опит в т.н. "абстрактно мислене". А това се имитира лесно, но се вниква трудно - именно заради масовостта на имитацията му. Всъщност един от основните проблеми в познанието и комуникацията - са именно когато се борави на базата на фрагменти и валидности в относителни периметри. А логиката и заключенията от нея - си приличат до голяма степен. И бъркотията от неразличаването, от относителностите и условностите, от липсата на информация относно тях и невземането й впредвид - всичко това е "проблем на фрагментарността"... И форумът тук манифестира същия "проблем" - чрез пишещите. Щото проблемът на фрагментарността - е израз на проблеми и дефицити в синтеза и индукцията ( в мисленето) . Те - логическите връзки - са само етап и условие в рациума и отражението. А има и доста други, по пътя към повишаване на адекватността.

Отделих това, защото ще го използвам за коментар, най-отдолу. Останалото, в общия му смисъл - ок. -------------- Насочих разговора в посоката да покажа, че коментарите в голямата си част издават пристрастие и сантимент, типичен за избралите да вярват във внушени социални стожери на които да се постановява идентичност. Не осъждам, нито порицавам тази тяхна особеност, още повече че тя е и масова и напълно в посоката на механизмите и динамиката между личност и социум. Обърнах внимание на самите пишещи, че чистото рационално поглеждане на даден въпрос е ограничено от обвързаност на някого или на групи, за които то има съвсем друга посока на значимост. Именно това е въпроса - че вглеждайки се аналитично в тази или други теми се забелязва отчетливо, че лесния и бързия начин за мотивация за писане е сходството в пристрастието, отношението, програмираните от това ценности и йерархията им. Исках да посоча, че умението да се анализира даден въпрос, особено ако това е от важно значение, ако е нужно да се взимат сериозни и отговорни решения с висока степен на социална или лична значимост, е нужно този, който ще поеме отговорността за това да притежава уменията да се отдели от пристрастието си. Това е моята посока в разговора тук. На друго място прочетох, че списанието, форумът, а защо не - и дискусиите в него, да имат някаква форма на значимост - поне за тия, които да надникнат и да имат умението да вникват, да видят ако не пример, то модел, насока, начини - за разрешение на проблеми при тяхното поемане на щафетата. Обаче се предлага обикновена конфекция, която задава само линията на резонансите и привличането на подобни. Защо наричам това "конфекция" - защото това го има навсякъде и рязко контрастира с предложената "мисия", визия и идеи. Какъв пример може да се даде на "младите", какъв завет може да се остави - но такъв, който да им върши работа защото те са тия, които ще определят целия облик на бъдещия социум. Това, което се предлага тук - като мнения, най-малкото е несъвместимо с такъв резултат. И именно защото личното залитане от привързаности, правят невъзможно прескачането на личните или резонансни периметри и целия разговор тук спира да има каквато и да е значимост, отвъд границите на самите "сказчици". Гледам раздела - ЕЗИКОЗНАНИЕ. И гледам "тази тема" - струва ли се на някого сериозна - още от заглавието си? Как, и за кого, това би поднесло съдържание, смисленост, излизаща отвъд личното пристрастие на няколкото човека повтаряно от тема в тема. ------------ За мен "въпросите за словото" са само нужния контекст в който оперирам и реализирам замисъла си, както и контекст в който се проявяват достатъчно примерите, на основата на които създавам условните си контрапункти и контрасти. За "рамус и словото" вече написах, но онова, което ми прави впечатление и ме мотивира да напиша, е че както всичко останало, словото още в заглавието на темата е зададено несериозно, в духа на "жълтата преса". А под него - просто намери естественото си място веднага за споделящите параноите от факта, че нещо в света не се движи както е програмирано и те са го приели. За да защитят личните си позиции, същите хора се позовават на несериозни от гледна точка на познанието, подредени и манипулирани от самите тях, "аргументи". Но все пак - последните прикриват несъвместимости между наследени внушени житейски позиции и това, което се случва сред света. И тезата - за измененията в словото, речта и езика в цялост, са заради значимите изменения в социума въобще. Вместо да се разгледа този въпрос в неговото същинско ядро и естествения му контекст, се измести отново в лесния и разтоварващ вариант за споделяне на пристрастията и параноите от рода "ужасно е накъде върви света". И още - защо не го разглеждате въпроса като същински осъзнати участници в тия социални трансформации? Защото те касаят всички - парадокса е, че именно рамус, който всъщност води един доста отделен от социума и движенията в него, живот, пледира за осъзнато отношение спрямо социума на тия, за които той е основното им поле за битие. А сякаш са някъде сред свой вариант на "социум", отделен за целите на тяхното удобство, за да спестят стреса от дезадаптацията си. -------- Младите хора са тия, които ще поемат отговорността за света. Те вече задават посоките. На много от нас това не се харесва, не го одобряваме, не го приемаме че е правилно. През моите очи това са схоластични позиции, от конфекцията на образите на недоволни и разочаровани родители. Разбираемо е, но не е сериозно. Не задава никаква рационална посока, свързана с каквато и да е практичност. Всъщност в голямата си част, тия, дето минахме през "промените" останахме някъде насред някой от етапите им. И там си останахме. А живота върви и промените все повече ни затрупват, докато си циклим някъде по "изостаналите линии" и само мрънкането остава, за да покаже, че сме изгубили и все повече изоставаме от предния фронт на същината в живота. ------------ Вероятно сте чували всички, че има и "вътрешна реч" и заради което се връщам на началото и цитата, който ползвах - ТОЗИ, който не познава "собствения си език", не е възможно да познава който и да е друг - ето как едни и същи думички, сложени сред различен контекст, изведнъж придобиват съвсем друго значение спрямо автора, който ги е ползвал за своята форма на изразяване. Ако един човек си позволи да познава своя "вътрешен език" и форми на комуникация то той ще има условието и възможностите да познава ( в същинския смисъл на понятието ПОЗНАНИЕ) останалите форми и проявления на същото. Ползвайки принципа на съответствието - ако достигне до принципите, значението, динамиката и механиката не едното - реализира ПОЗНАНИЕ спрямо останалите форми. Но учейки езици, в някой от социалните им варианти, усвоявайки готови набори от информация и нейната ограничена интерпретация, и оставайки до това, губите възможност за ПОЗНАВАНЕ. Разбира се - това са просто някакви си думички, написани сред виртуална територия, в която автор е ник с 5 символа, някакви си, задаващи някой си. Но за мен смисъла на това е от значение. Не дали и правилно съм го написал и доколко спазвам книжовните и академичните правила на езика. А да е достатъчно, за да служи на основното значение на езика и словото - да предадат в максимум онова, което се случва в "инсайта" ми.

аз самия имам проблеми с препинателни знаци, дори пълния член, някои изказни форми - както се вижда това в написаното. Нека някой не си мисли че не поглеждам критично към собствените си думи, още повече, че част от практическата ми насоченост е именно аз да обърна внимание на написаното от самия мен. Минавам няколко пъти, по различно време, през различни времеви периоди, сравнявам анализирам и в изводните си положения съм точно така, както още никой от тук пишещите не е разбрал. Не бях силен в писмената реч, никога не ми е вървял добре този предмет от училищните. Винаги съм имал ниски оценки, но и съвсем адекватно на уменията ми. На писане се научих - самостоятелно. Наложи се навремето да напиша материал за списание, това беше преди над 20 год - и тогава рабрах колко значителни дефицити са ми налице. Не че беше толкова проблем за останалото, колкото разбрах с практиката, че писмената реч има чудесно значение за самостоятелната работа върху себе си. С времето задълбочих това и опитността ми подава достатъчно, за да се вижда тук. Това че са налице някои слабости с граматика и препинателни знаци не ми пречи въобще в изразяването, за разлика от други - не претендирам въобще правилата да се въртят около мен самия. Просто правилата не ме интересуват повече от тяхната насочваща и регулаторна функция, като това се отнася до цялостното ми отношение към всякаква форма на норми и правила Но не е само това - понеже за мен думите имат значение да ме изразяват този, който съм, пътя през който вървя, онова, пред което преминавам, именно тази им функция за мен е приоритетна. Без никакво значение е за мен какъвто и да е сантимент, нямам вече никакво патриотично или друго усещане за принадлежност към каквото и да е "българско", а ги имаше - тия, през възпитанието ми през цялата механика на социума. Просто отпаднаха по пътя на това, което за мен има значение. Нито една от думичките ми не е написана от философско или размислително естество и за мен всяка дума има значението на лично осмисленото и преминатото от опит. Заради това не ме интересува и цитирането, защото аз самия имам какво да кажа, защо да го напиша или защо точно това, което пиша... За мен - ето това е "езика" и това е смисъла му. Ползвам го и за социалните си малко останали взаимодействия, ползвам го и за самопознание, защото видях че е чудесен за работа в тази посока. За народности, нации, култура и принадлежности - за мен никое от тия няма вече значение, и никое от тях не определя нищо с което да съм прилепнал.

НЕ, но и аз в такъв разговор не бих участвал въобще. В човешките колективни фикции, аз нямам какво да дискутирам, за мен те са в съвсем друга територия на познанието от тая в която се позиционират тук. За мен разговора беше в съвсем друга посока и аз се възползвах достатъчно. Така, че... успех с... "христос'' и въдворяването.

разбира се, че се обяснява. Няма как - просто механизмите за идентификация сработват на несъзнателно ниво. Да - точно инстинктивно, но не и че няма обяснение. А израелската нация - всъщност това е плод на насочен социален инженеринг, който искам да отбележа, има най-древни корени. Създаването по принцип на ЕВРЕИТЕ е същината и началото на този инженеринг. Сегашната "държава" е само наследник и продължител на тия вкопчвания, които вече хиляди години продължават по религиозна и идеологична линия. Между другото има доста хора и сред "тия", които не са толкова обвързани с юдейската идеология, памет или внушените канони и стожери за идентичност. А също така - възможността на същата идеология в юдейски вариант, да просъществува, е в нейната изключителна еластичност и адаптивност, следваща доста адекватно историческите процеси, епохи... В нея също е заложено на елемента "не е задължително къде, като какъв ще си, с какво ще си облечен, заради кое ще живееш - важното е... " Разбира се - това е пример за една от най-вкопчените в идеологията и идентификацията си групи, в цялата история на човечеството. Не е само тя... но създаването на ИЗРАЕЛ е само част от възможния спасителен план по запазването и поддържането на идеологията... Но това е огромна и сложна тема и не виждам защо да я подхващаме тук.

Ей сега да те налазят "патриотите" от русофилския отбор. Би трябвало чрез внушената славянска принадлежност - да мигрират всички българи към голямата "съветска държава", по причина, че тя се е самопоставила като стожер и спасител на славянството, дори и си присвои същото като религиозен спасител и пазител на православието. А всъщност това са само обикновени идеологични трикове. Точно по същия начин както за македонизма се измисли и съответната митологична платформа и постепенно беше внушена и сега е "работеща". Обърни внимание на собствените си думи - нации, които водят собствена борба за самоутвърждение... Но тия "нации" бяха в ореола на самоутвърдеността си... вече. А сега водят борба, нали? Борбата е именно защото вътре в тях текат процеси по разпад на заварените в социалната инерция механизми от които ти изброи "три основни"... И за тях, както и за "българско-идентифицираните" тече по същия начин размиването. Обаче - ние, като "българи" със сравнително по-млада идентичност и спореща за историческите си корени, в опит да се отдели дори в младата си история от външните си вмешателства, имаме повече шансове да се прелеем в общия модел за идентификация. В сравнение с тия, дето са ужасно утвърдени, защото населението ползва това за идента си и това е вече запечатано от много поколения... Това предполага сериозни процеси по "откъсването" от стожерите, докато за недотам повлияните човешки индивиди, недотам попилите го от групите, семейството, легендите за деди и велики истории и начала - това няма да е толкова голям проблем

нека не смесваме свободата всеки да учи и ползва, но не и да се идентифицира с наученото. Нима не се вижда "ползата" от него, тук сред темите и самия форум, навсякъде из реалите и виртуалите... Вкопчеността е ограничител, с маска на спасителност, с идея че това е единствения начин, форма и вид... Това е въпроса - всеки може да учи всякакъв език - въпроса е след това какво ще ползва за изразяване. А нито един език няма да се задържи в една дългосрочна переспектива. Досега - езика, до голяма степен определяше изразяването и с това - идентификацията. Вече това не е точно така... а тенденцията е да отпадне напълно. Пример: Голямата ми дъщеря говори напълно самородно перфектен английски, без никакво специализирано обучение вече се явява на различни изпитни форми за серифициране. Тя просто има интереса и даденостите да го учи. Тя се изразява свободно на английски, много по-добре от колкото с българския. Но - тя няма нито българска, нито английска идентичност като принадлежност към нация в себе си... Понякога просто забравяме че сме просто ХОРА... ХОРА с червена кръв, с раждане и умиране и сродни характеристики като проблеми и ирастване в битието ни. И нищо от това няма нужда от нищо национално, нито културно, нито народно... нито от тежненията на истории или "начала"... И нищо от това не пречи нито се задава от езиковите форми за изразяване или комуникация. Дали се дава сметка за разликата - според мен дори "не е тънка и неуловима линия" - това да учиш ... и да го приемеш като идентификатор, както ти внушават и както се изразява в натиска на сродната група, сред която приемаш всичко това.

Нямат избор - просто нямат. Ще се стиска кой колкото може повече, но "смесването" го обрича. Иначе аналогиите за асимилация на едни от други - тия, които величаеш като "модел за запазване" всъщност в тях текат същите процеси на разпад - въпроса е не дали, а само в темповете с които това ще се случва за едни или други групи.

Извини ме - наистина ли не се вижда че това му е отредено да се отмие и замени с други форми на идентичност. Не знам защо толкова се настоява като нещастие че нещо си наречено българско щяло да се изгуби. Та то така или иначе си е съвсем младо в сравнение в далеч по-стари от него като "нации", които също им е отредено да отпаднат като фундаменти за иденти. Не се вписват като нужни в един бъдещ глобален модел на общество, дори нещо повече - те са му в пречка. Те са изпълнили своята роля в досегашните условия на социално битие и неговите етапи на развитие. Младите хора вече не са хванати за тия "национални хор'а". И ако - вече е далеч по-слабо и това е чудесна стъпка към бъдещето общество - разбира се, ако човечеството го доживее без да се самоунищожи. Чудесно е че младите хора все по-малко са свързани с ония "въжета" с които днешните по-възрастни от тях. Инерцията в социума е огромна и това е структурата с най-бавен темп на изменения... и все пак... нямат шанс - нито нации, нито границите, нито патриотизми или различните национални религиозни или други стълбове на идентификация и идеологиите им. Нищо не пречи на което и да е човешко същество, да изразява свободно себе си, без да е задължително прикачено за "национални" или други заучени идеали. Поколенията се сменят и това остава единствения шанс за възможността за изменение, при положение че в рамките на едно човешко същество, се държи и формира поведението си сякаш основните му постановки са края и началото на вселената. Неспособността да се допусне, че живота не е съставен само от непоклатими постулати, а е от условности, е точно онова, което засягам като "вкопчване". И точно заради това е и пристрастието в темата.

Целите са си ваша работа. Но историческата английска граматика интересува само консервативните английски аристократи. В днешно време никой говорещ и създаващ комуникационен обмен, като ползва за основа английския език, не се интересува от историческата граматика, нито от старо- или ново-английски. В немския език приятели също ми казаха че езика между младите хора все повече губил връзката с книжовния и литературен немски. А за френския - въобще да не говорим... Няма шанс да се комуникира бързо и смислено, ако участник в същата комуникация трябва да се спъва в огромен набор от правила, измислени в други времена, нрави, нужди и тенденции. И хората го променят стихийно. По-рационално е да се ползва тенденцията, като се овладее стихийността и поне временно се регулират измененията, отколкото да се натиска към задържане на вече установените правила и норми. Разбирам чудесно сантимента, разбирам и ролята на пазители, будители, която е нужна на доста хора, израснали и идентифицирани с наученото и внушеното кое е правилно, важно, истина, норма... Забравяйки че зад всичко това стои условността на всички тия. Не укорявам, нито изразявам недоволство, или пък да се привижда друго отношение. Просто това не е рационалния подход, в случая, така както е през моя поглед.

Дора, живота не се побира само в цитати и линкове по интернет. Не се побира и в академичната среда и нужния подбор на примери, микса от които да е винаги в полза на лична или колективна теза. Тия обобщения просто не са валидни, най-малкото защото са твърде общи. Освен това - не знам вярвате ли във валидността им, или е просто заради ефекта на защитаване на позицията... В съвременните тенденции, има езици, които просто ще се изгубят - с времето. И това не е само заради съвремието - има и езици, които вече са изчезнали като са останали само тук-там, повече или по-малко, техни следи. Може да се допусне, че е имало и езици, които никога няма да разберем че са изчезнали, поради това че няма следи за тях. От друга страна - език като унгарския, финландския (примерно, съвсем условно) са точно обречени в една по-далечна предположителна переспектива. Защото съвсем наскоро - две момичета от Унгария, говориха свободно английски... И смея да отбележа, че никоя от тях не го говореше нито пишеше, като ШЕКСПИР, нито като в КЕМБРИДЖ в по-ново време. Интернет променя езиковите форми, защото внася стихийно изменения в самия тип комуникация. Няма да остане в книжовна и автентична форма никой съвременен език. Тия сравнения с "векове" - просто нямат никакво основание - имали са преди век, но "времето" вече не е същото като "преди век". Сега век... съдържа много повече от "предишния век" и това запълване с процеси, се увеличава по темп.

По принцип - придържането към норми от всякакъв род, е в основите на който и да е колективен живот. И от него - в личен план. По същество - няма ясна разделителна линия за еднозначна дефиниция - кога отношението към придържане към норма, се превръща във вкопчване. Не съм толкова наивен че да не си давам сметка за това и като по-горе пиша за "вкопчване" имам предвид това като тенденция, само като насочване, в неговата условност. Все пак - нуждата от "придържане" към норма, като рамка за съществуване, е изразена в прилагателното КОНСЕРВАТИВЕН. В социалното битие, двете тенденции - тази на задържане и придържане към установеното, и тая - че същото създава пречки и проблеми пред измененията - всичко това е във взаимна обусловеност и така или иначе играе ролята на регулатор на социалната динамика. Същото е и в личен план - в психичния свят на всеки човек, тъй като взаимодействието и взаимната рефлексия между лично-колективно, е неизменна и до голяма степен инстинктивно определена. Така, че - всички в себе си играем тази двойнствена игра, в която всеки е някъде по своето "острие и разделителна линия - между придържането към нормата и възможността да я оставим, в посоките на промените". Не си присвоявам роля на "говорител на развитието". Просто... пиша онова, което в този контекст, е някаква форма на опозиция, и то рационална. Разбира се - през моите очи. Не е самоцел да съм в опозиция, просто това е похват - в условия на изразяване на подобни мнения, се губят границите и се размиват възможностите за съпоставки и сравнения...

съгласен съм с това - за мен то си е естественост. В тази връзка е и един от механизмите - регулация на опростяването в езика и речта. Това е рационален подход, а не тъгата и сълзите по чистотата, някаква си. Но става въпрос за друго - езика - това е набор от символи, ползвани за комуникационни цели и потребности. Казуса, който изразявам е - че при изменения на целите и потребностите, символната система, наречена ЕЗИК, се променя реципрочно. Тук става въпрос за силна привързаност към точно определена система от символи, наречена в конкретиката "БЪЛГАРСКИ ЕЗИК", официален, книжовен, академичен - това е ясно и също естсствено. И него ще го има, но в случая, в антрето на тази тема, а и в разискванията - става въпрос за казуса кое и какво определя силното вкопчване в точно определена система от символи. Това, че насочвам вектора на целия набор от причинности, към психичното, е защото по принцип самия казус, всъщност се определя именно в зоната на психичното. Там се "забърква" микса, там протича идентифицирането, като механизмите на всичко това въобще нямат нищо общо с рациото, нито с осъзнаването. И няма как - при положение, че тия липсват именно в етап и възрасти, когато идентичността се поражда, оформя и утвърждава... И остава като фундамент - именно защото идентификацията е процес на присвояване на образ, характеристики и критерий на носителя и формата на "Живеещия", чрез които същия се различава от всички групи "останали" и "другите" като "АЗ". Това е най-фундаменталния психичен процес и без него не би съществувало психично никое човешко същество. Всяко животно, носещо възможност за психика, също минава своите опростени форми на идентификация. Живота не би бил възможен без това... Това е причината за вкопчването и силната привързаност, толкова характерни в думите и позициите на толкова хора.

Ами - смей се тогава. Само да попитам - ти самия, смяташ ли че си толкова адаптивен и не си вкопчен в нищо? Щото е много лесно да се смееш на "другите" с идеята че били "смешни". Но тази показност на убеденост и нахаканост, са в едни други посоки на вкопчвания. Не е ли по-добре ако всеки преди да се смее на другия, опита по-скоро да намери същото или опозитното, в себе си. И ако е нужно - първо да се посмее именно на себе си и наследството, което всички носим. През моите очи - проблема на разбирането е в първосигналните пориви за борба, които се стартират програмирано. И това че им придавате след това краски на интелигентност, не ги променя като функция и значение. И на ролята им на атавизъм - когато те вече са неадекватни и са пречка на адаптирането. А разбирането, особено в цялост, след синтез - подава възможност за едно тотално приемане, без автоматизмите на 'отношението'... Именно това е и контекста, сред който може да се прояви и разгърне явлението БЕЗПРИСТРАСТНОСТ.

Ами... "българският език" - е доста общо понятие, твърде абстрактно. Кое точно "не се е променяло" - от 19 век, насам? Дори да приема така тезата ви - то значи е време за промяна. Неизбежно е и ако си отворите очите, ще го забележите. Нищо че на всеки вкопчен в отминаващото, винаги му изглежда че "настоящето и бъдещето" не вещае нищо добро... И... не смятам че се "говори" същият език. В академичните заведения - най-дълго ще се задържи вкопчването, но пък там - именно студентите ще наложат измененията. Проблемите в поколенията не се ли виждат все по-ярко? Вече не е налице естественото време за 'предаване' на опита, тъй характерно за ерите и културите досега. Темповете на изменение в условията и социалните фактори се увеличават и ще продължават да нарастват, като тенденцията вече е съвсем очевидна. Вкопчването към досегашното ви обрича, колеги. А някак си, вкопчените много им харесва да играят своята мисия - на пазители. Тя, както разбирам е чудесна, придава значимост, и още доста други възможности за изживяване. Но с нея се обрича субекта да се откъсва от движението на времето, такова, каквото е. Това са реалности и това афиширане на сантименталност ще остане само с измислянето на "аргументи", както е и по всеки друг казус. Нямат никакво основание думите ви - особено спрямо тази доста произволна екстраполация, само и само да се защити неизбежно отиващото си. Езика се "развива" вече в посока, която от времената на посочения пример, нямат нищо общо. Естествено - за вкопчените в отминаващото - развитието не е развитие, а го виждат като упадък. Но това е игра на самите вкопчени. Животът върви напред, а не назад. Вероятно на ръба на всяка промяна, всеки с уклон "против" е играел същата игра - и в себе си и помежду си. Дълбоките психични процеси в личен и колективен план, оформят общата картина на всичко това. Точно вие, бихте могла да синтезирате това, макар и да е по свой начин. А тази силна привързаност към авторитетите, към моделите, към доказаното, написаното, постановеното...

Всъщност въпроса е елементарен. И обречен предварително в насоката си. Езиците, каквито са били досега, им е отредено да се опростяват, което естествено означава да отпадат правилата. Не е така само сред българския - редица езици имат своите 'опростени версии' и процеса продължава. Налице е твърде сложно наследство, което е обречено да се променя. И въпроса в това опростяване не е оглупяването на народа, а това, че в информационната ера, езиковите различия създават проблем. Функцията на езика е да предава информация. Как, защо, доколко - колкото повече компресирано, толкова по-адекватно на изискванията. Скъсяването на думи, заменянето им със символи, знаци. В глобалното общество, което неминуемо настъпва, постепенното претопяване в културен план, ще се придружи и със същото в лингвистичен. Китайския отдавна няма проблем с опростяването си и са налице официални постановки на същото. В Европа също тенденцията е съвсем явна - за английския няма какво да говорим - самите англичани вече не могат да си го познаят. Но пък тази тенденция дава възможност да се разбират без никакви проблеми хора от целия свят, като всеки внася своя принос към обобщаването и смесването. Френския, немския... нямат шансове да се запазят, като че ли за вечни времена. Говоримия език няма как да не се отрази на "книжовните форми". --------- Като зачитам с колко плам толкова много хора защитават умилението си към отминаващото с толкова сантимент. Но това оплакване, тия мрачни краски, това насочване и измисляне на причините... издава пристрастие, а не здрав разум. Самостоятелно всеки един се изписва като принадлежност - да се адаптира... или ще оплаква отминаващото. Милиони хора по света имат проблеми с това да се заменят идентичните им основи. Адаптацията е огромен проблем и инерцията на досегашното е в основата на конфликтите навсякъде по света. Културите, народността, националността - по зададени признаци (един от които е лингвистичния) са само израз на тенденциите в социума в досегашното му положение. Но това няма как да продължи, а измененията в условията до голяма степен пришпорват огромната маса хора и няма време за адаптация и асимилацията на породените вътрешни дисонанси във всякакъв план. И да си споделяте уклона по отминаващото, с умиление и спомени какво било, колко е било правилно, кое било истината... това няма да спре процеса. Той до голяма степен е стихиен, макар че е налице и умело насочване, но то и няма как да бъде реализирано иначе.

"МОЖЕ ЛИ НЯКОЙ ДА МЕ ВЪДВОРИ ВЪВ ВЯРАТА СИ" - !!! изглежда дългът прави нещата доста весели, защото горното заглавие на тема, за вас изглежда така: И между другото - автопредставянето ви е доста точно - неприкрит атеист - и... убеден рационалист. Съвсем точно - убеден. Това са хората на дълга, ей ------------ Всеки ваш коментар - без изключение, е в този стил. Тук са само две от изреченията. Разбира се "мисията ви" трябва да ви даде нужната благородна роля, която леееекичко да се допълни с "удоволствието на сладкия моабет сред "съубедителните в рационализма" (си). И споделящите ценностите, които "недокоснати трябва да се предадат след вас". Разбира се - всеки сценарий на мисия, идва с някакъв антигерой, с който мисионера е нужно да се справи и така - да се затвърди в изключителната си роля и функции. Тук антигероя е твърде мижав и някакъв си... там с епитетите, които гледам и че и те са "рационални", академични... А можеше сценария да ме въздигне на висоти и... като се преборите със злия демон, вие ще блеснете много по-силно... В годините имаше и доста такива сценарии, честно казано са твърде повторяеми схематично... но то и това, което ги създава, също си е точно схема и нейното повторение е част от кодираното в невроните... Признавам си, смея се, на моменти, до сълзи. Не ми се сърдете - това също е реакция и няма нищо лично. Както виждате аз не слагам епитети на измисления си опонент в театъра и сценките си в него. Само се смея - все пак някоя игра заслужава овации, нали? Имате ги от мен, поне от мен. Не само че не сте в състояние да се четете, а само подавам резултатите от явлението, при което убежденията се качват в главата и... си отива дори леките наличия на "рацио". Разбира се, рациото отпада, но пък убежденията (в каквото и да е), остават винаги. Те и функцията им е такава - винаги те да останат да крепят. Разбира се резултатите нямат нищо общо с каквото и да е "рацио", но пък убеждението има силата да замества всякакви дефицити. Като все пак - става въпрос че не сте способен да четете собствените си думи. Защото вашите думи не ги пише рациото, нямате умения и практика в авторефлексията, което си е норма сред "убедените". Но и не само - защото вие не си дадохте труд дори да прочетете и чужди думи и интерпретацията ви пак е овладяна отново от убежденията и готовите реакции в отражението, които са неизменни - нещо твърде характерно за тях. Очевидно свободните излияния чудесно ви резонират на "натурата" и човек трябва все пак да отприщва събраното, може и театър да е, но... той "театъра" е само междинно звено между убежденията и дефицитите, които да компенсира. Вие, без да искате пишете "учебник". И... между другото - това също е благородно дело. Просто още не сте способен да видите в колко важна социална мисия участвате, докато играете на други като нея.

Ама разбира се - че е много по значимо. Сигурно е - че за вас само значимите неща, светлите умове, историята, човечеството... имат значение и само това би ви мотивирало да ме разобличавате... Чак ме досмешава докато го пиша, но... какво да се прави - живот шарен, хора всякакви. Вие сте просто защитник и говорител на каузата на "науката", през вашия житейски религиозен поглед. Това вече се видя достатъчно, за да се продължава да се манифестира толкова настойчиво. Чудесно би било ако не се повтаряте. Не че ми пречите - вие имате пълното право да покажете докрай убежденията и вярата си в... Иначе - в други постове се заявявате като а-теист, дори с имитация на рационалист. Но... уви - излиза онова зад маската, отвътре, при писане и реагиране в подходящ контекст. С цел да не продължавате да се повтаряте, аз ще спра, за да дам възможност да решите избликналите си пориви и недоволство и да се успокоите. Така пак ще имате възможността да продължите да се самозаблуждавате колко сте рационален и че "не вярвате", а само знаете чудесно когато "другите вярват" и те са заблудени и... с останалите заучени прилагателни... .

Защо не опитате да не реагирате, защото колкото повече се реагира, толкова повече разкривате какво се случва във вас самия. Отгоре на всичко - не сте способен сам да си го видите и регистрирате. пример: 1. Написаното - НЕ Е ПСИХОАНАЛИЗА! Малко смешно става, защото правите забележка за "правилна думичка", а собствената ви такава - остава невидяна... Като пример - че и да го гледате, няма как да го виждате. 2. Не "ЗНАЯ" да го правя - просто го правя. И за опримеряване че знаЕнето никога не е било достатъчно - предлагам просто предложение: Кант - нали сте го учил, даже ви е идол и велик социален пример. Е - вие сте го учил, но защо не опитате да направите като КАНТ? все пак - защо въобще се учи... ако ще се зацикли само на запомнянето? Ето - имате територия, в която да опитате да покажете личните си опити за извеждане... и още много други неща. Но не се виждат, не се четат. Да сте говорител на готовите заучени репликации и самия Вие да ги репликирате на свой ред... не ви прави дори основателен за претенцията "прецизността в науката е разликата между истината и глупостта". Най-малкото - защото и в това изречение вие имате няколко неточности - не в думите, разбира се. Но те - думите...

Колеги, с теологията, философията и свободното размислителство според прочетеното, наученото и нагласеното според нуждите си. Но тия академични имитации за положения от познанието, по които някой дочел и недочел.. и с претенция че разбира, излиза малко наивно. Не че нещо - понякога просто изпошлява и най-много да се усмихна. Отношението "маняна", които доста хора защитно ползват, всъщност не е никаква защита, защото неговата характерна лековатост, всъщност е точния подход на много хора. Само да кажа, че използването на Дисонанс, не е в посоката на умния ви прочИтен взор и че освен в когницията са налице и други типове дисонанси. И като цяло - откривателят и нарицателят на КГ го свежда до съвсем тесен профил и обяснителна насоченост. А явлението е изключително широко многолико и многопластово. Всъщност то е в основата на всички принципни механизми за отреагиране спрямо конфликтиращ елемент спрямо заварена вече "изчистена" схема за интерпретиране... Само за прост пример - колегата вече изписа два свои коментара, под последния мой. И в двата се забелязват типични и ясни следи от механизмите които описвам. Само ще дам съвсем очевиден от тях Разбира се - това е напълно неточен изказ и смислово отива твърде встрани от това, което иска да каже. Разбира се, че забележката към самата думичка, е съвсем точна. Аз не се старая въобще да съм прецизен, пиша бързо, имам други приоритети и това на което се обръща внимание е само малка част от възможната критичност, която аз самия си правя, когато се чета. И все пак - мотивността на инкоректус, за да напише това - е твърде ясна. Ако не се интересуваше въобще и за него въобще нямаше значение и той е "над нещата" нямаше въобще да се налага да пише втория си коментар, като се приеме предположението че първия коментар е просто реакция от "бързия тип". Но при поглед към времето между двата коментара - и цялостния емоционален изблик във втория, показва посоката на мотивната схема и нейното ядро от несъзнателни импулси. Нека се обърне внимание, че същия човек, в други свои коментари, е изключително точен в изказите си, достатъчно последователен, дори в тази тема - няма да давам повече примери - те са видими. Просто това е моят начин за изследване насред комуникативната аналитична дисекция. ==== Преднамерено не обърнах аналитично внимание на всеки един от двата коментара, тук публично, с цел да оставя възможност импулсите, които се генерират в него, да си свършат работата. Защото се получава известен "натиск" от моя страна - пиша положения които не давам възможност да се асимилират със заложените алгоритми за разрешения. Те се натрупват, а асимилацията не е достатъчна и твърде неадекватна. Веднъж задействани защитните механизми започват да "стягат" и подтискат именно висшите когнитивни функции. Именно от тях се започва натиска и върви "надолу по етажите на комплексност в отражението". Аби - също премина през това и дори неколкократно да го приложих спрямо нея, вкл. и по други теми, нейния начин си е напълно постановен и повторяем, като неговата функция, значение и цел, е именно такава. Основната й теза - също. ============= Нищо от всичко това не е заради лично отношение - обяснявайте си го който както иска, нагласяйте, привиждайте - нямам никакви претенции. Отгоре на всичко - по самите разисквания обаче, нивото на пристрастие от всичко написано в някои теми, скача до уникални висоти. Всички толкова са свикнали с явлението, че... не се обръща внимание, а и самите пишещи се оставят по инерциите на автоматизмите. Но покриват всичко това с някакви общи абстрактни описателни схеми, които да им вършат работа. В най-общ смисъл - въпроса за интелигентното насочено въздействие, или за същото от естествени процеси, свойствени на динамиката и склонността на самоорганизация в материята - това няма връзка с теологичната идея за БОГ - по същество. За народната идея на религиозните последователи, за БОГ - съвсем няма връзка. Библейското описание на бог, със заложеното отношение и основна абсолютна опора за обосновка, описание и обяснение в цялата концепция - НЯМАТ ПОЗНАВАТЕЛЕН ХАРАКТЕР. Нямат никаква рационална нотка - в кръга на описанието. Нито една реклама по телевизията няма ПОЗНАВАТЕЛЕН ХАРАКТЕР, независимо че са направени с основната презумция - да информират, дори да внушават подобно впечатление. Особеностите на ТАРГЕТА, определят цялата система на похвати в посланието - и това важи за която и да е идеология, включително и религиозни спрямо ТЕОса. Колкото до религиозността - понятието ПОСЛЕДОВАТЕЛ, е събирателно и за мен - доста по-широко от социалното му популярно значение. Нито един от подаващите някакво си "мнение", всъщност не подават нищо, което вече да не е подадено от други, преди него, като просто на моменти се превръщат самите субекти, в говорители и рупори на онова, което са приели за "правилно" и онова, което им е сходно с личните си системи от убеждения. А също повторяемия модел, в който всеки постановяващ нещо си, е с идеята че според него това е смислено, това е логично, задълбочено и че... това е страхотно постижение, само защото му дава усещането за 'позиция', усещане за "нещо свое". НО какво СВОЕ може да е след като е обикновен говорител на неща, които въобще не са негови, не е минал лично през това, не го е въдворил през живота, не е минало тестовете за проверка, за детайлност и особено - отхвърляне, защото покойния КАНТ не е писал за вас, нито за Живота... а за онова, което той е отразявал спрямо същия. И да - написал го е, свършил си е работата - вие тогава защо го повтаряте, а не напишете вие самите "вашия начин" на отразяване, на битието - пак систематизирано, последователно, широко и осмислено. КАНТ, както и който и да е друг концептуалист, не се учи, за да се цитира, и ползва за "доказване" и лични ползи, колеги. По принцип УЧЕНЕТО е процес, който основната му цел не е РЕПЛИКАЦИЯ на наученото. Но тия, които не са способни на "продължението", остават и циклят на ниво репликация и повторение. Така при човешкия социум едни и същи общи моделни абстракции обикалят сред матрицата, само защото според масата и мнозинството, според условия във времето, културата, социалните динамики, е било полезно или нужно и... по-лесно. В същата посока е и друго: Има някои хора, които още не са израснали идолите, които са им възпитани от образователната система и опитомяващата роля на социума спрямо тях. КАНТ - беше само формален пример, заради това го засегнах - защото видях как реагира в тази посока колегата инкоректус. Отношението към авторитетите издава собствен уклон към авторитарност - явленията са свързани... Но това е за съвсем други теми, за други четящи. Липсата на лични размишления, на собствен опит в тях, на възможност за по-задълбочено и самостоятелно осмисляне - се компенсира с копиране и заимстване на готовите шаблони за каквото и да е, подавани в социалните канали. Демонстрацията на множеството линкове, цитати - направи впечатление, че за много хора е не е важно количеството на информацията, само да се намери нужното им за да поддържат предварителната си вече позиция. Дори идеята и представата - да се поднася информация, която някой можел да използва - всъщност ясно показва че би я ползвал, само ако му е от полза. А ползата - нали се вижда кое е основното и приоритета - вие си го показвате в това формално общуване, всеки един толкова ясно си го заявява.

с цитатите няма никакъв проблем - нали всичко е написано, и се вижда. Може би някой не гледа какво той самия пише... може би Ако е за друго, или тема, която да е достатъчно дистанцирана и да не "дразни" - доста обстойно, пространно, логично се изписва, но... когницията при дисониране пропада, сработват програмирани защитни механизми, безотказно за пореден път. Вие, всъщност опитвате да изиграете че не ви пука, че сте над всичко това - но несъзнателното никак не "слуша" тия опити, което си е съвсем в реда на нещата, просто го онагледявам за пред очите на тия, които четат... Толкова рядко са налице достатъчно зрели хора, които да израснат тази "безотказност" чрез разума си. Така, че... "проблемът" е в написаното... и в пишещия. Разбира се - за същия, проблемите са винаги някъде другаде, в някой друг - само и само да са "някъде там", а не в него самия. Явлението сборно е наречено по много начини, но едно от тях е "психична скотома"... Отгоре на всичко - всъщност няма никакъв проблем, налице е известно разминаване между нужни положения и нещо извън тях, дето трудно се контролира и осъвместява. И... се реагира компесаторно заради поддържането на психостазата. Разбираем и естествен порив, бай дъ уей, просто не се вписва в личния съставен образ, лично озаглавен "АЗ, който искам да съм" и "който вярвам че представям автентично". Несъзнателните регулационни механизми не са нещо лошо, нито нещо страшно, гадно или неприятно. Както се поддържат физиологичните процеси - по хомеостазата, така същото е и на "горния етаж" - психостазата. Просто на много хора не им харесва и се плашат от положения, които те не могат да контролират и управляват, а много биха искали да могат, за да няма разминаване между базовите конфликтни принципи - искам-мога-знам-трябва-нужно ми е...