ramus

ти си продължаваш с играта на доказване Не че нещо, ти я обичаш тази игра. Веселото е, че с лекота си я прекарваш огледално през всички други пишещи, само през себе си - не. По същия начин им изглежда и на тия - от "плоската земя", или всеки религиозен последовател. Имат си обяснение и предварително изработена концепция. И остава само защитаването. Ти самия го правиш това и на няколко други теми - със специално значение спрямо твоите убеждения и житейско верую. Да ти кажа ли в кои теми ти си толкова напорист - не е трудно да се забележи - още от аватара и ника ти... и до патриотизма, леко подменил стандартното "родолюбие". За сравнение да ти кажа, че навсякъде по социалното пространство, надговорването с вярващи в едно или друго - си върви, както и в тази тема. И номера - вие сте вярващите, щото сте зависими... пък аз ви казвам кое е истината, щото я знам... Връзката между зависимите и пристрастеността, с това, което тук се пише... ти го пренасяш в мен. И това е чудесен трик. Но ще ти кажа, че 8 години бях вегетарианец. И до днес месото не ме интересува особено и когато имам избор го прескачам без никакъв проблем. Така, че си направих експериментите със себе си и удобството ти да ме привидиш като любител на мръвки и пържоли... е само оправдателен, колкото да си нагласиш образите си кой какъв е, как е и защо пише онова, което изразява. Пет пари не давам дали ще ям месо или друга храна. Независимо от това - глупостите за пържолите и дългосрочните планове - те издават в какво вярваш и колко ти е важно да си докажеш че е правилно. А това - дали лекарите какво били показали и хитрия ти номер - да го свържеш с "цигарите и пушенето им" - е най-обикновен манипулативен трик. Вероятно ти вървят номерата... но ти дори нямаш идея да ги мениш според "публиката", за да "хващат дикиш"

ти, колега, продължаваш упорито да си поддържаш веруюто си . Ти я обичаш тази игра, пък и не си сам в нея. Животните които ядат само месо си имат и зъби, с които да го правят по-лесно. А човека има и кътници за растителна храна, има и резци и кучешки зъби - за да разкъсва месото. Така, че да е налице универсалност, с възможност за нагаждане в широк план. Ако попиташ какво учат дентолозите, там ще разбереш че те разглеждат еволюционните изменения действащи и видими сега, главно и основно по зъбите. Те ще ти кажат че броя на зъбите дори в рамките на един човешки живот, в световен план се променя и тенденцията е да намаляват като бройка и да се променят като вид - дори в рамките на няколко поколения. Кучешките зъби отпадат все повече, както и кътниците... Така например - заради условията на живот, твърде далеч от природата, различните човешки популации са чудесен терен за съпоставки изследвания. Заради това човешката популация е по цялата планета още далеч преди техническата революция - защото е гъвкава и позволява доста бърза адаптация към условията на средата. Най-голям дан в това има именно храносмилателната система. След нея е - адаптацията към температурните отклонения, но в този план нещото, наречено "облекло" вече допълва природно-заложените механизми... Има хора по планетата адаптирали се към различни видове храна. Ако променят условията и средата - се адаптират към друга. Именно това обясних в предишния си коментар - възможността за бърза адаптация към широк набор от възможности за усвояване на храна. В този смисъл нуждата да се борави с ръцете, възможността за термична обработка... предположително са свалили от дървесния начин на живот нашите прадеди... както и възможността да усвояват територии без дървета... Най-широката форма на всеядство сред животните, за мен е едно животно, което отглеждаме и похапваме месото му... Неговите зъби и храносмилателна система са доста близо до човешките. А и не само те... за разлика от човека, прасето разполага с възможност дори да усвоява мърша - разлагащо се месо, както и ферментирала друга органика. Това, за човека е твърде проблемно, като в някои случаи дори е отровно... Въпреки това - опита показва че и това е възможно за адаптация, ако условията го налагат... (в някакви рамки, разбира се) Относно днешните условия за живот и съответното хранене - са изписани и изведени огромен брой публикации. Увеличението на човешката популация си носи и своите проблеми - вече и глобални. Но... и решения. Относно животинската храна... или растителната такава - си има аргументи от всякакво естество. Но най-важното е - винаги за човека МЯРКАТА е била проблема, а не вида на храната. Природата е направила достатъчно. Но не е предвидила че е възможно да се получи "прекаленост в достъпността на храната". Вече не толкова физиологичните основания са определящи - напред по важност излизат психичните аспекти на храненето... И ето тук е моя вариант на слабото място на днешния човек - през моите очи. А и се отнася не само до храненето... а и до начина на живот, в най-широк план...

така ли... Странно нещо е това 'природата'... Поне като нужния аргумент за толкова много обяснители. Разбира се, че човекът е развил храносмилателна система от възможно повече типове храна за усвояване. Това се нарича с обобщението "всеядност" - и растителна и месна храна - всичко, което е възможно да става за усвояване. Това е еволюционна стратегия и се състои във възможността за адаптиране на същото към изменчиви и различни условия на средата. Ето това вече е "природата". И кучета и котки, коне или магарета, особено свинята. Съществуват маймуни които изяждат други дори от своето стадо и не е никакъв проблем за маймуната да усвоява животинска храна. Обратното - е сложно. За растителна храна - особено тревен тип, са нужни специфични изменения в метаболизма, които бяха споменати. Но и не е само ензимите. ... месната храна предлага повече калоричност и съдържателност на единица обем и тегло. Естествено че си има особености, но те не са толкова заради самото усвояване, а от съвсем човешки психичен характер, също подвластен още на обърканата "природа" в него... Проблемите на храненето в съвременността не идват от вида на храната, а от нейното качество и нужната потребност от консервиране, поради пътуването на храната на големи разстояния... и още много друго. глупостите за веганите и плодовояденето, както и за месото - са Тук споренето се превръща в ритуално хапане и отработване на ухапаните, след като всеки е и ухапан и хапе на свой ред. Така, че е вид надприказване. Игрите на "аргументи" извън наученото в учебниците... си е волни стъкмистики, до цели творчески похвати по подбор и събиране на парчета от информации и данни, така, че да подхождат на нужните платформи от убеждения. И това също е "природата". Но природата не й стига да участва в образуването на нещо, наречено РАЗУМ. Там тя е вече безсилна, особено за неговото развитие... и разчита да предаде щафетата на личната отговорност на достатъчно зрелите и те самите да се превърнат в поле за отработване... Както се вижда това не е лесна работа и продължава да се случва твърде рядко... твърде. По-скоро продължава да е "изключение, към правилото..."

Дава се - демокрацията го определя. Проблемът не е кой стои зад трибуната, а че повечето "популисти" нагласят онова, което представят, за да е удобно на публиката си. Това че научното поле, се превръща в територия за идеологическа работа, улеснява значително "поредния популярен "историк" ". На него не му се налага да полага усилия за безпристрастност и в посока на обективните обстоятелства и проблеми. Така основният вектор се сменя от НАУЧНИЯ ПОДХОД - към популярния такъв. От друга страна - човека няма нищо общо с понятието ИСТОРИК - за него историята е низ от наредени и подредени според потребности положения - за да изглеждат по един или друг начин, за целите на вярата и пързалките й. И в това е проблема - същностните хора на науката ИСТОРИЯ не смогват да се доберат до ТРИБУНИ... защото трибуните са за говорене пред аудитория. А адекватните с нагласа за наука се занимават с нея. Докато съвсем друга "публика" е налице при волните стъкмистики на нещото,наречено от автора си "българска история". Цялата работа, както и при всяка религия, е за доказване на личното верую, с идеята то да се утвърди и потвърди че нагласената лична приказка, е истина, когато и други "заживеят като я ползват за потребностите си". Изборът не е лесен - да си способен да загърбиш личните си щения и нужди, в името на закономерности, принципи, фундаменти - дори и да са ти неудобни, дори и да са нелицеприятни. Още повече - че територия на същите "борби" - между личните интереси и потребности, възпитание, внушения, убеждения, вярвания... и нещо отвъд тия - е и самият форум и доста от темите в него. В този смисъл - това е една типично човешка борба и личен избор в нея има само един вариант - осъзнатият. Защото много хора се наричат 'учени'... но твърде малко от тях са способни да са такива в същността на своето "отвътре".

относно темата - естествено че материалът е популярен и популярно поднесен. Сега - 2 особености: Идеята за компютърни изчисления се основават на математика и логика, електроника... Ние, хората измисляне изчисленията. Откога се смята за сериозно че и вселената можело да е плод на изчисления - така както ние сме ги създали, както ги караме да вършат работа... според собствените ни особености. Идеята за изчисленията и "компютъра" е начин по който ние хората да се опитаме да симулираме реалността около нас, като имитираме начина по който си представяме че работи собствения ни мозък - линейно-последователно. Идеята горе - за аналогията и взаимозависимостите - са пълна ала-бала по простата причина че са възможни теоретично и други форми на запомнящи устройства, както и на паралелни изчисления не само на "двоичен вид", или пък - чрез двоична логика. Пример за това са "квантовите" изчисления, които се основават на 'КУ-бит", което е "трети вариант - към досегашните дуални 0 и 1. В този смисъл - изследователите за които по-горе става дума, продължават да взимат предвид класическия ТЮРИНГ, а от друга страна - съотнесен към квантовия свят. Има и нещо важно - изчисленията не са единствената основа на компютрите и чиповете. За да се реализира изчислителна система е важно как е устроен другия важен елемент - ПАМЕТТА. Така е и в мозъка. Доста е спорен въпроса зали мозъкът запомня така, както ние реализираме запомнящите си устройства, защото ПАМЕТ е общо понятие за два основни процеса - записване и четене - на данни... Идеята за последователност в двете... е ограничена значително, тъй, като има предел. Идеята за паралелност и едновременност - е идея и посока - отворена към "безкрайността" и... лимита вече е на "някъде в необозримостта". По същия начин е налице лимит, в лицето на превключващия блок, - двигателят на изчислението, като той пряко зависи от скоростта и начина за четене от паметта и записване обратно в нея. Отделно са многото типове памет, работещи на различни принципи и основани на различни особености... На равнището на което сме стигнали в досегашния момент по отношение на изчислителните устройства, са налице някои типично наши човешки ограничения, а не толкова на физическите - става въпрос за "принципни положения" ... С непрекъснатото завишаване на изискванията и отваряне на нови и нови посоки за симулации и имитации на реалност, чрез изчислителни системи, вкл. и имитация на интелект, ще се появяват и нови хоризонти за заобикаляне на лимитите, не само по досегашните пътища... а и на нови принципи или пък още неоткрити "закони". Няма как - в сила ще навлязат комплексните изчислителни системи, основани на комплексни (едновременни, паралелни) логически принципи - и оттам - на начина по който това да се реализира и технически. Засега, в този момент - в самия човек не е особено ясно как е възможно да реализира комплексност - в начина си на възприятие и отражение... и на обработка. Но са налице данни че мозъкът не обработва "линейно", а твърде аналогично на "нелокално" и оттам - паралелност, основана на нелокалност... Думите и идеите ми по-горе са само импровизация, а не "виждане в бъдещето". Нито са с претенции за научна издържаност. Твърде много условности са налице в горните думички - от статията.

Може би изглежда незначително, но ако е налице внимателен прочит и адекватен анализ на написаното - би се забелязало нещо особено в края на текста - понятието ВИПАСАНА. Едва ли са налице няколко човека от пишещите, които да имат не само идея от уики и от читанки, какво се има предвид в това понятие. Да не говорим че каквото и да се "знае", чете или пише, то е напълно лишено от адекватност, при положение че не е налице неговият практически аспект. Именно той е основният. ВИПАСАНА не е философско понятие, нито е математическо или физическо. както и не е налице никаква физическа основа за 'смяната на състоянията на съзнание'... Както и в самият текст е констатирано - хората материалисти, претендиращи че "знаят" но не могат да изменят състоянията на съзнание, нито ги разбират, нито ги познават, нито въобще имат отношение към този казус. ИИ е само имитация на ИНТЕЛЕКТа, така, както го разбираме хората. Но РАЗУМ или СЪЗНАНИЕ - няма шанс за имитация, по простата причина че "ние, хората" в цялост, не познаваме нищо от същността на тия явления и процеси. -------------------- В най-общ смисъл, и условно, са налице ДВА подхода при "докосване" до нова информация: - ПЪРВИЯТ е масовият подход - според него всяка нова информация се "асимилира" в личното, вече формирано поле от представни обяснителни схеми. Нагаждането по време на асимилацията, е вид подреждане според личния вече създаден модел, за да се нагласи и да му "подхожда" (консонира). Това е вид "ПАСИВЕН ПОДХОД" - в него субектът играе реактивна роля, и нагажда към "себе си". Този подход също има и "фиксираща роля" - защото неговият първоначален модел, се 'самосъхранява' и непрекъснато е с тенденция да се запази, какъвто и да е. Особено, несъзнателно, в неговите основи се крие достатъчно отработено и нагласено "ядро" което е основното. А ако се проследи "ядрото" - то води към базовите несъзнателни нагласи, които често се наричат "пред-убеждения". В общ смисъл - АСИМИЛАЦИОННИЯТ ПОДХОД - се основава на инстинктивни, вече заложени съхраняващи модели и те са в основата на неговата динамика и особености. - ВТОРИЯТ подход - е по-особен. В него е налице предварително възпитаната нагласа - че се касае за нещо "непознато", излизащо отвъд личния периметър от зададености. В този смисъл е и самият подход - внимателно се разглежда "новата информация", докато чрез нея вътрешното, вече формирано поле, се разшири " с нещо ново" и особено... Това, не създава проблем, дори и да се разбърка вече създадената лично-колективна система от опорни точки... защото всяко разбъркване за някои е криза, за други - възможност за преосмисляне, преразглеждане, вникване в "празните полета", разглеждане на дисонансите - но не като дисонанси... а като важни елементи сочещи "слабостите" и недостатъците на собствените ни "наследства"... Ако е налице някакъв адекватен прочит на горните думички, се подразбира, че вторият подход изисква адаптивност и психична динамичност. Изисква пластичност и възможности за изменчивост в психичен план. Именно и заради това този подход е твърде рядко ползван - изискват се предварителни дадености, внимание, дисциплина, познание, опит, практика... Които - колкото се натрупват, толкова повече разширяват похватите, за ползване. ВТОРИЯТ ПОДХОД, условно е АКТИВЕН ПОДХОД - той изисква субекта да ИЗПОЛЗВА някаква нова информация като 'външна точка' която да разшири неговите възможности за рефлексия и по този начин - психичен хоризонт. Заради това този подход е РАЦИОНАЛЕН - в него, чрез подреждане и управление, самият му принцип е динамичен и отворен за разширение. Един от най-важните елементи във ВТОРИЯТ ПОДХОД - е че най=голям принос за развитието и разширението имат именно "НЕСЪВМЕСТИТЕЛНИТЕ" елементи и по това се разпознава нещо като "ново". Заради това приоритетно активния принцип в такъв субект, се насочва именно към възможността да се открият ДИСОНИРАЩИ ЕЛЕМЕНТИ, спрямо собствените, изградени вече когнитивни модели и схеми. По този начин всяко несходство, се превръща в "двигател" за разширяването. Вместо негативно отношение и защитаване, чрез отхвърляне, неглижиране, отричане... точно обратното - рационално се извежда че именно несходствата имат свойството да разбъркват вече създаденото и да позволяват неговото пренареждане и така - разширяване... Докато ПЪРВИЯТ ПОДХОД, основната му цел е да съхрани, вече създаденото, като субекта се инициира и така идентифицира с модела си за обяснения и представа за света и себе си, като търси непрекъснато неговото запазване, както си е. Като особено важно за съхраняване се смята едно важно ядро, което е с най=висок приоритет за съхранение - именно в него е реализирано несъзнателната идентификация. Когато е налице дисонанс (несъвместителство с опорния модел) спрямо надграждането - не е особено сложно и то има възможности за изменение и някакви отклонения... Но ядрото - в никакъв случай - там се 'брани' като "себе си". защото в някакъв смисъл - те са слети като 'едно и също'. =============== Двата подхода всъщност са само условни - за целите на изказа и принципно извеждане. Това не пречи да послужи като идея за 'различаване' кой как процедира спрямо... "новото"... Хората подсъзнателно и инстинктивно се страхуват от "новото". В несъзнателния им фон, новите неща внасят смут, разбъркване и това поражда пак там усещане за страхуване и нараства страховият несъзнателен фон. На фона на това цялата когниция се "стеснява". Това се случва изключиттелно дълбоко и неговото достъпване не е плод на учене, четене или интелект, както и на умения за възпроизвеждане. === В статията има и проблемни моменти, но те са плод на трактовката на автора, спрямо цялата негова конструкция. Гледната точка е интересна, но аналогиите не винаги водят към "верни" посоки. Твърде малко са подробностите и основните положения, като тук статията има популярен характер и с нея се извеждат изводите и обобщенията - плод на синтез... А това е вече "късната фаза".

това е лека закачка към "градината на рамус"... Шегувам се, но чета темата с удоволствие и интерес, породени от смислеността в написаното сред повечето от дискутиращите я. Имам и някои вметки по някои от написаните положения, но те нямат особено значение, съотнесени към тематиката. Ще ползвам това вмъкване да вметна към АТОМ и тезата му че религиозните християнски ритуали са основата (това беше няколко страници преди) и са само надградени в последващата национална ( или пък комунистическо-социалистическа) идеология и митология. Всъщност ритуалите (като проява , същност и роля), са налични още далеч преди християнството - още в етапите на племенните групирания. Те са още от тотемизма и шаманизма и са сред колективното несъзнавано още от еволюцията от ХОМО към сапиенс. Това, че същото е валидно и до днес и съвременните общностни и социални процеси на всички нива, дава показателност че е още твърде рано да се говори за "сапиенс" в "осредненото общо кратно" на човечеството... Разбира се, че по принцип всяка надграждаща идеология и задължителни митологични символики в нея, ползва тия от "предишната", като ги маскира като "свои". Просто се следва "най-малкото съпротивление", само и само да се съхрани основния и базов механизъм на колективната съобщност... Именно същото е направило и самото християнство... Както и "тия" - 'преди него', така и "след него"

Даже не само от контекст - направо му се прикача смисъл от интерпретацията и прочита. После се изкарва че "това е написано" и оня е - понеже го е "написал". Личния принос в цялата работа се прескача напълно... все едно е отсъстващ. Пък и защо да се взима сериозно ако може и да внесе смут Колеги - та някои още не правите разлика между прочит и текст. Подобно на "чета и си обяснявам какво чета" - е аналогично на "гледам и виждам". За толкова много хора гледам и виждам са синоними и са едно и също. А по-горе някои се опитваха да ми пробутват идеята че съм бил написал че срама и вината били синонимни на страха. Даже и цитати - дори настояване.... мдааа - там е въпроса - гледаме ли се... или вече се "видяхме" Щото някои го играят на "виждане" още преди да са "погледнали" Не крия че ми е забавно на моменти, макар и твърде редки. Но опита някой да е категоричен и нуждата да го заяви и да го отстоява и всеки опит за разклащане на основите и се реагира като "на нож"... Като че "за живот и на кръв" става въпрос. То и в някакъв смисъл си е "така". Пък и е написано. А игрите на аргументи и "доказателства' са само декорите - зад тях и пред тях се развиват съвсем други събития, които твърде удобно всеки се прави че не забелязва... Точно "театър на сенките" - японския театър "НО" декорите се движат от специални хора облечени изцяло в черно, при умело подбран черен фон и специално осветление, движения и поведение - за да НЕ се забелязват, докато местят декорите на сцената... Ползват се специално изведени от наблюдение и практика основни положения, систематизирани в правила, изразени в трактата "СВЕТЛИНАТА И СЯНКАТА". Ползвайки същото познание, с много практика и опит, от нинджи, до шпиони, крадци, фокусници... се научават да се "скриват" от "виждането" на другите, дори и да "гледат" в тях... Какво оставало до "прочита" след като всичко това се режисира от психични процеси, за които толкова хора са напълно "слепи", а те са с идеята че "такова нещо просто нема"... щото "не го виждат" - дори и да го "гледат". Още повече че още не могат да направят "разликата"... И всичко - защото такова нещо не се учи в училище, не се чете по учебници и социално признати професии и образования... не се говори по социалните клюкарници, не става за идеологично мерене и криене сред удобни конструкции... От всичко това е най=весело когато се кудкудяка с фразата - ти едно или друго "прочете ли" - тоя или оня - прочетохте ли ги. Като че ли - и да се прочете та какво... като че не се вижда - уж думички, уж буквички - ама след прочита излизат разни "вариации" и фантазиите на всеки влизат в дейно участие в запълването... И... все едно че "такова нещо немааа", щот "ние четем"... Ми работата не е в "четенето" а е в резултата от интерпретирането ( "прочита" )... Там е ключът, и умението да се различава е само някъде в най-най-началото. Какъв смисъл има да се говори за "нататък" след като самото "начало" тъне някъде в "зоната на здрача"...

Ей така се доказва - "почти съм сигурен"... ама "ПОЧТИ"... нито е ДА, нито е безспорно... нито е "липса на НЕ" Не, не зная етимологията на английската дума. Думата не ме интересува, а явлението което тя се стреми да изрази. Дали ще го разпознаеш или не, има ли го или го няма... не е въпрос само да дуалности. Нито само на различителство, ако не си се занимавал внимателно със психичните (си) явления. И методиките на теста са все в този разговор - дуалните положения не са нищо обективно - те са начина по който човека най-лесно се ситуира, според това как е програмиран в първосигналните си дялове и съответствените на тях програми в несъзнателните си психични полета. Релативизма в мисленето надхвърля дуалните или-или. Дори логиката основана на дуалност е точно "плоския й вид, нещо като "начален етап", подобен на събирането и изваждането в математиката. Няма такава "ТЕЗА",, която да се докаже по безспорен начин. Обикновено се формира точно определен условен фрейм, който се "отграничава" с някаква идея за опростяване и използване в конкретика... Въобще явлението БЕЗСПОРНОСТ е за плоския свят, на плоските хора реагиращи, мислещи и отразяващи дуалност, само защото така са устроени. В този смисъл - да докажеш НЕ, при липсата на ДА... е по-скоро ученически похват, но не и за сериозни хора, претендиращи за умения за размисли. И да - разбира се че "разсъждавам" - от една страна. От друга - основите на това са поставени на практическа основа и са изведени и приложими на всяка стъпка в мое лице. За всеки друг приложимостта е липсваща и се хваща само интерпретацията на "разсъдителност"... Обективността не ме интересува според социалните критерии - ако при мен нещо работи, то работи. Ако не работи при друг - това не изключва неговата практичност. Комплексните системи се проникват и осмислят с комплексен подход. разни "НЕ-та и ДА-та" и безспорности отпадат като неадекватни и твърде ограничени. Тия дуализми ще отпаднат и дори в изчислителната техника, като вече изживели времето си и изчерпали тавана си в качествено отношение. Въпроса е - кога основаните на дуалност субекти биха осмислили ограниченията си... но това наистина е въпрос от лична отговорност и ниво на отражение. И е съвсем адекватно някой да се съмнявал в моите разсъждения. На сто места съм написал че е несъответствено разсъжденията да се "доказват" особено когато се основават на релативни принципи и динамика. Особено когато написаното не претендира за философия или социална идеология, нито социално учение и да приканва за убеждаване, следване, и репликация... И моето участие тук не е да съгласявам или да убеждавам някого. Който търси точно това сред което и да е написано още не е израснал някои свои психични етапи.

Днес почнах деня си със смях, но няма сравнение със смеха след като прочетох това. Мъка-мъкаааааа - женския свян... и непорочност. пренос на срам - демек "ЧИСТ СРАМ" . От бисер, към бисер Толкова наивинитет - сега почвам да разбирам хората от плоската земя. Оказва се че съвсем скоро ще се появи нова форма на идеология и система от народни митове - "плоска психология". Виждам че са налице първите "митологеми", пък и в подходящия им автор... Може да се каже смело че в случая е налице липса на срам, поради невежество . От друга страна невежия най-малко е способен да го допусне спрямо себе си.

В това е проблема - когато човек "не се замисля" както земята напълно естествено е да му изглежда плоска. И кой да го обори - всичко МУ показва че е "плоска" - особено в равнините на УНГАРИЯ, примерно (или на Холандия) - от хоризонт, до хоризонт... Плоска та дрънка. Очи гледат и както виждат - тва е. Ония от темата за "плоската земя" - всеки един от тях пита - как цяла планета се въртяла, с толкова висока скорост в периферията, пък никой на земята, на същата тая периферия, не усещал скоростта... " Това им е достатъчно - защо да се замислят - достатъчно било че е съвсем сигурно че 'никой не усеща скоростта" - 100%, значи няма такава, значи не се върти... и значи - плоска е, оградена от ограда и купол... Отгоре на всичкото - не е проблема в липсата на информация относно възможностите и условностите, опитите и аналогиите - но се игнорират удобно в полза на 'така ми се струва - значи е така. Така е и за "ВИНАТА" и срама. Няма как да се 'докаже" и някой да е 100 процента "сигурен" след като не се е замислял за алтернативите, възможностите, вероятностите, вариантите. А колега, знаете ли произхода на "чувството за вина"? Това е сложна енигма - както и произхода за СРАМА - кога се появява, как протича, кой е спусъка, кога един стимул става спусък - за виновност или срамуване. Освен това - Виновността не е задължително да е 'чувство'... Допълнително "Изразяването на чувството" - е сложна работа... Обаче е нужно "замисляне"... а и не само. А проблемът е че НИКЪДЕ НЯМА НАПИСАНО, за да се прочете как е по принцип... за да се учи и възпроизвежда каквото е написано. А още по-големият проблем е - че НИКЪДЕ НЯМА КАК ДА Е НАПИСАНО онова, което е вътре във вас, мен, него, нея... Няма как - за да се разбере е нужно да се изследва... И вече - не е достатъчно само 'замисляне". Самото понятие ЧУВСТВО има доста неясен статут - сред народа е едно, сред науката - друго. Пък думичката - е една, както и за много други думички - вкл. и за ГЕРОИТЕ и ГЕРОИЗМА.. Хора, които четат за да учат, запомнят и после да възпроизвеждат запомненото най-много до комбиниране - стигат донякъде. А тия - които имат способността да се замислят - не само над наученото... вече е "друга бира"... Поне така аз мисля - пък и да съм от "марс". И най-важното - може да е условен, но е сравнително показателен критерий - когато някой пише положения взети наготово, прочетени запомнени и само да ги възпроизвежда според един или друг контекст (отново заучен, по модел и схема). Но когато някой се е замислял - той може да напише нещо от плодовете на своето замисляне. И да - не е трудно да му се противостои - щото замислянето не изглежда да е толкова "сигурно" както "виждането и гледането"... дори и когато не се различават тия двете.

Мисля си, че от време на време, порцийките здрав разум, не са излишни. Обикновен простичък, "ЗДРАВ РАЗСЪДЪК" без участието и фасадата на толкова много натрупаност... Колеги - НЕ МОЖЕ ДА Е НАЛИЦЕ СРАМ, ако не е НАЛИЦЕ ВИНА. Вие да не сте падали от АНДРОМЕДА - да не би на пишещите тук да е напълно непознато относно тия две явления, след като те са налице при всички... ВСИЧКИ!!! СРАМ и ВИНА са психични явления, които заедно със съвестта са психични социални регулатори. Те се задействат в самия индивид и го подтикват от неговото "отвътре". В този смисъл - това са регулатори, които ползват заложеното в самия колективен субект и след неговото проявление, вече се ползват за регулация на социалния живот. Няма смисъл да се занимавам с ХОФСТЕД, колкото и да е илюстриран, при положение че той си подбира "критерии". И в подобни "общества" се засяга приоритета на винага ... или на срама. Просто приоритет, а не че ВИНАТА не е налице в общества, които се "основавали на срама". Колеги - всяка концепция се систематизира по условни критерии, а не по обективни. Подреждането и структурирането не е обективно отражение, а е само начина по който работи интелекта и ума. И за да се предаде нещо с техните средства, определен изследовател избира критерийност според която той да конструира и предложи своят начин на разглеждане. И същото после като се заучи... и се възприема вместо условно, с разбиране, просто като даденост и крайна истина с обективен произход... За явления като срам, вина, съвест... да се цитират научни публикации за мен е леко странно и доста наивно. Все едно че за собствения ви живот и толкова простичките положения в него, да се налага да прочитате градската библиотека и в книгите да стане ясно кое какво е... Та това се съотнася до всеки един - ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС Няма как да е налице СРАМУВАНЕ, без да е допълнено със ВИНОВНОСТ. Как някой да го гони "съвест" ако същата не се допълва от виновност или от срамуване (не става въпрос за 'разликите', нюансите, личното преживяване на тия, след като дори за един и същ субект, в различни мигове от времето те са с различно проявление и интензитет) ... В динамиката на битийността, тия са преплетени както в личен, така и в групов план... Толкова е просто като извеждане... и толкова очевидно...Тясното преплитане може да обърква неподготвения субект как да ги различи, но то за това се изисква поне доза идея какво означава самонаблюдение... не са ми нужни доказателства относно тезата дали е налице "слънце" и не ми е ужасно нужно ХОФСТЕД да ми го напише как било според него. Дали дишам, дали мисля, дали слушам или виждам - защо за толкова много хора тия ако не им ги каже или покаже някой, ако не им ги обясни през една или друга призма - все едно че за тях това не би съществувало. Пък самите те се основават на същото... и е неразделна част от тяхната/нашата собствена тъкан. И още - нарицателното обобщено понятие - ЕМОЦИОНАЛНА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ - не се отнася само и единствено до това да се сещаме и прилагаме етикети кога, в кой момент кое чувство и емоция изпитваме, макар че толкова много хора дори това им е проблем. А че това е само "началото" - после за някои други хора, които имат пълнеж, се отива към продължаването на ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА, не само до "емоционалната й страна". Ако един човек може да си даде сметка кога се срамува и кога изпитва вина - то за интелекта идват продължението на въпроси от типа ЗАЩО ГИ ЧУВСТВАМ, кога ги чувствам, кога се пораждат, както означава ЧУВСТВАМ за самия мен, какво се случва докато ЧУВСТВАМ... А твърде много хора сякаш са слепи за всичко това в себе си и чакат... да им бъде написано и обяснение в книжки, или да им бъде казано от учители или дори "родители'. Но как да стане при положение че и "учителите", и "родителите" са с дефицити в същата посока и самите те имат проблем и най-много да стигат до 'различаването'... ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА за толкова много хора се заключава в това да наизустят големи количества данни и информация и готовите им форми на интерпретиране... и после самите те да се научат да я репродуцират. Но това е само "подложка"... надграждането кой да го направи, като то се изисква вече като отношение и усилие от самия субект... А иначе игрите на колежката КАРЕС вече са изиграни филми... "Слепи очи" (психична скотома) няма как да прочетат каквото и да било. Просто за интелигентните хора света става по-голям, когато е налице умение да се различи ГЛЕДАНЕ от ВИЖДАНЕ... Може пък това да е твърде висока летва, защото както се вижда по темите, хората с пристрастие към коментираното, нямат дори идея колко много когнитивно им влияе тяхното собствено отношение спрямо коментираното... И че за тях "скотомата' е в пълна сила, а пък са с идеята че 'виждат' същото, в "другите"...

"колегата Рамус, разполага с достатъчно широк набор от "обяснителен и понятиен материал", достатъчно дълго разработван, за да не се налага да "обяснявам всичко със страха". Предлагам да не прехвърляме едни и същи взаимни казуси от други форуми и теми, тук. Няма смисъл, ако на едно място не са вникнати да се опитва същото на друго виртуално място. Не мястото определя разликите и границите.... Освен това направих достатъчно категоричен опит, да не закачам повече "границите на приемливост", които бяха заявени еднозначно и съвсем директно. Така, че да не занимаваме отново поредната аудитория със всичко това., още повече че позициите са отново същите, границите, "аргументите" и отстояването им - също, което си е съвсем в реда на нещата. И не аз съм този, който по принцип му е проблем и не моите граници на приемливост или търпимост, са достигнати от който и да е... Разбира се, това е само предложение и не ангажира никой, с нищо. Но принципно, когато нещо започва да се повтаря, значи са изчерпани всички останали възможности... или въобще не са съществували... Аз просто виждам в повторенията един достатъчно изразен сигнал за доста неща. И се стремя да не повтарям...

За какво ми е "личното" - какво да го правя, защо да ми е толкова важно и защо да е единствената възможност тази посока на интерпретацията ти... Да, ти си го цитирал, но в цитата си извел мое изречение с доста точен изказ - поне в случая. Къде съм споменавал в този изказ, смислово, че СРАМА и ВИНАТА са синоними на СТРАХЪТ? СИНОНИМИ!!! - Отвори нова тема, макар че вече за страхуването срама и страха, както и за съвестта, вече съм писал, при това доста. да, в този форум. Вярно е, че търсенето е затруднено, защото аз не се вписвам точно в конкретиката на която и да е тема - просто ме интересуват други посоки и въпроси, на които обикновено темите са само частни случаи и конкретики. Та, другия вариант е - през профила ми да видиш всички мои публикации, както и да пуснеш търсачката за СРАМ, СРАМУВАНЕ, ВИНА ВИНОВНОСТ, СТРАХ, СТРАХУВАНЕ - тук вече въпроса е до търсачката на самия форум. Ако не стане или ти става проблем изказа или че не разбираш написаното - отвори нова тема в раздел... който решиш, макар че "психология" ми се струва адекватен избор, и напиши въпросите си там - колкото можеш по-коректно и точно, защото това би ме водило в отговорите... Ако наистина ти е в интерес и ти е важно няма проблем да опитам да отговора на въпросите ти... Ако наистина ти е важно, особено в личен план, тогава предложението ми е "на живо", защото ще трябва повечко обширност и динамичност, за да го предложа спрямо твоите особености и ниво. Но най-вече - не става с "доказателства" - извеждам опит, формална гледна точка, макар и адаптирана, но готови отговори, готови рецепти, нито готови обяснения - не предлагам... Личния принос на всеки спрямо себе си и света си - за мен си остава най-важната свобода, според която личният път е единственото което се върви от самия субект. В този смисъл - активно лично отношение в максимална когнитивна кондиция и фокус, е необходимо за да се обмени максимално и адекватно съдържание... Имам опит да инициирам и асистирам в това и не е толкова проблем, колкото изглежда на думички.

колежката КАРЕСС е достатъчно находчива и интелигентна за да пише внимателно, когато ми опонира. тя ме познава и от други виртуални места, насред други казуси и теми... И нещо важно - много моля - прочита на "срам и вина са синоними на страхуването" е доста повърхностна интерпретация - никъде не съм свеждал подобна теза. И не бих я изразил Тия неща не са литература, нито история. Те не са адекватни на теоретични линии, които просто да се четат и да стават ясни... Психопознанията са друг тип територии и познатото "учене" и "запомняне" и после възпроеизвеждането му, не е адекватно на дълбочината и проблематиката.

как да го напиша по друг начин, с толкова малко думи. Не е аксиома, а най-обикновено извеждане. това е крайният извод, няма как да изпиша цялото извеждане, защото нито е мястото, нито темата, нито интереса на четящите тук. Един професионален войник... е обучаван да преодолява страхуването. Цялото обучение на войниците, е насочено да формират канали по които да се прокара нужните за заобикаляне на страхуването, процеси. Това е технология - цялото обучение на войника следва по нея. Същата технология е прицелена не само срещу страхуването, а и за да подтисне много допълнителни видови пориви - това да разпознаеш в "друго същество" "враг", за да ти се стартира предварително нагласената програма за убийство и поведението на елиминиране и унищожение... Това са мощни вградени видови програми, които обаче... с лекота могат да се заобиколят, защото самите програми са йерархизирани в несъзнаваното и се стартират при определени спусъци, (тригъри, както обича да пише колежката КАРЕСС... ) . Важно е всичко това да се отработи чрез повторения, чрез внушения и подреждане... за да се формира точна система от подходящите спусъци и реагирания... за да няма "изненади" на бойното поле. И не е вярно че "войника не се страхува", а пък изпитвал вина или срам - просто това са взаимосвързани деривати, но те, при създаване на подходящ контекст от условия от отраженията им, от реакции и рефлексии - може да се постигне преодоляване или достатъчно подтискане на страхов пик... дори на целия страхов фон... Но само при тия определени условия... Всъщност технологията за заобикаляне на страхуването се основава на някои прости зависимости, изведени с опита и практиката от наблюдения на поведението на човешките същества - сами и в групи. От друга страна - е много важно след като отпадне страхуването... нещо да остане за ролята на регулатори. Отгоре на всичко - важно е войниците да им отпадне страхуването главно по време на "военни действия", а не преди това. Тук, ролята на идеологичната обработка е изключително важна и затова именно военните и всички униформени са толкова важни и им е толкова важна идеологическата индоктринация. Колкото до "доказателствата"... това не е математика... Тия неща се извеждат с наблюдения и анализ. И не е тук мястото да подвеждам примери за срамуване и виновност, както и да извеждам как те са свързани със страхуването. А и думичките ми тук нямат ролята да подвеждат философия, истини или "обективни закономерности", нито това ми е нужно на мен. Думичките ми тук нямат ролята да убеждават някого колко е прав рамус, нито че самите думички са абсолютната истина и единственото правилно е да се приеме и следва наготово.

Срамът и ВИНАТА, колежке, имат единна основа. И тя е отново страхът и страхуването. Всичкото проявление и надграждане в света на ИРАЦИУМА и Несъзнаваното (колективно или лично) се фундаментира от СТРАХЪТ и СТРАХУВАНЕТО. Само да напомня че дори в конкретиката на написаното - горното порицание на Инкоректус, всъщност води единствено към вина. СРАМЪТ и ВИНАТА имат вътрешно-свързан механизъм и функционалност. така, че... няма как да има "общества основани само на едното или на другото" - СРАМУВАНЕТО и ВИНОВНОСТТА вървят винаги заедно, защото са взаимозависими. Всъщност те са две проявления на един механизъм. Освен това - и двете са част от социалните инстинкти - защото и за срамуване и виновност са нужни "други", пред които да се реализира тази реактивност. ... но не и задълбочено. Защото този тип "поглеждане' е само на повърхността. За това ниво на "поглеждане" може да се напише за мотиваторите всичко и всякакви. Но факт е, че груповите процеси ( за които се говори в темата) не са овладяни, нито пък че са достигнали до зрелостта да са синхронни и резонансни... А колкото до "атавистичната патерица" - няма смисъл да говорим за минало или за история - съвсем ясно е точно сегашното положение. защото идентификацията според конкретен подбор на признаци, според които да се формира "група" и тя да послужи за принадлежност към (и разпознаваемост спрямо) "нашите" е чисто атавистичен механизъм. Именно в днешните условия, се разбира чудесно за неговото вече атавистично значение и роля - защото то вече е неадекватно И проблемите на днешното човечество си вървят с инерцията, която идва от него. Функцията на "патерицата" е че е била да формира племенността. защото ако не си сред "свои" няма да оцелееш. Именно - защото "другите, чуждите" са врагове и те или ще ти вземат месото, пещерата, плячката, и/или ще те убият, или ще им станеш роб... за да живеят "те"... Функцията на "своите" е да се разпознавате помежду си като "свои", да разпознавате и взаимно да рефлектирате споделеност на общи положения и това да служи на видовите и лични инстинктивни програми на които те са изразители. Този ирационален несъзнателен механизъм е проблем в днешното време, в което границите и признаците сред които да се "дефинира идентичност' стават твърде условни и отдавна нямат нужната роля за оцеляване.

не е "национален срам", нито е за порицание, а е човешка реакция. Съвсем човешка. Стига сте се крили зад "националните' лозунги, става въпрос не за българи, нито за филанкишиеви, а за хора - просто хора. Хората - и без да са българи или сърби, славяни или македонци - са просто ХОРА. Усилията да се сведе човекът до нужния за него етикет е обикновена атавистична патерица. Етикетите могат да се сменят и отгоре на всичкото са и преходни и относителни, но зад тях стои ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО. Това са признаците за преходност - едни неща са изменчиви и преходни, но други - остават (пак относително). И "героите" също са се страхували. Така е навсякъде - едни могат да преодоляват, намират мотивност, дори стихийно а другите, повечето - не могат. Няма срам в това, това е навсякъде... А и сега - също е така. Опитите да се преодолява страхът и страхуването в масата хора (тълпата) са технология. Тя е изведена от хилядолетия - чрез опит-грешка, а в днешно време е част от познанието за управление на човешките маси. Това, че в горните примери не са знаели и можели да го реализират, не е срамно - просто това е било нивото и ситуацията от отношения и процеси. Преодоляването на страхуването не е проста работа, и за да се реализира в едно човешко същество или група от тях, има прости два варианта - или чрез социалния канал, несъзнателно, реактивно или инстинктивно - защото самият мозък има механизми за реагиране чрез изместване и подтискане на страхуването. Налице са механизми за групова инициация на реактивности... чрез взаимни рефлексии... - Или чрез самовъзпитаване и самоуправление - индивидуално. (по този вариант въобще не е нужно да се дискутира, защото се вижда че индивидуалния момент е твърде слабо изразен) Страхуването е универсална човешка реакция... и не само човешка. Големият групов проблем със страхуването е - че страхът е регулатор на социалните механизми, както е и регулатор на несъзнателните психични процеси в самия човек. Преодоляването на страхуването в социума винаги е нужно да се стига до "праг", отвъд който да се спре. затова е и стихийността - реагира се на конкретни проблеми, ситуативно и обектно-ориентирано сред някаква форма на конкретика и проблем в нея... и после се "завръща" както е било. За всеки от пишещите тук, важи всичко това. Без изключение - защото дали българи или танзанийци, налице са общи положения, минаващи далеч отвъд "националното"... както и отвъд всеки друг избор на признак, за формиране на "групова принадлежност ".

тихата истерия ви се качва в главата, колега. Съвсем по вашему - с подходящите думички "убийство" - за създаване на подходящия негативен блясък. На кой ги пробутвате тия реторични трикове, като тук четящите не са ви ученици в класната стая. Пък и да бяха - би трябвало да са някъде през 50-те и да са някъде в 5 клас - за да им минават тия номера. В някакъв смисъл вие още там си "живеете". И в същия смисъл - Ще убият образователната система - гадняри, дето сичко искат да убият, да разрушат един толкова добър, правдив свят и всичко в него. Горката "жертва" - колко много ще кърви и ще развяват трупа й да страдат нейните "защитници"... Тия скапаняци, дето не разбират от Кант и Исус ще създават разни там тяхни си измишльотини за "образование"... В ужасни посоки върви тоя скапан свят... Съвсем в духа на тихите, или не толкова, истерии на коравите патриотари дефилиращи навсякъде... Леките и тежки повеи на санименталните ветрове от "отминалото" са завладели доста схоластичен народ... А зад това стои усещането за невъзможност да се преглътнат вълните на промените и измененията и поривите на съпротивата, бликащи от невъзможността за адаптация. Разбира се, че "ще убият и съсипят чудесното образование" на което вие сте възпитаник и радетел. И не само него ще "убият" Направо ужасни времена се задават. Да не говорим и за "героите'' - до две десетилетия и "героичността" ще изтрият на толкова много "жертви" отдали живота си за правдиви каузи. Пък то - и каузите са до време... как поне едно нещо не остана, дето да си е вечно, твърдо неизменчиво и абсолютно... А вие още рецитирате за "четирите истини" във философията. Като че философията е създала "истината" и ако не е тя да ги посочи, направо за къде сме тръгнали "невежите" Даже не прочетохте че в две поредни съседни изречения изразихте две несъвместими едно на друго твърдения. Но и защо да ви е - важното да върви театрото, което ви дава възможността да "знаете" кое е "въпиющото невежество". И добре че не знаете за собственото си ...

Господине, картината от първосигналните си убеждения сте смесили твърде произволно с рационални наслагвания. Между другото - над милиони хора твърдят че някой е разпнат на кръст или че на друг "ангел му е говорил и диктувал да пише". Милиони твърдят че библията е исторически разказ и че тя описва миналото на човешките същества навсякъде и сред всичко. Площадът СВ. ПЕТЪР и джамията в МЕКА всяка година са претъпкани с подобни които "твърдят" едно и също. А нищо от това няма стойността то наистина да се е случвало. "Несъмнените истини" и основанията че са такива, защото "100 и повече човека ги твърдят" си ги задръжте сред вашия си личен свят и не ги натрапвайте непрекъснато на аудиторията (си). Някои хора отдавна са надраснали тия атавизми, а вие афиширате невъзможността си. Вие най-малко можете да имате претенции за ИСТОРИЯ, нито имате дадености, нито потенциал наученото да е за вас с рационална стойност. Примера за "ИСТОРИЯ" имат претенциите хората които са понадраснали схоластиката в себе си. И материала и сайта, който беше цитиран от мен, и по-горе, показва чудесно кои, какви, и кога някой е дорасъл да "прави науката история"... Вие не сте от тях и претенциите ви да сте защитник са твърде театрални с избора си на обект чрез когото да ги играете.

колежке, опитайте поне веднъж да направите разлика между интерпретацията, която (се)определя вашето отношение, и написаното. Поне веднъж... толкова ли е трудно бе хора? Къде остава прословутата интелигентност която се декларира толкова настоятелно? Пък може и да не е тя толкова определящата в случая. При всички случаи умението да се прави разликата носи ползи, от друга страна - възможни разочарования в лично-груповите митове, основани от, и за, "неразличаващите".

Може би - за "предмета на темата"... Но той не ме интересува нищо в конкретиките на интерпретаторите си. От друга страна - мога да чета. Понеже по-горе се посочи един линк - според вас "бил интересен, но..." Ето и резюмето и финалното обобщение на едини същински историк, който се занимава с безпристрастни изследвания. И който съвсем ясно си споменава въпросите за идеологиите, за историческите народни разкази, за митовете и конструирането им... и целите им спрямо подходящите таргети - ето това е моят начин на интерпретация, на следващите думички: "... авторът на това обвинение, Никола Планински, се явява член на друга нация и в това си качество е изправен пред нелеката задача да защити уязвените й интереси. Той признава, че преди известно време и неговите сънародници са ползвали историята по неправомерен начин. Тогава се е смятало, че тя "е длъжна с примерите на великите завоеватели и с описанието на техните подвиги из прошедшите времена да възбужда съвременниците, за да подражават на тия юнаци и да извършват и те такива същи подвиги." По принцип всяка нация употребява разказа за миналото по аналогичен начин и затова самият факт, че авторът настоява за някаква алтернатива е симптоматичен. "Сега - разгорещено заявява той - такъв поглед на историята ни са струва съвсем младенчески, идиотически и смешен (...) Под име исторически събития ние разбираме не това, че Симеон разбил гърците, Душан - българете, а Константин Багренородни - сърбете, а историята на самия народ и неговото прогресивно развитие." и нататък : "... Може да се каже, че по същество тази постановка резюмира най-продуктивния аспект на резултатите от трудното конструиране на български сюжет за падането под османска власт. Сам по себе си разказът за този епизод остава по-скоро смътен, неясен и поради това маргинален в колективното въображение. Сюжетът му е разпилян, тъй като няма централно събитие, няма и фигура с достатъчно харизматичен образ, която да концентрира идеологическата мощ. Поради това представата, която се стабилизира, е сравнително рационална. Като цяло падането под османска власт се възприема като нещастно стечение на обстоятелства, довели до война, в която българите влизат слаби и излизат победени. Този краен резултат не е нито толкова емоционален, нито толкова ефектен, колкото някои от другите балкански версии за съпротивата срещу османското нашествие. Неговата продуктивност намира израз в нещо по-различно. От една страна, тя култивира антиелитарни настроения и радикален егалитаризъм. От друга страна, тя мотивира развитието на стратегии за съпротива срещу историческите митове и техните (зло)употреби. Тези последици не могат да се оценяват еднозначно. Но така или иначе, това е начинът, по който българите помнят своето превземане, и той заслужава да се познава именно в своята алтернативност. В крайна сметка, възможността миналото да се употребява антимесианистично е също част от балканското наследство и обективно няма как, а по мое мнение няма и защо такива факти да се крият, да се игнорират или да се подценяват. " ------------ само Галахад, в тази тема, направи съвсем бегло вмъкване и то беше точно в стила му - семпло, точно... Всичко останало е един празен театър, подходящ за някои безкрайни препирни сред форума. И много подхождащи за маса, на гости с приятели и познати и непрекъснатото търсене на темички за приказки. Може би питиетата и мезетата да са нещо хубаво, но е несериозно, когато приказките на маса, са само част от "мезенето" към приятното изкарване и свикването с типичните ритуални препирни - за каквото и да е... Някак си - "балканско, твърде балканско"... А спрягането че "някой си си размърдвал мозъка"... - няма да коментирам - то е написано и се вижда достатъчно. Като може и да е дръзко, или пък нахално, но ми се струва че няма как да се "раз-мърда" нещо, ако същото е твърде сковано... или е твърде "загладено".

прави впечатление как някои коментиращи тук не се усещат и честичко се изразяват сякаш са 'били там'. Говорят от името на някои си, разказват 'кое какво било', като че забравят че НИКОГА няма да е възможно да добият дори повърхностна представа за същината на сложния контекст и реакциите и поведението на хората в него. Смешно да се настоява за "думички на някого си" и всеки да си казва как ги е бил прочел. Но не това е най-смешното - някои хора се вживяват като в приказка и разказват сякаш те са там и дори не могат да направят разлика между интерпретирането си... и вживяването си. Колеги - как настоявате че сте историци, когато няколко човека тук в желанието си да се докажат и утвърдят убежденията си, спрягат прочита си като лично изживяване. И го предлагат все едно че са свидетели на случки някакви. А всъщност няма как да сте - нито свидетели, нито дори приблизителни интерпретатори. Също прави впечатление как с лекота едни и същи хора спрягат тезата за "не съдете за нещо само по думичките на захари". А в друг случай - щом Захари е написал, значи че трябва да се чете както аз го чета. Но прочита не е текста, колеги. Никой прочит не е онова, което се чете. Как е възможно да не можете да различите личния прочит от вживяването си идващо от него. Никой тук не разполага с ОНОВА, което се е случвало. В най-добрия случай това е версия на човек, с всички свои условности и ограниченията си по отношение на възприятие и отражение, включително и с отношението, реакциите и пристрастията си, колкото и да ги е дистанцирал. Наивно е дори да се ползват ЗАПИСКИТЕ като свидетелски показания, все едно че сте в съда и се основавате на нечий разказ. Но дори и така - версиите на този разказ, са ваш личен почин. Съвсем личен.

Вие представяте СЕБЕ СИ - предмета на дискусията мен лично не ме интересува с нищо. Предмета на дискусията е само подложката в която вие пишете коя сте. И друга да е подложката вие, аз, които и да са - само това правим - пишем кои сме. А дискусия - въобще липсва. Пристрастията са много повече в "дискутиращите", за да се получи що горе адекватен обмен за който и да е. Вие си пишете за "предмета на дискусията", аз чета ВАС и автографа ви. И разглеждам и анализирам написаното от всеки - като неговия личен подпис, носещ неговите особености, неговите психични характеристики, насоки, аспекти... мен точно това ме интересува. Всички тук ползват "предмета на дискусията" за свои лични цели. Само изглежда че е налице форма на обмен - и преди "предмета на дискусията" и преди самата дискусия по други предмети, както и след предметите и темите - пак ще е едно и също. Само се сменя мегданът за "хорото", а всеки играч си е един и същ. Дори когато е хванат на общо хоро, той пак гледа да си играе каквито стъпки си е съчинил, научил... щото - това за него/тях е "хорото" и така трябва да е, така може да е, това е...

въпроса с майчинството - касае точно оцеляването на вида. В това няма никакъв интелект. Имало го е далеч преди интелекта въобще да се е проявявал. И сега на планетата са налице множества от "майки", които нямат никакви прояви на интелект. Програмите за оцеляване на вида не изискват никакъв интелект, дори напротив - най-често влизат в дисонанс с интелекта. Само висшите когнитивни функции са в състояние да са способни да се обърнат към самия субект и да дадат възможност същия да се огледа през нова форма на рефлексия - тази на рациума. Темата за механиката на идентичността и нейните девиации при "процеса РОДИТЕЛ-ДЕТЕ" вече ги разгледах в друга тема и в тях няма нищо интелектуално... Няма нищо мистично, нито нещо тайнствено, няма нищо идеално, нито нещо ходи по пиедесталите. Понеже вече ми изкараха етикета на самохвалко! мога съвсем коректно да заявя, че досега никъде не е стигнало до мен някой да е извел множеството процеси по конкретиката на отношенията МАЙКА-дете, през създаденото от мен понятие ИЗНЕСЕНА ИДЕНТИЧНОСТ. Никъде не съм прочел, нито чул, или гледал някой да го разглеждал по сходен начин, да не говорим за извеждането и пълнотата в концепцията, дори по отношение КОНТЕКСТ-ЯВЛЕНИЯ, така и вертикално - от общото през конкретното, до частното - и обратно в синтезен вид. И сред всичкото това въпроса за "МАЙКА-ДЕТЕ" е само частен случай на далеч по-широката ми концепция за механизмите и процесите по идентификацията и формирането на идентичност, нейната роля, значение, смисъл, форми, динамика, както и опитите за внимателна и управляема намеса в тях. Отгоре на всичкото съм със заявка че цялото извеждане не е основано на мислоформи и размислителство, а на практически стъпки, проверими практически на всеки етап - включително и сегашния ми, в този момент. В този смисъл - да наричате "оцеляването" КАУЗА е малко пресилено, макар че е твърде показателно защо се заигравате с него.