ramus

нас??? кои НАС? Сега разбирам че изглежда съм напуснал влака, защото аз не пътувам въобще в тази посока. Той и билетът ми беше само донякъде и слезнах. Шегувам се... но и не съвсем... А каква е точно работата Ви, че се налага да ползвате това неопределено, но съвсем явно "множествено обединително число" ?

повторенията в написаното навеждат на обратното, но... кой съм аз че да се правя че забелязвам. Може би - има основание, но има и условност - това е понятието ПОЛЗА. (както и свързаното с него "стратегическо предимство" ). Въпроса за ПОЛЗАТА, спрямо кое, кого, кои критерии - защото дори малки "премествания" в отправните точки и критериите за съпоставки, и твърдението от цитата става неадекватно.

Значи - с проблема за бог, се занимавала психологията? И се бил разисквал - в първи член на символа на вярата... и нататък... Вие просто от мерак да се изиграете в ролята си на знаещ и мъдър, просто не четете какви глупости пишете. Кант сте го чел и научил, обаче с психологията нещата са плачевни. Но кой съм аз да спирам поривите човешки - да живее свободата. Вече по-горе написах - въпроса е "докъде" порива може да се качи в главата и да заличи предположителните крехки и плахи наченки на здрав разум?

Колега "боли ма фара", други повтарящи се елементи също омръзват - с цикленето си до безкрай и търсенето на поредното място да се презатвърдятс повторение отново и отново... Произволните допускания, граничащи с фантазии, може и да се нарекат "размисли". Допускаме... едно, после - друго, после трето, задава се въпроса "защо"... и всичко е в посока нужна на някого - просто защото си му идва отвътре. Може да се допусне всичко и това зависи само от "Допускащия". Но допускането не означава нищо практическо - то евентуално идва последствие, ако надмогне обикновената нужда нещо си да се обясни. От друга страна допусканията, сами по себе си, не са аргумент за каквото и да било. И няма как някой друг да заиграе същата игра - по едно или друго допускане, защото тя се случва само в главата на играещия се за размишления. Всичко това е обикновена манифестация, в която всеки силно настоява да си намери поредния начин да представи собствените си убеждения и пред-убеждения като рационални, каквито те няма как да са. Съвсем елементарно е да се обобщи, че всеки твърди и настоява нещо си - един имитира логика, друг - допускания - но който и да е от тях задължително тръгва от нещо, което е предварително си е вече постановено в него. Това е цялата игра на толкова много Играещи я.

Значи какво се чете - не ме интересува едно, друго... но "такива като мен" ще помагат... нещата да се случват... Какво ще помагаТЕ, след като ТЕБ не те интересуват...? Кои са тия "неща"? Кои сте ВИЕ - помагачите, дето се манифестирате на идеалните алтруисти? И дали това е помощ, за кого, спрямо кое...? ================= И накрая - егати лицемерието и игрите - само заради някаква си фикция.

Koe точно - сред тия "неизвестни" набляга толкова на единния и абсолютен бог - всезнаещ, всеможещ, всесъздаващ, всепораждащ... вечен, но не краен, но пораждащ крайности. Никой никъде не е мислил за наука, когато е създаван образа на единния ИЛ. Съвсем други са били целите, смислите, съвсем други са били нуждите и замисъла - в други епохи, събития, социални процеси и... резултирането на всичко това в цели. Но много се държи сега, като я има науката - да се вкара същото и в нея. Защото има страшно много хора за които това е много важно. Такива като няколко тук. И не само тук. Има страшно много хора, за които инерцията и нуждата ги е заставила да приемат обясненията за бог. Какви ли не виражи с логически и постановителен уклон... какви ли не измислени аргументи... какви ли не уверения и подбор на цитирания, в които обаче материали - са внимателно подбрани, да са точно в същата нужна посока, Или пък предварително да се ползва готовото инфо, с нужната за същата посока интерпретация... Например - през моите очи - тук дебата не е никакъв компромис. А е опит да се манифестира нещо съвсем просто - щом нещо е предварително нужно, ще му се направи "пътечка" чрез която уж да се "докаже" - като извод. И така - да прилича на логически аргументиран - извод. А този "извод" е предпоставен предварително - цялата логическа конструкция идва само и единствено за да го удостовери по модата на "научния критерий". В научния тип картина на света - с лекота може да се допускат всякакви варианти - но това е допускане, борави се с неизвестни, условности, вероятности, хипотези и предположения. Никъде сред това не е нужен бог. Но на много хора именно бог им е нужен и им е нужен да го манифестират и вече в територията на "науката". И си го нагласят в нея, както се прави и в тая тема - от съответните хора, дето им е нужно. ========== Както дуалния тип възприятие, поражда и същото в отражението и после го проектира в "света", по същия начин си върви в комплект с идеята за най-елементарните форми на представност - тая за "началото" и края, както и модела за "причината и следствието". За толкова много хора това са скелет за шаблонизиран начин за работа и ситуиране, само защото предлага леснота и простота в ползването му, Защо е толкова важно НАЧАЛОТО, и за кои толкова хора не могат да схванат идеята за ненужността за плоската линия, чрез която да си създадат модел на битието? Твърде много хора свикнаха с класическата физика, класическата геометрия - базирана на база от прости правила, близки до простия модел на възприятие и отражение. За същите хора квантовия модел им идва объркан, сложен и твърде неподходящ - защото не могат да го ползват опростенчески. Въведоха се относителности в смятани за крайни и абсолютни величини - като времето, например. Смятаното днес за абсолютно и крайно - като например "константата на планк" един ден ще "падне" от абсолютността и крайността си и според други критерии и тя ще остане относителна. Относителностите плашат определени категории хора. А те са най-многото хора. Тия същите хора поглъщат плоските модели, определени от прости опорни точки, които да са им неизменни. И формират представата си за всичко в битието си, на това. И промяната на познанието - не може да мръдне тия хора, защото те вече са се постановили на нещо основно, на нещо важно, на нещо, което те могат да ползват, да ги ориентира и да им дава усещане за ситуиране... и то "правилно". по-горе се каза нещо съвсем просто - никой спин, нито вълна или частица, няма да обяснят защо хората чувстват и изживяват едно или друго. А им трябва - да си го обяснят. С религията това може да се обясни. С наука - още не може. И да може - когато на тия хора им трябва и възниква самата тяхна потребност от това - наука не е възможна. За това е ролята на религиозното. Защото същото е в сила отвътре... и му е нужно съответствие - и "отвън". И вече... науката - да си яде ушите, защото ВЕЧЕ Е НАЛИЦЕ ОТГОВОР, който отгоре на всичко е бил много, много нужен. И вече за него има постановка и обяснение. Кой го интересува дали било вярно, дали било едно или друго, ама имало проблеми - в края на краищата ПОЛЗАТА е винаги по-важната. И за тия хора НАУКАТА се опитва да им бутне и отнеме вече създадените опори. За тях няма друга възможност, освен да ги запазят, като ползват самата наука. Защото другия вариант - Е НЕПРИЕМЛИВ за тях. Това е съвсем проста и елементарна дисекция на тия вечни препирни - между науката и религията. Какво ли вече не е написано, казано, доказвано. А няма никакъв смисъл. Религията не се занимава с познавателния аспект на предложеното от нея. Напълно некоретно е да се постулира религиозна идеология, като логически концепции. Както и - научните описателни картини на света, базирани на рационални похвати и отношение на света. Докато РЕЛИГИОЗНОТО - е основано на ИРАЦИОНАЛНо отношение. Не е въпроса в религията или науката. Проблема е в човешките същества и техните потребности.

чудесно обобщено, през моите очи. Но... защо да не става игра - само се опростява. И нещо друго - цялата работа е измислена в други условия, за друга култура, бит, география и време. За целите и ползите .. Никой не е мислил за наука някаква си. Сега, когато последната е вече налице и няма как да се пренебрегва лесно, почват напъните да се обясняват пак първоначалното - но да изглежда научно. Инерцията е велика сила и още по-здраво влияе, заради ползите. Нужния поет лесен начин за решаване на дисонанси, вече е приет и първосигналния порив е да се запази и съхрани, вместо да се остави патерицата... Ще се върти всичко възможно да се наглася, но... само и само подпрения да не захвърля толкова нужните му патерички. Все пак - каза се за ползата - всичко е до ползата и приоритетите на едни ползи - срещу други.

Само вметка - какво стана с "права ли съм - да, доказах ли го - да, познах - за субатомните частици... "... Сега пък - било "ясно, че са предположения"... Като ще е театър, нека се поддържа една роля в него, че с тия прескачания публиката губи нишката.

Мдаа - колко ниско може да се падне, това е въпросителната - засега вектора го поддържате чудесно. И глупости да са, но да се драска нещо си там... Пуканки имам, малко е суховато и семпло, но поне от уважение за напъните, възрастта... Все пак, някъде си там, се вярва че имало добри намерения...

И такааааа Сигурни ли сте че попитах? Обърнете внимание на препинателния знак в края на първото ми изречение - който НЕ е въпросителен. Та за какво цитиране въобще можете да говорите, след като вие не сте способен да четете и да осмисляте адекватно прочетеното... Нали се вижда и подреждането и подбора на "цитати' дори от тази форма на развалена комуникация, която е точен очевиден пример как се въргаляте сред собствените си дисонанси - за разликата между декларациите и настояванията - и точните примерни изразявания. Особено примерните податки - на прочит и на коментари, и цитиране. Така вътрешния когнитивен модел, става изключително прозрачен и демонстриран чрез простата симулация между стимул-реакция, която вие чудесно онагледихте. В допълнение към всичко това - вие не сте способен на никаква друга форма на отражение към живота и себе си, ако никога не сте я срещнал да я прочетете, "докоснете" или дочуете от други. Всичко е по образци и готови модели намерени сред социума, усвоени чрез имитация и подражание.И които довеждат субекта да е обикновен репликатор. В живота аналогичното на това, се обобщава като КОНФЕКЦИЯ. Типично, съвсем типично... Направих си серия от последователни опити, заложих точно определени модели на изказ, после проверявам на кои от тях вие реагирате... Така ми разкривате голяма част от вътрешните си процеси и динамика. По този начин сам ми пишете когнитивния си профил, както, между другото, всички ние правим, без никакво изключение. Разбира се - вие няма как да имате идея какво е това - просто защото при него не се получава с учене, заучаване и после репликации... Както и много други аспекти на живота... които за вас просто "не съществуват".

Да попитам - вие точно кое не прочетохте - не ме интересува мнението ви за неща, в които сте и наивен и невеж. Интересното ми е само излагацията докъде може да стигне - къде ли е точно "дъното". За сериозните хора коректността означава друго, но не и за празнословните философски размислители и редовите използвачи, чешещи сърбежите си. И последно - въпросния Исус ( а не Христос), както и въпросния Гаутама (а не Буда) не са написали нито ред, за да им давате цитати. Не че и да ги цитирате бихте изразили друго, освен нивото ви на интерпретация. Като последното - нивото на интерпретация - сте го заучили наготово, и дори по това не сте си направили никаква форма на личен труд. То тук, насред форума, дори толкова прости текстове - а резултата е "слепи петна", кво останало до Гаутама... Ако тия двамата въпросни, можеха да погледнат какви ги редят редовите им използвачи, сигурно биха се разплакали - но не от умиление или радост. Не че ме интересува.

надменност... и то само заради някакъв си дисонанс. Даже той породил и други думички - дето се играят на "спестени". Разбира се - че съм надменен. Не е надменност да говориш за будизма, с идеята колко много знаеш, само защото имало цитати... и зариване с линкове. И да - доказа ли го - ми да. Права ли си - да. Браво!!! Но това падение отвсякъде - цялата маска на интелигентността, дето е само роб на едни съвсем други щения и нужди... И толкова напъни Такава пародия и локуми за будизма е, че просто се смях, от сърце. Всякакви глупости съм срещал... Колегата от другия форум, в темата за будизма, също и той е изкарвал толкова много примери за човешката глупост и невежество... и толкова настоятелното им пледиране... и само от нуждата да си важен, да си значим, заради маската на умен... Оставям лудите да се налудуват. Игрите им са си по-важни и... ползването - разбира се че ще се ползва - всичко е за ползу... Е - не е всичко. Пък и не всеки ден някой си сваля маската толкова точно с "права ли съм - ДА, доказах ли го - да"... И глупостите дето се постват като линкове... тя нуждата от това е ясна, но не ми е ясно защо на постващите не им е ясно че да четеш нещо,... и да го посочиш че си го чел, нищо не означава... И само че някъде нещо е написано, дори книга да е издадена, дори и трудове да са написани - това не е никакъв аргумент за каквото и да било: но пък труд е написал човека. И после някой ще се позове на него - да си направил мнение. После - ще го докаже пред други - защото и него го зове синдрома "права ли съм - да"... И така - никой всъщност не се интересува от същината на нещо си - важно е само дали същото би му било от полза за сърбежите отвътре... И на върха на всичкото това - същите "виждали надменност" ... Може би - тя прашинката в чуждото око е много по-величава от "гредата в собственото"... Но да си с греда - винаги някой друг е надменния. Винаги!!!

Аби - вие погледнахте ли я. Та тя е висшата степен на познание в психичното. И - въобще не се занимава с терапии - всичко е изключително практически ориентирано, каквото е за всяка сериозна източна практическа система. Нещастието на западняка е именно че от мързел и невежество си наглася каквото му е по-лесното. И вечната нужда - да ползва... да ползва - каквото намери, както си го нагласи - но да ползва...

ей в това е целия смисъл. Съвсем точно и ясно. "Как го доказах" - ами с линкове, щото е препълнено с всякакви "научни" публикации по въпроса. Понякога нивото на писането в някои теми слиза на същото като в народния "дир.бг". Иначе: Йогата - и тя така - можело да се ползва за какво ли не. Но да се ползва ЙОГА не е да си ЙОГИН. Както и да ползваш нещо от будистките практики, не означава че си будист и че разбираш от будизъм. ======== Невероятни глупости се пишат за какво ли не, само защото имало публикации в нета и те са напълно достатъчни за "аргументи". Няма да коментирам и глупостите които колегата е написал отново, с цитирането на "положенията за осмократния път" - то просто става само за смях. Идея си няма какво се има предвид, още повече че в будистките институти, осмократния път се изучава няколко години, но за него - пляс, и вече тържество... Няма нищо по-тъжно от невежеството. Не и за невежия, той просто не знае нито какво говори, нито защо. Това, разбира се, подава и една чудесна безотговорност в свободно плямпане и меренето по форумите, като няма значение за какво ще е. Това трябва да се сложи направо в рамка - изразява стилизирано, но съвсем точно, нуждите на толкова много хора.

Извинете ме, но мисля, че е нужно когато човек говори по някакъв въпрос - поне да се осведоми достатъчно, а не дотолкова, колкото да си нагласи нужното по библейската си лична схема. 1. БУДИЗМА е "учение" само за западните философски последователи и за източните религиозни такива. Просто това им е начина да смелят нещо, което излиза далеч отвъд тяхната когнитивна и житейска рамка... Будизма не е никакво учение, говорите наизуст, следвайки популярни и популистки писания на автори, които вярват точно в същото. Проблемът със западането на будизма, и особено проблемите на ТИБЕТ са в основата на излизането на будизма сред западния религиозен тип вярващи. Будизмът не е философия, не е и религия, не е никакво учение, макар че се налага да се научават определени положения, чрез които да се формира мирогледен начин на отношение, чрез което да се добият определени психични нагласи за практикуването. Будизмът не е никаква терапия, Аби, дълбоко грешиш за това. Колегата е изключително адекватен в извода си - относно това, че същината и ядрото на предаденото от ГАУТАМА, би хвърлило в ужас редовите последователи, включително - и тия на запад, които дори се самонаричат "атеисти". Будизмът в същността си е практика за управление, насочено изменение и трансформация на съзнанието и начина на авторефлексия и самоосъзнаване. Постигането на целта НИРВАНА е именно това - качествено изменение на съзнанието в даден човешки индивид. Практикуване на будизъм като терапевтични автосеанси е приказка, която дори не е за деца. Никой от свободно говорещите тук няма дори идея какво означава 30 годишен ретрит, в самота и почти непрекъсната вътрешна работа, дори по време на "сън". Много често - на температури близки до нулата или далеч под нея, сред условия, които за западняка са мизерия, сред недохранване и дехидратация... Нещо повече - дори е опасно за практикуване, защото още в първите стъпки лъсват и изскачат от субекта сложни плетеници от неготово несъзнавано и при липсата на подготовка и зрялост в това - неговото развитие, дори се прекъсва и отива в "трета глуха"... образно изразено. Нямате си идея какво означава всичко това. Именно това дава възможност на некомптетентния съвсем произволно да съчинява и наглася към нужното за него - защото е необременен от ПОЗНАНИЕТО. Именно заради това е създадена СУТРАЯНА - улеснена и опростена версия на ДХАРМА, обмислена и съставена спрямо нивото на неподготвените и "проблемни" човешки субекти... Това не са празни приказки, колеги - поне като ще се дискутира нещо, защо първо не се осведомите малко по-нататък от уикипедия и популярните писания - по-скоро популистки. Да, налице са по-сериозни писания за БУДИЗМА, но става ясно че вие не сте ги усвоили... (а и са твърде малко хората, които са навлезли в тази материя). И второ - будологията не е будизъм. Все едно библиология или библеистика, да я наречете че е "християнска". Будологията е научна дисциплина, която се отнася към будизма точно откъм философската, историческата, социалната, доктриналната или описателната част относно будизма. Но това НЕ Е БУДИЗМА. Будологията е сериозно застъпена и в СССР и в предишните и сегашния му вариант, главно в далекоизточните научни институти на РАН, просто имат възможност да изследват автентичните извори в онази част на Азия... Но никой будолог не е пътник по ДХАРМА. И никой такъв пътник, не би се занимавал с будология. От друга страна - за вас, обикновените нуждаещи се от писания, си следвате модела на житейските размислителства и заучени образователни схеми на същото, което за много от вас е имитацията на философстване. Но целта е съвсем очевидна - зад всичко стои личната потребност от съставяне на своя версия на реалност и подреждането на същото до нуждата да се нагласи подходящо и съобразно предварителната система от лични нагласи, която се управлява от несъзнаваното. Ако въобще следвате собствените си заявки и декларации за сериозност и някакво поне елементарно ниво на интелигентност - не отивайте до положения в битието, които съвсем очевидно излизат от нужното за личния житейски и ментален фрейм... Става твърде плоско и нагласено и олеква...

там е работата, че всъщност сте на много ниско ниво, и когато някой е запомнил и си повтаря само Кант, като стане въпрос за будизма... Много съществени... глупости. Изключително сте некомпетентен по последните въпроси, които разисквате. Нещо като "на инат" се получава - да се пише нещо, пък макар и глупости да са. Въпроса е, че по този начин се компрометирате... но и лъсват доста несъответствия. Би било много полезно за вас, ако забележите съществените си пропуски и илюзии, които сте си направили през годините... но "надали", а и за никого друг не е важно, освен за вас. Всъщност - и за вас не е важно, пък дори и на инат да е. Похвата "маняна" проваля чудесни възможни на много хора да вникнат в слабостите на собствените си библии... но от друга страна - те ако можеха, щяха...

Четене на авторитетни книги - прави и всеки религиозен последовател. Четенето не е равно на познание. Нито че е източник на същото. Най-малкото четенето на авторитетни книги, но и с готовите шаблони за интерпретирането им... Иначе - да, четете ги, но... направих си опит с вас - ако не се предлага готова схема за интерпретация, извън шаблона, който сте усвоил за същото, нямате никаква възможност за схващате, няма пластичност, няма никаква ментална понятийна адаптивност... Всичко е до боравене с изучен и усвоен готов шаблон. При това "твърде тесен и ограничен". Като човек, за който не са ми нужни авторитети, нито аз самия съм си такъв, ще си кажа най-свободно, че пет пари не давам за Кант, нито Кант би дал за мен. Построенията му са ми интересни с концептуалността си, но намирам доста проблеми сред тях. И вече посочих - че виждам проблем с липса на отношение на построението, спрямо автора си. Нито ще познавам Кант, нито той мен. Вие - също няма начин никога да разберете, просто повтаряте каквото сте научил - както е всеки религиозен последовател. Просто вашата религия е спрямо друго "божество", но си имате библия, канон, 10-те заповеди... А училището дето сте го учили - все едно е било "неделно". Все пак - в едни бивши времена, на образованието се гледаше сериозно - чак прекалено. Принуждаваха да се учи - кой може, кой не може - да покрива "норматив"... Просто - това е наследството. Не се обиждайте - това няма нищо лично към вас, няма и защо да го има. Просто ползвам прийом - писах вече за него. Свързване и единение - не е никакъв абсурд. И да - с дуална логика, с педагогическо или академично образование - не става. Не става и още с много други неща, но... все пак тук са приказки тип "маняна"... В цитата на АБИ никъде нямаше спомената думата ДУША. Прочетох го внимателно - вие просто сложихте вашата интерпретация и я проектирахте в думите на АБИ, а си е просто вашата интерпретация. Разбира се, АБИ не разбира от будизъм, освен от четеното тук-там, но и не е важно дали го разбира. Будизма няма как да се разбира, в него може да се посветиш и да тръгнеш по пътя, който предлага - съвсем практически и изчистен път - но само за "подготвен и узрял пътешественик". Не че е лесно... никак даже. Но свободното философстване по тема, като будизъм е доста проблемно, защото за будизма не става просто да прочетеш и да постваш цитати. Не че не го ползват и за това - както и всичко останало. Но е напълно несъответствено да се цитират будистки текстове - това е предназначено да е "път" само за религиозен тип хора, които по принцип са повечето не само на изток, а и по нашите ширини, както и навсякъде другаде. Само за протокола - за субекти с изнесен напред религиозен аспект в психичните си особености, дадености и възможности, за тях е предназначен цял дял в будизма. Разбира се - те нямат никакъв шанс за "бързата писта", която се явява ВАДЖРАЯНА. Именно - заради това е адаптирана и разработена версия на будизъм - СУТРАЯНА и внесен подходът "ЛАМ-РИМ"... ( СУТРАЯНА - типично за религиозните люде, нищо че в случая няма основно божество, но са налице внимателно обмислена сложна система от "заместители". Четенето на "свещени текстове", запомнянето им наизуст, начин на живот чрез предписания, модели, ритуали и дарове за духовете... спазване на обети, режими, дисциплиниране - всичко това е твърде познато и сред значително по-назапад от Индия и Тибет т.н) (ЛАМ-РИМ - преносно - стъпка по стъпка, нещо като Тик-так - внимателна и точна последователност от взаимосвързани практически стъпки, без възможност и изясняване, защо не трябва да е налице никакъв стремеж за "прескачане". Въведено е именно като противовес на тенденциите за "нетърпение" относно проблемът с интелектуалниченето или с маниакалностите... и проблемите от несъответствията, които възникват и не само че провалят пътя към НИРВАНА, но и го застопоряват още повече... ) Всичко това са практически подходи, свързани с внимателно и прецизно познание за много дълбоките психични равнища. А познанието за това - е именно от внимателното поддържане на "колективен канал' относно движението по пътя на всеки будист. Системата е доста "смазана" и изключително рационална. Разбира се - с вековете в нея настъпват и проблеми... но това е друга тема, при това - огромна.

дааа, и какво още ви разказа Кант, докато вие го слушахте внимателно? А попитахте ли го лично какво той разбира под едно или друго понятие. Защото това - четенето - може да не е достатъчно. Има и друг проблем - понеже в абстракциите неяснотата е характерна част от самото явление, такива като КАНТ, се предлагат направо с готовите обяснителни шаблони кое как трябва да се интерпретира. За да им е по-удобничко за запомняне и репликиране. И формиране на "руслото". Дали правя разлика между субстанция и съдържание, материя и познание - кой съм аз че да знам - вие сте капацитета. Но ми се струва, че Вие още не правите разлика между умопостроителните абстрактни упражнения и ролята им за битието. Това че се опитвате да ги прилагате в обяснението си за света и с тях да формирате отношението си към себе си и битието - е ... как да кажа - "несъответно", примерно. И идва точно заради неразличаване на смисъла и значението на онова, което се учи... И пак - заради удобство. Това, че доста хора учат абстракции не означава че ги разбират. Проблема е, че хора като КАНТ са извървели пътя от конкретното, през частното, към общото и обратно. Докато тия, които ги учат, взимат наготово и си присвояват цялото "пътешествие", с идеята че като са го научили и могат да си нагласят резултатите за към своите си щения, значи че път не им трябва. ====== Само да обобщя нещо - в коментарите от последните няколко страници, се опитва да се постанови абстракта МАТЕРИЯ. Направих си труда да си направя таблица на "версиите". Не е въпроса коя, дали, в какво - е адекватна, според кое и защо. Въпроса е, че дори нещо толкова основно, има проблем дори в представянето му от всеки един. Всеки има основание да постанови своя версия за МАТЕРИЯ, или да е говорител на обществена консенсусна (версия) за същото. Разликата между всеки един и КАНТ (примерно и предположително, само условно) е че въпросния си е дал труда да извърви пътя към едно генерално осмисляне от основните блокове във фундаментите, към техните следствия - макар да става въпрос само за ментални концептуални построения. Но дори и така - при заучаването и усвояването на същото от хора, които не са извървели този път, са налице значителни пропуски и несъответствия, защото който и да е автор му е невъзможно да остави в писмен вид всеки детайл по изминатото вътре в себе си. Още повече че примерно, при г-н КАНТ няма биографични данни, че е имал идея за смисъла на насоките си. Научните ментални школи по онова време, въдворяват един типичен суховат модел, съвсем логичен и описателен... но - без всякаква връзка между построението и субекта, който се явява негов автор. Например - Фройд е имал значителни лични проблеми в частния си живот. Интересното е, че са налице маса биографични примери, които са доста странни на фона на това, което той е преподавал на другите, създавайки и развивайки си теориите си. Обобщено - налице е разминаване между личното пространство и онова, което се постановява пред света. Разбира се - този модел е чудесен и се приема за даденост. Защото - е твърде удобен, за субекти, които нямат вътрешната си връзка - между собственото си битие и формите му на отражение, пазейки в себе си един слой - в изживяванията. А "отвън" - един нарисуван от образованието и възпитанието, угоден и нагласен образ, според социалните нужди, обкръжение и потребности. И продължава това - имам навсякъде примери в живота си, в които някой си присвоява роля да се провъзгласи че е знаещ, познаващ и компетентен за нещо, което в самия него силно липсва. Пример, че има хора, които имат проблеми с пътя от общото към конкретното - и да ги уважа, че са недоволни и се усещат пренебрегнати Та пример - първото което се сещам е от миналата седмица - човек, който добре познавам, от много години, организирал курсове и лекции, семинари и занятия по лечение, тай-чи, даоски техники... И - какво се вижда, в самата "черупка" - самия човек дори съвсем видимо, е с проблеми - наднормено тегло, големи сенки около очите, уморен и отпаднал поглед... и... липсва живец... И този човек - ще преподава точно обратното на "себе си". По същия начин се предлагат курсове за отслабване, от хора с наднормено тегло. Или семинари за психична самопомощ - от хора с доста видими психични проблеми. Типичен е примера за професията "психолог", ако не знаете, за някой който му е любопитно - интерес и професия психологията става за хора, които са преживели сериозни травми и в опита си за несправяне, когато не успяват към себе си, те компенсират със същото за към "другите". Това е обикновена статистика - над 80 процента от хората направили психологията своя професия, са всъщност със собствени психични травми, които НЕ СА РЕШЕНИ и АСИМИЛИРАНИ. Та така - познавам чудесни философи, изключително компетентни и знаещи, дори даващи признаци за разбиране и вникване - а са на непрекъснато на ръба на житейските кризи. И с психични проблеми - от наркотици, до пристрастявания и залитания, до депресии и давещи проблемите с алкохол и дроги, нещастни и объркани бракове и родителски отношения... и какво ли още не. За много хора модела - да учиш едно... а да живееш с друго лице, си е просто част от живота. Ето това е когато ученето замества път. Защото се учи не как да се върви и да се извърви, а просто се хвърля огромен капацитет за усвояване на чужд за субекта познавателен материал, а за него самия остава дефицита на същото.

от време оно - играта е проста, ролите - ясни - предлага се вярата - вече като стока. От врата на врата - точно както е новие тип "маркетинг". Ако мине, ако се припознае, ако се улучи подходящия момент на слабост и да се привиди "подаденото" като решение или спасение - се съставя игра - стара, колкото света. Все пак - се играе - хиляди години, и продължава. Начините за психично повлияване работят още от зората на човека, защото механизмите продължават да са същите и са фуннкционални. И досега... Не се виждат изгледи за промяна - поне през моите очи. По реакциите, се има предвид че доста хора тук сред форума им създавам дисонанс, след като интерпретирам изразеното от тях религиозна психична посока. Очевидно не им харесва че имат в себе си религиозен аспект... тва все едно да не си одобряваш тялото, щото на мода били "други тела". Но с наука или не - идеята да си адаптивен, а не статичен. Да имаш граници, но да са еластични и без никакви абсолютни или крайни признаци и качества... да боравиш с относителности и условности, вероятности и възможности. Да не взимаш насериозно никой свой "бърз" импулс, или реакция, а да си наясно какви са и да ги прескачаш и оставяш да отшумят... Но и да си критичен към своето постановено, да си наясно че оставено на несъзнаваното, веднага се връща в руслото на вече начертаното, изясненото, с тенденция да повтаря валидираното... И така...

Ами... нееее - по принцип не ги разбирам тия работи, но - имам въпрос - кажете ми вие, като четящ Кант, и разбиращ го, според вас как Кант е вникнал в "материята", след като тя е "вещ в себе си", и !!!! "следователно е и непознаваема"? Интересно ми е - как "непознаваемото" става ясно на Познаващия го - в случая, на КАНТ, а и на вас самия ? Ако "МАТЕРИЯТА" е вещ в себе си, няма как да се проникне в нещо, което е "само в себе си", защото това е пример за абсолютно затворена и независима система. Това, добре. но за един външен наблюдател, това би била напълно несъществуващ свят - затвореното само в себе си... А пък това точно относно "материя" - вече идват само усмивки... ---------- Не се подигравам на Кант. Опитвам се иронично да кажа нещо на тоя, дето го цитира. Кант не ме занимава с нищо - чудесна логика и систематичност, но само това не са достатъчни за нещо, което за мен е важно и има значение. И да кажем,.. че съм го чел. То всички могат да го четат... но и да напомня, че - ето темата, форума - уж всеки чете, пък след прочита - "изненадааааа" С това пояснявам че работата не е в това дали някой чете някого, макар това да е фактор, но е далеч по-опростения. Другаде - след прочита, е ключът. Но... тия неща явно не ги преподавате в училище. И както става ясно от думите в предишния абсац - и да го преподават в училище - на много се преподава, много учат, някои запомнят, други - не толкова, но да учиш - е като да "четеш" - не е достатъчно, за нещо, което за мен има значение.

Абстракция (от латински abstractio - отвлечен) е процес или израз означаващ някакво отвлечено, ирационално понятие или фикция. В този смисъл абстракциите са малко или много нереална, отдалечена представа за действителността. Въпреки това обаче те са особена форма за опознаване на тази действителност. ------- от тълковния речник: 1. Процес на мислено отделяне и обобщаване само на съществените признаци и свойства на предмети и явления от самите предмети и явления. 2. Отвлечено, обобщено понятие, което е резултат от мисловен процес. ==== Обикновено не отварям Уикипедия. Но... реших се на тая 'крайна' стъпка, четейки неща, които пишат толкова деклариращи знания, рационалност и мъдрос, автори. Ще оставя специалистите и "учените" да коментират как така "материята" е абстракция. Като също коментират що е това АБСТРАКТ, или пък ПОНЯТИЕ. Лелееее... какво става бе хора? Интересно - четете ли какво пишете? Значи "материята е абстракция", което значило че МАТЕРИЯТА имала неведоми фини измерения - според кого, и как така ги има, а са неведоми Как нещо, което се определя като АБСТРАКЦИЯ - имало свойства и атрибути. ... Това само в първото изречение. Няма да продължавам - бисери един след друг. Ама вие предположително сте, или сте били, преподаватели ... честно казано до такива "висоти" не съм очаквал че ще се стигне. Разбира се, че накрая на цитата няма как да се разминем без "Кант". Ама - такъв колос на мисълта, такива истини, толкова правдивост и практичност... Ако кант не е написал едно или друго, което после да бъде учено, после запомнено и повтаряно... не знам въобще как щяха да съществуват толкова много хора.

да, абсолютно. Не се занимавам с наука - нито хуманитарна, нито точна, както и психология или философия - за последното вие вече сте сигурен и е твърде очевидно. Не се занимавам и с "не-наука", нито "мета-наука" или "пара-наука". Нямам документ за висше образование, нямам ценз, дипломи или хабилитация... въобще - аз съм си един твърде неук и неопитен ученик - при това, имайки се предвид реакциите и честото отношение на някои дисониращи - направо двойкаджия и вечно повтарящ някоя от прогимназиалните години... (като е истинско чудо че и дотам съм стигнал). Въобще моите занимания са в зоната, за която въобще не би попитал никой хуманитарист. В някакъв смисъл - за такива хора не би трябвало да ме има, не съществувам, само се правя на интересен и оригинален... пък не ми се получава...

Защо да е "превратно тълкуване" всичко това - да речем че аз съм "ученик", при това слаб и неук, неразбиращ, но любопитен - вие, разбира се, сте мъдър, знаещ и опитен учител - задавам питане: Освен философия и от наука, може би не разбирам разликата между "напълно реалните обекти"... и абстракции - като "човешката психика"... Интересно - човешката психика има ли маса, тегло, инерция, импулс, спин, енергия, форма, как взаимодейства с другите "реални обекти"? Или "полеви обекти, или взаимодействия"? По същия начин е и "битието, съзнанието, познанието" - значи това за вас са "напълно реални обекти"? Защото за мен - това няма как да са "реални". Няма как "самочувствието" примерно, да е реален обект. Убеждението и вярата - свободата или безкрайността, вечността или времето - всичко те са "реални обекти", така ли?. Може ли да обясните критериите си и аргументите им?

Психологията наука ли е? Тя има ли предмет на изследване или "РЕАЛНО СЪЩЕСТВУВАЩ ОБЕКТ" на изследване? А философията - тя има ли "РЕАЛНО СЪЩЕСТВУВАЩ ОБЕКТ" на изследване? Също така - убеждението ви - то материално ли е? Вие специално, изследвали ли сте вашите собствени убеждения? Дали подхождате към тях "с научен практицизъм"? Няма как да се определи с крайно и абсолютно дали нещо РЕАЛНО СЪЩЕСТВУВА, вън от предварително подбран контекст и условия. И дали съществува вън от човешкия начин да се отрази. Ако не е налице съзнание, което да го отрази, има проблем - дали въобще нещо има... и дали въобще то е това, което човека е решил консенсусно че е. Съществуват значителни основания за предположения в тази посока. Но убеждението как всичко е ясно, вече поставено, дефинирано, изучено и изяснено, е типично за вярващ в същото, субект. Познанието, както вече по-горе споменах, може да включва всякакви обекти, дори и субекти, като обекти за изследване. Като също така е налице и самия субект, като обект за изследване, от самия себе си. И още доста други варианти. Не ме интересува кой какво казал за "вярата", още повече пък и християнски апостол. Това е преднамерено намиране на подходящо цитиране, с оглед да се докара предварителната собствена вече съставена позиция и убеждения. Нима въпросния Павел, е някакъв авторитет по отношение на ПОЗНАНИЕТО, още повече като се чете и неговото "определение"? Това е странен похват от човек, заявяващ се с убеждения по отношение на науката. И между другото - налице са и понятийни разлики по отношение на думичката ПОЗНАНИЕ, но за вас всичко ли е до философските значения на думите - като че ли света (ви) започва и свършва сред хуманитарните науки. Може би - да, но това означава ли че зоната ви на знаене е предварително вече дефинирана и всичко, което не се побира в нея търпи критиката ви, по един или друг начин?

според какво точно - ефекта е "нула"? Защото всяко нещо носи в себе си възможност за познание. Всяко нещо в човешкия свят, произхожда от човека, и е предназначено за човека дали някой ще вникне сред всеки процес и ще изкристализира от него познания, не зависи от "нещото", а от "познавателя". Може би се има предвид, че не носи познание по отношение на физиката - но физиката не е единственото знание за живота. И все пак - физиката също е една обобщена абстракция - защото ФИЗИЦИТЕ са тия, които определят физиката, като тяхно производно. В този смисъл - СУБЕКТИТЕ определят познанието, дали ще е, дали няма да е. И в горния случай на "твърдото мнение" просто вие нямате възможност да използвате нещо написано за своите си производни и моделите на които си представяте и приемате битието и живота. Колкото до религията - тя, както всичко друго, може да се изучава и да се изследва - за мен - главно субектите, на които тя е производно. Но например има БИБЛЕИСТИКА - има сериозни хора, изследват библейската информация, като се опитват да отсяват, да подлагат на статистическа обработка, анализи, съпоставки... Обобщено - всеки процес или явление, не зависи от тях дали на някого биха носили познание, или не. ПОЗНАНИЕТО е резултат от специфично отношение на даден субект, към контекста вътре и вън себе си... Колкото и да е "твърдо мнението му" - означава че "РЕЛИГИУМА" в него води и определя. Ако е относително, ако е налице съмнения, боравене с условности, вероятности и... всичко онова, което не е "твърдо мнение" - значи в него РАЦИУМА води и определя.