ramus

Даже не само от контекст - направо му се прикача смисъл от интерпретацията и прочита. После се изкарва че "това е написано" и оня е - понеже го е "написал". Личния принос в цялата работа се прескача напълно... все едно е отсъстващ. Пък и защо да се взима сериозно ако може и да внесе смут Колеги - та някои още не правите разлика между прочит и текст. Подобно на "чета и си обяснявам какво чета" - е аналогично на "гледам и виждам". За толкова много хора гледам и виждам са синоними и са едно и също. А по-горе някои се опитваха да ми пробутват идеята че съм бил написал че срама и вината били синонимни на страха. Даже и цитати - дори настояване.... мдааа - там е въпроса - гледаме ли се... или вече се "видяхме" Щото някои го играят на "виждане" още преди да са "погледнали" Не крия че ми е забавно на моменти, макар и твърде редки. Но опита някой да е категоричен и нуждата да го заяви и да го отстоява и всеки опит за разклащане на основите и се реагира като "на нож"... Като че "за живот и на кръв" става въпрос. То и в някакъв смисъл си е "така". Пък и е написано. А игрите на аргументи и "доказателства' са само декорите - зад тях и пред тях се развиват съвсем други събития, които твърде удобно всеки се прави че не забелязва... Точно "театър на сенките" - японския театър "НО" декорите се движат от специални хора облечени изцяло в черно, при умело подбран черен фон и специално осветление, движения и поведение - за да НЕ се забелязват, докато местят декорите на сцената... Ползват се специално изведени от наблюдение и практика основни положения, систематизирани в правила, изразени в трактата "СВЕТЛИНАТА И СЯНКАТА". Ползвайки същото познание, с много практика и опит, от нинджи, до шпиони, крадци, фокусници... се научават да се "скриват" от "виждането" на другите, дори и да "гледат" в тях... Какво оставало до "прочита" след като всичко това се режисира от психични процеси, за които толкова хора са напълно "слепи", а те са с идеята че "такова нещо просто нема"... щото "не го виждат" - дори и да го "гледат". Още повече че още не могат да направят "разликата"... И всичко - защото такова нещо не се учи в училище, не се чете по учебници и социално признати професии и образования... не се говори по социалните клюкарници, не става за идеологично мерене и криене сред удобни конструкции... От всичко това е най=весело когато се кудкудяка с фразата - ти едно или друго "прочете ли" - тоя или оня - прочетохте ли ги. Като че ли - и да се прочете та какво... като че не се вижда - уж думички, уж буквички - ама след прочита излизат разни "вариации" и фантазиите на всеки влизат в дейно участие в запълването... И... все едно че "такова нещо немааа", щот "ние четем"... Ми работата не е в "четенето" а е в резултата от интерпретирането ( "прочита" )... Там е ключът, и умението да се различава е само някъде в най-най-началото. Какъв смисъл има да се говори за "нататък" след като самото "начало" тъне някъде в "зоната на здрача"...

Ей така се доказва - "почти съм сигурен"... ама "ПОЧТИ"... нито е ДА, нито е безспорно... нито е "липса на НЕ" Не, не зная етимологията на английската дума. Думата не ме интересува, а явлението което тя се стреми да изрази. Дали ще го разпознаеш или не, има ли го или го няма... не е въпрос само да дуалности. Нито само на различителство, ако не си се занимавал внимателно със психичните (си) явления. И методиките на теста са все в този разговор - дуалните положения не са нищо обективно - те са начина по който човека най-лесно се ситуира, според това как е програмиран в първосигналните си дялове и съответствените на тях програми в несъзнателните си психични полета. Релативизма в мисленето надхвърля дуалните или-или. Дори логиката основана на дуалност е точно "плоския й вид, нещо като "начален етап", подобен на събирането и изваждането в математиката. Няма такава "ТЕЗА",, която да се докаже по безспорен начин. Обикновено се формира точно определен условен фрейм, който се "отграничава" с някаква идея за опростяване и използване в конкретика... Въобще явлението БЕЗСПОРНОСТ е за плоския свят, на плоските хора реагиращи, мислещи и отразяващи дуалност, само защото така са устроени. В този смисъл - да докажеш НЕ, при липсата на ДА... е по-скоро ученически похват, но не и за сериозни хора, претендиращи за умения за размисли. И да - разбира се че "разсъждавам" - от една страна. От друга - основите на това са поставени на практическа основа и са изведени и приложими на всяка стъпка в мое лице. За всеки друг приложимостта е липсваща и се хваща само интерпретацията на "разсъдителност"... Обективността не ме интересува според социалните критерии - ако при мен нещо работи, то работи. Ако не работи при друг - това не изключва неговата практичност. Комплексните системи се проникват и осмислят с комплексен подход. разни "НЕ-та и ДА-та" и безспорности отпадат като неадекватни и твърде ограничени. Тия дуализми ще отпаднат и дори в изчислителната техника, като вече изживели времето си и изчерпали тавана си в качествено отношение. Въпроса е - кога основаните на дуалност субекти биха осмислили ограниченията си... но това наистина е въпрос от лична отговорност и ниво на отражение. И е съвсем адекватно някой да се съмнявал в моите разсъждения. На сто места съм написал че е несъответствено разсъжденията да се "доказват" особено когато се основават на релативни принципи и динамика. Особено когато написаното не претендира за философия или социална идеология, нито социално учение и да приканва за убеждаване, следване, и репликация... И моето участие тук не е да съгласявам или да убеждавам някого. Който търси точно това сред което и да е написано още не е израснал някои свои психични етапи.

Днес почнах деня си със смях, но няма сравнение със смеха след като прочетох това. Мъка-мъкаааааа - женския свян... и непорочност. пренос на срам - демек "ЧИСТ СРАМ" . От бисер, към бисер Толкова наивинитет - сега почвам да разбирам хората от плоската земя. Оказва се че съвсем скоро ще се появи нова форма на идеология и система от народни митове - "плоска психология". Виждам че са налице първите "митологеми", пък и в подходящия им автор... Може да се каже смело че в случая е налице липса на срам, поради невежество . От друга страна невежия най-малко е способен да го допусне спрямо себе си.

В това е проблема - когато човек "не се замисля" както земята напълно естествено е да му изглежда плоска. И кой да го обори - всичко МУ показва че е "плоска" - особено в равнините на УНГАРИЯ, примерно (или на Холандия) - от хоризонт, до хоризонт... Плоска та дрънка. Очи гледат и както виждат - тва е. Ония от темата за "плоската земя" - всеки един от тях пита - как цяла планета се въртяла, с толкова висока скорост в периферията, пък никой на земята, на същата тая периферия, не усещал скоростта... " Това им е достатъчно - защо да се замислят - достатъчно било че е съвсем сигурно че 'никой не усеща скоростта" - 100%, значи няма такава, значи не се върти... и значи - плоска е, оградена от ограда и купол... Отгоре на всичкото - не е проблема в липсата на информация относно възможностите и условностите, опитите и аналогиите - но се игнорират удобно в полза на 'така ми се струва - значи е така. Така е и за "ВИНАТА" и срама. Няма как да се 'докаже" и някой да е 100 процента "сигурен" след като не се е замислял за алтернативите, възможностите, вероятностите, вариантите. А колега, знаете ли произхода на "чувството за вина"? Това е сложна енигма - както и произхода за СРАМА - кога се появява, как протича, кой е спусъка, кога един стимул става спусък - за виновност или срамуване. Освен това - Виновността не е задължително да е 'чувство'... Допълнително "Изразяването на чувството" - е сложна работа... Обаче е нужно "замисляне"... а и не само. А проблемът е че НИКЪДЕ НЯМА НАПИСАНО, за да се прочете как е по принцип... за да се учи и възпроизвежда каквото е написано. А още по-големият проблем е - че НИКЪДЕ НЯМА КАК ДА Е НАПИСАНО онова, което е вътре във вас, мен, него, нея... Няма как - за да се разбере е нужно да се изследва... И вече - не е достатъчно само 'замисляне". Самото понятие ЧУВСТВО има доста неясен статут - сред народа е едно, сред науката - друго. Пък думичката - е една, както и за много други думички - вкл. и за ГЕРОИТЕ и ГЕРОИЗМА.. Хора, които четат за да учат, запомнят и после да възпроизвеждат запомненото най-много до комбиниране - стигат донякъде. А тия - които имат способността да се замислят - не само над наученото... вече е "друга бира"... Поне така аз мисля - пък и да съм от "марс". И най-важното - може да е условен, но е сравнително показателен критерий - когато някой пише положения взети наготово, прочетени запомнени и само да ги възпроизвежда според един или друг контекст (отново заучен, по модел и схема). Но когато някой се е замислял - той може да напише нещо от плодовете на своето замисляне. И да - не е трудно да му се противостои - щото замислянето не изглежда да е толкова "сигурно" както "виждането и гледането"... дори и когато не се различават тия двете.

Мисля си, че от време на време, порцийките здрав разум, не са излишни. Обикновен простичък, "ЗДРАВ РАЗСЪДЪК" без участието и фасадата на толкова много натрупаност... Колеги - НЕ МОЖЕ ДА Е НАЛИЦЕ СРАМ, ако не е НАЛИЦЕ ВИНА. Вие да не сте падали от АНДРОМЕДА - да не би на пишещите тук да е напълно непознато относно тия две явления, след като те са налице при всички... ВСИЧКИ!!! СРАМ и ВИНА са психични явления, които заедно със съвестта са психични социални регулатори. Те се задействат в самия индивид и го подтикват от неговото "отвътре". В този смисъл - това са регулатори, които ползват заложеното в самия колективен субект и след неговото проявление, вече се ползват за регулация на социалния живот. Няма смисъл да се занимавам с ХОФСТЕД, колкото и да е илюстриран, при положение че той си подбира "критерии". И в подобни "общества" се засяга приоритета на винага ... или на срама. Просто приоритет, а не че ВИНАТА не е налице в общества, които се "основавали на срама". Колеги - всяка концепция се систематизира по условни критерии, а не по обективни. Подреждането и структурирането не е обективно отражение, а е само начина по който работи интелекта и ума. И за да се предаде нещо с техните средства, определен изследовател избира критерийност според която той да конструира и предложи своят начин на разглеждане. И същото после като се заучи... и се възприема вместо условно, с разбиране, просто като даденост и крайна истина с обективен произход... За явления като срам, вина, съвест... да се цитират научни публикации за мен е леко странно и доста наивно. Все едно че за собствения ви живот и толкова простичките положения в него, да се налага да прочитате градската библиотека и в книгите да стане ясно кое какво е... Та това се съотнася до всеки един - ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС Няма как да е налице СРАМУВАНЕ, без да е допълнено със ВИНОВНОСТ. Как някой да го гони "съвест" ако същата не се допълва от виновност или от срамуване (не става въпрос за 'разликите', нюансите, личното преживяване на тия, след като дори за един и същ субект, в различни мигове от времето те са с различно проявление и интензитет) ... В динамиката на битийността, тия са преплетени както в личен, така и в групов план... Толкова е просто като извеждане... и толкова очевидно...Тясното преплитане може да обърква неподготвения субект как да ги различи, но то за това се изисква поне доза идея какво означава самонаблюдение... не са ми нужни доказателства относно тезата дали е налице "слънце" и не ми е ужасно нужно ХОФСТЕД да ми го напише как било според него. Дали дишам, дали мисля, дали слушам или виждам - защо за толкова много хора тия ако не им ги каже или покаже някой, ако не им ги обясни през една или друга призма - все едно че за тях това не би съществувало. Пък самите те се основават на същото... и е неразделна част от тяхната/нашата собствена тъкан. И още - нарицателното обобщено понятие - ЕМОЦИОНАЛНА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ - не се отнася само и единствено до това да се сещаме и прилагаме етикети кога, в кой момент кое чувство и емоция изпитваме, макар че толкова много хора дори това им е проблем. А че това е само "началото" - после за някои други хора, които имат пълнеж, се отива към продължаването на ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА, не само до "емоционалната й страна". Ако един човек може да си даде сметка кога се срамува и кога изпитва вина - то за интелекта идват продължението на въпроси от типа ЗАЩО ГИ ЧУВСТВАМ, кога ги чувствам, кога се пораждат, както означава ЧУВСТВАМ за самия мен, какво се случва докато ЧУВСТВАМ... А твърде много хора сякаш са слепи за всичко това в себе си и чакат... да им бъде написано и обяснение в книжки, или да им бъде казано от учители или дори "родители'. Но как да стане при положение че и "учителите", и "родителите" са с дефицити в същата посока и самите те имат проблем и най-много да стигат до 'различаването'... ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА за толкова много хора се заключава в това да наизустят големи количества данни и информация и готовите им форми на интерпретиране... и после самите те да се научат да я репродуцират. Но това е само "подложка"... надграждането кой да го направи, като то се изисква вече като отношение и усилие от самия субект... А иначе игрите на колежката КАРЕС вече са изиграни филми... "Слепи очи" (психична скотома) няма как да прочетат каквото и да било. Просто за интелигентните хора света става по-голям, когато е налице умение да се различи ГЛЕДАНЕ от ВИЖДАНЕ... Може пък това да е твърде висока летва, защото както се вижда по темите, хората с пристрастие към коментираното, нямат дори идея колко много когнитивно им влияе тяхното собствено отношение спрямо коментираното... И че за тях "скотомата' е в пълна сила, а пък са с идеята че 'виждат' същото, в "другите"...

"колегата Рамус, разполага с достатъчно широк набор от "обяснителен и понятиен материал", достатъчно дълго разработван, за да не се налага да "обяснявам всичко със страха". Предлагам да не прехвърляме едни и същи взаимни казуси от други форуми и теми, тук. Няма смисъл, ако на едно място не са вникнати да се опитва същото на друго виртуално място. Не мястото определя разликите и границите.... Освен това направих достатъчно категоричен опит, да не закачам повече "границите на приемливост", които бяха заявени еднозначно и съвсем директно. Така, че да не занимаваме отново поредната аудитория със всичко това., още повече че позициите са отново същите, границите, "аргументите" и отстояването им - също, което си е съвсем в реда на нещата. И не аз съм този, който по принцип му е проблем и не моите граници на приемливост или търпимост, са достигнати от който и да е... Разбира се, това е само предложение и не ангажира никой, с нищо. Но принципно, когато нещо започва да се повтаря, значи са изчерпани всички останали възможности... или въобще не са съществували... Аз просто виждам в повторенията един достатъчно изразен сигнал за доста неща. И се стремя да не повтарям...

За какво ми е "личното" - какво да го правя, защо да ми е толкова важно и защо да е единствената възможност тази посока на интерпретацията ти... Да, ти си го цитирал, но в цитата си извел мое изречение с доста точен изказ - поне в случая. Къде съм споменавал в този изказ, смислово, че СРАМА и ВИНАТА са синоними на СТРАХЪТ? СИНОНИМИ!!! - Отвори нова тема, макар че вече за страхуването срама и страха, както и за съвестта, вече съм писал, при това доста. да, в този форум. Вярно е, че търсенето е затруднено, защото аз не се вписвам точно в конкретиката на която и да е тема - просто ме интересуват други посоки и въпроси, на които обикновено темите са само частни случаи и конкретики. Та, другия вариант е - през профила ми да видиш всички мои публикации, както и да пуснеш търсачката за СРАМ, СРАМУВАНЕ, ВИНА ВИНОВНОСТ, СТРАХ, СТРАХУВАНЕ - тук вече въпроса е до търсачката на самия форум. Ако не стане или ти става проблем изказа или че не разбираш написаното - отвори нова тема в раздел... който решиш, макар че "психология" ми се струва адекватен избор, и напиши въпросите си там - колкото можеш по-коректно и точно, защото това би ме водило в отговорите... Ако наистина ти е в интерес и ти е важно няма проблем да опитам да отговора на въпросите ти... Ако наистина ти е важно, особено в личен план, тогава предложението ми е "на живо", защото ще трябва повечко обширност и динамичност, за да го предложа спрямо твоите особености и ниво. Но най-вече - не става с "доказателства" - извеждам опит, формална гледна точка, макар и адаптирана, но готови отговори, готови рецепти, нито готови обяснения - не предлагам... Личния принос на всеки спрямо себе си и света си - за мен си остава най-важната свобода, според която личният път е единственото което се върви от самия субект. В този смисъл - активно лично отношение в максимална когнитивна кондиция и фокус, е необходимо за да се обмени максимално и адекватно съдържание... Имам опит да инициирам и асистирам в това и не е толкова проблем, колкото изглежда на думички.

колежката КАРЕСС е достатъчно находчива и интелигентна за да пише внимателно, когато ми опонира. тя ме познава и от други виртуални места, насред други казуси и теми... И нещо важно - много моля - прочита на "срам и вина са синоними на страхуването" е доста повърхностна интерпретация - никъде не съм свеждал подобна теза. И не бих я изразил Тия неща не са литература, нито история. Те не са адекватни на теоретични линии, които просто да се четат и да стават ясни... Психопознанията са друг тип територии и познатото "учене" и "запомняне" и после възпроеизвеждането му, не е адекватно на дълбочината и проблематиката.

как да го напиша по друг начин, с толкова малко думи. Не е аксиома, а най-обикновено извеждане. това е крайният извод, няма как да изпиша цялото извеждане, защото нито е мястото, нито темата, нито интереса на четящите тук. Един професионален войник... е обучаван да преодолява страхуването. Цялото обучение на войниците, е насочено да формират канали по които да се прокара нужните за заобикаляне на страхуването, процеси. Това е технология - цялото обучение на войника следва по нея. Същата технология е прицелена не само срещу страхуването, а и за да подтисне много допълнителни видови пориви - това да разпознаеш в "друго същество" "враг", за да ти се стартира предварително нагласената програма за убийство и поведението на елиминиране и унищожение... Това са мощни вградени видови програми, които обаче... с лекота могат да се заобиколят, защото самите програми са йерархизирани в несъзнаваното и се стартират при определени спусъци, (тригъри, както обича да пише колежката КАРЕСС... ) . Важно е всичко това да се отработи чрез повторения, чрез внушения и подреждане... за да се формира точна система от подходящите спусъци и реагирания... за да няма "изненади" на бойното поле. И не е вярно че "войника не се страхува", а пък изпитвал вина или срам - просто това са взаимосвързани деривати, но те, при създаване на подходящ контекст от условия от отраженията им, от реакции и рефлексии - може да се постигне преодоляване или достатъчно подтискане на страхов пик... дори на целия страхов фон... Но само при тия определени условия... Всъщност технологията за заобикаляне на страхуването се основава на някои прости зависимости, изведени с опита и практиката от наблюдения на поведението на човешките същества - сами и в групи. От друга страна - е много важно след като отпадне страхуването... нещо да остане за ролята на регулатори. Отгоре на всичко - важно е войниците да им отпадне страхуването главно по време на "военни действия", а не преди това. Тук, ролята на идеологичната обработка е изключително важна и затова именно военните и всички униформени са толкова важни и им е толкова важна идеологическата индоктринация. Колкото до "доказателствата"... това не е математика... Тия неща се извеждат с наблюдения и анализ. И не е тук мястото да подвеждам примери за срамуване и виновност, както и да извеждам как те са свързани със страхуването. А и думичките ми тук нямат ролята да подвеждат философия, истини или "обективни закономерности", нито това ми е нужно на мен. Думичките ми тук нямат ролята да убеждават някого колко е прав рамус, нито че самите думички са абсолютната истина и единственото правилно е да се приеме и следва наготово.

Срамът и ВИНАТА, колежке, имат единна основа. И тя е отново страхът и страхуването. Всичкото проявление и надграждане в света на ИРАЦИУМА и Несъзнаваното (колективно или лично) се фундаментира от СТРАХЪТ и СТРАХУВАНЕТО. Само да напомня че дори в конкретиката на написаното - горното порицание на Инкоректус, всъщност води единствено към вина. СРАМЪТ и ВИНАТА имат вътрешно-свързан механизъм и функционалност. така, че... няма как да има "общества основани само на едното или на другото" - СРАМУВАНЕТО и ВИНОВНОСТТА вървят винаги заедно, защото са взаимозависими. Всъщност те са две проявления на един механизъм. Освен това - и двете са част от социалните инстинкти - защото и за срамуване и виновност са нужни "други", пред които да се реализира тази реактивност. ... но не и задълбочено. Защото този тип "поглеждане' е само на повърхността. За това ниво на "поглеждане" може да се напише за мотиваторите всичко и всякакви. Но факт е, че груповите процеси ( за които се говори в темата) не са овладяни, нито пък че са достигнали до зрелостта да са синхронни и резонансни... А колкото до "атавистичната патерица" - няма смисъл да говорим за минало или за история - съвсем ясно е точно сегашното положение. защото идентификацията според конкретен подбор на признаци, според които да се формира "група" и тя да послужи за принадлежност към (и разпознаваемост спрямо) "нашите" е чисто атавистичен механизъм. Именно в днешните условия, се разбира чудесно за неговото вече атавистично значение и роля - защото то вече е неадекватно И проблемите на днешното човечество си вървят с инерцията, която идва от него. Функцията на "патерицата" е че е била да формира племенността. защото ако не си сред "свои" няма да оцелееш. Именно - защото "другите, чуждите" са врагове и те или ще ти вземат месото, пещерата, плячката, и/или ще те убият, или ще им станеш роб... за да живеят "те"... Функцията на "своите" е да се разпознавате помежду си като "свои", да разпознавате и взаимно да рефлектирате споделеност на общи положения и това да служи на видовите и лични инстинктивни програми на които те са изразители. Този ирационален несъзнателен механизъм е проблем в днешното време, в което границите и признаците сред които да се "дефинира идентичност' стават твърде условни и отдавна нямат нужната роля за оцеляване.

не е "национален срам", нито е за порицание, а е човешка реакция. Съвсем човешка. Стига сте се крили зад "националните' лозунги, става въпрос не за българи, нито за филанкишиеви, а за хора - просто хора. Хората - и без да са българи или сърби, славяни или македонци - са просто ХОРА. Усилията да се сведе човекът до нужния за него етикет е обикновена атавистична патерица. Етикетите могат да се сменят и отгоре на всичкото са и преходни и относителни, но зад тях стои ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО. Това са признаците за преходност - едни неща са изменчиви и преходни, но други - остават (пак относително). И "героите" също са се страхували. Така е навсякъде - едни могат да преодоляват, намират мотивност, дори стихийно а другите, повечето - не могат. Няма срам в това, това е навсякъде... А и сега - също е така. Опитите да се преодолява страхът и страхуването в масата хора (тълпата) са технология. Тя е изведена от хилядолетия - чрез опит-грешка, а в днешно време е част от познанието за управление на човешките маси. Това, че в горните примери не са знаели и можели да го реализират, не е срамно - просто това е било нивото и ситуацията от отношения и процеси. Преодоляването на страхуването не е проста работа, и за да се реализира в едно човешко същество или група от тях, има прости два варианта - или чрез социалния канал, несъзнателно, реактивно или инстинктивно - защото самият мозък има механизми за реагиране чрез изместване и подтискане на страхуването. Налице са механизми за групова инициация на реактивности... чрез взаимни рефлексии... - Или чрез самовъзпитаване и самоуправление - индивидуално. (по този вариант въобще не е нужно да се дискутира, защото се вижда че индивидуалния момент е твърде слабо изразен) Страхуването е универсална човешка реакция... и не само човешка. Големият групов проблем със страхуването е - че страхът е регулатор на социалните механизми, както е и регулатор на несъзнателните психични процеси в самия човек. Преодоляването на страхуването в социума винаги е нужно да се стига до "праг", отвъд който да се спре. затова е и стихийността - реагира се на конкретни проблеми, ситуативно и обектно-ориентирано сред някаква форма на конкретика и проблем в нея... и после се "завръща" както е било. За всеки от пишещите тук, важи всичко това. Без изключение - защото дали българи или танзанийци, налице са общи положения, минаващи далеч отвъд "националното"... както и отвъд всеки друг избор на признак, за формиране на "групова принадлежност ".

тихата истерия ви се качва в главата, колега. Съвсем по вашему - с подходящите думички "убийство" - за създаване на подходящия негативен блясък. На кой ги пробутвате тия реторични трикове, като тук четящите не са ви ученици в класната стая. Пък и да бяха - би трябвало да са някъде през 50-те и да са някъде в 5 клас - за да им минават тия номера. В някакъв смисъл вие още там си "живеете". И в същия смисъл - Ще убият образователната система - гадняри, дето сичко искат да убият, да разрушат един толкова добър, правдив свят и всичко в него. Горката "жертва" - колко много ще кърви и ще развяват трупа й да страдат нейните "защитници"... Тия скапаняци, дето не разбират от Кант и Исус ще създават разни там тяхни си измишльотини за "образование"... В ужасни посоки върви тоя скапан свят... Съвсем в духа на тихите, или не толкова, истерии на коравите патриотари дефилиращи навсякъде... Леките и тежки повеи на санименталните ветрове от "отминалото" са завладели доста схоластичен народ... А зад това стои усещането за невъзможност да се преглътнат вълните на промените и измененията и поривите на съпротивата, бликащи от невъзможността за адаптация. Разбира се, че "ще убият и съсипят чудесното образование" на което вие сте възпитаник и радетел. И не само него ще "убият" Направо ужасни времена се задават. Да не говорим и за "героите'' - до две десетилетия и "героичността" ще изтрият на толкова много "жертви" отдали живота си за правдиви каузи. Пък то - и каузите са до време... как поне едно нещо не остана, дето да си е вечно, твърдо неизменчиво и абсолютно... А вие още рецитирате за "четирите истини" във философията. Като че философията е създала "истината" и ако не е тя да ги посочи, направо за къде сме тръгнали "невежите" Даже не прочетохте че в две поредни съседни изречения изразихте две несъвместими едно на друго твърдения. Но и защо да ви е - важното да върви театрото, което ви дава възможността да "знаете" кое е "въпиющото невежество". И добре че не знаете за собственото си ...

Господине, картината от първосигналните си убеждения сте смесили твърде произволно с рационални наслагвания. Между другото - над милиони хора твърдят че някой е разпнат на кръст или че на друг "ангел му е говорил и диктувал да пише". Милиони твърдят че библията е исторически разказ и че тя описва миналото на човешките същества навсякъде и сред всичко. Площадът СВ. ПЕТЪР и джамията в МЕКА всяка година са претъпкани с подобни които "твърдят" едно и също. А нищо от това няма стойността то наистина да се е случвало. "Несъмнените истини" и основанията че са такива, защото "100 и повече човека ги твърдят" си ги задръжте сред вашия си личен свят и не ги натрапвайте непрекъснато на аудиторията (си). Някои хора отдавна са надраснали тия атавизми, а вие афиширате невъзможността си. Вие най-малко можете да имате претенции за ИСТОРИЯ, нито имате дадености, нито потенциал наученото да е за вас с рационална стойност. Примера за "ИСТОРИЯ" имат претенциите хората които са понадраснали схоластиката в себе си. И материала и сайта, който беше цитиран от мен, и по-горе, показва чудесно кои, какви, и кога някой е дорасъл да "прави науката история"... Вие не сте от тях и претенциите ви да сте защитник са твърде театрални с избора си на обект чрез когото да ги играете.

колежке, опитайте поне веднъж да направите разлика между интерпретацията, която (се)определя вашето отношение, и написаното. Поне веднъж... толкова ли е трудно бе хора? Къде остава прословутата интелигентност която се декларира толкова настоятелно? Пък може и да не е тя толкова определящата в случая. При всички случаи умението да се прави разликата носи ползи, от друга страна - възможни разочарования в лично-груповите митове, основани от, и за, "неразличаващите".

Може би - за "предмета на темата"... Но той не ме интересува нищо в конкретиките на интерпретаторите си. От друга страна - мога да чета. Понеже по-горе се посочи един линк - според вас "бил интересен, но..." Ето и резюмето и финалното обобщение на едини същински историк, който се занимава с безпристрастни изследвания. И който съвсем ясно си споменава въпросите за идеологиите, за историческите народни разкази, за митовете и конструирането им... и целите им спрямо подходящите таргети - ето това е моят начин на интерпретация, на следващите думички: "... авторът на това обвинение, Никола Планински, се явява член на друга нация и в това си качество е изправен пред нелеката задача да защити уязвените й интереси. Той признава, че преди известно време и неговите сънародници са ползвали историята по неправомерен начин. Тогава се е смятало, че тя "е длъжна с примерите на великите завоеватели и с описанието на техните подвиги из прошедшите времена да възбужда съвременниците, за да подражават на тия юнаци и да извършват и те такива същи подвиги." По принцип всяка нация употребява разказа за миналото по аналогичен начин и затова самият факт, че авторът настоява за някаква алтернатива е симптоматичен. "Сега - разгорещено заявява той - такъв поглед на историята ни са струва съвсем младенчески, идиотически и смешен (...) Под име исторически събития ние разбираме не това, че Симеон разбил гърците, Душан - българете, а Константин Багренородни - сърбете, а историята на самия народ и неговото прогресивно развитие." и нататък : "... Може да се каже, че по същество тази постановка резюмира най-продуктивния аспект на резултатите от трудното конструиране на български сюжет за падането под османска власт. Сам по себе си разказът за този епизод остава по-скоро смътен, неясен и поради това маргинален в колективното въображение. Сюжетът му е разпилян, тъй като няма централно събитие, няма и фигура с достатъчно харизматичен образ, която да концентрира идеологическата мощ. Поради това представата, която се стабилизира, е сравнително рационална. Като цяло падането под османска власт се възприема като нещастно стечение на обстоятелства, довели до война, в която българите влизат слаби и излизат победени. Този краен резултат не е нито толкова емоционален, нито толкова ефектен, колкото някои от другите балкански версии за съпротивата срещу османското нашествие. Неговата продуктивност намира израз в нещо по-различно. От една страна, тя култивира антиелитарни настроения и радикален егалитаризъм. От друга страна, тя мотивира развитието на стратегии за съпротива срещу историческите митове и техните (зло)употреби. Тези последици не могат да се оценяват еднозначно. Но така или иначе, това е начинът, по който българите помнят своето превземане, и той заслужава да се познава именно в своята алтернативност. В крайна сметка, възможността миналото да се употребява антимесианистично е също част от балканското наследство и обективно няма как, а по мое мнение няма и защо такива факти да се крият, да се игнорират или да се подценяват. " ------------ само Галахад, в тази тема, направи съвсем бегло вмъкване и то беше точно в стила му - семпло, точно... Всичко останало е един празен театър, подходящ за някои безкрайни препирни сред форума. И много подхождащи за маса, на гости с приятели и познати и непрекъснатото търсене на темички за приказки. Може би питиетата и мезетата да са нещо хубаво, но е несериозно, когато приказките на маса, са само част от "мезенето" към приятното изкарване и свикването с типичните ритуални препирни - за каквото и да е... Някак си - "балканско, твърде балканско"... А спрягането че "някой си си размърдвал мозъка"... - няма да коментирам - то е написано и се вижда достатъчно. Като може и да е дръзко, или пък нахално, но ми се струва че няма как да се "раз-мърда" нещо, ако същото е твърде сковано... или е твърде "загладено".

прави впечатление как някои коментиращи тук не се усещат и честичко се изразяват сякаш са 'били там'. Говорят от името на някои си, разказват 'кое какво било', като че забравят че НИКОГА няма да е възможно да добият дори повърхностна представа за същината на сложния контекст и реакциите и поведението на хората в него. Смешно да се настоява за "думички на някого си" и всеки да си казва как ги е бил прочел. Но не това е най-смешното - някои хора се вживяват като в приказка и разказват сякаш те са там и дори не могат да направят разлика между интерпретирането си... и вживяването си. Колеги - как настоявате че сте историци, когато няколко човека тук в желанието си да се докажат и утвърдят убежденията си, спрягат прочита си като лично изживяване. И го предлагат все едно че са свидетели на случки някакви. А всъщност няма как да сте - нито свидетели, нито дори приблизителни интерпретатори. Също прави впечатление как с лекота едни и същи хора спрягат тезата за "не съдете за нещо само по думичките на захари". А в друг случай - щом Захари е написал, значи че трябва да се чете както аз го чета. Но прочита не е текста, колеги. Никой прочит не е онова, което се чете. Как е възможно да не можете да различите личния прочит от вживяването си идващо от него. Никой тук не разполага с ОНОВА, което се е случвало. В най-добрия случай това е версия на човек, с всички свои условности и ограниченията си по отношение на възприятие и отражение, включително и с отношението, реакциите и пристрастията си, колкото и да ги е дистанцирал. Наивно е дори да се ползват ЗАПИСКИТЕ като свидетелски показания, все едно че сте в съда и се основавате на нечий разказ. Но дори и така - версиите на този разказ, са ваш личен почин. Съвсем личен.

Вие представяте СЕБЕ СИ - предмета на дискусията мен лично не ме интересува с нищо. Предмета на дискусията е само подложката в която вие пишете коя сте. И друга да е подложката вие, аз, които и да са - само това правим - пишем кои сме. А дискусия - въобще липсва. Пристрастията са много повече в "дискутиращите", за да се получи що горе адекватен обмен за който и да е. Вие си пишете за "предмета на дискусията", аз чета ВАС и автографа ви. И разглеждам и анализирам написаното от всеки - като неговия личен подпис, носещ неговите особености, неговите психични характеристики, насоки, аспекти... мен точно това ме интересува. Всички тук ползват "предмета на дискусията" за свои лични цели. Само изглежда че е налице форма на обмен - и преди "предмета на дискусията" и преди самата дискусия по други предмети, както и след предметите и темите - пак ще е едно и също. Само се сменя мегданът за "хорото", а всеки играч си е един и същ. Дори когато е хванат на общо хоро, той пак гледа да си играе каквито стъпки си е съчинил, научил... щото - това за него/тях е "хорото" и така трябва да е, така може да е, това е...

въпроса с майчинството - касае точно оцеляването на вида. В това няма никакъв интелект. Имало го е далеч преди интелекта въобще да се е проявявал. И сега на планетата са налице множества от "майки", които нямат никакви прояви на интелект. Програмите за оцеляване на вида не изискват никакъв интелект, дори напротив - най-често влизат в дисонанс с интелекта. Само висшите когнитивни функции са в състояние да са способни да се обърнат към самия субект и да дадат възможност същия да се огледа през нова форма на рефлексия - тази на рациума. Темата за механиката на идентичността и нейните девиации при "процеса РОДИТЕЛ-ДЕТЕ" вече ги разгледах в друга тема и в тях няма нищо интелектуално... Няма нищо мистично, нито нещо тайнствено, няма нищо идеално, нито нещо ходи по пиедесталите. Понеже вече ми изкараха етикета на самохвалко! мога съвсем коректно да заявя, че досега никъде не е стигнало до мен някой да е извел множеството процеси по конкретиката на отношенията МАЙКА-дете, през създаденото от мен понятие ИЗНЕСЕНА ИДЕНТИЧНОСТ. Никъде не съм прочел, нито чул, или гледал някой да го разглеждал по сходен начин, да не говорим за извеждането и пълнотата в концепцията, дори по отношение КОНТЕКСТ-ЯВЛЕНИЯ, така и вертикално - от общото през конкретното, до частното - и обратно в синтезен вид. И сред всичкото това въпроса за "МАЙКА-ДЕТЕ" е само частен случай на далеч по-широката ми концепция за механизмите и процесите по идентификацията и формирането на идентичност, нейната роля, значение, смисъл, форми, динамика, както и опитите за внимателна и управляема намеса в тях. Отгоре на всичкото съм със заявка че цялото извеждане не е основано на мислоформи и размислителство, а на практически стъпки, проверими практически на всеки етап - включително и сегашния ми, в този момент. В този смисъл - да наричате "оцеляването" КАУЗА е малко пресилено, макар че е твърде показателно защо се заигравате с него.

но самата вие, в целия си този коментар точно ползвате избирателно представяне на тълкувания и интерпретация на факти, които са само в полза на твърденията ви. Иронията е точно в забележката на последното ви изречение - НЕ може да се съди за едно нещо, по едно нещо... Но на всеки ваш абсац, вие представяте съвсем едностранчив "факт" - с цел утвърждаване на вече приетото като правилно. Огледалните ефекти играят психичните си игри - винаги онова, което е проблем, е някъде сред "другите", в думите, в идеите, в представите им... Винаги - е някъде там... Интересно ми е също - по какво се различава "дискусията" от празните приказки на маса - това е че във второто няма никакви практически цели - и преди масата, и по време на нищоговоренето, и след него - НИЩО НЕ СЕ ПРОМЕНЯ и целия маскарад е без всякакво практическо значение. За дискусия е нужна поне предварителна нагласа - като за към нещо неизвестно, като за нещо ново, като за врата към нов поглед, нов хоризонт - чрез нови форми на поглед, на интерпретации, на переспективи... Такива неща просто отсъстват в празното прехвърляне на думички от пусто в празно - след като всеки е толкова настоятелен главно да покаже колко му е правилна тезата, колко са му железни "доказателствата' и колко добре може да си ги наглася и конструира, чрез подреждане...

твърдения 1 и 2 са всъщност взаимно-обусловени. Обществото задава правила, морал етика, закони... именно те стават опора за идентичност. Идентичност - според принадлежност спрямо тия - правила, морал етика, закони. По спазването им, по принципите по които те са подредени, те са предпоставени от идеологична подложка. Колкото повече е 'стройна тя' толкова по-ясно изглежда на следващите я. Именно според идеологичните опорни точки, се определят "СВОИТЕ", а различните - като "ЧУЖДИ". Обикновено ядрото на една идеология са неговите опорни твърди положения - това е ДОКТРИНАТА. Това е гръбнака, дори скелета, на една идеология и когато тя се конструира и внедрява, това има изключително важна функция. Идеологиите имат своя механика, свой инженеринг, свои конструкции, правила, принципи... И всичко това е изведено отдавна, систематизирано и вече стои на познавателен и ясен план. За мен всичко това не е толкова интересно вече, като все пак моят основен интерес беше именно на начина по който идеологията се "пресича" от психичните процеси сред всеки човек. Да открия и проследя нейната функция и значение в самия мен, да достигна до нейните извори, до нейните "плетки', за да мога да изработя и реализирам осъзната и управляема промяна с цел откопчване от влиянието на идеологичните моменти... Разбира се това се оказа много по-сложна задача от първоначално предполаганото... но това са съвсем други въпроси и теми... Разбира се това е само принципно и твърде общо... Затова може би първият прочит, дори и докосването до всичко това да изглеждат твърде "невъзможни" от гледна точка на идеологично индоктринирана личност. Напълно нормално за нея е да "се" разглежда и отразява като 'безалтернативна' спрямо каквито и да е други възможности. Това е просто естествена защитна реакция и това е повторяема схема в нея.

"Свободното" - в случая е твърде относително. Защото всеки човек уж е 'свободен'. Но това е съвсем друга тема, с дълбочината на океан, защото "свободността' е израз на психични процеси, докато в думите ви се касае за социални "разрешения" които се задават като 'възможности'. За мен СВОБОДАТА е психична обобщителна категория. Тя е определена от психични процеси и стои в територията на психичните проявления. И аз я разглеждам в такъв конктекст и фокус. не съм сигурен доколко адекватно интерпретирам думите в цитираното, защото в моето разбиране ОБЕКТИВНО ИЗУЧАВАНЕ е малко странен израз, съчетаващ несъответсвени положения. Ако приема една от версиите на предполагаема интерпретация, то ще опитам да го перефразирам така - обучение и учебен процес, основан на относителност и условност - като отношение към изучаваното. Няма значение какво и кое се изучава, няма значение методологията. Определящото е да се "подложи" един широк контекст формиращ отношение на относителност и условност, на вероятности и вариантността им. Разбира се че това е невъзможно за определени възрасти, които определят и психична етапност в развитието на всяка личност. Така, че - всичко опира до внимателен подбор в първите етапи да се предложат общи положения, задаващи опорни точки в идентификацията - следвайки естествения ход на възрастовите етапни потребности. И пак според тях - в последващите етапи постепенно да се предложат форми за по-широки тълкувания, и размиване на вече предложената "твърдост" в границите... От друга страна - сред всяка държава са налице слоеве от обществото, сред които националната идеология е с изключително важна роля - такива са всички професии с пагони и униформи, всички професии с по-висок рисков фактор. Образователната система също е под такъв натиск, защото нейната функция е да репликира вече съставения идеологичен модел и то се вижда. Острите нужди от идеология за държавата България, бяха допреди почти три десетилетия. Сега се тресе от разбъркване на тогавашната идеологическа еднородност, във вече различни резонанси и тежнения към други идеологични посоки... Независимо към коя идеология, защитниците й са нейни последователи и поведението и отношението им нямат никакви съществени разлики. Това е и силата и ролята на идеологията в днешно време, като религиозността - като психична типология и предразположеност, идва от ирационалната и несъзнателната територии в човешките същества и продължава да е определяща в поведението, особено на големи групи хора. но именно това му е ролята да се израства от отделни ИНДИВИДИ - именно това ги предпоставя към понятийния пълнеж на тази думичка - ИНДИВИД. Не съм нито социален теоретик, нито идеолог. Не се занимавам със социален инженеринг, нито политика. Мненията ми в тази посока са чисто теоретични и имат ролята само на предположения. Според тях - идеята е не да има една обща рецепта - само и само да е опростена и да се смила и следва лесно. Като също така си давам ясно сметка и за проблемите и че според многобройността им тезата ми изглежда идеалистична и твърде нереалистична. В някакъв смисъл - това си е точно така... Все пак аз решавам казусите в моето лично поле и там е моят опит и поле за познание. Самият аз изследвам социалните процеси "извън мен" но през призмата на вече откритото - като принципи, като обобщения... В този смисъл - да предлагам мащабни социални решения не е точно мое амплоа... така, че е добре всеки "да си гледа реално мястото и периметрите си на функционалност и адекватност".

Образователната система е подсоциална група, която сякаш си води "свой собствен живот". И това е заради наслоенията в идеологически смисъл, които са вече доста поколения наред. И разказаното в цитата, показва как научността и безпристрастността се сблъскват с идеологичните постановки. Като обобщавам че това е симптом и явление, навсякъде сред всички "държави". Но най-характерно и изявено е с държави, в които националния разказ е поставен на доста стъкмени конструкции. И компенсацията на това е се изразява в мощен импулс от непрекъснато презатвърждаване и засилване на идеологичността - толкова нужни именно в условията на "нагласените конструкции". Защото все пак някой е решил че "аз съм българче" не може да го има ако го няма нужния за 'него' контекст. И същия е преднамерено и систематично конструиран, докато го нагодят за "репликация" и социално ползване, спрямо социални конкретни нужди. Онова, с което не виждам съответствие е сравнението на Инкоректус - че разликата е само и единствено според критерия - относителност и категоричност - в двата варианта - научния/познавателния и идеологическия. Но едното е ИСТОРИЯ, а другото е идеология, целта на която е само да ползва от "историята' онова, което е нужно, потребно някому... Колегата Инкоректус просто умело ползва реторичните си похвати в опит да намали качествената разлика между ПОЗНАНИЕ и ИДЕОЛОГИЯ. Нима това е "синтез", след като той също е идеологически предпоставен, от индонктриниран/и със същото субект/и. Доколко всеки разискващ в темата е безпристрастен към нея - е вече въпрос, който рязко определя написаното и разискваното. Това е и принципен въпрос, спрямо всяко друго разискване, дори всяка форма на социална комуникация... И все пак да напомня - че сегашното ниво в информационното общество, все повече ще лишава които и да са "национални митологии" от тяхната функция и все повече ще намалява тяхната стойност. Сегашния поглед към образователната система и кризите в нея е именно заради наслоеността на предишното и неговата идеологическа репликация, която е с приоритет пред познавателния елемент и отношението на рационалност. И именно чрез същото резултатите на днешните "завършили образователни степени" е онова, което скандализира толкова идеолози и репликатори. Няма как това да продължава, защото времената се променят, условията се променят, нуждите се променят. Не се променя човешкият фактор, с неговата огромна инерция, като най-трудните за адаптация са именно най=обособените от идеологията , социални личности. Именно тия последните са с най-големи защитни избликвания и задължителните за същото нужни роли на защитници и спасители, защото за същите в типологично отношение, най-важното, най-нужното, най=сигурното, най=мъдрото - е винаги в (от)миналото. Пък то - затова е отминало и е време да идва друго...

никаква разлика няма - за хората които още живеят сред джунглата. Вие сте един чудесен пример за това и написаното чудесно го характеризира. Там е въпроса с "инерцията" за която пиша... За хора като вас всичко в света е все още джунгла, хищници, врагове, войни и битие от типа - или те, или ние... смъртта е на всяка крачка, навсякъде е насилие, кръв, използване, лъжи, тайни и надлъгване... Това е описанието на вашата версия на реалност и тя се основава на ваши психични особености. Ваши - и групово споделени - с подобни на вашата. Ето това е проста обосновка на обобщение на психичната типология. Всеки дори среднообразован психиатър ще ви каже за същия психичен тип още твърде много положения, защото това е изследвано от векове и неговите производни са навред сред масата от хора. Има си и термини, има си и извеждане, описания... Да - няма да са ви приятни и въобще... не бихте въобще приели дори да ги прочетете, защото начина по който ги компенсиряте ви дава пред личното ви огледало, визията на знаещ, на човек от народа, на родолюбец, на защитник, смятате че сте справедлив и най-важното - предпазлив, защото вие виждате всички видове опасности и то навсякъде... Но най-вече личната ви полза - че ви придава значение, че имате кауза и че да се борите за нея, ви прави значим в собствените ви очи. Бихте защитавали опорните си убеждения ако е нужно "до кръв', защото те за вас създават една версия на реалност, сред която вие си присвоявате важна и значима роля. Интелигентността в случая няма никакво значение, но когато тя е налице тя изпълнява само ролята да маскира несъзнателните защитни игри, и да създаде цяла система от псевдологични и псевдоаргументни положения, която да играе "интелигентното лице' на житейския сценарий. Това не е личен момент - просто ползвам чудесния ви пример за цялостната типология, а не за личността ви персонално. Нито имам лично отношение, нито ме интересува такова. Вие сте със сходни характеристики доста хора, сред пишещите тук...

за мен, като този, който съм, всеки мой коментар засягат въпроса за личната отговорност и роля за всяко нещо. С други думи, сред този контекст - като пример: НЕ УЧЕНЕТО Е ПРОБЛЕМА - да се учи или да не се учи, не е казуса. Аз на горните въпроси съм намерил начин първо да ги формулирам, после да си ги задам като ги отнеса отговорно към самия себе си... и да намеря не само отговора, а и да го реализирам. Постулирането на хора, които не смеят да направят това спрямо себе си, както и че по този начин биха влезли в пряк дисонанс с лично-колективните приказките сред които са се позиционирали. И най-важното - за тях това е началото и края на вселената. Това е точно "религиозния" тип личност, с което понятие описвам серия от обобщения, характеризиращи психична типология, аспекти, процеси и техните проявления в много широк аспект. Ученето е само процес - етапно то има своята роля. Но в образованието не се засяга казуса, че се учи УСЛОВНА ВЕРСИЯ на представяне. И след това вместо наученото да е с ранг на условно и относително... то става крайно и абсолютно за масата хора, които точно такова им е нужно да е. Заради това за мен казуса не е ДАЛИ ДА СЕ УЧИ - история, география, литаратура... И да се учат, но ученето по принцип е процес, който само задава основа. Ако в нея се подаде условния момент и статус, ще се "подложи" след това пряка форма за възприемане като условно и по този начин - отвореност на възможности за "други гледни точки", за други посоки, за други типове тълкувания и никоя от тях да няма ранга на крайна и окончателна. Това са нагласи - базови нагласи. А крайните категорични задавания отдавна са изживели своето време.... В науката това е обикновено и естествено... а защо в образованието да не се ползват научните основни методи, принципи и отношение към живота, света и самия субект към себе си.,. Да - в другата тема се написаха множество проблеми, които стоят пред евентуалното хипотетично въвеждане на относително и условно отношение на учащия към предподаваното. Както и че всички тия проблеми имат своите решения. Но най-голямата спирачка пред това отново е самият човешки фактор - в образователната система - както и сред всички други социални системи и отношения. ЧОВЕШКИЯ ФАКТОР и неговите базови нагласи, носят огромна инерция от вече неадекватни спрямо днешната реалност наследства. Това се вижда по самия форум и множеството теми, вижда се лесно по отношенията, по нуждата от категоричност, по нуждата от убеденост... В този смисъл, като се вземе предвид колко много е участието на преподаватели в образователна система от всички нейни :слоеве" се вижда ясно защо проблемите с неадекватността ще продължават с пълна сила.

нима е така само за 'русия'... Това се отнася до всички... социални приказки, служещи за идентификация. Никоя не прави изключение. Лична отговорност е - всеки да може да си зададе въпроса - - доколко аз самия вярвам, - в коя приказка съм избрал да го правя - дали съм способен да осъзная, че това е просто относително конструирано описание, за целите на удобството и временни етапни ползи и потребности и - способен ли съм в моменти, в които това не е в полза за мен... и за хората - да мога да го "пусна"? Или поне в мигове, в които се усещам спокоен и уравновесен вътрешно, да се научавам да се разграничавам като отделна идентичност, от това, което приказката ми предлага. Защото личната социална приказка, в която всеки един социален член се вкопчва, служи за да направи животът му предвидим, подредим и да намали неговия несъзнателен страхов шум. За да е възможно това да се 'пусне' е нужно интелект, осъзнаване и проумяване на толкова много положения, касаещи личния и социалния живот, в неговите сегашни наследени процеси и огромната му инерция. В този смисъл - да се "ПУСНЕ" нещо, което в вплетено в личното несъзнавано, е нужен потенциал и дадености, и труд... личен труд, социален труд, защото и колективно и в личностен план, ще са налични множество съпротиви, твърде характерни за всяка промяна и всяко базово изменение. Това е предизвикателството, което могат да посрещнат малцина хора.