ramus

В "пластовете, които изграждат всяка отделна личност" няма никъде "героичност". Точно обратното - ако се разгледат безпристрастно и рационално-аналитично, това обособява човешката им същност, защото всички "герои" са преди всичко хора - повлияни от средата, времето, отношенията и собствените си характеристики и особености. Ако тия пластове се разгледат внимателно - за същата личност никъде не е налице "герой'. Друг е въпроса с колективните 'пластове' при които митологичното му е нужно героизиране и идеализиране - по-горе колегата беше написал много точно - за 'националната държава", а аз ще допълня - за доктрината за национална държава, с конкретика 'българска' такава. Няма значение дали ще е "американска" - повлияните и ползващи нея, са 'американци'. И това е кратък начин за обозначаване на 'чужд и свой" - по признаци и принадлежност към идеология. същото е и със всички други 'социални етикети' - залагат принадлежност като разпознаваемост и идентификация... както са и трите имена от личната карта - име, бащино... и после - фамилно. народност, националност, местоживеене - ето така се изгражда ИД-то на всеки. Въпроса е, че същото става и в мозъка. И че архетипния модел се запазва в условия когато вече става неадекватен. По този начин твърде много хора основани на него започват да се объркват и това ги вкарва в оцеляващи реагирания от всякакъв тип. Не съм антиидеолог. Нито съм антирелигиозен, нито съм антиатеист... Не съм анти - на каквото и да е. не ми е нужно - само посочвам някои разминавания - чисто рационални, чисто аналитични. Не внасям отношение към въпроса, а само целесъобразност според условни критерии. не съм и идеалист, нито революционер, нито ми е цел да променям някого, като го убеждавам или разубеждавам... не ме бъркайте чрез интерпретацията на прочита си - нямам нищо срещу който и да е, нито него, нито идеологията му. Но когато се започне да се крие идеологията зад маската на рационалност и умели псевдологически ходове, става аналитичен абсурд... И няма как да не е така, защото умелото криене и маскиране на ИРАЦИОНАЛНОТО сред всеки от нас, дърпа устойчиво неговите житейски конци - някъде зад завесата на видимото за самия него... И като пример - деклариращ се за рационален пишещ, е твърде несиметрично и несъответствено, когато той е убеден в правотата си - еднозначно, еднолинейно и еднотипно. РАЦИОНАЛНИЯ индивид няма нужда от декларации и изразяване на категоричност и убедителност. Причините за това са съвсем прости и елементарни - неговата идентичност не е основана на нещо... което е нужно да се "пази" и отстоява. Нито защитава. Разбира се - това е твърде далеч от запечатания колективен наследен мироглед, толкова дълбоко втъкан сред колективните личности... за които рационалното е просто само думичка за ползване и защитаване на лични и колективни идеологии. И да - РАЦИУМА няма нужда нито от мисия, нито от кауза. Няма нужда от идеология, нито защитаване или отстояване. РАЦИУМА няма нужда от борба или битка... най-малкото - война. Рационалния индивид няма никаква потребност от спор или убеждения, няма нужда да ползва за патерици социално значими стимули, да получава вдъхновителни инжекции от вярата в светлото бъдеще. На него не му е нужна илюзията, нито героите или митологиите. Не са му нужни всички заварени социални положения - като граници, нации, политика, интереси... лицемерие, тайни... Разбира се, че това е причината същински рационални индивиди да са твърде малко и твърде редки. И няма нужда да се присвояват етикети, които нямат никакво покритие като съдържание, смисъл и значение...

Разбира се. Ако се смени "национална държава", с която и да е идеологическа система - уравнението, което се описва тук се запазва като валидност. Ако някой демитологизира християнската доктрина - значи това е атака срещу християнството... Но не е - това е атака за хората които не са намерили други начини да се идентифицират и приемат готовата форма на "християнството". И ако нещо заплашва тази "готова идеологична форма", значи това е заплаха и за "тях" - налице е сливане между идеология и образуваната на нейната основа лична идентичност. Мозъка приема готовия модел съвсем инстинктивно именно с инстинктивизмите които са основни в 'старите дялове"... Хората приели християнската доктрина за своя идентификация, живеят с ясната идея за принадлежност и обособеност по християнските й описания и признаци. Схемата на митология и герои... е отново налична, със същото значение, смисъл и задачи. Но са налице и други идеологически теологични системи. Съвсем инстинктивно, точно както е било преди стотици хиляди години, във времената на племенността и пещерите, един обособен и инициализиращ се по приети колективни признаци субект, приема че "тия са свои", а другите - са врагове и се приема по дефоулт, че за да оцелеем враговете "искат" да ни победят и се поддържа илюзията за война... Целият свят и днес се опира на същото, по същия атавистичен начин. И от илюзия "войната" се превръща в реалност - защото самата параноя, че "има малко", че не достига и е нужно да се "вземе още", че го има "само при другите, а те не го дават и искат "нашето".... Едни примитивизми, характерни за пещерните ни прадеди, които... странно защо никога не са се променяли и продължават да си живеят дълбоко вътре сред всеки от нас. А при това положение - колко сме ХОМО и колко да е Сапиенса ... Същото е и на "националната държава", която всъщност се основава на същия идеологичен задължителен модел. Хора, основани и приели идентичността си на този модел, реагират защитно при всяка интерпретация че "схемата" на модела би могла да се демитологизира и така - да пропадне нужния "героичен" и важен блясък - тъй характерен за всяка идеология. Разбира се, че въвеждането на митологични елементи, украсени и нагласени да са "бляскави" са нужни за всяка идеология, без никакво изключение. Точно това е и нейната привлекателност - да предложи една илюзия за блясък, величие... точно това, от което има нужда всеки неин потребител... Тук идва мястото на героизирането и митологичните елементи, които задължително са насочени към архетипността и несъзнателните колективни полета сред всеки от нас. Митологията е тясно преплетена с героизирането. И същата схема се прилага сред всяка идеологическа система, защото наследството на идентификацията според идеология, съпътства човечеството от хиляди години. А механизмите й не са рационални, те са наследени, те са атавистично наследство от други времена, на други "реалности", но колективната памет чрез механизмите на страха и оцеляването, поддържат непрекъснат несъзнателен колективен фон, който се репликира на свой ред през всеки идентифициран идеологично... Вида на идеологията и обектите на които се основава тя, са без значение - става въпрос за нейните вътрешни механизми, основани на човешкия ни ирационален свят, света на ХОМО в нас, а не на САПИЕНСА. Всяка задълбочена психична дисекция на колективните процеси, води към прости и сравнително еднозначни изводни положения. Интересно е също че това е сайт, в който "учени" са под влияние на митологизирането на самата "наука". А това е напълно противоположно на РАЦИОНАЛНИЯ СУБЕКТ, за който тя е съответствена. "наука", в която се играе на РАЦИОНАЛНОСТ, като маска на ИРАЦИОНАЛНИ дълбоки мотивни явления и процеси, каква "наука да е". За какво въобще са 'принципите на науката и методите за проверки на валидности... Съвсем съм съгласен със забележките на някои защитници на националната идеология, че виждат в мотивите на някои "демитологизатори" атака към собствената си митология. Същите тия "демитологизатори" обаче не подхождат към собственатата си принадлежна идеология, към която те са 'сраснати' и я ползват за идентификация. В този смисъл, обаче, подозренията към думите на рамус, са неоснователни и неадекватни. Тия, които имат възможност и потенциал, ще се адаптират за идентификация по други признаци, вместо "национални". Във века на глобалните очевидни процеси, при все по-слабото значение на "националните граници", на глобалните пътувания и местоживеене... всичко това е отживелица, но огромната му инерция създава доста сложно тежко наследство, и то повсеместно. Не съм сляп да не виждам че за много хора тук, живота е предварително вече социално дефиниран и те само го репликират и следват както тия преди тях също са следвали. Дори това е част от наследения социален модел и че той се "репликира" по подобие и аналогия все едно че е "живо същество". А всичко това е защото изразява нас, хората. Изразяват чрез него собстените си напълно ирационални и атавистични страхове... Страхове, които някога, някъде са имали оцеляващо значение. Но това отдавна вече е отминало, времената се менят бързо, но именно на ирационалното и архетипното сред всеки от нас, всяко нещо го привиждаме да е както е било вчера, завчера, миналата година, миналия век, миналото хилядолетие... .... А това е подложка за една повторителна цикличност. Но пък - не е адекватна и не предлага платформа за адаптация сред бързи промени, които са реалност в сегашно време... И се стига до борба, до битка - нещо, което винаги си е "там - в нашето дълбоко отвътре"

Да, ти си артистичен тип като светоусещане. Това си го изразил нееднократно в текстовете си тук. От друга страна - когато става въпрос за мислене - това е друга "бира"... Поне според мен... И аз съм свързан с изкуството - дори още от най-ранната си възраст, та до ден днешен, но беше нужно да отделя мисленето от артистизма - за да го подредя и насоча... Аз имам предвид под "мислене" - като ментален насочен и управляем процес. А за него е нужно нещо много неуловимо - което нарекох АВТОРЕФЛЕКСИЯ. А други наричат 'самоосъзнаване'. Иначе "управляемостта" няма откъде да дойде и няма висш фактор, който да я породи. като го няма - се ползват "заучените" наследени подходи и схеми. А те свеждат мисленето до заучености и така се реализира повторителност. А тя - не довежда до нищо ново, със своята склонност да зацикля в границите си.

Може би А може би - не. Релативността в мисленето предлага широта. Тя е твърде различна като подход от масовия модел на мислене, основан на детерминираност и линейна последователна схема на отражение. сложно е да се ползва, ако не са налични умения, ако не са развити нужните способи, прийоми и техника. Но най-вече - релативността е чудесна възможност за вътрешна работа. Релативността е само израз на т.н от мен "квантов подход" към мисленето - аналогично с разликата между класическата нютонова физика, с квантовата такава. Квантовия подход е аналогия за разликата с начина за възприятие и отражение, основан на инстинктивни механизми... и далеч по-сложния релативен поглед. Въпроса е - кой може да си го позволи...

Именно тази форма на декларация на сигурност - за мен е странна. И не я споделям. Не ползвам "сигурности" въобще и не са ми нужни. Там където ти заявяваш сигурност, за мен е многовариантност и относителност... Оттам идват и разминаванията. Това исках да кажа и с предишните си думи.

Може би... Но не споделям тази изява на 'сигурност'. Не че е изключено, но през моите очи правя значително по-широки допускания, вариантности и вероятности. С това искам да кажа, че "мерилото" за нещо, не е заради нещото, а е заради "мерещия го". така - от Мерилото и Мерещия, зависи и измереното. А не от нещото, което е измерено...

ХМ, вината.. срама и съвестта... Първо си мисля, че няма как да е налице обоснованост на обобщението - че при слоновете и делфините не съществуват тия... след това си мисля, че не съм ползвал никъде понятието "СОЦИАЛНА ЕМПАТИЯ". Социалното общуване по принцип се основава на емпатията, но тя пък се основава на социалните и оцеляващите инстинкти. Колкото до ВИНАТА, СРАМА и СЪВЕСТТА - те не са причина за емпатията. Те дори не участват в нея. Но пораждат чувства и те се предават по емпатичните канали. Емпатията има и други разновидности освен емоциналния канал, но всички те само я надграждат. Просто социалното общуване и обмен разширяват зоните на взаимното кръстосано отражение (взаимна отражателност - огледалност) между личностите-участници в него. Когато в тийнерджърския период не се създадат нужните предпоставки и натрупвания довеждащи до подходящата зрялост, то индивидуалния аспект не успява да се появи, изяви и на него да се постанови идентификацията. По този начин социалната личност остава зависима от общите си непрекъснати кръстосани отражения и това я прави зависима от този непрекъснат обмен. Ако не се появи достатъчна степен за самостоятелни процеси, отвътре в самия индивид... то той не достига до етапа да е "индивид"... За вината, срама и съвестта - имам съвсем отделна 'глава' в функционалния си модел, но не бих искал да се разпрострирам в тия посоки. така или иначе - ще кажа, че тия трите в началото са само като помощно средство, като форма на съпътстващи към социалното общуване. После ролите им нарастват и стават регулатори на социалното общуване, като са с особен статут - да са нещо като "клиентския елемент" към социалния общ сървър... Или с други думи - тия трите са явления, които се формират заради социалния натиск и изпълняват ролята на местни и вътрешни ограничители, които да формират нужното социално лице - спрямо общите зададени изисквания. Логично и напълно адекватно е да се предположи и аналогизира, че ако при някоя личност са се изгубили възможностите за вътрешна несъзнателна регулация, се изгубват и възможността за кръстосани взаимни отражения. И такава личност става Асоциална - губейки каналите за връзка, заедно с регулационните им функции. Но такива личности имат и импулси за самосъхранение и естествения уклон към запазване на Психостазата. Те намират начини за компенсации - поне донякъде. Ако не успеят, или пък социалния натиск става за тях негативен, те реагират защитно "спрямо себе си", като отделени от "сървъра" и оставени сами на себе си. Невъзможността да се регулират чрез висшата си когниция и интелект, дори и тя да е налице, е от натиска на ирационалните и несъзнаваните аспекти и този натиск става водещ, след това - основен, накрая - единствен...

тънко и многозначно изказване, почти като коан... Идеята му каква е точно? - да предложи мнение... Защото този изказ не го предлага. Ако идеята му е да предложи теза - няма как да я предложи. Нито пък аргументите и подходящия й контекст за извеждане и валидиране. Поетичния стил е чудесно нещо... но само за поезия. Разбира се, че и това има смисъл и значение, но не става за практическа работа, особено от ментален характер. И конкретно - "онези, които губят... губят по-малко от... или губят повече... .. Загубата и печалбата са нещо твърде относително. А що се отнася до "идеалите" - за определен тип и етап от израстването са чудесни патерици - придават значение, вдъхновяват насочват и фиксират - когато не са налице други възможности... или е налице кризите на идентичности, придружени с изживявания и усещане за "изгубване". извинете ме, но когато хората живеят с идеали - би трябвало да е до време и да се израсне. но обсебването на идеалите, идва когато е налице пристрастяване. А то идва от тясното ползване на идеалите за целите на личната идентификация. Само да спомена, че тази посока на процесите довежда до явлението фанатизъм - и то с висока степен на вероятност... Колкото до второто изречение - думата ПАРАНОЯ не причинява параноя - а само я изразява и обобщава. Думите... са само медиатори. Те не са нищо сами по себе си. Онова, което се говори чрез думите - също не е самото нещо, а е само говоренето за него. И то е тясно зависимо от тия които "си говорят за него"...

По принцип ми се струва някак пасторална и самата теза и твърде натъкмена и нагласена към една предварителна представа. Според мен в понятието ЕМПАТИЯ лесно се замесват твърде много мистификация и нещо като енигма, митология... А за мен явлението е твърде обикновено и лишено от "специална аура" Емпатията я има и при делфините, и при слоновете. Между другото - предлагам и друг поглед на емпатията: Емпатия е психичен механизъм, който е надграждане и следствие на социалния рефлекс. Още когато се заговори за откриването на т.н. "огледални неврони" за мен това е израз на механизми, тясно обвързани с идентификацията. По принцип в природата генно е кодиран по същия начин и майчиния инстинкт - като еволюционна оцеляваща стратегия. При бозайниците това е особено актуално, особено за родовете бозайници с много дълъг срок на отглеждане на потомство. Какво имам предвид - когато се налага да се заложи на многогодишно отглеждане на потомство и задължителна грижа за неговото оцеляване, механизмите за задействане на майчиния инстинкт са организирани за да обезпечат това многогодишно обвързване. Първите основи на емпатията са именно връзката между майка-дете. Едва ли е за някого от интерес да задълбоча въпроса, защото от преди доста години съм развил тази важна за мен тема, като част от картината на психичното в ирационалните му полета. Така или иначе - в общо - първите емпатични "огледални" връзки са тия между майка-дете. Като за майката е по един начин механизма, при детето - по друг. При майката - за да се обезпечи трайност в грижата за поколението, е налице механизъм в несъзнаваното поле, наречен от мен "изнесена идентификация". Или с други по-общи и опростени думи - майката пренася усещането си за АЗ, върху детето. Това е чудесен, прост и гениален начин, природата да реализира "опазването" - "като на себе си"; Обаче - при майката с годините настъпват сложни проблеми с идентичността, защото се оказват разкъсани от многогодишното им "изместване и проектиране в детето". От друга страна - това е единствения начин природата да заложи на пазенето на детето - "като на себе си"... При детето - първоначално поема майчината идентичност заради потребности и нужди при растежа и развитието. Но постепенно се оформя собствена форма на идентификация, като самия процес на отделяне е доста разтеглив и при всички случаи е налице натиска на изнесената идентичност на майката върху детето... Понятието "изнесена идентичност" идва от мен. Никъде не съм го срещал в литературата. с него обосновавам възможността идентичността на майката да се "разпростре" върху детето. Заради това първите инстинктивни форми на тази "връзка" е именно "емоционалната емпатия". Тънкия усет, характерен за майките към децата, по принцип е генетично и архетипно заложен. Единствената форма на основа на такава "връзка" е именно емоционалния канал, тъй като е първичени инстинктивен не се изисква никакво предварително ниво. По същия начин са и мечките, слоновете или делфините. емоционалния канал е заложен природно като най=първичната форма на връзка и оттам той е основата за "емпатията"... Обаче - за самите майки, за да се обезпечи възрастен човек да реализира емоционална емпатична връзка, природата мощно засилва емоционалните дялове в женския мозък, като създава предпоставки те да НЕ се надграждат и усложняват за да се запази готовността за контакта "майка-дете" ...(говоря само общо и по принцип, само условно, за да се схванат тенденции, посоки и взаимовръзки). Това рефлектира в психично отношение върху жената по принцип, особено при сложните многогодишни натрупвания в контакта с децата. Това е и основата много майки да се фиксират в децата си - като невъзможността да изградят сериозна и устойчива идентификация, те компенсират като я оформят и пренасят в самите деца. От друга страна всички виждаме в самия живот, че често майката разпростира тази фиксация далеч след майчинските си функции като се стига до невъзможност за "оцялостяване на идентификацията" - обратно на изнасянето. Така майките остават "вкопчени" в децата си, защото несъзнателно вече от временно функционално, явлението става трайно и устойчиво... и се получава блокаж. Това рефлектира върху по-късните отношения майка-деца, като често при вкопчването се обвързват с мощна връзка и самите деца. За момичетата - по един начин, за момчетата - по друг... ------- Това е съвсем опростено поднасяне на самия казус, защото по принцип нещата са доста по-сложни, защото се преплитат множество процеси, и резултират в много сложна амалгама. Трудно ми е да намеря кратки думи за да предам разбирането и синтеза, извървян през годините, който продължава и в момента. Няма как да се опра на типичния за в социалните комуникации предварителна "основа" във вид на прочетено слово, да цитирам публикации и линкове, които да са валидирано групово, да е договорено че е "модел", да е поднесено от авторитети и да се учи и наготово да се учи и после ползва и репликира... Така че - както мога така го оставям. Твърде кратко е и са твърде плитки фрагментите, но оставям само поне общите принципи на които се основават процесите и явленията... Модела, който съм разработил е сложен, но функционален. С него условно се разглеждат всички типове на отношения в социума, на всички равнища. Не съм го направил с научна цел, нито със социална. Нито съм мислил за публикации, още повече че аз ползвам терминология и понятийни елементи, които идват от самия мен и нуждата от функционалност спрямо общия модел и концепция... Тук досега никой не е заявявал по-сериозен и задълбочен интерес в тия посоки и не виждам защо да пиша думички, които така или иначе едва ли някой ще прочете, особено пък да се мотивира да ги осмисля... НО... от гледна точка на тази тема - в сложните процеси по емоциналните канали и изнесени идентичности се случват отклонения и при някои субекти това резултира в посока, която при определени условия се стига до убиването... и после - до "серийната" му версия. По-напред в темата вече ДОРА предложи едно по-високо ниво на осмисляне на тезата, а не обикновения "на серийните убийци им липсва съвест и емпатия, възможност за съчувствие...". Това са клишета и са за народно и социално ползване, но не са със сериозен познавателен характер. В психичната вселена са адекватни "квантовите" подходи - няма как всичко да е еднозначно детерминирано, така както им се иска да е на повечето хора. Ако някой не е свикнал на условностите и относителности сред всеки казус и да няма уменията да работи с тях... е обречена кауза да е адекватен на нелинейния и нелокален характер на явленията в психичния свят.

мисля си че времето на параноите за някои хора въобще не е свършвало - откарват си ги толкова хора цял живот. И с идеята че са спасители, че само проблеми намират, че имат решения... Че са и революционери, те виждат истината и го играят алтруисти - с мисия за народа, за честните, трудолюбивите и добрите хора... А всичко това са само маски... Обикновените маски на страхуващите се хора, тия дето винаги при всяко положение се оглеждат зад себе си, които виждат сенки, вместо светлина. които виждат проблем, там, където дъжд вали. За тях живота е обикновен низ от проблеми, опасности... дето дебнат отвсякъде и се посвещават да са внимателни и предпазливи, докато всъщност са плахи и страхливи. Това са хора които още живеят някъде сред тяхната версия на Джунгла насред която отвсякъде дебнат опасности, призраци и хищници По принцип етапите в житията на всеки, би трябвало да се изживяват и израстват. Но... живота показва, че голямата част от тях са 'непреодолими бариери' и се развиват какви ли не фобии, паранои или мании. Всички деца минават през това и при тях всичко това е изкключително изменчиво и до настроения - идва и си отива. И все пак - масово някои хора блокират на някои от тях... и се фиксират трайно... та до цял живот. Проблемите допълнително настъпват когато маниите и параноите се споделят от голям брой хора и си ги отразяват кръстосано едни на други. Между тях си ги приемат за даденост, и оттам - за естственост... И стават норма. И по тях почва да се мери всичко останало... това са и най-характерния психичен тип, толкова подходящ за таргет група за обработка и манипулация. защото са изключително предсказуеми, сякаш са надписани като по учебник. Отгоре на всичко, характеристики като горните ги довеждат до онова, което се нарича консерва-тизъм и по принцип те са хора с много ниска степен на адаптивност. Промените за тях носят огромна опасност, планират всичко, което могат, стремят се да контролират каквото и да се случва... и някъде дълбоко тегне стаения ужас на непредвидимото и непредсказуемото. Всичко това са елементаризми. всичко това е откакто свят светува. всички тия хора са основния поминък на всички манипулатори и това е от хиляди години. всичко това е основано на стереотипни реакции, задвижвани от страхови отпечатъци, в добавка с подходяща обработка сред съответствена социална среда... Всичкото по-горе е основано на инстинктивизми, които колкото и да се представят като разумни, като обосновани, като предпазливости и дори мъдрости, са си обикновени атавизми, останали работещи без да са докоснати от времето, сякаш "замразени"...

Направо се къса по шевовете от идеология и типичните и толкова шаблонни игри със словото и отдавна опознатите и заради това работещи реакции при прочита. Авторът е сравнително обигран, но е твърде директен идеолог и пропагандатор. Може би така са му поръчали статията, а може да си е негов стил, но не ми се занимава да гледам други негови "произведения", а и за мен лично е без всякакво значение и интерес. Заигравките със страховете, с статуквото и неговата опора и "мирис на сигурност', който носи, повърхностния, насочен към точно определена посока, поглед и лекотата с която се прехвърлят тези. Подреждането и преднамереното им представяне - всичко в предварителната посока на желаното, като негов краен резултат. Общо казано - едно стандартно идеологическо послание, нищо особено откъм творчески похвати - направо е клиширано като "по учебник" . Насочено е към специфична определена таргет група, вече облъчена предварително и подготвена с основните си опорни точки... А според мен жалкото е, че толкова много народ, вкл. и от тук пишещите, са подвластни на подобни идеологически "ветрове"... Но... нищо човешко не е чуждо... дори и за етикета "учени"...

както вече казах по-горе, когато когнитивното ниво ви пада, заради толкова простичка реактивност, народно е наречено "пада ми пердето". Пак народно, в "дамски вариант" е ментална и когнитивна аналогия на "яхна метлата"... Та колко ли глупости могат да се напишат в такива 'падания' Отгоре на всичкото - толкова предсказуемо и толкова плоско - колкото при всяко пропадане. Дори го и написах по-горе... Значи обективната реалност нали била "една", според колежката в другия коментар... как да е обективна, ако била "на философите"? Значи е някаква идеологическа "философска реалност". А на дърварите - и тя е "обективна" реалност - ама дърварска. Форумната "обективна реалност" - тя колко да е обективна? Въобще - колективната договорена реалност - доколко да е "обективна"? И дали е... Или само за "реалниците вътре в нея", си я наричат "обективна" - колкото така, за моабета и сладките приказки... А за барикадираните в договорена версия на реалност - добре. А какво стана с Гьодел тогава, като той е извел че "затворен в рамка" не става работата - най-малкото пък - с нещо си наречено "обективно"? Разбира се пет пари на давам за ничии и никои герои, ако ще и да са "сътворили света". Човешките идеологии се основават на простички ирационални механизми и процеси в психичната зона на несъзнаваното. И... ако някой е човек - той няма как, няма и защо да има "компромат". Но идеализирането в психичното е първосигнално и то започва проявите си още в най-ранна детска възраст, с идолизирането на образите на родителите... На него се основават "детските приказки" и първите наченки на фантазиране и създаване на вътрешна реалност, която да се "сънува" и на свой ред тя също да поражда изживявания, отражения... Митологията е в основата на всяка идеология. Идеализираните образи - са задължителен елемент от всяка митология. Разбира се - жалко че това КАНТ не го е написал - какъв пропуск, гений, направо "герой" как може да го е пропуснал? Леле какви "мислители" са тия "философи"... но дори и такива не стават техните "последователи"... Но пък за идеологическо подпиране - става. И... между другото КАНТ също е бил дете. И е имал не толкова радостно детство (както и "драгия инкоректус", междувпрочем ) . И цялата мощна група "немски философи" - са с психични проблеми - без никакви изключения, някой откровено с диагнози. И при това положение - я виж кви неща са измислили - брилянтна логика, изключителна дълбочина. Но... никаква практика. Никаква - защото няма как - от мисленето до действието е нужна "свързана" психика. Нужен е синтез, нужна е стабилност, нужен е баланс, и то - колкото е възможно по-дългосрочен... Но... защо да им търсим кусури на "философите" - като те са си просто социални мислители... И тия, дето са им последователи - им стига да си нагласят мислителството и да се упражняват през него да си докарват "картината на света"... И да си играят на величаенията и идолозирането, щото подражанието и авторитетния синдром, са си просто обикновен детски атавизъм. И... явно не пречи на "мислителите" да си крачат с патеричките му. И... ми е весело, когато реагиращи се надпреварват в пропаданията си... ако ще и да са на "пердета". Но пък - ай, колко са знаещи, колко са надути в претенциите и декларациите. А всеки балон, колкото и да е надут... си е празен отвътре. Съвсем празен. И колкото повече се издува и се пъне да изглежда надут, толкова е повече уязвим за "ветровете"... Драги инкоректус - дайте си "десет минути", ако е нужно "десет часа" или "десет дни". Без напрежение, спокойно, дишане - издишане, вдишай- издишай... Овладейте тръпката, вие сте силен, вие знаете, вие сте велик, можещ... Поне си спестете глупостите, за да спомогнете да поддържате образа си на рационална личност...

"Ние сме хора"... е едно обикновено оправдание, с идеята че нещо обяснява. Ние сме били "хора" и когато подготвяме кладите, когато убиваме в името на... когато спечелваме за сметка на... НИЕ СМЕ ХОРА и когато сме били в пещерите означава ли че "не сме способни да избягаме от човешката ни същност"... е девиз за първолаци. Това за което бръмчи някакъв си рамус (кой го знае откъде се появи тоя ) е цинизъм само за тия, които "не са способни да избягат от човешката си същност". И заради това вместо да приемат нещо за "слабост' от гледна точка на рациума, се стремят да го валидират като 'общочовешко' и сякаш "вечно'". Ето това може вече да се нарече 'цинизъм'. И ако сънародниците на въпросните изредени от теб имена са могли да ги нарекат с всякакви етикети, по-късните решили че стават за "герои". Но веднага спират да са "хора". И именно за човешкото в тях, спира да се пише. И спира - защото не е удобно за идолите да са "просто хора". Както и не е удобно да се представи Исус като човек. В името на ползата някаква, за някакви колективни потребности и интереси - се налага да се измисля, преиначава, подрежда, да се подбира и схематизира, опростява и... дори опростачва - само и само да свърши работа някаква. Цинизъм е да се играят картите с оцеляването и страхът - че "народи без идоли и и цели, без идеология нямали място на този свят. Колега, всъщност вие така декларирате убежденията си, с идеята че те са колективно споделени и така - сякаш вечни. Ето това също е форма на цинизъм. Да не говорим че именно заради ИРАЦИОНАЛНИТЕ УКЛОНИ, проявяващи се чрез пристрастие въз основа на идеологична рамка, е нужно непрекъсната форма на нещо много подобно на прикрито лицемерие. Да - защото за целите на удобството и програмираното, се налага винаги да се говори, пише, живее... само с едно подбрано и натъкмено лице - за да е социално приемливо и угодно, за да се реализира типичната социално-личностна сделка... в името на...

преди да 'прощаваме' на някого, не е ли по-добре да погледнем на собствените си "прегрешения". И да - дори да си затворим очите за толкова естествени човешки положения за всеки човек, защо е нужно да го обявяваме за 'герой' и да е нужно да се митологизира, като се засили неговия позитивен и политически значим ореол, за сметка на обикновената и естествена негова човечност? Цялата работа с "почитането" няма нищо общо с изредените имена с някаква историческа значимост. Нито е въпрос на техни заслуги. Цялата работа е "в полза и интересите на сегашните, наречени "живи""... Заложеното и възпитаното е толкова дълбоко внедрено, за да свърши своята психична работа. А невдяването за това какво става "в главата"... не е проблем на главата... Но е странно, когато "нещо в тая същата глава" напира да се покаже като "рационално". Защото, колеги - РАЦИОНАЛНОСТ и БЕЗПРИСТРАСТНОСТ са само думички изразяващи различни аспекти и проявления на едно и също нещо... В този смисъл - преди да се декларираме като РАЦИОНАЛНИ, не е ли по-добре да се запитаме всеки сам - дали и доколко съм БЕЗПРИСТРАСТЕН?...

има един лек нюанс. За мен - самата идея за 'ценност' се образува в самия човек или договорено в групите от хора. Ако сте съгласна с това, то тогава цялото ви построение се пренарежда, включително и смислово... "Теоремата на Гьодел за непълнотата"... няма как да е аргумент за твърдението че някои индивиди си задавали "рационални" въпроси за реалността. Но поради някои базови особености, отговорът на въпроса "каква е обективната реалност, без да е налице отразяващо я съзнание" ( а то това е именно презумпцията за ОБЕКТИВНА РЕАЛНОСТ ), ние хората, няма как да имаме и тя да е смислена и адекватна. За да са рационални индивиди, за да задават своите "рационални въпроси" е нужно да е налице специфично отношение на тия индивиди спрямо себе си, за да са наясно и да са направили извеждане за особеностите на отраженията и отразяването, за принципите на това отразяване... и евентуално, въз основа на всичко това, да вземат мерки да заобиколят проблемните ограничения. научаването на готова нагласена картина на света, не е рационален подход. Ученето по принцип е етапен въпрос, като с него се задават нужните основи. Но възприемането на наученото като априори, е проблем не толкова на това "научено", а на възможностите и потребностите на Учащите го, като за тях то става с абсолютен характер. Продължава да ме озадачава липсата на задълбочено отношение към живота и света, на толкова много хора, вкл. и тук. Липсата на самата идея за относителност и условност, на възможности и вероятности, като тия са заместени от категорични научени готови форми на представности. И претенциите че това е началото и края - понеже е научено, понеже било от многото, вършило им работа... и дори с говоренето в множествено число, като че като говори един и с думичките на всички останали. По-горе се спомена едно изречение - не самите герои определят своето значение и важност, а други хора - по отношение на нещо си, важно за самите тях ( в конкретиката - нуждата и потребността за задаване и оформяне на национално самосъзнание) . Юдеите заради същото са създали най-широката форма на идеология, и то от хиляди години. през всички тия "хиляди години' модела се повтаря - в името на нещо, някой създава нещо, откликващ на групови потребности от същото. За целта се ползват идеологични похвати - по всички ширини и дължини. Дали ще е народност чрез религиозен идол, или ще е уклон към нация, чрез задължителните "герои" и то подредени в стройна система... само защото те имали значение и заслуги към значително превишаващи ги по мащаб социални процеси... И е важно в самата конструкция на идеологията да се постановят редицата "идолни имена" във вид на "почитаме паметта на героите"... Пък те... нито са герои, нито им е нужна памет някаква си. Но за "живите" е нужно - една от формите на родовоплеменния социален ред, после преминаващи към друг мащаб - в националност и народност... и идентификации по едни или други признаци - това са просторите на видовите програми, кодирани атавистично сред всеки от нас и изразяващи се в архетипни колективни действия, които се приемат за естественост и даденост и твърде рядко се намират хора, които да достигнат до критичното им рационално преосмисляне. И... накрая на тия думи - не ме бъркайте с други колеги - тия думи не са продиктувани от рамусова или друга идеология, като контра на делегираната и приета по дифоулт национални патриотични уклони, дълбоко заложени и внедрени в ирационалното и колективното несъзнавано. Не изразявам никаква идеология, нито съм говорител или изразител на нечии интереси - дори и мои лични Думичките ми не са контра на една идеология, за сметка или интереси на друга такава. Думите ми произхождат от опита на човек, който скъсва с всякакви форми на идеология и колективните им многобройни "израстъци" толкова дълбоко втъкани сред всички социални отношения, на всякакви нива. Не може да се нарече РАЦИОНАЛЕН субект, който оперира в някаква идеологична рамка изтъкана от системи от колективно съставени убеждения. По начина по който задавам казусите тук - въпроса е принципен - докато е налице идеологичен когнитивен фрейм, няма как да се настоява и декларира РАЦИОНАЛНОСТ. Много са очевидни пристрастията на един или друг пишещ - твърде нагледни, твърде ясни с шаблонността си.

А ако всеки писмен документ, се приеме че е основан на такива "съвременници"? Точно след такъв ""въпрос", нещото, наречено "история" спира да съществува. Да не говорим пък за "библия" или коран..И не е проблема в изследването на миналото следите и неговите отпечатъци, а в нуждата от подходящи интепретации, които да служат на едни или други потребности - от инстинктивен и психичен, или от преднамерено индоктриниран, характер. Между другото - в едни съвсем близки времена, самата идея за "наука" се въвежда именно чрез пропагандиране, естествено - като идеология, предлагаща своя версия на отношение към света и себе си. И това е съвсем естествено, като се вземе предвид, че огромната маса от посредствени редови хора няма друг механизъм чрез който да й се влияе толкова успешно и отработено. Хората които разбират от тия неща дирижират и досега тия явления и процеси. Освен това - твърде често започна да се пише в коментарите без да се посочват авторите и местата от които се цитира. ОТгоре на всичко - писанията стават все по-лековати и повърхностни без никакъв уклон към задълбоченост и критичност - всеки традиционно си устоява предварителните си уклони и убеждения. Между другото - ако някой се позачете в темите предразполагащи религиозни "сблъсъци" ще забележи съвсем същите способи, прийоми, похвати, използвани за утвърждение на убеждения и в тази тема, раздел и форум. Имаше и един форум преди време - на автор с ник ИМАГО. Под претенциите за философия и източни знания и практики, пишеха съвсем откровено религиозни хора, прикрили психичните си дефицити с "източни дрехи" за пред собственото си огледало... Най-странното в това е, че тази игра се води на територия, която някои пишещи наричат "наука", но само за параван на своите си тесни интереси и несъзнателно "налягане" на убежденията си. По този начин може да се обобщи условно, но достатъчно сериозно чрез словесната формула - "АЗ СЪМ - онова, в което съм убеден". По този начин всеки ник се явява говорител и изразител на убежденията си... А по този начин - самата идея за индивидуалност самоотпада по простата причина че основните системи от социално поставени, опорни и базови положения са задължително с колективен характер и опитите да се "играе" с бледи лични нюанси в интерпретирането им - са направо комични като декларация на някакво "индивидуално сериозно лице"... Но... от друга страна - някакъв си незначителен рамус... който нито е бил, нито е, нито някога ще бъде "учен", може да си чатка по клавишите всякакви "глупости", които с лекота могат да се пренебрегнат...

Малко е иронично точно вие да говорите за наука. Точно вие... Не за първи път точно вие реагирате на рамус - той форума е затова - остават отпечаттъците на пишещите в него. Личните си социални пристрастия и уклони не са наука, 'драги Инкоректус'. Те са си точно това - лични или групово-споделени пристрастия. И какво - който не ги споделя е предател ли? Или национален луцифер? Или пък някой от другите натъкмени етикети, които опитвате да подавате, при положение че в територията на психонауките сте напълно сляп и карате на инерция и популярни четива... Толкова е елементарно че направо е смешно опита да се раздуват толкова обикновени и естествени положения и реакции и интелектуални балони, но... правили сте го цял живот. Вие имате ясна и точна идея кое е правилно, истина, вярно... Именно - убежденията са най-силната ви страна, която ви "носи" на пояса си спрямо вълните на живота. Но е и най-голямата ви слабост... Вие отново си присвоявате да говорите от "името на хората", като че сте им делигиран говорител, защитник, изразител. Това вече ви е отработен стил, твърде преподавателски, издава ви... както ви издава и уклона към преповторения и репликация на всичко, което се поели и попили, за да ви докара това лице на убеден. И накрая бях сигурен че ще реагирате точно на тия ми думи - затова ги и написах. Заложих ги съвсем преднамерено, но оставих в тях една уловка. Вие дори нямате идея какво точно е написано. Пък и защо да ви е. Точно вие, съвсем предсказуемо се уловихте за тях, защото е първосигнално. Първосигналните хора, "драги Инкоректус" е твърде парадоксално да пледират за РАЦИУМ, но това вие няма как да го разберете, пък и то е против естеството на процесите и явленията които ви дирижират. Опита ви за провокация дори не е смислен и предполагам ще направите по-сериозен опит... пък и не ви е за първи път. А и минавате за 'социален защитник'... с множественото число и уклона да говорите като в класна стая. А... всъщност сте обикновен религиозен вярващ психичен тип. Най-обикновен. Но от друга страна в това също привиждате ролята и значението си. Не че това има алтернатива - или да е ваш избор.

ако ставаше въпрос за "истина" нямаше да има "герои". Нито Кунчев, нито Ботев са се провъзгласявали за герои. Просто хора. И сред тия хора дето пишат тук, или там... или живеят на отсрещния блок или другия квартал - пишат стихове. Това не ги прави "герои". Но героизирането е твърде нужно на един толкова характерен социален модел, който "живее" чрез саморепликация. А е израз и надгражда обикновен видов инстинкт за оцеляване и самосъхранение. И нещо важно - героизирането има твърде общо с идолизирането и "светците". Обявяват ги за такива тия след тях - за собствени цели, смисли и потребности - лични или групови... Героизирането е част от митологизацията. А тя - от идеологията нужна за създаване на поредната група и идентификацията по зададени от нея признаци - по териториалност, езиков , цвят на кожата... или очите. Идеологията ползва историчното като го предлага във форма на нужното за всеки "минало". И това също става признак за идентификация или спомага за формирането на системата от няколко признака. А идентификацията е базов инстинкт. Въпроса е че сред всичко това никъде няма водеща роля на ИНТЕЛЕКТА и висшата когниция. Те изпълняват само второстепенни функции - като главната от тях е - създаването на системи от интелектуални залъгалки, за маскиране и оправдаване на инстинктивното и ирационалното - които са в основата на колективното и лично поведение и отражение... Говоренето в множествено число е един прост пример за социално говорителство. Дори в академичните среди това става навично с повторението си. А и има съществена сугестивна функция. Говорите си в множествено число, а го прави един човек - кой твърди че това е рационално. На кого говори този човек, на кого пише - на виртуалните "НИЕ" ли? Как говори на "тях", след като е налице разногласия по толкова въпроси? Как си присвоява да говори например от мое име и защо е нужно - нима аз не мога да кажа какво, кое, как или защо? И тия социални сугестии са вплетени в иначе много изглеждащи логични и концептуални построения... само дето... са построения и са повече маскарадни... И още нещо - аз съм индивидуалист. За мен, като индивид общото и цялото в мен, са приоритет. Цялостността и вътрешната хармония са отдавна изгубен социален идеал, просто защото е твърде невъзможен. За мен, като индивидуалист и човек работещ за цялото в себе си, ми е странно как е възможно тук да се пледира за 'компромисите'. Колеги - та излиза че ако един идиот е гений, остава гениалното, щото е полезно за употребителите и нуждаещите се. А че може и да е идиот или да е избил милиони хора (формален пример). Ето това е проблема с "героите" - сваля се пердето зад човешките си слабости и проблеми, грешки или глупости... и се изважда на показ само "едната страна"... Така правите и всеки от вас. Така е организирана всяка религия - подбира се нужното, отцежда се от него "ненужното" или това дето пречи... И пак - фрагментарността да се запази - в името на ползи нечии... Може да си сакат... като останалите, но понеже имаш една или друга дарба, в името на нужното се закача от други сакати нужния ореол - придава липсваща значимост, и липсващото самоуважение... Пък и така се създават системи от специфични стимули, служещи като колективни опори - точно както е и вътре в самата личност. КУлтурата създава система от ценности... но само за вътре сред самата система. Тия ценности стават колективни мотиви, вдъхновяват, създават потенциали и насоки и вектори. Точно заради това идват ролите на митологиите - като система от митологеми. Сред тях е и подбора на "героите" - като важна стъпка сред тия патерици... Всичко това задава основа за "движение" и така - проекции и посоки, наречени "цели" - всички те свалят нужния страхов фон, изпълняват роля на някакво подреждане сред вътрешния иначе "хаос". Матрицата на модела личност-група е съвсем еднаква и тя следва своята инстинктивно зададена програма тъчеща социална взаимна матрица от кръстосани сигнали и проекции. И това прави зависимостите един спрямо друг - до степен "ако ги няма другите, аз съм нищо, никой...". А това е твърде детска фаза, твърде незрял етап - тоя на малкото дете. В социума, дори по "героите" сред всяка идеология е налична доктрина. И в нея основна роля е на системата от преднамерно поставени "герои"... Какво им е героичното - че писали стихове. Че изиграли важна роля за нещо си. Всеки играе някаква роля - за нещо си. А въпросните формални две имена не са никакви герои - просто обикновени хора - сред подходящата среда, с подходящите свои качества, с проблемите и несгодите, с несправянето и психичните си дефицити. Но не - важно е за вярващите да имат своите стожери в системата си за идентификация. Щото - били българи, бели, европейци, християни или англосаксонци, американци или руснаци... били "източни или западни"... вярвали в един или друг бог. Ако се демитологиза Исус или Мохамед - какво би останало за следване? И кой вярващ в идеологиите включващи тия двамата, би дръзнал да ги погледне отвъд маската на иделизирането? Та нима в основата на всяка религия не стои "специален"... За едни - светец, за други - герой. Наивно е да се изваждат "разликите" между тия две понятия, а да се прескочат "приликите" между тях, при положение че последните са функционални и по същество... Поезия са писали и пишат още стотици хора. И досега след Ботев има чудесни поети. И не са нужни никакви героизирания за това. Не са нужни никакви героизирания, ако не беше нужната в исторически смисъл "национална доктрина", сред която и до днес са внесени елементи които нямат нищо общо с никаква обективна история. И препирните ще продължават заради това "наследство". Защото няма народ, който да се развива, ако не се пречисти - включително и в историята си. А твърде много хора "дишат" доктрината и идеологията, а не същината и историята. това е силата на идеологичното - да застане за основа на идентификацията по признаци - и придава значимост, защото формира груповост чрез задаването на резонанси. Хора, които вярват в близки зададени положения, живеят по-спокойни един спрямо друг и са в състояние да развиват потенциал... НО... всяка лъжа си има цена. Рано или късно - една лъжа лъсва и застава като "време разделно" - кой е честен и кой не може да понесе честността заради това че нейния продукт не предлага удобство, ползи, че предлага по-скоро разделение, което не може да се понесе, защото създава тревожност и страхуване и заработват защитни инстинкти. Всичко се върти около инстинкти - съвсем първосигнални. Опитите да се обожествят е заради толкова многото хора които са се 'впили' в същото и основават на това личните си житейски илюзии. И ги дишат вместо "живот". Точно същите хора се изписват защитно - по видимите ясно начини и признаците за това. Проблема е - как да се погледнат самите те, след като очилата и лещите им се управляват от предварителната натъкмена колективно-лична идеология. И да - за тия хора всяка демитологизация е вредна. И те ще застанат пред нея като щит, ще са готови да я обявят като "ненужна, неправилна, дори опасна". И да - за тях си е точно така. Но само за тях... Не съм българин, не съм левскар или цесекар, не съм мъж, нито учен, не се идентифицирам по никой групов признак и нямам потребност от това - това е да си индивидуалист. Не съм зависим от никоя идеология, нито герои или светци, акто нямам никакво отношение към "авторитета" и неговото неизменно "право" и "правилност", нито идеали или "закони" и нужните за всяка група нейни си "опорни точки". Ама "как било възможно това..." или пък - тва не може да бъде - лъжеш, измисляш си, фантазираш или си заблуден...От друга страна - ако погледна фрагментарно от "моята камбанария" как въобще вие живеете с вашето си дето го пишете... Но погледнато общо - всяко има мястото, значението, смисъла и функцията си... И още нещо - може да пиша стихове, може и да не. Може да пиша музика или да създам уникални произведения. Не ме интересува дали някой, някъде си щял да ги обяви за важни и правилни, ръководен от собствения или груповия си интерес. Имам решения на хиляди групови и личностни проблеми - но не стават за социално ползване. Не стават защото социалния етап е нужно да се израсне, да се насити и така да започне да отпада като "единствен", космически значим и вечно нужен... Постепенното превръщане от социална личност, в индивид е вътрешен процес, а не социален. ИНДИВИДИТЕ обменят помежду си качествено различна информация, просто защото имат реципрочни на нея потребности, качества и дадености... И най-вече - имат опита на израсналия всичко това... Дали един или друг, от една или друга социална форма на идеология и системите й от опорни точки, няма как да имат влияние на такъв като мен, още повече в битката за защита на системите по идентификации по признаци. По същия психичен механизъм навремето през "пещерния етап" са се образували "племена". И всичко това е израз на обикновени социални инстинкти, като тип оцеляваща стратегия. Та и досега - сред поредния форум, сред поредните раздели и теми. Не съм единствен, който е стигал до изводните обобщения, че човечеството е във фаза, твърде далеч от "сапиенса". И вечното дуене в търсене на кладенци вода в доказателства за "разумност" са само бледи напъни след като племенните психични атавизми продължават да задават поведение и да изпълняват видово-защитната си атавистична функция.

Интересно ми е как точно определени хора са рупори на религията която са приели. Религия - низ от готови схеми на живота, реалността, битието... всъщност - низ от готови интерпретации на процеси и явления в ежедневието на всеки човек. Изглежда "думата НАУКА" е низ от "закони". И това е типичния религиозен уклон сред всеки човек. ЧОВЕКА на писанието, на написаното слово. На онова, което той ще усвои и на свой ред ще репликира. И това което е било вчера, да стане ДНЕС, и със всички сили да стане и "УТРЕ". Една форма на безкрайни репликации... Стадното усещане поражда стаден 'социален' мироглед. Идеята че "свързаността на множеството' е само по себе си достатъчен и вечен критерий за вярност, правилност и истина... е просто форма на договорка. Договорките правят живота по-лесен. НО ТОВА НЕ Е ПОЗНАНИЕ. И не е и наука. В науката имат принос и тия, дето усвояват и предават "нататък" с видовия си групов инстинкт. И тия - дето не стават за това... а стават "социопати" в очите на "социофилите". Да, в социалната версия на науката е задължително усвояването на предишното, и евентуалното му надграждане... Но е само теоретична възможност. Някои форми и етапи в развитието текат по натрупването. Но стигат рано или късно до задънената улица. Именно хората които подават нужните революционни импулси... са по правило СОЦИОПАТИ... през очите на "колективниците". Да, разбира се, личното ми мнение няма никакво значение за някого. Късогледството на социофилството, като религия е съвсем плитко. Стадния етап има своето значение... има и своето място и смисъл в развитието. Но никога един социалник не е способен да долови живота и света, без задължителната нужда от "други" през които да се оглежда и само през тях да има идея какво, как, защо и кога се случва, как да го отрази, как да реагира. Религиозните форми на реакции са толкова типични... и толкова повторяеми. И това ги прави лесно разпознаваеми. Колкото и да се напъвате колега, никое от изреченията ви няма стойност, извън доктрината която изповядвате. Нямате нито един аргумент, вън от предварителните постулати и социално подредени и приети "ценности'. Така, че... защитавайки ги вие просто се пишете с автографа си. Пишете кой сте, пишете кое и къде са ви границите отвъд които никога не бихте надзърнали... И е много важно да обявите и постановите тия граници... като вселенски, крайни, окончателни и... ако може дори - вечни. А не са. Никога, никои граници не са вечни. Ние самите също сме преходни, но толкова много хора опитват битката с изменчивото, относителното и условното... Само заради толкова обикновени инстинкти. И смешното е толкова силното интелектуално налягане толкова първосигнални импулси да се обявяват, декларират и маскират като смислени и толкова важни, значими... А най-парадоксалното от всичко това е - да се говори за ПОЗНАНИЕ. А думичката "НАУКА" очевидно че е според тълкуванията и личните потребности... ( и възможности) на потребителя си... Все пак - какво ще е друго, освен да е "писано слово", и типичното последователство - няма значение дали е библията или КАНТ - важното е уклона към следване и непрекъсната претенция за сигурност, идваща от убеждението че е вярно и правилно... И че е единственото правилно... Какви по-ясни белези за религиозност - няма значение какъв е модела, схемата или обектите на обожествяване, идеализиране, преклонение - типични за идеологичното индоктриниране. И внушената мисия - че това е правилното. Че тия преди "нас" са го направили... и днес трябва да го правим.... И утре следващите също трябва... СЛЕДВА-ЩИ-ТЕ (след нас) и ПО-СЛЕД-ователите... са с доста близка конотация, не само по корена на думичката. на същите е призвано да служи - ПИСАНИЕТО (писаното слово) заради възможността да съхрани, да се бори в изменчивостта и преходността... за тия, които им е нужно да се борят и които нямат възможността да уловят "сега"-то, без да се подпират на патерицата на "вчера"-то.

Да, да. Религиозните хора, основали идентичността си на митологии, ги обявяват за истини, защото... трябва да са истински. В противен случай се получава твърде сложен и дисонантен казус, като основен залог и ирационална патерица стават, само защото... така са внушени и приети за "правилни". Като дори стават и "аргументи". Излиза също, че за да има "род и родина, националност и народ", се изисква да се вярва в подходящата, направена за целта "доктрина" и идеология. И ако някой не е особено "подключен" към доктрината и не е основан в достатъчна степен на нея, значи е предател, отстъпник и... може би да отиде на кладата, в затвора, на бесилото... Като чета как всеки път, когато определени думи излизат отвъд допустимото за религиозно-поставените люде и са толкова типични и еднакви защитните им реакции. Като дори и те са програмирани от самата идеология. Колеги, защо каквото и да се пише, сред която и тема или раздел да е, се получават толкова сходни уклони в "мненията". Сигурни ли сте че това са 'ваши' мнения? Защо тогава толкова си приличат - ако твърдите че задължително това е "ваше мнение"? Защо са толкова сходни защитните реакции, формите на "аргументи", настояванията за "правилност", основанията за "истината-попули - единствената истина". Аз разбира се не съм историк. Но някак си, твърде много хора са избрали точно определена форма на историческа "истина". Дори не е в това въпросът - все някаква е естествено да изберат. Но отношението към "различната" такава - е твърде показателно...

Чудесно би било да се обосновете и да представите накратко "теорията на познанието", която толкова убедително и сигурно обобщавате в нужната за тезата ви посока. И... между другото - и понятието ИНДИВИД, и понятието РАЦИОНАЛЕН - са абстракти. По принцип абстрактите ... надявам се да прочетете на други места какви думички са и какво се обозначава с тях... Но най-вече - че те не са маса или стол, нито може да ги "има" или да ги "няма". Извинете ме, но това откъде го цитирате - като извод. Защото вие обикновено се позовавате на вече написани и изведени положения. Което, разбира се, си е стандартен похват за определен психичен профил. Но... освен че е погрешно твърдението ви, ми е интересно как и според какво вие го изведохте, за да го твърдите толкова категорично. РЕАЛНОСТТА - чия реалност? Аргументите за "изключителността" на горните исторически значими имена, са на основата на "щом хората са го избрали да е важно, значи е задължително изключително". Което е другата форма на "щом хората правят нещо договорено, значи това е вярното... ". Но защо да е толкова неизменно това, и защо е нужно да го изразите толкова категорично? Аргументите ви в случая, както и на целия коментар, са на човек, който е типичен социален тип, основан на социални договорни постановки, на социално-зададени постулати и приел социалните конкретни истини за 'свои'. Типичен пример за 'силата и важността на авторитетите, като стожери на социалната картина на живота, света и... личността, за която всичко това е сборна картина на света. Това не е никаква "атака", нито е негативизъм, ако решите да изберете защитна посока на интерпретация. Просто сте чудесен обобщаващ пример за социален рупор на социални идеали, постановки, и договорени "истини". В което няма нищо осъдително, нито го пиша с негативна конотация. От друга страна пиша това, като форма на контраст между "едната истина, щом тя е "народна"" и това, че извън пристрастията на подборките и потребностите, истини няма как да има. Нито - защо да ги има.

Митовете са задължителна и неизменна част от социалния живот, основан в основната си степен на социални инстинкти. Нуждата от митове и "герои", като част от тях, е естественост и е заради нуждата от модели и ползването им за подражание и като елементи от идеологичния уклон. Ако някой е споменат "в историята"... е защото някога и някъде, някой е имал полза да го направи, после стихийно или преднамерено отново е положен сред митологизацията. Дали някой "заслужава" не се определя от конкретната "личност", а от тия, които съставят и формират обществения й образ в последствие. Постеленно чрез внимателен подбор и интерпретация на информации до голяма степен се идеализират, за да добият нужния "ореол" в името на социални етапни потребности. Всичко това продължава и досега и е едно сравнително тежко наследство с огромна инерция, идваща и натрупвана от хилядолетия и така - дълбоко вплетена сред всички социални процеси и взаимодействия, на всички нива и мащаби в социалните отношения. Основните митологични образи в определена идеология, основана на подбрани исторически фрагменти, е точно онова, което тук толкова честно сблъсква няколкото спорещи и вярващи в различна сборна картина, направена от фрагменти на едно или друго. И... все пак - фрагментите от исторически записи е едно, но интерпретацията им и 'запълването' в "празнините' определят облика на една или друга идеология, основана и съдържаща задължително тълкувание на "миналото" по определен начин представено - за да е удобно за подходящата идеологична посока. Митологични образи като Левски или Ботев, както и толкова много други - са просто част от една поредна събрана митология, чрез която да се основе идеята за принадлежност на народ и формирането на нация и националност. Представянето на нашественика като "по-РОБ-ител" е било изключително важно в същия контекст - за да се изведе нужния уклон към формиране на "националност" и по-късно - като основен елемент на идентификация. Наричат го "самосъзнание", а всъщност е напълно погрешна дума, означаваща нещо съвсем различно. Все пак - никое от горните формални имена, в реалния си живот не е бил нито идеален, нито "герой". А са били просто обикновени хора с тук-там съдби, решения, качества и дадености, мотивация и дефицити. Понякога зад раздувките на големите геройства всъщност стоят изключително посредствени мотиви, нямащи нищо общо със самия мит и представянето му за "идеал"... Всъщност никога не е имало нищо идеално. Но идеалът е модел за подражание. Чрез идеален мистифициран образ, се постига подходяща сугестия и нужните механизми за ползване и консумация на митовете като важна съставка за всяка идеология. А идеологиите - са в основата на масата хора и са балансьор и регулатор на целия социален живот. Миналото е най-ползваната територия за митологизация поради много дълбоки психични особености на човека и неговия ИРАЦИУМ и несъзнаваното. Сред "народа" митологизацията е задължителен елемент и тя е залегнала в съществуването на ХОМО сапиенс още от етапите на "пещерите". И демитологизацията е твърде неподходяща дейност защото се сблъсква със колективни или лични защитни реакции. А те - се стартират защото идентификацията е поела елементите на митологията и нейната принадлежна идеология. В чисто принципно отношение, същинския рационален индивид става такъв, когато намери и внимателно и систематично отстрани от идентичността си наследените инстинктивни елементи на идеологии и техните митологии. Ако не го направи, дълбоко в своето несъзнателно, и своя ИРАЦИУМ, остават задължителните уклони и той винаги ще се намира под несъзнателен натиск, който проявен и обобщен, е познат с с понятието "ПРИСТРАСТИЕ". Разбира се - това само по себе си е изключително сложна задача, с твърде многолики проблеми...

о, не - четох я, дори няколко пъти отделни фрагменти. Още повече че правих и справки с някои думи на руски. И все пак - ако не я бях чел, нямаше въобще да я предлагам тук. Налице са доста обширни територии от данни и екстраполации към едни или други теми. Твърде любопитна откъм факти за мен е частта за "звуковите записи от отвъдното", които в случая са поднесени с доста историческа и хронологична фактология. Общо взето статията обобщава много широки теми от различни научни дисциплини, както и приложението им. Авторът на статията е характерен с този си подход към информацията.

Здравейте, колеги (по форум). Понеже интереса ми към темите в тази статия са налице, бих искал да видя как са през очите на специалистите, към които аз НЕ спадам. Темите в статията са от разнородно естество, макар да става въпрос за нови технологии, решения и методи в звуковата техника и много широките варианти на приложенията им. Но автора на статията е явно човек с широки интереси и познания и исторически е разгледал и твърде любопитни явления и експерименти, дори от спорните "НЕ-научни" територии... Твърде трудно ми беше да определя в кой раздел да пусна тази тема предвид сериозния кръг от въпроси, които тя разглежда. Това, че е на руски, предполагам че едва ли ще попречи на повечето от четящите... И така BackDoor, или Нелинейная магия ультразвука https://3dnews.ru/956589

Зависи, но не единствено от стопанина, а и от особеностите на самото куче. Същия казус е и при децата и в текста е съвсем пряка аналогията. Поведението и нивото на отражение при кучето има доста паралели и аналогии спрямо същото при съвсем малките деца. Същата аналогия се засилва и като се вземе предвид в колко много стопани, кучето е с ранг на "дете в семейството" - със съответстващото на това отношение, поведение и реакции... И нещо друго - още по-любопитно - както е налично влиянието на стопанина върху характера на кучето, така е и в обратна посока, макар да е с други мащаби. От друга страна - ако кучета контактуват директно с децата в семейството, и ако контакта започне от ранна възраст, се наблюдава и изменение на поведението на децата под влияние на характера на кучето... В този смисъл - обмена е двупосочен... и влиянието е от взаимен характер. Социалната комуникация и обмен работи по несъзнателни ирационални канали. Кучетата и конете, съпътстват човека още хиляди години... Все още е загадка как и защо - по отношение на казуса за това как вълка се е изменил и е променил силно отношението си именно към човека. И е станал неотменна част от историята на ХОМО САПИЕНС.