ramus

така - а митовете и демитологизирането имам един уточняващ въпрос, като между другото - ТЕМАТА не е озаглавена за кои "герои" става въпрос, в този смисъл както е написано заглавието то касае демитологизирането по принцип. Изборът на конкретика и точно определени имена е само примерен и е ясно че толкова хора реагират на тях - това е и показателно за принадлежността си към идеология, пък и те самите ясно си го пишат. И така въпроса ми: Става въпрос за едно понятие, което ще нарека "полезна и нужна лъжа". Преди няколко години аз също станах свидетел на един историк от БАН. Бяхме в купето трима души, двамата говориха, бяха очевидно приятели, в разговора стана ясно за професията на "историка". В началото дремех, но после ме заинтригува разговорът заради начина по който го водеше историка и какво разказваше. В общ смисъл той отговори на въпрос на приятеля си касаещ "какво точно става около въпроса с потушаването на априлското въстание и по-точно клането в Перущица и Бойково. " Сетих се че тогава гръмнаха няколко народни скандала в пресата именно по въпроса за тия "кланета" възникнал от опита да се представи една различна историческа версия от тия събития... доста различна от народната заучена вече митология. В хода на разказа стана въпрос за непознати за мен събития и по-специално - за тъмръшката република и събитията около нея и потушаването на априлското въстание... И напълно непознатото за мен съвсем реципрочно отмъщение, на "потушените" във въстанието, заради което днешното село ТЪМРЪШ може да се забележи само по гробовете и развалините... И едва ли някой от идеологизираните допуска с лекота колко кръв и жестокост се е изляла в това... "отмъщение".... Интересно - защо днешните перущинци, които няма как да не знаят от дедите си какво се е случило, си мълчат. А в пресата се крещи с всички сили за посятата народна идеологична версия, толкова много повтаряна и втъквана, че както е общия народен механизъм - колкото повече повтаряш нещо, то става "реално", дори и да е пълна глупост. Има си психичен механизъм, който обслужва и определя това да се случва. ТА - аз не съм историк, вероятно тук повече хора имат идея какво и кое е станало, при положение че човека, който говореше тогава каза че това са очевидни и прости неща и могат да бъдат прочетени където се съхраняват. Каза също че документи по въпроса има доста и не е трудно да се образова средно-интелигентен човек, с интереси по въпроса. Каза също така - че най-голям проблем за тия истории, е именно че твърде много се различават от нагласените и твърде орязани версии за потушаването на възстанието, при които е преувеличена роля на турците, а башибозука и помашките формирования са в основата на жестокостите. Когато се е съставяла идеологическата версия на историята, това са били твърде неудобни "истини" и тия моменти са премълчани. Още тогава погледнах общата уикепедия по въпроса - нищо няма, освен загатнат с няколко думички в едно от изреченията "поради страх от възмездие заради потушаването на априлското възстание..."... И това е - нищо повече - обща информация... Както и да е - не отварям тема по този въпрос, може би е коментирана вече в някои теми на форума. Мисълта ми беше следното: Сред всяка идеология е нужно да се подбират събитията за да се построи нужната идеологична приказна картина, подходяща за целите, нуждите на потребителите й. В случая - установяването на българска нация, в държава, тепърва граници, правителство... и т.н. НО... лъжата и умишлените пропуски винаги вървят с преиначаване и засилване на други роли - като тази на 'кръвожадните турци', при положение че всъщност самата турска армия не била никакъв основен фактор в потушаването, особено в "кланетата"... Но вече станалите "светини" и умелия образ на мъчениците, с жестокостите и доста цветните изрази, подбрани от всякакви "свидетелства" служат за създаването на нужното и да се постигне неговата роля в идеологичната обща картина. И така - въпроса ми е за ПОЛЕЗНАТА И НУЖНА ЛЪЖА - в името на нещо си. В името на нещо си се измислят всякакви истории. Лъжа е също и версията на 'дядо коледа' и сред живота си всяко дете рано или късно открива тази лъжа. Обаче въпроса е, че ползата покрива умело моралния принцип - че да се лъже е не е добре. Всяко дете още от малко се сблъсква с един сложен дисонанс, който му се налага да решава по свой начин - това че го възпитават с ясното послание - НЕ ЛЪЖИ, обаче то вижда лъженето и лъжите навсякъде около себе си, особено когато възтастта му постепенно започне да му подава възможност да осъзнава и забелязва какво и как се случва. ВЪПРОСА за МИТОЛОГИЯТА и ГЕРОИТЕ в основата си е процес, който е същия както е дядо КОЛЕДА. Заради естествената полза на ГРУПАТА, в хора на обработката на всеки неин нов член се появява конфликта от противоречията между внушените догматични "правила" нужни за всяка група. едно от тях е - НЕ ЛЪЖИ. Обаче - лъженето още от детството се свързва с ползите. Лъже се всяко дете, докато бива възпитавано - от дребни и конкретни лъжи, до по-големи... И това го правят на всички "инстанции" - от родителите от най-ранна възраст, до образователната система и внушенията й, призвани да зададат основите на поредната национална "личност". Историята в учебниците от ранните класове, касае именно това и тя няма как да има научна стойност, а само идеологическа. И така - ПОЛЕЗНАТА И НУЖНА ЛЪЖА - в името на идеологията, с мисията че чрез нея са налице ползи, заради цели... Това касае и въпроса за няколкото примерни "героизирани имена", които обаче са такива само в народните идеологически версии, а за историците в БАН и сериозните учени, нямащи никаква връзка с полулярността, нещата са съвсем други. Всъщност всяка митология и идеология няма как да не съдържат в себе си ЛЪЖА. Самата структура на идеологията изисква подбор и съчиняване на нужна приказка, за целите и нуждите на потребителския таргет и онова, което идеологията трябва да посее и да отгледа...

революционния подход е неприемлив от групова гледна точка. Той сработва само в крайни и критични за масата хора, обстоятелства. Инерцията е много силен фактор... Може би - най-характерния социален фактор. А неговия корен е в психичното при всяка една личност - инерцията и непрекъснатата съпротива за изменения. Твърде повърхностен и рефлексен е подхода да се бори една крайност, чрез нейната противоположност. Обикновено този подход е израз на разумно безсилие и фрагментарно възприятие на проблема който се опитва да реши.

дали се разпознава същата "тази категоричност" и сред въпросното мнение. Навсякъде има всякакви мнения, включително и от депутати - последното беше за '80% дебили'... И... между другото - автора му също си беше доста категоричен, убеден... И какво - пошумяха, едни си направиха майтапа, други го разпнаха, трети - защитиха... И нищо!. Едно голо нищо. Сред този контекст защо категоричността се разпознава само "в другия" като "гредата е и в собствените очи"

за мен това не е никакъв пример. Но възниква въпроса - "и какво като го е дал примера" - личното мнение на някого си, за някой си, за нещо си... Какво значение би имало това. Вие (и ти) просто се фиксирате удобно в едно или друго, заради възможността да се изплъзвате от неудобните казуси. И тук има всякакви лични мнения, и това няма значение за 'публиката', докато не се навлезне в териториите на които същата публика си е заградила и се разпознава стадно. Ползването на множественото число за личен изказ е .... ясно какво е.

не, но и за никого в света на музиката въпросния не е "герой". Просто гениален композитор. В изкуството не е нужна идеология. Личности с гениални дадености и проявления са не един или двама. Но както и относно "героите" - цялата работа е в идеологията и потребителите й. В това е и ядрото на темата и опитите ти за измъкване и компромиси не вършат работа по маскирането на пристрастията. Не аз - на когото му беше нужно да се изкопчи от дисонансите си, си го прави. Ти също не "се цепиш" нали, особено когато ти е удобно и ти е от полза? Дали ще нарисува клоун, враг, паразит или нарцис... и още от дългичкия актуализиращ се списък от етикети и нарицателни, това публиката си го прави, както и всеки сам в нея му е угодно. Всичко това обаче касае публиката, не рамус. С героите е същото - както и за клоуните - публиката решава всичко спрямо нея си. Това е и ядрото на самата тема, а публиката си е същата както си е била през хилядите години та досега. Между другото груповата динамика чудесно се яха от няколко човека, които засилват инерцията и се крият удобничко сред нея. Но така или иначе това също си е част от стадните иинстинкти.

в нищо. Фактите по принцип не са за да убеждават някого. Фактите са си... просто "факти". Убеждаването... става спрямо тия, за които без него не биха съществували. Без убеждения - не биха живели и секунда, защото убежденията са тяхното АЗ. Съвсем друга бира доколко факта е факт. Но също така и - доколко интерпретациите и различаването кое е факт, е плод на вече формирано убеждение. Между другото - няма как факт да формира убеждение. Пред/Убежденията ги е имало далеч преди да е възможно да се осмисли и осъзнае "кое е факт". Заради това дирижират и създават "фактите", а не е обратното.

така ли стана... Какво стана с "предпочитанията"? И че едни били "полезни", а други - вредни... Според кого? А какво стана с личната отговорност на всеки - като отношение към митовете. Митовете - някак си те живеят, хранят се, дишат и се борят за душици дето да ги ползват или са човешко производно? И най-накрая - твоята лична отговорност спрямо митовете - тя къде е в цялата картинка. Щото версията която предлагаш е - "клони винаги ще има, щото ние сме маймунки и живеем по клоните. Ако не един клон, ще е друг, но клон винаги трябва да има. " Митовете ги има, заради нуждата на потребителите от тях. Не митовете и героите са проблема. Но по реагирането си личи кой до каква степен е вкопчен в патериците от най-ранното си детство. И е напълно същото, както го написа по смисъл и в друга тема и това е версия на твоя личен почерк - компромиса. Посланието е главно към теб самата - спокойно, няма проблем щото митове винаги ще има, идеологии винаги ще са нужни - да не си го слагаме прекалено сериозно. Да - клони винаги ще са нужни докато са налице маймунки. Вероятно продължението е - щото маймунки винаги ще има... А въпроса е - освен маймунки има ли друго? Или са само те, пък виждат и чуват само себеподобните си по резонанс, чрез които взаимно могат да си маймунчат по клоните?

Друг има ли - още някой да си напише неговия образ на рамус? Има ли още... толкова еднообразно - едни зачертават думички, други - не четеш, трети - такъв си или онакъв. Чудесно е, че ставам за център като обект на реактивност и всеки се надпреварва да си изрече рецитациите, че като се поразклатят и... е нужна нова порция подпиране. Не съм срещал друг дето да е толкова одумван и коментиран... но просто си поиграх и си направих малко по-интересно... И за пореден път - толкова предсказуемо и реактивно. Ще си стискате "героите" не заради друго - демитологизирането води до разпад на опорни пунктове в идеологията. А вкопчеността - е твърде силна. А най-веселото е с когнитивната част - за пловдивския "боли ма фара" - за него всичко което е написано, е както е написано. Хората на писанията. За същия - предлага и аз да почета - може би защото е с идеята че да чете някой... означава и да разбере. Ама не означава. Тук темата е пример за същото - иначе буквички бол... уж е написано... Уж някой чете. Смешно е дори да зачета как "националните герои си осигурили място и вече в оня свят". Направо си липсваше мизансцена - с поднасянето на цветята, духовата музика, химна... Щото си беше по модел като слово на президента на поредния "национален празник". И това го пише човек с претенции за иначе напълно несъществуващи неща. Превръщате го на пазар и на национален парад и идеологическа манифестация. Но това няма да реши никой от конфликтите които са налице и вие сте дейни участници сред тях. Не че имате друг шанс, просто един през друг, чрез пристрастията всеки си пише къде си е намерил готовите кокили на които се крепи личната колибка. И по раздрусването и клатенето - колко се налага да жонглира... Докато е налице идеологията сред която се криете, вас ви няма. Просто - говорители на парченцата от нея, чрез които сте се вкопчили за да "живеете". Един единствен е достатъчно да напише основното - всички останали са просто рупори на едно и също ядро. Това не пречи иначе на претенциите и декларациите уверенията и "доказването".

не знам дали това е написано в учебник... сякаш си пораснал някъде в барокамера, сред мъглявината андромеда. Защо не се запознаеш с някой дето е в банда, да видиш как са "не-йерархични" структурите и колко демократично се взимат "решенията" (консенсусно)... За корпорациите - също - те се определят в голяма степен от конкретиката на социалния реал и отношения на които възникват. Но няма корпорация, която да не е поставена на йерархичен принцип и един да не носи отговорността и взимането на решенията. ЕДИН - опита за "борда на директорите" в повечето случаи е само прикриване, като все пак, на определено ниво той изпълнява своята роля на колективен регулатор. Тънкия момент с игрите на влияния и манипулации, се играе и прикрито. Както и да е - при корпорациите - пак е повече предпоставено... Но точно в бандите ... И да напомня, че обобщителността е чудесен инструмент, но от определен момент нататък, става извор на объркване. Понятията БАНДА и КОРПОРАЦИЯ са твърде общи и това, с което се обобщават като основни положения, е несходно с версиите на всяко едно от тях. КОРПОРАЦИИ има доста - както и "банди". Гангстерския тип банда е едно. ""бандата на оушън" - друго Ейпъл е едно, самсунг - е друго. Азиатския тип колективна организация е изключително строго йерархизиран и там това е в ранг на "свещеност". Въпрос на култура и наследство... Но най-силния фактор в днешния социален реал е появата на възможности за формиране на колективна версия на идентичност, върху отделна личност, без да е нужна "национална идеология". Макар че в някакъв смисъл колективния национален реал и ккорпоративния такъв влизат в преки взаимодействия... То си е и естествено.

Това извеждам - при всяка социална структура е налице сходен модел. Няма значение от мащаба, основното е едно и също. Това "ОСНОВНО" всъщност е психичното ниво на "материала" от който се формира колективното битие. Славата, прогрес и развитие - отново са производни на първоначалните заложени от природата положения - ИСКАМ ДА МИ Е ДОБРЕ. Мозъкът - до орган с който да се осигури "добре"-то. НАДнациоиналните или корпоративни бахди ги движат същите мотивни и колективни процеси и механизми, каквито са и националните. Разликите не са по същество, а според проекцията на опорните точки за "разпознаване" - при националното - нацията и принадлежност към нея. При корпорациите - корпорацията и нуждата от сливане между личната идентичност с целите и стремежа на корпорацията. Идолите, митовете, дори и типичния такъв - за 'преуспелия' гаражен студент, до мултикорпоративен конгломератен шеф, се дублират и резонират още от приказката за пепеляшка през версиите й като "хубава жена" с Робъртс в главната роля. Същата версия е налице и в лицето на героя ИСУС, през светците...Образа на обикновения и незначителен в собствените или груповите очи субект, до значителен по власт и влияние да определя груповия живот, като чрез групова договорка той определя стойности, посока, визия... Въобще - модела е "порастването на малкия човек, до голям такъв", но през инстинктивната призма на 'колективните очи'. Той самия иначе как да порасне, като се ражда малък и незначителен, като е нищо ако не са "другите"... (прилича ли ти на нещо това общо описание). Нужните приказки в които да се вярва, на които да се постановят житейските опори, които да служат за стълбове в миговете на обърканост, да приемат идентичността, да осигурят нужните проекции или пък поне обещания, за добро, за спокойствие, за слава, за богатство - всичкото е от рода "да ми е добре"... В случая при човешките същества са налице обещанието че ако не съм добре сега - при определени условия (ако правя, спазвам, това или онова) то ще ми донесе нужното "добре ми е" в бъдеще. Самата проекция спомага да се преодолеят множеството перипетии през житейския път, множеството конфликти и страхове и породилото се страдание. Нищо от това не е осъзнато, не е ниво на разум. Няма ги тия сред цялата тази обща картина. В нея те имат съвсем незначителна и нищожна роля. Независимо от толкова хилядите години на "история и култури" в основата си някъде дълбоко, продължава да управляват същите механизми, каквито са били и при пещерните хора, та и преди тях.

но това че "функционира" не го прави функционален а е просто поредната утопия по която е налице пързалка. Т.н. "общо благо" минава примитивно първо през "личното". Нациоиналната държава просто предлага начин и форма при които обещава достатъчно лично благо и това е основния магнит. Но утопичното продължава да е налице и факта че са налице толкова огромно множество проблеми и залитания, за мен показва достатъчно ясно. Най-важния фактор сред която и да е форма на груповия живот... е нивото на личностите от които той се изгражда. Такъв е матряла - всичко останало е по съответствие. Резултатите се виждат ясно. И още - продължават залитанията по заучената вкаменелост относно прост атавистичен казус - АЗ - съм - зависим - от другите, от условията, от даденостите. С това започва живота си всяко малко дете, като етапен начален момент в психичното му развитие. Все се чудя - защо толкова много сериозни положения от битието, продължават да си стоят в "началните си етапни моменти". Къде остава иначе будния ви взор, когато се касае за напълно странични или отвлечени положения, интересни само заради дистанцията да не "опират' до личните полета от заучености и инерцията от тях. Груповите форми на зависимост продължават да са напълно активни и функциониращи не заради друго - заради нужното удобство и полза, в комбинация с инерциите от атавизми. Същото е и реактивността - с лекота се забелязва груповата динамика как влияе напълно невидимо на поведението на всеки подластен на нея субект. Какво става с РАЗУМА, колеги. Къде остана той... освен да обяснява и намира нужните за инстинктивизмите "обяснения" и да ги наглася според потребности и ползи - и двете в личен план? Това е проблема - и разума си остава един обикновен идеал и подобно на героизираните мумии, разумът е нарисуван да обслужва нужните идеологични елементи, в насоките да подпира вдъхновително потребителите им. Да ги прави важни, значими... Само така ли? Само затова ли е?

това не е вярно - като изискване. При светците е налице допълнителен модел - опрощението на греховете. Иначе доста от тях са били... "грешни" Колкото една мумия в мавзолей прилича на същинския реален жив човек, толкова и героят спрямо реалната личност. Че мумията на Димитров в мавзолея за какво беше сложена бе хора. Че и на опашки стояха на нея... И какво стана - падна идологията и мумията и мавзолея заедно с тях. А иначе им се виждеше че сякаш са вечни, че са бъдещето на света (светлото, разбира се). И с други "мумии" и мавзолеи стана така... Не можете да откъснете идеологичната програмирана вече нишка на идентификацията. или с други думи - не сте намерили личен вариант на идентичност, извън облъчената отвън и лично приета групова форма на същото. Никой нямаше въобще да се занимава с кой е Ботев или Левски, ако не бяха нужни за някаква цел след тях. Нито ботев, нито Левски са се наричали ГЕРОИ. Никой Герой не се нарича така -героизирането идва впоследствие от нуждаещите се. Подбирането кои да са, как да изглеждат, как да се представят, какви лица да им се нарисуват - е заради нужди които нямат нищо общо нито с борбите, нито с реалните личности зад въпросните две имена. Всеки е вярвал в нещо си, всеки е бил запален от идеи и начина да си ги отстоява. Но не - трябва да се използват за... "благо" някакво си... И ги превръщат в мумии. Не само тях. Не само сред българската националност - масово е. Това не пречи да е лудост човешка, каквато си е по принцип и войната. Не пречи по никакъв начин да воюват до изтребление и стада от маймуни, примерно. Или че Лъвът бил убивал малките от другите алфа мъжкари в прайда преди него. Къде е разликата че ИМАЛО РАЗУМ - къде е същия, как да бъде открит, като заработят инстинктивизмите и се стопява призрачно. Разбирам нужния патос на някои защитници тук, разбираеми са и реакциите им. Разбираемо е, че всичко това им изглежда дори и разумно, основателно... и оправдателно.

ми нали се сещаш за 'чие благо' е това положение. Чудесен пример, байдъуей. Високопарността е наследство от атавистичния начин по който всичко това си стои някъде сред фризера на формирането на идентичност и възникването на убежденията. ОБЩО БЛАГО... и националната държава. Иначе големи раздумки, но някъде в основите им... стоят не толкова племенни формирования от 30-40 човека... а една обикновена и лична "душичка", която се бори "да й е добре". Цялата игра с идеологиите е чесане на обикновени лични сърбежи и прикриването на едно тотално лично лицемерие, криещо се зад плакатни набори от внушения, като от манифестация или национални празници... на които се леят щедро. И няма нищо по-естествено за мен да изгтлежда всичко това едно стандартно лицемерие, докато в очите на лицемерните рамус бил циник... или "паразит". Дали войната ще е между племенни формации от 30-40 човека, или ще е между 3-4 милиона такива - няма никакво значение по същество, освен по мащаб на поразиите. И само между два рода или семейства да са, или дори съвсем междуличностна - войната е война. Всичкото нужно за война го носим в себе си, защото отвътре то си живее още в самите нас. Войната като психично атавистично явление първо се поражда от всеки един... чак тогава се стига до груповите й проявления.

И да - примитивно пристрастие е - когато боравиш с клишета като "общо благо" и "общо благо се постигало в национална държава". Това са недоумици и ако не беше личният програмиран вече интерес, а малко здрав разум никога не би сложил "общото благо" като че е "нациионалната държава" е единственото средство и начин за постигането му. И е съвсем елементарно - че в националните държави не е много "общо благото". Вие нали и заради това масово мрънкате - тоя бил крал, оня бил лъгал, тоя печелил, онзи обладавал - всички са криви, щото трябват причини как някой си му било криво. Колкото и да са "държави", колкото и да са основани на "национална идеология" - благото си остава точно толкова 'идеално' колкото и неговото "масово постигане". Но става чудесно за идеал и вектор - защото то носи кодовете на архетипни импулси на които то е израз. В чисто колективен план, видовата архетипна програма е призвана да носи колективно оцеляване и то да се предпостави пред личното такова. За вида личното оцеляване за сметка на колективното - е проблем. Именно за да затвърди приоритета на колективното над личното, е призван моделът на ГЕРОЯ, като в неговата основа са примерите за ония, дето жертвали личното, в името на общността. Но жертва за една общност... е проблем за друга такава общност. Особено при война, например. Един победител при война, е на основата на един победен. Героите на едните, са проблем за другите... И всичкото това е нужно да се асимилира в послевоенните идеологични приказки, за да се тушират дисонансите и да стане приказката поредната версия на угодна за поредната нуждаеща се група. Къде е онзи герой... който е намерил себеотдаване за "ВСИЧКИ ХОРА"... Как ще ги припознае, като той самия няма идеята за 'всички хора' и интересите им, а само това, което е израз на самата конкретика и начина по който той фрагметирано я възприема. В този смисъл - високопарността с която са подплътени всички тия горни думи няма нищо общо с какъвто и да е разбор или здрав разум. И самото подбиране на думичките показва че са точно както в национален лозунг, прочетен и заучен от учебник за 4 клас.

Понеже стана въпрос за литературни произведения - имаше един разказ от сборник от такива на АЗИМОВ. В него се описваше случай, при който даден обикновен човек стана "герой", спаси животите на много хора, преодолявайки страховете в себе си, взе точните решения, направи точните действия... В края на разказа, в разговор същия "герой" просто споменава че... бил направил всичко, просто защото искал да направи нещо твърде лично... и твърде банално и това било основния му мотив. Той така и не разбрал нищо от "геройството" и "героизирането" с което го "окичиха". Но и това не се прави заради него. ДРУГИТЕ - не го правят заради въпросния "ГЕРОЙ" - те го правят заради себе си. Колективното несъзнателно изисква да се предпоставят примери за подражание, като се представят по определен начин, сред точен контекст. В това се намесва и механизма на митотворчеството. Изработва се грижливо нужния контекст и след това "лицето на героя". И като се зачитат днешните високопарни думи и хилядите ритуалности - всичко това НЕ СЕ ПРАВИ ЗАРАДИ въпросния "ГЕРОЙ" - това се прави заради нуждаещите се от цялото групово представление. В този смисъл - дали ще е идеологичен или личен мотив - в края на краищата същия човек прави НЕЩОТО ЗАРАДИ СЕБЕ СИ. На него му е нужно да преодолява естествени защитни психични бариери... и го прави - според условията на конкретиката, под натиск от обстоятелства, според лични дадености и особености. По същия начин са и потребителите на "героизма".

примера е чудесен, защото в него се замесват поне два различни аспекта "на идеализацията" и ролята й да създава "примери за подражание". Единият аспект е - "военния", в случая. Другият аспект - е "мировременния". И двете имат своята роля и функции... и значение. Но са взаимоизключващи се помежду си и при директно сравнение са дисониращи. Военния аспект предполага че по принцип при война, идеологията на войниците става първостепенно значение. По принцип войната се води в много тежки психологически условия на краен екстремум. Огромния страх, който залива всеки войник е нужно да се преодолява чрез различни способи. Непрекъснатия натиск на страха, гледката на смърт и непрекъснатото умиране, кръвта и страданията на умиращите, осакатяването... пораждат значителни психични изкривявания и мировременния морал, норми, закони... спират да бъдат пряк регулационен психологичен фактор. Затова войниците по време на войни са извор на поведение, които според мировременния морал се считат за престъпления. Митологизацията и митологизирането са процеси тясно обвързани с определена идеология. Няма нищо по-естествено от това - че през призмата на една идеология, митовете на другата, изглеждат несериозни, неправилни, грешни... Мерките на войната, се мерят според военните събития и процеси. Войната създава ново социално измерение - особено за воюващите. Това е още от времето на пещерите. Мирновременния морал и етика не са съответствени на същото по време на война. Ако беше така - никой войник не би убил враговете си. Именно това са основните дисонанси, които по принцип войната налага върху мирновременните закони. Изнасилванията и насилието на победителите над победените в една война, се смята за нещо естествено и обикновено. Гаврите с пленници - военни или от населението на "врага" не се смятат за такива и за тях никъде не трябва да се споменава сред мирновременните принципи. Сменя се целия мироглед, защото това го налагат събитията и потребностите. Именно - заради войните и интересите които се постигат чрез тях, задължително се изкривяват основните стълбове на които стои психичния свят на воюващия субект. Заради това е много важна подготовката му, иначе би се разкъсал между възпитания си мироглед в "мирно време"... и онова, което му се налага да прави по време на война и битка. Именно заради това този естествен конфликт породен от две различни състояния на социални психични регулации, се решава чрез хибриден вариант. Това е "племенната (родовата, националната) идеология. В нея са заложени както мировременни постановки... но залагат и военния си вариант в себе си. Заради това националистите по принцип по естествен начин възприемат идеята за война и битка. Това е и една от причините именно национализма и патриотизма са преки наследници на една естествена линия на поведение, твърде първосигнална, тръгваща още от зората на ХОМО и нуждата си да оцелява и защитава, като в това се включват груповите процеси - семейството, рода, племето. Това е и причината националистите да са съвсем близо до идеята за защитаването чрез война и битка. Националистическата идеология и нейните стабилни опори в колективното несъзнавано е и най-ползваната при нужда от противопоставяне или военни действия. Същите са основанията именно националистическите идеологични елементи да са винаги в основата на социалните силови структури на обществото - военните, полицията, специалните части... там където по принцип се налага строга йерархия, дисциплина и строги правила... И тук, като част от тази обща картина, идват и митовете. За националистите митовете са тия, които "са дали на нацията" да просъществува. Няма как да не са налице идеални фигури, защото те са и като примери за подражание. Разбира се, че типично човешките останали аспекти в живота на същите "героизирани идолни фигури" спират да имат значение, ако нямат връзка с "героизирането". Изважда се чрез подбор само онова, което е нужно за функционирането на идеологията и нейните потребители и последователи. В този смисъл човешкия субект, като сбор от всички свои качества, постъпки... спира да има значение. Изважда се само онова, което е полезно за ползващите го. В този смисъл се подбира кое и какво се обожествява, останалото се неглижира. А от това не остава никакъв "реален човек". Остава нужната икона, остава нейната нагласена и нарисувана мумия, за да е налице нужното преклонение. И това се смята за нещо естествено и се прави сред всички идеологии, включително и масовите религии. ======== Всичко това е сравнително елементарно. Въпроса обаче е... "цената" и косвената жертва на нещо съвсем друго, което е само с ролята да се употреби - това е нещото, наречено "ИСТОРИЯ". Нещото - наречено НАУКА. Нещото, наречено ПОЗНАНИЕ, и това че във всички тия човешки производни, са израз на състояние при което ИДЕОЛОГИЯТА няма как да има място. Обаче ИСТОРИЯТА и НАУКАТА и ПОЗНАНИЕТО се правят от хора, а те са подвластни на твърде много първосигнални и несъзнателни свои атавизми. И това е огромен дисонанс. ОГРОМЕН, в който познанието и неговото социално проявление "науката" - губят битката на този етап. Всеки идеологичен потребител настоява че корените на неговите убеждения са "ИСТОРИЧЕСКА ИСТИНА" - това е смешното и тъжното едновременно. Отвъд тъжното и смешното... е и че според създателя на този сайт и неговото интервю, споменато в друг раздел и тема, този форум го четат голям брой хора. И какво виждат написано... Виждат това, което е тук... което е и в други теми... Една обикновена народна междуидеологична картина. Всеки идеологично доктриниран, тегли "историята", теорията, обясненията си - в своята си посока, като умело пренебрегва дисониращото в нея. Точно както и в самия себе си прави, защото всяка идеология се основава на същия ФРАГМЕНТИРАЩ принцип. Това е като "пита с хляб" - всеки си откъсва само неговото нужно парче. Това се простира навсякъде, в цялото битие. По този начин обобщението е, че идеологично зависимия субект се основава на фрагментирано психично отражение. Само и само - да получи неговата нужна порция "основи" и да реализира идентичност, и чрез тия - битие. Нарича после това битие "негово"... Каква "НАУКА" се чете тук - точно от хора, които нямат нищо общо с нея. Къде остава основния проблем на УЧЕНИЯ - това е умението да не е предубеден и да реализира състояние на "над-пристрастие"... Да възпита у себе си методика и практика да разбира пристрастието си и рефлекса за "подбиране" и да намери начините да не му се поддава и заобикаля неговото ограничение. Това за повечето хора е само един неясен и отвлечен "идеал", защото е напълно непостижим.

Много забавен феномен е това "въпросите". Хората с готови "отговори", непрекъснато пледират другите 'дали имат отговори', но след като техните са налице и те самите още преди въпросите имат своите си "отговори". Даже не са и "техни" - отговорите, но пък най-ценни са тия, които са призвани да отговарят лесно на колкото може повече въпроси. И се подбират по "резонанс" и "пасване" - кои отговори да се приемат наготово, за да обслужват несъзнателните напрежения. Като реторичен трик - дали имам отговор - също е изтъркан. Колеги - въпросите, дето нямат отговор - са кът. Във вас самите е проблем - когато нещо няма отговор... значи няма обяснение. ОБЯСНЕНИЯТА във вид на "отговори" са твърде психичен казус и служат за намаляване на тревожността и нейния непрекъснат 'шум' и "натиск" отвътре сред всеки човешки субект. Затова са и толкова важни и нужни - за същия. Поне на обяснения... ползвани за системи от готови отговори - човешкия свят е богат и щедър. А най-предпочитаното блюдо за консумация - това на лесните отговори. ---------- както се вижда - и с глупости и без тях, винаги има какво да напиша. Нито ще е клиширано повторение, нито ще е от уикипедия, няма да е цитат или заемка. И да - по скалата на "самовлюбеността" - съм на най-високия връх. Интересно е хора, които нямат идея що и какво е нарцисизъм, измерват по "тестове в интернет". Даже ги дават като "доказателства". Вероятно това е призвано да е "отговор" на възникващи "въпроси". Обаче - въпросите, особено сложните и насочените към фундаментите, се превръщат лесно и естествено в дисонантни. И "отговорите" са призвани да ги тушират. Въобще - обикновена псевдоинтелектуална игра - преди всичко лична, но поради масовостта се превръща в групова. За справка - тази тема е точния пример - за готовите отговори и нуждата от тях. Всеки идеологично пристрАстен (или пък "пристрастЕн" ) си има система от готови отговори. Всеки въпрос внимателно се насочва към тях. Друг пристрАстен въз основа на друга идеология - има други готови отговори, характерни и нагласени да са според идеологията му. И се надпират над едни и същи въпроси, чрез готовите си приети идеологични версии на отговори. И "историчното" се спряга зад всеки от тях, а всъщност пет пари не дават за каквато и да е "история" ако не носи нужната на всеки от тях психична полза. така, че Петре - това по кои "закони е" - по БНБ-то, по "тия с печатниците на долари ли"... или на "конституцията" А сещаш ли се колко много положения в собствения ти живот, имат нужда от "обяснение" и готови отговори. Които - да насочват "някъде там" - сред едно или друго. Ако ги нямаше - отдавна да си имплодирал "навътре" (не по законите на гравитацията или на термодинамиката)... И играта че "били обективни условия" идва от това - щото така трябва, така е нужно да е - за оправдание и лесно обяснение. Обяснителите с "лесните отговори" имат отбрана колекция, чрез която всички и всякакви въпроси, ги свеждат към нея. Всеки един си ги пише тия лични колекции...

различни светове са Петре. Тия отражателните, дето са както е твоя собствен - всичко в тях е отражателно и са отражения. Отражението на БНБ, на гравитацията... няма значение дали има или няма гравитация, защото докато сънуваш си падал и летял сигурно бая пъти. Дали има или няма гравитация е въпрос, който няма никаква връзка с това как я преживява даден субект. както е и същото относно "закона на БНБ". За трети - законите са за да ги заобикаля, за четвърти - за да живее строго според тях. канона в библията си има хора дето това са им стълбовете на които основават света си - не БНБ, не и конституцията. И тия, дето сега тук се пънат на големи патрЕоти и националисти... и се пънат над идолите си,,, го правят заради себе си - няма нищо общо нито нацията, нито идеологията. Това е света на обикновения потребител и това че се вкопчва в употребеното, докато е празен от друга възможност. Патреотите и националистите не само в тази тема... или другите идеологически потребители са с идеята че те са избрали убежденията си, а всъщност е обратното. Всеки последовател е с идея твърде аналогична на всеки пристрастЕн - ако поискам мога да ги откажа. Е - има и някои дето ги отказват... ама не и като "поискат". Не четеш ПълноЦенно Петре. И в Канада, вероятно също не си чел, освен по интернет и по форуми. Ама и в тях не четеш внимателно. И в изворите не четеше внимателно, добре че все още Димитър още не ги е изтрил - все още се вижда "историята" на всеки един "участник"... Може би въпроса е коя липса е основната ( в четенето) - липса на пълно, или на ценно. Не че е грях, щото ако беше - ада щеше да се претъпка и обслужващия го персонал нямаше да смогва.

За всеки индианец, най-отвлеченото и безсмислено нещо е пишещата машина. Така и си минаха и заминаха - индианците. Включително - и пишещите машини. Както и идеологиите и поклонниците им, както и "мясането" ... ще си минат и заминат. Чудно ми е някак си този пазарен уличен жаргон как се имитират размишления и дали и пред себе си върви този маскарад. Отгоре на всичкото върви и имитация и театър че говорещия разбира какво е написано, за да го окачестви като смислено или безсмислено. Едно е сигурно - той сам си е написал - за него не просто е безсмислено, а е застанал зад пишеща машина, но за разлика от индианеца, има мнение за "тва дето е пред него" Наивно е да се оправдавам с условията. Те са дадености, но няма други обладаемости и територии за тях освен в главата. Обясненията че някой си бил зависим от условия е наивинитет и върви като обяснение само за да не погледне къде са (му) същинските ограничения. Така, че и гравитацията и БНБ могат да са... или да не са ограничения за никого, защото във вътрешния (ми) свят, където по принцип се развива битието, същите не са никакъв фактор. Но пък стават за оправдания - цял готов набор от едно или друго - та обяснения как и защо някой си не бил доволен, не бил щастлив. Факторите с които да вървят оправданията са много нужни на всеки човек - именно заради възможността да проектира извън себе си липсващото и дефицитите си. Така, че... въпроса за личната свобода започва и се простира най-вече сред личната версия на отражение. Реала и контекста уж са едни и същи, но за едни - не са пречка, за други - изглежда им непреодолима. Но за всички върви чудесно оправдателността че нещо е причина да сме... зад паравана на който стои "заради това не мога да направя, да изживея, затова копнея и ми е нужно...". Така всичко има обяснение и причина - най-вече за оправдание защо някой не му стиска.

ти имаш ли идея какво е "конструкт" въобще. честно да ти кажа малко ми омръзнаха глупостите ти. Ползвах ги за да напиша някои неща. Вече са ми безинтересни, пък и изпростяват все повече. Не знам докъде ще паднеш, но ми е все едно. Продължавай по пързалката (си). Пропагандирай си, грижи се, ум-ствай си, представяй си - прекалено повторяемо и плоско е - и за пореден път едно и също. Скука... И за пуканки не става...

ма пази си бе "каквото трябва". Нещо като 'пролетарии от всички страни - обладавайте се!". Вероятно е интересна изградената "вселена от Обладатели и Обладавани". Понеже не живея в нея - нямам никакъв проблем - нито с казването, нито със срама. Не живея и в националните вселени, нито сред религиозните, или които и да са. Който си живее сред тия - да си "пази" каквото трябва. брей... тц, тц. Май не ги разбирам тия работи (н.г.р.т.р.) че ми идва сложно. Пък съм си прост човек - изметник, аутсайдер, паразит, партизанин, смешен по форуми... Какво да правя - изглежда че ми е толкова тъжен живота... .

Петре, че то това да не е състезание бре. Тук са главно "социалници" - аз тях въобще не мога да ги стигна в "техните състезания" дори да бягат срещу мен. Живеем някъде в различни вселени и меренето е изключено. Но пък сред техния свят без мерене едни други не е възможно - само това остава. Само така могат. Затуй инерцията се простира и сред някой такъв "изметник" като рам(б)ус. Лепят се етикети, сравнения, на моменти толкова произволно и толкова невежо - но те си играят съвсем по детски. И няма как да е друго яче. Сред познавателно поле като това... е пълна мъгла - няма книги, няма учебници, има готови защитни шаблони и клишета. Именно тях се разиграват - толкова народно, толкова парадно... В изворите.ком беше същото и много добре си стои изписано там. Съвсем ясна е диагнозата и симптомите... Но все пак си требе "ползата" - социално, социално, плакати и лозунги - ама като стане въпрос за 'душичката' прозира театъра и ролите в него.

който има проблеми с обладаването - да си пази "частите" (задни, предни - не важно). Не съм слънце да огрявам навсякъде. То дори и слънцето "не го може". И не му е работа. А и някои си живеят и на тъмно без слънце чудесно. И си играят на "светлина".

ахм... И кво друго? От вече няколко поредни коментара повтаряш едно и също, едни и същи въпроси, циклиш си лекичко те поднасям... и си караш същото... и пак, и пак. Иначе изглеждат многословни твоите коментари - само дето повтарят чужди думи. А "твоите" - хич ги няма. ----- Чудесно се описваш между другото... Като по учебник. Дори и идея за социалното нямаш, а сред което смяташ че живееш. Не знам въобще как живееш така бе човек. как въобще ти е достатъчно, не се ли усещаш как си нагласяш тая теснотия само за да се оправдаеш че ти е удобна. ама твоя си работа, но е лицемерно как се изживяваш че си се бил "отказал от свободите си, в полза на общото (благо)". На кой ги редиш тия социални плакатни лозунги... не разбрахте ли вече че поклонниците на заварената ви идеология сте обречени от времето. Вие принадлежите към "заминаващите си". И ви остава само мрънкането и подпирането с поредното размахване на патериците дето са някъде във филма за 'миналото'. Само си играете на "история" но с нея прикривате поредния мавзолей с поредната идеологическа мумия в него. Докато има кланящи се... Няма значение коя е идеологията - те се сменят и последователите й - заедно с нея. Те страдат - заради нея, те защитават - нея, те се изживяват - като нея... Нея дишат, нея ядат нея пият и изхождат... И като умира - си умирате заедно с нея. Без нея въобще кои сте и дали въобще сте живели като човешки същества? остават драмите и параноите - за оправдание на един подменен живот... заради бързичко приета идентичност наготово... Не че случайността нямаше да ви подхвърли някъде другаде из глобала или културите и поредната щеше отново да ви служи за укритие и шелтер... и утроба.

хитрец Баси "подробностите"... Те и подробности бяха как преди над 10 години обикаляха две коли около един язовир през един и същи път сред южна българия в двете посоки и не се познаха къде са доста часове Вероятно - пак заради подробности. И сега като се видим с нашата обща позната и пак се смеем за тази "паметна сценка"... Та така са легендите (за подробностите)