ramus

Петре, за ВОЛЯТА пише на много места. Не "науката общо", а психологията, и то - общите дялове - се занимават с нея - дефиниции, връзки, схема, корени, значение, динамика... Отгоре на всичко, и в учебниците от средните класове също се говори за това. Воля е думичка отново с доста значения, защото и философите, както и други клонове свободно си говорят тая думичка. Отгоре на всичко - има и народно популярно съдържание, като в допълнение се заимства, повтаря и репликира който докъде си я схване - ей така, по "детския начин". После се пръкват едни миксове и импровизации... Струва ми се че те хващат карастанчовите (на моменти) и малко изпускаш контрола какво пишеш точно. Не е моя работа че ти се насъбира и ти трябва да се излееш... но е въпрос на достатъчна сериозност...

писал съм достатъчно по въпросите за вяра и вярване. Така, че... интересното е не в празните приказки и безкрайните повторения. Поне за мен - не е интересно. Не че ми трябва да е.

Аз досега никъде в темите по казуса ПЛОСКА ЗЕМЯ не прочетох валиден систематизиран и обмислен работещ модел. Навсякъде се предпоставят "намерени проблеми" в онова, дето сме го били учили в учебниците и как "науката" лъже - както е и самото заглавие на темата (лъжат ни...) Така, че - за какво "обяснение" става точно въпрос? Има основание тезата на цитирания американски учен по-горе - че образователната система била "причината". Но това е твърде плосък извод, твърде плитък - колкото да се каже все пак някаква причина. Проблемите са част от сложната динамика в социалното поле на всички равнища, резултираща в явления като това. Пропастта между хората с умение и качества, дадености и мотивировка да вникват в научната картина на света, и хората без тия качества и възможности, ще става все по-голяма. Налице е социален дисонанс, при това базов - във века на информацията многобройните посредствени хора ще им се появява импулс да излезнат от своята сянка на незначителност, чрез резонансна комуникация помежду си сред целия глобал. До голяма степен вече те започват да определят все по-голяма част от социалните процеси, особено с нарастването на влиянието на социалните мрежи върху "общественото мнение". Целия досегашен модел на динамика, насочване и управление на големи групи хора е компрометиран и е в криза, докато се промени и адаптира... Огромните маси посредствени хора в досегашната история са отдавали количествената си енергия в канализирани посоки, задавани от "управляващите". С този вид на демокрация, в условията на информационния бум, това вече ще става невъзможно... С идеята че всички сме равни като права и задължения... "многото" по естествен начин ще установи своя диктат. Това е толкова очевидно и за мен е твърде странно как се продължава социалното пропадане по този наклон - дори с идеята за "референдуми" и абсурдите с "политическите избори". Възможността напълно некомпетентни хора да "взимат решение" само с "глас", дава възможност да се сумира и натрупва некомпетентността и невежеството. Отгоре на всичко - например - никой в определен референдум не носи отговорност за "избора си" и се стига до смехотворното положение на интервюта след всички политически избори и малкото референдуми, толкова много хора дори да не могат да пишат и на ниво на начална или дори липсваща образованост, дори езикова... но пък с определящ глас. Хора които дори нямат идея за какво и кого гласуват, защо, какви са алтернативите, вариантите... И всичко се размива в общата маса, напълно подходящо за "пропадането по наклона". Отклоних се в социална тематика и спирам с това. Исках да кажа че теми като тази ще стават все повече. Интернет пространството вече дава възможност невежите и посредствените хора да създадат своя подходяща митологична култура, среда - угодна за тях и съвсем различна от неугодната "сложнотия" на научната парадигма. Разбира се - хаотично, първосигнално и примитивно. Ще се пораждат "народни лидери" и ще залязват. И всичко това не е като да е непознато сред историческите събития. Народните митологии и религии, като тази тук, ще добиват все по-голяма популярност и "последователи". Защото плоското - ги устройва и им е напълно сответствено на възможностите да го осмислят... И виртуала им спомага чудесно за да засилват резонансите чрез кръстосаните си отражения. А от това възникват колективни процеси... И така нататък...

Фокуса на думите ми беше в съвсем други положения, за които това цитирано беше само незначителни елементи от "подложката". А и няма как да се очаква физик като ЕВЕРЕТ да разбира и от психични процеси (визирам смисъла и значението на думичката "вяра" ), още повече че доколкото си спомням, той представя идеите си още в края на студентското си обучение (демек - в доста млада възраст). Казуса е принципен - не само спрямо ЕВЕРЕТ...

Една хипотеза не се основава на вяра, а на сбор от предположения. Иначе не е хипотеза. Доколкото имам данни, въпросите касаещи идеята за мултивселени, идват от догадки и математически извеждания. Нищо от това не е вяра и вярване, а просто "хипотетични допускания и предположения". От друга страна - от гледна точка на религиозния субект, която и да е хипотеза може да се приеме за идеология и така - да се повярва. За мен границата между вярване и условно-относително допускане е съвсем отчетлива, защото съм я изяснявал внимателно и систематично през годините. Като за мен става очевидно че за много други хора тази "разделителна линия" е невидима. Не твърдя че е правилно това, което пиша. Нито че е истина. Нито че е система от предположения. Но... и да го твърдях - възприемането е процес, който определя и едновременно отразява ВЪЗПРИЕМАЩИЯ. Не зависи от нечии думи как да бъдат интерпретирани, защото това е тясно зависимо от схемата "убеждения, вяра и възгледи" - в "Четящия" ги. ===== Темата за "ПЛОСКАТА ЗЕМЯ" е превърната в идеология за резонансни на същото личности. Каквато и да е тема може да бъде превърната от същите в идеология и дори религия. Това изразява нагласата на потребителите, а не на самата конструкция. После - самите нейни религиозни потребители ще си я изменят за да отразява по-точно техните потребности. От друга страна - ПЛОСКАТА ЗЕМЯ е интересен експеримент ЗА МЕН, който е в доста посоки. В някакъв смисъл в създаването на самата идея виждам аналогията на техниката за подбор на препоставки, чрез които да се подложи за подходящ прицелен предварително "извод". Пример за същото е всеизвестните "апории на ЗЕНОН". Това са нещо като "логически и смислови упражнения", но не и да са смислени по отношение на практиката, в която "нямам проблем да надбягам всяка костенурка" . Теорията на плоската земя се опира на внимателен подбор на аргументи и интерпретации, извадени от научните положения за сферичната земя. Това е чудесен пример за многовариантността на интерпретациите, особено когато предварително се познават мехамизмите им и чрез това става възможно за компетентните да ги манипулират насочено. Мисля че това по принцип се прави и на други аспекти в социалния живот.

Но това е проблем не на идеите - а на дефицитите в разбиранията на авторите им. И на последващата репликация на тия дефицити от репликаторите на идеите. Защото какво е социума без репликации. Кой, кое и какво би било ако непрекъснато масата от хора не се стремяха към репликиране и заимстване, към повторения на модели - първо в поведението, после - в отражението, след това - в мисленето... следвайки естествени първосигнални инстинктивни импулси, обобщени в случая с понятието "СОЦИАЛНИ". Напълно от полето на "социалния ХОМО"... Разбира се че "по-късно тези идеи придобиват доста уродлива форма" - щото от идеите, до приложението им сред широкия социум - е пропаст. И тук въпроса е именно до дефицитите. Умението да се преминава пътя от конкретното, през частното, до абстрактното (идеалното или принципното, обобщение)... и обратно - е синтезен въпрос. През очите на някой си незначителен и напълно неизвестен "рамус", цялата философска наука е изгубила "корените" на човешкия фактор и е изгубена в идеалното. И това не е проблем на философията, а на философите. Не е проблем на измисленото - а на (из)мислителите му. При дефицит от психичен характер, при това - базов и много задълбочен дефицит, това се отпечатва във всяко човешко производно. А то е навсякъде. И сега - продължава... Отгоре на всичко се добавя "социалния развален телефон и липсата на разбиране и вникване в механизма му, за да е възможно поне да се заобиколят негативите му - а те са мултиплицирането на грешките между авторите на идеята и "последователите"-репликатори, заради неадекватности и естествени проблеми в интерпретацията на "идеите"... Всичко тече почти "стадно", колкото и да се напира на "интелигентния ореол"... Изгубени хора сред идеите си - собствените, наследени, научени и репликиращи предишни идеи. Идеи - останали сред социума, защото вършат работа в полза на едно или друго, на една или друга социално-личностна потребност... И най-големите грешки в социалната история на ХОМО е когато проблемна философия и идеална конструкция, се привиди и трансформира в "социална идеология" за решение на социални конкретни проблеми... Примерите са навсякъде сред социалната история, дори в по-ново време - и Хитлер... и Сталин.. та досега и в Северна Корея... всичко това са възникващи идеологии, в основата на които стоят идеолози. В основата пък на тях - стоят точно определени социални отношения и проблеми... Идеолозите представят "решения", според тях. Други - решават как да "приложат" решенията - но дефиците се мултиплицират... Не е причината ХИТЛЕР, нито СТАЛИН (като формални примери). Не са причините в точно определени личности, но социалната история й е по-лесно да именно с "еталони"... за да прикрие че проблемите са огромната несъзнателност на масата хора в стремежа им да избягат от конфликтите - от вътрешно-личностните си, до социално значимите... Огромния хаос и импулсивност... точно като за тълпа. И точно зад горните формални "имена" стоят именно ТЪЛПИТЕ от следовници, от изпълнители... от цели огромни системи за репресии, контрол... Това е модел и досега се повтарят основите му, по цялото земно кълбо, през цялата история, ХОМО продължава да е хаотичен и импулсивен. Особено в групи... и най-вече - в "големи групи", той потъва обратно до "пещерата и джунглата"... откъдето непрекъснато си внушава че е "напуснал и поумнял"... ПОЛЗА - е изразът на ключови базови потребности от периметъра на ХОМО сред всеки един от нас. И едно от базовите й проявления е точно АЛЧНОСТТА... И само да напомня нещо просто, което може да е за някои скандално - особено тук, сред този форум: Налице е форма на АЛЧНОСТТА, която е трупане на... знания. На информация от всякакъв характер.... Но и нещо много важно, един определящ детайл - информацията се поема заедно с точния начин за интерпретацията й. Маниакалния израз на това е провокиран от несъзнателен фон на флуктуираща тревожност. Някъде дълбоко те се водят от импулса на нещо дълбоко според което "в информацията, данните, обработката... новините, наученото по всякакви канали..." ще им подаде непрекъснато нужното... за да се успокоят, в склонност да намерят "утеха", чрез "отговори"... Ако ги няма - значи да се комбинира, да се моделира, да се наглася чрез подбиране и нагаждане на подбраното... Но като цяло - в търсенето на "готов набор от "отговори" - вече направени, създадени, подредени... И предложени именно заради "търсенето" е и предлагането. Нима това да е измислено от МАРКС... или от Енгелс - та това е израз на прост базов социален инстинкт. И от него - в социалната динамика и процеси.... Това изглежда доста първосигнално, нали, наивно - въобще се отнася до "някои други''... за "някой друг"... Но дали? Една друга склонност на несъзнателните полета в ХОМО е невидимия за него импулс винаги да проектира негативите и проблемите извън себе си - или през конкретни обекти и хора. Или в идеални или събирателни образни форми... Само и само "да не е в него"... "да не е той самия". Важи както за отделната личност, така и за групите от личности - механизма е един, само мащаба е различния. Твърде малко хора могат да си позволят да вникнат в това... и да са достатъчно узрели да поемат бремето да го "открият" в себе си... Да го изучат, да го вникнат, да го задълбочат... Но пък - именно с дефицита от невъзможността на всичко това твърде много социални "идоли", обявени за модели и авторитети, "създават идейните си конструкции"... и после други дефицитни като тях - ги репликират... И - сред нашия свят сега е "резултата" от всичко това, както и сред нас самите, в този момент...

Че това стои в основата на целия социум още от зората на човечеството, та досега. Но - никой не говори за АЛЧНОСТТА като дисекция - какво е, откъде идва, защо се проявява, как... Комунизмът залага на същностна фундаментална грешка, главно заради пълното неразбиране на психичната страна на човешката природа, както и осмислянето и вникването им. Но няма и как да се очаква да са налице тия, след като никой философ, нито икономист нямат и елементарни понятия за психичния свят... Та - грешката в комунистическата идея е - че се залага на страхът и контролът на "държавата" върху личностите в нея. Едновременно с това - при засилване на страховия фон, инстинктивно се покачва и проявата на АЛЧНОСТ, която е просто негова съпътстваща и едно от проявленията на страхуването. Хем КОНТРОЛ от централизиран тип с използване на СТРАХУВАНЕ, хем залагане на претопяване на алчността - като базово проявление на същия този страх. Това е огромна тема... но идеята ми беше че АЛЧНОСТТА има сложна структура и широка база от причинности и механизми, които резултират в онова, което обобщено се има предвид с думичката АЛЧНОСТ. Също така правя обобщение от типа - продължава да се пренебрегва психичния фундамент на всичко човешко... НА ВСИЧКО-то - през ЧОВЕШКАТА ПРИЗМА. Странно изглеждат в моите очи всички "знаЕния" на фона на липсата на психичния фундамент, от които самите Знаещи основават своето "всичко" - през колективната или личната си призма. По този начин - пак през моите очи - всяко "знаЕне" е лишено от своята най-дълбока основа. Наследството на това лишаване е вече с "хилядолетно" натрупване. Продължава да се идеализират философии, имена, идеологии, описания на света - като всяко едно от тях е лишено от СИНТЕЗ, включващ психичните полета на Отражателите си. Няма как при това положение фрагментарно и лишено от естествената си база "знаЕне" да има адекватност - особено когато се касае до "човешкия фактор"... а той, за мен - Е НАВСЯКЪДЕ и ВЪВ ВСИЧКО.

Колеги, малко размисли с въпросителен привкус, от моя страна: Историята на музикалните инструменти, към "музиката" ли се отнася? Защо темата не е например "история на музикалните инструменти", а е подбрано заглавието "антична музика"? Само една аналогия - Тома Спространов е известен със своята енциклопедичност спрямо съвременната поп-музика. Но самия той никога нито е свирил, нито разбира от музика, нито е създавал такава. Но "знае" всичко за нейната история - имена, дати, концерти, изпълнители, стилове... Статистика и знания за историята на нещо, особено пък за изкуствата, доколко приближава някого до самото изкуство?

не само в точните науки, а става въпрос това да се разпростре в цялото битие на един рационален субект. И не да е разделена битийност - отвън, с параден етикет на рационален, а отвътре - твърдо ирационално ядро и несъзнателния канал да задава по инерцията на наследеното. Това го има навсякъде, и е широко представено сред пишещите и в този форум. В мисленето и когницията - степента на рационалност е именно постепенното отпадане на константности и опорни точки, служещи именно на заварения Ирациум сред всеки човек. По пътя към преминаване от константни и неподвижни опорни точки, към относителности, вероятности, възможности, условности - идва сред известното на всички понятие - СЪМНЕНИЕ. И то - упоритото прилагане към все повече и повече от личната конструкция от обяснения спрямо света и себе си, независимо че това среща непрекъсната съпротива от вече създадените ирационални опори на колективно-сформираната вече идентичност. Всички идваме в годините на съзнателност с вече подредени вътрешни ирационални схеми - на отношение, на поведение, на ценности и мотивация. Това е универсално заварено положение. Някъде, условно и най-общо, към 12-13 години тепърва започва да се проявява друг вътрешно заложен потенциал в самия човек, който до този момент няма възможност да се изяви освен хаотично и фрагментарно - това е ИНДИВИДУАЛния му аспект... С него, по съответствие, идват и възможностите за осмисляне и така - за преосмисляне на завареното ирационално положение. Оттам - и за неговото внимателно и осъзнато пренареждане, преокачествяване и всичките допълнителни съпътстващи към разширяването и стабилизирането на индивидуалния аспект в самия субект. Разбира се, че това среща непрекъсната съпротива на завареното и вече сформираното. На вградената инерция и навичност. Но най-вече - проблемите на несъзнателните процеси и тяхното отработване, са в това че те са отвъд границата на "видимото поле", на което толкова хора са сложили етикета "съзнателно". Там е работата, че това е сложен трансформационен процес, бележещ нещо като "вътрешната възраст" при всеки от нас. В нея, както и за всяка друга "възраст" е налице нещо като "етапност". Етапите не могат да се прескачат, макар че непрекъснато има пориви към това. Етапите само се израстват, защото всеки етап в неговото натрупване, насищане и изчерпване, служи за основа на "следващия". Без "предишния"... "следващ" няма как - разбира се това е твърде опростено и принципно представено за целите на възможния адекватен изказ тук. Поради комплексни процеси които не са тема на тия думи, всеки човешки субект, е някъде по етапите на своите "възрасти" - както физиологично, така и в психичен аспект. Всички хора сме на различни точки, защото тия процеси също са комплексни и тук в тия думички засягам само микродетайли от комплексността им - многомерност, многовариантност, многопластовост. Както в квантовата физика никой не борави с "точности" и това се приема напълно естествено като не пречи да се работи с относителността, вариантността, нелокалността. В най-общ смисъл - обобщено с подходящото за целта понятие - като цялостна форма на нарицателен етикет за смяната на етапа в отражението и мисленето, от константно и статично обусловен, към условно и относително и моментно определящ - аз го нарекох РЕЛАТИВЕН ЕТАП. Това не е просто етикет за начин на мислене, а за цялостна трансформация на психичните процеси и механизми, едновременно с уклон към синтеза им. ============= Не е толкова важно че някой не разбира от всичко това, дори не е и толкова важно че самия той му е проблем да го приеме. Тия неща не стават за вярване, нито "правят живота по-лесен" - в някакъв смисъл, за толкова много хора - точно обратното. Но идеята е да се спре с непрекъснатото борене и съпротива, да се намали първосигналната склонност към отрицанието му. Просто - така или иначе светът е много по-голямо място от колективно-договорените или лични обяснения за него. И рано или късно, все някой преминава през своите си етапи, по своя си уникален начин, със своите си темпове. Но е крайно време и вярващи в религията или науката или обясненията в която и да е идеологична постановка, да свикнат с идеята че всичко е до етап и че са налице етапи в психичното при които религиозността и спадащите към нея толкова типични вътрешни характеристики и уклони, става непотребна на субекта. И самоотпада. В същите етапи, вярването като отношение към света и самия субект спрямо себе си, се надживява и колкото и скандално да изглежда - отпадат и всички въпроси и нуждата от "бог". Нито е грешно, нито е неправилно да се вярва, в каквото и да е. ОСЪЗНАТОТО отношение на вярване е уникален етап в битието на един наистина религиозен субект и при него необходимостта от "доказателства" и убеждаване на 'другите' осъзнато отпада, без да се налага да се "стеснява психичното му поле" заради фиксации и фанатизиране. Това са изключително редки единици субекти... Точно както са и редки представителите на холистичния рационализъм, с характерната си релативност дори и спрямо отношението си към света и самите себе си... ========= И да - тия положения не са записани другаде. Те не са плод на един или друг авторитет на които рамус да е последовател, говорител и изразител. Да настоява да показва колко е прав, колко са правилни убежденията му. И да изисква съгласие, одобрение или да се прави на интересен... Тия положения не са спрегнати за да се подпрат нечии нужди или потребности, за да се предложат като вид колективен или идеологичен сговор. Те не са социално популярни, нито стават за запомняне и репликации, за да послужат на нечии ползи или удобство. Тия положения не са за да създадат повече или по-малко добро, да имат мисия, да изпълнят предназначение... нито да послужат за огледало на самия рамус да си придаде значимост или важност в проекциите си. Отпадането всички споменати "социални-съпътстващи пристрастности" от ПОЗНАНИЕТО, аз нарекох ЧИСТО ПОЗНАНИЕ.

Като се премахне болднатото "не" се оказва същия смисъл. И същия механизъм. -С "я си представете" е малко несериозно да се дискутира. Нещо повече - представете си - е нещо повече от несериозно. Фантазното и въображението не се съотнасят до рациума. Те са качества които придобиват функцията на креативност когато са овладени и управляеми. Ако не са - служат на Ирационалните психични полета. -Философския дебат за "бог" няма нищо общо с "вярата" в същия. Произволното смесване на различните аспекти на вярването, спрямо неговите следствия, не е подложка за сериозна дискусия. И не говори за сериозни и задълбочени хора, разполагащи с достатъчно сиво вещество, с тренирано нагъната повърхност. -Няма нищо по-естествено като пример за пристрастие и нагаждане на размислителството, когато се касае за религиозна вяра. Просто контраста прави нещата лесно регистриуеми, видими и ясно различими. "докажете ми че бог не съществува" е най-простото нещо на света. всичко се определя от "критетиите за "съществуване" и дали в тях се поставя "нуждата" от съществуване на "нещо си". Лъжата, истината, безкрайността, свободата, доброто или злото... са просто абстракти ... точно както е и "бог". Като също така - според подбрани и систематизирани критерии - те "съществуват". А според други - не. -Философските размислителни упражнения вероятно носят на авторите си нужното, но философията не предоставя аргументи за каквото и да било. Размислителството е сложна игра. Най-голямото предизвикателство за умотворящите е изгубването сред умотвореното... -Исторически идеята за бог се е появила и утвърдила заради колективни ползи и потребности. В чисто личен план - същите са причините. -Колкото до "подредеността и знаците" - цялата работа е в нагласянето спрямо нуждата. Предварителното убеждение за наличието и ролята на бог, стоят преди всичко и на безапелационно място в йерархията на ценностната система. След като тавава подложка е налице, тя застава извън всяко критично разглеждане и менталния достъп до нея се забранява и се тушира чрез стандартни защитни процеси. Да напомня, че едно от следствията на механизмите в ирационалните психични полета, е непрекъснатата нужда да се "виждат модели" - не да се гледат, а да се виждат (интерпретират). Просто мозъкът има нуждата да привижда сред всякаква серия от сигнали, да имат модел. Това е следствие от надграждането на нуждата от контрол, защото когато се привиди "модел" случайността се изгубва и с нея "неизвестното" се превръща в измеримо, сравнимо... и следователно - предвидимо. Случайността създава неизвестност, лишава субекта от интерпретируемост (защото всяка интерпретация се основава на разпознаване чрез моделна матрица и прекарването на входна информация през нейното "сито") и за много хора това е проблем. Просто когнитивните изследвания са поле в науката, които вече над 20 години продължава да е изключително неудобно за повлечените и повлияните от социалните митове личности. И още - когато се касае до хора (а това е при всички положения) никой от вас няма предвид психичните механизми и процеси. Всички плуват в предварително наредените си води от заемки и конструкции, защото все пак това предлага усещане за предвидимост и така - контрол. Заради същото, някъде по следствията, се явява и най-универсалната колективна фикция, наречена "бог"...

Колега, проблемите в неврофизиологията са големи колкото вселената. В чисто принципно отношение - когато спрямо комплексна система, се подходи фрагментарно, резултатите винаги са фрагментарни. Всяка научна дисциплина подхожда спрямо изследваното в ограничен периметър. И го разглежда според периметъра си - резултатите са отражение на този подход. Мисля че не е трудно да се схване корелацията и взаимовръзките. Сега, в конкретния пример за обясненията - отново се позовавате на спорадичен популярен материал, касаещ нещо си. Дори ако в същия сайт, от който се цитира публикацията, се навлезе в други публикации ще се забележат много други "разглеждания" по същите въпроси. Огромен брой научни колективи, със значителни средства потенциал и възможности от всякакъв характер, разглеждат мозъка вече десетилетия. В сравнение с мащаба им "лабораборията на рамус" е съвсем незначителна прашинка, но това не пречи същия да разчита на гънките си... а не на 'белтъчните молекули" в основата им. Какво имам предвид - ще спомена, че описанието и обяснението в материала имат проблем. Той се появява когато се съотнесат спрямо друг много добре изучен и наблюдаван феномен, касаещ запаметяването и извличането на данните в мозъка. Става въпрос за следното - установено е... че паметовите записи са с изключително сложен характер - не точно като механизмите на фиксирането им, а при четене се наблюдава и нещо като 'презапис'. Резултатите от това са, че при всяко спомняне, се изменя самия запис. Това може да стигне до степен, при което "оригиналните елементи" при първия запис, да се изличат напълно и да се заместят с други. Припомнянето търси в същите :"адреси" в базата данни и всичко това резултира до степен, при която примерно ние с вас си припомняме миговете от детството, а всъщност един външен регистратор би показал напълно за нас самите, други събития. В този смисъл - интерпретирането че "белтъчната молекула" е израз на вече стабилизиран спомен... е напълно компрометирано и съвсем невъзможно... Всичко това вече съм го проверил внимателно спрямо себе си, чрез многобройни сравнително прости експерименти, провеждани почти десетилетие. Не само вмоето паметово поле, а и в сравнения между полета на други субекти... Със всичко това искам да кажа следното - вие очевидно ви е интересно да се занимавате с обработката на обеми информация и да създавате системи от абстракции за обясненията им. Но интереса ви е само до възможността да се възползвате от нужното за своя си предварителен възглед, основан на идеята ви че имате обяснения на положения които "други нямат". Както вече по-горе написах - опита да се възползвате от неврофизиология, или философски категории като "разум"... работата е, че това ще ви вкара в проблеми със своята собствена физическа теория. Много ви се иска да я приложите и спрямо най-изплъзващото се в сегашната наука - това е огромното тресавище на мозъка, НС и нивата на обработка и сработване между тях... до появата на феномени, които "не могат да се обяснят". Но най-ми е интересен... вашия собствен интерес... който се ограничава само това да си направите нещо като... кефа... нещо като начесване на сърбежа. Това в някакъв смисъл ви запълва, осмисля и сте се оставили на инерцията от тия... "Гаражния" и индивидуалния подход спрямо всичко в битието има своите преимущества и своите ограничения. И за разлика от организирано-социалния подход, в индивидуалния най-важното се оказва самия ИНДИВИД и неговите отражения във вид на разбирания, убеждения възгледи и... вътрешни граници. Последните определят всеки резултат от което и да е индивидуално изследване и експерименти. Математиката не е началото и края на вселената, колега, тя също има своя лимит - както е всичко останало... не е проблем че нещо има лимит, въпроса е - да се изучи, изследва и вникне докъде е, доколко е... Като това е част от подходите за заобикаляне на който и да е лимит. Най-важното за всеки лимит е - че огромното предизвикателство е именно ВЪТРЕШНИЯ ЛИМИТ, образуван сред всеки от нас в битието и начините за отражението му през себе си. В тази посока са вложени много сериозни и задълбочени изследвания, които излизат далеч от пределите на днешната научна парадигма... и днешните социално-организирани подходи. За всичко това вие само търсите нужните публикации... но в моите очи, това е обречена кауза - тя е вече с работещ лимит. Или ще го забележите и вие самия... или ще остане невидим през вашите очи... Споменах за "несъзнаваното", вие го отклонихте към "други теми, някакви си". Но вие самия не знаете нищо за него. Четете публикации и заимствате, сякаш не се отнася до вашия собствен мозък, и до собствения ви несъзнателен периметър - ако някой напише нещо, ако някъде се публикува - просто си подбирате нужното, за да го нагласите отново спрямо вече конструираната ви система от обяснителни концептуални елементи. И... дотам. Просто дотам. Странно ми е също че "според вас - предлагате възможности на други хора, запознати с обяснителната ви схема, като посоки на възможни открития... Според вас - защо никой от тях не се възползва от "предложението ви"? В най-общ смисъл налични са няколко възможни логични отговора. Някои от тях обаче... може би няма да са ви приемливи... или биха... Но не ги засягате никъде. Най-лесния начин да се загуби един индивидуален изследовател, е в собствените си построения от обяснения. Работата е, че той самия не разбира за това... Интересно ми е вие как бихте 'конструирали' механизма на това и дали и доколко вие самия бихте бил повлиян от същите механизми.

това е твърде стар етап, като дори не е "извод". А в сегашния - не вярвам на нищо и никого, вкл. и "на себе си'... Отговорите, теориите, научността и нейните критерии не ми вършат работа, като това не ми пречи да ги имам предвид... При мен случаят, задачите и вектора е от съвсем друг характер, като все пак това не е място рамус да пише за себе си, а е за насоката според заглавието.

Ок, става ясен само мотива и нуждата за 'проверка' в повече сфери на битието... Но обясненията за "тия сфери и явления", не са сферите и явленията. Всичко това е интерпретационно и относително и най-вече - големия проблем е доколко и как антропоцентричния принцип и ограничения, в съвкупност към социалното инстинктивно влияние задава условността и зависимостта на интерпретацията от Интерпретиращия. Искам да обърна внимание и на още нещо - "дали вселената е разумна" е въпрос, а не отговор. И теорията ви, в комплект с обясненията е само хипотеза, а не отговор на "въпроса". И дали света е "един", дали обяснението за него " е едно" и според "единственото, което е вярно и правилно" нещо "трябва да е естествено следствие" на вече изведени "правилни обяснения" е погрешен подход, колега. Той е израз на "ако е вярно това, дето го обяснявам, то трябва да е вярно и всичко друго за което ползвам същото обяснение"... През моите очи дори подхода е проблемен. Още повече - че постулирате въпроси за "СЪЗНАНИЕТО" , без никъде да се засегне дори бегло въпроса за "несъзнаваното' и вашите собствени подбуди, ценности, мотивности, йерархията им... след като повечето от това е "невидимо за физика"... Всеки свой пост в тази тема, леко, пряко или непряко, засягате въпроса с "изгубения" или "изхвърлен" от договорката на физиците "етер". изглежда смятате това за най-основната грешка. Но етера... е само обяснение за нещо. Елемент от една обща обяснителна схема. схеми за обяснения могат да се направят и се правят. Вие също го правите. Обясненията си имат своето значение, роля, функция, сред всеки човек. Защо обаче за вас има точно това значение, което изразявате?

разбира се - това, че не съм физик... или философ... или дипломиран учен - е факт. Но имам някои съображения като обобщения и изводи от практическа работа, по въпроси за "СЪЗНАНИЕ", които реших да изпиша накратко. Като цяло е твърде модерен подход - в нови гранични теоретични теории от физиката и мирозданието, да се спекулира и за съдържанието на понятието СЪЗНАНИЕ. Особено, когато се касае за популяризация доста автори пускат въображението си по тия посоки. Но работата е, че в никоя сериозна физична теория няма преки податки към СЪЗНАНИЕ-то. И това не е случайно, а се подхожда със сериозност и предпазливост, защото въпроса за СЪЗНАНИЕ е огромно незнайно "минно" поле, дори и като за свободни спекулации. Механистичен и физичен подход към работата на мозъка е налице отдавна. Но нито един неврофизиолог, физик, математик, инженер... не е успял досега да постулира в стройна теория въпросите за СЪЗНАНИЕТО. Както и от която и да е друга област на науката, изучаваща пряко или косвено мозъка... или работеща върху неговите 'проявления'. Не е успял нито един философ, нито учен от които и да е други области на днешната наука. налични са частични пробиви от теоретичен или практичен характер, но те лесно потъват след това в доста преплетените и комплексни изисквания за "валидираност" сред научните канони. И така - с това антре искам да 'подложа' условен контекст на който да напиша думичките си по въпроса. А смисъла и посоката им са следните: Колега, с опитите да засягате темата за МОЗЪКА, като основа на "СЪЗНАНИЕТО" веднага попадате във вече играни сценарии от спекулации за "СЪЗНАНИЕ". Не зная защо толкова е важно да го включите в 'книгата' и теоретичните си виждания. Но според мен, ако в последните е налице някаква основна логическа и математическа нишка и ниво на синтез от обобщения и изводи, то включването на СЪЗНАНИЕ към този синтезиран микс, би бил твърде лесен за компрометиране... Според мен вие залагате свой "автогол", защото изпадате в инерция от опитите на други хора. Ако не беше нивото на популярност на КАКУ или Хокинг, както и плеяда от други автори, идващи от социални публикации, нито един от тях не ги залага сред сериозните си разработки. Айнщайн, Бор... и други автори също всеки от тях ползва в изявления свободни спекулации и си позволяват да изказват и фрази от философски или дори с леки духовни или окултни препратки, характер. Но никога сериозно, в своите трудове.. Но за разлика от компетентността ви във физиката (за която аз самия само условно предполагам) в психичното нивото на вникнато и осмислено знание... и на приложено познание, не е високо. Получават се кръпки - като просто се опитвате да ползвате територии на познанието в които не сте на висота, към своята схема на физични описания. Но според мен - това няма да ги направи по-богати, а точно обратното - залагате вратички към компрометиране, ако "слеете" в един модел тия доста "различни територии" които искате на всяка цена да обобщите в обща схема. ========= И от общото през частното, до конкретното - горния цитат-извадка: Предположително - ако сте осмисляли и задълбочавали по отношение на колко е незащитима и неустойчива тезата за "изборите", нямаше въобще да я включвате в съжденията си. Както и твърде нагласения подход към "съзнанието" - като към 'отношение'... Така, натъкмявайки го към собствените си вече формирани виждания, ви е нужно само за да пасне на подредената вече схема от елементи. Това е пример за това че съжденията и нивото ви на информираност по отношение на психичния свят и отражението му в битието през Живеещия го, са на общо и популярно ниво, с добавка на твърде стар и вече изживян философски уклон. Загатването че "сте попаднали и на философски учебници" в горните ви коментари, прави цялата картина по-реална... защото не е достатъчно просто да се чете в подбиране на кое е подходящо и кое не е - за вече предварително създадена схема за обяснения на живота. Разбираем е уклона към разширяване на периметъра на валидност и обяснимост, но... дали точно тази посока на познанието - психичната, е "успешния избор"... И дали е "избор" въобще?

Ето още един фрагмент: "...Человек воспринимает мир с позиции своих убеждений. На основе убеждений происходит оценка других людей, ситуаций и т.д. – всего. В своей деятельности человек также отталкивается от своих убеждений, что влечет определенные последствия, которые не всегда приятны. Каждый человек имеет свой набор идей и представлений, и склонен считать свою систему убеждений самой правильной, так как ощущает эти убеждения частью себя (отождествленность, эго). Когда у человека есть система убеждений, у него появляется ожидание, что всё будет соответствовать этой системе. Он ожидает, что другой человек будет вести себя определенным образом, что ситуация будет (потому что «должна») разворачиваться именно так, а не иначе… Однако этот мир нестабилен, он постоянно меняется, и рано или поздно происходит сбой – происходящее перестает соответствовать системе убеждений. Это бывает довольно неприятно, вызывает конфликты в отношениях и массу других проблем. В таком случае есть два распространенных варианта развития событий. Либо человек работает над своими убеждениями и изменяет их в соответствии со сложившейся ситуацией, либо отстаивает укоренившуюся систему убеждений, пытаясь переделать мир (ситуацию, другого человека), чтобы он соответствовал этой системе. Есть и третий вариант. Избавиться от системы убеждений. Постепенно, шаг за шагом. Сразу происходит изменение убеждений, а затем их устранение, исчезает зафиксированность. Это и есть "работа с убеждениями"..." ============= За да лиша твърде много хора от импулсите им към готови програми за решаване на дисонансите им, за да не пълним излишно темата с примитивизми, ще напиша и следното: Нека само хората които имат вникване в темата, идващо от ЛИЧЕН ОПИТ!!! да пишат точно от опита си. Няма как да не се разпознае това... Излишно е да се изрисуват портретите на значителното мнозинство, при това в колективно вече изградени сугестии и защити, на които да бъдат рупори и да търсят инстинктивно опори помежду си. За тия неща вече има достатъчно други раздели, форми и са достатъчно изписани и... и достатуъчно ясни и принадлежни.

И в посока на това че темата е изключително широка, важна и значима - поне за всеки мислещ човек, наричащ се САПИЕНС, да допълня следните условно-представени обобщения: Независимо че в антрето на темата представям публикации касаещи различен поглед към УБЕЖДЕНИЯТА и ролята им за всеки човек, като цяло това е тема, която публикациите и готовите изследвания нямат толкова голямо значение. Имат значение само на убеждения, но не носят нужния наследен социално-репликиращ елемент. Няма как някой заради вас самите "да напише текст,. да каже думи, да начертае схема, които да научите, запомните и на свой ред да възпроизвеждате" и това да свърши работа по личния ви път за осъвременяване и отпечатък на личната скорост в процесите по вътрешното развитие. По същия начин - няма как да напишете готови думички, ако не е свършена личната уникална работа по всичките тия процеси и да е налице автоактуализация. Ако обърнете внимание - точно по отношение на думичката УБЕЖДЕНИЯ, българското УИКИ е напълно безпомощно. Може да използвате момента да се запитате "защо"... Това дори условно, е признак на зараждащия се интелект, минаващ през бариерите на вътрешните прегради към ИРАЦИОНАЛНОТО сред всеки от вас. Но това носи за твърде много хора, "опасността' от едно голямо разбъркване на вече постановените им схеми на интерпретация и приемане на "живота и себе си", както и в достатъчна степен съгласувани и взаимно повлияни в социалните им взаимодействия...

и една вметка - ако са налице претенции за "мислещ човек", не изпадайте до положение дори да не позволите да забележите в себе си кога, как и при какви обстоятелства се поражда "дисонанса" - между вече постановеното... и между непрекъснато изменчивото и разкриващо се. Убежденията имат първоначална задаваща функция - постановява опорни положения които формират основата. НО... до появата на интелекта и висшата когниция. Ако някой претендира че в него тя е налице - първото през което на нея й се налага да се пребори - е силата на вярването и убежденията, които вече са формирани. Всеки човек минава през този базов дисонанс по свой уникален начин. От друга страна - най-общото е да се наблюдава как някой въобще "не го е израснал" а едновременно с това претендира за 'мислене'...

Това е просто един от начините за решаване на дисонансите, породени от това, че е налице възможност за разклащане на предварителна вече заложена схема на интерпретация, чрез която е постигнат вътрешна психична ПСИХОСТАЗА - форма на формирана идентичност и увереност че нейните опорни основни положения са верни, непоклатими... чрез вяра че "не са само лични, а са на база 'множество гледни точки'. И следствието " аз може и да съм се заблудил, но няма как да се заблудят многото други... следователно няма как да не е вярно, щом е колективно постановено..." От друга страна е съвсем просто обобщението че нуждата от множество гледни точки е начин за колективно справяне с общи дисонанси. Например - налице са твърде много хора които приемат напълно непроверими и предположителни събития, като абсолютна и единствена истина, само защото това може да бъде употребено за решаване на мощни вътрешни конфликти и колективния начин на справянето с тревожността и страхуването. Проявата на това е всяка религиозна доктрина. Както е същия механизъм и при "научната доктрина" като модернизиран заместител на "религиозно-каноничния". И в двата случая е налице нещо общо - това е обосноваването на цялото съществуване чрез готов набор от проверени, според самия субект, готови социално-валидирани системи според които се определя "правилното". Системи, които да се приемат за толкова важната и нужна роля на " отправни точки за всякакво сравнение". И така, чрез всичко това, се намалява естествения фон на лично безпокойство и тревожност - нещо толкова характерно и естествено в ирационалния аспект на всеки човек...

Всеки поглед към тия горни съждения и интерпретации носи личния почерк на собственото пречупване през себе си. Но това пречупване, тази призма през която преминава всяка новопостъпваща информация е "създадената в несъзнателна възраст, система от опорни точки на които ирационалното в човека предпоставя неговото съществуване. Тяхното значение е - да са налице, да определят поведението, да създадат базови и основни положения дори и да го няма РАЦИУМА - от времената в които той въобще не е съществувал. Ето защо най-голямо значение за развитието на всеки човек е - създаването и насочването към предпоставки в неговите висши ментални функции, чрез които да се надмогне значението и смисъла на УБЕЖДЕНИЯТА. А най-големия проблем на тази задача, се крие във факта, че НЕСЪЗНАТЕЛНОто и ИРАЦИОНАЛНОТО до голяма степен определят цялото вътрешно движение и динамика на психичния свят на всеки субект. И заедно с това - като негово следствие и причина едновременно - е начина да се защитят базовите основни опорни системи, като се прикрият и маскират като РАЦИОНАЛНИ, ЛОГИЧНИ, като им се придаде значение на "знание", опит... Също така - другият много разпространен начин - да се скрият от полето на критичното мислене... Поради това - едно от най-големите предизвикателства за всяко човешко същество, представяващо себе си за МИСЛЕЩО, е да намери собствен път за откриване и преодоляване на задължително формираните в него СИСТЕМИ ОТ УБЕЖДЕНИЯ, които по своята си функция и значение, динамика и механика, идват заедно с раждането и предшестват по време и етап появата на по-висшата когниция, позволяваща промени, преосмисляне..... до освобождаване от влиянието и силата на убежденията за същия човешки субект. Много може да се напише за това как, кога и при какви обстоятелства възникват и се стабилизират убежденията сред психичния свят на всеки човешки индивид. Но няма двама индивиди, при които да са налице еднакви начини за достигане и справяне с наследените и формирани вече психични базови компоненти, израз на които са УБЕЖДЕНИЯТА и ВЯРВАНЕТО - като техни основни проявления. Разбирането на значението, функционирането и динамиката на завареното положение при всеки индивид, няма как да е написано в книга, текстове, няма как да бъде "обучен", научен или за взаимства наготово "работеща валидирана схема" която само да репликира и да му гарантира 'успех'....

Създавам темата с няколко извадки. Този похват не е характерен за мен, но си имам свои съображения за него. Мотива за темата - е универсалното за всеки субект, влияние на неговите основни положения за света и себе си, проявяващи се като "убеждения". Както и значението на съдържанието на тази думичка, за всеки един пишещ, вкл. и в този форум, и тази тема. Интересно би било, ако коментиращите по темата се опитат да взимат под внимание СИНДРОМА "ДАНИНГ-КРЮГЕР" ======== "...а) Промяна на вярванията. Може би най-лесният път да се редуцира дисонанса между действие и вярване е просто да се промени вярването. Взема се решение, че да се лъже (в тази ситуация) е допустимо. Подобен вариант ще неутрализира всеки тип дисонанс. Ако вярването е фундаментално за индивида, този начин на справяне би бил неефективен и засилващ психичния дискомфорт. Освен това базисните вярвания и атитюди са изключително стабилни и индивидите не могат да ги променят и пренебрегват лесно, особено, докато разчитат на тях да поддържат визията за реалността в релативно предсказуеми граници и организират мисленето и перцепцията им. Трябва да се отвори една скоба и да се поясни, че базовите вярвания са многокомпонентни структури (включващи емоционални, мисловни, поведенчески и соматични елементи), изграждат се на ранните етапи от съзряването на Аза, детерминирани са от емоционално съдържание, без да са облечени в мисловен конструкт. Индивидът ги приема безусловно преди появата на интелекта, поради което те текат като аксиома и не подлежат на оспорване. Те също подлежат на промяна чрез когнитивно реконструиране..." ========= "...Когнитивна психология - Мислене 1,Първобитното мислене. Една от предпоставките на мисловния процес на член от първобитното общество са колективните представи образи за предмети, животни, ситуации, съдържанието, на които се предава в неизменен вид от родители на деца. Първобитното мислене се базира на представи с ирационален характер, ражда решения, за които са присъщи нереалност и сходство. В него се зараждат елементи на когнитивно обосноваване и взимане на решения. Когнитивната обосновка има и социална значимост използва се за установяване на социален ред. 2,От друга страна стои творческото мислене. Основният му признак е свързан със създаването на нещо ново идея, образ, модел. Творчески мислещият човек може да направи всестранен анализ на дадените условия. Друг основен признак е многообразието от предположения. Също значим показател на творческото мислене е предвиждането на последствията от реализирането на взетите решения. 3, Типично за съвременния (?! - бел. от рамус) човек е така нареченото критично мислене. Неговата същност се крие в сортирането на предположенията. Подреждат се по различен начин като пригодни, спорни, неподходящи. Критическата проверка се извършва като се сортират пригодните предположения отново и отново, докато не се открие най-целесъобразното. Намирането му зависи от редица условия. Първото е свързано с умението на човек да се освободи от прекаленото пристрастяване към своите идеи. Критичността от някои хора се възприема като синоним на дискредитиране, нелоялност и неуважение, а от други се оценява като израз на откритост към себе си. Необходимо е да се посочи, че в какъвто и вид да протича мисленето , винаги в основата му са налице някакви знания или елементи от знания. Изходна точка в мисловния процес е търсенето, но протичането му, доказателствеността му се основават на знания. Знанието е факт, то е въздухът на мисленето. Съществуват много разделения на видовете мислене, но основните мисловни активности се делят на два класа: понятийно и проблемно. Понятийното мислене е един от двата типа мисловни активности. Чрез него светът бива интерпретиран в термините на широк набор от понятия. Всяко понятие е съвкупност от признаци, фиксиращи същността на предметите и явленията. Веднъж формирано понятието може да се използва като готов блок в познавателната дейност и по такъв начин то става средство за по-нататъшно познание. Понятието е фрагмент на истино разбиране на дадена реалност в света, изкристализирало в опита на някакъв субект и използвано донякъде наготово в познавателната и практическа дейност на други индивиди. /Минчев, 2004 г./. Понятието е оправдано, когато е адекватно на реалностите в живота. От друга страна в опита на хората има много неистинни обобщения /предразсъдъци, заблуди, очаквания/. Част от тях Виготски нарича комплекси и псевдопонятия по отношение на детското мислене, но трябва да се знае, че те съставляват част от и от мисленето на възрастните. Житейските понятия се образуват спонтанно чрез непосредственото общуване във всекидневието. В проблемното мислене се открояват две последователни фази. Формулиране на проблема. Проблемът може да се определи като цел, която предстои да се постигне при дадени условия. От друга страна формулирането на проблема е по-сложната и по-творческа част от проблемното мислене. Тук могат да се споменат възгледите на Дж. Дюи за взаимоотношенията между проблем и проблемна ситуация. Той разглежда мисленето като отложено действие в отговор на съществуващи съмнения. Следователно всяко мислене предполага изследователски действия. Според Дюи изходната точка в проблемното мислене е проблемната ситуация, която от своя страна е част от по-широката среда на проблемните ситуации. Поставянето конкретно на един проблем е половин решение. Процесът на решаване се състои в намиране на способ, начин на преобразуване на условията, така че да се постигне зададената цел. Решаването на проблема изисква разнообразни мисловни техники. Най-общо могат да се посочат няколко такива техники: 1.Метод но проби и грешки. Изследват се последователно всички хрумвания и се установява за всяко поотделно дали то води до целта. 2.Хипотетико-дедуктивен метод. Съставя се систематичен набор от предположения, от тях по логичен път се извличат следствия, които се проверяват емпирично. 3.Метод на инсайта. Субектът се подготвя стриктно, за да му хрумнат нови идеи. 4. Метод на аналогията. Полагат се усилия една нова цел да се постигне по начин, подобен на вече решени задачи. 5.Програмно-целеви метод. Сложния проблем се замества от серия по-прости проблеми. Мисленето е област, която се диагностицира сравнително трудно. Повечето от техниките подлежат на качествен, а не на количествен анализ. Голяма част от тестовете изследват и други два типа мислене: абстрактно-логично и конкретно-ситуативно. При хората се срещат и двата типа, като преобладава едното. Ще има патология, когато се среща само едното. Освен качеството на мисленето, е важно и дали то е достатъчно ефективно...." ============= ... Мисленето е психично качество на личността, което определя индивидуалните способности в динамиката на психичните процеси, състояния и свойства. Анализът на мисленето показва, че поведението на хората е различно и пречупва през своята структура цялата психическа дейност на личността. От психологическата и личностната гледна точка мисленето стои в основата на различията между хората. Всеки човек със своето мислене носи в себе си специфична индивидуалностна изява, свой периметър на действие. Въпросът е не само какво мисли човек, но и по какъв начин го показва. Мисленето носи личностния отпечатък на индивида, ..." ===== ЗНАЧЕНИЕТО И СИЛАТА НА УБЕЖДЕНИЯТА Коя е силата, която определя какво се опитваме и какво не се опитваме да постигнем в живота си? Тази сила са нашите убеждения – убедеността, на какво сме способни, кое е възможно и кое невъзможно и кои сме ние. Имали ли сте негативни очаквания за собствения си живот? Какви бяха резултатите? Много често хората обвиняват събитията за начина, по който се е стекъл животът им. И все пак онова, което наистина оформя живота ни , е значението, което придаваме на събитията. От убежденията ни зависи с какво ще бъде изпълнен животът ни. Винаги когато, ни се случи нещо, мозъкът ни задава два въпроса: болка или удоволствие ще донесе събитието? Какво трябва да се направи, за да се избегне болката и/или да се постигне удоволствие? Отговорът представлява обобщение на изградените убеждения за нещата, които водят до болка и до удоволствие. Въпреки, че тези „преки пътища“ ни позволяват да функционираме, те също така могат сериозно да ограничат живота ни. Някои хора например, са си направили извода, че са некомпетентни, защото се е случило да не постигнат нещо, а за съжаление генерализациите могат да се превърнат в самоизпълняващи се пророчества. Нищо в живота няма друг смисъл, освен онзи, който ние му отреждаме. Едно от чудесата на човешката природа е способността ни да придаваме на всяко събитие въодушевяващо или опустошаващо значение. Някои хора са взели болката от миналото и са решили: „Заради това никога повече няма да обичам или да бъда цялостен.“ Други са постигнали трансформацията, която по-позитивното тълкуване може да породи: „Тъй като с мен се отнасяха несправедливо, аз ще бъде по-чувствителен по отношение на себе си и на другите“. Независимо какво се случва, всички сме способни да създаваме смисъл, който ни дава сили. Трябва да умеем да революционизираме живота си, като създаваме нов смисъл за дадено минало преживяване. Убежденията имат силата да създават и да унищожават. Заради изумителното им влияние върху живота ни, трябва да разберем следните три неща: 1. Повечето от нас не избират съзнателно в какво да вярват. 2. Често вярванията ни почиват върху погрешна интерпретация на миналото. 3. Щом веднъж възприемем дадено убеждение, ние сме склонни да го смятаме за непоклатимо и забравяме, че то е само една гледна точка. Убеждението не е повече от чувство на увереност в значението на нещо. Например, ако вярвате, че сте интелигентни, то това е нещо повече от идея – вие изпитвате увереност в интелигентността си. Откъде идва тази увереност? Ако вярвате в интелигентността си, например, вероятно сте имали преживявания – препратки, справяли сте се добре в училище, казвали са ви, че сте умни и тн. Обаче нашето минало не е единственият източник на увереност. Ние можем да използваме въображението си, за да създадем препратки и увереност, относно нещата, с които дори още не сме се захванали. Можем да превърнем всяка идея в убеждение, стига да осигурим достатъчно препратки в нейна подкрепа. Убежденията ръководят цялото ни поведение. Докато някои влияят само върху един аспект от живота ни, други са по-всеобхватни. Например, конкретно убеждение като “ Иван е непочтен“ ще влияе единствено върху общуването ви с него, но убеждението „Хората са непочтени“ ще има последици далеч отвъд една-единствена връзка. Глобалните убеждения като това обикновено почиват върху някакво обобщение, направено отдавна при екстремни обстоятелства. Може напълно да сме забравили за случая, но подсъзнателно все още му позволяваме да ръководи решенията, които вземаме. Ефектът, който такива убеждения имат върху живота ни, е неограничен, но не е задължително да е негативен: променете едно глобално убеждение и ще промените всеки аспект на живота си към по-добро. Тук автоматично възниква въпроса, дали някои виждания имат по-голяма сила от други? Отговорът е: Абсолютно. Има три различни нива на увереност: мнение, вярване и убеждение. Мненията лесно се променят, тъй като почиват върху преходни възприятия. Вярванията са много по-силни, защото почиват върху много преживявания или върху преживявания, свързани с по-силна емоция. Все пак е възможно тази увереност да бъде подкопана чрез задаването на нови въпроси. Убеждението, от друга страна, е подкрепено от такъв емоционален интензитет, че човек се чувства не само сигурен, но дори може „да остане сляп“ за всякакви рационални доводи, ако някой оспори убежденията му. Убежденията могат да бъдат невероятно укрепващи или опустошаващи. Целта на убеждението, е да ни ръководи при вземането на решения, как да избегнем болката или да постигнем удоволствие по-бързо. Благодарение на убежденията не е необходимо всеки път да започваме от нулата при вземането на решения. Понякога в моментите на най-силен страх, болка или силни емоци ние търсим облекчение под формата на убеждение. Поради страстта, която предизвикват в нас, убежденията ни подтикват към действие. Известно е, че всички лични пробиви започват с промяна в убежденията. Как да заместите ограничаващите убеждения? Най-ефективният начин е да дестабилизирате старото си убеждение – да разклатите увереността си, като го подложите на съмнение..." ============

По същество, там, където става въпрос за качества и характеристики на психосвета, защо точно хора, които не са компентентни създават теории. А други, които също не са компентентни - ги популяризират. А трети - които също не са компентентни - спомагат за популяризирането и си ги коментират свободно... А... най-веселото от всичко е, че самата информация касае отношението на субекта към собственото си ниво на информираност, компетентност... и никъде неспоменавания до този момент 'потенциал и дадености'. Човешките същества интерпретират информацията за света около себе си и самите те в себе си генерират такава информация. При интерпретацията и синтезирането на сборна обща картина на контекста сред който субекта се постановява роля играят огромен брой фактори - вътрешни и социално обусловени. Никъде в коментарите не се засягат аспектите на особеностите и начините по които субекта се ситуира сред пространството и времето... но само и единствено чрез собствена версия на отразена през него самия реалност, с изключително сложен и комплексен характер. Ефекта именуван на двамата визирани учени касае само корелациите и зависимостите между условни нива на лична (не)компетентност и нейното отражение спрямо самия субект или групи от субекти. Проблемът всъщност се определя от сложността 'да се сравни' и оттам - да се определи еднозначно и категорично "ниво на компентентност", спрямо личните нужди, дълбочина на самооценка, възможност за такава и още много други психични особености... Но то това е проблем не само във визирания тук контекст - това е проблем на всеки един от нас, сред всяко място, всяка комуникация, всеки обмен, всяко взаимодействие... Това е проблем и сред всеки един вътре в себе си - как и според какво да определя - дали и доколко еднозначно, какво да избере като "мерило" и "отправна точка",... като самата тя - как и според кое е "приета" да е такава... и т.н. Това е проблем и предизвикателство на всеки един мислещ човек, през неговото битие. И защото това изразява и зрелостта на един субект за адекватност в отражението спрямо самия себе си - на своят образ, наречен от него АЗ... Ето в това - само компетентни и подготвени хора имат възможност да си дадат сметка за дълбочината и значимостта на това, на проблемите и... начините за решенията им. С четене и бегли размисли на готови материали, особено с популярен характер, само се опримерява корелацията визирана в "синдрома"...

Божидар Димитров не е професор, освен по заслуги (почетна титла). Да апострофирам и колегата, направил забележката след горния коментар, в началото на темата, който също не е осведомен и че Б.Д. си е историк... та дрънка. Има си защитен докторат и не е само въпроса някой да е приятел на Б.Б. За повече подробности https://bg.wikipedia.org/wiki/Божидар_Димитров Сега - по "китайския език" - работата е точно както с "Божидар Димитров", дочух компютри, ма то било компоти... Изглежда че многото правописни грешки не са единствените грешки на колегата, автор на горните думи. Но ако някаква тема се захваща, винаги е добре поне средно ниво на компетентност за се заложи в нея. Обикновено антрето на една тема, залага след това и нивото на разглеждането й - не че това е закон, просто е принципно обобщение през моя поглед. ТА: Тан и Тян и Тай - са три различни думи с коренно различни значения. От това бих казал, че в ТАЙ ДЗИ ЦЮАН... ТАЙ - не е никакво "небе"... Нито е "небесен юмрук", както колегата доста произволно си стъкмизира. ТАЙ - има доста сложно многозначие... Словосъчетанието ТАЙ-ДЗИ ... е с много значения, според контекста на БИ значението му е насочващо, задаващо и иносказателно, със силно вплетена символика... В най-общ смисъл, минала през няколко превода, става въпрос за ВЕЛИК ПРЕДЕЛ - като условно значение... Както и други понятия от източната и специално КИТАЙСКА ЕЗОТЕРИКА и философия, значенията са сложно съставни и със степен на висока абстрактност. ТАЙ-ЧИ (ДЗИ) символизира насочването към... и начините за преминаване през - специфична граница, периметър, ограничение във вътрешния свят и отражението на практикуващия, при преминаването им отвъд тях, е лакмус за психичното му развитие , чрез неговите движения, отношенията към живота и начина и двупосочната рефлексия ЖИВОТ - ЖИВЕЕЩ... ТАЙ ЧИ се отнася до онази специфика на БИ които обобщено е наричана "ВЪТРЕШНИ НАЧИНИ" (вътрешни стилове/занимания). По същество в това няма никакви "бойни" моменти. Като цяло ДАОизма и ДАО-истите са в основата на трите основни вътрешни направления, които са твърде различни като отношение към живота, за да се нарекат "бойни стилове". Те са по-скоро израз на задълбочения начин по който един човек гледа на живота си и го отразява през призмата на личното си развитие, личен смисъл, цели, насоки... Животът е неговата практика, Практиката - е неговия живот. Когато се отнася до абстракции - както е в последното, да напомня и че популярното "кунг-фу" е народно популярно общо име, но само за невежи, и то на запад. То не е "бойна техника" и се отнася до Б.И. колкото и до всичко друго. С него се изразява отношението на индивид към живота му, като неговото лично развитие, минава през онова, което той прави. Термина КУНГ-ФУ, всъщност е "умения и практика, чрез което се развиваш" ( в най-общ смисъл). Един майстор-готвач, примерно, приготвянето на храната, издигната в изкуство за самия него, през които той влага цялото си "сърце" дух, воля, смисъл, ценност... И всичко това рефлектира върху самия индивид. В този случай, друг готвач, сроден на въпросния примерен, би казал, че неговото "кунг-фу" е на ниво... Т.е. - с други думи, нещо чрез което човека се развива и в което влага дух душа и тяло. Сега - китайския език не е лъжица за народни западняци, особено повърхностните популярни описания по книжки и статийки от невежи автори за невежи потребители. Той е твърде различен по строеж, разнородност. Писмеността се развива по едни принципи, историчност и динамика. Говоримия китайски - по съвсем друга линия. В китайският език основните принципни положения са че няма единствено и множествено число, окончания, родове, падежи... Говоримия китайски разчита на "тонове" - той е интонационен език и в някакъв смисъл - се "пее". Смисъла на всяка сричка се определя освен от интонацията по време на произнасянето на гласните, така и на произнасянето и на самите съгласни. Смисъла на конкретната сричка още се определя и от контекста. Така, че друга особеност на китайския език е - че е смислово-контекстен. Наречията и разновидностите като цяло са твърде различни и в някакъв смисъл - са като "различни езици". Историята на този език е тясно преплетена с историята и културата на онова, което сега в днешно време се нарича КИТАЙ... Това е огромна тема и е безсмислено да се коментира тук, а и аз не съм китаист - просто ми се наложи да се запозная повече, заради нуждата да опозная онова, което китайците имат предвид, когато кажат "тай-чи-чуан" - тай-дзи цюан... Като въпросното се оказа моята нишка, за да опозная сериозните неща, през сериозни хора и това ми беше първия досег с истински сериозното отношение на един човек към живота (му)... Колкото до Тангра - мен богове не ме занимават, под никаква форма. Историята за мен е силно казано "наука" (да ме прощават тук историците), в която пристрастията и стъкмистиките играят свободен танц, необременен от никакви ограничения. А играта им е на музиката на политическите и идеологическите оркестри и диригенти.

"...Свръхчасовникът ACES (Atomic Clock Ensemble in Space) се състои от два атомни часовника с лазерни и микровълнови връзки със Земята. Европейската космическа агенция (ЕКА) ще го изстреля през 2017 г., за да бъде прикрепен към европейския модул "Колумб" на Международната космическа станция (МКС). Прецизността на "свръхчасовника" ще се равнява на изоставане от едва една секунда на всеки 300 милиона години. Според теорията на Айнщайн скоростта, с която тече времето, зависи от гравитационни условия и колкото по-близо има голям космически обект като Земята, толкова по-бавно върви времето. В продължение на осем месеца учените ще сравняват отчетеното от свръхпрецизния часовник ACES време с измереното от други атомни часовници на Земята..." ============ По-твърдо как да го остановят? Все пак нищо не е идеално и дори и при това положение са налични "разминавания" - една секунда на 300 млн земни години. В дигитализирания век на интернет, мрежи и облаци, мобилни и други мрежи и толкова видове технологии, един от ключовите моменти за единно сработване е именно крайно прецизната синхронизация на помежду различните системи по време. няма протокол, който да не разчита на "единица такт" за пренос на данни от точка до точка и тяхното обработване. Не би се реализирала комуникация иначе.

Не би ли трябвало да "цъкат" еднакво в каквато и да е среда? Доколкото си спомням базираните на атомен разпад "часовници", сложени в различна среда, си "цъкат" синхронно. Ако не беше така нямаше да се ползват в практиката за 'синхронизиране' между земя и космоса, примерно. А и ги ползват за измерване на отклоненията спрямо скоростите спрямо различните 'системи'. Например точността на този синхрон е нужна на глобалните системи за позициониране, елементи от които са на Земята и в Космоса... Да не говорим за управлението и наблюдението на земните космически апарати в дълбокия космос или пък работата с телескопа Хъбъл... По-горе виждам през моят поглед, че е налице проблем с дефинирането на 'що е това система' и че скоростта по принцип е относителна величина, тясно зависима от отправната точка спрямо която ще се измери. Това, че е прието за канон, че не може да е по-висока от точно дефинираната, не подава решения за 'по-ниските' величини, спрямо различните системи и среди, които влияят на резултатите. Относителността по принцип винаги създава проблеми, защото многократно усложнява сметките... и осмислянето. И мисля, че това е причината толкова много хора да не са в състояние да я ползват. Още по-малко са тия - които да я ползват направо в мисленето си спрямо ежедневието...

Оф топик: Сигурно съм нещо крив... но изминалия уикенд си плувах и гмурках на различни места - събота на Варвара, сред скалите. А неделя - на Поморие. Не съм познавач на морето, но водата си е чиста, както и миналата година беше - на същите места. Друг е въпроса че след големия дъжд четвъртък и петък там, водата в морето на повърхността, в събота, си беше почти "за пиене"... почти като в Охридското езеро. А цвета на водата направо кърти, но само отдалеч. Отблизо и в нея - не забелязах разлики. Температурата е прилична за плуване само на горния слой - около 50-70 см и е между 18 до 20, като се мени непрекъснато. Отдолу си е по-студено и според мен си е рисковано за по-дълбоко гмуркане, без нужните "пособия", заради силните температурни разлики и "клинове" между слоевете. На Поморие ходя всяка година по едно и също време, заради хоровия фестивал в който съм изпълнител в участваща група - вече над 8 години. И сме поканени перманентно още години напред... но това е друга тема. Исках да кажа, че имам наблюдения на водата на едно и също място, по едно и също време на годината. Обикновено на Поморие плувам от източния плаж, до фара, а за мен това си е натоварване, особено в по-развълнувана вода... Да не остане някой с грешно впечатление - нито съм голям плувец, нито искам да се изкарам такъв - просто уважавам и обичам водата. Плувам и по язовирите и особено - в тия в планините. За мен комбинацията от "голяма вода" и планина е "размазваща" и ме "разтваря" в себе си... край на ОфТопика