makebulgar

Има истински истини и "истини", които човека създава когато се опитва да философства твърде много при ограничени познания. Истинските истини са това, че жената ражда дете, че растението расте, че вулкана изригва, че Слънцето излъчва топлина и светлина. Истините в кавички, които човека измисля са, че жената ражда непорочно след срещата си с някакъв бог, че някаква свръхестествена сила кара растението да расте, че на върха на планината има богове, които изсипват огън и жупел върху нас, че Слънцето е бог, който ни дарява с чудеса. Тези "истини" не са лъжи, а по-скоро са заблуди, въпреки, че има и "истини", които човека създава целенасочено с някакви облаги. Тоест има истини независими от човека. Ако всички хора на земята измрат тези истини си остават и си съществуват, въпреки, че няма човек, който да се чуди какво означават и от къде идват.

Почти всички човешки предци са били вегетарианци - https://blogs.scientificamerican.com/guest-blog/human-ancestors-were-nearly-all-vegetarians/ "Нашите черва са забележително подобни на тези на шимпанзетата и орангутаните - горилите са малко по-специални - които от своя страна не са толкова много различни от тези на повечето маймуни. ... По-голямата част от храната, консумирана от приматите днес - и всички индикации са за последните тридесет милиона години - е растителна, а не животинска. Растенията са това, което са яли маймуните и дори по-ранните ни предци; те са били нашата палео диета през по-голямата част от последните тридесет милиона години, през които телата ни и в частност червата ни са се развивали. С други думи, има много малко доказателства, че нашите черва са ужасно специални и работата на червата на приматите е предимно да ядат парчета растения. ... Коя палео диета да използваме? Тази отпреди дванадесет хиляди години? Преди сто хиляди години? Преди четиридесет милиона години? Ако искате да се върнете към диетата на предците си, тази, която нашите предци са яли, когато повечето от характеристиките на нашите черва са се развивали, може да има смисъл да ядете това, за което нашите предци са прекарвали най-много време за ядене през най-големите периоди от еволюцията на нашите черва, плодове , ядки и зеленчуци – особено покрити с гъбички тропически листа. ... Що се отнася до мен, аз ще избера да ям плодовете и ядките като моите ранни предци, не защото са перфектната палеодиета, а защото харесвам тези храни и съвременните изследвания показват, че консумацията им носи ползи. Ще ги допълня с някои от страхотните зърна на селското стопанство, твърде много кафе, може би чаша вино и малко шоколад."

Еми хубаво я чета. В нея пише, че предците на човека са наблягали основно на растителни храни. А месото са започнали да го ядат по-късно и им се е налагало поради климата и ограниченията. Добре е да се прочете внимателно това което описват за растителните храни консумирани от прачовеците като предците на житото, ечемика, соргото, фурми, бобови... Не са само мамути, риба и охльови...! Там където е имало изобилие от растителна храна са я консумирали. На север са оцелявали с мамути, а по крайбрежията са яли и риба към основната растителна храна.

Храненето на човека през плеистоцена (1,8 млн - 9 хил. г. пр. Хр.) - https://en.m.wikipedia.org/wiki/Pleistocene_human_diet Ключова разлика между диетите на Homo sapiens и нашите най-близки изчезнали роднини H. neanderthalensis е способността ефективно да усвояват варени нишестета, като са открити някои доказателства за свързващи варено нишесте и допълнително увеличаване на размера на мозъка на H. sapiens. Корените и грудките били включени в по-разнообразната човешка диета и вероятно може да се приеме, че са свързани с огъня, тъй като готвенето вероятно би било необходимо, за да се усвоят много грудки. Използването на коренови и грудкови видове в някои култури на Hunter Gatherer представлява критичен компонент на диетата. Това се отнася не само за хранителната стойност на вида, но и за относителната годишна стабилност на вида. Този буферен ефект би бил важен за много групи, които разчитат на грудки. Износените зъби от останки на неандерталци на различни места предполагат използване на растителни и други абразивни храни, докато други изследователи откриват, че износването на зъбите на неандерталците като цяло показва разнообразна диета както от растения, така и от месо. Има ясни доказателства за консумацията и обработката на предците на пшеницата и ечемика от неандерталците от анализ на нишестето на зъбния камък, докато в Белгия вид, свързан със соргото, е консумиран заедно с други неизвестни растения. В Шанидар в Ирак, в допълнение към предците на пшеницата и ечемика, е известно, че Homo neanderthalensis е консумирал фурми, бобови растения и различни други неизвестни растителни видове.

Извода е, че ранните човеци, които са били близки до Австралопитека са имали зъби служещи основно за ядене на плодове и друга растителна храна, както е при всички големи човекоподобни маймуни. По късно при преминаването на изправения човек към по-разнообразна храна чрез готвенето се променят и зъбите, като основно е намалял размерът им. Важното е, че растителната храна (основно плодове, ядки, семена и корени) е основна за онези прачовеци и те я получават като наследство от предците си, докато по-късните видове се променят основно заради започването на готвенето, което разширява достъпните за консумация храни. Консумацията на нишестените храни при това явно е били разликата, която ни е отделила от маймуните.

Относно храната, която са използвали прахората ето една интересна статия в която са изследвани зъбите на австралопитеците, и на сръчния и изправения прачовек: Dental Evidence for the Reconstruction of Diet in African Early Homo - https://www.journals.uchicago.edu/doi/full/10.1086/666700# Изследвани са четири параметъра на зъбите - размер, форма, структура и микроизносване. В общи линии зъбите на ранните хора са били приспособени за ядене на растителна храна, като при различните видове се наблюдават различия, като онези с големите и равни кътници били приспособени за ядене на по-твърда растителна храна, а онези с по-големи резци - за ядене на плодове. Шимпанзетата, които се хранят основно с плодове имат по-големи резци и по-малки кътници. Австралопитекът има подобен резец-моларен индекс като горилата. Homo habilis е имал резец-моларен индекс в обхвата на шимпанзетата и орангутаните. При рода хомо, първо имало нарастване на размера на резците, а след това след изправения човек - намаляване. При кътниците намаляването на размера започнало при хомо еректус, а хомо хабилис имал кътници подобни на австралопитеците. Шимпанзетата и горилите консумират много общи храни. Те се различават най-вече в моментите на недостиг на плодове, когато горилите се връщат към по-твърдите, по-влакнести растителни части, като листа и стъбла, докато шимпанзетата продължават да използват наличните зрели, сочни плодове. Австралопитеците са имали относително дебел емайл, покриващ зъбите им. Simons и Pilbeam предполагат, че това е адаптация за удължаване на експлоатационния живот на зъбната редица поради бързото износване с консумация на твърди, натоварени с песъчинки храни от земята. Орангутаните, най-дървесните от големите маймуни, имат по-дебел зъбен емайл от африканските маймуни, но са склонни да имат по-малко износени зъби от шимпанзетата или горилите. Приматите, хранещи се с твърди храни, са склонни да имат моларни микроизносни повърхности, доминирани от големи вдлъбнатини, листоядните имат повече драскотини, а хората, които ядат меки плодове или смесени храни, са междинни. Има някои доказателства за промяна в хранителните адаптации при най-ранните членове на рода Homo, поне по отношение на размера на резците и може би моларния оклузален наклон и релеф. Това може да предполага преминаване към храни, изискващи по-добра подготовка чрез резеците и смачкване чрез кътниците, може би на твърди растителни продукти или животински тъкани. По-съществена промяна изглежда е настъпила при H. erectus , който има както по-малки резци, така и по-малки моларни зъби в сравнение с H. habilis и H. rudolfensis. По-широкият спектър от стойности за сложноста на структурата на микро износването при H. erectus в сравнение с H. habilis съответства на консумацията на по-голямо разнообразие от храни, а по-малкият среден размер на характеристиките е в съответствие с включването на по-трудни за обработка храни в диетата. Тези доказателства съответстват ли на увеличеното хранене с месо или използването на инструменти при приготвянето на храната? Краткият отговор е да; всеки от тях може да е изиграл роля. Надяваме се, че по-големи проби и повече работа върху вкаменелостите ще ни позволят да избираме между съществуващите модели или да доведе до нови. Наличните доказателства предполагат промяна в диетата при ранния Homo и особено H. erectus с разширяване на жизнената база, за да се включат поне някои по-твърди храни.

Спама с подробностите за субсидиите и програмите за отглеждане на орехи май е излишен. Орехите ги споменахме единствено като възможен източник на мазнини и белтъчини за човека, и не е толкова важно колко и къде можем да ги засадим, колко време трябва да ги сушим и дали ще можем да ги продадем. Тъй като са достатъчно калорични се вижда, че няма да трябват много дървета. По едно-две дървета на човек са напълно достатъчни. Ако засадим всички поля и мери, които се ползват за отглеждане на фуражите за прасетата и кравите, с орехи, бадеми, лещници и други ядки ще си осигурим нужната храна без големи разходи и с много по-голяма ефективност на използване на земята. Такива ще са заключенията във всеки случай и при всякакви сметки.

Еми аз не цитирам дословно статията, а привеждам и някои заключения, които могат да се направят от нея. Първо, заключението от изследването, че преди 100 хиляди години хората и неандерталците са яли много повече нишестена храна от шимпанзетата показва, че вече са били преминали на събиране на грудки и семена от треви, като вече са били превърнали това в стабилна традиция. И това е била първата стъпка към превръщането на човека в земеделец. Като това е много преди последния ледников период. Второ, фактът, че и неандерталците и хората са консумирали подобни нишестени храни показва, че вероятно и техния общ предтеча ги е консумирал преди разделянето им преди около 600 хиляди години. Тоест изправения човек също е ял нишесте. Някъде там по онова време преди 800 хиляди години започва и употребата на огъня, като същевременно при хомо еректус мозъка пораства почти до размера на съвременния човек.

Значи тук си имаме нещо като учител дето прави изпити. Знае и пита, ама не казва. Иска отговори само. Изпитващ демек, който бил чел много. Вземи прочети по-горе и статията за бактериите по зъбите на неандерталците и хомо сапиенс и после говори за порциона им, и колко растения и плодове им били достъпни.

Еми отговори си сам на тези въпроси. Ти искаш да ти напиша наготово докторат по темите, които поставяш, и да ти доказвам разни неща, но сам едва ли можеш на отговориш на тях. Фактите са, че биологията на човека не е свързана с разкъсване и ядене на месо, тъй като нямаме остри нокти, нямаме подходящи зъби за разкъсване и разрязване на сурово месо. Фактите са, че растителна храна има навсякъде, дори и в саваната, и хората първоначално са били усъвършенствани в търсенето й събирането й. Това, че някой днес не може да асимилира съществуването на такава храна във времената на възникване на човека като вид, говори за определени ограничения. И дори да му набуташ пред очите статиите за това, че човека и предците му са консумирали много нишестени растителни храни още преди да почне да ловува и пече на огън, той няма да възприеме. Реално в Африка има предостатъчно видове животни разчитащи на плодове и растения, като най-важните от тях в нашия случай са човекоподобните и останалите маймуни. Основната храна на тези животни е растителната храна, като това включва плодове, ядки, семена и различни растения. Ако в Африка нямаше подобни диви видове плодове, ядки, семена и растения, това следва да означава, че човека им ги е култивирал на маймуните и ги е научил да ги ядат. Има ли логика в това?

Интересно е как хората обичащи да похапват месо и онези, които правят подобни колажи, за да иронизират вегани и вететарянци, говорят хем че нямало зеленчук по стенописите и сред кокалите в пещерите, но същевременно говорят, че прачовека бил всеяден. Щом е бил всеяден би следвало по стените на пещерите да има и торти, пасти, бира, ракия, пържоли, кюфтета, плодове, зеленчук и други подобни, а не само лов на антилопи и бикове. Ако прачовека е всеяден то е много смешно да се повтаря, че не бил ял плодове, щото ги нямало в саваната, че не бил ял листа, корени и или ядки щото било трудно да си ги намери. Тоест консумацията на растителни храни се подразбира и тя е основна при всеки случай свързан с човека. Така тук не обсъждаме дали е ял растителна храна. Ял я е. Тук обсъждаме основно дали по начало прачовека е консумирал месо. Дали е имал биологичните адаптации свързани с яденето на месо - остри нокти, зъби за разкъсване и рязане на месо, и други подобни. И говорим за времената преди огъня и дори преди оръжията и сечивата.

.

Статията е следната: The evolution and changing ecology of the African hominid oral microbiome - https://www.pnas.org/content/118/20/e2021655118 Хората и неандерталците преди 100 000 години се различават съществено от шимпанзетата и останалите маймуни по микробиома по зъбите, като те консумирали много нишестена храна. Затова и биологията им се адаптирала към такава храна, като промените в амилазата в слюнката на хомосапиенс показали, че хомосапиенс приемал повече нишестени храни от неандерталците. При това доколкото и двата вида са консумирали нишесте в големи количества се предполага, че и предшествениците им - изправения човек (хомо еректус) и сръчния човек (хомо хабилис), са консумирали големи количества нишестени храни. Това означава, че мозъка на рода хомо се е развил при консумацията на нишестените храни. Ускорение на процеса се е получило при откриването на огъня. Установено е, че глюкозата от нишестените храни се усвоява по-бързо след варене, тъй като температурата води до разпад на дългите полимерни вериги на нишестето.

Именно по зъбния камък и бактериите в него бяха установили, че човека е консумирал нишесте от самото начало когато мозъка му е започнал да расте. Нишестето става на глюкоза, глюкозата храни мозъка, и мозъка расте...

Според института по овощарство в Пловдив, при тях различните сортове орехи дават от 200 до 400 кг от декар. И доколкото си спомням орехите нито сме ги брулили, нито сме ги сушили, а само сме ги събирали от земята. Тъй че тия неща, че добива бил нисък и че имало много работа и разходи са финтове. Орехите са луксозна храна ако си ги купуваш от магазина. Ако си ги събираш от двора са евтин и нелуксозен източник на мазнини и белтъчини. Човек ако яде по 200 г. орехи на ден на година ще му трябват 70 кг орехи. Тоест 1 или 2 дървета на човек. За семейство от 10 души ще трябва 10-20 дървета или 2 декара градина с орехи. Много по-малко от онези 50-60 декара нужни за едно семейно селско стопанство хранещо освен 10 души, но и волове, прасета и друг добитък. При орехите и ядките си осигуряваш белтъчините и мазнините без да ринеш тонове тор, без да зобиш по три пъти на ден крави, прасета и кокошки, без да пасеш кравата по няколко часа по мерите, и без да колиш, без да пърлиш, без да скубеш, без да чистиш черва, без да осоляваш...

И после 190 дни през годината пост без месо, яйца и мляко, за да се изчистиш от мазнините в кръвоносните си съдове и от дебелината, които ти носи животинския холостерол.

Само на декър земя човек може да си засади орехи, бадеми, лешници и други дървета, които да му осигурят мазнините и аминокиселините целогодишно. А това, че земята нямало да стигне е проблем от прнаселеността, а не е проблем на хранителната стойност на ядките. На декар земя ще можеш да отгледаш към 2 кози и 4 кокошки, които със сигурност няма да ти стигнат през годината, ако разчиташ само на месо, мляко и яйца. В селското стопанство добавките се дават за това добитъка да расте и да дава продукция интензивно за кратко време. Това са изискванията на икономиката. Това интензивно отглеждане изтощава животните и след няколко месеца или години отиват под ножа. Дивите растителноядни животни си живеят дълги години прекрасно и без карбамид, кости и риба. Природата е решила да сме бозайници докато ни пораснат зъбите. После вече не сме млекопитаещи. Не е естествено.

Прачовеците от рисунката от коя част на антилопата са си осигурявали витамин Ц-то - от рогата, от копитата, от мозъка или от черния дроб, щото учените казват, че в месото няма много витамин Ц? Ако на рисунката няма шипки, чушки, лимони и ябълки, означава ли това, че в телата на тия прачовеци витамин Ц-то се е синтезирало само, и означава ли че пра-дивеча е бил по-богат на витамин Ц? Днес учените казват, че в човека витамин Ц не се синтезира, тъй че трябва да очакваме да сме се изменили биологично сравнено с прачовеците антилопояди от рисунката.

Интересен метод да даваш за пример калориите от най-нискокалоричните растителни храни, каквито са зелето, доматите и краставиците. Ако беше дал тревата като пример щеше да си още по-близо до манипулацията от заглавието на темата. То е все едно да дадеш като пример за калоричност при животинската храна копитата и рогата на животните. С колко килограма копита и рога ще си осигуриш 1500 килокалории?! Иначе ако човек реши да кара на растителна храна много лесно може да си набави калориите. Даже може и да надебелява с тях. 200 гр. орехи и кило ябълки са ти 1900 ккал. Който смята, че 200 г. орехи и кило ябълки са много значи не ги е ял. Съвсем не са много, и човек може да си ги осигури лесно. Това са 5-6 ябълки и шепа орехи. А ако похапне и още разни неща през деня като хляб и картофи, лесно отиваме на 3000 ккал. В орехите и останалите ядки и семена се съдържат всички незаменими аминокиселини, тъй че и за това не трябва да се притесняваш. И не, аминокиселините в растителната храна не се усвояват по-трудно. Усвояват се дори по-лесно. Растителната храна се задържа за по-кратко в стомаха сравнено с месото, тъй че няма място за сравнение с месото. Разбира се тук говорим за суровото месо, което човек би изял трудно с неподходящите си зъби. При печеното месо сложните белтъци са частично разградени и усвояването на аминокиселините може да е малко по-добро, но това не компенсира фактът, че при печенето много от аминокиселините се превръщат в други вещества, които нямат вече функциите на аминокиселините и не са хранителни, а са вредни.

Има още 200.

Не говорим за култивираната от средиземноморието смокиня. Има и африкански смокини, примерно Ficus sansibarica.

Ето ти цитат от уикипедия: "горилите, като цяло са вегетарианци – хранят се с листа, плодове, семена, дървесна кора, корени и цветове, от време на време добавят мравки и термити към менюто си." Тоест горилите не ядат само листа, а ядат и плодове и семена и корени, което е важно. Днес като си поръчаш зелена салата или зелева салата, или като си направиш салата от коприва, лапад, глухарче, праз или зелен лук или друго подобно, ядеш листа. Тоест все пак човека може да яде листа. А това, че не яде по-грубите листа, които яде горилата, не означава, че в джунглата няма други листа, които човека може да яде.

Еми в една друга тема вече дадох няколко други вида плодове, които си съществуват и днес из саваните без проблем и се консумират. Наред с боабабите там има и наистина огромни смокини, които дават тонове плодове. Има и диви видове подобни на ябълките. Саваните днес не могат да изхранят милионите човеци, но преди 1 млн. години просто хората не са били толкова много и са можели да събират достатъчно от природата дори в саваните.

На прости и манипулативни въпроси отговори едва ли ще получиш. Обясни мисловната си дейност по-добре особено в часта за отровните плодове и растения. Според теб човека не е бил плодояден защото е имало отровни плодове и растения?! И според теб прачовека е бил тъп и не е разбирал кое растение е сладко и кое е горчиво? Съвременните способности на човека да реагира на горчиво дали са култивирани през последните 5000 години или са съществували и при хомоеректус и предците му?! За учудване на подобни разбирачи повечето растения съдържащи отровни алкалоиди и гликозиди са горчиви. Алкалоидите са горчиви като почнеш от кофеина, никотина, соланина, хинина, кокаина, морфина. Естествената реакция на човека на горчивите растения е да ги изхвърля и изплюва. И затова и не яде зелени и неузрели плодове и горчиви листа, тъй като често имат въпросните алкалоиди, гликозиди и повишено количество киселини. Човека обичайно чака плодовете да са узрели, сладки и вкусни, и тогава ги яде, а от растенията яде основно онези, които не са горчиви.

Значи според теб горилата в Африка може да живее напълно вегански в джунглите, а за човека нямало никаква растителна храна, с която да живее по този начин. Тоест в джунглите и саваните няма семена, няма плодове, няма кореноплодни, няма ядки....?! Или просто проблема е, че Йорданов не знае или не иска да знае, че в природата съществува такава храна? Ако живееш на храна купена от супермаркета вероятно няма да знаеш как да живееш без супермаркет в джунглите и саваните на Африка. Проблема май в случая е, че не се осъзнава това, че прачовеците са били изключително малък брой, и са можели да задоволяват нуждите си с природните ресурси без голяма конкуренция. Ако някой смята, че причината хомосапиенс да напусне Африка са оскъдните хранителни ресурси значи не разбира механизмите и не разбира количествата.