makebulgar

Обикновено онези, които не са добре подготвени по дадена тема и тръгнат да решават някоя сложна задача, допускат малки и видимо несъществени грешки при решаването на задачите, които водят в крайна сметка до резултати различаващи се от тези на смятащите правилно хора търсещи решение на задачата. Така при задача, чието решение е много трудно и изисква много работа, която не всеки обикновен човек може да я реши, човека решаващ грешно задачата може да си помисли, че той е прав в решението, тъй като според него е направил всичко правилно, а също така поради това, че не всеки може да направи оценка на сметките му. Например ако някой студент, който е двойкаджия и тройкаджия по математика, за да си вземе изпита, успее да научи принципно как се решава някоя задача по физика, но по невнимание обърка само един минус някъде в началото на задачата, то накрая ще му пишат двойка или тройка, въпреки че си е решил всичко, и ще обвинява професора защо му пише толкова ниска оценка само заради един объркан минус..

Еми защо да коментира някой, при положение, че дори на пръв поглед всички тия лапландски методи и парадокси си изглеждат псевдонаучни по всички критерии. Авторът им не е физик; няма научни публикации по физика; в разработките си не се позовава на някакви източници и други трудове; революционно отхвърля общоприети, дълго дискутирани и изчислявани неща; бори се срещу измислени теории на конспирациите, с което сам създава такива; не приема критика; и културата му на общуване с професионалистите поддържащи установените научни теории е ниска и дори груба. Тоест авторът явно няма изградени способности да работи по научния метод, няма умения да представя нещата така, че да бъдат четими от учените, и иска одобрение и комуникация с учените, които обаче индиректно определя като глупаци, тъй като те приемат отхвърляната от него теория. Criticism_of_the_theory_of_relativity

Направете електронен архив с научна литература. Един вид библиотека на форума, от където хората да могат лесно да си набавят научна литература. Съответно във форума може да се обсъжда какви материали да се качват и на кой какво му трябва. Може участниците да имат възможност да качват файлове или модераторите да следят за линкове и за такива файлове, които качват участниците и след това да попълват библиотеката с тях. Досега качените линкове и файлове се губят из страниците на форума, а при положение че форума няма добра търсачка става почти невъзможно да се намират. Ако тази библиотека стане достатъчно голяма и се обвърже с търсачките на гугъл може повече хора да попаднат на форума и да вземат участие. Идеята е, че има много хора, които са събирали от тук от там информация, книги и статии в електронен вид, но не могат да ги споделят. Има и такива, които си правят собствени интернет страници и качват там книгите и статиите, но често спират да поддържат страниците и достъпа до качените неща се губи. Примерно отскоро Ж.Войников вече не си поддържа сйта, а там беше качил доста интересни книги и статии. Подобна база с литература ще изисква някакво сървърно пространство за съхранение, но едва ли ще е много голямо, а и вероятно при подръжката на форума така или иначе то е налично. Структурата на библиотеката може да следва структурата с разделите на форума. Форума е място за дискусии, но науката е на първо място натрупана научна информация, от която черпят новите учени.

Ако все още някой смята, че поданниците на волжките българи са някаква еднородна маса прабългари, а не са конфедерация от няколко различни племена ето една интересна статия на Алмаз Мухамадеев - Разединението на волжкобългарската общност: Една хипотеза за хазаро-суварски заговор (Първата половина на X в.) - А.Мухамадеев-Разединението_на_волжкобългарската_общност.pdf Освен българи там е имало сувари, беренджери, барсили и есегели, а вероятно и други местни угрофински племена. Авторът нарича държавата на волжките българи конфедерация, и според сведенията в нея нещата не са били идеални. Суварите, които се приемат за предците на чувашите, явно не са били много сговорчиви с властта на българите, и затова и си остават все отделени и различни, а днес наследниците им са нещо различно от казанските татари. Тъй че да се твърди, че видиш ли чувашкия език бил оригиналния прабългарски език, е просто нелогично и не е адекватно на историческите реалности във Волжка България.

Не ги игнорираме, а ги отхвърляме като остарели и неадекватни за сървеменното състояние на науката. Златарски и Микола не са знаели за археологическите разкопки на прабългарските погребения. Методът им да извеждат прабългарския език от термините от Именника е ненаучен. Позоваването на авторитета на "многотомни изследвания" е логическа заблуда, когато не е съпроводено с изнасяне на данни и факти от въпросните много томове.

Тантине, когато говориш несвързано с "горе-долу" и "приетата версия" не можеш да твърдиш толкова твърдо "това е". Тоест това, че има някаква версия, която смяташ за официална, каквото и да значи това официана, не значи, че тази верся е вярна. Най-малкото можем да приемм езика на прабългарите, че е бил кипчакскя на татарите. Ние говорим за език през 5-7 век, а не за татарски и кипчакски от 13 век. Онова което го пишат волжкобългарски текстове са татарски текстове, кипчакски. Нищо общо с прабългарите. Въпросът с езика на прабългарите все още стои отворен, и всеки който твърди, че онова което е писал Злтарски или което пише в официалната енциклопедия Бритника е истинската ли единствената истина относно езика на прабългарите, изглежда не може да мисли адекватно върху историческите, археологическите и лингвистичните въпроси. Постоянното повтаряне без аргументация на някакъв такъв шаблон, че прабългарския език е бил кипчаски, турски, със сигурност чувашки, евенски, хакаски или нещо от рода, е признак на ниска култура на комуникация.

пълни глупости

др.-инд. grīvā́ «затылок, загривок», авест. grīvā́ «затылок» केसर kesara "mane"

Тантине научи си първо урока за късните сармати и за археологията на прабългарските погрбения, която ги определя като сарматски...

Много бързо ги разпредели кой пласт идвал от славяни-скити и кой от хуно-тюрки. Все едно си можел да го говориш езика на прабългарите. От хуните знаем 3 думи, които са славянски! А когато тюрките се сформират някъде в Азия в Европа вече говорят за българите. Голяма нелепост е това прабългарския език да се слага единствено и само в кръга на алтайските езици. Подобен подход показва липса на елементарна способност за аналитично мислене. Преди 100 години подобно асоцииране е било възможно, но днес е неадекватно. Днес знаем вече, че повечето от термините в Именника не са алтайски, и че календара не доказва какъв е бил езика на прабъларите. Днес знаем, че нямаме доказателства за това какъв е бил езика на волжките българи, и че чувашите не говорят на езика на волжките българи. Знаем също, че освен онези 10-15 алтайзма в старобългарския, съществуват още стотици думи в старобългарския, които могат да бъдат наследство от прабългарите, но не са алтайски.

Други интересни вероятно прабългарски думи са грива и кичара. Съществуват в почти същия вид и със същото значение в авестийски и санскрит.

Бик не е нито тюркизъм, нито идва от буча. Думата вероятно е стара индоевропейска дума и при тюрки и монголи е заемка от индоевропейците - скити, тохари... На персийски имаме бакхар "крава, вол" и на таджикски също имаме бука "бик", а също така имаме вака "крава" при испанци, неаполитанци, португалци, румънци, сардинци, сицилианци, венецианци, като имаме вакх "крава" на френски, букх "крава" на бретонски, бехи "крава" на баски, и бугх "крава" на корниш, и разбира се имаме вакка "крава" на латински. Няма как във всички тия езици думите да са тюркизми. Тъй че бик може и да е прабългаризъм, но много вероятно не идва от тюркските езици, а си идва от езика на прабългарите-сармати, и в славянските не са заемки от тюркски.

Ето и малко прабългарско упражнение на тема жреци и монаси. Думите Колобър, Калушар, Коледар, Калугер, които са част от българската лексика звучат доста сходно по смисъл, и само с леки звукови преходи могат да бъдат обяснени една с друга. Но произхода им вероятно е съвсем различен. Има обаче една татарската или волжкобългарска дума КАРАБАШ - монах, която вероятно е получена директно от прабългарското КОЛОБЪР с преход л-р и тюркски преход р-з(ш). Или пък просто може да означава на тюркски "черноглав", доколкото поповете слагат черни шапки.

Относно звукоподръжанията и заемките от чужди езици свързани с прасетата ето един списък, който бях извел преди време: ПРАСЕ, СВИНЯ, ГЪЦИ, КОЧИНА, ШОПАР, ЗВЪН, СВОБОДА, ШЕГОР ПРАСЕ (чешки), ПРАСЕЦ (словенски); ПОРСАС (фински); ПОРСЕЛ (Bergamasco), ПУРЗЕЛ (Bolognese); ПОРСЕЛО (венециански); ВАРАЗА – диво прасе (авестийски); БЕРАЗ (кюрдски); ПОРКУС (латински); СВИН (немски); СВИНА – звук (санскрит); ШВАН – куче (вдигащо шум с лая си) (санскрит); СПАН – куче (авестийски); ШВАПАД – диво (свободно) животно (авестийски); КОЧИНО, ГОЧО, КОЧО – прасе (испански); КОШОН - прасе (френски); КУЧИ – прасе (Quechua); КХУЧИ – прасе (Aymara); СУКАРА – прасе или вид елен (санскрит); ХУ – прасе (авестийски); СУС – прасе (латински); СИКА – прасе (фински); СИГА – прасе (естонски).

Италианците ползват думата не само за кученца, но и за всякакви други малки на животни, а също така и като синоним на "бебе". Означава "поколение", и най-общо е нещо като нашето "мъник"... ситуацията тоест е съвсем различна и произхода на думата е друг. За нас куче си е куче, а на малките кучета викаме кутрета, по същия начин както в санскрита... едва ли става на въпрос само за звукоподръжание. Същото е и със руската дума собака, която също идва от индо-иранските езици.. Принципно можем да пишем всяка дума, че е съвпадение или звукоподръжание, но не винаги, и понякога нещата са очевидни.

Сама по себе си никоя дума не може да докаже какъв е някой език. Затова и даваме 100, 200 или повече думи. Ако примерно в унгарски, киргизки или италянски ги има и останалите ирански думи от старобългарския може и да зачеркнем иранската връзка, но ги няма в подобна комбинация. Това, че куче/кути съществува под някаква форма в славянските, иранските и индо-арийските езици не елиминира възможността да е съществувала и в сарматските и прабългарския. По-скоро я затвърждава.

Щом го има в старобългарския значи много вероятно го е имало и в прабългарския. А това, че подобни думи за куче съществуват и при други народи, които нямат нищо общо с иранските народи вероятно си има обяснение на индоевропейска почва. Сигурното е, че думата не се е разпространила сред тия народи от османо-турски.

Среща се и при осетинците като куыдз, което е почти същото като куч. Пущуните викат по кучетата куч-куч.

Еми ирански са принципно думите и по въпроса спор не може да има, а щом го отричаш зачи спамиш. И тъй като вече няколко пъти просто отричаш общоприети и научно доказани неща, следва да бъдеш блокиран като професионалин спамър. Има ги думите във авестийския, а куче в осетински, кюрдски, пущунски и на други места.. все ирански езици.

На авестийски худах значи "с добри дарби", а худанго "благотворен".

Моите любими думички са АЗ, ХУБАВ и КУЧЕ. Можеш да се заемеш ди изследваш. Също хубави думи със староиански (авестийски) произход в старобългарския език са ХУДОЖНИК, ДАТИ (създавам, давам, раждам), КЪДЕ...

В речника на чуждите думи на изд. Gaberoff липсва думата харесвам. Не съм казал че в някой речник пише че е иранска заемка. Казах, че думата в руския и украинския език се приема (в разни руски сайтове свързани с осетинския език), че е заемка от ирански/осетински. В речника на Макс Фасмер въобще не се споменава някаква гръцка връзка, и при това там пише, че и паралелите с украинското харний «красивый, хорошенький» и осетинското хорз са съмнителни. Тоест според Фасмер руската дума хороший - https://lexicography.online/etymology/vasmer/х/хороший, е съмнително да има нещо общо с българската харесвам и с българската харен.

Еми имаме данни за погребенията от Първото българско царство, и те са двуобредни. Преди се твърдеше, че трупоизгарянията са славянски, а трупополаганията прабългарски. Сега археолозите твърдят, че и двата обреда са прабългарски. А пък Живко Войников, за да намести някакси в цялата картина и някакъв прабългарски тюркоезичен компонент обявява вече, че трупоизгарянията не били сламянски, а били прабългаро-тюркските, защото били характерни и при тюрките... Сигурното по отношение на погребенията от Първото царство е че част от тях са сарматски тип. И ако към това се добавят и имената на Дуло, иранските обичаи, и генетиката, то лесно можем да пишем че и иранските думи в старобългарския са бил ичаст от тази "иранска" или по-скоро сарматска картина.

Има такива ирански думи в татарския език, но се приема, че са персийски заемки, тъй като там се налага арабицата и е внасяна литература от Персия и Хорезъм. Не е ясно от каква част от волжките българи са оцелели там, тъй като татаро-монголите я разоряват държавата им и си правят столица в Булгар. Има волжко-български градове, които са били напълно унищожени и дори не е останал кой да погребе убитите. А чувашите е малко вероятно да имат нещо общо с българите, а по-скоро са били техни федерати там - сувари.

Това означава, да действаме по този начин и с погребенията. Тоест като се разкопават биритуални погребения, да се казва, че трупоизгарянията са славянски, а трупополаганията български. Но ако и трупополаганията ги пишем, че не са прабългарски, тъй като са сарматски тип, а поданиците сармати ги отписахме като прабългари, то тогава кои остава да са прабългарите?!?! Кубрат и вуйчо му Органа вероятно остава да са прабългарите от върхушката, които носят обаче ирански имена, но и те вероятно са заети от някакви поданици не-прабългари.