-
Брой отговори
10192 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
96
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ makebulgar
-
Еми разбирай го иначе. Скитите не са били нито иранци, нито славяни, щото по тяхно време подобни лингвистични групи е нямало. Съответно езикът им не е нито славянски нито ирански, но вероятно съдържал цялата онази обща ирано-славянска лексика, която откриваме и в двете езикови групи. И съответно тия скити и сармати лесно са се асимилирали или в едната или в другата група тъй като езиците им са били близки. Разбирали са се когато са казвали аз, ти, жена, къде, мога, за, държа, дар, дан, и т.н. Консенсуса на лингвистите принципно на неписмените и слабоизвестните древни езици се опитва да намери място в дървото на езиците някъде сред познатите езици. Това е принцип, но той е неточен. Примерно ако арменския език беше изчезнал и не беше познат от текстове, а само от няколко имена на владетели, лингвистите щяха да го сложат като клон на персийския. Но знаем, че арменския е друг индоевропейски клон. Същото вероятно имаме и при скити и сармати. Имаме там разни ирански имена, които могат и да са влияние от Персия, имаме няколко топонима с иранска етимология, но това е всичко. В езика им спокойно е можело да има повече лексика, която днес наричаме славянска. И затова и толкова лесно скити и сармати се претопяват в славянското море. Или по-скоро създават по-голяма част от него. Въпросът опира до разискване на възможността и начините по които биха се смесили два антични близки по произход индоевропейски езика. А този който не може да пребори консенсуса на науката, значи принципно не може да бъде учен. Основен принцип на науката е да се критикува по същество, научно и аргументирано старото положение, грешките и стереотипите, ако има такива. Това че някой си мисли че консенсуса в наука като лингвистиката не може да бъде променен и пренасочен значи е твърде слаб и не може да прави големи неща и голяма наука.
-
В случая със скитските и сарматски езици не игнорирам лингвистиката, а я подпомагам. Тъй като нямаме писмени свидетелства за двата езика там нещата са чисто хипотетични и се използват косвени данни - имена и топоними от Северното Черноморие, "скитски" езици от Централна Азия и други подобни. Но все косвени данни. Тъй че лингвистиката е създала определени хипотези, но това не пречи да се създават нови. И ако те са издържани лингвистиката може и да ги възприеме.
-
Това е така и аз никога не съм казвал нещо различно. Моята теза през цялото време е, че не трябва сляпо да се доверявяш на експертите, а не въобше да не им се доверяваш. Следващият въпрос е дали всичко написано в учебниците и книгите е истина. Виждал съм те да учавстваш в темите за произхода на (пра)българите. По тази тема има доста противоречиви мнения. Значи няма как да не си попадал на "експертна" статия, с която ти не си съгласен. А щом не си съгласен, значи ти не се съгласяваш с ескперта, написал тази статия. Това прави ли те ненаучен?? Аз съм в абсолютното същото положение: чета статии и книги и виждам неща, с които не се съгласявам. Ако не се съгласявам с някоя статия ще е защото имам достатъчно прочетено по темата. А това вече не ме прави лаик по нея, а ме прави експерт. Ако не се съгласяваш с дадено мнение без да си експерт, а просто така, защото така си чул от някъде и другата версия по ти харесва, значи си си останал лаик, но си с мнение. Там е проблемът, че всеки има глава на раменете си и всеки може да си изкаже мнението и да застане на позиция, дори те да са грешни. И Дънинг-Крюгер ефекта е за такива случаи. Той не се отнася за онези които са навлезли навътре в проблематиката на съответната тема. Тоест ако си подкован с достатъчно прочетен материал вече не се включваш в групата на простолюдието, а влизаш в групата на експертите и съответно критиката ти става експертна.
-
Призива да се доверяваме на експертите не е отправен към всички хора, а е отправен към онези които няма да отделят времето да изледват сами проблема и никога няма да бъдат експерти по него. И призива визира не всички експерти, а истинските. Всеки има право да се съмнява в квалификацията на онзи, който се представя за експерт, но не всеки от тях е лъже-експерт. Има истински експерти по почти всеки въпрос и на тях е добре да се доверяваме.
-
Еми няма как да е самозаблуждение, тъй като хипотезата за общата славяно-иранска лексика в езика на скитите и сарматите си е напълно осъществима. Нито е доказано какъв е бил езика на скитите, нито можем да оспорим това, че в езиците на българите и на останалите славяни и на много стари ирански народи има голямо количество обща лексика. А географски знаем скитите и сарматите са между славичянете и ираноезичните, и на българите археологията е сарматска. Тоест имаме пъзел, който сега изглежда подреден, но е напълно възможна и друга подредба, тъй като въпроса е отворен. И хипотезата щеше да е самозаблуждение ако не се съобразявах с останалите хипотези и теории, но аз го правя. Просто хипотезата иска още доработка на по-високо ниво. И трябва да бъде публикувана на добро място. И се осмелявам да я лансирам не поради някакви други причини а поради това, че виждам в нея решения на някои проблемни и отворени въпроси относно миналото на българите. По подобен начин видях и календарните термини от къде идват, а по същия начин открих и един куп нови неща за Плиска, Преслав и за траките и календара им, които към момента са непознати за траколозите. Тоест самозаблужденията са възможни, но когато има открития които решават по елегантен и неоспорим начин дълго разисквани научни въпроси, човек може да се убеди, че не се самозаблуждава, а че е на верен път.
-
Е аз си мисля че тук хората правят разлика между това да публикуваш и това да публикуваш научно. Разликата е съществена. Да публикува може всеки, ама в научните списания и в издателствата с научни редакции публикуват само учени и такива на които трудовете са минали рецензия. Примерно въпросните вероятно нямат издадени книги от издателството на БАН, тъй като просто не отговарят на критериите за две научни рецензии. Но и това, че не са публикували в научни издателства не означава че някой учен не може да ги цитира и да ги приеме за експерти в дадена област. Вероятно някои от тях има някое точно попадение сред многото псевдонаука и свободни хипотези. Това обаче със сигурност не ги прави. В моя случай с календарните термини мога да кажа, че съм експерт не по лингвистика, нито по астрономия, а че съм експерт по дренните календари и древната астрономия. Тоест запознал съм се с тях на по-високо ниво от всеки у нас, направил съм нужните изследвания, открил съм нужните езици и други неща, и съответно мога да мина за експерт на местно ниво по конкретната тема.
-
Еми няма научни данни за това "не кради" да е божия заповед. Така е написано в Библията, но там според науката няма божии писания, а човешки. Тъй че да се казва че "не кради" е истина е ненаучно. На хората е присъщо и да присвояват и да лъжат, въпреки, че не е морално. Тия примери са просто напълно ненамясто в тази тема. Особено за Левски. Звучи тая истори с кражбите му добре за в кръчмата и за жълтия вестник, но нищо общо с науката няма и с темата.
-
Аз дадох линк към една тема, никакви неща от ежедневието не съм давал като примери. Явно дискусията е безсмислена. Хубав ден! Т.е. ти засега не си експерт, но като публикуваш за тайнствения източен език, от който са календарните термини от Именника, автоматично се превръщаш в експерт, така ли? Разбира се, че трябва човек да публикува научно, за да стане експерт и за да бъде цитиран. Иначе не става. Иначе е гаражен авторитет непознат за никой. Зад мнението му стоят само коментарите му, докато не бъде изложено напълно и всестранно, така че да бъде обсъдено подробно от всички учени.
-
Има отворени въпроси, но и по отношение на тях има експерти и учени които са по-навътре в нещата и на които е по-добре да се доверим, ако нямаме възможностите, капацитета и времето за да ги изследваме и проучим сами. А и дори да ги имаме, няма гаранция, че ще подходим научно и че резултатите ни ще са издържани. Така можем за проучваме доста дълго, но в резултат да получим само самозаблуда, че сме открили отговорите, а реално да сме навлезли в псевдонауката. Самозаблуждението представлява вяра в знанията ни, които са погрешни.
-
Точно това е проблема, че незнаещите веднага започват да обиждат знаещите и да ги дискредитират на личностна основа, без аргументи по същество. Докато от друга страна учения и знаещия ще предпочете да си замълчи пред тъпака пред него. Щото има една поговорка убий тъпака с мълчание. И щото ако влезеш в спор с тъпака му падаш на нивото и влизаш в неговата кочина. Това е и разликата между псевдоучения и учения. За псевдоучения учените са противници които не приемат възраженията на псевдоучените, и съответно се почва с едни обвинения, че са джихадисти, платени, антибългари, продажни, държавни подлоги и т.н. И същото и с лаиците, които получават трибуна във фейсбук, във форуми, кръчми или на площада. Просто учения и експерта не обсъждат квалификацията си на площада и в кръчмата, където могат да бъдат атакувани псевдонаучно, манипулативно с всякакви логически заблуди, а ги защитават с публикации в научни списания и книги.
-
Еми експертите и учените са си в правото да не чуват никой друг освен други експерти и други учени. Просто така работи науката и практиката. Знаещите се допитват до знаещи, а мненията на разни необразовани лаици се филтрират. Ефектът на Дънинг-Крюгер се отнася не за неможещите да мислят, а за неспециалистите в дадена област. Но тъй като от гледна точка на незнаещия той е по-ниско в йерархията от знаещия, то той винаги ще му опонира и ще го дискредитира. Така е в демокрацията в ерата на интернета - всеки има право да се изказва по всеки въпрос след справка в гугле, и от тази свобода и информираност им се вдига самочувствието на неекспертите, че могат да знаят повече от експертите и учените и да решат проблемите по-добре от тях.
-
Принципно идеята е, че неексперта няма капацитета да оцени дали един консенсус е експертен или е псевдо. Тоест неексперта може да си направи проучване, но то ще е ограничено от слабото му познаване по въпроса. Проучването му никога няма да е достатъчно задълбочено, така че да направи разликата между консенсуса на експертите и псевдоконсенсуса на лъжеекспертите. И затова от двата избора - да избере да повярва на експертите и да избере да повярва на неекспертите и на собственото си проучване, е по-добре да избере първото. В случая с Перник неексперта вероятно ще си направи проучването и ще установи, че въпросният който е изказал хипотезата за връзката Перун-Перник няма доказателства, и това ще го накара да стане скептичен относно статиите, които открива в нета. Поради неекспертността му вероятно той ще пропусне фактът, че авторът на хипотезата изказва научна хипотеза, че в сайтовете няма консенсус, а има интерпретации на хипотезата като твърдение, и ще пропусне това, че подобни отворени научни въпроси не се нуждаят от консенсус за експертите, тъй като за тях въпросът е отворен. Само простолюдието, журналистите и други неексперти искат въпроса да е затворен и да имат отговор какъв е произхода на името на селището Перник.
-
Но докато не дадеш по-добро обяснение за името от това което е дадено към момента и се цитира от консенсуса, твоето мнение не е от значение. По-добро обяснение означава такова което със сигурност ще бъде прието от част от консенсуса, а не такова което е фантастично и невъзможно, антинаучно и идеологическо.
-
Значи срещу теорията на Айнщайн ако се опълчиш с точни математически сметки, които я оборват, мисля че няма как консенсус някакъв да те спре. Но ако става на въпрос само за теоритични лакърдии на думи е ясно, че консенсуса винаги ще е по-важен, защото консенсуса е стъпил на направените сметки и от Айнщайн и от други. На консенсуса ако му се дадат по-точни сметки на които да стъпи, веднага ще промени позицията си.
-
Понякога обаче даден експерт във физиката, математиката или химията, през живота си може да добие достатъчно познания и в някои други сфери на познанието, в които не работи професионално, но които го интересуват. И съответно той ще бъде много по добър в тези сфери сравнено със всеки друг любител или журналист, тъй като като учен вероятно при проучванията си ще следва научния метод. Тоест по-голяма е вероятността един учен да направи правилни и научно издържани заключения (но не винаги) относно общи теми които го интересуват, отколкото обикновенните хора. Затова и един физик може да се изказва и по медицински теми, и съществува голяма вероятност той да е прав. Разбира се не всеки физик ще може да го направи тъй като разликата между физик и физик е огромна, и докато единия може да работи в ЦЕРН и да пише научни статии и дисертации свързани космоса, другия може да седи на пресконференция до разни автохтонци и да се опитва да пренаписва учебниците по история чрез генетиката.
-
Там е проблема, че не всеки човек може да оцени кой е експерт и кой се прави на експерт. Има съществена разлика в експертизата на истинския психолог и на гледачката на ръка. Същото е и с експертизата на мозъчния хирург и на чакръкчията. И на двете страни се доверяваш при определени условия, като експертното ниво на едните се доказва с дипломи и дългогодишна практика, а експертното ниво на вторите се приема на вяра и на думите на хората. И двете страни могат да бъдат наричани от простолюдието с названието експерти, но само първите - професионалистите и изучилите науката, са истинските експерти. Разбира се и сред професионалистите ще има и изключения, и сред тях ще има много които се правят на експерти в други сфери в които не са експерти. При това често мнението на експертите достига до простолюдието не директно от устата на експертите, а достига пречупено през думите на приятели, журналисти, политици, комшии и други междинни звена, и по пътя на счупения телефон мнението може да придобие друг вид.
-
Саркел няма почти нищо общо с Плиска и Преслав. Саркел си е крепост построена от византийски майстори по типичния за Византия по онова време третип и план. Строена е евтино с тухли, без фундамент на стените (за разлика от българските), с планировка и разположение на кули и порти типични за византийските крепости по онова време, като почти 100% сходна византийска крепост има южно от Батуми. Единствените общи неща с българските крепости е наличието на валове, но те са били използвани и от ромеи и от други в степите, и не са български патент. Общо е и времето когато са построени крепостите - 9 век. Но нищо друго. Иначе българските вероятно също са строени с помоща на римски майстори, но те са дошли от изток. Паралели се откриват с някои персийски крепости.
-
Тъй като българите са доста късни и преди тях има други племена които преминават през земите на Боспорско царство значи трябва да приемем, че всички те трябва да знаят гръцки. Това сармати, готи, хуни, алани, печенеги, кумани... Но нямаме данни да са го знаели и да са си писали камъните на гръцки, нито пък да са го имали като втори език и да са били двуезични. А българите, те всъщност идват от Кавказ, и в Северното Черноморие са във времена когато тамошните градове са разрушени. Фанагория е била разрушена когато българите са там.
