makebulgar

Тъй като ми се наложи да прочета разни неща за захарта, си позволявам да повдигна темата отново. Още през 1972 година д-р Джон Юдкин от Университата на Лондон пише книга по темата, която е и една от първите - "Чиста, Бяла, Смъртоносна". В книгата Юдкин разглежда проблема изцяло, и препоръчва да не ядем бялата рафинирана захар. По късно до същия извод стига и д-р Робърт Лустиг, който е вътрешен лекар и педиатър, специализирал върху отслабването и метаболитния синдром, в Медицинския университет на Сан Франциско. Става световно известен след една лекция през 2009 г, качена в ютюб и наречена Захарта - Горчивата истина. Лустиг разглежда биохимичната страна на проблема и определя фруктозата като отрова и токсин, тъй като се преработва само в черния дроб и има ефекти за него като алкохола. Но реално не е напълно прав, тъй като фруктозата не е токсин. Фруктозата е плодова захар, която има основна функция да се превръща в мазнини, които да се складират като резерв. Това в далечното минало и помагало на хората да оцеляват, но днес вече води до болести. 4 години по-късно Лустиг прави втора лекция като допълнение към първата: Fat Chance: Fructose 2.0, в която разглежда проблема от гледна точка на физиологията. В днешно време проблемите които разглеждат двамата са широко дискутирани и много хора преминават на хранителни режими изключващи напълно бялата рафинирана захар. Този подход срещу захарта приемат почти всички препоръчващи хранителни режими с високо съдържание на мазнини, с високо съдържание на въглехидрати, и веганите. Един интересен експеримент направен наскоро в Австралия показва това, че бялата захар и подобните на нея фруктозни сиропи, от всякакви "здравословни" подсладени храни, приети като замяна на здравословното хранене води до бързо покачване на килограмите, дори без калорийния прием да е по-голям. Историята е описана във филма That Sugar: Film. Филмът може да бъде видян на следния адрес: http://www.documentarymania.com/player.php?title=That Sugar Film

Това са ирански думи, използвани в старите ирански езици, и някои от тях са именно такива характерни ирански думи, които не се срещат в останалите индоевропейски езици. А това, че някои от тях днес звучат като чисто славянски тъй като ги употребяваме не означава, че не са и ирански. Примерно Аз, Хубав, Шетам, Шава, Жъна, Дан, Бог, Рай, и т.н. И не може да мине номера с това, че всички били индоевропейски. Просто няма как да кажеш, че българското Аз го има в немски, английски, латински или славянски. Аз не е нито Их, нито Ай, нито Я, а е кюрдското Ез, и авестийското Азъм. Нито пък Бог го имаме в шведски, английски или италянски.

Ето избрано от староиранските речници, приоритетно от авестийския, но и от други, в български изговор: Аз, Къде, Жена, Дар, Дан, Мога, Тича, Бог, Рай, Куче, Дърво, Двери, Дати, Бран, Да, За, Шетам, Хрущя, Земя, Вир, Че, Мъж, Жив, Къща, Топъл, Хубав, Говедо, Гоня, Гадая, Жъна, Гадина, Душа, Деви, Дебна, Дебел, Държа, Десен, Гора, Художник, Говор, Четри, Зов, Хват, Кара, Крада, Мъртъв, Мед, Нов, Нрав, Опира, Остава, При, Против, Прося, Ръмжа, Ремък, Ридая, Шава, Ща, Слава, Сто, Страна, Тъдява...

Съмсем не ни интересуват съвременните славянски и ирански езици. Думите от тях които използаваме са само мостовете, които ни показват сходствата. Нас ни интересува дали преди 1500 години ония в степите и ония в горите на Централна Европа са се разбирали. Преди 1500 години. А и преди това. Щото колкото по-назад във времето се връщаме толкова по са се разбирали тия дето с в индоевропейското семейство. И ако върнем още по назад лентата някъде по времето на Херодот вероятно са се разбирали още повече. А може и тогава някои от тях да са се разделили. Едните в степите заемат имена от родата на Митрадат и на персите и стават поименни "иранци", а другите са по-близо до разни ранни германци. В началото на темата е описано това, че скитите от Централна Европа имали "славянски" ген. Савроматите говорели на сходен на техния език. Савроматите и други степняци по-късно са наричани сармати. Българите от Дуло имат имена от рода на тия на сарматите, и археологията им е като тяхната. И после българи и склави живеят заедно, а българите ненадейно стават славяноезични, но в езика им има думички, които са в езика на източните бледолики степняци. И са доста повече от една-две банални думички. По скоро са 400-500 банални думички.

Ако скитите са със "славянски" ген, или по-скоро слявяните са наследили скитския ген, то това може да обясни и как така прабългарския език е изчезнал безследно в славянското "море". Тъй като прабългарите са явно основно сармати и археологически и генетически, а от Херодот знаем, че сарматите говорели на развален (тоест на сходен) скитски език, то прабългарите явно са говорели на развален (тоест сходен) славянски език. Днес ако попиташ някои лингвист да ти каже примерно какви езици са полския и българския, вероятно ще ти каже, че са два езика от една езикова група, но ако попиташ Херодот може и да ти каже, че българите говорят на развален полски, или нещо подобно. Дори и днес славянските езици са доста различни основно заради това с какви съседи контактуват. При нас са много повече гръцките и османски заемки, при поляците има повече немски заемки и т.н. Преди 1500 години ги е имало същите различия и онези които са били по на изток в степите са контактували езиково с източните народи, а тези по на запад със западните, и съответно от там и разликата между скитския и "разваления" сарматски език. За Херодот норма е бил скитския и затова сарматския му е звучал развалено. А днес като норма думи като Аз, Жена, Бог, Мога, Къде Държа... се приемат за славянски, но могат да са и други, ако погледнеш извън нормата, тъй като съществуват и в иранските езици. Българското Аз и авестийското Азъм от гледна точка на славянското Я изглеждат като неславянски или развалени форми, но реално просто са от друг сходен език. Същото е и със нормата Жена, и другата форма Жин. Тоест вероятно не става на въпрос за славяно-иранска симбиоза, а просто става въпрос за предефиниране. Днес обобщаваме няколко езика в една група, но преди 1500 години не бихме ги обобщили и бихме казали че са различни. Едните може да са отглеждали мед в горите на Централна Европа, а другите да са воювали из степите на коне. Но и едните и другите са си ползвали същите или сходни думи. Едните с повече заемки от персийския и с източен календар, а другите със германски заемки.

Проблемът на руснаците е просто в това, че не четат българските проучвания. Или дори ако има някои който ги чете то той е сам войн и не може нищо да направи. Проблемът вероятно е и в нашите учени, които не публикуват достатъчно на чужди езици и в реномирани научни списания, нито участват по научни конференции в Москва или Ню Йорк. Историците и археолозите ни публикуват основно на български в български списания, и книгите им обикновено са на български и се продават само тук. И съответно извън България никой не разбира защо в българия подкрепяме ирански произход на българите и го пишат като някаква вътрешна криза на идентичността, която сме си били наложили че да се разграничим от османското робство и турците. И не обръщат внимание на данните и фактите, върху които се опира новата теория.

Аланите са си ираноезични и в Кавказ просто завладяват разни местни кавказки народи, които стават част от държавата им Алания. А осетинския вероятно е наследникът на оригиналния алански. Има достатъчно ирански следи при тях така че няма как да ги пишем други.

Еми поне виж какво е мнението на Т.Чобанов, за който говаря в началото на темата, и защо като археолог смята че прабългарите са били някакви сармати, саки и ли други подобни, и че са били нетюркоезични. Саките подобно на аланите не са тюркоезични.

Ми как няма да могат да се разберат при положение, че киевските писачи са се учили да пишат по българските книги. Дори и днес руснаците признават че над 55% от езика им е заемка от българския (според тях от църковно славянския). Напълно недоказано голо твърдение е това. И точно в това ти е проблема. Приел си че българите са били тюрки и вече си го превърнал в постулат за себе си, без при това да имаш никакви доказателства. Подобни голи, но представени като убидителни твърдения покават че си стоиш далеч от науката.

Първо трябва да видим хуните какви са... дали не са сармати, дали са монголоиди, дали езика им има нещо общо с онези три думи които изглеждат славянски... Тоест те седят между трите стола и се чудат къде да седнат. Ако и те са някакви сармати, хионити или други, подобни всичко се подрежда, ама не всеки го приема това. А в случая ги класифицирах сред тюрките и другите монголоиди, защото за тантин хуни, прабългари, тюрки и евенки са едно и също нещо или поне са нещо което е едно и също, но трябва да се докаже. Проблема е при тантин.

Значи хем не можеш да коментираш, хем си супер много и тотално убеден, че хипотезата е недоказана!!! Това са две противоречащи си позиции. Ако не си запознат с нещо ще е глупаво да го отричаш. По добре се запознай и тогава аргументирано отхвърляй заключенията на археолозите.

Примерите са достатъчни. Обаче е доста нелепо друго. Нелепо е да отричаш неща, които хората занимаващи се пряко с прабългарите са потвърдили. И това не са историчарите от София, Москва, Берлин или Лондон, които тълкуват гръцките книги, а са археолозите, които копаят около Плиска. Еми според тях прабългарите са сармати... не хуни, не тюрки, не евенки, не буряти, а сармати... Имат сарматски тип погребения, имат традиции с изкуствена черепна диформация като при сарматите, и като сарматите са от европеидната раса антропологически. Като към това се добавят и иранските имена на рода Дуло. Примерите от старобългарския език са просто допълнение към тази картина, която не може да се отрича. Който почва да развива разни локуми за тюрки, евенки, хакаси и чукчи прескачайки преднамерено археологията просто няма място в науката.

Примерите са ирански думи които се срещат в староиранските езици, без да са заети от някакви склави. Така че с много голяма вероятност са били и в речника на скитите и сарматите. От тук е много лесно да се досетиш, че ако българите са били някакви сармати (както показват имената и археологията), то са имали в речника си еднакви думи със склави и севери. Не всички са били еднакви, но доста от основните в разговорната реч са били еднакви или сходни, като започнем от въпросното Аз, минем през Жена, и стигнем до старобългарското Дати (дете, давам), което и в старите ирански езици означава същото - "даден", "създаден". И от тук не е трудно и да схванеш как е възможно българите да си говорят на ранен вариант старобългарски без да има нужда да го заемат от анти или склави. Просто са се смесили там на север от Черно море, и са си съгласували двата сходни по лексика езика. И затова после южно от Дунав се движат заедно, заедно са в една държава, и българите се стремят да завладеят или приобщат с азбуката говорещите като тях.

Аз, Шетам, Жена, Куче, Къде, Кога, Държа, Дан, и още стотици са си чист ирански пласт в старобългарския език. Това, че и разни чехи и поляци използват някакви близки до тия думи, но не винаги, си е техен проблем, а не на тия ирански думи.

Ако разчиташ само на уикипедия ще си останеш под кривата круша. Виж отвори и някоя книга по въпроса. Примерно на Янош Хармата за езика на сарматите. Човека пише, че осетинския език е наследник единствено на езика на аланите. Тоест аланите са ираноезични, но късни ираноезични са, и езикът им явно е бил класически ирански като осетинския и персийския. За езиците на европейските скити и на ранните сармати (яси, роксалани, и т.н.) обаче не можем да твърдим че са предците на осетинския, и не може да се твърди че са били еднакви със аланския. Просто няма доказателства за това. В езиците им е имало ирански думи тъй като някои от царете им носят ирански имена, а и имената на реките Дон, Днепър, Дунав, Днестър се извеждат от иранската дума дон "вода", но не знаем пълния състав на лексиката им. Вероятно в нея е имало много "славянски" думи, тъй като те се намират и в лексиката на класическите ирански езици. Досата ирански думи пък откриваме в старобългарския... Тоест или някъде там се е получило смесване (това е единия вариант, който е най-популярен и общоприет), или се е случило друго и не е имало значително смесване, а просто степните "иранци" - скитите и сарматите, наред с иранските си думи поначало са имали и солидно количество "славянски" думи в езика си още от времената на далечните общи предци на прасклавите и праиранците.

Очевидни са, но им пречат на тюрколюбите и на хунолюбите. Примерно изкуствената черепна деформация може е да я има и в Египет и в Южна Америка, но доколкато говорейки за прабългарите говорим за степите, Кавказ и Централна Азия е важно в тия земи от кой се е практикувала традицията. Характерна е за прабългарите, за сарматите и особено за късните сармати, но не характерна за тюрките и хуните. Това не им изнася на тюрколюбите. Същото е и със сарматския тип погребения, който е специфичен - северна ориентация, подложки разни и т.н. Тоест проблема не е че подръжниците на някаква теория твърдят някакви неща. Въпросът е, че тия подръжници защитават въпросната теория поради наличието на съответните факти и данни от археологията. Затова и казваме че нещата са очевидни. Не са очевидни разбира се за ниско образованите в темата любители, които не разбират от археология, не разбират от езици, но умеят да преселват безразборно племена, да губят езици, да претопяват в разни морета, и най-вече не ги бива в анализа...

По-добре напиши исторически роман, а не търси някаква наука в тия неща, щото ти се удава да си измисляш. Хората ти казват, че археологията на българите е сарматска, че имената на върхушката са ирански, и че в старобългарския език е пълно с ирански думи, а ти си захапал някакви тюрки, хакаси, тувинци, евенки, чукчи и ескимоси, и си фантазираш с изчезнали езици и върхушки от по 100-200 индиянеца. Явно ти харесва да стигаш все под кривата круша и после да се местиш под кривата ябълка, кривата череша и т.н. Ама няма как да е по друг начин, при положение, че не правиш дори и малък опит да научиш какво е научен метод и как работи науката.

Не става ясно точно защо пък да е възможно. Какво общо има тук Корея през 14 в., Япония през 3 в. или Австралия през мезозойската ера? По същата не-логика "древната" плочица може да я изкараме че е още от времето на Севт III, или още от времето на Тодорка от Оходен. Просто си прескачаме през векове и ери, без значение от нищо. Между другото при Разград е открита и будитска статуйка. Означава ли това, че Буда е бил в Разград?! Или просто по търговските маршрути през средновековието или през османско са попаднали разни източни неща при нас.

Всъщност в статията му няма почти никакви оригинални расъждения, а просто е копирал някои неща от книги относно календара. И като цяло има доста пропуски човека. Примерно явно не знае за книгата на М. Москов по темата за календара, щом не го споменава нито веднъж. Показаните плочки най-вероятно са някакви съвременни китайски сувенири. Обичайно при подобни любителски статии които се опират на други любителски твърдения, има някакви артефакти, които били предадени на музея, но според теорията на конспирацията не се показват и се крият. А реалността е, че дори да съществуват, вероятно са класифицирани от учените като съвременна изработка и са отишли в кашона със съвременно изкуство или при фалшификатите.

И защо пък да е култов кладенец, а да не е просто обикновен битов кладенец за вода. Това че вътре са открили някакви кости от животни не го прави автоматично култов. Може преди 1500 просто да са вечеряли вътре на сухо. Археолозите имат привичка да виждат култове във всяка изкопана кост, ама не винаги хипотезите им са верни.

И като се изсипе дъжа какво правиш? Пиеш кал от рекичките и изворчетата ли?!

Селото е Гърло, не Гърлен. А тия работи с нураги, шумери, сардинци и други извънземни, са някакви свръхинтерпретации, които са направили археолозите така, че да им е важно откритието. Едно е да видиш шумерски клинопис в някакви драсканици по камък и да определиш обекта като праисторически оставен от суперцивилизация, и съвсем друго е да кажеш че кладенеца е обикновен битов римски кладенец и че в него се е миела на собственика на съседната римска вила щерката. Друг престиж имаш когато откриеш нещо свързано с Шумер, Египет, или някоя древна друга цивилизация. А между другото подобен кладенец има и в Северното Черноморие. Някъде в Крим мисля че беше. Просто, един и същ проблем (да искаш в кладенеца ти водата да е чиста и да не се пълни с кал), често води до сходни решения, при различни отдалечени и нямащи нищо общо хора. И така се получават приличащи си архитектурни обекти.

Разбира се това е твое мнение, изградено по картинка. Нищо общо с археологическото проучване. Ако се зачетеш в литературата по темата ще си по скромен в теориите и заключенията. Най-малкото няма да се чудиш какво е стереобат, йонийски киматион, антаблеман, наискос, фронтон или акротерий. Храмът е открит разграден и материала му е бил изнесен извън могилата. Предполага се, че при разграждането му не са внимавали много много. А и камъка не е вечен, и се разрушава и сам, особено ако има слабости. В случая е бил използван изветрял гранит, който с времето се чупи и рони. Да не говорим, че има хипотези, че храма е стоял открит до доста късно. Предполага се, че фреските по капака са изстъргани чак след покръстването от християни. И после са решили да закопаят могилата.

Е че не е лесно не е лесно, но не е невъзможно. Това че не можеш да си го представиш си е твой проблем, а не на каменоделците от античността. Тогава са се справяли и в Египет, и в Сирия, и в Персия, и в Великобритания, и са мъкнали такива блокове на големи разстояния. Египетските обелиски са 100-150 тона, а най-големия е 330 тона! Тъй че нашия саркофаг с неговите 20-30 тона не е много. Нито размерът на блока е много голям, нито има някакъв проблем да се извлачи без да се счупи. Стените и пода му са достатъчно дебели около 30-40 см, тъй че няма проблем.

Всъщност храма под Оструша нито е много голям, нито е много сложен като проект. И със сигурност е отнело много по-малко от 5 години за построяването му. Блока на саркофагоподобната камера едва ли е дялан на място. Просто няма смисъл от това, при положение че може да бъде издълбан другаде и след това превозен. Не е чак толкова крехък, че да му се страхуваме, че ще се счупи. И превозването не е нещо невъзможно нито толкова сложно. Подобни блокове са транспортирали и елините, а и египтените, тъй че е имало от къде да дойдат специалисти за транспорта. По онова време македонците държат Египет, Елада, Мала Азия, Сирия и Персия, тъй че майстори да търсиш. За изработката на храма със сигурност не са били нужни хиляди работници и майстори. Като цяло материала, който е бил използван сигурно не е повече от материала използван само за една от ъгловите кули на Севтополис. Тоест храма е бил издигнат бързо. Саркофагоподобната камера бригада от 5 каменоделеца могат да я изчукат за 1 месец. Нищо работа.