makebulgar

Еми писали са ги за пътниците, търговците, посланниците и други подобни, а и за да останат като материален спомен. Все е дно да питаш за кой днес хората пишат по рекламите Coca Cola, DSK Bank, или пък да вадиш заключение за езика ни по надписите на латиница - Police, Ambulance и други подобни. Тоест надписите в ПБЦ са написани на писмения език който е световно популярен, и който са го учили когато са се образовали по университетите. Бил е езика на образованите, пътниците особено тези идващи от РИ са го владеели, и съответно доколкото е бил единствения начин чрез който е можело да се остави надпис, българите са го използвали. Сигурното е, че ако гръцкия е бил толкова популярен, че българските селяни и цялата българска армия да са го използвали, то тогава нямаше да има нужда да въвеждаме кирилицата, а щяхме просто да си разпространяваме и преписваме гръцките книги на гръцки. Но друго се случва.

А може и да е служило за разпробиване на някакви отвори. Тъй като има три назъбени ивици, явно е трябвало да се въртят двете части. Забиваш в нещо и натискаш и въртиш докато получиш нужния размер.

Езикът на държавната канцелария на ПБЦ не е гръцки. Първо държавната канцелария на ПБЦ не е аналогична на тази на Римската империя, и съответно не е имала нужда от писменост. Имали са друга система, която не познаваме. Българите по онова време по византийски модел започват да оставят надписи върху камък, като за целта използват гръцкото койне, не защото е било официален канцеларски език, а защото просто по онова време това е била единствената алтернатива. Българите не са били запознати с други писмености и други писмени езици, а и са разполагали с достатъчно гръкоезични ромеи подръка, които да им дялат камъните с надписи. Тоест надписите са на гръцки, написани са с гръцката азбука, и вероятно са ги писали подчинени на ПБЦ ромеи. Такива е имало, и такива са участвали както в армията, така и в строежите на Плиска и Преслав. И затова и виждаме типични римски строителни техники в градежите. Гръцкия е бил използван от жителите на завладените от българите римски градове, като част от римските градове доброволно са се присъединявали към царството. Това обаче не означава, че гръцкия е бил втори официален и че всички са го знаели. Знаели са го ромеите, които стават български поданици, и вероятно именно такива ромеи поздравяват на гръцки Симеон. Постепенно тези ромеи стават българи асимилирани в новата държава и преминават на български.

А тази металната част която се надява на шилото какво представлява, и възможно ли е в нея да се налее нещо, или е плътна?

Някакъв примитивен писец с мастило. От кутията се вижда, че в комплекта е имало и друга част. Вероятно тубичка с мастило с която се е пълнел резервоара, или е било попивачка за мастило. Следите от мастилото се виждат там където е стояла втората част от комплекта.

Нищо пречи проучванията ти да те заведат до девета глуха и резултати да не получиш. Ще си си изгубил времето накрая, въпреки че ще си се образовал за това - онова. Щом смяташ скитите за не-индоевропейци и не-иранци значи вероятно си прегърнал пантюркиската теория, че скитите са турци. А това вече е извън науката. Псевдо наука. До никъде не води и е загуба на време. Виж относно скитите защо имената на Дон, Днестър, Днепър и Дунав започват с това ДН, и се консултирай с осетинския речник да видиш там как наричат водата. И след това виж статията на Янош Хармата за езика на сарматите. Там са дадени някои сарматски и скитски имена, които имат чиста иранска етимология. Също както и имената на Дуло. Пък после си вади заключенията дали да изкарваш скитите, сарматите и прабългарите, че са тюрки, евенки или чукчи.

Тантине, виж проучи ги иранските езици по-добре, щото прабългарите в по-голямата си част са късни сармати, като аланите.. Без да проучиш иранските езици е безсмислено да се занимаваш с прабългарите. Относно степните "иранци" не знаем какви езици точно са говорели, но скитите вероятто са били близки езиково до прародителите на склави и венети, докато източните скити - сарматите, вероятно са били по-близки до персите. Но и в двата случая допускаме че в езиците им е съществувала ирано-славянската лексика, която днес съществува в славянските и иранските езици, или е съществувала в староиранските. Тази лексика е от рода на Аз, Жена, Дете/Дада, Дан, Крещя, Къде, Нов, Жив, Дар, Държа, Бог, Рай... Ако тази лексика е била в устата на степните "иранци", от които българите произлизат според археологията и географията, то обяснението за изчезването на прабългарския език става много лесно... просто никъде не е изчезвал. Относно принадлежността на скитите и сарматите към дадена езикова група имаме различни податки и те сочат към иранската група. Първо, безспорно е наличието на ирански топоними в Северното черноморие. Част от тях са дошли с понтийците на Митрадат, които подчиняват онези земи, но част от тях се виждат и в имената на сарматските царе от онези земи. За персите зороастрийци северните иранци, които били наричани туранци, се различавали от тях по религията - персите са зороастъри, а северните са си езичници, вероятно поклонници на Слънцето, като масагетите. Когато Александър Македонски се среща на Амударая със скитския вожд той казва на Александър, да не закача скитите, тъй като земите на братовчедите му се простират чак до Тракия, а това било до задния двор на родината на Александър, като това е един вид заплаха. Тоест скитите на Дунав и на Амударая не само са били близки, но и са общували активно, като според Херодот скитите и новодошлите савромати говорили на близки езици, вероятно диалекти.

Тия титли войвода и владика са някакви второстепенни и низши титли и е логично да са ги използвали само селяците и покръстените в ПБЦ. Управляващите имат друга титулна система, която е по-сложна и явно има общи неща с титулните системи на степните империи. При славяноезичните по различни пътища навлизат чужди титли като господин/деспот, цар, жупан, боляр, богатир и др., и именно те са най-използвани по надписи и текстове, а не низшите. По същия начин днес по новините чуваме постоянно разни неща за тоя или ония генерал, който или купува самолети, или се бори с вируси, или управлява държавата, но не чуваме почти нищо за низшите редници или ефрейтори.

Е то ако се отнасяш с такова пренебрежение към иранските езици няма как да схванеш за какво иде реч, и дори да ти се дадат доказателства може и да не ги разбереш. Щом и таджикския вкарваш тук значи по темата си доста бос така да се каже. Има разделение между славянските и класическите ирански езици на перси, согди и бактри, но за езиците на безписмените и непознатите на цивилизацията степни "ирански" народи не знаем много. В случая предполагаме, че езиците им не са се отдалечили чак толкова от индоевропейското начало и са били частично разбираеми и за ранните славяноезични и за източните и южните иранци. Междинен език демек. И колкото повече назад във времето се връщаме толкова повече са се разбирали предците на славяните и степните "иранци".

Имаш право да не смяташ каквото си искаш. Но това не означава че си прав. Все пак не си учен, и не се придържаш към научния метод, тъй че мнението ти не е меродавно. Предпочитам да гледам какво пише Р. Рашев за Пенковската култура, за Сивашовка, и за това как те дават началото на прабългарската култура на Долен Дунав, и от там да правя и заключения относно езика на прабългарите. Като добавим към тази археология и сходната лексика в староиранските и славянските езици, и нещата се подреждат. Просто няма как говорейки за прабългарите и за езиците в ПБЦ, да пропускаме с такава лекота и с такова безхаберие староиранските езици, и да обявяваме че езиците на скитите и сарматите се претопили в славянските безследно, и че прабългарите задължително са алтайци езиково, въпреки, че имената им са ирански, културата им е сарматска, и генетиката им няма азиатски гени. Просто е напълно ненаучно по отношение на прабългарите и ПБЦ нещата да се поставят на стария кантар на който от едната страна е славянския старобългарски, а от другата е някакъв хипотетичен алтайски прабългарски. Твърде елементарна конструкция е това, основана на стари погрешни схващания. Изградена е тази конструкция на база календарните термини от Именника, но повечето от тях не са тюркски или алтайски, а са индоевропейски.

Значи като казвам че още при Аспарух са говорили на старобългарския не визирам книжовния старобългарски от 9 век, а визирам една по-ранна негова версия от която трябва да изключим всички онези гръцки и латински думи, а също така и преводните думи от гръцки, които идват с книгите. Тоест говорим за един протостаробългарски в който ги има думи като Аз, Жена, Чедо, Дете, които са и ирански и славянски. Примерно думата Чедо си е източна и вероятно е част от прабългарската индоевропейска лексика. През езическия период българите са с титулатура която вероятно е била степна и в основите си сарматска, като част от нея е заета от тюркския хаганат и аварите. При такова положение при което едни чужди титли са изместили собствените няма как да очакваме използването на старите собствени. Все едно сега да очакваме да наричаме Радев не президент, а канасубиги. По-късните славянски титли, които вече познаваме от книжнината често са калки на гръцки и латински титли. Такава заемка е и цар и господар и други. А "славянската" титла княз вероятно наблюдаваме в титлата канас-у-биги (кънез от бога), тъй че имаме най-важната титла при това достатъчно добре документирана по надписите.

Тантине, относно двуезичието на ПБЦ си задай въпроса какво би се случило при смесването на два индоевропейски народа с близки езици. Ако в иранските езици на сарматите ги е имало като майчини иранските думи Аз, Къде, Жена, Дар, Дан, Жъна, Крещя и други подобни, то при смесването им със славянските езици какво би се получило?! Тези думи са именно ирански, но са и славянски, тогава можем ли да ги определим като двуезичие?! Прочети какво пише Р. Рашев в "За произхода на прабългарите" относно Пенковската култура и от къде се е появила и къде е изчезнала. И ако Рашев предполага, че прабългарското население в основата си е било съставено от ираноезични и от някакви пенковци, които определя като анти или славянизирани сармати, то тези дискусии за двуезичието стават излишни. Още по времето на Аспарух прабългарите изглежда са си говорили на старобългарския, който в основата си е славянски, но е пълен със смесена славяно-иранска лексика. Изглежда езиците на скитите и европейските сармати са били по-близки до славянските, ако не са били и техни предтечи, и са се различавали от същинските ирански езици на перси, алани, согди и бактри от изтока и юга. Тоест в твоите схеми и проучвания не разглеждай само варианта за някакво двуезичие с изчезването на прабългарския език, а разглеждай варианта и за смесването на прабългарския със склавския (антския). Това, че не виждаш прабългарската лексика в старобългарския може да е по простата причина че смяташ погрешно прабългарския за алтайски. Ако допуснеш че прабългарския е бил някакъв степен ирански или междинен ирано-слявянски, може и други схеми да почнеш да изчисляваш. Тия сметки с това колко процента прабългари и колко процента славянки били говорели езиците си в ПБЦ, и как прабългарския бил изчезнал постепенно са просто спекулации на база един факт (ПБЦ използва старобългарския език) и на едно недоказано предположение (спекулация), че прабългарския е тюркски.

Доводите на Рашев са календарът, титлите и военната терминология. Поне така е в "За произхода на прабългарите" (1992). При него по скоро имаме опит за съчетаване на всички налични данни по онова време без да се отхвърля нищо в това число и тюрски компонент. По-късно обаче в монографиите си говори и за иранските имена на Дуло.

Серафимов плюе всъщност по статията отнасяща се до изследването на въпросните 137 проби от степите, с което Стамов започва тук темата на първата страница. А новото проучване на "азиатския" прабългарин е друга тема.

Еми Симоненко визира аланите като носители на въпросната хуно-сарматска култура, като част от елементите й се откриват при сюнну.

Стамов и Чобанов трябва да отговорят на нападките направени от Павел Серафимов. В блога си определя Чобанов като археолог теоретик, за който не знаел да е работил по обект, а Стамов е определен като социален антрополог. Общата им публикация "Archaeological and genetic data suggest Ciscaucasian origin for the Proto-Bulgarians" е определена като пасквил и "работа на умопомрачително ниво".

Според статията на Александър Симоненко "On the problem of the "huns-sarmatians"" термините хуно-сармати и хуно-сарматска култура са коректни и са свързани с наличието на достатъчно източни следи в културата на аланите, които я свързват с тази на сюнну и на Китай. Тези културни връзки не били просто следствие на търговски обмен по пътя на коприната, а били следствие на преселение на сарматско население от изток на запад. Аланите са определени като наследници на културата Пазирик. Преселението на аланите на запад станало едновременно с преселение на част от сюнну на запад. Аланите попадайки северно от Черно Море, чак до Дунав, наложили властта си над местните сарматски племена и съответно и част от културата на елита се прехвърлила върху местните. Хрониката „Хау Ханшу“ споменава, че степната страна Янкай сменила името си на Аланляо (阿蘭聊): „Царството Янкай е променило името си на царство Аланляо. Негова столица е град Ди. То е васално на Кандзюй. Климатът е мек. Изобилства от восъчни дървета, борове и бяла трева. Техният начин на живот и облекло са същите, като тези на Кандзюй.“

Копроним и Паган живеят 100 години след Аспарух. Предостатъчно време името на реката да измести името на Одесос.

В сведението пише "дошли при така наречената Варна, близо до Одесос, и до тамошната земя". Тоест ако беше населено място щеше да пише дошли В т.нар. Варна, но пише ПРИ т. нар. Варна. Теофан описва много добре земите - отзад Дунав, отпред теснините (проходите на Стара Планина), и отстрани Понтийско море. В средата на това описание е именно Плисковското поле и р. Варна. Интересното е и това че гръцкото "близо до" - πλησιον (плисион) звучи много близко до името на Плиска.

Плиска е близо до Одесос, ако си в кораб в одесоския залив, и ако имаш представа за географията и населените места на тази област.

Варна става нарицателно и за Одесос, както знаем. Днес Одесос е Варна, но това не променя фактът, че и реката се е наричала Варна. Тоест сведението за така наречената Варна може да е за река, а по-късните сведения може да са за населено място, което вече е асоциирано с името на реката. Паган е живял 100 години след Аспарух, а това е доста време. Относно местоположението на ранните българи ромеите пишат често използвайки като ориентири реки - Дон, Кубан, Дунав.., и съответно р. Варна е логичното следващо място за географско определение за тях.

За константинополските римляни, които основно търгуват по море, а и по море си правят основните десанти в Добруджа, всичко което е нагоре по р. Варна е близо до Одесос. И това е защото, за да стигнат до всичко по р. Варна най-лесно им е да минат през Одесос.

Плиска всъщност си е точно до Варна. От Плиска до горното течение на р. Варна ( тоест до р. Каменица) са 1,8 км (20 минути пеша). А Кабиюк е от другата страна на р. Варна. Георгиев прави само предположения върху текста със сведението без да има някакви конкретни данни от археологията. Предполага че Плиска е била при с. Манастир, което също е близо до р. Варна, но без да доказва нищо.

Добива на уран си е опасен, и замърсява като всяка минна дейност. А самия уран също е опасен, тъй като е силно радиоактивен. Но това е от гледна точка на човека и желанието му всички хора да са здрави и да не се разболяват. За природата обаче урана не е много опасен, тъй като по-високата радиация просто ще доведе до повече мутации в някои растения и животни, което ще ускори еволюцията в някоя насока. Някой вид може да се измени и да изчезне, но това не е проблем за природата. След аварията в Чернобил природата в забранената високорадиоактивна зона процъфтява, въпреки наличието на мутации при някои животни и растения. Мутиралите или загиват или не могат да се справят с възпроизвеждането си и отпадат от еволюцията, а ако се справят могат да доведат до появата на нов вид. При нас има повишена радиация над пределно допустимите граници покрай някои стари мини. Примерно над Сливен има две затворени мини много близо до една пътека по която минава основния туристически поток към Карандила. На пътеката се засичат 0,33 μSv/h, а на десетина метра от пътеката се засичат 0,50 μSv/h. Границата над която се приема, че фона е завишен е 0,30 μSv/h, а нормалния е около 0,10-0,20 μSv/h. Пред АЕЦ-Козлодуй е 0,14 μSv/h, а по върховете на планините и в някои хижи е 0,20-0,25 μSv/h. По света има и места (някои пустини) с естествен фон, който е десетки пъти по-висок от естествения фон при нас.

Изкуствен интелект победи пилот във въздушен бой - https://www.vesti.bg/tehnologii/izkustven-intelekt-pobedi-pilot-vyv-vyzdushen-boj-6113821 Heron Systems побеждава реалния пилот с 5:0. В последния рунд пилотът успява да промени тактиката си и оцелява значително по-дълго време, но все пак губи от изкуствения интелект. Коментаторите на битката отбелязват някои от основите причини за успеха му. Една от тях е "свърхчовешката' способност да се прицелва с точност от много повече позиции на самолета. Изкуственият интелект успява да запази контрол над виртуалния изтрбител и при резки кръгови маневри с висока скорост на ниска височина. При такива условия се изпитват екстремни сили на земното ускорение, които биха затруднили човек, но не са проблем за софтуера. Постижението на изкуствения интелект е значително и заради друго ограничение по време на състезанието. Той не е имал право да анализира текущите битки и да се адаптира към наученото. Вместо това е разчитал само на предварително натрупани познания в процеса на обучение. Друго ограничение е било липсата на система за предвиждане и превенция на сблъсък с друг самолет. Целта е била да се създадат най-трудните условия за изкуствения интелект. Победителите от Heron Systems коментират, че въпреки това са забелязали неочаквани маневри от виртуалните пилоти.