makebulgar

Това твърдение за славянизацията трабва да се докаже. Единственото което знаем е че през 8 век българите говорят доста добре старобългарския език. А всичко останало за славянизацията и пълната загуба на езика, за славянското море в което се удавил прабългарския език и т.н. са хипотези изградени на база това доста добро владеене на старобългарския. Причината за него обаче може и да е друга. Преди време учените бяха убедени, че календарните термини, инвентарните надписи и 15-20 алтаизма от старобългарския са достатъчни за дефиниране на прабългарския език като някакъв чувашки, но днес вече никой не е убеден в подобна конструкция, и доказателствата не са достатъчни, тъй като може да са заемки.

20 надгробни могили в Нова Враждебна, Чепинци, Левски-Г, спирка Петте могили, и други. Но тези са само малка част от всички. Най-важните са в Пловдивско и при Казанлък. Дълга тема. Цяла книга.

За повечето. За най-големите. 20 от тях са в София. Ще станат много известни след това.

Може би след година - година и половина. До месец-два приключвам с могилите и се заемам усилено да завърша и това за Плиска.

Тези надписи са на гръцки, а не на прабългарски. Има само няколко инвентарни, които не са на гръцки, но не доказват и какъв е бил прабългарския. Военни инвентарни надписи имаме и днес, като в тях термини-чуждици като танк, автомат, гаубица, ракета, и т.н. не доказват какъв е българския език.

Маготине, разбира се, че живота не е като във форума, затова и тук не пиша почти нищо относно изследванията си. Ще говорим някой ден когато всичко за хипотезата за кулите и за останалите открития излезе на хартия. Предполагам една от презентациите ще бъде в музея на Плиска, тъй че може и там да говорим. Нещата са сериозни, тъй че предполагам сам ще имаш желание да ги обсъдим. И са толкова интересни, че най-вероятно ще има много нови плисковски експедиции след това, като или аз ще ги водя, или ще се водите по написаното в книгата.

Аспандияте, в съседна Византия е имало император с името Петър, при това е един от най-известните и е титулуван "Велики". Построил е църквата Св.София в Константинопол! Нарича се Флавий Петър Сабатий и е известен с прякора си или с втората си фамилия - Юстиниян (Flávios Pétros Sabbátios Ioustinianós). Освен това името Петър е доста популярно на Балканите. Прокопий Кесарийски пише за някакъв трак наречен Петър, който бил копиеносец на Соломон, а в "Тайната история" споменава за стратег с името Петър. Освен това името вероятно е било известно още в Стара България на Днепър, ако приемем, че орлето от Вознесенка с монограма на Петър е било собственост на българите.

Пак ще говорим някой ден. За езическата култура на българите и за Плиска и Преслав предстои голяма крачка напред.

Съвсем нищо общо с лудница няма в случая. Това със славяноезичните степняци е малко отклонение от чистата наука и донякъде насилване на наличния материал, доколкото хипотезата използва доста недоказуеми предположения, но няма как по друг начин да бъде в проучването на тъмната степ. За кулите обаче нещата са си чиста наука и могат да се проверят. Там нещата следват едно след друго и откритията водят до нови научни открития, тоест имаме открития и доказателства които предвиждат следващи открития и водят до развитие на науката.

И аз нямам търпение всичко да излезе наяве, но съвсем не става на въпрос за пренаписване на историята и за просветляване на заблудени. Става на въпрос за допълване и развитие на науката с нови гледни точки и нови методи на изследване. Историите и книгите си евентуално учените ще пренапишат сами с оглед на новите открития... или ще напишат нови..

Маготине, за фантазията (въображението) още Айнщайн е казал, че е по-важна от знанията. Тоест колкото и знания да натрупа човек, ако няма развита фантазия чрез която да подрежда в нови форми познанията си, то той ще стои на едно място - знаещ, но неоткриващ нищо ново. В тази връзка онова за жилищните кули не са просто фантазии, а е авангардна наука, която едва ли всеки би разбрал, ако не е запознат напълно с новите открития и новите анализи. А такива открития има, и когато се запознаеш с тях предполагам доста бързо ще се съгласиш с хипотезата за кулите. Но за тях ще напиша малко по-късно. Сега завършвам нещо за могилите на траките, тоест отново археологически проблем, който археолозите не сте не разработили.

Маготине, не се впряай толкова. Забележката за сгрешената логика по-горе не трябва да я приемаш лично, тъй като явно не си лингвист по професия, и относно лексиката явно цитираш други учени. Онези другите, които са казали, че за да живееш в степите ти е нужна някаква "степна" лексика в езика, и че в степите са живеели само номади със степна лексика значи нещо не е запознати нито с археологията на степите, нито със възможностите за живот там. Принципно съм съгласен с настоящата ситуация в науката относно славяните, сарматите, езиците и степите, но има и неща които будят съмнение, и трябва да бъдат проучвани още. Както знаем онези земи са безписмени и сведенията за тях са доста доста оскъдни. Славяноезичните конници от степите са хипотеза която не е в конфликт с останалите, а просто ги допълва като допуска несъвършенства съществуващите конструкции. Такива несъвършенства са напълно възможни, доколкото и в лингвистиката и в археологията на степите има много бели петна и заключенията на учените не са крайни и са с голяма доза вероятностен характер. Относно осетинския, хотано-сакския и останалите "скитски" езици от изтока, е сигурно това, че те са определени като сакски/скитски чисто хипотетично. Те са ирански езици, но вероятно заедно с персийския са се формирали там, на изток от Каспийско море, а не в степите на Европа. Р.Рашев допуска възможността още при Аспарух българите да са били славянизирани, като прави това поради лесното приемане на старобългарския език и поради археологията на север от Дунав. От тук насетне тази хипотеза за ранния славянски език при българите може да бъде оставена на тъмно, но може да бъде и проучена по-задълбочено. Ако е възможно българите на онзи ранен етап да са били славяноезични, то те със сигурност може да бъдат определени като славяноезични конници. Според Рашев тези конници са били славянизирани, но доколкото в славянските и староирански езици има много обща лексика може да се разглежда и варианта при който българите, склавите, антите и венетите са говорели на по-далечни или по-близки диалекти. В степите вероятно наистина няма степни славяни, тоест там може да не се открива никаква връзка с археологията свързвана със склави, анти и венети, но това не изключва съществуването на славяноезични народи с други култури. Тоест славяните (склави, анти и венети) от средновековните извори не представляват всички славяноезични народи, и не всички славяноезични народи произлизат или са славянизирани от тях. Това е хипотеза, която трябва да се развие.

Това е доста грешна логика. И грешката идва от представата за живота в степите. В степите освен номадски начин на живот може да се води и уседнал живот, като доказателство за това са стотиците "скитски" градове от "славянски" тип - дървени градове, оградени ровове и валове. В така наречените степи всъщност има доста гори и реки, и преди там да се започне с номадската подвижна икономика е имало и уседнали. Тъй че степите не са само номади. Има предостатъчно данни за съществуването на конни народи и за земите на българите, и за сарматите и за Центрана Азия. Конен народ не означава номад и траките са добър пример в това отношение. Българите са били същия вид - конен народ, воюващ изключително на коне, но притежаващ градове, отглеждащ зърно за конете и т.н. Тоест подобна аргументация за липсата на "степна" лексика в славянските езици не е състоятелна. Степна лексика може да се търси само при чистите номадски народи. Напълно възможно е в степите да са съществували уседнали конни индоевропейци чийто език е бил близък до реконструирания прото-славянски.

Това е популарната версия, която всеки който не е навътре в иранските езици може да прочете от нета или от някоя книга за иранските езици. Напрактика ситуацията обаче е съвсем различна. Таджикския и осетинския не са преки наследници на сарматския език в степите, тъй като в степите не е имало един сарматски-ирански език. Учените днес използват термина "сарматски език" като обобщаващ термин за някакъв съществуващ в степите език на ирански племена. Напрактика от езиците на тези племена обаче нямаме почти никакви данни. Затова и нито можем да ги наричаме сарматски, нито да ги определяме като ирански. Обобщаващия термин "сармати" се налага доста късно, като подобно на "скити" се дава често по географски принцип през римската епоха. Според специалиста по езиците на сармати и скити Я.Хармата осетинския не е наследник на всички сарматски езици, а само на аланския език (Осетия е на територията на средновековна Алания) който е късен класически ирански език дошъл от изток. За езиците на останалите - язиги, савромати, роксолани и други подобни нямаме никакви данни и осетинския не им наследник. Аланският език погрешно е определян като "късен-сарматски", като за него по-скоро трябва да се използва термина източен-ирански език. Топонимията и имената от надгробни паметници със сигурност не са сигурен източник за езика на скити и савромати, тъй като могат да са остатъци от по-ранни периоди или да са късни заемки. Както знаем там където са оставени паметниците, се настаняват царете на Понтийското царство, които са с персийски произход, а това означава, че част от имената може да са персийски заемки. Таджикския език пък си е дериват на персийския Дари, а не е някакъв скито-сарматски остатък. Хотано-сакския също не е никакъв сарматски или сакски. Този език е Хотански, тоест документиран е в Хотан, а определението "сакски" е изкуствено и са му го дали лингвистите сравнявайки го с останалите езици които са смятали за скитски - осетински, согдийски, и други подобни. Напрактика обаче няма никакви доказателства за това, че хотанския език е скитски език еднакъв с езика на европейските скити. Тоест напълно възможно е учените да правят систематична грешка относно определения като "сарматски език" и да го смятат за класически ирански език, а реално в степите да са съществували и племена с различен индоевропейски език по-близък до славянските в които я е нямало голяма част от специфичната иранска лексика.

Думите са основно от български и от авестийски, а не са манипулации. Хипотезата разглежда не известните писмено документирани ирански езици, които са сравнително отдалечени от славянските, а разглежда езиците на степните индоевропейски номади наричани скити и сармати, за чиито езици нямаме писмени данни. Тоест относно тях може да се спекулира във добрия, философски смисъл на думата. Славяногласните склави, венети и анти вероятно не са се разбирали с персите и бактрийците, но вероятно са се разбирали със степните племна чиято лексика е била близка до тяхната, и не е била толкова близка до персийската.

Булгароиде, явно не четеш или не разбираш прочетеното, тъй че няма смисъл да отговарям на безкончаемите въпроси. Вникни в написаното и тогава питай. Р.Рашев изказа предположението че българите били славянизирани още по времето на Аспарух. Това предположение (speculation) или хипотеза трябва да се проучи по-подробно. Аз просто спекулирам (предполагам) в това направление. Но разглеждам друг вариант при който не е имало славянизиране, а самите българи и сармати идвайки от изток принципно са имали лексика близка до тази на склави и анти, и смесването с тях е станало по естествен път. Тази спекулация е възможна заради голямото сходство в лексиката на старобългарския и староиранските езици.

Еми вече го казах. Вероятно всички тези на картата обявени за скити и сармати са били до определена степен славяноезични, но не заради контакт с праславяни, а поради близкия им произход. Няма как да ти посоча къде точно са славяните, тъй като подобна конструкция на въпроса е грешна. Славяните са езикова група, а не археологическа култура. Славяноезични е възможно да са били и някои степни номадски култури.

Еми ако всички тези отбелязани като скити и сармати на картинката са използвали ирански думи като Аз, Къде(Куда), Шетам, Мога, Двери, За, Да, Брат, Четири, Сто, Земя, Бран, Бог, Творя, Дете/Дати, Жив, Жена, Бат, Топъл, Хубав, Говедо, Гоня, Гадина, Дан, Държа, Хват, Хрущя, При, Ремък, Равен, Ридая, Рай, ... то не е трябвало да има точка на съприкосновение. Когато са се завърнали в северното черноморие са заварили скити (склави, венети, анти) със близък до техния език и по-късно през 10 век всички тези близкоезични народи са определени като словене!

Пак си помисли по въпроса, защото когато казваш Аз, Къде(Куда), Шетам, Мога, Двери, За, Да, Брат, Четири, Сто, и още стотици подобни, използваш лексика староиранска, авестийска...

Еми не, не е сигурно какви са били. Погледни какво пишат хората за източниците - лични имена, топоними и хидроними. Несигурна почва. Ако изследваме чрез лични имена, топоними и хидроними съвременните българи и България ще излезе, че сме антични трако-гърко-юдеи. Ама не сме.

Напротив. Общата лексика между иранските и славянски езици е факт безспорен. Близостта им в индоевропейското семейство е доста голяма. В миналото е била много по-голяма, и лексиката е била много по-близка, докато не стигнем назад във времето когато някъде около Ямна са били едно и също.

Има значение какъв е бил скитския и сарматския. Ако не е бил класически ирански като споменатите езици, то може и да не ги наричаме ирански. Може да са били междинни между протославянските и прото-иранските. Това че няколко имена, топоними и хидроними от Скития се превеждат пред осетински и персийски не доказва неизменно че лексиката на скитите е 100% персийска или осетинска.

Славянски и Ирански са езиците днес. Преди 1500 години са били по-близки. Преди 2500 години са били още по-близки, преди 3500 години вероятно различните групи скити от Карпатите до Памир са се разбирали свободно без преводач. Тоест днешния шаблон и класификация на съвременните езици не е удачен за античността. Въпросът е, че през 5-6 век българите като някакви сарматски наследници са имали достатъчно своя "иранска" лексика, така, че да намерят общ език със протославяни като анти, склави и венети. И лексиката им едва ли е била като на персите, согдите, бактрите или аланите, а е била по-скоро северен някакъв междинен диалект който можем да поставим между славянските и ирански езици. Ако прабългарския беше класически ирански език като осетинския и парсийския при хипотетичното приемане на чуждия старобългарски-славянски в него пак щяха да останат доста персийски думи, но такива липсват. Решението на казуса е или българите са били тотално славянизирани през 5-7 век примерно, или езикът им е бил основата на старобългарския без външна намеса. Славяноезични конници от степите.

Произвеждали са такъв сапун в Комбинат "Ширпотреба" на бул. Сливница 188