makebulgar

Може да има обяснение, но трябва да се разясни причината защо трябва да приемаме, че чувашкия Р-ъ език трябва да е някакъв супер ранен език, а да не е късно изменение на тюркски език с някакво монголско-манджурско влияние върху угро-фински основи. При това според генетиката от онова известно генетично изследване на чувашите, те мисля имаха и някаква месопотамска жилка, което се открива и в езика им доколкото си спомням.

Огурските езици са си чиста хипотеза и е напълно възможно да не са съществували такива езици. Палатизацията р-з е характерна и за други езици и е много трудно да се каже въпросните известни чувашки и славянски "огурски" Р-ъ думи дали са ранни думи от някакви езици от 1 в. или са късни палатизации. В степите същата палатизация се наблюдава и при сарматите, но е от вида л-д.

Предложи ни по-скоро избор за това дали да си губим времето с незначителни неща или да го използваме за нещо по-важно. Защо да учиш милиони факти на изуст години наред като можеш да ги достигнеш за секунди. Същото направи пералнята отменяйки прането на ръка, същото направиха колите увеличавайки скороста на придвижване. Всяка технология ни дава малко повече време от живота ни, което време имаме избора да го пренасочим към нещо по-полезно, по-забавно, към почивка или към още повече работа.. Примера който дадох по-горе не са просто думи, и някои хора наистина пишат книгите си на телефоните!..

Днешните комуникации всъщност са от полза за жените. Абдикиралите им мъже днес ако цъкат на компютъра игри и ако си пият бирата пред компютъра със сигурност могат да отделят повече време за дома си и за желанията на жената. Все пак са си в къщи. Преди да се появят бързите комуникации забавленията с игри и пиене обикновено се случваха далеч от жените и къщите - по кръчми и паланки, и съответно жените са били доста по самотни и изоставени. А днес в едната стая мъжа е обсебен от някоя игра, а в другата жената гледа важен сериал.. И едното и другото е напълно безсмислено, но хората имат нужда да си запълват свободното време с някакви интересни неща.

Всъщност проблема със социалната некомпетентност не е породен от новите форми на комуникация. Проблема е съществувал и преди смартфоните. И некомпетентните едно време са нямали възможност просто да изключат екрана, а са действали както намерят за удачно и проблемите са си решавали с битки, бой, убийства, бягство от вкъщи, изневери, и други подобни.

От смартфоните ползата е безспорна. Могат да ти запълнят времето, което иначе ще загубиш. Дали ще четеш сайтове, дали ще пишеш съобщения или ще снимаш, няма значение, винаги когато ти потрябва нещо от това можеш да го правиш. Можеш да правиш и всички неща едновременно, слушайки музика и ползвайки GPS и други екстри. А ако си по-умен можеш да правиш и по-стойностни неща пътувайки в автобуса. Отстрани хората ще те гледат и ще си мислят че си цъкаш на телефона лафчета или игрички, но ти в това време може да завършваш някоя важна глава от романа който ще стане бестселър по света, или да завършваш научния труд който ще спаси света.

Чудех се как така птиците се завръщат всяко лято от юг в старите си гнезда, и после си спомних, че и аз тръгна ли на път все някога се прибирам у дома си.

това всъщност не е точно така. сред тях може да има и някакви наследници на други индоевропейски племена, като тохарите примерно. А освен тохароезични и ираноезични нищо чудно в степите да е имало и индоевропейски плечема с друг език.

За язигите в Панония мисля че Я.Хармата пишеше, че активно контактували със събратята си роксолани живеещи някъде северно от Дунав на Черно море. От даките искали да им осигуряват транспортен коридор през Карпатите. Язигите били бедни за разлика от роксоланите. Имали костени върхове на стрели и други подобни примитивни оръжия.

Същия извор който описва това къде са се поселили Емендзар и Узиндур казва, че сарматите обитават земите на запад от Лом при Тимок.

Защо са се разпръснали сред германските племена, а не примерно сред славянските? Ако съдим за това само по стереотипа, че сарматите били само конници, а славяноезичните били само земеделци значи може и да сбъркаме.

Ако са използвали иранските думи Аз, Кога, Къде, Мога, Дете, Жена, Чедо, Държа, Дар, Шетам, Тичам, Бог, и т.н. и т.н. значи са говорели на славянски. Трудно е да се разбере за какво иде реч, но това е положението.

А скитите на авестийски ли са говорели?

Науката ако се прави отговорно може и да не греши, но ако не се прави достатъчно дръзко върви доста мудно. За скитите не казваме че не са ираноезични, нито казваме, че са славяни, а казваме, че и двете становища са погрешни, но същевременно и двете становища са верни!!! Просто древния скитски език от 8 в.пр.Хр. вероятно е бил много близък лексикално с протославянския. А според по-горе описаните генетични резултати древния скитски език трябва да се сложи като предхождащ протославянските.

Маготине, тия неща дето се учат в първи курс са ни ясни. Ясни са като бял ден. Почти толкова ясни колкото бяха ясни нещата преди 30 години относно произхода на прабългарите. Прабългарите бяха чисти тюрки, хуни, чуди и проч, и това се учеше още в средното образование. Но нещата се промениха както знаем. Въпросът е дали и относно праславяните, скитите, сарматите, степите, конниците, старобългарския и други подобни всичко е толкова ясно колкото беше ясен произхода на прабългарите преди време. Дали науката не греши и в някои от тези области. Традиционните научни конструкции които е изградила науката всички можем да ги четем, но за да се правят някакви нови открития трябва да се излезе от традиционното. Не да се излезе от науката, а да се излезе от стереотипите ѝ.

Еми според съчинението на Я.Хармата, който се води специалист по темата живият осетински език е наследник единствено на аланския език, а пък аланите не са нито скитите нито савроматите, и никога не били наричани сармати в латинските и гръцки хроники. А дали согди, бактри, хотани и други подобни са говорели на същия език като европейските скити е доста спорно. Вероятно тези народи са говорели сходен език със аланите, доколкото аланите идват от онези земи, и затова и се намират иранските паралели между тях и осетинския.

Тези неща са безспорно верни, но са и доста казионни и реално не решават някои съществени проблеми от историята и лингвистиката. Славяните или словените като езиков термин се сформират доста късно чак след 10 век или дори през 16 век, доколкото тогава това название се налага. До тогава има склави, анти, венети, българи и други племена, без да се обединяват под едно езиково название. Славяноезичните със сигурност не са възникнали като народ през 4-5 век, защото те не са нито археологическа култура нито са сведение от гръцка хроника, а са живи хора, чиито деди са си живеели нейде из селищата в полетата и горите или в степите (!) и със сигурност са си говорели на тази същата лексика която наричаме днес славянска. Думите им не са се появили от нищото през 4-5 век. Езиците на европейските скити и сармати от друга страна е много трудно да се сложат в рамките на така наречените ирански езици, и е много трудно да ги дефинираме, тъй като просто нямаме много данни за тях. Може и да са били като езиците на согди, бактри, или други саки от изтока, но може и да не са били. Това че персите обобщават всички северни конници като не-арийци със същия език не означава че езикът на европейските скити е староперсийски или авестийски. Просто нямаме данни за него, и е напълно възможно той да не е бил като езика на източните саки. Абаев и останалите специалисти са определили скитския и сарматския като ирански основно чрез ономастиката от Северното Черноморие в сравнителен план с речника на осетинците, но някои специалисти като Я.Хармата смятат, че осетинския е наследник само на аланския език, а аланите от своя страна били късни пришълци, които нямали много общо с по-ранните скити и сармати от европейските степи. В Боспорското царство от където са повечето ирански названия както знаем се паявява и един силен персийски владетелски род от Понтийското царство, а това означава, че иранската ономастиката от персийски и източно сакски тип от Северното Черноморие може и да не е точно скитска или сарматска и да се е появила по друга линия. Тоест вижда се че нещата относно езиците на скитите и сарматите не са стопроцентово сигурни. Огромния брой обща лексика между българската (славянската) и староиранската и индо-арийската лексика говорят за това, че тази лексика е съществувала и при скитите и сарматите. От там прехода от тези народи към протославяните е бил доста плавен и безболезнен.

По моята логика не можем да говорим за славяни и за иранци през 5 в. пр.Хр., и по онова време езика на скитите е бил нещо подобно на онова което по-късно ще се определи като прото-славянски. При това за езика на скитите не знаем до каква степен е бил ирански. За него нямаме преки данни, а имаме някакви източни езици които се приемат за наследници на саките, имаме няколко скитски думи от гръцките извори, и имаме малко ономастика свързана със северното Черноморие.

Да, ираноезични са били и са използвали индо-иранските думи Аз, Кога, Къде, Мога, Дете, Жена, Чедо, Държа, Дар, Шетам, Тичам, Бог, и т.н. и т.н., но не били славяноезични... ? Проблема е в това, че при изучаването на древните езици от степите лингвистите се спират повече на различията, а не толкова на близостите, а те може да се окаже, че са били по-големи от предполагаемото.

Преди време беше доста смело твърдение да се твърди че прабългарите не са тюрки, а днес нещата са различни... Трудно е да се асимилира това със славяноезичните конници поради стереотипите наложени относно езика на скитите, относно това какво може да се разбира под протославянски език, относно стереотипа наложен от гръцките хроники за бита на склавите и други подобни стереотипи. В речника на древните степни "ирански" народи доста от собствено иранската лексика е "славянска", тъй че всичко е въпрос на гледна точка и решение кое е език, кое е диалект, и къде трябва да се сложат границите на различието.

Има хиятус, но човеконаселението на склавите и антите не се е появило от нищото. Хиатуса е в историческите сведения, а не в живота на хората, родовете и племената. Херодот конкретно описва скитите, като казва че царските скити са конници и номади, но имали и подчинени скити, част от които Херодот нарича земеделци. Тъй че няма конфликт. И заради това можем да допуснем, че по-късно през ранното средновековие освен славяноезични земеделци като склавите е имало и изначални славяноезични конници, каквито са били българите.

И на фона на всички тези расъждения на база генетика и археология, не трябва да забравяме и разказа на Херодот. Той описва това как скитите завръщайки се от походите си срещу персите заварили в земите си голямо бедствие - жените им се били събрали с робите им, като новото поколение от този брак било враждебно към тях. Тези скитско-робски деца били принудени да избягат. (Хрд. Ист. IV, 2-4) Въпросът е на къде са избягали тези скито-роби и дали те не са склавите и другите славяноезични които се разселват на запад и юг. Херодот ясно указва това, че скитите били номади или конници (кочевники), докато робите били поробени да им работят земята. Така се появяват и скитите-земеделци. За склави и други славяноезични принципно приемаме че били основно земеделци. Сарматите пък и те явно били някакъв скитски клон, като били смес от скити и амазонки, и говорели на развален скитски език, тоест на някакъв диалект.

.

Ето ги и славяните.

Преселвяния на хора и обезлюдявания на земи през средновековието и античността е имало доста, а с местните при нахлуването на чужденци се е случвало обикновено традиционното - мъжете са избивани, а жените присвоявани. Така местното население ако не се е изнасяло е било асимилирано. Езикът на местното население по-лесно се е губил, а този на пришълците е доминирал и е асимилирал местните езиково, доколкото езика на силните обикновенно надделява. Още повече когато говорим за пришълци с организирана държавност, йерархия и традиции каквито са били българите, маджарите, а вероятно и склавите. Затова и езиците им оцеляват и се налагат.