makebulgar

еми не е фантасмагоричен този език, а си е напълно реално съществуващ индоевропейски език. Календарът от Именника съвсем не е презумпция, а явно си е реално съществуващ календар при българите от 7-10 век. Има много предположения и за превода на термините и за структурата му, но има и някои неща които не са презумпции, а са си факти. Такива неща са структурата на календара която е записана в първата част на Именника, която структура е с двойни термини, такова нещо е и датировката от Чаталарския надпис, такова нещо е и края на Именника където владетелите са подредени в правилен хронологичен ред, и датировките им са точни. Като цяло нещата относно календара на древните българи не са отчайващи, а се изясняват много добре когато се види кой е този индоевропейски език от който са числителните, и като се проследят някой пътища на разпространение на този календар в Централна Азия, върху които досега изследователите не са мислили. Всичко това го подготвям за публикация, но засега не съм сигурен кога ще се получи. Преди това ще публикувам една книга за календара на траките!

За тях е оцеляване, а не деликатес.

Ще трябва да им дадат и дърва, щото снега трудно гори. Отвратителна е разбира се гледката, но явно хората са много гладни и биха изяли каквото намерят. Затова и сигурно ги наричат самоеди, тоест канибали! Интересно ще е какво ще се случи ако се изведат от средата им и се поставят в по-богата среда със плодове, хляб и други подобни, дали ще им се услаждат повече, и след колко време ще забравят за суровото месо.

Издирването на животни със сходно звучащи названия в крайна сметка води до откриването на много подобни паралели (примерите са насистина много), но това не означава нищо, тъй като в нашия случай се изследва циклов животински календар, а той не е нещо което е възникнало самостойно на различни места. Тоест календарът има някакъв първоизточник в миналото, и той е задал много от параметрите му, и така както цикъла от 12 години е еднакъв при много от тези календари, така и при много календари названията са преводни и отговарят на същите животни от първоизточника. По тази логика при проучването на нашия календар очакваме сходни конструкции от животни, числителни и подредби. Дори и някое от животните да е друго това не променя нищо, доколкото може да се установи структурата на този календар. Напрактика замяната на едно, две, три животни от календара не е фатално. А прилика между плъха и самура има, особено ако трябва да опишеш едно от двете животни на някой който не е виждал самур или на друг който не е виждал плъх. Напрактика това, че някои календари са отместени не означава че не е възможно да има синхронни с китайския календар циклови 12-годишни календари. При нашия случай приемаме, че календара е синхронен с китайския доколкото датировката сигор по Чаталарския надпис се датира лесно в годината на вола по китайския календар, и доколкото сигор/шегор може да се преведе като крава. Много малко хора са запознати с темата и с произхода на цикловите календари, и съответно не знаят, че съществува и 32-годишен животински календар в който има делфини, камили и други подобни екзотики, малко хора знаят, че в Индия е имало 60-годишен Юпитеров календар при който е имало корегиране на изоставането на реалното движение на Юпитер... Тоест изоставането, "грешките" и други подобни аномалии могат да имат обяснение, но човек трябва да познава много добре всички календари по целия свят, да познава древната астрономия, да познава древни езици и т.н. Всъщност Прицак греши по няколко линии, като първата е това, че в календара има месеци, а втората е, че числителните от именника поради факта, че имат паралели във Волжка България задължително трябва да се издирват в тюркските и алтайски езици. Напрактика нищо не пречи и числинтелните от надгробните камъни в Волжка България и числиттелни при други алтайски народи да имат нетюркски и неалтайски произход. Особено това е в сила когато се използват в календар. Мнението че повечето числителни били неясни или изопачени се основава на това, че те са тълкувани през тюркски и алтайски езици където нямат съответствия и е нужно да са неясни и изопачени за да се включат в календара. Напрактика обаче повече от 50% от известните числителни като тутом, читем, твирем, шехтем, вечем са си индоевропейски от един индоевропейски език. Българските варианти са леко изменени, но са много близки до оригиналите.

Ето ги и първите две глави от книгата: http://macedonia.kroraina.com/bd/pbb_1.html#4

Чакаме с нетърпение да видим дали Петър Богдан не е споменал нещо от Именника в книгата си.

Не само, че ще излезе нещо от този тюрлю-гювеч, но ще излезе много ясно и научно обосновано. Проблемът е, че "месеците" не са месеци, и превода на тези термини към момента не е добре направен. Просто до момента в литературата изследователите не са открили точния език от който идват повечето термини. Първоначално поради тюркската теория се е търсило в тюркските езици, после малко по-обосновано се е търсело в иранските поради някой сходства, но и в двата случая търсенето е било в грешна посока. Езика от който са термините е индоевропейски, доста известен е, и напрактика може да се проследи и връзката му с цикловия календар в Централна Азия.

Синхронноста е възможна единствено, ако се допусне, че календарните термини са календарни термини и имат превод. Ако отхвърляш възможността те да бъдат преведени разбира се, че нищо няма да е възможно, няма да съществува календар и е по-добре да се занимаваме с друго. Към момента обаче има и хора които да допуснали възможността термините да имат превод, като ред филолози или любители са се изказали по въпроса, открили са паралели относно термини като тох, шегор, сомор, дван, верени и т.н., като са търсили специално названия на животни и числителни, тъй като е изказана обоснована хипотеза, че термините се отнасят до циклов календар. Преводите които са дали тези филолози и любители може да не харесват на всички, може да са били пристрастни с тюркската хипотеза, и може дори и да са грешни в някои случаи, но са някаква изходна точка. Някои от тези термини имат много добри аналози в източни езици, тъй че те не трябва да се пренебрегват. Такива са шегор, сомор, тох, дилом, теку и други. Различията при превода на термините и това, че те се отклоняват от китайските им аналози не означава, че календара не е циклов и че не е синхронен с китайския. В цикловите календари на изток често има съчетани названия от няколко различни езика, като примерно както казахме вече, при тюрките се използва китайското название за годината на дракона, а има календари при които животните не са същите като в китайския календар. Това обаче не им пречи да са синхронни с него. Така при нашия календар дори и сомор да означава животното самур, това не пречи годината му да съвпада с китайската година на плъха. Учените са приели, че сомор отговаря на годината на плъха не само заради това че самурите и плъховете са близки по изглед животни, но и поради чисто математични и календарни съответствия, тъй като ако се изчисли назад от Умор по данните от Именника и по животинските години от източните календари излиза че сомор отговаря на годината плъх. Синхронноста на българския и китайския календар идва освен от първата част на Именника в който термините следват 60-годишната китайска таблица, но и от датировката от Чаталарския надпис която е сигор и е датирана и с идндиктион, от датировката на Умор, която е дилом, и датировката на Телец, която е сомор. Ако оспорим това че дилом е змия, шегор е бик, а сомор отговаря на годината на плъха, разбира се че няма да има синхронност, но в случая разглеждаме настоящето състояние на науката по въпроса с календара и Именника, като приемаме преводите.

Уарлорде, на колко години си, и колко ти остават до 45-50 годишна възраст!? Защо не експериментираш с диетата на ненците, че да видиш колко ще издържиш и как ще се чувстваш. Пробвай само за месец.

Галахаде, нищо не разбираш, и математиката ти куца. Затова по добре не смятай, а вземи една китайска таблица на 60-годишния календар с формат 12×10, нанеси датировките на петимата от първата част на Именника и ще видиш че всичко си е много прецизно точно.

https://bg.wikipedia.org/wiki/История_на_България_(Петър_Богдан)

Открит е оригиналният ръкопис на първата История на България от Петър Богдан 27-11-2017 http://severozapazenabg.com/открит-е-оригиналният-ръкопис-на-първ/ Текст: Весела Николаева Историческо откритие окончателно слага край на спора за първата история на България. Оригиналният ръкопис на епископ Петър Богдан е намерен и вече няма никакво съмнение за неговото съществуване и съдържание. За откритието съобщава проф. Лилия Илиева от Югозападен университет „Неофит Рилски“ в предстоящия брой на сп. „Балканистичен преглед“. Информацията вече е достъпна онлайн, а списанието ще излезе от печат през 2018 г. В момента екип филолози и преводачи подготвят за печат оригинала на първата българска история, който ще излезе през идната година. За историческата наука откритието няма аналог в последните десетилетия. То доказва с абсолютна сигурност съществуването на „Историята“ от Петър Богдан Бакшич и поставя Чипровци на полагащото му се място като културен и образователен център на Балканите още през 17 век. „Историята“ предшества тази на Паисий Хилендарски с повече от век и е един от етапите в борбата на българските католици за независимост от Османската империя. Апогеят на този процес е Чипровското въстание, в което се включват големи части от Северозападна България. Разгромът на въстанието оставя в забрава огромна част от Чипровската книжовна школа. От днешно време е трудно да открием дори информация за книги и дейност на чипровските книжовници, затова откритията на проф. Илиева са изключително важна находка за българската история. Ето какво разказва самата тя пред Severozapazenabg.com: „Ръкописът се е запазил, защото винаги е имало хора, които са го оценявали. За съдбата му със сигурност установих, че той е имал шанса да попадне в колекцията на италианския историк и ерудит маркиз Джузепе Кампори (1821- 1887). Майката на маркиза се е казвала Мариана Булгарини и вероятно това е причината трудът на Петър Богдан да събуди неговия интерес. След смъртта на маркиза неговата колекция преминава в Университетската библиотека на град Модена, където се намира и до днес. Имам предположения къде е бил ръкописът преди да попадне в тази колекция – още през 1983 г. в един от манастирите на Дубровник попаднах на данни за ръкопис на нашия автор, който обаче отдавна беше напуснал манастирската библиотека, без да има данни за съдбата му по-нататък. С последното изречение отговарям на въпроса ви „как стана“ – отдавна я търся. Хората, които търсят книги, знаят, че съществува една сила, наречена „Библиотечният ангел“ – това е един ангел, който ни помага в търсенето по библиотеки.“ Досегашните открития, включително и откритите части от преписите на „Историята“, са приемани като косвени доказателства за съществуването на произведението. По тази причина мнозина са се отнасяли скептично и приемат труда на Петър Богдан като недоказана историческа легенда. През 1979 г. проф. Божидар Димитров прави важно откритие – ръкопис от 9 страници от Библиотеката на Ватикана, написана от хърватския свещеник и филолог Иван Пастрич. До новото откритие е загадка дали това е редактирано или точно копие на част от „Историята“. Тогава е установено, че книгата е била отпечатана във Венеция от наследниците на Петър Богдан. Досега отпечатан екземплят не е открит, но проф. Илиева е оптимист, че е напълно възможно това да се случи. Тя открива следите на ръкописа първо в частна колекция, откъдето вероятно е бил откупен за публична италианска библиотека. Това прави възможно откриването му от българския екип. Основната подготовка по издаването на „Историята“ е на проф. Цветан Василев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, се посочва в публикацията на „Балканистичен форум“. Изданието ще бъде превод по оригиналния текст, факсимиле, бележки и коментар. Факсимиле от ръкописа на „Историята“ | снимка: проф. Лилия Илиева, ЮЗУ „Неофит Рилски“ в academia.edu Като оригинално заглавие се приема „За древността на бащината земя и на българските неща“. Самият автор се е подписал като „Петър Деодат Чипровски“, подобно на съгражданина си Марко Чипровски, за чиито важни философоски трудове предстои да разкажем, отново благодарение на откритията на проф. Илиева. От гледна точка на масовата публика откритието на първата българска история едва ли ще има незабавен и ярък ефект. За всеки, изкушен от историята, откритието е неоспоримо доказателство за съществуването на Чипровски Ренесанс, предшестващ Възраждането на българските земи и трагично прекъснат след въстанието. „Определено можем да датираме с точност (макар и приблизителна) възникването на първия итруд, посветен на българската история. Петър Богдан е бил завършил своя труд през 1668 г., след което го оставя за редактиране на хърватския филолог Иван Паштрич, който е и духовник. И той, както и българите – италиански възпитаници през 17 век, се е подписвал и с италиански вариант на името си, като Джовани Пастрицио. И Петър Богдан е предавал името си в други форми, например – на латински като „Петрус Деодатус“ (Деодатус също значи „даден от бога“), давал е името на село Железна (близо до Чипровец) като „Ферара“ (има същото значение) и т.н. Петър Богдан е голям интелектуалец, но той е и духовно лице. Като такъв той не се интересува много от материалнте неща в живота, интересува се от духовния живот. Затова, ако някой очаква в своя труд той да е описвал жестоки битки и кървави победи, ще остане разочарован“, разказва проф. Илиева. Във Венеция книгата е била отпечатана малко след смъртта на Петър Богдан – след 1674 г. Напълно възможно е скоро да открием и печатен екземпляр – в Италия културното наследство се опазва от векове с цената на големи усилия и като приоритет. Малка компенсация за унищожението, на което е подложена българската книжнина по време на Османската империя.

Името Кубрат и името Курт са едно и също име, тъй като през гръцки прехода е лесен, и дори някъде Кубрат беше споменат и като Коуратос.

Не само допускаме че е 60-годишен, а доказваме че е такъв. Просто трябва първата част от термините (животните) да се подредят в 12-годишния цикъл от китайската таблица на 60-годишния календар, а втората част от термините (числителните) да се подредят в 10-годишния цикъл от китайската таблица. Това не е нещо ново, и хората са го написали отдавна (В.Бъчваров, П.Петров). Термините от първата част на Именника идеално пасват на таблицата на 60-годишния календар.

Проблемът е в разбирането за това, че когато говорим за циклов животински календар и когато говорим за лунен, лунно-слънчев и слънчев календар, говорим за два различни календара. Цикловите животински 12-годишни календари отчитат само слънчевите години, като за тях е напълно достатъчно просто да се знае кога е деня на някое от слънцестоенията. При тях броя на дните не е важен, не са важни и интеркалации и други подобни. В Именника няма данни за месеци, като изказаните предположения за наличието на месеци са просто предположения. Тъй че единственото което може да се каже е че календара следва слънчевия цикъл. Останалите хипотези за някакъв вид лунно-слънчев календар си остават в сферата на спекулациите (предположенията). А лунния календар се изключва поради синхронността на сведенията за Телец, Умор и Чаталарския надпис с 12-годишния китайски календар. Дори лунен календар с някаква корекция като Метоновия цикъл, пак няма как да доведе до такава синхронност.

Метоновия цикъл, както и лунно-слънчевия китайски календар, принципно приравняват лунния календар към слънчевото движение и календар. Тоест основната цел и в двата случая е да се следва слънчевата година. Цикловия животински календар във всичките му разновидности следва слънчевата година, тъй като принципно този вид календари са създадени за отчитането на движението на планетата Юпитер, която обикаля слънцето за 12 СЛЪНЧЕВИ години.

Не може календарът да е лунен, и да има такива съвпадения между датировките на Телец, Умор, и Чаталарския надпис от една страна и китайския животински цикъл от друга. Единствено при слънчев календар това е възможно, като в случая няма място за лунно-слънчеви календари, тъй като говорим за хронологичен наблюдателен календар отчитащ годините, а не за календар делящ годината. Хората използващи прабългарския календар са следели движението на слънцето и са отчитали някое от слънцестоенията, като така не е имало нужда от високосни дни, метонови цикли, лунни календари и други корекции.

Объркване има в поредноста на вторите - не-животински термни - читем, алем, вечем, тутом, твирем, ... В първата част относно петимата князе тези термини са си много добре подредени, а във втората част не следват ритъма на първата част и са объркани.

Еми просто проблема е сложен, но не и нерешим. Москов отделя 300 страници за да опише цялата проблематика, тъй че нещата не са прости. Но не са и нерешими. Конкретно календара вече е напълно ясен, ясен е и по отношение на структурата му, ясет е и по отношение на термините е произхода им. Единственото неясно е къде и как са объркани част от термините във втората част на Именника след Аспарух. Хронологията също принципно е ясна, като хронологията на втората част съвпада със исторически потвърдената, а първата част на Именника със петимата князе е ясно че е реконструирана и някои от периодите са митологични или легендарни.

Бойладе, еми не може Именника хем да е политически пистрастен, хем да е съставен 150 години след събитията, хем да е носен като песни, и при това да съдържа календар с подобни термини. Няма как всички тези твърдения да са верни. Именника си е много добър извор за хронологията, указва събития и владетели, които откриваме в други извори, и съдържа календар, който може да бъде вкаран в този извор единствено ако е бил в употреба при българите. Въпреки че някои рубрики от Именника очевидно са объркани, и въпреки, че и някои календарни термини не са си на мястото, от Именника може да се види какъв е бил календара, и календарните термини могат много лесно да се проследят в Централна Азия. Този календар очевидно е бил използван от българите, тъй като е използван и от онзи който е написал Чаталарския надпис. Имената на Аспарух, Кубрат, Телец, Кормисош и Умор са имена на български владетели, тъй че всичко е наред. Именника си е добър извор.

При картата на градовете с окончания -дева и -брия, доколкото си спомням, окончаващите на -дева бяха предимно северно от Стара Планина, а тези с -брия бяха южно.

Авторът на статията за азбуките - Росен Янков, в общи линии е прав и се придържа към фактите, а те са че съвременната руска азбука не е средновековната кирилица, че средновековната кирилица е българска азбука създадена в Преславската книжовна школа, че средновековната кирилица не е гръцка азбука въпреки че произхожда от нея, че много славянски държави не припознават кирилицата като славянска азбука, че Кирил и Методий създават глаголицата, и т.н. Рамус греши със втория си пост, в който изтъква останали неща свързани с историята написани от Росен Янков, които в случая са излишни, и дори и да са пристрастни нямат отношение към статията за азбуките. Тоест дори и пристрастен в някои свои статии авторът може да е обективен в други. Това в науката се нарича логическа заблуда Ad hominem (Към човека), при която се прави опит да се контрират нечии твърдения като се атакува човека, вместо да се атакуват самите твърдения. Заблудата е, когато с характеристики на личността се оправдава истинността на някой аргумент. Следователно, когато някой реши да се бори или да изобличава така наречените "фалшиви новини", първо той трябва да има възможностите и познанията да го прави. И ако в крайна сметка се заеме с тази задача, трябва да се концентрира конкретно върху аргументите на разобличаваната публикация, а не върху останалото творчество на автора на евентуалната "фалшива новина".

Ще е интересно да видим и в кои средновековни извори е споменат града като Пълдин/Пълъдин.

Тоест сведението за Пулпудева е единствено от Йорданес, като той го дава явно извадено от някакъв свой неизвестен източник, тъй като се отнася за доста по-ранен период. И при това смята погрешно, че Пулпудева предхожда Филипополис. Йорданес не е познавал езика на траките около Филипопол според мнението на някои учени. Имаше една карта с тракийските градове окончаващи на -дева и -брия, и вероятно чрез нея може да се проучи нещо, да се види дали тези окончания не са давани от определени племена, и съответно да се прецени кой е дал името Пулпудева.

Интересно ще е да видим в какви източници Пловдив е наричан Пулпудева или Пулпудава.