makebulgar

Ето колко пари трябва да изкарвате, за да наемете двустаен апартамент в 15 от най-големите градове в САЩ - http://www.obekti.bg/chovek/eto-kolko-pari-tryabva-da-izkarvate-za-da-naemete-dvustaen-apartament-v-15-ot-nay-golemite?m6_gallery_page=0 В Сан Франциско - 7000 лв месечно ще са нужни!!!!!!!!!

Всеки може лично да се възприема за компетентен, и нищо не пречи да има последователи, които да му вярват. Това обаче не винаги означава, че е учен, и че може да бъде приеман за авторитет. В науката за учени се приемат хора които най-малкото са написали една дисертация, тоест станали са доктори, като това означава че имат най-малко един сериозен научен труд, който е приет от останалите учени. Тоест ученият е онзи който е доказал че може да мисли, може да се придържа към научния метод, и може да пише научно. В този ред на мисли завършилите магистратура по история и археология не са учени, като в случая с това визирам Андрей Киряков и Александър Мошев от онова видео с пресконференцията. В историческата наука не могат да се приемат за авторитети и Любомир Цонев и Илиян Йорданов, тъй като са физици, тоест учени са, но са учени в друга сфера. Когато напишат някоя дисертация по исторически въпрос тогава могат да станат авторитети в областта.

Еми това, че не пише научни трудове трябва добре да се подчертае, за да е ясно на всеки читател на блога му и на всеки ентусиаст който го следва. Серафимов не само че не пише научни трудове, но най-важното не пише научно! Тоест не следва научния метод, твърденията му често са ненаучни, и като цяло е идеологист, а не учен. Вярно е, че е начетен, тъй като чете специализирана литература, но тъй като следва идеология ползата от четенето му е никаква. Самият той си признава че пише идеологически, че идеологията му е българската кауза и величие, и че е оправдано историята да се използва (и манипулира) за нуждите на идеологията. А останалите "учени" (физици, магистри по история или археология, ентолози, журналисти), които застават на негова страна в блога му и по разни пресконференции, щом не могат да различат псевдонауката от науката явно и те не трябва да се занимават с толкова сложни неща. И не им е на тях работата да правят сравнителен анализ за това колко големи фантазьори има по света, тъй като в случая обсъждаме фантазьорството конкретно на автохтонистите, а всичко останало е отклонение от темата, което им е нужно за да заблуждават останалите. Фантазьорството на П.Добрев или В.Златарски по никакъв начин не легитимират нелепостите написани от фантазьори като Г.Ценов, П.Серафимов и други.

Много сигурни неща има относно календара, като те могат да се изведат от трите извора свързани с него. Дори и да не превеждаме термините структурата му от първата част на Именника може да се проследи много ясно, като тя има два цикъла от 12 и 10 години, които се комбинират в един 60-годишен цикъл подобен на китайския. Тоест това са реално два циклови календара събрани в един, като целта е освен отброяване на 12-годишни цикли, но и отброяване на 10-, 60-, а вероятно и 120-годишни цикли. Известно е, че персите в миналото са имали слънчев календар с корекция от 1 месец на 120 години, тъй че възможността за връзка в тази посока също съществува. Но превода на някои термини от втория 10-годишен цикъл води в друга посока, към друг индоевропейски език.

Има причина човека да се насочи точно към Бактрия, и тя не е свързана с текстове. Асоциацията на 60-годишната китайска таблица и 60-годишния цикъл и бройна система при месопотамците е най-логична, и затова и се търси връзка. Но не само месопотамците са можели да следят Юпитер, и не само в Китай и Месопотамия имат 60-годишен календар.

Китайския календар не се приема сляпо като изходна база. Китайския календар се приема за база за сравнение, доколкото структурата на термините от първата част на Именника пасва идеално на 60-годишната таблица. Първите изследователи са сравнявали само животинския цикъл, като са направили аналогия с китайския календар, тъй като китайския е бил най-известен, а по-късните изследвания на вторите термини показали че следват 10-годишен цикъл, както е при 60-годишния китайски календар. Тоест китайския е база за сравнение, а не изходна база. Изходната база на българския календар не е Китай, а е другаде в Централна Азия и термините използвани в Именника показват къде е това другаде. От там той се е разпространил и в Китай.

Разбира се, че има и по-ниско населени, но по-желани локации. Наплива към Бевърли хилс е голям, но предлагането е малко, тъй че цените са високи. Примера се вмества в пазарния модел търсене-предлагане. А ниските наеми в центъра също са подвластни на този модел, но зависят и от други фактори. Същото е положението и с центъра на Детройт, където вече преобладават афроамериканците, и съответно цените са ниски и много къщи пустеят. На тези места местоположението вече не е скъпо тъй като са се променили обитателите и качеството на живот. По същия начин в центъра на София сигурно има много евтини имоти по някои "арабски" улици.

При наемите е същото. Търсенето и предлагането за съответното местоположение определят цената. Примерно ако в София всички наеми бъдат свалени на 200 лв то към София ще се насочи нечуван поток от наематели, които ще преценят че лесно ще ги плащат тези 200 лв, тъй като изгодите са по-големи да живят в София. Така за кратко време търсенето ще изчерпи предлагането. Но съответно ще има и по-заможни търсещи квартири в София, и съответно някои от наемодателите ще пряценят че ще им е по-изгодно да вземат 300 или 400 лв от по-платежоспособните. Така пазара постепенно ще се регулира сам в посока на повишаване на наемите, докато достигне горната граница на цените при която желанията на търсенето и предлагането ще се уравновесят.

Киров, напълно грешно е расъждението, че цените на имотите и апартаментите зависят от БВП и от средната заплата. Грешна логика и грешен анализ. Цените на имотите и апартаментите зависят от търсенето и предлагането. По-голямо търсене означава по-високи цени. Ограниченото предлагане също означава по-високи цени. И тези зависимости не могат да се отнасят обобщено за българите като цяло или за България като цяло, а се отнасят конкретно до всеки имот с неговото разположение в пространството. Тоест цената на апартамент в центъра на София ще се определя от търсенето и количеството на предлагането. Колкото повече навлеци от провинцията и емигранти от чужбина се насочват към София, толкова и цените ще се покачват. Колкото повече строителството смогва да строи за новодошлите толкова цената ще пада. Новодошлите имат желание да купуват, и съответно продавачите нагласят цените спрямо наплива. Желанието на нововодомците може да не е съизмеримо с финансовите им възможности и средната заплата в България, и заради това изплащат апартаментите не за 5 години, а 15 или 20 години. Тоест не средната заплата определя цената. И затова в центъра на Токио, Хонконг и Монако е трудно да си купиш имот дори и да имаш средната заплата за Япония, Хонконг и Монако. Просто там земята е ограничена, тоест предлагането е ограничено, и съответно цените скачат до небето.

Хората с ниски доходи разбира се че ще имат жилище. Но то няма да е апартамент на Витошка, или в центъра на Пловдив или Варна, а ще е или наследствено или ще е в крайните квартали или в някое село. Колкото могат да си позволят. Тези с несигурните доходи ще си плащат наема от 400 лв, а не от 700, и няма да взимат заеми за собствени къщи. Високото образование не гарантира работа, но те прави по-умен. Тъй че то е лична характеристика, която се усъвършенства с помоща на родителите, с помоща на държавата и със собствени сили. Не ти гарантира работа, но те учи как да търсиш и как да намираш. Който не учи няма да сполучи... и няма да си купи собствено жилище.

Никой не говори за средни доходи, за минималните заплати, за мързеливите и за ниско образованите. Говорим за хората които са отгледани добре от родителите си, образовани са, ходили са да учат въпреки всичко, ако трябва са работили докато учат, които са усвоили достатъчно знания, и са успели да си намрят работа или са започнали успешно собствен бизнес, които за да имат жилище за семейството си работят дори и втора работа, които учат постоянно за да постигнат нещо, и които работят за 2-3 пъти средната заплата в България. Средни доходи, минимални заплати, мързел и ниско образование водят единствено до нищета и мизерия. Никой не го интересува нуждата на бедняка, на мързеливия и на неудачника. Банките на такива хора пари не дават, и строителните фирми за такива хора апартаменти не строят. Фирмите ще наемат образовани хора, наемодателите ще искат повече пари, а банките ще взимат апартаментите на онези които не си плащат вноските. Навсякъде е така. Дори и в богатата Америка има хора живеещи в апартаменти за милиони долари в центъра на Манхатън, но има и ниско образовани бедняци живеещи в каравани някъде из Алабама. Младите семейства трябва да отглеждат деца, но това означава не само да ги раждат и да ги изхранват, но и да им подсигурят образование, да не ги пращат да се женят на 15 години, а да ги пратят в университета, за който са спестявали пари.

Тоест в първия случай в който плащаш ипотека за 15 години, на петнадесетата година ще си изплатил апартамента и така ще си инвестирал около 76 720 евро (153 440 лв), като от тях на банката като лихви ще си дал 15 720 евро (31 420 лв). През този период ако доходите не са ти били достатъчно големи ще си се ограничавал здраво, но в крайна сметка ще имаш налице апартамент. В зависимост от пазара от тази инвестиция можеш да си върнеш по-голямата част при продажба, но във всеки случай ще имаш сигурност и заделени средства. Във втория случай ако живееш под наем за 600 лв месечно за 15 години ще си изхарчил около 108 000 лв (54 000 евро), като тази сума няма да си я спестил и е загубена за теб. През този период ще се пренасяш в нови квартири поне 5 пъти, като всеки път ще имаш допълнителни разходи и грижи по пренасянето и установяването. Простата сметка показва, че от това да живееш под наем, а не да плащаш ипотека за 15 години губиш около 54 000-15 720 = 38 280 евро или близо 76 560 лв! Така излиза, че ако имаш стабилни доходи по-добре е да плащаш ипотека и да инвестираш, а ако доходите ти са ниски и несигурни и не смееш да инвестираш - губиш 108 000 лв.

Въпроса не е в това, че философите и интелигенцията са живеели дълго, а въпросът опира до това, че най-дълго живеещите са имали най-дълъг опит, ставали са най-големи мислители и писатели, и са имали най-голям авторитет. Тоест освен тези хора е имало и други които са били дълголетници, но те просто не са имали образованието за да оставят следа и да знаем за тях. Освен това образованието е давало по-високо качество на живота и по-голяма заплата, и от там и малко-по дълъг живот. Дълголетие + Висше образование = Популярност в бъдещето на научните ти трудове. Дълголетие без Висше образование = Популярност на личността ти само в настоящето. Средна продължителност на живота + Висше образование = Невъзможност да напишеш фундаментални трудове. Средна продължителност на живота без висше образование = Пълна забрава за историята.

Всичко е въпрос на гледна точка. Ако човек гледа от настоящата си гледна точка, която включва сегашната му заплата, сегашното му семейно положение, сегашната му възраст, сегашният му умствен товар, то живота под наем може да изглежда хубав, подвижен, евтин, поносим, и т.н. Ако погледне обаче от друга гледна точка, през неговите си очи, но във времето напред след 20 години, тоест във времена когато ще има деца, които ще трябва да издържа и изучава, във времена в които жена му едва ли ще иска да сменя квартира всяка година, във времена в които подвижния живот няма да му е по вкуса, във времена в които ще иска качеството му на живот да зависи от самия него, а не от наемодателя, то може би ще се замисли повече и ще погледне към заема.

Удобството на заема от банка, е че получаваш парите на момента, купуваш жилище веднага, и започваш да живееш по-качествено на момента. Тези неща ще ти струват няколко хиляди лева, но пък предимствата които получаваш си струват. Иначе нищо не ти пречи да отделяш всеки месец по 200-300 лв, да ги влагаш във влог и със него да си строиш сам къщата, но проблема е, че ще я построиш по този начин след 10 години, че трябва да имаш силна воля да не харчиш тези пари за други неща, и съответно винаги да отделяш достатъчно за влога без да прекъсваш през целия този период. Този вариант е по-спокоен, но и през цялото време качеството ти на живот ще е по-ниско. Варианта в който теглиш заем с ипотека, е по-стресиращ, но качеството на живота ти е по-голямо. Вноската по заем от една страна е стресираща, но от друга страна те дисциплинира, и дори те прави по-умен, тъй като ако спреш да плащаш губиш много.

Проблемът е, в гледната точка на нуждаещите се. Не разбират, че проблемът е техен, а не на наемодателите. А това, че някой бърза също си е негов проблем, а не на наемодателя. Има предостатъчно хотели в които човек може да се нанесе за час, и от там на спокойствие да си търси квартира цял месец без да бърза.

От първите три грави от книгата става ясно, че всъщност П.Богдан не е разполагал с много източници и историята му изглежда е доста бедна. Поне по отношение на Първото царство, и "езическия" период.

Доста преспективна идея си е. Нито китайците са заели календара от българите нито българите са го заели от китайците. И едните и другите са го заели от трети източник.

Всъщност Кандимиров не е първият който прави връзка с китайския 60-годишен календар, и той просто прави публикация в интернет по въпроса. Първи мисля е В.Бъчваров, а след него през 2000 г. П.Петров издва книжка в която разглежда по-подробно въпроса. Втората част на Именника очевидно не следва 60-годишната таблица, но това вероятно е поради допуснатите грешки в следването на циклите, които грешки са станали при датировките след Тервел. Първата част доколкото е реконструирана ретроспективно назад от някои от създателите на Именника явно показва, че календарът е бил със 60-годишния цикъл. Явно календарът е бил сложен дори и за онези времена и са го объркали. Успели са да следват животинския цикъл, но са объркали втория.

Разбира се, че числителните отброяват години, като цикъла им в първата част на Именника е 10 години. Така е и при китайския 60-годишен календар.

Всъщност съвсем не е трудно човек да си купи доста голяма къща в някое село. Но ако искаш някой да ти даде безплатно 250 кв.м. в София или друг град значи си се объркал.

Нищо не трябва да се дава. Всеки трябва да си купува сам. Единственият безплатен имот е килията в затвора. 250 квадрата в с.Крива круша, Новозагорско не струват чак толкова много, тъй че всеки може да си ги позволи и да си строи на воля.

Еми нищо не пречи на който не му харесват течащите кранове в София, да си наеме луксозен апартамент в Перник за същите пари и да си пътува до София по работа. Локацията в София е достатъчно добра за да има хора които да не отделят много средства и да предлагат и ниско качествени услуги в тази сфера, а голямото желание на наемателите да живеят в София ги кара да плащат по-високи цени за ниското качество.

Наемодателите отдават услуга - използване на жилище за определен период от време, и тях не ги интересуват възможностите на евентуалните наематели. Тях ги интересува това от предлаганата услуга да имат максимални доходи и печалба. По същия начин хотелиерите определят цената на услугите си не според възможностите на клиентите си, а според други фактори като локация, качество на услугата, пазар и други подобни. Наемателя не може да държи сметка на наемодателя за стойността на услугата за която сключва договор, тъй като не може да е наясно с всички аспекти от причините поради които наемодателя извършва подобни услуги. Наемателя не може да определя това дали стойността на услугата е адекватна или не, тъй като тя се определя от наемодателя в зависимост от споменатите по-горе фактори. Наемателя единствено има право на избор, и ако цената на услугата която иска не му харесва има право да избере друга услуга с по-ниска цена, и съответно с по-ниско качество. И така той не е излъган да се нанесе някъде, а сам е избрал определана услуга с определена цена. Тоест цената зависи от много неща, и ще е по-висока в София, но ще е по-ниска в Перник. В Центъра на София ще е по-висока цената дори и в скапано жилище, поради по-добрата локация, но ще е по-ниска в луксозно жилище в Етрополе. По същите причини цената на стая в хотел в центъра на София е много висока, а в крайните квартали има по-ниски цени. Наемателя според джоба и желанията си избира, и никой за нищо не го лъже. Такива са законите на пазарната икономика, а ако наемодателя бъде принуден да се съобразява с възможностите на някои наематели, то това е социализъм или комунизъм.

Винаги по-умният вариант е да изплащаш собствено жилище, отколкото да плащаш наем. Ако имаш възможност разбира се. Ключовата дума в случая е "живея", и доколкото ще трябва да живееш някъде в някакво жилище и след 10, и след 20, и след 30 години, трябва да си прецениш дали искаш през цялото това време да плащаш наем. И най-важното, трябва да прецениш дали през цялото това време ще можеш да плащаш наем. Щото не знаеш какво може да се случи, и ако останеш без доходи и не можеш да плащаш наема когато си на 50 години, най-вероятно ще останеш на улицата. Тъй че най-добрия вариант е да изплащаш собствено жилище, дори и ако трябва за известно време да се ограничаваш, да не пушиш, да не пиеш, да не ти е нов телефона и колата, и да работиш на две места ако трябва. Тези неща можеш да си ги позволиш докато си на 20 или 30 години, но резултата ще се види по-късно, и в един момент ще дойде момента и ще си изплатил апартамента. Ще си спестил и инвестирал пари по този начин, и дори и да останеш без работа на 50, ще имаш някакви по-изгодни опции от това да останеш на улицата.