makebulgar

Въпросът е дали проблемът е в културата на пазаруване, или е въпрос на неправилен първоначален анализ на пазара. Наблюдението ми е върху няколко специализирани списания свързани с пчеларството, които излизаха на хартия през годините, издържаха по няколко години, и приключваха. Какво е това, което може да накара едно списание да устои самостоятелно в електронен или хартиен вид. И ако няма такова нещо дали е възможно да съществува в безплатен вид без подкрепата на някоя професионална организация.

Примера с момчето не е удачен, тъй като откритието му не е доказано на терен чрез проучване в джунглата. Милионера-любител за да открие звездите трябва да е много навътре в нещата, тоест ще е прекрачил линията от любител към полупрофесионалист. Такъв любител ако има интерес може да работи тази работа. Иначе относно иновативните изследвания в момента има такова, което без почти никакви средства разкрива неща които археолозите ни 150 години не са открили, но в случая това нещо не е скрито в джунглата, а 150 години е пред очите им. И откритието е на човек който не е участвал в разкопки.

Писмеността сигурно може да бъде разчетена, но това ще стане много бавно ако 1-2 българи се занимават с въпроса на десетилетие. Така разчитането може да отнеме векове. Може би ще е по-удачно в разчитането да се включи целия свят, като се постави задачата в някое англоезично списание с ребуси и кодове, ако има такова. Така писмеността може да я разшифрова някой случаен тинейджър от мазето на къщата си в Небраска, или пък някой докторант от Китай.

Може ли някой да направи анализ за невъзможността да бъде продадено списание за наука като БГ Наука или другото за медицината на българския пазар? Да се твърди, че причината за неуспеха е липсата на култура у българина да купува електронни списания ми звучи някак не добре анализиран отговор на проблема. Принципно едно начинание, което цели приходи, но не се осъществи предполага, че още от самото начало не е било добре обмислено, а пазара не е бил добре анализиран. Свидетел съм на това как няколко списания свързани с един от земеделските сектори в България се раждаха и загиваха на пазара, създадени от ентусиасти, и загинали заради изпарение на ентусиазма и икономическата неизгода от издаване на списание. Има ли смисъл създаването на списание, ако то не може да се издържа чрез продажби и чрез реклама? Достатъчно ли е удовлетворението от създаването на подобен творчески продукт, ако той не носи нужната слава и пари?

Тоест ако няма програмирано стареене продуктите ще са вечни!? Фактът е, че материалите си стареят и без програмиране.Колите можем да си ги караме и 30 години със подходящия ремонт, ама никой не иска да го прави, а иска да си купи нова бричка, тъй като си има предимства в това. Същото е и със самолетите. Производителите на самолети не ги произвеждат с ограничена продължителност на живота за да се купуват все повече самолети. При тях постоянното обслужване и ремонт са нужни поради естественото стареене и неминуемите повреди при експлоатация, а не заради програмирано стареене. Факт е, че крушките, които са изтипосани на плаката на този филм не са подходящ пример, тъй като примера е от преди новата ера крушки със светодиоди. Има примери и днес когато техниката отказва и е програмирана за това (примерно принтерите), но тези примери са малко и не се отнасят до всички продукти на пазара. Да се вади заключение за цялата производствена индустрия по малцинство примери е един от примерите за логически заблуди. Затова и психозата на тая тема е част от конспиративните теории.

Една кола от 1960 година ще харчи 3 пъти повече гориво, ще е по-бавна при изпреварване, и най-важното няма никакви предпазни средства и дори няма облегалка зад тила, а ако излезе от пътя купето й ще стане на кайма. Днешните са здрави, имат аербеци, интелигентни колани и всякакви активни системи за безопасност. Тоест купуваме нова кола не защото фирмите ни принуждават, а защото ни предлагат нещо по-добро. Срещу пияните идиоти и срещу тежките камиони сигурно няма адекватна система за безопасност, но съвременните коли са по-безопасни при малките катастрофи и инциденти. Програмираното остаряване е възможно и да съществува, но може би само така си мислим, и може би така е внушено на хората. Или така искат някои да мислят. Конспиративно мислене е това. Напрактика колите както и повечето други изделия са направени от материали, които принципно си стареят и се съсипват от употребата, времето и атмосферните влияния. За крушките знаем, че им е бил ограничен живота, но това е било в миналото. Днешните времена са други и крушките светят по-дълго. Крушките с нажежаема жичка наистина могат да работят доста дълго, и има една която работи вече 100 години, но тя не свети ярко както ни се иска, а мъждука, така, че да не й изгори жицата. Всички останали машини които се създават не се създават със срок на годност така че да си купиш нова, а се създават за да вършат работа. Но машините са изработени от детайли, които се изхабяват принципно при работа в следствие на различните сили и фактори които съществуват при работа. Тоест машините се чупят. Дрехите се изхабяват, стъклото старее, гумата си губи гъвкавостта, и т.н. Не се изхабяват тези неща върху които не действат големи сили. Примерно вилиците и лъжиците. Колите днес се произвеждат не по-малко качествено от старите коли, и дори им дават гаранция фирмите понякога по 5 години, тоест фирмите ги е грижа за клиентите. Преди 50 години никакви гаранции е нямало, а колите е сигурно че са се чупили и тогава. Който твърди друго значи лъже. След 30 години когато населението на земята се удвои замърсяването ще е по-голямо не заради програмираното стареене на предметите, а просто защото продукцията ще е по-голяма за по-голямото количество потребители.

Важното е да не цапаме природата и да садим много дървета, и така ще оцелеем.

Стъклените бутилки са доста по-енергоемки и скъпи, и затова днес има повече пласмасови. Телефоните реално можем да ги ползваме по 10 години, но днес вече нямаме телефони, а имаме компютри с функции и на телефон. Днес никой няма да се откаже от нов компютър ако има нужда от него и ако той му улеснява живота. Примерно можеш да си пишеш статиите, книгите и други неща на джобния компютър спестявайки тонове хартия и тонове пластмаса от по-малкия размер сравнено с обикновенния компютър. Колите вървят поне 20-30 години, но след десетата година ги карат по-бедни хора. При това по-новите са по-икономични и са по-сигурни, тоест този който мисли за природата и за сигурността си, ще предпочете да си купи нова кола, а не цял живот да кара една рискувайки.

Логиката ти куца напълно, или нямаш никакви познания, или нарочно спориш за спорта!? Човек трябва да е доста късоглед за да не вижда стопения лед на Северния полюс, да не вижда снимките от типа преди-сега на стопените ледници по планините, да не вижа наводненията които стават, да не вижда сушата в някои райони, да не вижда изсечените гори в Бразилия и т.н. Късогледстово и направо слепота. И си мисли човека, че затоплянето ще му донесе по-големи реколти, но явно не е копал нива и не е чакал реколта, че да знае, че един порой или градушка може да я унищожи, и после многознаещият ше си вари обувките за обед. И той си мисли, че тия процеси са съвсем естествени, щото сме били разбрали че има цикли и сега сме били между два ледникови периода, но не разбира, че между затопляне и затопляне има разлика, и че едното може зда го одведе до следващият лесников период, а другото може да го изпече на бавен огън в гореща и мръсна атмосфера.

Въпросните лигатури може да не са някакви свързани букви от рунически азбуки, а просто писачите може да са си разписвали перата драскайки картинки докато се изчисти върха на перото.

В основата си е същия календар като разпределение на месеците, но е по-различен. 1 Март остава като начало на годината при нас и по-късно при руснаците старообредници, мисля доста след падането на Константинопол и България.

Ето как се обяснява спин на електрон по популярен начин -

Календарът е сменен тотално, обърнат е наопаки с 6 месеца разлика и от 1 Март началото на годината е преместена на 1 Септември. Съответно календарът е напълнен с всякакви празници на християнски светци.

Разбира се че науката може да се представя популярно. Затова и са създадени научнопопулярните филми и презентациите. Но научнопопулярното представяне може да покаже само върха на айсберга наречен наука. Подробностите обаче няма как да се представят на народа, тъй като са по-сложни и неразбираеми и не могат да се разберат от едночасова презентация, от филм или с друго научно-популярно средство. Просто няма как да стане. Няма как това което в университета се учи за 5 години да искаш да го научиш за 1-2 часа чрез слайдове и увлекателни разкази от лектор. Лекторите в университетите разказват материята дълги часове в течение на години, и трябва да ги питаш за да разкажат всички подробности, но в крайна сметка ако не прочетеш дебелите книги и ако не ги осмислиш бавно и старателно няма да достигнеш до дълбините на съответната тема и наука. При това разбирането на една наука е възможно само ако съответния слушател има натрупано определено количество знания по темата, иначе не става. Примерно няма как да обясниш на всеки лаик какво е спин на електрон или какво е резус фактор, ако преди това поне час или повече не му обясняваш основите на науките от които са тези термини.

Сменени са столицата, езикът, календарът, религията, хората са други (варвари разни) и т.н. Името и културата единствено са останали.

Римска ли е Източната римската империя, ако официален език не е латинския, а императорите са разни гърци, траки и варвари?

За анархията (либерализма) и фашизма (диктатурата) разбираме къде са, но къде ще са позиционирани на схемата са социалдемокрацията, комунизма и капитализма?

Г-н Аспарух, преди да се задават великоумни въпроси човек е добре да си прави сам проверката в гугле.ком, за да не се излага. Един такъв списък съ професорски и докторски титли съвсем не е гаранция за адекватен подбор на изследователи по дадена тема. Всеки от тях може и да си е специалист в областта си, но съответно всеки от тях може да е лаик по темата за която е събрана групата - произхода на българите. Повечето от списъка не познавам, но Г.Китов е археолог специалист по траките, а не по българите. Последният от списъка пък ако те чуе, че то наричаш Дория Александрова може да ти удари един добър тупаник, тъй като е мъж с мустак и е майстор и сенсей на бойните изкуства и специалист по хладните оръжия. Той има интересни разработки и публикации относно древните българи и бойните им изкуства, но и той стана автохтонец, въпреки че в началото в сп.Авитохол е бил по-скоро привърженик на азиатските хуно-българи. В днешно време говори доста негативно за този форум, тъй като тук не се приема автохтонната хипотеза. Александров обаче не е доктор по история или археология, а подобно на Пасков е ветеринарен доктор.

Генетичните изследвания показват, че част от българите имат местен произход, но как тези местни са станали част от българите е въпросът. Със сигурност обичаите, календарът, дрехите, керамиката и други елементи на културата са по неустойчиви и много лесно се заемат чрез нова религия, чрез културен контакт, чрез търговия и т.н. Няма как да знаем дали гергьовското агне е местен тракийски и римски, или вносен (пра-)български обичай, доколкото и хората в степите и местните балканци в античността са гледали овце.

Явор Шопов е популист. Интересува го историята и се опитва да прави нещо в тази насока, но си остава просто любител с дисертация в други науки. Той има желание за изява, но няма научни статии по въпроса с научна стъпка в тях, а единствено изказва мнения по разни въпроси в това число потопа, календара и генетиката. Конкретно относно календарът на прабългарите има някаква лекция в ютюб, и там просто преразказва една от версиите, която му харесва. Относно генетиката работата е същата. Изказването му че при българите нямало следи от славянски гени е напълно лаишко.

Съвсем не сме забравили произхода на обичаите на жертвоприношение на агне или прасе. Произхода им е свързан с желанието да си напълним стомасите с месце. Ексистенциална нужда. Това, че българите днес прилагаме тия обичаи не означава че те са пряко наследство от римляни, елини или траки. Обичая по жертвата на прасе (което чуваш специално за това) също няма как да се свърже с някакви стари местни традиции, а си е чисто плод на нуждата от похапване на най-важния празник, и нуждата от разграничаване между българи и мюсолмани по време на робството. Името Коледа може и да е римско, но прасето си е българско. Римляните обичали да жертват бикове. Склавите също бикове и разни други твари. Българите - кучета, бикове и други твари.

За Спароток и за Г.Ценов това, че българите са наричани мизи означава, че били онези антични траки от племето мизи. Въпросът обаче е същия със склавите които са наричани гети. Вероятността да са същите гети от античността е малка или почти нищожна .

В същата книга на Проф.Димитър Попов - Древна Тракия, можем да прочетем много други сведения, които поставят под въпрос както великите теории на автохтонците, така и някои представи които се налагат от останалите историци защитници на традиционните хипотези. Примерно траките са описвани като конелюбиви, и като типичен конен народ със силна конна армия и конни стрелци. Овидий, който е заточен в гр.Томи в Добруджа описва гетите като свирепи войни с разпенените им коне, които стреляли с лъкове със стрели намазани с отрова. Траките също така практикували същите военни тактики като степняците - отстъпления, засади, бързи прегрупирания, контраатаки с нови отстъпления и т.н. Типични конници от степите. нищо общо със сведението за склавите, антите и венетите, които са описани с еднакъв бит и култура, воюващи пеша и живеещи в гори и покрай блата. Тоест въпреки, че траките са описани като типични славяни - синеоки, рижи, белокожи, брадати, с белите бродирани ризи, относно гетите се казва, че са били нещо по-различно, и битово са били по-близки до скити, сармати, ални и други конни степни народи. Попов също така описвайки превземането на Тракия от римляните описва и римската провинция Мизия и жителите й. Конкретно набляга на това, че името на провинцията е дадено от римляните, без жителите му да са мизи. Той привежда две сведения от които става ясно, че гетите били наричани мизи, но същевременно, че жителите на провинцията били наричани мизи само от външните хора, а самите те не се наричали така. Тоест автохтонците явно грешат много, когато изтъкват сведения от разни извори в които българите са наричани мизи, тъй като още през 1 век за римляните е било ясно че в провинция Мизия мизи не живеят. Аналогично когато някой средновековен историк е нарекъл склавите с името гети, това не означава, че склавите са гети, а може да означава просто, че историкът описвайки преминаващите Дунав склави е гледал стара карта на която около Дунав са били записани гети.